Кой е най-характерният звук на двайсети век?

[mnogoznaiko]

Човека пред танка на площад Тиенанмън, 5 юни 1989 г

Двайсетият век роди звуци, които никога преди не са съществували в човешката история. Небето се изпълни с рева на самолетни двигатели - от едновитловите изтребители на 40-те до реактивните изтребители, които карат прозорците да треперят. Въздухът затрепери от ритмичното фют-фют-фют на хеликоптерни ротори и грохота на излитащи пътнически самолети.

Някои биха избрали по-романтичен символ - песен на Бийтълс, удавена в писъците на младежта. Но музиката и човешките емоции съществуват от незапомнени времена. Истинската звукова емблема на двайсетия век е нещо друго. Безспорната звукова емблема на двайсети век е металното чаткане и стъргане на танкови вериги по паваж.

Това е металното чаткане на танкови вериги по камъка - студен, безмилостен звук, който отекна във Варшава и Сталинград, в Прага и Сайгон. Звук на страх и брутална сила, на безразличието на машината към човека. Когато едната верига спира, а другата продължава да се движи, танкът завива на място - и в този момент веригите стържат послание: че няма спасение, че технологията е станала господар на живота и смъртта.

Съветските танкове се затъркаляха през Унгария през 1956-а, потушавайки въстанието. Същият звук отекна в Прага през 1968-а, когато варшавският пакт смаза "Пражката пролет". В Китай танковете заглушиха гласовете на демокрацията на площад "Тянанмън". В Чили те охраняваха Пиночет, в Аржентина - военната хунта. От Куба до Северна Корея, от Румъния до Камбоджа - навсякъде където свободата умираше, се чуваше същото металично чаткане.

Танковете не просто воюваха - те патрулираха по улиците, напомняйки на всеки гражданин кой е господарят. Те стояха пред парламентите, пред университетите, пред църквите - безмълвни стражи на диктатурата.

Съветски танк Т-54 в Будапеща на 31 октомври

Студената война превърна производството на танкове в индустрия на ужаса. Съветският съюз произведе над 100 000 танка само от серията Т-54/55, най-масовия танк в историята. Западът отговори с хиляди "Абрамси", "Леопарди" и "Челънджъри". Цели поколения израснаха в сянката на тези стоманени чудовища - танкисти, които никога не са стреляли в битка, но цял живот са се готвили да унищожават.

Заводите в Нижни Тагил, Детройт и Крауз-Мафай работеха денонощно, изливайки стомана във форми на смърт. Хиляди техници, инженери, металурзи посветиха кариерите си на усъвършенстването на машините за убиване. Танковете се размножаваха като вирус - от Т-34 до Т-80, от "Шърман" до "Абрамс", всяко поколение по-смъртоносно от предишното.

Но когато Берлинската стена падна през 1989-а, нещо се промени завинаги. Танковете, които десетилетия наред бяха символът на непобедимата сила, изведнъж станаха анахронизъм. Студената война свърши, а с нея и епохата на танковия терор. Бронираните колоси, които някога караха цели народи да треперят, сега ръждясват в депа или се превръщат в паметници. Звукът на веригите по паважа все още може да се чуе в някои забравени от света диктатури, но вече не е същият - загуби своята абсолютна, сковаваща сила. Ерата на танка като символ на политическото потискане приключи заедно с XX век.

Ето защо металното чаткане по паважа остава най-характерният звук на века - не защото е най-честият, а защото най-точно изразява неговата същност: превръщането на техническия прогрес в инструмент на властта и разрушението. В този звук се слива цялата трагедия на столетието, което започна с мечти за прогрес и просвещение, а завърши с две световни войни и холокоста, комунистическите режими и диктаторите по целия свят.

Танковите вериги въплъщават парадокса на епохата - как най-великите изобретения на човешкия гений се превърнаха в оръжия за масово унищожение. Двайсетият век ни научи, че научният напредък сам по себе си не носи добро - той е само инструмент, който може да служи както на създаването, така и на разрушаването. Металното чаткане по камъка е звукът на тази болезнена истина - че технологията без морал се превръща в най-страшното оръжие, което човечеството някога е създавало срещу себе си.

Това е звукът на века, който откри атомната енергия и я използва за бомбата, който измисли химията и я превърна в отровен газ, който създаде машините и ги насочи срещу собствените си творци. Танковете станаха символът на века, в който машините служеха не на човека, а на онези, които искаха да го поробят.

[mnogoznaiko]

Отново се замислих - как танковете през XX век служеха за две основни цели: да печелят войни и да запазват властта на диктаторите вътре в тях. Същите тези машини, които решаваха съдбата на света през XX век и се търкаляха по улиците на Будапеща, Прага и Пекин, за да смажат собствените си граждани.

Но ето че сега, в разгара на XXI век, виждаме точно същия сценарий да се повтаря. В Украйна отново чуваме познатото металично чаткане на танкови вериги - руските танкове отново воюват за завоевание на територии. А в същото време същите машини пазят властта на диктатора в Кремъл, заплашвайки всеки, който посмее да протестира.

Означава ли това, че XX век всъщност не е приключил? Или просто откривам, че технологията на потискането никога не изчезва напълно, а само се адаптира към новите реалности?

Днес танковете отново са в центъра на конфликта, макар и в променен контекст.

Същевременно се замислям - не сме ли свидетели на края на танковата ера от съвсем друга причина? Украинската война показа как евтини дронове могат да унищожават танкове за милиони долари. Може би дроновете през XXI век слагат окончателен край на тези стоманени чудовища - не политически, както се надявахме през 90-те, а технологически.

Какво мислите - живеем ли в последните дни на танковата ера или тя отново възражда своето значение в новия световен хаос?

Тази снимка е направена вчера в центъра на Вашингтон, САЩ:

Основен боен танк Abrams M1A2 SEPV3 на американската армия се придвижва Индипендънс Авеню във Вашингтон