SAlexandrov

Пилотираният космически кораб Крю Драгън ще е в полетна готовност до 10 седмици Космическият кораб "Крю Драгън", който ще бъде използван по време на втория изпитателен полет. Photo credit : NASA 8 октомври 2019 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Илон Мъск, предприемач и основател на космическата компания СпейсЕкс, реши да успокои напрежението покрай забавянията в пилотираната програма на НАСА и оповести, че пилотираният кораб "Крю Драгън" ще е в полетна готовност до 10 седмици. Мъск написа в Туитър, че e прегледал графика най-подробно. На космодрума Кейп Канаверал вече има кораб "Крю Драгън". Той и неговата ракета "Фолкън 9" ще бъдат тествани и приведени в полетна готовност до 10 седмици. Целият необходим хардуер е налице. Първо трябва да бъде изпълнено статично огнево изпитание. Следващият безпилотен полет на кораба ще включва изпитание на спасителните системи по време на ракетно изстрелване. Този полет се очертава да е факт в края на ноември или в началото на декември. Предприемачът е категоричен, че "Крю Драгън" може да започне превозва хора още до три месеца. Напомням на читателите, че корабът летя за пръв път в безпилотен режим до МКС през месец март. В рамките на мисията беше проведено пробно скачване със станцията, преход на астронавтите на борда на "Крю Драгън", разкачване и завръщане на Земята посредством приводняване в океана. Но април се оказа кошмарен за СпейсЕкс - вече върналата се на Земята капсула експлодира по време на наземен тест. Освен това по време на изпитание на парашутните системи бяха открити дефекти. Днес обаче Мъск даде гаранции, че е отчетен сериозен напредък - от СпейсЕкс са получили нужната подкрепа от Еърборн, компанията-производител на парашути. Предприемачът е посетил фабриката на Еърборн в Ървин през този уикенд и вече се работи по следващата версия парашути "Мк3", които се очертават да са най-безопасните в историята. Чудесно е, че СпейсЕкс се справя, независимо от трудностите. Засега нямаме основания да се съмняваме, че "Крю Драгън" ще е технически готов до 10 седмици. Истинският въпрос е: дали в НАСА ще са готови? Нека да си спомним, че първият "Крю Драгън" бе технически готов още през декември 2018-та година, но летя до МКС през март, т.е. с тримесечно закъснение. Може да се окаже, че подобно на този дебютен полет, така и първата мисия с астронавти ще бъде спъната от бюрократите. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3017-2019-crew-dragon-ready-10-weeks

Китайската мисия Чанге-4 завърши своя 10-ти местен ден на повърхността на Луната 6 октомври 2019 г. 19:00 ч. Журналистът Ендрю Джоунс оповести в Туитър, че китайската мисия "Чанг'e 4" е завършила успешно своя 10-ти местен ден на обратната страна на Луната. Напомням на читателите, че един местен ден на Луната е равен приблизително на две земни седмици. Толкова продължава и лунната нощ. Това означава, че очакваме луноходът "Юту 2" и стационарният апарат да се "събудят" отново след две седмици. От началото на експедицията през януари 2019 г. луноходът е изминал почти 290 метра. Публикувани са следните две нови снимки: Credits : CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3016-2019-6-oct-yutu-2-completes-tenth-lunar-day

Астронавтите Кристина Кук и Ендрю Морган излязоха на първата от цели десет космически разходки, посветени на обслужването на американския сегмент на МКС! Астронавтите Кристина Кук и Ендрю Морган, които участват в днешната извънбордова дейност. Image credit : NASA 6 октомври 2019 г. 18:40 ч. Светослав Александров. НАСА положи началото на дългата серия от общо десет "космически разходки", посветени по ремонта и обслужването на американския сегмент на Международната космическа станция. Астронавтите Кристина Кук и Ендрю Морган излязоха днес в открития космос в 14:39 ч. българско време, за да започнат подмяната на остарели батерии. Става въпрос за 12 никелово-водородни батерии към гредата "П6", които трябва да бъдат заменени с 6 нови литиево-йонни батерии. На МКС има общо четири греди, обозначени като "П4", "П6", "С4" и "С6". Всички те са изстреляни и монтирани към станцията посредством американски космически совалки. Гредите носят слънчевите панели, осигуряващи тъй необходимата за орбиталния комплекс електроенергия. По време на "космическите разходки" през предишните месеци и години бе завършена подмяната на батериите на "С4" и "П4". До края на октомври ще трябва да бъдат проведени общо пет извънбордови дейности, в рамките на които ще се подменят всички батерии на "П6". Замяната на батериите на "С6" е планирано за средата на следващата година. С приключването на работата по "П6" през октомври, НАСА няма да даде почивка на астронавтите, а през ноември ще започне нова серия от пет извънбордови дейности. Те ще включват ремонта на научния прибор "Алфа Магнитен Спектрометър" - инструмент, който не е предназначен да се поправя в космически условия. Ръководството на американската космическа агенция е разработило комплексни методи и стратегии - това се очертава да е най-сложната ремонтна дейност в космическото пространство от епохата, когато астронавтите на совалките ремонтираха телескопа "Хъбъл". За повече информация прочетете статията на КОСМОС БГ, като щракнете на този линк. Наблюдавайте извънбордовата дейност на живо на този линк: https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/index.html#public https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3015-2019-1st-of-10-spacewalks-begun

Екипът на лунната мисия Чандраян 2 публикува първите снимки с висока разделителна способност Регион от лунния кратер Богуславски. Снимката е заснета от височина 100 километра, а разделителната способност е 30 cm/pixel. Photo credit : ISRO 5 октомври 2019 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Екипът на индийската мисия "Чандраян 2", която успешно влезе в орбита около Луната през август тази година, публикува първите снимки от камерата Orbiter High Resolution Camera (OHRC). Още един регион от лунния кратер Богуславски. Виждат се ясно множество камъни. Разделителната способност е 30 cm/pixel, а снимката е заснета от височина 100 километра. Photo credit : ISRO Камерата позволява заснемането на снимки с висока разделителна способност, като максималната постижима резолюция е 20 cm/pixel при разстояние от повърхността 100 километра. Размахът на едно изображение е 3 километра. Показаните по-горе снимки са на региони от кратера Богуславски, който се намира в областта на Южния полюс на Луната. Кратерът е кръстен в чест на немския астроном Палон Х. Лудвиг фон Богуславски. Фотографиите са заснети на 5-ти септември тази година. Източник : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3013-2019-chandrayaan-first-highres-photos

Днес отбелязваме 62 години от изстрелването на първия изкуствен спътник 4 октомври 2019 г. 10:00 ч. На днешния ден през 1957 г. СССР изстрелва в космоса "Спутник 1". Това е първият изкуствен спътник в историята на човечеството. Реално погледнато "Спутник 1" не е нищо особено - алуминиева сфера с радиопредавател и четири антени. Изстрелването не изненадва особено американския президент Дуайт Айзенхауер. Но неговата администрация сериозно подценява обществената реакция към събитието. Американските граждани са шокирани. СССР успяват да изпратят спътник в космоса преди американският проект "Вангард" да достигне до стартовата площадка. Нещо повече - "Спутник 1" тежи около 83.6 килограма, докато американският "Вангард 1", който към този момент е в етап на разработка, е едва 1.5 килограма. Това създава илюзия, че СССР са много по-напред от САЩ в научно и технологично отношение. Американското правителство няма друг избор, освен да отговори подобаващо - драстично е увеличен бюджетът за наука и аерокосмически проекти. И макар че след няколко месеца САЩ успешно изстрелват свой спътник в космоса, това не е достатъчно. Около година по-късно, на 1-ви октомври 1958-ма, е създадена Националната аеронавтическа и космическа администрация на САЩ, или иначе казано НАСА. Така започва космическата надпревара. Спутник 1 - общ вид. Изображение : НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3012-2019-sputnik-50-years

