SAlexandrov

УСПЕХ: Космическият кораб Старлайнър се завърна на Земята след безупречно кацане! На тази снимка, заснета от инфрачервена камера, се вижда космическият кораб "Старлайнър", който се спуска към Земята посредством три парашута. Photo credit : NASA TV 22 декември 2019 г. 15:10 ч. Светослав Александров. Днес в 14:58 ч. българско време космическият кораб на Боинг "Старлайнър" се завърна успешно на Земята, след като всичките му системи за навлизане в атмосферата, спускане и кацане сработиха без никакви проблеми. Така корабът приключи своята двудневна космическа мисия, в рамките на която проведе демонстрационен безпилотен полет като подготовка преди планираното догодина пилотирано изстрелване. Напомням на читателите, че "Старлайнър" бе изстрелян в космоса на 20-ти декември в 13:36 ч. българско време посредством ракета-носител "Атлас 5". Това бе първият полет на "Атлас 5" със степен "Центавър", притежаваща два ракетни двигателя "RL-10" на американската компания Аероджет Рокетдайн. Ракетата свърши своята работа блестящо и изведе "Старлайнър" на неговата планова суборбитална траектория. Скоро след разделянето обаче, поради неправилна настройка на бордовия часовник, корабът не запали двигателите своевременно за вмъкването му в правилната орбита за сближение с Международната космическа станция (МКС). Екипът хладнокръвно и професионално пое контрол над кораба и запали ръчно двигателите му, за да може да бъде постигната безопасна орбита. За съжаление тази нова орбита означаваше, че корабът няма да може да достигне МКС - неприятен развой и отклонение от планираната мисия. Но "Старлайнър" бе спасен - и това е най-важното. Получените данни на Земята показаха, че разделянето му от ракетата-носител е било нормално, животоподдържащите му системи функционират според очакванията и най-важното: ако на борда на кораба имаше астронавти, те щяха да пристигнат в космоса невредими. С оглед на пропуснатото скачване на МКС, екипът на мисията мина към двудневна фаза, кулминираща с кацане днес. Вчера, на 21-ви декември, в орбита бяха тествани всички системи на "Старлайнър". Дори пръстенът за скачване бе разгърнат и бе потвърдено, че работи нормално. Истинското изпитание за мисията обаче бе днес - спускането и приземяването. Едно от основните препятствия пред Боинг и СпейсЕкс, докато двете компании разработваха корабите "Старлайнър" и "Крю Драгън", бе създаването на надеждни парашутни системи. Щеше ли "Старлайнър" при неговото първо завръщане от космоса да разгърне трите си основни парашута? Притеснение витаеше във въздуха, още повече, че по време на неговия първи полет в началото на ноември, когато бяха изпитани спасителните му системи, един от парашутите не се разтвори. И тогава "Старлайнър" кацна безпроблемно, но мнозина се притесниха дали няма някакъв сериозен дефект. Проблемът обаче се оказа съвсем дребен - хлабава връзка. Парашутите на "Старлайнър"-а, който излетя на 20-ти декември в космоса, бяха щателно инспектирани предполетно и не бяха констатирани никакви дефекти. Както се вижда от днешния развой на събитията - те действително сработиха! Успешното завръщане на "Старлайнър" означава, че всички експерименти на борда му ще бъдат свалени, а данните - анализирани. Очакванията са следващото изстрелване да е пилотирано и да бъде проведено през пролетта или лятото на 2020-та. Междувременно тази капсула на "Старлайнър", който кацна днес, ще бъде подготвена за нова мисия, тъй като корабът е преизползваем. И така, приключваме една чудесна 2019-та година, в рамките на която корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" летя веднъж на мисия до МКС, а корабът на Боинг "Старлайнър" - два пъти, първо на изпитание на спасителните му системи и след това на космически орбитален тест. Очакваме с нетърпение 2020-та, когато двата кораба най-сетне трябва да започнат да извеждат хора до орбита! За допълнителна информация: Боинг https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3110-2019-starliner-returns-home

Още лоши новини за руския кораб Орел - не само тежък, но и недостатъчно преизползваем 21 декември 2019 г. 23:45 ч. Поредните лоши новини за новия пилотиран руски кораб "Орел" бяха съобщени днес от информационната агенция Лента.Ру, която се позовава на РИА Новости. Корабът се оказва не просто твърде тежък - но и недостатъчно преизползваем. Доскоро се предвиждаше всеки произведен кораб "Орел" да е в състояние да лети до десет пъти до Луната. Но сега максималният брой мисии, която една капсула може да изпълни, са три. Информацията идва от презентация на директора на ракетно-космическата корпорация РКК "Енергия" Никола Севастянов, която бе представена този месец пред шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин. В нея се споменава, че "Орел" може да бъде използван до десет пъти само ако лети в околоземна орбита. Но съгласно зададената поръчка корабът трябва да осъществява до десет полета към Луната. Лента.Ру напомня, че РКК "Енергия" работи по кораба "Орел" в продължение на над десет години, като първоначалният му замисъл бе да замени остарелите "Союз"-и за полети до околоземна орбита, а след това да се използва за мисии към Луната. Заради безбройните отлагания впоследствие бе решено, че за околоземните екскурзии ще си се използват "Союз"-ите както и досега, а "Орел" ще се конструира само за лунни експедиции. До този момент новият руски кораб не е летял нито веднъж - дори в безпилотен режим. Макет на "Орел". Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3109-2019-orel-not-enough-reusable

