Отиди на
Форум "Наука"

Битието на един xакер


Guest Diabolik

Recommended Posts

"Битието на един Хакер"

Посвещава се на всички, които искат и се стараят да напрвят компютъра лесен и достъпен, и интернет да е едно по-добро място, в което хорат да общуват и обменят мисли и идеи свободно!

Това което ти правиш ли? Правиш всичко по силите си интернета да е едно по-добро място за теб, за околните, да е едно безопасно място където хората могат да общуват, обменят идеи и да се запознават помежду си свободно, дали успяваш - незнам, хората ще ти кажат. Това твоето е много неблагодарна професия, опитваш да помогнеш на хората, отиваш, правиш им го, то работи, то просто работи. То е нещото което би трябвало да им помогне, питаш ги как искат да им го нагласиш за да може за тях да работи, да им помага, често ти казват, и ти показват искам това да има може, това да не може. Ти им го правиш, виждат го че е така, виждат че работи както искат. после нещо винаги решават да доразбъзикнат да донастроят както обичаш да казваш фините щрихи за пълно персонализиране, и объркват нещата. Нищо ново нали?

Ех и после те почват че си бил неразбиращ, че си ги изработил, че това дето им даде не работи, че то нeзнам си какво си, а предния ден сте се разминали на улицата, ти си му казал едно здравей, а той те подминава като пътен знак. Защо ли? Може би грешно е възприел идеята ти, или си мисли че искаш да демонстрираш някакво надмощие, да покажеш как компютъра слуша теб а не него, а ти, ти драги ми хакерю, отиде с идеята да му помогнеш на чоека за да може това което иска да му работи, за да може спокойно да седне като бял човек, да си свърши работата. Ех какво да се прави, такива като теб винаги остават в сянката на обществото.

А ти какво работиш, с какво си вадиш хляба? Може би ти си автомонтьора, който вчера ми напомпа гумите на колелото, или съдеса в бакалницата който закача съседката, а може да си съседката с която се закача човека от бакалницата, или ти си таксиметровият шофьор който ме закара на среща с моята любима, или някой друг невзрачен човечец, който само иска да извади парички да си нахрани семейството, да човека който иска да помогне на съдеда, който е на твоя етаж вратата до твоята, да си свърши работата, защото си взел най-скъпата и модерна част дето не знае за какво му е и за какво и не знае как я ползва, и иска да погледнеш да му обясниш, да му покажеш. Чуваш го, да ти казва ми искам и аз да съм модерен, може да не го ползвам, но да го имам, баси всички го имат, аз защо да го нямам? Убеди се, такива хора които си пропиляват парите за глупости, хора които наричаш гъзари. Да, тези хора, за, които казват, че харчат пари, които нямат, за да купуват скъпи и лъскави неща, които не им трябват, за да се опитват да впечатлят хора, които изобщо не се интересуват от това. Ех ако само можеха да прочетат книжката на която пише указание за употреба, може би щяха да прочетат че може с разумно подбрани части, хем да си спести пари при покупката, хем да му изкара 2 – 3 години, но уви, едва ли ще го направи. Простата мисъл че шеметните супер процесори за 400 долара, крещящаща рам в огромни количества за 2 торби пари, и най-модерните монитор, видео и звукови карти ще му помогнат му създават илюзията че така е по-добре, – едва ли. Той вижда че не може да го използва за друго освен за игри, така и така има машина звяр, която е повече от видимо че не може да използва рационално. Ех горкият компютър, с какво е заслужил такъв стопанин? В следващият момент, той идва у вас по някаква причина, вижда скромната машинка с която ти разполагаш, и си казва: че какво може да се прави на този компютър? Показваш как добре избраните части и програми могат да постигнат повече и по-добри резултати за по-малко пари, но той те плюе че не си му показал, че не си искал и прочие. Идва ти да му кажеш абе идиот, я хващай гората, къв си ти бе, виж се гъзар дал си 2 вагона пари за нещо което не знаеш да използваш, на мен ли ще ми викаш, виж че може и с малко но добре подбрано малко да се постигне повече от твоята свръх мощна и свръх безполезна хипер машина, която ти мъчиш. Що не си **** ******* и не си ****** компютъра дето слънце не огрява. Намираш си причина да го отпратиш, казваш му да прочете книжките на частите и програмите за да види с какво разполага като възможности, той започва да чете и лека по-лека се запознава с това каето има, идва момента когато се появяват неясните неща. Тогава правиш 1 магия, показваш му клавиша F1, там се появява помощна информация в която можеш да си направиш справка, ако нещо не ти е ясно, няколко пъти го иснтруктираш да чете, и той все не го прави. Накрая ти писва, и си намираш поводи да го разкараш любезно за да не го обидиш. Злобата го тресе. Чете от ръководството на потребителя и помощната информация, научава което го интересува и злобно ти казва че и без теб се оправя. Идва ти да му забиеш едно круше. Ти обаче решаваш да си запазиш достойнството, с кротък, равен тон казваш – да, постигнах каквото исках, накарах те да четеш и да се справиш сам. Виждаш как негоият номер не минава и започва да се мръщи и да се цупи. Решаваш да сложиш край на това, изричаш леденостудени думи с плашещо безразличие от които стъклата във входа ги побиват тръпки:

Виж, нали не мога, нали не разбирам, тогава защо все викаш мен да оправям твойте каши, които ти, можещият и разбиращият успяваш да забъркаш?

Ти го победи в собствената му игра. Този човек скоро започва да лицемерничи и да фамилиарничи с теб. Иска да си го върне, за дето му смачка самочувствието. Егото му е наранено, появява му се комплекс че като го мернеш ще го скастряш така ловко като сега. Започва да лукавства около теб, ти не си глупав, виждаш го това, просто не му обръщаш внимание. Той осъзнава че ти си правият а той греши. Осъзнава че ти си запазил достойнство си, и идва най-тежкият момент за него, осъзнава че си го победил в собствената му игра.

Днес слушаш по новините - хакери разбили тая система на пентагона откраднали това и това, и сърцето ти се свива, усещаш горчилката, репортерите, тези които пак са сбъркали призванието ти с тъмната му страна. Колко ли като теб също са огорчени от този репортаж? А ти с идеята да си полезен на околните се превърна в нещо което те избягват, не им се сърди, те не разбират, не знаят какво е заниманието ти. Не могат да оценят че ти това усилие го полагаш за да направиш компютъра по-лесен за тях. Да, бабата от съседния вход, чула новините, някой и казал че хакера е човек който много знае да бурави с компютър, и прави мизерии, горката баба, недоразбрала и раздумва на своеподобните клюката. Другата баба, от другият блок, те вижда че се занимаваш с компютри че нещо им човъркаш постоянно, решава че ти си като лошите хакери от новините по телевизията. Решава да пита другите баби дали пък не греши, обаче и те си правят връзката като първата, така плъзва мълвата из квартала. Ех тежко е да си хакер, идва ти да зарежеш всичко, да минеш на тъмната страна да търсиш възмездие, но струва ли си, струва ли си да си нарушаваш живота, принципите и изграденото от теб заради едни недоразбрали и одъртяли и изкукуригали и изкуфали кукундрели (бабичките в махалата)?

Решаваш да пордължиш напред, прибираш се угрижен, на вратата те чака кучето, ах тази животинка, всеки ден те посреща, радва ти се да те види, едно същество което те обича и ти се радва, виждаш че е време за вечерната разходка, извеждаш го, водиш го до кучешката поляна, където ти и твойте приятели си правите кучешка вечеринка, но по път бабичките по балконите отгоре кудкудякат и квасят лиги, хвани си куето на каишка, децата тичат, мани го да не пикае в цветята че ми мерише. Хвърляш пренебрежителен и презрителен поглед, виждаш я от 4 етаж се звери, как ще и мерише, се питаш ти. Пак почва да вика дръж го на каишка ще ухапе децата... а ти виждаш как кучето тича и играе весело с децата, гони пръчки, гони топки, децата му се радват, галят го, чешат го, и ти виждаш щастливият поглед в очите на децата и в очите кучето. Отиваш на поляната, там една баба минава кучетата я поглеждат и не и обръщат внимание, минава друга, вижда весело играещите кучета, изпада в панически ужас, започва истерично да пищи дръжте ги, ще ме ухапят дръжте си кучетата вие простаци с простаци, не знаете ли че се водят на строги каишки с наморници, това са диви животни... да кучетата чуват тази врява, отиват да видат какво става, бабата започва да пищи и да размахва срещу тях каквото и попадне, всички хващат кучетата и я прогонват, само ти се опитваш да и кажеш че ако беше минала тихо и кротко кучетата нямаше да я забележат и всичко щеше да е наред, обаче на панирани дъртофели - кукундрели изпаднали в истерия можеш ли да обясниш?