Учени откриха планетата с най-къса година Планетите, които наричаме условно с термина "горещи юпитери", се намират твърде близко до своята звезда и са абсолютно непригодни за живот. Credit: ESA/C. Carreau 4 октомври 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Понякога, когато очаквам нещо с голямо нетърпение, времето се влачи ужасно бавно. Друг път, когато съм погълнат от радостно събитие и минутите летят, се надявам пред мен да има още много години. Но на Земята една година продължава цели 365 дни! Други планети в нашата Вселена нямат този късмет. Да вземем например тази планета, известна в каталозите под обозначението NGTS-10b. Намираща се на около 1,060 светлинни години от Земята, тя прави една пълна обиколка около звездата си само за 18 земни часа! Планетата NGTS-10b бе открита от международен екип, работещ с прибора Next Generation Transit Survey (NGTS). Този прибор се намира в Европейската южна обсерватория в Чили и се използва от консорциум от европейски университети и агенции, които търсят извънслънчеви планети. По-голямата част от големите планети, които имат кратък орбитален период около своята звезда, са от класа на т.нар. "горещи юпитери" - те се откриват много лесно на базата на пасажния метод, тъй като често преминават пред диска на слънцето си. Но дори и тяхната година продължава обикновено около 10 земни дни. Планети с ултра-къса година (т.е. по-кратка от 24 земни часа) съществуват, но са изключително рядко явление. До този момент само 6 от откритите 337 "горещи юпитери" имат година, която е по-къса от земен ден. Новооткритата планета NGTS-10b притежава същия размер като планетата Юпитер в нашата собствена Слънчева система, но има два пъти по-голяма маса от него. Нейната звезда е от класа на оранжевите джуджета, което означава, че е малко по-малка, по-бледа и по-хладна от нашето Слънце. Но това няма значение - като се има предвид, че планетата обикаля около звездата си за 18 часа, тя поема цялата топлина и радиация! Подобен тип планети са важни за науката, защото изследователите могат да изучат рядък феномен: приливи и отливи между звезда и планета. Учените изчисляват, че съдбата на NGTS-10b не е за завиждане - звездата я придърпва постепенно и за няколко десетилетия орбиталният период се скъсява със седем секунди. След около 38 милиона години планетата ще се приближи толкова близо до звездата, че ще бъде разкъсана. Източник: Universe Today https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3011-2019-planet-shortest-year

Космическият кораб Крю Драгън и неговата ракета Фолкън 9 пристигнаха на космодрума Кейп Канаверал за втори изпитателен полет, целящ проверка на аварийните системи! Космическият кораб "Крю Драгън", който ще бъде използван по време на втория изпитателен полет. Photo credit : NASA 3 октомври 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Какъв прекрасен ден за комерсиалната пилотирана космонавтика! След като по-рано стана ясно, че подготовката за дебютния полет на "Старлайнър", целящ тест на аварийните системи, е вече в ход, днес НАСА оповести, че следващата космическа ракета "Фолкън 9" и кораб "Крю Драгън" са пристигнали на космодрума Кейп Канаверал за подготовка за тестова мисия. Предстои една много интересна космическа есен, през която Боинг и СпейсЕкс ще проведат важни изпитателни полети на комерсиалните кораби за превоз на астронавти до орбита. Космическата ракета "Фолкън 9", която ще бъде използвана при втория изпитателен полет. Photo credit : NASA Очакванията са "Крю Драгън" да полети най-рано на 23-ти ноември. По време на ракетното излитане ще бъдат задействани двигателите за аварийно спасяване - целта е да се докаже, че в случай на авария на ракетата-носител корабът може да бъде издърпан бързо и ефективно надалече, за да се съхрани животът на екипажа. Все още нямаме официална дата за тестовия полет на "Старлайнър" - очакванията са той също да е факт през този месец или през ноември. При него двигателите за аварийно спасяване ще бъдат задействани директно от стартовата площадка. Напомням на читателите, че "Крю Драгън" вече летя на демонстрационна мисия до Международната космическа станция. Полетът бе проведен през март и завърши с пълен успех. СпейсЕкс целеше да използва вече върнатата капсула от МКС за изпитателния полет на аварийните системи, но при наземен тест настъпи катастрофална авария. Частната компания се възстанови бързо, установи причината за аномалията и веднага бяха взети мерки за коригирането на горивните системи. Съответно, вече имаме нов космически кораб, който е напълно готов за полет. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3010-2019-crew-dragon-arrives-cape-in-flight-abort

Русия е на път да отбележи цели 12 месеца без провал на космическа ракета 3 октомври 2019 г. 12:30 ч. Уебсайтът Parabolic Arc напомня, че ако до 11-ти октомври не настъпи авария на руска ракета, това означава, че на тази дата Русия ще отбележи цели 12 месеца без да претърпи цялостен или частичен провал при изстрелване - за пръв път от 2010-та година насам. Последната авария на Русия бе на 10-ти октомври 2018-та, когато "Союз-ФГ" не успя да изстреля в космоса кораба "Союз МС-10". За щастие тогава аварийната система сработи и членовете на екипажа Ник Хейг и Алексей Овчинин се спасиха. При добро стечение на обстоятелствата руснаците биха могли да изкарат и една календарна година без авария. Последната календарна година, когато не е имало нито един провал на руска ракета, бе 2003-та. Изстрелването през ноември 2017-та от новия руски космодрум Восточний завърши с провал. Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3009-2019-russia-12-months-without-failure

Успех: пилотираният космически кораб Союз МС-12 с трима души на борда се завърна на Земята! На кадъра: пилотираният космически кораб "Союз МС-12" разгърна успешно основния си парашут. Photo credit : Roscosmos/NASA 3 октомври 2019 г. 14:03 ч. Светослав Александров. Днес в 13:59 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-12" с трима души на борда се завърна успешно на Земята посредством приземяване сред степите на Казахстан. Благополучно се прибраха членовете на дългосрочния екипаж на МКС Алексей Овчинин (Роскосмос) и Ник Хейг (НАСА), както и техният колега Хаззаа ал-Мансури, който престоя само осем дни в орбита. Мисията на ал-Мансури, макар и да бе кратка, беше своеобразен "Гагарински момент" за Обединените арабски емирства (ОАЕ). Никога досега Емиратите не са имали свой собствен космонавт. На Международната космическа станция остават да работят италианският астронавт Лука Пармитано, руските космонавти Александър Скворцов и Олек Скрипочка, както и американските астронавти Ендрю Морган, Кристина Кук и Джесика Меър. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3008-2019-soyuz-ms-12-lands-safely

Успех: Хаябуса 2 освободи последния астероидоход Минерва 2-2 на път към повърхността на Рюгу 3 октомври 2019 г. 08:05 ч. Вчера японската космическа агенция JAXA оповести, че автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" е спуснала успешно последния астероидоход "Минерва 2-2" на път към повърхността на астероида Рюгу. Мисията на "Минерва 2-2" обаче се очертава да е малко по-различна от първоначално планираното. През ноември миналата година ръководството на "Хаябуса 2" оповести, че въпреки факта, че радиокомуникацията между "Минерва 2-2" и кораба-майка протича според очакванията, процесорът не отговаря. Така съществува шанс "Минерва 2-2" да не може да изпрати снимки и научни данни от Рюгу. Въпреки това японците решиха да продължат напред с кацането. Сега астероидоходът бе освободен от височина около 1 километра и докато той бавно се спуска към Рюгу, учените ще успеят да проучат подробно какво е гравитационното привличане на астероида. На снимката: астероидоходът "Минерва 2-2" след отделянето му от кораба-майка "Хаябуса 2". Photo credit : JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3007-2019-hayabusa-deploys-minerva-2-2

