Р. Теодосиев

Въобще не е така! Тази жестокост не е определена към котки или кучета…тя е просто жестокост…и се гледа уязвимостта…котката е по малка и към нея се изпитва по малък страх от колкото към кучето… Аз не съм видял котка с 3 крака или с едно око…, а такива кучета има много, че и по зле… А относно това, което разказа Куртенков и Anahronia…имам познати на които им са се случвали подобни неща…директно се убива кучето…, но вече това са хора с малко по лабилна психика и не им пука много много за последствията…та мисълта ми бе, че също съществува и другата страна…

Едни мои познати ми разказаха като се върнаха от един ловджийски събор, че имало някакво състезание за ловджийски кучета…в една клетка пускат един див глиган и няколко кучета…вътре…да се справят с глигана…така половината от кучетата не оцеляват…, а ранените…се захвърлят…те са отглеждани специално за това състезание… Можем до утре да си разправяме подобни истории, но каква е цялата работа? За какво е всичко това…с какво ще променим и как можем да го направим…манталитета на българина…едва ли ние можем това…трябва тук по-отгоре да се спуснат…и разгледат нарушенията... И повярвай…още не може да се осъзнае това…като проблем това всичкото си е едно нормално развитие на нещата…да обесиш котката на съседа…е нещо…като геройство дори от колкото или камо ли…престъпление.

Това аз не го харесвам... фитнеса…това тук последните години (или може би не само) стана много известно…аз съм за нормалния спорт…леката атлетика е просто перфектна, както и плуване, тенис на корт и други свързани с бягане и движение на цялото тяло… Вярно е, че храненето също е фактор, но аз мога да дам пример с възрастни хора, които цял живот са яли…какво ли не и са на 80-90 години…всичко е до стреса…, но това е отделна тема…

Ето пак…си предубедена…естествено, че знам, че това не е само паспорт…имахме си ветеринар, а в момента имам не един такъв познат, въпреки че не гледам никакво животно…поради други причини… Аз не съм от София и тук си го гледах много добре кучето за разлика от много хора… И не ме интересуваха честно казано кой как си гледа кучето…аз гледах моето и не една книга специално за него прочетох…така, че моля…не слагай всички под общ знаменател и ми е пределно ясно как са нещата в страната и издевателствата с животните…

Ще използвам тази тема да дам общ коментар и за предната тема, защото стана вече офтопик – там. Anahronia Много предубедено гледаш на нещата…вече ти бе казано, че не знаеш историята на кучетата и стопаните, които критикуваш…по твоята критика ти веднага се оправда с историята на твоето животно. Това ли очакваш отсреща? Е едва ли ще ти се даде…не смятам за нужно да обяснявам причините за написването и фактите, които го следват… Само ще кажа, че това става преди доста години…(повече от 10) – което също няма голямо значение, но моите кучета винаги са били регистрирани и съм нямал проблем с това…, а и всичките ми познати с кучета също са ги регистрирали… А това за бездомните кучета…си е факт, но понеже аз живея в къща и нямам такива проблеми, които описа fixxxsers съдя, че общата картинка е добра, за жалост…явно не е…

Чакай бе човек...защо да си линчуван...аз честно казано мисля, че всички в този форум са против диетите…и само с предписание от доктор…

Здравейте Хубаво е, че се направи отделна тема… Цялата работа ми се струва излишна…всичките тези възмущения са основателни, но това не показва нищо освен, че не сте съгласни с насилието…, а аз не виждам някой да е съгласен с него…никой няма да тръгне да защитава насилието към животните и вие пропускате нещо важно, че в миналите теми, ако бяхте забелязали всичко написани е в шеговит тон…и приятелска атмосфера…споделяме с преувеличена ирония… Аз също съм противник на насилието и не веднъж съм бил защитник на противната страна… А това, което казва Anahronia е напълно вярно…, но мисля, че цялостната картинка е добра…

Никой не казва, че убива котки специално да храни кучетата си...и какво трябва да значи това? също имайте в предвид следното:

