SAlexandrov

НАСА отправи покана към всеки човек да изпрати името си към Марс

22 май 2019 г. 17:15 ч. Искате ли да изпратите името си към Марс на борда на следващата мисия на НАСА? От днес до 30-ти септември разполагате с тази възможност. Ако се запишете на сайта на агенцията, вашето име ще бъде качено на микрочип заедно с милиони други имена, след което ще бъде изстреляно към Червената планета през юли 2020 година. 

За повече информация: https://go.nasa.gov/Mars2020Pass 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2779-2019-nasa-invites-public-name-mars

Ревю на филма Behind the Curve - или какво кара един човек да стане плоскоземец?

22 май 2019 г. 17:15 ч.

Светослав Александров. Вчера направих своя дебют като гост-лектор на форума за популярна наука Ratio. Поводът - да изгледаме и  коментираме филма Behind the Curve. Филмът бе публикуван официално на 15-ти декември 2018 г. в САЩ, а от февруари 2019-та е в Netflix. 

Какво наистина кара един човек да се превърне в плоскоземец? Отговорът според посланието на филма е ясен - вярата в една щура теория дава на човек идентичност и принадлежност към общност.

Но ако си мислите, че типичният плоскоземец е изцяло неграмотен човек, който никога не е стъпвал на училище, ще се излъжете. Плоскоземците, които са показани в Behind the Curve, са добре изглеждащи хора, които имат професия и не са в състояние на финансов недоимък. Това са личности, които се стремят да придобият свое собствено разбиране за истината за света, в който живеем - колкото и налудничаво да е това разбиране. 

Общността на плоскоземците притежава всички възможни характеристики на всяка една човешка общност. Behind the Curve разкрива вълнуващи истории за завързани приятелства, караници и опити за романтични връзки. Естествено, има амбициозни хора, които искат да изпъкнат в рамките на общността и да водят останалите. Донякъде проблем се оказва тенденцията на плоскоземците да съзират конспирации във всичко и така те търсят дали сред редиците им няма внедрени агенти. Особено интересно е, когато известната блогърка Патриша Стиър е обвинена, че е тайна внедрена глобоземка, тъй като името ѝ, изписано на английски - Patricia, завършва на CIA - т.е. ЦРУ. Сиреч, Патриша е агент на ЦРУ. Самата тя признава във филма, че ѝ е забавно как останалите са в състояние да вярват такива небивали неща за нея, които изобщо не са верни и които я подтикват да се замисли дали тя случайно не греши за собствените си вярвания. Но все пак остава на мнение, че е права в разбирането си за формата на Земята. 

На фона на всичките тези недостатъци, общността на плоскоземците е като цяло гостоприемна, а щом се видят лице в лице, хората се държат един с друг топлосърдечно. Плоскоземните конференции се явяват последен пристан на хора, отхвърлени от близки и роднини. Behind the Curve разкрива тъмната страна на плоскоземното движение - ако някой човек се люшне по конспирациите и стане плоскоземец, рискува всички да го помислят за глупак или луд. Почти всички плоскоземци са загубили поне един приятел, а някои от тях са се развели и не говорят с децата си. 

Това дава отчасти отговор на въпроса защо плоскоземците отказват да се отрекат от вярванията си дори в светлината на доказателствата, че тези вярвания са погрешни. Ако признаят, че са сбъркали, плоскоземците ще загубят новите си приятели и подкрепата на плоскоземната общност, а същевременно бившите им приятели, които са ги зарязали заради плоскоземието, няма да се върнат. Никой не иска да е аутсайдер. 

Не е чудно, че плоскоземците се опитват да убедят останалите в правотата си по научен начин и провеждат собствени експерименти. Но и не бива да ни изненадва, че опитите им ги опровергават. Един човек се охарчва с цели $20 000 долара (отново повтарям: това не са хора без професия и пари), за да си купи лазерен жироскоп. Поведението на жироскопа е съвместимо с това на сферична Земя, а не на плоска. Този пич, виждайки, че резултатите от опита не представляват това, което е очаквал, отказва да ги сподели с останалите плоскоземци на местната конференция. Друг плоскоземец предлага експеримент с лазерно лъчение, което да премине през три измервателни поста в разстояние на четири мили. Ако Земята е плоска, лъчът ще е на височина от 8 фута над земната повърхност и при трите поста. Но ако Земята е сфера, ще бъде измерена височина от 8 фута само на първия и последния пост, докато на средния ще е измерена височина от 5.6 фута. Първоначално експериментът се проваля поради разсейването на светлинния лъч, което не позволява да се направят точни измервания. Плоскоземецът коригира опита и провежда друг, сходен такъв, само че с алтернативен светлинен източник. И когато опитът доказва очевидното - че Земята е с кълбовидна форма, филмът завършва с: "Интересно. Това е интересно". 

Да, интересно. Но колкото и да е интересно, фактите сами по себе си не могат да разрушат псевдонаучно вярване. Когато един човек е инвестирал емоционално много време в дадено гледище, дори и то да е погрешно, той не е готов да се откаже от него. "Моите вярвания - това съм аз", смятат повечето хора. Плоскоземието - това е идентичност. То дава облика на твоето "аз", а твоето "аз" е това, което виждат другите и очакват от теб като модел за поведение, за да продължиш да бъдеш приеман от тях. 

Като заключение бих препоръчал филма за всеки, които се интересува от темата защо някои хора вярват в налудничави конспирации. Той е лек, хумористичен (без да се подиграва с плоскоземците), на достъпен език. Може би най-важното - Behind the Curve осигурява трибуна на плоскоземците и им дава възможност да изразят мислите си пред публика. Вероятно самите плоскоземци, които са се навили да участват във филма, не осъзнават колко дълбоки тайни са разкрили пред зрителите - тайни за самото естество на психологическите нагласи да вярваш в такова безумие. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2778-2019-behind-the-curve-review

Като презастраховка срещу авария: руската ракета Протон-М с научната обсерватория Спектр-РГ излиза на площадката седмица преди старта за допълнителни тестове

Космическата обсерватория "Спектр-РГ" преди процедурите по зареждането й с гориво. Снимка: КЦ Южный/ЦЭНКИ

21 май 2019 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Ще бъде ли успешно изстрелването? Този въпрос си го задаваме всеки път преди руско изстрелване на междупланетна мисия, особено ако ракетата-носител е "Протон". Последният път, през 2016-та година, при полета на "Протон-М" с ускорителния блок "Бриз-М" и марсианската експедиция "ЕкзоМарс-2016", всичко бе наред. Тази година обаче, при старта на руско-немската обсерватория "Спектр-РГ" на 21-ви юни, нещата са различни. Ще се използва "Протон-М", но с ускорителен блок "ДМ-03". До този момент блокът е летял три пъти, но само един полет е бил успешен. 

За да се презастраховат руснаците срещу евентуална авария при провеждането на такава важна мисия, ракетата-носител "Протон-М" ще бъде изведена на стартовата площадка една седмица преди излитането. Целта е да бъдат проведени допълнителни изпитания. Това бе съобщено от информационната агенция РИА Новости.

Блок "ДМ-03" представлява последната модификация на блок "Д", който от своя страна за пръв път лети през 1974 година. Първоначално Блок "Д" е замислян да служи като горна степен на съветската ракета "Н1", за да извежда товар, научни мисии и астронавти на път към Луната. Впоследствие блокът е адаптиран за ракети "Протон". Създадени са варианти "ДМ-2", ДМ-2М" и "ДМ-03". Общият брой мисии, изведени в космоса с блок от серията "Д", са над 250. От тях най-забележителни са успешните съветски мисии до Венера и мисиите "Фобос 1" и "Фобос 2" до марсианската луна Фобос. 

През последните години блок "Д" се използва все по-рядко поради създаването на новата степен "Бриз-М". Въведена за пръв път в експлоатация през 2000 година, тя използва горивна смес от хидразин и диазотен тетраоксид. За разлика от нея блок "Д" използва керосин и кислород. Двигателите на блок "Д" са по-мощни, но изпаряването на кислорода ограничава нейните възможности. "Бриз-М" не разполага с толкова мощни двигатели, но за сметка на това може да лети продължително на гъвкави мисии. В зависимост от изискванията на мисията, вземайки предвид предимствата и недостатъците на блок "Д" и "Бриз-М", ракетата "Протон-М" може да бъде оборудвана с едната или другата степен. 