Боинг подготвя космическия кораб Старлайнър за критичен полет тази есен с тест на системите му за аварийно спасяване На илюстрацията: космическият кораб "Старлайнър" ще излети на критичен тест за проверка на системите му за аварийно спасяване. Изгледайте цялото видео на този линк. Photo credit : Boeing 3 октомври 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След поредица от дълги забавяния изглежда, че Боинг най-после е в готовност за първия от двата безпилотни тестови полета на кораба "Старлайнър", които трябва да бъдат проведени преди да започнат пилотираните експедиции до Международната космическа станция. Този дебютен полет ще бъде осъществен от базата Уайт Сендс в Ню Мексико и ще включва запалване на четирите ракетни двигателя на "Старлайнър", за да се провери дали корабът може да отлети безопасно от площадката в случай на авария на ракетата-носител. Според публикация на сайта Spaceflight Now, подготовката за полета е вече в ход. През месец септември техниците са прикачили командния към сервизния модул на космическия кораб. Следващата голяма стъпка ще е зареждането на "Старлайнър" с хидразин и диазотен тетроксид. Целият полет ще трае 95 секунди от изстрелването до кацането. НАСА изисква от всяка от двете компании (СпейсЕкс и Старлайнър) да проведе по два безпилотни полета, преди да одобри изстрелването на хора към МКС. Безпилотните полети на Боинг включват изпитание на системата за аварийно спасяване след задействането ѝ от стартова площадка и тестова космическа мисия със скачване до МКС. Тъй като СпейсЕкс вече има тест на системата за аварийно спасяване от площадка през 2015-та, двата полета са изпитание на системата за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване и тестова космическа мисия със скачване до МКС. СпейсЕкс вече проведе своя безпилотен полет до станцията през март тази година. Понастоящем компанията подготвя капсула за изпитание на спасителните системи по време на ракетно изстрелване през ноември. Ако и този тест мине наред, дебютният полет с хора на борда може да е факт още в края на декември 2019-та година, но по-вероятно е да е в началото на 2020-та. Боинг все още няма нито един тестов полет. През последните месеци датите за полета до МКС и този за изпитание на спасителните системи непрекъснато се сменяха. Доскоро се очакваше компанията да проведе първо мисията до станцията в края на октомври, след което той да бъде последван от тест на системите за аварийно спасяване. Сега обаче изглежда, че първата мисия на "Старлайнър" ще е тази с изпитанието на системите от стартова площадка. Но която и да е първа, важното е, че нещата в компанията най-накрая започват да потръгват. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3006-2019-boeing-starliner-to-perform-pad-abort-flight

Американският космически телескоп Спицер засне междузвезден регион с гигантски мехури от газ Американският космически телескоп "Спицер" засне това изображение на регион от съзвездието Орел, който изобилства от мехури с междузвезден газ. Всеки мехур е голям от 10 до 30 светлинни години и изпълнен с множество звезди. Credits: NASA/JPL-Caltech 2 октомври 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Горепосоченото инфрачервено изображение е заснето от космическия телескоп на НАСА "Спицер". На него се вижда огромен облак от газ и прах, пълен с мехури. Мехурите се "надуват" от материята на млади и масивни звезди. Във всеки един от тях изобилства от хиляди звезди, които заедно създават плътни слоеве от газ и прах. Трудно е да се оцени точният размер на мехурите, тъй като разстоянието между тях и Земята е огромно и обектите изглеждат по-малки, отколкото са в действителност. Счита се обаче, че всеки един мехур е приблизително с размера между 10 и 30 светлинни години. Този активен регион се намира в съзвездието Орел и е част от нашата собствена галактика Млечен път. В него се раждат множество нови звезди. Тъмните региони от изображението показват къде газът е най-плътен - там се очаква да се появят още повече звезди. Американският космически телескоп "Спицер" може да заснема изображения в инфрачервения диапазон, който е недостъпен за човешкото око. Множество междузвездни мъглявини се изучават най-добре в инфрачервената област на електромагнитния спектър, защото инфрачервените лъчи могат да преминават през праховите слоеве на Млечния път. Видимата светлина, за съжаление, се блокира от тях. Цветовете на снимката не са реални - те са визуализация на инфрачервеното лъчение с различна дължина на вълната. Синьото представлява тази светлина, която се излъчва от звездите, прахът и органичните съединения изглеждат зелени, а горещият и нагрят от околните звезди прах е червен. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3005-2019-spitzer-images-gas-bubble

Върджин Галактик сключи договор с италианските ВВС за провеждането на изследователски пилотиран космически полет 2 октомври 2019 г. 18:30 ч. Днес американската космическа компания Върджин Галактик оповести, че е сключен нов договор с военновъздушните сили на Италия за провеждането на пилотиран космически полет с италиански астронавти на борда на космически кораб "СпейсШипТу". За пръв път в историята на космонавтиката правителствен департмент финансира пилотиран космически полет! Мисията може да бъде проведена още през 2020-та година и тя ще включва изстрелването на трима италиански астронавти, както и установка за научни инструменти. Върджин Галактик осъществява суборбитални космически полети, включващи няколко минути на безтегловност - но това е достатъчно, за да могат астронавтите да се развържат и да проведат няколко опита. Част от тези експерименти ще са посветени на изучаването на нов тип зелено гориво, а други ще са свързани с проучването на адаптацията на човешкото тяло към безтегловност. Напомням на читателите, че Върджин Галактик е единствената частна американска компания, която е успяла да проведе пилотирани космически мисии. Първият пилотиран космически полет бе факт през декември 2018-та, а вторият - през февруари тази година. Общо петима души станаха астронавти - това са първите астронавти на САЩ, летяли на американски кораб след приключването на програма "Космическа совалка" през 2011-та година. На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3004-2019-virgin-galactic-italy

Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? И все пак, защо 43 години по-късно никой не е осъществил нова пилотирана мисия до Луната? В тази статия ще бъдат описани различните фактори, които пречат на това да бъде реализирана нова експедиция. 1. Проектът "Аполо" е плод на уникална геополитическа обстановка без аналог в днешни дни След края на Втората световна война както САЩ, така и СССР се сдобиват с нови технологии и политиките на двете държави се преплитат в състезание за все по-добро въоръжаване, което довежда до редица военни успехи. За днешното поколение, което познава войната само от компютърните игри, е много трудно да си представи какво означава да живееш под заплаха, че всеки един момент някой може да те нападне. Но все още не са си отишли от тоя свят всички хора, които помнят истинското измерение на военната заплаха. През 50-те години на миналия век както САЩ, така и СССР разработват ракети със способност да поразяват територия, намираща се на голямо разстояние от мястото на изстрелване. Надпреварата бързо се премества от Земята към ниска околоземна орбита, а след това към Луната и планетите. Космонавтиката става изключително популярна сред обществото, а поради тази причина тя се оказва идеално поле за демонстрация на технологично могъщество. През 1966 година е пикът, когато САЩ дава пари за космонавтиката - 4.5% от общия бюджет, което е възлизало на $5.93 милиарда долара на година тогавашни пари. То се равнява на $43 милиарда днешни пари. След тази година никоя държава не е осигурявала толкова много средства за космически полети. Днес НАСА получава под 1% от целия бюджет - около $18-19 милиарда годишно. И това е само финансовата страна. През 60-те години НАСА е работила по много по-малко странични проекти, освен "Аполо". Днешната НАСА работи по "Международната космическа станция", роботизирани мисии до планетите, космически телескопи като "Хъбъл", мисии за мониторинг на Земята. Много малка част от средствата остават за пилотирани полети. Няма да е пресилено ако кажем, че ако ей сега се появи изненадващо Дядо Коледа и осигури чрез магия хардуера, който е необходим на НАСА, за да извърши пилотирана мисия до Луната - ракети, лунни кораби, лунни модули, агенцията пак няма да е в състояние да го направи, защото оставащите й пари за пилотирана космонавтика дори няма да стигнат за експлоатацията на хардуера. През последните години някои лобита в НАСА се опитаха да осигурят пари за нови лунни мисии, изтъквайки пред правителството напредъка на Китай. Но дума не може да стане за сравнение между днешната китайска космонавтика и космонавтиката на СССР през 60-те години на миналия век. Китай не се състезава - напротив, китайската космонавтика се развива много бавно и методично. Даже периодът между две пилотирани китайски изстрелвания възлиза на 2-3 години. Въобще не искам да омаловажавам постиженията на Китай - през последните 15 години страната изпрати хора в космоса, имаше китайска космическа разходка през 2008 година, през 2013 година имаше първо китайско роботизирано кацане на Луната, имаше малка космическа станция. Да, така е - това са големи постижения. Но между първия полет на човек в космоса и първото роботизирано кацане на Луната мина цяло едно десетилетие. Освен това китайците работят в сътрудничество с ЕКА и Русия, а не самостоятелно, като състезатели. Условия за нова класическа надпревара като такава през 60-те години няма. Дори когато говорим за "надпревара" между частните компании в САЩ, тази дума е твърде силна - макар че има конкуренция между тях, тези компании работят много внимателно и провеждат изстрелвания само когато са сигурни. 2. Днес вече няма тежкотоварни ракети като "Сатурн 5" За да може да се осъществи пилотирана мисия до Луната или друга планета, е необходимо да бъде построена тежкотоварна ракета. Няма как да се избегне тази стъпка, освен ако не се предприеме строеж в космоса на отделните модули, след изстрелването им чрез по-малки ракети. Но имайки предвид колко бавно протича един космически строеж, ако съдим по проблемите, които възникнаха с конструкцията на "Международната космическа станция" (която едва преживя катастрофата на совалка и отлагане с близо 6-7 години), не е чудно защо космическите агенции избягват този вариант. За предпочитане е космическият кораб да се изстреля наведнъж с една голяма ракета. Ракетата "Сатурн 5", извела на път към Луната корабите "Аполо", е имала капацитет да повдига 140 тона в околоземна орбита. След нея веднага се нарежда съветската "Енергия" с капацитет да извежда 100 тона в околоземна орбита. И двете ракети са пенсионирани преди десетилетия. Днес нито една от космическите държави няма ракета, която да се доближава дори малко до капацитета на "Сатурн 5" или "Енергия". Най-голямата надежда на САЩ е новата ракета "Фолкън 9 Хеви", която ще има способност от догодина да извежда 53 тона в околоземна орбита - близо половината от това на "Енергия". А действащите ракети "Делта 4 Хеви", "Протон" и "Ариана 5" имат капацитет да извеждат в орбита между 20 и 30 тона. Защо големи ракети като "Сатурн 5" и "Енергия" не се произвеждат в днешни дни? Защото няма икономически обоснована нужда от тях! Нуждите на приложната космонавтика (която осигурява спътници за военни цели, телевизия, интернет и метеорологични прогнози) се покриват идеално от ракетите с товароподемност 20-30 тона. Една ракета с товароподемност над 100 тона би имала само един потенциален купувач - желаещият да провежда междупланетни мисии. Нито една друга организация не би пожелала да я купи. Днес НАСА отново разработва тежкотоварна ракета - "Спейс Лонч Систъм", която ще е в състояние да извежда от 70 до 130 тона в околоземна орбита. Ако всичко мине по план, нейният първи тестов полет ще бъде проведен до 2020 година в безпилотен режим. Но НАСА, както споменах вече, няма средствата от 60-те години, така че вторият й полет ще е няколко години след първия. Ако приемем, че програмата преживее предстоящите президентски смени, можем да очакваме първи пилотирани полети най-рано към 2022-2023 година, а по-вероятно е към края на следващото десетилетие. 3. Няма ясна научно обоснована причина за нов полет до Луната Тази точка вероятно ще ядоса доста хора. "Как така", ще попитате вие, "как така да няма научно обоснована причина? Не може да няма нови открития, ако изпратим нови пилотирани експедиции до Луната. Ще има, разбира се!" Вижте, не оспорвам това, но нека да погледнем реалността. В рамките на шестте мисии "Аполо", приключили с успешно кацане на Луната, на Земята са доставени 380 килограма лунни скали. Още около 326 грама са доставени на Земята от съветските мисии "Луна". Днес, повече от 40 години по-късно, изследването на тези скали все още води до появата на нови научни открития - просто изучаваме вече донесените скали с по-съвременни инструменти. Предполага се, че научни статии по лунните скали ще се пишат поне през следващите няколко години, а може би и през близките десетилетия. В научен смисъл епохата "Аполо" все още не е приключила. Все още има неотговорени въпроси за произхода и еволюцията на Луната. Но за тяхното изясняване е достатъчно да се изпращат роботизирани станции, което е в пъти по-евтино. През изминалите 15 години Европейската космическа агенция, САЩ, Индия, Китай и Япония успяха да изпратят нови апарати до Луната, които обогатиха нашето познание. Те свършиха своите задачи успешно, работейки само в роботизиран режим. Тук е коректно да отбележим, че експедициите "Аполо" са описвани жаргонно от научната общност като мисии на "знамена и отпечатъци от обувки". Дейността на астронавтите се е свеждала само до това да разгръщат научни инструменти и да вземат проби от лунния грунт и лунните скали. Това все са неща, които лесно се вършат от луноходи и автоматични станции. За да се изучава цялостно влиянието на лунната гравитация върху хората, животните и растенията са необходими лунни бази - нещо много по-сериозно от "Аполо". За по-сериозно сондиране на лунната кора също са необходими лунни бази. Смислено е, може да се направи, но подобна мисия ще струва поне няколко пъти повече от "Аполо". Като заключение по тази точка - няма кой знае каква научна полза от това да се повтарят мисиите "Аполо", но за да се проведат по-сложни лунни мисии са необходими много повече пари. 4. Обществото се е променило. Ние, хората, обичаме безопасността и мразим да излагаме себе си или когото и да е друг на рискове. По тази точка вече писах в статията "Защо прогресът на човечеството се е забавил?". Цитирам думите на Майкъл Ханлън: "Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта"..."Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително". През последните две години споменах на страниците на сайта за две големи постижения, които биха могли да доведат до пробив в пилотираната космонавтика. Едното бе възвращаемият полет на ракетата "Ню Шепърд" на Блу Ориджин с успешно отиване до космоса и връщане на ракетата обратно на стартовата площадка. Другото бе на космическия кораб "Орион" в края на 2014 година - първият голям кораб на НАСА, който напуска ниска околоземна орбита от епохата на "Аполо" насам. И двата полета бяха проведени в безпилотен режим и приключиха с категоричен успех. Но ако те бяха реализирани през 60-те години, непременно щяха да се случат в пилотиран вариант. Даже не през чак толкова далечното минало, говорим за 80-те години, първите космически совалки са излитали с хора на борда, а не в безпилотен режим! Днес НАСА изисква от корпорация СпейсЕкс да проведе десетки полети на ракетата "Фолкън 9" в безпилотен режим, преди да се стигне до пилотиран полет. Кому е нужно това? Да, рискове има, очевидно е, че ако ракета претърпи авария, както частната корпорация СпейсЕкс, така и НАСА ще търпят пасиви и обществена критика. След катастрофата на совалката "Колумбия" се надигнаха гласове, че пилотираните полети трябва да бъдат прекратени, че са прекалено рискови. Време е обществото да осъзнае, че за да има напредък, трябва да се поемат определени рискове. Ако се фокусираме твърде много върху безопасността, тогава няма да можем да отидем никъде - нито на Луната, нито до Марс. 5. Променливият икономически и политически климат не позволява да се влагат средства в космическите програми поетапно Дори и да приемем, че днес нито една държава не желае да дава милиарди пари "нахалос" за космонавтика, остава вариантът космическите агенции да приемат дългосрочни стратегии. Нека да предположим - ако днес бъде одобрена за изпълнение лунна мисия, до 15-20 години може и да се стигне до нейното реализиране, като средствата ще се влагат поетапно, на порции. Проблемът е, че космическите проекти стават жертва на амбициите на много политици. По време на епохата на Джордж Буш - Старши има желание да се започне програма за усвояване на Луната и Марс. След него идва Бил Клинтън, който слага точка на каквито и да е амбиции за полети отвъд околоземна орбита. Даже по негово време в НАСА е практически забранено да се споменават Луната и Марс в техния изследователски смисъл и определени учени измислят ефвемизма "достъпни планетарни повърхности", когато се наложи да говорят за пилотирани мисии до тях. След Клинтън идва Буш-младши, който започва програмата за завръщане на Луната "Съзвездие". Тя пък е прекратена от Обама. В Русия положението не е по-розово. Преди няколко години властта започна да дава повече пари за космонавтиката и се заговори за полети до Луната към 2030 година. Това изглеждаше реалистично, въпреки факта, че Русия няма нито една успешна безпилотна мисия отвъд околоземна орбита след началото на промените - времевият период (до 2030 година) е достатъчен за тестове и изпитания. Но икономическият климат се промени с налагането на санкции покрай кризата в Украйна, петролът поевтинява и рублата се обезценява. Днес малцина са тези, които вярват, че Русия изобщо може да изпълни пилотирана мисия до Луната в срок при тези условия. 6. Днес ние сме твърде фокусирани върху "Международната космическа станция" Харесва ли ви или не, днешният фокус на пилотираната космонавтика е "Международната космическа станция". Нейната поява също е до голяма степен на късмет - появила се е само защото политическият климат за нейното раждане е бил подходящ. Одобрението й е станало през 90-те години, когато СССР вече се е разпаднал и САЩ решили да въвлекат Русия в нейната конструкция под политически предлог. Тогава руснаците нямали никакви пари и амбиции за каквито и да е космически проекти. С този ход била осигурена възможност на Русия да спаси космонавтиката си, а американските политици играели тънка игра - надявали се, че ангажирани в "Международната космическа станция", руснаците няма да подпомагат тоталитарни държави с ракетни технологии. Да, американците наистина помогнали на руснаците, но не поради благородство, а поради геополитически интереси. През 2011 година "Международната космическа станция" беше завършена. Счита се, че за нейната конструкция са дадени над $100 милиарда. Това са много пари и очакванията на всяка държава-част от проекта е парите да се възвърнат. Станцията уж се предвиждаше според първоначалните планове да съществува само до 2015 година, след което да се мисли за нов проект, но отлаганията в конструкцията и фактът, че все още не е изпълнена научната й програма напълно доведе до удължаване на експлоатацията й до 2021 година. Но най-вероятно ще продължи да се използва дори още по-дълго - до 2025, а може би и до 2030 година. Както подчертах, твърде много пари са дадени за нея, а на чертожната дъска няма никакъв неин заместител. Китай също планира в началото на 20-те години да построи своя собствена станция и да осигури постоянно присъствие на човек в космоса. Предполага се, че китайската станция ще е фокус на местната космонавтика поне до 2028 година, което отмества реализацията китайска пилотирана експедиция до Луната към 2030 година. 7. Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната Това заслужава да бъде споменато в отделна точка. През последните няколко години голяма популярност набра идеята, че Луната е източник на екологично чиста енергия, понеже на повърхността й има хелий 3. Счита се, че този изотоп може да доведе до разработването на безопасна енергетика чрез използването на фузионен реактор, понеже не е радиоактивен и не води до появата на опасни отпадни продукти. Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука. И това го казвам не аз, а ... Европейската космическа агенция (ЕКА). Все още не е създаден хелиев фузионен реактор, от който успешно да се получава електроенергия по икономически изгоден начин. Конструиран е експериментален тестов реактор във Фузионния технологичен институт, но до този момент този реактор все още поглъща повече енергия, отколкото произвежда. През 2007 година теоретичният физик Франк Клоуз съобщи, че процесът е бавен, енергоемък, изисква прекалено висока температура и отделно от това все още няма оценка какви са лунните запаси от хелий 3. Добавете към това и цената на космическия полет. С космическата совалка струваше около $20 000 долара да се качи в орбита един килограм полезен товар. Това означава, че на дори и да съществуваше някакъв магически уред, който да може да преработва олово до злато в космоса, след продажбата на новополученото злато нямаше да се покрият разходите и това пак нямаше да обоснове необходимостта от лунно миньорство. Едно е космическа агенция или организация да обоснове лунното миньорство на базата на сигурни факти, доказани от науката. До този момент обаче изкопаването на хелий 3 за енергийните нужди на Земята е по-скоро фантазия и съвсем друго е да базираш космическите си планове на фантазии. https://www.cosmos.1.bg/portal/mitove-i-zabludi-statii/1129-2015-why-is-it-so-hard-to-go-back

