Р. Теодосиев

Мирча Елиаде описва историята на религиите Излезе луксозно ново издание на „Трактат по история на религиите” (ИК „ Изток-Запад”) на известния румънски философ, културолог и писател Мирча Елиаде. Книгата разглежда религиозния феномен като човешко дело без да омаловажава уникалното и неповторимото за този феномен – неговия сакрален характер. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39200 От прастари времена хората изпитват (не)обяснима нужда да вярват в нещо или някого – същество или предмет, който издигат в култ, който притежава непонятна и пленяваща сила за човека и който, според вярващия, изпраща доброто и злото на Земята, направлявайки живота на простосмъртните. Днес християнството (православие и католицизъм), будизмът и ислямът са трите основни религии, чиито идеологии са успели да пленят най-широк кръг от поддръжници по света и продължават да го правят всеки ден. Наред с тях, разбира се, има и множество други (по-нетрадиционни) запазени или модифицирани с времето вярвания и видоизменени религии. Това, което свързва всички тях (от най-примитивните до най-сложните и развити религии), е фактът, че всички те са просто различни проявления на мана (разсеяната навред по света загадъчна сила, която е лишена от собствени очертания, но може да приема всякакви форми). Тя е неподдаващата се на описание субстанция, която присъства навсякъде, където става дума за религия, а претенциозни думи като sacer (свещено) и numen (божествена сила), хагнос и тамбос, брахман и дао, та дори християнската благодат, са нейни вариации или производни. Но в XXI век изследванията се извършват под знака на логоса, а не на мана. Сякаш днес повече ни интересуват вътрешната структура, механизмът на функциониране, сложното равновесие и взаимодействие между частите, които са характерни за всички религии и са изразени (теоретически или символично) във всяка теология, митология и богослужение. Достигаме (или се връщаме) към представата, че религията е система, а не хаотична смес от елементи; че това е вътрешно свързан продукт на духовната дейност, начин за обяснение на света, т.е. религията е човешко дело. В „Трактат по история на религиите” Мирча Елиаде описва цяла „философия преди философиите“, очевидна още в най-примитивните проявления на религията и възникваща от порива за обяснение и обобщение, от стремежа към „теория“ във всички възможни значения на думата. Книгата прави достъпна стройността, възвишеността и благородството именно на тази „философия“. Опиращ се на огромната си ерудиция и професионална подготовка, индологът Елиаде разпростира анализите в „Трактат по история на религиите” върху различни континенти (включително и Европа), отговаряйки на два основни въпроса: „Що е Религия?” и „До каква степен имаме правото да говорим за история на религията?” Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39200

Как се е появила Вселената? Фундаменталните въпроси за произхода на мирозданието намират отговор в един смайващ научен бестселър, който успя едновременно да смути, вдъхнови и шокира света – това е „Вселена от нищото” (ИК „ Изток-Запад”) на уважавания и признат учен Лорънс М. Краус. Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39139 Откъде се е взела Вселената? Какво е имало преди нея? Какво ни вещае бъдещето? Защо има нещо, вместо нищо? Провокативните отговори на видния физик Лорънс М. Краус на тези и други вечни въпроси в изключителната и сензационна книга „Вселена от нищото” успяха да стъписат милиони читатели в цял свят. Последният от тези въпроси се намира в центъра на религиозни и философски дебати за съществуването на Бог и се използва също като контрааргумент спрямо всеки, който се усъмни в нуждата от него. Както твърди Краус, в исторически план учените са се съсредоточили над други, много по-належащи проблеми, например разкриването на механизмите, по които функционира Вселената, което впоследствие би помогнало да подобрим качеството на живота си. В една космологична история, едновременно увлекателна и просветляваща, Краус обяснява радикалните научни разкрития, които обръщат фундаменталните философски въпроси с главата надолу. Бидейки един от малцината изтъкнати съвременни учени, които активно пресичат бездната между научната и популярната култура, Краус разкрива, че съвременната наука действително се занимава с въпроса „Защо има нещо, вместо нищо?”, постигайки великолепни и вълнуващи резултати. В бестселъра „Вселена от нищото” по достъпен начин са описани смайващи с красотата си експериментални наблюдения и умопомрачителни нови теории, които предполагат не само, че нещо може да възникне от нищото, но и че от нищото винаги ще възниква нещо. С характерния си ироничен хумор и кристална яснота на обясненията Краус ни отвежда назад към началото на всичко, представяйки най-новите свидетелства за еволюционния път на Вселената и за вероятния ѝ край. Изложението е една провокация, предизвикателство и наслада за читателя, предлагайки съвсем нов поглед към самите устои на съществуванието. Познанието, че в бъдеще вселената ще бъде съвсем различна от това, което е днес, оказва дълбоко влияние върху начина, по който живеем понастоящем. Както я описва знаменитият биолог и етолог Ричард Докинс: „Това може да се окаже най-важната научна книга с преки последствия за супернатурализма от времето на великия Чарлз Дарвин насам!” Една силна противоотрова срещу класическото философско и религиозно мислене, „Вселена от нищото” е провокативна и радикална намеса в дебата за съществуването на Бог и за всичко съществуващо. „Забравете за Иисус”, казва Краус, „звездите са умрели, за да се родите вие.” Краус е космолог, лауреат на наградата „Университетски преподавател на годината” и директор на проект „Произход” в Аризонския университет. Признат от сп. „Сайънтифик Америкън” за рядък научно-обществен интелектуалец, той е автор на над триста научни публикации и осем книги, носител е на множество международни награди за изследванията и писмените си трудове. Краус е международно известен, с обширни изследователски интереси, включително връзките между физиката на елементарните частици и космологията, като изследванията му засягат ранната Вселена, естеството на тъмната материя, общата теория на относителността и астрофизиката на неутриното. През 1982 г. Краус получава докторска степен по физика от Масачусетския технологичен институт, след което става член на Харвардското научно дружество. През 1985 г. се присъединява към факултета по физика в Йейлския университет, а през 1993 г. става председател на отдела по физика към университета „Кейс Уестърн Ризърв”. През 2008 г. започва работа в Аризонския университет, където е и до днес. Краус е чест редактор във вестници и списания с научна насоченост и има редовни изяви в медите. Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39139 Отзиви за Вселена от нищото: Нищото не е нищо. Нищото е нещо. Така космосът изниква от бездната – една дълбока идея, предадена във „Вселена от нищото“, която хвърля някои в смут, други – в просветление, а за физика Лорънс Краус това е просто поредният работен ден. Нийл Тайсън * Преживяваме космологична революция, толкова удивителна, колкото тази, започната от Николай Коперник. А това е един съдържателен, блестящ и увлекателен пътеводител към нея. Иън Макюън * През последните години науката е разтърсена от поредица гениални прозрения и удивителни разкрития. С характерния си размах и с помощта на хитроумни похвати Лорънс Краус е направил тази забележителна история забележително достъпна за широк кръг читатели. Кулминацията е дръзкият научен отговор на един основен екзистенциален въпрос: защо има нещо, вместо нищо? Франк Уилчек * Във „Вселена от нищото” Лорънс Краус е написал вълнуващо въведение в настоящото състояние на космологията – онзи клон от науката, който разказва за дълбокото минало и още по-дълбокото бъдеще на всичко. Както се оказва, всичко има много общо с нищото и нищо общо с Бог. Това е една блестяща и обезоръжаваща книга. Сам Харис * В тази книга, написана ясно и увлекателно, Лорънс Краус нахвърля изкусителните доказателства, че нашият сложен космос е еволюирал от горещо, плътно състояние, както и как този напредък е насърчил теоретиците да развият удивителни хипотези, засягащи въпроса, как в действителност е започнало всичко. Мартин Рийс * Хората все казват, че от нищо не може да се получи нещо. За щастие, Лорънс Краус не ги е чул. В действителност, докато четете тази книга за космическото нищо, с вас се случва нещо голямо и преди да се усетите, умът ви вече се разширява със скоростта на ранната вселена. Сам Кийн * Как би могла вселената да възникне от нищото? Това е въпрос, в който философията и теологията вече са се оплели напълно, но за който науката може да предложи реални отговори, както показват и ясните, прозрачни обяснения на Лорънс Краус. В това се състои триумфът на физиката над метафизиката, на разума и изследванията над заблудите и митовете, като той вече е направен видим за всички: Краус ни поднася едновременно наслада и знание с блестящ и увлекателен стил. А. К. Грейлинг * www.krauss.faculty.asu.edu Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39139

