Р. Теодосиев

История на наблюденията и полетите до Венера Снимки на повърхността на Венера от мисиите "Венера 9" и "Венера 10" - АН СССР. Венера - планетата, кръстена на римската богиня на любовта и красотата. Венера - планетата, считана за сестра на нашата Земя. Както Венера, така и Земята са се формирали от един и същ прахов регион на протопланетарния диск, довел до създаването на Слънчевата система. Те имат еднакъв размер, маса, плътност и обем. Но защо двете планети са толкова различни във всяко едно друго отношение? Земята - покрита с океани и изобилстваща от живот. Венера - самото превъплъщение на ада. Покрита е с облаци, съставени от сярна киселина. Няма океани, а атмосферата е толкова плътна, че задържа топлината до степен, до която температурите на повърхността достигат до над 400 °C. Човечеството започва да прави открития относно Венера с изобретяването на галилеевия телескоп. През 1610 година Галилео Галилей установява, че подобно на Луната, Венера също има фази. През 1761 година наблюденията на Михаил Ломоносов по време на транзит - когато Венера преминава през диска на Слънцето, доказват, че планетата има атмосфера. През 19-ти век астрономът Джовани Скиапарели пръв установява, че Венера има доста бавно околоосно въртене. Но до началото на радиоастрономичните наблюдения през 60-те години на миналия век мнозина считат, че Венера има биосфера, вероятно съставена главно от горещи джунгли поради близостта на Слънцето. Това предположение е опровергано напълно, когато започват роботизираните полети към планетата - пак през 60-те години. СССР успява да победи САЩ в надпреварата за изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в космоса. Американците обаче са първите, които осъществяват първия полет до друга планета. През 1962 година автоматичната станция на НАСА "Маринър 2" прелита край Венера и изпраща важни научни данни. "Маринър 2" открива екстремно високи температури на повърхостта, богата на въглероден диоксид атмосфера и плътно облачно покривало. Сбогом, джунгли! Сбогом, екзотична флора и фауна! Човечеството бързо се разделя с романтичните си представи за най-близката до нас планета. На 1-ви март 1966 година съветската сонда "Венера 3" се разбива на повърхността на Венера. За съжаление на учените комуникационната система се поврежда преди падането и тя така и не успява да предаде никаква научна информация. За сметка на това на 18 октомври 1967 година "Венера 4" успешно навлиза в атмосферата на планетата, превръщайки се в първия земен апарат, който успява да оцелее през навлизането на чуждоземна атмосфера и да предаде научни данни. "Венера 4" успява да разгърне парашут и да прати информация за състава за атмосферата (основно въглероден двуокис), но не оцелява докато достигне повърхността. През същата тази година край Венера прелита и американската автоматична станция "Маринър 5", която успява да изпрати ценна информация за ултравиолетовите емисии от атмосферата. Комбинираните резултати от съветските и американските космически апарати, посетили Венера през 60-те години, показват, че атмосферното налягане е много по-голямо от първоначално очакваното - между 75 и 100 атмосфери. През 1969 година "Венера 5" и "Венера 6" откриват наличието на азот и кислород в малки количества, но все още нито един от тези апарати не успява да достигне до венерианската повърхност безпрепятствено. Това е постигнато едва през 1970 година, на 15 декември, когато "Венера 7" осъществява първото успешно кацане на Венера и първото успешно кацане на друга планета въобще! Автоматичната станция е в контакт със Земята след кацането си за 23 минути - истински рекорд за това време. Измерва температура на повърхността от 475 °C. На 22 юли 1972 година каца "Венера 8". Тази автоматична станция успява да измери скоростта на ветровете - на височина 48 километра над повърхността скоростта надхвърля 100 метра/секунда, а падайки под 10 километра скоростта стихва до 1 метър/секунда. Интересното е, че всички тези мисии до този момент не предават снимки от Венера! Първите снимки от планетата отбизо са предадени към Земята през 1974 година, когато американската автоматична станция "Маринър 10" прелита край нея. По-късно СССР също успява да заснеме планетата - през 1975 година в орбита около Венера влизат орбиталните отсеци на "Венера 9" и "Венера 10" (които стават първи изкуствени спътници на планетата). А пък спускаемите отсеци на "Венера 9" и "Венера 10" успяват да направят първи снимки от самата повърхност. Кацанията на Венера и фотографирането на повърхността на планетата и до този момент остава най-сериозното руско постижение до ден днешен. Снимките на "Венера 9" и "Венера 10" са черно-бели. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Връчване на стипендиите „Нели и Робърт Гипсън“ На 3 декември 2015 г. в 13.00 ч. в централното фоайе на Ректората на Софийския университет ще се проведе тържествена церемония за връчване на годишните стипендии „Нели и Робърт Гипсън“ за студенти в България през учебната 2015/2016 г. За единадесета поредна година Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ в сътрудничество с Американската фондация за България със седалище в Ню Йорк ще връчи 100 стипендии за студенти с високи академични постижения, чиито семейства имат ниски материални възможности. Средствата са осигурени по волята на дарителите семейство Нели и Робърт Гипсън. От учредяването на стипендията досега са подпомогнати над 1 150 студенти. Общата сума, предоставена от дарителите семейство Гипсън до края на изминалата учебна година, е 1 361 734 лева. По волята на дарителите стипендията е за пълния курс на обучение до завършване на бакалавърска степен. За специалностите „Право“ и „Медицина“ дарителите осигуряват средства за пълния курс на обучение. Размерът на стипендията за тази академична година е 2 000 лева. Началото на тази инициатива е поставено през 2004 г., когато американският филантроп и дарител Роберт Гипсън и неговата съпруга Нели Гипсън пристигат в България с желание да помогнат в областта на образованието. Инициативата стартира от Нели Лозанова, която е омъжена за Робърт Гипсън, бизнесмен и човек със специално отношение към младите хора и тяхното образование. За да завърши своето образование, като студент Гипсън е получил подкрепата на частни дарители и никога не забравя значението на този жест. На церемонията ще присъстват ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков, президентът на Международната фондация ”Св. Св. Кирил и Методий” проф. Димо Платиканов, ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев, ректорът на Техническия университет проф. Георги Михов, представители на Администрацията на президента, Министерството на образованието и науката, Столична община, Американска фондация за България и други. Гости ще бъдат и голяма част от стипендиантите от предишните години.