Последната модификация на блок "ДМ-03" е въведена в експлоатация през декември 2010 година, при изстрелването на три спътника от руската навигационна система "Глонасс". Поради грешка в инструкциите за зареждане с гориво, на блока са качени 1.6 тона кислород в повече от предвиденото. Степента се оказва твърде тежка, за да изведе спътниците в правилна орбита и те падат в Тихия океан. Мнозина специалисти на ръководни постове са наказани заради допуснатата небрежност. През 2013 година е предвиден вторият полет на "Протон-М" с "ДМ-03" - тогава ракетата аварира не поради дефект на блока, а заради монтирани наопаки датчици на първите три степени. Най-накрая през 2015 година ракета "Протон-М" с ДМ-03" извежда успешно в космоса спътника "Express AM8". 

Сега се надяваме, че полетът на "Спектр-РГ" също ще е благополучен и за да се подсигури успехът, ракетата ще бъде изведена на стартовата площадка цяла седмица преди старта, за да бъдат направени комплексни изпитания. Иначе обикновено ракетите се извеждат четири дни преди пуска. 

"Спектр-РГ" е съвместен проект на Русия и Германия. Обсерваторията ще изучава космоса в рентгеновия диапазон и тя се състои от два телескопа: ART-XC, създаден от Русия, и eROSITA, създаден от Германия. Космическата платформа, към която телескопите са прикрепени, представлява модифицирана спътникова платформа "Навигатор", построена от НПО "Лавочкин".

Първоначално изстрелването на "Спектр-РГ" бе планирано за 2013-та, но после бе отложено за 2016-та, 2017-та, 2018-та и чак сега имаме готовност за пуск през 2019-та година.

Обсерваторията трябва да бъде изведена в далечния космос, в точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце", на разстояние от около 1.5 милиона километра от Земята. Това означава, че "Спектр-РГ" е първата научна мисия след разпадането на СССР, която е ръководена от Русия и която ще достигне до междупланетното пространство, стига да е успешна. "ЕкзоМарс-2016", която е също руско-европейски проект, по замисъл е създадена от Европейската космическа агенция (ЕКА). 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2777-2019-spektr-rg-tests-week-before-launch

Благодаря

Ето тук има повече информация -  http://www.ncnearspace.org/missions/nsl-72

А вчера беше излъчен репортаж по bTV новините:  https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarska-kniga-shte-poleti-v-kosmosa.html

Виртуалният астронавт бе изпратен високо в стратосферата - на височина 34.7 километра!

"Аз, виртуалният астронавт", след твърдото кацане. Photo credit : NC Near Space

20 май 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Първият от трите планирани полета с цел популяризация на космонавтиката в България е вече зад гърба ни! Електронната книга "Аз, виртуалният астронавт" е успяла да достигне стратосферата на два пъти, благодарение на американската организация NC Near Space. Книгата е била изпратена високо над Земята по време на две мисии - на 16-ти и 19-ти май. 

По време на полета на 16-ти май е било пратено само съдържанието на електронната книга. Метеорологичният балон е достигнал до височина 30.9 километра. При втория полет, на 19-ти май, е било пратено както съдържанието на книгата, така и корицата на хартиен носител плюс авторова снимка. 

Изстрелването на 19-ти май е било проведено от Северна Каролина, САЩ, в 11:15 ч. българско време. Балонът е достигнал до височина 34.7 километра - близо половината път до космоса по американските стандарти. Около 99% от масата на земната атмосфера се намира на височина до 30 километра. Пространството над тази височина се нарича условно "близко космическо пространство" - доста по-високо от това, което достигат пътническите самолети, но все още недостатъчно, за да се постигне орбитална скорост.

За съжаление по време на кацането остатъците от метеорологичния балон се оплели в парашута, което довело до свободно падане през последните 10 километра, твърдо кацане и увреждане на по-голямата част от записания видеоматериал. Въпреки това, както се вижда на горните снимки, "Аз, виртуалният астронавт" е останал забележително непокътнат!  

Снимка на слънчевия изгрев от близкокосмическото пространство. Photo credit : NC Near Space 

NC Near Space е любителска организация, която редовно изпраща метеорологични балони в стратосферата на височина до 35 километра. Американската национална метеорологична служба извършва по четири такива полета ежедневно в Северна Каролина, така че NC Near Space използва данните на службата, за да може да планира собствените си мисии. Организацията работи съвместно и с Федералната авиационна администрация на САЩ, за да гарантира безопасна работа. 

За повече информация : NC Near Space

Научнопопулярната книга "Аз, виртуалният астронавт" можете да закупите в хартиен вариант от книжарница "Български книжици на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2776-2019-virtual-astronaut-stratosphere

Днес отбелязваме половин век от изстрелването на Аполо 10 до орбитата на Луната - последната репетиция преди кацането

На снимката: възвръщаемата степен на лунния модул на "Аполо 10" на път към скачването с командния модул след спускане до височина от 15 километра над лунната повърхност. Photo credit : NASA

18 май 2019 г. 11:45 ч.

Светослав Александров. На 18-ти май 1969 година, точно преди половин век, от космическия център "Кенеди" излита свръхтежката ракета "Сатурн 5" с пилотирания космически кораб "Аполо 10". Това е последната голяма тренировка преди наближаващото кацане на повърхността на Луната. "Аполо 8" лети до окололунна орбита през декември 68-ма, но тогава лунният модул все още не е готов. По време на "Аполо 9" през март 1969-та летят всички компоненти на архитектурата - команден и лунен модул, като това е репетиция на мисията в околоземна орбита. По времето на "Аполо 10", чиято годишнина честваме на днешния ден, летят всички компоненти на архитектурата за тяхното окончателно изпитание в окололунна орбита. Целта е да се изпробва поведението на лунния модул в условията на лунна гравитация, без все още да се пристъпва към  същинско кацане. 

На борда на "Аполо 10" летят трима души. Томас Стафорд е командир, ветеран от две предходни мисии "Джемини 6" и "Джемини 9". "Аполо 10" е неговият пръв и единствен полет до Луната, но по-нататък той ще командва мисията "Аполо-Союз", при която за пръв път се скачват американски и съветски космически кораб. 

Юджийн Сърнан е пилот на лунния модул. Той също е ветеран с една мисия зад гърба си - "Джемини 9", при която изпълнява космическа разходка. По-късно Сърнан ще лети на "Аполо 17" и ще влезе в историята като последния човек, стъпил на Луната. 

Джон Йънг е пилот на командния модул. Ветеран от мисиите "Джемини 3" и "Джемини 10", той успява да проведе скачване в космоса, поради което е избран за част от екипажа на "Аполо 10". По-късно той ще полети и на "Аполо 16" и ще се превърне в деветия астронавт, стъпил на Луната.

Докато са в окололунна орбита Стафорд и Сърнан преминават в лунния модул, оставяйки Йънг в командния. Те се спускат едва на 15 километра от лунната повърхност, след което запалват горната степен и се скачват обратно с командния модул. Всичко приключва успешно, макар че двамата се сблъскват с неочакван проблем. Поради неправилни настройки лунният модул започва да се преобръща. Юджийн Сърнан успешно поема контрола обратно, но не и преди да изтърси фразата "кучи син" - точно докато мисията се излъчва в цял САЩ в реално време по телевизията. По-късно религиозни групи ще разкритикуват НАСА за непристоен език.

Кофти е, че Стафорд като пилот на лунния модул успява да стигне само на някакви си 15 километра от повърхността от Луната, без никога да има възможност да стъпи на нея. Но лунният модул от "Аполо 10" е по-тежък и освен това не е зареден изцяло с гориво. Ръководството на НАСА е искало само тренировка, без да се проведе кацане. Сърнан подозира, че от агенцията нарочно постъпили така, за да не би двамата астронавти да се опитат да кацнат противно на заповедите.