Цветовете и техните особености са разгледани във фундаментален научен труд за характеристиките и механизмите на светлинния спектър Българин – Николай Александров – e автор на основополагащата „Фундаментална теория на цветовете” (ИК „ Изток-Запад”) – книга, която описва същността, възникването, разпространението, възприемането, измерването и въздействието на цветовете около нас. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38917 Във време, в което науката и технологиите се развиват с пълна сила и се задълбочават в детайлите, на които всички вече сме свикнали да обръщаме особено голямо внимание, сякаш изпускаме от поглед цялостната картина на заобикалящия ни свят. „Фундаментална теория на цветовете” на Николай Александров си поставя за цел да помогне в преодоляването на този недостатък. Изданието ни разкрива редица нови или малко познати аспекти на заобикалящия ни свят и ни позволява да надникнем в онези негови скрити кътчета, които все още не можем да проумеем напълно по една или друга причина. Книгата въвежда в науката за цветовете, обхващайки голяма част от нейните направления. „Фундаментална теория на цветовете” дава богата информация за физическата същност на цветовете, за видимата и невидимата част на светлинния спектър и начините на получаване, обработване и възпроизвеждане на цветни изображения. Заглавието предлага също различните колориметрични системи – както разработените в миналото, така и въведени за пръв път от автора. В изданието са разгледани допълнителният спектър на светлината, както и спектрите на черната, сивата и бялата светлина. Александров описва също процеса на възприемане на цветовете при човека и останалите живи същества, възникването и еволюцията на цветните възприятия, както и тяхната физиологична основа, биологично значение и съвременните технологични подходи за анализ на електромагнитни лъчения. Едновременно амбициозен научен труд и луксозно издание, образователната и аналитична „Фундаментална теория на цветовете” събира в себе си изключително изобилие от гледни точки към цветовете и съдържа богат илюстративен материал – близо 1000 графики, снимки и диаграми (почти всички: дело на самия Александров). „Фундаментална теория на цветовете” би представлявала интерес не само за специалисти в областта, но и за широката аудитория, за ученици, студенти и преподаватели. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38917

Излезе от печат увод в социологията на българската литература Фундаментален изследователски труд, дело на д-р Емил Димитров, е изданието „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” (ИК „ Изток-Запад”). Монографията се занимава с новата българска литература и начина на нейното социално функциониране и утвърждаване. Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39038 Българската литература е била предмет на анализ от страна на редица учени, специалисти и изследователи. В повечето случаи обаче тя е разглеждана по-скоро през призмата на историята, а не на социологията. „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” прави изключение, разисквайки не историята, а социологията на новата българска литература, съсредоточавайки вниманието върху 20-те години на ХХ в. Предмет на изследователския труд е новата българска литература, но не тя самата като набор от творби, ценности, постижения, а начинът на нейното социално функциониране и утвърждаване. Д-р Емил Димитров се спира конкретно на този период по две причини: той е наситен с обилен, първокласен и до голяма степен непроучен още материал, а пък и именно през 20-те години на миналия век (по ред исторически, политически, културни и редица други причини) българската литература разгръща както вътрешните си потенции, така и възможностите за своята социална изява и влияние. Тогава се поставя и въпросът за канона на българската литература, конструира се този канон и се оформя пантеонът на родната литература. „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” дава една по-различна перспектива към спецификата и посланията на новата ни литература. Книгата набляга не на твореца, насаме със себе си и със своята творба, не дори на текста, положен в разни контексти, а на социалния механизъм, „произвеждащ“ един или друг литературен продукт (текст, на който е придадена определена социална значимост и валидност). Изданието осигурява пространен отговор на въпроса „Какво може да ни даде една социология на българската литература?”. Авторът Димитров е роден през 1961 г. Завършва философия и докторантура (1989) в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1993-1994 г. специализира източно богословие в Папския институт за Изтока (Pontificio Instituto Orientale) в Рим, Италия. Защитава докторантура по българска литература към Институт за литература при БАН (2009). Превежда от руски език и е автор на редица статии, пътеписи и предговори. Димитров е още съставител на „Съчинения Т. 1: Църква и история” на Варненски и Преславски митрополит Симеон. Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39038

Тук може да видите и коментирате самото предаване http://nauka.bg/foru...showtopic=14494 Утре в 18:00 ч. ще има прожекция в Стара Загора (Регионален Исторически Музей) П.С. Тук може да прочетете повече за прожекцията в Добрич - http://www.dobrich.i...РќР°-нож”-

