SAlexandrov

Екипът на лунната мисия Берешийт спори с плоскоземци в социалните мрежи

10 април 2019 г. 17:15 ч. Екипът на лунната мисия на Израел "Берешийт" публикува две реплики в Туитър относно вярващите в плоската Земя. Първата е отправена към астрофизика Нийл Тайсън. "Кога тези плоскоземци ще се научат", питат официално от организацията Спейс АйЕл, която е създала "Берешийт". Те са публикували и снимка на Земята от космоса.

Втората реплика е отправена към рапъра B.o.B, един от най-известните плоскоземци: "Слушай приятел, изглежда закръглена оттук". 

Снимка на Земята, заснета от "Берешийт" на 31-ви март. Photo credit : Space IL

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2718-2019-beresheet-flat-earth

Историческо събитие: учени заснеха първата снимка на черна дупка!

Това е първата в историята на човечеството истинска снимка на черна дупка! Photo credit : EHT

10 април 2019 г. 16:51 ч.

Светослав Александров. След дълго чакане, постижението е най-накрая факт: астрономи за пръв път успяха да заснемат черна дупка! 

Разбира се, ако трябва да сме коректни, снимката не е направена във видимия диапазон на електромагнитния спектър (т.е. не изглежда както би го видяло човешкото око), а в радиовълновия диапазон. Множество радиотелескопи могат да бъдат обединени в един голям виртуален телескоп, който има разделителна способност, надхвърляща многократно тази на индивидуалните телескопи. Терминът, който се използва в науката, е "астрономическа интерферометрия". В случая са използвани общо осем радиотелескопа в рамките на инициативата Event Horizon Telescope (EHT). 

Получената снимка е на свръхмасивната черна дупка, намираща се в сърцето на галактиката M87. Ореолът, който виждате, представлява радиовълновото лъчение от попадащия в черната дупка нагорещен газ. А самата празнина в центъра е породена от изкривяването на електромагнитното лъчение вследствие на мощната гравитация на черната дупка. 

Разстоянието между галактиката M87, където се намира този същински Маелстрьом, и нашата Слънчева система възлиза на 53 милиона светлинни години.

Източник : ESO

Линк към текста на научната статия, публикувана в сайта на списание The Astrophysical Research Letters

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2717-2019-first-black-hole-photo-obtained

България продължава да е космическа държава след четири десетилетия от полета на Георги Иванов

На снимката - Георги Иванов (вляво) и Николай Рукавишников в космическия си кораб "Союз 33"

10 април 2019 г. 07:30 ч.

Светослав Александров. Днес е важна дата за България - на този ден през 1979 година излита космическият кораб "Союз 33" с двучленен екипаж, състоящ се от командир Николай Рукавишников и Георги Иванов, който е първият български космонавт. Мисията на двамата: да се скачат с орбиталната космическа станция "Салют 6". Сигурен съм, че днес полетът ще бъде преповторен и препотретен от всички сериозни български медии, които ще отразят за неуспеха на кораба да се скачи със станцията, за провала на научната мисия и за стръмното, но успешно балистично спускане, благодарение на което Иванов и Рукавишников се спасяват. И има защо полетът да бъде отразен отново - това е героизъм, пред който няма как да не се преклоним. 

Днес България вече няма пилотирани полети - нашата пилотирана космонавтика приключва с изстрелването на втория ни космонавт Александър Александров до "Мир", като този път всички планирани експерименти са успешни. Въпреки това аз ще използвам факта да напомня, че България се още има успехи в космоса и това продължава до ден днешен. 

Благодарение на програмата "Интеркосмос" ние ставаме космическа държава дълго време преди полета на Иванов - на 30-ти ноември 1972 година, когато излита спътникът "Интеркосмос-8" с прибора "П-2" - това е първият космически инструмент, разработен изцяло от български учени. С изстрелването му България става 18-тата държава, провела експеримент в космоса. От този момент насетне започва славно участие на български изследователи в различни космически проекти. България дейно работи по няколко междупланетни програми - наши изследователи помагат в реализацията на роботизираните мисии "Вега", които през 1984 г. се отправят да изучават Венера и Халеевата комета. Българи помагат и при разработката на "Фобос 2", като участват в създаването на камерите, заснели първите детайлни снимки на марсианската луна Фобос. 

Участието в междупланетните изследвания продължава до ден днешен. През 2016 година от космодрума Байконур в Казахстан излита съвместната мисия между Европа и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". На борда ѝ досега, в орбита около Марс, продължава да работи приборът "Люлин-МО", разработен от специалисти в ИКИТ на БАН. А пък догодина предстои излитането на втората мисия от програма "ЕкзоМарс", която ще се състои от руска спускаема платформа "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". На борда на платформата ще е монтиран инструментът "Люлин-МЛ", който може да се превърне в първата българска машина, достигнала до самата повърхност на Червената планета. 

Развитието на частната космонавтика не подминава и България. Освен изстрелването на BulgariaSat-1, което е проведено на 23-ти юли 2017 година, през 2018 година е изстрелян спътникът EnduroSat One, създаден от българската компания EnduroSat. Това е първият наш спътник, създаден по стандарта CubeSat, който доведе до истинска революция в спътникостроенето през последните две десетилетия. 

Всичко това показва, че българското участие в космически инициативи съвсем не е залязло!

И все пак подозирам, че мнозина биха задали въпроса : кога най-сетне ще имаме трети български космонавт? И докато изглежда, че държавата ни вероятно няма да се ангажира, аз не смятам, че тази врата е закрита. Това може да стане по две линии - едната е по линията на Европейската космическа агенция (ЕКА). Към настоящия момент ние сме европейска кооперираща държава, но в бъдеще, когато станем пълноправен член, родни кандидат-астронавти ще могат да участват в Европейския астронавтски корпус. 

Втората възможност е българин да полети на частен космически кораб - при това не е задължително да е като изследовател, а като турист. Така например Унгария има не само космонавта Берталан Фаркаш от програма "Интеркосмос", но и Чарлз Симони, който е летял до МКС на свои разноски. Нека да напомня, че понастоящем се работи по нови частни космически кораби като "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, "Ню Шепърд" на Блу Ориджин и "Крю Драгън" на СпейсЕкс, които позволяват позволяват провеждането на космически пътешествия за много по-ниска цена. Възможно е в близко бъдеще да полети нов нашенец в космоса на борда на такъв кораб. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2716-2019-40-years-ivanov-anniversary

Винсент ван Гог на Север Гансовски - един фантастичен шедьовър

Корицата на сборника "Млечният път", издаден от библиотека "Галактика". В сборника се намира и повестта "Винсент ван Гог" на съветския писател Север Гансовски

9 април 2019 г. 18:50 ч.

