Отиди на
Форум "Наука"

Юрий Иванович Венелин


emilia_n

Recommended Posts

  • Потребители

Юрий Иванович Венелин

( 22. ІV. 1802 – 26. ІІІ. 1839г. )

Юрий Венелин е един от големите украински и руски учени в областта на историята, фолклористиката, етнографията и българистика.

Той е роден в украинското село Велика Тибава, което днес се намира на територията на днешна Унгария.

Този еродиран учен произхожда от обикновено свещенническо семейство•.Неговото истинско име е Георги Хуца.

След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. Така Георги Хуца Венелович става Юрий Иванович Венелин. Под това ново име бележития учен остава в историята. В лицея бъдещея учен се увлича по историческите науки.

През 1822г. младия Венелин се записва като студент в Лвовския университет. Още същата зима той посещава лекции в унгарския град Сегедин. След престоя си в тогавашна Австро-Унгария Юрий Венелин заминава за Кишинев. Там той извършва задълбочено изследване на фолклора и традициите на бърлгарските преселници в Молдова.

След Лвов, той продължава своето образование в Московския университет като следва медицина. Въпреки това неговите трайни интереси в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1824г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими свои трудове, които слагат началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „ Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите “. Тази негова книга намира широк отзвук както в Русия, така и тогавашните български земи. Чрез своя труд той – Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелегентция.

Един от големите български възрожденци, който е бил повлиян от труда на Венелин е габровеца Васил Евстатиев Априлов. Те се срещат през 1836г. в град Одеса. Там самия Юрий Иванович убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор.

Няколко години преди това, той в качеството си на преподавател в Московския университети и като член на Руската академия в Санкт-Петербург Юрий Венелин е командирован в България. Той посещава и селища, които днес са извън пределите на съвременната българска държава. Тази негова обиколка продължава година и половина – от 1830 до 1831г. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

За съжаление неговия творчески и житейски път е прекъснат от преждевременната му смърт. В началото на 1839г. той заболява сериозно и на 26.ІІІ. същата година умира в Москва. Юрий Венелин е погребан в Даниловия манастир. До гроба на големия фолклорист и етнограф се намира гроба на друг виден представител на Русия – Михаил Николаевич Гогол.

Самия факт, че е погребан до големия руски писател показва почитта на руската интелигентция към младия учен. Чрез своите трудови той променя мнението на руснаците за нас българите и в същотото време дава тласък на новосформираната българска просвета и култура.

Неговите съвети продължават да следват именитите наши фолклористи и етнографи, като по този начин те съхраняват нашето национално богатство.

Кратка библиография:

1. „ Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческоми и религиозном их отношении к россянам “, М. т.І. 1829г.

т.2 и 3 са издадени след смъртта на Венелин

2. „ О характере народных песен у славян задунаских “, М., 1835г.

3. „ О зародыше новой болгарской литературы “; сп. „ Московский Наблюдатель “, 1837г. , І× отдл 1838г.

4 . „ Грамматику нынешнего болгарского наречия “ ( подготвена за печат през 1834г., но неиздадена . Тя бива издадена едва през 1997г. )

5. „Критическия изследвания истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров в 968 года, или пкрения Болгарии великом князем русским Святославом “ 1938г.

Няколко години след смъртта на Юрий Венелин са отпечатани и няколко негови статии в „ Чтениях общества истории и древности “ – 1846-1847г. Ето и самите статии:

1. „ Влахоболгарские грамоты “ ( Спб. 1840г. ) , 2. „ О слове болярин “, 3. „ Нечто к изысканиям о готах “, 4 „ Окружные жители Балтийского моря “, 5. „ О соляном озеро Наlmyris “, 6. „ Мысли об истории вообще и русской в частности “, 7. О древних жилищах руссого народа и о времени рождения названий: греческоое, русское или гражданское, славянское или церковное письмо “"

