SAlexandrov

Нортроп Груман успешно запали втората степен на новата ракета ОмегА 1 март 2020 г. 23:20 ч. Американската компания Нортроп Груман оповести, че е извършила успешен огневи тест на втората степен на ракетата "ОмегА", като двигателят се е запалил за 2 минути и 20 секунди - точно толкова време, колкото се очаква да работи и при реален космически полет. Не са констатирани отклонения от нормалната работа на двигателя при работата му. Напомням на читателите, че програмата "ОмегА" е една от инициативите за цялостната замяна на построените в Русия двигатели "РД-180". Но докато компаниите Блу Ориджин, СпейсЕкс и Юнайтед Лонч Алайънс са създали американски течногоривни двигатели, Нортроп Груман разчита на твърдогоривни. При това двигателите са вариант на твърдогоривните ускорители на американските совалки. Реално погледнато ракетата "ОмегА" е последният вариант на "Арес 1" - носителят от започнатата от Буш и прекратената от Обама лунна програма "Съзвездие". Credit : Northrop Grumman https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3214-2020-northrop-grumman-successful-omega-test

Не, Боинг не разчита на руски технологии за кацането на кораба Старлайнър На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 1 март 2020 г. 22:50 ч. Светослав Александров. На 21-ви февруари на страниците на ТАСС се появи любопитна публикация, която се позовава на ръководителя на Роскосмос Дмитрий Рогозин. Публикацията разказва, че Боинг поръчва части от руските предприятия във Воронеж, които са нужни за безопасното кацане на "Старлайнър" на Земята след космически полет. "В системата за кацане те (т.е. воронежките предприятия) правят нещо по тяхна поръчка, правят го за Боинг. Сам се удивих, когато научих" - съобщи Рогозин. Тази история, съвсем естествено, се разпространи бързо - и напълно предсказуемо послужи за пропагандни цели. Ето ги, ще се говори сега в определени кръгове - тия американци не стига, че си изстрелват ракетите с руски двигатели, но без руснаците не могат и да кацат. Или поне щеше да се говори, ако историята беше в по-голямата си степен вярна. Пропагандата рядко си служи със стопроцентови лъжи - обикновено има зрънце истина, от което се правят грандиозни и често пъти неточни изводи. Зрънцето истина в случая е, че Боинг наистина купуват компонент от Русия за "Старлайнър"! В петък на специална пресконференция компанията оповести какъв точно е той - става въпрос за кутия за авионика. Това е стар компонент, който отдавна се използва на Международната космическа станция. Конкретно за "Старлайнър" компонентът ще бъде използван едва след скачването и то като конвертор за мощност, а не в системата за кацане. Иначе "Старлайнър" използва системи за кацане, които са разработени в САЩ. Няма спор, че корабът на Боинг е донякъде уязвим за пропагандни цели, защото поне в началото на неговата експлоатация ще бъде изстрелван с ракета "Атлас 5", оборудвана с двигатели "РД-180", построени в Русия. Но тук говорим само и единствено за ракетата-носител, не за кораба, който си е екипиран с американски двигатели. "Старлайнър" е агностичен по отношение на ракетите, с които може да лети - дори ако се наложи може да бъде изстрелван с чисто американската ракета "Фолкън 9". Надали ще се стигне до този вариант - понастоящем се строи ракетата-заместител на "Атлас 5", която ще се казва "Вулкан" и тя ще бъде оборудвана с американски двигатели, построени от Блу Ориджин. Доставката на двигателите за "Вулкан" ще започне още през май тази година. Не мога да пропусна да напомня също така, че каквито и критики да съществуват по адрес на Боинг, те не могат да засегнат неговия конкурент СпейсЕкс. Вече е сигурно, че първият пилотиран орбитален полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка", който ще бъде проведен по-късно през 2020-та, ще се осъществи с кораба "Крю Драгън" на СпейсЕкс. А в неговия случай руски двигатели или каквато и да е руска технология няма. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3213-2020-boeing-russian-components

Технологичен пробив! Американската компания Нортроп Груман осъществи първото скачване с обслужване на стар спътник! 27 февруари 2020 г. 12:30 ч. Американската космическа компания Нортроп Груман направи изключителен технологичен пробив, след като експерименталният космически апарат MEV-1 извърши първото си скачване със стар спътник. В конкретния случай спътникът е Intelsat 901, който е работоспособен, но му свършва горивото. MEV-1 ще използва собствените си двигатели и горивни запаси, за да удължи експлоатационния период на Intelsat 901 с още пет години. След окончателното приключване на работа със спътника, MEV-1 ще го изтласка в безопасна гробищна орбита и ще се насочи към обслужването на друг сателит. Напомням на читателите, че MEV-1 беше изстрелян на 9-ти октомври 2019. Нов апарат MEV-2 ще бъде изпратен в космоса по-късно през 2020-та и той ще обслужи друг застаряващ Intelsat спътник. Няма спор - постижението е много съществено, тъй като доскоро фирмите нямаха много възможности какво да правят след приключването на експлоатационния период на техните спътници. Просто старите се извеждаха от експлоатация и се изстрелваха нови. Но сега космически апарати като MEV могат да вдъхват нов живот на старите спътници. За повече информация: Нортроп Груман На фотографията: космическата мисия MEV-1 доближава спътника Intelsat 901. В долната част на снимката е Земята. Photo credit : Northrop Grumman https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3212-2020-mev-docks-satellite

Боинг въобще не са изпълнили интеграционен тест на Старлайнър преди полета му На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 27 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера бяха оповестени поредните неприятни изненади, които изскачат покрай разследването на недотам успешния полет на "Старлайнър" през декември. Оказва се, че са установени сериозни пропуски в тестовия протокол. По-конкретно Боинг не са извършили цялостен интеграционен тест на космическия кораб "Старлайнър" и неговата ракета "Атлас 5" в Системната интеграционна лаборатория. Това изпитание би подложило на проверка всички системи на кораба от началото до края на неговата мисия и съответно е притежавало потенциала да открие софтуерните бъгове, които са застрашили "Старлайнър" по време на декемврийския му полет. Напомням на читателите, че скоро след отделянето на "Старлайнър" от ракетата-носител "Атлас 5" той не изпълни маневра за отправяне към Международната космическа станция поради бъг, който е довел до сериозно отклонение на бордовия часовник с цели 11 часа. Впоследствие специалистите успяха да спасят кораба, макар че скачването пропадна, като го доведат в безопасна околоземна орбита. А два дни по-късно "Старлайнър" кацна благополучно на Земята. Това даде повод на НАСА и Боинг да обявят, че корабът е безопасен и че скачването не е задължителен елемент, който трябва да се тества преди да се качат хора на него. Но след назначаването на разследваща комисия в началото на януари периодично научаваме за гафове, които въобще не е трябвало да се случват. Преди броени седмици космическата общност разбра за втори софтуерен бъг, който е можел да застраши кацането. От Боинг и НАСА въобще не са сметнали за нужното да информират широката общественост. Неизпълнението на интеграционния тест от страна на Боинг е поредното нещо, за което компанията си е премълчала. Членовете на разследващата комисия дори споделят, че са останали изненадани. Този пореден гаф обаче хвърля петно и върху НАСА, защото агенцията би следвало да упражнява контрол и да сложи одобрението си преди полет. НАСА въобще не е трябвало да допуска "Старлайнър" да лети без да бъде извършен интеграционен тест! По повод на поредните разкрития днес, на 28-ми февруари, Боинг ще организира кръгла маса с представителите на медиите в 18:00 ч. българско време. Очевидно политиката на фирмата е да даде някакво обяснение, но дали ще е удовлетворително вече е съвсем спорно. Хората имат усещането, че единственото, което Боинг прави, е да укрива и замазва гафове. Един въпрос, който продължава да стои неотговорен, е дали НАСА ще поиска от Боинг безпилотно повторение на декемврийския полет на "Старлайнър" - или следващата мисия ще е с астронавти. Но нищо чудно агенцията да реши следващият полет да е пилотиран - което може да доведе до още по-сериозен PR скандал, защото тогава съвсем ще изглежда, че на Боинг всичко се прощава. Напомням също така, че компанията на Илон Мъск СпейсЕкс взе $2.6 милиарда за разработване на пилотиран космически кораб "Крю Драгън", докато Боинг усвои $4.2 милиарда (без да броим допълнителните искания за още пари от страна на Боинг). Каква е равносметката? За два пъти по-малко пари СпейсЕкс извърши цялостен интеграционен тест, построи не само нов космически кораб, но и нова ракета-носител (докато Боинг използва съществуващата "Атлас 5"), а през януари извърши цялостна проверка на спасителните системи в рамките на специален тестов ракетен полет на "Крю Драгън". Като резултат в САЩ отново има пилотиран космически кораб - а първата мисия на астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен е насрочена за месец май тази година. Междувременно Боинг за два пъти повече пари не са изпълнили цялостна проверка на спасителните системи по време на тестов ракетен полет (което не е изискано от НАСА), но дори не са направили интеграционен тест на кораба в наземни условия (което обаче е изискано). Да не говорим, че не е извършено тестово скачване с Международната космическа станция. И НАСА още умува дали да изиска втори безпилотен полет на "Старлайнър"... Аз ако бях астронавт и трябваше да избирам дали да летя на "Крю Драгън" или "Старлайнър", познайте какво щях да избера... За повече информация: reddit https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3211-2020-boeing-starliner-skipped-test

