Р. Теодосиев

Национална студентска конференция на тема "Висшето образование, студентството в България и тяхната роля в обществото" Уважаеми колеги, Студентския съвет на СУ "Св. Климент Охридски” Ви кани на Национална студентска конференция на тема "Висшето образование, студентството в България и тяхната роля в обществото", организирана по случай 125-годишнината на Университета. Тридневният форум ще се проведе в сградата на Ректората на СУ на 25-и, 26-и и 27-и октомври, като официалното откриване ще започне в 10:00 часа в Аулата. На нея са поканени представители на всички студентски съвети на висшите училища в България, с които ще бъдат обсъдени най-наболелите проблеми пред студентската общност в страната - финансирането на висшето образование, начините на обучение вътре във висшите училища, професионалната реализация, гражданската култура на студентите днес и др. Цели се в процеса на работа студентските и младежките представители да постигнат съгласие върху общи насоки и мерки за промени в сферата на образователното законодателство и политика.

Няма да го доживеем тоя процес..., но тепърва ще започнат да бъдат приоритетни подобни проекти.

В ИБИР-БАН се водят успешни генетични «преговори» за здравето на бъдещите поколения В София млади учени работят по проекти, които се считат за „върхови” в най-развитите държави по света. Те се борят с рака и разгадават тактиката на имунната ни система. След успешно приключил през май 2013 година проект РеПроФорсе по 7 рамкова програма на ЕС на стойност 1,5 млн евро, на 22 юли ИБИР-БАН подписа договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма: „Развитие на човешките ресурси” за изпълнение на проект "ФУНДАМЕНТАЛНО И ПРИЛОЖНО ОБУЧЕНИЕ НА ДОКТОРАНТИ, ПОСТДОКТОРАНТИ, СПЕЦАЛИЗАНТИ И МЛАДИ УЧЕНИ В ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ БИОЛОГИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ И ИНОВАЦИОННИ БИОТЕХНОЛОГИИ" на стойност 750 000 лв. Проектът има за цел да повиши квалификацията и подготовката на млади специалисти за професионална реализация чрез научно-приложни изследвания в областта на репродуктивната биология и имунология, биотехнологиите, туморната биология и биология на стволовите клетки. „С помощта на тези финансови средства, младите учени в България ще имат възможността да развиват своите трудове в жизнено важни за всички ни области като репродуктивните затруднения и появата на туморни заболявания”, коментира проф. Качева, директор на института. Защо отново ИБИР-БАН получи финансиране и защо 7 рамкова програма и Структурните фондове подкрепят неговата научна политика? ИБИР е не само сред водещите научноизследователски институти на БАН, но той е и много добре познат и приеман в европейското научно пространство. В него се извършват фундаментални и приложни изследвания в областите на биология и имунология на размножаването при човека и животните. Изследванията в ИБИР са важни за съвременната наука. Те са ключови за нашия живот, защото са насочени към нашето здраве, опазването на природата и подобряване на качеството на живота ни. В ИБИР се провеждат приложни изследвания с диагностично значение за репродуктивното здраве при човека и контрол на репродуктивния процес при животните. Търси се връзката между качеството на храните, биологичните добавки, околната среда и качеството на репродукцията при животните и човека. „Страната ни има реалния шанс да допринесе за научния напредък в областта на заболявания с огромна социална значимост за хората както в национален, така и в световен мащаб. Специалистите от ИБИР започнаха да се занимават с работа по стволови клетки много преди учени от световните научни организации да направят тази тема хит, включително и в общественото пространство. С помощта на средствата, отпуснати по тази програма, нашите млади учени, избрали за свое поприще научната област, ще могат да работят спокойно, да разгърнат своя потенциал и да спомогнат за по-дълъг и качествен живот на българина”, коментира доц. Милена Мурджева, ръководител на проекта. Една от важните теми, по които работят учените в института е „Как влияе околната среда и начина на хранене на родителите върху генома на децата? ”. Известно е, че прекомерната храна и алкохола рефлектират в поява на редица болести не само при децата, а и при внуците. Тези промени не засягат структурата на самите гени, а чрез метилиране /добавяне на химични групи/ на ДНК водят до препрограмиране на генома. Да влияеш на генома е мечтата на всеки биотехнолог. Учените в ИБИР изследват дори как използването на GSM-и от родителите влияе на репродуктивните качества на потомството. Как начинът на живот, начинът на хранене, температурните промени и средата, в която живеят родителите, определят бъдещето на следващите поколения. Друга тема на учените, която се дискутира в световен мащаб, е ефектът от широко рекламираните биологични добавки, като Спирулина, Трибестан и Селен върху репродуктивната система при животните. Работата на екип от млади учени, подпомогнати от проекта, е насочена към идентифициране на биомаркери, свързани с фертилитета и качеството на спермата, и тяхната връзка с околната среда. Важен въпрос, който стои на вниманието на учените в най-развитите научни звена по света е възможността да се увеличи репродуктивния потенциал при животните без генно модифициране. Един от докторантите в ИБИР ще изследва дали е възможно епигенетичното препрограмиране /само чрез метилиране на ДНК/ на гени, свързани с плодовитостта. По думите на проф. Качева в България има над 300 000 стерилни двойки, което оказва влияние не само на ниво семейство, а на цялата социална структура. Над 40 години човечеството се бори с рака. Сериозните успехи са все още в бъдещето, но не една и две битки с болестта са спечелени. В ИБИР активно се разработват проблемите, свързани с тумори на млечната жлеза и простатния карцином. Търсят се маркери за ранна диагностика и терапевтична прогноза. Изследва се ролята на микро-РНК /РибоНуклеинова киселина/, които могат както да потискат, така и да стимулират развитието на тумори. Деспина Пупаки е един от докторантите, които са се посветили на борбата с рака на млечната жлеза. Според нейните думи изследванията върху кучета с рак на гърдата, могат изключително да подпомогнат изясняването на механизма на появата на тази болест и при хората, тъй като за разлика от мишките и други лабораторни животни, кучетата имат сходни болести с човека - и при кучетата, и при хората, туморите се появяват спонтанно и имат подобна хистология. Институтът е не само по биология, но и по имунология на размножаването. Имунната система е тази, която разпознава „свое” от „чуждо” в организма ни и по този начин ни предпазва от вируси, бактерии и други „неприятели”. Една от загадките на природата е как в организма на майката настъпва промяна във функциите на имунната й система, така че тя да не отхвърли ембриона, който носи наполовина нейни гени, но наполовина “чужди” – на бащата. Ембрионът би трябвало да се разпознае от имунната система на майката и да бъде отстранен като заплаха за нейния организъм. Вместо това между майката и бъдещото бебе започва разговор на клетъчно и молекулно ниво – обмяна на сигнали между клетките на ембриона и клетките на майката и така се постига “временно примирие”, което трае по време на бременността. Изучаването на процесите, механизмите и факторите, които са „основните преговарящи”, са обект на изследвания в ИБИР. „Колкото по-ясни са механизмите на протекция на ембриона, толкова по-осъществимо ще бъде предотвратяването на спонтанни аборти и улесняването на едно забременяване”, коментира Камелия Петкова, докторант, разработващ научен труд по темата. Интересна особеност е, че част от механизмите, които използва ембрионът, за да не бъде разпознат от имунната система, се използват и от туморите. Изясняването на начините, по които туморите „заобикалят” имунологичното разпознаване, е основа на нови терапевтични и диагностични подходи. Досие на проекта Финансира се от Европейския социален фонд и Република България Бенефициент: Институт по биология и имунология на размножаването при Българска aкадемия на науките (ИБИР-БАН) Партньори: СУ “Св. Кл. Охридски”, Биологически факултет (БФ-СУ), Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ) и „Проген” ООД Начало: 22.07.2013 Продължителност: 24 месеца Обща стойност: 764 724.12 лв За повече информация можете да посетете www.ibir.bas.bg, www.esf.ibir.bas.bg, http://reproforce.ibir.bas.bg.

