Р. Теодосиев

Бихте ли тренирали 60 минути на ден, за да захраните дома си с електричество за 24 часа? Хората често се оплакват за високите цени на тока и вечната липса на време за тренировки. Това изобретение със сигурност ще реши и двата проблема, а най-важното е, че безплатната енергия може да спаси живота на 1,3 милиарда души, които живеят без електричество. Манож Баргава, изобретателят на хибридното колело, представя как произвежда електричество, докато просто ежедневно тренира у дома. Когато човек стъпи на педалите на колелото, това действие завърта колело, което задвижва генератор, чрез който се зарежда батерия. Това означава, че само от един час на педалите на колелото, обикновено домакинство може да се снабди с енергия, достатъчна за 24 часа. Милиардерът и неговият екип са изобретили това колело, за да се възползват от механичната енергия, която човек произвежда, както и да се преборят с глобалния проблем на липсата на движение.„Всичко се нуждае от енергия. Енергията е големият балансьор” казва Баргава, добавяйки, че повече от половината население на земята няма достъп до електричество или има електричество само два или три часа на ден. http://www.chitatel.net/kolelo-energoproizvoditel/

На сушата и в морето преобладава синьо-зеленият спектър. В речните води разтворените частици действат като филтър и пропускат основно вълните на червени и инфрачервени части от спектъра. За да се ориентират в новата среда сьомгата, жабите и рибите Данио използват ензим Cyp27c1, който „пренастройва“ тяхното зрение към възприемане на нужните части от спектъра. Този ензим е тясно свързан с наличието на витамин А в организма, който оказва силно влияние върху зрението. Под въздействието на ензим, витамин А1 се преобразува в А2, това променя възприятието на околната среда. Този ензим бил открит в очите на рибата Данио и по повърхностните части на очите на жабата. Интересно е, че жабите гледат във водата и над водата с различни части от очите си, възприемащи съответно различни части от спектъра. http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B6%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8

На Общо събрание, проведено на 17 ноември 2015 г. в 65-та аудитория на Ректората на СУ, със 190 гласа „за” проф. дфн Анастас Герджиков бе избран за ректор на най-старото и авторитетно висше училище в България. Другият кандидат за поста – чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов, получи 162 гласа в своя подкрепа. http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4%D1%84%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%E2%80%9D Проф. дин Иван Илчев връчи ключа на Университета на новия ректор с пожеланието да отключи Софийския университет много повече към света. Проф. Илчев благодари на двамата кандидати за поста за това, че са се държали достойно в една атмосфера, която някои са опитвали да направят недостойна.

Какво е аргинин? Аргининът е полуесенциална аминокиселина, която при определени обстоятелства става есенциална. Организмът самостоятелно може да синтезира аргинин, но при малките деца, след стрес за организма (боледуване, изгаряне, травми), активно спортуване и други, нивата му в организма не са достатъчни. Той може да се набави чрез храната или под формата на хранителна добавка. Как действа аргинин? Основните причини, поради които аргининът се използва активно в спортната суплеменция, и не само, са: · Подпомага секрецията на растежен хормон; · Противодейства на амоняка, образуващ се при разграждането на протеините; · Прекурсор на азотния оксид, като следствие на което се подобрява кръвообращението; · Стимулира имунната система като увеличава броя на белите кръвни телца; · Бори се със свободните радикали; · Подобрява способността на черния дроб да се бори с токсините и като цяло да функционира правилно; · Ускорява заздравяването на рани (участва в изграждането на колаген); · Участва в регулирането на кръвното налягане (разширява кръвоносните съдове); · Подобрява състоянието на кръвоносната система като понижава нивата на холестерол; · Повишава силата и издръжливостта на тялото; · Ускорява покачването на мускулна маса за сметка на мазнините. Как се произвежда аргинин? За производството на аргинин под формата на хранителна добавка се изолира чрез процес на ферментация. Естествен източник на аргинин са протеиновите храни от растителен и животински произход (семена, ядки, ядкови масла, ориз, соя, яйца, брашно, шоколад, морски дарове и други). Защо да приемате l аргинин? Както казахме по-горе, има някои групи хора, които се нуждаят от включване на допълнително l аргинин. Това са подрастващите, възрастните хора, активно спортуващите, хора, претърпели различен тип травми. В спортната суплеменция аргининът играе ролята на ускорител при изграждане на мускулна маса и повишаване на издръжливостта. Странични ефекти на ел аргинин L аргинин е с добра поносимост, но при предозиране е възможна появата на стомашно-чревни неразположения и отпадналост. Бъдете особено внимателни при едновременния прием на аргинин с ибупрофен, силденафил цитрат (участва в някои медикаменти за борба със сексуалната дисфункция при мъжете)и органични нитрати (участват в състава на някои лекарствени средства за лечение на стенокардия, след инфаркт, белодробни заболявания и цироза на черния дроб). Аргининът усилва действието на йохимбин (съставка на продуктите за изгаряне на мазнините и повишаване на енергията). L-аргининът НЕ трябва да се употребява от бременни жени и кърмачки, хора, страдащи от шизофрения и при наличие на херпес.