Един испански мисионер бил на някакъв остров, където се срещнал с трима ацтекски жреци. - Как се молите? - попитал отецът. - Имаме само една молитва - отвърнал единият от аптеките. - Казваме: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас!" - Хубава молитва — казал мисионерът. — Но не е точно тази, в която Бог се вслушва. Ще ви науча на една много по-хубава. Научил ги отецът на една католическа молитва и продължил евангелската си мисия. Няколко години по-късно, когато се връщал в Испания, корабът му минал край същия остров. От палубата отецът съзрял на брега тримата жреци и им помахал. В този миг и тримата тръгнали към него, вървейки по водата. - Отче! Отче! - извикал един от тях, когато се доближил до кораба. - Кажи ни пак молитвата, в която се вслушва Бог, защото не можем да си я спомним! - Тя не е толкова важна - отвърнал мисионерът, след като видял чудото. И помолил Бог да му прости, задето не е разбрал по-рано, че Той говори на всички езици. Така започва книгата на Паулу Куелю "Край река Пиедра седнах и заплаках"

Не просто Велики, това са уникални хора..., кой друг би направил това? Едвали ли има някой...Просто уникално...нещо...можем само да съжаляваме, че не сме били там...за хората..., които не са били...

Ами до колкото виждам тази снимка, са дадени като пример...жена без диск, жена с диск...и жена която е носи, но в момента е без диск...в устата и й личи как има деформирана устна...

Разгледах ги всичките и по новините гледах за тях, но ми стана по интересно за българите, които се занимават с това...забравих как се казваше парадния ни "състав"...и интересното е, че е от два самолета...можеш ли да кажеш повече за това...

Здравейте. Днес 01.07.2007 г. трябва да излезе поредния (17) брой на сп. „Българска Наука”, но ние решихме да дадем малко почивка на екипа и читателите. През септември ще открием поредния сезон на изданието, и то с много нови неща и големи изненади, по които ще работим през тези два месеца почивка. Приятно лято! БГ Наука

Това е много интересно. а някой знае ли, защо го правят?

Оооо това ще е много интересно. За жалост аз съм много далече от там, за да мога да го видя...

Моля всичко да е в добрия тон…просто не виждам смисъл от заяждания и подобен тон. Аз, въпреки че не съм компетентен по темата само ще вмъкна нещо, което се сетих от часовете по биология четейки постовете в тази тема. В Англия има някакъв вид брезови пеперуди (ако не се лъжа), които използват украсата си наподобяваща бреза - кацайки по дърветата да се крият от разни животни които се хранят с тях…, но след някакви катаклизми тези брези се изменят и от бели те стават черни…по този начин пеперудите стават лесна плячка на хищниците и почти били изчезнали когато се появили такива пеперуди като украсата на дърветата…черни…същия вид, но с черна окраска…

В отговор на: Самоубийството е вид Свободаю Целия този текст е формулиран така, че да каже и предразположи човек към вярата в смъртта и доброто в нея… Но тук се казват някои…не истини…като пример ще дам споменатата история със Сократ. Сократ не просто е имал шанс да се самоубие сам, а е имал не веднъж шанс да избяга и дори да продължи работата с учениците си…, но за да докаже, че е прав той приема смъртта…не защото е хубавото решение, а защото с това той доказва колко е силно твърдението му…цялата работа е в това, че той умира, защото така трябва, а не, защото така би било хубаво да направи… Дават се още примири с други случаи и личности, но всеки може да изтълкува начина и случая по различен начин…тези неща не са точни и не може да се дават такива определения за такива неща… Тук се разглежда самоубийството като по доброто решение от „другата” смърт…, която тук се разглежда като…страдание и мъчение, което също е субективно и неточно…за твърдение… Всичко е в нашето съзнание и ако се приема като „хубаво” както тук се описва то би могло да е такова, но в нашето съзнание…това би било една част от цялата заблуда, в която живеем…

То това е едно от многото...обикновения човек не обръща внимание на тези неща…той е толкова изнервен и претрупан със своите задължения и проблеми, че това въобще не му се струва важно…точно това се използва от тези…как да ги нарека…”амбициозни предприемачи” искащи да стоят на тази девствена и прекрасна земя…, за да могат да печелят…така малко по малко България ще се превърне в застроена туристическа площ… За жалост аз не виждам какво може да се направя…честния човек няма на кого да се опре, за да го подкрепи някой…

Въпреки, че вече прекрачваме границата, но нали съм Администратор...то остана и някой да ми каже нещо...и въпреки, че мястото не е тук... Както казах тук сме се събрали една групичка хора...и се радваме, че се присъединяват още интересуващи се и знаещи и то не само от България...което за нас е достатъчно да продължаваме с това което правим...и моля не се притеснявай и пиши където ти е удобно... Поздрави!

