Р. Теодосиев

Не е точно Sci-Fi, но е интересно:

На Орбиталната станция МИР работи десет години българската Космическа оранжерия СВЕТ! Учените от целия свят провеждаха научни експерименти и бе доказано, че можем да отглеждаме растения в космоса и можем да живеем там с тях!

Автор: Светослав Александров Тази снимка на скачената совалка "Атлантис" с орбиталната станция "Мир" символизира космическото сътрудничество между САЩ и Русия, което през годините не беше нарушено независимо от геополитическите събития. Credit : NASA На 19 февруари, се навършиха точно 30 години, откакто ракета "Протон-К" излетя от космодрума Байконур, за да изведе в орбита основния модул на орбиталната станция "Мир". Рожденият ден на станцията някак си мина тихомълком, без да бъде широко отразен в медиите. До ден днешен значението на тази орбитална станция остава неоценено както у нас, така и в чужбина. За България станция "Мир" ще остане в историята като първата космическа станция, посетена от наш съгражданин. Космическият кораб на Георги Иванов "Союз 33" не успява да посети станция "Салют 6" поради повреда. През 1988 година вторият ни космонавт Александър Александров лети успешно на борда на кораб "Союз ТМ-6", корабът се скачва с "Мир" и е извършена мащабна научна програма. Но с края на полета на Александров не приключва нашата космическа наука - през 1997 година е проведен успешен експеримент с отглеждане на растения в космоса в рамките на пълен цикъл: от семе до семе (източник). За световната наука "Мир" ще остане в историята като първата модулна станция. Тя остава в експлоатация до 2001 година, когато навлиза в земната атмосфера - т.е. в продължение на цели 15 години, при положение, че първоначално планираният й живот е само пет. Орбиталната станция "Мир" надживява Съветския съюз. Стената пада през 1989 година и както пише експертът Анатолий Зак за Popular Mechanics (източник) ръководителите на съветската програма проявяват изключителна креативност, за да спасят станцията. Техните усилия водят до раждането на комерсиалната космонавтика - още през 1990 година, десетилетие преди полета на Денис Тито (първият турист на "Международната космическа станция), до "Мир" лети Тоехиро Акияма - първият човек, приет за космонавт в рамките на комерсиално спонсорирана програма. След като СССР се разпада окончателно през 1991 година, експлоатацията на "Мир" продължава. Космонавтите Сергей Крикальов и Александр Волков излитат като граждани на СССР и се прибират на Земята като граждани на вече новосъздадената държава Русия. На борда на орбитална станция "Мир" е постигнат рекорд по продължителност на космически полет. Днес на "Международната космическа станция" летят на едногодишна мисия космонавтът Михаил Корниенко и астронавтът на НАСА Скот Кели. Макар че това ни се вижда много дълга мисия, тя не може да се сравни с полета на Валери Поляков, който излита на 8 януари 1994 година и се връща на Земята на 23 март 1995 година. Все още никой не се очертава да "счупи" рекорда му. Рождението на "Международната космическа станция" е положено на борда на "Мир". След колапса на СССР през 90-те години e приета съвместната програма между САЩ и Русия "Шатъл-Мир", в рамките на която са изстреляни единадесет совалкови мисии до "Мир", както и кораба "Союз ТМ-21", на борда на който лети Норман Тагард. Така Тагард се превръща в първия американец, изстрелян с руски кораб. Благодарение на финансирането от програмата "Шатъл-Мир" Русия успява да допострои орбитаната станция "Мир" и да прикачи към нея два нови модула - "Спектр" и "Природа", което става през 1995 и 1996 година. С течение на годините "Мир" започва да става все по-опасна поради застаряващата техника на борда и неправилна експлоатация. През февруари 1997 година в модула "Квант" избухва пожар, който не стихва цели 15 минути (източник). На 25-ти юни същата година станцията преживява катастрофа, след като космонавтът Василий Цибилев губи контрол над товарен кораб "Прогрес". Неуправляемият кораб се сблъсква с модула "Спектр" и само благодарение на навременната намеса на екипажа са затворени шлюзовете между "Спектр" и останалата част от "Мир", което спасява станцията от разхерметизиране. "Спектр" остава обезлюден до края на експлоатацията на "Мир", макар че благодарение на успешна космическа разходка по-късно през 1997 година е възобновено електроподаването от слънчевите му панели. През 1998 година е проведен последният американски полет до "Мир" - на совалката "Дискавъри", след което американците окончателно изоставят старата руска станция в полза на по-новата "Международна космическа станция", чийто първи модул e изстрелян в края на същата тази година. Зак пише, че през 1999 година призивът на САЩ към Русия да изостави "Мир" и да се присъедини по-бързо към "Международната космическа станция" подбужда националистически пориви. Руски политици започват да лобират "Мир" да остане на орбита и да се удължи нейната експлоатация. Но нищо не се случва поради липса на финанси. НАСА отказва да поддържа работата на остарялата руска станция. Едва през 2000 година е предприет последен, отчаян опит. Тогава предприемачът Уолт Андерсън основава инициативата "МирКорп". Предполага се, че от неговия джоб в станцията са наляти близо $30 милиона (източник). Благодарение на тези усилия през 2000 година към "Мир" е изпратен с частно финансиране корабът "Союз ТМ-30" с космонавти Сергей Зальотин и Александр Калери. Екипажът трябва да възстанови работата на вече обезлюдената станция "Мир". Отчасти усилията се увенчават с успех - орбитата е повдигната, доставени са нови провизии. Но до есента на същата 2000 година парите свършват, станцията се оказва твърде стара и ненадеждна. Зальотин и Калери остават в историята като последните хора, посетили "Мир". На 24 януари 2001 година излита корабът "Прогрес М-15" - последният кораб, който се скачва с "Мир" в безпилотен режим и който я сваля от орбита на 23 март същата година. Останките от станцията сега лежат на дъното на Тихия океан. Днес може да не си спомняме много често за тази станция, но трябва да имаме предвид, че ако не беше тя, може би нямаше да има такова мащабно международно сътрудничество на "Международната космическа станция". http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Млечният път от планината Рейнер, Вашингтон, САЩ

