SAlexandrov

Накъде отива Роскосмос? На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls 10 февруари 2020 г. 17:35 ч. Светослав Александров. Роскосмос е на кръстопът, пише основателят на проекта "Открит космос" и космически анализатор Виталий Егоров. Ето материала, представен от Егоров и преведен на български: И така, Роскосмос е на кръстопът. От една страна държавата не обещава да повиши финансирането на космическия отрасъл. От друга страна предишните чуждестранни клиенти си тръгват - американските астронавти се готвят да се преместят в собствените си кораби, комерсиалните клиенти вече се прехвърлиха от руската ракета "Протон" на американската "Фолкън 9", заместителят на руския двигател "РД-180" е вече в етап на изпитания, французите подготвят за изстрелване "Ариана 6" - ракетата-конкурент на "Союз-СТ". Последният голям договор със спътниковия оператор УанУеб едва сега навлиза в активната си фаза, а самият клиент изпитва проблеми с доверието на инвеститорите и отлага насрочените изстрелвания. На фона на всичко това се натрупват политически фактори - например забраната на Пентагона за изстрелването на комерсиални спътници на руски ракети. Всеки, който оценява трезво състоянието на нашия космически отрасъл, разбира, че ситуацията се променя кардинално. Все още можете да иронизирате авариите на американските кораби, но времето, което остава за шеги, е малко. Сметката вече не е за години, а за месеци. Ако се запази текущото ниво на държавно финансиране, нашата космонавтика е застрашена от бавен разпад, загуба на компетенция и също така преход - от производство към решаването на земни задачи. Роскосмос се опитва да спаси положението, като ще изстрелва "туристи" от Турция и ОАЕ. Усърдието на ръководителя Дмитрий Рогозин относно предлагането на тази услуга на международната сцена заслужава уважение, но тези успехи не са способни да покрият дори една четвърт от финансовата черна дупка след като американците ни напуснат. Единственото реално спасение, което Роскосмос вижда за себе си, е многократно увеличение на държавното финансиране. Нашата космонавтика се нуждае от 1.5 пъти повече средства, за да може да си стои на краката и да си отдъхва от постоянните реорганизации и оптимизации - и това е просто за да изпълни федералната космическа програма до 2024-та година, която включва справянето с дълговете на ГКНПЦ "Хруничев", завършването на руския сегмент на МКС, изстрелването на три апарата до Луната и привършването на полетните изпитания на ракетите "Ангара". А за да може изобщо да започне някакво развитие, са нужни два пъти повече пари - за да се направи нов космически кораб, ново семейство ракети, да се дострои Восточний, да започне оборудването на спътниците с руски електронни компоненти и да се пристъпи към нов етап от фундаментални научни изследвания със съвременни задачи - не просто тези, които датират още от 80-те и 90-те години. Но всичко това е в мечтите на представителите на нашата космическа индустрия - там се намират и тези мечти за възраждането на "Буран", обитаема база на Луната и полет до Марс. Държавата не разполага с пари за реализацията на тези мечти, защото и в другите ведомства също има мечтатели. Космонавтиката на Русия не може да расте по-бързо от икономиката, ако не се стигне до нещо радикално ново и важно не само за Роскосмос, но и за цялата страна. През последните години бяха инициирани цели три мащабни проекта в Роскосмос: пилотирана лунна програма, глобална мрежа за нискоорбитален спътников интернет "Ефир" и многофункционална спътникова система "Сфера". Относно тежестта на лунната програма и "Ефир" Относно лунния държавен договор, Рогозин почти повярва в теорията на лунния заговор - така се появи надеждата да се озове първи на Луната. Даже поздравът по случай 50-годишнината от първото кацане на човек на Луната от името на Роскосмос бе написано на такъв език, че бе непонятно дали това се отнася за полет до Луната или за фалшификация в Холивуд. Само че президентът Владимир Путин неколкократно заяви публично, че не се съмнява в реалността на програмата "Аполо". Наскоро предварителният проект за свръхтежката ракета бе отново преустановен заради недостатъчна обосновка. Съгласно някои оценки, лунната програма ще струва на Русия между 0.7 и 1.5 трилиона рубли, което означава увеличение на бюджета на Роскосмос 1.5-2 пъти. Значението на програмата в представата на Роскосмос е само едно - да се натирят носовете на американците. Проектът "Ефир", мрежа от няколкостотин спътника за предоставянето на интернет връзка по целия свят, бе оповестен още по време на предишното ръководство на Роскосмос. За неговата разработка и изстрелвания Роскосмос предложи да бъде привлечено активно извънбюджетно финансиране. В началото бе предложена сума от 300 милиарда рубли. После тя нарасна, но инвеститори не се намериха. Икономическите перспективи на проекта са илюзорни с всеки изминал ден: конкуриращата система на СпейсЕкс е вече в етап на масово производство на спътници и от тях 240 са изстреляни. Вторият конкурент УанУеб проведе първите си полетни изпитания на спътниците и през февруари бяха изстреляни 34 от тях. В етап на разработка са проекти на Амазон, Самсунг и други желаещи, които са много по-успешни от Роскосмос в изкуството да предлагат стоки и услуги на глобалния пазар. По план "Ефир" трябва да се превърне в глобална услуга и да генерира доходи от чуждестранни инвеститори, но възможностите на Роскосмос да продаде услугата не се увенчаха с успех и нито един от инвеститорите не повярва, че ще има милиони ползватели. Проектът "Сфера" е дори по-ефимерен от "Ефир", макар и да има повече материално изражение, тъй като Роскосмос го счита за първия етап от изстрелването на всички съществуващи невоенни спътници. Съдейки по описанията, над 5000 спътника "Сфера" ще трябва да правят всичко наведнъж: да снимат Земята, да разпространяват интернет, да изпращат навигационни сигнали като ГЛОНАСС и т.н. Фактически "Сфера" е програма за обновяване на руската спътникова групировка за граждански цели и преход на спътниковия отрасъл към ново технологично ниво. Но опитът тя да се представи като унифицирана система, която ще доведе до големи ползи за държавата, е профанен. За всяка задача - снимки на Земята, предаване на данни, навигации е нужен отделен апарат, отделен наклон, отделна височина на орбитата, отделна програма на полетите. Уеднаквяването на тези задачи е невъзможно. Газпром се надява да участва в проекта "Сфера", но не като инвеститор, а като подрядчик - изготвител на безпрецедентно голямо количество спътници от системата за предаване на данни "Маратон". Странно е, че Роскосмос се съгласява към такъв отлив на съществена част от потенциалния финансов пай. Роскосмос се опитва да заинтересува Китай с проекта "Сфера", но реално погледнато нашата космонавтика не може да предложи нищо на източния ни съсед. Китайците почти ни догониха в сферата на ракетните технологии, а по отношение на микроелектрониката отдавна са ни задминали. "Сфера" се оценява от порядъка на 1 трилион или повече рубли. Перспективите на проекта са мрачни, дори и да са по-реални от полетите до Луната. Във всеки случай Роскосмос ще се принуди да обнови спътниковите си групировки съгласно предходната програма и сериозно количество пари ще бъдат осигурени, дори и да не се използва названието "Сфера". Главният проблем със "Сфера" е същият като лунната програма - не е ясно защо Русия се нуждае от това. В презентациите си Роскосмос се позовава на "мултипликативния ефект в развитието на новите технологии и икономиката на Руската Федерация", но не може да обясни на прост език по какъв начин този проект ще реши текущите икономически и социални проблеми на страната. Какво ще избере Роскосмос? Прост отговор няма и няма да има, но по моя гледна точка е хубаво да се поучим от собствената си история. Предишната мащабна свръхзадача на нашата космонавтика бе програмата "Енергия-Буран". Космическата совалка си свърши работата - показа на американците, че руснаците могат да правят същото, което и те. Но от практическа гледна точка системата се оказа съвършено безполезна - СССР можеше да изстрелва товари и хора даже без космически совалки. "Енергия-Буран" се разпадна както и СССР, но това, което остана, може да се нарече като полуфабрикат или запас. Полуфабрикатът на "Енергия" стана руско-украинския-американски проект "Морски старт", украинската ракета "Зенит" и самолета "Мрия". Запасът намери израз и в съвременната гордост на Роскосмос - двигателите "РД-180" и "РД-171". Ракетата "Ангара" може да се счита за внучка на "Енергия". Запасът на "Енергия" и "Зенит" сега се преобразува в бъдеща свръхтежка лунна ракета. Тоест безполезният към момента на създаването му проект стана полезен в бъдещето и кърмеше следващото поколение ракетостроители в продължение на три десетилетия. Но много усилия бяха в буквалния смисъл "зарити в пясъка". Изпитателните съоръжения в Подмосковието са превърнати в склад, а стартовият комплекс на Байконур в най-добрия случай ще се превърне в музеен експонат. В най-лошия ще бъде оставен за скрап. На базата на опита от "Енергия-Буран" Роскосмос ще трябва да измисли проект, който не просто ще запуши финансовите пробойни и ще позволи на сегашните директори да останат на постовете си до пенсия. Нашата космонавтика има нужда от проект, който ще стане база за развитие на следващия половин век. Главните проблеми на отрасъла са недостатъчното използване на съоръженията (хората и заводите могат да бъдат два пъти повече, но има държавна поръчка само за първата половина, значи трябва да има преобразуване - на газопроводите, трамваите, пивозаводите), зависимостта от съветските технологии (нямаме средства да започнем от нулата, тъй като старото още работи и е по-евтино), зависимостта от чуждестранна електроника (космонавтиката се явява твърде малък потребител, за да може наш производител да създаде изцяло нови и модерни елементи за нея), кадровите проблеми поради отсъствието на видимо развитие, слаби кариерни перспективи, лошо заплащане, катастрофална бюрокрация и цялостна регулация на индустрията. Именно тези проблеми трябва да бъдат решени от новия свръхпроект и по мое мнение най-близо до тази цел е "Сфера". Но проектът трябва да изпълнява и по-важни държавни функции, които да покажат на Кремъл реалната потребност да се дадат пари за него. Роскосмос, в опита си да се представи като лидер на световната космонавтика, изпада в логически капан - ако всичко изглежда толкова добре, защо изобщо просите пари? Ако бъдат признати проблемите, както и убедително решение за тях, разбирате, ще има преместване от сегашната опорна орбита. Прочетете целия материал на руски език: Pikabu.ru https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3188-2020-kuda-letit-roscosmos

