Косатки "взривяват" риба-луна при удар — игра или начин на хранене?

[mnogoznaiko]

Екип от изследователи документират необичайно и доста зрелищно поведение при косатки в Калифорнийския залив край мексиканското крайбрежие — животните умишлено разбиват плячката си на парчета чрез скоростен таранен удар, дори когато тя вече е мъртва. Явлението е заснето на два отделни пъти и учените вече обмислят дали не става дума за форма на игра, а не просто за практически начин на хранене.

Механизмът е сравнително постоянен и в двата документирани случая. Една косатка държи трупа на риба-луна в челюстите си, докато втора, обикновено възрастен мъжки екземпляр, се засилва отдалеч с висока скорост и се блъска директно в целта. Ударът е достатъчно силен, за да разкъса рибата на хиляди парчета, придружен от плътен звук при сблъсъка и буквална "експлозия" от тъкан във водата. След удара по-младите косатки в групата се хранят с малките парчета, докато възрастните екземпляри се насочват към по-големите остатъци от трупа.

Първото подобно събитие е заснето през юли 2024 г. от д-р Катрин Еърс, учен от неправителствената организация Beneath The Waves, която използвала GoPro камера и по собствено признание е реагирала с шок при вида на сблъсъка. Второ подобно събитие е записано през септември 2025 г. от туристически оператор в същия регион, макар да не е ясно дали са участвали същите животни. И в двата случая рибата вече е била мъртва в момента на удара — тоест не става дума за метод на убиване, а за нещо, случващо се след това.

Рибата-луна, която е обект на тези сблъсъци, е сред най-едрите риби в света — достига над три метра дължина и тегло до 2000 килограма, и е позната като редовна плячка на косатките в района. Тялото ѝ обаче е описано като плътно и подобно на гума, което го прави трудно за дъвчене от по-млади индивиди с все още неукрепнали челюсти.

Именно това дава основа на първата хипотеза сред учените — че разбиването на парчета е практически начин по-младите членове на групата да получат достъп до храна, която иначе не биха могли да разкъсат сами. Втората хипотеза обаче е доста по-любопитна — че поведението е форма на игра или дори развлечение, тъй като косатките са известни с това, че си играят с храната си, независимо от практическата полза от подобно поведение.

В подкрепа на тезата за игрово поведение изследователите посочват и други добре документирани прецеденти. През 80-те години на миналия век цяла популация косатки развива навик да носи мъртва сьомга на главата си като своеобразна "шапка" — тенденция, която неотдавна отново се появи сред новото поколение животни. Отделна субпопулация край бреговете на Испания и Португалия пък е привлякла внимание с необичайните си и понякога агресивни взаимодействия с лодки в района. Учените добавят, че косатките хвърлят водорасли една на друга, сърфират умишлено в килватера на преминаващи лодки и участват в сложни, почти тактически игри помежду си — поведение, което описват като централен елемент от социалния живот на вида.