SAlexandrov

Илон Мъск нападна яростно и.д. администратор на НАСА Шон Дъфи Шон Дъфи – портрет 21 октомври 2025 г. 22:10 ч. Светослав Александров. Тази вечер в социалната мрежа Х се разрази поредният скандал, включващ името на Илон Мъск. Предприемачът и основател на СпейсЕкс нападна открито изпълняващия длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи, наричайки го Шон Глупака, с двуцифрено IQ и катерач на дървета. Поводът очевидно е репортаж на Wall Street Journal, в който се разказва за стремежа на Дъфи да бъде номиниран като редовен администратор на НАСА за сметка на другия претендент – комерсиалният астронавт и рекордьор Джаред Айзъкман, който миналата година достигна рекордна за пилотираната космонавтика околоземна орбита с апогей 1 400 километра над земната повърхност – най-далечното разстояние, изминавано от човек след края на епохата „Аполо“, т.е. след 50-годишна пауза. Съобразно репортажа, Дъфи лобира пред президента Доналд Тръмп за превръщането на НАСА в подотдел към Департмента по транспорт – ход, който би унищожил НАСА като независима правителствена агенция. По този повод Илон Мъск написа в Х: „Шон Дъми (бел. прев. – Глупака) се опитва да убие НАСА!“ Репортажът на Wall Steet Journal разказва също така, че Дъфи се е свързал с представители на космическата индустрия, информирайки ги, че Айзъкман е наел лобисти и медийни инфлуенсъри. Очевидно Дъфи се опитва да се хареса на представителите на Стария космически отрасъл, насъсквайки ги срещу Айзъкман, който от своя страна подкрепя новата космическа комерсиализация. По този повод Мъск коментира: „Човекът, който е отговорен за космическата програма на Америка, не бива да има двуцифрено IQ“. Нападките не спират дотук. Според официалната биография на Шон Дъфи в Уикипедия, на 15-годишна възраст той започва да се занимава със скоростно катерене на дървета и печели титла през 1993 година. Мъск пусна анкета в Х с въпрос „Трябва ли човек, чиято най-голяма слава е катеренето на дървета, да управлява космическата програма на Америка?“ и възможни отговори: „Да, уменията на шимпанзетата рулират“ и „Не, трябва повече мозък!“ Мъск подчерта и успехите на СпейсЕкс. Предприемачът цитира изкуствения си интелект Grok, който напомня, че това е единствената компания в САЩ, създала и въвела пилотиран космически кораб в експлоатация: „Крю Драгън“ през 2020 година. Докато корабът на Боинг „Старлайнър“ е все още в етап на изпитания, като неговото сертифициране се очаква да завърши през 2026 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/21/elon-musk-sean-duffy/

Сериозни трусове в програмата на НАСА за завръщането на човек на Луната На илюстрацията: „Старшип“ на Луната. Image credit : SpaceX 21 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изпълняващият длъжността Администратор на НАСА Шон Дъфи обвини СпейсЕкс за забавянията във връзка със завръщането на човек на Луната, преформулира конкурса за строежа на пилотиран лунен модул и си навлече гнева на Илон Мъск. Всичко това се случва, докато все още се търси постоянен администратор на агенцията. В свое интервю за Фокс Нюз, Дъфи каза следното: „Аз обичам СпейсЕкс. Те са забележителна компания. Проблемът е – те изостават. Президентът и аз искаме да се завърнем на Луната в рамките на този президентски мандат. Така че аз ще разгърна този договор и ще накарам други компании да се съревновават със СпейсЕкс“. Напомням на читателите, че през април 2021 г. СпейсЕкс сключи договор с НАСА за фиксирана сума от $2.9 милиарда, според който астронавти ще се завърнат на Луната посредством кораба „Старшип“. Две години по-късно Блу Ориджин също спечели договор за сума от $3.4 милиарда за разработка на пилотиран лунен модул, който трябва да е готов някъде след 2030 година. За сравнение СпейсЕкс трябва да са готови със „Старшип“ преди 2030 година. Когато Дъфи казва, че ще разшири договора и споменава поименно Блу Ориджин, той няма предвид вече сключеното споразумение с НАСА. Понастоящем както архитектурата на СпейсЕкс, така и тази на Блу Ориджин включва амбициозен полетен план, който изисква презареждане на корабите с гориво в орбита. Тази стратегия ще доведе до устойчиво колонизиране на Слънчевата система, тъй като се разчита на възвръщаеми и презареждаеми космически кораби – но проблемът е, че за внедряването ѝ е необходимо време. Същевременно китайците обещават, че ще изпратят астронавт на Луната още преди 2030 година. Космическата програма на Китай действително е много напреднала – миналата година китайски роботизиран кораб кацна на обратната страна на Луната, събра проби от грунда, излетя отново и достави пробите на Земята за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. В Блу Ориджин обаче са измислили друга идея. Фирмата вече е построила по-малък лунен модул, който е готов да бъде изстрелян още в началото на 2026 г. и да превозва провизии до лунната повърхност. Този лунен модул може да лети посредством съществуващата ракета „Ню Глен“, без да бъде презареждан с гориво. Очевидно фирмата предлага съществуващият модул да бъде преобразуван набързо в пилотиран вариант и да служи за бързо завръщане на човек на Луната в рамките на двугодишен период. Според журналиста Ерик Бъргър от Арс Текника обаче на масата е сложена и трета възможност, която е изключително притеснителна. Стари корпорации (като, например, Боинг и Локхийд Мартин) са започнали да лобират за завръщането на НАСА към старата практика на сключване на договори от типа „Разходи Плюс“ – т.е. агенцията финансира корпорациите и покрива всички техни загуби. Очевидно мастодонтите твърдят, че при безгранично финансиране могат да построят пилотиран лунен модул за две години, а някои висши длъжностни лица в НАСА като Амит Кшатрия им вярват. „Само глупак би повярвал, че този вариант е жизнеспособен през това десетилетие“, категоричен е журналистът. Мъск, разбираемо, не е щастлив „Блу Ориджин никога не са доставяли полезен товар в орбита, а какво остава за Луната“, написа Илон Мъск в социалната си мрежа X. По-късно предприемачът конкретизира, че става въпрос за смислен полезен товар – защото ракетата „Ню Глен“ е летяла веднъж на изпитателен полет, с макет на борда. В сравнение с „Ню Глен“, ракетите на СпейсЕкс „Фалкън 9“ извеждат астронавти до различни орбити (включително по-високи околоземни и полярни), а също така и роботизирани мисии до Луната. Разбира се, Мъск си е Мъск и не пропусна да се заяде лично с Дъфи. „Също така, един въпрос. Защо си гей?“ – правейки препратка към известен интернет мийм, възникнал след интервю по телевизията на Уганда. СпейсЕкс остава най-бързият вариант, ако искаме човек да се завърне на Луната в обозримо бъдеще През последните месеци СпейсЕкс отнася основните обвинения за забавянията в програмата за завръщането на човек на Луната – при това абсолютно несправедливо. Конкуренцията, естествено, е хубаво нещо. Съответно е отлична идея да има някакъв алтернативен вариант на плана на СпейсЕкс. Но за съжаление все още никой не е доказал, че може да работи по-бързо от компанията на Илон Мъск. В това число включваме и Блу Ориджин, чиято ракета „Ню Глен“ направи своя дебют през 2025 година, с петгодишно закъснение. Достатъчно е да разгледаме как се развиха програмите за превоз на товари и астронавти до Международната космическа станция. Орбитал (впоследствие Нортроп Груман) решиха, че вместо да иновират в нови технологии, могат да аутсорснат производството си към други държави. Така ракетата „Антарес“ и товарният кораб „Сигнус“ бяха създадени – но тъй като „Антарес“ разчита на украински степени и руски двигатели, веднага щом се разрази войната в Украйна през 2022 г., ракетата спря да лети. Днес корабите „Сигнус“ биват изстрелвани … с ракети на СпейсЕкс. А що се касае до пилотираните превози, дълги години фаворит бяха не СпейсЕкс, а Боинг. НАСА очакваше проектираният от Боинг кораб „Старлайнър“ да е първият, който стане готов. Но през 2019 г., заради неправилна настройка на бордовия часовник, той не можа да се скачи с МКС след дебютното му безпилотно изстрелване. По време на втория безпилотен полет през 2022 г. се проявиха проблеми с горивната му система. Подобни проблеми се проявиха и при дебютния пилотиран полет на „Старлайнър“ през 2024 г., заради което двамата астронавти стояха заклещени на МКС в продължение на месеци. И НАСА се принуди да ги върне с кораб … на СпейсЕкс. Що се касае до безумната идея за строеж на кораб съобразно договор „Разходи Плюс“, тук е достатъчно да напомним как протече разработката на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“. „Спейс Лонч Систъм“ се създава в продължение на 15 години, а „Орион“ – на 20. Две десетилетия по-късно, „Орион“ не е извел нито един астронавт до орбитата на Луната – това очакваме да се случи догодина… СпейсЕкс безспорно имат своите забавяния. Няма съмнения, че „Старшип“ се развива по-бавно от очакванията. Първата половина на 2025-та бе кошмарна, но веднага щом провалите приключиха, през август и октомври „Старшип“ летя двукратно – и то напълно успешно. Иронията е, че всички останали тежкотоварни ракети в САЩ, създадени от конкуренти, в това число „Ню Глен“ и „Вулкан“, не са успели да излетят два пъти през тази календарна година, а само веднъж. Отново СпейсЕкс се справят по-бързо. Кой е виновен, че САЩ са драстично изостанали от Китай в надпреварата за завръщането на човек на Луната? Отговорът на този въпрос е: мнозина. Програмата за завръщането на човек на Луната започна след 2004 г., непосредствено след катастрофата на совалката „Колумбия“. Но тогавашният администратор на НАСА Майк Грифин, вместо да избере най-бързия вариант, разчитайки на тогава съществуващите и редовно летящи ракети като „Атлас 5“ и най-вече „Делта 4 Хеви“, се спря на архитектура, изискваща създаването на нови ракети като „Арес 1“ и „Арес 5“, базирани на компоненти от совалките. Голата истина е, че този ход бе предприет, за да няма масови съкращения на работни места след пенсионирането на совалките. След приключването на епохата на Буш и с оттеглянето на Майк Грифин, Барак Обама поиска да прекрати работата по „Арес 1“ и „Арес 5“, вместо това давайки ход на комерсиализацията на космическите превози. Именно благодарение на тази програма СпейсЕкс постигна успех, разработи ракетите „Фалкън 9“ и корабите „Драгън“, съответно започна редовно да извозва товари и астронавти до Международната космическа станция. Но Конгресът не допусна сходна програма да бъде в основата на полетите до далечни дестинации – отново поради опасения, че след края на совалките ще има съкращения. Ето защо бе създадена ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която замени „Арес 5“. Реално тази ракета е проектирана не от инженери, а от конгресмени, които искаха парите да потичат в съответните им щати. Това е основната причина завръщането на Луната да е обвързано с нея и вече 15 години „Артемис 2“ да не може да излети на една проста окололунна обиколка. И, разбира се, вина имат и Доналд Тръмп по време на първия му мандат, неговият президентски екип, както и тогавашните Конгресмени. Ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ излетя за пръв път през 2018 г., преди седем години. Тогава се видя, че „Спейс Лонч Систъм“ е излишна. Ако тогава държавата бе предприела ход за създаването на междинна архитектура преди „Старшип“ – разчитайки на „Крю Драгън“ и „Фалкън Хеви“, вече щеше да има полети на астронавти до орбитата на Луната. И китайците нямаше да дишат във врата на американците. Но днес, през 2025 г. да се говори, че основната вина за забавянията в програмата за завръщане на човек на Луната да е на СпейсЕкс, е върховно политическо лицемерие. Космическите ентусиасти го знаем. Илон Мъск го знае – но, разбира се, той никога не може да търпи и да не обижда в социалните мрежи, защото това си е Мъск. Затова не е и най-приятната личност. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/21/sean-duffy-blames-musk/