Тонът е такъв защото тук не се толерират много извън научните...как да го нарека...предположения... Иначе не...ние тук сме се събрали една групичка ентусиасти и искаме да направим нещо голямо...

Аз лично не разбирам от такава техника и както виждаш са изтрити постовете на siriys, който е писал за това...не мога да се сетя точно какво беше все пак е писано преди една година..., но щом нищо не е разяснено, а там точно това се моли...мисля, че не е удачно това което "казваш".

давай ти си!

Информация в сайта - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=11093 Нестинарството - култ и духовна същност Нестинарската общност представлява своеобразна парацърковна структура и е принципно чужда на Православната църква. Като устойчива предхристиянска общност, тя е усвоила през християнския период външни елементи от християнския култ, интегрирала ги е в своята култово-обредна система и ги е подчинила на паганистичната си специфика. Усвоените външни прояви на християнския култ имат периферно значение за нестинарството и са придобили характер на ритуален декор. Смята се, че нестинарството е християнизиран езически обред. За П. Р. Славейков обредът е християнизиран тракийски, а носителите му са българи, някои от които погърчени. Гръцкият автор Хурмузиадис счита, че нестинарството води началото си от древногръцката Дионисиева обредност. Проф. М. Арнаудов вижда връзка между нестинарството и „средноазиатския шаманизъм и неговите екстази, магии, пророчества и чудесни лекувания”. Нестинарите се придържат към свой особен празничен календар, който задава структурата-модел на обредния им цикъл. Годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са три-дневният празник на св. Константин и Елена и тридневният празник съвпадащ с дните, през които Църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18 - 20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в свещеното огнище, намиращо се в конака им. Нестинарската обредност се отличава от традиционно православната. Нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и причастяват, не зачитат църковните празници и неделята. Най-тържествено честват най-светия за тях ден - Св. Константин и Елена. За нестинарите нашият Спасител Господ Иисус Христос не е живо и реално присъствие. Персонификация на реалната божествена сила, която управлява техния живот, е наместникът на Бога - св. Константин, наричан Светока или Великия баща. Във вярата им Бог и св. Константин много често се препокриват. Светокът е доминирал, а дори и досега доминира до известна степен целия живот на нестинарите и на селищата, в които обредността е подчинена на неписания нестинарски закон. В представите на огнеходците той е добър и осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир, когато е почитан и когато не е обиждан. Редовно му се принасят жертви и стриктно се спазва обредността, свързана с култа към него. Във вярванията на странджанските нестинари св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божествата. Те трябва да бъдат ухажвани и славени, да получават дарове и жертви, за да бъде спечелено тяхното благоразположение, защото Светокът въплъщава и доброто, и злото и направлява човешките съдби. Счита се, че името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност, много по-късно от епохата, когато е живял равноапостолният император. Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност. Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, наподобяваща църковната, със свои места и постройки, наречени конаци, а също икони, свещени култови предмети и имущество. Конакът е храмова постройка, която е сакралният център на обредността на нестинарите. По-старите конаци, които са се намирали в домовете на главните нестинарки, са били и средище на общността. Според схващането на огнеходците конакът е дом на божеството, в който пребивава, и бива ритуално изнасян, за да обиколи храма, за да отиде до свещения участък с извор в гората, да посети домовете на вярващите и да играе в огъня, носен от нестинарите (става въпрос за изображението на св. Константин, когото идентифицират със своето божество). В конаците най-сакралната част е огнището. Пред него се играе зимно време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбанът, месото на жертвопринесения бик или агне. Други атрибути, които присъстват в сакрално-култовото пространство на конака са нестинарските икони. Отношението на нестинарите към иконите е забелязано от изследователите отдавна и е определяно като отношение „като към идоли”. В нестинарските икони гръцкият автор Хурмузиадис съзира очебийно отклонение от каноните на православната иконография. Една от причините, той да пледира за изкореняването на нестинарството, е същественото несъответствие на езическото суеверно почитане на иконите с