SAlexandrov

Сенатът на САЩ бие аларма: Китай ще се завърне на Луната преди нас! На илюстрацията: „Старшип“ на лунната повърхност. Image credit : SpaceX 6 септември 2025 г. 15:15 ч. Светослав Александров. На 3-ти септември Търговската комисия на Сената на САЩ организира изслушване под надслова „Изгрява зловеща луна“. Целта на изслушването бе да се отправи предупреждение, че САЩ може да загуби надпреварата с Китай относно завръщането на човек на Луната и също така да изгуби позициите си по отношение на постоянното присъствие в околоземна орбита. Сред поканените експерти бяха бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн, който оглавяваше агенцията по времето на първия мандат на Тръмп, президентът и изпълнителен директор на Коалицията за далечни космически пътешествия Алън Кътлър, президентът на гражданската и международна космонавтика към Redwire Майк Голд и бившият заместник командир на космическото командване на САЩ, полковник Джон Шоу. През лятото на настоящата година стана ясно, че китайските усилия по усвояването на Луната са стигнали много напред. През юни Китай успешно изпита системата за аварийно спасяване на пилотирания лунен кораб „Менгжоу“, през август бе проведено първото статично огнево изпитание на лунната ракета „Лонг Марч 10“ и също тогава бе тестван спускаемият лунен модул „Ланюе“. Тези постижения показаха, че американците драстично изостават в опита си да се завърнат на Луната. Технологично американската космонавтика е много по-напреднала от китайската, като САЩ разполагат с възвръщаеми ракети, включително свръхтежки като „Фалкън Хеви“ и „Старшип“. Но технологичният напредък сам по себе си не е гарант, че американците могат да изпратят човек на Луната в обозримо бъдеще. Основният проблем е, че вече две десетилетия космонавтиката на Китай е целеустремена към Луната – тя започна с безпилотна обиколка на естествения ни спътник (мисия „Чанг’e 1“ през 2007 г., „Чанг’e 2“ през 2010 г.), продължи с безпилотно кацане на Луната („Чанг’e 3“ през 2013 г.), кацане на обратната страна на Луната („Чанг’e 4“ през 2019 г.), събиране на проби от видимата страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 5“ през 2020 г.) и събиране на проби от обратната страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 6“ през 2024 г.). За Китай остава безпилотно кацане на Южния полюс на Луната и следващите експедиции ще са с астронавти. В сравнение с това САЩ нямаше стройна, многогодишна програма за усвояване на Луната. Макар че две десетилетия течеше разработката на пилотирания кораб „Орион“ и неговата ракета-носител „Спейс Лонч Систъм“, различни президентски администрации чертаеха различни планове за дестинациите, до които трябва да се лети. Джордж Буш-младши искаше да се лети до Луната. Обама каза „не“, защото „вече сме били там“ и вместо това пренасочи мисията към астероид. Доналд Тръмп върна на дневен ред лунното кацане, но дотогава бе загубено ценно време за строежа на пилотиран спускаем модул, както и за скафандри за лунни разходки. Именно това е основният проблем, който може да попречи на американците да се завърнат на Луната преди китайците. „Прехвърлянето на топката от една администрация към друга изключително много навреди с течение на времето“, призна бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн. „Това, което правим, е работа, простираща се в течение на много поколения и просто не можем да си позволим да вървим напред-назад“. Понастоящем изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи заяви, че се е ядосал от казаното по време на изслушването в Сената. „Бях много сърдит“, сподели Дъфи. „И ще ви кажа това, проклет да съм, ако допуснем историята да се напише по този начин. Ние ще победим китайците към Луната“. Почти извън всякакво съмнение е, че следващото пилотирано изстрелване към Луната ще е американско – ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са сглобени за предстоящ полет в началото на 2026-та година – това е мисията „Артемис 2“. Всичко е готово – и няма спор, че когато полетът е в историята, Доналд Тръмп и Шон Дъфи ще извъртят нещата така, че е постигната голяма политическа победа. Но проблемът е, че „Артемис 2“ няма да кацне на Луната, а само ще прелети край нея, преди да се завърне на Земята. Корабът дори няма да влезе в окололунна орбита, така че миисята не е точно повторение на някогашната „Аполо 8“ през 1968 година. За да могат САЩ да кацнат на Луната с екипаж (което е планирано не за следващата, а за по-следващата мисия „Артемис 3“), трябва да са готови пилотираният лунен модул и скафандрите. И тук е основната разлика между планът на Китай и този на Щатите. Китайците се опитват да повторят „Аполо“, който представлява най-простият начин да се достигне естественият ни спътник – директен полет с кацане на малък лунен модул. Докато лунният модул на САЩ е базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. А за да може този кораб да лети отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс, фирмата на Илон Мъск трябва да демонстрира нов тип технологии за презареждане на гориво в космоса. Освен че технологиите трябва да се докажат като надеждни, преди да бъдат одобрени за пилотиран полет, планът предвижда множество изстрелвания на ракети с кораби-танкери. Дали конгресмените и настоящата президентска администрация на САЩ осъзнават тези трудности, остава неясно. Остава неясно и дали са в състояние да предложат адекватна алтернатива, която да включва по-прост и постижим в обозримо бъдеще план за пилотирано кацане на Луната. Както подчертах по-горе, разработката на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ се точи вече две десетилетия. Спорно е, че традиционните подизпълнители на НАСА могат да проектират и построят лунен модул за срок, по-кратък от половин десетилетие (китайският лунен модул е в напреднал етап на разработка и датата за кацане е преди 2030 г.). Така че, колкото и да не се харесва на някои политици и лобисти, най-бързият начин за достигане на Луната вероятно минава през СпейсЕкс и „Старшип“, просто защото тази фирма е доказала, че работи най-бързо в сравнение с всичките си конкуренти. Без СпейсЕкс американците още щяха да зависят от Русия за превоза на астронавти до МКС. Какво биха могли да направят американците? Една от възможностите, която е подкрепена и от Брайденстайн, е изцяло да зарежат пилотираното лунно кацане, защото така или иначе няма да са готови преди Китай. Но пък в напреднал етап на разработка са модулите от станцията „Гейтуей“, която ще бъде построена в орбита около Луната. Тази станция се разработва съвместно от САЩ и партньорите на МКС (без Русия). Ако западният свят разполага с обитаема станция около Луната до 2030 г., това ще бъде съществено постижение, но пък през това време китайците ще кацат на лунната повърхност и ще се готвят да построят своя собствена база. Подчертавам, на повърхността на Луната, а не в орбита около нея. Сенатът изрази опасения и относно дългосрочното присъствие на САЩ в околоземна орбита. Понастоящем американски астронавти живеят постоянно на Международната космическа станция, но има един проблем – тя не е вечна. Предстои нейното пенсиониране през 2030 година, а подобно на ситуацията с пилотирания лунен модул и скафандрите, не е ясно дали комерсиалният сектор ще е готов с построяването на частни станции в орбита около Земята. Ако МКС си замине, а такива станции няма, единствената постоянно обитаема космическа станция в околоземна орбита ще остане китайската „Тянгон“. Китайците ще са лидер и в тази област. Космическата надпревара все още не е загубена за западния свят. Предстои да видим какво ще направят американските политици и космически дейци. Отговорът изглежда очевиден: публично-частните партньорства трябва да станат още по-крепки, но както пише и експертът Ерик Бъргър за Арс Текника, вероятно ще трябва да се направят компромиси и по отношение на безопасността. Все пак полетите до Луната са рисково начинание. Но едно е ясно: 2030-та година, когато китайците ще се установят на естествения ни спътник, вече не изглежда толкова далечна. Часовникът тиктака. Тик-так. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/06/us-senate-moon/

УСПЕХ: СпейсЕкс отбеляза 500-тното кацане на степен след изстрелване на Фалкън 9! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 септември 2025 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс отбеляза поредното постижение в сферата на възвръщаемостта, след като ракета „Фалкън 9“ постигна общо 500-тното приземяване на орбитална степен, считано от първото успешно кацане през декември 2015 г. Това е третата голяма новина, касаеща ракетите „Фалкън“ през последните 10 дни. Напомням на читателите, че на 27-ми август СпейсЕкс постигна 400-тното кацане на степен върху плаваща платформа, считано от началото на програмата, а на 28-ми август една и съща ракетна степен отбеляза своето 30-то излитане и приземяване. Днешното изстрелване с 28 спътника „Старлинк“ бе проведено в 15:32 ч. българско време от космическия център Кенеди. Ракетата-носител бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер „B1069“, за която конкретно това бе 27-мото изстрелване и кацане. Именно тази степен осъществи общо 500-тното кацане в историята на програмата „Фалкън“, като то се случи върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“. Тук е уместно да напомним изказването на изпълнителната директорка на СпейсЕкс – Гуин Шотуел относно тези, които не уважават компанията, нейните постижения и успехи (изт. Eric Berger „Чували сме – „О, никога няма да направите успешно изстрелване“. Изстреляхме „Фалкън 1“. „Никога няма да изстреляте истинска ракета“. Направихме „Фалкън 9“. „Никога няма да въведете Драгън в орбита. Драгън никога няма да се прикачи към станцията. Никога няма да рециклирате ракета. Никога няма да я изстреляте повторно“. То е нещо като: Майната ви, момчета“. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/05/spacex-500th-landing/