Ръководството на мисията на Старлайнър се готви за най-важното изпитание: кацането На илюстрацията: космическият кораб за превоз на астронавти "Старлайнър" се завръща от космоса посредством парашути и амортизиращи възглавници. Image credit : Boeing 21 декември 2019 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на Боинг "Старлайнър", който бе изстрелян успешно вчера, сполучи да изпълни много от предвидените си задачи днес - дори и да не можа да се скачи с Международната космическа станция (МКС). Сега екипът на мисията е фокусиран върху най-важния тест от всички: кацането. От успеваемостта на предстоящото завръщане на Земята зависи дали Боинг ще започне своевременно да извежда астронавти в космоса. Днес астронавтът Крис Фъргюсън, който е част от екипа на Боинг и който ще лети по време на следващата мисия на "Старлайнър", потвърди в Туитър, че към настоящия момент корабът е в много добро състояние. Той е коригирал орбитата си благополучно по начин, който позволява завръщане в района на базата Уайт сендс. Ако всичко мине по план и метеорологичните условия са благоприятни, "Старлайнър" ще запали двигателите си в 14:32 ч. българско време утре, на 22-ри декември. Това ще кулминира с кацане в 14:57 ч. българско време. В случай че се наложи отлагане, втора възможност ще има по-късно през деня. Телевизионният канал НАСА ТВ (линк тук) ще излъчва процедурите по спускане и приземяване в реално време. По време на днешната пресконференция отново бе потвърдено, че скачването с МКС е било вторична, а не основна цел. Добре щеше да е, ако се бе случило. Но основната задача на настоящия космически полет на "Старлайнър" е да се валидира, че е безопасен и че може да превозва астронавти в космоса безпроблемно. Макар и без посещение на МКС, беше доказана работоспособността на повечето от системите - ракетата-носител "Атлас 5" сработи нормално, отделянето на кораба от степента "Центавър" протече нормално и бе потвърдена годността на животоподдържащите системи. Днес, на 21-ви декември, екипът успя да изпробва скачващия механизъм на "Старлайнър" в космически условия, макар и без МКС да бе наблизо. Така че ако кацането е благополучно, НАСА вероятно няма да изиска нов безпилотен полет на "Старлайнър", само за да се тества автоматичната система за скачване. Бъдещето на комерсиалната пилотирана програма на НАСА и на "Старлайнър" зависи доколко системата за кацане, която се състои от парашути и амортизиращи възглавници, ще сработи. Ако изобщо сработи ... Една от най-големите трудности по време на разработката на пилотирания кораб "Старлайнър", а и на "Крю Драгън" на СпейсЕкс, бе свързана със създаването на надеждна парашутна система. Парадоксално, човешката цивилизация е създала първите парашути преди столетия, а космическата епоха е започнала преди около шест десетилетия. И въпреки това се оказва много по-лесно да създадеш космически кораб, отколкото парашутите за него. Илон Мъск напомня, че по време на лунната програма "Аполо", изработката на парашутите се оказала толкова сложна задача, че се е превърнала в сериозно морално предизвикателство пред успешната ѝ реализация. Специалистите на Боинг, подобно на тези на СпейсЕкс, са провели множество компютърни симулации и височинни изпитания на парашутите. Те са завършили успешно. Но това е първият космически полет за "Старлайнър". Никога преди този кораб не е бил в космоса, никога не е влизал от орбита обратно в атмосферата. И както се оказва често пъти в космонавтиката - решаващо е не това което си моделирал и предвидил да се случи. Решаващо е това, за което не си се замислил и не си го предвидил... Стискаме палци утре за благополучен завършек на тестовата мисия! Един успех ще е страхотна новина - практически ще гарантира, че през 2020-та година астронавти ще полетят на борда на "Старлайнър". Но един провал на системата за кацане ще нанесе сериозен удар върху програмата и ще доведе до месеци отлагания. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3108-2019-boeing-landing-preview

Светослав Александров е картографирал региона на астероида Бену, където мисията на НАСА Озирис-Рекс ще се спусне догодина, за да събере проби! На снимката: регионът на астероида Бену, където американската мисия "Озирис-Рекс" ще се спусне, за да вземе проби. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 21 декември 2019 г. 08:52 ч. Светослав Александров. Вчера, на 20-ти декември, Планетарният научен институт, намиращ се в Тусон, Аризона, САЩ, оповести кои хора са картографирали 4-те кандидат-региона, където "Озирис-Рекс" може да се спусне и да вземе проби. Оказва се, че аз съм един от тях. Даже нещо повече - картографирал съм основния и предпочитан от екипа регион на име Найтингейл! Сертификат, предоставен от Планетарния научен институт Напомням на читателите, че американската мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016-та година посредством ракета-носител "Атлас 5". На 3-ти декември 2018-та автоматичната станция се сближи с астероида Бену, а на 31-ви декември влезе в орбита. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема експедиция, която НАСА провежда след приключването на лунната програма "Аполо"! Очаква се роботизираната станция да събере до 2 килограма почвени и скални проби. Но след като "Озирис-Рекс" пристигна около астероида Бену, оказа се, че теренът му е много по-скалист от очакваното, което силно затрудняваше екипа да подбере място за спускане и пробовземане. Поради това ръководството на мисията се обърна към Планетарния научен институт в Тусон, Аризона, който в рамките на проекта CosmoQuest започна да набира хора, желаещи да картографират Бену. Сред желаещите имаше и българи като мен. На всички тях бе поставена задача да измерват големите и малките скали, както и да маркират трудно забелязващите се кратери. Работата бе трудоемка - за обработването на единствено изображение е необходимо време между 15 минути и половин час. Включили са се над 3 500 души, като мнозинството от тях са картографирали по-малко от 10 изображения. Но 68 души са обработили между 100 и 500 снимки, а 23 - над 500 снимки! Аз съм сред онези 68, с картографирани общо 258 снимки. Доколкото разбрах съм и единственият българин с картографирани над 50 снимки. Какво следва оттук насетне? Имената на тези от нас, които сме картографирали едно от четирите кандидат-места за спускане, ще бъдат добавени до края на февруари в каталог на страниците на Планетарния научен институт. Но това е само началото - работата по нашите данни ще отнеме време и силно се надявам, че тези от нас, които сме се включили в проекта, сме допринесли за нови открития на астероида Бену. За повече информация: PSI https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3107-2019-svetoslav-mapped-bennu