Теглиш и една майна, нека квичи, кучето тича и играе и се сбива с боксера от съседната кучешка градинка, прибираш се и ти и кучето, виждаш как кучето бута към теб с муцуна любимата си ирачка, да си поиграете, да го погалиш и почешеш, теб ти е терсене от сбиването, и го гониш с ругатни, виждаш тъжният поглед на кучето и това те поддтиска допълнително. Пускаш си компютъра, връзваш се в интернет, заредил си програмата ти с която си общуваш с хората. Виждаш пак човека, който ти лази по нервите. Решаваш да не се караш с него, обаче този човек може да е човека от бакалията, до вас, който ти пази пресните кренвирши като ги докарат, или пък, ти пък му правиш друга услуга, да човека с който в живота се уважавате, поздравявате се приятелски, и си правите дружески услуги. В един момент разбираш някъде някой си казва, ей браво на този който е направил това така, то страшно ми помага, да може би е приятелят ти от австрлалия с който си разменяте мисли от няколко години, да, лъч светлина сред сивите облаци. Спираш компютъра доволен, намерил си един човек, който е оценил това което си направил, казал ти е благодаря, това ме улесни.

Ти пускаш телевизора отново, и по телевизията дават лъскав холивудски филм, който предната вечер рекламираха гръмко по телевизията. Оказва се поредната хакерска боза, какво да се прави, имаш чувството че малкият лъч светлина от преди малко бе потушен от това което видя във филма. Какво да се прави, спираш телевизора, отиваш в леглото, там те чака жена ти или приятелката ти, казваш си ех сега ще се гушна до любимия човек, ще поспя и утре с нови сили ще си свърша работата. Събуждаш се, започва нов, скучен, сив ден в, който ти като програма и си изпълняваш задълженията. Поглеждаш календара, виждаш днес е 28 число на месеца, отиваш до счетоводителката да си вземеш заплатата, счетоводителката ти казва, няма, не са дошли парите. Утре детето ти има рожден ден, какъв подарък да му купиш? Нямаш пари. останали са ти 20 лева от аванса, кое да купиш по-напред, торта или подарък или да платиш сметката за ток?

Сега си в кафето, в квартала, говориш с твоя позната, която е интересен събеседник, разкошен човек, и еродит, разменяш мисли. Разменяш идеи. Виждаш колко са прости гениалните неща. Престоят и приказките в кафенето свършват, тръгваш си доволен, твоят събеседник също. Двамата сте получили духовно удволетворение. Виждаш нещо интересно. Възрастен човек, отворен към новите идеи. Нещо необичайно. Казваш си този от човек ще науча интересни неща. Приятните впечатления са помрачени. Срещаш се със фанатика от съседният квартал. Опитваш се да го заговориш, обаче той пак започва да развива някакви невероятни теории, на които само той си вярва. Останал е с впечатлението че света не може без неговите съвети, но уви, това което той не може да осъзнае че света си се върти и без него. Света си върви, той се прави на интересен. В друг разговор, той ти показва нещо което ще ти е от полза, но не ти го дава и започва да ти обяснява как не знаеш, как не можеш, като чели те познава. Казваш му ей чакай малко, стига си дрънкал глупости, нито ме познаваш толкова добре, нито знаеш къде и колко съм се учил, нито знаеш при кой съм се ичил и по каква система, кой си ти че да ме оценяваш. Започва пак да бръщолеви глупости. Накрая му припомняш няколко факти които той умишлено крие, и той започва да се оправдава как ама ти, ама аз, ама това, ама онова. Писва ти от неговите глупости, питаш се защо изобщо общуваш с такива хора. Намираш си повод да се измъкнеш от него, и се заричаш че нама да го търсиш повече.