Забравените мисии: Хитен и японското покоряване на Луната Компилация от снимки, заснети от японската лунна мисия "Хитен" през 1993 г. Photo credit : JAXA/Ted Stryk 26 февруари 2020 г. 18:55 ч. Светослав Александров. Знаете ли коя е първата държава, достигнала Луната? Иска ли питане - това е СССР, още през далечната 1959 г., когато автоматичната станция "Луна 2" извършва твърдо кацане върху лунната повърхност. Знаете ли коя е втората държава, осъществила лунен полет? Естествено - това е САЩ, като първата успешна американска мисия е "Рейнджър 7" през 1964 г., а няколко години по-късно астронавти на НАСА стъпват върху естествения ни спътник. А знаете ли коя е третата държава, достигнала Луната? Това е въпрос, който би затруднил мнозина. А верният отговор е Япония! Днес продължавам с поредицата от статии "Забравените мисии", като ще ви разкажа за японската мисия "Хитен". В първата статия от поредицата ви разказах за Пайъниър Винъс и дебютното американско кацане на Венера, споделяйки учудването си как в българоезичното уеб пространство почти няма информация за този проект. За "Хитен" пък съвсем няма, следователно е време да запълним и тази информационна дупка. Историята на японското постижение започва през 80-те години на миналия век, и то в САЩ. Тогава математикът Едуард Белбруно от Пристънския университет умува дали е възможно да се измисли някакъв алтернативен метод за изпращането на космически кораби към Луната и планетите. Класическият подход е ясен - той включва Хохманова трансферна орбита около Земята и "захващаща" маневра в близост до крайната цел. Подходът е доста добър, благодарение на него американците успяват да изпратят хора до Луната през 60-те и 70-те години, но за изпълнението на захващащата маневра е необходима голяма промяна в скоростта, или delta-v. В сферата на космическото корабостроене това означава необходимост от много гориво, съответно тежък космически кораб, който да носи всичкото това гориво. Белбруно си блъска главата върху идеята космическият кораб да извърши маневра на т.нар. "балистично захващане" - пристигане около Луната по специална траектория, която ще позволи влизане в лунната орбита без никакво delta-v. За тестването на концепцията се предвижда строеж на малък апарат, който трябва да бъде качен в товарния отсек на космическата совалка и извозен до ниска околоземна орбита. Апаратът не притежава мощни двигатели за изпълнението на класическите маневри, вместо това малки двигателчета следва да го изтласкат бавно и полека към т.нар. "слабата граница на стабилност" - там той ще бъде захванат директно от гравитацията на Луната в нейната орбита. Процедурата е доста бавна (отнема месеци, даже години) и когато Белбруно я предлага на колегите си от НАСА, те никак не са очаровани. Очакваната реакция е следната: Вече сме били на Луната, при това за три дни, кому е нужно да се влачим толкова време? И така идеята за американска мисия, летяща до Луната по новия метод, не се осъществява - но Белбруно получава неочакван шанс да изпробва математическата си теория на практика. На илюстрацията: японският космически апарат "Хитен" с прикачения в горната му част микроспътник "Хагоромо". Photo credit : JAXA Японската космическа мисия "Хитен" е изстреляна на 24 януари 1990 г. от космическия център Кагошима с ракета "Mu-3SII-5". Космическият апарат е доста скромен - той се състои от 143-килограмов кораб-майка и 12-килограмов дъщерен микроспътник "Хагоромо". Единственият научен инструмент се намира на борда на майчиния отсек и представлява брояч на прахови частици. Но колкото и да е проста мисията, това е първото отправяне на човешки апарат към Луната след 16-годишно прекъсване (източник: НАСА). Последният апарат, изпратен към Луната от епохата на ранната лунна надпревара, е съветската мисия "Луна 24" през 1976 г. и след това както САЩ, така и СССР зарязват естествения ни спътник. Изстрелването на "Хитен" маркира началото на вълната от нови лунни мисии, която продължава и до ден днешен. Както вече споменах в началото на статията, това е и първата лунна мисия на държава, различна от САЩ и СССР. Първоначалните планове предвиждат само "Хагоромо" да влезе в окололунна орбита, а корабът-майка "Хитен" да остане да обикаля около Земята. За съжаление Япония се сблъсква с проблем - на 19-ти март 1990 г. "Хитен" се сближава с Луната на разстояние 16 500 километра и макар че освобождава успешно микроспътника "Хагоромо", радиокомуникацията между него и кораба-майка неочаквано прекъсва. Запалването на двигателите на "Хагоромо" е наблюдавано оптично и досега се предполага, че микроспътникът е навлязал благополучно в окололунна орбита, но без радиокомуникация това няма как да се потвърди със сигурност. Ето какво разказва Едуард Белбруно след като се стига до неприятния развой - японците са силно разочаровани и копнеят да имат своя собствена мисия около Луната, затова желаят да намерят начин самият кораб-майка "Хитен" да достигне окололунна орбита. Поради това японските специалисти се обръщат към единствената западна агенция със сериозен опит в изучаването на Луната - НАСА. Работата е поверена на аерокосмическия инженер Джеймс Милър. Той започва да умува как да докара "Хитен" в окололунна орбита, но работата удря на камък - горивото на борда е малко, корабът-майка не е предназначен да лети до Луната и достигането на естествения спътник няма как да стане по класическия метод. Милър няма никаква идея как да постъпи, но вече е чул за някой си специалист, който е измислил нестандартна методика за достигането на Луната. Този специалист естествено е Белбруно и Милър най-сетне търси помощ от него, чак след като всичко останало пропада. Двамата разработват план, който сработва - след дълго криволичене около Земята, "Хитен" пристига в орбита около Луната през 1991 г. Мисията продължава успешно чак до 1993 г., когато космческият апарат пада върху лунната повърхност. Така Япония се превръща в третата държава след САЩ и СССР, чиято техника достига до повърхността на естествения ни спътник! Освен единствения научен прибор на борда (брояча на прахови частици), "Хитен" е оборудван със съвсем скромна камера. Получените изображения (които са показани в началото на статията) са със слабо качество, дори много по-слабо от това на ранните американски мисии "Рейнджър" от 60-те години. Но японците винаги са възприемали тази дебютна лунна експедиция само като технологичен демонстратор, без да трябва да изпълнява някакви амбициозни цели. И въпреки това е придобит ценен опит, който впоследствие намира важно приложение в космонавтиката. Още докато е в околоземна орбита "Хитен" изпробва метода "еърбрейкинг", благодарение на който космически апарат може да променя орбиталните си параметри чрез триенето в горните слоеве на атмосферата. Години по-късно методът ще започне да се прилага редовно при осъществяването на следващото поколение изследователски мисии до Марс и Венера. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3210-2020-forgotten-missions-part-2

Американската мисия ИнСайт направи първите си разтърсващи открития след година работа на Марс Тази снимка от повърхността на Марс бе заснета вчера, на 24-ти февруари, от мисията на НАСА "ИнСайт". Photo credits : NASA/JPL-Caltech 25 февруари 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. В случая заглавието "разтърсващи открития" би следвало да го разбираме буквално, а не метафорично - защото "ИнСайт" е сеизмологична мисия. Сиреч, днес ще си говорим за земетресения или по-точно марсотресения Да, вярно е, че роботизираната експедиция не протича съвсем гладко, тъй като пробивната "къртица" все още не може да навлезе под марсианската повърхност. Но тя е само един от приборите на "ИнСайт" - мисията е доставила още магнитометър, сеизмометър и датчици за измерването на атмосферното налягане. Тези инструменти вече събират ценни научни данни, които водят до нови открития. Публикувани са общо шест академични статии, от които пет са в Нейчър, а една - в Нейчър Геосайънс. И какво е открила мисията "ИнСайт", откакто е кацнала на марсианската повърхност на 26-ти ноември 2018-та? Оказва се, че на планетата има повече марсотресения, отколкото учените предполагаха - но същевременно те са по-слаби от очакваното. До този момент сеизмометърът SEIS е успял да засече над 450 сеизмични събития, като повечето от тях вероятно наистина представляват марсотресения и нямат вторичен произход (например заради духането на вятъра). Най-голямото измерено марсотресение е с магнитуд 4.0 - което не е достатъчно, за да проникне през кората в долната мантия и ядрото. Именно за по-голям трус копнеят учените, тъй като той ще осигури информация за вътрешния строеж на Червената планета. Марс не притежава тектонични плочи като Земята, но има вулканично активни зони, които причиняват тремори. Изследователите са открили връзка между двойка марсотресения и една от тези зони на име Цербер, където са наблюдавани търкалящи се из урвите камъни. В далечното минало на планетата древни наводнения са прокопали канали, дълги 1 300 километра. А в близкото геологично минало (което е само преди 10 милиона години) потоци от лава са потекли из тези канали. "ИнСайт" хвърли светлина и върху природата на марсианския магнетизъм. Преди милиарди години планетата е имала ясно изразено магнитно поле. Днес то е изчезнало, но останки от него са все още запазени под формата на магнитни скали, лежащи на дълбочина между 61 метра до няколко километра. Магнитометърът е засякъл сигнали, които са 10 пъти по-силни от предсказаното вследствие на изучаването на Червената планета посредством орбиталните космически мисии. Но измерванията на орбиталните апарати се усредняват при наблюдаването на региони, простиращи се в продължение на стотици километри. За разлика от тях "ИнСайт" е спускаема мисия и извършва не глобални, а локални измервания. Повечето от скалите на повърхността са прекалено млади, за да са били намагнитени от старото магнитно поле на Марс. "Затова този магнетизъм трябва да произхожда от древни скали дълбоко под повърхността", смята изследователката Кейтрин Джонсън от Университета на Британска Колумбия. "Ние комбинираме тези данни с това, което знаем от сеизмологията и геологията, за да разберем магнитните слоеве под "ИнСайт"." Освен това учените са силно заинтригувани как сигналите се променят с течение на времето. Промяната е видима даже в хода на едно денонощие, като са засечени специфични пулсации около полунощ. Изследователите все още разработват теории какво всъщност се случва, като едно от предположенията, че по някакъв начин влиянието на слънчевия вятър върху марсианската атмосфера се отразява на измерванията. "ИнСайт" също така направи някои открития и за природата на марсианския вятър. Бордовите метеорологични датчици са установили хиляди преминаващи в околността вихрушки, които още биват наричани "пясъчни демони". Изследователите са категорични, че на мястото на кацане на "ИнСайт" са наблюдавани много повече вихрушки в сравнение с всяко друго място на Марс, посещавано от човешки апарат. Към настоящия момент камерите не са успели да заснемат видима вихрушка в района на "ИнСайт", но чувствителните датчици не пропускат тяхното присъствие. Иначе изследователите все още не са получили отговор на един от най-вълнуващите въпроси, поради които "ИнСайт" бе изпратен към Марс - течно ли е ядрото на планетата или твърдо? Очакваме разрешението на загадката през близките месеци или години. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3209-2020-first-discoveries-one-year-mars