Но на фона на проблема, който възникнал с настройките на лунния модул на "Аполо 10", може само да се радваме, че тримата души от екипажа не постъпват безразсъдно и се връщат на Земята благополучно. Кацането на Луната никога не е тривиална процедура - през април тази година Израел ни го доказа, след като частният спускаем апарат "Берешийт" не успя да се спусне меко. Важното е, че по време на "Аполо 10" е натрупан достатъчно опит, а всички грешки впоследствие са коригирани, за да могат през юли 1969-та година Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да влязат завинаги в историята на космонавтиката като първите хора, стъпили на Луната. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2775-2019-apollo-10-50-year-anniversary

Специалистите на Роскосмос започнаха пълненето на обсерваторията Спектр-РГ с гориво

Космическата обсерватория "Спектр-РГ" преди процедурите по зареждането й с гориво. Снимка: КЦ Южный/ЦЭНКИ

17 май 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Започнаха процедурите по пълненето на космическата обсерватория "Спектр-РГ" с гориво, съобщи вчера Роскосмос. Очаква се това да продължи няколко дни. 

След като пълненето на гориво приключи, "Спектр-РГ" ще бъде пренесена в монтажно-изпитателния корпус, където обсерваторията ще бъде прикачена към ускорителния блок "ДМ-03" на ракета-носител "Протон-М". Изстрелването ще е факт на 21-ви юни.

Напомням на читателите, че "Спектр-РГ" ще изучава космоса в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Обсерваторията се състои от два телескопа: ART-XC, създаден от Русия, и eROSITA, създаден от Германия. Космическата платформа, към която телескопите са прикрепени, представлява модифицирана спътникова платформа "Навигатор", построена от НПО "Лавочкин". Първоначално изстрелването на "Спектр-РГ" бе планирано за 2013-та, но после бе отложено за 2016-та, 2017-та, 2018-та и чак сега имаме готовност за пуск през 2019-та година.

Обсерваторията трябва да бъде изведена в точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце", на разстояние от около 1.5 милиона километра от Земята.

Това означава, че "Спектр-РГ" е първата научна мисия след разпадането на СССР, която е ръководена от Русия и която ще достигне до междупланетното пространство, стига да е успешна.

Източник: Роскосмос

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2774-2019-spektr-rg-began-fuel-loading

Американската мисия Озирис-Рекс снима повърхността на Бену: скали, скали, пак скали и още скали

16 май 2019 г. 18:17 ч. Покрай толкова много космически мисии в последно време, американската роботизирана експедиция "Озирис-Рекс", която в края на миналата година пристигна в орбита около астероида Бену, като че ли остана на заден план. Но тя продължава да работи безпроблемно и да снима повърхността на това непознато до този момент небесно тяло. 

Показал съм ви по-долу две наскоро публикувани снимки, които са били заснети на 4-ти април. Към момента на заснемането им разстоянието между повърхността на астероида и "Озирис-Рекс" е било 4.6 километра. Както виждате, повърхността на Бену е осеяна с множество скали, скалици и скалички. Това ще е сериозно предизвикателство за поставената пред екипа цел - взимане на проби и доставката им на Земята.

Credit: NASA/Goddard/University of Arizona

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2773-2019-osiris-rex-many-rocks

Китайският луноход Юту 2 откри скали, които произлизат от вътрешността на Луната

На тази наскоро публикувана снимка се вижда сянката, която луноходът "Юту 2" хвърля върху лунната повърхност. Photo credit : CNSA

16 май 2019 г. 17:56 ч.

Светослав Александров. В началото на годината китайската мисия "Чанг'e 4" извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната. Днес изглежда, че тази експедиция е направила своето дебютно откритие. Това откритие може да разтърси представата ни за ранната еволюция на Слънчевата система и Земята! 

Става въпрос за странен материал, открит от лунохода "Юту 2". Материалът е анализиран посредством спектрометъра VNIS-2. Учените смятат, че спектрите показват присъствие на оливин и беден на калций пироксен. Тези минерали не са типични за лунната кора, поради което изследователите са на мнение, че изучаваният от "Юту 2" материал произлиза дълбоко от вътрешността на Луната, от нейната мантия. 

Именно вероятността да бъдат открити такива находки е била основната научна причина китайските екипи да предприемат рискованото лунно кацане на обратната страна на Луната. Засега основните представи, които науката е придобила за естествения ни спътник, са изградени на базата на изследванията на лунните скали, доставени на Земята от астронавтите на програмата "Аполо" в периода 1969-1972 г. Но всички тези експедиции са кацали от тази страна на Луната, която се вижда от планетата ни. 

"Чанг'e 4" извърши меко спускане в кратера Фон Карман, който е част от намиращия се на обратната страна басейн на име Аиткен. Басейнът е широк 1 500 километра и е дълбок около 13 километра, поради което се предполага, че е проникнал навътре в лунната кора, чак до мантията. Кратерът се е образувал по-късно и повърхността му днес е достатъчно плоска, за да позволи меко кацане на космически апарат. След появата на Аиткен на Луната са се случили две събития - изригване на вулкан, а след него се е образувала нова ударна формация - кратер на име Финсен. Учените смятат, че при формацията на Финсен част от изхвърления вулканичен материал е попаднал във Фон Карман, т.е. би бил достъпен за изучаване от приборите на "Чанг'e 4". 

Резултатите от "Чанг'e 4" определено са изненадващи - получените спектри се различават както от тези от мисиите на НАСА "Аполо", така и от спектрите на китайската мисия "Чанг'e 3", която през 2013 година кацна от видимата страна на Луната. Благодарение на тези нови спектри изглежда, че дългоочакваната находка под формата на материал от мантията на Луната е вече намерена.

Изучаването на този материал е важно, за да разберем повече подробности за ранната еволюция на системата Земя-Луна. Водещата теория за произхода на Луната е че голямо тяло се е сблъскало със Земята в ранните години от нейното съществуване и естественият ни спътник се е формирал от изхвърления материал. Той е бил огромно кълбо магма, което, като е изстивало, е претърпявало промени - плътната материя се е концентрирала във вътрешността, а по-малко плътната е изплувала към повърхността. Самият факт, че "Юту 2" открива беден на калций пироксен и оливин, е в подкрепа на настоящите модели за структурата на Луната. 

Мисията на "Чанг'e 4" продължава и изучаването на скалните материали в кратера Фон Карман остава важен приоритет за нея. На 11-ти май стационарният апарат и луноходът се изключиха с приключването на петия лунен ден от началото на мисията и началото на поредната двуседмична лунна нощ. През петия ден луноходът бе изминал едва около 12 метра разстояние. Това не означава непременно, че има нещо нередно на борда на "Юту 2" и че той не може да се движи както се очаква. Китайците потвърждават, че всичко е наред, но колко луноходът ще се предвижва, зависи от научната програма. Възможно е той просто да се спира и да анализира продължително интересните скали. 

За повече информация: Nature

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2772-2019-yutu-2-mantle-sample

Ratio излъчва филм за плоската Земя на 21-ви май

Така да се каже, истинската форма на Земята

16 май 2019 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Препращам информация за събитието, организирано от Ratio: 

На 21 май ви каним да надникнем заедно в живота на плоскоземците и любителите на конспирации с прожекция на документалния филм Behind the Curve и дискусия по темата.

Филмът ще бъде излъчен с английско аудио и без субтитри на български. Дискусията ще се проведе на български език.

Behind the Curve е документален филм за "плоскоземците" - хора, които смятат, че земята е плоска, въпреки многобройните доказателства за противното.

Във филма се срещаме с група от хора, които искрено вярват, че има заговор за прикриване на истината и Земята всъщност е плоска. Ще видите интервюта с привърженици на конспиративната теория, кадри от Международната конференция "Плоска Земя", както и някои от скъпоструващите, но неуспешни експерименти, с които опитват да защитят теорията си (включително и с лазерен жироскоп за 20 000 долара).

Но "Behind the Curve" не е просто осмиване на конспиративните теории - филмът показва, че е необходим конструктивен разговор, но без да забравя да ни напомни колко опасни могат да са подобни групи.