Проблемите на навигацията от миналото до наши дни. Защо GPS не е съвършен и се налагат алтернативи? GPS спътник в орбита около Земята. Image credit : NASA 3 септември 2025 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Заглушаването на GPS сигнала на самолета, с който в неделя пътуваше към България председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, е само един от хилядите примери затова как най-значимата в съвремието навигационна система може да стане недостъпна, което поражда необходимост от алтернативи. Самият факт, че миналият месец военната совалка на САЩ „X-37B“ излетя в космоса със задача именно да изпита нова, алтернативна технология за навигация, подчертава актуалността на проблема. В днешната подробна статия ще ви разкажа историята на навигацията, проблемите, с които хората са се сблъсквали от миналото до наши дни и как войната променя всичко. Откакто свят светува и хората се придвижват от едно място на друго, съществува необходимостта от прецизно определяне къде се намират. Още древните мореплаватели са знаели, че лесно могат да определят географската си ширина, докато наблюдават Слънцето, Полярната звезда или използват други астрономически ориентири. Но определянето на географската дължина (т.е. да знаеш местоположението си по направлението изток-запад, а не север-юг) е неимоверно по-трудна задача, а липсата на точен метод е бил колосален проблем, който нееднократно е водил до трагедии. На 21 октомври 1707 г. флотилия от 21 кораба, които се завръщат във Великобритания след пътешествие до Средиземноморието, навлизат в Ламанша под ръководството на капитан Клоудесли Шовъл и неговия кораб Асосиейшън. Шовъл се съветва с екипажа си относно това къде се намират по отношение на географската им дължина и стига до извода, че са край френския остров Ушант. Истината обаче е, че преценката на Шовъл е грешна, а корабите плават близко до малките островчета Сили. В нощта срещу 22-ри октомври Асосиейшън и още четири кораба се разбиват върху стръмните скали край Сили. Загиват над 2 000 души, като това се превръща в една от най-големите морски трагедии в историята на Великобритания. През юли 1714 г. Парламентът на Великобритания прекарва законопроект, постановявящ създаването на т.нар. Комисия за определянето на географската дължина. Задачата на комисията е да предоставя парични награди на изобретатели, които трябва да измислят прецизен навигационен метод за британските кораби. Състезанието е спечелено от дърводелеца и часовникар Джон Харисън през 1773 г., който изобретява морския хронометър – изключително точен часовник, способен да работи прецизно и на люлеещ се от вълните кораб. Моряците най-после разполагат със способ да измерват точно времето на борда и съобразно скоростта на кораба да изчисляват географската дължина. След 18-ти век океанските пътешествия стават рутинни, а проблемът с географската дължина изглежда решен. Това продължава до началото на 20-ти век, когато се появяват самолетите. Съответно, изчисленията вече трябва да бъдат съобразени с тяхната висока скорост, а не с тази на бавноподвижните кораби. Около времето на Чарлз Линдберг, който през 1927 г. за пръв път прелита от Ню Йорк до Париж без да кацне, човечеството става свидетел не само на авиационни рекорди, но и на трагедии заради рудиментарните способи за навигация (изт. Smithsonian). През 1931 г. Уили Поуст обикаля света заедно със своя навигатор Харолд Гати, разбивайки предходните рекорди. Техният самолет на име Уини Мей служи за изпитателна платформа на множество технологии, включително на новата навигационна система Уиймс. Част от системата включва модерен хронометър, създаден в сътрудничество с Longines, притежаващ въртящ се безел и синхронизираща се секундна стрелка. Този часовник става незаменим във времената, предшестващи GPS. И все пак трагедиите поради навигационни грешки се случват често, като вероятно най-известната е тази с безследно изчезналата Амелия Еърхарт през 1937 г. Когато пред 1957 г. СССР изстрелва първия изкуствен спътник „Спутник 1“, учените успяват да го проследят посредством Доплеровото отместване на неговите радиосигнали. Ето защо веднага започват да се търсят приложения за космическите технологии в навигацията. Много от ранните опити за създаването на навигационни космически системи в САЩ са описани подробно в книгата GPS Declassified: From Smart Bombs to Smartphones на Ричард Ийстън и Ерик Фрейзиър. Ричард Ийстън не е случаен човек – той е синът на Роджър Ийстън, основателно посочван за изобретателя на GPS. В своя статия за The Space Review, Р. Ийстън разказва, че първата навигационна система се казва „Транзит“, като концепцията за нейното създаване се появява още през 1958 г., месеци след „Спутник 1“. Първият опит за изстрелване на навигационен спътник през септември 1959 г. завършва с провал, но вторият на 13 април 1960 г. е успешен. Навигационната система влиза в експлоатация през 1964 г., а според Ийстън много скоро тя започва да се използва и за граждански цели, не само за военни. Проблемът с „Транзит“, която през 60-те години работи на базата на Доплеровия ефект е, че тя е 2D-система и може да се използва само веднъж на всеки час. Тя представлява безспорен напредък в сравнение с всичко налично до този момент, но Пентагонът желае да разполага с 3D-система, която работи непрекъснато във всякакви метеорологични условия. Разработката на системата, която впоследствие получава названието Глобална система за позициониране (или GPS) започва през 1973 година. За разлика от „Транзит“, GPS не разчита на Доплеровия ефект, а се използва времето, което е необходимо на сигнала, за да пристигне от спътника до приемника, за да изчисли разстоянието между тях. Необходими са четири спътника за правилното функциониране – три предоставят 3D локация (географска ширина, географска дължина и височина), докато четвъртият се използва за корекция на времето, тъй като вашият приемник няма толкова прецизен часовник, колкото са атомните часовници на спътниците. Широко разпространената информация в медиите гласи, че след като на 1 септември 1983 г. съветски самолет-прехващач „Су-15“ сваля Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“ от Ню Йорк до Сеул, тогавашният президент на САЩ издава директива GPS да се внедри за гражданска употреба. Според Ричард Ийстън обаче GPS системата още от самото си начало е била проектирана да се ползва от гражданите. Както пише Лорън Милър в своя статия за The Space Review, авиацията винаги е била тясно свързана с усилията по създаването на глобални навигационни системи. През 2003 г. Федералната авиационна администрация разработва системата WAAS (Wide Area Augmentation System), вид спътниково-базирана система (на англ. SBAS, Satellite-Based Augmentation System) за подобряване на качеството на GPS за целите на гражданската авиация или по-точно за да отговаря на нуждите за прецизно насочване към пистата и кацане. SBAS-системите комбинират възможностите на основните GPS спътници в средна околоземна орбита, на тези в геостационарна орбита и на наземните референтни станции, за да коригрират грешките при определянето на разстояние (изт. Stanford). В Европа през 2011 г. е стартирана EGNOS (European Geostationary Navigation Overlay Service) – аналогична система от типа SBAS. А тъй като Европа си има и цялостна своя собствена навигационна система на име „Галилео“, през 2024 г. Европейската космическа агенция съобщи, че тя вече също отговаря на международните стандарти за гражданска авиация, подобно на американската GPS. Ето как системите за глобална навигация (като GPS и „Галилео“), заедно с WAAS или EGNOS, позволяват на пилотите да навигират и да кацат дори и в лоши метеорологични условия. Но проблемът на зависимостта на авиацията от тези системи е, че те подлежат на заглушаване, което може да се случва неволно (случаен радиоизлъчвател, който работи на честота, сходна с тази на спътниците) или волно (умишлено заглушаване, което се случва при военен конфликт). В своята статия Милър споменава за случай на неволно заглушаване, на 21 януари 2022 година, в САЩ, района на летището Денвър, щата Колорадо. Прекъсването на услугата трае 33 часа, като то е причинено от радиоизточник, за който впоследствие става ясно, че излъчва неволно радиосигнал на същата честота (L1), която се използва и от GPS. Друг подобен случай възниква на 17 октомври същата година, като тогава източникът никога не е установен. Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ като тази ? Подкрепете финансово блога и неговия автор на този линк, за да продължи да съществува! Когато GPS не работи поради заглушаване, пилотите могат да използват резервни системи. Такива са ILS (Instrument Landing System), VOR (Very high-frequency Omni-directional Range) и DME (Distance Measuring Equipment). В случая с кацането на самолета на фон дер Лайен, Politico (позовавайки се на българските правителствени служби) ни информира, че е използвана именно ILS-системата и всичко е минало безпроблемно. Статия на Метю Мауторп за The Space Review разказва какви технологии използва Русия, за да заглушава GPS сигнала (т.нар. jamming) или да го подменя с фалшив (т.нар. spoofing). Разработени са както фиксирани, така и подвижни заглушители. За да предпазва фиксираната си инфраструктура от влиянието на чужди спътници, Русия е разположила 250 000 устройства на кулите на мобилните оператори с цел намаляване точността на дроновете и балистичните ракети. Счита се, че всяка от тези системи има обхват от около 80 километра. Подвижни заглушители има на станциите „Р-330Ж Жител“ и „Борисоглебск-2“, които са били използвани за подпомагане на руските войски в Сирия и Украйна. Преди войната в Украйна, демонстрация на заглушаването на GPS е била проведена по време на учението на Русия и Беларус „Запад-2017“, както и по време на учение на НАТО, когато Норвегия установява, че руснаците са заглушили GPS сигналите в района на Колския полуостров. На 24 февруари 2022 г., в деня в който Русия напада Украйна, страната провежда атака срещу комерсиална спътникова мрежа, принадлежаща на американската компания Виасат. Атаката не само оказва влияние върху хода на войната, но също така поврежда терминали на граждани в Европа, които са клиенти на услугата, както и попречва на работата на хиляди ветрогенератори в Германия. Според финландските медии (изт. Yle), заглушаванията на GPS сигналите от страна на Русия безспорно оказват влияние върху работата на летищата във Финландия. Почти всяко едно летище се е налагало да използва алтернативни системи за кацане. И докато през 2023 г. финландците са констатирали едва 200 заглушавания, през 2024 г. този брой нараснал до 2 800. Военните на САЩ безспорно осъзнават опасността, която неприятелските държави като Русия представляват за демократичния свят, и съответно са предприели мерки за създаването на алтернативни навигационни системи. Както съобщих още в началото на статията, изстреляната на 22 август военна совалка на САЩ „X-37B“ изведе в космоса изпитателна навигационна технология. Става въпрос за нов тип квантов инерционен датчик, който ще осигури възможност за навигация чрез определянето на ротацията и ускоряването на атомите. Тази технология е напълно независима от GPS мрежите. Освен това, съобразно информацията от страна на американските ВВС, квантовият инерционен датчик ще може да се прилага и при навигация в цислунарното пространство. Това ще облекчи космическите пътешествия, които се провеждат далече от Земята. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/03/gps-navigation-system-jamming/

УСПЕХ: Европейската мисия Джус премина транзитно край Венера на път към Юпитер! На снимката: антената за далечна комуникация в Испания по време на критично важното облитане на Венера от „Джус“. Photo credit : ESA 2 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 31-ви август в 08:28 ч. българско време европейската космическа мисия „Джус“ успешно се сближи с Венера с цел гравитационна маневра, която спомогна на космическия апарат да набере скорост, за да достигне крайната си цел – Юпитер! Следващият голям момент за мисията ще настъпи през септември 2026 г., т.е. след една година, когато „Джус“ ще прелети край Земята. Напомням на читателите, че тъй като приборите на „Джус“ са оптимизирани за работа в студените юпитериански околности, по време на венерианското облитане те бяха скрити зад антената на космическия апарат. Следователно този път нямаше снимки и научни данни от Венера, за разочарование на космическите ентусиасти. Със своето тегло от 6 тона, „Джус“ се нарежда сред най-тежките междупланетни космически кораби, изстрелвани в историята на космонавтиката. Причината, поради които се налагат тези облитания на други небесни тела като Луната, Земята и Венера е, защото ЕКА не разполага с ракета, която може да изпрати такава амбициозна мисия на път директно към Юпитер. „Джус“ използва съответно лунната, земната и венерианската гравитация, за да набере необходимата скорост. Пристигането в околоюпитерианска орбита остава насрочено за юли 2031 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/02/esa-juice-flyby-success/