Забравените мисии: Пайъниър Винъс и първото американско кацане на Венера Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от мисията "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA 24 февруари 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. През 2020-та година започвам нов амбициозен проект на страниците на КОСМОС БГ. Повечето хора познават историята на космонавтиката бегло - те се сещат за полета на Гагарин, за кацането на Армстронг и Олдрин на Луната, за съветските луноходи и спускаеми апарати на Венера, за американските марсоходи или за космическия телескоп "Хъбъл". Същевременно има твърде много космически експедиции, които са завършили с успех и са направили важни открития, но са известни единствено на тесните специалисти - не и на широката общественост. Първият проект, който ще разгледам, е "Пайъниър Винъс" - в хода му са реализирани двете най-успешни мисии на НАСА до Венера. Преди да ви разкажа за "Пайъниър Винъс", ще направя една важна вметка - как е уместно да изписваме имената на американските космически мисии? Трябва ли да се превеждат на български или е нужно да се съхрани оригиналното название и звучене? За съжаление у нас няма единен стандарт за това - едни мисии се изписват по един начин, а други - по друг. И досега сме приели пилотираната лунна програма на НАСА да я наричаме "Аполо", а не "Аполон". Но пък мисиите "Пайъниър" често пъти са превеждани у нас като "Пионер", а "Пайъниър Винъс" - като "Пионер Венера". Макар че лично аз предпочитам английските имена да имат свой превод на български език, ще следвам традицията, залегнала от "Аполо" - т.е. да не ги превеждам. Независимо от това дали казваме "Пайъниър Винъс" или "Пионер Венера", останах изненадан как този проект е напълно непознат в България. Не ми ли вярвате? Просто напишете двете имена в Интернет търсачките и ще разберете колко малко резултати излизат на български език (макар че в рускоезичния нет има доста подробна информация). По една или други причина българите масово знаят, че съветски мисии са кацали на Венера, но остават изненадани да научат, че е имало успешно американско кацане, дори и да е вярно, че само съветските спускаеми апарати са заснемали снимки от венерианската повърхност. Проектът "Пайъниър Винъс" е одобрен за изпълнение от НАСА през 1974-та година. Конструирани са две мисии - "Пайъниър Винъс 1", която е орбитална, и "Пайъниър Винъс 2", целяща директно изучаване на атмосферата посредством няколко сонди. Орбиталният апарат е изстрелян на 20-ти май 1978-ма година, а атмосферният изследовател - на 8-ми август 1978-ма. И двете експедиции са изпратени към Венера чрез ракета-носител "Атлас-Центавър". "Пайъниър Винъс 1" влиза в елиптична орбита около Венера на 4-ти декември 1978-ма. Така американците успяват да въведат изкуствен спътник около планетата близо три години след СССР. Но това, което отличава американската мисия е, че тя е екипирана с радар, който е по-мощен от тези на съветските мисии - съответно първа успява да направи подробна топографска карта на Венера. Картографирана е около 90% от венерианската повърхност с резолюция от около 10 километра. Мисията открива, че Венера е почти идеално кълбо, за разлика от Земята, която притежава сериозна изпъкнатина в екваториалната област. Карта на Венера, изготвена с помощта на данни от радара на "Пайъниър Винъс 1". Credit : NASA Радарните данни, изпратени от "Пайъниър Винъс 1", са с високо качество, но учените копнеят за радарни изображения с още по-висока разделителна способност. През 1983-та година, когато най-новото поколение съветски автоматични междупланетни станции "Венера 15" и "Венера 16" влизат в полярна орбита около Венера, те са екипирани с модерен синтетичен апертурен радар. В рамките на осеммесечна работа "Венера 15" и "Венера 16" картографират една четвърт от повърхността на планетата с резолюция 1-2 километра. Паралелно американците работят по още по-мощната мисия "Магелан", оборудвана с радар с резолюция от 120 метра. Тази последна роботизирана експедиция на НАСА до Венера е изстреляна през 1989-та година и работи до 1994-та, като постига забележителен успех. Но това е история, която следва да бъде описана в по-нататъшна статия... Що се касае до мисията "Пайъниър Винъс 1", тя работи успешно чак до 1992-ра - цели 14 години в орбита около Венера. И до днес този рекорд на САЩ за орбитален апарат около най-близката до нас планета остава ненадминат. На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си. Credit : NASA "Пайъниър Винъс 2", атмосферната мисия на НАСА, се състои от кораб-майка, голяма сонда (с диаметър 150 сантиметра) и три по-малки сонди (всяка от които е с диаметър 76 сантиметра). Атмосферните сонди са с формата на конус и нито една от тях не е предвидена да оцелее след достигането на повърхността. Ето защо е изненадващо, че една от сондите успява да кацне и работи в продължение на повече от час в горещите венериански условия. До ден днешен това е единственото успешно кацане на САЩ на Венера. Освобождаването на голямата атмосферна сонда е проведено на 16-ти ноември 1978-ма, а трите по-малки сонди (с имена "Север", "Ден", "Нощ") се отделят от кораба-майка четири дни по-късно. Първа в атмосферата влиза голямата сонда, която разгръща успешно парашутите си и предава научни данни до самото съприкосновение с повърхността. Трите по-малки сонди не са оборудвани с парашут и е изумително, че тази, която оцелява след кацането, е една от тях - т.нар. сонда "Ден". Тя прави интересно научно откритие - бордовият нефелометър установява, че след кацането се е вдигнал прах, който се е застоял във въздуха в продължение на няколко минути, преди частичките отново да паднат върху грунта. Благодарение на комбинираните данни от всички микросонди са направени следните важни открития: в атмосферата на височина между 10 и 50 километра почти не се наблюдава конвекция. След проникването през слой от мъгла, намиращ се на височина около 30 километра, атмосферните условия в по-долните слоеве са ясни. Освен това всички сонди успяват да измерят почти еднакви температури през последните 50 километра от спускането (в порядъка между 448-459 °C), независимо че регионите за спускане са отдалечени едно от друго на хиляди километри. Но може би най-същественото е, че посредством изучаването на изотопите на азота е установено, че венерианската атмосфера е произлязла по различен път в сравнение със земната. Като цяло данните, събрани от "Пайъниър Винъс", са в съгласие с тези, изпратени от съветските мисии "Венера". Книгата Robotic exploration of the Solar System на Паоло Уливи и Дейвид Харлан разказва, че както американските, така и съветските експедиции са успели да открият слоя от мъгла на височина 30 километра и да констатират яснотата на атмосферата под него. Това доказва, че американският проект "Пайъниър Винъс" има огромен принос към изучаването на Венера. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3208-2020-forgotten-missions-part-1

Първата пилотирана мисия на Крю Драгън се очертава да е дългосрочна 24 февруари 2020 г. 08:05 ч. Първата пилотирана мисия на кораба "Крю Драгън", планирана за тази година, се очертава да бъде дългосрочна, а не просто демонстрационен полет до Международната космическа станция. До този развой се стигна след като от месец април нататък на МКС ще има само един американски астронавт, доставен посредством руски космически кораб "Союз". НАСА има нужда американският сегмент на станцията да бъде постоянно обитаван от екипаж. Вестта първоначално бе намекната на 22-ри февруари, когато центърът на НАСА "Джонсън" публикува снимки как астронавтите от тази дебютна мисия Боб Бенкен и Дъг Хърли тренират за "космически разходки". Ако екипажът се подготвя да излиза в открития космос, това е знак, че космическото им пътешествие няма да е кратко, както първоначално се замисляше. На 23-ти февруари Гарет Рийзмън, който е бивш астронавт на НАСА и настоящ консултат на СпейсЕкс, потвърди новината. Засега не е ясно дали с промяната на профила на мисията и нуждата от допълнителни тренировки ще има допълнително отлагане и колко ще е то. На снимката: астронавтът на НАСА Дъг Хърли се подготвя за космически разходки. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3207-2020-dm-2-long-duration

Плоскоземецът Майк Хюз загина по време на изстрелване със самоделната си ракета На този кадър от публикуваното в интернет видео се вижда как парашутът се откача от ракетата на Майк Хюз. Photo credits : Spade TV 23 февруари 2020 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Американецът Майк Хюз, който построи самоделна ракета, за да излети в космоса и да докаже, че Земята не е плоска, загина по време на вчерашното му изстрелване. "Ние отправяме нашите мисли и молитви към семейството и приятелите на Майк Хюз в този труден момент. Неговата мечта беше да излети, а каналът Science Channel бе там, за да документира пътешествието му", се съобщава в становище на Science Channel. Съгласно информацията, публикувана от Discovery Channel, излитането на Хюз е трябвало да бъде включено в нов документален филм на име "Самоделни астронавти", разказващ за ентусиасти, които сами строят ракети, за да се изстрелят в космоса. Майк Хюз вече е летял преди със самоделна ракета, при това успешно - това се случи през март 2018-та година. В рамките на тогавашния му полет ракетата достигна до височина около 572 метра, а плоскоземецът се отърва само с дребни наранявания. Вчерашното изстрелване обаче е било злополучно - на разпространеното видео в интернет се вижда как скоро след излитането парашутът на Хюз се е откъснал, което довело до фаталния завършек. Запис от злополучния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3206-2020-mike-hughes-dies