Освен прожекция на филма, събитието включва и дискусия по темите от филма с няколко участника:

Владислав Апостолов е журналист и автор с интереси в сферите на киното, политиката като продукт на културата и уискито като продукт на ечемика. Ценител е на Западната цивилизация, свободата на словото, динозаврите и други изчезващи и изчезнали неща.
Негови статии, репортажи, интервюта и коментари са публикувани във всички водещи български вестници (още ги има), в дузина (не мръсна) дигитални медии и са превеждани в англоезични издания. Понякога се явява като говореща глава по национални телевизии в опит да бъде поне малка - но не и като ръст - опозиция на доминиращите ефира политикоректности, лечения с урина, религиозни догми и други фанатизми.

Д-р Стефан Митев е лекар-гастроентеролог, защитник на медицината, базирана на доказателства и противник на алтернативните терапии. Съосновател и председател на фондация "Инициатива за българско рационално общество".

Вход: 10 лв.
Билети на https://ratio.bg/monthly/ratio-predstavya-behind-the-curve-film/

Покупката на билет не гарантира седящо място – препоръчваме ви да дойдете навреме, за да намерите най-удобното за вас.

За повече информация: събитието във Фейсбук на Ratio

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2771-2019-ratio-flat-earth

Американската мисия ЛРО намери къде на Луната е паднал израелският апарат Берешийт

15 май 2019 г. 21:00 ч. Американската космическа мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" (ЛРО), която работи в орбита около Луната от 2009 г. до ден днешен, е успяла да открие мястото на падане на израелския спускаем апарат "Берешийт". Напомням на читателите, че апаратът се опита да извърши меко кацане на Луната на 11-ти април, но за съжаление то не се увенча с успех. 

Снимката е била заснета, докато ЛРО се е намирала на около 90 километра над мястото. Към настоящия момент не става ясно дали "Берешийт" е образувал кратер при своето падане. Възможно е кратер да има, но да е твърде малък, за да се забележи на снимките. Другият вариант е да се е образувала само малка вдлъбнатина.

Бялото петно около мястото на кацане може да е резултат от освобождаването на газовете на борда след сблъсъка или от действието на спирачния ракетен двигател при спускането. 

Учените все още се опитват да установят дали ретрорефлекторният експеримент е оцелял след по-твърдото от очакваното кацане. "Лунър Риконисънс Орбитър" периодично излъчва лазерни пулсации и изследователите очакват да видят дали те ще се отразят от лунната повърхност. 

Източник: НАСА

Вляво: необработена снимка на мястото на падане на "Берешийт". Вдясно: същата снимка, но обработена допълнително, за да се забележи по-ясно белият ореол от падането на спускаемия апарат. Credits: NASA/GSFC/Arizona State University

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2770-2019-lro-finds-beresheet

Руснаците бяха напред в космическата надпревара. Как тогава американците пратиха човек на Луната?

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA

15 май 2019 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. През последните няколко дни в социалните мрежи обикаля интересен мем - руснаците пратиха първия човек в космоса, първата жена в космоса, тяхна бе първата космическа разходка, техни бяха първите безпилотни мисии до Венера, Луната и Марс. Как така изведнъж американците изпратиха човек на Луната и смеят да твърдят, че са спечелили космическата надпревара? 

За държава като България, която е била част от Източния блок, подобен въпрос звучи резонно. Тъй като медиите и печатът са били подчинени на централната власт, както всичко останало, отразявани са били най-вече съветските мисии, а не американските. Средностатистическите българи масово не знаят за някои от големите успехи на САЩ по време на надпреварата през 60-те години - за тях кацането на Луната идва някак си мигновено, шокиращо, при това на фона на грандиозните съветски успехи. В реалността обаче "големият скок" на Армстронг и Олдрин не произлиза от нулата - зад него стоят 99 тестови полета, от които само 19 са в рамките на програмата "Аполо". Проведени са общо 15 полета към програма "Мъркюри", 19 към "Джемини", 7 към "Сървеър", 5 към "Лунър Орбитър", 6 към "Експлорър", 9 към "Рейнджър", 2 към "Проджект Файър", 2 към "Скаут", 7 към "Литъл Джоу" и 8 към "Пайъниър". 

Има и още нещо. Много от ранните съветски "първи" постижения не са чак толкова забележителни, ако ги поставим в правилния контекст. Нещо повече - днес се разпространяват някои определено неверни твърдения. 

Когато говорим за междупланетна космонавтика, още през първата половина на 60-те години САЩ извоюват два важни успеха - първа благополучна мисия до Марс и първа благополучна мисия до Венера. Това може да звучи изненадващо за вас - нали сте чували, че тези първи роботизирани експедиции са съветски? Ами не е точно така. Твърдението би било вярно само ако кажем следното: "СССР за пръв път успешно пращат космически апарат по посока на Венера и по посока на Марс". Става въпрос за мисия "Венера 1" през 1961 година и мисия "Марс 1" през 1962 година. Те действително са първите, които достигат околностите на планетите, но и двата космически апарата се повреждат по пътя си. Така по време на облитането на планетите нито един от тях не успява да предаде научна информация или снимки. 

За сравнение НАСА успява да изстреля "Маринър 2" към Венера през 1962 година и "Маринър 4" към Марс през 1964 година. И двата космически апарата са работоспособни към момента на пристигането си и изпращат научни данни. Така американците реализират първите успешни междупланетни експедиции. 

Нека обаче се върнем на Луната. Не са ли съветските специалисти първите, които извършват меко кацане на естествения ни спътник, по време на мисията "Луна 9" на 3 февруари 1966 година? По-скоро бих казал следното: "Луна 9" е първият космически апарат, който е в работоспособно състояние след попадането си на лунната повърхност при твърдо кацане. "Луна 9" не извършва същинско меко прилуняване - капсулата се забива в Луната със скорост 22 км/ч. За да оцелее, тя е предпазена от въздушна възглавница. Това не е непременно лоша технология - американците я прилагат през 1997 г., а после и през 2004 г. при кацането на мисиите "Марс Патфайндър", "Спирит" и "Опортюнити" на Червената планета (по-нататъшни експедиции като "Феникс" през 2008, "Кюриосити" през 2012-та и "ИнСайт" през 2018-та се връщат към класическото кацане с ретроракети). Технологията, макар и да е удачна за роботизирано кацане, не е подходяща за кацане на човек на Луната. Ако е имало човек на борда на "Луна 9", той е нямало да оцелее. Практически "Луна 9" е 12-тият опит на СССР за успешно лунно кацане. 

Американската роботизирана мисия "Сървеър 1" извършва кацане на Луната на 2-ри юни 1966 г. - броени месеци след триумфа на "Луна 9". Това е първият истински спускаем апарат за "меко прилуняване" - той докосва лунната повърхност при скорост от под 10 км/ч и при съприкосновението не е нужно допълнително омекотяване от амортизираща възглавница. Освен това между "Луна 9" и "Сървеър 1" не може да става и сравнение по отношение на научните приноси - "Луна 9" работи на повърхността само три дни, в рамките на които заснема няколко изображения, докато "Сървеър 1" функционира няколко месеца. Последният контакт с американската мисия е на 7-ми януари 1967 година, а на Земята са предадени общо 11 237 снимки. 

В рамките на програмата "Сървеър" американците правят и още нещо, което е непостижимо към този момент за СССР. През 1967 г., няколко дни след прилуняването си, "Сървеър 6" включва повторно двигателите, излита от повърхността, след което извършва повторно кацане на Луната. Това е първото отлитане с повторно кацане на естествения ни спътник и реализацията му е критичен етап при по-нататъшното планиране на пилотираните експедиции. СССР усъвършенства обратното отлитане чак през 1970 г., по време на мисията "Луна 16". 

