Р. Теодосиев

Статията е публикувана в бр. 1, 2013 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България. След като многохилядна армия от силиконови гадателки и новоизлюпени професо­ри (от Ангола и НБУ) прогнозират края на света или земетресения, ние си позволяваме да ви представим статията на един скромен доктор на физико-математическите науки и главен научен сътрудник от Международния институт по теория на прогно­зите на земетресенията и математична геофизика на руската Академия на науките Михаил Владимирович Родкин, отпечатана в руското списание с над стогодишна история „Природа". Задачата: прогнозиране на земетресенията Автор: М. В. Родкин Превод: Н. Ахабабян М. В. Родкин. Задача: прогноз землетрясений, сп. „Природа", №10, 2010 Под катастрофално в общественото съзнание се подразбира нещо неочаквано и ужасно. Впрочем най-близко до този образ са земетресенията, когато един от симво­лите на постоянството и надеждността - земната твърд - започва силно да трепти, покрива се с пукнатини и се деформира по странни начини. Какви са възможностите за предсказване на подобни внезапни и страшни катаклизми? Неопределеността в отговора на този въпрос красноречиво се потвърждава от текста на резолюцията, приета през януари 2009 г. от Генералната асамблея на Меж­дународната асоциация по сеизмология и физика на земните недра в Кейптаун. В резолюцията едновременно се подчертава актуалността на изследванията по прогно­зите на земетресенията, както и доказателствата за възможностите на такава прогно­за. Именно по примера на прогнозите на земетресенията се отработват различните методи за прогнозиране на развитието на неустойчивостите и кризите, използвани след това в най-различни сфери - във финансите, поведението на сложни инженерни съоръжения, екологията. Младост - време на несбъднати надежди Първият регистриран пример за успешна прогноза на земетресение се отнася за 1970 година. Тогава изглеждаше, че окончателният успех за стабилни и съдържателни прогнози не е далеч - трябва само да се събере повече разностранна информация за състоянието на земните недра и умение на обработката й. Най-активно с проблемите за прогнози на земетресения се занимаваха в Китай, СССР, САЩ и Япония. Аме­риканците и японците залагаха на регионалните мрежи за събиране на геофизична информация, Съветският съюз - на усъвършенстването на методиката на събиране и анализ на данните от специално подготвени полигони. Китайците, както не веднъж в своята история, бяха заложили на многобройното, трудолюбиво и изпълнително население на страната. През периода на културната революция в КНР беше създадена цяла армия от на­родни наблюдатели, които бяха длъжни да съобщават за всички явления, които могат да имат отношение към наближаването на силно земетресение: изменение на нивото на водите в кладенци, аномалии в поведението на животни и много други възможни признаци за надигаща се катастрофа. В няколко от най-чувствителните сеизмологични райони бяха организирани и мрежи за инструментално наблюдение. И през 1975 г. се достигна до голям успех - китайските специалисти успяха да предскажат силното Хайченгско земетресение с магнитуд 7.3. В продължение на няколко месеца наблю­денията бяха фиксирали аномално бързи движения на земната повърхност. След това бяха зачестили сигналите от народните наблюдатели за аномално поведение на жи­вотни. И накрая, на 4 февруари в 14 ч. след серия от слаби тласъци - също възможен предшественик за предстоящо силно земетресение - е обявена обща тревога. Хората са изведени от зданията, а в 19 ч 36 мин. е последвал силният удар, разрушил 90% от всички съоръжения на град Хайченг. От 600-хилядното население на града загиват около 2 хиляди и близо 27 хиляди са ранени. Но без предупредителните мерки броят на жертвите е щял да бъде много по-голям. Впрочем еуфорията от успешната прогноза продължава недълго: на 28 юли 1976 г. непредсказаното разрушително Таншанско земетресение оставя под руините на китайските градове (в това число и в Пекин) повече от 240 хиляди души. През следващите години в Китай успяват да предскажат значителен брой земетресения, но в повечето случаи стихията нанася ударите си неочаквано. Непотвърдените прогнози водят до големи икономически загуби и пораждат паника сред населението. Анализът на ситуацията, на броя на успешните и неверните прогнози и последствията от тях подтиква към решение за ограничаване на евакуационните мероприятия и по-широко оповестяване за възможни земетресения. Неуспехът на китайската програма за предсказване на земетресенията се приписва на ненадеждността на метода на събиране на данни: податливостта на народните на­блюдатели на изблик на бдителност, или обратно, тяхното неоправдано пренебрежение. Изглежда, решението на проблема ще трябва да се търси в обезпечаването на съ­временна геофизична мрежа. Сеизмологичните области на САЩ и цялата територия на Японските острови бяха покрити с плътна мрежа за геомагнитни наблюдения. При това те не бяха ограничени само с регистрацията на сеизмичните трептения: измерваха се температурата и химическият състав на подземните води, скоростта на движение на земната повърхност, аномалиите на гравитационното и геомагнитното поле, мо­ниторинг на атмосферните, йоносферните и геоелектричните явления. В Съветския съюз не достигаха средства за разгъване на регионални мрежи за наблюдение и затова в най-уязвимите райони бяха създадени редица първокласни комплексни геофизични полигони. Обаче и надеждите, свързани със съвременната техника, не бяха оправдани. Големият обем на получаваната геофизична информация не доведе до забележимо нарастване на качеството на прогнозите. Учените регистрираха огромно количество различни геофизични аномалии, предположително свързани с процесите на настъп­ващо земетресение (подобно например с бързите движения на земната повърхност преди земетресението в Хайченг). Обаче по-голямата част от такива аномалии не се повтаряха при другите земетресения. Независимо от всички усилия така и не се удаде начин за получаване на ефективна и икономически оправдана прогноза, при която предотвратяването на загубите устойчиво да превъзхожда загубите от лъжлива тревога. Време на дълбок скептицизъм В резултат на тези неуспехи започна да се развива дълбок скептицизъм относно възможностите за прогнозиране на земетресенията. Той беше особено силен в страните, където дотогава бяха създадени технически най-съвършените мрежи за наблюдение и където перспективите за получаване на прогнози до неотдавна изглеждаха толкова близки. И този скептицизъм получи много авторитетна теоретична подкрепа. В осно­вата на теоретичната сеизмология лежи известният емпиричен закон на Гутенберг- Рихтер. Той свързва броя и силата на трусовете със степенен закон: при увеличаване на енергията на земетресението 1000 пъти (с 2 единици магнитуд) количеството събития с такъв мащаб намалява около 100 пъти. От това впрочем произтича и важният извод: основната част от цялата отделена сеизмична енергия се пада на малък брой от най- силните събития. А именно те причиняват големите загуби особено когато засягат големи градове. Учените настойчиво се опитват да обяснят закона на Гутенберг- Рихтер още с неговото установяване. През втората половина на ХХ век се изяснява, че такова разпределение се среща не само в сеизмологията. На ана­логичен закон се подчинява и броят на жертвите в зависимост от природните катастрофи (не само земетресенията), по подобен начин са разпределени и населените пунктове по брой жители, компаниите - по големина на капитала им, военните конфликти - по броя на жертвите. Във физиката законите със степенни разпределения са типични за критичните процеси (например за фазо­вите преходи от втори род). Прието е те да се наричат самоподобни, защото при тях отсъстват каквито и да са избрани размери и характерът на разпределения­та е един и същ (самоподобен) за слаби, средни или силни събития. Съответно процесите на различни пространствени и времеви мащаби изглеждат еднообраз­ни. Така карта на тектонични пукнатини Фиг. 1. Усреднена зависимост на измененията на броя (N) на слаби земетресения за единица време преди силни земетресения и след тях. Ясно се вижда тенденцията на степенното нарастване на броя на фортшоковете, свидетелстващо за принципната възможност за прогнози на земната кора с мащаб стотици километри прилича много на шлиф на планинска порода с мрежа от микропукнатини. За геометрично описание на такива самоподобни структури служат фракталите. Същественото е, че подобни разпределения не могат да се реализират в безкрайни области (тогава биха възниквали физически нереализируеми безкрайности). Обикновено такива закони на разпределения са в сила в диапазона на няколко порядъка. През 1987 г., за да обяснят широкото разпространение в природата на степенните разпределения, американците К. Уизенфелд (K. Wiesenfeld), датчанинът П. Бак (P. Bak) и китаецът Чао-Танг (Chao Tang) предложиха красива и оказала се много плодотворна идея за развитие на самоорганизираната критичност или в абревиатура СОК хипоте­зата. Тя предполага, че сложните динамически системи самопроизволно еволюират в посока на критичните състояния, при което съществена роля играят взаимодействията не само със съседните, но и с далеко отстоящи елементи. Критичните явления и съответстващите им степенни закони са добре изследвани във физиката - те са характерни за системи, състоящи се от голям брой взаимодейст­ващи помежду си обекти. Такова взаимодействие води към съгласуване на поведението на много частици и развиването на „конкуренцията" между различните типове на съгласуваното поведение. При изкипяването на прегрята вода (не напълно строг, но разбираем пример) достатъчно е само възникването на зародиш на нова фаза, когато към него веднага ще се присъеди­нят и ще преминават в новата фаза голям брой от обкръжаващите го атоми. При това между съседните зародиши възниква конкуренция за атоми, от чийто ход зависи и разпределението на мехурчетата по размери: по-едрите зародиши имат преимущество. Аналогично, по-големите градове по-силно привличат хората, предоставяйки им по-големи възможности за избор на работа и отдих. Подобен кооперативен вид поведение рязко се отличава от онова, при което отделните елементи на системата имат независимо поведение като например на молекулите в идеа­лен газ. Фиг. 2. Разпределението на броя (N) на градовете в зависимост от броя на жителите може да бъде описано със степенен закон на разпределение, анало­гично на разпределението на броя на земетресения­та в зависимост от сеизмичната енергия. Приведе­ните данни са за големи градове в Русия за 1897, 1939 и 2009 година Моделът СОК претендира да обясни защо в толкова различни системи възникват степенни зако­ни на разпределения. Той бързо доби голяма популярност и стана общоприет начин за обяснение на всички случаи на реализация на степенни (или подобни на тях) разпределения при развитие на самоорганизирана критичност. Трябва обаче да се отбележи, че изящността на СОК моделите в значителна степен се маскира от обстоятелството, че развитие­то на самосъгласуваните еволю­ции на сложни системи по посока на критичните състояния в тях в много от случаите просто се пос­тулира. Примерите на конкретни механизми, описващи такава еволюция, и досега са малко, и всички те основно се отнасят до силно опростени модели. Във връзка с проблема за прогноза на земетръси литосфе- рата на Земята по СОК хипотезата се разглежда като среда, намираща се постоянно в критично (т.е. крайно неустойчиво) състояние. В критично състояние отсъстват характерните пространствено-времеви размери и следователно надеждни оценки за място и време на земетресението са невъз­можни. От това следва, че възникването в даден момент на едно или друго земетресение е изключително работа на случая и принципно непредсказуемо. В такава ситуация в унисон със запомнящия се образ от научнофантастичния разказ на Р. Бредбъри размах на крилата на пеперуда може да доведе до пусков механизъм за възникване на голяма катастрофа. Ако това е така, проблемът за предсказване на земетресения отпада като принципно неразрешим, даже и като „ненаучен", подобен на усилията за изобретяване на вечен двигател. Наистина за получаването на прогнози в рамките на СОК модела се изисква безкрайно голям обем информация, чак до отчитане на нищожното смущение на въздуха от движението на крилата на пеперуда, което явно е нереализируемо. Да обясним на пръсти математическата страна на ефекта на „пеперудата на Бред­бъри". Всички ние още от времето на средното училище знаем, че да се дели на нула е недопустимо. Да си представим сега, че големината на ефекта се определя от член с много малка стойност на знаменателя, който зависи от раздвижването на въздуха, предизвикано от размаха на крилата на пеперудата. В този случай ефектът ще зависи силно и от поведението на пеперудата. Фиг. 3. Градацията на сивия цвят съответства на различния брой най-тежки (първи клас) и по-слаби престъпления. Вижда се, че повишаването на най- тежките престъпления се предшества от периоди на увеличение на по-слабите. Активизацията "се прелива" от области с по-малка престъпност към долния десен ъгъл на рисунката към областта на по-тежките - в левия горен ъгъл Но само от критичното състояние на земната кора ли са обусловени трудностите на прогнозата? Да се опитаме да сравним задачата с предсказването на метеорологич­ното време. От собствен опит знаем, че тя невинаги е точна. А сега да си представим, че синоптиците не разполагат с никакви средства за измерване във вътрешността на атмосферата - те разполагат само с измервания на температурата, влажността и наля­гането под тънък слой земна почва. Безспорно такива данни носят известна информа­ция за метеорологичните процеси, но едва ли прогноза, основана само на тях, може да бъде много точна. А всъщност сеизмолозите се намират в такова положение: пряк достъп в дълбочина на земната кора, където се предизвикват земетресенията, засега е невъзможен. Ситуацията в земните недра се оценява по косвен начин, по измервания на повърхността на Земята. Не по-малка трудност се съдържа в това, че по същество не знаем какво е това земетресение. Още по време на еуфорията и надеждите известният съветски сеизмолог Н. В. Шебалин настояваше, че предсказанието на земетресенията е невъзможно, по­неже нямаме добър модел за него. Това твърдение обаче изисква известни пояснения. Прието е, че причина за земетресенията са високите тектонични напрежения, а самите напрежения се трактуват по аналогия с разрушаването на обикновените образци на планински породи, само че много по-големи. Трябва да се вземе образец, да се постави под преса и постепенно, увеличавайки усилието, да бъде разрушен. Може също (макар и по-грубо) да се оцени големината на напреженията в литосферата. И се оказва, че те са много по-малки от изискваните за разрушаването на образците от планински породи. Как тогава възникват земетресенията? Засега не е съвсем ясно. Особено за­гадъчно е съществуването на т.