Роботизираната ръка на ИнСайт ще избута пробивната машина, за да влезе в почвата на Марс Пробивната "къртица" на "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 23 февруари 2020 г. 09:45 ч. Светослав Александров. На 28-ми февруари ще се навърши цяла една година, откакто немската пробивна "къртица", доставена на повърхността на Марс посредством американската мисия "ИнСайт", се заклещи в почвата на Червената планета. Сега екипите на НАСА ще опитат нова стратегия за избутването на пробивната машина, за да почне да дълбае надолу - като това ще стане посредством роботизираната ръка. Всички системи на борда на "ИнСайт" работят нормално и няма никакви технически проблеми с приборите както на спускаемия апарат, така и на самата "къртица". Просто това, което се случи е, че Марс изненада учените Оказа се, че почвата на Червената планета в равнината Елизиум е различна от останалите почви в другите региони, посетени от земните изследователски апарати. Вместо да е рехава и песъклива, както изследователите очакваха, пясъчните гранули се прилепват едни към други - подобно на цимент. За да може "къртицата" да дълбае надолу, тя има нужда от триене в почвения слой - и по ирония най-доброто триене се осигурява от хлабава почва, а не от циментен тип, тъй като така песъчинките падат около машината. През изминалото лято екипите започнаха да притискат почвата с помощта на роботизираната ръка, за да могат да осигурят нужното триене - без обаче да докосват самата "къртица", за да не увредят крехката научна апаратура. Докато този метод спомогна донякъде, "къртицата" на два пъти изскочи навън, вместо да копае навътре - вероятно заради почвени частици, които се натрупват отдолу. Но сега вече не са останали много алтернативи за ръководството на мисията - налага се пробивната машина да бъде бутана директно с роботизираната ръка. Ще отнеме известно време, докато методът бъде усъвършенстван. В края на февруари или в началото на март роботизираната ръка ще бъде приведена в позиция, за да се направи проверка какво ще се случи, когато "къртицата" отново бъде задействана. Като допълнителна мярка екипите обмислят да прехвърлят още почва във отвора, който се е формирал около бургията. Това може да осигури още налягане и триене, за да може машината най-сетне да почне да дълбае надолу. Но дали ще се стигне до тази мярка, зависи от това дали подбутването с роботизираната ръка ще помогне. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3205-2020-feb-insight-update

Мисията на НАСА Джуно извърши поредното си успешно сближение с Юпитер 22 февруари 2020 г. 12:20 ч. На 17-ти февруари мисията на НАСА "Джуно" извърши поредното си успешно сближение с планетата-гигант Юпитер. Всичко е преминало нормално, а камерата JunoCam засне нова порция прекрасни снимки. Напомням на читателите, че основната мисия на "Джуно" е свързана с работата на прибори, които изучават явленията дълбоко под облачната покривка на Юпитер, а камерата е монтирана главно с цел ангажирането на обществеността. Любители, имащи познания по графичен софтуер, редактират изображенията, след което те биват качвани на официалния уебсайт на JunoCam. Подбраните и любими снимки на екипа на "Джуно" са достъпни на този линк: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?featured=1 Всички обработени изображения са налични на тази връзка: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=public Суровите и необработени изображения са ето тук: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=junocam Ето избрана селекция изображения: Photo credits : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Svetoslav Alexandrov Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3204-2020-juno-february-flies-by-jupiter

Американската астероидна мисия Озирис-Рекс облетя резервното място за спускане Оспрей Снимка на региона Оспрей, заснета на 11-ти февруари от камерата "MapCam" на мисията "Озирис-Рекс". Към момента на фотографиране разстоянието между автоматичната станция и повърхността на Бену бе 600 метра. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona 22 февруари 2020 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На 11-ти февруари космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" извърши успешно облитане на дублиращото място за спускане Оспрей на астероида Бену. Всичко завърши безпроблемно, с едно-единствено изключение: отклонение в работата на лазерния висотомер, поради което някои от получените снимки са леко извън фокус. Големи скали, намиращи се източно от Оспрей. Снимката е заснета на 11-ти февруари, когато "Озирис-Рекс" бе на разстояние 600 метра от повърхността на астероида. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona НАСА напомня, че лазерният висотомер вече е изпълнил всички необходими задачи за мисията "Озирис-Рекс", така че ръководството на мисията не се притеснява от евентуални по-нататъшни смущения в неговата работа. Благодарение на него бяха изготвени подробни триизмерни топографски карти. Напомням на читателите, че американската мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016-та година посредством ракета-носител "Атлас 5". На 3-ти декември 2018-та автоматичната станция се сближи с астероида Бену, а на 31-ви декември същата година влезе в орбита. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема експедиция, която НАСА провежда след приключването на лунната програма "Аполо"! Очаква се роботизираната станция да събере до 2 килограма почвени и скални проби. Не мога да не напомня също така и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019-та Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. За повече информация: Официален уебсайт на Озирис-Рекс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3203-2020-osiris-rex-conducts-osprey-flyby

Многострадалният руски спътник Меридиан-М най-после излетя вчера, мисията - на крачка от авария Снимка от вчерашното изстрелване. Фото: Роскосмос 21 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера, на 20-ти февруари, руската ракета "Союз-2.1а" с космическия спътник "Меридиан-М" най-сетне излетя след близо месец забавяне. Напомням на читателите, че забавянето бе резултат от констатирана повреда в третата степен, касаеща нейното окабеляване. Оказа се, че не е възможно степента да бъде ремонтирана на космодрума, така че екипите се принудиха да доставят резервна трета степен. Роскосмос оповести, че полетът на ракетата е бил успешен и че спътникът е бил изведен в целева орбита. По-късно обаче се оказа, че руската космическа агенция е премълчала за аномалия, която е могла да доведе до цялостна катастрофа. Първоначално руските медии съобщиха на базата на свои интервюта с анонимни източници в ракетно-космическия отрасъл, че третата степен се е изключила по-рано от очакваното и че въвеждането на спътника в орбита е станало само благодарение на допълнителната работа на ускорителния блок "Фрегат". Причината за това отклонение от работата на третата степен е била недостатъчно зареждане с гориво. По-късно обаче РИА Новости оповести, че не е имало претупване на работата на стартовата площадка и ракетата е била напълнена с гориво по план. И докато действително е сработила сигнализацията за недостиг на гориво, което е довело до преждевременното изключване, причината е била в програмното обезпечение. Всичко това показва, че дори и руските ракети "Союз" не са застраховани от грешки в програмния код. Хубаво е да го имаме предвид занапред - особено знаейки, че от месец април нататък космонавтите ще бъдат изстрелвани с ракети от серията "Союз 2" като тази, която летя вчера - а те са модернизирани и цифровизирани за разлика от предишните аналогови "Союз-ФГ". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3202-2020-russian-satellite-launch-anomaly

Роскосмос замени космонавтите на следващата пилотирана мисия с дубльорите им по медицински показатели На снимката: Тихонов и Бабкин по време на тренировка в кораб "Союз" през 2018 г. Фото : Роскосмос 20 февруари 2020 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Вчера Роскосмос оповести, че руският екипаж на пилотирания космически кораб "Союз МС-16", състоящ се от космонавтите Николай Тихонов и Андрей Бабкин, ще бъде заменен от техните дубльори Анатолий Иванишин и Иван Вагнер. Измененията касаят само руския екипаж на кораба. Американският им колега Крис Кесиди продължава подготовката за мисията си съобразно установения план. Изстрелването на "Союз МС-16" остава насрочено за 9-ти април. Роскосмос съобщава единствено, че причината за замяната е "медицински показатели". Според неофициални сведения Тихонов е получил очна травма по време на разходка, когато клон го е ударил в лицето. Макар че това на пръв поглед изглежда незначителна новина (какво по-нормално е, когато основният екипаж не е в готовност, да бъде сменен от дублиращия?), няма спор, че Тихонов и Бабкин преживяват огромна лична трагедия. Двамата чакат своя първи полет от десетилетия! Николай Тихонов (р. 1982 г.) е избран за космонавт през 2006-та година. Той е избран за дубльор на кораба "Союз МС-02" през 2016-та, а после за част от основния екипаж на "Союз МС-04" през 2017-та, но поради орязването на бюджета е премахнат от него. Отново е преназначен да лети през 2018-та на кораба "Союз МС-10", но заради липсата на готовност на руския сегмент вследствие на отлагането на изстрелването на многострадалния модул "Наука" е пак премахнат от екипажа. Следващото му назначение е на "Союз МС-15" и тогава е премахнат за трети пореден път като следствие от катастрофата на "Союз МС-10". Това е четвъртият път, когато Тихонов губи мястото си на кораба! Андрей Бабкин (р. 1969 г.) е избран за космонавт през 2010-та година и е назначен за своя първи полет чак през 2020-та, на "Союз МС-16", когато е премахнат от него. Въпреки че засега "Союз"-ите са единственият начин за превоз на астронавти и космонавти до МКС (или поне бяха, защото вече американският кораб "Крю Драгън" е в готовност за полет), руските космонавти са тези, които най-дълго време чакат за първата си мисия. Според статистиката времето, което минава от назначаването за астронавт до първата мисия за астронавт на САЩ, е средно 5.7 години. За астронавт на ЕКА - 6.1 години, за канадски астронавт - 6.5 години, за японски - 8.5 години. Руските космонавти чакат средно цели 9 години - и това до голяма степен се дължи на факта, че всеки път когато Русия прави селекция, се чертаят амбициозни планове, но повечето от тях си остават на чертожната дъска. Що се касае до дубльорите, които сега ще летят, Анатолий Иванишин е ветеран - избран през 2003-та година за космонавт и има вече два полета зад гърба си. Късметът се усмихва на Иван Вагнер, който е избран за космонавт през 2010-та и след десетгодишно чакане ще получи своя шанс да лети още сега поради замяната на екипажа. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3201-2020-roscosmos-replaces-crew-member