До 2050 г. хората на възраст над 65 години в ЕС ще се увеличат до 70 %. Подкрепата на ЕС за остаряване в добро здраве е неразделна част от европейските здравните инициативи. Тяхната цел е да се подобри качеството на живот и да се намалят разходите за здравеопазване. Целта на проекта SOCIABLE е да помогне на възрастните хора, особено на тези с лека деменция, като подобри тяхното психическо развитие и повиши възможностите им за социално взаимодействие. Той стъпва на специално разработени игри и дейности управлявани чрез мрежови платформи и ще се предлага както в специализираните центрове за грижи за възрастни така и за занимания у дома. Всеки, който ползва услугата ще получи персонализирано когнитивно обучение. SOCIABLE стартира в Гърция, Италия, Норвегия и Испания. © All Rights Reserved Интернет сайт на проекта / Контакти / Демо

Спирането на тока и автоматичните бушони скоро ще останат в миналото. Повредите в електричеството, например тези, произведени от късо съединение, са все по-голям проблем за електрическите мрежи, тъй като могат да изложат на риск сигурността, надеждността и достъпността на различните части на оборудването в мрежата. Проектът ECCOFLOW има за цел да подобри ефективността на електрическите мрежи като проектира, произведе и тества уникално устройство, а именно второ поколение свръхпроводников ограничител на токовите повреди (СОТП). Ограничителите могат да предотвратят този тип ситуация, благодарение на почти незабавна реакция при токова повреда и способността им да се справят с нарастващи по брой и интензивност повреди. Ограничителите също така ще улеснят разработването на иновативни електрически мрежи с по-висока мощност. В проекта участват научни и промишлени партньори от Франция, Италия, Испания, Словакия, Швеция, Германия и Швейцария. © svedoliver, #42532409, 2013. Source: Fotolia.com Интернет сайт на проекта / Контакти

