SAlexandrov

Може ли учен да вярва във Възкресението?

Големият популяризатор на науката Карл Сейгън е твърдял, че "изключителните твърдения изискват изключителни доказателства". Разбира се, не бихме могли да кажем, че той е изобретил фразата - подобна мисъл е изказвана от Лаплас и от Дейвид Хюм, за когото ще стане дума след малко. Това няма значение - от всички учени се очаква да бъдат скептици по отношение на изключителните твърдения. Може ли тогава един истински учен да вярва във Възкресението на Христос - а ако това не е изключително твърдение, какво друго би било?

Но макар че изследователите сме призвани да бъдем скептици, ние нямаме право да сме отрицатели и циници. Ние сме длъжни да изследваме всеки проблем в светлината на доказателствата и ако има достатъчно доказателства, може да приемем дадено твърдение за истина. Не може да си позволим да си кажем "независимо от доказателствата, аз няма да повярвам". Нужно е да подходим към доказателствения материал с отворено съзнание. В противен случай ще попаднем в един кюп с псевдоучените - антиваксъри, плоскоземци и т.н., при които, няма значение какво доказателство им представиш, те все ще твърдят, че твоите доказателства не са никакви доказателства и че всъщност няма доказателства.

Затова е хубаво, преди да поразсъждаваме по темата за Възкресението на Христос, да си зададем въпроса: ние готови ли сме да си изградим обосновано мнение на базата на доказателствата, независимо от това накъде ще ни насочат? Наистина ли искаме да знаем дали Христос е възкръснал или не, или вътрешно в себе си сме предубедени и търсим да подберем само тези доказателства, които да наклонят везната в едната или другата посока?

Но най-важното: какво би било достатъчно, за да повярваме във Възкресението?

Много изследователи са предубедени натуралисти. Те следват философията на същия този Дейвид Хюм, един от патроните на скептицизма и натурализма. Хюм е твърдял следното: чудесата противоречат на природните закони, поради това не съществуват. Но това е аксиома, която се приема априори. Ние отворени ли сме към това да повярваме в съществуването на събитие, което може да се приеме за чудо? Ако сме предубедени - т.е. вярваме в чудеса по принцип или не вярваме по принцип, значи съзнанието ни не е достатъчно открито. Резултатът от нашите "проучвания" ще е нещо като прочутата "Библия на Джеферсън". За незапознатите пояснявам - американският президент Томас Джеферсън е решил, че няма как Иисус да е творил каквито и да е чудеса, следователно решил да изреже всички части от Евангелията с препратки към свръхестественото и накрая сглобил една история какъв е бил според него истинският живот на Христос.

Очевидно е, че няма как да задоволим най-строгите изисквания на натуралистите. Нямаме машина на времето и няма как да пратим камера в момента на смъртта на Христос, за да видим дали той ще възкръсне. По онова време не е имало лаборатории и микроскопи, че да анализираме процесите на клетъчно ниво. Единственият човек, който е изразил желание да бръкне в раните и да провери дали наистина тая работа е реална, си е отишъл отдавна от този свят.

Но това не означава, че положението е безнадеждно. Възкресението на Христос е историческо твърдение и като такова ние следва да се позовем на историческите находки. А има твърде много находки - както археологически, така и текстуални (от библейски, небиблейски, апокрифни източници), които си струва да бъдат обсъдени.

За много хора това не би било достатъчно - нали става въпрос за индиректни сведения, а не за директни. Нека обаче да кажа следното: когато дискутираме дадена проблематика, би следвало да се отнасяме с единен стандарт към това, в което избираме да вярваме. В продължение на дълги години учените нямаха пряко изображение на черна дупка - и все пак съществуването на черните дупки се приемаше за даденост на базата на изчисления и индиректни сведения. Първата снимка на черна дупка бе получена преди броени дни - при това не става въпрос за истинска снимка, а за визуализация на данни, получени от радиовълнови наблюдения.

Същият стандарт трябва да се приложи и в сферата на историята. Не може към Христос да подхождаме по-иначе, отколкото към другите исторически личности.

Нека да започнем от лесното - Христос е историческа личност. Той не е митологична фигура. Налага се да започна оттук, защото не само многоуважаемият атеист проф. Ричард Докинс е привърженик на схващането, че съществуването на Иисус е измислица. Към този момент разполагаме с над 5 700 древни манускрипта за  Христос, повечето от тях датирани от 2-ри и 3-ти век. Няма друга историческа личност, за която да има толкова много сведения. За сравнение до ден днешен са останали 3 манускрипта от Тацит, 200 от Светоний, 75 от Херодот и 20 от Тукидид. Никой обаче не подлага на съмнение съществуването на Херодот или Тукидид.

Най-древният археологически фрагмент от Евангелието, P52, се датира на около 100-175 г. сл.н.е. Това означава, че са минали около две поколения от живота на Христос до появата на първото археологическо доказателство за неговото съществуване. За някои това е достатъчно дълъг период, за да се усъмним. Но в сравнение с други исторически личности, периодът е много кратък! Най-ранните запазени свитъци за Тацит и Светоний се датират от 9-ти и 11-ти век, а те са живели 800-1000 години преди това. И въпреки това много историци считат Тацит за достоверен.

По данни от Livescience, има исторически консенсус за множество факти от живота на Христос: за това кога е роден, за кръщението му от Йоан Кръстител, за това че скоро след кръщението си е започнал да проповядва за Божието царство, за това, че е станал известен изцелител (много повече истории за изцеления са разказвани за Иисус, отколкото за всяка друга личност в еврейската традиция), за екзекуцията му от римските власти, както и за това, че след кръстната смърт Иисусовите ученици са преживели откровения, че той е жив, след което започнали да го провъзгласяват за Господ и Син на Бога.

Нека да не забравяме и празната гробница - факта, че труп никога не е бил намерен. Според изследване от историка Гари Хабермас, публикувано в рецензираното списание Journal for the Study of the Historical Jesus, има преобладаващ консенсус за съществуването на празна гробница. В един свят, който е бил толкова враждебен, че безцеремонно е екзекутирал Христос, най-лесното нещо, което властта би могла да направи за дискредитиране на ученията му (особено твърденията, че ще възкръсне), е ако трупът му си е стоял там и се е видяло, че нищо свръхестествено нямало да стане. Но труп така и не се появил. Всякакви алтернативни теории за изчезването на тялото са несъстоятелни - включително тази, че учениците са го откраднали. Самото Евангелие на Матей повдига въпроса за евентуална кражба, само за да го обори, тъй като не се вписва в общата картина. Първо отчитаме, че гробът е бил охраняван от римски войници. Второ, екзекуцията на Христос е била шокираща за учениците, те са били уплашени, че скоро и те са щели да бъдат погнати, следователно е нямало смисъл да са ровичкали из гробницата и да се преструват, че Христос е възкръснал.

Текстуалните доказателства за наличието на необичайно събитие са много силни. Към тях можем да добавим и необичайната промяна в последователите на Христос. Истината е, че хората се променят твърде рядко - те си имат устойчив светоглед, който е непоклатим до момента, в който не преживеят някакво преломно събитие. А първоапостолите са се превърнали от наплашени и колебливи хора в нахъсани евангелизатори, готови да си дадат живота за него.

Има твърде много сведения, които, взети заедно, осигуряват сериозно основание да се вярва във Възкресението. Биха ли убедили те крайните отрицатели? Лично аз се съмнявам. Човешката природа е такава, че всеки от нас е склонен към измислянето на рационализации за всяко едно твърдение, дори ако тези рационализации не са подплатени с факти. Така например историкът и атеист Барт Ерман е бил привърженик на схващането, че Иисус е погребан в общ гроб. По-късно Ерман се отказал от мнението си за общия гроб и станал поддръжник на идеята, че вероятно Христос е бил оставен да бъде изяден от животните като част от кръстното наказание, тъй като дори в Античността хората са държали на приличните погребения.