Руската космонавтика бе разтърсена от поредния страховит корупционен скандал На снимката - руски космически скафандър "Орлан". Фото : Олег Кононенко / Роскосмос 20 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа индустрия бе разтърсена за пореден път от страховит корупционен скандал. Както съобщава Коммерсант, майор Александър Кузмин, един от военните представители на Роскосмос, бе признат за виновен заради получаването на подкуп за одобрението на изпитанията и квалификацията на руските космически скафандри "Орлан". Скафандрите "Орлан" са важни, защото благодарение на тях руските космонавти могат да излизат в открития космос и да извършват поправки от външната страна на Международната космическа станция. На МКС винаги трябва да има два скафандъра "Орлан", но в началото на 2018-та на разположение бе само един заради катастрофата на товарния космически кораб "Прогрес МС-04". Поради това беше много важно да бъде доставен нов скафандър на МКС и такъв бе готов още през лятото на 2018-та година. Именно тогава майор Кузмин е отказал да подпише документите, без да получи подкупа от 200 000. Това е доста дребна сума. Но кое е толкова страховитото на скандала, ще попитате? Както обяснява Катя Павлушченко в Туитър, съдът е осъдил Кузмин да плати 2.1 милиона рубли и му е възложил забрана да https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3200-2020-korupciq-roscosmos

Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? На снимката - астронавтът Юджийн Сърнан и луноходът от мисия "Аполо 17". Photo credit : NASA ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 19 февруари 2020 г. 17:30 ч. Светослав Александров. През месец юли 2019-та година отбелязахме цял половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. В рамките на програмата "Аполо" са осъществени общо шест пилотирани кацания на Луната, последното от които е през декември 1972-ра година. След приключването на програмата не просто се слага край на екскурзиите до нашия естествен спътник, но човек престава да пътува отвъд пределите на ниска околоземна орбита въобще. Защо се случи така? Защо в продължение на половин век никой не се е завърнал на Луната? Хората, които си спомнят за тези славни години, вече остаряват. По-младите се съмняват, че изобщо е имало лунни мисии. Даже допускат, че всичко това е било грандиозна фалшификация, а кадрите от експедициите са заснети в тайно филмово студио. Но дали? Ако сме по-мъдри, ще признаем, че в човешката история се е случвало нееднократно след историческо събитие да настъпи затишие и никой да не успее да повтори постижението дълго време след това. През 1911 и 1912 година Амундсен и Скот първи достигат до Южния полюс. Но минават повече от 40 години, преди нова експедиция да повтори постижението им - през 1958 от Едмънд Хилъри. През 1960 година батискафът "Триест" с Жак Пикар и Дон Уолш достига до най-дълбоката точка на океана - Челинджър Дийп в Марианската падина. Но минават над 50 години, преди батискафът "Дийпсий Челинджър" през 2012 година да повтори постижението. Подобни затишия са напълно нормални и фактът, че през това време не се провеждат експедиции, не е показател, че човечеството забавя своето развитие. Нито че първите експедиции са фалшификат. Това се отнася както за експедициите на Скот и Амундсен, така и за тази на батискафа "Триест". Същото се отнася и за мисиите "Аполо". И все пак, защо половин век по-късно никой не е осъществил нова пилотирана мисия до Луната? В тази статия ще бъдат описани различните фактори, които пречат на това да бъде реализирана нова експедиция. 1. Проектът "Аполо" е плод на уникална геополитическа обстановка без аналог в днешни дни След края на Втората световна война както САЩ, така и СССР се сдобиват с нови технологии и политиките на двете държави се преплитат в състезание за все по-добро въоръжаване, което довежда до редица военни успехи. За днешното поколение, което познава войната само от компютърните игри, е много трудно да си представи какво означава да живееш под заплаха, че всеки един момент някой може да те нападне. Но все още не са си отишли от тоя свят всички хора, които помнят истинското измерение на военната заплаха. През 50-те години на миналия век както САЩ, така и СССР разработват ракети със способност да поразяват територия, намираща се на голямо разстояние от мястото на изстрелване. Надпреварата бързо се премества от Земята към ниска околоземна орбита, а след това към Луната и планетите. Космонавтиката става изключително популярна сред обществото, а поради тази причина тя се оказва идеално поле за демонстрация на технологично могъщество. През 1966 година е пикът, когато САЩ дава пари за космонавтиката - 4.5% от общия бюджет, което е възлизало на $5.93 милиарда долара на година тогавашни пари. То се равнява на $43 милиарда днешни пари. След тази година никоя държава не е осигурявала толкова много средства за космически полети. Днес НАСА получава под 1% от целия бюджет - около $18-19 милиарда годишно. И това е само финансовата страна. През 60-те години НАСА е работила по много по-малко странични проекти, освен "Аполо". Днешната НАСА работи по Международната космическа станция, роботизирани мисии до планетите, космически телескопи като "Хъбъл", мисии за мониторинг на Земята. Много малка част от средствата остават за пилотирани полети. Няма да е пресилено ако кажем, че ако ей сега се появи изненадващо Дядо Коледа и осигури чрез магия хардуера, който е необходим на НАСА, за да извърши пилотирана мисия до Луната - ракети, лунни кораби, лунни модули, агенцията пак няма да е в състояние да го направи, защото оставащите й пари за пилотирана космонавтика дори няма да стигнат за експлоатацията на хардуера. През последните години някои лобита в НАСА се опитаха да осигурят пари за нови лунни мисии, изтъквайки пред правителството напредъка на Китай. Но дума не може да стане за сравнение между днешната китайска космонавтика и космонавтиката на СССР през 60-те години на миналия век. Китай не се състезава - напротив, китайската космонавтика се развива много бавно и методично. Даже периодът между две пилотирани китайски изстрелвания възлиза на 2-3 години, а понякога дори повече. Въобще не искам да омаловажавам постиженията на Китай - през последните 20 години страната изпрати хора в космоса, станахме свидетели на китайска космическа разходка през 2008-ма, а през 2019-та година роботизиран апарат на Китай извърши първото в историята на космонавтиката кацане на обратната страна на естествения ни спътник. Да, така е - това са големи постижения. Но между първия полет на китаец в космоса и първото китайско роботизирано кацане на Луната мина цяло едно десетилетие. Освен това китайците работят в сътрудничество с ЕКА и Русия, а не самостоятелно, като състезатели. Условия за нова класическа надпревара като тази през 60-те години няма. Дори когато говорим за "надпревара" между частните компании в САЩ, тази дума е твърде силна - макар че има конкуренция между тях, фирмите процедират много внимателно и провеждат изстрелвания само когато са сигурни. 2. Днес вече няма свръхтежки ракети като "Сатурн 5" За да може да се осъществи пилотирана мисия до Луната или друга планета, е необходимо да бъде построена свръхтежка ракета. Няма как да се избегне тази стъпка, освен ако не се предприеме строеж в космоса на отделните модули, след изстрелването им чрез по-малки ракети. Но имайки предвид колко бавно протича един космически строеж, ако съдим по проблемите, които възникнаха с конструкцията на Международната космическа станция (която едва преживя катастрофата на совалка и отлагане с близо 6-7 години), не е чудно защо космическите агенции избягват този вариант. За предпочитане е космическият кораб да се изстреля наведнъж с една голяма ракета. Ракетата "Сатурн 5", извела на път към Луната корабите "Аполо", е имала капацитет да повдига 140 тона в околоземна орбита. След нея веднага се нарежда съветската "Енергия" с капацитет да извежда 100 тона в околоземна орбита. И двете ракети са пенсионирани преди десетилетия. Днес нито една от космическите държави няма ракета, която да се доближава дори малко до капацитета на "Сатурн 5" или "Енергия". През 2018-та година СпейсЕкс успешно изстреля ракетата "Фолкън Хеви" - първата свръхтежка ракета на 21-ви век. Със своята товароподемност от 64 тона товар до околоземна орбита ракетата сериозно отстъпва на "Сатурн 5" или дори на "Енергия". Теоретично е възможно чрез две изстрелвания на "Фолкън Хеви" да бъде изпратена пилотирана експедиция до орбитата на Луната, а чрез три-четири - до лунната повърхност. За огромно съжаление НАСА и досега пренебрегва "Фолкън Хеви" не поради технологични, а поради политически причини. Агенцията предпочита да налива средства в много по-скъпата и проектирана от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм" заради необходимостта да се пазят работните места от прекратената през 2011-та година програма "Космическа совалка", а не защото това е най-ефективният начин за изпращането на човек на Луната. Вероятно "Спейс Лонч Систъм" ще проработи някой ден - в проекта вече са вкарани много средства, а поради факта, че много хора се изхранват от него, вероятно нито един политик няма да преустанови работата по ракетата. Очакванията са дебютният полет на "Спейс Лонч Систъм" да е факт през 2021-ва година, а новите пилотирани експедиции до Луната - през 2024-та, но това надали ще стане в срок - ракетата използва стари технологии и наследява недостатъците на космическите совалки. Ако изключим "Фолкън Хеви" и "Спейс Лонч Систъм", защо големи ракети като "Сатурн 5" и "Енергия" не се произвеждат в днешни дни? Защото няма икономически обоснована нужда от тях! Нуждите на приложната космонавтика (която осигурява спътници за военни цели, телевизия, интернет и метеорологични прогнози) се покриват идеално от ракетите с товароподемност 20-30 тона. Даже и последните биха могли да станат в близко бъдеще излишни - с миниатюризацията на спътниковите технологии вече се появиха специализирани ракети за микроспътници като "Електрон" (която през 2018-та година бе въведена в експлоатация). Една ракета с товароподемност над 100 тона би имала само един потенциален купувач - желаещият да провежда междупланетни мисии. Нито една друга организация не би пожелала да я купи. Днес някои частни предприемачи като Илон Мъск проявяват известен интерес към свръхтежките ракети. Понастоящем СпейсЕкс проектира такава ракета на име "Супер Хеви", която ще е в състояние да изпраща отвъд пределите на околоземна орбита, до Луната и Марс, космически кораб на име "Старшип". Дали обаче тази концепция ще намери своето приложение на пазара? Мъск вярва, че това ще е така - "Старшип", освен че се очертава да е драстично по-евтин поради факта, че ще е възвръщаем кораб, може да заеме важна ниша и в областта на авиацията, осигурявайки пътнически свръхзвукови полети от един континент до друг за изключително кратко време - само за няколко минути! Точно така - идеята е "Старшип", освен да лети до Луната и Марс, да извършва кратки "подскачания" до космоса по суборбитална траектория, преминавайки от една точка на Земята до друга и така превозвайки хора. Дали обаче идеята ще проработи, остава да видим. 3. Няма ясна научно обоснована причина за нов полет до Луната Тази точка вероятно ще ядоса доста хора. "Как така", ще попитате вие, "как така да няма научно обоснована причина? Не може да няма нови открития, ако изпратим нови пилотирани експедиции до Луната. Ще има, разбира се!" Вижте, не оспорвам това, но нека да погледнем реалността. В рамките на шестте мисии "Аполо", приключили с успешно кацане на Луната, на Земята са доставени 380 килограма лунни скали. Още около 326 грама са доставени на Земята от съветските мисии "Луна". Днес, половин век по-късно, изследването на тези скали все още води до появата на нови научни открития - просто изучаваме вече донесените скали с по-съвременни инструменти. Предполага се, че научни статии по лунните скали ще се пишат поне през следващите няколко години, а може би и през близките десетилетия. В научен смисъл епохата "Аполо" все още не е приключила. Все още има неотговорени въпроси за произхода и еволюцията на Луната. Но за тяхното изясняване е достатъчно да се изпращат роботизирани станции, което е в пъти по-евтино. През изминалите две десетилетия Европейската космическа агенция, САЩ, Индия, Китай и Япония успяха да изпратят нови апарати до Луната, които обогатиха нашето познание. Те свършиха своите задачи успешно, работейки само в безпилотен режим. Тук е коректно да отбележим, че експедициите "Аполо" са описвани жаргонно от научната общност като мисии на "знамена и отпечатъци от обувки". Дейността на астронавтите се е свеждала само до това да разгръщат научни инструменти и да вземат проби от лунния грунт и лунните скали. Това все са неща, които лесно се вършат от луноходи и автоматични станции. За да се изучава цялостно влиянието на лунната гравитация върху хората, животните и растенията са необходими лунни бази - нещо много по-сериозно от "Аполо". За по-сериозно сондиране на лунната кора също са необходими лунни бази. Смислено е, може да се направи, но подобна мисия ще струва поне няколко пъти повече от "Аполо". Като заключение по тази точка - няма кой знае каква научна полза от това да се повтарят мисиите "Аполо", но за да се проведат по-сложни лунни мисии са необходими много повече средства. 4. Обществото се е променило. Ние, хората, обичаме безопасността и мразим да излагаме себе си или когото и да е друг на рискове. По тази точка вече е писано в статията "Защо прогресът на човечеството се е забавил?". Цитирам думите на Майкъл Ханлън: "Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта"..."Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително". През последните няколко години станахме свидетели на някои големи постижения, които биха могли да доведат до революция в пилотираната космонавтика. Едното беше появата на частните възвръщеми ракети - суборбиталната "Ню Шепърд" на Блу Ориджин и орбиталната "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Другото бе началото на полетите на новите частни космически кораби - "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Старлайнър" на Боинг. Изпитателните безпилотни полети на СпейсЕкс завършиха с категоричен успех, а тези на Боинг - с известни аномалии, но в нито един от случаите не се стигна до катастрофа. Ако тези проекти бяха създавани през 60-те години, непременно щеше да станем свидетели на първите пилотирани мисии съвсем в началото на полетните тестове на "Крю Драгън" и "Старлайнър". Даже не през чак толкова далечното минало, говорим за 80-те години, първите космически совалки са излитали още от самото начало с хора на борда, а не в безпилотен режим! Какво се случи в последните години? НАСА поиска СпейсЕкс да проведе десетки полети на ракетата "Фолкън 9" в безпилотен режим, преди да одобри ракетата за пилотирани мисии. Кому бе нужно това? Да, рискове има, очевидно е, че ако ракета претърпи авария, както СпейсЕкс, така и НАСА ще търпят пасиви и обществена критика. След катастрофата на совалката "Колумбия" се надигнаха гласове, че пилотираните полети трябва да бъдат прекратени, че са прекалено рискови. Време е обществото да осъзнае, че за да има напредък, трябва да се поемат определени рискове. Ако се фокусираме твърде много върху безопасността, тогава няма да можем да отидем никъде - нито на Луната, нито до Марс. 5. Променливият икономически и политически климат не е благоприятен да се влагат средства в космическите програми поетапно Дори и да приемем, че днес нито една държава не желае да дава милиарди пари "нахалос" за космонавтика, остава вариантът космическите агенции да приемат дългосрочни стратегии. Нека да предположим - ако днес бъде одобрена за изпълнение лунна мисия, до 15-20 години може и да се стигне до нейното реализиране, като средствата ще се влагат поетапно, на порции. Проблемът е, че космическите проекти стават жертва на амбициите на много политици. По време на епохата на Джордж Буш - Старши има желание да се започне програма за усвояване на Луната и Марс. След него идва Бил Клинтън, който слага точка на каквито и да е амбиции за полети отвъд околоземна орбита. Даже по негово време в НАСА е практически забранено да се споменават Луната и Марс в техния изследователски смисъл и определени учени измислят ефвемизма "достъпни планетарни повърхности", когато се наложи да говорят за пилотирани мисии до тях. След Клинтън идва Буш-младши, който започва програмата за завръщане на Луната "Съзвездие". Тя пък е прекратена от Обама, който предлага човек да полети до астероид. Накрая на власт се озовава Тръмп, който праща астероидните планове на Обама в коша и Луната се връща на дневен ред. В Русия положението никак не е розово. В началото на миналото десетилетие властта започна да дава повече пари за космонавтиката и се заговори за полети до Луната към 2030 година. Това в началото изглеждаше реалистично. Но икономическият климат се промени с налагането на санкции покрай кризата в Украйна. Днес малцина са тези, които вярват, че Русия изобщо може да изпълни пилотирана мисия до Луната в срок в периода до 2035-та година. Китай има своите дългосрочни планове за изпращането на човек до Луната в периода между 2030-та и 2035-та година, но това ще стане само след като страната построи голяма модулна станция в ниска околоземна орбита и добие опит с дългосрочни пилотирани мисии. Първоначално станцията трябваше да бъде построена през 2018-та година, но поради катастрофата на тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" през 2017-та повечето от амбициозните планове на Китай бяха поставени на пауза. В края на 2019-та година ракетата се върна в експлоатация, но ще мине още известно време, преди космонавтиката на страната да се възстанови и да започне конструкцията на станцията. 6. Днес международната космическа общност е твърде фокусирана върху Международната космическа станция Харесва ли ви или не, днешният фокус на пилотираната космонавтика е Международната космическа станция. Нейната поява също е до голяма степен на късмет - появила се е само защото политическият климат за нейното раждане е бил подходящ. Одобрението й е станало през 90-те години, когато СССР вече се е разпаднал и САЩ решили да въвлекат Русия в нейната конструкция под политически предлог. Тогава руснаците нямали никакви пари и амбиции за каквито и да е космически проекти. С този ход била осигурена възможност на Русия да спаси космонавтиката си, а американските политици играели тънка игра - надявали се, че ангажирани в Международната космическа станция, руснаците няма да подпомагат тоталитарни държави с ракетни технологии. Да, американците наистина помогнали на руснаците, но не поради благородство, а поради геополитически интереси. През 2011 година Международната космическа станция беше завършена. Счита се, че за нейната конструкция са дадени над $100 милиарда. Това са много пари и очакванията на всяка държава-част от проекта е парите да се възвърнат. Станцията уж се предвиждаше според първоначалните планове да съществува само до 2015 година, след което да се мисли за нов проект, но отлаганията в конструкцията и фактът, че все още не е изпълнена научната й програма напълно, доведе до удължаване на експлоатацията й до 2024-та година. Почти са финализирани преговорите до следващото удължаване за 2028-ма година, а може и то да не е последното. 7. Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната Това заслужава да бъде споменато в отделна точка. През последните няколко години голяма популярност набра идеята, че Луната е източник на екологично чиста енергия, понеже на повърхността ѝ има хелий 3. Счита се, че този изотоп може да доведе до разработването на безопасна енергетика чрез използването на фузионен реактор, понеже не е радиоактивен и не води до появата на опасни отпадни продукти. Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука. И това го казвам не аз, а ... Европейската космическа агенция (ЕКА). Все още не е създаден хелиев фузионен реактор, от който успешно да се получава електроенергия по икономически изгоден начин. Конструиран е експериментален тестов реактор във Фузионния технологичен институт, но до този момент този реактор все още поглъща повече енергия, отколкото произвежда. През 2007 година теоретичният физик Франк Клоуз съобщи, че процесът е бавен, енергоемък, изисква прекалено висока температура и отделно от това все още няма оценка какви са лунните запаси от хелий 3. Добавете към това и цената на космическия полет. С космическата совалка струваше около $20 000 долара да се качи в орбита един килограм полезен товар. Това означава, че на дори и да съществуваше някакъв магически уред, който да може да преработва олово до злато в космоса, след продажбата на новополученото злато нямаше да се покрият разходите и това пак нямаше да обоснове необходимостта от лунно миньорство. Едно е космическа агенция или организация да обоснове лунното миньорство на базата на сигурни факти, доказани от науката. До този момент обаче изкопаването на хелий 3 за енергийните нужди на Земята е по-скоро фантазия и съвсем друго е да базираш космическите си планове на фантазии. https://www.cosmos.1.bg/portal/mitove-i-zabludi-statii/1129-2015-why-is-it-so-hard-to-go-back

