SAlexandrov

УСПЕХ: Ракета Електрон изведе в космоса летящи чинии на НАСА! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 18 декември 2025 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Няма шега, няма измама – днес в 07:03 ч. българско време ракета „Електрон“ на Рокет Лаб излетя от космодрума на о-в Уолопс, САЩ, за да изведе в космоса четири „летящи чинии“ на НАСА! Мисията е ръководена от Космическите сили на САЩ, като тя включваше изстрелването на четири спътника с дисковидна форма – т.нар. „ДискСат“. Те са конструирани от калифорнийската космическа компания Аероспейс Корпорейшън и са финансирани от НАСА. Както се съобщава на сайта на НАСА, задачата на мисията е да бъде демонстрирана алтернатива на популярния стандарт за микроспътници „КюбСат“. Да, „КюбСат“-ите са много полезни и лесни за разработка, но проблемът е, че заради триенето в земната атмосфера те бързо падат от орбита и изгарят. Дисковидната форма си има своите предимства в космонавтиката – тя се характеризира с ниско съпротивление, поради което този тип космически апарати могат да летят на ниска височина (до 300 километра), без ръководството на полета да се притеснява, че ще паднат. Все пак за целите на това изстрелване четирите апарата бяха въведени в по-висока, 550-километрова орбита. Всеки от четирите спътника е дебел едва 2.5 сантиметра, а диаметърът му е 102 сантиметра. Типична „летяща чиния“! Това бе 20-тото изстрелване на космическата фирма Рокет Лаб и нейната ракета „Електрон“ през 2025 година, с което тя се утвърждава като вторият най-активен ракетен оператор след СпейсЕкс (със 165 изстрелвания). И освен това е налице нов годишен рекорд за Рокет Лаб – предишният бе поставен през 2024-та, когато бяха проведени 16 изстрелвания на ракети „Електрон“. Според публикацията на сайта на Рокет Лаб след днешното успешно изстрелване, през идните дни ще бъде публикувана информация за „следващия полет на „Електрон“ през 2025″, което означава, че за компанията годината все още не е приключила. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/18/rocket-lab-launches-flying-saucer/

Официално: Комерсиалният астронавт-рекордьор Джаред Айзъкман оглави НАСА! През 2024 г. Джаред Айзъкман постави рекорд за най-далечното космическо пътешествие след края на програмата „Аполо“. Photo credit : Polaris Dawn/SpaceX 18 декември 2025 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Най-сетне: след една година политическо безвремие, от днес нататък НАСА отново ще има свой постоянен ръководител! Това е комерсиалният астронавт Джаред Айзъкман – който през 2021 г. и 2024 г. командваше експедициите „Инспирейшън4“ и „Поларис Доун“, като при втората той се отдалечи на рекордно след програмата „Аполо“ разстояние от Земята, възлизащо на 1 400 километра. Четиричленният екипаж на „Поларис Доун“, заедно с Айзъкман, също така за пръв път след половинвековно прекъсване прекоси успешно радиационните пояси на Ван Алън, обкръжаващи Земята. С това Айзъкман е най-подготвеният човек, който може да ръководи НАСА в днешните трудни времена. Агенцията се готви да възобнови полетите до Луната, започвайки от догодина с пилотираната обиколка на „Артемис 2“, а до 2030 г. (и, надявайки се, преди Китай) астронавти отново трябва да стъпят на лунната повърхност. За тази цел НАСА си партнира с частни компании, а опитът на Айзъкман в частния сектор би бил безценен. Решението Джаред Айзъкман да стане официално администратор на НАСА бе утвърдено от Сената, с 67 гласа „За“ и „30“ гласа против. От гласовете „За“, 51 са на политици от Републиканската партия, а 16 – на Демократичната, което показва, че Айзъкман е достатъчно приемлива фигура и за двете партии на САЩ. Все пак, всичките 30 гласа „против“ бяха на демократи. Изборът на Айзъкман премина през тежки перипетии. Той бе предложен още в края на 2024-та, но малко преди гласуването в края на пролетта, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че снема политическото си доверие от него. Официалното обяснение бе, че Айзъкман е дарявал преди пари за политици от Демократическата партия, а неофициално поводът бе скарването между Тръмп и Мъск. Покрай мисиите „Инспирейшън4“ и „Поларис Доун“ Айзъкман бива считан за човек на Мъск. Истината е, че Джаред Айзъкман е много нетипична личност сред екипа на Тръмп. Той заема по-балансирани позиции по отношение на миграцията, против изолационизма е и също така категорично подкрепя Украйна, което не може да се каже за много от републиканците. Даже по времето на „Поларис Доун“ – мисия с благотворителна цел, бяха събрани средства, които впоследствие бяха дарени на Украйна. Освен това наистина е дарявал пари както за политици от Републиканската, така и за такива от Демократичната партия на САЩ. В политическо отношение той е центрист. Айзъкман се радва на огромна подкрепа от страна на НАСА, а също така и на почти целия комерсиален космически сектор – въпреки връзките му с Мъск. По-рано през годината близо 30 бивши астронавти на САЩ подписаха публично писмо, в което изразиха подкрепата си към предприемача. „Не знам какъв ще се окаже мандатът на Джаред Айзъкман в НАСА. Бъдещето трудно може да бъде предсказано. Но той има правилната основа. Ако си говорил с него, знаеш, че Джаред е дълбокомислен, много интелигентен и най-вече: наистина иска да донесе напредък за НАСА“, категоричен е космическият журналист Ерик Бъргър. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/18/isaacman-officially-becomes-nasa-admin/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 6 изведе в орбита два навигационни спътника Галилео! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace/ArianeGroup 17 декември 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Пореден триумф за космическата индустрия на Европа – летателната честота на новата европейска ракета „Ариана 6“ продължава да се ускорява! Днес ракетата отново излетя успешно в 07:01 ч. българско време, позиционирайки в орбита два навигационни спътника „Галилео“. Малцина си дават сметка, но разработката на чисто нова ракета и провеждането на дебютен полет е само половината от пътя до налагането ѝ на пазара като успешен носител. Също толкова трудна задача е мащабирането на производството и увеличаването на летателната честота. През 2025 г. АрианаГруп се представи повече от прилично, защото след успешния дебют през юли 2024 г., тази година „Ариана 6“ летя още пет пъти, като всичките полети бяха успешни. За сравнение американският конкурент в лицето на Боинг и Локхийд Мартин (обединението Юнайтед Лонч Алайънс) се провали в увеличаването на летателната честота на ракетата „Вулкан“ и тя летя само веднъж тази година. Единственото по-сериозно разочарование от страна на старата европейска индустрия е, че всички полети на „Ариана 6“ бяха в конфигурация „62“ – т.е. с два спомагателни твърдогоривни ускорителя и максимална товароподемност 10 тона до орбита. Дебютът в конфигурация „64“, с четири ускорителя и максимална товароподемност 21 тона, не се състоя. Сега това се очаква в началото на 2026 г., когато ракетата ще изведе в орбита партида спътници на групировката „Амазон Лео“. Когато разработката на „Ариана 6“ започна през 2014 г., европейците взеха решение да не внедрят никакви елементи на възвръщаемост. Ето защо ракетата бе правдиво критикувана като морално остаряла още преди да влезе в експлоатация – критика, която и аз споделям. Но истината е, че след 2022 г. „Ариана 6“ стана неочаквано важна за Европа. Първо, след разгара на войната в Украйна, Русия вече не е партньор на европейците и ракетите „Союз“ повече не летят от космодрума Куру във Френска Гвиана. Второ, след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през есента на 2024 г., новата американска администрация започна да заема все по-враждебна позиция спрямо европейските политики. Ето защо „Ариана 6“, дори и невъзвръщаема, играе много важна роля – дава на Европа независимост. Сега поговорката, че на вълкът врата му е дебел, защото си върши работата сам, е повече от актуална. Същевременно невъзвръщаемостта не пречи да съществува пазар за „Ариана 6“ – към днешна дата са резервирани над 30 мисии за ракетата, 18 от които за нуждите на „Амазон Лео“. Но да се върнем на днешния полет. Групировката „Галилео“ е европейският еквивалент на американската навигационна система GPS. Досега спътниците от тази групировка се изстрелваха или със старата европейска ракета „Ариана 5“, която бе пенсионирана през 2023 г., или с руската „Союз“ (която вече не е опция след февруари 2022 г.). Докато „Ариана 6“ още не бе въведена в експлоатация, Европа се бе принудила да купува изстрелвания от политическия си архивраг Илон Мъск. Но сега „Ариана 6“ лети успешно – и Европа може да изстрелва своите космически мисии със собствени ракети без да разчита на чужди ракети, разработени в САЩ или Русия. Днешният полет бе първи за „Ариана 6“, при който ракетата изведе едновременно два големи спътника (микроспътниците не се броят). Досега тази задача се изпълняваше безупречно от старата ракета „Ариана 5“, което превръща новият носител в неин достоен наследник. Новата 2026 година се очертава да е доста важна за космонавтиката на Европа. Освен дебютът на тежкотоварната „Ариана 6“ в конфигурация „64“, очакваме първите полети на нови ракети, създадени от млади частни компании. Пилотираният полет на НАСА „Артемис 2“ до Луната ще бъде изпълнен с кораб „Орион“, чийто сервизен модул е създаден от Ербъс. Предстои навлизането на европейско-японска мисия „БепиКоломбо“ в орбита около Меркурий, както и пристигането на „Хера“ в околностите на астероидите Дидим и Диморф. Не на последно място ни чака изстрелването на екзопланетния космически телескоп на ЕКА „Платон“. Слава Богу, Европа има още с какво да се гордее. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/17/ariane-6-galileo-success/

Юнайтед Лонч Алайънс завърши 2025 г. едва с шест изстрелвания Снимка от вчерашното изстрелване на ЮЛА. Photo credit : United Launch Alliance Продължавам с поредицата „празнични статии“, в които правя обзор на отминаващата 2025 г. и очертавам какво предстои да се случи през Новата 2026 г. Първата статия, в която представих Топ 10 космически снимки през 2025 година, е достъпна на този линк. Втората статия, в която очертах какво предстои да се случи през 2026 г., е налична на тази връзка. 17 декември 2025 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Вчера, на 16-ти декември, Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) проведе своя шести и последен космически полет за 2025 година. Макар че ракетата „Атлас 5“ изведе успешно в орбита 27 спътника от групировката „Амазон Лео“ (доскоро известна под името „Кайпер“), това е разочароваща година за ЮЛА. В началото на календарната година ръководството обещаваше, че до края на декември ще бъдат проведени 20 изстелвания. Към средата на лятото целта бе намалена на 9 полета. Накрая дори съкратеният график не бе изпълнен изцяло, защото равносметката е само 6 мисии. Още по-разочароващ е фактът, че пет от тези мисии бяха осъществени посредством старата ракета „Атлас 5“. Дори и скептично настроените анализатори не предполагаха, че през 2025 г. новата „Вулкан“ ще лети само веднъж. На фона на 317 орбитални изстрелвания в световен мащаб (2025 г. е първата календарна година от началото на космическата надпревара, през която станахме свидетели на повече от 300 космически полета!), истината е следната: Боинг и Локхийд Мартин се превърнаха в космическо джудже. За сравнение огромна част от полетите са на гърба на СпейсЕкс, които са провели общо 165 изстрелвания на ракети „Фалкън 9“, но още по-брутален е фактът, че фирмата на Илон Мъск вози над 90% от общата маса товари до орбита. Защо ракетата „Вулкан“ не лети? Проблемът не е в производството – множество ракети „Вулкан“ чакат в складовете на космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Доставени са и огромно количество двигатели на Блу Ориджин „BE-4“ – именно благодарение на тях „Вулкан“ заменя „Атлас 5“ с нейните построени в Русия двигатели „РД-180“. Вероятно причините са другаде и една от тях със сигурност е свързана със спомагателните твърдогоривни ракетни двигатели „GEM 63XL“. По време на второто изстрелване на „Вулкан“ на 4 октомври 2024 г. на един от тези двигатели му падна соплото. Слава Богу, горната степен „Центавър“ успя да компенсира това, работейки по-дълго, поради което мисията завърши с пълен успех. Безспорно този проблем изигра роля в това третото изстрелване на ракетата да бъде проведено чак в средата на август тази година. Отлаганията на полетите на Боинг и Локхийд Мартин със сигурност притесняват американските военни, които искат да разчитат на „Вулкан“. Още през май 2024 г. Пентагонът изпрати официални писма до двете фирми, в които подчерта, че важни за отбраната изкуствени спътници продължават да киснат на Земята заради туткането на ЮЛА. Изпълнителният директор на обединението Тори Бруно сега обещава, че през 2026 г. ЮЛА ще осъществи между 20 и 25 изстрелвания. Предстои да видим дали това ще се случи, или старият космически отрасъл ще продължи с мижавата си активност. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/17/ula-six-flights-2025/