Космическият кораб Старлайнър успешно коригира орбитата си за предстоящото кацане в неделя 21 декември 2019 г. 08:00 ч. Макар и мисията да не продължава по първоначално планирания профил, чудесно е, че тя все пак продължава - и че "Старлайнър" се намира в добра орбита! Боинг оповести, че днес екипите на компанията и на НАСА са извършили успешно две корекции на орбиталните параметри. Решението е взето - "Старлайнър" ще се завърне на Земята в неделя за по-нататъшен анализ, събиране на данни и подготовка на кораба за следващи мисии. Важно напомняне - "Старлайнър", за разлика от "Крю Драгън", още от самото си начало ще се използва за многократна употреба! И ето няколко добри новини, които бяха публикувани от Боинг. Оказва се, че слънчевите батерии работят много по-добре от очакваното, командният модул е в добра форма, животоподдържащите системи също работят добре. Потвърдено е, че "Старлайнър" се е отделил нормално от горната степен. Навигацията, насочването и контролът на кораба също вървят според очакванията. На илюстрацията: космическият кораб "Старлайнър" в орбита. Image credit : Boeing https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3106-2019-starliner-adjusts-orbit

Експертна намеса спаси Старлайнър: корабът е в безопасна и стабилна орбита. Завръщане на Земята - след 48 часа! На кадъра: ракетата-носител "Атлас 5" извежда космическия кораб "Старлайнър" в космоса. Photo credit : NASA TV/Boeing 20 декември 2019 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Днес в 16:30 ч. НАСА излъчи специална пресконференция, на която представи последните новини относно проблематичното, но все пак успешно изстрелване на "Старлайнър" в космоса. Напомням на читателите, че космическият кораб, който в бъдеще ще се използва за превоз на астронавти в орбита, бе изстрелян благополучно в 13:36 ч. българско време. Скоро след изстрелването обаче възникна проблем - двигателите за вмъкване в орбита на път към Международната космическа станция не се запалиха по план и така скачването няма да може да се случи. Макар че това е нежелан развой на мисията, ръководителят на НАСА Джим Брайденстайн подчерта, че днешният полет е тестов, а не редовен. При тестовете винаги има шанс нещо да се обърка. В рамките на днешното изстрелване бяха валидирани доста системи, което показва, че ако днес на борда на "Старлайнър" имаше хора, те щяха да са в орбита живи и здрави. На първо място бе валидирана ракетата "Атлас 5" и бе потвърдено, че тя може да се използва за изстрелване на хора. Тази ракета притежава на първата степен основен двигател "РД-180", създаден от руското предприятие НПО "Енергомаш", плюс още два допълнителни американски твърдогоривни двигателя "AJ-60". На горната степен "Центавър" ракетата притежава два американски двигателя "RL-10-A". Това бе първото изстрелване на "Атлас 5" с "Центавър" и два двигателя "RL-10-А" и те работиха така, че ускорението да е максимално щадящо за астронавтите. Утвърждаването на ракетата "Атлас 5" за пилотирани цели бе много важна задача! Така че какво не е сработило? Колкото и тривиално да звучи - часовникът! Той не е бил програмиран правилно. Иронията на съдбата е, че ако днес "Старлайнър" бе излетял в пилотиран режим, астронавтите щяха да забележат грешката и да насочат кораба на правилен курс към МКС. Но за съжаление наземните екипи не разполагали с пълните данни относно това, което се е случило. Въпреки това те реагирали професионално и, както подчертаха на пресконференцията, спокойно и без емоции. Те успели да стабилизират орбитата и да я променят така, че да позволи кацане в района на Уайт Сендс след 48 часа. Един от големите въпроси на конференцията бе: ще бъде ли проведен втори безпилотен полет на "Старлайнър" с автоматично скачване до МКС, тъй като очевидно това не може да се случи сега? Отговорът на Джим Брайденстайн бе: твърде е рано да се каже. Но стана ясно, че скачването с МКС не се явява като задължителна цел, която трябва да бъде изпълнена преди полетите с хора. Администраторът оповести, че космическите совалки никога не са имали автоматична система за скачване и винаги са летели с хора на борда. Това е намек, че очевидно следващият полет на "Старлайнър" ще е пилотиран, дори ако скачването сега не може да стане. Относно космическия кораб "Старлайнър": той е в отлично състояние, намира се в космоса, в стабилна орбита, с работещи слънчеви батерии и генерира електроенергия. Компютрите му, по данни от специалистите на Боинг, работят чудесно. И така, мисията на "Старлайнър" ще продължи, макар и без скачване с МКС. През следващите два дни ще бъдат събрани още тестови данни, вероятно ще бъдат изпитани някои от системите между астронавтите на МКС и кораба. Но идеята е след 48 часа, т.е. в неделя, "Старлайнър" да се завърне на Земята в базата Уайт сендс. Това не е фиксиран срок - ако НАСА и Боинг решат, че могат да удължат тестовата програма, "Старлайнър" може да престои още в орбита. Истинското изпитание пред космическия кораб тепърва предстои: навлизането в атмосферата и кацането на Земята. През последните няколко месеца СпейсЕкс и Боинг се сблъскаха с множество проблеми с парашутните системи. Силно се надяваме, че тези проблеми са били разрешени. Ако това е така и "Старлайнър" кацне на Земята успешно, ще бъде потвърдено, че корабът може да излита до орбита и обратно - т.е. ще е годен за превоз на хора. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3105-2019-starliner-is-safely-in-orbit