Светослав Александров. Когато в края на март публикувах своите размишления по "Машината на времето" на Хърбърт Уелс, споделих, че за мен фантастичните произведения за пътуване във времето спадат в две категории: или са много добри, или са много слаби. Рядко има средно положение. Изключително трудно се пише за времеви парадокси и някое дребно недоглеждане може да съсипе цялото повествование, дори ако самата идея на творбата е гениална. Днес обаче ще ви разкажа за едно страхотно произведение: повестта "Винсент ван Гог", издадена през 1970 г. от съветския писател Север Гансовски (1918-1990 г.). Подобно на повечето други книги от библиотека "Галактика", така и повестта, издадена в рамките на сборника "Млечният път", е достъпна за свободно четене на страниците на Читанка. Ако не искате да си разваляте впечатлението от книгата, време е да спрете да четете тази статия, защото следват спойлери. 

Годината е 1995-та и светът е открил машини, позволяващи да се пътува в миналото. Намесите в историческите събития са толкова сериозни, че световните правителства са прокарали тежки регулации, за да се спрат непрекъснатите изменения в настоящето. Въпреки всичко много хора продължават да пътуват нелегално, било то за забавление, било то за натрупването на облаги. Един такъв човек е главният герой - 25-годишен хлапак, който иска бързо и лесно да се превърне в богаташ. Благодарение на помощта на неговия приятел Кабюс, работещ в института с Парижката машина на времето, героят се отправя към миналото, за да открадне картините на Винсент ван Гог. Двамата обаче откриват, че начинанието им е много трудно - те хем трябва да измислят начин да отмъкнат картините без едновременно с това да заличат славата на Ван Гог в бъдещето, хем картините да бъдат автентични и да преминат всички тестове. Направени са многобройни опити, но не се получава - или след намесата в миналото бъдещият образ на Ван Гог е силно изменен, или радиоизотопното датиране не показва, че картините са на повече от 100 години, както трябва да са. 

Това, което най-силно ме порази в тази книга, е как нейното основно послание е силно приложимо в днешния обществен и политически климат, в който се правят непрекъснати опити да бъдат премахвани едни или други произведения от учебните планове и дори да се правят груби вмешателства и промени в същината на някои творби. Как всъщност ние решаваме дали един творец заслужава да бъде издигнат или не? На базата на какъв критерий? 

В началото на своите времеви пътешествия 25-годишният герой от книгата на Гансовски има циничен светоглед към творците. Те не заслужават да са известни. Получили са славата си, защото други хора (критици и изкуствоведи) са ги набедили за велики. В очите на Пътешественика на времето художникът Ван Гог е некадърен. Поради неумението да рисува е заслужил съдбата да си отиде от този свят като непризнат гений. Затова Пътешественикът на времето не изпитва угризения да му открадне картините. Какво като го заличи от хода на историята? 

Бавно и полека обаче този светоглед търпи промяна. Главният герой успява да се запознае с Ван Гог в различни негови периоди - докато е още млад, идеалистично настроен и оптимист. Докато с хода на годините е преживял личностни разочарования и единствената му останала утеха е рисуването. Докато е вече в края на житейския си път, в лудницата в Арл, броени дни преди да се самоубие. Всеки път Пътешественикът на времето открива нещо достойно във Ван Гог. В началото художникът е неуверен, но трудолюбив и вярва, че трудът му ще бъде оценен. По-късно осъзнава, че е станал истински творец, но е загубил вярата си, че ще получи признание. Накрая, малко преди смъртта си, е придобил недостижимо величие. Главният герой се научава да уважава Ван Гог, макар и първоначално само като човек, а не като художник: 

И въпреки това във фигурата му имаше едно странно отчуждено величие. Гледах го и изведнъж почувствувах, че го уважавам. Тоест уважавам го колосално повече от всекиго на света. Разбрах, че съм започнал да го уважавам отдавна — от втората, а може би даже от първата среща. Какво като не умее да рисува, какво като лицата на мъжете и жените от картините му имат картофен цвят и са зеленясали, какво като полята и разораните ниви съвсем не са такива, каквито той ги изобразява. Все едно, в него имаше нещо. Нещо такова, в сравнение с което много неща изглеждат несъществени и второстепенни — дори например атомната енергия.

Едва след това, по време на последното пътешествие, когато Ван Гог е вече починал и е започнал да придобива слава, главният герой се научава да го уважава и възприема като творец. Това, което е необходимо, е да настъпи откровение в точното време. Едва след като посещава изложбената зала, с хилядите посетители, възхищаващи се от Ван Гог, Пътешественикът във времето получава прозрение. Картините сякаш проговарят сами и той разбира какво искат да му кажат:

Гледам „Звездна нощ“, донесена в Лувъра от Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк, и ми идва наум, че в звездите Ван Гог е виждал не само светли точки, както ние всички, но е прозрял огромните корони, простиращи се на милиони километри, съобразил е всеобщата връзка на всичко с всичко, поетичната зависимост на нашия живот от онези тайнствени процеси, които протичат в Космоса — зависимостта, която едва много години по-късно откри ученият Чижевски. И не само това! Осенява ме, че развивайки се от картина към картина, Ван Гог е предвидил проблемите, пред които човечеството ще се изправи чак столетие по-късно, когато природата, уж вече покорена, ни изигра нов номер, доказвайки, че не може да бъдеш неин господар, а само приятел и сътрудник. Аз виждам самостойната ценност на битието, сложността на вечно живеещата материя, напрегнато застинала в яркостта и резките контрасти на неговите натюрморти, чувствувам в големите му композиции пулса на биосферата.