Изненада! Два частни космически кораба на Импулс Спейс се сближиха в орбита! Снимки от мисията „Ремора“, благодарение на които два кораба „Мира“ на Импулс Спейс се сближиха в орбита. Credit : Starfish Space/Impulse Space 16 декември 2025 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Основаната от Том Мюлер комерсиална компания Импулс Спейс обяви изненадващ успех на необявена досега мисия на име „Ремора“! Изпълнена в партньорство със Старфиш Спейс, мисията включваше сближаване в орбита на два частни кораба „Мира“! По традиция сближенията и скачванията на космическите кораби представляват сложни процедури, които се изпълняват посредством множество комплексни датчици, изчисления и проверки. Постижението на мисия „Ремора“ представлява уникален пробив в комерсиалната космонавтика – сближението бе осъществено само благодарение на проста камера със скромни възможности и навигационен софтуер, инсталиран на периферен компютър. Софтуерът е разработен от Старфиш Спейс. Самият модифициран кораб „Мира“ (който е от типа довеждащ бус, оборудван с иновативен ракетен двигател „Саиф“, работещ с нетоксична горивна комбинация от диазотен оксид и етан, като има специфичен импулс 290 s) бе изстрелян през януари 2025 г. и той превози 131 полезни товара до ниска околоземна орбита. Именно на него бе монтиран този периферен компютър и скромната камера. Те послужиха за сближаването с другия „Мира“, който бе изстрелян през ноември 2023 година. Самото сближение е било осъществено в края на октомври, като то е протекло в рамките на няколко часа. Успешното сближение представлява своеобразна тренировка за първата специализирана мисия на Старфиш Спейс, която носи името „Отър“ и която ще бъде изстреляна през следващата година. „Отър“ представлява малък космически кораб, който е проектиран с цел да обслужва спътници – в това число да ги презарежда с гориво, ремонтира или извежда от орбита при наближването на края на експлоатационния им период. Що се касае до наскоро изпълнената мисия „Ремора“, забележителен факт е, че тя е реализирана след само деветмесечна разработка. Всичко това показва колко бързо се развива частната космонавтика. Напомням, че Том Мюлер, създателят на фирмата Импулс Спейс, е бил едва вторият човек, назначен от Илон Мъск в СпейсЕкс през 2002 година. Личи си, че той е взел най-доброто от СпейсЕкс, що се касае до бързина, продуктивност и изпълнение. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/16/mira-impulse-space/

Поредица от отлагания приземи амбициите на космическата програма на Русия На снимката: ракетата „Протон-М“ със спътника „Електро-Л“ няма да лети тази година. Фото: Роскосмос 16 декември 2025 г. 11:00 ч. Светослав Александров. По-рано през годината новият директор на Роскосмос Дмитрий Баканов обеща, че до края на декември ще бъдат осъществени над 20 изстрелвания, с което Русия трябваше да демонстрира, че отрицателната тенденция за все по-малко полети годишно ще бъде обърната. Но сега това няма да се случи, след като три мисии, насрочени за полет през този месец, бяха отложени за 2026-та. Първото отлагане бе на товарния кораб „Прогрес МС-33“ – това е очаквано, тъй като площадката на космодрума Байконур за пилотирани кораби „Союз“ и товарни „Прогрес“ е повредена. Ремонтите не се очакват да завършат преди пролетта на 2026-та. На 15-ти декември в експлоатация трябваше да се завърне старата работна тежкотоварна орбитална ракета на Русия „Протон-М“, която не е летяла от близо две години и половина. В космоса трябваше да бъде позициониран метеорологичният спътник „Електро-Л“ №5. При подготовката за полет обаче бе констатирана повреда на ускорителния блок „ДМ-03“. Сега ракетата трябва да бъде свалена от стартовата площадка и върнаха в хангара за ремонти, като стартът ѝ няма да е факт преди февруари 2026 г. И накрая, най-важното, отлага се дебютният полет на модерната ракета „Союз-5“, която бе създадена съвместно между Русия и Казахстан в рамките на техния проект Байтерек. Сега се очаква тя да лети най-рано през март 2026 г. Според неофициално обявената причина – стартовите съоръжения още не са завършени. Полетът няма да е орбитален – за успех ще се брои единствено „горещото“ разделяне на втората от първата степен. Както пише космическият популяризатор Виталий Егоров, всяко едно от отлаганията си има различна причина, което не говори по най-добрия начин за състоянието на руския космически отрасъл. Аварията на стартовата площадка е резултат от грешка при преценката за стартовата готовност на космодрума Байконур. Проблемът с ускорителния блок при „Протон“ е отговорност на РКК „Енергия“. Отлагането на „Союз-5“ е отново заради проблем с космодрума, за което отговорно е руското АО „Ценки“. Като резултат от всичко това, обещанието на Дмитрий Баканов да възстанови предишното ниво на космически полети няма да бъде изпълнено. Специално отлагането на „Протон-М“ има и политически компонент, тъй като споразумението между Казахстан и Русия за изстрелването на руски ракети с отровни горива от казахстанска територия ще изтече в края на 2025 година. Вероятно ще се постигне удължение на договорката, но това също може да повлияе на датата за полет. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/16/delays-russian-space-program/

Скептично за изкуствения интелект Image source : Pixabay 15 декември 2025 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Днес ми се иска да си поговорим с вас … за роботиката и изкуствения интелект. Подобно на мнозина, закърмени с научна фантастика, така и аз намирах появата на изкуствения интелект и роботите за eдни от най-яките неща, които могат да ни се случат. В моя случай, като космически ентусиаст – като второто най-яко нещо. Да имаш свой личен асистент на бюрото като „ХАЛ 9000“ или робот зад гърба си, като в разказите на Айзък Азимов, бе нещо, което можеше да очакваш с нетърпение. Но изненадващо днес, когато изкуственият интелект и роботите навлизат в живота ни (засега – строго специализирани, но много скоро ще има и хуманоидни), аз все повече установявам, че се позиционирам в лагера на техноскептиците. Направо се изумявам как корпорациите успяха да вземат една от най-яките идеи от научно-фантастичния свят … и да я превърнат в универсално мразена. Мразена дори от научно- и технически грамотни хора. Сам Олтман, Илон Мъск, Марк Зукърбърг и компания заслужават поздравления за това, че съсипаха всичко. Аз не критикувам изкуствения интелект от позицията на неадаптивен човек – ясно ми е, че когато се появява нова технология, някои хора не се адаптират, губят работата си или остават на по-ниска позиция за дълго. При мен не се получи така – адаптирах се добре, изкуственият интелект изигра сериозна роля за увеличаването на откритията и научната ми продукция скочи практически двойно. Моите аргументи са сходни с тези, когато подчертавам недостатъците на Интернет – например глобалната мрежа изигра сериозна роля в разпространението на конспиративните теории и псевдонауката. И това е „бъг“ в системата, за който все още няма ефективно решение. В свят с изкуствен интелект проблемът ще се задълбочава – а регулаторите са прекалено неефективни. Но защо засега съм в лагера на скептиците? На първо място: голяма част от красотата на изкуствения интелект и роботиката в научната фантастика идва от факта, че в научно-фантастичните книги ти си този, който купува робота. И той си е твоя собственост, подобно на пералнята или готварската печка. В реалния живот изкуственият интелект е гладен за ресурси и изчислителна мощ. Съответно, не е твоя собственост, а ти се осигурява достъп. Но има и нещо по-лошо: изкуственият интелект унищожава хардуерния пазар за обикновените потребители. Винаги съм изпитвал неприязън към голяма част от компютърните фирми. Дори и на наше, българско ниво. Псувал съм ги нееднократно, когато съм им давал задача да ми сглобят компютърна конфигурация, а те ми отговорят: „съжалявам, пич, ама тук от една фирма ми направиха поръчка и се забавих с теб“. Поне така беше, преди да си сменя квартирата. После, в новия квартал, случих на читав хардуерен доставчик. Какво означава това? Означава, че ти като индивидуален клиент не си им важен. Когато това ми се случва в България и има конкуренция – окей, отивам на друго място. Но когато Micron (един от малкото производители на RAM) решава да спре производството на RAM модули за битови потребители, с обяснението, че корпоративният клиент им е по-важен, тогава вече е трагедия за целия свят. И после защо съм се променил и от почти пълен пазарен фундаменталист станах про-ЕС и про-регулации. Ето ви типичен пример. Но да се върнем на темата. Очакванията ти са следните: технологиите се развиват, има прогрес, купуваш си по-нова машина. В реалността се получава следното: казват ти, че RAM паметите от 16GB нагоре са изкупени от дейта центровете; производителите на лаптопи, компютри и мобилни телефони ти заявяват, че през цялата 2026 г. ще произвеждат компютри с 8GB RAM; телефоните се връщат на 4GB RAM. Мощният офис или геймърски компютър отива в историята. В технологичен план това не е прогрес, а напротив – регрес. Все едно сме през 2015-2016 година, а не 2025-2026 г. Бъдещето отива натам, че твоят компютър ще се превърне в терминал с нищожна изчислителна мощ, който се свързва с дейта центровете. Тук идва футуристичната идея: те ще бъдат изведени в космоса (уау!), спътниците с GPU-та ще се сглобяват на Луната (уау!), а пръстените в слънчевосинхронна орбита ще са с големи панели и ще се виждат много по-ефектно, отколкото „Старлинк“, все едно Земята ще се превърне в Сатурн (уау! или „ах, кофти!“, в зависимост дали се кефиш на технологиите или си професионален астроном, на когото това ще пречи). Но след уау!-а идва отрезвяването: терминалът ти ще се свързва с дейта центровете, а корпорациите не се крият, че искат да ти предлагат не продукт, който да притежаваш, а АБОНАМЕНТ. Абонамент за сървър, който те ще притежават, те ще определят правилата, те ще решават при какви условия да те допуснат или да те изгонят. Facebook да те банва ще е дребен кахър, защото корпорациите ще притежават цялата изчислителна мощ, от която ще имаш нужда. Мощният гейминг компютър ще е в историята. Бъдещето ще е облачен гейминг. Или орбитален облачен гейминг, в зависимост дали визията на Мъск или Мюлер стане реалност. Виждали ли сте опциите на GeForce Now? Безплатен вариант – играеш един час, с лаг и ограничени възможности. По-скъпи – до 6 или 8 часа. Едно време така играех в компютърните клубове – плащам за час-два, накрая Kaiowas-а ми изключва сесията. Сега се очертава да е същото или нещо подобно – като в компютърен клуб, само че у дома. Времена, които се надявах, че ще забравим – но отново сме се запътили натам. Стигаме до създаването на произведения на изкуството от изкуствен интелект. Изкуственият интелект достигна възможността да създава произведения на изкуството – и всеки, който го отрича, не е в час. Разбира се, това е тема, вече обсъждана в научната фантастика. Достатъчно е да си спомните за „Гробищен свят“ на Клифърд Саймък – за композицията, създавана от Мустанг, която впоследствие става световен хит. Изкуственият интелект в съвремието надмина всичко, предсказано от фантастите в тази сфера – както като скорост, така и като възможности. Но начинът, по който технологията навлиза в живота ни, е изключително отблъскващ. Кражбите на интелектуален труд са само част от дебата. От друга страна, вече сме стигнали до етап, в който AI-генерираните произведения не се отличават от направените от човешка ръка. Това е плашещ момент – още от ранната интернет епоха хората срещат трудности да отсяват лъжата от истината. Но сега вече нещата излизат извън контрол. Близо 90% от съдържанието, което ми предлагат социалните мрежи, е т.нар. „AI помия“ (на англ. AI slop) – фалшиви клипове. Потребителите се оплакват, че вече не могат да скролват и да се наслаждават дори на клипове с животни, защото не знаят кой от тях е генериран и кой не. Но и обратното също е вярно – истински художници, фотографи и видеооператори качват произведения и срещат обвинения, че са продукт на изкуствен интелект. Случвало ми се е вече и на КОСМОС БГ, качвайки космически снимки. Единствената ни надежда са „гадните регулатори“ от ЕССР, които са тъй мразени от Мъск, Зукърбърг и останалите техброта, да наложат малко ред, защото положението отдавна е непоносимо. Но най-лошото е агресивното налагане на технологията и отнемането на правото на избор от страна на потребителя. В класическата научна фантастика нещата стоят по следния начин: купуваш робота, роботът ти върши работа, понякога роботът полудява и прави бели. Но в такъв случай се бориш с робота, връщаш го на компанията производител или, както е в случая с ХАЛ-9000, му вадиш модулите и край. В съвремието обаче положението е инакво – скандалът с LG телевизорите и ъпдейтът на Copilot, който не можеш да махнеш, илюстрират това. Купуваш телевизор, само че се оказва, че телевизорът ти става робот. Никой не те информира, че телевизорът ти се превръща в робот. И никой не ти дава право на избор дали искаш това или не. Прочее, подобно налагане на AI технологии се случва на всякакво ниво – и на хората не им харесва. Разбирам, че известно „подбутване“ е необходимо – малоумните анти-ГМО протести от 2011 година, когато активисти крещяха „нещеме гемео, нещеме гемео“, го доказват нагледно. Или пък тоталното отричане на ядрената енергетика, което нанесе достатъчно вреди. Но има определени линии, които не бива да се прекрачват. Поне според мен. Моето мнение е, че няма „добри“ и „лоши“ технологии. Всяка технология може да се използва за добро или за зло. Истината е, че ако гледам само и единствено технологичните възможности на ChatGPT, аз го харесвам. Например, той е много по-добър от Google Scholar като агрегатор на научна информация – стига да знаеш как да боравиш с него. Нашето бъдеще има нужда от изкуствен интелект, от автомобили, които нямат нужда от шофьори, от хуманоидни роботи. Но техбротата не са доказали, че може да им се има доверие, особено когато става въпрос за етичната страна на проблема. Някои коментатори казват, че понастоящем се намираме в началната фаза от съществуването на изкуствения интелект, която е хаотична версия на „дивия запад“, но с течение на времето ще уляга и ще се нормализира. Силно се надявам да са прави. Защото това, което виждам да се случва, е повече от тревожно. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/15/ai-skepticism/