РЕКОРДИ: Ракета Фалкън 9 летя за 31-ви път, изведе десетхилядния спътник Старлинк! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След вчерашното успешно изстрелване на ракета „Фалкън 9“ в 20:39 ч. българско време, СпейсЕкс постави нови рекорди! Първата степен на ракетата летя за рекорден 31-ви път и освен това в орбита бе изведен десетхилядният спътник от интернет групировката „Старлинк“. Също така, макар че е все още месец октомври, а до края на декември остават повече от два месеца, вчера беше изравнен годишният рекорд – това бе 132-рото изстрелване на ракета „Фалкън 9“ за 2025-та, колкото изстрелвания имаше и през 2024-та година. Това означава, че с всеки следващ полет ще бъде поставян нов рекорд за календарна година! Първата степен, постигнала рекордния 31-ви полет, е известна под сериен номер „B1067“. Преди изстрелването на 19-ти октомври, степента е извеждала в космоса два товарни кораба „Карго Драгън“, два пилотирани кораба „Крю Драгън“, спътник „Тюрксат-5Б“, спътник „Хотбърд“ на Ютелсат, мисия за нуждите на европейската навигационна мрежа „Галилео“, корейски спътник „Кореасат-6А“, мисия за обслужване на групировката на SES – „O3b mPOWER“, индонезийски спътник „Мерах Пътих 2“, както и 19 партиди „Старлинк“. Снощният полет бе проведен от космодрума Ванденберг в Калифорния, а „B1067“ извърши меко приземяване върху роботизираната платформа „Разбира се, че все още те обичам“. Макар че ракетите „Фалкън 9“ често пъти биват обвинявани, че обслужват единствено интересите на Илон Мъск и неговата групировка „Старлинк“, това не е вярно. „Фалкън 9“ са най-често летящите ракети в цял свят и обслужват всякакви програми – правителствени и частни. СпейсЕкс провежда мисия по заявка на чужд клиент (несвързан със „Старлинк“) веднъж на всеки 7-8 дни. А що се касае до „Старлинк“, да изстреляш 10 000 спътника в орбита е забележително постижение – това са повече спътници от всички останали спътници в целия останал свят! Изграждането на интернет групировката започна през февруари 2018 г. с изстрелването на първите два прототипа „Тинтин А“ и „Тинтин Б“. Понастоящем фирмата на Мъск има разрешение да изстреля 12 000 спътника „Старлинк“, но в бъдеще групировката може да нарасне и до 30 000! https://cosmos.1.bg/space/2025/10/20/falcon-9-records/

Блу Ориджин и ЛандСпейс се борят за второто място в надпреварата да върнат и изстрелят повторно ракетна степен Ще стане ли ЛандСпейс втората фирма след СпейсЕкс, върнала на Земята и изстреляла повторно първа степен? Image credit : LandSpace 19 октомври 2025 г. 11:15 ч. Светослав Александров. През декември ще отбележим десетилетие от първото успешно кацане на първа степен на „Фалкън 9“ след орбитален полет. И докато ракетите на СпейсЕкс не спират да кацат и летят повторно, за останалия свят това се превърна в постижение от типа на „Аполо“ – никой не може да го повтори. Сега Блу Ориджин и ЛандСпейс се борят за второто място в надпреварата за ракетната възвръщаемост. Американската фирма Блу Ориджин е очевидният фаворит. Фирмата разполага със суборбитален космически кораб в експлоатация „Ню Шепърд“, който лети редовно, извежда хора в космоса, а ракетата-носител и капсулата се завръщат на Земята безпроблемно и се изстрелват отново. Но орбиталните полети са много по-трудни. Суборбиталните кораби излитат вертикално нагоре, напускат атмосферата за кратко, след което падат към Земята и кацат. Максималната им скорост не надхвърля 1 km/sec. Но за постигането на орбитален полет дадена ракета трябва да се наклони настрани, за да развие хоризонтална скорост, възлизаща на 7.9 km/sec – толкова е необходимо, за да може ракетата непрекъснато да „пада“ около Земята. Физичните закони не забраняват орбитална степен да се завърне – СпейсЕкс са доказали, че „Фалкън 9“ може да забави скоростта си и да кацне достатъчно меко, за да се използва повторно. Но като изключим Рокет Лаб, която е демонстрирала кацане на ракетни степени на микроракетата „Електрон“ с парашути (макар и не повторното им изстрелване), все още нито една друга фирма не е осъществила кацане на ракетна степен след орбитален полет посредством собствените ѝ двигатели. Блу Ориджин се опита да направи това по време на дебюта на „Ню Глен“ в началото на тази година. Но макар че достигането на орбита бе успешно – което е голямо постижение като за първи полет на нова ракета, първата степен не сполучи да кацне. Сега Блу Ориджин се надява да успее при втория опит през ноември, когато „Ню Глен“ ще изстреля мисията на НАСА до Марс „ESCAPADE“. Евентуално успешно завръщане на първата степен ще позволи тя да бъде използвана по-нататък и за изстрелването на лунния спускаем апарат на Блу Ориджин „Блу Муун“. Изстрелването на „ESCAPADE“ е насрочено за ноември. Но през ноември или декември ни очаква и още едно изстрелване на друга частна фирма – ЛандСпейс. Тя не е американска, а китайска и вече има сериозен опит. През юли 2023 г. ЛандСпейс проведе първото в света успешно изстрелване на орбитална ракета, работеща на метан. Ракетата се казва „Чжюкуе-2“. След този успех фирмата се фокусира върху „Чжюкуе-3“ – ракета, направена от неръждаема стомана, работеща на метан и с дължина и товароподемност, сравними с „Фалкън 9“. И също като нея, е проектирана да е частично възвръщаема. Важно е да се подчертае, че на 11 септември 2024 г. изпитателна първа степен на „Чжюкуе-3“ бе изстреляна на височина 10 километра, след което тя се върна успешно на Земята. След това, на 20-ти юни тази година, бе проведено успешно статично огнево изпитание на първа степен на „Чжюкуе-3“, което целеше симулация на работата на деветте ѝ двигателя при достигане на орбита. Тези успехи проправят пътя към дебютния полет в края на тази година и сега ЛандСпейс е в най-добра позиция да се превърне в първата фирма в Китай и евентуално във втората или третата фирма в световен мащаб (в зависимост от това как Блу Ориджин се представи), постигнала кацане на ракетна степен със собствените ѝ двигатели след орбитален полет. Чжан Чанву, главният изпълнителен директор на ЛандСпейс, заявява, че цената на китайските изстрелвания ще е една десета от тази на СпейсЕкс. Разбира се, Чжан разбира много добре, че СпейсЕкс са категоричен лидер в световен мащаб, а първите степени на ракетите „Фалкън 9“ започват да достигат до 30 полета всяка. Но той смята, че технологичната бездна между СпейсЕкс и останалия свят не е чак толкова голяма, като до десетилетие полетите на частично и напълно възвръщаемите ракети в света ще са ежедневие. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/19/bo-landspace-vtoro-mqsto/