Използването на електрически превозни средства (ЕПС) е важна стъпка в борбата срещу изчерпването на природните ресурси и замърсяването на околната среда. Потребителите ще бъдат спечелени на страната на новата технология, ако тя върви ръка за ръка с удобство и лекота. Проектът MOBI.Europe добре разбира това и поставя потребителя в центъра на предложението да се улесни широкото използване на електрически превозни средства в цяла Европа и да се намалят емисиите на парникови газове. Услуги с добавена стойност, основани на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) като например популяризиране на инфраструктурата за електрически превозни средства, възможност за дистанционно запазване на място за паркиране или следене на движението на CO2 са само някои от областите на развитие. Проектът има за цел да осигури универсален, международен достъп до точките за зареждане, като се гарантира абсолютна свобода за потребителите. Пилотни проекти Mobi.E се провеждат в момента в Холандия, Португалия, Ирландия и Испания. Галерия / Интернет сайт на проекта / Контакти / Събития © 1st MOBI.Europe Road Show. 14-15 June, 2013

Една трета от всички плодове и зеленчуци, които консумираме нямаше да ги има, ако не бяха пчелите и другите опрашващи насекоми. Пчелите и насекомите бавно са унищожавани от различни фактори, причинени най-често от човека: замърсяване, пестициди и други вредни земеделски практики. © Vlada Peneva роектът STEP (Състояние и тенденции на опрашващите насекоми в Европа) има за цел да документира характера и степента на намаляване на дивите и домашните опрашващи насекоми, които са основен компонент на здравословното биологичното разнообразие в Европа. Проектът ще картографира паралелното намаляване на растенията, които се опрашват от пчели и насекоми и освен това ще предложи стратегии, които да ограничат това намаляване и да съхранят нашите източници на храна. STEP обединява изследователски партньори от 16 страни: Великобритания, Испания, Франция, Дания, Германия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, България, Естония, Финландия, Полша, Холандия, Белгия и Сърбия. Интернет сайт на проекта / Контакти / Събития

Някога мечтали ли сте колата ви сама да се пази чиста? Тази мечта е много по-близо до реалността отколкото предполагате. Проектът NANOCLEAN изследва оптимизирането на самопочистващи се повърхности за автомобилния сектор, съчетавайки специално разработени повърхности със сложни матрични технологии. Възможността да се контролират овлажняващите свойства на големи обеми от пластмасови изделия ще отвори вратата за много други пазари, включително потребителски стоки, медицински изделия и електрически/ електронни уреди. NANOCLEAN събира на едно място промишлени и изследователски партньори от Испания, Нидерландия, Италия и Германия. © stocksolutions, #48712862, 2013. Source: Fotolia. Галерия / Интернет сайт на проекта / Контакти

Откриването на рентабилни, щадящи околната среда начини за пътуване е важно предизвикателство за Европа и света. Продължаващият дебат за данъка върху въглеродните емисии ясно подчертава това. Финансирания от ЕС латвийски проект ESTOLAS (“Изключително кратко излитане и приземяване при всякаква повърхност”) се опитва да открие алтернативни начини на транспорт с нов вид летателна машина. Тя съчетава най-добрите характеристики на дирижабъл, самолет, хеликоптер и кораб на въздушна възглавница. © ESTOLAS Тази летателна машина на бъдещето може да бъде използвана като лек пътнически самолет, а също и като голям пътнически или товарен самолет, с по-нисък разход на гориво и по-висока рентабилност. Проектът включва партньори от Германия и Обединеното кралство. Интернет сайт на проекта / Контакти

ИЗЛЪЧИХА ПОБЕДИТЕЛИ ОТ НОМИНИРАНИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ МЛАД ИЗСЛЕДОВАТЕЛ! Три първи награди бяха връчени на Фредерик Едуард Търнър от Великобритания за проекта „Генетика у дома: Изграждане на PCR машина и оборудване за домашна генетична лаборатория”, на Перту Полонен от Финландия за проекта „Музикален часовник” и на Киара Джъдж, Иймър Хики и Софи Хийли-Тоу от Ирландия за проекта „Статистическо изследване на въздействието на азотофиксиращите бактерии върху покълването на растенията”. Три втори награди бяха дадени на проекти от Австрия, Германия и Швейцария и три трети награди на проекти от Унгария, Германия и Беларус. Повече подробности за учените на бъдещето ще намерите тук. Три изобретения от областта на медицината, изчислителните и инженерните науки представиха тази година младите български учени в състезанието Европейски млад изследовател. Още информация за българското участие ще намерите тук.