нар. дълбоки земетресения. При огромни налягания вътре в мантията на Земята (а огнищата на земетресенията се фиксират до дълбочини от 700 км) даже за да се предизвика разместване на вече съществуваща пукнатина, се изисква голямо напрежение. А за съществуването на такива големи стойности няма и намек. Обратно, всички данни говорят че напреженията в мантията са доста умерени. Впрочем, ако нямаше дълбоки земетресения, то в учебниците по сеизмология напълно убедително би се доказало, че те въобще не могат и да съществуват. И наистина, без удовлетворителен физичен модел е трудно да се подберат добри прогнозни признаци. И още по-трудно да се интерпретират резултатите от наблюдения или експерименти. Остава ни да проследяваме вариациите в интензитета на сеизмичните процеси и да се опитаме да изясним неустойчивостите в неговия режим. Именно такъв е подходът и към това са ориентирани почти всички съществуващи в днешно време методи за прогнозиране. В края на 80-те години на миналия век прогнозата за земетресенията престана да бъде популярна в научните среди. Да се говори за това, стана признак на лош тон, а и самата дума „предсказание" беше изгонена от научната литература. Ако се налагаше да се докоснем до тази щекотлива тема, се използваше по-малко обвързващият термин „прогноза". Модата в науката е не по-малко взискателна, отколкото в обикновения жи­вот, и през 1984 г. Конгресът на САЩ даже прие специално решение за прекратяване на целевото финансиране на програмите за прогнозиране на земетресения и насочи усилията към сеизмично устойчиво строителство. Махалото се завръща: прогнозите са възможни Изводът за принципната невъзможност за предсказване на земетресенията не само не срещна подкрепа, но естествено, породи почти на подсъзнателно ниво - протест. Нима такъв мащабен процес, при който цели хребети се преместват на десетки метри, може да бъде задействан напълно спонтанно, без всякаква предварителна подготов­ка? И толкова ли земетресенията приличат на критичните явления? Може би само с внезапността, лошата предсказуемост и проявяването на степенни каскади със слаба форшокова (развиваща се с приближаването на главния тласък) и добре изразена аф- тершокова (след силното земетресение) активизация. Но в редица принципно важни моменти сеизмичният процес рязко се отличава от критичните явления. Например добре известните фазови преходи от II род протичат без отделяне или поглъщане на енергия. В същото време силните земетресения са съпроводени от внезапно отделяне на огромна енергия. Именно тези изхвърляния на енергия правят тяхното предсказване толкова актуално. А и в рамките на самата СОК хипотеза при по-детайлно разглеждане задачата за прогнозиране на земетресенията се оказва не толкова безсмислена. Да поясним ситу­ацията с един класически пример на критичен процес - самопроизволното възниква­не на намагнитване на материали под критичната точка на Кюри. При тези условия взаимодействието между съседните спинове става толкова голямо (в сравнение със случайните топлинни трептения), че за съседните магнитни моменти е по-изгодно да се построят успоредно. В отсъствие на външно магнитно поле посоката на образува­ната намагнитеност е случайна и се определя от това, каква посока на намагнитеност е започнала да се формира първоначално (напълно случаен фактор). Ясно е, че ако и посоката на намагнитване да е случайна, самият факт на нейното възникване е напъл­но закономерен и намагнитеността възниква неизменно винаги когато температурата падне под точката на Кюри. По аналогия може да се предположи, че прогнозиране на земетресения е възмож­но, когато критичното състояние на земната кора се достига не винаги, т.е. можем да говорим за голяма или малка критичност. И наистина на Земята съществуват не само сеизмични, но и асеизмични райони, където земетресения практически не е имало. Едва ли литосферата на тези области може да бъде описана като непрекъснато пребиваваща в критично състояние. И следователно разумно е да се предположи, че съществуват и различни степени на критичност, и съответно може някак си да се оценят мярата за критичност и вероятността за възникване на силно земетресение. Обаче съществуването на абсолютно асеизмични територии е също проблематично. Крайно рядко, но земетресения се случват и в такива райони. Едно от най-удивителните такива събития се случи на 25 март 1998 г. на разстояние около 500 км от бреговете на Антарктика, на островите Балени върху стабилна океанска плоча. По съвременни сеизмологични представи такива плочи е прието да се смятат за тектонично пасивни и абсолютно асеизмични. Ако се интерпретира сеизмичният процес като намиращ се на прага на критично състояние, възможна е не само прогноза, но и определени изводи за характера на пред­вестниците на земетресението. Известно е, че в процеса на развитие на критичността рязко се увеличава чувствителността на средата към външни въздействия. Сеизмоло­зите не веднъж са забелязвали, че преди големи земетресения литосферата откликва по-силно на преминаването на приливни вълни или циклони. Тези крайно слаби по геологичните скали въздействия могат да играят ролята на пускови механизми. Един характерен признак за нарастването на критичността е аномално високата променли- вост на интензитета на сеизмичния режим - появяването на отчетлива активност или затишие. Важен признак за приближаващо се силно земетресение е степента на нара­стване на броя на значително по-слабите събития (фортшокове) в областта на влияние на основното събитие. Обаче такъв ръст надеждно се проявява само при съвместния анализ на данните за голям брой земетресения. За всяко конкретно събитие този ръст е неразличим на фона на силно нерегулярните изменения на интензитета на сеизмичния режим. За развитието на критичния режим сочи също и увеличаването на честотата на разсеяните пространствено, но близки по време сеизмични събития, а също и увеличаването на частта от относително силни трусове. Споменатите особености на сеизмичния режим и преди това се сочеха от специалистите като характерни признаци за предизвестие. Преди това бяха тенденциите, повече или по-малко надеждно проя­вяващи се, от съвкупността от емпирични данни. А сега подобни признаци получиха и теоретичното си обяснение. И това е значителен напредък. Ако преди прогнозата на земетресенията се основаваше, по същество, на опита и интуицията на сеизмолозите, то сега стана възможно аномалиите да се проверяват на основата на някакъв теоретично очакван сценарий за развитие на неустойчивостта. Съмненията в предсказуемостта на земетресенията също се оказаха полезни за науката, понеже стимулираха внимателната проверка на алгоритмите за прогнози. Стана правило щателно и еднозначно да се формулират алгоритмите на прогнозата и регулярно да се публикуват новите им версии, което позволява всички желаещи самостоятелно да ги проверяват и да оценяват тяхната ефикасност. Впрочем почти всички алгоритми за прогнози бяха разработени в рамките на съветската (а след това - на руската) сеизмологична школа. Детайлни и щателни проверки на средносрочната прогноза са извършени за силни земетресения с магнитуд, надхвърлящ 8, получили оз­начението М8. От тогава до днес бяха предсказани седем от деветте силни земетресения с изпреварване от не повече от пет години. За издаването на екстремни предупреждения това, разбира се, е недостатъчно. Но и такава прогноза позволява своевременно да се вземат мерки по намаляване на загубите от очаквания стихиен удар и повишаване на готовността за провеждане на спасителни мероприятия. Сравняването на резултатите от прилагането на алгоритъма М8 със случайните загуби показва, че предсказването на земетресения е възможно поне в статистически смисъл. В резултат от края на миналия век скептицизмът относно прогнозирането на земетресения започна да намалява и тази тематика започна отново да получава граждански права в науката. Нови надежди и нови задачи През последните години при изследванията на прогнози за земетресения широко се прилагат космическите средства за наблюдение. Силните земетресения са едромащабни събития, даващи мозаична картина на предвестниците върху огромна територия. Тази мозайка в значителна степен и обуславя неповторимостта на картината на предвестни­ци при различните земетресения. Космическите методи на регистрация дават широк обзор на територията и са по-нечувствителни към мозаичността на полето на пред­вестниците. Те позволяват проследяването на деформациите на земната повърхност, изменението на температурата на почвата при изхвърляния на дълбочинни флуиди, вариации в свойствата на йоносферата, предположително свързани с подготовката и реализацията на силните земетресения, и много други параметри. NASA например залага на масираното използване на прецизно точните системи за глобално позициониране GPS, а също на появилите се малко след това спътникови радари със синтетичната апаратура InSAR. GPS позволява с точност до милиметри да се проследят точките върху земната повърхност, където са поставени стационарните приемници, и да се оцени скоростта на тяхното движение. Предполага се например, че отклонението от равномерното изместване по посока на разлома Сан-Андреас в Калифорния - един от най-активните сеизмични райони в Северна Америка, позво­лява да се установят местата на натрупване на напрежения, т.е. вероятните места на предстоящо земетресение. Технологията InSAR дава районирани изображения на размествания на земната повърхност през последователни времеви интервали на обо­зримите територии. Обединените данни от GPS и InSAR осигуряват възможността за мониторинг на движението на земната повърхност, немислима само допреди няколко години. Остава само непростата задача: да се извлече от тях сигналът за местата на бъдещото земетресение. Другата задача при изследване на земетресенията - да се достигне до самото огни­ще - в днешно време се изпълнява съвместно с Геологичната служба на САЩ (USGS), Международната научна програма по дълбоко континентално сондиране (ICDP) и Националния научен фонд на САЩ (NSF). От 2004 г. насам се сондираше специален разлом. Миналата година сондажът пресече пукнатината Сан-Андреас на дълбочина 5 км. Сега в нея се монтират прибори за дълбочинна обсерватория SAFDOD (San Andreas Fault Observatory in Depth), която ще предава информацията непосредствено от подготвяните огнища на земетресения. Сред съвременните европейски системи за наблюдение интерес представлява и френската програма, основаваща се на работата на спътника DEMETER (Detection of ElectroMagnetic Emissions Transmitted from Earthquake Regions). Тя предвижда провеждането както на дистанционни, така и на надземни проверки и привързване на космическите данни. Тази програма е интересна с това, че е ориентирана към прогнозирането на земетресения по данни от измервания на йоносферата (нека обаче отбележим, че по досега получените данни резултатите са доста скромни). И така, стигаме до извода, че според съвременните представи прогнозирането на земетресения е по принцип възможно, но изглежда, само във вероятностни варианти. В допълнение можем да добавим, че проведените от нас изследвания на особеностите на сеизмичния режим в районите на силни земетресения определено свидетелстват за развитието в пространствено-времевата околност на силното земетресение на комплекс от признаци, съответстващи на сценария на развитие на неустойчивостта, очаквано в рамките на модела на критичния процес. Тези признаци по съвкупността от данни от големи групи силни земетресения уверено се проявяват няколко месеца преди събитието и на разстояние няколко размера от това на огнището на силното земетресение. Нашият резултат подкрепя принципната възможност за прогнози. Но проявяването на такива признаци за всеки конкретен случай (а не средно за голяма съвкупност от събития) се маскира силно от индивидуалните черти на сеизмичния режим в дадената пространствено-времева област. Отриването на настъпването на конкретно земетресение е възможно само в статистически смисъл. Каква точност на прогнозата при това може да се постигне - засега е неясно. Можем да се надяваме, че с увеличаване на точността на наблюденията и обема от данни надеждността на прогнозите ще нараства, но изглежда, доста бавно. Като заключение бихме искали да отбележим, че независимо от това, че засега не успяваме да се справим със задачата за получаване на ефективна прогноза за земетре­сенията, изследванията в тази насока дадоха немалко ползи за науката като цяло. Те се оказаха пионерски за широк и много актуален кръг от изследвания - изучаването на признаците за неустойчивост в поведението на сложни динамични системи от най- различна физическа природа. Сеизмологията се оказа първата област на знанието, където се изясни особената роля на степенните разпределения. Понастоящем разра­ботените в сеизмологията общи подходи се прилагат за оценката на устойчивостта на най-различни динамични системи, включително и развитието на търговските кризи и социални катаклизми. Във връзка с разширяващата се световна икономическа криза тези изследвания се оказват особено интересни. Така например в Международния институт по системен анализ във Виена се разработва програма за поведението на силни внезапни събития (с център на тежестта за прогнозиране на икономически ка­тастрофи), където като методологична основа се предполага да се използват методите, предложени преди това, за решаване на задачи от сеизмичната прогноза.