УСПЕХ: Американската ракета Атлас 5 изстреля към Слънцето мисията на ЕКА и НАСА Солар Орбитър! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA 10 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Първото междупланетно изстрелване за 2020-та година е вече факт! Тази сутрин в 06:03 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя американската космическа ракета "Атлас 5. Близо 53 минути след началото на полета, както беше планирано, от горната степен на носителя се отдели мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА "Солар Орбитър". Наземните екипи потвърдиха, че космическият апарат е комуникативен и е в добро техническо състояние. "Като човеци ние винаги сме били наясно с това колко е важно Слънцето за живота на Земята, наблюдавали сме го и сме го изучавали как то работи в детайли, но също така отдавна знаем как притежава потенциала да наруши ежедневния живот, ако попаднем в огневия обсег на могъща слънчева буря", съобщава Гюнтер Хасингер, директорът на научния отдел на ЕКА. "Към края на нашата мисия "Солар Орбитър" ние ще знаем много повече от преди за скритите сили, отговорни за променливото поведение на Слънцето и влиянието му върху нашата планета". През следващите три месеца екипите ще проверят 10-те научни инструмента, за да се убедят, че те работят според очакванията. Ще отнеме на "Солар Орбитър" около две години, за да достигне своята основна научна орбита. Но и по време на пътуването, което ще продължи до ноември 2021-та, приборите ще събират ценни данни за околностите около космическия апарат. Ще бъдат проведени две облитания около Венера през декември 2020-та и август 2021-ва и едно около Земята през ноември 2021-ва. Първото голямо сближение със Слънцето е планирано за 2022-ра, когато "Солар Орбитър" ще мине на една трета разстояние в сравнение с разстоянието Земя-Слънце. Периодично космическият апарат ще продължи да използва гравитационното поле на Венера, за да се сближава още повече със звездата ни - както и да се отдели от равнината, в която обикалят планетите на Слънчевата система, за да навлезе в полярна околослънчева орбита. Космическите апарати, изстреляни от земната повърхност, обикновено остават в тази равнина, което означава, че ние нямаме изглед към слънчевите полюси. "Солар Орбитър" е първият космически апарат, който ще заснеме полярните области на Слънцето! До този момент е имало само една друга роботизирана експедиция, която е успявала да влезне в полярна орбита около звездата ни. Това е съвместната мисия между САЩ и ЕКА "Юлисис". Тя е прелитала над полюсите на Слънцето през 90-те години, но на далечно разстояние. И освен това е нямала камери. През изминалите десетилетия космическите мисии на САЩ, Европейската космическа агенция и Япония доведоха до революция в изучаването на астероидите, кометите и далечните планети. Но по всичко изглежда, че 20-те години на 21-ви век ще бъдат решаващи за проучванията на нашето собствено Слънце - стига, разбира се, изстреляната през 2018-та година американска мисия "Паркър" и новата експедиция "Солар Орбитър" да бъдат реализирани без съществени проблеми. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3187-2020-solar-orbiter-lifts-off

АВАРИЯ: Иранската ракета Симорг не успя да изведе в орбита спътника Зафар На снимката: най-мощната космическа ракета на Иран "Симорг", която бе използвана за извеждането на спътника "Зафар" тази вечер (очевидно неуспешно). Photo : MelliunIran 9 февруари 2020 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Днес Иран изстреля ракетата "Симорг", която трябваше да изведе в космоса изкуствения спътник "Зафар". Съгласно информацията, разпространена от иранските медии, "Симорг" не е успяла да достигне нужната скорост за достигането на орбита и мисията е завършила с провал. Напомням на читателите, че ако изстрелването беше успешно, това щеше да е първото извеждане на ирански спътник в космоса след петгодишно затишие (справка: статията на страниците на КОСМОС БГ). Напоследък всички опити на Иран завършват без желания резултат. През февруари 2019-та бяха изстреляни две ракети, но и двете не сполучиха да изпратят спътниците си в орбита. През август беше подготвена трета ракета, но тя експлодира още на стартовата площадка. Освен това по време на друг инцидент на територията на космодрума Имам Хомейни избухна пожар и трима учени загинаха. Иранските медии оповестяват, че след днешния провал ще бъдат направени нужните оптимизации, след което ще последва нов опит. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3186-2020-iran-launch-ends-failure

Новият европейски космически телескоп Хеопс засне първата си снимка 9 февруари 2020 г. 10:20 ч. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщи, че новоизстреляният изследовател на извънслънчеви планети "Хеопс" е заснел успешно първата си снимка! Както сами виждате, снимката не е особено забележителна - но въпреки това е много важна, защото доказва, че камерите на телескопа са оцелели след сътресението по време на изстрелването. На фотографията се вижда HD 70843 - звезда, която се намира на разстояние 150 светлинни години от нас. Екипът е избрал тази звезда за тестово заснемане поради нейната яркост и локация на небето, което я прави идеална за проверката. "Когато първите изображения на звездното поле се появиха на екрана, веднага стана ясно на всички, че имаме работещ телескоп", оповести Уили Бенц от Университета Берн в Швейцария, ръководителят на проекта. Напомням на читателите, че изстреляната на 18-ти декември 2019 г. мисия "Хеопс" е първата мисия на ЕКА за изучаване на екзопланетите. Но вместо да търси нови планети, мисията ще изучава характеристиките на вече известните екзопланети. Така очакваме скоро да научим за първите сериозни открития, направени за планети, намиращи се извън Слънчевата система! Първата тестова снимка на "Хеопс". Credits : ESA/Airbus/CHEOPS Mission Consortium https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3185-2020-cheops-first-photo