Копаейки на мястото на античния град Доличе в Турция, археолозите откриват зашеметяваща мозайка, която е използвана като подова настилка на вила от късната Античност (3-7 век пр. Хр.). „Древният град Доличе, който се намира в близост до днешния град Дюлюк, е бил част от провинция Сирия в римско време. Днес той се намира в периферията на турския метрополис Газиантеп“, съобщава член на екипа, проф. Енгелберт Уинтър, от университета Мюнщер, Германия. „Градът е едно от малкото места, в което сирийската градска култура от елинистично-римската епоха все още може да бъде изследвана. Най-значимото ни откритие е висококачествената мозайка в комплекса от сгради, чийто двор е обграден с колони, които първоначално са обхващали 100 кв. м.“, прибавя още д-р Михаел Бльомер, също от Мюнщерския университет. Според екипа голямата мозайка, украсяваща пода на луксозната градска вила, е от преди 1 500 години. „Заради размерът и прецизността на съставената поредица от геометрични мотиви, мозайката е един от най-красивите примери за късноантичното мозаечно изкуство в региона“, казва д-р Бльомер. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F

Идеята на авторите е в рамките на 10 дни трейлърът да генерира максимален брой гледания от целия свят. Целта е да има доказан интерес на глобално ниво, с което авторите да се обърнат за финансиране към големи потенциални дистрибутори. Споделяйте. Идеята е наистина чудесна!

Фотографа Thomas Windisch заснел изоставените хотели из Европа:

Пластмасата реално не се разгражда, тя се раздробява на молекули, които нищо в природата не може да ги усвои. Тя е в организма на много риби и диви животни. Предполага се, че може след известно време еволюционно ще се "роди" организъм, който ще се храни с остатъците от тази пластмаса..., но в момента няма нищо, което да я унищожава и тя си остава в природата.