ГОЛЯМОТО ЗЯПАНЕ На сивия пазар се появи книгата на ПСЕВДОнимният автор Исмет Реджепов или както той предпочита да се изживява – „прероденият непокорник”, озаглавена „Балканските войни в Родопите 1912-1913 г.”. Като я видял, Симеон Дянков зяпнал от изненада, как така е пропуснал през строгата си фискална цедка книжен продукт без ISBN, без издателство и обозначен тираж. Притеснил се човекът какво ще стане с данъчната му политика, с която основно пълни бюджета, ако „феодалните старци и бабички” от БАН започнат да си спретват и те „сиви” книжлета. Когато прочел, че зад изданието стои името на „Европейски институт ПОМАК - Смолян” и като научил от сайта му, че книгата се разпространява в джамиите, той още повече се стъписал, каква ще да е тази нова издателска политика на голямата Европа, за която не бил чувал. Затова не се чуди, българино, ако видиш министъра оттогава насам да ходи малко отнесен. В увода ПСЕВДОнимният автор декларира, че е решил „да интерпретира по нестандартен начин предисторията на Балканската война” и в никакъв случай „не за иницииране на мъст” е написал това, което смята за „книга”. Той дори твърди, че не е „адвокат на нито една партия”. Като прочели това, ВМРО, АТАКА, ОДС, БСП, НДСВ, РЗС и ГЕРБ бая се втрещили, защото всички са класирани в графата за „ксенофобски изявления и проявления”. Липсва само ДПС, защото никой не знае ДеПаСе в момента Доган стадото си. Не е чудно, че от удивление „Движение Гергьовден” и БЗНС (като част от ОДС) запелтечиха и не могат да се оправят и до днес. От всички партийни лидери без ума и дума останал даже Бат Бойко, който иначе не се същисва лесно, защото прочел дословно: „Ние (има се предвид помаците) се отскубнахме от лапите на тоталитаризма, за да търпим личния режим на друг, който със сигурност и уверено води страната ни към поредната и фатална национална катастрофа”. Даже правозащитниците се чалдисали: какъв ще да е този нов евро-феномен – при личен диктаторски режим свободно да си регистрираш „институтче” с всякаква ПРЕДМЕТна дейност. Нестандартната интерпретация на историята започва с твърденията на турския професор Ерьоз, който „доказал българския произход на турската нация”. „Твърди се – казва Реджепов, - че прабългарите от векове насам са говорели на езика, на който се говори в днешна и предишна Турция”. Молете се, братя чиновници, дано Ердоган никога не прочете тези редове, защото ще вземе да си уволни преводачите. Самият хан Аспарух е набеден за мюсюлманин, който побягнал заради опасността от насилствена християнизация от страна на хазарите… Авторът дори не подозира, че хазарите са юдеи, които в този период ама хич не са християнски настроени. Като дошъл на Балканите „да търси спасение сред славяните” (които между другото вече са християни, но тази дребна подробност не може да препъне автора), хан Аспарух вместо да „съгради Плиска град и велик презид от Дунав до Черно море”, както безсрамно лъжат средновековните хронисти, взел че нагиздил целия полуостров с джамии. Тук авторът е пропуснал да добави, че вместо конска опашка, ханът си веел конския полумесец, защото очевидно е сметнал, че това се подразбира от само себе си. „В Родопите е имало ислям преди османците да завладеят земите ни” – убеден е авторът. И за да бъде гювечът пълен, за подправка е добавено, че „прабългарският хан Алмуш, приел исляма от арабите” (нищо, че това е станало в 922 г.). Че Аспарух е бил дълголетен бил е, ама даже в „Именника” не смеят да лъжат чак пък толкова. Това, от което ще зяпнат всички медиевисти обаче е, новият прочит на завета на хан Кубрат и неговия сноп с пръчки. Като изявен привърженик на европейската интеграция, старият хан повикал сепаратистки настроените си синове и им заявил, че „силата ни е в единството на многообразието”. Затова винаги да следват експрезидентският модел на мултиетническата държава и „мъдростта на етнорелигиозната толерантност”. Хан Аспарух, както винаги и сега не внимавал в час и като дошъл на Балканите, „насилствено претопил славяните - на днешен език това се казва асимилиране” - дълбокомъдро пояснява авторът-лингвист. Тук вече Бат Бойко не издържал, заровил се под земята и започнал да симулира, че копае метро. Всъщност оттогава той все търси мохамеданските корени на хан Аспарух и ислямската диплома на баща му хан Кубрат, издадена от Магнаурското медресе. След това, като по сценарий на американски сериал, на историческата сцена идва злодеят в лицето на княз Борис I. Огледал се той наоколо и що да види, мила моя майно льо – джамия до джамия и теке до теке. Запретнал се ханът да разрушава това истинско прабългарско културно наследство, завидяли му папата и гръцкият патриарх, и не пожелали изобщо да го похвалят за това богоугодно дело. Днешните археолози също участват в този заговор на мълчанието и не искат да разкопаят нито една Аспарухова джамия поне за реабилитация. С камънаците княз Борис съградил някакви си мижави седем епископски църкви, защото не знаел нещастникът, че Християнският Бог е творец на злото и „неравенството в света е творение на Бога”. От къде да знае – ако не беше избил видните си мюсюлмански боляри щеше да научи, че „ислямът в основата си е заложил на всечовешката справедливост. В основата на исляма е заложена ценностна система, КОЯТО ГО ПРЕВРЪЩА В СВЕТОВНА ГОСПОДСТВАЩА СИСТЕМА”. Това май сме го проспали кога се е случило, а в Европарламента даже и не подозират, че без да искат са гласували единствената им официална религия да бъде „справедливият ислям”. Не че в Брюксел разбират всичко, за което гласуват… Мерзавецът – Покръстител обаче извършил и друго деяние - прогонил от България истинските „държавообразователи” – помаците. Уплашени „от кръста му”, те се укрили в недостъпната отникъде Родопа планина, за да пазят свято своите „християнски селища с остатъци от ислямски елементи”. Така „Родопите стават бастион с непреклонни бойни гарнизони срещу насилствената християнизация”. За голяма почуда на читателите, Реджепов се самоцитира поради недостиг на други корифеи като него: „Проучванията ми ме водят до тезата, че всъщност военната османска експанзия в началото на XIII в. в България и продължила до първата половина на XVI в. е и отговор на насилствената християнизация на коренното държавообразуващо прабългарско население, основно изповядващо исляма. Отговорът на българските апологети, че в дохристиянска България е съществувало езичество – не отговаря на истината”. И още: „Овладяването на България от османлиите е начин за връщане на предишната вяра”. Тук на свой ред от изненада в пълен потрес изпадат сърби, черногорци, хървати, румънци, унгарци, поляци и австрийци, на които никога и през ум не им е минавало даже, че османлиите са ги поизтрепали, за да ги върнат към „етнокорена им”. Но Реджепов е предвидил и тази евентуалност, за да ги успокои с думите: „Помаците са и държавообразователи не само на България, независимо как се казват днес държавите им”. Като научили това, някои от европейските народи така се втрещили, че забравили да говорят майчиния си турски език. Затова днес им изпращат емигранти, за да им опреснят езиковата памет. Като истински нов прочитвач на историята, Реджепов не търпи конкуренция, особено ако тя иде от някакъв си атонски монах, дръзнал без одобрението му да свестява българското национално самосъзнание, та било то и през далечното Възраждане. „Атонският монах Паисий Хилендарски написа най-съвършената си лъжовна книга „История славянобългарска… И този свещен лъжец е канонизиран за светец от Българската православна църква, вместо да бъде анатемосан” – пише той. А ние се чудим и маем, защо сърбите ни свиха Хилендарския манастир, защо гърците прибраха оригинала на „сию историйцу” и сега без тяхно съгласие не можем да припарим на Атон. Ами то било, за да ни предпазят от Паисиевите лъжеписания. Иначе как ще четем гениалните Реджеповски прозрения, ако сме заразени от бацила на патриотизма. „Една от отправните ми точки са Априлските събития през 1876 г. и особено т.н. Баташки кланета” - въвежда ни сам авторът в дълбоките води на своите научни дирения. И като добър стратег, не оставя тълпата дълго да се чуди относно замислите му, а отсича направо: „Априлското въстание е силно хиперболизирано. Баташкото клане – също. Всъщност вече се доказва от истинските рицари на историческата правда, че СЛУЧАЯТ Е КРИМИНАЛНО БИТОВ и не е имало такова масово клане, както се митологизира”. За да бъде по-запомняща се, криминалната хроника е преразказана на няколко места в текста в стилистиката на сапунките. Естествено на първо място стои историческото „кърваво писмо”, което е написано „с кръвта на един убит невинен мирен турчин”. Седял си човека спокойно на моста, смучел си наргилето и не щеш ли, появили се онези криминални типове, източили му кръвчицата, щото се скъпели да си купят мастило. И ето ти, заради един скръндзърлък - цяло Априлско въстание. Не стига това, но като получил писмото в Панагюрище „въодушевеният народ се събра на площада, запя революционни песни, слуша разпалените речи на Бенковски и се разпръсна, за да убива мирно турско население, където и да беше то”. Така „след речта на Бенковски са убити 1000 мюсюлмански селяни и са разрушени 3 000 къщи”. Горките османлии, не случиха на рая. Остави че така мирно си съществуват под сянката на падишаха, никого с пръст не пипат, преживят си кротко пилета и баници, но трябва пет века да берат страх от страна на тези неблагодарници българите, дето и един зъбен данък им се свиди да плащат. Според авторът, на българите „не са потръгнали нещата с хайдутлука, четническите брожения и мижавите въстания”. „Реално, ние сме нямали трагичния героизъм през 1876 г.” – казва Реджепов, за когото това е само един „мит, който реално е отсъствал от живота”. „Ако инсценировката не се назореше, Априлското въстание първо би приключило като ЕДНА КОКОШКАРСКА ИСТОРИЯ”. И за да няма съмнение в позицията му, авторът пак повтаря: „Оценката е, че става дума не за въстание, а за КРИМИНАЛЕН МЕТЕЖ. От съвременна гледна точка, съобразно съвременното законодателство, ТОЗИ ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ покрива съставките на разбирането за геноцид”. Ето тук дори самите анкарски историци се почудили, как са проспали първия световен гяурски геноцид над османлиите и побързали да насрочат балканска конференция с видно македонско участие, за още един прочит на комшийската история. Вместо да гонят европейските ценности и да се върнат към мюсюлманската си същност, дебелите глави на батачани не увирали и от чист инатлък взели че спретнали една провокация. Когато гръмнала първата пушка турците пак не им обърнали внимание, обърнали се на другата кълка и продължили спокойно да си хъркат. В един слънчев априлски ден на 1876 г. обаче те на свой ред зяпнали от учудване, защото пред собствените им милозливи сънени очи батачани взели, че се затворили в храма. „В тази църква е станало взаимно клане, преписано от провокаторите на тази кървава драматична вакханалия на помаците”. Турците и башибозука инстинктивно грабнали ятаганите и се втурнали към храма, но бързо се сетили, че „турчин ли, османлия ли практически не е прекрачвал прага на църква”. Така стоейки напълно отчаяни и безпомощни отвън, „след като турците не се включват в общия замисъл, трябваше да се извърши самоклане – ритуално клане в Баташката историческа църква”. „Пръв е Кочо, след него са другите, а тези, които не са пристъпили към чудовищния акт са били клани от свои”. „Не само Кочо, но и мнозина са започнали в църквата ритуални убийства и самоубийства” – повтаря и повтаря до безкрай Реджепов. „Загиналите в тази трагедия батачани са курбан, принесен от своите”. „Измисленото Баташко клане от долу до горе и от горе до долу е абсурдна и то най-голяма лъжа в националната