Американската фирма Васт се готви да изстреля първата комерсиална космическа станция през 2026 г. Двете изделия на станцията „Хейвън-1“. Едното ще служи за проверка и наземни изпитания, а другото е това, което ще бъде изстреляно в космоса. Photo credit : Vast 17 октомври 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. В съвременната космонавтика на САЩ съществува интересен парадокс – американското правителство в лицето на НАСА спонсорира фирми, конструиращи космически станции, които трябва да заменят МКС след нейното пенсиониране, но единствената станция в предполетна готовност е създадена като частна инициатива, без никакви средства от данъкоплатците. Американската фирма „Васт“ е завършила напълно основната структура на първата си орбитална станция „Хейвън-1“. Предвижда се изстрелването да бъде осъществено през втората четвърт на 2026-та година, посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Със своето тегло от 14 тона, „Хейвън-1“ ще представлява най-тежкият полезен товар, изстрелян от „Фалкън 9“. Очакванията са на борда на станцията да заживеят четири експедиции, които ще бъдат изпратени поетапно в рамките на тригодишния ѝ експлоатационен период. Това ще проправи пътя към създаването на „Хейвън-2“ – модулна космическа станция, способна да замени МКС. Фирмата Васт е една от най-перспективните млади космически компании в САЩ. Макар че е основана едва през 2021 г., тя бързо се разраства и понастоящем има 800 служители. Голяма част от тях са бивши работници на СпейсЕкс, които пренасят със себе си своя опит и съответно не бива да ни изненадва, че Васт работи със скоростни темпове. Фирмата се гордее с вертикалната си интеграция и производството на повечето от компонентите си на място. Единствено конструирането на слънчевите панели и двигателите е аутсорснато. Разработката на „Хейвън-1“, както и нейното изстрелване с „Фалкън 9“ са напълно финансирани, при това единствено с частни средства. Разбира се, за по-амбициозни проекти като „Хейвън-2“, фирмата разчита, че ще се пребори да получи и държавно финансиране. „Искам да кажа категорично – „Хейвън-1″ е първата стъпка към многомодулна станция. Васт е в готовност да подсигури, че Щатите няма да сложат на пауза дейността си в ниска околоземна орбита. В продължение на 25 години всеки ден американско сърце тупти в орбита, като това трябва да остане и след прехода от МКС към комерсиалните дестинации в орбита“, категоричен е Макс Хеот, изпълнителният директор на Васт. Като изключим Васт, другите американски фирми, които създават станции, са Вояджър Спейс (станция „Старлаб“) и Блу Ориджин (станция „Орбитал Рийф“). Кога обаче тези станции ще станат готови, остава неясно – датата за изстрелването им се мести все по-далече в бъдеще. Малко по-сигурно е положението с Аксиом Спейс, които ще скачат първия си модул с МКС през 2027 г. и по-нататък модулите на тази фирма ще могат да се отделят и да просъществуват като самостоятелна станция. Тези фирми, за разлика от Васт, бяха включени в първата фаза на оригиналния план на НАСА за замяната на МКС. Сега, след като Васт демонстрира готовност за полет, фирмата евентуално ще може да се включи във втората фаза и да получи по-нататъшно финансиране. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/17/vast-preparing-liftoff/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля единадесетия и последен Старшип от Версия 2! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 14 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 02:23 ч. българско време СпейсЕкс проведе успешно последното изстрелване на „Старшип“ за 2025 г., което бе и последното изстрелване на кораба в тази конфигурация. Всички планирани задачи бяха изпълнени безупречно, от излитането до приводняването. Въпросната конфигурация, т.нар. „Версия 2“ на „Старшип“, имаше трудно начало, което изненада всички фенове на програмата след изключителните успехи на „Вариант 1“ през 2024 година. Дебютът на „Вариант 2“ на 17-ти януари завърши с неговата експлозия и същото се случи и по време на следващия полет на 7-ми март. Третият опит на 28-ми май бе значително по-успешен, защото тогава „Вариант 2“ достигна орбитална скорост, но малко по-късно претърпя горивен теч и не успя да изведе в космоса макетите на спътниците „Старлинк“. Но най-депресиращият момент настъпи на 19-ти юни, когато поредният „Старшип“ експлодира по време на наземно изпитание. Мнозина започнаха да изпитват съмнения, че СпейсЕкс изобщо може да се справи. Но компанията никога не бива да бъде отписвана. Скоро след това неуспехите секнаха. На 27-ми август „Вариант 2“ излетя безупречно и за пръв път демонстрира освобождаване на „Старлинк“ в космоса! Днешното изстрелване бе вторият пореден пълен успех по програмата „Старшип“ и последният за „Вариант 2“, както и последният за „Площадка 1“ в тази конфигурация. Буквално всичко премина съобразно очакванията, като бе констатирано само едно отклонение. След „горещото“ разделяне, когато „Старшип“ запали двигателите си и се отдели от ракетата-носител „Супер Хеви“, ракетата задейства само 12 от предвидените 13 двигателя. Но по-късно, при самото ѝ приводняване, всичките 13 двигателя се запалиха успешно. Това бе специфично отрепетиране на маневра за завръщане, каквото ще се използва при следващата версия на „Супер Хеви“ – и бе чудесно, че то протече успешно, като ракетата се приводни меко в океана. „Старшип“ достигна целевата си орбитална скорост и освободи в космоса осем макета на „Старлинк“ по образец на излитането на корабите от „Междузвездни войни“. Ето какво имам предвид: След успешното освобождаване на „Старлинк“, корабът проведе демонстрационно запалване на двигател „Раптор“ в космически условия – третото успешно от началото на изпитателната програма. Това е критично важна маневра за бъдещите мисии отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс. След приключването на мисията „Старшип“ навлезе в земната атмосфера, като целта бе екипът да получи максимално количество данни, които ще спомогнат за постигането на цялостна възвръщаемост. Част от термозащитните керемиди бяха премахнати – но въпреки това корабът оцеля и извърши меко приводняване в Индийския океан. Този път, за разлика от предходните полети, стабилизиращите перки не прогаряха. Последните два успеха по програмата „Старшип“, първо през август, а сега през октомври, проправят пътя към изключително важната 2026-та година. „Вариант 2“ е вече в историята, постигайки някои от най-важните цели, поставени от СпейсЕкс – освобождаване на спътници в космоса, демонстрация на орбитални маневри, отрепетиране на възвръщаемостта на горната степен. Но сега е време компанията да се фокусира върху „Вариант 3“. Именно това е вариантът, който ще може да се презарежда с гориво и да лети до Марс. Илон Мъск се надява, че това може да се случи още догодина – но е важно да се подчертае, че предприемачът не го обещава – графикът е натоварен и е по-вероятно да се случи през 2028 г., с „Вариант 4“. Надяваме се, че „Вариант 3“ ще е по-безпроблемен от „Вариант 2“, защото освен мечтите за Марс, от успеваемостта му зависи дали САЩ ще могат да изпратят повторно човек на Луната преди Китай. Вече се строят множество изделия от „Вариант 3“, като дебютът на кораба трябва да е факт в началото на 2026-та. „Вариант 3“ ще е оборудван с най-новата итерация на двигателите „Раптор“ – „Раптор 3“. С цел постигането на пълна възвръщаемост, отделящият се междустепенен пръстен ще бъде заменен от перманентна структура на „Супер Хеви“. Товароподемността на „Вариант 3“ ще скочи до над 100 тона, за разлика от сегашните 35 тона в изцяло възвръщаем вариант. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/14/spacex-launches-last-version-2-starship/

УСПЕХ: Китайската фирма Ориенспейс изстреля отново най-мощната твърдогоривна ракета! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Orienspace 12 октомври 2025 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Измина повече от година и половина, откакто ракетата „Гравити-1“ вдигна пушилка над Жълто море. Вчера, на 11 октомври, в 11:20 ч. българско време, тя го направи отново и изведе успешно три спътника в околоземна орбита след изстрелване от баржа. Единият от спътниците официално бе представен като оптичен спътник за дистанционно сондиране на Земята, а другите два – като „експериментални“. „Гравити-1“ е ракета, която изглежда все едно е произлязла от Kerbal Space Program, с абсурдната конфигурация от четири странични твърдогоривни ускорителя около централно ядро, също работещо на твърдо гориво. Със своята стартова тяга от 600 тона, това е най-мощната комерсиална ракета на твърдо гориво. За сравнение европейската ракета „Вега-С“ има стартова тяга от 210 тона, като преди въвеждането на „Гравити-1“ оглавяваше статистиката за най-мощната действаща твърдогоривна ракета в света. Ракетата на Ориенспейс е в състояние да извежда в околоземна орбита товари с максимално тегло 6.5 тона. „Гравити-1″ е невъзвръщаема ракета, но Ориенспейс подбива цената по друг начин – чрез масовото производство на еднотипни твърдогоривни двигатели. Централното ядро и страничните ускорители са практически еднакви, с един и същи диаметър. Компанията все пак разработва и течногоривна ракета на керосин и кислород, която ще е възвръщаема – Гравити-2“. Наскоро беше съобщено, че „Ориенспейс“ вече изпитва нейните двигатели „Юанли-110“, девет от които ще са нужни за работата на първата ѝ степен. „Гравити-2“ ще има същата дължина като „Фалкън 9“, близо 70 метра, но ще е с малко по-голям диаметър. Нейният дебют се очертава да е факт през 2026 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/12/orienspace-launch-success/

Роскосмос отчете успешно статично огнево изпитание на новата ракета Союз-5 Кадър от статичното огнево изпитание. Фото: Роскосмос 11 октомври 2025 г. 14:20 ч. Светослав Александров. Роскосмос съобщи, че статичното огнево изпитание на новата ракета „Союз-5“ е завършено успешно, което от своя страна проправя пътя към дебютното изстрелване до края на годината. „Союз-5“ е един от малкото смислени проекти, които Русия предприе съвместно с Казахстан през изминалото десетилетие. Изпитанието първо бе оповестено от жители на Москва, които докладваха, че са чули силен грохот и са видели голям облак над разположената в близост до града изпитателна база Пересвет. Малко по-късно Роскосмос потвърди официално, че наистина става въпрос за изпитание на първата степен на „Союз-5“, като нейният двигател „РД-171МВ“ е работил по план в продължение на 160 секунди. Тази сутрин бе качено и официално видео от теста. Напомням на читателите, че разработката на „Союз-5“ бе положена през 2017 година, като Роскосмос искаше да удари с един куршум три заека. Първо, ракетата е аналог на украинската среднотоварна ракета „Зенит“, която след началото на войната през 2014 г. стана недостъпна за руснаците. Второ, създаването на „Союз-5“ започна в момент, когато Русия осъзна, че е изпуснала позициите си на международния спътников пазар и американците са отмъкнали всички нови поръчки, които руснаците традиционно печелиха, благодарение на евтините ракети на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Трето, „Союз-5“ се създава в рамките на съвместен проект между Роскосмос и Казахстан на име Байтерек за модернизирането на стария космодрум Байконур. Тук е уместно да напомня, че основният приоритет на руснаците след Промените в началото на 90-те бе да изместят изстрелванията си на собствена територия – ето защо толкова много ресурси бяха вложени в създаването на космодрума Восточний в Амурска област, където вече има площадки за „Союз-2“ и новите ракети „Ангара“. А що се касае до Байконур, старата стартова инфраструктура за „Зенит“ бе подарена на Казахстан срещу обещанието, че казахстанците ще финансират нейното модернизиране, за да може тя да поддържа полети на „Союз-5“. Казахстанските власти дълго време не се наемаха да го правят, защото не вярваха, че „Союз-5“ изобщо ще бъде създадена. Стигна се сериозни спорове между двете страни, но явно са успели да се споразумеят и проектът е на финалната права. В крайна сметка „Союз-5“ дава шанс на Роскосмос, както и на Казахстан, да задържат някакви позиции на международния спътников пазар – макар че и сега е неясно какви спътници биха летели с тази ракета. Все пак повечето от основните партньори на Русия се отдръпнаха след началото на войната в Украйна и като изключим Беларус и Иран, възможността за нова клиентела остава ограничена. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/11/soyuz-5-static-fire-complete/