Описът на т.нар. секретен фонд на Националния исторически музей ще бъде публикуван скоро. Ще бъде потърсен и първият опис на паметниците, пренесени в България след Първата световна война от Северна Гърция и Македония. Това научи "Дневник" от разговор с Божидар Димитров - директор на Националния исторически музей. Поводът за срещата беше съобщението разпратено от музея до медиите: "Във връзка със засиления интерес към българските паметници, събрани от нашата армия през 1917 г. от манастирите в Драма и Серес (днес в Северна Гърция) и от българските храмове в Охрид, Битоля, Струмица и Прилеп (днес в БЮРОМ) и поискани от патриарх Вартоломей, ръководството на Националния исторически музей съобщава, че те са изложени изцяло в зала 4 на музея." В зала 4 посетителите могат да видят десетина ценни експонати от Северна Гърция. Според директора на Националния исторически музей /НИМ/ Божидар Димитров останалите реликви от "секретния фонд" са из музея, а някои се реставрират. Реставрацията на паметниците започнала през 1991 г. Тогава Божидар Димитров поискал секретният фонд, в който се пазело донесеното след Първата световна война и който през 1988 г. бил предаден на НИМ, да стане публичен. Затова се обърнал с молба към министъра на културата Елка Константинова след международноправна справка. Справката била нужна, за да е сигурно, че не може други държави да предявяват претенции към паметниците, пренесени в България. Елка Константинова, уговорена от Димитров, отпуснала и първите 710 хил.лв за възстановяване на експонатите, някои от които били в много тежко състояние. Реставрацията е продължавала и с дарения от Георги Агафонов от банка "Славяни", от Емил Кюлев, други бизнесмени, разказа директорът на музея. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/14/2648898_bojidar_dimitrov_shte_publikuvam_opisa_na_sekretniia/

Когато ходим сред природата, планината или в парка постоянно виждаме изхвърлени боклуци, а фасовете от цигари са сякаш вече част от природата. В планината: Фасове - между 10 и 12 години Тоалетна хартия - 5 месеца Мокри кърпички - между 20 и 50 години Памберс - около 450 години Стиропорена чаша - между 50 и 100 години Алуминиев кен - около 200 години Батерия - обвивка: 100 години / химикали: неразгледими Ябълка - между 3 и 5 седмици В Океана: Фасове - между 1 и 5 години са нужни, за да се разградят Пластмасово шише - 450 Стъклено шише - между 600 и 1000 години Памучни чорапи - между 1 и 5 месеца Картонена кутия - 3 месеца Консервена кутия - 50 години Вестник - между 2 и 3 седмици Рибарски такъми - 600 години Моля, следващия път когато искате да изхвърлите нещо сред природата си помислете, за тези цифри и последиците, които ние хората причиняваме на света около нас.

Благодаря на всички, които дойдоха и огромни благодарности на участниците. Също така искам да благодаря на всеки, който остави по нещо в кутията. Събраната сума е 371 лв., като всичките пари ще отидат за хостинг на сайта и форума - http://goo.gl/mIYpgu За последния месец имаме събрани общо около 480 лв. остават ни близо 400 лв да съберем цялата сума, за да можем да си платим хостинга! Беше невероятно позитивно и интересно. Благодарим ВИ!

Хайде всички към НДК!!! Ще има много приятни изненади и подаръци! За тези, които няма да могат, ще покажем снимки след събитието!

Декларация на ректора на Софийския университет проф. дин Иван Илчев

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/vselenskijat-patriarh-stana-doktor-honoris-kauza-na-ban.html

Браво! Още един подробен материал! :)))

Акатсуки ще опита да влезе в орбита около Венера! Япония няма късмет в изучаването на планетите. Макар че страната има проведени успешно две мисии до Луната, както и успешна възвращаема мисия до астероид, все още няма японски апарат, който да е изследвал някоя планета. През 1998 година японската автоматична станция "Нозоми" претърпя авария скоро след изстрелването си и не успя да се насочи правилно към Марс. Ръководителите на мисията се надяваха през 2003 година, след дълго криволичене, "Нозоми" да пристигне в околомарсианска орбита, но това не се случи... http://nauka.bg/a/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%83%D0%BA%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5-%D0%B2-%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0 На Марс се наблюдава Северно сияние Група изследователи от Европейската космическа агенция (ESA) под ръководството на Жан-Клод Жежар от университета в Лежа (Белгия), анализирали резултатите от 10 годишни наблюдения на марсианското небе и съставили научно описание на рядкото за Марс явление – Северно сияние. То се наблюдава от южния полюс на планетата. http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Човек понякога се пита какво кара хората да извършват зверски престъпления. Проведени са много проучвания с цел да дадат отговор на този въпрос. Въз основа на тях се оформят две теории. Първата идея е, че серийните убийства са причинени от анормалност в предния дял на мозъка. Другата теория е, че се раждат от обстоятелствата. Правят се разработки за модели и обяснение на серийните убийства. Михаил Симкин и Вани Ройчохари са електронни инженери от Университета на Калифорния. Те моделирали поведението на Андрей Чикатило - брутален убиец, отнел живота на 53-ма души в Ростов, Русия. И въпреки че понякога Чикатило е спирал до три години, без ново убийство, в други случаи, той ги е правил на всеки три дни. Установили са, че въпреки привидно хаотичното поведение на "Ростовският убиец", той подлежал на същите математически модели като земетресения, лавини, спадове на фондовия пазар, както и много други спорадични събития. Тази констатация показва, че има някакво обяснение, защо серийните убийци убиват. http://www.chitatel.net/seriynite-ubiystva/