Изключително ли е твърдението, че Иисус е възкръснал от мъртвите? "Безспорно", пише Денис Александър, директор на института Фарадей за наука и религия. "В науката се сблъскваме с множество изключителни твърдения: че Вселената е започнала с Голям взрив, че модерните хора са резултат от продължителен еволюционен процес, простиращ се 3.8 милиарда години назад в миналото. Тези събития не могат да бъдат възпроизведени по експериментален път. Затова ние, учените, вярваме в подобни исторически събития на базата на процеси, които следват философската рационализация, известна като "заключение според най-вероятното обяснение"."

Така Възкресението на Христос може да се възприеме като най-вероятното обяснение за случилото се. Иисус е бил измъчван, умрял е, а тялото му е било вардено от римски войници. Въпреки това гробницата се оказала празна. Ако тялото е било откраднато, със сигурност властите са щели бързо да го открият. "За разлика от останалите велики религиозни лидери в човешката история, днес няма гробница на Иисус, която да бъде посещавана от поклонници", категоричен е Александър.

"По отношение на Възкресението на Иисус, няма доказателство за противното - т.е. идентифицируемо тяло", категорична е Сара Роелс, еволюционен биолог. "Като свръхестествено, случило се еднократно историческо явление, ние не може да очакваме да бъде дефинитивно потвърдено или отречено от научен опит. Това обаче не отхвърля наличието на друг тип доказателства, които подкрепят вероятността за съществуването на Възкресението като истинско събитие, вплетено в цялата история на Евангелието. Доказателствата включват, но не са ограничени до: записи на показания на свидетели, странности на Библейския текст в сравнение с други исторически и религиозни текстове, личен опит. Когато бъдат осмисляни поединично, тези доказателства не са поразяващи, но взети заедно клонят към реалността".

"Една от причините, поради които намирам свидетелствата в Новия завет за разпятието и възкресението за достоверни, е че концепцията за разпънат месия не е това, което израилтяните от онова време са очаквали и за което са мечтаели. Ние сме свикнали като чуем "месия" да си представяме нещо духовно, но то просто означава човешки лидер, помазан от Бога, когото израилтяните са очаквали да бъде издигнат, да премахне чуждото иго и да възстанови славната епоха на царството на Давид. Кръстното разпятие не е било част от тази картина. Не без основание Павел казва, че идеята за разпънат месия е "глупост за езичниците" и "съблазън за юдеите". В евангелията виждаме как повечето от последователите на Иисус са го зарязали след арестуването. Петър се отрекъл публично, а останалите мъже се разбягали. Само жените и Йоан, който вероятно е бил твърде млад, за да се приеме от властите за заплаха, са останали верни на него, но не защото са го виждали като месия, а защото са го обичали", твърди проф. Денис Венема от университета Тринити Уестърн. "Имало е и други претенденти за месии, за които знаем около този период, и някои от тях са пострадали от римляните по подобен начин. Но както можем да предположим, че е станало, последователите им се разбягали след смъртта на лидера им. Това, което виждаме в християнството, е различно от предишните месиански течения. Виждаме жени и мъже, които са били ученици на Иисус, да твърдят, че са го виждали повторно. Апостол Павел в своите писания се позовава на очевидците на възкръсналия Иисус - в един от случаите 500 души едновременно са го видели. Павел отбелязва, че повечето от тези свидетели са били все още живи във времето, когато е писал. Ние забелязваме доскоро деморализирани и разпръснали се последователи, които вече публично и смело прокламират, че Иисус е Господ и Спасител - политически термини, които следва да бъдат отправяни само към Цезаря.  С други думи те са прокламирали, че разпънатият Иисус не е бил провален месия, а истински император на целия свят. Това е била огромна дързост".

https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2019/04/23/scientist-believes-resurrection/

Откритие: френският сеизмометър, доставен на Марс от американската мисия ИнСайт, установи наличието на трусове!

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2741-2019-insight-first-quake-detected

Руско-немската обсерватория Спектр-РГ тръгва към Байконур за изстрелване на 21-ви юни!

На снимката: руско-немската космическа обсерватория "Спектр-РГ" преди изпращането към космодрума Байконур. Photo credit : Roscosmos

23 април 2019 г. 17:15 ч.

Светослав Александров. Най-сетне! След дълго чакане и отлагания един от научните проекти, ръководени от Русия, ще достигне до стартовата площадка. Обсерваторията "Спектр-РГ" ще отпътува утре, на 24-ти април, към космодрума Байконур. Там тя ще бъде подложена на финалните изпитания и ако всичко мине наред, изстрелването ще е на 21-ви юни.

"Спектр-РГ" ще изучава космоса в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Обсерваторията се състои от два телескопа: ART-XC, създаден от Русия, и eROSITA, създаден от Германия. Космическата платформа, към която телескопите са прикрепени, представлява модифицирана спътникова платформа "Навигатор", построена от НПО "Лавочкин". Първоначално изстрелването на "Спектр-РГ" бе планирано за 2013-та, но после бе отложено за 2016-та, 2017-та, 2018-та и чак сега започва подготовката за пуск през 2019-та година.

Ракетата-носител ще е "Протон-М" с ускорителен блок "ДМ-03". Обсерваторията трябва да бъде изведена в точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце", на разстояние от около 1.5 милиона километра от Земята.

Това означава, че "Спектр-РГ" е първата научна мисия след разпадането на СССР, която е ръководена от Русия и която ще достигне до междупланетното пространство, стига да е успешна. 

Източник: Роскосмос

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2740-2019-spektr-rg-to-depart-to-baykonur

Преди 5 часа, makebulgar said:

Че как откъде е тази информация. То си се вижда от снимките че ракетата е някаква бутафория обвита с фолио за готвене или малко по-дебел алумин. 

 

Не знам какво се вижда от снимките, но по писанките ти разбирам, че си попил доста добре от пропагандата на ватниците. 

Използването на алуминий в изработката на космически изделия е ... напълно нормално. Това не значи, че продуктът не е функционален. Прочие, путинофилите използват същата "аргументация", за да оспорват програма "Аполо" - понеже лунният модул бил обвит в готварско фолио, няма как да е кацнал на Луната. Абсолютно неграмотно и емоционално изказване. 
А що се касае, че това е бутафорна ракета... това запалване не прилича на бутафория: 

Без отлагания в графика на СпейсЕкс засега: следващият кораб Драгън излита на 30-ти април

22 април 2019 г. 20:10 ч. Въпреки сериозната авария, свързана със загубата на рециклирана капсула "Крю Драгън" по време на тестово изпитание, няма да има отлагания за по-голяма част от мисиите на СпейсЕкс през следващите месеци. НАСА потвърди днес, че изстрелването на кораба с провизии "Драгън" остава насрочено за 30-ти април. 

Това бе очаквано - "Крю Драгън" използва двигатели "Супердрако", каквито няма на стандартния "Драгън". Щеше да е различно, ако аномалията беше породена от компонент, който е общ за двата кораба. Разбира се, план-графикът на самия "Крю Драгън" може да претърпи по-нататъшни отлагания. Все още предстоят да бъдат изпитани системите за аварийно спасяване по време на полет, преди да се пристъпи към изпращане на астронавти в орбита. 