Да обърнем внимание на пилотираната космонавтика. Въпреки че ранните съветски кораби "Восток" извеждат първите хора в космоса, а при "Восход 1" (1964) имаме първи тричленен полет, след което при "Восход 2" (1965) - първа космическа разходка, извън всякакво съмнение е, че програма "Джемини" (от 1961-1966 г.) изпреварва СССР във всяко едно отношение. СССР се гордее, че по време на мисиите "Восток 3" и "Восток 4" е извършено първото сближение на два космически кораба, като при сближението двамата космонавти говорят по радио. Но реално първото сближение със скачване е направено от САЩ - на 16 март 1966 г., в рамките на мисия "Джемини 8". Корабът с астронавтите Нийл Армстронг и Дейвид Скот извършва успешна стиковка с тестовата мишена "Аджена", изстреляна по-рано с отделна ракета. Усъвършенстването на технологиите по скачване е критична фаза преди реализацията на пилотираните лунни мисии, тъй като лунният модул трябва да може да се скачва и разкачва безпроблемно от командния.

Когато говорим за първо кацане на Марс - действително първото кацане на планетата на 2-ри декември 1971 г. е съветско. Само че апаратът "Марс 3" престава да функционира по-малко от 20 секунди след съприкосновението с повърхността, без да изпрати никакви научни данни. Сравнение между следващите мисии на САЩ и единственото кацане на СССР би било не просто некоректно, а връх на цинизма. Понастоящем американците имат две функциониращи спускаеми мисии - "ИнСайт" и "Кюриосити", като "Кюриосити" работи от 2012 г. до ден днешен.  

Единствената област, в която руснаците трайно изпреварват американците по отношение на междупланетните мисии, е в областта на изучаването на Венера - и то само ако говорим за спускаеми експедиции. По отношение на орбиталните САЩ отново са лидер, защото мисията "Магелан", реализирана в периода между 1989 и 1994 година, провежда най-детайлното картографиране на венерианската повърхност посредством радарна технология. Американците също имат едно успешно кацане по време на програма "Пайъниър Винъс", при което спускаемият апарат работи над час на венерианската повърхност - но то често не се споменава. 

Защо американците успяват да изпратят хора на Луната, а руснаците - не? Причината е много проста: съветската космическа програма е била хаотична и фокусирана върху гонене на дебюти и рекорди. Тези мисии-първенци са били достатъчни за изтъкване на социалистическия режим, но в научно отношение са отстъпвали на американските. Обратно, американците имали целенасочени програма и са реализирали мисиите си, понякога с известно закъснение, но те са работили по-дълго, изпращали са по-качествени научни данни и са допринасяли за натрупване на опит. Този опит се оказал незаменим и за реализацията на пилотирани лунни мисии. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2769-2019-how-the-usa-won-the-space-race

Марсоходът Кюриосити засне прекрасни снимки на облаците над планината Шарп

Тази снимка на марсианското небе бе заснета от марсохода "Кюриосити" на 13-ти май 2019 г. в 15:03 ч. българско време. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 

14 май 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Поредната порция снимки от марсохода "Кюриосити" e вече тук - съвсем пресни, заснети вчера, на 13-ти май. На тях се вижда забележителното марсианско небе, изпъстрено с облаци, малко след слънчевия залез. 

Тази снимка на марсианското небе бе заснета от марсохода "Кюриосити" на 13-ти май 2019 г. в 15:12 ч. българско време. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 

Представете си каква красива гледка би се разкрила пред вас, ако се намирахте сред хълмовете на планината Шарп - точно там, където понастоящем работи "Кюриосити"! 

Въпреки че атмосферата на Марс е около 100 пъти по-тънка от тази на Земята, това все пак е достатъчно, за да може да има метеорологични явления, облаци и ветрове. Наличието на марсианска облачност е била известна за учените още от преди началото на космическата епоха, а вече при първите мисии "Маринър" и "Вайкинг" са описани характерните й белези. Установени са няколко типа облаци - вълновидни (в близост до полярните шапки), купестоподобни, цирусоподобни (т.е. сходни със земните перести), пламъковидни (най-вече образувани от прахови частици).

Още снимки, заснети от "Кюриосити", можете да свалите от уебсайта на НАСА на този линк

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2768-2019-photos-clouds-mt-sharp

Русия започна да изготвя корпуса на новия космически кораб Федерация

13 май 2019 г. 19:55 ч. Руските предприятия са започнали да пристъпват към изготвянето на корпуса на новия пилотиран космически кораб "Федерация", съобщава РИА Новости.

По информация, предоставена на новинарската агенция от източник в ракетно-космическия отрасъл, корпусът ще бъде изработен от алуминий. Това е в разрез с по-рано показаните планове, според които "Федерация" на 80% трябваше да се състои от композитни материали. Оказва се, че капсулата-макет, показана по-долу на снимката, е била произведена в Германия в съоръженията на Aerospace Composites Gmbh по заявка на РКК Енергия. Поради санкциите, наложени на Русия, доставката в страната на продукти от композитни материали е вече невъзможна. 

Планира се първият изпитателен полет на "Федерация" в безпилотен режим да бъде през 2022 година. През 2023 г. ще има нов безпилотен полет, този път със скачване до Международната космическа станция, а през 2024 г. очакваме първите полети с хора на борда.

Макет на "Федерация". Photo credit : Roscosmos

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2767-2019-russia-starts-production-federatsiya

Половин век по-късно: съвременната лунна мисия ЛРО откри горната степен на лунния модул от Аполо 12!

Вляво: мястото на падане на горната степен на лунния модул от мисията "Аполо 12". Вдясно: допълнителна графична обработка на снимка на същия терен, за да се подчертае къде лежи изхвърленият от удара материал. Credit: NASA/GSFC/Arizona State University/Stooke and Marcus

13 май 2019 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. На 14-ти ноември 1969 г. е изстреляна мисията "Аполо 12" с астронавтите на НАСА Алън Бийн, Пийт Конрад и Дик Гордън. Няколко дни по-късно лунният модул с Бийн и Конрад извършва меко кацане на Луната. Докато работят на повърхността на естествения ни спътник, двамата астронавти разгръщат чувствителен сеизмометър. За да се провери работоспособността му, специалистите от НАСА решават, след като Бийн и Конрад се връщат в окололунна орбита, да разбият вече неизползваемата горна степен на лунния модул. Така ще може да се създаде изкуствено лунотресение. 

Днес, половин век по-късно, съвременната мисия на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър" е успяла да открие останките на тази горна степен.

Откритията бяха публикувани на 10-ти май тази година в научното списание Икарус. Авторите на проучването са двама души - Филип Стуук и Майкъл Маркъс. Описание на достъпен английски език има на сайта на блогъра Фил Плейт. Тук ще представя кратко резюме от работата на учените. 

Всеки космически кораб "Аполо", предназначен за кацане на Луната, се е състоял от два компонента: команден и сервизен модул (CSM) и лунен модул (LM). Съответно CSM e бил отговорен за превоза на астронавтите от Земята до орбитата на Луната и обратно, а LM - за кацането на лунната повърхност от окололунна орбита и след това за завръщането на астронавтите от повърхността към окололунна орбита. Лунният модул се е състоял от две части - спускаема степен за самото кацане и горна степен за отлитането. Спускаемите степени лесно се откриват на снимките от "Лунър Риконисънс Орбитър" и те са най-яркото доказателство, че пилотираните мисии "Аполо" са автентични - и досега стоят на Луната, защото след кацането вече не са били нужни. Всеки, който има достатъчно мощна камера, за да снима региона на кацане, ще може да ги намери. 

От повърхността на Луната е излитала само горната степен на LM. Но след скачването й с CSM тя вече не е била нужна, което е позволило на специалистите от НАСА да я разбият целево в лунната повърхност, за да проверят работоспособността на сеизмометъра.

При операцията обаче двигателят на степента работил по-дълго от очакваното и тя паднала по-далече от предвиденото. Дълги години никой не знаел къде е мястото на разбиване. 

Изследователите Стуук и Маркъс решили да потърсят останките на снимките от съвременната мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", която заснема лунната повърхност с висока резолюция от 2009 г. до ден днешен. Благодарение на предоставената от НАСА информация двамата са знаели, че трябва да ограничат усилията си в регион с радиус до 80 км. от мястото на кацане - не би се очаквало степента да е паднала по-далече. За да могат да са независими и да не си повлияят на резултатите, Стуук и Маркъс работили отделно един от друг и не си комуникирали. Единият от тях намерил останките през 2013-та година, а другият - през 2016-та. Чак когато приключили с анализа на снимките, започнали да работят заедно и да обсъждат какво са видели. 