НАСА планира цели 10 излизания в открития космос в рамките на следващите три месеца Предстои комплексен ремонт на прибора "Алфа магнитен спектрометър" (показан на снимката). Това ще е най-сложната ремонтна дейност в космоса след приключването на обслужващите мисии до телескопа "Хъбъл" през 2009 година. Photo credit : NASA 30 септември 2019 г. 21:00 ч. Светослав Александров. НАСА подготвя сериозна ремонтна дейност на Международната космическа станция. Предстои провеждането на цели 10 "космически разходки" през следващите три месеца - абсолютен рекорд от 2011 година насам, когато совалките бяха пенсионирани и строежът на МКС завърши. Част от дейността включва поправка на важния научен прибор "Алфа Магнитен Спектрометър" - задача с такава сложност не е изпълнявана от времената, когато астронавтите ремонтираха космическия телескоп "Хъбъл"! Американската космическа агенция ще представи официално плановете си утре, на 1-ви октомври, в около 21:00 ч. българско време по телевизионния канал НАСА ТВ. Ясни са имената на астронавтите, които ще изпълнят извънбордовите дейности. Това са европейският астронавт Лука Пармитано и американският му колега Ендрю Морган, които излетяха в космоса на 20-ти юли 2019-та година с кораба "Союз МС-13" - навръх 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната. По време на първите пет "космически разходки" ще бъдат обслужени слънчевите панели на станцията. Остарелите никелово-водородни батерии ще трябва да се заменят с нови литиево-йонни батерии, които пристигнаха посредством японския кораб "Кунотори" на 28-ми септември. Останалите пет извънбордови дейности ще са посветени на ремонта на научния прибор "Алфа магнитен спектрометър" (AMS-2), който сериозно обогати познанията ни за нашата Вселена след неговата доставка на МКС от американската совалка "Индевър" през месец май 2011-та година. "Животът на AMS-2 наближава своя край, общо три от четирите охлаждащи помпи на инструмента са се повредили", пише Тобайъс Корбет за уебсайта NASASpaceflight.COM. "Никога не е било предвиждано те да бъдат подменяни или поправяни, което означава, че AMS-2 трябва да бъде изключен скоро и освободен от своята служба да търси фундаментални частици". Въпреки това НАСА е разработила план за поправката на прибора. "Технологиите и дейностите, които ще бъдат приложени по време на "космическите разходки", е трябвало да бъдат разработени на Земята от нулата. Поради това предстоящите извънбордови дейности ще са едни от най-сложните, откакто бяха извършвани ремонтите на космическия телескоп "Хъбъл". Последният от тези ремонти приключи през май 2009-та година", съобщава Корбет за NSF. Датите на "космическите разходки" все още предстоят да бъдат уточнени, но според предварителните планове първите пет ще са факт през октомври, а останалите пет - през ноември. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3003-2019-nasa-ten-spacewalks