Тук искам да споделя и един текст на Валентина Георгиева по темата: За достъпа до знание и бъдещите неравенства

Статия от в. Капитал: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/06/2644396_kakvo_mu_e_na_sofiiskiia_universitet/

В момент, в който цялото общо събрание на БАН е подготвило подписка за увеличаване парите за наука излиза подобна новина и сваля доверието от учените. http://m.novini.bg/news.php?id=314708

Почти всяка култура на земята не одобрява изневярата, но въпреки това е основна тема в много филми, телевизионни предавания и песни за раздяла. Изневярата безспорно е едно много лошо поведение, но защо е толкова широко разпространено? Дали има някаква истина в твърдението, че хората като вид не са създадени да бъдат моногамни? Последният епизод на „AsapSCIENCE“ разследва химията на „игривото око“ и открива, че има научно основание за поговорката „Веднъж измамник, винаги измамник“ (once cheater always a cheater). Само 3% от бозайниците живеят в моногамни двойки и хората попадат точно в този процент. Това би могло да се обясни от гледна точка на еволюционното становище, защото е било предимство единият от двойката да ловува и осигурява храната, а другият да се грижи за поколението. Но днес, изневярата се е превърнала в нещо обикновено, въпреки че носи реална опасност за членовете на цялото семейство. Виновникът за всичко това е допаминът. Това е невротрансмитер, който помага в контрола на центъра на удоволствие в мозъка. Цялата статия: http://nauka.bg/a/наука-за-изневярата