Планината Сиера Невада (от исп. Заснеженият хребет) е планинска верига разположена почти изцяло в източната част на американския щат Калифорния. Сиера Невада се разпростира 650 км (400 мили) от север на юг и граничи на запад с Централната калифорнийска долина, а на изток — с Големия речен басейн. В Сиера Невада са разположени езерото Тахо, Националният парк Йосемити както и други природни забележителности. На западния склон на планината има едно много специалени дърво. Горите на Калифорния са известни със своите дървета, но има едно конкретно дърво, което е много специално. Дървото "Президент" с височина от над 105 метра никога не е било заснето в целия си размер. Цял екип от учени и фотографи за 32 дни и общо 126 снимки са били нужни да създадат това невероятно изображение:

Вижте седемте специалности, които ще ви осигурят след завършването доход над 2000 лв. Всеки четвърти млад висшист не се осигурява у нас. Това става ясно от данните на рейтинговата система на университетите, която бе представена вчера. Чрез тази система вузовете се оценяват по 74 индикатора, като потребителят може да прави собствени класации, включително само на базата на това - какъв стартов доход вземат абсолвентите в дадена специалност. От рейтингите става ясно, че всеки трети млад лекар след дипломирането си не се появява нито в данните за осигурените българи, нито при безработните. Най-често това е индикация, че човекът е емигрирал навън. В някои специалности е възможно и да означава, че младежът е в сивия сектор. Най-висок процент неосигурени у нас са актьорите, музикантите и художниците. Сред юристите и психолозите обаче също всеки четвърти най-вероятно е емигрирал. В същото време рейтинговата система показва, че половината млади хора след дипломирането си работят на позиции, за които висше образование не се изисква. Значителна част от тях се трудят като продавачи, въпреки че са учили четири години за диплома. Най-видимо е това в областта на туризма и изобразителното изкуство, където по специалността си работят под 25% от завършилите млади хора. Специално в туризма само един от всеки петима младежи използва дипломата си по предназначение. Свръхпроизводството на кадри в най-масовата специалност "икономика" си е казало думата и там - две трети от младите икономисти работят на позиции, за които не им трябва висше. Всеки десети, завършил тази специалност, намира реализация като продавач. Сред абсолвентите от отделни висши училища обаче този процент се оказва дори по-висок - зад сергията се оказват 20 на сто от младите икономисти с диплома от Висшето училище по сигурност и икономика. Цели 27% пък са продавачите сред завършилите администрация и управление в Аграрния университет в Пловдив. В същото време рейтинговата система показва и любопитни данни за доходите на младите специалисти. Оказва се, че има сериозна разлика между облагаемия и осигурителния доход в различните специалности. Така например млад информатик, завършил Софийския университет, се осигурява на малко над 2000 лева, а се разписва на над 3000 лева заплата. Именно това са младежите с най-високи стартови заплати у нас. Следват ги абсолвентите от специалност "администрация и управление" в Американския университет в Благоевград. Те се разписват срещу 2755 лева заплата. Дипломантите от седем специалности в различни университети достигат реален доход над 2000 лв. още в първите пет години след дипломирането си. Сред тях, освен посочените горе, са и машинните инженери на Минно-геоложкия университет, информатиците на Нов български, математиците от СУ, компютърните кадри на Техническия в столицата и специалистите по обществено здраве от Пловдивския медицински университет. Общо 13 пък са направленията, в което като цяло стартовият доход на младите хора е над 1000 лева. Миналата година те бяха 10, което означава, че доходите на младите висшисти продължават да се покачват. Според рейтинговата система обаче има сериозна ножица в доходите на младежи от една и съща специалност, в зависимост от това дали са учили в добър университет или в такъв, който е на последно място в класирането. Така например млад икономист с диплома от Софийския университет се осигурява на 1587 лева. Абсолвентите по същата специалност от Висшето училище по сигурност и икономика обаче получават едва 679 лева. Най-масовата специалност у нас е икономика, следвана от администрация и управление. Правото обаче е изпаднало от трето на четвърто място, като е изпреварено от педагогиката. В момента младите хора, които учат за учители, са повече от бъдещите юристи. Софийският университет е лидер в 21 от общо 24 професионални направления, по които обучава. Медицинският води в пет от пет. Единственото частно висше училище, което е на първо място, е Американският университет, който оглавява класацията по специалност администрация и управление. Източник: http://clubz.bg/30274-vijte_sedemte_specialnosti_koito_shte_vi_osigurqt_sled_zavyrshvaneto_dohod_nad_2000_lv

"От самото начало досега списание "Българска наука" се разпространява безплатно в pdf формат. Освен огромната работа по списанието Росен и Петър поддържат сайта и научния форум, но вече и с помощта на доброволните усилия на десетки млади хора. Междувременно завършват културология в Софийския университет и посещават над 30 страни по света като всяко посещение е свързано с работата им по списанието. За тези 10 години те са направили над 20 проекта, между които е проекта "Прочети ми", чрез който хора със зрителни увреждания могат да чуят на диск новините от науката с гласовете на най-разпознаваемите журналисти в България. Предстоят още интересни проекти - "бг наука за деца" и вариант на списанието на английски език." Изтегли: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science83.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka8