Илон Мъск: Старшип ще полети на 20-километрова височина до два месеца, в орбита до шест месеца, а догодина евентуално може и с хора на борда На снимката: космическият кораб "Старшип Мк1". Photo credit : SpaceX 29 септември 2019 г. 09:28 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ американският предприемач Илон Мъск, основател на компанията СпейсЕкс, изнесе дългоочакваната си презентация относно неговата визия за пилотирани полети до Луната и Марс. След презентацията той представи и плановете на компанията за тестовите мисии на големия кораб "Старшип". Очакванията са "Старшип Мк1" да полети в рамките на един-два месеца. Ако всичко мине наред, корабът ще достигне 20-километрова височина. Скоро ще започне строежът на "Старшип Мк3", който вече ще е орбитален. Орбиталният полет може да е факт до шест месеца. Следващите кораби "Старшип Мк3", "Старшип Мк4" и "Старшип Мк5" ще бъдат построени до три-четири месеца. Мъск отговори и на критиката на администратора на НАСА Джим Брайденстайн, който вчера се оплака, че СпейсЕкс са твърде ентусиазирани за "Старшип" и не проявяват ентусиазъм към "Крю Драгън". Предприемачът подчерта, че само 5% от работната сила на компанията е фокусирана върху "Старшип", а останалите ресурси са съсредоточени върху "Фолкън" и "Крю Драгън". Относно регулацията на полетите - сигурно си спомняте, че това лято Мъск имаше ядове с Федералната авиационна администрация, която известно време отказваше да даде лиценз за изстрелването на "Стархопър". Базата на СпейсЕкс е в близост до тексаското село Бока Чика, а с годините то ще става все по-неудобно за живот поради голямата активност и честите изстрелвания. СпейсЕкс са предложили оферти, за да изкупят цялата собственост на селото. Според предприемача най-същественият лимитиращ фактор за плановете на СпейсЕкс е броят на ракетните двигатели, които компанията може да произвежда. Ако "Старшип Мк1" и "Мк2" притежават по три двигателя, "Мк3" и "Мк4" вече ще са с по шест. За междупланетните полети "Старшип" ще притежава шест двигателя, докато тези на неговата ракета-носител "Супер Хеви" могат да варират - вероятният минимум е 24, а вероятният максимум - 37. Понастоящем СпейсЕкс може да произвежда един ракетен двигател "Раптор" в рамките на всеки 8-10 дни, а през първата половина на 2020-та се очаква всеки ден да има по един нов произведен ракетен двигател. Мъск не изключи възможността човек да полети в космоса на борда на "Старшип" още догодина. Плановете на предприемача си остават същите - "Старшип" ще може да превозва до 100 души. Обитаемият отсек на кораба ще е с жизнена вместимост от 1000 кубични метра, като на един човек ще се падат по 10 кубични метра. Когато междупланетните полети започнат, "Старшип" ще използва трансфер на гориво в космоса, за да могат на Луната и Марс да бъдат доставяни полезен товар от над 100 тона. Запис от събитието: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3002-2019-elon-musk-starship-update

Кой се страхува от тази ракета? Вчера, на 27-ми септември, бе завършено прикачването на двете половини на първата ракета "Старшип". Photo credit : Elon Musk 28 септември 2019 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Имало едно време една космическа агенция на име НАСА. Тя се появила в САЩ една година след като СССР изстреляли своя пръв изкуствен спътник. Американците били толкова шокирани от този спътник, че трябвало да направят нещо спешно по въпроса. И така създали НАСА. После НАСА получила за задача да изпрати човек на Луната. Целта била ясна. За около десетина години НАСА успяла да мобилизира фирми от цялата страна, да наеме най-добрите специалисти във всички области в името на преследването на тази цел. Отнело известно време, не всичко вървяло по план, хора са загивали, но в един юлски ден на 1969-та година целта била изпълнена. Двама души с имена Нийл Амстронг и Бъз Олдрин се разходили по лунната повърхност. А после всичко приключило. Не, това не е съвсем точно. Просто политическата цел била изпълнена и вече нямало нужда да се наливат толкова средства в разходки до Луната. Но трябвало ли е да се отказват САЩ от космоса? Абсурд - все пак СССР имали собствена пилотирана програма. Тази на НАСА трябвало да продължи някак си напред, но с по-скромни темпове. Накрая била създадена космическата совалка. За тази цел били отворени десетки хиляди работни места в множество щати. Совалката позволила да се конструира Международна космическа станция, но основната и́ задача е била да осигурява работа на специалистите. Те си получавали заплатите, совалката си летяла на около 300 километра над главите ни, а астронавтите излизали в космическата пустота. Луната и Марс били нейде далече, недостижими. Един ден през 2003-та година совалката "Колумбия" се разпаднала над Тексас. И дошла равносметката. За толкова десетилетия обиколки около Земята, нищо ново не било открито. Нищо разтърсващо за съвременната наука. Нищо, което си заслужава да бъде публикувано на предните корици на "Сайънс" и "Нейчър". И затова политиците решили - совалката трябва да си отиде, нова програма трябва да дойде - и тя да бъде смислена. Програмата получила много имена през годините, но в основата си била една и съща - космически кораб на име "Орион" и свръхтежка ракета. Но под предлог, че огромните ресурси на щатите трябва да се оползотворяват на максимум, работните места от совалката били съхранени. Компромисът бил направен - ракетата и корабът са щели да ползват стари части, защото старите производствени линии трябвало да бъдат запазени. Иначе как биха пазили работните места? В периода между 2005-та и 2029-та година програмата погълнала $50 милиарда държавни пари. И ... никой не полетял в космоса. Няма и свръхтежка ракета. Междувременно се появил един човек на име Илон Мъск. Той бил обсебен от една мечта - да стигне Марс. Затова започнал да строи ракети. В началото никой не го вземал насериозно. Даже когато ракетите му почнали да летят, омаловажили труда му. Направил ракета на име "Фолкън 1"? Много е малка. Направил по-голяма ракета "Фолкън 9"? Голяма работа. Направил свръхтежка ракета на име "Фолкън Хеви"? Пак не е толкова добра, колкото тази, която ще изстрелва "Орион". Накрая създал ракета на име "Старшип", която била толкова голяма, че засенчила всичко до момента. Товаподемността и́ щяла да бъде в пъти по-съществена от тази на държавната свръхтежка ракета. За конструкцията на "Старшип" били нужни иновации, немислими към този момент - ракетата била оборудвана с двигатели на метан, каквито никога не били използвани преди. Стигнало се до решаващия момент - "Старшип" достигнала до стартовата площадка. Но дори още не полетяла в космоса, политици и ръководители на НАСА започнали да я гледат намръщено. И започнали да държат сметка - защо СпейсЕкс не си гледа държавните поръчки, вместо да се захваща със "Старшип". Изказване, пропито със страх. Кой се страхува от "Старшип"? Дали това са хората, работещи по държавната ракета, които знаят, че ако се появи по-добър частен проект, тяхното технологично дете ще е недоносено още преди да се е родило? Дали това са конгресмените от съответните щати, на които вече им пари под задника? Дали това са други фирми, които знаят, че сега ще си имат много по-сериозна конкуренция, отколкото са предлагали? Възможните отговори са много. Но за мен има един-единствен решаващ въпрос. Как така не се намери поне един човек на висок държавен пост, който да изрази опасение, че ще изпуснем Луната и Марс? Как така все за работните места ги боли, а не за бъдещето на човечеството... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3001-2019-who-fears-this-rocket

Администраторът на НАСА Джим Брайденстайн скастри СпейсЕкс за двоен стандарт спрямо Старшип и Крю Драгън 28 септември 2019 г. 08:50 ч. Администраторът на НАСА Джим Брайденстайн публикува съобщение, в което разкритикува СпейсЕкс преди презентацията относно проекта "Старшип" : "Очаквам с нетърпение обявлението на СпейсЕкс утре. Междувременно програмата за комерсиални кораби се движи с години забавяния. НАСА очаква да види същото ниво на ентусиазъм, който е фокусиран върху инвестициите на американския данъкоплатец. Време е за резултати". Няма спор, че това изказване ще се посрещне остро от космическите ентусиасти. Да - разочароващо е, че програмата за комерсиални таксита до Международната космическа станция не върви по план. Но вината не е на Илон Мъск. Самата НАСА затормози СпейсЕкс, а и Боинг със своите бюрократични изисквания. Да не споменаваме, че първоначално СпейсЕкс предвиждаше "Крю Драгън" да се завръща на Земята с ретроракети, а не с парашути. НАСА постави такива абсурдни условия, че Мъск се отказа от ретроракетната опция и сложи парашути - така "Крю Драгън" действително е само едно такси до околоземна орбита и няма никаква стойност за мисии до Луната и Марс. И не само това - обсесията на комисията за безопасност към НАСА (ASAP) към всякакъв излишен риск доведе до изискване "Крю Драгън" да е екипиран с четири, а не с три парашута - а тази конфигурация е нова, нетествана и парадоксално, води до нови, неочаквани рискове. С други думи - вината за забавянията на "Крю Драгън" е на НАСА и само на НАСА. Междувременно "Старшип" върви практически без никакви забавяния. Тестовете на двигателите "Раптор" минаха по план. Точно както Мъск обеща миналата година, през тази започнаха полетните изпитания на прототипа "Стархопър", а сега сме на прага на първото орбитално изстрелване. Защото "Старшип" е изцяло частен проект и СпейсЕкс работи спрямо своите си изисквания. И затова нещата се случват. Джим Брайденстайн може да се поучи от ентусиазма на Илон Мъск. Кой знае - може би така свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" ще вземе най-накрая да полети и полетите на "Орион" ще станат реалност... Джим Брайденстайн https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3000-2019-jim-bridenstine-message-spacex