Стуук и Маркъс открили тъмно петно на лунната повърхност, което съвпада с траекторията на степента от "Аполо 12". Находката е съвместима с това, което НАСА предоставя като информация за мисията: скорост на степента към момента на разбиването от 1.7 km/sec при ъгъл спрямо повърхността 4°. Това би оставило дълъг улей или бразда.

Заключенията на двамата учени са убедителни, макар че винаги има шанс да са допуснали някаква грешка. Все пак няма спор, че положеният от тях труд е колосален и ще помогне при идентификацията и на други останки от космически мисии на Луната. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2766-2019-apollo-12-ascend-stage-found

Илон Мъск показа общо 60 спътника Старлинк, пакетирани заедно в един обтекател на ракета

Общо 60 спътника "Старлинк" могат да се вмъкнат в носовия отсек на ракета "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX

12 май 2019 г. 19:45 ч.

Светослав Александров. Днес Илон Мъск показа снимка, от която става ясно колко спътника от неговата интернет групировка "Старлинк" могат да се вмъкнат в рамките на един носов отсек на ракета "Фолкън 9". Точно 60 на брой. 

Ако всичко мине наред, дебютното изстрелване с тези първи 60 спътника може да е факт още в средата на идната седмица. И това ще е само началото. СпейсЕкс планира да изведе в околоземна орбита мегагрупировка от почти 12 000 спътника, които ще осигуряват интернет до всяка точка на Земята. 

Мъск вече е получил разрешение от държавните служби на САЩ за изстрелването на две порции от сателити, като първата ще се състои от 4 409 спътника, а втората от 7 518 спътника.

До този момент специалистите от СпейсЕкс са тествали концепцията на "Старлинк" на два пробни спътника "Тинтин А" и "Тинтин Б", които бяха изведени в космоса през февруари 2018-та година. Но тези сателити, които виждате на горната снимка, са от окончателния дизайн. 

Предприемачът напомня, че като за дебютна мисия много неща могат да се объркат. За да може "Старлинк" да доставя услугата си с ограничено покритие са нужни поне още шест изстрелвания с по 60 спътника, а за средно покритие са необходими 12 изстрелвания. 

"Старлинк" е програма, която според Мъск има потенциал да стане печеливша - достатъчно печеливша, че да може да налива пари в неговата мечта да достигне Марс. Дали това ще стане, предстои да разберем. СпейсЕкс не е единствената компания с цел да доставя глобален интернет. Британската фирма УанУеб вече изстреля първите си шест от общо 900 спътника през февруари тази година. Други компании, работещи в същата сфера, са Телесат, Леосат, Амазон, Боинг. 

Всичките тези мащабни планове за мегагрупировки водят до основателни притеснения доколко те ще допринесат за увеличаване на орбиталните боклуци, което става все по-сериозен проблем. Притесненията са не толкова около реалността в орбита да има толкова много спътници, колкото около потенциала да настъпи експлозия или сблъсък между спътниците на отделните групировки. Ако нещо подобно се случи, последствията могат да са дългосрочни.

Източник: Elon Musk's Twitter

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2765-2019-spacex-starlink-unveiled

Космическото бъдеще най-сетне настъпва: Върджин Галактик започна преместването си на космодрума Спейспорт Америка!

Футуристичният космодрум Спейспорт Америка. Photo credit : Land Rover MENA

10 май 2019 г. 20:50 ч.

Светослав Александров. Преди да прочетете тази новина, бих искал да ви предизвикам и да ви попитам: как си представяте космическото бъдеще? 

Ето как си го представям лично аз: ние ще заживеем в бъдещето така, както фантастите са си го мечтаели, когато космическите полети наподобят самолетните. В ежедневната практика ние отиваме на летището, чекираме се, оставяме багажа, преминаваме контролните пунктове и чакаме да се качим на самолета. Нещо подобно трябва да са и космическите пътешествия, с някои дребни разлики - например като към процедурите се включи и подготовка за състоянието на безтегловност посредством някаква кратка тренировка. Но като цяло - просто отиваме на космодрума и отлитаме в космоса! 

С тази идея е построен космодрумът Спейспорт Америка в Ню Мексико. Но макар да е завършен и официално открит през 2011 година, той дълго време бездействаше и представляваше просто красива призрачна сграда. Бляскав, лъскав, готов да посрещне своите пътници, но на него нямаше  космически кораби. Както красноречиво се изрази писателят Джак Мърфи през 2017-та година - чувството е като да посетиш Джурасик Парк в деня преди динозаврите да бъдат показани. 

Днес това е на път да се промени. Космически кораб вече има! Построеният "Юнити" от Върджин Галактик проведе вече два тестови пилотирани космически полета - един през декември 2018-та година и един през февруари тази година. Общо петима души станаха астронавти, а сред тях  бе първата жена, летяла в космоса на комерсиален кораб - Бет Моузес. Тези полети бяха извършени от изпитателния космодрум Мохаве в Калифорния. Сега компанията-производител Спейсшип Кампъни изпълнява някои довършителни работи по "Юнити", свързани с монтирането на вътрешната кабина за туристите. Когато това приключи, през лятото корабът ще се отправи към следващото си пътешествие - не към космоса, а към Ню Мексико.

След това космическите полети отново ще бъдат възобновени. Изпитателната програма, преди да се качат пътниците, ще завърши в Спейспорт Америка. 

За щата Ню Мексико е изключително важно космодрумът да потръгне. До голяма степен финансирането на Спейспорт Америка е осъществено с публични финанси. Общо $220 милиона долара са осигурени по този начин, като това е станало и чрез увеличаване на данъците на гражданите. Тези пари са били дадени с идеята Ню Мексико да стане център на пилотираната космонавтика в САЩ и така да дойдат инвеститори, облагодетелствайки целия район. 

Фактът, че след откриването си през 2011 година, в продължение на осем години космодрумът бездействаше, изнерви доста местните политици. Никой не предполагаше, че ще се чака толкова време. Върджин Галактик трябваше да започне да провежда пилотирани космически полети през 2009 година. Това очакване беше оправдано - все пак предшестващият космически кораб "СпейсШипУан" беше летял успешно през 2004-та година. Просто технологията трябваше да се мащабира, за да може да бъде създаден по-просторен и удобен за туристи "СпейсШипТу". 

Но оттук дойдоха проблемите. Оказа се, че не е чак толкова просто за една космическа технология да се мащабира. Следващите години бяха мъчителни за Върджик Галактик. Тестовата програма се проточи във времето, а през 2014-та година компанията преживя тежка катастрофа, при която беше разрушен първият космически кораб от серията "СпейсШипТу" - "Ентърпрайз". Пилотът Майкъл Олсбъри загина. 

За щастие след 2016-та година нещата потръгнаха доста гладко за компанията. В рамките на период, по-кратък от три години, вторият кораб от серията "СпейсШипТу" - "Юнити" изпълни успешно атмосферните си тестове и днес корабът вече лети в космоса. 

Сега времената са различни - Ричард Брансън, създателят на Върджин Галактик, си има конкуренция. Вчера Джеф Безос, основател на компанията Блу Ориджин, оповести, че до края на тази година планира да изстреля хора в космоса със собствения си космически кораб "Ню Шепърд". 

Но нека да има конкуренция. От това желаещите да летят в космоса могат само да спечелят. 

За повече информация: Върджин Галактик

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2764-2019-future-is-coming-spaceport-america

Джеф Безос: пращаме човек в космоса тази година, спускаем апарат на Луната през 2021-ва, човек на Луната през 2024-та!

Спускаемият апарат на Блу Ориджин "Блу Муун" е важна част от плана за завръщането на човек на Луната през 2024 година. Image credit : Blue Origin

10 май 2019 г. 00:10 ч.

Светослав Александров. Днес, след дълго очакване, предприемачът Джеф Безос, който е основател на книжната компания Амазон и на космическата Блу Ориджин, представи официално своите планове за усвояване на космоса. 

Те включват: изпращане на човек в космическото пространство още през тази година, спускаем апарат с полезен товар на Луната през 2021-ва година и на човек на Луната през 2024-та година. 