ни история” – гордо приключва той. На това място сам авторът взел че се изумил от собствените си пасквили и решил да поясни все пак, кого са искали да впечатлят батачани, след като турците изобщо не им обърнали внимание, а продължили да си смъркат енфието. Тук на помощ му се притичват Мартина Балева и Улф Брунбауер, които услужливо му подсказват, че като си нямаш история, започваш да си я измисляш сам, за да те забележат важните фактори в света. Ето това е български национален рекорд, достоен за Гинес – да си спретнеш сам курбан в чест на Великите сили, та да могат и те сеир да гледат. И понеже пейзажът продължава да му се струва все още стеснен, авторът не пропуска да подреди на позорната скамейка и църквата. „Канонизирането на така наречените „мъченици” от измисленото и нагодено за целите „баташко клане”, отново според великия изследовател е „по поръчка на църквата”. Като минало време обаче, духовниците се засрамили и взели, че ги канонизирали. „Църквата с това си измива собствения грях, за провокираното от нея самозаколение. А може би в това време да е господствала секта, известна днес с провокиране на масови самоубийства” – продължава с прозренията си този невиждан и нечуван до сега пророк. А нашите владици взели, че се вързали на приказките му за агентурните им изцепки в миналото, посипали главите си с „ролекси”, метнали се на луксозните си лимузини и отпрашили в небитието. Като истински демократ и обновител на евронацията ни, Реджепов ни нарежда: „Би следвало да се огледаме в собствения си образ, което ще рече, че би следвало не да възхваляваме терористични актове, окървавили историята ни, а да ги осъдим категорично, ако искаме да сме една освободена от предишни грехове държава”. Че има неща за осъждане има, ама къде е държавата… Политици с лопата да ги ринеш, ама държавници като няма. След толкова много помия, идва ред на „градивния елемент”. Тук авторът посяга не на кого да е, а на Апостола на свободата Васил Левски. Когато дошъл да освобождава Балканите от геноцида на раята над османлиите, император Александър II явно е подочул, че в Родопите се крие каймакът на мохамеданските прабългари и взел, че ги отделил в автономна Тъмръшка република. И Бисмарк му помагал в това начинание, защото като поназнайващ историята бил наясно, че и германците са дошли от Изтока. Те също може да са скрити мюсюлмани, но още не го знаят… Може да им дадем назаем нашия автор, та да ги просвети. Та тези двамата върли монархисти, поставили начело на Рупчоса Ахмед ага, чиято злокобна сянка тегне не само над изпепелена Перущица. За нашия „рицар на историческата правда” обаче, Ахмед ага е „президент” на Тъмръшката република. Интересно, кой му е бил парламента – окървавеният башибозук явно, та да бие по републикански на червено. Освен това Тъмръшката република е „образец на реализирани възрожденски идеали” – казва авторът и не се спира до тук: „Моите скромни проучвания и разработки за Тъмръшката република ми дават основания да смятам, че тя е била ПРАКТИЧЕСКО ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ИДЕАЛА НА ЛЕВСКИ за държавата на народовластието и вишегласието народно”. Представяте ли си, ако проучванията не бяха само „скромни”. Ето какво е искал да спасява Левски в самара на коня си – конституцията на Помашката република, която един ден да реализира пролетарият Ахмед ага. Иначе демокрацията нямаше да бъде пълна само с един главорез-президент начело. Българите като научили, че агата ги изпреварил в уроците по демокрация, взели че се засрамили от себе си и по време на Съединението подарили „републиката” на турския султан. То българите на кого какво ли не са подарявали: на сърбите – Македония и Западните покрайнини, на гърците – Тракия и Македония, на румънците – Северна Добруджа, та сега за една „земя колкото човешка длан” ще се колебаят. Злите езици обаче подозират, че българите направили това дарение от срам, защото не могли да разгадаят твърдението, как така помаците имат едновременно тракийски, славянски, прабългарски, персийски, ирански, кумански, печенежки, турски и арабски корени, затова махнали с ръка и оставили главоблъсканицата на анкарските логотети. Ако Реджепов се беше сетил да цитира и бившия президент Тургут Йозал, че Омир не е нищо повече от турският поет Омар, щеше да улови и гръцката следа, и със сигурност можеше да стане я член-кореспондент, я академик, защото напоследък и тях ги харчат като втора употреба на килограм. Какво стана с „Балканската война в Родопите 1912-1913 г.” ще запитат някои зяпачи. Идва й реда. Тук сценарият е пълен екшън. Главното стратегическо направление на съюзническите войски, според автора, не е нито Източна Тракия, нито Македония – „въпросът е да бъде изчистен региона от помаците”. Явно Одрин, Солун, Охрид, Скопие, Битоля и т.н., като видели, че не идва никой да ги освобождава, паднали от само себе си. Затова „братоубийствените необявени войни от 1912 и 1913 г. и подменените военни действия с „нежни” средства са тотален физически и духовен геноцид” – резултат от българския „РАДИКАЛЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ”. Втурнали се, значи, българи, гърци, сърби, черногорци, обградили Родопа планина и се почнали едни голи хорá на тъмръшлийски девойки пред погледите на войниците, за чудо и приказ. Нищо, че тези безобразия ги е вършел Мехмед Синап, може пък той да е прероден български генерал например, щом авторът е прероден непокорник… За да развихри драматизма на сюжета, Реджепов свидетелства с показанията на покойната си майка, че по личното разпореждане на полковник Владимир Серафимов са убивани български войници, след което главите им, увити в шинели, са поставяни в помашки къщи, за да има претекст командирът им да разрушава цели села. Затова помаците хукнали да бягат с турската армия, но после незнайно защо решили да се върнат при „класовите си врагове”. Странно е, че България забравила да затвори границите си, както мъдро постъпила Турция, за да не пусне тракийските българи обратно в домовете им. Явно, че на България са й липсвали драскописци, та затова оставила на бял свят в Смолянско да се появи Реджепов, за да заклейми всякакви чествания не само за полковник Серафимов, но и за онзи „връх на позора” – Кавгаджик, където „на кръгли и полукръгли годишнини идваме, за да се поклоним пред една изкуствено изградена слава”. Ако си мисли някой обаче, че „геноцида” над родопските помаци е резултат само от „официалната извратена държавна политика спрямо малцинствата”, той не познава все още добре автора. „България най-много се облажва от войната – твърди Реджепов. – Цената на облажването пак е заплатена от родопчани. Целта на държавата е ясна – да напълни изпразнените си хамбари от район, изпреварил в икономическо и духовно отношение вътрешността на държавата… Точно тази пирамида на завистта бе и причината за трагичните дни в Родопския край през 1912 г.” Ето тук е развръзката – друго е да си живееш в автономия – колкото си по-дребен, толкова си по-богат по логиката не на икономиката, а на авторовите съшити с бели конци поръчкови внушения. Затова не е изненадващо да прочетем, че процесът на „етно-религиозно прочистване на Родопския масив, не е преставал и до днес”. И още: „Събитията в Родопския край по време на Балканските войни и след тях ни звучат като етно-религиозно прочистване. За беда тези войни сложиха началото на този процес, който е продължавал, КОЙТО ПРОДЪЛЖАВА И ДНЕС ПО ЦИВИЛИЗОВАН НАЧИН ПОД МАСКАТА НА ДЕМОКРАТИЧНО ПРЕУСТРОЙСТВО”. И още: „Трагедията за родопчани започна с началото на Балканската война, за да продължи до 1944 г. и след 1989 г.”, когато родопчани разбрали, „кой им е бил истинският душманин”. „Десети ноември 1989 г. за родопчани бе най-новата черна страница, необратимата страница на тоталната обреченост”. Край! Стига толкова, макар да има още. Безпартийният автор не може да се удържи да не каже, че само след 9 септември 1944 г. родопчани си поели за кратко „глътка въздух”. Тук не липсват и позабравените вече цитати на Ленин за Балканската касапница, позицията на комунистите за предателската роля на българската буржоазия, както и призивите на в. „Работническо дело” за общи действия между българския и турския пролетариат (не че го е имало). В името на този класово-партиен подход той, след като изрича от трибуната проклятие над България, спуска директивата да изчистим домашните си извори от „нагласен антипомакизъм”. Европейският подход в работа на автора най-много проличава в едно знаково твърдение, което даже Хитлер и Мусолини не са в състояние да измислят. „У нас проработва идеологията на фанатичния национал-шовинизъм, на нацизма, много преди да го стори Мусолини и Хитлер. Просто тогава не е било познато понятието „фашизъм”. Ето тук вече Хитлер не издържал, дето му отнемат приза за авторство, затворил се в бункера си и се самозапалил ритуално с жена и куче до себе си. И тъй като пророк не бива без пророчества, авторът е осенен от следното прозрение, с което направо ни покосява всичките: „С обществената дезинформация се проправя път на началото на един безкраен процес с възможно ускорено осъществяване на идеята за изграждането на изчистена християнска държава. ПОЖЕЛАВАМ СИ ДА БЪДА ДОБЪР ПРОРОК – ТОВА НЯМА ДА ГО БЪДЕ”. Какво ти пророчество – това си е направо плагиатство. Нека си припомним, че когато стана Косовското мурабе, Бил Клинтън заяви, че след разправата с комунизма, идва ред на православието и българите щат не щат, ще трябва да приемат „ислямските ценности”. После всичко се приписа на Мониката, която направила грешки в „симулацията” на превода, защото устата й била заета с други държавни работи. И мислите, че човекът е сам в това гениално творчество – не, ни най-малко. Той откровено споделя, че няма как да го манипулират „със задгранични душмани” или „зомбират с преките ни съседи, за които макар и оскъдно давани знания знаем, че в най-трудни времена са ни се притичали на помощ”. Българите също викали Турция да ги спасява, особено в Добруджа, където шопите яко го били закъсали по време на Първата световна война. Турция веднага с готовност се отзовала изотзад. „Спасена е България, НО БЪЛГАРИЯ ЗАБРАВЯ ЗА ТОВА!” Само „българският великодържавен шовинизъм води у нас пропаганда срещу Турция по проблемите на арменци и кюрди” – пише Реджепов, явно за да ни подсети за дълбоко скрития и невидим до сега помашки геноцид. Откакто някои български историци изучиха анадолските термини за „османското присъствие”, редом с вехториите на марксическата историография започнаха да се мъдрят и зле прочетени „европейски ценности”, които напоследък неграмотни писачи непрекъснато ни подмятат. „Едно ориентирало се към европейските стандарти общество, едно общество прегърнало за идеал човешките права, следва да снеме ореола за Балканската война, следва да я осъди и признае геноцида, извършен срещу родопското население” – поучава ни по европейски авторът. Този ореол, колкото и на някои да им се иска, няма как да се заличи, защото е изваян от прекършени мечти и съсипана младост, от кръвта на хиляди покосени животи на всички онези, оставили костите си по бойните полета за милото ни Отечество, а не за златни гологани. И ако някой не е способен да пролее над техните гробове дори една сълза, то нека не се опитва да им отнема поне капката мастило, което са заслужили, вписвайки се сами в историята. Накрая искам да заявя: прав е авторът и аз напълно го подкрепям, че „трябва да има нов прочит на българската история, за да могат най-после да уврат главите на някои набедени и предубедени, престарели, но не втасали зелени мозъци и съвести”. Наистина, много боклук се натрупа в днешната българска историография и има нужда от голяма метла. Евробългарски Зяпач /разпознаваем псевдоним на Лизбет Любенова/