Кои кораби ще возят космонавтите до новата руска станция? Забравете за Орел – пак ще са Союз! Руските кораби „Союз“ очевидно ще са вечни… Photo credit : NASA TV 10 октомври 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. След като разработката на новите руски кораби „Орел“ продължава да се бави, очевидно се обмисля превозът на космонавтите до новата руска станция „Рос“ (която също се бави) да става с добрите стари „Союз“. За подобна възможност съобщи журналистът Анатолий Зак в своя сайт RussianSpaceWeb.com. Но тази новина е напълно очаквана. Роскосмос, както и космическите канали в Телеграм, от известно време обработват общественото мнение („Океания никога не е воювала с Изтазия. Океания винаги е воювала с Евразия“), че се обмисля отказване от строежа на новата руска станция „Рос“ в полярна орбита и вместо това ще бъде построена в стандартната 51-градусова орбита, където се намира и МКС. Е – при това положение е въпрос на време да почнат да ни убеждават, че няма нужда още да се строи корабът „Орел“, че „Союз“ е достатъчен… Както напомня каналът „Юра, прости“, наклонът от 51 градуса е избран за съветските станции още през 70-те години на миналия век с определена цел – да има удобен достъп, съобразен с географското местоположение на космодрума Байконур, и да може да се подсигурява безопасното падане на ракетните степени в Алтай. Същото решение е взето и за МКС – американците първоначално не искат станцията да е в тази орбита, но впоследствие се съобразяват с руснаците. Така се получава интересен парадокс – подобен наклон позволява на станцията да наблюдава до 90% от земната суша, но съществена част от територията на Русия е на север. От районите на Санкт-Петербург, Мурманск и Северния морски път МКС не се вижда. „Така великата космическа държава не може да види по-голямата си част от космоса“, пише „Юра, прости“. Ето защо съветските космически мислители са се мъчили да изправят този недостатък, като са предложили да се изстрелват станциите в ретроградна (почти полярна) орбита с наклон 97 градуса. Проблемът с това неосъществено досега предложение е, че е нужен импулс по-голям от 650 m/s, което от своя страна означава, че корабите трябва да возят с 30% по-малко товар, или пък трябва да им се повиши товароподемността. Корольовите „Союз“-и работят на предела на възможностите си и увеличението на товароподемността с 30% не е никак лесна задача. Трябва нова ракета и нов кораб. Нова ракета има – това е многострадалната „Ангара А5“, която е скъпа и все още не е сертифицирана, но поне съществува след мъчителна 30-годишна разработка. А космическият кораб „Орел“ (руско произношение: „Орьол“), известен още преди като „Федерация“, все още не е готов и ни делят поне още 10 години до първия му пилотиран полет. Отделно радиацията в полярна орбита е силна, а космонавтите не са предпазени от земното магнитно поле. Ето защо трябва да бъде построена антирадиационна защита, която е скъпа, за да може станцията да е дългосрочно обитаема. Другият вариант е станцията да е краткосрочно обитаема, а космонавтите да летят само на неколкодневни пътешествия – като туристическите екскурзии до Чернобил. Прочие, през април тази година, американците вече изстреляха първата и до този момент единствена в историята на космонавтиката пилотирана мисия в полярна орбита – „Фрам2“. Така че си е въпрос на време руснаците официално да се откажат от поредното си безумие, но въпросът е принципен. Вече повече от 30 години руската космонавтика не може да създаде нищо ново. Слушахме само планове за нови разработки, но не видяхме никакви нови разработки. Първо говориха как ще изпращат руски космонавти до Южния полюс на Луната. После се отказаха – било прекалено скъпо (очевидно е – ако воюваш изтощително, нямаш пари за космос). След това казаха – по-добре е да си направим наша станция в околоземна орбита. Постижимо е – макар че китайци и американци ще усвояват Луната. Е, ние няма да летим до Луната, си казаха те – но нашата станция ще е различна. Ще е в полярна орбита и ще наблюдаваме цяла Русия. Сега се оказва, че дори не могат да я направят така, както са я замислили – и ще си е както някогашните съветски станции. А, да – и новият кораб „Орел“ не е готов, така че ще си карат на стария „Союз“. Като ви казвам, че руснаците не могат да създадат качествено нищо ново – имам предвид точно това. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/10/soyuz-for-ross/

Тръмп отново се среща с Джаред Айзъкман по въпроса кой ще оглави НАСА Джаред Айзъкман (долу вдясно) по време на историческата мисия „Поларис Доун“ през 2024 година. Photo credit : SpaceX/Polaris Dawn 10 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Управлението на Доналд Тръмп е управление на обратите. След като в края на миналата година беше обявено, че комерсиалният астронавт-рекордьор Джаред Айзъкман ще оглави НАСА, а по-късно тази пролет номинацията бе отменена в последния момент, сега стана ясно, че Тръмп отново се среща с Айзъкман с цел повторна номинация. Новината бе съобщена от редица американски медии, в това число CNBC. Нека да напомним накратко историята: номинацията на Джаред Айзъкман се случи скоро след като той командваше историческата мисия „Поларис Доун“. В рамките на тази експедиция през септември 2024 г., човек за пръв път след края на програмата „Аполо“ се отдалечи на 1 400 километра от Земята и премина през радиационните пояси на Ван Алън. Беше проведена и първата комерсиална космическа разходка на рекордна височина от 700 километра над земната повърхност. Въобще „Поларис Доун“ разби множество рекорди в пилотираната космонавтика, включително за най-високата околоземна орбита, посещавана от астронавти. И тъй като живеем във времена, когато най-голямото опасение сред космическата общност е дали китайците няма да задминат демократичния свят, включително в задачата за завръщането на Луната, най-логичното решение е НАСА да се ръководи от най-опитния човек: този, който действително знае как се лети отвъд най-ниските предели на космическото пространство. В случая това е Айзъкман. Неслучайно кандидатурата му бе подкрепена от 28 бивши астронавти на агенцията. Айзъкман среща подкрепа и от научната общност, както и от космическия бизнес. Разбира се, кандидатурата на Айзъкман също не е идеална. Капката катран в кацата с мед е само една, но съществена: Мъск. Айзъкман е човек на Мъск – и това се знае от всички. Мъск е този, който е предложил на Тръмп НАСА да се ръководи от Айзъкман. По време на изслушването в Сената, сенаторът от Демократичната партия Ед Марки го попита неколкократно дали в деня, когато Тръмп му е предложил тази работа, Мъск е присъствал в стаята. Айзъкман неколкократно избегна въпроса. Оттеглянето на кандидатурата на Айзъкман се случи точно в момента, когато Мъск се скара с Тръмп. Очевидно неслучайно. Както очевидно неслучайни са новите разговори Айзъкман отново да оглави НАСА – отношенията между Тръмп и Мъск се затоплят, като по време на възпоменателно събитие за Чарли Кърк двамата са се здрависали. Понастоящем НАСА се ръководи от изпълняващия длъжност администратор Шон Дъфи. Дъфи предприе изкючително агресивна кампания срещу Китай, правейки заявка, че ще направи всичко по силите си САЩ да се завърнат на Луната първи. Отдавна имаше нужда от такова говорене – но това не променя факта, че Дъфи е само изпълняващ длъжността. НАСА има нужда от редовен администратор – и Айзъкман си остава най-подходящият кандидат. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/10/trump-meets-jared-isaacman/

УСПЕХ: Суборбиталният кораб Ню Шепърд изведе в космоса четирима американци, украинец и казахстанка! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 8 октомври 2025 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 16:40 ч. българско време основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин осъществи своя 15-ти пилотиран космически полет. Суборбиталният кораб „Ню Шепърд“ изведе до ръба на космоса и върна на Земята шестима туристи – четирима американци, украинец и казахстанка. Американските граждани бяха Клинт Кели III, Ерън Нюман, Джеф Елджин и Уилям Люис. От тях Кели летя за втори път, а името на Люис стана известно едва след полета (той пожела да остане анонимен до деня на изстрелването). Към тях се присъединиха Виталий Островски от Украйна и Дана Карагусова от Казахстан. Цялата мисия бе напълно успешна, от старта до кацането. Ракетата-носител се завърна на Земята, приземявайки се посредством собствения си ракетен двигател на осмата минута след началото на полета, а няколко минути по-късно и капсулата на „Ню Шепърд“ с туристите кацна благодарение на парашутите си. Досега фирмата Блу Ориджин е изстрелвала кораба си „Ню Шепърд“ 36 пъти, от които 15 пъти с екипаж, а останалите мисии са товарни. Понастоящем това е единственият суборбитален пилотиран космически кораб за туристически цели в целия свят – доскоро основаната от Ричард Брансън компания Върджин Галактик разполагаше с кораба „Юнити“, но експлоатацията му се оказа икономически неизгодна и той бе пенсиониран. Сега Върджин Галактик проектира нов кораб – „Делта“. Но докато този кораб или някой от китайските клонинги стане готов, Блу Ориджин се позиционира в света като фирма, предлагаща услуга, която никой друг не може да предложи. Да изстреляш човек в космоса за 10 минути и да го върнеш на Земята струва по-малко в сравнение с орбитална мисия (или поне така предполагаме – Джеф Безос не е обявил официално колко плащат туристите за удоволствието). Ето защо пазарното търсене към „Ню Шепърд“ е огромно, още повече, че корабът е утвърден и доказан, лети редовно и безпроблемно. Блу Ориджин наскоро заяви, че ще се опита да вдигне летателната честота, по възможност веднъж седмично. Строят се три нови, модернизирани кораба, а сегашните два от по-старо поколение ще бъдат експлоатирани до края на 2027 г., след което ще бъдат пенсионирани. Обмисля се и създаването на нов комплекс за изстрелване на „Ню Шепърд“ – като не е изключено той да се намира извън САЩ. Основните клиенти на Блу Ориджин са богати бизнесмени и е проблем, че се налага да пътуват ден, ден и половина, докато стигнат до сегашния космодрум на фирмата в Тексас. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/08/new-shepard-launches-15th-crewed-mission/

Европейската мисия ЕкзоМарс засне кометата 3I/ATLAS от орбитата на Марс! Снимка на кометата 3I/ATLAS, заснета посредством камерата CaSSIS на „ЕкзоМарс“. Photo credit : ESA/TGO/CaSSIS 8 октомври 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Придобилата популярност междузвездна комета 3I/ATLAS се сближи с Марс на 3-ти октомври и това беше шанс за роботизираните апарати, работещи в орбита и на повърхността на планетата, да се опитат да я фотографират. Европейската космическа агенция (ЕКА) също насочи камерите на своите мисии „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ и „Марс Експрес“ към кометата – и от двете „ЕкзоМарс“ сполучи да направи снимки! Изображенията, съчетани в показаното по-горе GIF-че, са получени посредством камерата на „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ на име „CaSSIS“. Кометата 3I/ATLAS се визуализира като подвижна бяла точка. Тъй като тя е прекалено отдалечена, дори и мощната камера на „ЕкзоМарс“ не е в състояние да различи нейното ядро. Но комата на 3I/ATLAS е голяма, простираща се в продължение на няколко хиляди километра, така че тя лесно може да се визуализира. Напомням на читателите, че мисията „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ бе плод на някогашно и вече приключило сътрудничество между Роскосмос и ЕКА, като тя функционира в околомарсианска орбита от 2016 година насам. По-старата европейска мисия „Марс Експрес“, която работи от края на 2003 г. досега, също се опита да снима 3I/ATLAS – но за съжаление снимките не са се получили. Според изследователите това се дължи на факта, че максималното време на експозиция на камерата на „Марс Експрес“ е само 0.5 секунди, докато това на „ЕкзоМарс“ е пет секунди. Направени са и опити кометата да бъде анализирана и със спектрометрите OMEGA и SPICAM (на „Марс Експрес“) и NOMAD (на „Екзомарс“), но все още е рано да се каже със сигурност дали получените данни са с достатъчно добро качество, за да се направи спектрална характеризация. Повече за кометата 3I/ATLAS можете да прочетете в публикацията на КОСМОС БГ от юли. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/10/08/exomars-interstellar-comet/

Български космически клъстер обединява организации и хора за развитието на зараждащата се космическа индустрия 7 октомври 2025 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Днес бе обявено официално създаването на Български космически клъстер (BSC) – неправителствена организация, чиято цел е да подкрепя зараждащата се космическа екосистема у нас. Според съобщението, разпространено от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, задачата на този клъстер е „да обедини хора и организации от космическия сектор, както и от други индустрии с интерес към Космоса, за да обменят знания, опит и да създават нови възможности за сътрудничество на национално и международно ниво“. „Водещи космически компании и организации в България, включително EnduroSat, Wiser Technologies и Kodin Soft, обединяват сили заедно с координатора за България в Европейската космическа агенция и експерти от академичните среди и бизнеса, за да укрепят, подкрепят, свързват и развиват българския космически сектор“, съобщи във Фейсбук Димитър Фердинандов – магистър по аерокосмическо инженерство и съосновател на фирмата Datafrost Space, която създава инструменти, улесняващи достъпа до сателитни данни и услуги, особено за потребители без предишен опит в тази област. Тази сутрин Любомир Бабуров, основателят на Ratio.bg, както и д-р Стоил Иванов, съоснователят на космическия клъстер, участваха в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria. Според Иванов се наблюдава положителна тенденция – младите кадри не бързат да заминат в чужбина, а се опитват да старитрат бизнес в България. Благодарение на клъстера днес космическият ни сектор е в състояние с общи усилия да позиционира страната ни на истинското ѝ място в космическите изследвания. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/07/bulgarski-kosmicheski-kluster/