НАСА издирва доброволци, които ще проследят пътя на Артемис 2 до Луната Полетът на „Артемис 1“ през 2022 г. също бе проследен успешно от доброволци. Photo credit : NASA 1 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В началото на 2026 г., не по-късно от април, НАСА ще изстреля четирима астронавти на обиколка към Луната в рамките на мисията „Артемис 2“. И този път нямате основание да не вярвате – агенцията издирва доброволци от цял свят, които ще проследят пътя на кораба „Орион“. Като правило мисиите на НАСА разчитат на системите Near Space Network и Deep Space Network за комуникация и проследяване. Но с нарастващия фокус върху комерсиализацията, агенцията иска да предостави повече възможности на индустрията да участва в подпомагането на „Артемис 2“. Всъщност това вече бе направено по време на предходната мисия „Артемис 1“ в края на 2022 година. Тогава бяха избрани 18 доброволци от различен бекграунд в целия свят – международни космически агенции, академични институции, комерсиални фирми, неправителствени организации и частни лица. Десет от тях благополучно проследиха пътя на „Артемис 1“ към Луната посредством собствените си антени. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/09/01/nasa-seeks-volunteers-artemis/

Учени откриха млада извънслънчева планета, намираща се в протопланетарния диск на своята звезда! Снимка на новооткритата планета. Credit: ESO/R. F. van Capelleveen et al. 28 август 2025 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Обърнете внимание на тази забележителна снимка! Заснета от космическия телескоп VLT (Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория (ESO), фотографията показва млада извънслънчева планета, намираща се в протопланетарен диск с множество пръстени! Откритието бе публикувано официално в научното списание The Astrophysical Journal Letters на 26-ти август. Планетата носи името WISPIT 2b, а нейната звезда се намира сравнително близо до нас – само на 430 светлинни години от Земята. Но докато нашата Слънчева система е на възраст от 4.6 милиарда години, то WISPIT 2b е само на 5 милиона години – бебешка възраст за планетите. Новооткритата планета е газов гигант, наподобяващ Юпитер. Наблюденията, довели до откритието, са направени посредством прибора SPHERE на телескопа VLT. Този прибор издирва извънслънчеви планети чрез директно заснемане, което го прави изключително ценен, защото повечето известни на науката екзопланети са открити чрез косвени методи, т.е. чрез наблюдаване на поведението на тяхната звезда. Откритието е изключително ценно за науката, защото това е първата планета, намерена сред протопланетарен диск с множество пръстени. Протопланетарните дискове често пъти биват откривани около млади звезди и са съставени от прах и газове. Впоследствие праховите частици се струпват и така се раждат планетите. В случая наблюдаваният протопланетарен диск съдържа множество празнини и канали и наподобява грамофонна плоча. Втората причина, поради която откритието е важно е, че звездата, около която обикаля WISPIT 2b, е от същия тип като нашето Слънце. Така ние разполагаме с преки наблюдения как протича еволюцията в една млада, новообразуваща се планетарна система. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/28/extrasolar-planet-protoplanetary-disk/

УСПЕХ: СпейсЕкс постигна рекордно 30-то изстрелване на една и съща орбитална степен! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 28 август 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс безспорно изживява най-успешната си седмица през 2025-та година! След безупречното изстрелване на „Старшип“ и 400-тното кацане върху плаваща платформа от началото на програмата „Фалкън“, днес СпейсЕкс постигна рекордно 30-то изстрелване и кацане на една и съща първа степен на „Фалкън 9“!!! Въпросната „Фалкън 9“ бе изстреляна от космическия център Кенеди в 11:12 ч. българско време. Тя бе оборудвана с историческата степен „B1067“, като сред нейните предходни 29 мисии се включват изстрелванията на два пилотирани кораба „Крю Драгън“ с екипаж, два товарни кораба „Карго Драгън“ с провизии за МКС и 18 партиди „Старлинк“. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“. Невъзвръщаемата горна степен позиционира в космоса поредните 28 спътника „Старлинк“. Когато през 2018 г. СпейсЕкс въведе в експлоатация последната итерация на „Фалкън 9“ – „Блок 5“, Илон Мъск обеща, че всяка първа степен ще може да лети до 10 пъти с минимално реновиране и до 100 пъти с периодично реновиране. Засега 30 е максимумът, който е постигнат. Дали обаче ще доживеем някоя първа степен да направи 100 полета? Вече изглежда все по-малко вероятно, тъй като „Старшип“ започна да отбелязва успехи, а намерението на СпейсЕкс е да пенсионира „Фалкън“-ите, когато „Старшип“ се наложи в роботизираната и пилотираната космонавтика. Но дотогава може би ще минат години, така че предстои да станем свидетели на още рекорди от „Фалкън“! https://cosmos.1.bg/space/2025/08/28/falcon-9-30th-flight-stage/

Руските космически предприятия са в криза: натрупани дългове, неизплатени заплати и немотивиран персонал Изстрелването на ракета „Союз“ през юли. Фото: Роскосмос 27 август 2025 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Руските космически предприятия са в сериозна криза, а натрупаните от тях дългове са колосални, стана ясно през последното денонощие. Едно от най-тежко пострадалите е РКК „Енергия“ – основното предприятие на Роскосмос, отговорно за строжа на корабите „Союз“ и „Прогрес“, техния наследник „Орел“, руския сегмент на МКС и бъдещата станция „Рос“. По случай 79-годишнината от основаването на РКК „Енергия“, нейният ръководител Игор Малцев излезе с публично заявление, което бе препечатано от Газета.Ру. В своето изявление Малцев поздрави работниците и съобщи, че „положението на корпорацията е критично“, като са натрупани сериозни дългове, персоналът е немотивиран, а работните процеси са остарели. Ръководителят призова служителите да спрат „да лъжат себе си и другите, че всичко е наред“, както и че спасяването на компанията от кризата изисква чудо. И това не е единствената лоша новина – друго ключово предприятие, което е част от Роскосмос – АД „Сибпромпроект“, не е плащало заплатите на работниците си вече повече от три месеца. Последната заплата е изплатена на 15-ти май. Счита се, че бившият изпълнителен директор Поляков носи основната отговорност предприятието да стигне до фалит. А работниците не получават нищо – нито заплата, нито отпуск, нито даже обезщетение при прекратяване на трудовия договор. Акционерното дружество, което притежава 100% от акциите на предприятието – АО „ЦНИИМАШ“, не само не е назначило нов директор още през май, но и напълно игнорира оплакванията на работниците да им се изплатят заплатите. Вече над три месеца и половина тези служители не могат да плащат ипотеки, кредити, основни житейски разходи, а някои от тях са на над 70-годишна възраст. Служителите на АД „Сибпромпроект“ са подали оплаквания и до самия ръководител на Роскосмос – Дмитрий Баканов, но и той не е предприел никакви мерки и исканията им са останали без отговор. Както пише журналистът Анатолий Зак от RussianSpaceWeb.com, никой не се осмелява да спомене „слона в стаята“ – т.е. истинската причина защо положението в руската космонавтика е толкова трагично. А именно войната в Украйна, огромният бюджет, който се заделя за военни цели и тоталната изолация на руската космическа индустрия от останалия свят. По ирония на съдбата 79-годишнината на РКК „Енергия“ се празнува в деня, когато, след приключването на Втората световна война, в градчето Подлипки, Московска област, е създадено бюро, чиято цел е да копира ракетните технологии на Германия. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/27/ruskite-predpriqtiq-kriza/

УСПЕХ: СпейсЕкс постигна 400-тното кацане на ракетна степен върху плаваща платформа след орбитален полет! На кадъра: върналата се днес степен на „Фалкън 9“ върху роботизирана платформа. Photo credit : SpaceX 27 август 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Часове след успешното изстрелване на „Старшип“, СпейсЕкс отбелязва нов значим успех! Ракета „Фалкън 9“, която излетя днес в 14:10 ч. българско време със спътници „Старлинк“, постигна 400-тното кацане на първа степен върху роботизирана платформа. Общият брой кацания на ракетни степени, като включим и тези върху наземни площадки, към този момент са 494. Това означава, че скоро ще отпразнуваме 500 успешни кацания на първи степени на „Фалкън 9“! Напомням на читателите, че СпейсЕкс за пръв път осъществи меко кацане на ракетна степен върху суша през декември 2015 г., а върху плаваща платформа в океана – през април 2016 година. От тогава досега е отминало почти десетилетие. През това време само една-единствена компания е успяла да върне първа степен след орбитален полет – това е фирмата Рокет Лаб, а нейната ракета е „Електрон“. Общият брой други фирми или държавни агенции в света, които не само връщат първи степени, но ги изстрелват повторно, е равен на нула. „Това даже не е най-голямата новина за СпейсЕкс през днешния ден“, написа астрофизикът Питър Хейг в Х, визирайки колосалния успех на „Старшип“ малко по-рано. „Всички искаме хиляди цветя да разцъфтят, но истината е, че само една-единствена компания притежава притежава удивително предимство пред конкуренцията си“. „Смятам, че те (бел. прев. – СпейсЕкс) са едно десетилетие пред конкурентите си в САЩ и Китай“, твърди журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. „Основните играчи извън Китай, ЮЛА, Япония и ЕКА, като цяло дълго време се преструваха, че това не бе истина. Блу Ориджин напредваха твърде бавно. Това, което СпейсЕкс направиха, е изключително, изключително трудно и ще отнеме на конкурентите време, за да изминат същият този път, дори и картата да е пред тях“. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/27/spacex-400th-landing/