http://giphy.com/gifs/animal-bats-14cQYUG4Ah8zFS http://giphy.com/gifs/confidence-pQbsX7LUkWEE

Изключително устройство!

Две малки совички се крият от проливния дъжд под листенце. Този очарователен сюжет е заснел фотографът Танто Йенсен (Tanto Yensen) в Индонезия, докато се разхождал в природен парк в Джакарта. Внезапно започнало да вали и Танто решил да се прибира, но по пътя си забелязал двете совички, седнали плътно една до друга на клон и използващи листенце като малко чадърче. "Те изглеждаха толкова сладки, че просто не можех да ги подмина", споделя фотографът, направил удивителни снимки. Вижте ги сами!

Тези са едни от най-известните, а какво се случва навсякъде по света...в какво ли не вярват хората когато някой им предлага надежда

През 2015 са публикувани над 1 милион статии в областта на биологичните науки – повече от всякога и отразяващи огромния прогрес в тази област. Но все по-големият брой оттеглени статии, доведоха до широко разпространеното схващане, че резултатите, които учените публикуват, все по-често са невъзпроизводими. Оттеглянето на 64 статии през август миналата година от един от най-големите световни академични издатели - Springer, накара научния свят да потръпне. Друг пример е оттеглянето през 2010 г. на многократно цитирания доклад, публикуван в The Lancet през 1998 г., според който има връзка между ваксините и аутизма. Не съществуват качествени проучвания за оценка на количеството невъзпроизводими изследвания, но онлайн достъпът до публикуваните резултати позволява по-голям контрол. Рецензираните публикации са от много голямо значение за напредъка в медицината, така че опасенията относно тяхната точност трябва да се взимат на сериозно. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Тазманийският тигър, който е изчезнал през 1936 г. и е познат както от фосили, така и от записки. Credit: The Lighthouse/Visuals Unlimited/Corbis След милиони години, палеонтолозите може да копаят в земята и да откриват фосили от нашето време. Както правят учените днес, те може да конструират хронологията на видовете, които се появявали и изчезвали. Днес, човекът непрекъснато притискат различни видове до ръба на оцеляването – изчислено е, че почти 500 вида гръбначни животни са изчезнали за последните 100 години — но дали учените от бъдещето ще могат да установят това? Според ново изследване, това може да се окаже трудно – само малка част от тези видове ще оставят следа. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Каквито и да са снимките като качество ги качи, за да видим малко повече Това ще ми е следващата дестинация