Днес празнуваме 30 години от откриването на първата извънслънчева планета около слънчевоподобна звезда! Екзопланетата 51 Pegasi b – илюстрация от художник. Image credit : ESO/M. Kornmesser/Nick Risinge 6 октомври 2025 г. 19:59 ч. Светослав Александров. На днешния ден научният свят празнува 30 години от първото откритие на извънслънчева планета, обикаляща около звезда от главната последователност (като нашето Слънце) – 51 Pegasi b. За това откритие швейцарските астрофизици Мишел Майор и Дидие Куелоз печелят Нобеловата награда по физика през 2019 година. Има множество спорове доколко тази награда е заслужена, защото историята на екзопланетните открития е криволичеща и нееднозначна. Както можете сами да се досетите, Майор и Куелоз не са точно първите – но нещата са сложни. Реално първото по-сериозно съобщение за открита извънслънчева планета, наречена HD114762b, е направено от колектива на Дейвид Латам през 1989 година. Но говорим за времена, когато до този момент няма нито една установена екзопланета (а има и истории на твърдения и опровержения, напр. твърденията за планети около звездата на Барнард през 60-те). Латам е убеден, че е открил обект, но не е сигурен, че е планета. В своята статия той пише, че става въпрос „вероятно за кафяво джудже, може би дори гигантска планета“. Но ученият е много консервативен и внимателен, въздържа се от категорично заключение. През 2012 г. друг научен колектив обявява, че откритият от Латам обект е планета, а пък през 2019 г. поредният анализ на базата на данни от телескопа Gaia стига до заключението, че по-скоро става въпрос за кафяво джудже или даже малка звезда. През 1993 г. излиза трудът на Атрие Хатзес и Бил Кохран. Авторите смятат, че са открили данни за планета около звездата β Gem. Отново не се изказват категорично, консервативни са, едва през 2012 г. е потвърдено, че откритието по-скоро е реално. Малко по-рано, през 1992 г., Метю Бейлис и Ендрю Лайн съобщават, че са открили планета с 10 земни маси около неутронна звезда (пулсар). Но по-късно двамата оттеглят проучването с пояснението, че са допуснали грешка и при измерванията не са взели предвид движението на Земята. Това помрачава следващото съобщение от същата година – от Александър Волчан и Дейл Фрейл. Те също обявяват откритие на планети около пулсар – и това откритие се оказва истинско. До ден днешен астрономите считат, че Волчан и Фрейл са първооткриватели на извънслънчева планета. Защо обаче не Волчан и Фрейл, а Майор и Куелоз печелят Нобелова награда? Има няколко възможни причини. Първата е, че откритието на Волчан и Фрейл става в сянката на грешката на Бейлис и Лайн. Ами ако грешат по същия начин? Е, оказва се, че не грешат – но съмненията около първото откритие пречат да се вдигне нужният шум и да започне екзопланетната революция. Другата възможна причина е, че планетите около пулсарите не са чак толкова интересни, защото пулсарите не са звезди от главната последователност като Слънцето и около тях не може да има живот. Третата вероятна причина се корени във факта, че през 2008 г. бе обявено, че Волчан (който е поляк) е бивш агент на комунистическите тайни служби в Полша. Заради това той подава оставка от Университета „Николай Коперник“. Нобеловите награди не се връчват единствено за значимо откритие – отчитат се и други фактори, като обществена значимост. Няма никакъв спор, че откритието на Мишел Майор и Дидие Куелоз е това, което дава начало на екзопланетната революция, тоест на масовите изследвания, като до ден днешен са потвърдени над 6 000 извънслънчеви планети. Така че в този ред на мисли Майор и Куелоз носят заслужено наградата. Още през 70-те години на миналия век учените в Женевската обсерватория започват работа, която полага основата на иновативен метод за издирването на извънслънчеви планети. Планетите, обикалящи около други звезди, са много бледи (многократно по-бледи от звездите), съответно е трудно, почти невъзможно да бъдат заснети директно с телескоп (и досега броят на пряко заснетите извънслънчеви планети е нищожен). Ето защо за съществуването на планети се съди по косвеното поведение на звездата. Ние често казваме, че планетите обикалят около звездите, но това е опростено твърдение – в реалността дадена планета и звезда обикалят около общ център на масата. И докато планетата не може да бъде наблюдавана, звездата може. Наблюдавайки нейното движение в Галактиката, ако приемем, че около звездата съществува планета, тя ще се клатушка издайнически. Измерването на това клатушкане е в основата на метода за потвърждаване на извънслънчеви планети, известен като „метод на лъчевата скорост“. Днес има и други методи – като пасажния метод. През 80-те Майор надгражда работата, положена през 70-те, и проектира специален прибор за търсенето на планети, която трябва да работи във френската обсерватория От-Прованс. Но да получиш наблюдателно време в голяма обсерватория, за което се конкурират много учени, не е лесна задача. През октомври 1993 г. той подава амбициозна заявка – иска на всеки два месеца да разполага плътно с цяла седмица наблюдателно време. Изненадващо, проектът на Майор е приет. Той почва работа със своя докторант Дидие Куелоз, като двамата се фокусират върху 142 звезди, подобни на Слънцето. В края на 1994 г. Куелоз, който ръководи наблюденията, пише факс на Мейър със следното съобщение: „Звезда показва вариации, изглеждат периодични, с период само 4.2 дни. Какво мислиш?“ Подобно на останалите изследователи, Куелоз и Мейър се притесняват да обявят откритието за сигурно. Данните показват съществуването на планета, подобна на Юпитер – но в Слънчевата система Юпитер и Сатурн са на голямо разстояние от Слънцето и правят една пълна обиколка около него за десетилетия. Тази планета, ако е реална, би притежавала година от едва 4.2 дни. Възможно ли е? Отговорът става ясен през юли 1995 г., когато звездата отново може да бъде наблюдавана от Южна Франция. Новите наблюдения потвърждават, че действително става въпрос за извънслънчева планета. Откритието е обявено на 6-ти октомври 1995 г., точно преди три десетилетия на днешния ден. Този път шумът, който се вдига в световен мащаб, е огромен. Започва голям интерес към екзопланетите. В началото възможностите на човешката техника са ограничени. Те позволяват откритието на извънслънчеви планети с маси като тези на Юпитер и Сатурн и по-големи. Но планетите като Марс и Земята са с по-малка маса. Едва с изстрелването на телескопа на НАСА „Кеплер“, който започва работа през 2009 г., става възможно издирването на земеподобни планети – но той работи на базата на пасажния метод. Пасажният метод и по-старият метод на лъчевата скорост се допълват. Чрез пасажния метод лесно се измерва размера на планетата, докато методът на лъчевата скорост е подходящ за установяването на масите. През 2018 г. под ръководството на проф. Франческо Пепе от Женевския университет, започва работата на прецизен спектрограф на име ESPRESSO към телескопа Very Large Telescope в Чили. Той е много чувствителен и позволява откриването на екзопланети на базата на метода на лъчевата скорост с маси, подобна на Земята. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/06/30-years-exoplanet-discoveries/

Как спирането на работата на правителството в САЩ се отразява на космонавтиката? Мисията за завръщането на човек в околностите на Луната „Артемис 2“, насрочена да лети в началото на 2026 г., има статус на приоритетна и работата по нея не е спряна. Image credit : NASA 6 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В сряда, на 1-ви октомври, правителството на САЩ спря работа – нежелан развой на събитията, след като републиканците и демократите в Конгреса не постигнаха компромис за бюджета. Този развой безспорно се отразява на космическите дейности – но както ще разберете от този материал, не на всички. Защо правителството на САЩ спря работа? Предполагам, че много от читателите не са наясно с начина, по който функционира американската държава, така че ще припомня при какви случаи се стига до спирането на работата на правителството. Новата бюджетна година (в конкретния случай, Фискалната 2026 г.) в САЩ започва на 1-ви октомври. Всяка година президентът на САЩ предлага проектобюджет, който бива разглеждан от двете камари на Конгреса (за разлика от българския парламент, който е еднокамарен, американският е двукамарен) – това са Сенатът и Камарата на представителите. Бюджетът никога не минава в непроменен вариант. Както Сенатът, така и Камарата на представителите предлагат свои варианти на проектобюджета (ето защо големите съкращения за НАСА, заложени в бюджета на Тръмп, не минаха). До 1-ви октомври двете камари трябва да стигнат до споразумение и да стигнат до финален бюджет, който се праща обратно на президента, разписва се и се превръща официално в закон. Това е нормалният ход на събитията. Случва се обаче политиците в Конгреса да не могат да се споразумеят за параметрите на бюджета и такъв да не бъде приет до 1-ви октомври. В този случай те трябва да гласуват т.нар. Продължаваща резолюция, даваща възможност на правителствените служби да продължат своята работа съобразно нивата на бюджета от предходната фискална година. Продължаващата резолюция трябва да мине през гласуване както в Камарата на представителите, така и в Сената. Но ако политиците са толкова разединени, че не могат да гласуват даже Продължаваща резолюция, както е в сегашния случай – тогава правителството в САЩ спира работа и държавните служители не си получават заплатите. Горещият картоф през 2025 г., който скара конгресмените, са субсидиите за здравно осигуряване, които републиканците искат да орежат. За демократите запазването им е съществен въпрос и те не желаят компромиси по него. Продължаващата резолюция вече е минала успешно гласуване в Камарата на представителите и остава да мине и Сената. Демократите настояват орязванията за Медикейд, които бяха заложени от бюджета за реконсилиация (вижте какво представлява той в тази статия на КОСМОС БГ тук), да бъдат отменени, или да бъдат гласувани нужните удължения за субсидиите. Демократите също така са предложили свой законопроект за здравеопазването, който е бил подлаган на гласуване няколко пъти – винаги неуспешно. В петък бе направен последният опит Продължаващата резолюция да мине в Сената. Днес усилията продължават. Ако гласуването е успешно, правителството отново ще заработи. Ако не, блокадата продължава. Демократите също така недоволстват, че републиканците изобщо не са отворени към диалог за здравните субсидии. Тук важното е да се уточни, че ако все пак се стигне до диалог и демократите и републиканците в Сената се споразумеят за промяна в текстовете на Продължаващата резолюция, тя трябва да бъде върната за прегласуване в Камарата на представителите. В такъв случай блокадата ще продължи поне до 14-ти октомври. В миналото правителствени спирания е имало за периоди, вариращи между 1 и 35 дни. Най-дългото правителствено спиране бе през 2018-2019 г., по време на първия мандат на Тръмп, когато продължи 35 дни. Дълги правителствени блокади е имало и по времената на Бил Клинтън (21 дни) и Барак Обама (16 дни). Какво е нужно, за да приключи текущата пауза? За да може Продължаващата резолюция да мине в Сената, на нея ѝ трябват 60 гласа. Републиканците имат мнозинство, но нямат нужните гласове – разпределението на парламентарните групи е 53 републиканци и 47 демократи (45 членове на Демократичната партия плюс двама независими). Политическата криза е изключително тежка – за демократите въпросът за здравеопазването е основен и не отстъпват. Републиканците също не желаят да направят никакви отстъпки от своите политики и се заканват, че ще направят така, че тази блокада да е максимално болезнена за всички. Остава да видим кога ще се пропука ледът – защото здравеопазването е важно, но и работниците не могат да стоят вечно без заплати. Администрацията на Тръмп пък ще се опитва да постигне една от най-големите си цели – да съкрати колкото се може повече държавни служители, така че текущата блокада работи по-скоро в негова полза, отколкото в тази на демократите. Как всичко това се отразява на космонавтиката? Няма как – спирането на работата на правителството в САЩ безспорно се отразява и на космическите дейности на страната (ще забележите например, че уебсайтът на НАСА не работи), но не на всички. Разбира се, частната космонавтика си продължава с пълна пара – на 2-ри октомври СпейсЕкс изстреля поредната ракета „Фалкън 9“ с партиди спътници „Старлинк“. В сряда, на 8-ми октомври, Блу Ориджин ще изстреля суборбиталния пилотиран кораб „Ню Шепърд“ с нови шестима пътници на борда. НАСА е държавна агенция и тя се съобразява със законодателството, което гласи, че в случай на правителствена блокада трябва да продължи работата по критично важни за държавата дейности. Но докато трудовата дейност не се преустановява, работниците не получават заплати. Сред приоритетните дейности е работата на Международната космическа станция – поддръжката ѝ трае 24 часа в денонощието. Абсолютно задължително е работата на действащите космически апарати и изкуствени спътници да продължи, като е належащо да се подсигурява тяхната безопасност и безпрепятственото постъпване на данни. Програмата на НАСА за завръщането на човек на Луната също е приоритетна. Подготовката на пилотираната окололунна мисия „Артемис 2“, която трябва да бъде изстреляна през февруари, няма да бъде преустановена. Същото се отнася и за подготовката на „Артемис 3“, както и поддържането на производствените звена на компонентите за „Артемис 4“. Space Policy Online предоставя списък и за още някои дейности, които няма да бъдат прекратени. Днес Планетарното общество ще организира Ден за спасяването на науката на НАСА, като членове на над 20 организации ще се срещнат със своите представители в Конгреса. Събитието ще бъде излъчвано на живо. Тази седмица ще има и конференция за биологически науки и дисциплини, свързани с изучаването на човешката физиология, на комисията, която търси важни местности за изследване на Луната, различни от Южния полюс. Есенното събрание на комисията по астробиология и планетарни науки също ще се състои, както и мероприятието на Лунния и планетарен институт за изучаване на пробите от астероидите Бену и Рюгу. Както е видно от горепосочените примери, не всичко е на пауза – като се надяваме, че скоро разумът сред политиците ще надделее и правителствените агенции ще получат нужното финансиране. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/06/government-shutdown-and-space/