И, знаете ли, Север Гансовски е писал за Ван Гог. Аз пък си мисля, например, за Иван Вазов. За твореца, когото най-вече свързвам със спомени как съм се потил над произведенията му, мъчейки се да съчиня някое литературно-интерпретативно съчинение. Или, както го наричах, "съчинение с елементи на разсъждение". Неведнъж съм си блъскал главата, неведнъж съм се питал: за какво трябва да уча това, което изкуствоведите ми казват, защо трябва да се мъча да анализирам неща, които не разбирам...

Не ме разбирайте погрешно. Важно е човек да се научи не само да чете, но и да осмисля прочетеното. Училищните часове са важни. Те ми помогнаха в живота неимоверно, включително и да се науча да пиша популярна наука. Но любовта към четенето? Това не беше нещо, което усвоих в училище. Случи се през една от летни ваканции, когато, преравяйки семейната библиотека, открих старите купчини книги от "Галактика" и започнах да чета автори като Север Гансовски... 

Постепенно, на зряла възраст, започнах да препрочитам някои от задължителните си училищни книги. Даже преди броени дни препрочетох "Дервишово семе" на Николай Хайтов. Туй "Дервишово семе" си го спомням, като че беше вчера ... колко кръв и пот съм пролял, за да измъдря анализ как общочовешките ценности се сблъскват с патриархалните... 

И знаете ли, погледнах към тези произведения с друго око. Изкуството работи на този принцип - за да осъзнаеш гениалността на гения, трябва да почувстваш произведенията му. И ако има нещо, за което съжалявам, то е, че в едни други времена същите тези творби от училищния материал можеха да ми станат наистина любими. 

Но това, за което съжалявам най-много, е че някои хора са останали осакатени - те никога не откриват любовта към изкуството. Някои от тях са на властови позиции. Те са тези, които искат да премахнат Иван Вазов от учебниците, под предлога, че звучал архаично. Как ли пък не. Главата "Пиянството на един народ" е едно от най-ярките описания в българската литература на нашата народопсихология. 

А има начини... има начини да е по-иначе. Затова, моля ви, не пипайте шедьоврите на изкуството. Научете другите да имат отношение към тях, да ги обичат! 

 -Светослав Александров

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2715-2019-sever-gansovsky

Напусна ни Виктор Благов - проектант на първите пилотирани космически кораби Восток и Восход

9 април 2019 г. 08:08 ч. Роскосмос оповести, че е починал Виктор Дмитриевич Благов. Той участва в проектирането на първите пилотирани космически кораби "Восток" и "Восход", както и в подготовката на първия съветско-американски пилотиран космически проект "Аполо-Союз". По-късно става ръководител на орбиталните станции "Салют" и орбиталния комплекс "Мир", а след промените работи съвместно с НАСА по програмите "Мир-Шатъл" и "Мир-НАСА". През последните си години от живота осъществява научно-техническата координация по програмата на Международната космическа станция.

Източник: Роскосмос

Виктор Благов

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2714-2019-viktor-blagov-dies

Успешна извънбордова дейност: преокабеляването на МКС приключи по план

9 април 2019 г. 08:00 ч. НАСА оповести, че американската астронавтка Ан МакКлейн и нейният канадски колега Давид Сен-Жак са завършили успешно вчерашната си извънбордова дейност. Преокабеляването на орбиталния комплекс бе приключено по план и сега е осигурено резервно електрозахранване за голямата роботизирана ръка "Канадарм 2" - най-големият принос на Канада за станцията.

Това бе третата "космическа разходка" в рамките на по-малко от месец. Първите две извънбордови дейности бяха посветени на монтирането на по-мощни литиево-йонни батерии. Първо на 22-ри март в открития космос излезе Ан МакКлейн и нейният американски колега Ник Хейг. След това на 28-ми март втората "космическа разходка" бе осъществена от Хейг и астронавтката Кристина Кук.

Макар че не бе осъществен първоначалният замисъл да има изцяло женска космическа разходка, все пак МакКлейн и Кук станаха съответно 13-тата и 14-тата жена в открития космос.

На снимката: Ан МакКлейн (вляво) и Давид Сен-Жак (вдясно) работят от външната страна на МКС. Photo credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2713-2019-9-april-spacewalk-complete

Израелската мисия Берешийт успешно коригира параметрите на окололунната си орбита

Снимка на обратната страна на Луната, заснета от разстояние 550 километра. Photo credit : Space IL 

8 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Израелската космическа мисия "Берешийт", която на 4-ти април успешно се превърна в изкуствен спътник на Луната, на два пъти благополучно коригира параметрите на орбитата си. Първата маневра бе проведена на 6-ти април, като главният двигател работеше в продължение на 271 секунди и бяха изразходени 55 килограма гориво. След тази маневра апоселеният (най-отдалечената точка от орбитата) бе намален от 10 400 километра на 750 километра. 

Снимка на обратната страна на Луната, заснета от разстояние 2 500 километра. Photo credit : Space IL 

Втората маневра бе осъществена благополучно днес, на 8-ми април. След приключването й "Берешийт" се озова в орбита с параметри 211 на 467 километра над лунната повърхност. 

Кацането остава насрочено за 11-ти април. 

За повече информация: Space IL

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2711-2019-beresheet-maneuvers-orbit

Американската астронавтка Ан МакКлейн и канадският астронавт Давид Сен-Жак излизат в открития космос днес

8 април 2019 г. 08:05 ч. Днес в около 13:30 ч. българско време астронавтката на НАСА Ан МакКлейн и нейният канадски колега Давид Сен-Жак ще излязат в открития космос, за да преокабелят Международната космическа станция. Идеята е да се осигури резервно електрозахранване за роботизираната ръка "Канадарм 2", която е най-същественият принос на Канада за орбиталния комплекс.

Това ще е 216-тата извънбордова дейност по поддръжката на МКС.

За повече информация: НАСА 

На снимката: астронавтката Ан МакКлейн излезе в открития космос на 22-ри март със своя колега Ник Хейг. Photo credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2712-2019-8-april-spacewalk-preview

Американската космическа мисия Паркър се сближи успешно със Слънцето за втори път

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

6 април 2019 г. 10:30 ч.

Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА "Паркър" вчера извърши успешно второто си облитане на Слънцето по време на орбиталния перихелий, като в момента на най-голямото сближение разстоянието между космическия апарат и звездата ни бе едва 24 милиона километра. Така Паркър изравни миналогодишния си рекорд за най-близко разстояние между Слънцето и земна космическа мисия. 