Статия от брой 60 на списание "Българска Наука": http://nauka.bg/m/%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-60 Автори: Димитра Лефтерова и Чавдар Черников Тези толкова познати ни птици, всъщност, предизвикват повече въпроси, отколкото отговори. Що е то кръгов вид? Що е то вид изобщо? Как еволюира той? Въпроси с много трудни отговори. Кръговите видове - прав ли е Дарвин? През 1859г излиза от печат „Произходът на видовете” на Чарлз Дарвин. Той публикува своя труд след като 18 години го е държал в „чекмеджето”, образно казано не е посмял да даде публичност на едно толкова авангардно мислене в областта на биологията във време, когато се е считало че единствен Господ Бог е сътворител на света и всичко живо в него. Днес, макар да са изминали 154 години от отпечатването на този епохален труд, променил човечеството, макар вече да не царува догмата за божествения произход, все още не спират споровете относно описаният от Дарвин път за поява на видовете. Описването на същесвуващи в природата,така наречени кръгови видове отново отваря въпроса за произхода на видовете. Какво е кръгов вид? Застъпваща се серия от популации на близкородствени видове, при които на всяка от две съседни, видовете се чифтосват помежду си и дават плодовито потомство, но съществуват поне две и то крайни популации, при които видовете са толкова различни, че не могат вече да се чифтосват помежду си. По този начин съществува генетичен поток между съседните популации. В двата края популациите или са твърде близко географски или се застъпват, така че цялата серия описва кръг. Различно оцветените фигури представят различните популации, като всеки две съседни се припокриват географски и слабо се отличават по условия , начин на живот, външни белези / фенотипно и генотипно/. Това разположение на популациите може да е градуално – например в планините /фиг А/ или да описва кръг около даден воден басейн /фиг В и С/. Видовете от съседните популации могат да се чифтосват помежду си, но тези от популациите в двата края / на фиг зелено и цикламено / вече са толкова различни, че не могат. Трябва да се отбележи също, че тези популации не отговарят на логиката на преносимост на свойствата и ако А популация се чифтосва с Б популация , а Б със С, то това не означава, че А се чифтосва с С, а напротив. Кръговият вид - доказателство за еволюцията? Ричард Докинс е най-популярния защитник на нео дарвинизма в съвремието ни и в своя труд The Ancestor's Tale (Разказът на прародителя) (2004), отбелязва за кръговите видове, че те „ единствено ни показват в географско измерение, какво се е случило във времево.” Докинс и редица други автори разглеждат кръговите видове като доказателство в съвремието ни за еволюцията описана от Дарвин. Като във времеви план, живите и описани днес видове са крайни популации на кръгови видове, съществуващи някога, на които междинните популации са изчезнали във времето. С други думи кръговите видове ни дават доказателство за еволюцията, като илюстрират какво се е случило през времето когато популациите генетично дивергират и постепенно се достига до появата на нов вид. Разбира се има и немалко противници на тази теза и на практика дори научни разработки, които оборват първо примерите които ще изредим дали са кръгови видове и с това поставят основата на отричане на тази теория като цяло. Кръговите видове поставят казуса за т.нар видов проблем, за тези които искат да разделят живите организми на точно определени и строго дефинирани видове и таксони. Оказва се, че точно при кръговите видове съседните популации е трудно да бъдат определени като отделни видове и в повечето случаи са определяни като подвидове на един вид и по- късно отделяни в отделен токсон, което пък от своя страна е оспорвано. В тези случаи единствено двете крайни популации твърдо са определяни като отделни видове. По този начин е трудно да се определи дали кръговите видове реално са представлявани от популации на подвидове или са представлявани от популации на близки, но различаващи се видове. С това се поставя отново проблема за определянето на вида като цяло. Кръговите видове в природата Общо четири групи видове са разглеждани като примери за кръгови видове. Класически пример са чайките от род. Larus, които през 1925г. се описват ,че образуват верига от вариетети около Полярния кръг / макар по последни изследвания въпроса за това дали чайките са кръгов вид е спорен/. През 1938 се залага хипотезата за кръгово разположение на популациите на Зеленикавия певец / от сем.Коприварчета/ разпростарен в Непал около Тибетското плато, достига до Сибир, където крайните популации вече не се чифтосват помежду си. Пойното врабче Melospizamelodia заобикаля пустинята Сиера Невада в Калифорния. Саламандрите от род Ensatina формират кръг около района на Центръл Вали в Калифорния. Тези описани случаи, както и някой други открития способстват Ернст Маер първи да формулира теорията за кръговите видове през 1942 . Съвсем наскоро през 2012 е описан и първия кръгов растителен вид.Euphorbiatithymaloides, вид млечка, образуваща кръг от Централна Америка, Карибите, който се затваря при Вирджинските острови. Чайките – класически кръгов вид - Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D0%B4 http://nauka.bg/a/чайките-–-класически-кръгов-вид