Клек, гигантска секвоя, американски и пенсилвански ясен, бодлив смърч, каталпа, сребролистна липа, гинко билоба... това са малка част от дърветата и храстите, които човек може да види в столичния парк "Заимов". Всъщност, в неголямата зелена площ има около 700-800 дървета от около 50 вида. А отскоро всеки посетител може да разбере точно пред какво растение стои. От седмица дърветата в парка имат малки табелки – с вида на латински и български език, учения, който е дал съответното име, и семейството, към което принадлежи конкретния вид. Табелките не са дело на общината, която се е задействала покрай изборите, нито на някоя частна фирма, решила да си направи пиар. Поставили са ги две момчета, които са отделили време, усилия и средства, защото, както сами казват, "просто е забавно". Цветослав Георгиев и Кристиан Димитров са 12-окласници от Софийската математическа гимназия. Цветослав е запален по ботаниката покрай участието си в националния отбор по биология, за който тази година печели бронзов медал от Международната олимпиада в Дания - информация, която споделя между другото, сякаш е нещо съвсем обикновено. Той успял да зарази с любопитството към растенията и съученика си Кристиан и сякаш на шега и без много-много да си дават сметка за гигантския труд, който са положили, двамата успяват да определят, опишат и "маркират" почти всяко дърво в парка. Фотограф: Анелия Николова "Имаше седмици, в които се разхождахме по улиците и парковете и определяхме всяко дъво, и оттам тръгна идеята", разказва Кристиан, "Мислехме, че ще е страхотно, както в ботаническите градини, и в този парк да има табелки с имената на дърветата – хората да могат да се спрат, да прочетат". След като идеята постепено се оформила, в края на юли момчетата отишли за пръв път в парка "Заимов", за да разгадаят видовете дървета, сами са нарисували карти на зелените площи, на тях са нанасяли дърветата, които предстояло да определят – за целта използвали три книги. За няколко дни плътна работа успели да се справят с почти всички видове. След това се обърнали към общината за разрешение да поставят табелите а и защото мислели, че ще им съдейства. Последвало дълго лутане, но все пак получили устно разрешение от "Зелени системи" да сложат надписите. Цялата статия: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/11/21/2654067_vandalite_koito_slojiha_imena_na_durvetata_v_stolichen/

Днешният ден е исторически за космонавтиката! Навършва се половин век от изстрелването на първия френски спътник. На 26 ноември 1965 г. от площадката Хамагур в Алжир е изстреляна френската ракета "Диамант" с изкуствен спътник "Астерикс". Изстрелването на "Астерикс". Credit: CNES Въпреки че с това изстрелване Франция става шестата държава със собствен спътник в космоса, като изключим САЩ и СССР, спътниците на Канада и Италия са изстреляни от американски ракети. Франция се превръща в третата държава, която със собствени ракети и собствени усилия успява сама да изпрати изкуствен спътник, без чужда помощ! Френската космическа програма е основана през 1961 година от президента Шарл дьо Гол. Ако по това време Щатите експериментират с маймуни, а Съветите с кучета, две години преди изстрелването на първия френски спътник има едно друго космическо постижение - по суборбитална траектория Франция извежда в космоса котка! Да, това е така, Франция изстрелва в космоса първата котка! Котката се връща успешно на Земята. По-късно е проведено второ изстрелване с котка, но тя не оцелява и загива. Тези две котки са единствени котки, които са летяли в космоса, поне по офицална информация, макар че Иран е изразявал намерение да изпрати също котка в космоса. Днес Франция продължава да е водеща космическа сила. Днешните ракети "Ариана 5" се конструират с дейното участие на Франция и се изстрелват от територията на Френска Гвиана! Франция участва в междупланетните мисии "Марс Експрес", "Касини-Хюйгенс" и "Розета". Първите снимки, получени от повърхността на комета в края на миналата година, са направени от камерата CIVA на "Филе", която е разработена от френски екип! 50 години забележителни космически постижения на Франция, но за съжаление празненствата в чест на изстрелването на спътника "Астерикс" са прекратени поради терористичните атаки в Париж. Въпреки това нека не забравяме, че космическите постижения са тези, които показват човечеството в добрата светлина, които доказват, че нашата цивилизация може да пожъне големи успехи и че човешката история има не само позорни, но и славни моменти! Източник: www.cosmos.1.bg

Хайде малко по-спокойно, че разваляте темата! Обсъждайте фактите не събеседниците си, имате ЛС там си пишете каквото искате!

На този кадър се вижда фалическата ракета "Ню Шепард" броени минути преди кацането след успешния космически полет! Credit : Blue Origin След пенсионирането на космическата совалка на НАСА, в САЩ частни космически корпорации не просто се опитват да възстановят американските пилотирани полети, а се опитват да изпълнят една отколешна космическа мечта - ракетите да са възвращаеми и след полетите си да се презареждат с гориво и използват отново. Това драстично ще смъкне цената на космическите мисии. На 23-ти ноември корпорация Блу Ориджин, която е основана от основателя на Амазон - Джеф Безос, благополучно изстреля в безпилотен режим капсулата "Ню Шепард" на тестов полет, по суборбитална траектория. Капсулата достигна до височина 100.5 километра - по всички международни правила тя е преминала линията, която обозначава края на земната атмосфера и началото на космическото пространство! Но след полета ракетата-носител със странна форма успя да се върне обратно на Земята и да кацне успешно - нещо, за което се бори и една друга корпорация - СпейсЕкс на Елон Мъск. "Способността да изпълняваме вертикално кацане с напълно възвращаема степен от ракета е наистина голяма работа", съобщи Джеф Безос във вторник, ден след успешния полет. "Това е Светия граал - да постигнем пълна възвращаемост". Елон Мъск поздрави Джеф Безос за успешния полет, но подчерта, че полетът на "Ню Шепард" е бил суборбитален, а не орбитален. "Почитта към първата възвращаема ракета е към ракетоплана на НАСА X-15, а пръв сред комерсиалните превозвачи е Бърт Рутан със СпейсШипУан", допълни Елон Мъск. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B1%D0%BB%D1%83-%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%B5%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82