Снимка от изстрелването на кораб "Драгън" през декември. Photo credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2738-2019-dragon-no-delay

Тримата членове на кораба Юнити, които достигнаха до космоса през февруари, бяха наградени с астронавтски значки

22 април 2019 г. 20:20 ч. Членовете на екипажа на кораба на Върджин Галактик "Юнити", който през февруари достигна успешно до космоса, бяха наградени с астронавтски значки от Федералната авиационна администрация на САЩ. Така пилотите Дейв Маккей и Майк Масучи, както и тяхната колежка Бет Моузес, получиха официално признание, че са астронавти. 

Напомням на читателите, че в рамките на последните пет месеца Върджин Галактик на два пъти изпрати "Юнити" до космическото пространство. Това бяха първите пилотирани космически полети на САЩ след пенсионирането на космическите совалки през 2011 г. 

За повече информация: Параболик Арк

На снимката: реакцията на първата комерсиална астронавтка Бет Моузес след като за пръв път видя Земята от космоса по време на полета си през февруари. Photo credit : Virgin Galactic

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2739-2019-vg-astronauts-awared

Всеки път, когато говорим за аномалии и аварии, трябва да отчитаме контекста

Космическият кораб "Крю Драгън" броени мигове преди завръщането си през март. Photo credit : NASA TV

22 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Извън всякакво съмнение е, че първите четири месеца от 2019-та година бяха едни от най-успешните за космическата компания на Илон Мъск - СпейсЕкс. В рамките на съвсем кратък период от време се случиха следните три неща: започнаха полетните изпитания на прототипа на новия междупланетен кораб "Старшип", за пръв път свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" изведе комерсиален спътник в орбита, след което и трите ускорителя на първата степен се върнаха на Земята, а корабът "Крю Драгън", който ще доставя астронавти на МКС, проведе своята дебютна мисия. 

Но и при трите случая се случиха някои аномалии и аварии. Седмици преди да започнат тестовете на "Стархопър", силните тексаски ветрове отнесоха върха на ракетата. Централното ядро на "Фолкън Хеви" се прекатури след завръщането си в морето поради морските бури. И сега, в неделя, върнатата капсула на "Крю Драгън" се разпадна след като бе подложена на изпитания. 

Човек със славата на холивудска знаменитост като Илон Мъск е напълно нормално да бъде съпътстван от венцехвалещи го безкритични фенове, които раздуват успехите му и омаловажават неговите провали. Съответно е нормално да има и хейтъри, които само и единствено го плюят за всяка авария, докато са слепи за триумфите.  

Но за да можем да говорим обективно за възходите и паденията, ние трябва да ги поставим в конкретния контекст. Това е нещо, което винаги съм се опитвал да правя на страниците на КОСМОС БГ - въпреки че от обвиненията в необективност никой анализатор не е избягал, включително и аз. 

Когато коментирам руската космонавтика, контекстът е следният: космическите ракети и кораби "Союз" са извеждали множество хора в орбита и не е имало загуба на екипаж от 1971 година. През последните няколко години обаче аварийността им се повиши рязко, което кулминира с катастрофата на "Союз МС-10" през октомври, при която екипажът успя да се спаси. В рамките на този контекст изводът е следният - вина за влошаването на качеството на космическите услуги не бива да се търси в самите ракети и кораби - те са добри. А в странични фактори като неуспешни реформи, ниски заплати, лоша политика, корупция, недобре обучен персонал, застаряване на наземната инфраструктура.  

Когато коментирам Боинг, контекстът е следният: това е аерокосмически гигант на САЩ с над 100-годишна история. Боинг са получили близо два пъти повече пари за разработката на новия пилотиран кораб "Старлайнър" в сравнение със СпейсЕкс, при това за разлика от СпейсЕкс имат десетилетен опит в създаването на летателни апарати. Нормално е да се очаква, че трябва да има явен резултат и да са една крачка по-напред в сравнение с останалите. Когато това не е така, ние търсим причините в бюрокрацията и лошата фирмена политика, която е изместила фокуса върху усвояването на парите, а не върху създаването на работещ продукт. 

Какъв е контекстът на авариите на СпейсЕкс? На страниците на National Space Society има прекрасна статия от Дейл Скран по темата. Ето акцентите: 

-СпейсЕкс имат амбициозни цели - т.е. има рискове, които произлизат от това да се опитваш да правиш нови неща. 

-Изпитанията на компанията са реалистични и интензивни

-Изпитанията са фокусирани върху смъкването на цената. Изпитанията не са фокусирани върху това СпейсЕкс да има добра репутация за външните хора. 

В случая с "Фолкън Хеви" : никой друг до този момент не е връщал успешно компонентите на свръхтежка ракета. Никой друг освен СпейсЕкс не е успявал да прибере благополучно централното ядро върху плаваща платформа, но дори и те са се провалили при първия си опит през 2018-та. При изстрелването на "Фолкън Хеви" компанията е искала да удовлетвори изискванията на клиента си, според които извеждането на спътника е трябвало да стане максимално бързо. Поради тази причина работата по робота, който е трябвало да застопори степента към плаващата платформа след завръщането й, не била завършена в срок. Напълно очаквано степента се преобърнала. 

Все още е трудно да говорим относно подробностите за аномалията на върнатата капсула на "Крю Драгън", но основната картина е ясна: СпейсЕкс се опитват да направят нещо изцяло ново. В стандартната практика на НАСА такъв проблем никога не би могъл да възникне, защото американската космическа агенция като правило не използва капсули за многократна употреба. СпейсЕкс се сблъскват с трудности, тъй като отново се опитват да разширят максимално възможностите да се създаде най-евтиното работещо решение. До този момент всички системи за аварийно спасяване, на "Союз", на "Аполо", на "Мъркюри", са се изхвърляли след полет. Илон Мъск се опитва да вгради системата в самия космически кораб за многократна употреба и така да смъкне цената на полета. Това никога не е било правено преди. И макар че първият полет на "Крю Драгън" до МКС да бе много успешен, щеше да е крайно необичайно да не бъде установен никакъв проблем при изпитанията.

Що се касае до издухания от ветровете носов отсек на "Стархопър", СпейсЕкс продължи изпитанията без да поправи кораба. Носът не е нужен за първоначалните атмосферни полети, макар и "Стархопър" да не изглежда естетически издържан. Това е още един признак, че СпейсЕкс прави това, което е най-изгодно икономически, и не се вълнува от външния вид. 

Скран се притеснява, че последната авария с върнатата капсула на "Крю Драгън" ще се използва от бюрократите в НАСА, които ще търсят оправдание да наложат продължителни отлагания в сферата на пилотираната програма. Ако НАСА обаче се фокусират върху икономическата изгода, ето какви биха били правилните стъпки:

1. Да оставят СпейсЕкс да научат какво се е случило, след което да приложат корекции и да направят изпитание на системите за аварийно спасяване - според график, който компанията сама си определи, без да бъде затормозявана от документация и безкрайни ревюта.

2. След като капсулата бъде върната, тя да бъде подложена на статично изпитание.

3. Да се сключи договор със СпейсЕкс за доставка на товар до МКС на борда на "Крю Драгън". Ако СпейсЕкс не се справи със задачата, компанията няма да получи парите.

4. След като и тази капсула се върне, тя също да бъде подложена на статично изпитание.

5. Изстрелване на "Крю Драгън" с астронавти на борда, като този път всички ще имат увереност в надеждността на системата. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2737-2019-anomalies-context

СпейсЕкс докладва за някакъв тип аномалия по време на наземни изпитания на стартова площадка

21 април 2019 г. 01:45 ч. Частната космическа компания СпейсЕкс докладва, че се е сблъскала с някакъв тип аномалия по време на наземните изпитания на тестов макет на "Крю Драгън": 

"По-рано днес СпейсЕкс проведе серии от изпитания на двигателните системи на тестов кораб "Крю Драгън" на нашата тестова площадка в Зоната за кацане на територията на Кейп Канаверал, Флорида. Първоначалните тестове бяха завършени успешно, но последният от тях доведе до аномалия на стартовата площадка.