православните канони и специалното отношение към иконите от страна на нестинарите като към идоли. Несъмнено за членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи с колективното съдействие на останалите, блага за всички от Светока. Векилинът е друга ключова фигура в нестинарската общност. Той е пазител на неписания закон и заедно с главната нестинарка способстват да се съхрани този култ в цялост и без промяна. Поразително сходство се открива между нестинарското огнеходство и съответните практики на огнеходство, наблюдавани в съвременния шаманизъм, индуизъм и африканските езически религии. Това е допълнителен аргумент в полза на становището за езически произход на нестинарството. Нестинарите се намират в състояние на особена духовна прелест. Това се изразява и в твърде показателния факт, че в техните вярвания липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество - Светокът, е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия бог. В светската литература нестинарството се причислява към фолклора, както и други подобни фолклорни обреди, свързани с честването на някои светци от църковния календар. Това създава впечатление, че подобни обреди са ако не църковни, то поне не противоречат на църковното благочестие и могат безобидно да се впишат в обсега на тъй нареченото битово християнство. В духовно отношение обаче не съществуват неутрални явления. Необходимо е православните християни да имат предвид, че участието и дори присъствието на нестинарските езически ритуали не е безобидно. То влече след себе си съответните душевредни последствия, води до зависимост и обремененост от бесовските сили и е опасен досег с демонизма, магията и окултизма. Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още св. ап. и ев. Йоан Богослов: „Възлюблени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Йоан. 4:1). Стефан Стефанов Нестинарството днес Днешните носители на нестинарската традиция нямат ясно съзнание за нейната същност. Поради липса на писмени сакрални текстове и пълноценна религиозна йерархия преданието се е загубило през вековете на „скрито” съществуване под християнска външност. Някогашната нестинарска религия се е разпаднала като единно цяло и се свежда днес до обреди, обичаи и практики, чийто първоначален смисъл вече не се знае дори от „посветените” в самата столица на българското нестинарство - странджанското село Българи. През 20-те години на ХХ век гръкоезичните нестинари (от селата Кости, Бродилово и пр.) се преселват в Гърция, където съхраняват някои важни съставки на обреда, които са поизгубени в България. Така например гръцките нестинари имат особен култ към кърпите, които могат да „заместват” иконите при играта в огъня. В Гърция първоначално Църквата забранява практикуването на нестинарските обреди, които се поддържат тайно в селата Агиа Елени, Керкини, Лангада и пр. След Втората световна война обаче, под натиска на общественото мнение нестинарството постепенно излиза на бял свят и придобива легитимност. Днес то се практикува там в няколко селища с голям обществен, медиен и туристически успех. У нас „последната нестинарка” баба Злата от с. Българи умира през 1970 г. Обредният цикъл обаче е съхранен, макар и да няма „автентични” огнеходки от самото село. Днешното българско „нестинарство” се свежда до голяма степен до професионално огнеходство, което се практикува като фолклорна атракция в многобройни заведения по Черноморието и из страната. Професионалисти-огнеходци играят върху жаравата и на празника на св. Константин и Елена в с. Българи. Местните хора не ги приемат за „автентични”, негодуват, че се играе за пари, но при положение, че автентичната традиция е прекъсната, приемат неизбежния компромис, защото от някогашната нестинарска религия се е съхранил само нейният най-атрактивен елемент - огнеходството - което се смята за „гордост” и върхова изява на българския фолклор (нестинарско огнеходство е, например, кулминацията на традиционния събор в Копривщица). Българската фолклористика (например изследванията на акад. Михаил Арнаудов) и художествената ни култура (например балетът „Нестинарка” от Марин Големинов) винаги са отделяли голямо внимание на нестинарството. Те обаче не се опитват да различават духовете и да осмислят неговата отрицателна духовна природа. Единственото пространно църковно изследване на това явление е книгата, която архимандрит Методий публикува в началото на 40-те години на ХХ век „Нестинарските игри - езическа бесовщина”. Г.Т. Източник: "Църковен вестник"

Вярно, аз сега забелязвам, че толкова време е минало от задаването на въпроса. Аз случайно попаднах на темата и писах Нещо мнооооооооооого лесно, но за мен значимо Какво е това?

Това е Союз 3 http://nauka.bg/forum/uploads/smile.png' alt=':)'> http://en.wikipedia.org/wiki/Soyuz_spacecraft