Автор: Светослав Александров Защо изглежда, че човешкият прогрес се е забавил? Защо отнема цели 20 години на НАСА да разработи нов космически кораб, докато в миналото "Мъркюри", "Джемини" и "Аполо" са били разработени за пет? Защо навремето хора са се разхождали до Луната, а днес не можем да стигнем където и да е отвъд околоземна орбита? Какво стана с мечтите ни в други области - къде е напредъкът в областта на генната терапия, защо хора продължават да умират от рак, а лечението им (химиотерапия и лъчетерапия) не изглежда по-различно от това през 70-те години? Майкъл Ханлън може би има отговор на въпроса. В своя статия за Aeon той обяснява причините защо прогресът на човечеството се е забавил. "Да, имало е епоха, в която спекулациите са били еквивалент на реалност", пише той. "Тя е приключила преди повече от 40 години. Повечето от това, което се е случило след този период, е нищожно подобрение на това, което се е появило преди. Истинската епоха на иновациите - ще я нарека Златната четвърт, е продължила приблизително между 1945 и 1971 година. Всичко, което дефинира модерния свят, или идва от тази епоха, или има своите корени там. Хапчето. Електрониката. Компютрите и раждането на интернет. Ядрената енергетика. Телевизията. Антибиотиците. Космическите полети. Гражданските права". Но авторът не ограничава епохата само до технологиите. Феминизмът, тийнейджърското движение, Зелената революция, деколонизацията, популярната музика, масовата авиация, гей правата, всичко това се е случило тогава. Всичко това - на фона на безопасни автомобили, високоскоростни влакове, пилотируеми полети до Луната, роботизирани мисии до Марс. Златната четвърт е уникален период, продължил в рамките на по-малко от едно човешко поколение. Икономистите описват този период като увеличаване на богатството. След Втората световна война БВП на глава от населението в Щатите и Западна Европа силно нараства. На територията на унищожената от войната Япония се ражда нова индустриална сила. Германия преживява своя Wirtschaftswunder. Дори комунистическият свят става по-богат. Но освен това ние сме били свидетели през този период и на промяна на обществото. Дори и в най-напредналите западни общества преди 1945 година отношението към расите, сексуалността и правата на жените е било такова, че можем да го наречем първобитно. Но до 1971 година предразсъдъците са били изхвърлени на бунището. Светът безвъзвратно се е променил. Да погледнем към днешния свят. Има ли реален прогрес? Ако погледнем към пътническите самолети, повечето от тях са подобрени варианти на тези от 60-те години - просто по-тихи и с по-добра авионика. През 1971 година един обикновен самолет е летял от Лондон до Ню Йорк за 8 часа. Все още е така. Освен това през 1971 година е имало един самолет, който е правил същото нещо само за три часа. Днес този самолет го няма. Сега Конкорд е мъртъв. Да, колите ни са по-бързи, по-безопасни и консумират по-малко гориво, но и те са си като цяло същите. И да, докато днес наистина живеем по-дълго, това няма отношение към съвременните открития. От 1970 година насам правителството на САЩ е дало над $100 милиарда за т.нар. "Война срещу рака". Но въпреки вложените средства, резултатът от войната показва абсолютен провал. Само в САЩ смъртните случаи от рак в периода между 1950 и 2005 година са намалели едва с 5%. Факт е, че ако днес човек се разболее от рак, шансовете му да живее не са по-големи от тези, ако се беше разболял през 1974 година. В много случаи лечението би било същото. Нито едно от големите научни открития не е довело до рутинни лечения в заболяванията. Сакатите все още не могат да ходят, слепите все още не могат да виждат. Един от големите триумфи, случил се след Златния четвърт, е разкодирането на човешкия геном, а ние все още очакваме да видим реалните ползи от това. Не е имало нова Зелена революция. Във физиката единственото, което се е случило, е откритието на бозона Хигс, но все още струнната теория е най-добрата надежда да съчетаем Айнщайн с квантовия свят и никой не знае дали това може да се провери на практика. И нито един човек не е стъпвал на Луната от 42 години насам... Защо това е така? Най-популярното обяснение е, че Златният четвърт е просто резултат от икономическия растеж и технологичните открития на Втората световна война. Масово хората казват - няма прогрес защото няма войни, които да движат прогреса. Да, вярно е, че човек нямаше да стъпи на Луната без откритията от тази война. "Аполо" нямаше да е факт без Вернер фон Браун и балистичните ракети Фау 2. Конфликтът води до увеличаване на иновациите и Студената война също изигра своята роля. И когато Бретън-Уудската система се срина заедно с петролните шокове през 70-те години, иновациите приключиха. Но въпреки това нещо не се вписва и тази теория издиша. От една страна пеницилинът, реактивният двигател, и дори ядрената бомба са били на чертежите много преди да бъдат проведени първите изстрели на Втората световна война. Те са щели да се случат и без нея. Освен това с края на рецесията светът излиза дори по-богат. Днес има достатъчно пари за разработката на ново "Аполо", нов "Конкорд" и нова Зелена революция. Ако икономическият растеж е вършил своята работа през 50-те и 60-те години, защо това не се случва днес? В произведението си "Великата стагнация" Коуен излага тезата, че човешкият прогрес е спрял, защото вече сме обрали всички плодове в долната част на дървото. Възможно е технологичните успехи между 1945 и 1970 година да са били бързи победи и прогресът оттук насетне ще е много по-труден. Било е по-лесно да се премине от пътнически самолети с перки през 30-те години до реактивни самолети през 60-те години, отколкото е възможно да се мине от реактивен самолет до ... нещо по-различно днес. Но историята показва, че и тази теория издиша. Често пъти е изглеждало в човешката история по време на периоди на технологични иновации, че платото е било достигнато. Най-известният пример за това е през 1900-тната година, когато Лорд Келвин оповестил, че всичко във физиката е вече открито. Едва няколко години по-късно Айнщайн доказал, че Келвин греши напълно. В края на 19-ти век още не е било ясно как да се направят летателни апарати, по-тежки от въздуха. Липсата на пари не е достатъчна причина. Да разгледаме друга теория - проблемът не е в парите, а в това, което правим с тези пари. Капитализмът исторически е бил двигател на прогреса. Именно капитализмът през 18-ти и 19-ти век е създал магистрали и жп линии, телеграфи (още една златна епоха от миналото). Проблемът е, че успехът започва да се дефинира като печалба на