На прожекцията в Плевен на филма "На Нож!" (05.12.2012) в публиката имаше много ученици

Тези предложения се предлагат на администратора, ако някой друг може да ги вземе да ми се обади

Автор: Вергилий Атанасов С тази книга Академично издателство „Проф. Марин Дринов” започва да представя за първи път пред българската и чуждестранната публика огромното документално наследство на етномузиколога Вергилий Атанасов (1921-2002). Той е работил от 1953 г. до 1983 г. в Института за музикознание към БАН, като се специализира в изучаването на българските народни музикални инструменти. В книгата са включени автентични фотографии на изпълнители и аудиодиск с теренни записи на автентичен фолклор, които се публикуват за първи път. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=984

Автори: Василка Танкова, Йорданка Гешева, Даниел Вачков, Владимир Златарски, Дивна Гоцева, Алека Стрезова Купи: http://www.baspress....php?l=b&id=1006 Настоящото издание е вдъхновено от идеята да се погледне на Балканските войни през очите на съвременници, българи, заемали по това време различни позиции в обществото. За съставянето на корпуса са подбрани текстове, по-голямата част от които са обнародвани в книги или отделни брошури и които нямат второ издание.

Автор: Яница Димитрова Книгата акцентира на една различна гледна точка към управлението на организацията: с помощта на „невидимите ценности“ – корпоративната култура, организационната идентичност, корпоративния имидж и репутацията на компанията, което да доведе до подобряване на конкурентното ú представяне в съвременната динамична бизнес среда. Изследователското внимание е фокусирано върху корпоративната култура, защото тя придава уникалност на компанията, отличавайки я от конкурентите ù. Систематизирани са основните аспекти на корпоративната култура, които допринасят за повишаването на конкурентните предимства на компаниите. Анализирани са емпирични изследвания за позитивната релация между корпоративната култура и конкурентоспособността в средата, в която различните компании реализират своята бизнес дейност. Инструментализирани са теории и подходи с цел практическото им приложение в реална бизнес среда за повиша¬ване и устойчивост на конкурентните предимства на компаниите. Теорията, представена в книгата, е подкрепена с анкетно проучване на автора сред топмениджърите на 1000 български фирми, за да се разкрие дали българските бизнесмени разбират и осъзнават значението на корпоративната култура като фактор за повишаване на конкурентоспособността. Разработени са и изследвания на случаи (case studies), кои¬то разкриват значението на корпоративната култура за цялостното успешно развитие на компанията. Купи: http://www.baspress....php?l=b&id=1002

Съставители: Божанка Ганева, Николай Кауфман Редактор: Димитрина Кауфман Книга LХІV от Сборника за народни умотворения и народопис съдържа текстовете и нотите на 1752 народни песни от Централна Тракия – Ямболско и Старозагорско. Съставителите са ги записали най-вече в края на 60-те години на ХХ в. и са ги подредили според мястото им в живота на тамошното население. Сборникът е снабден с ценни показалци – на песните по тактов размер и по тонов обем, както и на селищата, в които са записани. Накрая са изведени и характерните ритмични групи. Композитори, поети, научни работници и любители на фолклорното ни наследство ще черпят от сборника обилни образци за творчество, ще възвърнат към нов живот стародавни фолклорни паметници на нашия народ. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=981

В проект е създаване на Център по азербайджанска култура и език Уважаеми колеги, На официално посещение в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ беше Н.ПР. Емил Каримов, посланик на Република Азербайджан. Посещението беше във връзка със затвърждаването и задълбочаването на българо-азербайджанските отношения. През октомври тази година проф. дин Иван Илчев – Ректор на Софийски университет, беше на официална визита в Баку. Една от основните теми на проведената среща днес беше създаването на "Център по азербайджанска култура и език" във Факултета по класически и нови филологии, Катедра Тюркология на Софийски университет. За следващи и по-конкретни стъпки в тази посока предстои среща с Декана на Факултета по класически и нови филологии – проф. дфн Цветан Теофанов.

Материала, за който по-горе стана въпрос е публикуван в последния брой на списанието (Хаджиоглу Пазарджик) Статията може да я прочетете онлайн от тук: https://www.chitatel.net/hadzhioglu-pazardzhik/ Ще се радвам и на коментари!

Музиката и природата създават една уникална снимка

През изминалите две седмици ние от списание "Българска Наука" отидохме в Пловдив, Враца, Хасково и Разлог да представим документалния филм "На Нож!" посветен на 100 години от Балканската война. Благодарим на всички за оказаната подкрепа на всички, които ни помагат в организирането на тези прожекции! Продължаваме с посещението на различни градове из България за популяризиране на делото на нашите предци. Предстоящи прожекции: 24 ноември: Пловдив, Регионален исторически музей - 14:30 26 ноември: Велико Търново,17.00 ч. във Великотърновския университет 27 ноември: София, ВМРО, 18:00 часа 29 ноември: Благоевград, 18.30 ч., зала "22 септември" 1 декември, Добрич, (в момента се уговаря точен час) в Народно Читалище "Йордан Йовков" 3 декември: Русе, 18.00 ч. в Регионалния исторически музей 5 декември, Плевен, 17:30 ч. Военен Клуб Плевен Очаквайте още прожекции! Росен Теодосиев представя филма "На Нож!" в Разлог Поздравления и подарък от кмета на Разлог Инж. Красимир Герчев на Росен Теодосиев (продуцент на филма "На Нож!")