ПЪЛЕН УСПЕХ: Десетият Старшип изпълни всичките поставени задачи по време на изпитателния му полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 27 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 02:30 ч. българско време СпейсЕкс проведе десетото изстрелване на амбициозния кораб от ново поколение „Старшип“. Всички поставени цели пред мисията бяха изпълнени – в това число за пръв път бе демонстрирано освобождаването на макети на спътници „Старлинк“! Полета започна със запалването на 33-те двигателя „Раптор“ на ракетата-носител „Супер Хеви“. Ракетата отново свърши своята работа безпроблемно, като след това корабът „Старшип“ се раздели от нея посредством процедурата „горещо разделяне“ – т.е. шестте му двигателя се задействаха, докато тези на „Супер Хеви“ продължаваха да работят. „Старшип“ продължи своя самостоятелен полет към космоса, докато „Супер Хеви“ изпълни маневра за завръщане към предвидената зона за приводняване в Мексиканския залив. По време на спускането на „Супер Хеви“, ръководството на полета умишлено деактивира един от централните двигатели, за да провери, че кацането може да бъде осъществено с резервен двигател от средния пръстен. Накрая ракетата-носител се приводни меко. „Старшип“ благополучно достигна космоса, разви планираната скорост и започна своята мисия в предвидената за него суборбитална траектория. След това за пръв път бе демонстрирано успешно отваряне на вратата на кораба и освобождаване в космоса на осемте макета на спътници „Старлинк“. „Отвори външната врата, ХАЛ“, написа в социалната мрежа X акаунтът на СпейсЕкс, с което бе направена препратка към великия филм на Стенли Кубрик и книгата на сър Артър Кларк „2001: Космическа одисея“. Препратката бе повече от уместна, защото напомням, че по време на деветия си полет „Старшип“ достигна до космоса, но вратата се заклещи и спътниците не бяха освободени. Впоследствие „Старшип“ запали един от двигателите си „Раптор“ в космически условия – това бе втората такава демонстрация в хода на изпитателната програма. Полетът завърши с благополучно навлизане на „Старшип“ в земната атмосфера и приводняване в Индийския океан. По време на атмосферното спускане корабът умишлено бе подложен на екстремни условия, за да се провери дали може да издържи. Накрая, посредством четирите си предкрилки, „Старшип“ успешно се завъртя, за да запали двигателите си и да постигне меко кацане. Днешното изстрелване бе 10-тото от началото на програмата и 4-тото за 2025 година. Предишните три полета през годината не успяха да изпълнят всичките си задачи и постигнаха само частични успехи. По време на седмото и осмото изстрелване на „Старшип“ корабът експлодира, въпреки че работоспособността на ракетата „Супер Хеви“ бе потвърдена, като и двата пъти тя бе захваната от роботизираните щипки на кулата – което сега позволява да се провеждат по-сериозни стрес-изпитания над океана. Деветият полет доведе до изпълнението на по-голяма част от задачите, тъй като „Старшип“ достигна до космоса, но освен неразтварянето на вратата, корабът загуби ориентация и се разпадна в земната атмосфера. Но най-депресиращият момент за програмата настъпи през юни, когато „Старшип“ експлодира по време на стендово изпитание заради повреда в един от резервоарите, изготвени от въглероден композит. Подобна авария би довела до двугодишно отлагане при другите компании и държавните агенции. Не и при СпейсЕкс. Фактът, че фирмата постигна напълно успешен полет само два месеца по-късно, е за похвала – никой друг не работи толкова бързо. Днешният полет бе предпоследен за итерацията „Блок 2“ на „Старшип“. След още само едно изстрелване, „Блок 2“ ще бъде пенсиониран и в експлоатация ще влезе „Блок 3“. Този „Старшип“ ще притежава усъвършенствани двигатели „Раптор 3“, които ще вдигнат товароподемността му с 40 тона и освен това ще има система за скачване, позволяваща презареждане в орбита. Това е критично важно за бъдещите полети до Луната и Марс. Илон Мъск се надява „Старшип“ да е в готовност за изстрелване към Марс в края на 2026 година, когато се отваря следващият стартов прозорец към планетата, но този график е амбициозен – предприемачът подчертава, че шансът това да се случи е само 50%. За повече информация: СпейсЕкс Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/27/tenth-starship-full-success/

Европейската космическа мисия Джус се готви да посети транзитно Венера на път към Юпитер На илюстрацията: „Джус“ доближава Венера. Image credit : ESA 26 август 2025 г. 19:10 ч. Светослав Александров. На 31-ви август мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Джус“ ще прелети край Венера, за да се ускори към Юпитер. Но не очаквайте снимки или научни данни – приборите, които са оптимизирани за работа в студената юпитерианска система, ще бъдат позиционирани зад антената, която ще играе ролята на щит срещу адските температури във венерианските околности. Междувременно ЕКА съобщи, че екипът на мисията се е сблъскал със стресираща ситуация на 16-ти юли, когато радиоконтактът от „Джус“ неочаквано прекъснал. Загубата на радиосигнал от космически кораб е изключително стресиращ сценарий, а поради отсъствието на телеметрична информация инженерите няма как да разберат какво се е случило. Ето защо те предположили, че става въпрос за недобро насочване на антената към Земята или за повреда на усилвател или предавател. Пред тях имало два варианта – единият бил да изчакат 14 дни, тъй като тогава компютърът на космическия апарат бил настроен да се рестартира автоматично и евентуално да оправи проблема, или да започнат да изпращат команди „на сляпо“ с надеждата „Джус“ да върне отговор. Но чакането не било опция – ръководителите на мисията решили, че няма да разполагат с нужното време, за да се подготвят за облитането на Венера. Ето защо те започнали да изпращат команди, което не било лесна задача – понастоящем „Джус“ е на 200 милиона километра от Земята, от другата страна на Слънцето, като радиосигналът пътува еднопосочно 11 минути. Последвали 20 безплодни часа в опити да бъдат предадени инструкции към „Джус“ да активира ръчно бордовата си комуникационна система. Най-накрая усилията се увенчали с успех – изпратените команди включили усилвателя и „Джус“ осъществил отново радиоконтакт със Земята. Но колко по-голяма била радостта, когато направената диагностика установила, че на борда на космическия апарат няма никакви повреди и всички системи работят безупречно! Оказало се, че най-обикновен софтуерен бъг е изключил усилвателя. Сега най-лошото е зад гърба на екипа, който вече се готви за посещението на Венера – а то ще е на 31-ви август в 08:28 ч. българско време. Както подчертах в началото на публикацията, няма да има снимки и научни данни – задачата е да се използва гравитацията на Венера, за да може „Джус“ да се ускори към Юпитер. ЕКА не разполагаше със способността да изстреля космическия апарат директно към Юпитер – ракетата-носител „Ариана 5“ бе твърде маломощна, за да зададе на шесттонния „Джус“ нужната скорост от 11 километра в секунда. Ето защо „Джус“ започна да се ускорява допълнително, прелитайки край Луната, Земята и сега – край Венера и осъществявайки т.нар. „гравитационни маневри“. След облитането на Венера на 31-ви август, „Джус“ най-сетне ще притежава необходимата скорост, но космическият апарат все още няма да е в правилната позиция, за да се насочи към Юпитер. Ще последват още две сближения със Земята – през септември 2026 г. и после през януари 2029 година. Тогава същинското пътешествие към Юпитер ще може да започне. Пристигането в орбита около гигантската планета е насрочено за 2031 година. Тогава ще бъде даден ход на амбициозна научна програма, която първоначално ще включва 35 облитания на Галилеевите луни, преди „Джус“ да се установи окончателно в орбита около най-голямата от тях – Ганимед. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/26/juice-prepares-visit-venus/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/SpaceX 24 август 2025 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Днес в 09:45 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ бе изстрелян успешно товарният космически кораб на СпейсЕкс „Карго Драгън“ с богат набор от научни експерименти в редица области, включително в областта на тъканното инженерство и компютърните технологии. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета-носител „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1090“, за която това бе седми полет. Днес отново нямаше никакви проблеми и по-малко от девет минути след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“, позиционирана в Атлантическия океан. На борда на „Карго Драгън“ пътуват над 2 тона провизии, в това число важни научни експерименти. Сред тях са: Експеримент на Института за регенеративна медицина Уейк Форест, в хода на който в условия на безтегловност ще бъде изпитана получена чрез тъканно инженерство чернодробна тъкан с кръвоносни съдове. Очаква се резултатите от опита да доведат до напредък в сферата на тъканното инженерство и трансплантациите на органи за пациенти на Земята и в космоса. Експеримент на медицинския център Сидърс-Синай, който цели да установи дали плурипотентните стволови клетки могат да се делят по-бързо в космоса. Този опит може да доведе до технологични пробиви, свързани с разработката на терапии за сърдечни заболявания, невродегенеративни заболявания и други. Експеримент на комерсиалната космическа компания Аксиом Спейс, която си партнира с водещия разработчик на приложения с отворен код Red Hat. Задачата е да се валидират технологии на базата на платформата Red Hat Device Edge. Обработката на данни в реално време в орбита ще е от значение за бъдещото мащабиране на производствените капацитети на следващото поколение космически платформи. Очаква се корабът „Карго Драгън“ да извърши автоматично скачване към модула „Хармъни“, част от американския сегмент на Международната космическа станция, утре, на 25 август, в 14:30 ч. българско време. Докато корабът е прикачен към МКС, той ще трябва да демонстрира и повдигане на орбитата на станцията – задача, която традиционно е изпълнявана от руските кораби „Прогрес“. Но понеже през изминалите години Русия неколкократно плашеше, че ще се оттегли от проекта, американците разбираемо създадоха свои собствени способи за поддържане на критичните функции на станцията. Напомням на читателите, че за пръв път кораб на СпейсЕкс „Карго Драгън“ повдигна орбитата на МКС през ноември 2024 г. Разликата между тази и миналогодишната експедиция е, че този път „Карго Драгън“ ще остане прикачен към МКС близо пет месеца (а не както беше един месец при предходните мисии). През това време корабът ще трябва да повдигне орбитата на станцията неколкократно, като по този начин ще се изпробват и технологиите за нейното неминуемо извеждане от експлоатация през 2030 година (НАСА има сключен договор със СпейсЕкс за тази задача). Следващият полет на СпейсЕкс ще е по програмата „Старшип“, като това ще е десетото изстрелване на новия кораб. Той може да излети още следващата нощ в 02:00 ч. българско време, но метеорологичните условия са неблагоприятни – прогнозирано е само 45% шанс времето да е достатъчно добро, че да позволи изстрелване. След серия от частични успехи и неуспехи, този път СпейсЕкс се надява, че „Старшип“ най-после ще демонстрира освобождаването на макети на „Старлинк“ в космоса. По време на предния полет „Старшип“ достигна орбита, но вратата на кораба се заклещи и демонстрацията не бе постигната. Ако всичко мине наред, „Старшип“ ще трябва да демонстрира и повторно запалване на двигател „Раптор“ в космически условия. В случай че полетът е достатъчно успешен и се стигне до навлизане в атмосферата, нови термозащитни керемиди (включително една с активно охлаждане) ще валидират технологиите за бъдещо рециклиране и повторно използване на системата. Напомням на читателите, че „Старшип“ се очаква да бъде първата изцяло възвръщаема транспортна система до орбита, при която както първата, така и втората степен се използват многократно. Ракетите „Фалкън 9“ са само частично възвръщаеми, като единствено първите им степени се рециклират. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/24/cargo-dragon-launches-iss-6/