Персоналът на Байконур е знаел за проблема с площадката, но корабът Союз МС-28 бил изстрелян въпреки това! Кадър от аварията на космодрума Байконур. Фото: Роскосмос 14 декември 2025 г. 14:15 ч. Светослав Александров. Ново скандално разкритие за аварията на космодрума Байконур след изстрелването на кораба „Союз МС-28“, която остави площадката неизползваема за обозримо бъдеще! Оказа се, че техниците са знаели предварително, че има проблем: но корабът е бил изстрелян въпреки това! Новината бе съобщена от независимия космически журналист Анатолий Зак, който списва сайта за рускоезична космонавтика RussianSpaceWeb.com. Eто какво разказва журналистът – по-малко от час преди изстрелването на „Союз МС-28“, техниците са се опитали неуспешно да придвижат и да застопорят мобилната платформа под ракетата пет пъти. Когато на персонала е била дадена заповед да напуснат площадката половин час преди старта, е било взето решение корабът да бъде изстрелян въпреки неуспешното застопоряване. Съобразно протокола стартът на „Союз МС-28“ е трябвало да бъде отложен. Не се знае кой е взел решението изстрелването да продължи въпреки това ясно нарушаване на критериите за изстрелване. И така, „Союз МС-28“ бил изстрелян успешно, но мобилната плотформа рухнала в ямата на площадка, претърпявайки необратима повреда. Ветераните на космическия център спекулират, че ръководството на полета е било под натиск да изстреля „Союз МС-28“, за да не разочароват висшите длъжностни лица, както и 3 000 туристи, дошли специално да наблюдават изстрелването, пише Зак. Тук искам да напомня, че това не е първият случай в историята на руската космонавтика, когато ръководство на мисията отказва да отложи изстрелване поради политически натиск, въпреки липсата на техническа готовност. Добре запознатите със съветското космическо минало ще си спомнят съдбата на програмата „Марс-73“. Докато протичат наземните изпитания на „Марс-4“, „Марс-5“, „Марс-6“ и „Марс-7“ през далечната 1973 г., специалистите установяват, че електрическите прибори на борда отказват. Причината – некачествени транзистори, произведени за нуждите на мисиите във Воронежкия завод. Две години преди одобряването на програмата „Марс-73“ политиците взели решение, че трябва да се пести от златните ресурси на СССР. Съответно транзисторите били произведени не със златни компоненти, каквато била стандартанта практика, а с алуминиеви – което ги направило податливи на корозия. Нямало време да бъдат подменени всички дефектни транзистори в срок – в такъв случай изстрелванията на мисиите са щели да бъдат отложени с две години. След направен анализ било решено, че шансът за успех на всяка от мисиите е 50%. И те били изстреляни с дефектите. Резултатът – от всичките четири мисии, само „Марс-5“ постигнала успех, пристигайки в орбита около Червената планета. И то за кратко – космическата сонда работила само месец, като през това време заснела 180 снимки, от които 43 с научна стойност. Американската космонавтика често пъти бива подигравана заради това, че изстрелванията биват отлагани поради всякакви причини – от дефектен клапан до повечко облаци в близост до стартовата площадка. От друга страна изстрелванията на руски ракети рядко биват бавени, което се изтъква като предимство на руската космонавтика. Сега сами виждате каква е цената на този натиск ракетите да летят в срок, независимо от техническата готовност. Русия остана без възможност да изстрелва товарни кораби „Прогрес“ и пилотирани „Союз“. Не се знае докога. Анатолий Зак съобщава, че целта е ремонтът на стартовата площадка да приключи до 12-ти април 2026 г., т.е. до Деня на космонавтиката. Да видим. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/14/baykonur-known-issue/

Времето СпейсЕкс да излезе на борсата вероятно е дошло Роботиката и изкуственият интелект тласкат СпейсЕкс към излизане на борсата 11 декември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. След множество съобщения в новинарските емисии през последните дни, днес Илон Мъск най-накрая потвърди: СпейсЕкс планира да се превърне в публична компания, като целта е да бъде оценена на стойност 1.4 трилиона долара. Това ще позволи на фирмата да набере допълнителни 30 милиарда долара средства. Причината за неочаквания ход се дължи на факта, че СпейсЕкс ще разчита все повече на роботика и изкуствен интелект. Последната медийна публикация, която отрази намеренията за излизането на СпейсЕкс на борсата, бе тази на Арс Текника, написана от журналиста Ерик Бъргър. В отговор на нея Мъск написа „Както винаги, Ерик е точен“, с което предприемачът практически потвърди, че плановете са именно такива. Напълно очаквано това бе посрещнато от сериозна критика от страна на голяма част от космическите фенове, които посочват, че в миналото Мъск е изразявал нежелание да пусне СпейсЕкс на борсата, тъй като желанията на акционерите са за бърза печалба, което противоречи на дългосрочното планиране на мисия до Марс. Други обаче приветстват решението, като смятат, че именно то може да осигури средствата за такава мисия. Но основната причина за предстоящото излизане на борсата е изкуственият интелект. Орбитални центрове за данни През последните няколко месеца в общественото пространство все повече се лансира идеята, че в космоса трябва да бъдат изградени орбитални центрове за данни. Спътници, разположени в слънчевосинхронна околоземна орбита, ще имат практически непрекъснат достъп до електроенергия. Според думите на Илон Мъск от 7-ми декември, подобни спътници ще представляват най-бюджетния вариант за генериране на AI битстриймове в рамките на следващите три години. Предприемачът прогнозира, че в бъдеще спътниците ще могат да се конструират на Луната, след което чрез електромагнитен релсотрон (без нужда от ракети) могат да бъдат изпращани към слънчевосинхронни орбити. Това ще позволи мащабиране до 100 TW годишно и ще подсигури превръщането на човечеството в цивилизация от тип II по скалата на Кардашьов. Много добро обяснение на хода на СпейсЕкс за излизането на борсата дава физикът и предприемач Ендрю Коти. Понастоящем надпреварата между различните AI модели е от типа рамо до рамо, всички участници се намират много близо един до друг по отношение на тяхната конкурентоспособност и никой не изпреварва драстично другия. Това е така, защото всички работят съобразно едни и същи ограничения: има само един интернет, само един доставчик на графични ускорители, една и съща конкуренция спрямо центровете за данни и спрямо доставчиците на електроенергия. „Но космосът променя всичко това“, категоричен е експертът. „Нямаш нужда от разрешение, за да използваш земя, няма недостиг на електроенергия заради Слънцето. Можеш да произвеждаш спътници и те ще комуникират едни с други посредством лазерна връзка.“ И докато друга компания може да изпревари конкурента си само с няколко месеца, единствено СпейсЕкс притежава ракети за бърз достъп до космоса; останалите ракетни фирми изостават с десетилетие. Притежавайки достъп до космоса, СпейсЕкс избягва ограничението, с което трябва да се съобразяват всички. „Играта вече е спечелена“, смята Коти. „Шах и мат. Илон влага всичко, за да събере капитал с цел да създаде изцяло космическо базирана изчислителна мощ.“ Идеята за орбитални центрове за данни си има своите скептици. Мнозина повдигат въпроса как ще се реши проблемът със способността на слънчевите панели на спътниците да генерират нужното количество електроенергия. И най-вече – как ще се реши въпросът с охлаждането? „СпейсЕкс разполага с много повече спътници в орбита в сравнение с останалия свят, така че може би знаем мъничко повече по темата“, пошегува се Мъск в X. „Старлинк версия 3 ще е 20-киловатов и ще бъде изстрелван масово някъде около последната четвърт на догодина. Няма проблем да се мащабира всичко това до над 100 kW, ако спътниковата маса се пренасочи към слънчеви панели и радиатори за AI изчисления, вместо към огромни фазирани антени за интернет свързаност… Спътник с изкуствен интелект е по-лесно, а не по-трудно да се направи от Старлинк 3.“ Ами Марс? Макар че Илон Мъск говори ентусиазирано за лунни фабрики, разработващи спътници за изкуствен интелект, мнозина се питат: това краят ли е на мечтата за Марс, която бе олицетворявана от СпейсЕкс години наред? Нали идеята бе СпейсЕкс да не излиза на публичния пазар, защото акционерите могат да попречат на това? Но не е задължително. Даже напротив – излизането на борсата може да даде неочаквани предимства за мисиите до Марс. През последните няколко години в космонавтиката се приемаше за аксиома, че най-добрият начин за усвояването на космическото пространство е посредством публично-частни партньорства. Именно така бе създаден корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“, който към днешна дата единствен може да вози астронавти до МКС (с оглед на факта, че на Байконур имаше авария и руснаците са аут за известно време). Но както пише космическият консултант Озан Белик, покрай политическите сътресения през последната година надеждите за такова партньорство, свързано с Марс, практически са се изпарили. Това означава, че сега има нужда от повече частни инвестиции. Освен това заселването на Марс на този етап не изглежда като икономическа инвестиция и ще отнеме десетилетия, докато стане смислено от гледна точка на печалбата. За да може една частна компания да се занимава с тази задача като странична дейност, тя трябва да се оценява на трилиони долари. Не на последно място Илон Мъск разглежда изкуствения интелект като задължителен елемент от бъдещото усвояване на Марс. Независимо дали хората смятат, че човекоподобният робот Оптимус ще стане качествен продукт или не, Мъск вярва в това. Предприемачът е говорил нееднократно, че роботите първи ще проправят пътя към Марс, преди човешките заселници да се отправят натам. Ами ако AI е балон? Както пише самият Ерик Бъргър за Арс Текника, планът на Илон Мъск не е безрисков. Ако изкуственият интелект се окаже балон, който ще се пръсне, СпейсЕкс може да се окаже със спътници за десетки милиарди долари в орбита, които нямат сериозно приложение. В такъв случай акционерите вероятно ще поискат да станат самите те мултимилионери, отколкото да заселят Марс. Но, както напомня журналистът, Мъск не е от хората, които бягат от рискове. Това да заложи най-успешния си актив в този момент е точно това, което се очаква от него да направи. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/11/spacex-to-become-public-company/