Екипът на мисията от приложната физична лаборатория "Джон Хопкинс" беше в контакт с "Паркър" посредством антените на Дийп Спейс Нетуърк в продължение на четири часа около перихелия и наблюдаваше състоянието на бордовите системи. Всичко беше в норма, а научните прибори отново успяха да съберат уникални данни за нашата звезда. Тези данни ще бъдат изпращани към Земята в продължение на близките няколко седмици. 

През следващите години "Паркър" все повече ще скъсява дистанцията между него и Слънцето. В един момент роботизираният апарат ще застане едва на 6 милиона километра над повърхността му!

"Паркър" ще направи още една обиколка около Слънцето, след което повторно ще се сближи с него на 1-ви септември на разстояние, сходно с вчерашното. На 26-ти декември апаратът ще облети Венера с цел корекция на орбитата и по време на по-следващото сближение със Слънцето, на 29-ти януари 2020 г., разстоянието между звездата и космическия апарат вече ще е 19.4 милиона километра. После през юли 2020-та - ново облитане на Венера, за да може разстоянието между "Паркър" и Слънцето да е 14.2 милиона километра. И така, все по-близо и по-близо, докато бъдат стигнати гореспоменатите 6 милиона километра. 

Източник: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2710-2019-parker-flies-by-sun-second-time

Преди 11 часа, Last roman said:

айдее, почнахме и клюки да публикуваме...

Позовал съм се на Анатолий Зак, който е много авторитетен журналист. Рядко информацията му е лишена от основание. Не мисля, че и сега е. 

Фолкън Хеви проведе статично огнево изпитание, а Стархопър излетя за втори път!

6 април 2019 г. 10:00 ч. През последните няколко часа две свръхмощни ракети на СпейсЕкс проведоха огневи изпитания. Първо бе извършено статично огнево изпитание на "Фолкън Хеви" като част от подготовката за космическия полет на 9-ти април. Илон Мъск предупреждава - тъй като ускорителите са от типа "Блок 5", това означава, че става въпрос за нова ракета "Фолкън Хеви", която няма много общо с миналогодишната "Фолкън Хеви". Поради това допълнителни изненади и отлагания могат да се очакват. 

Междувременно ракетата "Стархопър", която е прототип на гигантския междупланетен кораб "Старшип", отново излетя. Понеже все още бе привързана с въжета, тя успя да ги опъне до краен предел. Илон Мъск публикува невероятно видео от изпитанието. Натиснете тук, за да го изгледате! 

Кадър от запалването на двигателя на "Стархопър". Photo credit : SpaceX/Elon Musk

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2709-2019-falcon-heavy-starhopper-fire-tests

Работи ли изобщо построеният от Русия спътник за нуждите на Египет?

5 април 2019 г. 21:30 ч. На 21-ви февруари 2019 г. руска ракета "Союз 2" изведе в орбита спътника EgyptSat-A, построен от руската корпорация РКК "Енергия" за нуждите на Египет. Изстрелването за малко не се провали, тъй като настъпи аномалия в работата на третата степен. Въпреки това ускорителният блок "Фрегат" успя да доведе спътника в точната орбита.

Но дали EgyptSat-A изобщо работи? Журналистът Анатолий Зак, който се позовава в Туитър на радиолюбител, сподели, че към настоящия момент не е установено спътникът да излъчва радиосигнали. Освен това не са публикувани никакви снимки от него по основната му работна програма. 

Все още очакваме Русия да потвърди официално тази информация. Но ако тя е вярна, това никак не е добре. EgyptSat-A е третият опит на руснаците да направят действащ спътник на Египет. Първо през 2007 г. е изведен в космоса EgyptSat-1 с планиран 5-годишен експлоатационен срок. Този спътник се поврежда три години след изстрелването. След това през 2014 година е изведен EgyptSat-2, но той аварира само след година работа, тъй като както основният, така и резервният му компютър се скапват. Дали има трета поредна несполука? Очакваме да разберем. 

На снимката - ракетата-носител "Союз 2", която през февруари изведе спътник "EgyptSat-A". Снимка : РКК "Енергия"

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2708-2019-does-egyptsat-work

Първи снимки на Луната от израелската мисия Берешийт

5 април 2019 г. 08:05 ч. Автоматичната станция на Израел "Берешийт", която вчера благополучно се превърна в изкуствен спътник на Луната, изпрати своите първи снимки от орбита. 

Напомням на читателите, че кацането остава планирано за 11-ти април. 

Четете подробната статия за Берешийт на страниците на КОСМОС БГ на този линк

Снимка на Земята и Луната, заснета от "Берешийт". Photo credit : SpaceIL

Снимка на Луната, заснета от "Берешийт". Photo credit : Space IL

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2707-2019-beresheet-first-photos

Армагедон на астероид! Японската мисия Хаябуса 2 спусна взривно устройство върху повърхността на Рюгу!

На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" се крие зад астероида, за да избегне отломките от взрива. Image credit : Akihiro Ikeshita / JAXA

5 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Трябва да ви призная, че дълго време си мечтаех да напиша това заглавие, макар и с риска да бъде възприето като clickbait. Но Брус Уилис репички да яде Тази нощ японската мисия "Хаябуса 2" наистина освободи успешно взривно устройство върху повърхността на астероида Рюгу. Ако детонацията е била осъществена по план, вероятно е издълбан кратер, който ще позволи на учените да разберат какво има във вътрешността на един астероид. 

Към настоящия момент се знае със сигурност, че автоматичната станция "Хаябуса 2" се е спуснала, освободила е 5-килограмовото взривно устройство на астероида, след което безпроблемно се е евакуирала. Предстои да получим потвърждение дали детонацията, която по план е трябвало да стане факт в 05:36 ч. българско време тази сутрин, е била успешна. Това може да отнеме време, тъй като трябва да бъдат заснети снимки с висока разделителна способност на мястото на взрива и да се изпратят към Земята.

Размерът на новообразувания кртер може да е различен според състава на астероида, съобщават от японската космическа агенция JAXA. Ако повърхността на мястото на взрива е песъклива, кратерът може да е с диаметър 10 метра, но ако е скалиста, диаметърът ще е около три метра.

