xyz

Изключвайки група Г, която е несериозна в някаквъв смисъл, то в групи А и Б съм поместил езици за програмиране, които съм изучавал под някаква форма. Изключения са само c# (който по едно време също почнах да изучавам, но дотам) и Java (който никога не съм изучавал) и Ruby, който обаче бях почнал да го уча. Така да се каже, ако се намери някой който е изучавал PL1, то е добре дошъл да спомене за него в подфорума "Предложения за езици" и аз ще го добавя където трябва.

Синтаксисът на езиците за програмиране няма нищо общо с синтаксисът на естествените езици. Използват се единствено думи от езика. Преди време имеше един език за програмиране Logo, който беше преведен на български. Всъщност това не беше българска измислица, а май самият език насърчаваше такава политика - просто беше предназначен за деца основно. Мисля, че и руснаците са правили опити на времето с такъв език. На практика, обаче, използваният набор от думи не е съществено за езика по никакъв начин. Думите, които се ползват в езиците вообще не е ти помага, ако им знаеш смисъла. В програмните езици е важен синтаксисът. Така например какво значение има че while означава докато - важното е как се използва в конструкция от вида "while(условие){тяло}", а това винаги си се учи. Друг е въпросът, дали кирилицата да може да се ползва в имената на променливите - но това по-скоро е въпрос на реализация, отколкото на възможности на езика. Като говорим за различни езици за програмиране, то най-важното е спецификата, която извършват. Важно е, дали даден вид задача ще може да се реализира лесно и ефективно с езика, или не. При говоримите езици нещата са в друга плоскост. На практика всичките описват едно и също нещо - реалния свят. И затова има възможност за превод. При програмните езици такова животно като "превод" е много по-рядко срещано (освен компилаторите, които превеждат от даден език към assembler), а за някои езици е дори невъзможно. Няма начин да преведеш програма на C на Prolog.

Създадох липсващият раздел за промишлените езици - той е Група В. Размених групи А и Б, а и сложих описание на всяка от групите. Относно Кнут - чел съм сериозно само 2 том, а останалите не съм сигурен че съм ги и виждал под някаква форма. Теорията при езиците за програмиране е много важно нещо. В момента има подфорум "Теория" в раздел "Разработка". Истината е, че планирам да има цял раздел "Теория" (може да не се казва точно така) с различни подхоруми, но това ще трябва да стане в бъдеще. В момента се опитвам да популяризирам форума, като ползвам следната стратегия: По-горните раздели са за по-начинаещи и с по-леко представено съдържание. Например най-горният раздел е "Блог", къдато ще има текстове, без особена нито научна нито практична стойност, но да е интересно за четене. Всички форуми са достъпни за четене и писане за регистрираните потребители (а за регистрацията дори не се налага дори валеден email - може да се ползва спокойно email@example.com или каквото друго ви хрумне). Раздели "Група *", обаче, не допускат пускане на нови теми (а там всяка тема ще е език за програмиране) - трябва да си от група "Добавячи". Мога да направя всеки регистриран в тази група, стига да е достатъчно запознат с езиците за програмиране. Между другото Google вече е индексирал 40 страници от форума, което е добре...

Въпросът ми е знаете ли какъв е произходът на думата "сиреч". Ще кажа защо се интересувам малко по-късно, след първите отговори (надявам се да има такива).

Това не е точно олимпиада, а по-скоро интервю за работа, реализирано по атрактивен начин (в което няма нищо лошо, разбира се). Иначе IT фирмите в България (а вероятно и в световен мащаб) срещат огромни трудности за набирането на качествени и достатъчно на брой IT специалисти, въпреки относително високите заплати, които предлагат. Причината е горе-долу ясна: IT специалистите са млади хора, които почти винаги са много добре английския - така те много лесно отиват да работят в чужбина и тук остава почти нищо.