средства в рамките на много кратък период. Така прогресът не се дефинира като създаване на по-добри продукти, а като това определени продукти да станат колкото се може по-бързо морално остарели, за да дадат път на следващите продукти. Преди половин век създателите на автомобили, телефони, телевизори са просперирали от това, че продуктът ще продължи да работи в продължение на много години. Нито един производител обаче не продава смартфон с тези замисли в днешно време, новият идеал е да направиш продукта си морално остарял колкото се може по-бързо. Така целта на iPhone 6 не е да бъде по-добър от iPhone 5, а просто желаещите да си купят нов телефон и да изпитат морално удоволствие от това, че го правят. Това е нещо ново и парадоксалният резултат е, че истинските иновации, като нещо обратно на маркетинговия заместител, са в безизходица. Ханлън разглежда и един друг фактор - публичните инвестиции. По време на Златния четвърт е имало бум на публични инвестиции в изследвания и иновации. В близкото минало данъкоплатците на Европа, САЩ и навсякъде другаде са заменили великите капиталисти от 19-ти век. Наясно сме, че почти всички иновации от този период идват от финансирани с държавни средства университети или от популярни обществени движения. Първите компютри не са произлезли от лабораториите на IBM, а от университетите на Манчестър и Пенсилвания. Интернет е произлязъл от Калифорнийския университет, не от Бел или Ксерокс. А уеб пространството е произлязло не от Епъл или Майкрософт, а от ЦЕРН, която е изцяло публична институция. От 70-те години насам се предполага, че частният сектор е най-доброто място за иновации, но историята на последните четири десетилетия опровергава това. Факт е, че публични инвестиции съществуват и до ден днешен, даже са се увеличили! Явно причините са някъде другаде, явно проблемът не е във вложения капитал! И стигаме до това, което Ханлън описва като коронната причина за липсата на иновации - липсващото звено и първопричината за всички проблеми е нашето отношение към рисковете, които трябва да бъдат поети. Много от постиженията от т.нар. Златен четвърт просто не могат да бъдат повторени днес. Войната срещу дребната шарка, която е спечелена в този период, е плод на усилената ваксинация. Най-вероятно тази усилена ваксинация е убила няколко хиляди души. Но са спасени милиони други! През 60-те години на миналия век множество лекарства са попадали на пазара. Не всички от тях са били ефективни. Някои от тях, като талиомидът, са имали страховити последствия! Но цялостният резултат е медицински бум, от който са пожънали ползи милиони жители. Днес такъв бум е невъзможен. През 60-те години е отнемало по-малко от 8 години, за да може едно лекарство да бъде одобрено и внедрено на пазара. 13 години е отнемало да се случи това през 90-те години на миналия век. В днешно време на много от новооткритите лечения им трябват 20 години, за да бъдат внедрени на пазара. През 2011 година няколко медицински благотворителни дружества и изследователски институции се оплакаха, че регулациите на ЕС задушават напредъка. Няма да е пресилено ако кажем, че днес хора умират в името на каузата лекарствата да станат по-безопасни. Отвращението от риска се е превърнало в мощно оръжие във войната срещу прогреса. През 1992 година шведският генетичен инженер Инго Потрикус разработил сорт на ориз, при който витамин А се натрупва в зърното, а не в листата, както е обикновено. Дефицит на този витамин причинява слепота и смърт след стотици хиляди в развиващия се свят. Въпреки това благодарение на добре финансирана кампания от анти-ГМО фундаменталисти, светът и до ден днешен не е видял ползите от това откритие. В енергийния сектор ядрената технология закуцука поради серия мега-профилни катастрофи, като тази в ядрената централа на Три Майл Айлънд (която не уби нито един) и Чернобил (която уби дузина души). Тези инциденти причиниха глобално спиране на изследванията, които до този момент биха могли да ни дадат безопасна и евтина енергетика. Кризата с промяна на климата, която би могла да убие милиони, е една от цените, които плащаме заради това 40-годишно отвращение от ядрената енергетика. Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта. Преди 50 години се организираха празници в чест на учени и технолози, когато хората все още си спомняха как изглеждаше светът преди пеницилина, ваксинациите, модерното зъболечение, достъпни коли и телевизията. Днес ние сме подозрителни и недоверчиви - забравили сме как е изглеждал светът преди Златната четвърт. Рискът обаче изигра своята роля и при промяната в социалните отношения. В миналото млади хора са били подготвени да поемат огромни, физически рискове, за да оправят греховете на света. Първите протестиращи са се сблъсквали със сълзотворен газ и дори по-лоши неща. През 60-те години на миналия век феминистките са се сблъсквали с обществени подигравки, медийни санкции и насилствена враждебност. В днешно време, като че ли е огледален образ на технологичния застой, социалният прогрес също се намира в задънената улица на политическата коректност. Преди време телата на студентите са се използвали за огнища на революциите, но днес хипер-конформистките младежи се интересуват повече от това да задушават дебата и да цензурират езика, когато противоречи на мъдростта. Преди 40 години процъфтяващите медии позволявали на конфликтите да разцъфнат, но днес различните социални медии, въпреки демократичния си облик, налагат климат на боязливост и окуражават груповото мислене. Може би нажежената глава на технологичния прогрес просто се е поохладила днес. Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително. Да, ние сме свидетели на някои технологични чудеса и в днешно време. Модерният интернет е прекрасен, по-вълнуващ в много отношения дори от "Аполо". Ние може да сме загубили Конкорд, но днес можем да летим до другия край на Атлантика за неколкодневните ни печалби, благодарение на нискобюджетни компании. Дори в научно-фантастичния филм Блейд Рънър, Рик Декард е трябвало да използва монетен телефон в Лос Анджелис през 2019 г. "Въпреки това можеше да бъде много по-добре. Ако степента на промяна бе продължила, можехме да живеем в свят, който е победил Алцхаймер, в който чистата ядрена енергетика е победила климатичните промени", пише Ханлън. "Забравете колониите на Луната, но ако Златният четвърт се беше превърнал в Златен век, батерията на вашия смартфон може би щеше да издържа повече от едно денонощие". Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-22-04-52/13-2012-01-06-10-40-52/1032-2015-why-human-progress-has-stalled