Водещи американски учени публикуваха доклад защо е важно да изпратим хора на Марс! Вероятно е дошло времето да изпратим хора на Марс. Image credit : NASA/Pat Rawlings, SAIC 10 декември 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Трябва ли да изпратим астронавти на Марс? Според водещи американски учени, отговорът е категорично „да“. Вчера, на 9-ти декември, те публикуваха изготвенения в продължение на две години 200-страничен доклад, в който предоставят категорична обосновка защо пилотираните експедиции до Червената планета са необходими. Докладът може да бъде прочетен на страниците на Националните академии за науки, инженерни дисциплини и медицина. Появата му е изключително важна, защото до седмица комерсиалният астронавт Джаред Айзъкман ще бъде гласуван за администратор на НАСА от целия Сенат – а той е изключително мотивиран да положи началото на пилотирана изследователска програма към Марс съвместно с компании като СпейсЕкс и Блу Ориджин, които започват да строят необходимата инфраструктура. „Няма връщане назад“, съобщава Дейва Нюман, професор от Департмента по аеронавтика и астронавтика в Масачузетският научен институт и съръководител на комисията, написала доклада, в интервю за уебсайта Арс Текника. „Всеки се вълнува, защото това става реално. Можем да отидем там. Преди десетилетия нямахме технологиите.“ Докладът определя 11 научни задачи, които трябва да бъдат изпълнени на Марс: Търсене на живот. Има ли доказателства за живот, отминал или настоящ, на Марс? Това е най-важната задача – според Нюман роботизираните мисии помагат, но отговорът винаги ще е „може би“ – до момента, в който не стане категорично „да“. Вода и въглероден диоксид – как кръговратите им са се променяли с течение на времето? Марсианска геология – разбиране за геологичното минало на планетата Здраве – как хората се адаптират психологически, когнитивно и физически в марсианска среда? Прахови бури – разбирането на природата и произхода им. Търсене на ресурси – разработката на местни ресурси за използване от хората, с фокус върху вода и гориво. Геномът и Марс – дали Марс променя възпроизводителната и геномната функция на растенията и животните? Микроорганизми – стабилни ли са микробните популации на Марс? Марсиански грунд – доколко вреден и инвазивен е грундът за хората и хардуера им? Растения и животни – дали Марс променя растителната и животинската физиология с течение на поколенията? Радиация – какво е нивото и влиянието на радиацията на повърхността на Марс? Изключително ценно също така е, че докладът засяга една от щекотливите тематики – а именно въпросът за планетарната защита. Това е принципът, който цели запазването на повърхността на небесните тела (като Марс) и посетителите им от биологично замърсяване. Този аргумент е изтъкван от някои учени и екозащитници в подкрепа на твърдението, че астронавти не бива да бъдат изпращани на Марс. През последните няколко години НАСА работи усилено за разработката на план, според който някои зони на Марс ще бъдат изучавани от хора, докато други ще бъдат оставени непокътнати. Докладът констатира, че тази работа трябва да се ускори, за да се стигне до решение къде да бъдат изпращани пилотираните експедиции. Докладът представлява един от най-ценните научни трудове, които са се появявали през последните години в областта на космонавтиката, защото той дава нужната научна обосновка за изпращането на астронавти (а не само роботи) на Марс. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/10/why-send-humans-mars/

НАСА изгуби контакт с марсианския космически апарат Мейвън! На илюстрацията: „Мейвън“. Image credit : NASA 10 декември 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. НАСА съобщи неприятна новина – на 6-ти декември ръководството на 11-годишната марсианска мисия „Мейвън“ загуби радиоконтакта с космическия апарат! Според прес-съобщението на агенцията, причините за загубата на радиосигнала тепърва се изясняват. Знае се единствено, че на 6-ти декември „Мейвън“ е изпратил информация към Земята, че всичките му бордови системи работят безупречно, но след като преминал зад Марс, антените на НАСА Дийп Спейс Нетуърк не успели да засекат радиосигнал от апарата. Напомням на читателите, че мисия „Мейвън“ бе изстреляна през ноември 2013 г. и пристигна в орбита около Марс през септември 2014 г. Космическият апарат е изпълнил всичките си научни задачи и при всички положения работата му ще се отчете като успешна – но една евентуална загуба би била болезнена. Мисии като „Мейвън“ служат също така за осъществяване на радиовръзката с марсоходите „Пърсъвиърънс“ и „Кюриосити“. От години съществува притеснение, че флотилията спътници на НАСА около Марс застарява – всичките работят в продължение на повече от десетилетие. „Мейвън“ даже е най-младата от орбиталните американски мисии – другите, които служат като релеен спътник, работят от още по-отдавна – „Марс Риконсиънс Орбитър“, от 2006 г., а „Марс Одисей“ – от 2001 г. – т.е. те вече са на две десетилетия. През ноември НАСА изпрати още една орбитална мисия към Червената планета – „Ескапейд“ с ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“, но двата ѝ спътника, построени от Рокет Лаб, не могат да се използват за препредаването на данните от марсианската повърхност. Както Рокет Лаб, така и Блу Ориджин предвиждат да построят нови марсиански телекомуникационни спътници, но до изстрелването им ще минат години. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/10/nasa-loses-contact-maven/

УСПЕХ: Космическият кораб Союз МС-27 се завърна на Земята! Снимка от вчерашното кацане. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 10 декември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 9-ти декември в 07:03 ч. българско време, пилотираният космически кораб на Роскосмос „Союз МС-27“ се завърна успешно, приземявайки се сред заснежените степи на Казахстан. У дома се прибраха космонавтите на Роскосмос Сергей Рижиков и Алексей Зубрицки, както и астронавтът на НАСА Джони Ким. Тримата престояха 245 дни в околоземна орбита, като през това време обиколиха Земята 3 920 пъти и пропътуваха 167 милиона километра. Това бе първият полет за Ким и Зубрицки, докато Рижиков е ветеран и за него мисията бе трета. Сумарното време прекарано в космоса за Рижиков възлиза на 603 дни. Особено богата бе програмата на Джони Ким – според НАСА американският астронавт се е занимавал с изучаването на отпечатани тъкани, притежаващи кръвоносни съдове, в условия на микрогравитация. Той също така е управлявал дистанционно множество роботи в рамките на изследването „Аватар на повърхността“, което ще подпомогне бъдеще изследователски мисии. Също така Ким е разработвал наноматериали, имитиращи ДНК, като тази технология може да подпомогне лечението на специфични заболявания чрез по-добро таргетиране на лекарствени вещества. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/12/10/soyuz-ms-27-returns-earth/