„Стратегическа дълбочина“ (ИК „Изток-Запад“) от турският министър-председател Ахмет Давутоглу е задълбочен политологичен труд, разглеждащ насоките във външната политика на Турция в широк географски, исторически и културен аспект. Ахмет Давутоглу е турски учен и политик, роден през 1959 г. Завършва Истанбулския мъжки лицей (със статут на германско задгранично училище), а висшето си образование получава в Босфорския университет с магистърска степен по политология и международни отношения. Впоследствие бъдещият турски премиер е преподавател в същия университет. През 1993 г Давутоглу получава научната степен доцент, а през 1999 г. вече е професор. Давутоглу е завеждал Катедрата по международни отношения в елитния истанбулския университет „Бейкент“. Завършил е англоезични програми по икономика и политически науки. Част от езиците, които владее са немски, английски, арабски. Ахмет Давутоглу е председател на управляващата ислямска Партия на справедливостта и развитието. През периода 2009-2014 г. е министър на външните работи на Република Турция. От август 2014 г. е премиер на страната. Давутоглу е автор и идеолог на основните положения във външната политика на Турция, които Партията на справедливостта и развитието приема след идването си на власт през 2002 г. Книгата на Ахмет Давутоглу излиза за първи път през 2001 г., още преди Партията на справедливостта и развитието да дойде на власт. В „Стратегическа дълбочина“ с подзаглавие „Мястото на Турция в международните отношения“ Давутоглу задълбочено излага вижданията си за външната политика на страната. Той прави аналитичен обзор на стратегическото положение на Турция след края на Студената война. Според автора Турция е държава с ключово стратегическо значение в международните отношения. Страната трябва да стане балансьор между Запада и ислямския свят, един своеобразен мост между Изтока и Запада, и трябва да следи за установяването и запазването на реда в региона. Турция ще стане лидер на ислямския свят, опирайки се на богатата си история и географския си потенциал; по този начин страната ще стане глобална световна сила. Давутоглу предлага на читателите едно задълбочено, аналитично изследване на международните отношения и мястото на Турция в тях. Ето какво казва авторът в увода към своето изследване: „Всеобхватното изследване на вътрешните процеси в Турция и на външните фактори на промените в световен, континентален и регионален мащаб чрез комплексен подход към нивата на описание, вникване, разбиране, възприемане и направляване ще спомогне за преодоляване на дефицита на стратегическо мислене в Турция и ще формира алтернативни възгледи за развитието на страната.“ Обширното и задълбочено изследване на проф. Давутоглу ще е интересно както за историци, политолози, социолози, така и за широк кръг читатели, интересуващи се от тенденциите в международната политика и разпределението на сферите на влияние след края на Студената война. Преводът на книгата е дело на Васил Станков. Откъс от четвърта част Близка континентална зона Европа, северна Африка, Южна Азия Централна и Източна Азия І. Континентални политики след Студената война – дефиниции През 80-те години първите сътресения в двуполюсната система, изострянето на противоречията между европейските интереси и световния ред, изграден от Америка с помощта на международните организации, и появата на ново икономическо и политическо пространство в тихоокеанския регион изправиха изградената след Втората световна война икономическа и политическата система пред период на сериозни промени. Несигурността през този период на промени, чиито отражения се усещат и днес, ориентира важните фактори в системата към формулиране на нови континентални и зонални политики. Разработването на новите политики създаде условия за бързо активизиране на инициативите за интеграция и групиране. Можем да кажем, че в рамките на регионалната интеграция, която понякога обединяваше интересни противоположности, водени от различни мотиви, действаха три групи държави: а) великите сили, които се стремяха да получат допълнителни предимства в новата международна икономическа и политическа конюнктура; б) регионалните сили, които след разпадането на статичната двуполюсна структура трябваше да преоценят мястото си в международните отношения; в) държави, чиято вътрешна политическа култура преживява криза на идентичността, или държави, които полагат усилия да преодолеят международната изолация чрез интегриране в световната система. По такъв начин с разпадането на глобалната статична архитектура след Студената война двуполюсното геополитическо разделение беше заменено от вътрешноконтинентални и междуконтинентални коалиции. Геополитическите, геокултурните и геоикономическите зони бяха предефинирани в рамките на стратегиите на великите сили. Позагубилата от значимостта си Европа, която през Студената война на собствен гръб преживя двуполюсното разделение и изпита тежестта на желязната завеса, с активизирането на процеса по разширяване на ЕС в края на 80-те години придоби нова идентичност и започна да се превръща в притегателен център. С подписания през 1992 г. договор от Маастрихт Европа постигна значителен напредък в процеса на обединяването си, а с програмата за разширяване на изток този процес заприлича на обграждане на континента. След като престана да бъде бойно поле на великите сили, Европа придобива характер на класически център със собствено гравитационно поле. Приетата през 1993 г. Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС) се превърна във важен инструмент на Съюза, предназначен за унифициране на политиките по отношение на стратегическите изменения в глобалния баланс на силите, но липсата на ефективна обща политика на ЕС във връзка с кризата в Босна се отрази негативно на усилията, полагани в това направление. Към края на 90-те години стремежът към обща стратегия доведе до създаването на паралелни на НАТО нови структури за сигурност. Проблемите на Европейската политика за сигурност и отбрана, създадена за целите на координацията между НАТО и западноевропейския съюз (ЗЕС), бяха обсъдени на срещата на върха във Вашингтон през 1999 г., а с урегулирането на конкретни въпроси като механизмите за вземане на решение и оперативната подчиненост, европейският континент в значителна степен укрепи позициите си на международната арена. Голяма част от силите, които навлязоха в региона след въздушната операция в Косово, бяха от страни членки на ЕС, което е показател за разширяването на европейската сфера на влияние. Различията между държави членки на НАТО и на ЕС и занапред ще продължат да бъдат един изключително деликатен проблем. Турция е сред държавите, които в най-голяма степен ще бъдат повлияни както от новите позиции на Европа, така