Космическият кораб Старлайнър излетя успешно в космоса, но не изпълни маневра за сближаване с МКС! На кадъра: ракетата-носител "Атлас 5" извежда космическия кораб "Старлайнър" на път към МКС! Photo credit : NASA TV/Boeing 20 декември 2019 г. 14:46 ч. Светослав Александров. Днес е много важен ден за пилотираната космонавтика на НАСА. Космическият кораб "Старлайнър" на Боинг, създаден от компанията по заявка на НАСА, излетя успешно към Международната космическа станция. Това е вторият му полет след дебютния тест през ноември, когато бяха изпитани системите за аварийно спасяване, но първият космически. Това е и последният планиран полет на "Старлайнър" в безпилотен режим. Ракетата-носител "Атлас 5" запали двигателя си "РД-180", произвеждан от руското предприятие НПО "Енергомаш", в 13:36 ч. българско време. Две секунди по-късно се запалиха и двата твърдогоривни ракетни двигателя "AJ-60", построени от американското предприятие Аероджет Рокетдайн. Заедно "РД-180" и "AJ-60" бяха отговорни за първоначалните етапи от полета. Около две минути и 40 секунди твърдогоривните ускорители с "AJ-60" бяха изхвърлени, а още две минути по-късно бе преустановена работата и на "РД-180". Следващата стъпка бе изхвърлянето на първата степен. Четири минути и 45 секунди се запалиха двата двигателя "RL-10-А" на степента "Центавър". И тези двигатели се произвеждат от американската компания Аероджет Рокетдайн. Моментът за мисията бе много важен - до този момент "Атлас 5" бе летяла винаги само с един двигател "RL-10", но сега за пръв път беше използвана степен с два двигателя. Работата на "Центавър" бе продължителна - двигателите се изключиха 11 минути и 54 секунди след началото на полета. Разделянето на космическия кораб "Старлайнър" от "Центавър" бе проведено близо 15 минути от излитането. Но към този момент той бе все още на суборбитална траектория. За да може да достигне до орбита, самият той трябваше да си запали двигателите. Това щеше да се случи 31 минути след началото на полета - но поради някаква неизвестна причина не е станало. По-късно НАСА обаче потвърди, че изстрелването е успешно, "Старлайнър" е в стабилна орбита, комуникира със Земята, а слънчевите батерии генерират електроенергия. Очакваме с нетърпение да видим дали екипите ще успеят да приведат "Старлайнър" в правилна орбита за скачване с МКС, или дали ще изведат кораба от космоса без това да се случи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3104-2019-20-dec-starliner-lifts-off-iss

Тежестта на скафандъра от Любен Дилов - сериозна фантастика за извънземния контакт и същността на човека Корица на романа "Тежестта на скафандъра" - ИК "Библиотека Галактика". 20 декември 2019 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Темата за предстоящата среща с извънземни същества винаги е вълнувала човечеството и около нея витаят множество въпроси. Искаме ли такава среща? Какво ще си кажем на такава среща? Какво очакваме от извънземните? Какво те биха очаквали от нас? Би ли преминала подобна среща мирно? Или напротив, ако две технологични цивилизации се срещнат, това непременно ще доведе до конфликт, при който едната цивилизация ще се опита да завладее другата? Ами... ако те не искат да се срещнат с нас? (Внимание: следват някои спойлери!) Романът "Тежестта на скафандъра" на Любен Дилов е публикуван през 1969-та, онази гореща година, когато астронавти вече са започнали да летят до Луната. Главният герой е лекар от екипажа на звездолет, който се рее в пространството, за да изследва планетите и звездите и да търси на тях живот. Един ден звездолетът се натъква на планета с луна, около която има орбитална станция - свидетелстваща за високотехнологична цивилизация. Докторът и отбран екипаж се отправят със совалков кораб към станцията, за да се опитат да осъществят контакт. Сюжетът в "Тежестта на скафандъра" е разказан в първо лице, предаден чрез думите на лекаря. Основен мотив в книгата е зависимостта на хората от технологиите. Подобно на много други фантасти, така и Дилов не е успял да предскаже появата на съвременните компютри и мобилни телефони. Човешкият кораб се командва от електронен мозък, членовете на екипажа разговарят помежду си с визиофон, а наоколо обикалят човекоподобни роботи. Както много други класически фантастични произведения, "Тежестта на скафандъра" също се усеща като остаряла книга, но въпреки това Дилов е предвидил как ние все повече ще губим човешкото с развитието на технологиите. Лекарят-главен герой се чувства напълно уязвим, когато извънземните започват да атакуват екипажа на кораба с масови халюцинации и при първия признак на страх се утешава в прегръдките на робота Рони. Всички останали герои доброволно жертват личната си свобода и безропотно я предават в ръцете на машините. Но с дългогодишната зависимост от техниката хората са забравили как да бъдат хора. След цял живот на звездолета, на който всички са виждали едни и същи лица, те не знаят какво е страх, какво е да се срещнеш с непознат човек, дори не знаят какво означава да флиртуват. Сблъсъкът с непознати същества, било то и извънземни, кара екипажа да си припомня позабравени умения. Земната совалка и чуждоземната станция обикалят колебливо една около друга, ако едната предава радиосигнали, другата преднамерено мълчи, един настъпва, друг прави крачки назад. Контактът наподобява флирт. Ти трябва да се покажеш кой си, а другият - да те хареса. И, както сами можете да се досещате, извънземните не желаят контакт. Това е известен мотив сред фантастите и прогностиците, а и сред учените. Един от възможните отговори на Парадокса на Ферми ("Вселената е толкова голяма, че живот все някъде другаде трябва да е възникнал, тогава защо не виждаме доказателства за него?") е именно този: доказателства няма, защото другите цивилизации не искат да се покажат, не проявяват интерес да се свържат с нас. Писателят Любен Дилов правилно подчертава следното: в момента в който две цивилизации разберат една за друга, това автоматично означава, че предизвикателството е отправено. Не можеш да си заровиш главата в пясъка и да избягаш - самото "познание", че другите ги има, е достатъчно, за да разтърси дадена цивилизация из основи. И ето - оказва се, че извънземните са доста по-неподготвени от нас. Религиозният мотив също присъства в "Тежестта на скафандъра" - станцията е била конструирана преди незапомнени времена и впоследствие изоставена, а нейните обитатели са си създали божество. Появата на човечеството се явява катастрофално - човешката цивилизация е фактор, който не се вписва в тяхната религия. Катаклизмът се оказва твърде сериозен - и, както сами ще разберете, ако прочетете книгата до края - чуждоземната цивилизация ще загине. Тук е уместно да се поставим ние на мястото на извънземните. Ако не ние открием другите, а те нас ни открият, как бихме реагирали тук, на Земята? Не ли по същия начин? Не пречупваме ли преживяванията си през нашите собствени философски и верски светогледи? Ако се окаже, че нашите гледни точки са оборени на пух и прах, какво ще остане от нашето "аз"? "Тежестта на скафандъра" повдига множество философски въпроси и аз нямам време да се спирам на всички тях. Единствено мога да кажа - ако желаете да прочетете някоя по-сериозна книга, която ще ви размърда мозъка, а не просто лека фантастика - романът на Любен Дилов е за вас! Рейтинг: 5/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3103-2019-tejestta-na-skafandura