Влизаш в профила си и има бутон: Публикации - http://nauka.bg/forum/index.php?app=core&module=search&do=user_activity&mid=11176 от тук може да видиш всичките си публикации в този форум

Юридически факултет, Софийски Университет, 2013 http://www.youtube.com/watch?v=1Mt7Yne-7wQ&feature=share

Първи епизод от документалната поредица 125 СЪТВОРЕНИЕТО За изумителните обитатели на Университета: преподавателите, студентите, леличките в мензата и легендарния водопроводчик Емил. За местата и предметите, които съдържат тези 125 години време – верните лъвове пред Библиотеката, зеленикавите лампи в читалнята, изстиналата камина в първия ректорски кабинет, надрасканите врати в тоалетните, дървените банки, които се закачат с чорапите на студентките. За 100-годишния телескоп в Софийската университетска обсерватория, който всички свойски наричат Старчето. За сантименталните дървени порти, пазени от двамата братя, сякаш почернели едва сега - през последните няколко години. СЪБОТА 16:30, БНТ1 СЦЕНАРИЙ Мина Христова Атанас Куцев Камелия Петрова ЗВУК Веселин Зографов Ненко Милев АНИМАЦИЯ Борислав Ингилизов РЕЖИСЬОР НА МОНТАЖА Зина Начева ОПЕРАТОР Камен Колев Йордан Бойчев Цветомир Петровски Атанас Куцев Борислав Ингилизов ОРГАНИЗАЦИЯ Анастасия Карнаух Павлина-Калина Церовска С УЧАСТИЕТО НА Александър Хаджиангелов РЕЖИСЬОР Камелия Петрова Йордан Бойчев ПРОДУЦЕНТ Светлана Божилова АМТВ Специални благодарности на Андрей Волкашин Петър Вълчев

4-ТИ КИЛОМЕТЪР Мисирков и Богданов по следите на изгубеното време Документален филм и 52 художествени фотографии с едноименното заглавие „4-ти километър“ са най-новият проект на творческия тандем Мисирков и Богданов. С него двамата автори разказват историята на бившите военни казарми, разположени в сърцето на София – зад площада на Авиацията, които през 2015 г. ще се превърнат в най-големия Научно-технологичен парк в България. На 11 октомври /петък/, от 18:00 ч., е откриването на изложбата, както и премиерата на документалния филм „4-ти километър“ в Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство (САМСИ), бул. Черни връх N 2. Експозицията ще продължи до 17 ноември 2013 г. Надежда Джакова – главен уредник на музея САМСИ, е куратор на изложбата. Прочетете повече ТУК. Филмът ще се прожектира в изложбената зала през цялото времетраене на експозицията. Организатор на събитието е София Тех Парк. Изграждането на Научно-технологичния парк е първият мащабен стратегически проект на държавата, фокусиран върху развитието на иновациите, новите технологии и науката. На мястото на бившите казарми (на 4-ти километър) ще бъдат изградени до 2015 г. над десет високотехнологични лаборатории по биотехнологии, киберсигурност, облачни компютърни технологии, прототипиране, биоинформатика и др., както и нови, модерни сгради за Инкубатор на стартиращи компании, Експериментариум и посетителски център и Иновационен форум. Парковата част на терена ще се запази като там се изградят спортни съоръжения. В рамките на София Тех Парк ще се построи и модерният проект - център за спорт и забавление Колайдър Активити Център, инвестиция от 15 млн. лв. на Walltopia. През 2013 г. имотът от 270 дка земя е прехвърлен от Министерство на отбраната на Министерство на икономиката за целите на изграждането на Научно-технологичния парк. Строителството ще започне през 2014. Преди стартирането на строителните дейности и разчистването на терена, София Тех Парк възложи на продуцентската къща „Агитпроп“ документиране на историята на терена (бившите казарми на 4-ти километър). През лятото на 2013 г. Мисирков и Богданов запечатаха остатъците от историята и красотата на този своеобразен резерват. "За нас беше много по-важно да регистрираме и да разкажем духа на това място, отколкото просто да съберем суха фактология. Тя, така или иначе, съществува. Отворихме сетивата си докрай и просто се потопихме в този космос. Работихме много повече на емоционално ниво, отколкото на рационално" - казват авторите. "Прекарахме много време на 4-ти километър. И много трудно си тръгнахме. Не искахме да пропуснем нищо важно. Първите седмици само гледахме и гледахме… Наблюдавахме движението на слънцето… Любувахме му се. Един детайл 5 на 5 сантиметра носи понякога много повече информация, отколкото цяла една сграда. Бяхме и изследователи, и археолози. Бяхме в средата на София и едновременно с това бяхме на пустинен остров, накрай света." Още за изследователската и художествена работа на Борис Мисирков и Георги Богданов прочетете ТУК. София Тех Парк се осъществява по оперативна програма “Конкурентоспособност”. Европейската безвъзмездна финансова помощ е 42.5 млн. евро, а останалите 7.5 млн. евро са съфинансиране от българската държава.

