Проследяването на кореспонденцията между Ловеч и Букурещ в периода юни 1871 - май 1872 много ясно сигнализира за мащабно подготвяно въстание; там е преписката с Филип Тотю за пушките в Одеса /5-6000/, там е и кореспонденцията с Панайот Хитов, който като голям стратег съветва сливенци кои гарнизони трябва да бъдат атакувани и по какъв начин, става дума и за внасяне на хиляди пушки иглянки и т.н. От разменяните писма се вижда и ролята на Левски във ВРО, както и на комитета в Ловеч като център на всички останали във ВРО, може да се установят и разногласията между емиграцията в Румъния и Сърбия и ВРО. Тоест, един дори не задълбочен анализ на писмата, ако са попадали в ръцете на полицията /а според мен двете заловени, за които пише Хамди, не са били единствените, минаващите през Обретенов са били четени регулярно, да си спомним огнярят-приятел на Мидхат, който пренасял комитетски писма, що за екстравагантност от страна на "куриера" Обретенов?!/ са дали пълна картина за мащаба на подготовката и организацията, ВРО и външната, включително Одеското общество /Филип Тотю/ и базираните в Сърбия и подкрепяни финансово и политически от сръбското правителство /Панайот Хитов/. Така че, според мен, на властите в Русе и Цариград е било известно много-много повече от написаното в доклада на Хамди, за който ние знаем, без да сме предполагали за него преди 15 години.
Драсов има няколко писма до Данаил Попов, от които е съвсем ясно, че в отсъствието на Левски той е бил всичко в комитета. Той дори си позволява от свое име да дава категорично мнение за дейците от Плоещ, които критикуват Левски за своеволство, а и не само за това. Много ясно от тези негови писма, а сигурно има и други неоцелели, личи лидерската роля на Драсов в комитета в Ловеч. Обретенов и Драсов са почти връстници и завистливият Обретенов не може да не е изпитал чувство на малоценност, ако е разбрал за ролята на Драсов в Ловеч - в сравнение с Драсов, Обретенов е бил периферно техническо лице. Най-малкото Кънчев му е разказал за комитета в Ловеч и за ролята на младите в него - Драсов, Поплуканов и Пъшков, където обаче, за разлика от Обретенов, Ангел е влязъл през парадния вход като най-доверен помощник на Апостола.
Като изключим субективния фактор, стратегически най-верният ход да се разнищи комитета в Ловеч е бил точно този - да бъде елиминаран Иван Драсов и да се всее подозрителност и страх между самите членове на комитета.