Виртуалният астронавт в космоса. Как да го намерим? Тази авторова снимка също бе качена на картата памет към AlbaPod и успя да излети в космоса 11 декември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. И така, след няколкомесечно чакане, моята книга "Аз, виртуалният астронавт" (линк към книжарница knigite.bg) е вече в космоса след успешно изстрелване на ракета "Електрон" на 6-ти декември с няколко микроспътника на борда. Книгата е записана на карта памет, прикачена към платформата за освобождаване на сателити AlbaPod. А самата платформа е монтирана към горната степен на ракетата-носител. Вчера президентът на компанията Mini-Cubes Джоузеф Латрел съобщи за КОСМОС БГ, че книгата все още се намира в космоса, тъй като степента продължава да обикаля около Земята. Латрел също така даде информация как степента може да бъде открита на небето. Това става, като отидете на уебсайт за проследяване на сателити, например n2yo.com (цъкнете тук). Уебсайтът ще ви предостави карта, показваща над коя точка от земното кълбо прелита "Аз, виртуалният астронавт". Ракетната степен представлява самостоятелен изкуствен спътник около Земята, а зададеният от NORAD номер е 44825. Към настоящия момент перигеят на орбитата е 349 километра, а апогеят - 417 километра. Орбиталният наклон е 97 градуса. "Аз, виртуалният астронавт" прави една пълна обиколка около планетата ни за 92.1 минути. Пак по информация от сайта n2yo, степента с книгата, ако междувременно не бъде изведена от орбита, ще мине в небето над България (според зададени координати за гр. София) на 13-ти декември в 07:25 ч. българско време, на 16-ти декември в 07:35 ч. българско време и на 19-ти декември в 07:44 ч. българско време. Шансът обаче да бъде забелязана от наблюдателите е сравнително малък. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3096-2019-virtual-astronaut-space

Европеизирана руска ракета Союз-СТ-А ще изведе в космоса европейската обсерватория Хеопс на 17-ти декември На тази снимка от 28-ми ноември се вижда как техниците прекачват европейската обсерватория "Хеопс" към адаптера на ракетата "Союз-СТ-А". Credits : ESA/CNES/Arianespace/Optique vidéo du CSG/J Odang 9 декември 2019 г. 18:55 ч. Светослав Александров. Предстои изключително важна мисия за Европейската космическа агенция (ЕКА). На 17-ти декември европеизираната руска ракета "Союз-СТ-А" с ускорителен блок "Фрегат" ще излети от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана, за да изведе в космоса космическата обсерватория за изучаване на извънслънчеви планети "Хеопс". Обсерваторията няма да полети сама. На борда на ракетата ще се намира още и спътникът COSMO-SkyMed за нуждите на Италия. Сателитът ще наблюдава Земята и ще се използва както за граждански, така и за военни цели. Като вторичен полезен товар ще пътуват и три микросателита, изготвени по стандарта CubeSat : OPS-SAT, EyeSat и ANGELS. Разбира се, "Хеопс" е най-интересната мисия, като космическият апарат тежи 273 килограма. Плановият живот на обсерваторията е три години и половина, но очакванията са да работи много повече. Основният фокус на "Хеопс" е да изучава планети, намиращи се около други звезди - т.нар. извънслънчеви планети или още известни като екзопланети. Мисията му се отличава съществено от мисиите на предходни телескопи като френския "Корот" или американските "Кеплер" и новоизстреляния "Тес". Предходните мисии са се ограничавали само до това да определят дали около дадена звезда има планета или не, както и да преценят относително какъв е нейният размер. За разлика от тях "Хеопс" е първата мисия, която ще се концентрира върху вече известни планети, за да направи първите открития на техните характеристики. Ще бъдат изучавани тези планети, за които се знае, че са с размер между този на Земята и на Нептун. Основният научен метод, по който ще се работи, носи названието "транзитна фотометрия със свръхвисока прецизност". Чрез наблюдаването на пасажите на екзопланетите пред диска на техните звезди, учените ще могат да разберат техния размер, маса и плътност. Така "Хеопс" ще може да ни даде първата ясна информация какви точно са планетите: скалисти, покрити от лава, океански светове или съставени от газове. Очакваме да научим и първата информация за атмосферните свойства на планетите. За съжаление "Хеопс" не е екипиран със спектрограф, който да позволи определянето на химичния състав на атмосферите. Въпреки това наблюденията на обсерваторията ще дадат възможност да се изучи фазовата крива на звездата, около която планетата обикаля - т.е. как светлината се променя в рамките на една пълна орбита на планетата. В зависимост от позицията на планетата спрямо звездата, общата светлина, изучавана от "Хеопс", ще включва и отразена от планетата светлина. Така учените ще могат да разберат някои интересни атмосферни свойства - например, дали в атмосферата има облаци или не. Близо една четвърт от програмното време ще е заделено за такива наблюдения, като обсерваторията ще се фокусира върху най-ярките звезди от подбрания списък за изучаване. "Хеопс" също така ще се опита да разбере дали новооткритите планети притежават луни, пръстени или приливно-отливни явления. 10% от програмното време ще бъде заделено за тази цел. Не на последно място - макар и да се води последваща изследователска мисия за вече известни екзопланети, "Хеопс" ще е в състояние да открива и нови такива. Около 15% от времето ще бъде посветено и на тази цел. За реализацията на "Хеопс" ЕКА си партнира основно със Швейцария, като принос за разработката имат още Австрия, Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Пълна информация на полета можете да откриете на сайта arianespace.com (ще се отвори PDF файл) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3095-2019-9-december-cheops-preview