„Македония и Българското възраждане“ през погледа на майстора на българската документална проза Симеон Радев Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1169 Българското възраждане от XVIII–XIX век, сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония и неистинността на тезата на западните ни съседи са основни теми в „Македония и Българското възраждане“ – един от големите трудове на видния български журналист, литературен критик, публицист и историограф Симеон Радев. Симеон Радев (1879–1967) е родом от Ресен (дн. Република Македония). Виден български журналист, публицист, историограф и литературен критик, Радев е известен с многобройните си трудове, сред които са „Строители на съвременна България“ (където се изявява като майстор на българската документална проза), „Това, което видях от Балканската война“ (писана от него като непосредствен участник във войната и свидетел на събитията от 1912 г.) и др. В периода 1913-1940 г. Радев е и пълномощен министър в различни държави. В „Македония и Българското възраждане“ авторът разисква въпроси от съществено значение в онези години (пък и до днес), сред които:„Истина ли е, че българското име в Македония е внесено отскоро?“, „Вярно ли е, че българското съзнание в Македония е продукт на пропагандата на Екзархията и на България?“, „Какво е националното самосъзнание на славяните в Македония преди 1870 г. (когато е създадена Българската екзархия) и 1878 г. (годината на Освобождението)?“ и др. Книгата е писана още през 1918 г. на френски език. Целта на Радев е да разясни и уточни за чужденците, че сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония е абсолютна лъжа. У нас изданието излиза за първи път през 1927 г. на роден език, след като е преведено от независим преводач, по изискване на Македонския научен институт, отчел препоръката на проф. Любомир Милетич. Самият Радев коментира: „Разбрах от разказите на младите български дейци в Македония, които водиха борбата против сръбското владичество, че тази моя книга е стигнала до тях по тайни пътища и не била без полза както за тяхното вдъхновение, тъй и за опровержението на лъжите, разпространявани от Белград относно македонското минало.“ „Македония и Българското възраждане“ е четвърта книга от поредицата „Спасената история“ на издателство „Изток-Запад“. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1169

Жан Делюмо ни предлага да се запознаем с изследванията му върху християнските мечти за щастие Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1159 Излезе дългоочакваният втори том на „Една история на Рая“ (ИК „Изток-Запад“) на изявения френски ерудит Жан Делюмо – член на Академията за надписи и художествена проза и хоноруван преподавател в Колеж дьо Франс. Трудът е продължение на фундаменталното изследване на учения върху мечтите за щастие на християните от Запада. След като разглежда страховете и нуждата от сигурност на християните в западна Европа от Средновековието до края на XVIII век в първия том на „Една история на Рая“, видният френски историк Жан Делюмо продължава своето изследване, като си поставя за цел да „съживи мечтите за щастие на една цивилизация...“ Чрез втория том на своя блестящ труд Делюмо обръща специално внимание на многобройните миленаристки прояви в периода ХV–ХVІІ в., подчертавайки, че терминът „миленаризъм“, в истинския си смисълне е очакване на 1000 или 2000 г., а„очакване на хиляда години земно щастие”. Колективната надежда за товаземно щастие е разгледана катоисторически „обект“ във втората част на „Една история на Рая“ по сходен с предната книга начин: блестящо, енциклопедично и увлекателно. Самият Делюмо разяснява: „Как от носталгията по Едемската градина неусетно сме преминали към надеждата за един нов земен рай и как тазинадежда се е лаицизирала, за да роди понятието за прогрес – това е пътят, който ще следва тази нова книга – път, прокаран от предишната, която беше посветена на сполуките и несгодите на блаженото място, което Адам и Ева са изгубили. Така че тук ще стане дума за прехода в християнския свят от миленаризма към прогнози за сияйно бъдеще, направени през ХVІІІ в. на Запад от множество писатели и философи. Нашият маршрут ще започне от пророчествата на Стария завет и Откровението на св. Йоан и ще свърши с марксистките писания.“ Авторът продължава изследването си, обхващайки периода от края на XVIII век до настоящето, като набляга на връзките, които постепенно са се създали между миленаризма от една страна и утопиите и идеологията на „прогреса“ от друга. Роден през 1923 г. в Нант, днес Делюмо е почетен професор в Колеж дьо Франс, където е бил ръководител на катедра „История на религиозните нагласи в модерния Запад“ от 1975 до 1994 г. Член е на френскатаАкадемия за надписи и художествена проза, а сред множеството негови трудове, част от които излизали и на български език, са заглавия като „Страхът в Западния свят (XIV-XVIII век)“ и първия том на „Една история на Рая“. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1159