Момент, спри! Не си сам, видял си още един човек, като теб! Радост! Виждате се, запознавате се, започвате заедно, двамата с нови сили, защото вече има някой да ти удари едно приятелско рамо при нужда. Нещата вървят чудесно, но идва неизбежният момент, ти искаш да направиш едно нещо по твоят си начин, а той по неговият, и правиш отстъпка и го оставяш, но тази картинка се повтаря отново и отново, ти вече стискаш зъби, зъбите ти скърцат, но губиш контрол, двамата разваляте екипа, и всеки тръгва по своя път. Ех бедни ми хакерю, това е живота за теб, сред сенките, под сивите облаци, колкото и да се чудиш защо, просто е така, хората около теб както и ти сте погълнати от свойте си проблеми, шефа недоволен, може би за това общият ни живот е скучен, сред всичкия този бълвоч от сива депресия и черен песимизъм, не можем да видим малкото желание, не можем да се порадваме на малките неща. Шареният канал cartoon network внася малко цвят в живота ти, и там виждаш happy end, може би един ден ще стане така, и при нас ще има щастлив край, и си казваш че няма кой да направии това, запретваш ръкави, целият кръг се затваря, и всичко това започва отново. До кога? Бавно и постепено те обзема сиво безразличие, усещаш как се превръщаш в един тези сиви скучни хора около теб. Така ти залезе без дори хората да научат за теб. Вече не виждаш и малкият лъч светлина от австалийският ти приятел, който наистина те е оценил и наистина ти е благодарен за това което си направил за да го улесниш. Какво стана с теб?

Автор: Кристиян Александров

Послепис от автора:

Благодаря Ви за усилията, оценявам стореното от вас, то ме улесни, и ви признавам че ако не бяхте Вие господа Хакери, още щяхме да виснем в небитието!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Страхотно! Невероятно силен текст. Нека тази тема се превърне в рубрика. Викам да илюстрираме текста. С асоциации - снимки и картинки.

Ето моята:dharmachakra.jpeg - Дхармачакра - колелото на дхарма - светът е такъв какъвто го породим със своите действия :gathering2: - заедно, винаги е повече от един, а един винаги страда, когато е отделен от заедно...

Благодаря, че сподели този текст с нас :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Текстът е хубав. Сега очаквам да прочета и за живота на кракера - мрачната половина на хакера...

Link to comment
Share on other sites

Дo Lion Queen:

Това есе е един вид "Житие Грешного Диаболика". Това есе показва много иснити в нашето общество и много мои емоции и чувства към ставащото. Радвам се че ти хареса. Диаболик, още не беше част от живота ми, още не знаех че го има, когато писах есето. Не искам да редакттирам есето, за да добавя за Диаболик, ще разваля есето, така както е, е много добро и не искам да го развалям и претрупвам с други неща. ПРиложената от теб картинка е много добра и много добре избрана, напълно се слива с есето. Дори аз като автор на есето не мога да намеря по-добра или равностойна на избраната за да я приложа.

До Историк:

Историк, съжалявам че ще те разочаровам, но есе "битието на един кракер", няма да има. Това есе е един вид "Житие Грешного Диаболика" и за това то е уникално, само по себе си, така както е, защото е единствено. Никога не съм искал да има продължения, никога не съм смятал да има такива. Нека не го разваляме на комерсиалния принцип с други глупости. Ако почна да измислям глупости от вида на тоа битието на това и онова, първо няма да са с такъв ефект, второ, това есе, ще изгуби уникалността си и въздействието си. В момента в това есе, всеки може да види себе си в различен абзац, и това е едно от нещата които го карат давъздейства. Ако пусна есе "Битието на един кракер", ще стане като с филмите. Пускат един филм, и вждат че има успех и на комерсиалния принцип като напускат 2, 3, 5, 10, 15 част и първия филм гуми стойността си и усикалността си. за това това есе остава така както е.

Кракера не е част от хакера, това което ти мислиш тъмната страна на нещата. Какерите са отделна група хора, те са група прости компексари, които само рушат това, което е създадено за да ни улесни и помогне. Хакерите странят от такива личности и ги избягват.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Глобален Модератор

Защо не включите и този текст сред текстовете в проекта "Почети ми!"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Битието на един Хакер"

Посвещава се на всички, които искат и се стараят да напрвят компютъра лесен и достъпен, и интернет да е едно по-добро място, в което хорат да общуват и обменят мисли и идеи свободно!

Какво стана с теб?

Здрасти!

какво ли става? Остаря, изгоря. Има професии където цикълът е много бърз....

А хората са си хора. Такива са били и преди 1000 години.

Трябва съответен опит възръст, мъдрост да можеш да боравиш с това....

Предизвикателството свърши.

Или нови цели или нова професия трябва да си намери човек.........

Разказват в северна америка е имало едно племе, което на всеки 20 години се преселвало на огромни разтояния изоставайки старците, гробовете, спомените си...

:v: :v: :v:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...