Медицински университет – Плевен, представи революционна система за роботизирана хирургия и обучение 29 април 2013 г., София. Медицински университет – Плевен, представи революционна за България и Източна Европа система за роботизирана хирургия и обучение. Пионер в това начинание е проф. д-р Григор Горчев, който съдейства за въвеждането и развитието на роботизираната хирургия в нашата страна, като през 2008 г. извършва първата робот-асистирана гинекологична операция. Втората система за роботизирана хирургия от последно поколение Da Vinci Si със симулатор за обучение е въведена през м. март 2014 г. след успешното завършване на проекта на Медицински университет – Плевен, по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. „Системата ще подобри резултатите от оперативната и лечебната дейност в клиничната практика и ще бъдат доказани многобройните ползи за пациента: намаляване на болничния престой, ниска кръвозагуба, намаляване на постоперативната болка и дискомфорт, редуциране на риска от инфаркт, бързо възстановяване и връщане на пациентите към нормален социален живот. Всичко това неминуемо ще подобри икономическите показатели на лечебните заведения, ще увеличи тяхната ефективност и ще оптимизира използването на ресурсите“, обясни проф. д-р Горчев. Въвеждането на втора роботизирана система от последно поколение Da Vinci Si осигурява съвременни условия за развитие на наличния научноизследователски потенциал и затвърждава водещите позиции на Медицински университет – Плевен, като обучителен и сертифициращ център по ендоскопска хирургия за страната и Източна Европа. „С реализирането на проекта медицинските специалисти имат възможност да се включат в трето ниво на обучение по високоспециализирани дейности – работа с роботизирана система. Това ще доведе до значително увеличаване на броя на българските специалисти по ендоскопска хирургия в областта на гинекологията, урологията и коремната хирургия“, заяви проф. д-р Томов, ректор на Медицински университет – Плевен. Към момента в Плевен са сформирани общо четири екипа по хирургия, които работят с роботизираната система – два онкогинекологични, един урологичен и един екип по обща хирургия. През м. октомври 2014 г. под патронажа на МУ – Плевен, в София ще се проведе ІІІ Международен конгрес по роботизирана хирургия с председател на форума проф. д-р Григор Горчев, където видни специалисти от Европа и САЩ ще споделят своя опит в сферата на роботизираната хирургия. За Медицински университет – Плевен Медицински университет – Плевен, е основан през 1974 година на базата на бившата окръжна болница. Понастоящем МУ – Плевен, е университет с три факултета: Факултет „Медицина“, Факултет „Обществено здраве“ и Факултет „Здравни грижи“. В структурата на висшето училище влизат и Медицинският колеж и Департаментът за езиково и специализирано обучение. Провежда обучение по 11 специалности в 4 професионални направления – медицина, здравни грижи, обществено здраве и социални дейности. Днес Медицински университет – Плевен, е с водещи позиции на съвременен образователен и научноизследователски център с приоритет в развитието на телемедицината и въвеждането на авангардни технологии в обучението и клиничната практика. Проф. д-р Григор Горчев, д.м.н., е лекар с три специалности – акушерство и гинекология, онкология и хирургия. Проф. Горчев е ректор на Медицински университет – Плевен, в периода 2003 – 2013 г., а към настоящия момент е Почетен ректор, ръководител на Телекомуникационния ендоскопски център и член на Съвета на настоятелите към висшето училище. Той е началник на Клиниката по гинекология към Университетската болница УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. Проф. д-р Славчо Томов, д.м.н., е лекар, дипломирал се с отличие във Висшия медицински институт – Плевен, с две специалности – акушерство и гинекология и онкология. От м. февруари 2013 г. той е ректор на Медицински университет – Плевен. Преди това проф. Томов е бил част от Академичното ръководство на МУ – Плевен, като декан на факултет „Здравни грижи“ (2011 – 2013 г.).

"Наблизо" до Слънцето е открито ново "кафяво джудже" - най-студеното известно досега с температура като на северния полюс на Земята! http://science.psu.edu/news-and-events/2014-news/Luhman4-2014

Вижте историята на фотографа от National Geographic, който се изправя лице в лице с този невероятен "звяр": https://www.youtube.com/watch?v=Zxa6P73Awcg

Разкрита космическа илюзия: гравитациона леща увеличава свръхнова звездаhttp://www.astronomy.com/news/2014/04/cosmic-illusion-revealed-gravitational-lens-magnifies-supernova ЕСО предлага места за Ph.D. студенти (не е задължително да са от страни - членки). Работещи в университети докторанти могат да получат от 1 до 2 години за допълнителна специализация и съвместна работа по дисертацията си в Германия и в Чили (в голямата обсерватория): http://www.eso.org/sci/publications/announcements/sciann14022.html

"ШИСТОВ ГАЗ - реалности и илюзии" - разговор по темата с Димитър Кенаров 30 април 2014 г. 19.00 часа Театрална зала на СУ, Ректорат През последните няколко години темата за шистовия газ се превърна в поле на ожесточени дискусии. Поддръжниците твърдят, че залежите от шистов газ могат да осигурят нови източници на енергия, да подпомогнат икономиката и да увеличат енергийната сигурност на отделните държави. Противниците посочват множеството екологични проблеми, произтичащи от метода за извличане на газ (хидравлично разбиване или фракинг), продължаващата ни зависимост от фосилни горива, както и липсата на икономическа перспектива. Кои са фактите и кои – митовете около шистовия газ? Журналистът Димитър Кенаров ще говори по темата. Димитър Кенаров е журналист на свободна практика и помощник-редактор в американското списание The Virginia Quarterly Review. Статиите му излизат в престижни издания като Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, The International Herald Tribune, The Ecologist и др. Негови пътеписи са селектирани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Миналата година Кенаров завърши своя глобален репортерски проект за американския Център Пулицър, озаглавен „Шистов газ: от Полша до Пенсилвания“. Изнасял е лекции по темата в Чикагския и в Пенсилванския университет в САЩ. Културен център СУ - http://culturecenter-su.org/?p=2804 Facebook event - https://www.facebook.com/events/1495744003980509

Ако няма какво да кажете просто не пишете. Личните обръщения само на Лични съобщения!!!