и от развитието на отношенията между ЕС и НАТО. През Студената война Съединените щати разглеждаха далечния афроевразийски материк като част от стратегическите позиции на защита срещу съветската заплаха, а при новите условия се стремят както да запазят атлантическата ос чрез укрепване на ООН и разширяване на НАТО, така и да отчитат засилващата се тенденция към регионална поляризация. Реакцията на САЩ към европейската интеграция, която беше първият удар срещу Бретън-Удската система и срещу Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), се изразяваше в създаването на срещуположен регионален блок. Първо, заедно с Канада и Мексико беше подписано Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), после нарасна ролята на организациите, посветени на развитието на сътрудничеството между Северна и Южна Америка, и накрая бяха положени усилия за придаване на официален характер на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК) с цел контролиране на тихоокеанската ос и създаване на алтернативен център на тежестта. САЩ полагат усилия за прилагане на двупосочна политика на синтез и баланс, която е обусловена и от особеностите на географското им положение. САЩ от една страна се стараят да запазят връзките си с Европа, като изтъкват атлантическата си идентичност чрез една трансатлантическа организация като НАТО, а от друга страна се стремят към укрепване на тихоокеанската си идентичност и на връзките си с Азия чрез АПЕК, която следваше да бъде институционализирана през 90-те години. Като консолидират Северна Америка посредством НАФТА и като държат Южна Америка в сферата си на влияние, Съединените щати се стремят да провеждат двупосочна политика от континентален мащаб. Тези континентални стратегии придобиха глобален характер в политически аспект чрез СС на ООН, а в икономическо-политически – чрез Г-8. С цел неутрализиране на бъдеща евразийска стратегия на европейските държави и в частност на Германия, САЩ се опитват да предефинират визията си за Азия и да създадат тезата за Азиамерика. Тази дългосрочна стратегия се разработва с цел предотвратяване на вероятността за изолиране на Америка от главната суша на Афроевразия, призната за централен световен материк. Основната причина за усилията на Америка за създаване на дългосрочни съюзи в Азия е появата на все по-големи области на германско икономическо влияние на азиатския континент. Икономическо-политическата важност на региона на Източна Азия, чиято значимост в международните икономически отношения бързо нарасна през първата половина на 90-те години и се запази въпреки кризата през 1997 г., все още е съществен фактор за формирането на новите стратегически концепции. Дори названията, използвани за обозначаване на региона, са отражение на дългосрочните национални стратегии. САЩ и Австралия упорито наричат региона тихоокеански (Pacific), за да го отъждествят с океана, а не с континента (Евразия). Главната причина за това е, че този термин по естествен начин включва Америка и Австралия, а изключва Германия и другите европейски страни, които нямат излаз на Тихия океан. Германия пък все повече използва понятието Евразия, което терминологично свързва класическия център на тежестта (Европа) с новия център на тежестта (Източна Азия) и изключва САЩ. Държавите, които се стремят да балансират между двата силови полюса и искат да създадат свое гравитационно поле, държат на термините, които подчертават азиатската и в частност източноазиатската си идентичност. Източноазиатските държави, които под натиска на понятия като Евразия и Азиамерика са в процес на търсене на собствена идентичност, защитена от външни посегателства, в началото на 90-те години се стремяха както да поддържат балансирани отношения с Америка и Европа, така и да поставят икономическия растеж под влиянието не толкова на чуждестранните инвестиции, колкото на вътрешната динамика в региона. В този смисъл дори ако инициативи като идеята за създаване на Източноазиатски икономически форум (EAEC) не доведат до желания резултат като израз на регионална солидарност, те все пак имат първостепенно значение като начин за утвърждаване на идентичността на намиращия се във възход азиатски континент. В Източна Азия, където има доста вътрешни противоречия и исторически вражди, този стремеж стимулира обединяването на усилията и сътрудничеството най-вече в областта на икономиката. Резултатът от усилията на Азия и в частност Източна Азия да утвърди идентичността си и да очертае собствена геоикономическа и геокултурна линия е сред важните фактори, които ще определят позициите на континента през следващото столетие. Азиатският континент, който е сложна мозайка от култури, в дългосрочен план ще бъде свидетел на интерактивността между трите центъра на тежестта и на опитите им за формиране на съюзи. На този континент се намират два демографски колоса – Китай и Индия, един икономически колос – Япония, един степен колос – Русия, както и най-силните държави на ислямския свят, разположени по протежение на дъгата с най-голямо стратегическо значение (римланд), поради което континентът ще продължи да бъде арена на стратегическо противоборство. Континенталният процес на предефиниране на геополитическите, геоикономическите и геокултурните зони тласна останалите велики и регионални сили към нови континентални и зонални инициативи. Русия като наследник на втората суперсила от времето на Студената война, от една страна чрез Общността на независимите държави (ОНД) положи усилия за запазване на сферата на влияние на бившия Съветски съюз, а от друга страна взе решение да участва в създадената по инициатива на Турция Организация за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Успоредно с двете инициативи за регионално сътрудничество, през 1993 г. Русия по проблематичен начин предприе действия за учредяване на общ пазар на славянските страни, а поради вътрешните политически и икономически кризи не продължи да разглежда тези два алтернативни проекта за сътрудничество като допълващи се елементи на обща стратегия, а като средство за реализация на противоречивите си тактически решения, продиктувани от конюнктурни съображения. Макар и не толкова значителни, сред различните континентални проекти можем да посочим проекта за Евразийски съюз, предложен от Казахстан, представения от Южноафриканската република, която се отваряше към света след края на апартейда, проект на Организация за сътрудничество в Индийския океан или Африканско-азиатски морски съюз на държавите, разположени между Югоизточна Африка и Югоизточна Азия, както и идеята за Широк Близък изток, родена в рамките на регионалното икономическо сътрудничество по линия на близкоизточния мирен процес и включваща държави от Северна Африка и Западна Азия.