За да се подсигурим, че нашите системи задоволяват изискванията за безопасност, за да се уверим, че ще открием аномалиите като тази преди полет, това е основната причина, поради която провеждаме изпитанията. Нашите екипи вече разследват и работят съвместно с партньорите ни от НАСА". 

Космическият кораб "Крю Драгън" броени мигове преди да достигне океанската повърхност след първия си успешен полет до МКС през март. Photo credit : NASA TV

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2736-2019-spacex-crew-dragon-test-stand-anomaly

Пореден удар за Боинг: модерният спътник Intelsat-29e претърпя фатална авария

Спътникът Intelsat-29e - илюстрация. Image credit : Intelsat

20 април 2019 г. 14:45 ч.

Светослав Александров. Проблемите за Боинг край нямат! Комуникационният доставчик Интелсат оповести официално, че построеният от аерокосмическия гигант спътник Intelsat-29e, е напълно повреден и работоспособността му не може да бъде възстановена. 

На 7-ми април бе установен горивен теч от Intelsat-29e само три години след извеждането му в геостационарна орбита. Като правило геостационарните спътници се строят с предвиден живот от 15 години и това е абсолютният минимум - очаква се те да са функционални в продължение на поне две десетилетия. 

Скоро след констатацията на горивната авария настъпиха и други проблеми, този път с комуникациите. По-късно комерсиални телескопи откриха, че спътникът не се намирана на правилната му орбитална позиция.

Това е поредният удар за Боинг в рамките на последните няколко седмици. Първо в началото на март самолет на компанията Boeing 737 Max 8 катастрофира след излитането му от Етиопия и всичките 157 души на борда му загинаха. Това бе втората катастрофа на самолет от същата серия в рамките на по-малко от пет месеца. И в двата случая коренът на авариите бе един и същ - проблематичен софтуер.

Скоро след това беше оповестено, че космическият кораб Starliner на Боинг за превоз на астронавти до Международната космическа станция няма да е готов за тестов полет през тази пролет. Сега безпилотният дебют е планиран най-рано за август. Компанията вече изостава драстично от американския си конкурент СпейсЕкс. Космическата фирма на Илон Мъск вече е провела първата си мисия на собствения си космически кораб, а през лятото или най-късно през есента ще започне да извежда астронавти в орбита. 

После вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс оповести, че администрацията на Тръмп иска пилотиран полет до Луната най-късно през 2024 година. За провеждането на полета е нужна ракетата SLS, построена от Боинг, но се оказа, че няма тя да е готова в срок за дебюта си догодина. Пенс отправи сериозно предупреждение, че ако работата не бъде приведена в ред, ще се използват услугите на конкурентна компания - да се разбира ракетата Falcon Heavy на Илон Мъск. 

А сега е загубен високопрофилен спътник. Изглежда, че скандалите около Боинг не престават. Направо е невероятно, че аерокосмическа компания с над стогодишна история бележи такъв спад в качеството на продуктите си и вече изостава от млади американски компании като СпейсЕкс, основани преди по-малко от две десетилетия. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2735-2019-boeing-intelsat-lost

Успех: американският космически кораб Роджър Чафи пристигна на МКС

19 април 2019 г. 12:45 ч. НАСА оповести, че днес американската астронавтка Ан МакКлейн успешно използва роботизираната ръка на Международната космическа станция, за да прихване космическия кораб "Роджър Чафи" от серията на Нортроп Груман "Сигнус".

Напомням на читателите, че на борда на "Роджър Чафи" пътуват 3 347 килограма полезен товар - провизии на астронавтите и научни експерименти, сред които и 40 мишки за изпитания на ваксината срещу тетанус в космически условия. 

На кадъра: космическият кораб "Роджър Чафи" приближава МКС. Photo credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2734-2019-chaffee-spacecraft-docks-iss

Частна инициатива праща Звезда на смъртта в космоса навръх премиерата на Междузвездни войни: епизод 9

На снимката: основателят на инициативата Блейз Сандърс с неговия модел на Звездата на смъртта. Photo credit : Deathstarinspace.com

18 април 2019 г. 23:15 ч.

Светослав Александров. На 11-ти април Блейз Сандърс, бивш инженер от НАСА и фен на Междузвездни войни, оповести своята инициатива да изпрати функционална Звезда на смъртта в космоса.  

Разбира се, не може да говорим за пълномащабна Звезда на смъртта, пише самият Сандърс. Строежът на такава огромна станция с диаметър от 120 километра ще струва от порядъка на $850 квадрилиона долара! Но пък е напълно възможно да се създаде мъничка Звезда на смъртта, която ще е с диаметър 10 сантиметра. При това ще бъде екипирана с напълно работещ лазер. 

Идеята на Сандърс е всъщност образователна - използвайки огромната популярност на Междузвездни войни, той иска да привлече вниманието на хората към космоса. Затова неговият проект за търсене на финансиране в Кикстартър е фокусиран върху възможността всеки човек да участва в инициативата. Партньорите и спонсорите ще получат възможност срещу скромна сума да изпратят свой собствен полезен товар в космоса: име или съобщение на цифров носител, име или съобщение на физически носител, дори малък предмет като пръстен, кичур коса или научен експеримент. Те ще бъдат добавени във вътрешността на Звездата на смъртта. 

Към настоящия момент са събрани $10 461 долара. За да е успешна Кикстартър кампанията, трябва да бъдат натрупани поне $18 420. Иначе проектът е в напреднал етап. Инициаторът съобщава, че вече е платил таксата за изстрелване на Звездата на смъртта на борда на ракета "Дискавъри" от компания Юнайтед Фронтиърс. В случай на отлагания на тази нова ракета обаче са предвидени резервни варианти - ракета на Еклипс Орбитал, ракета на Спейс Опс Австралия, ракета "Електрон" на Рокет Лаб. Не е изключена възможността да се лети и като вторичен полезен товар на ракета на НАСА.

В случай че се спази оригиналният план, ракетата "Дискавъри" ще излети и ще достави Звездата на смъртта на височина от 110 км. - над линията на Карман. Ще има петминутно свободно падане, в рамките на което ще се използва лазерът върху мини-модел на Олдерон. Накрая Звездата на смъртта заедно със сувенирите ще се приземи на територията на Ню Мексико. Всички сувенири ще бъдат изпратени към участниците по пощата, а най-големият спонсор може да получи и самата Звезда на смъртта.

Това, разбира се, е официално предвиденото. Винаги има шанс нещо да се обърка. "Просто искам да дам възможност на феновете на Междузвездни войни да стрелят с лазер в космоса и вероятно да станат свидетели на експлозията на Звездата на смъртта по време на ракетния полет. Това е възможно да се случи, особено в такъв случай с нова ракета, както и ако самият Хамил е наоколо. Официално си поканен да гледаш изстрелването, Марк", съобщава Сандърс. 

За повече информация: Death Star in Space Kickstarter's page

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2733-2019-death-star-in-space

УСПЕХ: Космическа ракета Антарес изпрати американския кораб Роджър Чафи на път към МКС!

Кадър от излитането тази вечер. Photo credit : NASA TV

17 април 2019 г. 23:58 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 23:46 ч. българско време от Северноатлантическия регионален космодрум на остров Уолопс, Вирджиния, излетя американската космическа ракета "Антарес" с товарния космически кораб "Роджър Чафи" от серията "Сигнус". С това бе положено началото на 11-тата и най-продължителна космическа експедиция на Нортроп Груман за нуждите на НАСА. 