Лорд Робърт Уинстън за първи път с презентация в България на откриването на Софийския фестивал на науката На 8 май професорът с огромен принос в усъвършенстването на ин-витро технологията, ще говори за „Манипулирана репродукция“. Освен за решаване на репродуктивни проблеми, генетичните технологии могат да бъдат използвани за създаване на по-интелигентни, по-силни и по-атрактивни поколения. А трябва ли? Българската публика за първи път ще може да се срещне на живо с едно от големите светила в науката – британския професор Робърт Уинстън, благодарение на чиято работа се усъвършенства прилагането на ин-витро технологията в медицината. На 8 май проф. Уинстън ще открие Софийския фестивал на науката, организиран от Британски съвет и МОН, с презентация на тема "Манипулирана репродукция". Освен за решаване на репродуктивни проблеми, генетичните технологии могат да бъдат използвани за създаване на по-интелигентни, по-силни и по-атрактивни поколения. Подобряването на човешки качества по време на репродуктивния процес може да има сериозни последици за отделния човек и обществото като цяло. В последните си трудове проф. Робърт Уинстън поставя етични въпроси за историята, смисъла и използването на репродуктивното генно инженерство. Робърт Уинстън, удостоен със званието Лорд през 1995г., е професор в Импириъл Колидж, Лондон. През 70-те години на ХХ век той доразвива техниките, с които се подобрява лечението на безплодието, а по-късно става пионер в усъвършенстването на ин витро оплождането. Разработва предимплантационната диагностика, за да могат ембрионите да се изследват за генетични заболявания, което позволява на много родители с генетична обремененост да имат здрави деца. Професор Уинстън е дълбоко отдаден на комуникацията на науката като водещ на многобройни телевизионни и радио предавания с множество награди и автор на 20 книги. Познат е от популярните серии на Би Би Си "Човешкото тяло", "Суперчовек", "Тайният живот на близнаците", "Дете на нашето време", "Човешките инстинкти" и много други. За филма "Човешкото тяло", който преди време се разпространяваше в България с тиража на в. „Капитал“, е носител на наградата на британската филмова академия BAFTA. Българските зрители го познават и от интервю по Skype, което БНТ излъчиха в предаването си „Красива наука“. С презентацията на Робърт Уинстън от 18:00ч. на 8 май се открива четвъртото издание на Софийския фестивал на науката, организиран от Британски съвет в партньорство с Министерството на образованието и науката. Фестивалът ще се проведе от 8 до 11 май на специално изградени сцени около Театър София в парка Заимов. Четирите дни на фестивала предлагат програма с над 50 млади и зрели учени от България и чужбина. Те ще представят повече от 55 заглавия – от бекстейдж тур на театъра през очите на физика, до най-новото откритие на 2014г. – гравитационните вълни; от предпремиерна прожекция на епизод от „Космос“ до 3D принтер на живо; от флуоресценцията като вдъхновение на химика да направи арт до близки срещи с… мозъка ни. Адска жега или нова ледникова епоха – какво ни чака? Различава ли се наистина мозъкът на мъжа от този на жената? Възможно ли е да сме дошли от Марс? Кои ще са технологиите и професиите на бъдещето? Къде е душата на машината? Това са само част от въпросите, чиито отговори ще търсим на Софийския фестивал на науката тази година. От микроскопичния свят на нано-частиците до тайните на необятния космос – човешкото любопитство не познава граници, а също и програмата на фестивала. Ще откриете по нещо интересно за всяка възраст, професия или занимание. Едно момченце седеше неотклонно на първия ред в публиката миналата година и не само попиваше всяка дума на младия учен, но и му зададе няколко провокативни въпроса, разказва Любов Костова, Директор на Британски съвет България. "По-късно разбрах, че същото дете вече трета година е в публиката! Баща му сподели, че не може да го откъсне от фойерверките на химиците, опитите с лимони и балони на физиците, разказите за причудливи животни и растения, работилниците за роботи.“ Софийският фестивал на науката се провежда за четвърта поредна година и е сбъдната мечта на много хора. Основан през 2011г. от Британски съвет и форум „Демокрит”, под патронажа на Министерството на образованието и науката, още с първото си издание фестивалът спечели многобройни почитатели. Това е мястото, където границата между култура и наука не съществува. Събитието е част от Културния календар на столицата и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019г. Софийският фестивал на науката е член на Българска фестивална асоциация. Фестивалът се осъществява в партньорство с Администрацията на Президента, Българска академия на науките, Съюз на учените в България, Национален Политехнически музей, Форум Демокрит, Италиански културен институт, Чешки център, Театър София, BEA Solutions, безплатен културен гайд "Програмата", София Тех Парк, сп. BBC Знание, в-к Капитал, Dnevnik.bg, Метрореклама, National Geographic Channel Bulgaria, Българска национална телевизия, сп. БГ наука, The Famous Grouse, Dunkin’ Donuts, Ciela и Академично издателство „Марин Дринов“. ПРОГРАМА Пълната програма на събитията по дни и часове можете да намерите на сайта на фестивала www.sofiasciencefestival.bg БИЛЕТИ И ПРОПУСКИ Достъпът до всички събития за деца от 6 до 15 години, за много от събитията за възраст 15+ (в това число и възрастни), както и до шатрите с демонстрации, е свободен. Необходимо е само да се вземе безплатен пропуск от щанд "Информация“ на фестивала. Местата са ограничени и пропуските ще се раздават до изчерпване на количествата. Преди началото на фестивала пропуски могат да се взимат от рецепцията на Британски съвет на ул. Кракра 7 в София (в работни дни). Някои от събитията на главната сцена "Арена" са с билети, както е указано в програмата. По традиция, билетите са на достъпната цена от 5 лв., а за пенсионери и деца до 18г. са по 4лв. Можете да закупите билети от касата на Театър „София“ и онлайн чрез линка на сайта на театъра www.sofiatheatre.eu. ЕКСПЕРИМЕНТИ И ДЕМОНСТРАЦИИ Сред новостите тази година са двете шатри "Експлораториум“ и "Зона 42", които ще работят през цялото време на фестивала и за тях не е необходим пропуск или билет. В тях можете да видите науката в действие. Учените ще ви показват експерименти, ще играете на игри, ще научите как да си направите облак в бутилка и още много други забавни, но и полезни неща. Повече информация за шатра "Експлораториум" http://www.britishcouncil.bg/programmes/education/sofia-science-festival/exploratorium Повече информация за шатра "Лаборатория“ http://www.britishcouncil.bg/programmes/education/sofia-science-festival/zone-42 АКЦЕНТИ ОТ ПРОГРАМАТА Аз, роботът - от R2D2 до Sonny 9 май | 15:30ч. | сцена Арена Всички говорят за изкуствен интелект, но знаем ли всъщност какво представлява? Каква е еволюцията в роботиката – от първите класически модели до новото поколение, вдъхновено от мозъка и нервната система на човека? Доколко е възможно бъдещето, начертано в научната фантастика на Айзък Азимов? Научете от Светлин Пенков, докторант по Роботика в Единбургския университет. Добре дошли на Марс 9 май | 17:00ч. | сцена Арена Знаете ли, че според някои изследователи, животът на Земята е дошъл от...Марс? Ето защо изследването на Червената планета е важно за нашето минало, но и още по-важно за нашето бъдеще! Какви са последните научни резултати, какви проекти предстоят, кога ще можем да заселим Марс (ама наистина), всичко това може да разберете от астрофизиците Владимир Божилов и Никола Каравасилев. Събитието се осъществява в партньорство със сп. BBC Знание. Национален финал на "Лаборатория за слава FameLab" 9 май | 19:00ч. | сцена Арена За 8-ма поредна година конкурсът “Лаборатория за слава FameLab” търси българското лице на науката. Какво ще ни разкажат в своите 3 минути финалистите и кой ще отиде на големия международен финал на конкурса в Обединеното кралство? Журито и тази година ще търси онази комбинация от харизма, комуникативност и научна достоверност, която ще превърне някой от кандидатите в международна звезда. Зрителите също ще могат да изберат свой фаворит. Събитието се осъществява в партньорство с Министерството на образованието и науката, и с подкрепата на Аурубис България. Адска жега или нова Ледникова епоха - какво ни чака? 10 май | 18:30ч. | сцена Арена Накъде върви в момента климатът на Земята? Спря ли глобалното затопляне или е в отпуск? Предстои ли нова Ледникова епоха и кога? Докъде е стигнала науката за земния климат и какво ни каза последният доклад на Междуправителствената комисия за измененията на климата от 2013. Метеорологът Ивайло Славов ще ни запознае с най-новите развития на тези толкова спорни въпроси. Геният зад Анти-Нобеловите награди 10 май | 17:00ч. | сцена Арена Освен Нобелови награди от години съществуват и т.нар. Анти-Нобелови награди или ИГ-Нобел, представящи науката от една по-забавна, по-различна, но и все така важна страна. Химик, физик и биолог ще разгледат най-интересните научни открития, правени в последните години. Само тук ще разберете защо левитиращите жаби са толкова важни за науката и човечеството, както и още много изненадващи открития! Запознай се с мозъка си 10 май | 20:00ч. | сцена Арена Франк Бърнет ни кани да се запознаем с мозъка си, вместо просто да го използваме! Кои части за какво отговарят? Какво обърква мозъка? Има ли мозъкът таен живот? Има ли разлика между мозъка на мъжа и този на жената? Забавен микс от демонстрации и игри, които ще ви помогнат да научите повече за мозъка си. Освен, че притежава невероятна харизма, с която ще ви завладее завинаги, Франк Бърнет е невроендокринолог и първият професор по комуникация на науката в Обединеното кралство. Той е сред основателите на най-големия британски фестивал на науката – този в град Челтнъм, където се провежда международният финал на конкурса „Лаборатория за слава FameLab”. NanoArt - наука, изкуство и още нещо 11 май | 15:00ч. | сцена Арена Nano [от гръцката дума νάννος = джудже] e размер по-малък от 1/80000 от дебелината на човешкия косъм. Когато си малък всичко е различно, а нано-размерните обекти са необикновени – златните джуджета са ту лилави, ту сини и стават златно-жълти едва като пораснат до микро. Изкуство е да правиш научни изводи за нано-размерния свят, където откриваме поп-арт, арт-деко и какво ли не! Открийте способността на съвременната физика да провокира нашето въображение. В света на нано-изкуството ще ни въведе проф. Ана Пройкова от Катедра Атомна Физика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завръщане в бъдещето 11 май | 16:30ч. | сцена Арена На официалното закриване на фестивала ви каним да погледнем заедно в бъдещето. Какво да очакваме от технологиите и как науката ще промени живота ни – ще се свържем на живо с различни точки по света, за да научим това от носителите на президентските отличия в сферата на информационните и комуникационни технологии „Джон Атанасов“. Д-р Петър Кормушев (Италиански институт по технологии, Италия) и д-р Кузман Ганчев (Google, САЩ) развиват активно самообучението на роботи и ще ни покажат на какво можем да научим машината. С компютърната лингвистика и нейното място в дигиталната революция ще ни запознаят д-р Преслав Наков (Qatar Computing Research Institute, Катар) и д-р Ивелина Стоянова (БАН). Докторът по приложна биофизика Иван Димов (Stanford University, САЩ) ще ни разкаже за медицинските технологии от бъдещето, които дистанционно разчитат физиологичното ни състояние и идентифицират десетки хиляди болестни ДНК маркери…чрез нашия смарт телефон. Показвайки една малка част от разработките си, лауреатите на конкурса „Джон Атанасов“ от последните години ще ни открехнат вратата към един свят на ръба на познатото. Събитието се осъществява в партньорство с Администрацията на Президента. Прецаканите животни 11 май | 13:30ч. | сцена Арена Защо отбягваме някои животни само защото не отговарят на нашите разбирания за красота? Дали това не е много специален начин да избегнат враговете си или просто са толкова заети и несуетни, че нямат време дори да се погледнат как изглеждат? И защо никой не обича лисиците и дали те са толкова подмолни, колкото ги представят приказките? Ще разберете от студентите по ветеринарна медицина от Лесотехническия университет Тома Щилиянов и Кристина Гарнизова. Последният брой на сп. "Българска Наука" е посветен на фестивал: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science66.pdf