В готовност за първото междупланетно изстрелване през 2020: Солар Орбитър е на стартовата площадка На снимката: ракетата "Атлас 5" с мисията "Солар Орбитър" очаква своето изстрелване. Photo credits : ULA 9 февруари 2020 г. 09:40 ч. Светослав Александров. Предстои първото изстрелване на космически апарат в междупланетното пространство през 2020 година! Американската ракета "Атлас 5" е на стартовата площадка и ако всичко мине според очакванията, в космоса ще бъде изведена европейско-американската мисия "Солар Орбитър", която ще се отправи към нашето Слънце. Изстрелването е насрочено за този понеделник, на 10-ти февруари в 06:03 ч. българско време. Времето се очертава да е благоприятно, но ако технически или метеорологичен проблем отложи полета, условията във вторник ще се влошат и ще имаме едва 20% шанс за хубаво време. Колкото и антиинтуитивно да звучи, изстрелването на апарат към Слънцето е по-трудно, отколкото да се изстреля такъв към Плутон и отвъд Слънчевата система. Не е толкова просто да се организира слънчева мисия, колкото може би си го представяте: насочвате към Слънцето и стартирате. Земята е тази, която обикаля около нашата звезда и тя пътува със скорост около нея, възлизаща на 30 km/s. За да изпратим космически апарат извън Слънчевата система, достатъчно е да изстреляме апарат по посока на движението на Земята, и да добавим към тази скорост още допълнителни 16.67 km/s. Но единственият начин да изпратим апарат към Слънцето е да изстрелваме апарата в посока, обратна на движението на Земята. Това де факто представлява ретро запалване за излизане от околослънчева орбита, също както един космически кораб "Союз" би запалил двигателя си, за да излезе от орбитата на Земята и да кацне на нея. Даже за предстоящото изстрелване на "Солар Орбитър" няма да е достатъчна мощта на ракетата-носител "Атлас 5". Ще са необходими множество гравитационни маневри посредством облитания на Земята и на Венера, за да може мисията да се отправи към Слънцето. Но задачата е дори по-сложна - екипите на Европейската космическа агенция (ЕКА) и на НАСА ще се опитат да вкарат "Солар Орбитър" в полярна околослънчева орбита. Ако всичко мине по план, ще бъдат получени първите снимки на полюсите на Слънцето! До този момент е имало само една друга роботизирана експедиция, която е успявала да влезне в полярна орбита около звездата ни. Това е съвместната мисия между САЩ и ЕКА "Юлисис". Тя е прелитала над полюсите на Слънцето през 90-те години, но на далечно разстояние. И освен това е нямала камери. Мисията "Паркър", този път изцяло американска, беше изстреляна към Слънцето през 2018-та година и минава в близост до звездата ни на разстояние само от 0.04 астрономически единици. Но и "Паркър" няма камери, които да позволят заснемането на снимки от близко разстояние. Автоматичната междупланетна станция "Солар Орбитър" обаче е екипирана със специални камери, които биха позволили направата на фотографии. Те се намират навътре в космическия апарат, защитени от специален щит. Когато дойде моментът, покритието на обектива ще се разкрие за съвсем кратко време - достатъчно, за да се заснеме звездата ни. През изминалите десетилетия космическите мисии на САЩ, Европейската космическа агенция и Япония доведоха до революция в изучаването на астероидите, кометите и далечните планети. Но по всичко изглежда, че 20-те години на 21-ви век ще бъдат решаващи за проучванията на нашето собствено Слънце - стига, разбира се, мисиите "Паркър" и "Солар Орбитър" да бъдат реализирани без проблеми. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3184-2020-solar-orbiter-launches

НАСА е в готовност да изстреля кораба Сигнус към МКС На снимката: американската космическа ракета "Антарес" се отправя към стартовата площадка. Photo credit : NASA 9 февруари 2020 г. 09:10 ч. Светослав Александров. Американците са в готовност да проведат първото си космическо изстрелване до Международната космическа станция през тази година. Ракетата "Антарес" е във вертикална позиция на космодрума Уолопс и ако всичко мине наред, тя ще изведе в орбита 13-тия кораб Сигнус. Ако няма технически или други пречки, ракетата може да излети още през идната нощ, на 10-ти февруари в 00:39 ч. българско време. Метеоролозите дават шанс за 95% благоприятни метеорологични условия. В случай че частната компания Нортроп Груман реши да отложи полета с 24 часа, за съжаление шансът в понеделник времето да е хубаво възлиза само на 20%. На борда на "Сигнус" пътуват повече от 3 400 килограма провизии, от които 1 040 килограма са за научни експерименти. На МКС ще бъде качена Мобилната космическа лаборатория, която ще позволи отглеждането на клетъчни и тъканни култури, както и специални генетично модифицирани бактерии E. coli, притежаващи потенциал за производство на биогорива. Експериментът OsteOmics пък ще изучава молекулярните механизми за загуба на костна маса в орбита - проблем, с който астронавтите се сблъскват по време на дългосрочни полети. Напомням на читателите, че Нортроп Груман и СпейсЕкс са двете американски компании, които изпълняват договори за товарни полети до Международната космическа станция. Нортроп Груман изстрелва космически кораби "Сигнус", а СпейсЕкс - "Драгън". А пък двете компании за пилотирани мисии до МКС са СпейсЕкс и Боинг - но от тях в готовност за полети е само СпейсЕкс. В бъдеще към американската космическа флотилия очакваме да се присъедини и мини-совалката на компанията Сиера Невада. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3183-2020-9-feb-antares-preview

Боинг и НАСА ще проверят ред по ред програмния код на Старлайнър На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 8 февруари 2020 г. 00:10 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА най-накрая свика пресконференция, на която бяха обсъдени всичките проблеми с новия пилотиран космически кораб на Боинг "Старлайнър". Чудесно е, че агенцията този път не замаза положението, не омаловажи възникналите гафове по време на полета през декември и бяха дадени отговори на най-важните въпроси. Засега обаче е все още рано да се каже дали ще има повторение на безпилотната мисия на "Старлайнър" - решението зависи от резултатите на цялостното разследване. Но това, което се знае със сигурност е, че програмният код на софтуера на космическия кораб ще бъде проверен ред по ред. Относно неправилно настроения часовник, най-сетне беше дадено обяснение как се е стигнало до тази абсурдна ситуация. Ако софтуерът на "Старлайнър" функционираше според очакванията, той щеше да извлече информация за бордовото време през последните 4 минути преди старта. Но поради грешка в програмния код това се е случило цели 11 часа по-рано! Вече знаете, че грешката e провалила скачването на "Старлайнър" с Международната космическа станция. Но както споделиха на днешната пресконференция - било е за добро! НАСА призна, че ако не е възникнал този проблем, нямало е да бъде направена детайлна проверка през следващите часове, която е установила втория проблем със софтуера. А този втори проблем е можел да доведе до катастрофален завършек на цялата мисия. Изводите са ужасяващи: представете си, че по време на декемврийския полет на "Старлайнър" е имало астронавти на борда. В такъв случай, представете си, че след изстрелването астронавтите установяват, че часовникът им не е настроен правилно. Те действат абсолютно професионално и хладнокръвно, коригирайки часовника, след което наземните ръководители приемат, че всичко на борда на кораба е наред. При такъв развой на мисията вероятно не би се стигнало до щателна проверка на бордовия софтуер. Скачването с Международната космическа станция би било успешно. И буквално по време на завръщането този втори неустановен софтуерен бъг би се проявил ... и астронавтите биха загинали! В интерес на истината НАСА и Боинг не смятат, че фаталният изход би бил категоричен. Но от компанията и агенцията са убедени, че проблемът е криел сериозна опасност за сблъскване на сервизния с командния модул скоро след тяхното разделяне. Това е щяло да доведе до увреждане на топлинния щит и... въобще до много сериозни последствия (без обаче говорителите на НАСА и Боинг да конкретизират какви биха били те) Изводите са ясни - сега софтуерните специалисти на НАСА и Боинг ще трябва да прегледат много сериозно целия програмен код на "Старлайнър". А това е комплексен софтуер - говорим за 1 милион реда код! Според Боинг по време на декемврийската мисия са били тествани успешно около 66% от всички скриптове, но при този развой на събитията, вече всичко трябва да се провери отначало. Едно е видно - ще отнеме доста дълго време, преди пак да видим "Старлайнър" в полет - било то в безпилотен или в пилотиран режим. Но можем само да се радваме, че истината най-после изскочи наяве. Чест прави на НАСА, че призна за всички проблеми. Изказването на администратора на агенцията Джим Брайденстайн е показателно: "Никога, никога, никога не се страхувай от истината". Уви, в последните минути на пресконференцията Боинг пак се опитаха да замажат положението. Когато представителят на компанията бе попитан защо медиите и данъкоплатците не са били информирани за втория софтуерен бъг, той отговори: "Ние го поправихме. Не бихте искали да говорим за нещо, което не се е случило"... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3182-2020-starliner-preliminary-analysis

НАСА: Експертна намеса е спасила кораба Старлайнър от провал, но Боинг не е трябвало да допуска тези софтуерни гафове 7 февруари 2020 г. 18:35 ч. НАСА публикува първите резултати от работата на комисията, която разследва причините за аномалиите, възникнали по време на дебютния космически полет на кораба "Старлайнър" през декември. И докато НАСА отчита отличната намеса на екипите на американската космическа агенция и на Боинг, благодарение на която мисията бе спасена от провал, становището е категорично: Боинг изобщо не е трябвало да допуска констатираните софтуерни гафове. Накратко казано, по време на декемврийския полет са се проявили три големи проблема: 1. Проблем с часовника, който доведе до това "Старлайнър" да не се скачи с Международната космическа станция 2. Проблем със софтуера, контролиращ отделянето на сервизния модул преди кацането, който не е бил установен независимо от множеството защитни механизми 3. Проблем с радиовръзката между "Старлайнър" и Земята, която пречеше на екипите да установят контрол над кораба. НАСА признава, че първите две аномалии са могли да доведат до загуба на мисията, но благодарение на отличната работа на експертите "Старлайнър" е прибран успешно от космоса на Земята. Софтуерните проблеми са възникнали поради разбивки във фазите на дизайна и написването на софтуера. Такива софтуерни дефекти неизбежно възникват при такъв комплексен код. Но въпреки това НАСА преценява, че грешките са били откриваеми и че по време на квалифицирането на софтуера на "Старлайнър" те е трябвало да бъдат отстранени. Разбивки в тестовата и верификационната фаза са довели до това грешките да не се открият. Следователно, вече са необходими системни корективни действия. Екипът вече се е спрял на 11 корективни действия, които ще са с висок приоритет. Цялостният набор от корективни действия, както и планът за бъдещата работа по "Старлайнър", ще бъдат публикувани до края на февруари. На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/3181-2020-nasa-publishes-preliminary-analysis