На борда на кораба пътуват 3 347 килограма провизии за астронавтите и научни експерименти. Скачването с Международната космическа станция е планирано за петък.

Общо 40 мишки летят към МКС на борда на "Роджър Чафи" в рамките на проучване, което ще провери ефективността на ваксините срещу тетанус. Половината мишки са вече ваксинирани и ще бъдат реваксинирани в космоса, а другата група животни не са ваксинирани и ще получат първата си ваксина в орбита. На Земята има отделен набор ваксинирани мишки, които ще служат за контрола. Изследователите ще изучават как космическите условия влияят върху имунния отговор. 

Напомням на читателите, че корабът "Роджър Чафи" е кръстен на един от тримата загинали астронавти от мисия "Аполо 1". Само той единствен от триото не е летял в космоса, докато останалите двама (Върджил Грисъм и Ед Уайт) са били на други космически мисии преди аварията. Затова от Нортроп Груман са решили да почетат именно него. Мисията на "Роджър Чафи" ще продължи до юли, когато ще честваме половин век от пилотирания полет на "Аполо 11" до Луната. Посланието на Нотроп Груман е недвусмислено: нямаше да има "Аполо 11" без саможертвата на хора като Чафи. Затова днес, когато нови и модерни кораби излитат в космоса, ние си спомняме за загиналите титани, проправили пътя на човечеството към звездите. 

Видеозапис от днешния полет изгледайте тук (Youtube link)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2732-2019-17-april-antares-launches-cygnus

Американската астронавтка Кристина Кук ще престои близо година в космоса

На снимката: астронавтката на НАСА Кристина Кук работи с растения на борда на Международната космическа станция. Photo credit : NASA

17 април 2019 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. НАСА и партньорите на Международната космическа станция одобриха удължаването на престоя на американската астронавтка Кристина Кук. Напомням на читателите, че тя пристигна на борда на МКС на 14-ти март и сега според новия график ще се завърне на Земята чак през февруари 2020 година. Така тя ще прекара в космоса почти година. 

Това е изключително важна стъпка към по-нататъшното усвояване на космоса. Ако искаме да колонизираме космическото пространство, Луната и Марс, това няма да стане със стандартните краткосрочни шестмесечни експедиции. Нужно е хората да заживеят дългосрочно. Към настоящия момент едва осем души са били в космоса в продължение на над 300 дни - всичките мъже. Повечето от тези рекордни мисии са осъществени на борда на руската орбитална станция "Мир" - Валери Поляков, абсолютен рекордьор, който е престоял цели 437 дни, Сергей Авдеев - 379 дни, Владимир Титов и Муса Манаров - 365 дни, Юрий Романенко - 326 дни, Сергей Крикальов - 311 дни. До тях се нарежда експедицията на руснака Михаил Корниенко и американеца Скот Кели, които прекараха на МКС 340 дни. 

За сравнение най-продължителният полет на жена е на американката Пеги Уитсън - престояла 289 дни на МКС. Сега Кристина Кук ще е първата, която ще бъде в космоса над 300 дни. Така ще се съберат уникални научни данни за влиянието на космическите условия върху женския организъм. 

Ето как се променя целият график след удължаването на полета на Кук. Астронавтите Ан МакКлейн на НАСА и Давид Сен-Жак на Канада, както и руският космонавт Олег Кононенко, ще се завърнат на Земята през юни. На 20-ти юли астронавтът на НАСА Ендрю Морган, европейският астронавт Лука Пармитано и руският космонавт Александър Скворцов ще излетят, с което екипажът на МКС ще стане пак шестчленен. Пармитано и Скворцов ще се завърнат на Земята през февруари 2020 заедно с Кук.

Астронавтката на НАСА Джесика Меър ще излети към МКС на 25-ти септември заедно с руския космонавт Олег Скрипочка и космонавтът на ОАЕ Хаззаа ал-Мансури. Ал-Мансури ще се завърне с Ник Хейг и Алексей Овчинин на 3-ти октомври. Меър и Скрипочка ще се приберат през пролетта на 2020 година. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2731-2019-nasa-christina-one-year-mission

Руските космонавти Алексей Овчинин и Олег Кононенко започнаха експеримент по отглеждането на водна леща в космоса

На снимката: руският космонавт Олег Кононенко позира пред експеримента "Ряска". Снимка: Роскосмос

17 април 2019 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Роскосмос оповести, че космонавтите Олег Кононенко и Алексей Овчинин монтираха в руския модул "Рассвет" на Международната космическа станция апаратура за новия биологически експеримент "Ряска". В хода на експеримента ще се отглеждат висши растения от вида водна леща.

Напомням на читателите, че експериментът бе изстрелян на 4-ти април с помощта на руския космически кораб "Прогрес МС-11". 

Водната леща (р. Lemna) не е водорасло, а висше растение, макар че много хора погрешно смятат всички растения, виреещи във вода, за водорасли. Разликата е съществена - висшите растения имат специализирани проводящи тъкани - напр. ксилем за пренос на вода и минерали и флоем за пренос на фотосинтетичните продукти. При водораслите, ако са многоклетъчни, такива липсват. 

Изследването, което ще бъде проведено в модула "Рассвет", ще покаже какви са особеностите на развитието на растението в условия на безтегловност. Паралелно на Земята ще бъде направен контролен опит от ученици под ръководството на специалисти от ИМБП-РАН. Резултатите ще бъдат използвани в учебния процес и подготовката на образователния материал. 

Източник: Роскосмос

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2730-2019-ryaska-begins

Американският космически кораб Роджър Чафи е в готовност за изстрелване днес

17 април 2019 г. 08:05 ч. НАСА оповести, че американският космически кораб на Нортроп Груман "Роджър Чафи" от серията "Сигнус" е в готовност за полет днес. Ако всичко мине наред, ракетата-носител "Антарес" ще излети тази вечер в 23:46 ч. от центъра на НАСА Уолопс. Прогнозата за времето гарантира 95% шанс за благоприятни условия. На борда на кораба ще пътуват около три тона и половина провизии. Астронавтката на НАСА Ан МакКлейн и нейният канадски колега Давид Сен-Жак ще използват роботизираната ръка "Канадарм 2", за да прикачат "Роджър Чафи" към МКС в петък. 

Напомням на читателите, че името на кораба "Роджър Чафи" е дадено в чест на загинал астронавт от "Аполо 1". Името е подходящо, тъй като корабът ще стои прикачен към станцията до юли - т.е. мисията му ще съвпадне с 50-годишнината от "Аполо 11" и честването на първото пилотирано кацане на Луната. Но Нортроп Груман, вместо да кръсти кораба на някой от лунните астронавти, реши да почете екипажа на "Аполо 1". Избрано е името на Чафи, тъй като за разлика от останалите си загинали колеги Ед Уайт и Върджил Грисъм, той единствен не е летял в космоса преди. 

На снимката: ракетата "Антарес" в очакване на полета си днес. Photo credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2729-2019-14-april-cygnus-launch-preview

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Слушах едно интересно изказване, защо ракетите за многократно използване засега нямат бъдеще. Най общо разсъжденията бяха в такъв стил. Имаме завод за ракетна техника и той произвежда по една ракета на месец която се изстрелва. Това натоварва завода на 100% и всички са щастливи. Но, ако има ракета за многократно използване- примерно 12 пъти- то тя ще бъде произведена през януари, след което до края на годината завода няма да е натоварен. Тоест, дори да излиза по евтино това създава логистични и икономически проблеми поради което не си струва да се преминава към ракети за многократно използване поне докато не се реши този проблем.