За трета поредна година, на 27 април 2014, във Факултета по журналистика и масови комуникации ще се състоят Дни на Франсоаз Долто в България “Детето и психоанализата”. Събитието се реализира в рамките на “Академия по церебрална парализа” и със съдействието на Факултет по педагогика и Факултет по журналистика и масова комуникация към СУ “Св. Климент Охридски”. Водещи ще бъдат френските психоаналитици Мириам Сежер и Георги Кацаров, както и Мари-Клер Буснел. Събитието има за цел да популяризира идеите на Ф. Долто и на психоанализата сред специалисти от различни полета – лекари, психолози, педагози, учители, социални работници, рехабилитатори, педагогически съветници, юристи, медицински сестри, акушерки, родители, студенти и всички, които търсят отговори. Ще се обсъждат случаи от практиката и всеки участник ще има възможност да зададе своите въпроси.

Днес (26 април 2014 г.) от 12.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ Институтът „Конфуций“ организира национален кръг на международното състезание по китайски език и култура „Китайски езиков мост за ученици“. Състезанието „Китайски езиков мост”, което се организира ежегодно в повече от 50 страни, е един от най-мащабните международни проекти на Главното управление на Институтите Конфуций (Ханбан). Събитието е своеобразна платформа, имаща за цел да стимулира учениците от средните училища да демонстрират и обогатят своите познания за китайския език и култура. Тазгодишното състезание „Китайски езиков мост” е част от серията празнични събития, отбелязващи 65-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република България и Китайската народна република, както и навършването на 60 години от преподаването на китайски език в България. Българските ученици показват отлични успехи при изучаването на китайски език: през 2008 г. български отбор от ученици на 18-то СОУ „Уилям Гладстон” - гр. София печели първо място за Европа и осмо място в света на финалния кръг на състезанието „Китайски мост” в Пекин. Китайската страна провежда програми за насърчаване и подпомагане изучаването на китайски език и култура чрез различни проекти по линия на Институт „Конфуций“, предоставя стипендии за обмен на ученици и студенти, китайски гост-преподаватели – носители на езика, възможности за повишаване квалификацията на преподавателите по китайски език и др.

Космическите очи на България (филм за обсерваторията в Рожен) Искате да знаете какво правят българските астрономи и защо Националната астрономична обсерватория Рожен е важна за България? Тогава изгледайте напълно безплатно филма "Космическите очи на България". Насладете му се на голям екран и по възможност със слушалки - музикалният фон е създаден специално за филма. Ако ви хареса, разпространявайте! Филмът е създаден през септември 2012 г. с цел да популяризира дейноста на НАО Рожен и на астрономията в България. Режисура, заснемане, монтаж, анимация - Боян Карамфилов Идея, сценарий, текст - Евгени Овчаров и Владимир Божилов, катедра Астрономия, СУ "Св. Климент Охридски" Глас зад кадър - Владимир Божилов и Боян Карамфилов Научни консултанти - Евгени Овчаров, Владимир Божилов и учени от Института по Астрономия с НАО, БАН Музика - Боян Карамфилов и Теодора Карамфилова Във филмът са използвани кадри и HDR Timelaps кадри на Даниел Чанлиев, Емил Иванов - тенор, и инж. Велимир Попов Използвани са архивни кадри от филма "Телескопът" на БНТ

Нещо като продължение - как Германия от ей това горе става това, което е в момента: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16513 И за да не е съвсем извън темата ето едни кадри, които така и никой не знае за какво става въпрос:

Давайте следващото

А какво е това животно?

Изчистих малко мнения. Политически раздел няма и няма да има в този форум. Ако някой иска да обсъжда политика то да го прави в друг форум. Ако се продължава с обсъждането на политика то потребителите ще си отидат, а не темата.

