Първите стъпки на човечеството може да са направени на Балканите

[mnogoznaiko]

Първите стъпки на човечеството може да са направени на Балканите: какво разкрива една бедрена кост от Чирпанско

Почти сто години научният консенсус е категоричен: Африка е люлката на човечеството. Доказателствата за това са многобройни и солидни. Но ново изследване, публикувано на 4 март 2026 г. в списание Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments, предлага изненадващ обрат — възможно е най-първите стъпки на два крака да са направени не в Африка, а на Балканите. По-конкретно — край Чирпан, България.

Всичко започва с една изкопаема бедрена кост, открита в палеонтологичното находище Азмака в Чирпанско. Датирана е на 7,2 милиона години — което я прави по-стара от всички досега известни находки на двуноги предци от Африка. Досегашните модели поставяха появата на двуногото придвижване в Африка между 6 и 7 милиона години назад. Находката от Азмака обаче показва безспорни характеристики на същество, което вече е ходело на задните си крака.

Зад изследването стои международен екип от четири държави: Националният природонаучен музей към БАН (България), Аристотеловият университет в Солун (Гърция), Университетът в Тюбинген (Германия) и Университетът в Торонто (Канада). Водещ автор е проф. Николай Спасов от НПМ-БАН.

Грекопитекът — липсващото звено?

Авторите смятат, че бедрената кост принадлежи най-вероятно на Graecopithecus — род, известен досега по долна челюст, намерена край Атина по време на Втората световна война. Това, което прави находката от Азмака толкова необичайна, е, че тя съчетава белези и на четириногите висши човекоподобни маймуни, и на двуногите пред-човеци. С други думи, тя представлява преходен етап — мост между живота по дърветата и придвижването по земята на два крака.

Съществото, притежавало тази кост, не е ходело като съвременния човек. Но вече е било способно да се изправи и да се движи на задните си крака — вероятно за да вижда на далечни разстояния в откритата саванна среда, да търси храна и да се предпазва от хищници. Изследователите не се колебаят да го нарекат „липсващо звено".

Обратната миграция: от Балканите към Африка

Може би най-провокативната хипотеза в изследването е за посоката на миграция. Знаем, че съвременната африканска саванна фауна произхожда в значителна степен от фауната на късния миоцен на Балканите и Западна Азия. Между 8 и 6 милиона години назад засушаването на климата и разрастването на Арабската пустиня е предизвикало мащабни преселвания на бозайници от тази област към Африка.

Авторите предполагат, че грекопитекът е бил част от тези миграционни вълни — преселил се от Балканите в Африка, където еволюцията е продължила и е довела до появата на по-късни човешки предци като Orrorin, Ardipithecus и известната „Люси" (Australopithecus afarensis). Самият грекопитек най-вероятно произлиза от по-стари балкано-анадолски човекоподобни като Ouranopithecus и Anadoluvius, които пък еволюирали от западно- и централноевропейските дриопитеци.

Какво означава това за науката

Важно е да сме точни: изследването не оспорва, че огромната част от човешката еволюция се е разиграла в Африка. Африка остава основната сцена. Но ако находката от Азмака издържи на по-нататъшна проверка, тя измества началната точка на историята — първите стъпки на два крака може да са направени на Балканите, преди предците ни да мигрират на юг.

Работата в Азмака и на други балкански обекти продължава. Предстои още много да се научи за екологията и поведението на тези изненадващо ранни двуноги.

Източници и допълнителна информация:

• Статия: Spassov N., Youlatos D., Böhme M., Bogdanova R., Hristova L., Begun D.: An early form of terrestrial hominine bipedalism in the Late Miocene of Bulgaria — Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments
• Съобщение на БАН: bas.bg
• Видеозапис от пресконференцията в БТА: bta.bg