Спечели и влез в невероятния свят на Джорд и Ани Конкурс за ЕСЕ - "Ние в Космоса" Квантови вълнения и галактически приключения ПЛЮС увлекателни факти за Вселената Книга първа Тайният ключ на Джордж за Вселената Включва най-новите идеи за черните дупки! Луси и Стивън Хокинг Тази страхотна книга съчетава завладяващи и забавни приключения с много от удивителните научни факти за нашата Вселена и планетите, включително и най-новите идеи на Стивън Хокинг за черните дупки. Плюс цветни снимки на истински гледки от Космоса! ЛУСИ ХОКИНГ е автор на два романа и на статии за много английски вестници. Тя живее в Кеймбридж със сина си. СТИВЪН ХОКИНГ е Лукасов професор по математика и теоретична физика в Кеймбриджкия университет. Той е всепризнат за един от най-брилянтните теоретици във физиката от Айнщайн насам. Книгата му „Кратка история на времето“ има огромен успех (над 12 милиона бройки, продадени в цял свят) и вече е издадена на повече от 30 езика. Това е първата им съвместна книга. Кристоф Галфърд (д-р) е бивш студент на Стивън Хокинг и е сътрудничил за научната част, детайлите и снимките в тази книга. Сега Кристоф живее във Франция, където се занимава с популяризиране на науката по занимателен начин. „Добре дошъл - каза Космос - във Вселената!” Когато домашният любимец на Джордж, неговото прасе, нахлува през оградата в съседската градина, момчето се среща с новите си съседи – Ани и нейния баща учен Ерик – и намира таен ключ, който му разкрива изцяло нов начин да гледа на света. Откъм Космоса! Защото Ерик има най-съвършения компютър на света, свръхинтелигентния Космос, който светкавично може да изпрати Джордж и неговите приятели до всяка точка на Вселената. Изведнъж Джордж се впуска в шеметно пътуване през необятните простори на космоса – покрай планети, през астероидна буря до самия край на Слънчевата система и отвъд. Но и някой друг крои планове за Космос – планове, които ще поставят Ерик и Джордж в ужасна опасност. А в Космоса няма нищо по-опасно от черна дупка... „Съчетание на детско удивление с интелект на гений.“ Сънди Таймс за „Кратка история на времето“ Едно приключение извън-този-свят от Луси и Стивън Хокинг Очаквайте скоро и втората книга - Джордж търси съкровища в Космоса Цена 18 лв. ISBN 978-954-28-0850-3 Втора книга Джордж търси съкровища в Космоса Луси и Стивън Хокинг Цена 18 лв. ISBN 978-954-28-0886-4 Втора книга за Джордж, Ани, Ерик и, разбира се, Космос от ЛУСИ ХОКИНГ и професор СТИВЪН ХОКИНГ – най-прочутият научен гений във Вселената! За книгата: „Тръгваме на голямо космическо пътешествие – каза Ани. – Така че слушайте, спасители на планетата Земя, и се пригответе за среща с Вселената!“ Ани, най-добрата приятелка на Джордж, има нужда от помощ. Нейният баща учен Ерик работи по космически проект... и всичко се обърква. На Марс е кацнал робот, но той се държи много странно. А сега Ани е открила нещо изумително в суперкомпютъра на татко си. Дали е съобщение от извънземни? Възможно ли е някъде там да има живот? Как се намира планета в открития Космос? И ако попаднеш на извънземни, какво ще им кажеш? Това страхотно приключение не е само спиращо дъха шеметно пътешествие за драматично търсене на съкровища в Космоса, то също така е ПЪЛНО с много от НАЙ-НОВИТЕ научни знания за нашата Вселена, като включва и специални есета от някои от най-големите учени в света! Ще успее ли Джордж да разгадае космическите следи, които го отвеждат в пространството на невероятно търсене на съкровища из Галактиката? Страхотна приключенска история, ПЪЛНА с драма и силни усещания. И има страшно много ИСТИНСКИ ФАКТИ за космическото пространството. За авторите ЛУСИ ХОКИНГ е автор на два романа за възрастни, писала е за много английски вестници и се изявява също по телевизията и радиото. Луси е изнасяла популярни беседи за космически пътешествия и наука пред деца по целия свят, включително една реч на тържеството по случай петдесетата годишнина от създаването на НАСА в САЩ. Неотдавна нейно ДНК бе изпратено в Космоса като част от „Проект безсмъртие“, който сега се съхранява на Международната космическа станция, в случай че човешкият род загине неочаквано. През 2008 г. Луси получава наградата за популяризиране на науката „Сапио“. Тя живее в Кеймбридж със сина си. СТИВЪН ХОКИНГ е Лукасов професор по математика в Кеймбриджкия университет. Той е всепризнат за един от най-брилянтните теоретици във физиката от Айнщайн насам. Книгата му за възрастни Кратка история на времето има феноменален успех по целия свят и вече е издадена на повече от 30 езика. Последната му книга за възрастни Великият замисъл (с Ленард Млодинов) излезе през октомври 2009 година. ГАРИ ПАРСЪНС е завършил изобразително изкуство в Кентърбъри и е изучавал илюстрация в Брайтънския университет. Произведенията му са спечелили няколко награди, включително наградата за детска книжка Червената къща през 2004 г. за илюстрованата му книга Кофата на Били. Гари живее в Лондон. Следните изтъкнати учени – от Франция, Обединеното кралство и САЩ – също са допринесли за тази книга: проф. Бърнард Кар, Лондонски университет, Обединеното кралство д-р Брандън Картър, обсерватория в Париж–Мюдон, Франция проф. Джеф Марси, университет в Бъркли, Калифорния, САЩ лорд Мартин Рийс, Кеймбриджки университет, Обединеното кралство д-р Сет Шостак, SETI, САЩ. Трета книга Джордж и Големият взрив Цена 18 лв. ISBN 978-954-28- Луси и Стивън Хокинг Историята ни започва преди 13,7 милиарда години... Пътувайте през Вселената с Джордж и открийте... как да карате лунен ровър какво да правите, когато предприемате пътешествие до Андромеда и какво се е случило само части от секундата след Големия взрив Книгата е пълна с много истински факти за Вселената и Космоса благодарение на ЛУСИ ХОКИНГ и СТИВЪН ХОКИНГ. Междугалактически научен шедьовър! Връщане до началото на времето На път е да бъде осъществен един от най-големите научни експерименти на всички времена – и Джордж и Ани са заели места на първия ред! Ерик, таткото учен на Ани, се отправя към Големия адронен колайдър, за да изследва най-ранните мигове на Вселената – Големия взрив. Той е въоръжен със своя верен суперкомпютър Космос и сякаш нищо не може да се обърка... ... докато Джордж и Ани не разкриват пъклен заговор за разрушаването на експеримента! Сега Джордж е въвлечен в ужасяващо приключение – насред далечна галактика и в квантовия свят, – докато двамата с Ани се надпреварват с времето, за да надхитрят страшна група, поставила си за цел унищожаването на науката... Тази невероятна приключенска история включва и някои от НАЙ-НОВИТЕ научни теории за пътуването във времето и Големия взрив, както и специални есета от някои от водещите учени в света! ПЛЮС – цветни снимки на истински гледки от Космоса! СТИВЪН ХОКИНГ е директор на Изследователския център по теоретична космология в Кеймбриджкия университет. Той е всепризнат за един от най-брилянтните теоретици във физиката от Айнщайн насам. Книгата му за възрастни „Кратка история на времето” се е продала в повече от 12 милиона бройки по света и е преведена на над 30 езика. ЛУСИ ХОКИНГ е автор на два романа за възрастни, писала е за много вестници и се появява по телевизията и радиото. През 2008 година Луси получава наградата за популяризиране на науката "Сапио". Тя живее в Лондон със сина си. "Джордж и Големият взрив" е тяхната трета съвместна книга за Джордж, Ани, Ерик и, разбира се, Космос. Следните изтъкнати учени също са допринесли за тази книга: д-р Майкъл С. Търнър, Чикагски университет, САЩ д-р Пол Дейвис, Аризонски щатски университет, САЩ д-р Кип С. Торн, Калифорнийски технологичен институт, САЩ

Напиши ЕСЕ и спечели книгата: Конкурс за есе на тема "Ние в Космоса" Книгата “Въведение в космонавтиката” е посветена на една интересна, но същевременно и сложна интердисциплинарна научна и научно-приложна област – космическите изследвания и технологии. След кратки сведения за космическото пространство, околоземния космос и изучаването им, читателят се въвежда в отделните елементи на космонавтиката. В книгата са включени и част от резултатите, получени от автора по време на над 30 годишната му работа в Института за космически и слънчево-земни изследвания при Българска академия на науките Купи: http://www.baspress.....php?l=b&id=755

Днес прожекцията в Хасково мина чудесно, благодарим на всички, които дойдоха! Утре продължаваме! 21 ноември: Разлог, 17.00 ч. в сградата на читалището 23 ноември: Пловдив, 18.30 ч. в Регионалния исторически музей 26 ноември: Велико Търново,17.00 ч. във Великотърновския университет 29 ноември: Благоевград, 18.30 ч., зала "22 септември" 3 декември: Русе, 18.00 ч. в Регионалния исторически музей