„Граматика на фантазията” на Джани Родари се завръща на българския книжен пазар след 30 години! Научете децата си да мечтаят и да си измислят приказки „Въображението е по-важно от знанието”, казва Алберт Айнщайн. Но кого от нас са учили как да фантазира, докато е бил на училищния чин? А дали днешните деца знаят как да напишат приказка, вдъхновени само от една дума? Умеят ли да измислят собствени гатанки? Или да пренаписват сюжетите на класическите приказки в нови, интересни посоки? Вероятно отговорите на всички тези въпроси са отрицателни. Но нещата могат да се променят с Джани Родари, най-добрия учител по фантазия, и с неговиятнаръчник по измислици, който „Сиела” преиздава след десетилетия липса по българските книжарници. Визионер на своето време, Родари съчетава педагогическите си умения и философските си възгледи в „Граматика на фантазията”. Всяка част от книгата е ръководство за учителя или родителя как да развива творческото мислене у децата. Това е наръчник за преподавателите, които искат да стимулират малките да четат, разбират и пишат по свой начин, превръщайки се в независими личности. Авторът на „Приключенията на Лукчо“ и „Приказки по телефон” пише своята „Граматика” дълги години, почти през цялата си преподавателска работа. Всичко започва седно скромно тефтерче, върху което стои надпис: „Тетрадка по фантастика“. Там Родари сиводи бележки не за приказките, които разказва пред децата, а за начините, по които те възникват, за триковете, които изнамира, за да задвижа чрез тях думи и образи. „Надявам се, че този малък труд би могъл да се окаже полезен и за всеки, който вярва в необходимостта въображението да заеме своето място във възпитанието; на този, който има доверие в творческите способности на детето; на този, който знае каква освободителна сила притежава словото”, казва писателят и допълва: „Всички начини за употреба на словото нека бъдат на разположение на всички! – това ми изглежда най-подходящото мото за тази книга. При това девизът има хубаво, демократично звучене. Не за да станат всички художници на словото, а за да не бъде никой роб.” Джани РодариГраматика на фантазията Превод от италиански: Борислав Георгиев Иванчев, Лиляна Георгиева Найденова Цена: 12,90 лв. Страници: 215