Космическият кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин ще лети днес 9 декември 2019 г. 08:05 ч. Днес след седеммесечно прекъсване американската компания Блу Ориджин ще изстреля суборбиталния космически кораб "Ню Шепърд". По информация от компанията, стартът е планиран за 16:30 ч. българско време. Метеорологичните условия се очертават да са благоприятни. Корабът ще пренася научни експерименти и хиляди пощенски картички като част от неправителствената инициатива Clubs for the Future. Изстрелването ще бъде излъчвано в реално време на сайта https://www.blueorigin.com Това се очертава да е предпоследният безпилотен полет на "Ню Шепърд", преди Блу Ориджин да се осмели да изпрати хора в космоса. След още една безпилотна мисия ще бъде качен и човек. Първоначално компанията предвиждаше първите пилотирани полети да са факт през 2017, после през 2018, а след това през 2019 година. Изглежда, че няма да видим пилотирана мисия и тази година, но поне се доближаваме крачка по крачка към това. Блу Ориджин е пряк конкурент на компанията Върджин Галактик на Ричард Брансън. Върджин Галактик проведе пилотиран космически полет през февруари тази година, като в космоса летяха трима души, включително и първата комерсиална астронавтка Бет Моузес. Понастоящем корабът на Върджин "Юнити" бива оборудван с нова кабина и се очаква в края на годината да бъде изпратен на космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико, където ще завърши изпитателната си програма. Кадър от полета на "Ню Шепърд" през май. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3093-2019-new-shepard-flight-set-today

Успех: товарният космически кораб Драгън бе прикачен към МКС 9 декември 2019 г. 08:05 ч. Вчера, на 8-ми декември, американският космически кораб "Драгън" бе прикачен към Международната космическа станция. Първо астронавтите на борда успяха да прихванат кораба посредством роботизираната ръка Canadarm 2 в 12:05 ч. българско време. Три часа по-късно "Драгън" бе стабилно застопорен към американския модул "Хармъни". Корабът достави за астронавтите 2 585 килограма полезен товар, който включва 38 научни постановки. Една от тях е на бирената компания Будвайзер, която ще проучва възможността за производство на бира в условия на микрогравитация. Освен това на борда на МКС пристигна специална селекция от мишки, които са лишени от ген, отговорен за синтезата на миостатин - протеин, потискащ растежа на мускулите. Така тези мишки са супер мускулести. Учените се надяват чрез изучаването на мишките да разгадаят загадките на механизмите, при които в космически условия хората губят костна и мускулна маса. Резултатите ще помогнат за лечението на редица заболявания, водещи до мускулна атрофия. На снимката: космическият кораб "Драгън", прикачен към МКС. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3092-2019-spacex-attached-iss

УСПЕХ: Ракетата Електрон изведе в космоса 7 спътника и книгата Аз, виртуалният астронавт на Светослав Александров! Кадър от днешното излитане. Photo credit : Rocket Lab 6 декември 2019 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 10:18 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя американската космическа ракета "Електрон". На борда на ракетата се намираха общо седем спътника. Шест от тези спътници са създадени от частната компания Alba Orbital по стандарта PocketQube и са с размера на куб с ръб 5 сантиметра. Платформата-носител на спътниците AlbaPod пренасяше карта памет по заявка на американската компания Mini-Cubes, на която бяха записани множество снимки на клиенти, илюстрации, както и научно-популярната книга на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт". Ето кои спътници по стандарта PocketQube бяха изведени днес в космоса: ATL-1: Унгарски микроспътник за тестване на нови изолационни материали в космоса. Fossasat-1 и Fossasat-2: Испански интернет сателити NOOR1A и NOOR1B: Спътници на частната американска компания Stara Space, които ще тестват телекомуникационни технологии в околоземна орбита SMOG-P: Още един унгарски спътник за измерването на антропогенното електромагнитно замърсяване от космоса. Освен горепосочените сателити, на "Електрон" летя и още един спътник на японската компания ALE, който ще се опита да създаде изкуствени метеори. Тази авторова снимка също бе качена на картата памет към AlbaPod и успя да излети в космоса Днешното изстрелване бе осъществено след повече от седмица закъснение. Първоначално полетът беше планиран за 25-ти ноември, но поради забавяния в наземната подготовка бе изместен за 28-ми. На този ден обаче, броени минути преди запалването на двигателите, бе установен проблем с един от тръбопроводите, зареждащи втората степен с гориво. Проблемът беше достатъчно дребен, за да се коригира в рамките на един-два дни, но пък времето на п-ов Махия се развали и това доведе до допълнително отлагане. Най накрая днес, на 6-ти декември, силните ветрове в региона утихнаха и ракетата излетя. Изстрелването бе напълно благополучно и всички седем спътника бяха въведени в техните целеви орбити. Но може би най-важното от днешната мисия е, че Рокет Лаб започна първоначалните проучвания относно предстоящата възвращаемост на първата степен на ракетата "Електрон". Бяха изпитани новите системи за насочване и навигация, иновативните компютърни системи и датчици, системата за ориентация на първата степен при повторното навлизане в атмосферата. Според информация от шефа на Рокет Лаб Питър Бек, днес бяха събрани ценни данни до самия момент на падането на степента в океана. "Това е голяма крачка напред към възвръщаемостта!", написа той в социалната мрежа Туитър. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3090-2019-6-dec-2019-electron-launches

УСПЕХ: Руският товарен кораб Прогрес МС-13 излетя към МКС! 6 декември 2019 г. 11:55 ч. Какви невероятни два дни по програмата на Международната космическа станция! След като вчера американската компания СпейсЕкс изстреля товарния кораб "Драгън", днес и руският кораб "Прогрес МС-13" излетя безпрепятствено. Както съобщава Роскосмос, стартът бе осъществен в 11:34 ч. българско време. Девет минути след началото на полета, корабът се отдели от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелно сближаване с МКС. Антените и слънчевите му батерии са се разгърнали нормално. Скачването е планирано за 9-ти декември в 12:38 ч. българско време към стиковъчния модул "Пирс". "Прогрес МС-13" ще достави за станцията 700 килограма гориво и сгъстени газове, както и 1 350 килограма оборудване, научни експерименти, санитарни материали, 420 литра вода и хранителни запаси. Кадър от днешното излитане - НАСА/ЦЭНКИ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3089-2019-6-dec-progress-launch