Звездата на Джеф Безос може би най-после ще изгрее Спускаемият апарат на Блу Ориджин „Блу Муун“ може да се окаже най-бързият начин САЩ да изпратят хора на Луната и евентуално да победят китайците във втората лунна надпревара. Image credit : Blue Origin 3 октомври 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Не бе много отдавна, когато Джеф Безос и неговата фирма Блу Ориджин бяха станали за посмешище. Докато СпейсЕкс жънеше успехи след успехи и връщаше степени, изстрелваше товари и астронавти, собственикът на Блу Ориджин бе наричан иронично „Джеф Кой?“ във връзка с отлаганията покрай „Ню Глен“ и най-вече двигателите „BE-4“, които заменят руските двигатели „РД-180“. Но през 2025 г. „Ню Глен“ най-накрая излетя, доставките на „BE-4“ текат безпроблемно, а сега, когато се говори за катастрофалното изоставане на САЩ от Китай в новата надпревара за Луната, Безос може да се окаже спасителят на американската космическа програма. Дебютният полет на „Ню Глен“ в началото на годината не бе перфектен – но бе успешен. Рядко се случва нова ракета да достигне до орбита от раз. За съжаление един-единствен елемент от мисията не бе изпълнен – а именно приземяването на първата ѝ степен. Сега, през тази есен, когато ще бъде осъществено второто изстрелване на „Ню Глен“, Блу Ориджин иска да се реваншира – с първа степен, кръстена „Никога не ми казвай какви са шансовете“. „Мисля, че шансовете да приземим тази степен са много по-големи от 3 720 на едно“, смята Дейв Лимп, изпълнителният директор на компанията. Към днешния ден все още не разполагаме с точна дата за второто изстрелване на „Ню Глен“. Съобщава ни се само, че то ще е факт „след няколко седмици“. Но преди това първата степен на ракетата трябва да бъде изведена на стартовата площадка за статично огнево изпитание. Ако то е успешно, тя ще бъде върната към хангара и към нея ще бъдат прикачени горната степен и космическите апарати. Това са двата спътника, съставляващи мисията на НАСА „ESCAPADE“ към Марс. Задачата на тази мисия е да изучава магнитното поле и атмосферата на Червената планета. Но голяма част от фокуса на изстрелването ще падне не върху изстрелването към Марс, а върху опита за приземяването на първата степен. До този момент в световен мащаб има една-единствена компания, постигнала връщане на първи степени върху плаваща платформа в океана, и то без парашути, с помощта на работата на собствените им двигатели. Тази компания е СпейсЕкс. Блу Ориджин ще се опита да стане втората такава фирма, след което върната първа степен ще бъде използвана отново за изстрелването на първия модул „Блу Муун“, който трябва да кацне на Луната. Именно тук нещата стават интересни. През 2021 г. НАСА обяви, че за предстоящото завръщане на астронавти на повърхността Луната ще се разчита на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. Този план обаче страда от един сериозен недостатък – „Старшип“ не може да лети директно в междупланетното пространство. Той ще бъде изстрелван в ниска околоземна орбита, където ще бъде презареждан с модифицирани „Старшип“-и в горивни танкери. Никой не знае колко такива танкери е нужно да бъдат изстреляни, но планът е изключително комплексен, поради което Китай реално изпреварва САЩ. Китайците ще разчитат на прост спускаем модул на име „Ланюе“, който ще бъде изстрелван към Луната, предварително зареден с гориво. На илюстрацията: сравнението между лунния модул на „Аполо“ (вляво), текущата итерация на „Блу Муун“ – в средата (Mk1) за товарни мисии, и бъдещата итерация за пилотирани мисии (Mk2). Image credit : Blue Origin Истината е, че „Старшип“ не е кораб, който е оптимизиран за полети до Луната. Той се строи със задачата да лети до Марс – ето защо е толкова голям, а летателният план – толкова сложен. Илон Мъск не се интересува от Луната, а само от Марс, съответно всяка задача, свързана с лунни мисии, се явява отклонение от мисията на СпейсЕкс. Но както написа Ерик Бъргър в материал за Арс Текника, първият модул „Блу Муун – Mk1“ вече бе завършен през това лято. Дебютната мисия на модула (със степента на „Ню Глен“, която предстои да бъде върната по време на второто изстрелване) е насрочена за началото на 2026 година. Ако кацането на „Блу Муун – Mk1“ бъде успешно, този спускаем апарат ще постави рекорд за най-големия кораб, кацнал на лунната повърхност. Според текущите планове на базата на „Mk1“ трябва да бъде построен бъдещ модул – „Mk2“. Този „Блу Муун – Mk2“ ще е готов през 30-те години и ще може да вози хора на Луната. Разбира се, 30-те години са късна дата – дотогава китайците вече ще са кацнали. Но източниците на Арс Текника са научили, че още „Блу Муун – Мк1“, който е практически построен и е готов, може да бъде адаптиран за кацания с астронавти – и Блу Ориджин вече работи по този въпрос. Имайки предвид, че изпълнителният директор на НАСА Шон Дъфи търси спешно решения САЩ да изпревари Китай, напълно е възможно Блу Ориджин да стане приоритетна фирма за сметка на СпейсЕкс и „Старшип“. Важно е да се подчертае, че не само „Блу Муун – Мк1“ е в практически завършен вид, но най-важното – за разлика от „Старшип“, този лунен модул не изисква презареждане с гориво в орбита! Именно това е най-големият шанс за Джеф Безос да изгрее. Мъск обра много точки през изминалите няколко години заради частично възвръщаемите си ракети „Фалкън“, но най-вече защото възстанови американската пилотирана космонавтика и полетите до МКС, като по този начин НАСА скъса със зависимостта си от руските кораби „Союз“. Но ако Безос е този, който успее да качи астронавти на повърхността на Луната преди китайците, ще се превърне в истинската звезда на десетилетието. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/03/bezos-star-may-shine-soon/

Живот на сатурновата луна Енцелад? Учени откриха сложни органични съединения в нейния океан! Сатурновата луна Енцелад е известна със своите гейзери. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 2 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вероятността на Енцелад, луната на Сатурн, да съществува живот се засилва, след като учени, работещи с данни от мисията на НАСА и ЕКА „Касини“, успяха да установят присъствието на сложни органични съединения в нейния океан. Мисията „Касини“ изучаваше Сатурн и неговите луни в периода между 2004 и 2017 година, когато бе умишлено изведена от орбитата на планетата. През 2005 г. мисията направи едно от най-значимите си открития – водни гейзери изригват от пукнатините на южния полюс на Енцелад, изхвърляйки ледени кристалчета в космоса. Впоследствие тези кристалчета се натрупват върху E-пръстена на Сатурн. Космическият апарат нееднократно е прелитал през този пръстен и е установявал, че в него има такива органични молекули, които са предшественици на аминокиселините. Но проблемът е, че натрупването на частици върху E-пръстена става бавно, отнема стотици години и химичният им състав се променя от космическа радиация. Ето защо изследователите искаха да получат данни директно от подповърхностния океан на Енцелад. Слава Богу, такива данни вече бяха налични. През 2008 г. „Сатурн“ премина директно през гейзерите, като ледените частички попаднаха върху прибора за анализиране на космически прах – т.нар. CDA, съкр. от Cosmic Dust Analyzer. Скоростта на попадение – 18 km/s също е от значение, защото при по-ниски скорости ледът се разцепва и сигналът от струпаните на едно място водни молекули може да маскира сигнала от органичните молекули. При по-висока скорост обаче водните молекули не се струпват и съответно сигналът е видим. Отнема обаче дълги години, докато екипът успява да дешифрира събраните данни. Сега изследователите са категорични – някои от молекулите, намерени в струята от гейзерите, са същите като тези, открити в Е-пръстена! Но изненадващото е, че са открити и нови молекули – такива, каквито досега не са били наблюдавани в околностите на Енцелад. Те включват алифатни съединения, (хетеро)циклични естери/алкени, етилови групи и етери, а по предварителна информация – азот и кислород-съдържащи съединения. На Земята тези молекули участват в химични реакции, които водят до по-комплексните молекули, необходими за появата на живота. Анализът на данните от „Касини“ продължава и ще отнеме време. Засега, по думите на Франк Постбърг, съавтор на научната публикация, приета за печат в Nature Astronomy, „молекулите, които ние намерихме в прясно изхвърления материал, доказват, че комплексните органични съединения, намерени от „Касини“ в Е-пръстена, не са просто продукт от дългия престой в космоса, а са налични в океана на Енцелад“. Новите открития от „Касини“ са изключително важни за планирането на нова мисия на Европейската космическа агенция до Енцелад. Предварителните проучвания за такава мисия са вече в ход. Планът включва прелитане през гейзерите и дори евентуално кацане с цел събиране на проби от Южния полюс на луната. Сега, благодарение на новополучените резултати, изследователите ще могат да подберат точният набор научни инструменти, които да бъдат закарани на Енцелад. Енцелад отговаря на всички основни изисквания, необходими за поддържането на живот: наличието на течна вода, енергиен източник и определен набор химични елементи. Мисия, която може да провежда изследвания директно на луната, ще издигне европейските науки за изучаването на Слънчевата система на световно равнище. „Но дори и да не намерим живот на Енцелад ще е важно откритие, защото това ще повдигне сериозни въпроси защо животът не е възникнал в среда, която осигурява нужните условия“, съобщава Нозеър Хауая, водещият автор на научната публикация. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/10/02/enceladus-complex-organics/