Автор: Зигмунд Фройд Обем: 288 стр. Формат в мм.: 145х215 Издател: ИК "Колибри" Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180 Анотация Психоанализата е метод за изследване на несъзнаваните мотиви на човешкото поведение, създаден от виенския лекар д-р Зигмунд Фройд (1856–1939). Клиничният опит, натрупан с прилагането на този метод, става основа за изграждането на една теория за ролята на несъзнаваните процеси в психичното функциониране, която самият Фройд нарича „метапсихология”. Сборникът „Психология на несъзнаваното” съдържа произведения, представящи основните понятия на метапсихологията. Читателят може да се запознае с възгледите на Фройд за принципите на функционирането на психиката, за ролята на нагоните, за нарцисизма и отношенията с обектите, за структурата на личността, за различията между неврозите и психозите, както и за защитните механизми като изтласкване и разцепване. Произведенията са подредени в хронологичен ред, което помага да се проследи развитието и изменението на психоаналитичните концепции. Включени са т.нар. „Трудове по метапсихология” – запазените пет глави от учебника по психоанализа, който Фройд замисля, но се отказва да напише. Освен това сборникът съдържа фундаментални теоретични произведения като „Въвеждане на нарцисизма”, „Отвъд принципа на удоволствието” – студията, обосноваваща приемането на нагон към смъртта, „Аз и То” – в която се представя за първи път теорията за структурата на психичния апарат, както и редица по-малки, но също така важни произведения. доц. д-р Никола Атанасов Автор Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180 Зигмунд Фройд – „Психология на несъзнаваното“ Често сме чували изискването науката да се строи върху ясни и строго дефинирани научни понятия. В действителност никоя наука не започва от подобни дефиниции, дори и най-точната. Истинското начало на научната дейност е описанието на явления, които по-нататък се групират и подреждат в система. Още при описанието към материала неизбежно се прилагат някои абстрактни идеи, почерпани отнякъде, съвсем не единствено от новия опит. Още по-незаменими са тези идеи – бъдещите основни понятия на науката – при по-нататъшната преобработка на материала. Отначало те трябва да притежават известна неопределеност; не може и да се говори за ясно очертаване на съдържанието им. Докато са в това състояние, ние се информираме за значението им чрез многократно позоваване на емпиричния материал, от който на пръв поглед произтичат, но който всъщност им е подчинен. Строго погледнато, те представляват конвенция, но главното е, че не се избират произволно, а се определят от съществени връзки с емпиричния материал, за които ни се струва, че се догаждаме, преди още да сме ги видели и доказали. Едва след по-задълбочено изучаване на съответната област може да се определят по-точно и основните й научни понятия и постепенно да се изменят така, че да добият широко приложение, без да съдържат про тиворечия. Тогава вече настъпва моментът те да се по ставят в рамките на дефиниции. Прогресът на познание то обаче не търпи и закостенелите дефиниции. Както блестящо показва примерът на физиката, определените чрез дефиниции „основни понятия“ също изменят непрекъснато съдържанието си. Такова конвенционално, засега твърде смътно основно понятие, от което обаче не можем да се лишим в психологията, е нагонът. Нека се опитаме да го изпълним със съдържание от различни посоки. Най-напред от страна на физиологията. Тя ни дава понятията дразнител и рефлексна схема, според които по стъпилият отвън върху живата тъкан (нервната субстанция) дразнител се отстранява чрез насочен навън двигателен акт. Този акт е целесъобразен с това, че прекратява дразненето върху субстанцията, извежда я извън обсега на дразнителя. Какво е отношението между нагон и дразнител? Нищо не ни пречи да подведем понятието „нагон“ под понятието „дразнител“: нагонът е дразнител на психиката. Но веднага ще срещнем възражение срещу това приравняване. Очевидно за психиката има и други дразнители освен нагоните, такива, които много повече приличат на физиологичните. Например когато силна светлина пада върху окото, това не е нагонен дразнител; такъв обаче е налице, когато почувстваме изсъхването на лигавицата на устата или започващото разяждане на стомашната лигавица. Сега вече имаме материал за разграничаване на нагонния дразнител от другия (физиологичен) дразнител, който въздейства върху психиката. Първо: нагонният дразнител произлиза не от външния свят, а от вътрешността на самия организъм. Поради това той по друг начин влияе върху психиката и изисква други действия за отстраняването си. Освен това ще имаме всичко съществено за дразнителя, ако приемем, че той действа като еднократен тласък; в такъв случай той може да се отстрани чрез ед нократно целесъобразно действие, прототип на което е физическото бягство от източника на дразнителя. Разбира се, тези тласъци може да се повтарят и сумират, но това с нищо не изменя схващането за процеса и условията на отстраняването на дразнителя. Нагонът обаче никога не действа като моментна, а винаги като постоянна сила. Тъй като атакува не отвън, а от вътрешността на тялото, бягството от него е невъзможно. По-добре ще е да наречем нагонния дразнител „потребност“; онова, което отстранява потребността, е задоволяването. То се постига само чрез целесъобразна (адекватна) промяна на вътрешния източник на дразнението. Да се поставим на мястото на едно почти напълно безпомощно, още неориентирано в света живо същество, възприемащо дразнители чрез нервната си субстанция. Скоро то ще направи едно първо разграничение и ще добие първа ориентация. От една страна – ще усеща дразнители, от които може да се изплъзне чрез мускулно действие (бягство), тях то ще отнесе към външния свят; от друга страна – дразнители, срещу които такова действие е безполезно, които въпреки него запазват постоянния си натиск; тези дразнители са признаци за вътрешен свят, доказателство за нагонни потребности. По този начин приемащата субстанция на живото същество ще получи в ефективността на мускулната дейност една опора за разграничаването на„вън“ и „вътре“. И така същността на нагона най-напред виждаме в основните му черти – произхода му от дразнители във вътрешността на организма и проявяването му като постоянна сила – и от тях извеждаме една следваща негова черта: невъзможността да му се противодейства с бягство. Но в хода на тези разсъждения би трябвало да ни е направило впечатление нещо, което изисква нова отстъпка. Към материала на нашето наблюдение ние подхождаме не само с известни конвенции под формата на основни понятия, а си служим и с някои сложни предпоставки, ръководещи ни при осмислянето на психологическите явления. Най-важната от тях вече посочихме, остава само изрично да я подчертаем. Тя е от биологично естество, работи с понятието „тенденция“ (евентуално „целесъобразност“) и гласи: Нервната система е апарат, който има функцията да отстранява постъпващите дразнители, да ги свежда до възможно най-ниското равнище или, ако е възможно, изобщо да се изолира от тях. Засега нека не се смущаваме от неопределеността на тази идея и нека припишем на нервната система – най-общо казано – задачата да се справя с дразнителите. При това положение виждаме колко много се усложнява простата физиологична схема на рефлекса от въвеждането на нагона. Външните дразнители поставят само една задача – изплъзването от тях; това става чрез мускулни движения, едно от които най-сетне постига целта и се превръща в наследствена диспозиция. Възникващите във вътрешността на организма нагонни дразнители не може да се отстранят чрез този механизъм. Те поставят много по-високи изисквания към нервната система, подтикват я към сложни, взаимосвързани действия, които така променят външния свят, че да предложи на вътрешния дразнител задоволяване, и най-вече я принуждават да се откаже от идеалната си цел да се изолира от дразнителите, тъй като поддържат неизбежен и постоянен приток на дразнения. Бихме могли следователно да заключим, че те, нагоните, а не външните дразнители, са истинските двигатели на напредъка, довели безкрайно работоспособната нервна си стема до сегашното й ниво на развитие. Разбира се, нищо не ни пречи да приемем, че самите нагони, поне отчасти, са отражение на външни въздействия, променяли живата субстанция в хода на филогенезата. Когато след това установим, че дейността и на най-високоразвитите душевни апарати се подчинява на принципа на удоволствието, т.е. регулира се автоматично чрез усещания от диапазона „удоволствие – неудоволствие“, трудно можем да отклоним заключението, че тези усещания отразяват начина, по който се преодоляват дразнителите – несъмнено в такъв смисъл, че усещането за неудоволствие е свързано с увеличаването, а за удоволствие – с намаляването на дразненията. Но нека имаме предвид голямата неопределеност на това допускане, докато ни се удаде да разкрием естеството на връзката между удоволствие/неудоволствие и колебанията на въздействащите върху психиката дразнители. Несъмнено тук са възможни многообразни и не съвсем елементарни връзки. Ако насочим вниманието си към разглеждане на душевния живот, от биологична страна нагонът ще ни се стори гранично понятие между душевното и соматичното, психична репрезентация на дразнителите, които произхождат от вътрешността на тялото и достигат душата, мярка за работата, която се изисква от душата вследствие на нейната свързаност с телесното. Сега бихме могли да обсъдим някои термини, използвани във връзка с понятието „нагон“, като „натиск“, „цел“, „обект“, „източник на нагона“. Под натиск на един нагон разбираме неговия двигателен момент, сумата на силата му или мярката на изискваната от него работа. Натискът е общо свойство на нагоните, дори тяхна същност. Всеки нагон представлява активност; когато небрежно говорим за пасивни нагони, това не може да означава нищо друго освен нагони с пасивна цел. Целта на нагона винаги е задоволяването, което може да се постигне само чрез прекратяване на дразнението в нагонния източник. Но ако крайната цел за всички нагони е една и съща, то към нея може да водят различни пътища, така че един нагон би могъл да има разнообразни по-близки или междинни цели, които да се комбинират или взаимозаменят. Опитът ни позволява също да говорим за нагони с потисната цел по отношение на процеси, които се доближават до задоволяването на нагона, но биват потиснати или отклонени. Може да се приеме, че те са свързани с частично задоволяване. Обектът на нагона е онова, чрез което той постига целта си. Той е най-променливото в нагона; връзката му с него не е изначална, а е резултат единствено от годността му да способства за задоволяването. Обектът не е непременно чужд предмет, а би могъл да бъде и част от собственото тяло. В хода на нагонните превръщания той може многократно да се променя; това изместване на нагона изпълнява особено важни функции. Случва се един и същи обект да задоволява едновременно няколко нагона – преплитане на нагони, както го нарича Алфред Адлер. Тясното обвързване на нагона с един обект се определя като фиксация. Често тя се осъществява в много ранни периоди от развитието на нагона и слага край на неговата подвижност, като силно се съпротивлява на откъсването му от обекта. Под източник на нагона се разбира онзи соматичен процес в даден орган или част от тялото, чието дразнение е представено в душевния живот чрез нагона. Не се знае дали този процес винаги има химична природа, или може да е проява на освобождаването от други, например механични сили. Изучаването на нагонните източници не спада към психологията; макар че произходът от соматичен източник е решаващото за нагона, в душевния живот ние го познаваме единствено чрез целите му. За целите на психологичното изследване не е необходимо да се знаят точно източниците на нагона. В някои случаи въз основа на целите може да се направи сигурно заключение за източниците. Трябва ли да приемем, че отделните нагони, произлизащи от телесното и въздействащи върху душевното, се характеризират с различни качества и поради това имат качествено различни прояви в душевния живот? Това изглежда неоснователно; достатъчно е по-простото допускане, че всички нагони са качествено еднакви и въздействието им се определя само от размера на възбудата, която носят, може би и от някои функции на това количество. Различията между психичните прояви на отделните нагони са обясними с различните им източници. Но едва по-късно, в друг контекст ще можем да изясним значението на проблема за качеството на нагона. Колко и какви нагони можем да постулираме? Тук очевидно има голям простор за субективизъм. Няма да имаме нищо против, ако някой въведе в употреба понятия като нагон към игра, към разрушение или общуване там, където предметът го изисква и ограниченията на психологичния анализ го допускат. Но не бива да отминаваме въпроса, дали тези, от една страна, толкова специализирани нагонни мотиви не позволяват по-нататъшно разлагане по посока към нагонните източници, тъй че само неразложимите повече първични нагони да претендират за някакво значение. Аз предложих да разграничим две групи такива първични нагони – азови, или себесъхранителни, и сексуални. Но тази класификация няма значението на необходима предпоставка, както например допускането за биологична тенденция на душевния апарат (виж по-горе); тя е просто помощна конструкция, предназначена да се използва дотогава, докато е полезна, и заместването й с друга няма да промени съществено резултатите от нашата описателна и класификаторна работа. Тя се породи в хода на развитието на психоанализата, чийто първи обект бяха психоневрозите, по-точно онази група от тях, която се нарича „преносни неврози“ (хистерията и психоневрозата); при работата над тях се стигна до схващането, че те винаги се коренят в конфликт между сексуалните потребности и тези на Аза. Възможно е обаче задълбоченото изучаване на другите невротични заболявания (най-вече на нарцистичните психоневрози – шизофрениите) да наложи промяна на тази формула и друго групиране на първичните нагони. Но засега не познаваме новата формула и още не сме се натъкнали на аргумент срещу противопоставянето на азови и сексуални нагони. Аз поначало се съмнявам, че е възможно работата с психологичен материал да даде съществени данни за разграничаването и класифицирането на нагоните. За целите на тази работа по-скоро ми се струва нужно да се подходи към материала с определени допускания за нагонния живот, които по възможност да се почерпят от друга област и да се пренесат върху психологията. В това отношение приносът на биологията безспорно не противоречи на разграничаването между азови и сексуални нагони. Биологията учи, че сексуалността се различава от останалите функции на индивида, тъй като целите й излизат извън него и имат за съдържание създаването на нови индивиди, т.е. съхраняването на вида. Освен това тя ни демонстрира две равноправни схващания за отношението между Аза и сексуалността; според първото индивидът е основното и сексуалността е едно от неговите занимания, сексуалното задоволяване – една от потребностите му, а според второто той е временен, смъртен придатък към една в известен смисъл безсмъртна зародишна плазма, поверена му от поколението. Разбирането, че сексуалните функции се различават от останалите процеси в организма по своя особен химизъм, представлява, доколкото знам, и едно от основните положения на биологичните изследвания на Ерлих. Тъй като изучаването на нагонния живот чрез съзнанието поставя почти непреодолими трудности, психоаналитичното изследване на душевните разстройства си остава главният източник на нашите познания. Но в съответствие с развитието си, психоанализата досега можа да ни даде донякъде задоволителни сведения само за сексуалните нагони, защото тъкмо тях успя да наблюдава като в изолиран вид при психоневрозите. Пренасянето на психоанализата върху другите невротични заболявания несъмнено ще сложи началото на опознаването на азовите нагони, макар че изглежда нереалистично в тази област да се очакват също толкова благоприятни за на блюдението условия. Относно общата характеристика на сексуалните нагони може да се каже следното: те са многобройни, имат разнообразни органични източници, първоначално действат независимо един от друг и едва на един късен етап претърпяват повече или по-малко хармоничен синтез. Целта на всеки от тях е физическата наслада, чак след синтеза те започват да служат на размножителната функция, с което явно се обособяват като сексуални нагони. При първата си поява те се опират на себесъхранителните нагони, от които постепенно се откъсват, а в търсенето на обект следват пътищата, които им сочат азовите нагони. Част от тях за цял живот остават свързани с азовите нагони и им придават либидни компоненти, които при нормално функциониране лесно може да не бъдат забелязани и едва при заболяване се разкриват ясно. Отличават се с големите си възможности за взаимозаместване и лесна промяна на обекта. Поради тези си качества те са способни на действия, които значително се отклоняват от първоначалните им цели (сублимация). Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

Всяка книга, която се популяризира във форума е уговорена специално с издателите. Ако някой иска да продава то ние сме отворени за съдействие след специално проведен разговор на темата.. След няколко дни темата ще се изтрие.