Безос започна своята презентация ударно: на Земята има твърде много проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Един дългосрочен проблем, който трябва да бъде решен, е че някой ден енергийните ресурси на нашата планета ще свършат. Според предприемача трябва да се вземат спешно мерки по опазването на нашата планета. Макар и да не го спомена поименно, Безос даде ясно да се разбере, че според него идеята на Мъск да се усвои Марс като резервен план на Земята е глупава. Няма план Б. Има само един план А - Земята. Тя е незаменима. 

Проблемът ни обаче е, че нашата индустрия бълва замърсители. От друга страна ние, хората, не сме готови да се откажем да консумираме енергия. Единственият начин да се реши проблемът е ако индустрията бъде изнесена в космоса. Така Земята ще стане чудесно място за живот. 

Джеф Безос постави въпроса: доколко изобщо е удачно да колонизираме самите планети? Те не са гостоприемни за живот. Според предприемача е далеч по-разумно и реалистично да се направят колонии в открития космос. На своята презентация той показа концепцията за цилиндрите на О'Нийл - огромни градове в пустото междупланетно пространство. Това пространство е широко и в него има място за всичко и всички. Ако някой ден трилиони хора заживеят в космоса, това ще даде възможност да се родят хиляди нови ценни жители. Представете си хиляди творци с капацитета на Моцарт, хиляди физици като Айнщайн! 

За да изпълни визията си, Безос работи в космическата си компания Блу Ориджин от години. Вече е създаден първият космически кораб - това е суборбиталният "Ню Шепърд". Той вече е преминал през основните си безпилотни полетни изпитания. Предприемачът потвърди - тази година, този път наистина, човек ще полети в космоса на борда на този кораб! 

Независимо от факта, че основният фокус на космическата колонизация ще е откритият космос, а не Марс, това не означава да летим само в пустотата. Безос смята, че ние имаме чудесен дар. Място, което ни очаква. Става въпрос за Луната. Тя е наблизо и е богата на ресурси като воден лед.

За тази цел в Блу Ориджин от три години насам се работи по създаването на спускаем апарат за кацане на Луната. Това е "Блу Муун", който ще може да доставя полезен товар от 3.6 тона на лунната повърхност, а по-нататък - до 6.5 тона. Множеството изстрелвания на суборбиталната ракета "Ню Шепърд", както и нейните успешни кацания след космическите й полети, са дали нужния опит на Блу Ориджин за създаването на лунна архитектура.

Първият полет на спускаемия апарат ще е през 2021 година и той ще стане посредством новата ракета "Ню Глен". Ракетата има възвръщаема първа степен, която може да се използва до 25 пъти. Тя ще може да извежда полезен товар от 45 тона до околоземна орбита. Строи се с идеята да може да превозва и хора. 

Джеф Безос подкрепя новия план на американския президент Доналд Тръмп за изпращането на човек на Луната още през 2024 година. Той е категоричен, че е крайно време това да се случи. Според предприемача големият вариант на "Блу Муун" ще може да достави на Луната възвръщаемата степен, чрез която астронавтите ще отлитат обратно от лунната повърхност, за да се завърнат на Земята.

Безспорно плановете, които бяха представени, са много интересни. Сега остава да се надяваме, че ще се изпълнят! 

За повече информация: Блу Ориджин

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2763-2019-blue-origin-vision-unveiled

Руският космически телескоп на обсерваторията Спектр-РГ ще е екипиран с американски огледала

9 май 2019 г. 22:15 ч. Ако всичко мине по план, на 21-ви юни Русия ще изстреля нова научноизследователска мисия след няколкогодишно прекъсване. Става въпрос за мисията на руската космическа обсерватория "Спектр-РГ", която се състои от руски космически телескоп ART-XC и немски космически телескоп eROSITA.

Оказва се обаче, че руският космически телескоп ще е екипиран с американски огледала. 

Новината бе съобщена от журналиста Анатолий Зак, администратор на сайта RussianSpaceWeb. Телескопът ART-XC е разработен под ръководството на Михаил Павлински от Института по космически изследвания (ИКИ) на Руската академия на науките (РАН). Руските институции са се свързали с американската космическа агенция НАСА, за да поръчат сложна космическа технология. Критичните огледални системи на ART-XC са създадени от центъра на НАСА Маршал.

Eто още информация за другите системи: бордовият компютър, паметта за съхраняване на данни и авиониките са осигурени от ИКИ. НПО Лавочкин е доставил темпетарурните покрития и радиаторите, а НПО Технология е построила тръбата на телескопа от въглеродни фибри, както и плочите, които ще прикрепят детекторите. 

На снимката: товарният самолет "АН-124-100" достави "Спектр-РГ" на космодрума Байконур в края на април. Снимка: Роскосмос 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2762-2019-spektr-rg-american-mirrons

Успешно пристигане: корабът Драгън бе прикачен към МКС

6 май 2019 г. 16:30 ч. След два дни пътуване, космическият кораб на СпейсЕкс "Драгън" пристигна на Международната космическа станция. Първо астронавтите на борда на МКС прихванаха кораба в 14:01 ч. българско време посредством роботизираната ръка "Канадарм 2", а след това в 16:15 ч. "Драгън" бе застопорен и стикован към модула "Хармъни".

Сега към МКС има прикачени едновременно два американски космически кораба. Освен този "Драгън", преди броени седмици пристигна корабът "Роджър Чафи" от серията "Сигнус" на частната компания Нортроп Груман.

На борда на "Драгън" пътуват около 2 495 килограма полезен товар. Корабът ще остане част от МКС до края на май, след което "Канадарм 2" ще го пусне в свободен полет. След запалване на бордовите двигатели "Драгън" ще излезе от орбита и ще се завърне посредством приводняване в Тихия Океан, в близост до бреговете на Калифорния. 

Кадър от днешното сближаване на "Драгън" с МКС. Photo credit : NASA TV

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2760-2019-dragon-attached-iss

19-годишна корупционна схема е довела до загубата на две мисии на НАСА през 2009 и 2011 г.

6 май 2019 г. 16:00 ч. През 2009 година НАСА изстреля мисията OCO, която трябваше да изучава връзката между въглеродния диоксид и глобалното затопляне. В хода на полета обтекателят на ракетата не се отдели от спътника и това доведе до авария и загуба на OCO. Две години по-късно, през 2011-та, НАСА се опита да изстреля още една климатична мисия - Glory. Възникна идентичен проблем - обтекателят не се отдели по план и спътникът изгоря в атмосферата.

Повечето критично мислещи хора сметнаха, че става въпрос за ужасно съвпадение. Други обаче не бяха убедени - те заключиха, че загубите на две климатични мисии по един и същ начин са твърде подозрителни, за да са случайни.

През 2017 г. беше публикувана любопитна информация в две американски медии, която беше отразена и на страниците на КОСМОС БГ (източник). Същата година, след шестгодишно разследване, един от ръководителите на фирмата Sapa Profiles, която е доставяла алуминиеви компоненти на НАСА, се бе признал за виновен по обвиненията за фалшификация на резултатите от предполетните изпитания. Ръководителят на име Дени Бейлиъс е потвърдил, че не само е фалшифицирал лабораторни данни, но е давал заповеди на работниците си да постъпват по същия начин.

На 30-ти април 2019-та НАСА официално потвърди изводите от проточилото се с години разследване. Според прессъобщението на агенцията порочната схема е продължила цели 19 години, като фирмата е подвела хиляди клиенти. 

Сега Sapa Profiles ще трябва да плати $64 милиона обезщетение на правителствените и комерсиалните си клиенти - сериозна сума за фирма, но пренебрежимо малка за загубата на двете климатични мисии, която се оценява на повече от $700 милиона. Освен това компанията е под забрана да изпълнява държавни поръчки. 

Изстрелването на мисията OCO през 2009 година, което завърши с провал. Photo credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2759-2019-nasa-fraud-sapa

Частната инициатива за изпращане в космоса на миниатюрна Звезда на смъртта набра средства чрез групово финансиране 

На снимката: основателят на инициативата Блейз Сандърс с неговия модел на Звездата на смъртта. Photo credit : Deathstarinspace.com

6 май 2019 г. 13:45 ч.