Европейската космическа агенция и Авио започват създаването на възвръщаема горна степен Тази концептуална степен на Авио прилича на „Старшип“. Image credit : Avio 30 септември 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Мъдрите хора са казали, че имитацията е най-искрената форма на ласкателство. Очевидно, след като дълги години Европа се самоубеждаваше, че възвръщаеми ракети не ѝ трябват, днес вече е достигнала до някакво ниво на мъдрост – ЕКА подписа договор с италианската фирма Авио за създаването на малък „Старшип“. Сумата, която ЕКА ще налее в Авио за проектирането на възвръщаема горна степен, възлиза на €40 милиона. Авио е сериозна фирма за европейската космическа индустрия – именно тя е операторът на лекотоварната ракета „Вега“, единствената друга европейска ракета в експлоатация освен „Ариана 6“. И сега е време за отрезвяване – този договор е сключен за двугодишен период и когато двугодишният период изтече, Авио трябва да са готови с т.нар. „предварителен обзор“. Предварителният обзор представлява много начален етап в изпълнението на аерокосмически проект и след това минават още дълги години на строеж и изпитания, докато се стигне до завършен продукт. Например европейската ракета „Ариана 6“ премина през този етап през 2016 г., а първият ѝ полет стана факт чак след осем години. Все още не знаем подробностите за възвръщаемата горна степен – но не може да не ни направи впечатление, че прилича на „Старшип“. И преди сме виждали опити за имитации на продуктите на СпейсЕкс, но те основно идват от Китай. Фактът, че ставаме свидетели такава очевадна копипаста не къде да е другаде, а в нашата собствена Европа, е показател, че европейските космически лидери най-накрая са се усетили накъде духа вятърът. А това е добра новина. Прочие, да се копира „Старшип“, само по себе си представлява смела крачка. Множество други компании в Европа, Китай, а и в САЩ, се опитват да изкопират „Фалкън 9“, революционната ракета на СпейсЕкс, която постигна възвръщаемост през 2015 година, и все още никой друг не може да го повтори. „Старшип“ е следващата логична стъпка в космонавтиката след „Фалкън 9“ и дори Илон Мъск с безграничните си финансови ресурси среща трудности в стабилизирането на системата – виждаме множество успехи, но все още и някои провали. Дали други и най-вече Европа ще могат да изкопират „Старшип“ с далеч по-малко средства, предстои да разберем. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/30/esa-avio-to-build-mini-starship/

Ракетна степен на Файърфлай експлодира на стенд по време на изпитание Кадър от експлозията. Credit: Harold’s Auto Parts 30 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Макар че на 2-ри март американската фирма Файърфлай влезе в историята на космонавтиката като първата, постигнала напълно успешно кацане на Луната, тя изненадващо среща трудности в разработката на ракета за достигане на околоземна орбита. Днес степен на ракетата „Алфа“ експлодира по време на изпитание на стенд. Това бе вторият пореден неуспех за „Алфа“, след като при изстрелване през април ракетата рухна в океана преди да набере скорост и да достигне орбита. Разследването показва, че след разделянето на степените, първата неочаквано се е разпаднала и ударната вълна е довела до повреда на двигателя на втората. За съжаление „Алфа“ не е особено успешна ракета. От шест изстрелвания, едва две са напълно успешни, две са постигнали частичен успех и две са цялостен провал. Файърфлай е важна компания. Освен, че на този етап лунният ѝ модул е изключително успешен, фирмата строи американски ракетни двигатели, които ще заменят доскоро използваните от Нортроп Груман руски ракетни двигатели „РД-181“ на ракетата „Антарес“. Новата ракета, плод на сътрудничеството между Нортроп Груман и Файърфлай, ще се казва „Еклипс“. Но именно „Алфа“ не се увенчава с желаните успехи – а тази ракета, със своята товароподемност от 1 тон до околоземна орбита, е съществено по-мощна от останалите микроракети в експлоатация или етап на разработка. Няма нужда да споменавам, че всеки неуспех да бъдат създадени нови ракети в западния свят, води до още по-голяма зависимост от СпейсЕкс. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/30/firefly-stage-explodes-stand/

Разочароващ развой: мини-совалката Дрийм Чейсър няма да се скачва с МКС Совалката „Дрийм Чейсър“ на Сиера Спейс се превръща в поредния космически апарат на стария космически отрасъл, който не лети. Image credit : NASA 26 септември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Каквото и да си говорим, истината е очевидна: старият космически отрасъл на САЩ вече не го може. НАСА и Сиера Спейс се споразумяха да изменят договора си, съобразно който совалката „Дрийм Чейсър“ вече не е задължена да се скачва и да доставя товари на МКС. Освен това дебютният ѝ полет вече е отложен чак за края на 2026 година. Новината бе оповестена официално на сайта на НАСА вчера. Сиера Спейс излезе със собствено прес-съобщение, което обявява промяната на профила на мисията за „стратегически преход“ – очевидно с намерението да бъдат печелени договори в интереса на отбраната на САЩ. Но колкото и да бъде захаросвано това съобщение, отлагането си е отлагане. И фактът, че совалката няма да вози товари до МКС, си остава. Всъщност НАСА си запазва правото да поръчва полети на „Дрийм Чейсър“, ама друг път. Когато совалката демонстрира успешна мисия. Евентуално. Не е ясно защо НАСА се отказва от скачването, но според източници в ракетно-космическия отрасъл, които са се свързали със сайта Арс Текника, агенцията все още не се решава да сертифицира горивната система на „Дрийм Чейсър“ за полети до МКС. Истината е следната – що се касае до превозите към МКС, всяка една компания, която не се казва СпейсЕкс, ни е разочаровала. Абсолютно всяка една освен СпейсЕкс. Това е голият факт – и независимо, че кресливи активисти смятат, че тези, които изказват гласно тази истина, са пристрастни и ближат подметките на Мъск, реалността е ясна. Корабите на СпейсЕкс са единствените, които могат да летят самостоятелно да МКС и да возят товари и хора. Без СпейсЕкс американците още щяха да зависят от Русия. Ето как се справиха другите фирми: Кистлер Аероспейс бе избрана от НАСА през 2006 г. да създаде ракетоплана „Рокетплейн Кистлер“ за превоза на товари и астронавти до МКС. Но още в края на същата година, а и през следващата, фирмата не успя да събере частни инвестиции – което бе задължително условие, за да може подкрепата на НАСА да продължи. През 2010 г. Кистлер банкрутира. На мястото на Кистлер НАСА избра друга фирма – Орбитал, която днес е част от корпорацията Нортроп Груман. Фирмата трябваше да създаде ракети „Антарес“ и кораби „Сигнус“ за транспорт на провизии до МКС – но докато СпейсЕкс инвестираше в собствени разработки като възвръщаеми степени, за да пести пари, Орбитал реши, че пестенето на пари може да се случи по друг начин – като се аутсорсва производството в държави с по-евтина работна ръка. И така първата степен на „Антарес“ се строеше в Украйна, а самата степен бе оборудвана с руски двигатели „РД-181“. Като резултат две враждуващи държави бяха принудени да работят заедно за американската космическа програма. Но през 2022 г. конфликтът се разгоря до пълномащабна война и производството на „РД-181“ за „Антарес“ секна. Сега корабите на Нортроп Груман „Сигнус“ летят – но с ракети на СпейсЕкс. Толкоз по въпроса за резервния вариант. А що се касае до пилотираните превози – алтернативата на кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“ трябваше да е „Старлайнър“ на Боинг. И всички знаем печалния развой – през 2024 г. „Старлайнър“ остави двама астронавти заклещени на МКС, като НАСА се принуди да върне кораба празен. Междувременно СпейсЕкс продължава да изстрелва по една ракета „Фалкън 9“ почти всеки ден. Революцията е в ход – но не може да не си зададем въпроса как е възможно никой друг да не го бива. Разбира се, проблясъци има и другаде – Рокет Лаб поддържа стабилна летателна честота на малката си ракета „Електрон“, а що се касае до лунните превози, на 2-ри март Файърфлай постигна напълно успешно меко кацане на Луната. Но СпейсЕкс, Рокет Лаб, Файърфлай са нови компания – т.нар. „нюспейс отрасъл“. Същевременно разработките на Боинг, Нортроп Груман и Сиера Спейс (дъщерна компания на старата корпорация Сиера Невада) продължават да се туткат и да няма полети. Старият отрасъл очевидно не се справя – и на фона на факта, че китайците до броени години ще изпратят хора на Луната, време е американските длъжностни лица да се стегнат и да поверят задачите в космонавтиката на фирми, които умеят да постигат реални резултати. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/26/dream-chaser-wont-dock-to-iss/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита петата партида спътници Кайпер! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 25 септември 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Изграждането на нискоорбиталната групировка на Амазон за спътников интернет „Кайпер“ продължава със стабилни темпове, след като днес в 15:05 ч. българско време бе проведено изстрелването на ракета на ЮЛА „Атлас 5“ с нови 27 сателита. Това бе общо петият полет по програмата „Кайпер“, като до този момент са осъществени три изстрелвания с ракети „Атлас 5“ и две с ракети на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Общият брой изведени спътници понастоящем е 129, което е забележително число – но нека не забравяме, че когато началната групировка бъде завършена, тя ще се състои от общо 3 200 космически апарата. Напомням на читателите, че дебютното изстрелване бе през април – с ракета „Атлас 5“. Второто стана факт през юни, отново с ракета „Атлас 5“. За третото и четвъртото, съответно през юли и август, се разчиташе на услугите на СпейсЕкс. Очевидно фирмата на Илон Мъск няма против да изстрелва спътниците на конкурентите си – в крайна сметка тя печели от това. В бъдеще ще се използват още ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“, ракетата на Арианаспейс „Ариана 6“ и най-новата ракета на ЮЛА – „Вулкан“. Засега задачата на Амазон е да разполага с поне 200 спътника в орбита до края на 2025 година, като част от оставащите спътници трябва да бъдат изстреляни с „Вулкан“. Именно това е ракетата, която се използва за замяната на застаряващата „Атлас 5“, оборудвана на първата степен с построени в Русия двигатели „РД-180“. „Вулкан“, която е изцяло американска ракета и е оборудвана с построени от Блу Ориджин двигатели „BE-4“, досега е летяла три пъти – и трите пъти успешно. Дойде времето тя да стъпи на комерсиалния спътников пазар. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/25/atlas-5-launches-fifth-batch-kaiper/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля в далечния космос три мисии за изучаване на космическото време! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/Jason Costa 24 септември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 14:30 ч. българско време СпейсЕкс изстреля ракета „Фалкън 9“, която изведе отвъд околоземна орбита, към точката на Лагранж L1 на системата Земя-Слънце, три мисии на НАСА и НОАА за изучаване на Слънцето и космическото време! Основният полезен товар на борда на „Фалкън 9“ бе роботизираната мисия на НАСА, известна под абревиатурата IMAP (съкр. от Interstellar Mapping and Acceleration Probe). Тази мисия ще изучава как заредените енергийни частици на Слънцето взаимодействат с хелиосферата. Резултатите от IMAP ще спомогнат за това да подобрим разбирането си как космическото време и космическата радиация влияят върху Земята, както и върху роботизираните и пилотирани космически мисии. Като вторични полезни товари на борда на „Фалкън 9“ полетяха още мисията на НАСА, известна под абревиатурата CGO (съкр. от Carruthers Geocorona Observatory) и мисията на НОАА SWFO-L1 (Space Weather Follow-on). CGO ще изучава най-външния слой на земната атмосфера – т.нар екзосфера, докато SWFO ще следи за опасните слънчеви бури. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, която е известна под серийния номер „B1096“. Степента е сравнително нова за стандартите на СпейсЕкс – преди днешната мисия тя бе летяла само веднъж, през юли, когато изведе в космоса партида спътници от групировката на Амазон „Кайпер“. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/24/spacex-launches-weather-trio/