Космическата 2026: Какво да очакваме? През 2026 г. може най-сетне да станем свидетели на пилотирана обиколка около Луната. Image credit : NASA Днес представям втората и най-дългоочаквана от поредицата „празнични статии“, защото в нея ще разкажа какво предстои да се случи през Космическата 2026 година. Първата статия, в която представих Топ 10 космически снимки през 2025 година, е достъпна на този линк. 8 декември 2025 г. 17:30 ч. Светослав Александров. След като през 2025 г. станахме свидетели на роботизирани кацания на Луната и на полети на безпилотни мисии към Марс и астероидите, новата 2026 г. идва с обещания за пилотирана обиколка на Луната, нови роботизирани кацания на лунната повърхност, комерсиална станция в околоземна орбита, безпилотна мисия в орбита около Меркурий и амбициозен проект за доставка на проби от марсианската луна Фобос. Астронавти не са летели до Луната от 19 декември 1972 г., когато корабът „Аполо 17“ се завърна след успешна експедиция до лунната долина Тавър Литроу. Това може да се промени през новата 2026 г., когато „Артемис 2“ най-сетне се очаква да излети с астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хансън. Ако всичко мине по план, четиримата ще трябва да облетят Луната (без да кацат на нея), след което ще се завърнат на Земята. Изстрелването на „Артемис 2“ бе отлаганo непрекъснато през последните няколко години, а сега е насрочено за не по-късно от края на април, с потенциални възможности през февруари и март. Разбира се, ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“, като продукти на стария космически отрасъл, винаги могат да ни изненадат неприятно и да се стигне до още забавяния, но до декември 2026 г. има още много време и се надяваме, че догодина пилотираните лунни мисии най-сетне ще бъдат рестартирани. Но не всичко, свързано с Луната през 2026 г., се върти около „Артемис 2“. Възможно е да станем свидетели на още няколко интересни роботизирани лунни кацания, осъществявани от частни космически компании. Ако всичко мине по план, през новата година Блу Ориджин ще изстреля първия си спускаем товарен апарат „Блу Муун“, който се очаква да постави рекорд за най-тежкия спускаем апарат, кацнал на Луната от началото на космическата епоха. След неуспех през 2024 г. американската фирма Астроботик ще се опита да се реваншира, като изстреля втория си лунен спускаем апарат „Грифин-1“. Първоначално „Грифин-1“ трябваше да достави на лунната повърхност и амбициозния луноход на NASA на име „Вайпър“, но сега агенцията се доверява за тази задача на Блу Ориджин и на спускаемия апарат „Блу Муун“. Не на първия (който ще излети догодина), а на по-нататъшен. Американската фирма Файърфлай, която постигна меко кацане на Луната през март 2025 г., се готви да изстреля още един спускаем апарат от серията „Блу Гоуст“ през 2026 г., като на борда му ще лети и луноход, създаден от Обединените арабски емирства (ОАЕ), на име „Рашид 2“. На илюстрацията: мисия „Чанг’e 7“ ще включва „хопър“, който ще търси воден лед на Луната. Image credit : CNSA Седмата мисия на Китай до Луната от серията „Чанг’e“ ще бъде изстреляна през лятото на 2026 г. За разлика от предишните мисии, които кацаха на лунната повърхност, събираха проби, след което отлитаха с пробите и се завръщаха на Земята, „Чанг’e 7“ няма да е възвръщаема мисия. Вместо възвръщаема ракета ръководството на мисията е добавило богат набор от научни инструменти, които ще издирват залежи от воден лед на Южния полюс на Луната. Сред тези инструменти присъства и подскачащо устройство (или „хопър“), което ще скача от едно на друго място сред вечнозатъмнените кратери на лунния Южен полюс. За разлика от предходните мисии на Китай, които включваха предимно китайски научни инструменти и бяха с пренебрежимо международно участие, „Чанг’e 7“ ще притежава прибори и от други държави: Русия, Египет, Бахрейн, Тайланд, Швейцария и, изненадващо, САЩ. Необичайното сътрудничество с американците включва оптичен телескоп, предоставен от асоциацията ILO. Насочваме сега вниманието си към Марс. Изстреляните през ноември спътници „Блу“ и „Голд“, съставляващи мисията на NASA „Ескапейд“, ще престоят известно време около точката на Лагранж L2 от системата Земя Слънце, след което в края на 2026 г. ще започнат самостоятелното си пътешествие към Червената планета. Мисията на NASA „Психея“ до астероида със същото име ще посети транзитно Марс през май 2026 г., като целта е гравитационна маневра, благодарение на която „Психея“ ще се отправи към основната си научна цел. Японската мисия MMX. Image credit : JAXA Но най-интересната марсианска мисия, планирана за изстрелване през 2026 г., е японската MMX. Япония ще се опита да направи нещо, което Русия неуспешно се пробва да осъществи през 2011 г. с „Фобос-Грунт“, а именно да събере проби от марсианската луна Фобос и да ги достави на Земята за по-нататъшен анализ. Мисията се осъществява в сътрудничество с NASA, Френската и Немската космическа агенция. Любопитен факт е, че най-сериозният принос на Европа е френско-немският всъдеход „Идефикс“, който ще кацне на Фобос и ще се „разхожда“ по повърхността на луната. На илюстрацията: „Тянвън-2“. Image credit : CNSA Изстреляната през май 2025 г. китайска мисия „Тянвън-2“ се подготвя за посещението на голямата си цел, астероида 469219 Kamoʻoalewa, което ще стане през юни 2026 г. „Тянвън-2“ ще трябва да събира проби от повърхността му, след което през април 2027 г. мисията ще се отправи обратно към Земята. Европейската космическа агенция се готви за няколко големи събития през 2026 г. През ноември 2026 г. мисията „Хера“, която вече е на път, ще влезе в орбита около астероида Дидим, за да картографира неговата луна Диморф. Именно върху тази луна през септември 2022 г. NASA целенасочено разби мисията „Дарт“, която изпробва технологии за астероидна защита. Сега задачата на Европа е да изследва подробно резултатите от това разбиване, за да се потвърди, че „Дарт“ е сработила според очакванията. Снимка на Меркурий, заснета от „БепиКоломбо“ през 2024 година. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM Меркурий е най-слабо изучаваната скалиста планета от Слънчевата система, като досега тя е изследвана само от две мисии: американските „Маринър 10“ (през 1974 г.) и „Месинджър“ (2011-2015 г.). Сега съвместната мисия между Европейската космическа агенция и Япония „БепиКоломбо“, която вече направи няколко предварителни облитания на Меркурий, се готви за окончателното си навлизане в орбита около планетата. Това ще се случи през ноември 2026 г. В случай че навлизането в орбита е успешно, от Меркурианския трансферен модул ще се разделят двата научни спътника: европейският „Меркуриански планетарен орбитър“ и японският „Мио“. Европейската космическа агенция и Китай планират своята съвместна мисия „Смайл“, която ще бъде изстреляна през пролетта на 2026 г. с европейска ракета „Вега-С“. Задачата на „Смайл“ е да проведе безпрецедентни наблюдения на магнитосферата на Слънцето в рентгеновата и ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Мисията ще работи в силно издължена орбита, която ще я отвежда на една трета от разстоянието до Луната (121 182 километра). Европейският космически телескоп „Платон“. Image credit : ESA Съвсем в края на 2026 г. очакваме още едно любопитно европейско изстрелване – на космическия телескоп „Платон“ посредством ракета „Ариана 6“. Задачата на телескопа е да изследва и характеризира извънслънчеви планети, т.е. планети, обикалящи около други звезди. Сега насочваме вниманието си към пилотираната космонавтика (изключвайки „Артемис 2“). Китайците ще продължат с експлоатацията на орбиталната си станция „Тянгон“, като в края на 2026 г. очакват да изстрелят и да разположат до нея дълго отлагания космически телескоп „Сюнтян“. Очаква се той да съперничи на телескопа на NASA „Хъбъл“. След рухването на единствената стартова площадка за руски пилотирани космически кораби „Союз“, през 2026 г. Международната космическа станция ще се сблъска с най-голямата заплаха за своето съществуване, като предстои да видим какви мерки ще вземат Русия, САЩ и останалите международни партньори. Макар че САЩ и Япония разполагат с мощни товарни космически кораби, голяма част от основните функции на МКС се поемат от руските товарни кораби „Прогрес“ и дори и теоретично да е възможно тези функции да се прехвърлят на американски мисии, досега това не е правено на практика. След известни забавяния, сега изстрелването на комерсиалната космическа станция „Хейвън-1“ е насрочено за пролетта на 2026 година. Image credit : Vast Но Щатите вече се готвят усилено за периода, когато МКС ще бъде пенсионирана и изведена от орбита. Наближава епохата на комерсиалните космически станции. Първата комерсиална космическа станция на име „Хейвън-1″, построена от фирмата Васт, се очертава да бъде изстреляна не по-рано от май 2026 г. Планирано е „Хейвън-1“ да бъде посетена от три или четири пилотирани космически експедиции. Тук е уместно да напомня, че през 2025 г. Васт вече изпрати в орбита демонстрационен спътник на име „Хейвън-Демо“, който изпробва нужните системи за експлоатация на орбиталната станция. Индия дълго се забави с разработката на пилотирания си космически кораб „Гаганян“, но през ноември страната се похвали, че е изпитала успешно парашутната му система. Сега дебютното му изстрелване с астронавти е насрочено за първата четвърт на 2027 г., но дали това ще се случи зависи от поредицата безпилотни тестове, насрочени за 2026 г. Става въпрос за три изстрелвания, като на борда на кораба ще пътува човекоподобният робот „Вайомитра“. Редица нови ракети трябва да дебютират през 2026 г. Най-очакваната от тях, разбира се, е третата итерация на ракетата на СпейсЕкс „Старшип“ – като се надяваме, че за разлика от втората итерация, която летя през 2025 г., третата ще е далеч по-успешна. Принципно Илон Мъск е казал, че при добро стечение на обстоятелствата „Старшип“ може да се отправи към Марс още през 2026 г., но това е малко вероятно. Ние очакваме две големи събития да се случат през новата година: едното е възвръщаемост на горния компонент, т.е. самият „Старшип“, а не само долната степен „Супер Хеви“, чиято възвръщаемост е вече доказана. А другото е успешна демонстрация на презареждане с гориво в орбита. Именно от изпълнението на тези две цели зависи дали СпейсЕкс ще е в готовност да поддържа пилотирана експедиция до повърхността на Луната преди китайците да изпреварят американците. Освен полета на лунния спускаем модул „Блу Муун“, Блу Ориджин очаква да мащабира производството на ракетите „Ню Глен“, както и да увеличи тяхната летателна честота. След успешния първи полет през декември на метановата ракета на китайската фирма ЛандСпейс „Чжюкуе-3“, при който обаче кацането на първата степен все пак бе несполучливо, компанията ще се опита да постигне възвръщаемост през 2026 г. Още няколко комерсиални орбитални ракети на Китай с потенциална възвръщаемост трябва да дебютират през 2026 г., в това число „Тянлон-3“ (на Спейс Пайъниър), „Палада-1“ (на Галактик Енерджи) и „Небюла“ (на Дийп Блу Аероспейс). Eвропейската ракета „Миура 5“ на „ПиЕлДи Спейс“ трябва да дебютира през 2026 година. Photo credit : PLD Space 2026 г. е определяща и за развитието на комерсиалния космически сектор на Европа. След като на министерско събиране през ноември т.г. бе разрешен въпросът за финансирането на младите европейски ракетостроителни стартъпи, догодина предстои подписването на рамковите договори с петте избрани фирми: Изар Аероспейс, Маяспейс, Орбитал Експрес, ПиЕлДи Спейс и Рокет Фактори Аугсбург. За много от ракетите, създадени от компаниите, датата за дебютното им изстрелване е 2026 г. Ракетата „Спектрум“ на Изар вече летя веднъж през 2025 г., но неуспешно – очакваме в близко бъдеще нейните следващи полети. И накрая завършвам тази статия с няколко развръзки, които очакваме през 2026 година: Върджин Галактик: по последна информация компанията на Ричард Брансън е в готовност през новата година да започне летателните изпитания на новите суборбитални пилотирани космически кораби „Делта“. Предстои да видим дали графикът ще бъде спазен. Брансън вече не желае да инвестира във Върджин Галактик, но компанията разполага с известно количество останали средства, които на теория биха могли да ѝ позволят да възобнови пилотирани изстрелвания. Совалката „Дрийм Чейсър“ на Сиера Спейс: нейният дебют сега е насрочен за края на 2026 г. НАСА обаче не предвижда „Дрийм Чейсър“ да се скачва с Международната космическа станция. Евентуални товарни мисии до МКС могат да бъдат поръчани след евентуален успешен свободен полет в ниска околоземна орбита. Сагата „Старлайнър“ ще продължи и през 2026 година. Photo credit : NASA И накрая, разбира се, не мога да не обърна внимание на многострадалния „Старлайнър“ – пилотираният космически кораб на Боинг. След като през 2024 г. той остави двама астронавти на МКС, чакайки алтернативен превоз (т.е. кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“), следващото изстрелване на „Старлайнър“ е насрочено за пролетта на 2026 г. и то ще е безпилотен изпитателен полет. Това е най-най последният шанс на Боинг да докаже, че този път проблемите със „Старлайнър“ са наистина разрешени, за да може НАСА да се довери отново да качва хора на него. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/08/2026-what-to-expect/