Елементарно. 
Ако едно предприятие минава към експлоатация на вече съществуващи ракети, а не към тяхното производство, просто съкращава излишния персонал. Така направи Мъск в началото на 2019-та година. Философията на новите космически компании е че трябва да се върши работа, а не да се пазят едни работни места, каквато е философията на стари предприятия като Хруничев например. 

Космическият телескоп Тес откри своята първа извънслънчева планета с размера на Земята

Илюстрация от художник: планетата HD 21749c, първата планета с размера на Земята, открита от "Тес", както и планетата HD 21749b, която не е скалиста и е по-малка от Нептун. Image credit : Carnegie Institution of Science/Robin Dienel

16 април 2019 г. 07:45 ч.

Светослав Александров. Не е изминала и една година от изстрелването на новия космически телескоп "Тес" (стартът му бе на 19-ти април 2018-та с ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9"). Но той вече успя да открие своята първа планета с размера на Земята! 

Освен нея в същата звездна система е открита и газова планета, която е по-малка от Нептун. Находките са публикувани в научна статия, която е приета за публикация в списанието The Astrophysical Journal Letters. За потвърждаването на наличието на планетите е използван наземният телескоп Магелан 2 от обсерваторията Лас-Кампанас в Чили, който е направил независими наблюдения. 

Звездата, около която се намират планетите, има 80% от масата на Слънцето и е разположена на 53 светлинни години от Земята. Планетата HD 21749b има 23 пъти по-голяма маса от земната и радиус 2.7 пъти по-голям от земния. Плътността й е показател, че планетата притежава съществена атмосфера, но не е скалиста. Изучаването й може да спомогне на астрономите да разберат състава и еволюцията на атмосферите на тези планети, които са по-малки от Нептун. HD 21749b обикаля за около 36 земни дни около звездата си.

Другата планета HD 21749c е тази, която е с размер като този на Земята и обикаля около звездата за осем дни. Нейната точна маса и състав тепърва ще бъдат установени.

Научният екип съобщава, че благодарение на телескопа "Тес" учените за пръв път ще са в състояние да измерват масите, атмосферните условия и другите свойства на малките екзопланети. Въпреки че такива планети са доста често срещани в нашата галактика, тепърва предстои да научим повече за тях и да разберем доколко приличат и се отличават от планетите в нашата собствена Слънчева система. 

Източник: Carnegie Science

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2728-2019-tess-discovers-first-earth-sized-planet

Какавидите от Джон Уиндъм разкрива едно вероятно и плашещо постапокалиптично бъдеще

Корицата на изданието от 1982 г. 

15 април 2019 г. 17:20 ч.

Светослав Александров. Лабрадор. Уокнак. Оградата. Злите земи. Също както днес младите хора "живеят" във фантастичните светове от "Властелинът на пръстените" и "Игра на тронове", така и аз навремето се бях потопил в местностите от плашещия свят на "Какавидите" от Джон Уиндъм. Поне за мен някои неща не са се променили - като тийнейджър "Какавидите" ми беше любима книга и я препрочитах от корица до корица многократно. Наскоро отново я препрочетох, за да установя за себе си, че след повече от десетилетие и половина тя си остава обичана. Ако не сте я чели, отново предупреждавам - в тази статия има "спойлери"

"Какавидите" е от жанра на постапокалиптичната фантастика - т.е. произведенията от този тип разглеждат какво ще се случи с хората след събитие, довело до колапса на цивилизацията. Уиндъм е истински майстор на жанра, като може би най-известната му книга е "Денят на трифидите", в която Земята бива завладяна от агресивни растения след като космическо събитие ослепява човеците. Това е също книга, която препоръчвам, а продължението й "Нощта на трифидите" е написано от Саймън Кларк и издадено през 2001 година - вероятно едно от най-добрите продължения на литературна поредица, създадено от друг автор. 

Но да се върнем на "Какавидите". Действието в книгата се развива хиляда или две хиляди години след апокалиптично събитие, наречено Изпитанието. Никой не знае какво представлява то, но по описанието в книгата се предполага, че става въпрос за ядрен катаклизъм. Огромни части от континентите на нашата планета са унищожени и са превърнати в черни овъглени пепелища. Обитаемите региони са малко, а живите организми са податливи на мутации и са силно изменчиви. 

Едно от малкото места, където живеят хора, визуално сходни с хората от днешната епоха, е канадската провинция на Лабрадор. Имената на селищата в "Какавидите" са взаимствани от реални географски местности - Уокнак е аналог на съвременното градче Уобъш. Райго, столицата на общността,  произлиза от Риголет, остров Нюф е всъщност Нюфаундленд. Като изключим наименованията, познанието на героите от "Какавидите" за технологичната цивилизация е ограничено. В постапокалиптичното бъдеще са унищожени всички книги - останала е само Библията и някои устно разказвани легенди за хора, които могат да разговарят един с друг от дълго разстояние и да летят. 

Управлението на Лабрадор е в ръцете на религиозни фундаменталисти, които базират вярванията си на апокрифната книга "Покаянията" на Никълсън, който е живял няколко поколения след Изпитанието. Никълсън дава определение на понятието за истински човек : едно тяло, една глава, две ръце, два крака, всяка ръка и всеки крак да са с пет пръста. В общността от "Какавидите" формално могат да бъдат толерирани само хората, които отговарят на това описание, но реално фундаменталистите са готови да заклеймят всяко едно отклонение от нормата, независимо дали е описано на хартия или не. В този свят на множество изменения всички, които не отговарят на общоприетите представи, не се приемат за истински хора - те са Осквернения на Божието подобие, непритежаващи душа. Мутантите биват стерилизирани и отлъчвани от цивилизацията, а впоследствие принудително преселвани в тайствената Ограда - място, силно засегнато от радиацията. 

Дейвид Строрм, главният герой, е 10-годишно дете, син на най-влиятелния човек от областта Уокнак - Джоузеф Строрм, непоправим фанатик и яростен борец срещу всяко отклонение от Божието подобие. Дейвид се съмнява в това, което му преподават в училище и в поученията на майка му и баща му. На няколко пъти в живота си той се сблъсква с преломни за  него събития. Това са срещата с момичето с шестте пръста Соуфи Уендър, която бива укривана от нейните родители, запознанството с Оградния жител Гордън, брат на баща му и негов чичо, и самоубийството на леля Хериът, която ражда дете-Осквернение. Причината, поради която тези събития са толкова стряскащи за Дейвид, е че самият той притежава невидимо отклонение - може да комуникира по телепатичен начин с няколко души в областта. Ако всички те бъдат разкрити, няма спор, че ще ги отлъчат като Осквернения. 

На телепатията е обърнато доста голямо внимание в книгата, което, според някои критици, разваля достоверността и съсипва сюжета. Лично аз не смятам така - макар и да има известен консенсус в научната общност, че телепатията е псевдонаука, няма никакъв проблем идеята да присъства в художествената литература. Но пък съм категорично убеден, че това е основната причина, поради която "Какавидите" е едно от топ произведенията в постапокалиптичния жанр, които не са екранизирани. Макар че съвременното кино е напреднало достатъчно, че да съумее да пресъздаде предаването на "мисловни образи" по супер як начин, считам, че евентуален филм би бил същинско Осквернение и няма да е истинско подобие на романа на Уиндъм Но кой знае, може и да греша. 