Така решила авторката да започне статията, като не е пила Гинес говори за езичета

Интервю с Атанас Грозданов Д-р Атанас Грозданов е роден в София. Завършва Националната природо-математическа гимназия "Акад. Л. Чакалов". Дипломира се като бакалавър по биология, магистър по зоология и доктор по зоология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на над 40 популярни и над 30 научни статии, свързани с орнитологията, херпетологията, консервационната биология и др. Участва като ръководител или експерт в над 20 научни проекта. Лектор в Erasmus Intensive programmes в Испания и Португалия. От 2004 г. до момента работи като асистент и главен асистент в Биологическия факултет на СУ, където е и член на Факултетния съвет. Член на Управителния съвет на ФДФФ (Фонд за дивата флора и фауна http://fwff.org/BG/ ). 1. Познавам Ви от няколко години, склонен сте да увличате студентите към най-различни инициативи и експедиции. Но самия Вие как решихте да се занимавате с наука? Така ли си представяхте мечтаната работа като дете? Въобще как на човек му хрумва да се занимава с това ? Тръпката да откриеш нещо ново ли е движещата? Честно казано, нещата наистина се случиха спонтанно. Спомням си, че още в ранното ми детство имах голям интерес към насекомите и ги преследвах сред тревата. След това започнах да наблюдавам птиците, които ми се струваха нещо много далечно, непознато и любопитно, а впоследствие намерих и други хора с такива интереси, записвайки се в Българско дружество за защита на птиците. После беше по-лесно, защото учех много от по-опитните орнитолози, а и имах приятна среда в лицето на останалите млади доброволци. През тези години желанието ми за научна работа се засилваше все повече и повече и така си остана и до днес. Така че, за мен науката е основно вътрешно усещане и нямам много прагматични мотиви. 2. Много от завършилите още бакалавър се насочват към чужбина, защото казват, че тук няма реализация. Вие обаче сте тук, реализирате се успешно, какво е отношението Ви към науката в България? Позицията на хора като мен, които изследват природата е особена. Аз също знам, че в други страни ще получа добри възможности за обучение, но българската природа, която е на "световно ниво" е силен стимул да работя тук, защото науката е добър инструмент за нейното опазване. Това май е нещо като патриотизъм, но далечен от онзи, показният и комерсиализираният. 3. Какво смятате, че пречи на науката в България да се развива? Сигурно факторите могат да бъдат дискутирани много дълго, но ми се струва, че най-вече хората трябва да се променят. Да възприемат по-висши цели за живота си, за това което искат да постигнат за себе си и за обществото. Когато направиш първата крачка, резултатите се връщат към теб мултиплицирани и започваш да напредваш все по-бързо в правилната посока. 4. Какво Ви дава работата? Как ви вдъхновява? Струва ми се, че съм най-щастлив от възможността да правя нещо, което обичам и най-вече че имам възможност да общувам със стотици млади хора. Изключително ми е приятно и интересно да изследвам техните гледни точки и да се опитвам да ги модифицирам в посока, която смятам за важна. Така че, до голяма степен вдъхновението ми са студентите и колегите във Факултета. 5. Знам, че сте идеолог на С.К.О.Р.Е.Ц. Ще ни разкажете ли малко повече за това? С какво се занимавате? Доста от студентите са в тази организация, как ги „запалихте” по идеята? Студентският клуб за образование и развитие с екологичен център, или накратко С.К.О.Р.Е.Ц. е доброволческа инициатива, която създадох със запалени студенти в катедра Зоология и антропология, малко след като постъпих на работа. През годините съм участвал в различни организации и определено съм почитател на различни форми на сдружаване на хора с общи цели. Скоро си мислех към кой точно е насочен този клуб и сякаш най - правилната дефиниция, която ми хрумна е, че той е място за хората, които се чувстват на мястото си в Билогическия факултет. От самото начало на идеята до момента, в клуба идват най-активните студенти с много интереси и желание за повече дейности извън задължителните в учебната ни програма. С тях организираме постоянно експедиции в търсене на интересни видове, имаме много интересна колекция от живи животни, пишем малки проекти, каним интересни лектори и какво ли още не. Получаваме и много важна подкрепа от Студентския съвет на Факултета и Университета, която ни помага да разширяваме дейностите си. Привличането на студенти в клуба се случва почти спонтанно, просто хората с интереси лесно се намират взаимно и неусетно започват да работят заедно. Позираме в Източни Родопи (без бинокъл – Атанас Грозданов) Цялото интервю: http://nauka.bg/a/%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC

Интересното в случая е че от създаването си Гинес е имала този ефект и до преди няколко десетилетия никой не е могъл да си обясни този "невероятен" ефект.

Сигурно като си купите Котешки езичета (сладките разбира се) ги слагате в купичка на масата. Може и да сте забелязали, как след денонощие вече не са чак толкова хрупкави. Даже осезаемо овлажнени, дори може да ви е направило впечатление, че при всяко бавно отхапване, счупването на долното бисквитено ръбче изостава с по-малко от секунда. И да нямате тези наблюдения, аз ги имам и вече ви информирах за тях. Уви, нямам представа, какъв е вкусът на бирата Гинес (Guinnes), но пък знам какви са тайните й (макар, че щом ги знам и ги споделям, не би следвало да ги наричам „тайни”). При повечето видове бира пяната се дължи на мехурчета въглероден диоксид (CO2). При бирата Гинес обаче има и азотни (N2) такива. Това прави пяната по-издържлива, а мехурчетата по-малки. Намалява и горчивината. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81 След тази информация, освен „Консумирайте с удоволствие и мярка!” и „Наздраве!” не знам, какво друго мога ви да кажа.

Ние с Радо имаме цяла тема развита за научните постижение през средновековието... А тук, както един познат (мюсюлманин) написа - човешката глупост няма религия и лимит! Най-големия проблем тук е самото разпространение на подобни идеи и отричането на науката и знанието.

Частица от мощите на св. Климент Охридски ще бъде дарена на академичния параклис на Софийския университет На 24 ноември 2015 г., в навечерието на деня на успението на св. Климент Охридски и патронния празник на най-старото висше училище в България, частица от светите мощи на патрона на Софийския университет ще бъдат дарени от игумена на светата Троянска обител епископ Сионий с благословението на Негово Светейшество българския патриарх Неофит. В 16.30 часа частицата от светите мощи ще бъде пренесена с литийно шествие начело с Негово Светейшество българския патриарх Неофит от катедралния храм „Света Неделя“ до академичния параклис на Богословския факултет на Софийския университет, където Негово Високопреосвещенство митрополит епископ на САЩ, Канада и Австралия Йосиф ще отслужи велика вечерня на св. Климент Охридски“. Софийският университет получава за първи път частица от светите мощи на своя патрон. Събитието се случва в навечерието на 1 100-та годишнина от успението на св. Климент Охридски, което през 2016 година ще бъде отбелязано под патронажа на ЮНЕСКО. *** На 25 ноември 2015 г. в 8:00 часа в академичния параклис „Св. Климент Охридски” в Богословския факултет на Софийския университет в присъствието на Негово Светейшество българския патриарх Неофит ще бъде отслужена празнична утреня и божествена света литургия.