НАСА насрочи изстрелването на пилотираната мисия Артемис 2 към Луната за февруари На илюстрацията: пилотираният космически кораб „Орион“ доближава Луната. Image credit : NASA 24 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След повече от половин век прекъсване, астронавти отново ще напуснат пределите на околоземната орбита и ще се отправят към Луната. Очаква се това да се случи най-рано през февруари, когато ще бъде изстреляна мисията „Артемис 2“. Всичко изглежда да е в готовност. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ е сглобена и е готова за полет. Скоро към нея ще бъде прикачен и космическият кораб „Орион“. В началото на 2026-та, вече сглобената ракета и кораб ще бъдат изведени на стартовата площадка за т.нар. „мокър тест“, при който ракетата ще бъде напълнена пробно с гориво и ще бъде отрепетирано обратно броене. Ако всичко мине наред, стартът може да бъде осъществен най-рано на 5-ти февруари. Екипажът, който ще участва в мисията „Артемис 2“, се състои от астронавтите Рийд Уайзмън, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хенсън. След изстрелването четиримата ще престоят около 24 часав в околоземна орбита, проверявайки всички системи на кораба „Орион“ и ако всичко продължава да е изправно, ще запалят двигателя му, за да се отправят към Луната. „Артемис 2“ няма да кацне на лунната повърхност, няма дори да влиза в окололунна орбита, а ще лети по такава траектория, която ще доведе до прелитане на Луната и завръщане на Земята. С това Уайзмън, Гловър, Кук и Хенсън ще станат първите хора след астронавтите на „Аполо 17“, видели обратната страна на Луната със собствените си очи през декември 1972 г. Напомням на читателите, че през есента на 2022 г. бе проведен дебютен безпилотен полет на кораба „Орион“ до Луната. Тази мисия на име „Артемис 1“ бе изключително успешна, но след завръщането стана ясно, че топлинният щит на кораба е претърпял неочаквано увреждане, което е могло да застраши кацането. Сега проблеми с „Артемис 2“ не се очакват, тъй като, при завръщането си, корабът ще навлезе в земната атмосфера по по-щадяща траектория. Успехът на „Артемис 2“ е наложителен, тъй като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и назначеният от него и.д. администратор на НАСА Шон Дъфи смятат, че се намираме в състояние на втора космическа надпревара. Действително китайските планове за изпращането на човек на Луната са напреднали сериозно и китайското пилотирано лунно кацане се очертава да е факт преди 2030 година. Ако „Артемис 2“ успее, мисията ще проправи пътя към осъществяването на „Артемис 3“ – първото американско пилотирано лунно кацане след епохата на „Аполо“. Дали обаче „Артемис 3“ ще върне американските астронавти на Луната преди китайците да го постигнат, това остава неясно. Не само ракетата-носител и корабът трябва да са готови, но и спускаемият апарат за кацане на лунната повърхност, който е базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. През първата половина на 2025 г. „Старшип“ претърпя доста несполуки, но последният (десети) полет през това лято бе изключително успешен. СпейсЕкс вече проведе статично огнево изпитание на следващия (единадесети) „Старшип“ и очакваме скоро той да бъде изстрелян, като това ще е последното изстрелване на итерацията „Блок 2“. След като „Блок 2“ бъде пенсиониран окончателно, по-следващият полет ще е от най-новата итерация на кораба „Блок 3“. Именно той се очаква да стои в основата на завръщането на човек на Луната, а и да започне да се отправя към Марс. Според Илон Мъск, дебютното изстрелване към Червената планета може да е факт още догодина, но предприемачът признава, че шансът това да се случи е едва 50 на 50, като преди това трябва да бъде демонстрирано презареждане на кораба с гориво в околоземна орбита – наложителна стъпка, за да може да лети в далечния космос. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/24/artemis-2-scheduled-february/

Първият европейски прототип на възвръщаема ракета е на стартовата площадка! Демонстраторът „Темис“ е на стартовата площадка на космодрума Кируна в очакване на изпитателната си програма. Photo credit : ArianeGroup/Swedish Space Corporation 19 септември 2025 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Разгеле! Най-после! Доживяхме! След като Европа допусна да изостане от американския космически отрасъл с десетилетия, дочакахме на днешния ден, 19-ти септември, прототип на възвръщаема ракета да бъде изкаран на стартовата площадка. Протитипът се казва „Темис“ и представлява първият по-сериозен опит на европейския космически отрасъл да постигне връщане на ракетни степени и тяхното рециклиране. Първото произведено изделие е известно под абревиатурата „T1H“, като H идва от „hop“ – т.е. подскачане. Това трябва да ви подскаже, че ще се използва за кратки атмосферни полети и кацания. Прототипът е висок 30 метра, широк 3.5 метра и е оборудван с двигател „Прометей“. Той е почти толкова мощен, колкото двигателя на настоящата европейска ракета „Ариана 6“, но за разлика от него може да се рестартира по време на полет и да регулира тягата си. Това е задължително, за да може да осигурява кацания. „Темис“ бе произведен и сглобен в съоръжението на АрианаГруп във Франция, след което беше натоварен на камион и така измина своя път от 3 000 километра до шведската база Есрейндж. В склада на космодрума Кируна той бе проверен за последно, след което към него бяха прикачени четирите му крачета. Сега прототипът е напълно сглобен и е готов за изпитателната си програма. Тя ще включва, първо, т.нар. „мокро изпитание“ – зареждане с гориво, а след това – дебютно изстрелване. Очаква се този първи полет да е кратък, в хода на който ракетата ще се издигне на 20 метра височина, след което ще се спусне плавно и ще кацне. Това ще е реален, макар и съвсем скромен напредък за Европа. Ако искате да знаете какво е технологичното ниво на европейския отрасъл, ще ви напомня следното: СпейсЕкс даде ход на аналогичната програма „Грасхопър“ през 2011 г., като първите кратки атмосферни излитания и кацания започнаха през 2012 г. – първо до 1.8 метра, после до 5.4 метра и накрая до 40 метра достигната височина. А първото успешно кацане на орбитална степен след космически полет се случи чак в края на 2015 година, три години по-късно. Сами можете да сметнете кога най-рано може да станем свидетели на първото кацане на европейска орбитална ракета – като няма гаранция, че АрианаГруп ще работи толкова бързо като СпейсЕкс. Тук е уместно припомня също, че Китай експериментира с прототипи на възвръщаеми ракети вече от няколко години, но все още не се е стигнало до истинска орбитална възвръщаема ракета. Уроците от „Темис“ биха могли да се приложат при разработката на „Мая“ – европейска орбитална възвръщаема ракета, създавана от МаяСпейс, дъщерно предприятие на АрианаГруп. Понастоящем дебютното орбитално изстрелване на „Мая“ в невъзвръщаем режим е предвидено за 2026 г., а опитите за връщане на степени – през 2027 година. Европа късно започна да проектира и строи възвръщаеми ракети – но по-добре късно, отколкото никога. Ако не друго, поне сега знаем, че европейците са в състояние да вземат разумни решения, особено когато са притиснати до стената. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/09/19/european-themis-prototype-launch-pad/

УСПЕХ: Руската биологична мисия Бион-М №2 се завърна на Земята след едномесечен полет в космоса! Снимка от днешното кацане на „Бион-М“. Фото: Роскосмос 19 септември 2025 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Днес руският космически кораб „Бион-М“ №2 с мишки, семена, гъби и водорасли на борда се завърна успешно на Земята, кацайки в Оренбургската област, след едномесечно космическо пътешествие. Напомням на читателите, че „Бион-М“ №2 бе изстрелян на 20-ти август в 370×380-километрова полярна орбита – в същата орбита, в каквато Русия иска да построи бъдещата си орбитална станция „Рос“. Задачата на мисията бе да се провери какво е влиянието на космическите условия върху живи организми по време на полет в такъв тип орбита и по този начин да бъдат минимизирани вредните въздействия при бъдещите пилотирани експедиции. В историята на космонавтиката е имало само една-единствена пилотирана експедиция (с астронавти) в полярна околоземна орбита – частната американска „Фрам2“, осъществена през април тази година. Предишният кораб на Роскосмос от този тип, т.е. „Бион-М“ №1, летя през 2013 г., а самата серия кораби „Бион-М“ представлява модернизирана версия на „Восток“ – същият кораб, с който през 1961 година е летял в космоса Юрий Гагарин. В хода на мисията Роскосмос периодично предоставяше информация, че всичко на борда на „Бион-М“ №2 протича нормално. В публичното пространство бяха качени и кадри, заснети по време на полета, показващи мишките: Ето още снимки от днешното приземяване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/19/bion-m-returns-home/