Съгласен съм обаче, че качеството на последните глави на "Какавидите" е силно влошено от набиващите се на очи инфодъмпове. Уиндъм решава проблема със спасяването на телепатите след тяхното разкриване по най-елементарния начин: с деус екс макина, а именно чрез магическо избавление, осигурено от съществуващата технологична раса на Зеландия, където вирее най-голямата колония от телепати. 

В края на книгата тонът на героинята-зеландка е дразнещ, моралните ѝ уроци - съмнителни, но пък има и някои добри попадения. Опасявам се, че анализът, който Уиндъм прави чрез думите на героинята, е точен: "Силата на богове е била в ръцете на деца, знаем това; но безумни ли са били тези деца, всичките ли са били безумни?" Днес ние разполагаме с достъп до високи технологии. Не само не знаем как най-добре да си служим с тях, но дори не разбираме научните принципи, които са довели до тяхната поява. Струва ми се, че като ниво на мислене ние сме много по-близки до фанатиците от Лабрадор, колкото до това, което се очаква от една истински нравствено извисена цивилизация. 

Макар че не са се сбъднали предсказанията на фантастите-апокалиптици, мисля си, че в известен смисъл Изпитанието е вече в начален етап. Дори и без да сме застрашени непосредствено от ядрен армагедон, нашето невежество, напук на наличните технологии, ни води по пътя към регреса. И уви, до голяма степен причината за това е в липсата на консенсус и съгласие по важните въпроси. Не знам дали е поради недостиг на думи. Но неумението да се поставим на мястото на отсрещния човек, да влезем в неговите обувки, да го приемем за също толкова достоен, колкото сме и ние - това е нещото, което ни убива. Социалните мрежи ни помагат само донякъде - ние можем да комуникираме от разстояние и да обменяме мисли. Но масово продължаваме да сме грешни, ужасни хора, които се държат с другите по ужасен начин. Нараняваме отсрещния, без изобщо да се интересуваме от това. Неслучайно думата "телепатия" произхожда от две гръцки понятия: τῆλε, означава далечен, а πάθος - чувство, възприятие, страст, опит. В рамките на нашето съвремие ние сме овладели технологии, които ни позволяват да достигнем само първото от двете.

Но за съжаление сме твърде далече от второто... Дано не се налага да минем през всичките етапи на истинско Изпитание, за да го осъзнаем. Ако такова ни връхлети с цялата си сила, ще е вече много късно за нас... 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2727-2019-chrysalids-wyndham-review

Проект на немския аерокосмически институт с българско участие цели създаването на космическа система за многократна употреба

Схема на концепцията на германския аерокосмически институт за захващане на ракета във въздуха. Image credit : DLR

15 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. През месец март германският аерокосмически институт DLR започна проучване за създаването на възвръщаема ракетна технология, която коренно се отличава от проектите на американски фирми като СпейсЕкс и Блу Ориджин. Германската идея е първата степен на ракетата-носител да е крилата, като след изстрелването тя да се спуска плавно и да бъде захващана във въздуха от самолет.

Проектът на име FALCon (съкратено от Formation flight for in-Air Launcher 1st stage Capturing demonstration) ще бъде разработван и тестван от DLR съвместно с шест международни партньора, които са следните: Drone Rescue Systems - Австрия, Embention - Испания, soft2tec - Германия, VKI - Белгия, Astros Solution - Румъния и Института по механика на БАН (ИМех-БАН) - България. 

Спорем Мартин Сипел, лидер на проекта, Европейската комисия е осигурила 2.6 милиона евро - това е незначителна сума за мащабите на ракетно-космическия отрасъл, но е важна за да се даде ход на работата. Пак според Сипел проектът FALCon не зависи само и единствено от Европейската комисия, а ще има и други партньори, които ще подпомогнат инициативата. 

За повече информация: DLR

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2726-2019-dlr-project-bulgarian-participation

УСПЕХ: Рух, най-големият самолет в света, построен от Стратолонч, полетя днес за пръв път!

На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети "Пегас". Image credit : Stratolaunch

13 април 2019 г. 20:15 ч.

Светослав Александров. След изстрелването на най-мощната съвременна ракета вчера ("Фолкън Хеви"), днес дойде ред да видим дебютния полет на най-големия по размах на крилата самолет! Самолетът "Рух" бе забелязан от любители и фотографи този следобед, докато излиташе от изпитателното летище Мохаве в Калифорния. Летателният апарат се задържа в небесата около два часа, след което се завърна на пистата успешно. 

"Рух" е кръстен на известната птица от арабския фолклор. Според митовете размахът й на крилете е толкова голям, че може да закрие цялото слънце и да пренася слонове. Няма по-подходящо име за летателната машина на Стратолонч - дължината от края на едното до края на другото крило възлиза на 117.3 метра. "Рух" е по-голям дори от историческата ракета "Сатурн 5" (дълга 110.6 метра), извеждала хора до Луната! Доскоро рекордът за най-голям самолет се държеше от "Hughes H-4 Spruce Goose", легендарна "летяща лодка" с размах на крилете 97.5 метра, която по времето на Втората световна война е трябвало да превозва през океана товари, но не била завършена в срок и след само един изпитателен полет била пенсионирана.  

"Рух" ще трябва да извежда в небето ракети, които след достигането на височина от 10 км. ще запалват двигателите си и ще изкарват изкуствени спътници в орбита. Доскоро компания Стратолонч строеше собствени ракетни двигатели и ракети, но след масови съкращения през януари тези проекти бяха замразени. Вместо това компанията се фокусира върху завършването на работата по самолета. Сега неговото бъдеще е твърде неясно и вероятно ще бъде свързано с компания Нортроп Груман, тъй като е подписан договор за изстрелване на ракети "Пегас" от борда му. 

Eх, жалко, че Пол Алън, основателят на компанията Стратолонч, не успя да види плода на дългогодишния си труд. Предприемачът почина през октомври миналата година... Тепърва предстои да видим как ще се развива това космическо начинание - съкращенията на персонал и прекратяването на програми са ясен показател, че наследниците на Алън не се вълнуват от космоса. Визията на предприемача беше несъвместима и с текущото космическо развитие - бяха поканени много компании, които да изстрелват ракети от борда на "Рух", в това число и СпейсЕкс, но освен Нортроп Груман никой друг не е проявил интерес. Ракетите "Пегас" на Нортроп Груман от своя страна са твърде скъпи за съвремието и малки за мащабите на "Рух". Да се надяваме, че сегашната управа на Стратолонч има планове за пазарното развитие на самолета - в противен случай той може да поеме съдбата на "Hughes H-4 Spruce Goose" и да бъде пенсиониран без време... 

Запис от полета: тук (Youtube връзка)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2724-2019-stratolaunch-lifts-off-first-time

Пет любопитни и слабо известни факта за първата снимка на черна дупка

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2723-2019-facts-dont-know-photo-black-hole

Камерите на израелската мисия Берешийт, заснели Земята и Луната, са наистина създадени от българин!

Най-последната снимка, заснета от "Берешийт" на 11 април 2019 г. Photo credit : Space IL

12 април 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Сериозна българска следа има в реализацията на израелската мисия "Берешийт", която вече е в историята. Напомням на читателите, че роботизираната експедиция се опита да кацне на Луната вчера - за съжаление неуспешно, но въпреки това тя предаваше снимки до самия край. А снимките са получени с помощта на камери, разработени от компания, която е основана от българин! 

Снимка на Луната, заснета от "Берешийт" на 11 април. Photo credit : Space IL 

Снимка на Земята, заснета от "Берешийт" на 31-ви март. Photo credit : Space IL

По информация от уебсайта на Планетното общество на "Берешийт" има общо шест цветни 8-мегапикселови камери Imperx Bobcat B3320C с оптика Ruda. Пет от тези камери са насочени странично, за да могат да правят панорамни снимки, а една от тях е надолу, към крачетата на апарата - там се намира флагът на Израел. 