С академично тържество Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще отбележи патронния си празник На 25 ноември 2015 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски” ще отбележи своя патронен празник – деня на св. Климент Охридски. В 8:00 часа в академичния параклис „Св. Климент Охридски” в Богословския факултет на Софийския университет ще бъде отслужена празнична утреня и божествена света литургия. В 10:30 часа Академическият съвет на Софийския университет начело с ректора проф. Анастас Герджиков ще поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски. Академичното тържество по повод празника ще се проведе в Аулата на Софийския университет и ще започне в 11:00 часа. Тържеството ще бъде открито от проф. Иван Илчев. Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков ще поздрави академичната общност по повод празника. Проф. дхн Борис Гълъбов от Факултета по химия и фармация на СУ ще произнесе академично слово на тема „Приложение на спектроскопски и теоретични методи за изясняване на реакционни механизми в химията“. Тържеството ще продължи с връчване на дипломите на новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2014 г. до 25 ноември 2015 г., както и с връчване на: - Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“; - Годишните награди на Алма матер за учебната 2015/2016 г. по повод патронния празник на Софийския университет; - Годишната стипендия на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за студент от Карлово; - Годишната стипендия на името на Надежда Дженева за студент от профил „Радио“ на Факултета по журналистика и масова комуникация; - Годишната стипендия съвместно с Българската национална телевизия на името на д-р Младен Младенов за студент от профил „Телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация; - Годишната стипендия за студентски постижения в радио или телевизионната журналистика на името на проф. Михаил Минков; - Ежегодната награда на името на проф. дмн Иван Сосков за изявен студент или докторант от Факултета по математика и информатика за изследователски и научни постижения в областта на математическата логика и компютърните науки. Тържеството ще завърши с музикална програма на преподаватели и докторанти от катедра „Музика“ на Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет.

Патентното ведомство на Република България и Съюзът на изобретателите в България връчиха наградата „Изобретател на годината” и „Иновативна фирма” в три категории: Официални гости на церемонията бяха г-жа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и г-н Желко Топич – вицепрезидент на Европейското патентно ведомство, които връчиха наградите в категория „Електротехника и електроника“ и „Химия и биотехнологии“. В категория „Машиностроене и строителство“ наградата връчи г-н Марио Христов, председател на Съюза на изобретателите в България. На церемонията присъства и делегация от Румънското ведомство за интелектуална собственост, начело с генералния директор Андрей Александру-Йоан. В категория „Електротехника и електроника” бе отличен проф. дтн инж. Тони ДРАГОМИРОВ за изобретенията МОЩНОСТЕН ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ ЗА СТЪПАЛЕН РЕГУЛАТОР НА НАПРЕЖЕНИЕ С ДВЕ ВАКУУМНИ ДЪГОГАСИТЕЛНИ КАМЕРИ НА ФАЗА и ПРЕДИЗБИРАЧ ЗА СТЪПАЛЕН РЕГУЛАТОР НА НАПРЕЖЕНИЕ. В категория „Машиностроене и строителство” наградата (статуетката „Изобретател” и грамота) получиха проф. д-р Костадин КОСТАДИНОВ, проф. д-р Пенка ГЕНОВА, доц. д-р Владимир КОТЕВ и доц. д-р Тихомир ТЯНКОВ за изобретението МИКРОЕЛЕКТРОМЕХАНИЧНО УСТРОЙСТВО ЗА МАНИПУЛАТОРИ. В категория „Химия и биотехнологии” бе награден екип от изобретатели - OmarA. Al-Hartomy, FallehAl-Solami, AhmedD. Al-Ghamdi, проф. дтн инж. Николай ДИШОВСКИ,д-р инж. Петрунка МАЛИНОВА и FaridEl-Tantawy за изобретенията: ЕЛЕКТРОПРОВОДИМ КОМПОЗИТЕН МАТЕРИАЛ и КОМПОЗИТ ЗА ПОГЛЪЩАНЕ И ЕКРАНИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ. Иновативна фирма на 2015 г. стана „АМГ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, БОТЕВГРАД за патенти за технологии и конструкции на силициеви микроприбори, както и свързани с тях нови методи за измерване и контрол с високотехнологично приложение. Наградата връчи проф. Камен Веселинов – председател на Патентното ведомство. Двама учени бяха вписани в Златната книга на българските откриватели и изобретатели за цялостния им принос към техническите и естествените науки и изобретателската дейност. Проф. дфн дтн Марин Ненчев работи в областта на лазерната техника и квантовата електроника. Притежател е на 37 авторски свидетелства и патенти за изобретения, част от които са реализирани в изследователска апаратура за експериментални проучвания във водещи чуждестранни научни центрове. Проф. д-р Аргир Живондов работи в областта на генетиката, селекцията и семепроизводството при овощните култури. Автор и съавтор на 21 нови овощни сорта. Сред тях са първите български сортове череши, създадени чрез ин витро метода ембриокултура.

Медицински комплекс „Доверие“ се включва в кампанията „Мовембър“ като отваря своите врати за безплатна профилактика за рак на простатата. Безплатните консултации ще се проведат в две поредни съботи – на 21-ви и 28-и ноември. За тях е необходимо единствено предварително записване на час - на номер 02/40 36 100, като пациентите ще получат пълна информация относно следващите стъпки и какво представлява профилактиката. В рамките на инициативата прегледите ще бъдат извършвани от д-р Дмитрий Дмитренко. Медицинският преглед включва ултразвуково изследване, ректален преглед и консултация. Ракът на простатата е едно от най-често срещаните онкологични заболявания при мъжете. Както в световен мащаб, така и в България, все още има много пациенти, които откриват заболяването много късно, като основна причината за това е липсата на навременни профилактични прегледи. При повечето случаи ракът се развива бавно, в продължение на години, без да се открие самото заболяване. Профилактичните прегледи трябва да бъдат не за откриване на рак на простатата, а за предпазване и ранна диагностика на заболявания. Инициативата на МК „Доверие“ е част от „Мовембър“ - информационна кампания за борба с рака на простата и рака на тестисите. “Movember” е съчетание от „moustache” (мустак) и „November“ (ноември). Идеята е мъжете да си пускат мустаци за целия период от месеца, за да привлекат внимание върху проблемите с мъжкото здраве като рак на простатата и тестисите. Посланието е символично: Да се промени „лицето на мъжкото здраве”.