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1157 „Лицата на Протей“ (ИК „Изток-Запад“) е книга, която спокойно може да бъде определена като истинско предизвикателство – предизвикателство както за интелекта, така и за въображението. Ако човек се вгледа внимателно в корицата на книгата „Лицата на Протей”, ще види, че мъжът, изобразен на нея, няма лице. На негово място е поставена геометрична конфигурация, разпадаща се всеки път, щом се опитаме да видим в нея устойчив образ. В това отношение той напомня за един от най-загадъчните персонажи от гръцката митология – Морския старец Протей, който (според легендата) можел да приеме облика на всеки предмет, животно или растение... Ако опитаме да нарисуваме негов портрет, вероятно бихме получили същото: абстрактна структура, изпъкваща в поредица от форми, които поне на пръв поглед нямат нищо общо една с друга. „Лицата на Протей” може да се разглежда и като своеобразен портрет, чиято цел е да покаже математиката такава, каквато не е била виждана досега. Росен Люцканов ни разказва за една нова математическа дисциплина, която се ражда преди по-малко от седемдесет години в резултат от сътрудничеството между двама от най-изтъкнатите математици на нашето време – Сондърс Мак Лейн и Самуел Айленберг. Нейното име е теория на категориите и също като безликия мъж от картината, тя няма свой собствен предмет. Вместо да се интересува от определен тип обекти от рода на числата или геометричните фигури, тя изследва самите математически структури. По този начин теорията на категориите ни позволява да видим общото между отделните дялове на математиката, осигурява ни универсален език, в който могат да бъдат облечени резултатите на всяка известна формална теория. С помощта на стотици строго формулирани дефиниции, подробно обосновани теореми и детайлни диаграми, впечатляващият труд на Люцканов ще позволи на читателя да усвои този език, който през последния четвърт век намира десетки приложения в различни научни области – от физиката и математиката през логиката и компютърната наука до философията и социалната теория. Самият Люцканов е завършил философия в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Защитава дисертация по логика в Института за философски изследвания към Българската академия на науките. Понастоящем е главен асистент в секция „Логически системи и модели“. Участвал е в съвместни изследователски проекти с научни институции от Белгия, Полша, Словакия, Чехия и Унгария. Автор е на една монография („Теоремата за непълнота“) и на над четиридесет статии и студии. Водил е уводни курсове по логика в Нов български университет и в Пловдивски университет. Член е на управителния съвет на Българското общество по аналитична философия и на редколегията на Balkan Journal of Philosophy. Носител на награда на БАН „Проф. Марин Дринов“ за млад учен за 2008 г. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1157