Точно тези книги по-скоро бих написал по-хубави, отколкото да прочета тези. Но целта ми е съвсем различна. Идеята е да представя дадения език за възможно най-кратко време, така че да предизвикам интерес. И като начален по-сериозен опит реших да започна с това: http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_Icon Иначе ако говорим за книга за "Езици за функционално и логическо програмиране", то препоръчвам следната: Любомир Стойчев, Анатоли Антонов, Иван Филипов "Програмни езици за изкуствен интелект", 1989, издателство Техника Малко е старичка (т.е. едва ли вече може да се намери някъде), но пък е доста по-добра от тези първите две, които ISTORIK дава. Горната книга съм я чел и изглежда че е писана от хора, реално програмирали на споменатите езици, а не просто научили и преразказали. Освен това в книгата са представени 3 езика List, Prolog, OPS5. Този последният, например, е доста слабо известен, но си е част от групите езици - именно тази група, за реализирането на експертни системи.

Направих още една стъпка по-нататък, в развитието на форума. При естествените езици, дали говориш руски, български, английски или китайски няма практически значение - това са езици, описващи едно и също, т.е. реалния живот за хората. При езиците за програмиране нещата стоят в съвсем по друг начин. Няма универсални езици за програмиране, т.е. такива, които да са много удобни за всичко. Почти всеки език е много подходящ за конкретна цел, или горе-долу става за повече цели. Във връзка с горното наблюдение, реших форумът който съм показал по-горе, да претърпи развитие. Освен представяне и запознаване с различни езици за програмиране, то ще имаме и цяла секция, в която ще се дискутира и осъществя дейност, свързана със създаването на нови езици за програмиране. Тази нова секция има специална организация. Ако имате идея за някакъв език за програмиране, то тогава в първия подфорум ще представите вашите идеи за "езикови конструкции", т. е. описание на конкретна функционалност, която ще притежава вашия език. След като сте измислил скелета на бъдещия си език за програмиране, то заедно с адаптирани езикови конструкции ще го представите вече във втория подфорум "Проектиране на езици". Нататък започваме по същество - започвайки писането на интерпретатор за езика си и т.н. За момента планирам секциите по изграждане на езици за програмиране да започна един все още неясен проект. Той ще е свързан с изграждането на GUI език за програмиране, т.е. такъв който може да служи за по-лесното и бързо проектиране на приложения с графичен потребителски интерфейс. Забележете, че не говорим за визуален език за програмиране, като Visual Basic например. Целта е да имаме реален език с описание, но който да е твърде удобен за изграждането и използването на графични интерфейси на приложения. Накратко в този форум ще представям резултатът от дейността си по създаването на програмен език. Дори и ако никой не са включи да дискутира, или да участва, то пак форумът ще може да е полезен на някои хора, като го четат. Когато правя съществени промени във форума (както се случи сега), то ще пиша в тази тема, за да информирам останалите заинтересовани.

Ами разделението е субективно. Група А са езиците, с които възнамерявам да се захвана по-сериозно. Идеята е в тази група да има по представител от определен тип език. Група Б са езиците, които са твърде популярни - за тях няма особен смисъл да се пишат туторияли, защото в интернет има много (изключение е езикът C/C++, който е популярен, но за който е добре да имаме туториял, просто като еталон - затова е в група А). Група В са всички останали езици - някои от тях ще прескочат в Група А, но в бъдеще. Почти всички езици в тази група са ми непонятни изцяло (за разлика от другите 2 групи, които съдържат езици, които съм разучавал, поне частично). Между другото промених примера на Refal5, защото беше много оплетен и непоучителен с мой собствено написан (вероятно и за други езици ще направя същото). Като отговор в тази тема се опитах да опиша начина на действие на програмата! Прочетете го и кажете дали ясно съм го обяснил (знам, че засега не е особено добре).

Реших по-сериозно да се занимая с изучаването на езиците за програмирамиране. По-точно идеята ми е, заедно с изучаването, то да правя и туторияли (вид уроци), за бърз увод в езика. С тази цел направих следния форум: http://proglang.bulboard.com/ Той има временен характер, като на по-нататъшен етап не е изключено да го преработя като сайт, а защо да не е подсайт към nauka.bg (каквито вече има).