Твърде високите цели на родителите могат да повлияят зле на представянето на децата в училище Когато родителите имат големи надежди за академичното развитие на децата, децата са склонни да се представят по-добре в училище, но когато родителските очаквания са нереалистични, децата може да не се справят толкова добре с ученето според проучване, публикувано от Американската асоциация на психолозите. „Нашето проучване извади на показ както позитивните, така и негативните страни на родителските амбиции за академичното представяне на техните деца. Въпреки че тези амбиции могат да подобрят представянето на децата в училище, „болните амбиции” биха могли да имат крайно негативен ефект” твърди водещият автор Коу Мураяма, доктор на науките в Университета по литература. Проучването му бе публикувано в ”Journal of Personality and Social Psychology”. Мураяма и неговите колеги анализират данните от дълго проучване, проведено от 2002 до 2007 сред 3530 ученици от основни училища и техните родители в областта Бавария, Германия. Проучването оценява представянето на учениците по математика, както и амбициите на техните родители (колко те искат децата да получат дадена оценка), както и очакванията им (колко силно вярват, че детето им може да получи дадена оценка) в продължение на година. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8

Според ново изследване на учени от Бристолския университет, публикувано в сп. „Nature today” човешката цивилизация се занимава с отглеждане на пчели и добиване на пчелни продукти още от Каменната ера. Проучването събира над 20 години на изследвания, проведени във факултета по Органика и Геохимия към Бристослкия университет, ръководени от професор Ричард Евършед. Съавтори на проекта биват археолози, участващи в разследвания от голям мащаб на обекти в цяла Европа, Близкия Изток и Северна Африка. Предишни доказателства, водещи до извода, че пчеларството съществува като земеделска практика още по времето на Неолита, биват праисторически скални рисунки на „ловци на мед”, както и египетски стенописи, изобразяващи сцени на отглеждане на пчели. Тези примери обаче биват несигурни и връзката между древните фермери и пчеларството не е напълно потвърдена от учените. Последното проучване обаче събира доказателства за наличието на пчелен восък в грънчарски съдове на първите кораби на земеделски производители в Европа чрез изследване на химичните компоненти, наслагвани в глинения материал на повече от 6000 части от глинени съдове, събрани от над 150 исторически обекта. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-8-500-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8

Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки в океаните според палеолозите Когато времената са добри, си струва да си голяма риба в морето, след бедствие обаче е добре да си по-малък. Според ново проучване, проведено от Университета в Пенсилвания, масово измиране от преди 359 милиона години, познато като Хангбергското събитие, предизвиква драматични и дълготрайни трансформации върху екоситемата и гръбначните животни по Земята. Преди това големите същества са доминирали поне 40 милиона години и отмирайки отстъпват мястото си на по-малки рибки. Палеолозите и еволюционните биолози дълго време водят дебати относно причините, стоящи зад промените в големината на животинските тела. Една от основните теории, известна като правилото на Коуп, гласи, че размера на тялото на определена група видове постепенно се увеличава с течение на времето, заради предимствата от това да бъдат по-големи – например избягването на хищници и възможността за по-голям улов. Други теории предполагат, че животните са склонни да се уголемяват при наличието на повече кислород или ако пребивават в студен климат. Друга идея, която е позната като "ефекта на лилипута", твърди, че след масово измиране има временна тенденция към намаляване размера на тялото. Потвърждението на тази теория е силно обсъждано, заради ограничените сведения. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BA%D0%B8

Поредица от събития на тема „Съвременни методи за опазване на новоразкрити археологически структури” предостави възможност на археолози, архитекти и консерватори да обменят опит и да предложат решения за наболял в областта проблем. Докато основният акцент в археологията пада върху разкопките и откритията, подръжката и консервацията на археологически структури често остава на заден план, коментираха лектори и организатори. „Консервацията на обекта често е отлагана за самия край на програмата” каза д-р Стефания Хлувераки от Технологичния образователен институт в Атина, Гърция след като обясни, че в много проекти отсъства предварителен опис и генерален план за опазване на структурите. Д-р Стефано де Каро, директор на Международния център за опазване и реставрация на културната собственост (ICCROM) отбеляза, че правилното опазване на археологически обекти изисква „дългосрочни решения, които са организационни по характер.” Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8

Проф. Иван Илчев: Най-много пари изтичат от СУ през магистърските програми Най-много пари от университета изтичат не през хоноруваните преподавателите, а през магистърските програми. За никого не е тайна, че немалко от специалностите се припокриват поне до известна степен. Предлагането им се дължи на стремежа да се привлекат повече кандидати, съответно по-добро финансиране, и да се осигури достатъчна, та и предостатъчна заетост на преподавателите. Въпреки че ректорското ръководство убеждаваше деканите да се откажат от тази порочна политика, да комбинират програмите и да направят някои от тях междуфакултетни със сборни екипи, забележим успех нямаше. На практика не сме закрили нито една програма, дори тя да привлича съвсем малко хора. Това заяви професор Иван Илчев в последния си ден като ректор на Софийския университет. Днес се провежда Общото събрание на университета, на което трябва да бъде избран нов ректор и ръководни органи на висшето училище. "Последните 4 години от последния избор за ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" не бяха леки нито за българското общество като цяло, нито за университета. Със своите 108 бакалавърски и повече от 400 магистърски програми, и над 1100 докторанти, университетът продължава да е най-голямото висше учебно заведение и най-големия център за подготовка на научни кадри. Трябва да си зададем въпроса дали това разнообразие от програми не е донякъде измамно", каза в началото на речта си сегашният ректор на СУ "Св. Климент Охридски". .... Според Илчев не е провал, че СУ е паднал по-надолу в тазгодишната подредба на университетите на QS при положение, че е единственият български университет вътре. Отбеляза и, че за последните години спадът на броя на студентите не е толкова значителен колкото в други вузове, макар че може да се признае, че нивото се понижава, защото заради начина на финансиране университетът се принуждава да приема дори хора, които не са подготвени да бъдат студенти. Източник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/17/2650989_prof_ivan_ilchev_nai-mnogo_pari_iztichat_ot_su_prez/

Националният исторически музей напомни, че български паметници, събрани от нашата армия през 1917 г. от манастирите в Драма и Серес (днес в Северна Гърция), могат да бъдат видени в зала 4 на музея. Антиките са от т.нар. секретен фонд. На снимката - кръст от манастира "Света Богородица" - Косиница. Източник и всички снимки: http://www.dnevnik.bg/photos/2015/11/17/2649085_fotogaleriia_ot_sekretniia_fond_na_nacionalniia/