Пилотиран космически кораб Крю Драгън ще изведе туристи във висока орбита на 1 000 километра над Земята! На снимката: мишената за скачване "Аджена", заснета от екипажа на "Джемини 10" по време на мисията във висока орбита през 1966-та година. Photo credit : NASA 19 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Прекалено дълго време отмина, откакто астронавти летяха по-надалече от пределите на ниската околоземна орбита. След приключването на експедицията до Луната "Аполо 17" през 1972-ра, руските космически кораби "Союз" и американските совалки са летяли само на височина около 400-500, максимум 600 километра (когато са провеждани обслужващите мисии до телескопа "Хъбъл"). И докато НАСА подготвя следващите пилотирани мисии до Луната посредством кораба "Орион" през 2024-та година, а СпейсЕкс конструира "Старшип" за експедиции до Марс, изглежда, че първото голямо постижение за пилотираната космонавтика през 21-ви век ще стане посредством вече съществуващ кораб - "Крю Драгън". Мисията, включваща изпращането на туристи във високите предели на околоземната орбита, ще бъде изстреляна през втората половина на 2021-ва или през първата половина на 2022-ра. Инициативата е организирана от частната компания Спейс Адвенчърс, която в периода между 2001-ва и 2009-та изпрати в орбита първите космически туристи Денис Тито, Марк Шатълуърт, Грегъри Олсън, Анушен Ансари, Чарлз Симони, Ричард Гариът и Ги Лалиберте. Всички тези туристи летяха благодарение на споразумение между Спейс Адвенчърс и Русия. Сега компанията е подписала договор със СпейсЕкс за изстрелването на четирима частни астронавти на мисия, която няма да включва полет до Международната космическа станция. В случай че има заинтересовани страни, космическият кораб "Крю Драгън" ще полети на височина поне два пъти по-голяма от тази на МКС. Според Том Шели, президентът на Спейс Адвенчърс, целта на кораба е да се отдалечи на разстояние 1 000 километра от Земята. Мисията ще е много сходна с тази на височинните експедиции от програмата на НАСА "Джемини" - например през 1966-та година корабът "Джемини 11" постигна рекорд за пилотирана мисия в околоземна орбита от 1 374 километра. Но уви, такива мисии са също в далечната история на космонавтиката. Време е за промяна! Тъй като става въпрос за мисия от четирима души-туристи, а това е капацитетът на "Крю Драгън", изглежда, че корабът ще бъде изстрелян без пилот на борда. Т.е. туристите ще зависят само от автоматиката на "Крю Драгън", а СпейсЕкс винаги са твърдяли, че корабът е напълно автономен. Ще видим дали идеята на Спейс Адвенчърс ще се реализира - за съжаление последният полет на компанията бе през далечната 2009-та година. През 2015-та фирмата трябваше да изстреля певицата Сара Брайтман в космоса, но само няколко месеца преди изстрелването тя се отказа. По официална информация това се е случило поради "семейни причини", но според неофициалните слухове е имало притеснение относно надеждността на космическите кораби "Союз" - а същата тази година катастрофира един от "Прогрес"-ите. Според прес-съобщението, публикувано на уебсайта на Спейс Адвенчърс, договорът със СпейсЕкс "надгражда на успеха на "Крю Драгън" по време на първата му демонстрационна мисия до МКС през 2019-та година и скорошният успешен тест на спасителната му система". Безспорно успехите на СпейсЕкс и "Крю Драгън" са повлияли на решението височинната мисия да бъде реализирана именно с този кораб! За повече информация: Спейс Адвенчърс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3199-2020-crew-dragon-high-altitude-mission-announced

Успех: Европейската ракета Ариана 5 излетя успешно за втори път през 2020-та 19 февруари 2020 г. 08:05 ч. Втората мисия на европейската космическа ракета "Ариана 5" за 2020-та завърши с успех! Ракетата излетя днес в 00:18 ч. българско време от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. Около 31 минути след началото на полета в космоса бяха изведени два космически спътника: JCSAT-17, собственост на SKY Perfect JSAT Corporation, и Geo-Kompsat-2B на Корейския аерокосмически изследователски институт. Първият е комуникационен спътник и ще обслужва Япония, а вторият има за цел мониторинг на океаните и околната среда. За повече информация: ЕКА Запис от изстрелването тази нощ. Photo credit : Arianespace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3198-2020-second-ariane-5-launch-success

Блу Ориджин започва доставката на ракетни двигатели BE-4 през май 18 февруари 2020 г. 08:05 ч. На 17-ти февруари американската космическа компания Блу Ориджин откри официално фабриката за ракетни двигатели в Хънтсвил. С това започна масовото производство на двигателите "BE-4" и "BE-3U". Те ще се използват на ракетите на Блу Ориджин "Ню Глен", както и на новите ракети "Вулкан" на Юнайтед лонч алайънс, които ще заменят "Атлас". Именно "Атлас"-ите са тези ракети, които използват произведени в Русия двигатели "РД-180". Според информация от изпълнителния директор Боб Смит, първите два двигателя, които са в готовност за полет, ще бъдат доставени за Юнайтед лонч алайънс през месец май. И докато тази чудесна новина бе съобщена вчера, руснаците излязоха със свое комично становище, че Щатите няма да намерят алтернатива на безаналоговите им двигатели "РД-180" поне до 2030-та година. Това е поредното игнориране на реалността. Макар че "РД-180" вероятно ще продължат да бъдат купувани, поне докато има интерес от компании като Нортроп Груман (работеща с ракетата "Антарес"), началото на производството на "BE-4" опровергава това. Отделен е въпросът, че американската компания СпейсЕкс е създала двигателите "Мерлин" и "Раптор", като "Мерлин" се използват на ракетите "Фолкън 9" от години. И когато през тази година астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли излетят до Международната космическа станция на борда на "Крю Драгън", това ще стане посредством изцяло американски ракети с американски ракетни двигатели. Но очевидно пренебрежението и омразата към Мъск в някои среди си имат своите корени... Кадър от огнево изпитание на двигател BE-4. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3197-2020-be-4-begins-delivery-may

Марсоходът на НАСА Кюриосити отново издълба скала и взе проби за анализ 17 февруари 2020 г. 08:04 ч. Американският марсоход "Кюриосити" отново дълбае скалите на Марс с цел взимането на проби за анализ! Съгласно публикуваната от НАСА информация, дълбаенето на скалата Хътън в началото на февруари е завършило успешно, а учените са започнали обработката на пробите. Първоначалният минералогичен анализ посредством прибора CheMin е приключил благополучно и сега екипът на SAM е пристъпил към подготовката за следващото изследване. Това ще стане като събраният материал бъде нагрят в специална фурна, за да се отделят газове - водни пари, въглероден диоксид, молекулярен кислород, серни съединения и други. Газовете ще бъдат подадени за изучаване към масспектрометър. За повече информация: НАСА Тази снимка бе заснета от "Кюриосити" на 7-ми февруари и показва последния скален отвор, издълбан с цел взимането на проби и тяхното изучаване. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3195-2020-02-17-09-15-43

Корабът Крю Драгън пристигна на стартовата площадка за първата му пилотирана мисия до МКС На снимката: техници работят по пилотирания космически кораб "Крю Драгън" след пристигането му на стартовия комплекс. Photo credit : SpaceX 17 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. След дълго чакане, моментът най-сетне дойде: започна подготовката по изстрелването на първата пилотирана орбитална мисия на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011-та година. Началото на тази подготовка настъпи на 13-ти февруари, когато първият космически кораб на СпейсЕкс за пилотирана мисия "Крю Драгън" пристигна на космодрума. До благоприятното развитие се стигна след като СпейсЕкс бе първата компания, която изпълни всичките си изискуеми безпилотни полетни тестове. Последният от тези полети бе осъществен на 19-ти януари тази година, когато бяха изпитани системите за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. Сега пътят към първия пилотиран орбитален полет на САЩ след края на совалките е открит. НАСА и СпейсЕкс са се съгласили работната дата за изстрелването да е 7-ми май, като в зависимост от протичането на подготовката то може да е факт по-рано или по-късно. Съгласно официалната публикация на уебсайта на НАСА става ясно, че СпейсЕкс, а не Боинг ще е първата компания, която ще изпрати хора към Международната космическа станция. През 2019-та година Боинг също изпълни двата изискуеми безпилотни полета, но макар че те завършиха безаварийно и "Старлайнър" и двата пъти се прибра безопасно на Земята, успехът не бе стопроцентов. Скачването с МКС бе провалено, а последващият анализ откри множество проблеми със софтуера. Понастоящем специална комисия разследва причините защо софтуерните бъгове не са открити при наземните изпитания, а ръководствата на НАСА и Боинг умуват дали ще се наложи да се повтаря безпилотната мисия с роботизирано скачване до МКС, или следващият старт на "Старлайнър" ще е пилотиран. Що се касае до СпейсЕкс, пред тази компания такива дилеми няма - безпилотните полети завършиха със стопроцентова успеваемост. НАСА ни информира, че сега след като първият пилотиран "Крю Драгън" се намира на стартовия комплекс, той ще бъде подложен на окончателни тестове в специалното съоръжение на базата Кейп Канаверал, след което ще бъде прикачен към ракета "Фолкън 9" и изстрелян в космоса. Към МКС ще се отправят астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен. Засега всичко по подготовката изглежда да протича по план - днес СпейсЕкс ни съобщи, че "Крю Драгън" е вече издържал акустичните изпитания. Американската космическа агенция НАСА е отново в готовност за пилотирани космически полети! За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3194-2020-crew-dragon-arrives-launch-site