Проучване сочи необходимост от повече усилия за придобиване на умения в областта на ИТ и предприемачеството в училище http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-1224_bg.htm Обучението за придобиване на умения в областта на ИТ, предприемачеството и активната гражданска позиция е от основно значение за подготовката на младите хора за съвременния пазар на труда, но като цяло на тези универсални умения все още не се отделя достатъчно внимание в училищата в сравнение с основните езикови, математически и природонаучни умения – това сочи нов доклад на Европейската комисия. Отчасти проблемът произтича от трудностите във връзка с оценяването. Така например едва в 11 европейски държави (Белгия (фламандската общност), България, Естония, Ирландия, Франция, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словения и Финландия) съществуват стандартизирани процедури за оценяване на уменията по заемане на гражданска позиция, с които се цели да се развият критичното мислене и активното поведение както в училище, така и в обществото. В нито една от всичките 31 държави, участващи в проучването (27-те държави — членки на ЕС, Хърватия, Исландия, Норвегия и Турция), няма установени процедури за тестване на уменията в областта на ИТ и предприемачеството. В доклада също така се подчертава напредъкът, постигнат при обучението за придобиване на шест от осемте ключови компетентности, определени на равнището на ЕС за цел при ученето през целия живот, насочено към придобиване на знания, умения и поведенчески нагласи. „Само ако осигурим на децата и на младежите необходимите умения, в това число и универсални умения, ще можем да гарантираме, че Европейският съюз ще разполага с необходимите средства, за да продължи да бъде конкурентоспособен и да съумее да се възползва от възможностите, които предлага икономиката на знанието, заяви Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта. — Това проучване ни разкрива кои са областите, в които е необходимо подобрение, и най-важното — действията, които трябва да предприемем, за да предоставим повече възможности на нашите младежи. В подеманата днес стратегическа инициатива за преосмисляне на образованието ще набележим конкретни предложения, за да постигнем това.“ Универсалните умения по принцип се усвояват като част от другите предмети в училище и в повечето държави обучението в областта на ИТ, предприемачеството и заемането на гражданска позиция е включено в националните учебни програми. Съществуват обаче немалко различия. В девет държави (Германия, Нидерландия, Италия, Гърция, Румъния, Ирландия, Дания, Белгия (фламандската общност) и Хърватия) обучението по предприемачество не е изрично застъпено в началния етап на основното образование, докато умения за работа с цифрови технологии се преподават в началните училища във всички държави, с изключение на Хърватия. Изненадващ е фактът, че все още не е обичайна практика компютърните умения да се преподават като част от обучението по наука, математика или езици. В доклада се посочва, че за интегриране на обучението по ИТ, предприемачество или гражданско поведение в основните предмети може да е необходимо училищата да променят методите на преподаване, както и да бъдат установени общоприети учебни резултати и подходящи методи на оценяване. С доклада се предоставят аналитични данни, които могат да бъдат използвани от разработващите политики лица и чрез които се подкрепя подходът, възприет в новата стратегия на Европейската комисия за преосмисляне на образованието, която предстои да бъде приета утре (20 ноември). В стратегията се очертават мерките, които всяка държава членка следва да предприеме, за да гарантира, че в рамките на образователните системи и системите за обучение се предлагат уменията, необходими на едно модерно работно място. Контекст Осемте ключови компетентности в рамките на ученето през целия живот за придобиване на знания, умения и поведенчески нагласи бяха определени на равнището на ЕС през 2006 г. Те са следните: общуване на родния език; общуване на чужди езици; компетентност по математика и основни компетентности в областта на естествените науки и технологиите; компетентности в областта на цифровите технологии; социални и граждански компетентности; инициативност и предприемачество; придобиване на умения за учене; умения за отчитане на културните различия и изразяване. В основаващо се на знанието общество тези компетентности са от основно значение, за да може да се отговори на потребностите на пазара на труда, социалното сближаване и необходимостта от активно гражданско участие. Идеята е да се повишат гъвкавостта и адаптивността, удовлетворението и мотивацията. В проучването се очертава постигнатият в преподаването на тези компетентности напредък и се предлагат мерки, чрез които да се гарантира, че предлагащите образование и обучение структури вземат предвид промените в търсенето на умения. В текста на доклада не са обхванати компетентностите за придобиване на умения за учене и за отчитане на културните различия и изразяване. В документа е обобщена информация от седем доклада, изготвени неотдавна от мрежата „Евридика“, и са обхванати задължителното и средното образование в общообразователните училища в 31 европейски държави, участващи в проучването. Референтната година е учебната 2011/2012 година. „Евридика“ Докладът е изготвен за Комисията от мрежата „Евридика“, която се състои от 38 национални структури, разположени в 34 държави (държавите — членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Сърбия, Турция, Хърватия и Швейцария). Мрежата се координира и ръководи от Изпълнителната агенция на ЕС за образование, аудиовизия и култура. За повече информация Пълният текст на доклада на английски език е на разположение тук, основните елементи (на английски език) може да бъдат прочетени тук. Европейска комисия: Образование и обучение Уебсайт на комисар Андрула Василиу Съобщенията на г-жа Андрула Василиу в Туитър можете да следите на адрес @VassiliouEU За контакти: Dennis Abbott (+32 2 295 92 58) Dina Avraam (+32 2 295 96 67) Приложение Фигура 1: Интегриране на компютърните, гражданските и предприемаческите умения в националните учебни програми (от началния етап на основното образование до гимназиалния етап на средното образование), учебна 2011/2012 година Фигура 2: Ключови компетентности, оценявани чрез национални стандартизирани тестове (от началния до прогимназиалния етап на основното образование), учебна 2011/2012 година Фигура 3: Наличие на преподаватели — специалисти по четене, в началните училища, учебна 2011/2012 година http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-1224_bg.htm

Резултатите от току-що приключилия конкурс на ФНИ на МОМН за 2012 http://www.bulfund.com/ 1. НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВРСИТЕТ - СОФИЯ ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”, ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА – БАН, НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ – 400000лв. - СРЕЩУ КРИЗАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО. СТРАТЕГИЯ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ ЧРЕЗ НОВ КОМУНИКАТИВЕН ПОДХОД ЗА МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНО ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ 2. НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ - 198 000лв. - МОНИТОРИНГ И ПРЕВЕНЦИЯ ОТ ЕКОЛОГИЧНИ БЕДСТВИЯ ЧРЕЗ ИЗГОТВЯНЕ НА МЕТОДИКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗЕМНО-НАСИПНИ СЪОРАЖЕНИЯ НА РЕЧНИ КРАЙБРЕЖИЯ И МИКРОЯЗОВИРИ ЧРЕЗ ГЕОРАДАР 3. УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ – 220000лв. - АВТОРСКОПРАВНА ПОЛИТИКА НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ И КУЛТУРНИ ИНСТИТУЦИИ 4. УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ – 360000лв. - ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО - КОМУНИКАЦИЯ И СОЦИАЛИЗАЦИЯ ЧРЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ 5. СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА – 460000лв. - ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО СРЕЩУ АНТИЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1940-44 Г. ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛИТИКО-ПРАВНИТЕ И СОЦИО-КУЛТУРНИТЕ МОДЕЛИ НА ПРЕСЛЕДВАНЕТО И СПАСЕНИЕТО 6. ОМДА ЕООД – 160000лв. -СЪБИРАНЕ, СИСТЕМАТИЗИРАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ НА НАРОДНАТА ПАМЕТ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО СПОНТАННАТА ПОЛИТИЧЕСКА, ГРАЖДАНСКА И ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1984-2001 Г. И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕЯ 7. ФОНДАЦИЯ РАЗВИТИЕ И РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕСУРС ЛОРЕН ЕООД – 250000лв. - ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА НАСИЛИЕ И РЕГУЛАЦИЯТА МУ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО. РОЛЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО 8. НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ - БАН ИНСТИТУТ ЗА КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БАН БЪЛГАРСКО НАУЧНО ДРУЖЕСТВО – 480000лв. - НИАР "КАБИЮК": КОМПЛЕКСНО ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕДНА ОТ ИЗВЪНСТОЛИЧНИТЕ ВЛАДЕТЕЛСКИ РЕЗИДЕНЦИИ (АУЛ) НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО 9. ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ" ОФФ МЕДИЯ - 160 000лв. - ТЕЛЕВИЗИЯТА В БЪЛГАРИЯ 1954-2014 Г. ПРОГРАМИ - ЖУРНАЛИСТИКА - РЕГУЛАЦИЯ - НОВИ МЕДИИ 10. НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ СЕКТОР ПРИ РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ – 200000лв. - СРАВНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ И ЕНЕРГЕТИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ПРИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ТРАКТОРИ И АГРЕГАТИ 11. АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО" МАРИН ДРИНОВ" – БАН - 320000 лв. - АВТОМАТИЧНО ИЗВЛИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЧРЕЗ ЕЗИКОВИ ТЕХНОЛОГИИ И ВЕРОЯТНОСТНИ МОДЕЛИ 12. РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ, КРЕСТА ООД - 350000лв. - КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И МЕСТНО РАЗВИТИЕ НА ЮЖНА БЪЛГАРИЯ 13. НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ – 300000лв. - ИЗМЕРВАНЕ, ИЗСЛЕДВАНЕ, АНАЛИЗ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РАБОТНИТЕ ЕЛЕКТРОМАГНИТИ ПОЛЕТА НА МОБИЛНИТЕ УСТРОЙСТВА ВЪРХУ ЗДРАВЕТО И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ГЪСТОНАСЕЛЕНИ РАЙОНИ 14. СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ – 300000лв. - БРУТНИЯТ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ (1500 -1870 - 2000 Г.) : СТАНДАРТ И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ 15. АСОЦИАЦИЯ НА ДОКТОРАНТИТЕ - БЪЛГАРИЯ СДРУЖЕНИЕ "ПОЛИТОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР" - 420000лв. - ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ПРОУЧВАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА НАУКА - БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА СРЕДА НА ДОКТОРАНТИ, ПОСТ-ДОКТОРАНТИ И УТВЪРДЕНИ УЧЕНИ ОТ БЪЛГАРИЯ, УНГАРИЯ, СЪРБИЯ И СЛОВЕНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С БИЗНЕСА ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНОВАТИВНА И КОНКУРЕНТНОСПОСОБНА ИКОНОМИКА 16. НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ – СОФИЯ – 280000лв. - ВИРТУАЛНА ИЗЛОЖБА : ВЛАДЕТЕЛЯТ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ. МИТОЛОГИЯ, ДОКТРИНА, ОБРАЗНОСТ 17. ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ИНСТИТУТ ЗА ФУНДАМЕНТАЛНИ И ТЕХНИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ – 400000лв. - ЕКОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА РИСКА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА БЕЗОПАСНА РАСТИТЕЛНА ПРОДУКЦИЯ В РАЙОНИ С ХИМИЧНА ДЕГРАДАЦИЯ НА ПОЧВИТЕ 18. УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ - 200 000лв. - АВТОМАТИЗИРАНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА НА ДОКТОРАНТСКО УЧИЛИЩЕ В УНИВЕРСИТЕТСКИ СТРУКТУРИ 19. МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ – БОТЕВГРАД – 150000лв. - КОМПЛЕКСНА ПРОГРАМА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 20. АЗАРОФФ ЕООД – 260000лв. - ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОТНОШЕНИЕТО НА ПУБЛИКАТА КЪМ МУЗЕЙНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЧРЕЗ ТЕРЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - АНКЕТИ И АНАЛИЗ НА ДОКУМЕНТИ СВЪРЗАНИ С РОЛЯТА НА МУЗЕЯ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО. ИЗГОТВЯНЕ НА ПРОГРАМИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ И ИНТЕРАКТИВЕН САЙТ НА МУЗЕЙНИТЕ КОЛЕКЦИИ. 21. ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БАН СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" СДРУЖЕНИЕ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ЗА ТЪРГОВИЯ СФБ КАПИТАЛОВ ПАЗАР – 400000лв. - ПРОЕКТИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЕФЕКТИВНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ НА НАУЧНИЯ ПОТЕНЦИАЛ В БЪЛГАРИЯ Всички: REZULTATI-OT-KONKURSNA-SESIA-2012g2.doc