Топ 10 космически снимки през 2025 година! През 2025 г. САЩ се завърнаха на Луната, след като частният спускаем апарат „Блу Гоуст“ изпълни напълно успешно кацане на лунната повърхност. Photo credit : Firefly Aerospace. Днес започвам с традиционната за КОСМОС БГ поредица от т.нар. „празнични статии“ – традиция, която съществува от основаването на блога през далечната 2007 година! В тази поредица правя обзор на отминаващата година и също така пиша какво предстои да се случи през Новата година. Първата от статиите за 2025 ще представи най-добрите космически снимки, на които станахме свидетели през тази година. 6 декември 2025 г. 14:45 ч. Светослав Александров. През 2025 година станахме свидетели на дебютните полети на нови ракети, кацания на Луната, изстрелвания на роботизирани мисии и посещения на астероиди и Марс, както и на пускането на нови космически телескопи. Изготвянето на тази класация бе изключително трудна задача и със сигурност няма да удовлетвори много от читателите на сайта, защото… как можем да включим всичко важно, което се случи през годината, в опростена класация тип „топ 10“? И все пак – ето най-интересните снимки за периода между 1 януари и декември: 10. Японският космически кораб „Ейч Ти Ви – Екс“ излита за пръв път Photo credit : NASA/Jonny Kim На 26 октомври Япония изстреля първия от новото поколение товарни космически кораби „Ейч Ти Ви – Екс“. Тези кораби първоначално ще обслужват МКС, а в близко бъдеще – и станцията около Луната „Гейтуей“. Показаната по-горе фотография е заснета от астронавта на НАСА Джони Ким, докато „Ейч Ти Ви – Екс“ се доближаваше до МКС. 9. Астероидът Доналдйохансон, заснет от мисията на НАСА „Луси“ Photo credit : NASA На 20 април мисията на НАСА „Луси“ посети втората си научна цел. След като през 2023 г. роботизираният апарат прелетя край астероида Динкинеш, през тази година бе ред на посещението на Доналдйохансон. Фотографиите от „Луси“ доказаха, че Доналдйохансон е контактна двойка – т.е. обект, получен от сливането на две по-малки тела. 8. Кацането на ракетата „Ню Глен“ Photo credit : Blue Origin Възвръщаемите космически ракети са рядкост в света. Нещо повече – допреди тази година единствено фирмата СпейсЕкс бе доказала, че може да връща първи степени след орбитален полет посредством самостоятелно кацане със собствената им двигателна система (а не просто пасивно, с парашут). На 13 ноември компанията Блу Ориджин реализира за пръв път кацане на първата степен на новата си орбитална ракета „Ню Глен“, с което влезе в историята като втората фирма, усвоила технологията. 7. „Селфи“ на китайската мисия „Тянвън-2“ на фона на Земята и знамето на Китай Photo credit : CNSA Едно нещо не може да се отрече на китайската космонавтика – тя безспорно осъзнава стойността на космическите фотографии и положителния имидж, който те носят за страната. На 28 май тази година Китай изстреля мисията „Тянвън-2“, която трябва да събере проби от астероида 469219 Kamoʻoalewa и да ги достави на Земята. На 1 октомври ръководството на мисията публикува горното „селфи“ на космическия кораб със спускаемата капсула на фона на нашата планета – като естествено китайското знаме е поставено на видно място. 6. Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне за пръв път полюсите на Слънцето Credit : ESA & NASA/Solar Orbiter/PHI, EUI and SPICE Teams През 2025 г. човечеството за пръв път от началото на космическата надпревара успя да получи снимки от полюсите на Слънцето! Това е така, защото Земята и останалите планети в Слънчевата система обикалят около Слънцето в една равнина, наричана „равнина на еклиптиката“. Съответно космическите кораби като правило също биват изстрелвани в тази равнина. Мисията на Европейската космическа агенция „Солар Орбитър“, изпълнявана в партньорство с НАСА, е втората мисия след „Юлисис“, изстреляна отвъд равнината на еклиптиката, но първата, разполагаща с камери. Именно тя позволи заснемането на горната историческа фотография на южния полюс на Слънцето. 5. Мисията на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“ засне междузвездната комета 3I/ATLAS Photo credit : NASA/JPL-Caltech/University of Arizona Всяка класация за 2025 г. би била непълна, ако не включва нашумялата междузвездна комета 3I/ATLAS. Кометата няма да доближи Земята, но в началото на октомври тя се сближи с Марс, което даде възможност на тамошните мисии да я заснемат. Горната фотография бе получена от мисията на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“. 4. „Прашен демон“ на Марс, заснет от марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ Photo credit : NASA/JPL-Caltech Марсоходите на НАСА „Кюриосити“ и „Пърсъвиърънс“ продължиха своето изследване на Червената планета и през 2025 година. Показаната по-горе фотография бе заснета на 29 май от „Пърсъвиърънс“. На нея се виждат следите от колелата, а горе вляво – един от известните „прашни демони“ на планетата. 3. Звездното небе, заснето от космическия телескоп SPHEREx Photo credit : NASA На 12 март тази година с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ бе изстрелян новият космически телескоп на НАСА SPHEREx. Подобно на „Джеймс Уеб“, той също работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър, но за разлика от него е в състояние да наблюдава цялото нощно небе наведнъж. Очаква се мисията на SPHEREx да продължи две години, като през този период обсерваторията ще събере данни от над 100 милиона звезди в Млечния път, както и повече от 450 милиона далечни галактики. На показаното по-горе изображение се вижда млад звезден куп заедно със свързаните с него полициклични ароматни въглеводороди и региони на йонизация. 2. Южният полюс на Луната, заснет от мисията на Интуитив Машинс „Атина“ Photo credit : Intuitive Machines На 6 март спускаемият апарат „Атина“, разработен от комерсиалната компания Интуитив Машинс, извърши меко кацане на Луната в района на Южния полюс. За съжаление по време на кацането „Атина“ се преобърна, което попречи на мисията да изпълни цялостната си научна програма. Затова апаратът работеше само няколко часа. Въпреки малшанса си „Атина“ засне горната красива снимка от лунния Южен полюс, на която се виждат лунният пейзаж и нашата планета – Земята. 1. Сянката на „Блу Гоуст“ на повърхността на Луната Photo credit : Firefly Aerospace На 2 март мисията на частната компания Файърфлай Аероспейс „Блу Гоуст“ извърши меко кацане на повърхността на Луната. Това бе първото напълно успешно лунно кацане, осъществено от американска мисия след прилуняването на „Аполо 17“ на 11 декември 1972 година, тоест след 53-годишно прекъсване! Във връзка с този успех Файърфлай спечели наградата за 2025 г. за комерсиални космически постижения на СпейсНюз, която се връчва от 2017 г. на личности, програми и технологии с най-голямо влияние върху световната космонавтика. Независимо че преди почти 60 години СССР изпълни успешно меко кацане на Луната с мисията „Луна 9“, а преди 56 години НАСА изпрати на лунната повърхност и астронавти, прилуняванията си остават трудна задача дори през второто десетилетие на 21 век. Русия, например, не успя да се завърне на Луната – през 2023 г. новата руска мисия „Луна-25“ се разби при опит за кацане. Успешни кацания, освен китайците (неколкократно след 2013 г.), осъществиха също Индия (с мисията „Чандраян-3“ през 2023 г.) и Япония (с мисията „Слим“ през 2024 г.). През 2025 г. САЩ отново се нареди сред държавите с напълно успешни мисии на лунната повърхност – именно благодарение на „Блу Гоуст“. Ето защо горната фотография, на която се виждат лунният пейзаж и сянката на спускаемия апарат, заема заслуженото първо място в класацията на КОСМОС БГ. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/06/top-10-snimki-2025/

Китайската частна ракета Чжюкуе-3 достигна орбита от пръв път, макар и да пропусна кацането! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Weibo/ 萌虎鲸 3 декември 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 06:00 ч. българско време китайската фирма ЛандСпейс най-сетне изстреля своя клонинг на „Фалкън 9“ – „Чжюкуе-3“. Макар че първата степен на ракетата не сполучи да кацне, полетът все пак е успешен, защото „Чжюкуе-3“ достигна до орбита – което е рядкост за чисто нови ракети. Напомням на читателите, че през ноември американската фирма Блу Ориджин стана втората в света, върнала успешно степен след орбитален полет благодарение на меко кацане, осъществено чрез собствената ѝ двигателна система. Но ракетата „Ню Глен“ постигна кацането си от втория път – дебютът ѝ през януари, подобно на „Чжюкуе-3“, също завърши с успешно позициониране в орбита, но несполучливо приземяване. Макар че щеше да е хубаво „Чжюкуе-3“ да кацне още от първия път, това е много трудна задача и все още нито една частна фирма в света не го е правила от раз. Все пак прогресът е реален – на разпространените кадри се вижда, че „Чжюкуе-3“ е нацелила перфектно площадката за кацане: На други видеа се вижда как двигателната система експлодира при запалването: Приземяването на ракетна степен след орбитален полет е изключително трудна задача – като най-сложните моменти касаят специфичната динамика на флуидите, която описва поведението на горивото в резервоарите – то буквално се разплисква в тях. Няма съмнение, че китайците ще се справят с тези предизвикателства. След като СпейсЕкс и Блу Ориджин разполагат с възвръщаеми ракети, това показва, че проблемът не е неразрешим. Засега светът очаква да научи коя ще е третата компания или организация, върнала първа степен след орбитален полет и дали този път тя ще е китайска. ЛандСпейс ще опита отново в близко бъдеще с „Чжюкуе-3“. Но на космодрумите се намират също така и ракетата на Спейс Пайъниър „Тянлон-3“, както и държавната ракета „Лонг Марч-12А“. „Лонч Марч-12А“ може да дебютира още този месец. Все пак, нека не забравяме – макар че кацането днес бе несполучливо – голям успех за ЛандСпейс е, че „Чжюкуе-3“ достигна безупречно орбита. Това дава надежди за още по-големи постижения и в бъдеще! Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/03/zhuque-3-reaches-orbit/