Моментът настъпи: НАСА трябва да спре да мери с различен аршин СпейсЕкс и Боинг Вчера комисията по безопасност на НАСА отсече - единствено корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" е в готовност да превозва хора, а корабът на Боинг "Старлайнър" - не. Image credit : NASA 7 февруари 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Една цигара марихуана. Това бе достатъчно основание за НАСА да назначи проверка на фирмената култура на СпейсЕкс, независимо че през онзи злополучен ден на 2018-та година Илон Мъск изпуши въпросната цигара на територията на щата Калифорния, където употребяването на трева е легално. Въпреки че американската космическа агенция обеща проверката да се разпростре както до СпейсЕкс, така и до Боинг, впоследствие НАСА реши да инспектира само фирмата на Мъск. Дори през цялата 2019-та година, когато скандалите със самолетите 737 МАХ не стихваха, стана ясно, че НАСА не желае да се занимава с Боинг. Ако дотогава космическите ентусиасти се съмняваха, че американската агенция мери фирмите-изпълнители на проекти с различен аршин, то след този случай се убедиха напълно в това. Но колкото и дълго НАСА да си затваряше очите пред прегрешенията на Боинг, идва един момент, в който равносметката пристига и резултатите излизат наяве. И тогава нито едно лоби не може да помогне. А някога идеята на НАСА за разработка на изцяло нови частни пилотирани кораби, които да превозват астронавти до Международната космическа станция, бе разумна. Въпреки че традиционно наричаме последните години с израза "времето на частната космонавтика", американската космическа политика винаги е разчитала на частния сектор. Първите космически кораби на САЩ, лунната ракета "Сатурн 5" и "Аполо", совалките и компонентите на МКС, всички те са били изготвени от частни фирми по заявка на НАСА. Разликата този път бе, че частните фирми щяха да получат повече права и възможности да се разпореждат с корабите си както намерят за добре, а НАСА щеше да е просто един от множеството клиенти. И още нещо - ако до този момент всички космически проекти са се изпълнявали според договори, сключени на базата "разходи плюс" (което ще рече, че в случай на отлагания и проблеми се наливат още средства до изпълнението на проекта, независимо колко години ще отнеме), този път договорите бяха сключени на база "фиксирана цена". Целта беше да се държи отговорност от фирмите за отлаганията и да бъдат принудени да се справят с ограничени ресурси - без да просят още и още. Задачата пред Боинг и СпейсЕкс беше една и съща - да създадат пилотирани космически кораби, които да извозват американските астронавти до орбиталната станция, така че НАСА да не зависи от Русия. СпейсЕкс поиска $2.6 милиарда, а Боинг - $4.2 милиарда. Мнозина се намръщиха - защо едните получават близо двойно повече от другите? Отговориха им - ами толкова пари са пожелали компаниите, НАСА не оспорила исканията им и се съгласила. Добре, халал да им е на Боинг. Но през изминалата година излезе интересен правителствен доклад (линк към сайта на НАСА - PDF Файл), в който изненадващо беше оповестено, че освен фиксираната сума за Боинг от $4.2 милиарда, на компанията са били налети допълнителни $187 милиона. Докладът намеква, че от Боинг дори са заплашили, че ако не получат още средства, ще прекратят договора едностранно и ще напуснат програмата за създаването на нови пилотирани кораби! Явно е имало сериозни дискусии, но в крайна сметка от НАСА клекнали на искането на Боинг и осигурили парите. Само че ако обосновката на НАСА е била да даде тези средства, за да предотврати възникването на допълнителни отлагания (това го пише черно на бяло), защо агенцията не е отправила същата оферта и към СпейсЕкс - още повече, че компанията на Мъск доказано изпълнява проектите си по-бързо от всички останали конкуренти? Е в този момент Илон Мъск не издържа. Шефът на СпейсЕкс винаги се е стараел да бъде дипломатичен (имайки предвид какъв е избухлив понякога, не знам какво му е коствало дълги години да работи тихомълком и да изпълнява инструкциите на НАСА, дори и някои от тях да са били несправедливи). Но накрая очевидно и на него му писна, защото през ноември написа в Туитър: "Това не ми изглежда да е наред. Имам предвид, че не е честно Боинг да получава толкова много повече за едно и също нещо". Боинг усвоиха парите (заедно с допълнителния бонус), СпейсЕкс също (фиксираната сума без нищо отгоре) и накрая дойде времето за равносметка. В периода между март 2019-та и януари 2020-та бяха отчетени следните резултати: Космически кораб "Крю Драгън" (СпейсЕкс) - една наземна аномалия през април 2019-та плюс проблеми с парашутите. И двата проблема бяха решени до приключването на календарната година. Бяха изпълнени два тестови полета - демонстрационна мисия до Международната космическа станция и изпитание на системите за аварийно спасяване. Полетите завършиха с пълен успех, което означава, че "Крю Драгън" е в готовност да лети с хора на борда. Космически кораб "Старлайнър" (Боинг) - eдна наземна аномалия през лятото на 2018-та плюс проблеми с парашутите. Пълно медийно затишие относно аномалията от 2018-та, не знаем какви мерки са били взети и как тя е била разрешена. Бяха изпълнени два тестови полета - демонстрационно изпитание на системите за аварийно спасяване (от площадка, а не както е при СпейсЕкс по време на ракетно изстрелване) и космическа мисия до Международната космическа станция. Демонстрационното изпитание на аварийните системи завърши с успех, но един от парашутите не се отвори. А при космическата мисия до МКС скачването пропадна заради неправилно настроен часовник. Впоследствие бяха установени някои откази на двигателните системи, както и нов софтуерен бъг, който е застрашил кацането на "Старлайнър". Проблемите били преодолени успешно и "Старлайнър" се завърна според очакванията. Далеч съм от мисълта, че двата демонстрационни полета на "Старлайнър" бяха провал. Стандартът е много висок - никой досега не е изисквал изцяло нов кораб, без предходни полетни тестове, да се скачва с космическа станция. Самият факт, че корабът може да излита и да се завръща, без да се разбива, е положителен! Само че за два пъти по-малко финансиране СпейсЕкс показа стопроцентова успеваемост по време на всички безпилотни полети, докато при "Старлайнър" има успеваемост, но тя не е стопроцентова (декемврийската мисия се изчислява на 60-80% успех). И равносметката е следната - заради стопроцентовите си успехи "Крю Драгън" е в готовност да превозва хора, докато "Старлайнър" - все още не. Нищо че Боинг получи много повече пари, качеството на работа не е същото като това на Илон Мъск. Но това, което е най-смущаващото - изстрелването на един астронавт на борда на "Старлайнър" струва $90 милиона, което е с $10 милиона по-скъпо от изстрелването с руски "Союз", докато цената на едно астронавтско място на кораба "Крю Драгън" възлиза на $55 милиона. "Крю Драгън" е не просто по-качествена, но и по-евтина алтернатива на руските превози. Пред НАСА има много въпроси, на които агенцията трябва да отговаря по време на пресконференцията тази вечер - и честно казано не знам какво да очаквам. Недоволството срещу Боинг е осезаемо, а напрежението се реже с нож. Но е ясно, че общественото доверие към Боинг е много ниско и каквото и оправдание да се измисли, то надали ще се приеме. Това, което хората желаят, е Боинг да престане да бъде разлигавеното галениче на НАСА. И ако трябва, компанията да изстрелва "Старлайнър" в безпилотен режим отново и отново и отново, докато най-накрая отчете стопроцентов успех и корабът стане годен за безопасен превоз на астронавти. Пък ако ще в близките няколко години "Крю Драгън" да е единственият пилотиран кораб на САЩ. В крайна сметка всички космически ентусиасти искаме не само корабът на СпейсЕкс, но и този на Боинг да успее. Разполагането само с един тип пилотирани космически кораби е риск - и очевидно НАСА няма да допусне нова ситуация като тази след пенсионирането на совалките, когато остана без възможност да изпраща хора в космоса. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3180-2020-nasa-dvoen-standart