Китайски учени изпратиха лазерен лъч до американски отражател на Луната и получиха отразен сигнал Снимка от повърхността на Луната, получена от борда на американската мисия „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 22 август 2025 г. 22:05 ч. Светослав Александров. На 2-ри март частната американска мисия „Блу Гоуст“ кацна успешно на повърхността на Луната, доставяйки лазерен отражател от ново поколение. Сега учените от китайския университет Сун Ятсен докладваха, че са изпратили успешно лазерен лъч до отражателя и са получили обратно сигнал. Отражателят на „Блу Гоуст“ не е първият, доставен на повърхността на Луната. През 60-те и 70-те години на миналия век американските пилотирани експедиции и съветските луноходи също доставиха лазерни отражатели. През 2018 г. писах, че китайските астрономи са отразили успешно лазерен лъч от прибора на пилотираната експедиция „Аполо 15“, разположен на Луната от астронавтите. Оставеният от астронавтите на „Аполо 14“ ретрорефлектор на Луната. Photo credit : NASA Но ретрорефлекторът, доставен на Луната от американската мисия „Блу Гоуст“ през 2025 година, е първият от ново поколение, пишат китайските учени. Ретрорефлекторите на „Аполо“ са били комплексни конструкции от множество сегменти, докато този на „Блу Гоуст“ е малък, единичен, плътен предмет с размер 10 сантиметра. Намирането му от наземните обсерватории е по-трудно в сравнение с големите огледала на „Аполо“, но измерванията, направени с него, са по-прецизни. Старите ретрорефлектори страдаха от разсейване, причинено от лунната либрация, докато сега този проблем го няма. Очаква се новите прибори да предоставят дългосрочни и качествени данни, които ще намерят приложение в лунната физика, астрофизиката и космологията. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/22/china-blue-ghost/

Бион-М №2 ще е последната руска научно-изследователска космическа мисия за близките три години Кадър от борда на „Бион-М“ №2, на който се виждат мишките. Photo credit : Roscosmos 22 август 2025 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Преди два дни Роскосмос изстреля кораба „Бион-М“ №2 с биологични обекти на борда, а днес стана ясно, че за феновете на Русия е по-добре да запомнят този полет – защото нова научно-изледователска мисия не се очертава през следващите минимум три години. Генадий Красников, ръководителят на Руската академия на науките, представи план-графика за следващите изстрелвания – и новините не са добри. Отлаганията са повсеместни и касаят всички предстоящи полети на научни апарати до околоземна орбита, Луната и Венера. Следващият биологичен кораб „Бион-М“ №3, който трябваше да лети през 2028 г., е отложен за не по-рано от 2030 година. Той ще трябва да се отдалечи на разстояние 800 километра от Земята – всъщност тази задача трябваше да бъде постигната от „Бион-М“ №2, но тъй като Роскосмос иска да построи новата си станция в ниска полярна орбита, бе взето решение „Бион-М“ №2 да бъде пратен там като мисия-предшественик. Сигурно си спомняте, че предната мисия на Русия до Луната, „Луна-25“, се разби през 2023 година. Тогава Роскосмос изказа оптимистично становище, че следващата може да полети през 2026-2027 година. Сега става ясно, че „Луна-26“ ще бъде изстреляна през 2028 година. Два идентични роботизирани спускаеми апарата, съответно „Луна-27“ и „Луна-28“, са насрочени да летят не по-рано от периода 2028-2029 година. Предишният руски космически телескоп „Спектр-РГ“ бе изстрелян успешно през 2019 година. Днес стана ясно, че следващият – „Спектр-УВ“ ще лети през 2031 година. Руснаците не се отказват и от нова мисия до Венера – но надежда тук оставете, защото нейното изстрелване е насрочено за 2036 година. Последните съветски мисии до най-близката до нас планета бяха през 1985 г. В общи линии положението е следното: докато руснаците съумеят да изстрелят нова роботизирана научно-изследователска мисия, каквато и да е, вероятно американците ще са обиколили Луната с „Артемис 2“, а китайците може и да са кацнали на нея. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/22/bion-m-2-last-mission-for-the-next-three-yrs/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля успешно американската военна совалка X-37B! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 06:50 ч. българско време ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе успешно в орбита военната космическа совалка на САЩ „X-37B“. На борда на совалката пътуват технологии, които ще спомогнат за усвояването на цислунарното пространство. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1092“. Това бе шестият полет за тази степен, като преди тя е извеждала в космоса военната мисия „NROL-69“, GPS спътник, товарен кораб „Карго Драгън“ до МКС и две партиди „Старлинк“. Днес отново нямаше никакви проблеми в хода на полета, като на осмата минута след старта „B1092“ извърши меко кацане на площадката „LZ-2“ към космическия център Кейп Канаверал. Снимка от подготовката на „X-37B“ за полет. Photo credit : U.S. Air Force/U.S. Space Force Днешното изстрелване бе осмо за космическата совалка от началото на експлоатацията ѝ през 2010 година. Тъй като неин оператор са американските военни, обикновено мисиите ѝ са засекретени. Този път обаче разполагаме с доста по-подробна информация за някои от бордовите експерименти. Единият от тях представлява демонстратор на междуспътникова лазерна комуникация. Тъй като дължините на светлинните вълни са по-къси в сравнение с традиционно използваните в комуникационните дейности радиовълни, посредством лазерна комуникация могат да се предават по-голямо количество данни. Освен това тази технология е по-устойчива към заглушаване, поради което военните разбираемо проявяват интерес към нея. Другият експеримент е свързан с изпробването на нов тип квантов инерционен датчик. Той ще открие възможността за модерна навигация чрез определянето на ротацията и ускоряването на атомите без да се разчита на традиционни спътникови мрежи като GPS. Отново военните проявяват интерес към тази технология, тъй като е наблюдавано заглушаване на GPS мрежите в регионите на конфликти, което от своя страна пречи на военните летателни апарати – но вече те ще могат да се придвижват и ориентират без проблем. Съгласно информацията от страна на американските ВВС, квантовият инерционен датчик ще може да се прилага и при навигация в цислунарното пространство. Това ще облекчи космическите пътешествия, които се провеждат далече от Земята. Детайлът, който остава неоповестен, е кога совалката ще се завърне на Земята. Мисиите на „X-37B“ досега са продължавали между 224 и 908 дни. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/22/spacex-launches-x-37b/

УСПЕХ: Космическият кораб Бион-М №2 с животни, семена, гъби и водорасли на борда излетя! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 20 август 2025 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Точно навръх 65-годишнината от завръщането на кучетата Белка и Стрелка, днес Роскосмос изстреля кораба „Бион-М“ №2 с животни, семена, гъби и водорасли – при това корабът е от същия тип, т.е. „Восток“, с който някога е летял и Юрий Гагарин. Изстрелването бе осъществено посредством ракета-носител „Союз-2.1б“ в 20:13 ч. българско време. Космическият кораб беше вмъкнат в 370×380-километрова полярна орбита – в същата орбита, в каквато Русия иска да построи бъдещата си орбитална станция „Рос“. Плановете за „Бион-М“ №2 се меняха неколкократно през годините, като първоначално идеята бе мисията да бъде позиционирана във висока орбита с височина 800-1000 километра, за да може Роскосмос да трупа данни от биологични обекти за бъдещите си полети до Луната. Но тъй като Русия се отказа от пилотираните мисии до естествения ни спътник заради липса на финансови ресурси, сега фокусът на пилотираната програма на страната е орбитална станция в полярна орбита, до която космонавтите ще могат да пътуват след края на МКС. Както съобщава журналистът Анатолий Зак за Russianspaceweb.com, на борда на „Бион-М“ №2 пътуват 75 сиви мишки, 1.5 милиона плодови мушици, мравки, гъби, семена на растения и водорасли. Подробно описание на експериментите съм описал на страниците на КОСМОС БГ на 15-ти август. Тук ще допълня на базата на написаното от Зак, че Институтът по медикобиологични проблеми в Москва (ИМБП) е основният разработчик на научната програма, като някои от експериментите са изготвени и с участието на ученици (сред тях се откроява този с мравките). Наблюденията на поведението на мишките ще бъдат осъществявани дистанционно от наземното ръководство в хода на полета посредством специални камери и датчици, като на Земята има две контролни групи за сравнение. Едната е в стандартни лабораторни условия, а другата – в контейнери, наподобяващи тези, използвани на борда на кораба. Друг любопитен факт, който споменава Зак е, че през 2018 г. НАСА е приела 17 заявки от американски институции за провеждането на експерименти на борда на „Бион-М“ №2. Но никой не знае дали те ще се изпълнят, защото няма никаква информация относно тази програма след 2022 г. насам. Сещате се защо… Изстрелването на „Бион-М“ №2 стана факт 12 години след изстрелването на първия „Бион-М“ – модернизиран кораб от серията „Бион“, както казах – базиран на „Восток“. Програмата „Бион-М“ бе одобрена за изпълнение още през 2009 г., като тогава се предвиждаха изстрелванията на общо три кораба – през 2011, 2013 и 2016 година. Това означава, че „Бион-М“ №2 лети с 12-годишно закъснение. Реално всички научни мисии на Роскосмос се изпълняват не просто с дългогодишни, а с десетилетни отлагания. Ако изобщо се изпълнят – често пъти никога не стигат до стартовата площадка. Така че днешното изстрелване си е чудо. Третият „Бион-М“ сега е насрочен да лети чак през 2028 година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/20/bion-m-launches/