Следващата бюджетна планетарна мисия на НАСА: До Венера, Йо или Тритон! 14 февруари 2020 г. 08:05 ч. НАСА подбра четири концепции за потенциални роботизирани междупланетни мисии в рамките на бюджетната програма "Дискавъри". След като бъдат анализирани щателно, от тази подборка ще бъдат одобрени максимум две експедиции. Ето кои са подбраните концепции: 1. Мисия "Давинчи+" до Венера. Ако НАСА се спре на тази идея, към най-близката до нас планета ще бъдат изпратени орбитален и спускаем апарат. Последната мисия на САЩ до Венера със спускаеми апарати е реализирана през далечната 1978 година - "Пайъниър Винъс" - тогава в атмосферата навлизат общо 4 американски десантни сонди, от които една достига до самата повърхност и работи в продължение на повече от час. За съжаление този американски спускаем апарат не е оборудван с камери, за разлика от съветските сонди по това време, така че извършва само някои измервания без да заснема снимки. Спускаемият апарат на "Давинчи+" обаче ще има камера. 2. Мисия "Айво". Ако НАСА реши да избере тази амбициозна експедиция, към Юпитер ще бъде изпратен апарат, който ще прави близки облитания на вулканичната луна Йо. Възможно е "Айво" да разгадае дали под повърхността на Йо има океан от течна магма. 3. Мисия "Трайдент". Ако НАСА я одобри, предстои полет до Нептун и неговия спътник Тритон. Мисията е съвсем простичка и ще включва едно-единствено облитане на Тритон, в рамките на което трябва да се разузнае дали под повърхността му има воден океан. 4. Мисия "Веритас" - още една концепция за мисия до Венера и ако тя бъде одобрена от НАСА, към планетата ще излети мощен орбитален апарат, оборудван с радар за изготвянето на подробна топографска карта. Японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" е заснела тази снимка на Венера в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър. Photo credit : JAXA/Planet-C Team https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3192-2020-nasa-downselects-discovery-missions

Най-сетне: пилотираният космически кораб Юнити пристигна на космодрума Спейспорт Америка На снимката: самолетът-носител "Ийв" с прикачения към него кораб "Юнити" пристига на космодрума Спейспорт Америка. Photo credit : Virgin Galactic 14 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Измина почти цяла една година, откакто космическият кораб на Върджин Галактик "Юнити" за последен път летя и изведе в космоса по суборбитална траектория трима души. Вчера "Юнити" се отправи отново към небесата, но този път не към космическите висини - а към космодрума Спейпорт Америка, намиращ се на територията на щата Ню Мексико. С това бе завършен важен етап от преместването на Върджин Галактик на мястото, където ще провежда туристически космически полети. Вчерашният полет на "Юнити", дори и да имаше за главна цел неговото преместване, все пак бе тълкуван като изпитателен полет. Това бе най-дългият полет на кораба - доста по-продължителен, отколкото бяха реалните му космически мисии през декември 2018-та и февруари 2019-та. В рамките на три часа инженерите проверяваха какво е поведението на "Юнити" при ниски температури. Пилоти на кораба бяха Никола (Стик) Песил и Дейв (Мак) Маккей. Песил е бивш летец-изпитател на италианските военновъздушни сили и това бе първият му полет с "Юнити". Самолетът-носител "Ийв" бе управляван от пилотите Майк Масучи и Фредерик Стъркоу. След пристигането на "Юнити" на територията на Спейспорт Америка завърши и този дебютен от новата серия тестови полети. Тази серия се очертава да е продължителна и цели адаптирането на екипа на Върджин Галактик към новите работни условия в Ню Мексико. "Юнити" първоначално ще лети в прикачен режим към "Ийв", след което ще започнат полети с отделянето му от самолета-носител. Накрая ще има отново ракетни и космически мисии. Важна цел е също така да бъде изпитана новата туристическа кабина на космическия кораб, за да се направи оценка какво би било преживяването на хората, които ще излитат в космоса срещу заплащане. Но може би най-същественото от вчерашното събитие бе фактът, че на космодрума Спейспорт Америка най-накрая има пилотиран космически кораб, който е в състояние да лети в космоса и дори го е правил два пъти. С това очакванията на жителите на Ню Мексико би следвало да бъдат оправдани, тъй като строежът на космодрума бе финансиран с над $220 милиона долара държавни пари, събирани посредством увеличаването на данъците им. Спейспорт Америка бе завършен през 2011-та година, но поради липсата на космически кораби ролята на космодрума бе сведена до тази на скъпоструваща и пустееща туристическа атракция. Американският писател Джак Мърфи направи знаменателно изказване по време на неговото посещение на мястото през 2017-та година: "Чувствам се като че ли съм посетил Джурасик Парк в деня преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат". Кому е нужен космодрум без космически кораби? От вчера това се промени за Спейспорт Америка - и се надяваме в съвсем близко бъдеще съоръжението най-накрая да се използва целево - да посреща реални туристи, които да се качват на "Юнити" и да се отправят към космоса. А междувременно голяма част от екипите на Върджин Галактик продължават да се трудят в Мохаве. Там се строят два нови космически кораба - единият е почти изцяло завършен, другият е на 50%. Очакванията са скоро в САЩ да има цяла флотилия от частни суборбитални кораби. За повече информация: Върджин Галактик https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3191-2020-unity-arrives-spaceport-america

СпейсЕкс нае на работа бившия шеф на НАСА Бил Герстенмайер! Бил Герстенмайер. Photo credits : NASA/Bill Ingalls 11 февруари 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Това е вероятно една от най-важните новини за СпейсЕкс през 2020-та година, ако не и най-важната - защото маркира повратна точка в пилотираната космонавтика на САЩ. Компанията на Илон Мъск назначи на работа Уилиам (Бил) Герстенмайер - бивш шеф на отдела на НАСА за пилотирани мисии, заемал длъжността в продължение на 14 години, с десетилетен стаж в космическия сектор и един от утвърдените специалисти в цял свят щом се касае за пилотирани космически полети! Новината бе съобщена от журналиста от CNBC Майкъл Шийтс. Ерик Бъргър от Арс Текника ни разкрива в Туитър защо назначението е от такава изключителна важност. Бил Герстенмайер е човекът, който буквално спаси СпейсЕкс от фалит. Това се случи през декември 2008-ма година, когато компанията най-накрая бе провела успешен тестов полет на ракетата "Фолкън 1", но след трите предходни поредни провала бе изразходила всички средства. Герстенмайер връчи договор на Мъск за изпълняването на товарни мисии до Международната космическа станция и днес СпейсЕкс е утвърден превозвач на провизии, а корабите "Драгън" летят редовно. През 2014-та година Герстенмайер успя да се пребори за това НАСА да даде пари на два разработчика на пилотирани космически полети - Боинг и СпейсЕкс. Тогава имаше огромен натикс от Боинг и бяха впрегнати всички лобита за да може старата корпорация да получи цялата сума пари. Герстенмайер беше човекът, който каза "не" - и така спаси пилотираната космонавтика на САЩ, защото през януари т.г. СпейсЕкс успя да завърши всички изискуеми тестови полети на кораба "Крю Драгън" без аварии, докато "Старлайнър" се сблъска с множество софтуерни проблеми по време на първата му мисия през декември. Не на последно място - Герстенмайер е редовен говорител в Конгреса на САЩ и експертизата му винаги се взима под внимание. Замислете се: Боинг разработва свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" за пилотирани полети до Луната. СпейсЕкс вече създаде свръхтежката ракета "Фолкън Хеви", която е в експлоатация, и сега работи по още по-мощната ракета "Старшип". Назначаването на Герстенмайер може да започне да обръща везните, когато се стигне до преразпределянето на държавни средства за свръхтежки ракети и пилотирани мисии до Луната и Марс. Досега почти всички битки в тази област бяха печелени от Боинг. Безспорно се задават много, много вълнуващи времена в САЩ. Ще следим с интерес какво се случва! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3190-2020-spacex-gersternmaier

НАСА и СпейсЕкс определиха работна дата за първата си пилотирана мисия до МКС! Пилотираният космически кораб "Крю Драгън". Credit : SpaceX 11 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Докато положението около Боинг продължава да е неясно покрай софтуерните проблеми, в САЩ пилотиран космически кораб вече има - и това е "Крю Драгън" на СпейсЕкс, който през януари завърши всички изискуеми безпилотни тестови полети и е в готовност да превозва хора! НАСА и СпейсЕкс определиха работна дата, когато да очакваме дебютната пилотирана експедиция. Според журналиста Ерик Бъргър, който оповести информацията в Туитър, датата е 7-ми май. Обаче имайте предвид, че това е само първоначална работна дата и може да бъде изместена по-рано или по-късно в зависимост от причини, които не са свързани със състоянието на хардуера. Така първият пилотиран полет на "Крю Драгън" може да стане факт в края на април или по-късно през май. Едно решение, което все още не е взето, е също така каква ще е продължителността на експедицията. Според първоначалните планове този пилотиран дебют трябваше да е не повече от две седмици. Но очевидно НАСА обмислят по-дълъг престой на астронавтите - особено с оглед на факта, че от месец април нататък на американския сегмент на Международната космическа станция ще има само един астронавт, доставен посредством руски кораб "Союз". Със сигурност от американската космическа агенция ще желаят да оптимизират времето, за да може в орбита да има колкото се може повече хора. Напомням на читателите, че първите астронавти, които ще полетят до МКС на борда на нов американски кораб, са Боб Бенкен и Дъг Хърли. И двамата са ветерани с по два полета на космически совалки. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3189-2020-crew-dragon-first-working-data