Откриха основни захари в пробите от астероида Бену, събрани от мисията на НАСА Озирис-Рекс! Снимка на част от събраните проби от астероида Бену, които бяха доставени на Земята от мисията „Озирис-Рекс“. Photo credit : NASA 2 декември 2025 г. 21:15 ч. Светослав Александров. На 24 септември 2023 г. мисията на НАСА „Озирис-Рекс“ се завърна на Земята със събрани проби от астероида Бену. Днес, две години по-късно, учените съобщават, че са открили две важни захари в пробите: рибоза и глюкоза! Откритието има огромно значение за изясняването на един от най-важните научни въпроси: как е възникнал животът на Земята. Както съобщава НАСА, резултатите от проучването са описани в научна статия, публикувана в списанието Nature Geoscience, с водещ автор Йошихиро Фурукава от Университета Тохоку в Япония. Сигурно си спомняте, че преди няколко години Япония и САЩ първи в света успяха да осъществят меко кацане на астероиди (съответно Рюгу и Бену), след което роботизираните им космически кораби (съответно „Хаябуса 2“ и „Озирис-Рекс“) събраха проби от астероидните повърхности и излетяха отново към Земята, за да доставят материала за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. Японските и американските учени си размениха взаимно проби, за да могат да направят сравнение между грунда на двата астероида и да увеличат шансовете за значими открития. Пробите от японската мисия са в малко количество, но тези от американската са достатъчно големи, за да могат да бъдат търсени важните структурни блокчета за възникването на живота. Така за пръв път в проба, доставена от друго небесно тяло (в случая – от астероида Бену), е открита глюкоза! И макар че преди това рибоза е откривана в метеорити, сега имаме доказателство, че тя присъства и в материал от астероид. Защо откритието е важно? На Земята захарите дезоксирибоза и рибоза са ключови структурни компоненти на молекулите ДНК и РНК. ДНК е основният носител на генетичната информация в клетката. РНК изпълнява множество разнообразни функции и без нея животът не може да съществува. Рибозата в РНК е част от захарофосфатния скелет на молекулата, който свързва поредицата от носещите информация азотни бази. „Всичките пет азотни бази, участващи в конструкцията на ДНК и РНК, заедно с фосфатите, са били откривани в пробите от астероида Бену, доставени на Земята от ‘Озирис-Рекс’. Това ново откритие на рибозата означава, че всички необходими компоненти за формирането на РНК-молекулата присъстват на Бену“, категоричен е водещият автор на статията Фурукава. Но в случая е важно не само какво изследователите са открили, а и какво не са открили. В пробите от Бену не присъства дезоксирибоза. И тъй като астероидът е древен отломък от ранната Слънчева система, това представлява експериментално потвърждение на хипотезата за РНК свят – тоест, че първите живи организми на Земята са разчитали на РНК като основна молекула за съхранение на информация, докато ДНК се е появила по-късно в еволюцията. А тъй като на Бену е открита и глюкоза, това е доказателство, че в ранната Слънчева система е имало и храна (т.е. енергиен източник) за нуждите на най-ранните организми. Това безспорно е едно от най-съществените астробиологически открития през настоящата година! https://cosmos.1.bg/space/2025/12/02/ribose-glucose-osiris-rex/

Изхвърлиха космонавта Олег Артемиев от следващия екипаж на Крю Драгън заради шпионаж! Космонавтът Олег Артемиев 2 декември 2025 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Руският космонавт Олег Артемиев беше изхвърлен от екипажа на следващата експедиция с кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“, който ще бъде изстрелян през февруари 2026 година, поради подозрения в шпионаж. На негово място ще лети Андрей Федяев. Новината бе съобщена от медията The Insider, която е основана от независимия руски журналист Роман Доброхотов. За незапознатите – именно тази медия обяви имената на тези, които са отговорни за отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Същата медия се позовава на Телеграм канала на ракетния анализатор Георги Тришкин по казуса „Артемиев“. Източниците на Тришкин са разказали, че космонавтът е изключен за нарушение на експортните рестрикции ITAR – съкр. от International Traffic in Arms Regulations, американски правила, касаещи засекретяването на технологии, които могат да се използват за производство на оръжия. Оказало се, че Олег Артемиев е използвал телефона си, за да фотографира класифицирана документация, след което я е разпространил. Започнато е разследване. Разбира се, твърденията на Тришкин не са потвърдени нито от НАСА, нито от Русия, но е факт, че Артемиев бе премахнат от екипажа два месеца преди изстрелването, което е изключително необичайна практика. Причината, поради която НАСА не разгласява случката, се корени в това, че агенцията не желае скандал. Днес Роскосмос призна в официалния си Телеграм канал, че Олег Артемиев ще бъде заменен от Андрей Федяев, защото „космонавтът започва нова работа“. Интересно обяснение от страна на Роскосмос – значи миналата седмица Артемиев е провеждал тренировки в САЩ за предстоящ космически полет, но тази седмица той вече си е сменил работата Според допълнителна информация от известния Телеграм канал „Юра, прости“, Артемиев е фотографирал с телефона си двигателите на СпейсЕкс, освен засекретените документи. Космонавтът, който е 54-годишен, е осъществил три космически полета през своята кариера, а от 2019 г. е и депутат в Държавната дума, член на партията на Владимир Путин – Единна Русия. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/02/oleg-artemiev-izhvurlen-ekipaj/

УСПЕХ: Европейска ракета Вега-С изведе в космоса южнокорейски спътник! Кадър от вчерашното изстрелване. Credit: Arianespace/ArianeGroup 2 декември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера бе триумфален ден за европейската космонавтика, след като в 19:21 ч. българско време европейската ракета „Вега-С“ излетя от космодрума Куру, за да изведе в орбита спътник на Южна Корея! Спътникът на име KOMPSAT-7 се освободи от горната степен на 44-тата минута след старта и започна своята самостоятелна мисия в 576-километрова слънчевосинхронна орбита. Според официално разпространеното прес-съобщение, KOMPSAT-7 тежи 1 810 килограма, построен е от Корейския аерокосмически изследователски институт (KARI) и представлява един от най-мощните спътници за наблюдения на Земята, способен да заснема снимки с изключително висока разделителна способност във видимия диапазон. KOMPSAT-7 е наследник на спътника KOMPSAT-3А, който бе изстрелян през март 2015 г. със съветска ракета с украински корени „Днепр“. Очаква се KOMPSAT-7 да започне да провежда своите наблюдения през първата половина на 2026 година. Вчерашният полет бе общо шести за европейската ракета „Вега-С“. Само едно от изстрелванията е завършвало с провал – второто, през декември 2022 г., което, съчетано с пенсионирането на старата ракета „Ариана 5“, допринесе до това европейската космонавтика да остане временно без орбитални ракети. Слава Богу, най-лошото на Стария континент отмина – сега е време да гледаме към бъдещето, защото, освен че „Вега-С“ и „Ариана 6“ вече летят редовно, скоро предстои въвеждането в експлоатация на първите орбитални ракети, създадени от модерни частни фирми. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/02/vega-c-korean-satellite/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита първия частен космически телескоп! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : SpaceX 29 ноември 2025 г. 12:13 ч. Светослав Александров. Снощи в 20:44 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, излетя ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ с над 140 космически мисии на борда. Сред тях се откроява първият комерсиален космически телескоп в историята! Космическите телескопи като „Хъбъл“, „Джеймс Уеб“ и „Чандра“ доведоха до революция в астрономическите дисциплини, но досега те винаги бяха създавани от държавни агенции. За разлика от тях новоизстреляният телескоп „Моув“ (на англ. Mauve) е собственост на комерсиална компания – британско-италианската Дийп Блу Спейс. Все пак той е спонсориран посредством грант, осигурен от Европейския съюз (съобразно инициативата Хоризонт Европа), като на страниците на Европейската комисия се съобщава, че ще доведе до голям напредък за европейската наука благодарение на партньорството между водещи институции в региона – в това число унгарския микроспътников производител C3S, нидерландската фирма ISISPACE и британския университет Кент. „Моув“ е 13-сантиметров космически телескоп, помещаван в корпуса на 16-U спътникова платформа, като основната му научна задача е да изучава мощните звездни изригвания в ултравиолетовия диапазон на електромагнитния спектър. Към този момент тези изригвания не са достатъчно добре проучени, а това е важно, за да могат изследователите да разберат какво е тяхното влияние върху извънслънчевите планети и съответно дали те повлияват на техния потенциал да бъдат обитаеми. Това не е и единственият космически телескоп, проектиран от Дийп Блу Спейс. През 2027 г. очакваме изстрелването на „Туинкъл“ – специализирана мисия, която ще изследва спектралните характеристики на извънслънчевите планети, а също така ще изучава кометите и астероидите в Слънчевата система. „Моув“ бе изстрелян в космоса благодарение на програмата на СпейсЕкс „Транспортър“ за споделено извеждане на полезни товари. Сред останалите 140 космически апарати се откроява и петата мисия на съоснованата от българина Делян Аспарухов космическа компания „Варда“. Любопитен факт е, че четири от мисиите са изстреляни през настоящата 2025 година, което показва, че компанията започна да поддържа редовни космически полети. При това четвъртата мисия още не се е завърнала на Земята – т.е. фирмата понастоящем разполага с два кораба в орбита. Напомням на читателите, че „Варда“ специализира в производствени дейности, най-вече на лекарства и иновативни материали, като всяка мисия представлява възвръщаем космически кораб. Истината е, че ако изключим СпейсЕкс (корабите „Драгън“) и Боинг (корабът „Старлайнър“), „Варда“ е единствената друга компания, която строи и изпраща в космоса възвръщаеми космически кораби. На борда на ракетата „Фалкън 9“ полетя и третият довеждащ бус „Мира“ на фирмата Импулс Спейс. Тя е основана от Том Мюлер, който някога бе първият служител на СпейсЕкс и близък съратник на Илон Мъск. Когато Мюлер навърши 60-годишна възраст през 2021 г., той пожела да се пенсионира и да прекара останалата част от живота си в пътувания и състезания – но това не се случи. Тъй като Мюлер е бил водещ проектант на двигателите „Мерлин“, „Драко“ и „Супердрако“, след неговото пенсиониране бивши колеги се свързали с него и поискали да създадат специализирана фирма, занимаваща се с довеждане на полезни товари в орбита посредством иновативни ракетни двигатели. Импулс Спейс се оказа изключително гъвкава компания, а бусът „Мира“ – много успешен, като той работи с нов тип двигател „Саиф“ с нетоксична горивна комбинация от диазотен оксид и етан и специфичен импулс 290 s. А сега фирмата строи и спускаем апарат за кацания на Луната, както съм писал на КОСМОС БГ. За нуждите на вчерашното изстрелване бе използвана ракета-носител „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен B1071. На осмата минута след старта степента извърши своето 30-то кацане върху плаващата платформа „Разбира се, че все още те обичам“. B1071 е едва втората от флотилията първи степени на СпейсЕкс, постигнала 30 изстрелвания и кацания. Видеозапис от снощното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/11/29/falcon-9-first-private-space-telescope/

Ами това е 60-годишна структура. Проектирана е в Украинска ССР. Говори се, че през последните няколко години поддръжката на Байконур е западнала драстично - липса на пари, липса на персонал, липса на мотивация. В крайна сметка, ти можеш да си купиш най-надеждната западна кола - но ако най-малкото не ѝ сменяш маслата и филтрите, ще я прецакаш.