След около две седмици "Хаябуса 2" ще излезе от защитната си позиция зад астероида, където понастоящем се крие от изхвърлените от детонатора отломки, и ще се отправи към стандартната си работна позиция на височина 20 километра от повърхността. След това предстоят да бъдат направени проучвания на новообразувания кратер с бордовите инструменти. Екипът дори се надява, че "Хаябуса 2" ще може да кацне в него, за да вземе проби, които по-нататък да се изследват в наземни лаборатории.

Напомням на читателите, че през февруари автоматичната станция вече успя да събере някои почвени и скални проби от Рюгу. 

Мисията на "Хаябуса 2" продължава - през лятото на тази година предстои да бъде спуснат още един астероидоход "Минерва 2". След това автоматичната станция ще се отправи към Земята. Завръщането на капсулата със събрания материал ще е факт през декември 2020-та година. 

За повече информация: JAXA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2706-2019-hayabusa-2-blasts-ryugu

УСПЕХ: Берешийт е в лунна орбита, Израел е седмата държава със спътник около Луната!

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2704-2019-israel-seventh-country-orbiting-moon

Успех: руски товарен кораб Прогрес МС-11 излетя към МКС

4 април 2019 г. 14:30 ч. Днес в 14:01 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя успешно ракетата-носител "Союз-2.1а" с товарния космически кораб "Прогрес МС-11". Космическият кораб ще се добере до Международната космическа станция за рекордните за руската космонавтика 3 часа и 24 минути.

Получените на Земята данни показват, че отделянето на кораба от третата степен на ракетата-носител е протекло по план. Благополучно са се разгърнали антените и слънчевите батерии. 

На борда пътуват над 2.5 тона полезен товар за астронавтите - храна, гориво, както и множество научни експерименти. Един от тях е "Ряска", в хода на който ще бъде проучено влиянието на условията на безтегловност върху растението водна леща.

Източник: Роскосмос

Кадър от днешното изстрелване [ЦЭНКИ/Роскосмос]

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2703-2019-4-april-progress-launches

3...2...1... запалване! Гигантската ракета Стархопър направи своето дебютно подскачане над Земята!

Кадър от запалването - от туитър акаунта @LabPadre (натиснете тук, за да изгледате цялото видео)

4 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Илон Мъск оповести днес в Туитър, че ракетата "Стархопър", която е пълномащабен прототип на кораба "Старшип", е успяла да проведе своя дебютен съвсем кратък изпитателен атмосферен полет, макар и все още за безопасност да е била привързана с въжета. Вероятно "Стархопър" се е отдалечила от стартовата площадка едва на няколко десетки сантиметра, преди да кацне обратно. 

Така бе положено началото на мащабна изпитателна полетна програма на новия космически кораб, който някой ден може да заведе десетки хора отвъд околоземна орбита, към Луната и Марс. 

Засега ракетата "Стархопър" е екипирана само с един ракетен двигател "Раптор", работещ на метан и кислород. Той позволява на прототипа да се издига малко над Земята и да се завръща. При по-нататъшни тестове, когато "Стархопър" ще се отдалечава от стартовата площадка на десетки метри, ще бъдат монтирани общо три двигателя.

Вече завършеният орбитален кораб "Старшип" ще има 7 двигателя, а неговата ракета-носител "Супер Хеви" ще е с цели 31. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2702-2019-starhopper-conducted-first-hop

Европейската космическа агенция и европейските частни компании ще разчитат все повече на микроспътници

На снимката: космическата мисия "М-Арго", която може да се отправи към астероид още през 2021 година. Image credit : ESA/Jacky Huart

3 април 2019 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Европейската космическа агенция (ЕКА) е създала специализирано звено за работа, свързана със стандартизираните наноспътници от типа CubeSat. По този начин агенцията подава ръка към европейските космически компании за създаването на нискобюджетни мисии. Някои от тези мисии, които понастоящем се подготвят за полет, включват миниатюрна автоматична междупланетна станция за експедиция до астероид и двойна CubeSat мисия за усъвършенстване на технологии по сближение и скачване в орбита. 

В рамките на европейската космическа икономика CubeSat-ите бележат голям ръст. Накратко казано, това са малки спътници с формата на куб с ръб 10 сантиметра. Въпреки ограничения им размер, възможностите да вършат полезна работа са огромни. Миналата година европейската CubeSat мисия "GomX-4B" тестваше уникална система за придвижване с микродвигател, разработен от шведската фирма Наноспейс. Датчиците, горивната камера и соплото могат да се вмъкнат в чип с размер 1 на 2 сантиметра и дебелина 1 милиметър посредством микроелектромеханична MEMS технология. 

През настоящата 2019-та година ЕКА готви изстрелването на три мисии, една от които ще прави измервания по време на обратното навлизане на космическия апарат в атмосферата, а другите две ще изучават озоновия слой и ще осигуряват мониторинг на слънчевата радиация.

"Ние сме работили с множество микро- и средни предприятия в Европа в рамките на този нов сегмент от космическия сектор", съобщава Роджър Уокър, който ръководи новия отдел на ЕКА за работа с CubeSat-и. "Нашите проекти целят да изстреляме множество нови технологии в космоса бързо и на ниска цена, като нашите партньорски компании ще могат да използват тези технологии за комерсиални нужди". За да се постигне целта ЕКА ще използва философията на стегнатото производство, при което се управляват рисковете, гарантира се извличането на максимални ползи и се подсигурява, че мисиите ще бъдат реализирани без отлагания и без да просрочват бюджета си. 

"Тези стандарти се приемат добре от индустриалните ни партньори", смята Уокър и подчертава, че да сложиш печат на одобрение от страна на ЕКА се цени изключително високо в комерсиалния сектор. 

Предстоящите мисии ще допринесат много за напредъка в космонавтиката. Мисията "М-Арго" е междупланетна, тя може да бъде изстреляна още през 2021 година, за да посети астероид. Мисията "Рейс" пък ще тества технологии за скачване, които ще позволят агрегиране на множество спътници на едно място и ще отворят нови хоризонти пред космическото строителство. Някои от проектите ще имат важно приложно значение - в рамките на инициативата "Пайъниър" в космоса ще бъдат пратени сателити за изпитания на иновативни комуникационни системи. Други проекти ще са с важно значение за фундаменталната наука. Двойната CubeSat мисия "FSSCat" ще прави тандемни наблюдения на полюсите. Планира се и важна мисия за тестване на ключов елемент от осъществяването на бъдеща възвръщаема мисия до Марс - оптична локализация и навигация към контейнера, който ще съхранява взетите от повърхността на планетата проби.