Стратолонч възкръсна! 27 септември 2019 г. 08:08 ч. Нещата не изглеждаха да вървят добре за американската космическа компания Стратолонч след смъртта на нейния основател и един от бившите създатели на Майкрософт Пол Алън. Преди около пет месеца самолетът-носител "Рух", който държи световния рекорд за най-голям самолет по размах на крилата, проведе своя пръв и единствен полет. След това Стратолонч затихна, много от работниците напуснаха и тръгнаха слухове, че наследничката Джоди Алън, която изобщо не е космически ентусиаст, търси начин да продаде самолета и да закрие компанията. Преди няколко дни обаче Никола Песил, който е тестов пилот на Върджин Галактик и работи буквално срещу хангара на Стратолонч, оповести, че са намерени инвеститори и той, както и негови колеги-пилоти, са получили покана за работа в компанията. В сайта Indeed са публикувани общо 11 обяви за работни места. Вероятно скоро Стратолонч ще оповести официално плановете си за бъдещето, а изпитателната полетна програма ще бъде възобновена. Напомням на читателите, че самолетът "Рух" е замислян като въздушна стартова платформа за изстрелването на космически ракети. Общо три ракети "Пегас" могат да бъдат изстрелвани наведнъж от борда му. На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети "Пегас". Image credit : Stratolaunch https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2999-2019-stratolaunch-is-risen

Американската мисия ЛРО засне мястото на кацане на Викрам, но не го намери. Опитайте и вие! Широкоъгълна серия от снимки на мястото на кацане на "Викрам", заснети от камерите на американската мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" на 17-ти септември. Credits: NASA/Goddard/Arizona State University 27 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 6-ти септември индийският спускаем апарат "Викрам" се опита да извърши меко кацане на Луната, но резултатът от този опит не бе особено задоволителен. Индийската космическа агенция (ISRO) твърди, че корабът-майка "Чандраян 2" е заснел успешно спускаемия апарат от орбита, но упорито отказва да публикува снимките си, както и да оповести на обществото какво точно се е случило. На 17-ти септември американската мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" прелетя над мястото на кацане на "Викрам" и засне снимки с висока разделителна способност. Политиката на НАСА е американските мисии да си публикуват редовно снимките в интернет, което показва каква сериозна разлика има между САЩ и източните култури и каква отговорност има американската космическа агенция към данъкоплатците. Ето - снимките от "Лунар Риконисънс Орбитър" са вече тук! За съжаление американският екип все още не е успял да локализира точното място, където "Викрам" е паднал. Няма и следа от индийския спускаем апарат. Тъй като снимките са направени два земни дни преди слънчевия залез и началото на 14-дневната лунна нощ, възможно е "Викрам" да се крие в сенчест регион. Осветяването се очаква да е благоприятно през октомври и тогава "Лунар Риконисънс Орбитър" ще заснеме отново региона на кацане. Но възможно е екипът на НАСА да е пропуснал нещо. Затова ръководството на мисията призовава и вие да се опитате да локализирате "Викрам". За целта трябва да свалите изображението в пълен размер от сайта на LROC, но важно е да имате предвид, че това мозаечно изображение, което обединява всичките заснети снимки, е много голямо - 28314 пиксела за 57851 линии, като тоталният брой на осветените пиксели е 900 милиона. И освен това изображението е цели 2 GB, така че, ако се включите в търсенето, ще ви трябва мощен компютър и стискайте палци да не забие Източник: LROC NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2998-2019-lro-photographed-vikram-landing-site

УСПЕХ: Последната пилотирана ракета Союз-ФГ изведе в космоса кораба Союз МС-15 с трима души на борда! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 25 септември 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 16:57 ч. българско време от Площадка №1 "Гагарински старт" на космодрума Байконур излетя благополучно последната аналогова ракета от серията "Союз-ФГ". Тя изведе в космоса пилотирания космически кораб "Союз МС-15". На борда на кораба пътуват руският космонавт Олег Скрипочка, американската астронавтка Джесика Меър и първият космонавт на Обединените арабски емирства (ОАЕ) Хаззаа ал-Мансури. След днешното изстрелване в космоса има общо девет човека - това се очертава да е най-големият екипаж на Международната космическа станция след септември 2015-та година. Но няма да е задълго - Хаззаа ал-Мансури ще престои в орбита само осем дни, след което ще се прибере на Земята на 3-ти октомври със своите колеги Александър Скворцов и Ник Хейг посредством кораба "Союз МС-12". Скрипочка и Меър ще останат на МКС до март 2020-та. Днешният полет символизира няколко неща - той представлява своеобразен "Гагарински миг" за ОАЕ, които до този момент не са имали представител в космоса. За Русия обаче полетът е символ на края на цяла една епоха. От една страна това бе последното изстрелване на историческата ракета "Союз-ФГ", благодарение на която беше осигурено постоянно човешко присъствие в космоса през изминалите години. Именно тази ракета извозваше в орбита екипажи в критични времена като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та година и след пенсионирането на останалите совалки през 2011-та. От друга страна днешното излитане бе последното от Площадка №1 "Гагарински старт", като нови полети от това място не се очертават в обозримо бъдеще. Тъй като "Союз-ФГ" със своите аналогови системи вече няма да лети, предстои модернизация на тази историческа площадка, от която в миналото са летели първият изкуствен спътник "Спутник 1" и първият космонавт Юрий Гагарин. Предстои цялостна подмяна на кабелите и замяна на аналоговите пултове с цифрови. Счита се, че за модернизацията на "Гагарински старт" са нужни $87 милиона. Парите са обещани да бъдат вложени поравно от Русия, Казахстан и ОАЕ, но дали ще се случи, не е ясно. Емиратите заявяват, че ще финансират модернизацията само ако Русия даде гаранции, че средствата няма да бъдат откраднати. Така че съществува риск днешният полет от "Гагарински старт" да е последен изобщо и тази иконична площадка да бъсе оставена да затъне като едно западнало бунище. "Союз-ФГ" се отправя към своето заслужено пенсиониране. Да, действително тази ракета спасяваше космонавтиката в критични моменти, но ироничното е, че тя изобщо не трябваше да лети толкова дълго време - напротив, на нея винаги се гледаше като на преходен етап между старите аналогови ракети "Союз-У" и по-модерните цифровизирани "Союз 2". "Союз-ФГ" вече бе оборудвана със съвременни двигатели на първата степен, но за разлика от "Союз 2" все още притежаваше аналогови системи за управление. Тъй като руснаците се забавиха в плановете си да внедрят "Союз 2", "Союз-ФГ" стоя в експлоатация повече от очакваното. Тази година на 22-ри август дългото чакане приключи - ракета "Союз 2" най-накрая изпрати в космоса кораб от серията "Союз-МС" на пробен безпилотен полет, като на него бяха качени провизии и човекоподобния робот "Фьодор". Мисията в общ план беше успешна, изключвайки някои проблеми при първия опит за скачване. През април 2020-та година ще излети отново "Союз 2" с кораб "Союз-МС", този път обаче с хора на борда. Ако през това време американските компании Върджин Галактик, Блу Ориджин, СпейсЕкс или Боинг не пратят човек в космоса, днешният полет може би беше последното пилотирано изстрелване през близките шест-седем месеца. В днешното пенсиониране на ракетите "Союз-ФГ" имаше и политически фактор. Тази ракета използва украински компоненти, а след конфликта между Русия и Украйна през 2014-та година руснаците разбираемо искат да скъсат с всякаква украинска зависимост. Догодина, когато "Союз 2" започне да извежда хора в космоса, ракетата ще се произвежда само с руски компоненти. А през ноември руснаците ще пуснат последната ракета "Рокот" със спътника "Гонец" и с това ще е и последната ракета с украински компоненти изобщо. Догодина, живот и здраве, ще станем свидетели на ново начало за пилотираната космонавтика. Руснаците ще започнат да извеждат хора с ракети "Союз 2", а американските пилотирани кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър" ще бъдат въведени в експлоатаця и ще превозват екипажи към МКС редовно. Американските компании Върджин Галактик и Блу Ориджин също ще пращат хора в космоса по суборбитална траектория като част от туристическите им планове. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2997-2019-25-september-last-soyuz-fg-launches