След страховит гаф на НАСА, днес агенцията ще организира спешна телеконференция 7 февруари 2020 г. 08:05 ч. Днес американската космическа агенция НАСА ще свикне спешно телеконференция приблизително в около 22:30 ч. българско време, за да дискутира състоянието на частния космически кораб на Боинг "Старлайнър". Очевидно конференцията се провежда след обществената реакция спрямо чутовен пиар гаф на НАСА, при който се оказва, че агенцията е прикрила сериозен и потенциално опасен проблем с кораба. Нещата добиват много неприятен обрат не само за Боинг, но и за ръководството на НАСА, което е допуснало замазването. Както вече писах вчера, по време на заседание на комисията за безопасност на американската космическа агенция, бе оповестено, че освен неправилната настройка на часовника, която е попречила на скачването на "Старлайнър" с Международната космическа станция, е бил открит втори софтуерен бъг, който, ако не е бил коригиран навреме, е щял да се изяви при кацането и тогава "Старлайнър" е щял да се разбие. Но това е само част от историята. Вчера уебсайтът Арс Текника ни съобщи, че проблемът е бил установен съвсем в последните етапи на мисията, а кръпките са били изпратени само два часа преди кацането! Реално погледнато журналистът Ерик Бъргър е знаел още в средата на февруари, че кръпки са били изпращани до последния момент, но когато се е обърнал към официалния говорител на Боинг за коментар, той омаловажил ситуацията и отвърнал: "основният ъплоуд преди кацането е имал за главна цел да осигури правилно отделяне на сервизния модул и няма нищо общо с навлизането и кацането на обитаемия модул". Поради това медията не е съобщила на обществото своевременно. Журналистът призна в Туитър, че е бил подведен и сподели: "Да, ще се поуча от това". Съвсем естествено читателите заляха форумите, както и публичния профил на администратора на НАСА Джим Брайденстайн с един-единствен въпрос: какво стана с прозрачността? Какво стана с обещанието, че всички проблеми ще се оповестяват публично? Значи вие сте знаели още през декември, че е имало сериозен софтуерен проблем със "Старлайнър", но не сте ни казали? Тази нощ Брайденстайн най-накрая публикува съобщение, че днес телеконференция ще има. Каквото и да се каже на нея, прикриването на втори сериозен проблем със "Старлайнър", който е можело да доведе до катастрофа на кораба, е гигантски имиджов гаф за агенцията и ще има последици. През декември НАСА и Боинг твърдяха, че бъгът с часовника няма да доведе до отлагания на пилотирания полет на "Старлайнър", защото скачването с МКС не е задължително. Но този втори софтуерен проблем касае не нещо друго, а самото кацане. А кацането е критичен етап. Сега ще е много трудно за ръководствата на агенцията и компанията да се измъкнат и да не проведат ново, безпилотно повторение на мисията. И космическите ентусиасти искат такова повторение, преди да бъдат качени астронавти и животът им да бъде застрашен. Кадър, заснет от камера на борда на "Старлайнър" по време на първия му орбитален полет през декември. Photo credit : Boeing Space https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3179-2020-7-feb-status-starliner

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса 34 британски интернет спътника УанУеб! Снимка от изстрелването тази нощ. Photo credits : Roscosmos 7 февруари 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:42 ч. българско време от космодрума Байконур излетя руската космическа ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат" и 34 космически спътника на британската фирма УанУеб. Напомням на читателите, че УанУеб е конкурент на американската компания СпейсЕкс относно изграждането на достъпен спътников интернет, който ще осигури покритие до всяка точка на Земята. Отне повече от 5 часа и 52 минути след началото на полета, но накрая блокът "Фрегат" освободи всичките 34 спътника в техните целеви орбити, с което мисията по извеждането приключи с пълен успех. Днешният полет бе първият на руска ракета за 2020-та година и 50-тият комерсиален полет на "Союз" изобщо. Подобно на "Старлинк", днешното изстрелване бе само началото за УанУеб. Минималният брой спътници, които са нужни да бъдат изведени, за да заработи интернет услугата, е 650. С нарастването на покритието техният брой може да нарасне на 900. Още през 2015-та година е подписан договор между УанУеб и Арианаспейс, който гарантира изстрелването общо на 21 ракети "Союз" от три космодрума: Куру във Френска Гвиана, Байконур в Казахстан и новия Восточний в Русия. И все пак отново напомням, че отношенията между УанУеб и Русия не бяха еднозначни през изминалите години. Кремъл се опасява какво ще се случи, ако нецензурираният интернет стане достояние в онези изолирани региони на Русия, които са твърде далече от контрола на централните власти. Изглежда, че руснаците се страхуват от УанУеб дори повече от военните мисии на САЩ, които в не чак толкова далечни години се извеждаха основно с американски ракети, оборудвани с построени от Русия двигатели. От друга страна обаче договорът с УанУеб е златната кокошка, която ще снесе милиони договори за закъсалата руска космонавтика. Това може да е уникалният шанс за спасяването на ракетостроенето на Русия, а успешното завършване на проекта би върнало доверието в руските ракети като надеждни. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3178-2020-7-feb-oneweb-launches

Комисията по безопасност на НАСА призна: Крю Драгън e почти готов да вози хора, Старлайнър - не! 6 февруари 2020 г. 21:30 ч. Днес комисията по безопасност на НАСА ASAP за пръв път изостави риториката, че и двата разработчика на космически кораби Боинг и СпейсЕкс се сблъскват с проблеми. Комисията най-сетне призна, че корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" е почти готов да лети в пилотиран режим, докато боинговият "Старлайнър" - още не. Край на двойните стандарти! Нещо повече - положението за Боинг се оказва дори по-сериозно. Според представителя на комисията Пол Хил е открит втори проблем със софтуера на кораба "Старлайнър", който е вече коригиран. Но този проблем е можело да доведе до "катастрофална авария". Комисията все още изяснява причините и вече препоръчва да бъде извършен детайлен обзор на верификационния процес на Боинг. Подобен процес вече бе проведен спрямо СпейсЕкс след аномалията през април миналата година, когато капсула на "Крю Драгън" експлодира. За пръв път също така комисията изразява позитивизъм, че американски кораби ще превозват хора съвсем скоро, максимум до 12 месеца. Според Патриша Сандърс "вече не става въпрос дали СпейсЕкс ще е в готовност да извозва екипажи в близко бъдеще, а кога". Изглежда напълно очевидно, че първата компания, която ще изстреля човек в космоса, няма да е Боинг, а СпейсЕкс. Все по-вероятно е, че НАСА ще изиска втори безпилотен полет на "Старлайнър" преди изобщо да се заговори за пилотирани мисии на борда на този кораб. Ако това се случи, Боинг ще се озове в задна позиция. Най-общо казано, СпейсЕкс ще е в напреднал етап на превоз на астронавти до МКС, докато Боинг тепърва ще завършва безпилотната си полетна програма. На тази снимка, заснета от инфрачервена камера, се вижда космическият кораб "Старлайнър", който се спуска към Земята посредством три парашута. Снимката е заснета по време на декемврийския полет на кораба. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3177-2020-crew-dragon-nearly-ready

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-13 се завърна с астронавтката-рекордьорка Кристина Кук! На кадъра: наземните екипи извеждат астронавтката Кристина Кук от кораба "Союз МС-13". Photo credit : NASA/Roscosmos 6 февруари 2020 г. 12:35 ч. Светослав Александров. Днес в 11:13 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-13" се завърна благополучно след успешно кацане в казахстанската степ. На Земята се прибраха руският космонавт Александър Скворцов, европейският астронавт Лука Пармитано и американската астронавтка Кристина Кук. Кук прекара в орбита цели 328 дни и 14 часа - абсолютен рекорд за жена! Продължителната ѝ мисия обаче беше непланирана - тя бе обусловена от аварията на руския кораб "Союз МС-10" и забавянията на новите пилотирани кораби на САЩ "Крю Драгън" и "Старлайнър". Напомням на читателите, че на 10-ти октомври 2018-та пилотираната ракета "Союз-ФГ" претърпя фатална повреда при извеждането на кораба "Союз МС-10". Само благодарение на отличната работа на спасителните системи бе запазен животът на космонавта Алексей Овчинин и неговия американски колега Ник Хейг. Аварията доведе до временно съкращаване на екипажа на МКС от шестима до трима души в периода между октомври 2018-та и март 2019-та. С изстрелването на "Союз МС-12" на 14-ти март 2019 г. в орбита отново заживяха шестима астронавти, а сред тях беше и американката Кристина Кук. Кук трябваше да се прибере на Земята през есента на 2019-та, но тогава Русия изстреля кораба "Союз МС-15" с краткосрочно летящия космонавт на ОАЕ Хазза ал-Мансури. За да можеше Мансури да се завърне, той трябваше да заеме едно от местата на "Союз МС-12", което значеше някой друг да се откаже от мястото си - и НАСА реши това да е Кук. Така американската астронавтка се превърна в абсолютен рекордьор. Никога досега не е имало жена, която да е летяла в космоса в продължение на над 300 дни. Безспорно това позволи провеждането на фундаментални изследвания относно влиянието на космическите условия върху женския организъм. Резултатите от тези изследвания ще спомогнат за планирането на дългосрочни мисии до Луната и Марс с екипажи, включващи жени. За съжаление по време на програмата "Аполо" през 60-те и 70-те години само мъже са летяли до Луната. Тепърва предстои да видим кога за пръв път жена-астронавт ще напусне околоземната орбита. Дългият престой на Кук бе обусловен и от проточилите се забавяния при създаването на новите пилотирани кораби на САЩ. Забавянията ще доведат до това американският екипаж на МКС да бъде съкратен от четирима на един, започвайки от края на април тази година. Но за щастие САЩ вече разполага с кораб за превоз на астронавти до орбита! Напомням, че през януари "Крю Драгън" бе изстрелян на неговата последна безпилотна мисия, при която бяха тествани спасителните системи. Мисията завърши с категоричен успех. Това ще позволи на НАСА да проведе пилотиран космически полет с "Крю Драгън" в периода между април и юни, въпреки че известни забавяния може да има в случай че американската агенция реши тази пилотирана демонстрационна мисия да бъде удължена от две седмици до няколко месеца. Така на американския сегмент отново ще има постоянен екипаж от трима души. За повече инфомация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3176-2020-soyuz-ms-13-returns-earth