Как са живели българите във вилаетите? Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1183 Изчерпателен и интригуващ пътеводител по земите на някогашна Югозападна България е „Из живота и положението на българите във вилаетите“ на незаслужено забравения днес роден писател и общественик Атанас Шопов. Това е пета книга от поредицата „Спасената история“на ИК „Изток-Запад“. Атанас Шопов e български общественик и писател. Учи в руско медицинско училище и следва право в Париж и Петербург. Участник в Руско-турската война (1877–1878), след Освобождението Шопов е секретар и редактор в Българската екзархия в Цариград и консул в Солун. От 1884 г. е член на Българското книжовно дружество (предшественик на Българска академия на науките). Шопов превежда от гръцки и френски език. Сред издадените негови съчинения са: „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“. През 1887 и 1891 г. Атанас Шопов предприема пътувания в района на Тракия и Македония, проучванията от които издава в своите трудовете „Народността и езикът на македонците“ и „Из живота и положението на българите във вилаетите“. Сътрудничи на сп. „Читалище“, вестниците „Право“, „Ден“, „Век“ и на други периодични издания. Автор е също на статии по педагогически въпроси и на стихотворения. „Из живота и положението на българите във вилаетите“ на Шопов е неподправен и изчерпателен пътеводител из земите в някогашна Югозападна България. За автентичността на описаното в нея допринасят и използваните в текста остарели думи и изрази от този край, които отдавна са излезли от употреба и днес звучат непознато или архаично. За по-лесното и осъвременено разбиране на написаното от Шопов книгата съдържа и речник на диалектните думи в българския език, използвани по тези земи. „Из живота и положението на българите във вилаетите“ е част от поредицата „Спасената история”, която включва още „Живата истина“ на Павел Милюков, „Лятото на 1913 година“ на Георги Илиев, „Македония и Българското възраждане“ на Симеон Радев и „VII състав на Народния съд“ със съставители Върбан Тодоров и Николай Поппетров. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1183 Откъс: Дедеагачко и Гюмюрджинско Беше началото на прелестната пролет на 1891 година. Даде ми се възможност най-накрая да предприема пътуване по някои малко известни за мен места в европейските вилаети на Отоманската империя. Жаден бях да видя много места и градове. Желаех да посетя най-напред Дедеагачко, Гюмюрджинско, Скеченско, Кавалско и после да мина в Драмско, Неврокопско, Мелнишко, Серско, Солунския, Битолския и Скопския вилает. С параходи и железници не ми се искаше да пътувам. Искаше ми се да яздя кон, да се скитам през гори и планини, за да видя отблизо богатата южна природа, да пия от студените планински води и да си почивам под дебелите сенки на клончестите дървета. Но не беше възможно да захвана пътуването си на кон от самия Цариград, защото в такъв случай щеше да ми е нужна цяла година. Затова два дни след обира на влака при Синекли тръгнах с железницата за Дедеагач. Бях много радостен и доволен, макар че обикновено при всяко тръгване на път сърцето ми се свиваше. Знаеш, читателю, какво е това чувство. При всяко тръгване човек като че оставя частица от себе си на града, с който се прощава. И аз се прощавах, оставях Цариград, макар и временно, но едно дълбоко вътрешно, непостижимо, сладко чувство оставаше след мен. Исках, но не можех да го взема със себе си. То принадлежеше по право на красивата Босфорска столица, която ми е дала гостолюбие в течение на много години. Първият звънец удари. Всеки побърза да си избере вагон, защото освен дълъг път ни предстоеше и прохладна пролетна нощ, през която обикновено сладко се спи, а във вагона приятно се дреме. В пътуване човек печели добри познанства и открива винаги другари. Между първия и втория звънец някой сложи ръка на рамото ми. Обърнах се и познах г-н P., кмет в Б.: „Приятно ми е, че ще пътуваме заедно!“ Случи се да бъдем във вагона само двамата. Тренът се готвеше да тръгне и две черни очи се опитаха да се просълзят при сърдечното сбогуване. Турих си червеното фесче, купено за пътуването, и се подадох от прозореца. Насълзените очи се усмихнаха, защото не ме бяха виждали в такъв красив червен цвят. „Сбогом, сбогом“, казаха те, а влакът се повлече и потъна в нощната тъмнина. Запалихме цигари като предисловие на уединения разговор, който се въртеше около целта на пътуването. Моят другар ми направи няколко комплимента, аз му заплатих със същата монета и се настанихме по-свободно върху бархетните седалки на вагона. Разговорът беше приятен, но скоро се изчерпа. Зададох му няколко въпроса, той ми зададе няколко, удовлетворихме любопитството си за някои лични неща, разисквахме върху злободневието, минахме през политиката, международното положение и настана дрямката. Ах, тоя сън и това дремане! Те завладяват човешкото същество и при най-жизнените въпроси! Като че главното предназначение на човека е да си подремва. Едва се беше пукнала зората, когато пристигнахме на станция Кулели Бургас [1] , откъдето трябваше да взема влака за Деде­агач. Простих се с другаря си и последвах едно момче, което взе малкото ми багаж, за да ме заведе в гостилницата да чакам при­стигането на влака от Одрин за Дедеагач. За да стигнем до гостилницата, минахме през ливада, в която бяхме принудени да прескачаме спящи хора, предпочели да нощуват в полето на чист въздух, вместо в стаите си, пълни с животинки, сякаш създадени да се хранят с човешка кръв. Хората така сладко и дълбоко спяха в това чисто поле, че и шумът на влака, минаващ край самите им нозе през ливадата, не беше в състояние да ги разбуди. Така нареченият хотел, в който ме водеха, се оказа невзрачно селско кафененце, в което се продаваха вино и ракия за работниците по жп линията; можеше човек да пие и кафе, но не беше сигурен дали не му поднасят ръждива вода. Почтеният притежател на „хотела“ още спеше; моето пристигане го събуди и той излезе, облечен в дълг кожух, полубос и с голи гърди, за да ми предложи кафе с мляко. Правеше с гордост това любезно предложение, защото бе осъзнал, че щом може един „хотел“ да прави кафе с мляко, значи е вкусил вече от цивилизацията на века и стои по-високо от обикновените механи. Но вместо да се съглася да ми поднесат каквото и да било питие, предпочетох да поведа разговор с разгърдения, облечен в тежък кожух хазяин на кулелибургаския хотел. И защото ми говореше на гръцки, прибегнах до същия език, за да се разберем. – Какво название носи вашият хубав хотел? – го попитах. – Той се нарича хотел, както и всичките други хотели по станциите – ми отговори. – Защо не сте го нарекли хан? – Защото ханищата дават прибежище също на коне и на волове, а тук дохождат само хора; хотелите са направени само за хора, докато в ханищата има и обори. – Имате ли други гости освен мен? – Имаме само един базиргянин (търговец), който ходи по селата и продава на селяните срещу яйца, вълна и жито разни бакалски стоки – сол, сапун, игли, конци и др. Върху тезгяха в един ъгъл на кафененцето лежеше на торбичката си за възглавница бос евреин. Той беше другият гост на хотела освен мене. А навън край вратата дремеше вързано магаренце, което бе нещастно, че за него няма пригодени покои; защото хотелът не беше хан, следователно имаше хляб за гостите, но не и сено за животните. Това беше хайванчето на търговеца, с което той разнасяше бакалската си стока по селата. – А имате ли нещо за ядене? – попитах. – Имаме сирене и яйца, имаме и прясна риба – сом, уловен вчера в Марица. – В такъв случай да ми изпържиш малко от прясната риба, но с хубаво масло. Хотелджията се зае да приготвя закуската. Маслото му беше действително хубаво, селско. Това се позна от самото начало на пърженето, защото по цялото кафененце се пръсна приятна миризма. След малко пресният пържен сом ми се поднесе и настървено седнах да закуся. Но още първият залък ми показа, че това не беше прясна, а направо горчива от сол риба. – Абе, бае, това не може да се яде от сол. – Прясна е, прясна риба, малко е по-солена. – Как малко, дори горчи от сол. Впоследствие разбрах, че рибата действително била прясна, вчерашна, но като я уловили, нарязали я и вместо да я посолят, я хвърлили право в тагарчето със солта. При пърженето хазаинът не намерил за нужно да я поизчисти и поизмие, а от тагарчето я хвърлил в тигана. Така се задоволих да хапна само сиренце. – Позволи ми сега, след като похапнах, да те попитам от кое си село? – казах на хотелджията. – Аз не съм тукашен – ми отговори, – аз съм от горе, от Плов­дивско, от с. Синджирлий. Задомен съм тука, в Димотишките села; имам си деца, имам си от жената къщица, лозе; направих си и това хотелче и си поминуваме, слава Богу. – Значи ти си българин. А защо не ми говориш на езика си? – А белки ти знаеш български? – Знам зер. – А де си се научил? Българският език се мъчно учи от чужденци. – Научила ме е майка ми. – Майка ти е българка? – И майка ми, и баща ми. – Значи ти си българин. – Българин. – Чудно, а аз те помислих за грък. Затова си такъв сладък и разговорлив. – Ами децата ти знаят ли български? – Не знаят, майка им говори гръцки, защото е гъркиня, но дъщеря си ожених за българин и внучетата ми сега говорят български; зетят излезе по-корав от мен. – Слушай бе, чичо, я ми кажи – ти имаш риза, елече, защо не ги закопчееш, както Господ дал, ами ходиш тъй разгърден; за какво ти е големияпт кожух на гърба, когато са ти голи гърдите и боси краката? – Не мога да трая закопчан – ми отговори, – защото ме задушава в гърдите; виждаш, че имам кашлица, грухти в корубата ми; щом се закопчея и закрия гърдите си, задушава ме, тясно ми е, ще изскокна от кожата си, притъмнява ми; трябва да взема въздух, да ми е открито и широко. А кожухът сгрява кръста и плещите ми. Изслушах медицинските обяснения, заплатих за прясната горчива риба и сиренцето и тръгнах за станцията, защото влакът се задаваше вече от Одрин. След четири часа бях в Дедеагач. [1] Кулели Бургас – важен железопътен възел в Беломорска Тракия по линията София–Свиленград–Дедеагач.