Това е Венера, заснета през изгрева над Черно море. Можем да си представим как гледаме от брегът на Черно море Слънцето през половината слънчева система. Снимка: Емил Иванов от Astronomy Picture of the Day (APOD)

Повече: http://imgur.com/gallery/ivQfv

Вечна любов.Последната прегръдка на двама влюбени в Помпей.

Нови резултати от Големия адронен колайдер предполагат грешка в стандартния модел на физиката Цялата статия: http://nauka.bg/a/ Последните резултати от Големия адронен колайдер (LHC) в Швейцария правят намек за активност, която не се вписва в стандартния модел на физиката на елементарните частици - което означава, че най-накрая може би сме на път да влезем в нова ера във физиката. Стандартният модел е най-доброто обяснение, което имаме за това как Вселената работи и какво я поддържа в цялост. Но има големи неясноти - най-забележителната е фактът, че моделът всъщност не отчита гравитацията - затова учените са прекарали десетилетия в търсене на признаци за някаква активност, която стандартният модел не може да обясни. И сега те са открили такава. Несъответствието е свързано с една частица, наречена B мезон. Според стандартния модел, B мезоните трябва да се разпадат под много специфични ъгли и честоти - но тези прогнози не съвпадат с това, което е наблюдавано при експериментите в LHC, което предполага, че нещо друго се случва. И ако можем да разберем какво е то, това ще ни отведе по-близо до разкриване на някои от загадките в нашата Вселена. "До момента всички измервания съответстват на предвижданията на стандартния модел"- каза ръководителят на изследването Мариуш Витек, от Института по ядрена физика на Полската академия на науките. "Въпреки това, ние знаем, че стандартният модел не може да обясни всички характеристики на Вселената. Той не може да предскаже масите на частиците или да ни каже защо фермионите са организирани в три семейства. Как доминирането на материята над антиматерията във Вселената се е получило? Какво е тъмна материя? Тези въпроси остават без отговор." Въпросните данни са събрани през 2011 г. и 2012 г. и за първи път им е обърнато внимание миналата година, когато учените забелязват, че степента на разпад на B мезоните не съвпада с прогнозите на стандартния модел. Но сега екипът показва, че не само скоростта на разпад, но също така и ъгълът на разпадане е в противоречие със стандартния модел. Според стандартния модел, B мезоните са изградени от лек кварк и тежък антикварк - поради това кварк-антикварк сдвояване, те се разпадат бързо, и би трябвало да изстрелват своите продукти под специфични ъгли. В мезон, Credit: Ian Shipsey, Nature Physics Докато физиците вече са забелязвали нещо странно във времето на това разпадане, те не са били в състояние да отчетат несъответствието в ъгъла на разпадане, защото техният метод на измерване не е бил достатъчно точен. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Цялата статия: http://nauka.bg/a/ Tracy Caldwell Dyson viewing Earth from the ISS's observatory module Cupola, 2010. NASA. 1 of 4 Tereshkova became a national icon in the USSR, as seen in the 1963 Romanian Stamp. Image credit: bissig/Shutterstock. 2 of 4 Anna Fisher, the first mother in space, in Houston, Texas. Flickr/SDASM Archives. “No known copyright” 3 of 4 NASA's latest class of astro-graduates. NASA 4 of 4 Звездна дата 1963. Обратно на Земята се ражда ново движение, искащо да промени вече установените норми и космическите кораби пускат моторите си. Същата тази година, 26-годишната работничка във фабрика, Валентина Терешкова е изпратена в космоса. Само две години след като Юри Гагарин става първият човек в космоса, тя става първата жена. Докато Терешкова е на 3-дневната си обиколка около земята с Восток 6, на Земята промените настъпват много бързо. Законът за равнопоставено заплащане – е подписан 6 дена преди тя да бъде изстреляна в космоса. Въпреки че това е период на промяна и прогрес, започването на едно от най-големите политически и научни действия за тогава, то става 16 години преди жена да застане начело в Запада - Маргарет Тачър. Би било прекалено оптимистично да си мислим, че мисията на Терешково е било смела постъпка изцяло в полза на жените. Всичко това е свързано с надпреварата по време на Студената война и представата за силната съветска жена и може би е било мотивирано повече заради това, отколкото от идеята за полово равенство позната ни днес. Но би било глупаво да гледаме на космоса като на някаква територия на феминизма – дори днес само 59 от общо 500-те човека били в космоса, са жени. Въпреки това, историята на жените в космоса е рефлектирала и върху пътят им на Земята, може би – спорно – дори над очакваното. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Алберт Айнщайн Част 1: До 1905 година (включително) Цялата статия: http://nauka.bg/a/ БЕЛИТЕ ХРОНИКИ НА ВИТАНОВ Хроника №6: Алберт Айнщайн Част 1: До 1905 година (включително) Няма никакво съмнение, че пред нас стои безумна теория. Въпросът е, дали е достатъчно безумна, за да бъде правилна. Нилс Бор Природата и нейните закони били покрити с тъмнина. Бог казал: „Да бъде Нютон!” И се явила светлина. Но не за дълго. Дяволът отвърнал: „Да дойде Айнщайн!” И всичко отново потънало в тъмнина. Фиг. 1. Старият Улм И тъй, пътешествието ни този път тръгва от южна Германия в средата на втората половина на 19-ти век. Там, в Швабия, се намира едно тихо германско градче, наречено Улм (фиг.1). От време на време тишината била нарушавана от кървави сблъсъци. Например, през 16-ти век Улм бил значителна по размери крепост и жителите му участвали в борбата на протестантските князе против католическата църква и властта на императора. В 1805 г. по време на наполеоновите войни (фиг. 2). Фиг. 2. Наполеон, който бил доста начетен (а и доста разбирал от математика, тъй като бил артилерист) Край Улм се провела голяма битка, в която била разбита австрийската армия на фелдмаршал Мак – фиг. 3. Как свършили тези войни, можете и да прочете сами, но ето ви една подсказка (фиг. 4). Фигура 3. Карл Мак фон Лайберих Фиг. 4. Герхард Леберехт фон Блюхер Резултатът от войните през 19-ти век имал значителен отпечатък върху живота в Улм. Там в съприкосновение дошли две линии на поведение. От една страна (Швабия си е Швабия) била рационалната линия на поведение, а другата линия била свързана с вярата в непогрешимостта на пруската държава, свързана с пруските чиновници, които градели германската имперска държавност в южна Германия. Айнщайн бил типичен представител на първата линия на поведение и хич не обичал втората линия. Та там, в градчето с огромната 160-метрова кула на катедралата, с къщичките с островърхи покриви и откъдето се виждали полята на Бавария и долините на Швейцария, се родил Алберт Айнщайн на 14 март 1879 година. Родил се, както се казва, в дребнобуржоазно еврейско семейство. Евреите в Улм били добре интегрирани в градския живот. Градът бил пълен с търговци и занаятчии и прочее дребни буржоа, които, следвайки рационалната линия на поведение, били известни с широчината на възгледите си и с религиозната си търпимост. Фиг. 5. Алберт Айнщайн (на твърде млади години) Бащата на Айнщайн – Херман, завършил гимназия в Щутгарт и мечтаел да постъпи в университет, но вместо това трябвало да се захване с бизнес, както е модерно да се нарича това сега. С течение на времето Херман се задомил за Полина Кох – дъщеря на богат търговец на хляб. От 1878 г. семейството живеело в Улм, където имали роднини и Херман отворил магазин за електротехника. Много хора днес смятат Херман Айнщайн за неудачник, тъй като той не бил много добър бизнесмен. Но Херман разбирал от математика, а се занимавал и с електротехника. Всичко това оставило отпичатък върху живато и развитието на сина му Алберт. След появата на Алберт на билия свят, през 1880 г. семейството се преселило в Мюнхен, където Херман и брат му Якоб открили електротехническа работилница. В 1884 г. (след като в 1881 г. се родила и сестрата на Алберт – Мая) семейството се преместило в предградието на Мюнхен Зендлиг, където си построили къща и малка фабрика за електротехника (включително и за измервателни прибори). Тая работа била финансирана с парите от зестрата на майката на Айнщайн. В Зендлинг имало доста зеленина и малките Алберт и Мая дружно си играели из градината на къщата и по околните поляни. За да не се чудите, защо на Айнщайн му се наложило да изучава свиренето на цигулка, нека да отбележим, че майката много обичала да свири на пиано, особено композициите на Бетховен. Както споменахме по-горе, Херман не бил особено добър в бизнеса и семейството не можело да си позволи да живее нашироко. И тъй, годинките се търкаляли. Алберт пораснал и трябвало да тръгва на училище. По принцип, трябвало да го запишат в еврейското училище. Но то било далече, а и образованието в него не било евтино. Затова Алберт бил записан в намиращото се наблизо католическо училище. Та както се казва, още от ранна детска възраст, Алберт Айнщайн започнал (ще, не ще) да изучава различни религиозни учения. Това също имало отпечатък върху живота му, пък и кой ли не е чувал остроумните му мисли затова, какво казва и прави Бог (и какво не прави – например, че не играе на зарове). На 10-годишна възраст Айнщайн постъпил в гимназията. Гимназиите по онова време съчетавали казармена дисциплина със зубрене на гръцка и латинска граматика. На Айнщайн не му било много интересно, а учителите едва изтърпявали говорещия бавно ученик. Мирното съвместно съществуване между Айнщайн и учителите се поддържало все пак от естествените науки и математиката, които били интересни за момчето. Фиг. 6. Алберт Айнщайн – 1895 г. Обърнете внимание на непропорционално големия възел на вратовръзката – типично изпълнение за хора без много опит в направата на възли за вратовръзки. Но след 10 години този младеж ще напише специалната теория на относителността. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