Успех: Япония изстреля осмия си космически кораб Кунотори към МКС! 24 септември 2019 г. 20:15 ч. Тази вечер в 19:05 ч. българско време от космодрума Танегашима излетя ракетата "H-IIB" с осмия товарен космически кораб от серията "Кунотори". След около 15-тина минути корабът се отдели успешно от горната степен на носителя и започна своето четиридневно сближаване с Международната космическа станция. Процедурите по сближаване и прикачване ще бъдат координирани от американските астронавти Кристина Кук и Ендрю Морган. За тази цел те ще прихванат кораба с канадската роботизирана ръка "Канадарм 2". Ръката ще трябва да закачи "Кунотори" към американския модул на МКС "Хармъни". Мисията на космическия кораб се очаква да продължи около месец. За повече информация: НАСА Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : JAXA/NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2996-2019-24-sep-kounotori-launches

НАСА сключи договор с Локхийд Мартин за производството на лунни кораби Орион През месец юни 2019 г. НАСА приключи със строежа и оборудването на първия космически кораб "Орион", който ще излети на тестов безпилотен полет с помощта на ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Radislav Sinyak 24 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. НАСА положи основата на масово производство на космически кораби "Орион", които ще осигурят провеждането на 12 мисии до Луната, включително тази, която ще изпрати следващия мъж и първата жена на лунната повърхност през 2024-та година. За тази цел агенцията е сключила договор с аерокосмическия гигант Локхийд Мартин. Производството на корабите ще се ръководи от центъра Джонсън на НАСА, намиращ се в Хюстън, а фокусът ще е върху възвръщаемостта и осигуряването на постоянно присъствие на човек на Луната. Съгласно клаузите на договора Локхийд Мартин трябва да произведе минимум шест и максимум дванадесет космически кораба. Първоначално ще бъдат дадени $2.7 милиарда за мисиите "Артемис 3", "Артемис 4" и "Артемис 5". През фискалната 2022-ра година ще бъдат дадени още $1.9 милиарда за мисиите "Артемис 6", "Артемис 7" и "Артемис 8". Като поръчва корабите на порции, НАСА ще се възползва от ефективността и икономиите, които ще станат достъпни със времето. Очакванията са производството да се оптимизира, а цените да спаднат. Възвръщаемостта на корабите "Орион" се очаква да започне с мисия "Артемис 6", като ще се ползва кораба от "Артемис 2". Но частично преизползване на част от хардуера ще има още при "Артемис 5". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2995-2019-nasa-long-term-contract

Европейската космическа мисия Марс Експрес засне нова глобална снимка на Червената планета 23 септември 2019 г. 14:25 ч. Макар и да работи от 2003-та година и да се води вече за стара, европейската автоматична междупланетна станция "Марс Експрес" продължава да e в отлично състояние и да ни изумява със своите снимки! Показаното по-долу изображение бе получено посредством камерата "HRSC" на борда на "Марс Експрес" през месец юни тази година. На него се забелязват ясно снежният, обвит в облаци Северен полюс на Марс, контрастиращите багри на северното полукълбо и големите кратери в южното. Двете полукълба на Марс силно се отличават едно от друго. Те са отделени посредством ясна граница, изградена от каньони, урви, склонове, ломове, долини и много други релефни форми. Любопитен факт е, че в северното полукълбо има обширни равнини, почти лишени от кратери - това е показател, че то е младо. Кратеристият релеф на южното полукълбо свидетелства, че то е много по-древно. Източник : ЕКА Photo credits : ESA/DLR/FU Berlin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2994-2019-esa-global-mars-photo

Пилотираната космическа ракета Союз-ФГ с кораба Союз МС-15 бе изведена на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-ФГ" на стартовата площадка. Фото: ЦПК/Роскосмос 23 септември 2019 г. 13:20 ч. Светослав Александров. Русия се готви за последното изстрелване на пилотирана космическа ракета от серията "Союз-ФГ". Ракетите от тази серия вярно извеждаха екипажи до Международната космическа станция в продължение на почти две десетилетия, като от 69 старта само един завърши с провал - този през октомври 2018-та. Благодарение на "Союз-ФГ" бе обезпечено постоянно човешко присъствие на МКС, тъй като ракетата превозваше хора в критични за космонавтиката периоди, като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та година и след пенсионирането на останалите совалки през 2011-та. Но всяко нещо си има своя край. За "Союз-ФГ" той ще настъпи на 25-ти септември в 16:57 ч. българско време, когато ракетата ще изведе в космоса пилотирания космически кораб "Союз МС-15" с руския космонавт Олег Скрипочка, американската астронавтка Джесика Меър и първия космонавт на Обединените арабски емирства (ОАЕ) Хаззаа ал-Мансури. Роскосмос оповести, че тази последна ракета "Союз-ФГ" бе изведена днес на космодрума Байконур и бе изправена във вертикално положение на стартовата площадка №1 "Гагарински старт". Именно от това място през 1961-ва година е излетял първият космонавт в историята на човечеството - Юрий Гагарин. Изстрелването на "Союз-ФГ" на 25-ти септември ще ознаменува и началото на края на тесните взаимоотношения между Русия и Украйна в космонавтиката. РИА Новости оповести, че ракетите от серията "Союз-ФГ" се конструират с украински компоненти. По-следващото пилотирано изстрелване от Байконур е планирано за април 2019-та година, когато корабът "Союз МС-16" ще бъде въведен в космоса посредством ракета от ново поколение "Союз 2". Ракетите "Союз 2", освен че имат съвременни цифрови системи за управление (за разлика от аналоговите "Союз-2"), се конструират изцяло с руски компоненти. През месец ноември Русия предвижда напълно да преустанови изстрелването на всякакви ракети с украински части. Тогава последната такава ракета на име "Рокот" ще изведе в космоса спътника "Гонец". Стига руснаците да имат нужните средства и да одобрят проекта, до 2021 г. може да бъде създадена ракета "Рокот 2", която, подобно на "Союз 2", ще има изцяло руски компоненти. Но да се върнем на предстоящото последно изстрелване на "Союз-ФГ" на 25-ти септември. То ще е знаково и поради още една причина - това ще е последният старт от Площадка №1 "Гагарински старт" преди нейната модернизация. Очаква се осъвременяването да продължи около три години, като за тази цел ще са нужни $87 милиона и те ще бъдат вложени поравно от три държави - Русия, Казахстан и ОАЕ. Понеже, както вече бе споменато, "Союз 2" използва цифрови системи, необходимо е да бъдат подменени всички аналогови пултове на "Гагарински старт", както и всички кабели. Освен това обтекателят на "Союз 2" е с диаметър 4.11 метра, докато на старата "Союз-ФГ" - 3.715 метра. Това означава, че се налага продължителна реконструкция и на околните сгради. През 2004-та и 2005-та година подобна модернизация бе проведена на Площадка №31. Оттам, а не от "Гагарински старт", ще излитат пилотираните руски кораби през следващите няколко години. И така, предстоящият полет ознаменува края на цяла една епоха в Русия. За Емиратите обаче той е символ на ново начало - ОАЕ ще преживее своя гагарински момент, тъй като държавата никога досега не е пращала човек в космоса. Очакванията са Хаззаа ал-Мансури да престои в космоса общо осем дни. Той ще се завърне на Земята с руския космонавт Алексей Овчинин и американския астронавт Ник Хейг на 3-ти октомври, посредством кораба "Союз МС-12". Олег Скрипочка и Джесика Меър, които ще излетят на 25-ти септември, ще останат на МКС чак до 30-ти март, когато ще се завърнат заедно с астронавта на НАСА Ендрю Морган. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2993-2019-soyuz-ms-15-launch-pad