УСПЕХ: Американската космическа ракета Фолкън 9 изведе към МКС кораба Драгън! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 декември 2019 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:26 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя американската ракета "Фолкън 9" с космическия кораб "Драгън". Това е 19-тата товарна мисия, която СпейсЕкс провежда за доставката на провизии към Международната космическа станция. Броени минути след началото на полета "Драгън" се отдели от втората степен на ракетата-носител, разгърна слънчевите си панели и започна самостоятелно сближаване със станцията. Ако всичко мине по план, прикачването на кораба към модула "Хармъни" на МКС ще е факт в неделя. "Драгън" ще остане прикачен към станцията до 4-ти януари, когато ще напусне орбиталния комплекс и ще извърши меко кацане в океана с отработени научни експерименти. В рамките на днешния полет СпейсЕкс отново успя да прибере първата степен от ракетата-носител "Фолкън 9" посредством меко кацане върху плаваща океанска платформа. На борда на космическия кораб пътуват 38 научни постановки. Една от тях е на Будвайзер (изненада!). Да, тази компания ще проучва възможността за производство на бира в условия на микрогравитация. Освен това СпейсЕкс изпрати в космоса специална селекция от мишки, които са лишени от ген, отговорен за синтезата на миостатин - протеин, потискащ растежа на мускулите. Така тези мишки са супер мускулести. Прочие, същото явление е установено и при други животни и дори при хора. Учените се надяват чрез изучаването на мишките да разгадаят загадките на механизмите, при които в космически условия хората губят костна и мускулна маса. Резултатите ще помогнат за лечението на редица заболявания, водещи до мускулна атрофия. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3088-2019-5-dec-falcon-9-launches

Корабът Старлайнър бе изведен на стартовата площадка за главната репетиция преди изстрелването На снимката: космическият кораб "Старлайнър" на стартовата площадка. Вижда се "ръкавът" за астронавтите, откъдето те ще се качват на кораба. Photo credit : NASA/Sunita Williams 4 декември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата ракета "Атлас 5" и корабът на Боинг "Старлайнър" бяха изведени на стартовата си площадка за главната репетиция преди изстрелването. Репетицията ще бъде проведена в края на тази седмица, като ракетата ще бъде заредена с гориво и ще се симулира обратно броене - точно както би било по време на реално излитане. Изстрелването сега е насрочено за 19-ти декември - два дни по-късно от очакваното заради дребен технически проблем, който вече е коригиран. Очаква се корабът да остане скачен с Международната космическа станция за 4-5 дни, след което ще се завърне на Земята. Напомням на читателите, че "Старлайнър" излетя на своя дебютен полет в началото на ноември, когато беше изпитана системата за аварийно спасяване. Предстоящата мисия ще е аналогична на тази на "Крю Драгън" през месец март. В случай че и тя приключи успешно, "Старлайнър" ще е напълно готов за превоз на хора до МКС. На снимките: корабът "Старлайнър" на стартовата площадка. Photo credit : ULA/Tory Bruno https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3087-2019-starliner-rolled-launch-pad