Eвропейската космическа агенция ще осигури достъп до нейните контролни зали и наземни станции, за да могат от тях да се възползват университетите, стартъпите и останалите бизнес предприятия. Това ще позволи CubeSat-ите да бъдат подложени на изпитания, за да се оцени тяхната устойчивост към различни видове космически рискове, като например радиацията.

Понастоящем десетки, даже стотици организации и компании се занимават с космически технологии. "Добър показател е сериозната посещаемост на нашите Дни на индустрията за CubeSat-ите", отбелязва Уокър. "Имали сме над 250 участника, които са част от над 150 различни организации. Изглежда, че участието ще е много по-високо по време на следващите Дни на индустрията през юни, когато ще се дискутират различни аспекти от CubeSat сектора". 

За повече информация: ЕКА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2701-2019-esa-cubesat-strategies

Американската космическа компания Стратолонч възобнови изпитанията на гигантския си самолет

3 април 2019 г. 08:05 ч. Уебсайтът Параболик арк оповести, че днес гигантският самолет на Стратолонч е бил изведен на открито, след което са били проведени две изпитания с придвижвания върху пистата. Така самолетът е една стъпка по-близо до първия си полет. 

Напомням на читателите, че компания Стратолонч беше основана от предприемача Пол Алън. Идеята на Алън бе с помощта на гигантски самолет да бъдат извеждани ракети до определена височина, след което те да се отправят към орбита. Така по неговия замисъл трябва да се пестят средства и да се осигурява по-голяма товароподемност. Построеният самолет е по-голям дори от ракетата "Сатурн 5", извеждала хора към Луната! 

За съжаление през октомври миналата година Алън почина и бъдещето на Стратолонч остана неясно. В началото на 2019-та компанията прекрати работата по специализирана ракета-носител, която да лети от борда на самолета, а голяма част от работещите бяха съкратени. Сред много космически ентусиасти тези събития бяха изтълкувани като признаци за предстоящата смърт на начинанието. Уви, наследниците на Пол Алън не споделят неговата страст към космоса. 

Въпреки всичко изглежда, че работата по самолета-носител все пак ще продължи! Изпитанията му отново са в ход, а основната причина за забавянията се оказват лошите метеорологични условия в района на Мохаве. Ако всичко мине наред и самолетът се отправи към небето, в близко бъдеще от борда му ще бъде осъществено изстрелване на космическа ракета "Пегас", собственост на Нортроп-Груман.  

На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети "Пегас". Image credit : Stratolaunch

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2700-2019-stratolaunch-resumes-testing

Успех: китайската компания ЛинкСпейс изстреля ракета на пробен атмосферен полет и я върна на Земята!

На снимката: китайската ракета на ЛинкСпейс се завърна на стартовата си площадка след успешен полет на 27-ми март. Photo credit : Linkspace

3 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Китайската частна космическа индустрия е една стъпка по-близо до това да се сдобие с възвръщаема космическа ракета, след като фирмата ЛинкСпейс проведе успешно изпитателен атмосферен полет. Миналата седмица, на 27-ми март, 8-метровата ракета "RLV-T5" излетя, отправи се на височина от 20 метра, след което отново се завърна на стартовата си площадка.

Според информация от компанията в близко бъдеще ракетата ще бъде изстреляна на височина от 1000 метра. След като ЛинкСпейс овладее полетите на все по-големи и по-големи височини, ще се стигне и до създаването на носител от орбитален клас "НюЛайн-1", който ще може да извежда спътници. 

Засега напредъкът на ЛинкСпейс напомня на ранните опити на СпейсЕкс за създаването на възвръщаеми ракети. В периода 2012-2013 година компанията на Илон Мъск изстрелваше прототипа "Грасхопър" на степените за многократна употреба на "Фолкън 9". Първо "Грасхопър" летя на височина 1.8 метра, след това на 5.4 метра, после на 40, 80 метра, а по време на последните му мисии бе достигната височина от над 700 метра. Днес степените на "Фолкън 9" редовно се завръщат на Земята след благополучните си извеждания на спътници и кораби в орбита.  

Очевидно е, че ЛинкСпейс следва установените практики на Мъск. От демонстрирания напредък на компанията бихме могли да заключим, че сегашното развитие на комерсиалната космонавтика в Китай е на нивото на американската компания СпейсЕкс през 2012 година. Ще мине още много време, преди частната китайска космонавтика да догони американското предприемачество. Знаем обаче със сигурност, че китайците са търпеливи, упорити, преследват целите си и накрая успяват. Би било страхотно, ако през следващите няколко години не само на Запад, но и на Изток има компании с възвръщаеми космически ракети. От това човечеството може само да спечели. 

За повече информация: ЛинкСпейс

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2699-2019-linkspace-success-rocket

Израелската мисия Берешийт засне прощална снимка на Земята, пристига в орбита около Луната този четвъртък

2 април 2019 г. 08:05 ч. Ръководството на израелската мисия "Берешийт" съобщи, че на 31-ви март космическият апарат прелетя за последен път край Земята от разстояние 1 700 километра. Екипът е успял да получи една прощална снимка на планетата ни от разстояние 16 000 километра.

Пристигането в окололунна орбита ще е факт този четвъртък. Ако всичко мине наред, кацането ще се случи около 11-ти април. Понеже това ще е първо спускане на лунната повърхност от частна организация, фондация Екс Прайз ще присъди награда на Спейс Ай Ел от 1 милион долара. Но само ако всичко мине успешно! 

За повече информация: Спейс Ай Ел

Снимка на Земята, заснета от "Берешийт" на 31-ви март. Photo credit : Space IL

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2698-2019-beresheet-to-arrive-moon-soon

Учените потвърдиха: на Марс има метан! А живот?