За първи път е проведено изпитване върху хора на ваксина, която може да осигури защита срещу най-широко разпространения паразит, причиняващ малария - Plasmodium vivax, въпреки че резултатите засега са скромни. Същевременно са се появили доказателства, че най-често използваният метод за контрол вероятно има повече живот в себе си, от очакваното. Екип от Изследователския институт Уолтър Рийд обяви в списанието PLOS Neglected Tropical Diseases, че 30 доброволеца са били третирани с три дози от експерименталната ваксина и 14 дена след последната доза са били подложени на ухапване от комари, носещи Plasmodium vivax. P. vivax не води толкова често до летален изход, колкото другият причинител на малария - Plasmodium falciparum, срещу когото разработването на ваксина е в по-напреднал етап. Но въпреки това, той може да разболее тежко хора, които не се лекуват и да рецидивира многократно. Тези два вида Plasmodium са отговорни за смъртта на повече от 400 000 души през 2015, главно деца. Нито един от участниците не е пострадал от сериозни странични ефекти на ваксината, въпреки че често имали главоболие и световъртеж, и всички развили силен имунен отговор. Но тя и не предпазила нито един от доброволците от заразяване с малария, въпреки че развитието на болестта се забавило в сравнение с шест неваксинирани контроли, включително десетте пациента, които получили най-високата доза. Колкото и неприятно да е било изследването за инфектираните, за екипа също е било изпитание. Те трябвало да осигурят комари, които да нахранят с кръвта на тайландски пациент, заразен с P. vivax, тъй като, за разлика от P. facliparum, P. vivax не може да бъде отглеждан в лабораторни условия. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Евристични проблеми в образованието и възпитанието Теодосий Теодосиев, физик и Мъж на годината 2014, номиниран за европейски гражданин на годината 2015 сподели с аудиторията на Digital KidZ - http://www.digitalkidz.eu/ своите съвети за възпитание и образование на децата. Лекцията му мина под мототото: "И вашето дете може да бъде изобретател!"