Иран ще създаде пилотирани космически кораби до три години 5 февруари 2020 г. 23:15 ч. Докато очакваме през близките дни Иран да изстреля успешно изкуствен спътник след петгодишно затишие, днес страната оповести намерението си да изпрати човек в космоса. Новината бе съобщена от Tehran Times. Според иранския министър по информационни и комуникационни технологии Мохаммад Джахроми, в рамките на тригодишен срок ще бъдат създадени пет космически капсули, които ще работят в 190-километрова орбита. Предварителната работа по проекта е почти завършена. Очаква се всяка една капсула да тежи 1 700 килограма. Междувременно Иран отново потвърждава, че изстрелването на спътника "Зафар" посредством ракета "Симорг" ще трябва да е факт до няколко дни. На снимката: най-мощната космическа ракета на Иран "Симорг", която ще се използва за извеждането на спътника "Зафар" до няколко дни. Photo : MelliunIran https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3175-2020-iran-crewed-program

Първият личен спътник от типа AmbaSat пристигна в България! Светослав Александров с основната платка на спътник от типа AmbaSat. Photo : Svetoslav Alexandrov 5 февруари 2020 г. 19:20 ч. Светослав Александров. След като през декември 2019-та моята книга "Аз, виртуалният астронавт" излетя в космоса, днес е време да обявя следващата важна стъпка, с която искам да вдъхновя космическите ентусиасти. Първият ми личен спътник от типа AmbaSat пристигна днес в България, а в бъдеще мой спътник от този тип ще достигне до орбита! Моят първи личен спътник. Photo : Svetoslav Alexandrov Това ще стане възможно благодарение на инициативата на Мартин Плат AmbaSat, за която вече писах на страниците на сайта през юни. Британският стартъп AmbaSat беше обявен на платформата за групово финансиране Kickstarter миналата година и в рамките на няколко седмици компанията събра £43,049. Днес всеки може да има свой собствен спътник не за хиляди, не за стотици, а за десетки левове, а ако всичко мине по план, изстрелването ще е от порядъка на няколкостотин. Аз вече имам резервиран полетен модел на спътника, както и стартов слот на борда на ракета. AmbaSat е наследник на инициативата KickSat - друг проект, финансиран посредством KickStarter през 2011-та и доведен до успешен финал през 2019-та, когато микроспътниците полетяха в орбита. Основател на тази предишна инициатива бе студент от университета Корнел на име Зак Манчестър. Той създаде стандарта за микроспътници "Спрайт" - миниатюрен спътник с размер колкото няколко пощенски марки, като всичките му компоненти се побират само на една платка. Макар че е съвсем мъничък, спътникът притежава слънчеви батерии, радиопредавател, миниатюрен компютър, датчици, жироскоп. Ето как изглежда основната платка на спътник от този стандарт на фона на българска монета от 1 лев: Photo : Svetoslav Alexandrov Конкретно за моя личен спътник съм избрал да бъде оборудван с датчик, който може да измерва земната влажност и температура. Но за тази цел той първо трябва да достигне до космическото пространство. Изстрелванията продължават да са трудни и скъпи в днешно време, а за да изведат личните ни спътници, от AmbaSat са се спрели на бюджетната ракета "Нептун", разработвана от частната компания Интерорбитал. На снимката - ракетата "Нептун" на Интерорбитал, която ще изведе нашите микроспътници AmbaSat. Photo : Interorbital Systems Тук е коректно да отбележа, че "Нептун" е в процес на изпитания и макар че са извършени няколко тестови атмосферни полета, ракетата още не е достигнала до орбита. Поради това е трудно да се предвиди конкретна дата кога микроспътниците ще излетят. Всички микроспътници ще бъдат качени на диспенсър, построен по стандарта 3U CubeSat. Ето как ще протече освобождаването на спътниците от диспенсъра: Photo : AmbaSat Ръководството на инициативата AmbaSat ни уверява, че проектът е щадящ за околоземното пространство и няма да доведе до натрупването на космически боклук. Микроспътниците ни ще достигнат само най-ниските региони на околоземната орбита. Там триенето в горните слоеве на земната атмосфера е силно изразено и сателитите ще могат могат да останат в продължение на едва три месеца, след което ще изгорят. Инициативата Брейктру Старшот за първи безпилотен полет до звездната система Алфа Кентавър. Image credit : Breakthrough Starshot Спътниците от типа "Спрайт" са миниатюрни, но е възможно да крият потенциал и за много по-сериозни приложения от сферата на личната космонавтика. Инициаторите на амбициозното начинание Брейктру Старшот, сред които бе и покойният физик Стивън Хокинг, смятат, че микроспътниците са най-реалистичната идея за осъществяване на полет до най-близките до нас звезди. Размерът има огромно значение в случая - чрез мощни лазери един микроспътник "Спрайт" може да бъде ускорен до 20% от скоростта на светлината. С такава скорост микроспътникът ще прекоси орбитата на Плутон само за три дни (а успешната плутонианска мисия "Ню Хърайзънс" пътуваше цели 9 години!) и ще достигне най-близката до нас звезда Проксима Кентавър за 20 години. Може би някога в бъдещето подобни микроспътници ще могат да бъдат оборудвани и със свръхлеки камери и така ще изпратят първите снимки отблизо на чуждите планети. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3174-2020-ambasat-satellite-arrives-bulgaria

СпейсЕкс ще завърши първия кораб Крю Драгън за редовна мисия до МКС три месеца по-рано от очакваното Пилотираният космически кораб "Крю Драгън". Credit : SpaceX 4 февруари 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Добрите новини за пилотирания космически кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" не спират! По принцип, когато пиша за промени в графика на космическите проекти, обикновено става въпрос за отлагания. Но сега СпейсЕкс ще подранят - оказва се, че корабът за първия редовен полет до Международната космическа станция ще бъде завършен три месеца по-рано от очакваното! Новината бе съобщена в Туитър от журналиста Майкъл Шийтз, който се позовава на доклад от Правителствения контролен офис на САЩ (GAO). Тук е важно да се спомене, че това ще е корабът, който ще лети не на следващата мисия на "Крю Драгън", а на по-следващата. Напомням на читателите, че на 19-ти януари СпейсЕкс изпълни полетен тест на системите за аварийно спасяване (линк към статията на КОСМОС БГ - тук), като мисията приключи с пълен успех. С това компанията завърши всички изискуеми безпилотни тестови полети на "Крю Драгън" и отсега нататък СпейсЕкс е в готовност да извозва хора до орбита. Очакванията са до края на този месец напълно построен космически кораб и неговата ракета да пристигнат на космодрума, за да започне подготовката за първата пилотирана орбитална мисия на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011-та. Отчитайки забавянията поради окончателните довършителни работи по "Крю Драгън", корабът може да е в техническа готовност за полет още през април, но е по-вероятно стартът да се осъществи през лятото - вероятно през юни. Тази първа мисия, макар и да е пилотирана, все още ще е демонстрационна - астронавтите на НАСА Боб Бенкен и Дъг Хърли ще престоят около две седмици на борда на МКС. Агенцията обмисля дали този двуседмичен период може да бъде удължен за сметка на известно отлагане на изстрелването поради необходимост от допълнителна подготовка, но пък така ще има американски астронавти на станцията за по-дълго време. След като мисията приключи, СпейсЕкс ще пристъпи към организацията на първата дългосрочна мисия. Именно корабът на тази мисия ще бъде построен три месеца по-рано от очакваното. В космоса ще полетят американските астронавти Виктор Гловър и Майкъл Хопкинс, а те ще бъдат придружени от японския си колега Соичи Ногучи. Анализатори смятат, че донякъде причината за подраняването е оптимизация на работния процес след аномалията на кораб "Крю Драгън" през април 2019-та, когато той експлодира по време на стендово изпитание. Тогава СпейсЕкс остана без капсула за провеждането на тестовия полет на системите за аварийно спасяване и вероятно се е наложило да се регулира продукцията, за да може да има достатъчно кораби и компанията да изпълни ангажимента си към НАСА. Едно обаче е ясно - обикновено правителствените доклади на GAO са мрачни, акцентират върху отлаганията и рядко похвалват компаниите-изпълнители. Това е първата новина за избързване от графика, която GAO ни съобщава. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3173-2020-three-months-earlier-planned