О нашествии завислянских славян на Русь" (там же, 1848), "Критические исследования об истории болгар" (М., 1849). Собранные Венелиным болгарские песни вошли в сборник П. Бессонова (см. т. V, 634). О значении работ Венелина для национального возрождения болгар и о появлении "венелиновцев" см. т. VII, 322 - 3. - Литература: И. Молнар "Черты из частной и ученой жизни Ю. И. В." (предисловие к книге "Древние и нынешние словене". М., 1841); "Жизнеописание на Ю. И. В., переведено от Н.Х. Палаузова" (Одесса, 1851); И. Бессонов "Некоторые черты путешествия Ю. И. В. в Болгарию" ("Москвитянин", 1856, Х); "Ю. И. В." ("Журнал Министерства народного просвещения", 1882, VI); "Два письма от Ю. И. В. до Василия Априлов" ("Сборник болгарского министерства народного просвещения", I, 1889); М. Балабанов "Отзыв в Болгария по Венелиновите писма" (там же, II, 1890); "Отчет Императорской Публичной Библиотеки за 1891 г." (СПб., 1894); Н. Барсуков "Жизнь и труды Погодина" (СПб., 1889 - 92, тт. II - V); И. Шишманов "Първата среща на Априлова с В." (Кюстендил, 1898); В. Перетц "Ю. И. В." ("Критико-биографический словарь" С. Венгерова, V); Савов "Честуване 100-годишната от рождение на Ю. И. В. в София" ("Учил. Прегл.", 1902, XI); В. Гнатюк "Кiлька причинкiв до бiографии Юрия Гуци (Венелина)" ("Записки Науков. товарищества имени Шевченко", XLVII, 1902); М. Попруженко "Ю. И. В. и неговато значение в историята на бълг. възрождание" (София, 1903); В. Златарски "Ю. И. В. и значение-то му за българите" ("Летопись на Бълг. Книж. Дружество", III, 1903, и отд. София, 1903); "Ю. В." ("Известия славянского благотворительного общества", 1903, IV); Хр. Стоилов "Дейность на В. по българская фолклор" ("Период. спис." LXVI, 1905, 345 - 390, с библиографией о Венелине и его сочинений); И. Ягич "История “, М.., ІІ. Изд. Земун ( Сърбия ),

1853г.

• Има няколко хипотези за произхода на Юрий Венелин:

1. Украинско-карпатски. 2. Руско-румънски.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, любопитно. Какво ли го е подтикнало именно натам, в тази посока да са му изледванията?? И според това име, какъв ли му е произходът??? Не, че нещо шовинистично, но Георги Хуца (?!) Венелович.. Може да е всякакъв, ясно е само че не е руски.

ПП

А този Срамтски лицей, защо носи такова име?! Нищо не открих в нета..

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
...И според това име, какъв ли му е произходът???... Може да е всякакъв, ясно е само че не е руски...

Навсякъде го водят украинец. Как звучи името в Российската империя далеч не е било толкова важно. Първото име, за което се сещам в тази връзка, е близкият приятел на Пушкин и много интересен творец (а също и декабрист) Вильгельм Кюхельбекер (1797-1846) - руснак до мозъка на костите си, че и оттатък.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е, да той е един от многото немци в Русия. Обаче Венелин си е сменил името, а и обяснява ли с нещо интересът си към България... После, ние не говорим за това какво му е било самосъзнанието, а що за произход има с това име?

Хуца.... Венелович...??

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, интересна оценка дава този руски сайт на Ю.Венелин. Критична, макар че, както и тази на свъвременниците му, не съдържа някаква критика. Интересно е и как не е приет добре, а пък вследствие на неговите книги Русия се сеща за бългрите и открива катедри по български. Делото му е повторение на Паисий, само че с насоченост към Русия.

А като гледам силния му стремеж към България, това "руско-румънско" произхождение с баща румънски православен свещеник от Трансилвания... ме насочва към едни еретически мисли... Дали е изяснено например къде Венелин е учил български???

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако разгледаме по-внимателно въпроса с фамилията му ще можем да стигнем до някакъв извод, но тук трябва да се намесят и филолозите от сайта.

Значи в българските информационни материали за Юрий Венелин срещнах фамилията Хуца. Но в рускките сайтове в следствие на транскрипцията се получава Гуца ( Geоrgius Hutza ) .

Не знам дали е съвпадение, но в моя град ( гр. Елена ) има цял род, който носи тази фамилия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...