То имаше много лафове от онази вечер, но за жалост никой не записваше

Писма разкриват отношението към християнските жени през V век Епистоларното творчество на св. Аврелий Августин се представя за първи път на български език – „Избрани писма до жени” (ИК „ Изток-Запад”) допълва основните възгледи на ранното християнство и подчертава силно изразената грижа за духовната сила и отговорността на жената. В Античността има два фундаментални за дефинирането на човека и неговите социални и културни характеристики периода, твърди изтъкнатият изследовател на латинската литература Джанбиаджо Конте. Първият обхваща периода V-IV век пр. Хр. в Гърция и е свързан с езичеството, а вторият – IV-V век сл. Хр. – с християнската мисъл. Характерно за втория период е прецизното поддържане и старателно съхраняване на кореспонденцията на светите отци на Църквата. Силната потребност от споделяне и усещането за общност и съпричастност, които християнството създава в своето първоначално разпространение, намират материално превъплъщение в постоянната размяна на епистоларна комуникация между божите служители. Един от най-известните сред тях по това време е епископ Августин, днес познат като св. Аврелий Августин. Събраните негови епистоларни текстове в „Избрани писма до жени” осветляват и допълват основните християнски възгледи, изложени в неговите по-големи произведения. Те са ценни най-вече заради ярко изразената в тях грижа за жената, нейната духовна сила и отговорността ѝ както към нея самата, така и към семейството и цялата християнска общност. В своите писма Августин отговаря на въпроси, които неговите кореспондентки задават, разисквайки в дълбочина различни теми от християнската доктрина, вълнуващи обществото и днес, но по различен начин. Благодатта и свободният избор, молитвата, виждането на Бог, моралните дилеми, въздържанието от сексуални връзки, отношението към децата, парите и материалното са само част от засяганите в текстовете теми. В писмата си епископът разисква и влиянието на различни, разпространени по това време ереси, в съчетание с вдъхновено и старателно тълкуване на Светото писание. Изданието е автентичен исторически документ, който въвежда моментално в атмосферата на конкретната епоха. Книгата е превод от латински език (дело на Силвия Георгиева) и е част от поредицата „Vita Christiana”. * „Живеем полезно във времето само ако живеем заради спечелването на заслугата да живеем във вечността.” Св. Аврелий Августин

Пиер Бурдийо ни предлага да се отправим на едно възвишено пътуване през смайващите реалии на вдъхновяващите „Полета на духа” Внушителното издание „Полета на духа” (ИК „ Изток-Запад”) на Пиер Бурдийо е премиерно не само за България, но за целия свят, а съдържанието на книгата, макар и комплексно като тематика и стил, е с извънредна общокултурна и чисто човешка значимост. Интелектуалното светило Пиер Бурдийо (1930–2002) е може би най-известният френски социолог на ХХ век. Научното му дело и обществената му ангажираност заслужено му определят мястото на един от най-значимите участници във френския интелектуален живот, оказал изключително влияние върху хуманитарните и социалните науки и особено върху френската и световната социология. Творчеството на Бурдийо наложи в модерната социология няколко магистрални понятия: поле като фундаментално пространство на социално съперничество, хабитус като принцип на действие на социалните дейци и символно насилие като изначален механизъм за налагане на отношенията на доминиране. С пространно и академично покритие сборникът „Полета на духа” приветства читателя в свят, който анализира модерността блестящо – това е социалният свят в модерните общества, който се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните йерархии и се основават на опозицията между доминиращи и доминирани дейци, а не се свеждат само до конфликти между обществените класи. „Полета на духа” е сериозно заглавие със сложни теми, но с изчерпателен и брилянтно конструиран наратив. Изданието е специално не само заради академичната си и чисто общочовешка значимост като съдържание, но и защото е единствено по рода си. Книгата е част от един амбициозен проект: двутомникът „Полета“. Първият том е именно „Полета на духа“, а вторият предстои да излезе в началото на пролетта през 2013 г. и ще се казва „Полета на властта“. Двете части на „Полета”, включващи статиите на Бурдийо, посветени на ключовото понятие „поле“, са значимо културно събитие не само за България, но и за целия свят, тъй като никога досега не са били публикувани в този им вид.

Когато говорим за настолни книги с историческа и общочовешка значимост, се имат предвид именно епохални и фундаментално проникновени изследвания като паметния труд „Петата дисциплина” (ИК „ Изток-Запад”) на Питър Сенги – задължително и просвещаващо заглавие, което най-сетне се появява и в България. Уилям Деминг, един от абсолютните пионери в управлението на качеството, по съвършен начин описва ситуацията и поводите за появата на „Петата дисциплина”: „Преобладаващата у нас система на мениджмънт е унищожила хората ни. Те се раждат с присъща мотивация, самоуважение, достойнство, желание да учат, радост от научаването. Силите на това унищожение започват още в ранна детска възраст – награда за най-добър костюм за Хелоуин, оценки в училище, златни звезди и така нататък – през следването в университета. На работното място се правят класации на служители, екипи и отдели, дават се награди на най-добрите, наказват се най-слабите. Управлението чрез набелязани цели, коефициенти, стимулиращо заплащане и бизнес планове, съставени на парче, отдел по отдел, нанасят още загуби, незнайни и неведоми.” Смисълът, съдържанието и качествата на „Петата дисциплина” се дължат не само на изключителния автор Питър Сенги, но и на точно напипаната тема, която се разисква и анализира между страниците. Модерният свят е свят на промени: икономиката е глобална, бизнесът също, а натискът за намаляване на разходите и увеличаване на ефективността е безмилостен сред фирмите, които се конкурират в планетарен мащаб. Времето за мислене е все по-малко, като в много организации ресурсите, които са налични за развитие на хората, са още по-оскъдни. Ускоряването на промените обаче не е единственото, за което трябва да се мисли: глобализацията на бизнеса и индустриалното развитие увеличават материалния жизнен стандарт на мнозина, но също така предизвиква и значителни странични ефекти под формата на редица проблеми в сферата на екологичната и социалната устойчивост. Създаването на финансов капитал доста често става за сметка на социалния и природния такъв, а пропастите между „имащите“ и „нямащите“ в много от страните по света се разширяват. Натискът върху околната среда, който винаги е бил характеристика на индустриалното развитие, сега си съперничи с проблеми от по-голям мащаб, като глобалното затопляне и нестабилността на климата. Докато застъпниците на индустриалния растеж тръбят за ползите му, хората по света реагират – с насилие или без – заради ликвидирането на традиционния им начин на живот – и тези променящи се условия се появяват на екраните на стратегическите радари на много фирми. „Убеден съм, казва Сенги, че доминиращата система на управление в своята същност е посветена на посредствеността. Тя принуждава хората да работят повече и повече, за да компенсират факта, че не използват духа и колективната интелигентност, които са характерни за съвместната работа, по най-добрия начин. Деминг виждаше това съвсем ясно и – вече съм убеден – виждат го и все повече лидери, решени да развиват организации, способни да просперират и допринасят в условията на удивителните предизвикателства и възможности на света, в който живеем.” Точно поради тази симптоматика – актуална колкото по времето на първото си издание през 1990 г., толкова и днес – всепризнатият и световно популярен бестселър „Петата дисциплина” продължава дори и сега да бъде от незаменима помощ на всеки, който е посегнал към него. Това е книга, която не само няма да изгуби практичността си във времето, но и с годините ще става все по-функционален инструмент за решаването на всички тези упоменати проблеми.