Специалистите ще подменят повредената трета степен на неизлетялата ракета Союз 1 февруари 2020 г. 10:30 ч. Руските медии потвърдиха - ще се наложи да се подмени цялата трета степен на ракетата-носител "Союз 2", за да може тя най-сетне да изведе спътника "Меридиан-М" в орбита. Сега изстрелването ще се състои не по-рано от 14 февруари. Според РИА Новости, която се позовава на източник в ракетно-космическия отрасъл, специалистите не са успели да установят причината за неизправността в кабелната система на третата степен. Това налага строгата мярка, а именно цялостната подмяна на степента. Отлагането на полета на "Меридиан-М" забавя и другите руски космически проекти на космодрума Плесецк. Оповестеният по-рано старт на навигационен спътник "Глонасс" няма да може да се осъществи както бе планирано на 28-ми февруари, а най-рано на 15-ти март. От архива: снимка на ракета-носител "Союз-2.1а". Фото: РКК Енергия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3169-2020-soyuz-third-stage-to-be-replaced

Американската мисия Озирис-Рекс се сближи успешно с основното място за спускане Найтингейл Тази снимка на Найтингейл с висока разделителна способност бе заснета от американската мисия "Озирис-Рекс" от разстояние 600 метра по време на сближението на 22 януари. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 1 февруари 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. На 22-ри януари американската космическа мисия "Озирис-Рекс" направи успешно сближение на разстояние около 600 м. спрямо основния регион на астероида Бену, подбран от учените за спускане и взимане на проби. Регионът носи названието Найтингейл и ако всичко мине по план, самото спускане на повърхността и събирането на скален и почвен материал е предвидено за края на месец август тази година. "Озирис-Рекс" ще направи сходно сближение с дублиращото място на кацане Оспрей на 11-ти февруари. Автоматичната междупланетна станция ще проведе и още по-големи сближения на Найтингейл и Оспрей съответно на 3-ти март и 26-ти май, като тогава тя ще застане само на 250 метра от повърхността на Бену. Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. За повече информация: уебсайта на мисия "Озирис-Рекс" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3168-2020-feb-nightingale-closeup

Успех: частната ракета Електрон изведе за пръв път в космоса американски военен спътник 31 януари 2020 г. 08:00 ч. Днес беше много любопитен ден за американската космонавтика: за пръв път американски военен спътник бе изстрелян от територията на Нова Зеландия, макар че изстрелването бе проведено с американска ракета, оборудвана с изцяло американски ракетни двигатели. Полетът бе осъществен в 04:56 ч. българско време, а 70 минути по-късно Питър Бек, шеф на компания Рокет Лаб, потвърди, че спътникът "NROL-151" е влязъл успешно в своята целева орбита. Това бе първата мисия на Рокет Лаб за 2020-та година. Напомням на читателите, че по време на последната мисия на компанията през декември 2019-та в космоса бе изведена спътникова група на компания Алба Орбитал, а записана на борда бе книгата на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт". Също както по време на декемврийския полет, така и сега Рокет Лаб отново изпробва контролирано завръщане на първата степен на ракета през горните слоеве на атмосферата. В бъдеще компанията ще връща степените чрез парашут и захващане от хеликоптер. Рокет Лаб е иновативна американска фирма, която е създала уникалните американски ракетни двигатели "Ръдърфорд" - първите в света, работещи с електрически турбопомпи. Видеозапис от днешния полет: тук (Youtube връзка) Кадър от днешното излитане. Credits : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3167-2020-31-jan-rocket-lab-launches

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 изведе 60 спътника, СпейсЕкс върна първата степен и обтекател! На кадъра: корабът "Мистър Трий" прихваща успешно част от обтекателя на ракетата-носител. Photo credit : SpaceX 29 януари 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Без проблеми приключи третото изстрелване на СпейсЕкс за 2020-та година! Само една седмица след успешната демонстрационна мисия на кораба "Крю Драгън", днес ракета "Фолкън 9" отново излетя в 16:06 ч. българско време. В орбита бяха изведени благополучно 60 спътника "Старлинк". Първата степен на носителя се завърна на Земята след прекрасно кацане без никакви прекъсвания на видеозаписа, а освен това СпейсЕкс успя да прибере и част от обтекателя посредством мрежа, разположена на кораба "Мистър Трий". Take that, хейтъри на СпейсЕкс, които се смеете на мрежите! Днешният полет бе 80-ти за ракетата "Фолкън 9". СпейсЕкс буквално диша във врата на конкурента си в лицето на компанията Юнайтед Лонч Алайънс - обединение между Боинг и Локхийд Мартин. Ракетата на ЮЛА "Атлас 5" е летяла 81 общо пъти и през февруари, когато изстреля междупланетната мисия "Солар Орбитър", ще направи нова крачка напред с 82 полета. Но ако честите полети на СпейсЕкс продължат, Илон Мъск ще изпревари Боинг и Локхийд Мартин през февруари, най-късно в началото на март. Захващането на половина от обтекател посредством мрежата на кораба "Мистър Трий" бе знаково събитие. СпейсЕкс се опитва да го направи от началото на 2018-та, но това се оказва доста трудно - до този момент са отбелязани само три успеха, като включим и днешният. Ракетата "Фолкън 9" е с преизползваема първа степен - тя би следвало да е в състояние да лети до 10 пъти с минимална поддръжка и до 100 пъти след по-сериозно сервизно обслужване. До този момент СпейсЕкс не са изстреляли нито една първа степен повече от пет пъти, но редовно изстрелват стари степени, летяли до три пъти. В рамките на днешната мисия бе изстреляна поредната порция спътници от групировката "Старлинк", чрез която Илон Мъск ще се опита да достави високоскоростен интернет до всяка точка от земното кълбо. Проектът обаче дразни много от професионалните астрономи, които се жалват, че спътниците "Старлинк" са твърде ярки на нощното небе и пречат на наблюденията. По време на предходната мисия в началото на януари, СпейсЕкс изстреля експериментален спътник с тъмно покритие, но докато технологията се докаже, Мъск продължава да праща в орбита стандартни спътници с ярко покритие. Безспорно конфликтът тепърва ще се задълбочава. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3166-2020-29-jan-spacex-successful-launch

Има съвсем минимален шанс телескопът Джеймс Уеб да излети през март 2021-ва 28 януари 2020 г. 22:30 ч. Неведнъж съм споделял мнението, че продължилото четвърт век конструиране на космическия телескоп "Джеймс Уеб" е най-големият провал на американската космонавтика. Цената на разработка на "Джеймс Уеб" вече достига $10 милиарда, а телескопът все още не е готов да лети. Замислете се: за $10 милиарда долара можеха да бъдат изпратени към Марс пет марсохода от калибъра на "Кюриосити" или три мисии до Сатурн от типа на "Касини". Телескопът "Джеймс Уеб" никога не трябваше да бъде построяван - или поне в настоящия му вид. Всяко ново отлагане е позор за американската космонавтика и въобще за всички мениджъри, които през годините допускаха този телескоп да смуче пари от останалите космически проекти на НАСА. Съгласно последния доклад на GAO (PDF връзка), към октомври 2019-та година проектът е изконсумирал 76% от резервното време в графика. Все още официално целевата дата е март 2021-ва година, но се изчислява, че има само 12% шанс телескопът да излети тогава. Последните проблеми са възникнали при тестването на два компонента, които са необходими за пренос на данни от космоса към Земята. Компанията-производител е успяла да компенсира част от прахосването на графика и понастоящем търси нови начини за оптимизация. Работниците са назначени да се трудят за по-дълго време, отколкото бе първоначално планирано, а това оскъпява проекта. НАСА планира да анализира състоянието на "Джеймс Уеб" и да актуализира датата на изстрелването през пролетта. Телескопът "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3165-small-chance-jw-launch-2021