Историята на марсианските канали Автор: Светослав Александров Спускаемият апарат на ЕКА "Скиапарели" по време на предстартовата подготовка на космодрума Байконур. Ако всичко е наред, "Скиапарели" ще излети заедно с "ЕкзоМарс" през март 2016 г. и ще кацне на Марс през есента. Снимка: ЦЭНКИ Вчера на страниците на КОСМОС БГ във Фейсбук имаше коментар от човек, за когото името "Скиапарели" звучеше странно. Защо специалистите от ЕКА са избрали точно това име за спускаемия си марсиански апарат? Космическият апарат е кръстен на италианския астроном Джовани Скиапарели, но кой е бил той? 19-ти век е златният век за телескопичните наблюдения на Марс. През този век се строят обсерватории с все по-мощна наблюдателна техника. През 1877 година Джовани Скиапарели, директор на обсерваторията Брера в Милано, започва да картографира Марс. Някои от имената, които той измисля, като Арабия Тера, като Хелас Планиция, се използват до ден днешен за различни географски характеристики на Червената планета. Скиапарели обаче влиза в популярната култура поради това, че наблюдава структури, които определя под името "канали". Скиапарели не е имал предвид, че тези структури непременно са с изкуствен произход, но въпреки това на английски понятието е преведено погрешно като "canals", а не като "channels". Английската дума "channels" може да се използва за структури, които са възникнали по естествен път, но думата "canals" обозначава изкуствени канали. Предполага се, че гафът с марсианските канали (не по вина на Скиапарели) е подхранен и от публичността около завършването на Суецкия Канал през 1869 година. Това е едно от най-великите инженерни постижения на 19-ти век и благодарение на него корабите вече нямат нужда да заобикалят Африка, за да плават до южните части на Азия. През 1894 година богатият астроном Пърсивал Лоуъл започва да прави своите първи наблюдения на Марс от частна обсерватория, която е построил в Аризона. Лоуъл предполага, че каналите са построени от изкуствена ръка и нарисува детайлни карти, на които обозначава стотици от тях. Лоуъл вярва, че понеже Марс е много сух, каналите спомагат за пренасянето на вода от полюсите към екватора. През 1895 година публикува първата от своите популяризаторски книги по темата (източник: НАСА). През 1897 година английският писател Хърбърт Уелс публикува своята научнофантастична книга "Война на световете" под въздействието на предположенията на Лоуъл. В нея се разказва за враждебни марсианци, които нахлуват на Земята и ни завладяват. Книгата е вълнуващо четиво и неслучайно Уелс е считан за баща на съвременната научна фантастика, но оттогава насетне много хора започват да се страхуват от Марс и опасността, която би могла да донесе. Идеите на Лоуъл за технологически по-напредналата раса, която дори може да построи гигантски канали за пренос на вода през цялата планета, се оказват мистични и плашещи. Но макар и приети като вероятни за кратък период от науката, твърденията на Лоуъл за извънземен живот на Марс се оказват твърде спекулативни, без каквито и да е сериозни доказателства. Все пак, астрономите от края на 19-ти и началото на 20-ти век вече притежават по-модерна техника. Лека-полека започва да се приема идеята, че каналите, които Лоуъл наблюдава, не са нищо повече от оптическа илюзия, плод на способността на човешкият мозък да визуализира неща, които не съществуват. През 1905 година Карл О. Лампланд успява да направи първите снимки на Марс (истински снимки, а не рисунки, каквито са правили Скиапарели и Лоуъл). В самото начало на развитието на астрофотографията снимките са нискокачествени и изглеждат наистина да притежават тъмни линии там, където