Мда, така ни информираха от Юра, прости

АВАРИЯ: Единствената руска площадка за пилотирани космически полети претърпя фатална повреда! На снимката: откъсналият се „балкон“ е паднал в огневата яма на площадката. Фото: Роскосмос 27 ноември 2025 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Немислимото се случи – Русия остана без пилотирана космонавтика! След днешното изстрелване на кораб „Союз МС-28“ единствената площадка в световен мащаб, позволяваща пилотирани мисии на „Союз“ – Площадка №31 – претърпя катастрофална повреда! Самият космически кораб е в орбита, скачен към МКС, и космонавтите са в безопасност. Аварията е настъпила на наземния стартов комплекс. Парадоксално, но факт – авария на ракета-носител би имала по-малко последствия, отколкото повреда на стартова площадка. Друга ракета може да бъде построена и изстреляна. Но ако една стартова площадка излезе от строя, това спира всички полети от нея. Именно в това се състои голямата трагедия, която днес сполетя руската космонавтика. Площадка №31 е буквално единствената, от която могат да бъдат изстрелвани пилотирани космически кораби „Союз“! Има и други площадки за ракети „Союз“ – например на Восточний и на Плесецк. Но тези площадки позволяват единствено спътникови и товарни изстрелвания, не и пилотирани полети… Доскоро на космодрума Байконур имаше две площадки, осигуряващи пилотирани изстрелвания. Освен Площадка №31 имаше още и Гагарински старт – както името показва, това е историческата площадка, от която през 1961 г. излетя първият човек в космоса Юрий Гагарин. Площадката се използваше активно до 2019 г., когато полетите от нея бяха преустановени с пенсионирането на ракетите „Союз-ФГ“. След това пилотираните полети бяха прехвърлени на ракети „Союз-2“ и Роскосмос се надяваше, че ще успее да модернизира Гагарински старт за тях. Както сами можете да се досетите, тази модернизация не се осъществи, защото руснаците не успяха да осигурят пари. Изстрелванията на пилотирани кораби „Союз“ продължиха от съседната Площадка №31, която получи своята модернизация за „Союз-2“ още през далечната 2006 г., но средства за Гагарински старт така не се намериха. На 29-и септември 2019 г. руснаците изстреляха пилотирания кораб „Союз МС-15“ с първия астронавт на Обединените арабски емирства – Хазаа Ал-Мансури. Ето защо Роскосмос се надяваше, че модернизацията на Гагарински старт може да се случи с арабски пари. И действително, през ноември 2021 г. бе сключено тристранно сътрудничество между Русия и ОАЕ за тази цел. Но през февруари 2022 г. Русия започна своята пълномащабна война в Украйна и последствията не закъсняха. ОАЕ се отказа да финансира Байконур и в края на 2023 г. руската новинарска агенция ТАСС обяви, че площадката Гагарински старт ще бъде превърната в музей. През изминалите години имаше идеи и площадката за ракети „Союз“ на новия руски космодрум Восточний също да бъде преоборудвана така, че да може да служи и за пилотирани космически полети. Оказа се обаче, че това не е по силите на Русия. Подобна модернизация не опира единствено до самата площадка – трябва да бъде пресъздадена и изградена цялата инфраструктура, необходима за пилотирана космонавтика. Инфраструктура, която я има само на Байконур. И така руснаците останаха само с Площадка №31. Какво се случи днес? Според информацията, разпространена от руския космически блогър Виталий Егоров, който е разгледал телевизионните кадри след днешното изстрелване на кораба „Союз МС-28“, в огневата яма под стартовата площадка се вижда паднала масивна метална конструкция, която не би следвало да се намира там. Егоров смята, че реактивната струя от двигателите на ракетата е откъснала сервизния „балкон“, който се използва за обслужването на „Союз“-ите по време на предстартовата подготовка и нормално е скрит зад бронирана стена. Очевидно този път „балконът“ не е бил застопорен в нужната позиция и струята го е отнесла и захвърлила в шахтата. Както ни информира авторитетният космически журналист Анатолий Зак, поправките на „балкона“ могат да отнемат до две години. Не е ясно дали могат да бъдат направени някакви временни приспособления, които да позволят изстрелванията на „Союз“-ите да продължат, докато ремонтите текат. Съществуват възможности да бъде използван хардуер от превърнатата в музей площадка Гагарински старт или от някоя от другите площадки. Но докато се вземе някакво решение, истината е следната – от днес нататък Русия няма да разполага с възможността да изстрелва самостоятелно хора в космоса. Единственото, което остава неясно, е докога? https://cosmos.1.bg/space/2025/11/27/russian-pad-31-suffers-major-damage/

УСПЕХ: Южна Корея изстреля 13 спътника със собствена си ракета Нури! Кадър от вчерашното изстрелване. Photo credit : KARI 27 ноември 2025 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Южна Корея затвърди своята позиция на държава, способна самостоятелно да осъществява космически полети, след като вчера в 18:13 ч. българско време изстреля собствената си орбитална ракета „Нури“. На борда на ракетата пътуваха 13 спътника, основният от които е 516-килограмовият CAS500-3, а останалите 12 са микроспътници. CAS500-3 е третият специализиран южнокорейски спътник за наблюдение на Земята. Той се отдели по план от горната степен на ракетата-носител на 40-тата минута след старта и осъществи радиоконтакт със Земята. Ръководството на полета потвърди нормалното функциониране на бордовите системи и изправността на слънчевите батерии. Това бе общо четвъртото изстрелване на „Нури“ след дебюта на ракетата на 21 октомври 2021 г. и третото поредно успешно. Предходното изстрелване на „Нури“ бе на 25 март 2023 г., което означава, че южнокорейската ракета лети сравнително рядко. Все пак, напомням на читателите, че е чудесно да видим, че Южна Корея се превръща във важен космически играч в Азия, притежавайки собствена ракета за орбитални полети. Успехите на южнокорейците идват със закъснение заради тежката геополитическа обстановка – все пак говорим за Корейския полуостров, който си остава гореща точка дори днес. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка изобщо не се стряскаше от международните предупреждения и си навличаше критика и санкции със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е различен случай. Държавата е съюзник на САЩ, при това иска да върви напред съобразно международните правила. Но независимо от добрата репутация, никой не пожела да помогне на южнокорейците да започнат самостоятелна космическа програма. Американците се страхуваха, че притежанието на космически технологии ще доведе до допълнително напрежение в региона. Затова първоначално южнокорейците се насочиха към сътрудничество с Русия. Колаборацията доведе до появата на първата ракета “KSLV-I”, която летя три пъти: два пъти неуспешно през 2009 и 2010 година, и един път успешно през 2013 година, когато ракетата стигна до орбита. С този последен успех Южна Корея най-накрая се присъедини към клуба на космическите държави, които могат да изстрелват спътници от собствената си територия. Но пътят към създаването на “KSLV-I” бе труден. Само втората й степен бе изцяло южнокорейска и със собствено произведен ракетен двигател, а първата представляваше модифициран стандартен блок, взет от руските ракети “Ангара” с двигател РД-151. Разработката на ракетата никак не протече гладко, а през годините отношенията между южнокорейците и руснаците се обтегнаха. Южна Корея искаше да получи от Русия плановете за строежа на ракетни двигатели и да започне тяхното производство със съдействието на руските специалисти. Но през 2006 г. руснаците отказаха да изпълнят искането. Те решиха вместо това самостоятелно да строят първата степен и чак впоследствие да я предоставят на Южна Корея. Двата провала през 2009-та и 2010-та година никак не помогнаха за нормализирането на обноските, тъй като партньорите си прехвърляха взаимно отговорността за неудачите. И така, след като най-сетне успех бе постигнат през 2013 година, “KSLV-I” бе пенсионирана и пратена в историята. Веднага след това Южна Корея започна петгодишна програма по създаването на собствен двигател за първата степен на ракетата от ново поколение “KSLV-II”. Именно тя стана известна по-късно под другото име „Нури“ и тя се използва за сегашните изстрелвания на Южна Корея. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/11/27/south-korea-launches-nuri/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-28 излетя и се скачи с МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 27 ноември 2025 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 11:27 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан бе проведено успешно изстрелване на руски пилотиран космически кораб „Союз МС-28“ с американец и двама руснаци на борда. Командирът на кораба е Сергей Куд-Сверчков, който е и единственият ветеран сред екипажа, с един предходен полет зад гърба си. Космонавтът излетя за пръв път в космоса на 14-ти октомври 2020 г. с кораба „Союз МС-17“, като изпълни 184-дневна мисия. Куд-Сверчков е работил като инженер в РКК „Енергия“ в периода между август 2006 до април 2010, преди да влезе в отряда на космонавтите. Неговият колега Сергей Микаев е новак. Избран е за космонавт през август 2018 г., което означава, че е чакал седем години за дебютната си мисия. Преди това е служил като военен пилот. Американецът Кристофър Уилямс, също новак, лети на борда на „Союз“ в рамките на споразумение, което гарантира, че НАСА може да разчита на превози с руските кораби, стига в замяна на това американците да возят руски космонавти с американските кораби. Така на 1-ви август тази година САЩ изстреляха кораба „Крю Драгън“, а на борда му полетя космонавтът Олег Платонов. Преди да се стигне до споразумението, Платонов трябваше да лети със „Союз МС-28“, но той бе прехвърлен на американския кораб и сега изпълнява своята мисия на МКС. След изстрелването на „Союз МС-28“, корабът се скачи с модула „Рассвет“ на руския сегмент на станцията в 14:34 ч. българско време. Куд-Сверчков, Микаев и Уилямс бяха посрещнати от настоящия екипаж на МКС – споменатият по-горе Платонов, Сергей Рижиков, Алексей Зубрицки (космонавти на Роскосмос), Джони Ким, Зена Кардман, Майк Фин (астронавти на НАСА) и Кимия Юи (астронавт на Япония). В началото на декември Рижиков, Зубрицки и Ким ще се разкачат от МКС с кораба си „Союз МС-27“ и ще се завърнат на Земята. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/27/soyuz-28-launches/

Пилотираният космически кораб Союз МС-28 бе изведен на стартовата площадка Снимка от вчерашното извеждане. Photo credit : Roscosmos 25 ноември 2025 г. 07:10 ч. Светослав Александров. Вчера пилотираният космически кораб „Союз МС-28“ бе изведен на стартовата площадка на космодрума Байконур. Изстрелването на кораба с космонавтите Сергей Куд-Сверчков и Сергей Микаев, както и американският им колега Кристофър Уилямс, е насрочено за 27-ми ноември в 11:28 ч. българско време. Командирът на кораба е Куд-Сверчков, който е и единственият ветеран сред екипажа, с един предходен полет зад гърба си. Космонавтът излетя за пръв път в космоса на 14-ти октомври 2020 г. с кораба „Союз МС-17“, като изпълни 184-дневна мисия. Куд-Сверчков е работил като инженер в РКК „Енергия“ в периода между август 2006 до април 2010, преди да влезе в отряда на космонавтите. Това означава, че е изминало десетилетие, докато бъде назначен на дебютния си полет. И действително руските космонавти чакат най-дълго в сравнение с колегите си от останалия свят. Неговият колега Сергей Микаев е новак. Избран е за космонавт през август 2018 г., което означава, че е чакал седем години за дебютната си мисия. Преди това е служил като военен пилот. Американецът Кристофър Уилямс, също новак, лети на борда на „Союз“ в рамките на споразумение, което гарантира, че НАСА може да разчита на превози с руските кораби, стига в замяна на това американците да возят руски космонавти с американските кораби. Така на 1-ви август тази година САЩ изстреляха кораба „Крю Драгън“, а на борда му полетя космонавтът Олег Платонов. Преди да се стигне до споразумението, Платонов трябваше да лети със „Союз МС-28“, но той бе прехвърлен на американския кораб и сега изпълнява своята мисия на МКС. Днес чакаме и Кристофър Уилямс да полети. По образование е физик и се занимава с фундаментална наука. Избран е за астронавт от НАСА през декември 2021 г. и започва своите тренировки през януари 2022 г., което означава, че от избора до дебютната му мисия са изминали по-малко от четири години. Любопитен факт за предстоящото изстрелване, който съобщава журналистът Анатолий Зак е, че първоначално мисията е трябвало да бъде изпълнена посредством кораб, известен под сериен номер 759. Но при подготовката корабът претърпял повреда – топлинният му щит се разделил, вероятно поради заблуден сигнал, който активирал пиропатроните. Нито Роскосмос, нито официалните медии са признали за аномалията. Но снимките я издават – предстартовата подготовка показва, че е използван кораб под сериен номер 753. Този кораб дълго време бе пазен за туристически мисии. Но всякакви надежди за комерсиализация на руската космонавтика се изпариха след като руснаците нападнаха Украйна, така че Роскосмос реши да ползва Кораб №753 за редовните полети. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/25/soyuz-ms28-rolled-launch-pad/