Предполагаем кръговрат на метан на Марс. Image credit : ESA

2 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Има ли живот на Марс? Това е въпрос, който занимава учените от десетилетия. Но на него е много трудно да се даде отговор, още повече, че множество космически апарати са кацали на повърхността на планетата и нито един от тях не е заснел с камерите си организми, които да проявят активност пред камерите, да се движат или да се развиват. Затова изследователите търсят най-вече признаци на отминал или настоящ микроскопичен живот. Един от начините, по който това може да стане, е като се проучват биомаркерите - елементи, изотопи, молекули или природни явления, които биха могли да са показател за наличието на такъв живот. 

Метанът е важен биомаркер, защото газът не е устойчив и се разрушава много бързо чрез атмосферните процеси. Ако той бъде открит в атмосферата на Марс, това е сигурен признак, че планетата е или е била активна. Това може да е биологическа активност - т.е. метанът да се е образувал от бактерии, но може и да е показател за геологична активност. Така че установяването на метан все още не е категорично доказателство, че на Марс има живот, но е важна стъпка в тази посока. Ето защо през 2016 г. Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) изпратиха към Червената планета съвместната мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а основната й задача е да търси следи от редки газове като метан. 

Но откритието, за което става въпрос днес, е направено от марсохода на САЩ "Кюриосити" и старата, но все още функционираща орбитална мисия на ЕКА "Марс Експрес". 

Търсенето на метан на Марс в миналото винаги е водило до недостатъчно категорични резултати. За пръв път е загатното за наличието на газа през 2003 година, след проучване с наземни телескопи. През 2004 г. "Марс Експрес", отново съвместно с наземни телескопи, изпраща резултати, които предполагат за наличието на метан в концентрация от 10 ppb (частички на милиард). Но следващата стъпка, а именно потвърждаването на метан от самата повърхност на Червената планета, се оказа по-трудна. Мощният марсоход "Кюриосити" кацна в марсианския кратер Гейл през 2012 година и той има прибор, наречен Tunable Laser Spectrometer (TLS), притежаващ възможността да установи наличието на газа. 

Първите измервания през 2012 година бяха неуспешни - няма метан в концентрация от над 5 ppb. Следващите, през 2013 година, също доведоха до отрицателен резултат.  Но съвсем в края на 2013-та и през 2014 година на няколко пъти "Кюриосити" засече метан в атмосферата с концентрация от около 7.2 ppb.

Потвърждаването на измерванията от марсохода чрез независим източник бе трудна задача. Затова учените, работещи с прибора Planetary Fourier Spectrometer на борда на "Марс Експрес", направиха повторен анализ на събраните данни от орбита през 2013 и 2014 година. Резултатите са категорични: метан има! Заключенията на изследователите бяха публикувани вчера в научното списание Nature Geoscience. 

Въпреки вълнуващото откритие, ние все още не знаем какъв е източникът на метан - биологичен или геологичен. Освен това наличието на газа не е показател, че дори и да е получен от биологични процеси, става въпрос за съвременен живот. Възможно е образуването на метана да е станало в далечното минало и той да се е натрупал в резервоари под повърхността, а сега просто да излиза.

Изследванията на атмосферните процеси на Марс тепърва ще продължат. Мисията на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е започнала своите основни проучвания едва през 2018-та и ще мине време, преди да бъдат получени категорични резултати. Но ако тя също потвърди наличието на редки газове като метан, ще бъдем още една крачка по-близо до разрешаването на загадката за марсианския живот. 

За повече информация: ЕКА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2697-2019-methane-mars

Първи април - международен ден на критичното мислене

Така да се каже, истинската форма на Земята

1 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Мисля си, че за пръв път научих за празника на шегата (или празника на лъжата) в зората на 90-те години, когато още бях ученик в началното училище. Тогава България все още се съвземаше от 45-годишно тоталитарно робство и западните привички и обичаи тепърва ставаха популярни. Дядо Мраз, който ми подаряваше автомобилчета с дистанционно докъм 90-та година, изведнъж метаморфозира в Дядо Коледа, но промяната му се оказа типично отражение на българския преход - нито напомня на руския Дедушка Мороз, нито на западния Санта Клаус. У нас Дядо Коледа пие кока кола, но още се вози в шейната със Снежанка. Както и да е, това са подробности.

Та за първи април беше думата. Случката, за която ви разказвам, се случи преди около 25-26 години на същия този ден. Една съученичка информира нашия клас тържествено, че е денят на шегата и е време да шокираме госпожата с някакъв майтап. А на въпросния 1-ви април хиляда деветстотин деветдесет и някоя си имахме изобразително изкуство. Съученичката ми реши, че няма нищо по-оригинално от това да си залее ръката с половин шише червена темперна боя - при това стара, на бучки. За да се престори, че е паднала и си е ударила ръката жестоко и кръвта й не просто изтича, ами е взела вече да се съсирва!  

Учителката почти незабавно хвана майтапа и бързо прати шегаджийката да си изтърка ръката в тоалетната. Но аз бях възхитен от номера - дотолкова възхитен, че нямах търпение да го приложа вкъщи. И играчката щеше да стане плачка - лицето на майка ми прежълтя, а и до сега не си спомням да съм виждал друг момент, когато баща ми да е бил толкова уплашен. Добре че набързо се измъкнах с "майтап, бе, хора", та се отървах само със здраво конско, а не с тупаник, какъвто заслужавах. 

Годините след това си минаваха, а майтапите на 1-ви април продължаваха всяка година. Междувременно хората посвикнаха с тях, както посвикнаха с Дядо Мраз и празнуването на Хелоуин. Забеляза се и една друга тенденция - все повече медии се включваха в празника, разпространявайки фалшиви новини, или както вече са известни с думата "фейк нюз". Това продължи до момента, в който първи април не се превърна в единствения ден в годината, в който се съмняваш дали това, което четеш, е истина. 

"Първи април престана да бъде забавен в момента, когато социалните мрежи показаха колко лековерен е останалият свят", пише в Туитър журналистът Ендрю Милър.

Забележително е колко е огромен броят на хората, които вярват на всичко, което прочетат - само защото го има в интернет. Антиваксърство. Конспиративни теории. Нов световен ред. Илюминати и световни елити. Рептили. Плоска земя - всичко това се разпространява свободно из публичното пространство.