Ракетата-носител Союз-2.1б с кораба Бион-М и животни на борда бе изведена на стартовата площадка! На снимката: „Бион-М“ №2 в очакване на своя старт. Фото: Роскосмос 20 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 19 август, навръх 65-годишнината от полета на кучетата Белка и Стрелка, ракетата „Союз-2.1б“ с кораба „Бион-М“ №2 и животни, растения, гъби и водорасли на борда, бе изведена на стартовата площадка на космодрума Байконур. Изстрелването ще е факт днес, на 20 август, в 20:13 ч. българско време. Роскосмос ще осигури излъчване на живо в своя Телеграм канал. Това е една от малкото останали невоенни и научни космически мисии на Русия. Ето защо ние разполагаме с богат снимков материал от подготовката (вж. края на тази публикация). Подробно описание на мисията „Бион-М“ №2 можете да прочетете на страниците на КОСМОС БГ на този линк. Безспорно заради тази мисия лятото на 2025 г. се усеща като 1960 година. Даже космическият кораб „Бион-М“ представлява подобрен вариант на „Восток“ – същият кораб, с който Юрий Гагарин е летял в космоса. Напомням на читателите, че на 19 август 1960 г. е изстрелян изпитателен кораб „Восток“ (мисията носи точното название „Корабл-Спутник 2“), като ден по-къно (т.е. преди 65 години на днешния ден) корабът се завръща на Земята. Това е първият напълно успешен полет на космически кораб от Земята до орбита и обратно, от край до край, и първият път, когато организми са прибрани живи след орбитална мисия. Биологичните обекти на борда на историческия кораб „Корабл-Спутник 2“ включват две кучета (Белка и Стрелка), 40 мишки, два плъха, сив заек, плодови мушици, семена от растения, водораслови култури от вида Chlorella pyrenoidosa. Съвременният кораб „Бион-М“ №2, който трябва да излети днес до 300-370 километрова полярна околоземна орбита, има на борда си 75 сиви мишки, плодови мушици, мравки, семена от растения (вкл. домати), водорасли Nitella и Desmidium. Те бяха натоварени през последните 72 часа преди старта. Обикновено подготовката на ракета „Союз“ от извеждането на стартовата площадка до изстрелването трае три дни, но за да няма риск за животните на борда на кораба, за „Бион-М“ №2 този период бе скъсен на едно денонощие. А сега ви представям снимките от предстартовата подготовка: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/20/bion-m-2-launch-pad/

Блу Ориджин създава телекомуникационен спътник за Марс Концепцията за марсианския телекомуникационен спътник на Блу Ориджин. Image credit : Blue Origin 18 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин е в готовност да окаже подкрепа на НАСА за следващия стартов прозорец към Марс през 2028 г., като предложи създаването на т.нар. „Марсиански телекомуникационен орбитър“. Това ще е второто изстрелване на фирмата на Джеф Безос към Червената планета – напомням, че първото е насрочено за тази есен, посветено на мисията „ESCAPADE“. Телекомуникационният орбитър на Блу Ориджин е базиран на универсалната платформа „Блу Ринг“, като той ще е оборудван с хибридна (химическа и електрическа) система за придвижване. Платформата притежава способност да доставя над 1 000 килограма полезен товар до орбитата на Марс в зависимост от параметрите на мисията. Компанията предлага работата на основния телекомуникационен спътник да бъде допълнена с допълнителен брой релейни микросателити. Предложението на Блу Ориджин е много ценно, защото НАСА иска да изстреля амбициозна мисия за превозване на проби от Червената планета към Земята – същите, които понастоящем биват събирани от марсохода „Пърсъвиърънс“. По-нататък в плановете на агенцията присъства и пилотирана експедиция. Проблемът е, че понастоящем комуникацията със съвременните роботизирани мисии на марсианската повърхност се осъществява със застаряващи спътници като тези на НАСА „Марс Одисей“, „Марс Риконисънс Орбитър“, „Мейвън“ и тези на Европейската космическа агенция „Марс Експрес“ и „ЕкзоМарс – Трейс Газ Орбитър“. Но последната орбитална мисия на НАСА бе изстреляна през 2013, а последната на ЕКА – през 2016 година. Инфраструктурата около Марс старее, а НАСА не предвижда строежа на нов орбитален апарат. Това е перфектният момент частният сектор да влезе и да заеме тази ниша, още повече, че фирмите работят по-евтино от държавните агенции и това е безценно във времена като сегашното, когато властите не искат да дават допълнително пари за космос. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/18/blue-origin/

УСПЕХ: Китай проведе първото статично огнево изпитание на лунната си ракета! Кадър от успешното изпитание. Photo credit : CNSA 16 август 2025 г. 13:35 ч. Светослав Александров. Изпитанията на китайската пилотирана лунна програма не спират да жънат успех след успех! Вчера бе проведено първото статично огнево изпитание на тежкотоварната ракета „Лонг Марч 10“ – същата ракета, с помощта на която астронавти ще се отправят към Луната. Това е третият успех само за това лято. По-рано, на 8-ми август, писах, че е осъществено благополучно изпитание на модула „Ланюе“, с който ще бъде постигнато пилотираното лунно кацане. А през юни бе проверена работоспособността на спасителната система на новия пилотиран кораб „Менгжоу“ в хода на тестов полет. Сега Китай ни съобщава, че прототип на първата степен на „Лонг Марч 10“, оборудван със седем двигателя, бе запален пробно на стенд. Всичките двигатели са се задействали едновременно и успешно, като всичките задачи, поставени пред изпитанието, са завършени по план. Когато влезе в експлоатация, ракетата ще притежава две конфигурации – класическа „Лонг Марч 10“ и „Лонг Марч 10А“. Класическата ще е невъзвръщаема и ще изстрелва „Менгжоу“ и „Ланюе“ към Луната. „Лонг Марч 10А“ също ще служи за целите на пилотираната лунна програма, но за разлика от нея ще е рециклируема и възвръщаема. Отново напомням, че основната задача на Китай е да изпрати човек на Луната най-късно през 2030 година. В общи линии космонавтиката на Китай се развива възходящо, почти без проблеми, с едно изключение – вчера комерсиалната метанова ракета „Чжюкуе-2“ на фирмата Ландспейс претърпя авария по време на шестия си полет. През 2023 г. „Чжюкуе-2“ изпревари ракетите на Мъск и Безос, след като достигна успешно орбита – никой преди не бе осъществявал орбитален полет с ракета с двигатели, работещи на метан. Сега Ландспейс се спъна и вероятно спънката ще доведе до отлагания в разработките на следващата ракета „Чжюкуе-3“, която ще е възвръщаема. Видеозапис от огневото изпитание на „Лонг Марч 10“: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/16/china-moon-rocket-test-success/

Русия се готви да изстреля биологичната мисия Бион-М №2 на 20-ти август Снимка от подготовката на „Бион-М“ №2 за полет. Фото: Роскосмос 15 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 20-ти август Русия ще изстреля космическия кораб „Бион-М“ №2, който представлява модифициран вариант на „Восток“ – същият кораб, с който Юрий Гагарин е летял в космоса. На борда на „Бион-М“ №2 ще пътува богат набор от биологични обекти – мишки, гъби, семена на растения, водорасли. Космическите кораби от серията „Восток“ са разработени в съветското бюро ОКБ-1 под директното ръководство на Сергей Корольов. В периода 1961-1963 г. с такива кораби летят в космоса първите съветски космонавти – Юрий Гагарин, Герман Титов, Андриян Николаев, Павел Попович, Валери Биковски и Валентина Терешкова. През годините дизайнът на „Восток“ еволюира по следния начин: първо е създаден корабът „Восход“, който позволява провеждането на първата в историята на човечеството космическа разходка – от космонавта Алексей Леонов през 1965 година. Макар че след 1965 г. хора вече не летят в космоса на „Восток“, защото СССР се преориентира към създаването на нови кораби „Союз“, старият дизайн не е пенсиониран и следва създаването на „Зенит“. „Зенит“ е роботизиран разузнавателен кораб, който позволява изпращането в космоса на автоматизирана система с фотоапарат и филм. След кацането на кораба филмът се е проявявал и съветските военни са имали възможността да разглеждат снимки с висока резолюция на територията на неприятеля. Технологията е била примитивна, но такава е била реалността в епохата преди цифровите фотоапарати. От „Зенит“ водят произхода си биологичните кораби „Фотон“ и „Бион“, позволяващи провеждането на научни експерименти с живи организми. Ето как корабите от серията „Восток“ са най-дълго използваните в човешката история. Сравнение между кораба на Гагарин – „Восток“ (горе) и „Бион-М“ (долу) Да се върнем на предстоящата мисия. Както номерът показва, „Бион-М“ №2 ще е вторият полет на „Бион-М“, най-новата модификация на „Бион“. Първият „Бион-М“ е изстрелян през 2013 година. В хода на мисията голяма част от научната апаратура отказва и след завръщането на кораба става ясно, че са загинали всички монголски джербили, повече от половината мишки (предвидената смъртност не е трябвало да надвишава 5%), както и всички риби от вида Oreochromis mosambicus. Но тъй като останалите мишки се оказват достатъчни за изпълняването на научната програма, а освен това оцеляват всички гекони, охлюви и микроорганизми, мисията е окачествена като успешна. Предстои да видим колко ще е успешна и „Бион-М“ №2. Първоначално се предвиждаше „Бион-М“ №2 да бъде изстрелян в околоземна орбита с апогей между 800 и 1000 километра – по-висока орбита от тази на МКС, за да може Русия да трупа опит за бъдещите си пилотирани мисии до Луната. Само че по времето, когато Дмитрий Рогозин оглавяваше Роскосмос, бе взето решение, че за банкрутиралата поради войната руска икономика Луната е неизпълнима цел и вместо това задачата на Роскосмос ще включва строежа на нова станция „Рос“ в полярна орбита. Ето защо профилът на траекторията на „Бион-М“ №2 бе изменен и сега корабът ще бъде вмъкнат в ниска полярна орбита на височина 300-370 километра над Земята. Но независимо дали мисията „Бион-М“ №2 е високоорбитална или полярна, и в двата случая Русия изостава от САЩ – през есента на 2024 г. пилотиран кораб „Крю Драгън“ (мисия „Поларис Доун“) летя на височина 1 400 километра над Земята, поставяйки рекорд за най-високата околоземна орбита, посетена от човек. А през пролетта на тази година друг пилотиран кораб „Крю Драгън“ (мисия „Фрам2“) летя в полярна орбита. Така че това, което Роскосмос може да постигне с биологичен кораб с животни, вече е постигано с американски пилотирани кораби – с астронавти на борда. Историята се повтаря, както е било през 60-те: съветските специалисти са изпращали около Луната мисии „Зонд“ с биологични обекти, докато американците са пращали хора. Сайтът Московски комсомолец ни информира, че на борда на „Бион-М“ №2 ще пътуват 75 мишки, над хиляда плодови мушици и семена на растения, много от които са включени в Червената книга на Русия. Сред тях присъстват лале на Шренк, теснолистен божур, загърличе и ориенталски мак. Освен това „Бион-М“ №2 ще извози чушки, домати, пшеница, листни култури и арабидопсис. Московски комсомолец твърди, че в космоса за пръв път ще полетят семена на ябълки, но това не е вярно – ябълкови семена са качвани и преди на МКС с американски кораб „Драгън“. „Бион-М“ №2 помещава иновативен биореактор с микроорганизми, който трябва да демонстрира способността си да разгражда салфетки, кърпи и други битови отпадъци. Апаратурата „Биоконт-БМ2“ пък има за задача да изучава влиянието на безтегловността върху биологични обекти. Сред тях присъства харовото водорасло Nitella и зеленото водорасло Desmidium. Предвиден е и детски експеримент – руски ученици са поставили мравуняк с живи мравки в прозрачен съд от плексиглас. Също така е качен съвместен опит между Беларус и Русия за изпращането на доматени семена в космоса, озаглавен „В космоса с нашия домат“. Предстартовата подготовка кипи усилено. Мишките все още не са качени на кораба – това ще се случи два-три дни преди полета. След като мисията приключи и „Бион-М“ №2 се завърне на Земята, контейнерите с отработените експерименти ще бъдат изпратени към отговорните за тях институции. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/15/bion-m-prepared-flight/