Иран се надява до 11-ти февруари да изстреля успешно спътник в космоса за пръв път след петгодишно затишие На снимката: най-мощната космическа ракета на Иран "Симорг", която ще се използва за извеждането на спътника "Зафар" до няколко дни. Photo : MelliunIran 28 януари 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, до 11-ти февруари от космодрума Имам Хомейни ще излети космическата ракета "Симорг" със спътника "Зафар". В случай че полетът е успешен, това ще е първият ирански спътник в орбита след 2015-та година. Ислямската република Иран се превърна в космическа държава през 2009-та, когато ракетата "Сафир" благополучно изпрати в космоса сателита "Омид", но през последните няколко години Иранската космическа агенция ISA почти няма с какво да се похвали - до голяма степен вследствие на западните санкции, но и поради други фактори. Подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Няма да преразказвам подробно статията, но ще спомена, че според автора Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее. Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети "Скъд" от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на "Скъд". През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник - посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Както споменах в началото на статията, реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета "Сафир" изпраща в орбита спътника "Омид". "Сафир" е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита. Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети "Кавошгар" с биологични обекти на борда - гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. Изпращането на първия ирански астронавт е предвидено най-късно за 2019-та година. Но нищо подобно не се случва - след като през 2015-та година е показан прототип на пилотиран космически кораб, през 2017-та проектът е замразен. Далеч по-напред стига инициативата за създаването на по-мощна ракета от "Сафир", която днес е известна под името "Симорг". Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините - и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех. Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на "Симорг", на 5-ти февруари по-малката ракета "Сафир" също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на "Сафир", ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания. Видно е, че качеството на космическите полети на Иран се е влошило през последните години - на практика държавата няма успешно изстрелян спътник след 2015-та. Иранските специалисти искат да се реваншират и се надяват, че този път изстрелването на спътника "Зафар" ще е благополучно. За всеки случай те са построили резервна ракета "Симорг" и втори спътник "Зафар", ако отново настъпи катастрофа. От гледна точка на местната политика стартът задължително трябва да се осъществи до 11-ти февруари, защото тогава ще приключват честванията по повод 41-годишнината от Ислямската революция. Иран заявява намерението си да подходи към полета с максимална публичност - очевидно презастраховайки се срещу обвиненията на запада, че космическата технология на страната е най-вече с военно приложение. Изключително интересно е, че в интернет бе качено видео (линк-тук), което показва сглобяването на ракетата "Зафар". Ако сте фенове на ракетостроенето, не пропускайте да го изгледате! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3164-2020-iran-preparing-launch-satellite

Успехите на българската роботика Инж. Росен Христов от Шумен създаде първия хуманоиден робот у нас – Роки. Статията е публикувана на страниците на блога "Война и мир". На страниците на КОСМОС БГ е препубликувана с разрешение. 27 януари 2020 г. 13:30 ч. Кристиян Михайлов. От PARA – Професионална асоциация по роботика и автоматизация написахме доклад за успехите на България в роботиката и автоматизацията, за 2019-та година. С него за втори път проследяваме как се развиваме технологично, като разглеждаме успехите при индустриалните роботи, роботите в сферата на услугите, както и в проектите в сферата на образованието. Фесто, АББ, Кока-Кола, Цюлке Електроникс, Окадо са само част от позитивните примери в доклада, заедно с доста български проекти. През 2019 година в България беше създаден хуманоиден робот, робот за подпомагане на хора с увреждания беше отличен на Central European Startup Awards, родни компании създадоха човешка тъкан чрез 3D-биопринтер, електрически спортен автомобил с автономна технология, първото серийно автомобилно 3D табло, беше внедрена най-бързата линия за производство на шоколадови бонбони в света, както и още много иновативни разработки в сферата на роботиката и автоматизацията. Две умни фабрики ще отворят врати в България, едната от които, модел за 14 държави в Европа, а европейските лидери в сферата на автоматизацията увеличават производствените си мощности и броя на служителите си у нас. Нещо повече, част от тях избраха именно България като подходящо място, в което да внедрят най-модерните производствени линии в групите си и да развиват развойните си центрове. Стартираха ключови проекти в сферата на научната инфраструктура като Център за върхови научни постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект, Център за компетентност по квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска, а в София ще е един от осемте центъра за суперкомпютри на ЕС. България беше домакин и на ключови събития в сферата като на ХI Европейски конгрес по роботизирана хирургия, както и на Webit Festival – събитие, сборна точка на водещи световни бизнес лидери и иноватори, инвеститори и политици. Българската роботика и автоматизация през 2019-та в цифри: 950+ млн. лева приходи, над 5000+ служители, 24 компании разработват роботи, автономни системи или софтуер и компоненти за такива. България беше домакин и на ключови събития в сферата като на ХI Европейски конгрес по роботизирана хирургия, както и на Webit Festival – събитие, сборна точка на водещи световни бизнес лидери и иноватори, инвеститори и политици, а Международният валутен фонд (МВФ) избра Кристалина Георгиева за изпълнителен директор и председател на Изпълнителния съвет с петгодишен мандат, който започна на 1 октомври 2019 г. От Сдружение „Професионална Асоциация по Роботика и Автоматизация“ (PARA) следяхме новите разработки, инвестиции, развойна дейност, финансовото представяне и трудова заетост в сферата на роботиката и автоматизацията. Към момента, около 24 компании развиват собствени продукти или услуги в сферата на роботиката и автоматизацията. Освен тези дружества, сериозна развойна дейност извършва Институтът по роботика „Св. Ап. и Ев. Матей“ при БАН, а над 30 академии, клубове по интереси, специализирани училища и частни школи подготвят ученици и гимназисти в сферата на роботиката. Изминалата година беше белязана от множество проекти, партньорства, срещи, анализи, свързване на членове на асоциацията, доклади и идеи. PARA проведе най-големият форум по роботика в България – Robotics Strategy Forum 2019, асоциацията също започна партньорства с БСК, ИКЕМ, BESCO, Асоциацията на бизнес клъстерите, Иноцентър България и Company Guru. Можете да свалите целия доклад тук. Източник: Война и мир https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3163-2020-success-bulgarian-robotics

Българският космически турист Шефкет Чападжиев: писна ми от отлаганията на Върджин! 27 януари 2020 г. 08:05 ч. Българският емигрант Шефкет Чападжиев е платил още през 2007-ма година над $175 000, за да бъде един от първите космически туристи на Върджин Галактик. Но напоследък започва да се съмнява, че ще успее да полети в космоса преди да умре. "Здравето ми е горе-долу", коментира 80-годишният Чападжиев. "На тази възраст се чувствам все още сравнително добре. Имам високо кръвно налягане и диабет". Според Чападжиев договорът му с Върджин Галактик е здрав "като Библията". Но на бъдещия турист му е писнало от безкрайните имейли на компанията, обещаващи, че ще лети "скоро", "скоро", "скоро" - без да му бъде осигурена дата за изстрелване. Преди няколко месеца той се обадил на Върджин и поискал парите си обратно. Обаче говорителката го убедила да почака още мъничко. "Тя ми каза: просто искам да ти съобщя, ако нямаш нужда от тези пари, бих ги задържала още няколко месеца, защото си мисля, че ракетата е готова, а ти си един от първите", казва Чападжиев. И наистина - напомням на читателите, че в края на 2018-та година корабът "Юнити" летя за пръв път до космоса в пилотиран режим. През февруари 2019-та бе проведен втори пилотиран полет. Но скоро след това космическият кораб бе върнат обратно в хангара, за да бъде оборудван с туристическа кабина, а Върджин Галактик започна дългото си преместване към частния космодрум Спейспорт Америка. Там се очаква "Юнити" да завърши тестовите си космически полети. Компанията обещаваше, че до края на 2019-та корабът ще бъде преместен и ще продължи да лети, но това не се случи. Официално все още ни се обещава, че това ще стане "скоро", но колко е това "скоро" по стандарта на Върджин? Вече наближаваме цяла една година без пилотиран космически полет. А на хората взе да им писва. Не можем да им се сърдим. На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари 2019-та година пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3162-2020-shefket-tired-waiting

Първото руско изстрелване за 2020-та се отлага най-рано за 9-ти февруари 26 януари 2020 г. 11:00 ч. Според информация, публикувана на страниците на РИА Новости, проблемът с руската ракета "Союз-2.1а" е доста по-сериозен, отколкото се смяташе първоначално. В случай че дефектът бъде отстранен бързо, изстрелването ще може да стане факт на 9-ти февруари. "Проблемът е възникнал с кабелната мрежа на третата степен на ракетата-носител. Във връзка с невъзможността да бъде диагностицирана и отстранена неизправността на стартовата площадка, ракетата е демонтирана от площадката и изпратена обратно в монтажно-изпитателния корпус", съобщава събеседник от руската космическа индустрия и добавя: "Но ако не се удаде отстраняването на проблема с кабелите, в Плесецк ще трябва да доставят нова трета степен". По информация от РИА Новости, в периода между 2006-та и 2014-та година в космоса са изведени седем спътника от серията "Меридиан". От тях първият се поврежда заради пробив на херметическия контейнер от космически боклук, вторият е вмъкнат в неправилна орбита, а петият изобщо не достига до орбита. През 2019-та година е изстрелян първият модернизиран спътник "Меридиан-М". Ако предстоящият старт от Плесецк бъде успешен, в космоса ще се озове вторият спътник "Меридиан-М". От архива: снимка на ракета-носител "Союз-2.1а". Фото: РКК Енергия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3161-2020-russian-rocket-lengthy-delat