Романът "Завръщане" на Лий-Янн Джейдин

[vikie]

В тази книга завръщането е към силата, която всеки човек притежава и трябва да активира, ако иска да е господар на съдбата си, а не безпомощна жертва на обстоятелствата. На запознатите с езотериката концепцията навярно напомня за книги като "Тайната" или "Транссърфинг", но "Завръщане" е роман и няма директни идеи и разяснения, а всичко е показано "в действие". При това много динамично и увлекателно, с отличителните за добрите криминалета изненадващи обрати и разкрития.

Всъщност, "Завръщане" е многопластов роман - едновременно криминален, езотеричен и любовен. Проследява героите си през един шестнайсетгодишен период, като представя престъплението и наказанието; любовта и омразата;силата и безсилието по съвършено нов начин.

Откъс от романа:

Тази седмица като никога в отдела не беше напрегнато. Инспектор Нийлс можеше най-после да разсъждава на спокойствие по най-интригуващия случай в досегашната и практика.

Отнасяше се за известна в миналото банда, разпаднала се през деветдесет и втора.

Бяха се нарекли Бездомниците. Цели десет години надхитряваха успешно всякакви служби и отдели на територията на щата. И, естествено, ужасяваха жителите. Отвличаха за откуп членове на богати фамилии. Нямаха друга престъпна дейност.

Инспектор Нийлс си взе кафе от машината в пустия вече коридор. После се върна в работното помещение на отдела, остави чашата на бюрото си и доближи заемащия цялата южна стена прозорец. Харесваше вечерната гледка. Тъмнината открояваше внушителните светещи фасади на небостъргачите в Даунтаун. Изглеждаха, сякаш съвсем близко един до друг и Нийлс ги оприличаваше на помпозен многоструен фонтан с различни цветове и нюанси. Същевременно разстоянието от управлението до тях беше най-малко половин километър, а това донякъде създаваше приятно усещане за простор. Всъщност, точно простора предпочиташе Кристъл. Затова и този път бе застанала в най-източния край на прозореца, откъдето се виждаха ширещите се светлини на огромния мегаполис. Стотици пъти ги беше наблюдавала, но понякога, в зависимост от настроението и, предизвикваха различно, неочаквано усещане.

Тази вечер многомилионният град и се стори необятно загадъчен. Той криеше отговорите. И пътя към тях. А може би и самите Бездомници.

„Бездомници... Защо са избрали това име?” - започна Нийлс от самото начало в опит да осмисли всичко - „Има някаква болка и обида. Възприемат се като аутсайдери. Несправедливо отхвърлени от обществото. Оттам и сметките им за уреждане с него.”

А иначе категорично не принадлежаха към гетото и вероятно не произхождаха оттам.

„Много са интелигентни и отлично подготвени”- отбеляза мислено полицайката - „Всеки удар е добре обмислен, перфектно планиран, точно изпълнен. Очевидно подбират и проучват жертвите много внимателно. Успяват да ги похитят удивително безпроблемно, при всичките гардове и обкръжение.

И никога не оставят следи. Охранителните камери не ги засичат. Имат достъп до най-съвременни технически средства. ”

Всичко това поддържаше интереса и. Престъпници от класа. Големи играчи. И в никакъв случай психопати.