Лоши новини за системата TRAPPIST-1: първата от потенциално обитаемите планети се оказа пуста Системата TRAPPIST-1. Изображението е илюстративно и не е базирано на наблюдателен или снимков материал от телескопа „Джеймс Уеб“. Image credit : NASA, ESA, CSA, J. Olmsted (STScI) 14 август 2025 г. 22:50 ч. Светослав Александров. Системата TRAPPIST-1 е една от най-вълнуващите планетарни системи, защото притежава седем планети, четири от които са в т.нар. „обитаема зона“ около своята звезда, т.е. регионът, позволяващ съществуването на течна вода. Ново проучване с космическия телескоп „Джеймс Уеб“ обаче показа разочароващи резулати за първата от тези потенциално обитаеми планети: TRAPPIST-1d. Разултатите бяха представени в научна статия, която бе публикувана вчера, на 13-ти август, в престижното списание The Astrophysical Journal. TRAPPIST-1d има размер, който е сходен със Земята, така че учените искаха да проверят дали планетата случайно не е близнак на нашия дом. Приборът на телескопа „Джеймс Уеб“, който работи в близката инфрачервена област (Near-Infrared Spectrograph), обаче не успя да открие молекулите, типични за земната атмосфера – вода, метан или въглероден диоксид. Нещо повече – учените не откриват признаци за никаква атмосфера около TRAPPIST-1d. Възможностите не са много: или планетата няма никаква атмосфера, или е много тънка като на Марс, или обратното – изключително е плътна и е покрита с облаци като Венера, тоест пречи на наблюдателите. Едно обаче се очертава сигурно – TRAPPIST-1d няма атмосфера, наподобяваща тази на Земята. Най-вероятният сценарий е този, според който атмосфера на TRAPPIST-1d отсъства или почти отсъства. Това е така, защото, макар че размерът на планетата е сходен със земния, звездата ѝ е много различна от Слънцето. Нашето Слънце е жълто джудже, докато звездата TRAPPIST-1 е по-хладна от него – тя е червено джудже. Това означава, че регионът, който позволява съществуването на течна вода, е разположен по-близко до звездата. Реално една година на TRAPPIST-1d се равнява само на четири земни дни, тъй като за толкова време планетата прави една пълна обиколка около звездата си. И проблемът не касае единствено разстоянието между звездата и планетата. Червените джуджета са много по-активни от жълтите джуджета като Слънцето. Вероятно изригванията буквално обливат планетите и издухват изцяло атмосферите им. Все пак си струва да търсим живот дори на планетите около червените джуджета, защото това са най-често разпространените звезди в Галактиката – между 70 до 75% от всички. Звездите като нашето Слънце се срещат много по-рядко – те са около 7-10% от всички. Изследванията на системата TRAPPIST-1 са тепърва започнали – това, че планетата TRAPPIST-1d вероятно е пуста, не означава, че същото е вярно и за останалите три планети в обитаемата зона – TRAPPIST-1e, f и g. Те са по-отдалечени от опасните изригвания и биха могли да притежават атмофсери. От друга страна отдалечеността им ги прави съществено по-трудни за наблюдения даже от мощния телескоп „Джеймс Уеб“. Все пак учените ще се опитат да съберат максимално количество данни за тези планети. Издирването на извънземен живот, което е основната цел на астробиологията, си струва. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/08/14/trappist-1d-dissapointing-results/

УСПЕХИ: Американска ракета Вулкан и европейска Ариана 6 летяха за трети път! Снимка от изстрелването на „Вулкан“ тази нощ. Photo credit : ULA 13 август 2025 г. 07:35 ч. Светослав Александров. Тази нощ, на 13-ти август, бяха проведени два много важни космически полета. Новата американска ракета на ЮЛА „Вулкан“ и новата европейска ракета „Ариана 6“ излетяха успешно, като това беше третата мисия за всяка от тях от началото на тяхната експлоатация. Изстрелването на „Вулкан“ (в 03:56 ч. българско време) бе особено важно, тъй като това бе първият полет на ракетата в интересите на националната сигурност на САЩ. На борда ѝ имаше два полезни товара, обозначени като „USSF-106“ и „NTS-3“. За „USSF-106“ не знаем почти нищо, освен че бе изпратен в геосинхронна орбита, докато „NTS-3“ представлява нов демонстрационен навигационен спътник, специално проектиран да устоява на атаки и заглушаване на сигнала му. Ракетата „Вулкан“ е оборудвана с два двигателя на Блу Ориджин „BE-4“, като за целите на това изстрелване притежаваше и четири спомагателни твърдогоривни ускорителя. Тя заменя изцяло старата ракета „Атлас 5“ с построени в Русия двигатели „РД-180“. За полковник Джим Хорн днешното изстрелване бе особено важно, тъй като „САЩ официално приключи със зависимостта от руски ракетни двигатели“. Сега, след като „Вулкан“ е в експлоатация и се ползва за нуждите на военните, в Щатите отново има два независими доставчика в средния и тежък клас – СпейсЕкс и ЮЛА. Снимка от изстрелването на „Ариана 6“ тази нощ. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace „Ариана 6“, наследникът на наскоро пенсионираната „Ариана 5“, бе изстреляна за трети път тази нощ в 03:37 ч. българско време. На борда ѝ се намираше спътникът „MetOp-SG-A1“, като негов оператор е ЮМЕТСАТ – европейската организация, отговорна за наблюденията на метеорологичните явления и климата. „MetOp-SG-A1“ ще работи в полярна орбита, предоставяйки ценни данни за ветровете, облаците, температурите, преципитацията, аерозолите, морския лед, вулканичния прах и множество други показатели. Към корпуса на спътника е монтиран и приборът „Сентинел-5“, важен компонент от програмата на Европейската космическа агенция „Коперник“. Ракетата, която летя тази нощ, бе в конфигурация „62“, т.е. с два спомагателни твърдогоривни ускорителя. Дебютното изстрелване на „Ариана 6“ в конфигурация „64“, с четири твърдогоривни ускорителя, е насрочено за декември 2025 г., като на борда ѝ ще летят спътници от мегагрупировката на Амазон „Кайпер“. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/13/vulcan-ariane-6-flight-successes/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля спътници на Амазон по време на 100-тния полет на фирмата на Мъск през 2025 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 август 2025 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс постигна своето стотно изстрелване за календарната 2025-та година. Но освен че числото е внушително за фирмата, която цели да усвои Марс, забележителното за днешната мисия е, че в хода ѝ бяха изстреляни спътници на Джеф Безос, основният конкурент на Илон Мъск. Стартът бе осъществен в 15:35 ч. българско време, като ракета „Фалкън 9“ излетя от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, а на борда ѝ имаше 24 спътника от групировката на Амазон – „Кайпер“, която е основният конкурент на „Старлинк“. За СпейсЕкс статистиката е следната: ако включим днешното изстрелване, през 2025 г. компанията на Илон Мъск е изстреляла 97 ракети „Фалкън 9“ и 3 ракети „Старшип“. Общо сто. Преди едно-две десетилетия автори на научно-популярни статии и биографии залагаха как ще се развие новата частна космическа надпревара. Кой щеше да създаде успешни ракети и космически кораби? Спрягаха се имената на Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън. Равносметката днес е следната: Пол Алън почина, а фирмата му Стратолонч се преориентира към свръхзвукови летателни апарати. На Брансън фирмата за орбитални ракети Върджин Орбит фалира, а тази за суборбитални пилотирани кораби Върджин Галактик понастоящем е в преходен период, след като се оказа, че корабът „Юнити“, макар и да изведе успешно хора в космоса, е неконкурентоспособен и сега се конструира нов кораб – „Делта“. След десетилетни перипетии, Джеф Безос най-накрая успя да изстреля „Ню Глен“ в орбита в началото на тази година – и това е единственият полет на ракетата за 2025-та. Накратко: фирмата на Илон Мъск има 100 орбитални изстрелвания през 2025 г., а тази на Джеф Безос – едно. Какво всъщност се случи? В отговор на този въпрос, днес Ерик Бъргър, журналист от Арс Текника, написа подробна статия, в която описва факторите, довели до монополното положение на СпейсЕкс. Накратко преразказано: след като Русия нападна Украйна, западът наложи санкции и вече нито САЩ, нито Европа използват руски ракети „Протон“ и „Союз“ за спътниковите си полети. В същото време основните конкуренти на СпейсЕкс – ЮЛА (САЩ), Мицубиши (Япония) и Арианаспейс (Европа) преминаха през етап на пенсиониране на старите си ракети, докато течеше разработката на нови ракети, съответно „Вулкан“, „Ейч Три“ и „Ариана 6“. Създаването на тези ракети (към тях може да включим „Ню Глен“ на Блу Ориджин) сериозно се забави и макар че те дебютираха успешно, тепърва се развива производствен капацитет, който ще може да поддържа план-графика им. Предчувствайки драстичното изоставяне, през 2022 г. Джеф Безос наля спешно около $10 милиарда в основните конкуренти на СпейсЕкс – Арианаспейс, Блу Ориджин и ЮЛА, което до този момент представлява най-мащабната комерсиална космическа инвестиция. Този ход бе оспорван от инвеститорите на Амазон, които обвиниха Безос, че нарочно пренебрегва най-често летящата ракета на СпейсЕкс – „Фалкън 9“. През 2023 г. започна съдебно дело с мотива, че Безос не играе съобразно пазарните правила. Амазон отхвърли тези обвинения, но все пак през декември същата година сключи договор със СпейсЕкс за изстрелването на три партиди спътници. Сега може да се окаже, че СпейсЕкс е спасителната лодка за Безос. Проблемът е, че лицензионното споразумение, сключено между Амазон и Федералната авиационна комисия, изисква до края на юли 2026 г. в орбита да бъдат изпратени 1 600 спътника от „Кайпер“ – т.е. около половината от началната групировка от 3 000 спътника. Часовникът тиктака. Днес ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе поредните 24 спътника от „Кайпер“. Общо Амазон разполага с 102 работещи сателита в космоса. Тоест, премината е психологичната бариера от 100 изстреляни спътника. По последна информация са произведени още 100, които са в готовност да летят. Това е важен показател – Амазон очевидно се е превърнал в добър производител на спътници. Производствената верига работи. Но е факт, че докато „Ариана 6“, „Ню Глен“ и „Вулкан“ тепърва разгръщат летателните си способности, днес възможностите за изстрелвания са ограничени и в края на краищата опират до СпейсЕкс. Договорът на Амазон със СпейсЕкс предвиждаше три изстрелвания на общо три партиди спътници с три ракети „Фалкън 9“. Две от тези изстрелвания са вече в историята. Напълно е възможно обаче договорът да бъде удължен, за да може Амазон да изпълни план-графика си. Така че предстои да видим дали това ще се случи. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/11/spacex-100th-flight-calendar-year/