Знаете ли, къде може да се намери списък с езиците за програмиране, заедно с техните създатели. В Wikipedia, например, лесно се намира списък с езиците, но пък трябва да отваряш страницата в всеки език, за да намериш съответния създател.

Наистина хубаво е, че някои българи се опитват да правят нещо нестандартно и същевременно переспективно. До момента космическият туризъм не е още стартирал, но и това може би ще стане в близко бъдеще (летелите до момента космически туристи са използвали да ги наречем държавни кораби, а не специално предназначени за целта).

Малко се отделихме от темата, но турбовентилаторните са по-слабо ефективни и от турбовитловите. Просто турбовентилаторните конструктивно представляват комбинация на турбовитловите и реактивните, с цел подобряване на сумарната ефективност - от излитане до кацане. Иначе логиката си казва, че буталото е по-добрия начин от витлото. Защо? Защото енергията на взрива на горивото се използва изцяло, докато при витлото имаме отворена система - взривът бута както напред, така и назад, че и под ъгъл на витлото. Всъщност доказателства не успях да открия, освен следнот: написано в този сайт: http://www.flyingmag.com/what-most-fuel-efficient-airplane. Иначе самолетните двигатели са разгледани тук http://en.wikipedia.org/wiki/Aircraft_engine. Ако можеш дай и ти някакви източници, където да се разглежда ефективността. Иначе витловите самолети не се използват, поради множеството си недостатъци. Един от тях е както ти спомена голямото тегло, а за останалите и аз писах.

С това пък аз не бих се съгласил. Ефективността на турбините (т.е. КПД-то им) е доста по-ниска от ДВГ. Просто турбините могат да поемат доста по-големи мощности, в сравнение с ДВГ. Иначе защо автомобилите не са ги вече направили с турбини??? За самолетите е абсолютно същата ситуация. Витловите самолети горят доста по-малко, но са по-шумни, по-бавни и доста по-ненадеждни, в сравнинеи с реактивните. Затова и не се използват като пътнически самолети - е не съвсем де...

Доколкото съм чувал, то електроцентралите от тип Чернобил (нашата не е такава) са именно тези, които са за производство на плутоний. Те използват като забавител въглеродни пръти. Другите ядрени електроцентрали произвеждат много по-малки количества плутоний. Плутоният е подходящ за бомби, но и се използва в ядрени реактори - например 3 блок на Фукушима е точно с такъв вид гориво. Освен това в момента едва ли някой трупа ядрен арсенал, защото САЩ и Русия имат договори за разоръжаване. Запасите с които разполагат са такива, че наличните им ядрените оръжия могат хилядократно да унищожат света. По-скоро ядреното лоби държи производството на съвремения вид реактори, защото са с разработена технология, за която са изградени много скъпи съоръжения (споменатия в мнението монопол). На същия принцип в информационните технологии някои иновации просто не се появяват, въпреки че са с порядъци по-добри от съвремените технологии...

Като говорим за пестене на ток, то ето един вариант за пестене на ток от отсветление. Поставяте единично диодче (примерно 1 ват) и ходите вкъщи с уреди за нощно виждане. Цялата работа, обаче, е уредът ви за нощно виждане с каква батерия е. Да не се окаже, че изразходваните батерии са по-скъпи от цената на иначе изразходвания ток. Ако батериите са на принципа на суперкондензаторите, то тогава всичко е добре, защото те са почти вечни. Къде бях чул, че луминисцентните лампи отделяли живак при работата си. Най-малкото голяма част от тях създават вреден спектър за очите. Е, не твърдя, че споменатите тук аргументи са съществени и дори верни. Другото, което трябва да се отбележи е за "енергиен клас А". Понякога това е просто измама. Виждал съм голям хладилник клас А и малък с по-лош клас. Това не означава, че големият е за предпочитане!!! Малкитят хладилник със 100% съм сигурен, че не гори повече ток от големия. Просто той е 2 пъти по-малък като обем, дакото използва с 30% по-малко електроенергия в сравнение с големия. Така ако малкият хладилник ти върши работа, то по-добре да си купиш такъв. Хубаво си беше старият стандарт - колко електроенергия харчи.

