Бразилия превръща личните данни в собственост

[Р. Теодосиев]

Бразилия стартира първата в света национална програма, която позволява на гражданите да притежават, управляват и печелят от собствените си дигитални данни.

Този пилотен проект, наречен dWallet, е съвместна инициатива между държавната компания DATAPREV и DrumWave, американска фирма за оценка и монетизация на данни.

Системата позволява на бразилците да създадат нещо като „спестовна сметка за данни“, където да депозират информация, генерирана от онлайн активността им — покупки, социални мрежи, сърфиране и др. Когато дадена компания иска достъп до тези данни, тя отправя оферта, а потребителят може да я приеме и да получи дигитално плащане, което веднага може да бъде преведено по банковата му сметка.

Как работи dWallet

- Потребителят създава дигитален портфейл за данни.
- Всички онлайн действия се събират и структурират в този портфейл.
- Компаниите отправят оферти за достъп до определени данни.
- Потребителят решава дали да приеме офертата и получава плащане (около $50 на месец за ранните участници).
- Програмата стартира първо с данни, свързани с т.нар. payroll loans (заплатни заеми), но има потенциал да обхване цялата дигитална активност.

Правна и технологична основа

- През 2020 г. Бразилия приема закон за защита на личните данни, вдъхновен от европейския GDPR.
- През 2022 г. конституцията е изменена — защитата на данните става основно право, наравно с живота, свободата и собствеността.
- В процес е законопроект, който ще класифицира данните като лична собственост.

DrumWave въвежда и система за оценка на стойността на данните (Data Information Meaning score — DIM), която определя колко са ценни данните на всеки потребител за бизнеса.

Програмата цели да обърне досегашния модел, при който технологичните гиганти печелят милиарди от данни на потребителите, без те да получават нищо в замяна. Ако успее, това може да промени икономиката на интернет — потребителите ще станат партньори в пазара на данни, а не просто „продукт“.

Критики и предизвикателства

- Дигитално неравенство: Около 30% от бразилците са дигитално неграмотни или имат слаб достъп до интернет, което може да ги изключи от ползите на системата.
- Натиск върху уязвими групи: $50 на месец може да е сериозна сума за бедни хора, което може да ги подтикне да жертват личната си неприкосновеност за пари.
- Информирано съгласие: Повечето хора не четат условията за поверителност и може да не разбират напълно какво продават.

Източник: https://t.me/InfoLabyrinth/56