Какво е това сега? Преставяне на картини или идея за печалба?

Обсъждането на политика във форума е забранено! Моля не създавайте подобни теми и сигнализирайте за наличието им.

На 14 април 2014 г. в Аулата на Софийския университет от 18.30 часа ще бъде представена книгата "Българската история в 100 личности". Книгата излезе официално на 17 март. Нейни автори са 20-годишните студенти в Софийския университет Марио Мишев, Иван Кънчев и Ивомир Колев. Книгата представя по достъпен начин историите на 100 личности, оставили ярка следа в българската история. Целта на книгата е да се превърне в отключващ фактор и да събуди интереса към миналото на онези, които нямат определен афинитет към изучаването му. В нея няма да намерите тежки научни термини, а напротив – изказ и подход за представяне на информацията, подходящ за ученици и млади хора, чието ежедневие не е обвързано с историята. Това е и главната идея на авторите – да превърнат често наричаната от учениците "най-скучна наука" в модерна, достъпна и интересна за всекиго. Студентите са и едни от създателите на образователния сайт "Българска история" (www.bulgarian-history.org), който съществува от ноември 2012 г. За това време екипът е създал над 600 публикации, представящи родната история и култура, както и десетки публикации, свързани с бита и традициите на българина. С времето сайтът се превръща в най-големия на подобна тематика, като дневните му посещения са над 5000, а броят на последователите във Facebook близо 140 000 души. Преди година екипът стартира една инициатива, която не след дълго се превръща в неизменна част от дейността му. Студентите посещават български училища и изнасят уроци и презентации пред ученици из цялата страна. До момента са успели да посетят над 40 училища в 30 града. Действат по покана на преподавател или директор, като, разбира се, за това не се заплаща. Срещите с децата минават в приятелска атмосфера – гледат се различни клипове и филми, посветени на историята. Целта на мероприятията е да бъде показано на учениците, че българската история е изключително важна и всички ние трябва да я познаваме и да се учим от нея. С децата се играят игри, провеждат се дискусии, като всичко това е в името само на едно – да бъде поддържан интересът на учениците, а паралелно с това те да научават по нещо ново. Инициативата цели да напомни на всички нас, че българските ученици се нуждаят от разнообразие в учебния процес. Уроците не се провеждат задължително в класната стая. През изминалата учебна година екипът на сайта изнесе урок пред юношите на "Локомотив Пловдив", а след това в читалището в гр. Айтос пред над 300 деца. Има идея за провеждане на уроци на открито сред природата. За времето, в което създателите на сайта работят по него, са осъществени още някои идеи, като организиране на планински походи с цел отбелязване на ключови дати от историята, както и събиране и даряване на книги на български общности зад граница. Голяма част от работата заема заснемането на различни документални филми, посветени на родната история. Всички те се радват на голям интерес в интернет, което съвпада напълно с ценностите на авторите им, а именно да се популяризира миналото ни по нетрадиционен начин, подходящ за широката аудитория.

НАШИ УЧЕНИЦИ СА ОТЛИЧЕНИ С МЕДАЛИ ОТ XII ОЛИМПИАДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ На XII олимпиада на Европейския съюз по природни науки EUSO 2014, която се проведе от 30 март до 6 април 2014 г. в Атина за ученици до 16-годишна възраст, България се представи с два тима: Отбор А: Кристина Костадинова, 9. клас от НПМГ „Акад. Л. Чкалов“; Елена Лалова, 9. клас от ПМГ „Никола Обрешков“, Казанлък и Павел Попов, 10. клас от МГ „Д-р Петър Берон“, Варна; Отбор B: Димитър Каразапрянов, 9. клас от ПМГ „Добри Чинтулов, Сливен; Любен Бориславов, 10. клас от НПМГ „Акад. Л. Чкалов“ и Христоско Чаушев, 11. клас от Софийска математическа гимназия. Участниците в олимпиадата работиха в лаборатория върху експериментални задачи с изследователски характер от областта на природните науки биология, химия и физика. Отбор B завоюва сребърни медали, отбор А – бронзови медали. http://mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=547

За десета поредна година Факултетът по математика и информатика на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ и Българската асоциация на мрежовите академии /БАМА/ организират Национално състезание по мрежи. Юбилейното издание, което ще събере най-добрите ученици от цялата страна, ще се проведе в София на 12 и 13 април 2014 г. и е сред събитията, включени в календара на Министерството на образованието и науката. Факултетът по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски” с висококвалифицираните си преподаватели, както и с богатия си опит в областта на развитието на ИКТ, е неизменен организатор на състезанията по компютърни мрежи за ученици в страната през последните девет години. Като негов партньор Българската асоциация на мрежовите академии /БАМА/ оказва изключително съдействие, осигурявайки присъствието на водещи специалисти в сферата на мрежовите технологии по време на надпреварата. Националното състезание по мрежи ще събере най-добрите ученици от цялата страна. Ежегодно повече от 100 ученици от 8-12 клас от цялата страна се събират, за да премерят теоретичните си знания, както и практическите си умения в областта на компютърните мрежи. Към тях проявяват изключителен интерес представители на държавни институции, ИКТ компании и медии. Официалната церемония по награждаването на победителите в Десетото юбилейно национално състезание по компютърни мрежи за ученици от 8 до 12 клас ще се проведе на 13 април 2014 г. (неделя) от 12:00 часа в Националния център за подготовка на ученици за олимпиади на ул. „Драган Цанков” 21А Програма: 12 април Факултет по математика и информатика, СУ „Св. Климент Охридски”, бул. „Джеймс Баучер” 5 12:30 - 14:15 Регистрация 14:30 - 14:45 Настаняване по зали 15:00 - 16:00 Теоретичен тест 16:15 - 17:00 Свободно време 17:00 - 17:30 Обявяване на резултатите от теста 17:30 - 18:45 Практически казус за финалистите 13 април Национален център за подготовка на ученици за олимпиади ул. „Драган Цанков” 21А, Заседателна зала 09:30 - 10:35 Анализ на теоретичния тест, Георги Георгиев, СУ ”Св. Климент Охридски” 10:35 - 11:40 Анализ на практическия казус, Зорница Якова, СУ ”Св. Климент Охридски” 11:40 - 12:00 Популярни схващания и заблуди за разработката на софтуер, Кристина Стоицова, Директор "Развойна дейност" в VMware 12:00 Обявяване на крайното класиране, награждаване и пресконференция

Сдружение ЦОПСИ издаде Методически наръчник "Когато в класа ми има дете със СОП" (ISBN 978-954-91443-6-9) за класни ръководители на паралелки, в които се обучават деца със специални образователни потребности/. Изданието е резултат от дейностите по проект "С професионализъм и доверие". Наръчника: Pomagalo_SOP.pdf http://cepsi95.org/

Софийският университет „Св. Климент Охридски” и Samsung България подписаха вчера съвместно споразумение за партньорство и стартиране на проект „Център за технологии и иновации”, чиято основна цел е да подобрява дигиталните умения на младежите като още едно допълнително предимство за тяхната професионална реализация и да им осигурява най-доброто обучение благодарение на технологиите и интегрираните решения на Samsung. Двете страни обединяват усилия в общата си цел - да подпомогнат обществото в справянето с проблема с младежката безработица. Целите на сътрудничеството между Софийския университет и Samsung са насочени към откриване на нови курсове, въвеждане на семинари и други образователни инициативи. Те ще предоставят на участниците ИТ обучение на високо ниво и ще им помогнат да придобият умения и познания в различни технически области, които да им помогнат за по-бързата реализация на пазара на труда. Обучението, което ще се реализира на базата на това партньорство, ще предостави възможности не само на студентите от Софийския университет. Голяма част от курсовете и образователните програми ще са отворени за всички млади безработни хора на възраст от 16 до 25 години, независимо дали са студенти в университета или учат в други учебни заведения. В осъществяването на партньорството, Samsung ще осигури необходимата финансова подкрепа за изпълнение на различните инициативи. Компанията ще помага в намирането на подходящо съдържание за обучение, както и в осигуряването на ментори-гости от мрежата на Samsung, които ще се включат в различните курсове и програми. От своя страна Софийският университет ще предостави за ползване Лабораторията за иновации, създадена от Samsung през 2013 г. във Факултета по математика и информатика, допълнителни помещения при нужда за провеждане на инициативите от проекта, ще осигури преподаватели, както и необходимата подкрепа в процеса на обучение, в разработването и дигитализирането на учебното съдържание. Всички участници, успешно завършили различните курсове и програми, ще получат сертификат, издаден от Софийския университет. Първата инициатива на съвместното партньорство е курс за разработване на мобилни приложения за Андроид за младежи между 18 и 25 години. Курсът се организира и с подкрепата на Job Tiger, които са ангажирани с подбора на курсистите, предоставяне на меки умения по време на курса, персонална кариерна консултация и препоръка на всеки успешно завършил курсист на работодатели, които търсят специалисти в областта на мобилните приложения. Курсът стартира на 12 април в Лабораторията за иновации във Факултета по математика и информатика на Софийския университет, ще има продължителност 60 часа и в него ще се включат 20 младежи от различни учебни заведения, минали предварителен изпит за входно ниво.