Лоуъл вижда канали. През 1907 година обаче са проведени нови научни експерименти в САЩ, които оспорват реалността на каналите. В отговор на тях Лоуъл решава да защити репутацията си и организира амбициозна фотографска експедиция до Южна Америка още по време на планетарната опозиция през същата тази 1907 година. Но когато фотографът се завръща от Андите с негативите на Марс, резултатите са разочароващи (източник). Лоуъл продължава да твърди, че снимките безусловно доказват наличието на канали. Но се получава точно обратното - снимките допълнително оспорват неговия авторитет, защото показват далеч по-малко детайли от сложните лоуълови карти. Размерът на Марс на снимките е твърде малък, за да се покаже какъвто и да е значителен детайл, а при увеличение снимките стават размазани. Лоуъл провежда лют спор относно това как трябва да се публикуват снимките в списание Century Magazine и дори моли преди публикацията те да бъдат обработени и ретуширани, за да се видят каналите по-добре. Редакторът отказва с мотива, че това би развалило стойността на снимките и че винаги ще се намери някой, който ще твърди, че това, което се вижда, е измислица на съзнанието на графичния редактор. След 1907 година фотографията започва да измества картографията като стандарт в планетарната астрономия. Веднага щом се появяват първите астрофотографски снимки на Марс, картите на Лоуъл стават остарели по отношение на научната им стойност. Фактът, че първите снимки на Марс са с ниско качество, не намалява тяхната обективност. Науката слага окончателен край на твърденията на Лоуъл за каналите през 1909 и 1910 година. По време на планетарната опозиция през 1909 година Антониади наблюдава Марс в продължение на девет нощи с 33-инчов телескоп. Той констатира, че вижда планетата много ясно, не може да открие на повърхността й сложни канали и заключава, че те са просто оптична илюзия. През 1910 година Лоуъл за последен път защитава идеите си в научна публикация, а Антониади написва множество други оспорващи публикации, които се приемат широко сред научната общност (източник). Донякъде причината, поради която мнението на Антониади се приема за по-меродавно от това на Лоуъл, се дължи и на това, че Антониади дълги години е бил негов поддръжник и дори е твърдял, че също вижда канали - до момента, в който новите и по-детайлни наблюдения не оспорват тяхното наличие. Тогава Антониади сам се отказва от лоуъловите идеи пред силата на обективността на научния метод. Независимо че науката слага точка на марсианските канали още преди смъртта на Лоуъл през 1916 година, не така стоят нещата с широката общественост. Много хора продължават да вярват, че Марс е населен с разумни същества, които строят канали. До 1924 година земляните продължават да прослушват Марс за радиосигнали по заповед на американското правителство. През 1938 година радиоадаптация на "Война на световете" по Хърбърт Уелс хвърля в паника слушатели, които не осъзнават, че предаването е художествена измислица. Наивни хора веднага повярват, че марсианците наистина са нападнали Земята (източник). Накрая, когато космическият апарат "Маринър 4" облита Марс през 1965 година и изпраща първите снимки на планетата отблизо, те показват ясно и категорично - планетата е покрита с кратери, тя е студена и суха пустиня, а измерванията показват много разредена атмосфера. С това идеите на Лоуъл за интелигентни същества, които строят канали, потъват в архивите на научните грешки. Но макар и отречени от науката преди повече от век, те продължават да са популярни сред обществото поради това, че са навлезли дълбоко в изкуството и културата. Източник: http://www.cosmos.1.bg/