Като казахте за Никола Тесла, то се сетих за един филм - пълна фантастика, естествено, но развиваща се в началото на миналия век. Филмът се казваше K20. В основата му беше точно това откритие на Тесла. Това, което в последствие ме впечатли е, че такова животно, като вертикално движещ се (макар и надолу) въртолет няма (ама перката му не беше над него!!!), а във филма си имаше. Без да коментирам, аз искам само да задам един въпрос: има ли научна литература, където изобретението е описано? Щом изобретението се ползва от толкова много фирми, то явно то не е толкова секретно...

Дизелов безкислороден (анаеробен - ако това бе означено с "анеороб") двигател звучи като алогизъм. Вероятно става дума за двигатели на съвсем различен принцип, или просто си имат допълнителен складиран кислород за да работят. Да наистина темата за дизеловите подводници е интересна, но си мисля че е добре да се отдели в отделна тема. И на мен ми е интересно приблизително принципа на работа. Ако нищо не се отделяше или използваше като ресурс, то вероятно подводниците можеха да стоят и по-дълго под водата. Кислорода за хората може да се складира за доста по-дълго време. Наистина в космоса колко кислород доставят, че да може човек да стои дори и година. Ако трябваше за всеки 20 да пращат ракета за допълнително гориво - твърде скъпо ми се вижда... Това е моя груба сметка де - не твърдя че съм прав...

Аз пък съм чувал точно обратното за блокове 1 и 2. Дебелината на корпусът им е около 2 пъти повече отколкото е необходимо - просто защото реакторите са по стандарти за подвижни превозни средства (примерно подводници), а не за стационарни. Този корпус не ги предпазва от ядрен взрив, защото последният е в състояние да разбие и мноооого по-дебели стени. Дебелината, обаче, им гарантира дълъг експлоатационен период - доста по-дълъг от заявяваното по документацията. А ако говорим за хладилник от 60-те и то руски, то трябва да отбележим един доста разпространен в миналото модел хладилник "Харков". Много малък хладилник наистина, но не знам нито 1 случай такъв хладилник да се е повреждал. Нашият вкъщи работеше повече от 40 години - боята му беше се изтъркала от употреба, но си работеше. Вече не го ползваме, но беше зарязан в пълна изправност. Иначе за Япония какво да кажем... Най-добре повече да не се коментира.

Подобно нещо не се нарича "перпетуум мобиле", а безплатен двигател - това не е затворена система, че да е "перпетуум мобиле". Принципът на безплатния двигател е, че улавя външна енергия, която непрекъснато си я има. Ще дам конкретен пример. Всички знаем какво е трансформатор - две бобини, свързани с магнитопровод (който всъщност не е толкова необходим). Ако хипотетично се представим, че съществуваше до земята огромна бобина по която течеше променлив ток, захранвана например с ядрена централа, то тогава всяка обикновена бобина на Земята, насочена в подходяща посока щеше да индуцира електричество!!! Перпетуум мобиле ли щяхме да имаме - определено не??? Друг съвсем реален пример на вечен двигател измислен и приложен още от средновековието. Става дума за система, която акумулира енергията от смяната на атмосферното налягане и се използва за самонавиване на механизъм на часовникова кула. Не ме разбирайте погрешно!!! Не твърдя че това изобретение е такова. Допускам някои неща да са верни, или дори всичко да е измислица. Просто искам да кажа, че тук хора, които хал хабер си нямат от физика (не че аз знам повече от това, което съм учил в училище, но поне не коментирам изобретението и не правя изводи)! Можете ли да си представите, че учените опитват да обяснят големият взрив, от който се е образувала вселената с някакъв начин от вида: "материята се е получила от вакума" - разбира се при някакви твърде специални условия. Иначе да трябва да се знае, че хората не са толкова тъпи. Ако има наистина изобретение и то е реално, то тогава то със сигурност ще е твърде сложно като реализация (защото иначе много хора щяха да го изобретят) - няма да може всеки да си го направи в гаража. А и според прочетеното идеята за изобретението, описвана в статията, не е дошло на автора ей-така внезапно. Вероятно е правил много опити преди това...