Напусна ни Джим Ловъл – легендарен астронавт от мисиите Аполо 8 и Аполо 13 Джим Ловъл 8 август 2025 г. 23:00 ч. Светослав Александров. На 7-ми август почина легендарният астронавт на НАСА Джим Ловъл. Ловъл е един от първите хора, които напускат пределите на ниската околоземна орбита като участник в екипажа на „Аполо 8“ през 1968 година, първият човек, който лети до Луната два пъти и единственият от двукратно летелите до Луната, който не е стъпвал на нея. Джим Ловъл е роден в Кливланд, Охайо, на 25 март 1928 година. През 1952 г. завършва Военноморската академия на САЩ и става летец-изпитател. Избран е в отряда на астронавтите на НАСА през 1963 година. На 4-ти декември 1965 г. Ловъл лети в космоса за пръв път на борда на кораба „Джемини 7“ на рекордна за времето си 14-дневна мисия заедно с колегата си Франк Борман. На 11 ноември 1966 г. Ловъл, заедно с Бъз Олдрин, изпълняват последната мисия от програмата „Джемини“ – „Джемини 12“. По времето на програмата „Аполо“ Ловъл първоначално е избран за резерва на „Аполо 9“ заедно с Нийл Армстронг и Олдрин на мисия, която предвижда да тества лунния модул във висока околоземна орбита. Впоследствие, понеже Майкъл Колинс трябва да напусне основния екипаж на „Аполо 9“ заради операция на гръбначния стълб, Ловъл заема неговото място. Но съдбата отрежда друго – заради отлаганията в разработката на лунния модул, НАСА се отказва от първоначалните тестове в околоземна орбита и решава да прати „Аполо 8“ директно към Луната на обиколка, без кацане. Скоро след това Ловъл е прехвърлен в екипажа на „Аполо 8“ заедно с Франк Борман и Бил Андерс. На 21 декември 1968 г. тримата се превръщат в първите хора, напуснали околоземна орбита и отправили се на пътешествие около Луната. На Бъдни вечер Ловъл, Борман и Андерс влизат в окололунна орбита и оттам прочитат пред телевизионните зрители пасажи от библейската книга Битие. Следващата мисия, която е предвидена за Ловъл, се оказва „Аполо 14“. Но Дийк Слейтън, ръководителят на астронавтския отряд, желае на „Аполо 13“ да лети Алан Шепърд – избор, който ръководството на НАСА отхвърля, понеже Шепърд е прекъснал работа за известно време. Шепърд има нужда от допълнителна подготовка, за да стане годен за мисия до Луната. Ето защо Слейтън предлага на Ловъл да поеме мисия „Аполо 13“, а Шепърд да остане за „Аполо 14“. Ловъл се съгласява. „Защо не?“, се пита той. „Каква може да е разликата между Аполо 13 и Аполо 14“? Разликата се оказва колосална. „Аполо 13“ с екипаж Джим Ловъл, Джон (Джак) Суайгърт и Фред Хейз излита на 11 април 1970 година. На път към Луната, по време на рутинна процедура, свързана с разбъркването на течния кислород на командния модул, астронавтите чуват тъп удар. Наземното ръководство вижда необичайни данни – в това число рестартиране на главния компютър, и започва да диагностицира. На космическия кораб писва аларма. Суайгърт се свързва със Земята: „Окей, Хюстън, имахме проблем тук“. „Тук е Хюстън. Повторете, моля“, не закъснява отговорът. В този момент се включва Джим Ловъл с по-подробни обяснения. „Ах, Хюстън, имахме проблем. Имахме спад във волтажа на бъс В“. Историята запомня репликата на Суайгърт и Ловъл другояче – за да вложат повече драматизъм, създателите на художествения филм от 1995 г. „Аполо 13“ променят фразата „Хюстън, имахме проблем“ на „Хюстън, имаме проблем“. И това не е единствената разлика – във филма астронавтите и наземният екипаж незабавно се впускат в работа, понеже системите отказват една след други. В реалността обаче няма толкова голям драматизъм – скоро показателите за електрическото напрежение се нормализират. Всички смятат, че става въпрос за някаква дреболия – някакво отклонение от работата на инструментите. Единствено Хейз се притеснява повече заради тъпия удар, като Ловъл и Хейз предполагат, че може би става въпрос за микрометеоритно попадение. Едва няколко минути по-късно започва каскадата от проблеми – волтажът пада до нулата, две от трите горивни клетки на водород и кислород не работят, а опитите за възстановяване на тяхната работа не се увенчава с успех. На 14-тата минута след инцидента Ловъл е първият, който забелязва, докато поглежда през прозореца навън, че корабът изпуска газ. Най-важният приоритет става осигуряването на достатъчно количество кислород и поддържането на електроенергията. Понеже наземното ръководство предполага, че течът произлиза от Горивна клетка №3, то заповядва на астронавтите да я излючат. Това автоматично води до отмяна на лунното кацане, защото правилата гласят, че корабът не бива да влиза в лунна орбита само с две работещи клетки. До един час ръководителят на полета Джийн Кранц решава какво трябва да се направи – лунното кацане се отменя, „Аполо 13“ продължава към Луната, облита я и се насочва обратно към Земята. Лунният модул служи като спасителна лодка – и понеже заради повредите на командния модул на горивната му система не може да се разчита, двигателят на лунния модул се ползва за корекция на курса. Заради уникалната траектория на завръщане, до ден днешен „Аполо 13“ е носител на рекорда за пилотиран кораб, отдалечил се на най-голямо разстояние от Земята – 400 171 километра. Този рекорд и досега остава неразбит. За сравнение мисията „Поларис Доун“ от септември 2024 г. – най-голямото отдалечаване на астронавти след програмата „Аполо“, постигна максимално отдалечаване, възлизащо на 1 400 километра от Земята. Тримата астронавти от „Аполо 13“ се прибират успешно – но за Ловъл близката среща със смъртта го променя завинаги. През 1999 г. той споделя следното: „вече не се страхувам от никакви кризи“. Когато има проблем, Ловъл си мисли: „Можех да си отида от тоя свят още през 1970 година. Още съм тук. Още дишам. Не се страхувам от кризите“. Ловъл напуска НАСА през 1973 г. и минава в частния сектор. Астронавтът така и не стъпва на Луната, а в интервю през 1995 г. споделя, че загубата на тази възможност е нещото, за което му е най-много тъжно. Но с годините Ловъл приема това, което съдбата му е отредила и оценява факта, че провалът на „Аполо 13“ му е донесла повече слава, отколкото щеше да му донесе, ако мисията бе успешна. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/08/james-lovell-apollo-13-dies/

Китай изпита успешно спускаемия си модул за пилотираното лунно кацане Кадър от изпитанието. Photo credit : CNSA 8 август 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Вече изглежда все по-вероятно, че следващите астронавти, които ще стъпят на повърхността на Луната, ще са китайци. На 6-ти август Китай проведе първото цялостно изпитание на лунния модул „Ланюе“, с помощта на което бяха отрепетирани всички процедури по спускането, кацането, съприкосновението с повърхността и отлитането. Тестът бе проведен в специално съоръжение, разположено в провинция Хъбей. Разпространеното видео ни показва, че за симулирането на лунната гравитация е била използвана система от въжета, а пламъкът от двигателя е с жълт цвят – показател, че се използва горивна комбинация от хидразин и диазотен тетроксид. Това лято се очертава да е изключително успешно по отношение на подготовката на Китай за изпращането на човек на Луната. През месец юни вече писах на страниците на КОСМОС БГ, че бе изпълнен благополучен изпитателен полет на лунния кораб „Менгжоу“, в хода на който бяха тествани способностите му на системата за аварийно спасяване. Лунната надпревара през второто десетилетие на 21-ви век е изключително интересна. Понастоящем НАСА сглобява ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“ за изстрелването на пилотирана мисия до Луната през 2026-та година. Но тази мисия, кръстена „Артемис 2“, само ще обиколи естествения ни спътник и няма да кацне на него. Все пак това ще е първото пътешествие на астронавти до Луната след повече от половин век прекъсване. Следващото американско пилотирано кацане за Луната е планувано да се осъществи в хода на мисията „Артемис 3“ – но за това е нужно спускаемият апарат, базиран на „Старшип“, да е готов. Докато Китай отбелязва успех след успех през това лято, програмата на СпейсЕкс „Старшип“ забуксува. През този месец очакваме следващото изстрелване на „Старшип“ и предстои да видим доколко е успешно. Но дори и да е успешно, то няма да гарантира, че Щатите ще наваксат. Китайците просто се опитват да клонират програмата „Аполо“, така че техният опит да достигнат Луната може да се окаже по-бърз за изпълнение. Американската стратегия може да се окаже по-добра в дългосрочен план, защото тя разчита на разработката на системи за презареждане на гориво в орбита, което ще доведе до цялостното усвояване на Слънчевата система. Но тъй като стратегията изисква създаването на нови технологии, изпълнението ѝ е по-бавно. НАСА очаква пилотираната обиколка до Луната да е факт през 2026 г., а пилотираното кацане – през 2028 година. Китайците обещават пилотираното кацане да се случи „преди 2030 година“. Важно е обаче да се подчертае, че американските срокове са оптимистични, докато китайските – консервативни. Когато китайците казват, че ще кацнат на Луната „преди 2030 година“, това означава, че е най-късната възможна дата. Космическата програма на Китай почти винаги изпълнява план-графика в срок, а отлаганията са рядкост. Обратно, план-графикът на САЩ не винаги отчита непредвидените обстоятелства и затова отлаганията са по-чести. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/08/chinese-lanyue-module-tested/