Новото луксозно издание на „Капитан Немо“ от Жул Верн излиза в колекция „Върхове“ „Капитан Немо“ от Жул Верн (ИК „Изток-Запад“) е вълнуващ приключенски роман, любим на поколения български деца. Новото му луксозно издание е богато илюстрирано и предлага незабравими приключения и запомнящи се персонажи. Жул Габриел Верн е роден през 1828 г. в Нант. Баща му Пиер Верн е виден адвокат, а майка му Софи Алт произлиза от семейството на корабостроители и морски капитани. Може би влечението към пътешествията и морето Жул наследява именно от нея. Жул е най-големият от петте деца в семейството. Баща му Пиер се надява синът му да завърши право и да поеме по неговия път. Жул обаче от малък се увлича от пътешествията и корабите, а голямата му мечта е да стане моряк. Жул Верн обаче следва заръката на баща си и записва право в Париж. Там той е въведен в столичните литературните кръгове и се посвещава на писането. Силно влияние върху младия мъж оказват писатели като Виктор Юго, Александър Дюма и Едгар Алан По. Въпреки че завършва право, Жул не практикува тази професия. В началото на писателската си кариера, преди да придобие световна популярност, той упражнява различни професии (писар, борсов посредник), за да осигури прехраната на семейството си. През тези трудни години той продължава да пише и през 1863 г. излиза романът му „Пет седмици с балон“. Книгата се радва на огромен читателски интерес и носи популярност на Верн. След 1863 г. той се посвещава изцяло на писането, а романите му придобиват популярност по целия свят. Днес Жул Верн се нарежда сред най-четените автори на романи. Според статистиката на ЮНЕСКО романите му са превеждани на 148 езика. Жул Верн е автор на 65 романа, а също на пиеси, либрета за опери , разкази и повести. Смята се Жул Верн е един от създателите на жанра научна фантастика. Въпреки че няма научно образование, Жул Верн внимателно проучва научните факти и теории, а също и научните достижения на своето време. В романите си той успява да предвиди достижения в областта на науката, направени десетилетия по-късно. През 1871 г. Жул Верн се установява в Амиен, където остава до края на живота си. Писателят си купува яхта и посвещава част от времето си на пътешествия. Умира през 1905 г. в Амиен. „Капитан Немо“ излиза през 1870 г. Романът е познат и под заглавието „20 хиляди левги под водата“. Главни герои в романа са френският професор по естествена история Пиер Аронакс и прислужникът му Консей, които участват в преследването на огромен полярен кит на борда на американския кораб „Абрахам Линкълн“. Впоследствие се оказва, че нарвалът всъщност е подводница „Наутилус“, конструирана и построена от капитан Немо и неговия екипаж. За проф. Аронакс и спътниците му започва едно необикновено околосветско пътешествие. Преводът на книгата е дело на Константин Константинов, а автор на великолепните илюстрации е Петър Станимиров.