Ето нещо свързано с роботите: http://computerworld.bg/35135_otlomki_blokirat_dostapa_na_robotite_do_postradalata_yadrena_centrala_vav_fukushima Някой правилно направи коментара, че роботи си имат, ама не за неща които наистина са важни (като в случая).

То за какво ядро говорите - не се е стопила обшивката на реактора (не говоря за бетонената обвивка около реактора). Но пък за сметка на това се предполага, че ядрените пръти са се стопили частично. Ако се стопят още малко, то е възможно вече възобновеното охлаждане да не може да контролира повижената ядрена реакция. Като гледах схемите на реактора, то не ми стана ясно как изобщо се контролира ядрената реакция. Изглеждаше ми, че процесът не се регулира, а само се охлажда непрекъснато. Тези реактори нямат ли система за "поливане с" тежка вода около прътите, така че да намалят значително ядрения процес???

Я дай малко повече информация по тази тема. Предполагам, че става дума за запаметяване с лазерен лъч върху фоточуствителен носител, нещо което се използва при хлорограмите, не е хлорограма по принцип. Това е меко казано твърде неточно изказване. Квантовите компютри работят на коренно различен принцип от алгоритмичните компютри. Все едно да изчисляваш скоростта на един самолет така: "Лети от София за Варна. Автомобилния път е еди колко си колометра, а самолетът го минава за еди колко си часа. Използваш формулата скоростта е пътя върху времето. Е да, ама самолета не лети по автомобилния път, а хвърчи директно". Същото е и с квантовия компютър - той изчислява на много по-различен принцип, отколкото алгоритмичните компютри.

Във връзка с това искам да попитам каква е разликата между спектрофотометър и спектрометър? Защото около 5 години по-рано България е участвала в изработката на спектрометър за приложение в космическия апарат "Вега 1" или "Вега 2". Помня, как се рекламираше че спектрометърът можел да разложи светлината на малко повече от 1000 цвята! Като говорим за "първите нещо", то може да споменем и за отново да се опитваме да правим нещо. Имам пред вид за производството на малки спортни самолети (за съжаление не мога да дам препратка)...

Хлорограмата може да се въстанови по отрязък, т.е. на практика този метод съхранява информацията многократно - нещо, което е изключително разхищение за комютърните системи. Хлорограмата не показва предмета в целия му обем, а само повърхността му, ако предметът не е полупрозрачен - именно отразеното от лазерните лъчи - е да "записва" се тримерно. Дали хлорограмата може да се използва като основа на компютърни системи - лично аз не съм чувал, но ми е интересно дали се правят опити. Освен полупроводниковите компютри, то съм чувал че са правени опити с изчислителни елементи на основата на разпространението на топлината, а имаше и една играчка за пневматичен процесор. Разбира се има и процесори на основата на светлина (не говорим за хлорограми, обаче) - това е наистина перспективно направление и вероятно компютрите на бъдещето ще са такива. За квантовите компютри няма да говорим - те работят на един твърде по-различен принцип и така не могат да са заместител на съвремените компютри. Освен това те са далеееече от практическата си реализация. Иначе лично аз считам, че разработката на хидравлични процесори биха имали някакви приложение в бъдеще (механичната енергия се добива доста по-лесно, дори и "ръчно"). Процесори на основата на лъчи от електрони, излъчвани във вакум (т.е. като при класическите кинескопи, но говори само за миниатурни тънки лъчи) също могат да имат предимства (защото са например твърде устойчиви на повреда от радиация).

Ето още нещо по темата: http://computerworld.bg/34440_tbs_pusna_na_pazara_karta_za_kriptirane_na_mobilnite_razgovori Всъщност не съм го разглеждал по-подробно...