Светослав Александров. Космическите проекти са доста популярни на платформите за групово финансиране - и има защо. Те дават възможност на отделните привърженици и спонсори да участват лично в реализацията на инициативите. Така и инициативата за изпращане на малка Звезда на смъртта в космоса успя да набере нужните й $18.420 на уебсайта Kickstarter. 

Ако всичко мине наред, изстрелването на малката звезда ще стане навръх премиерата на Епизод 9 от поредицата "Междузвездни войни" през декември тази година, с помощта на новоразработваната ракета "Дискавъри" от американската компания Юнайтед Фронтиърс. 

Напомням на читателите, че груповото финансиране е предпочитан начин сред предприемачите за добиване на средства, ако не разполагат с достатъчно собствен капитал. Мнозина имат желание да разработят свои космически проекти, но малцина са с възможностите на Джеф Безос и Илон Мъск. Груповото финансиране е шанс за всеки. На този принцип през последните няколко години бяха реализирани няколко космически проекта - "Скайкюб", "КикСат" и АрдуСат". "КикСат" е пример за зашеметяващ успех - инициативата даде възможност на всеки любител да има свой собствен миниатюрен спътник само за около $300 долара. 

Разбира се, дори и при успешно финансиране, винаги има шанс за проблеми, аварии и отлагания - което си е типично за космическия отрасъл. Не всички проекти отбелязват успех - например руската инициатива "Маяк", в рамките на която спътник трябваше да разгърне голямо огледало в орбита, не се увенча с желания резултат - спътникът бе изстрелян успешно, но разгръщането не протече по план. "Маяк" бе финансиран посредством руската платформа Бумстартер. 

А някои проекти като Space Elevator Science никога не потръгват, разочаровайки хората, които са инвестирали в тях. 

Причината, поради която инициативата за изпращането на Звезда на смъртта в космоса успя в набирането на средства, бяха интересните награди - всеки, който подкрепяше проекта, получи възможността да прати отвъд атмосферата нещо свое. Така аз например само за $9 долара придобих привилегията да пратя в космоса цитат от книгата си "Аз, виртуалният астронавт" на дигитален носител, а за $25 - цитат, съобщение или име на физически носител. Други хора имаха възможност да изстрелят за около $80 долара свои собствени малки предмети - пръстени, снимки и т.н. 

Сега всичко е в ръцете на Блейз Сандърс, който, след като е получил своите средства, трябва да оправдае очакванията на тези, които са го подкрепили. Като, разбира се, е редно всички подкрепящи да проявят нужното търпение. Нека не забравяме, че "КикСат" беше финансиран през 2011 година, но той премина през серия от отлагания, един неуспех и чак през сегашната 2019-та година миниатюрните любителски спътници бяха изведени в космоса. 

Надяваме се, че в близко бъдеще космическото пространство ще стане още по-достъпно за всеки човек, което ще е неизбежен факт с комерсиализацията на космонавтиката. 

За повече информация: Death Star Kickstarter initiative

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2758-2019-death-star-space-successfully-funded

Преди 3 часа, Skubi said:

Сега с ракетите същото виждам. Поне в Азия, вместо да финансират и регулират ужасните проблеми с нарастващото население, след безполезният атомен период, сега почнаха с ракетите.

Това е категорично невярно твърдение, космонавтиката се използва за решаване на ужасните проблеми:

Телемедицината е особено важна в Индия според Кастуриранган, защото 98% от хората от селските райони, които стават лекари, напускат тези райони, което води до оставането малка група лекари с необходимия тренинг, които трябва да обслужват голям брой хора. Така телемедицината може да предаде някои от медицинските материали от процъфтяващите градски райони към отдалечени села. Важна за космическата програма е и мониторинга на земеделските култури за изготвяне на оценки. Според Кастуриранган Индия днес е в състояние да предсказва с 90% точност продукцията на националните посеви един месец преди жътва. За страна, която в миналото често е страдала от глад и недохранване, това е важно. Той отбеляза също така, че през 1978 г. спътниците са имали разделителна способност от 1 километър, днес тя е един метър!

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-22-04-52/17-2012-01-06-11-51-40/33-2012-01-06-10-37-06

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля благополучно кораба Драгън на път към МКС!

Снимка в инфрачервения диапазон на първата степен на ракетата "Фолкън 9" по време на нейното кацане върху плаващата платформа в Атлантическия океан. Photo credit : SpaceX/NASA TV

4 май 2019 г. 10:27 ч.

Светослав Александров. Днес, на 4-ти май 2019 г., в 09:48 ч. българско време, от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9". Девет минути след началото на полета в орбита бе изведен благополучно корабът "Драгън", който ще изпълни своята 17-та мисия по доставка на Международната космическа станция на провизии за астронавтите и научни експерименти. 

След приключването на своята дейност първата степен на ракетата извърши успешно кацане върху плаващата платформа "Разбира се, че те обичам" в Атлантическия океан. Това бе 39-тото кацане за СпейсЕкс. 

Днешният полет бе първият за компанията по програмата на Международната космическа станция след успешния дебют на "Крю Драгън" през месец март. 

Множество научни експерименти бяха изведени в орбита след днешното изстрелване. Орбиталната въглеродна обсерватория "OCO-3" ще наблюдава комплексната динамика на намиращия се в земната атмосфера въглерод. Експериментът "Фотобиореактор" на Немския аерокосмически институт DLR ще тества приложимостта на хибридните животоподдържащи системи, като в космоса ще бъдат отглеждани микроводорасли от вида Chlorella vulgaris. При бъдещи изследователски междупланетни мисии този подход може да намали изискването за доставки на храна и вода от Земята посредством товарни кораби, тъй като системата усвоява въглеродния диоксид във вътрешността на космическите станции и снабдява астронавтите с кислород. Същевременно биомасата от микроводораслите може да се използва за храна.

Експериментът "Органи на чип" представлява работа с малки устройства, които съдържат човешки клетки, потопени в триизмерна матрица. Сравнявайки опитите, провеждани в космоса, с контролните на Земята, ще се получат ценни данни, които ще имат приложимост при лечението на различни заболявания.

Пристигането на кораба "Драгън" на МКС е планирано за 6-ти май, в понеделник. 

За повече информация и новини от мисията в реално време: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2756-2019-4-may-spacex-dragon-success

УСПЕХ: За пръв път частна ракета на Япония достигна до космоса!

Ракетата "МОМО 3" броени минути преди излитането. Photo credit : Interstellar Technologies

4 май 2019 г. 00:25 ч.

Светослав Александров. Днес е ден на голям триумф за частната космонавтика в Япония. На 3-ти май в 23:45 ч. българско време беше проведено изстрелване на ракетата "МОМО 3", построена от японската фирма Интерстелар Текнолоджис. Броени минути по-късно бе потвърдено, че ракетата е достигнала успешно височина от 100 километра - т.е. линията на Карман, условна граница, която отделя земната атмосфера от космическото пространство. 

Това прави Интерстелар Текнолоджис първата частна компания в Япония, реализирала космически полет.

Напомням на читателите, че днешният триумф дойде след две поредни аварии. При първото изстрелване на "МОМО" през 2017 година двигателят се изключи преждевременно и постигнатата височина бе едва 20 километра. При втория полет през 2018 година двигателят отказа само две секунди след началото на мисията и ракетата "МОМО 2" рухна на стартовата площадка, обгърната от пламъци.

Днес обаче се оказа щастливият ден за Интерстелар Текнолоджис. 

Ракетите от серия "МОМО" са съвсем скромни - високи едва 10 метра и с диаметър от 50 метра, те могат да извеждат полезен товар от 20 килограма до космоса по суборбитална траектория. Това не попречи благодарение на такъв тип ракета Интерстелар Текнолоджис да влезе завинаги в историята на японската космонавтика. По-нататък фирмата планира да създаде орбитална ракета "Зиро", която ще може да изпраща в околоземна орбита спътници с тегло до 500 килограма. 

Източник: Interstellar Technologies

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2755-2019-4-may-japanese-private-success