И това, което е най-лошото - хората оправдават вярванията си под предлог, че "мислят критично". От известно време обикалям из псевдонаучните групи във Фейсбук. Какво ли не забелязвам. "Аз не вярвам на Нютон и Айнщан, защото те са били масони". "Не вярвам на учебника по физика, защото училището ни лъже". Скептици, бе! За какво да вярваме на глупостите, които официалните органи ни казват? Лъжат ни! Пръскат ни с вируси от небето! После си продават скъпите ваксини, че да се пазим от вирусите. И Земята е плоска! 

Тази тенденция е потвърдена и от научната общност. Според статия, публикувана през 2016 г. в научното списание Cultural Sociology, всички вярващи във всевъзможни псевдонаучни теории и конспирации се възприемат като критични мислители. Модерните институции в лицето на държавата, индустрията, медиите, научните институти са част от пропагандата, която пречи на останалите да забележат истината. В англоезичния конспиративен свят неподдаващите се на конспирациии са наричани с думата "sheeple" (съставна дума от sheep=овце и people=хора). За разлика от стадото, което се води по пропагандата, привържениците на конспиративни теории и псевдонаука са истинските скептици. Това е една от основните причини, поради която псевдонауката е толкова популярна. С подобен хитър и манипулативен ход псевдоучените се разграничават от стигмата на осмиващите ги епитети като "псевдоучени" и "конспиративни откачалки" и си създават обществен имидж на рационални хора. Съответно, трупат нови почитатели. 

В реалността обаче те не са рационално мислещи. И в никакъв случай не са скептици. Както вече нееднократно съм подчертавал на страниците на сайта, псевдоучените, подобно на всички останали хора, си имат свой светоглед, към който се придържат пристрастно и безкритично - в случая всемогъществото на елитите. Те са приели да вярват емоционално в този светоглед и едва впоследствие започват да рационализират, за да оправдаят вярванията си. Така псевдоучените са като коне с капаци - виждат само това, което искат да видят. Но тупайки се в гърдите, че са рационални, те никога не биха признали, че не уважават познанието и науката. Даже плоскоземците бягат панически от определението "псевдоучен". Те ще кажат, че признават научните изследвания. И то си е така - признават ги, стига да са направени от представителите на тяхното общност и да потвърждават вярванията им. 

Те такива мисли ме заливат на днешния първи април. Тоталното съмнение, тоталното отрицание на "мейнстрийма" води, парадоксално, до тотална възможност да повярваш на всичко останало, независимо колко безумно е то. Благодарение на интернет днес границата между знаещия и глупака, между експерта и лаика, между журналиста и блогъра-аматьор, е размита. Светът прилича на голям селски мегдан, на който всеки се надвиква. Всеки в гордостта си се заблуждава, че знае много, а в реалността никой от нас не може да е специалист по всичко, поради което всички в някаква степен сме невежи. Някои повече, други - по-малко. 

Поради тази причина бих препоръчал повече да се чете и да се обръща внимание на традиционната наука и на общоутвърдените средства за масова комуникация. Не защото не е възможно и те да бълват от време на време глупости и пропаганда (затова наистина е важно да си имаме едно наум и да се съмняваме), но обикновено в тези области говорителите се подбират на базата на тяхната експертиза и шансът да допуснат сериозен гаф е много по-малък, отколкото ако се вслушаме в лаиците и пишман многознайковците. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2696-2019-1-april-skepticism

ЕКСКЛУЗИВНО!!! България ще изпрати трети човек в космоса!

На тази красива снимка е отбелязано излитането на руския космически кораб "Союз МС-12" с един руски космонавт и двама американски астронавти. Може би такъв кораб ще изведе третия български космонавт? Photo credit : NASA/Bill Ingalls

1 април 2019 г. 01:21 ч.

Светослав Александров. Невероятно, но факт! Частната организация Граждани за технологичен напредък в България (ГТНБ) обяви намерението си да изпрати нов български космонавт в орбита.

Полетът може да стане факт още в рамките на близката петилетка. 

Понеже подобно начинание е непосилно за частна структура, включително българска, ГТНБ ще се обърне към правителството, за да се потърси финансиране, както и за помощ да се избере на какъв космически кораб ще лети новият български космонавт. Решението за избор на космически кораб ще е трудно. Вариантите са следните: вече употребяван американски пилотиран кораб на Върджин Галактик или СпейсЕкс, неизползван руски кораб "Союз" или да се направи заявка за полет на руския кораб "Федерация", който обаче все още не е готов.

По икономически причини предпочитаният избор е да се вземе кораб втора употреба, но това не се подкрепя от всички.

"Стига сме купували бракуваните боклуци на Запада", споделя анонимен събеседник от ГТНБ. "Независимо дали става въпрос за стари коли, стари самолети или стари космически кораби, няма значение. Каквото изхвърлят в САЩ, ние го взимаме, все едно сме просяци". 

Затова не е изключено да се спрем на кораб "Союз", който обаче е твърде скъп. Вариант за полет на "Федерация" също е възможен, но корабът още не е завършен. Затова може да се направи предварителна заявка "на зелено", която ще ни излезе доста по-евтино. А космонавтът ни ще лети, когато "Федерация" влезе в експлоатация.

"Ако трябва, ще чакаме", категоричен е събеседникът. "И за МиГ-35 чакаме от 2007 година досега, но нещата все пак се случват. Може би бавно и полека, но се случват. Та те сякаш западняците нямат отлагания?" 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2695-2019-1-april-bulgarian-cosmonaut

Китайският луноход Юту 2 се събуди отново след суровата лунна нощ. Публикувани са нови снимки!

Нова снимка на повърхността на Луната, заснета от китайския луноход "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP

31 март 2019 г. 23:15 ч.

Светослав Александров. Според информация, разпространена от китайската космическа агенция CNSA, луноходът "Юту 2", който се намира на обратната страна на Луната, се е събудил успешно в петък след суровата лунна нощ и е заработил отново. Вчера стационарният апарат "Чанг' e 4" също се е активирал и е възобновил научните си наблюдения.

Екипът на мисията е публикувал следните нови снимки:

Photo credit : CNSA/CLEP

Напомням на читателите, че на 3-ти януари тази година спускаемият апарат "Чанг'e 4" с лунохода "Юту 2" извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната. В хода на мисията бяха отбелязани редица успехи - в това число за пръв път семена на растения (памук) покълнаха и поникнаха в малка оранжерия, разположена на лунната повърхност! 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2694-2019-march-yutu-wakes-up-again