Има се предвид създаване на място, в което да се провеждат различни събития свързани с науката. Може би "Научен център" не се възприема правилно, имаме различни предложения за име, но обмисляме възможности в момента. Искаме да създадем дискусия, която да бъде насочена в това хората как биха приели съществуването на едно такова място... Биха могли да се провеждат лекции, презентации, прожекции, дори представяне на книги и всичко в сферата на науката. Това, че е в обсерваторията не трябва да ни ограничава в астрономически и физически теми... Аз веднага бих апелирал за прожекции на нашите филми... Общината е един от основните партньори на този проект! Нека повече хора се включат в темата и да кажат те какво мислят по въпроса!

Здравейте, ние от известно време с няколко научни организации говорим и обсъждаме темата за създаване на Научен център в София. Това трябва да е едно място, в което да се провеждат научни събития, презентации, консултации, прожекции на филми и всичко, което може да прави един такъв център... Вече на 100% сме решили да се създаде такъв център до 2015 година, мястото е Софийската обсерватория. Всяка седмица трябва да има поне по едно научно събитие, което да бъде достъпно дори и за най-малките. В тази тема искаме да ви зададем няколко въпроса, а и най-важното, как си представяте вие един научен център и какво да се извършва в него? Какви теми за наука бихте искали да чуете/видите всяка седмица? Какви други функции да изпълнява този Център? Как виждате участието на гражданите и общината в този Център?

Ще видим кога ще бъде...още нищо не се знае

Само да припомня...днес в 17 часа на "Попа" на паметника на площад Патриарх Евтимий... Всеки е поканен!

Честито на всички преподаватели и студенти!

Събота в 17:00 на "Попа" на паметника на площад Патриарх Евтимий - как ви се струва?

Утре вечер с брат ми сме в Зала “Палавееви” на Британски съвет - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15694&st=0&p=285359