Етично

[Мълчаливец]

Раглеждам морала като някакви правила за взаимоотношения. В този смисъл, с първата връзка, с най- елементарната диада, тези отношения определят и се определят от някакви правила, т.е. морал. Той не е сътворен и пратен и отвън, а се създава в практическите отношения, от индивидуалната и групова активност и съпротива.

При тази предпоставка, началото е или в раждането, или в произхода на живота.

Първата връзка на новородения човек, а според някои на развиващия се ембрион, е връзката с майката. Правилото, което се създава в този период е на майчина загриженост и закрила, и на детска привързаност, на намиране на комфорт, в най- общия смисъл- удобство, сигурност, доверие и т.н. положителни сетивни и емоционални изживявания заедно с майката. Това е и първата връзка в смисъл на социални контакти на праисторическия човек, а и на животните. Тази привързаност кара патетата да следват първото същество, появило се пред очите им след излюпването, а квачката да ги закриля в буквалния смисъл.

За установяване на тази връзка, задължителна предпоставка е способността за разпознаване на елементите от системата- майка, другиучастници/актори. Много важно е да се разпознава и разликата между свой и чужд. Тази важна предпоставка е жизнено важна, тя определя младата зебра да открива майката сред стотици подобни, а майката да го разпознава и дои. Без нея не може да се мисли за морал.

По- нататък, с развиване негативните преживявания, се появява и важното правило, че връзката със своите осигурява закрила. В ранна възраст всяко уплашено или травмирано зверче бърза при майката или в семейството, в стадото, или поне в леговището и това се утвърждава като поведение за цял живот.

Може да се спекулира дали животните осъзнават важността на връзките за устойчивостта на системата, но по- лесно е да се приеме, че индивидът има нужда, потребност, интерес, да е сред свои, където му е комфортно. Честите маймунски кавги са нищо в сравнение със съвместното предпазване от хищници.

Така стигаме до следващото важно морално стъпало- различаване и отношения със значимите индивиди в системата. След разпознаване на майката, се разпознават и уреждат отношенията с връстниците, с другите родители и с лидера на групата. Отношенията се уреждат в движение- мястото в групата се определя от активността и противопоставянето на чуждата активност. Няма правило, освен кой има най здрави зъби, нокти, клюн, крясък, настойчивост. Боричкането определя на кого ще отстъпват занапред. В някои моменти се налага и намесата на възрастен или авторитет, когато се причини страдание на свой, но това е намеса в по- краен случай, когато врявата от пострадалите започне да дразни. В общия случай, е радост за родителя, рожбите му да се надпреварват и предизвикват. В човешкото общество се възпитава и споделянето, което не е присъщо на другите животни, при които или родителят дава храна индивидуално, или оставя малките да се борят за дела си.

Споделянето между свои, като отказ от някакво преимущество върху благо, дава шанс на другите близки. Това морално правило е чудесно във време на изобилие, но много трудно се спазва във време на нищета, когато конкурентността надделява.

Осъзнаването на структурата на групата, добавя и необходимост от познаване на нови правила. Както за закрила, рожбата е бягала при майката, сега вижда, че за закрила майката бяга при съпруга или доминиращия в групата. Както майката е закриляла рожбата, сега лидерът следи за целостта на групата и за нейното опазване. За това поведение не е необходимо да търсим морал, просто мъжкият има интерес да опази своите женски или своята коалиция, а самите те- женските, коалицията, имат вече някакви отношения с него и не желаят да се приспособяват наново към нравите на друг мъжкар. Появвява се степенуване във важността на отношенията, появява се йерархията.

Тези няколко основни правила, породили се още в самото начало на развитието на човек и семейство, предпоставят надграждането на нови и по- сложни морални норми. Появяват се норми като не кради и не прелюбодействай сред своите, които имат един корен- не отнемай благо от ближния, но в ранните общества и при животните не могат да се появят, защото в несигурност и недоимък, всеки се стреми да отмъкне каквото може- храна, жена, леговище, а в период на изобилие, благата на другия не предизвикват завист при издут собствен корем и удовлетворени нужди.

С появата на езика, при човека се случва чудо. Взаимоотношенията могат да се корегират не само с нокти, зъби, клюн и блъскане, а и с припомняне, със заповед, изобщо с думи. Диваците край нощния огън могат да изразят минал случай, а водачът може дори да го вземе предвид като евентуално решение. Със словото започва човешкото.

 

Набелязах няколко норми, които възникват още преди словото и това са:

• социалните връзки формират нови отношения
• принцип на родова свързаност-

-          право на закрила и дълг за закрила

-          право на общност и различаване на индивидуалността, основани на разпознаване свои- чужди

• принцип на йерархичност на социалните системи- отношението с различни членове на системата и подсистемите е различно

-          право и дълг за намеса от индивиди с по- висок статус или други членове на системата

-          право на закрила и дълг за отплата извън пряката кръвна връзка

• принцип на индивидуалното разбиране за удобство, комфорт

-          право на действия за индивидуални удобства и съпротива срещу промяна и агресия

-          право на защита на своето и дълг за споделяне