Ако влезете в сайта на производителя на камерите Imperx, ще установите, че основател на компанията, настоящ президент и изпълнителен директор е д-р Петко Динев. Той има над 20 години опит в областта на цифровата фотография. Завършил е магистърска степен по приложна физика в Софийски университет "Св. Климент Охридски", а докторската му степен е придобита в Атлантическия университет на Флорида.

Това не е единственият път, в който българи участват в създаването на междупланетни камери. Напомням също така, че телевизионната система "Фрегат", монтирана на борда на съветската междупланетна мисия "Фобос 2", също е създадена с помощта на български специалисти. Благодарение на тази система през 1989 г. са получени първите детайлни снимки на марсианската луна Фобос. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2722-2019-beresheet-photos-bulgarian

УСПЕХ: Първата свръхтежка ракета Фолкън Хеви с ускорители Блок 5 изведе в орбита спътника Arabsat-6A!

Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX

12 април 2019 г. 02:10 ч.

Светослав Александров. Днес е ден на истински триумф за Илон Мъск и неговата космическа компания СпейсЕкс! Ракетата "Фолкън Хеви" излетя благополучно в 01:35 ч. българско време, доставяйки в геосинхронна орбита комуникационния спътник "Arabsat-6A". Освобождаването на сателита от горната степен на ракетата-носител бе осъществено 34 минути след началото на мисията. 

Тази ракета "Фолкън Хеви", която бе изстреляна днес, се различава съществено от ракетата, която летя през февруари 2018-та година. За пръв път бяха използвани последната версия ускорители "Блок 5". Напомням на читателите, че "Фолкън Хеви" е най-мощната космическа ракета в света, която понастоящем е в експлоатация. Тя е способна да доставя 63 800 килограма полезен товар в околоземна орбита. В миналото е имало само три ракети с товароподемност от над 50 тона - т.нар. "свръхтежки ракети" - това са били "Сатурн 5" (извеждала хора до Луната), "Н1" (неуспешен проект в рамките на съветската лунна програма) и "Енергия" (извеждала съветската совалка "Буран"). Тези три ракети са пенсионирани, което днес превръща САЩ в абсолютен лидер в областта на орбиталните доставки. 

Всяка ракета "Фолкън Хеви" е екипирана с 27 двигателя от серията "Мерлин", които са изцяло американски.

Кадър от днешното завръщане на двата странични ускорителя. Photo credit : SpaceX

Днешният полет беше ознаменуван от още едно важно събитие. За пръв път на Земята се завърнаха успешно и трите ускорителя на "Фолкън Хеви"! Миналата година, по време на първото изстрелване на ракетата, бяха върнати само двата странични ускорителя, докато централното ядро беше изгубено. Сега обаче при кацането нямаше никакви проблеми - както ускорителите, така и ядрото се завърнаха.

И докато миналогодишният полет бе критикуван от противниците на СпейсЕкс, че Илон Мъск си прави реклама с изстрелването на кола в космоса, днешният полет бе много по-съществен: компанията доказа, че може да извежда безопасно в орбита ценен полезен товар срещу заплащане и така утвърди репутацията си на надежден доставчик.

Няма спор, че днешното изстрелване бе наблюдавано от зоркото око на ръководството на НАСА и от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Свръхтежките ракети са предпочитаният начин за изпращането на хора отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс. За тази цел НАСА строи по поръчка на Конгреса своя собствена свръхтежка ракета - "Space Launch System", или още наричана накратко "SLS". Създаден за нея е и нов пилотиран кораб "Орион". Поради факта, че Конгресът е поставил изисквания как точно да се построи "SLS" - а именно, да се използват конкретни технологии от пенсионираната програма "Космическа совалка", за да се пазят определени работни места, ракетата е наричана иронично "Senate Launch System". Строежът й е съпътстван от безкрайни отлагания. Практически всяка година дебютният полет се отлага с по още една година.

А ето, сами виждате - днес "Фолкън Хеви" лети, което до голяма степен обезсмисля усилията по създаване на "SLS". Ако Тръмп и неговият вицепрезидент Майк Пенс са сериозни за това НАСА да изведе човек на Луната до 2024 година, не може да се губи време. Единственият разумен ход е да се използва съществуваща днес технология. Все по-реалистично изглежда, че първите хора, които ще се отправят отвъд пределите на околоземна орбита след приключването на програмата "Аполо" през 70-те, ще го направят с ракета "Фолкън Хеви"... или със следващото поколение ракети "Супер Хеви". 

Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2721-2019-12-april-falcon-heavy-launches

Фондация XPRIZE ще награди екипа на Берешийт с $1 милион за неговите постижения

12 април 2019 г. 00:20 ч. Фондация XPRIZE ще връчи награда от $1 милион на израелския екип, създал лунната мисия "Берешийт". Макар и последният етап от експедицията, а именно кацането, да не беше благополучен, като цяло проектът постигна множество успехи. В частност XPRIZE цитира факта, че "Берешийт" е първата частна мисия, която се превърна в изкуствен спътник на Луната. 

Трябва да признаем, че самият факт, че частно начинание се е отправило към Луната, е невероятен триумф. В рамките на програмата XPRIZE се регистрираха 29 екипа. Но от тях само "Берешийт" достигна до етапа на изстрелване. 

Прекрасна снимка на Луната, заснета от "Берешийт" по време на кацането му. Височината е 22 километра. Photo credit : Space IL 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2720-2019-x-prize-awards-beresheet

Малшанс: Израелската лунна мисия Берешийт не постигна меко кацане, но засне прекрасни снимки!

Най-последната снимка, заснета от "Берешийт" преди загубата на сигнала. Photo credit : SpaceIL

Прекрасна снимка на Луната, заснета от "Берешийт" по време на кацането му. Височината е 22 километра. Photo credit : Space IL 

11 април 2019 г. 22:45 ч.

Светослав Александров. Уви - днешният първи опит за кацане на Луната от страна на Израел не се увенча с успех, след като радиоконтактът с мисията "Берешийт" бе загубен на около 17 километра над лунната повърхност. Ръководството съобщи за проблем с жироскопите, както и с главния ракетен двигател. 

Така че, за съжаление Израел не успя да се превърне в четвъртата нация, извършила кацане на Луната след САЩ, СССР и Китай. 

Апаратът "Берешийт" не бе финансиран от правителството, а от частни инвеститори, които безвъзмездно осигуриха около $100 милиона долара за реализацията на мисията. Бихме могли да кажем, че "Берешийт" успя да демонстрира както големите предимства, така и големите слабости на частното космическо предприемачество. 

Големите предимства са ясни - частните компании са гъвкави, оптимизират работния процес и ... нека да си признаем ... като за първи частен полет до естествения ни спътник "Берешийт" постигна големи успехи. Израел все пак се превърна в седмата държава с изкуствен спътник на Луната! Бяха направени множество снимки, включително и показаните по-горе.

Но частните компании не разполагат с натрупания десетилетен опит на космическите агенции, нито разполагат с всичките им ресурси, за да изпитат апаратите си срещу всички възможности за провал. Днес НАСА без проблеми каца на Марс, а Китай - на Луната. Но това е постигнато след сериозно финансиране, детайлна тестова програма и на базата на дългогодишни предишни полети. 

Спейс АйЕл не бяха изстрелвали до този момент дори един най-обикновен спътник.

И въпреки днешния неуспех... стигнаха много по-далече, отколкото мнозина се надяваха. А снимките бяха наистина страхотни! 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2719-2019-beresheet-landing-unsuccessful