Топ 10 космически мисии на десетилетието На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA 3 декември 2019 г. 18:25 ч. Светослав Александров. Днес започвам с традиционната поредица от т.нар. "празнични статии". По принцип в края на всяка година правя обзор на изминалите 12 месеца и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата година. Сега обаче е различно. Не просто си отива една година, а цяло десетилетие от 21-ви век. Поради това смятам, че е по-уместно с тази първа статия да направя класация кои са 10-те най-вълнуващи мисии за десетилетието. Разбирам, че за 10 години са се случили много неща. Признавам, че тази класация ще разочарова някои от вас, тъй като вероятно някои от вашите любими мисии са пропуснати, а вместо тях са включени други. И все пак бих желал да предложа своето виждане кои са топ 10 събитията на десетилетието. 10. Мисия STS-134 на совалката "Индевър" с "Алфа Магнитен Спектрометър" и астронавти на борда Марк Кели, Грегъри Джонсън, Майкъл Финк, Роберто Витори, Ендрю Фойстел и Грегъри Чемитъф На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA Това бе предпоследната совалкова мисия преди окончателното пенсионирането на космическите совалки. Защо съм включил нея, а не последната - т.е. мисията на "Атлантис" (8-21 юли 2011-та)? Защото, когато "Индевър" излетя в космоса на 16-ти май 2011-та, тя изпрати в космоса търсача на тъмна материя "Алфа Магнитен Спектрометър". Това е най-скъпият научен прибор, доставен на Международната космическа станция - стойността му се оценява на $2 милиарда. Въпреки че плановият живот на инструмента бе едва три години, той продължава да работи до ден днешен. Понастоящем астронавтите на МКС Лука Пармитано и Ендрю Морган извършват ремонт на "Алфа Магнитен Спектрометър" и ако той се увенчае с успех, срокът му на експлоатация ще бъде удължен до 2030-та година. 9. Първият полет на кораба "Драгън" до Международната космическа станция На снимката: товарният кораб "Драгън" доближава Международната космическа станция на 25 май 2012 г. Photo credit : NASA Първият товарен кораб "Драгън" (без да броим демонстрационния от 2010-та) за мисия до Международната космическа станция бе изстрелян на 22-ри май 2012-та година посредством ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Това бе първият американски космически кораб, който достигна МКС след пенсионирането на космическите совалки, както и първият комерсиален кораб, който започна да провежда редовни полети до станцията. За съжаление поради редица причини, както технически, така и бюрократични, частната пилотирана орбитална космонавтика не стана факт през това десетилетие, но успехите на СпейсЕкс по отношение на програмата "Драгън" за доставка на полезен товар са безспорни. 8. Изстрелването на "Союз ТМА-16М" и едногодишната мисия до МКС Изстрелването на кораба "Союз ТМА-16М" на 27-ми март 2015-та година. Photo credit : NASA/Bill Ingalls Едногодишната мисия до Международната космическа станция е безспорно най-амбициозният проект на пилотираната космонавтика за десетилетието. Астронавтът на НАСА Скот Кели и неговият руски колега Михаил Корниенко прекараха в орбита 342 дни - всъщност малко по-малко от една година, но достатъчно за провеждането на важни научни експерименти, които са свързани с изучаването на дългосрочните ефекти на космическата среда върху човешкото тяло. Тъй като американският астронавт Скот Кели има брат-близнак Марк Кели (също астронавт, от гореспоменатата совалкова мисия - №10 в класацията), това позволи да се направят уникални генетични изследвания. Получените резултати ще спомогнат за планирането на дългосрочни експедиции до Луната и Марс. 7. Първият космически полет на частния пилотиран американски кораб "Юнити" На 13-ти декември 2018-та година астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic На 13-ти декември 2018-та година пилотираният космически кораб "Юнити" достигна до космоса според американската дефиниция за началото на космическото пространство (=80 километра височина). Астронавтите на борда бяха Марк Стъки и Фредерик Стъркоу. Полетът бе суборбитален и продължи едва няколко минути, но това бе първата пилотирана космическа мисия, проведена от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Понастоящем корабът "Юнити" бива оборудван с нова кабина, която ще превърне космическите полети в туристически лукс. Очакванията са през 2020-та година частните пилотирани екскурзии до космоса да са факт. 6. Мисия Розета и първото кацане на повърхността на комета в историята на човечеството Монтаж от четири снимки на кометата Чурюмов-Герасименко, заснети от навитационната камера на "Розета" на 18-ти октомври 2014-та година. Photo credit : ESA/Rosetta/NAVCAM Европейската космическа мисия "Розета", която бе изстреляна на 2-ри март 2004-та година, успя да пристигне в орбита около кометата Чурюмов-Герасименко през август 2014-та. На 12-ти ноември същата година спускаемият апарат "Филе" извърши първото в историята на човечеството меко кацане върху повърхността на комета. Мисията "Розета" направи множество открития, като едно от най-забележителните е откритието на свободен молекулярен кислород (O2) около Чурюмов-Герасименко. 5. Чанг'e 3 и първото меко кацане на Луната през 21-ви век Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 3", заснета от лунохода "Юту". Photo credit : CNSA Въпреки че мисията на Китай "Чанг'е 4" през 2019-та година привлече повече обществено внимание поради първото в историята на човечеството спускане на обратната страна на Луната, в тази класация аз ще поставя предходната мисия "Чанг'e 3". Мисията извърши меко кацане откъм видимата страна на Луната на 14-ти декември 2013-та година и с това тя се превърна в първата спускаема лунна мисия на 21-ви век. Това бе първото меко кацане на Луната след 1976-та година - тогава за последен път през 20-ти век съветската роботизирана автоматична станция "Луна 24" успешно събра проби от Луната и ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. 4. Марсианската одисея на Индия Снимка на Марс, заснета от индийската "Марсианска орбитална мисия" през 2015-та година. Photo credit : ISRO За мен индийската "Марсианска орбитална мисия" е един от най-впечатляващите проекти на десетилетието поради една-единствена причина: Марс е планета, която е изключително трудна за изучаване. СССР, САЩ и Япония са се проваляли при първите си опити (респективно при мисиите "Марс 1", "Маринър 3", "Нозоми"). Но Индия успя от раз - автоматичната междупланетна станция бе изстреляна благополучно на 5-ти ноември 2013-та година, а на 24-ти септември 2014-та влезе в орбита около Червената планета. "Марсианска орбитална мисия" продължава да работи до ден днешен, заснема планетата и събира ценни научни данни. 3. Мисия "Хаябуса 2": първи самоходни апарати на повърхността на астероид Снимка на астероида Рюгу, направена от европейския спускаем апарат "Маскот". Проблясъците на снимката се дължат на отразената светлина от корпуса на апарата. Photo credit : JAXA/DLR/CNES Японската мисия "Хаябуса 2" бе изстреляна на 3-ти декември 2014-та година. През юни 2018-та тя пристигна успешно в орбита около астероида "Рюгу". На 21-ви септември 2018-та "Хаябуса 2" освободи успешно два астероидохода "Минерва 2" върху Рюгу - това бяха първите самоходни апарати на повърхността на астероид, които се придвижиха посредством подскачания! На 3-ти октомври същата година мисията спусна европейския спускаем апарат "Маскот" - отново самоходен. А пък на 21-ви февруари 2019-та "Хаябуса 2" извърши самостоятелно кацане върху Рюгу с цел събирането на проби от повърхността му, които ще бъдат доставени по-късно на Земята. Второ пробовземане бе осъществено на 11-ти юли т.г., като няколко седмици преди това на мястото на спускане бе взривен детонатор, за да се издълбае изкуствен кратер и така да се изкопае материал от самата вътрешност на астероида. През месец ноември т.г. "Хаябуса 2" със събраните проби започна своето пътешествие към Земята. 2. Марсоходът "Кюриосити" Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 17-ти юли 2019-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Мисията на американския марсоход "Кюриосити" заема почетното второ място в моята класация. Марсоходът извърши меко кацане в района на кратера Гейл на 6-ти август 2012-та година и продължава да работи там до ден днешен. "Кюриосити" е най-амбициозната и сложна роботизирана експедиция на Червената планета, като марсоходът тежи почти един тон - това е най-тежкият полезен товар, доставен на марсианската повърхност. За успешното кацане е използвана авангардна система, наречена "небесен кран". През 2019-та година "Кюриосити" откри необичайно поведение на кислорода в атмосферата на Червената планета. Неговите нива се повишават съществено през пролетта и лятото - много повече, отколкото учените очакваха. И обратно, през зимата спадът му е по-голям от предвиденото. Изследователите все още нямат обяснение защо това се случва. 1. Ню Хърайзънс до Плутон и отвъд него! Снимка на повърхността на Плутон, заснета от "Ню Хърайзънс" през 2015-та година. Photo credit : NASA/JHUAPL Това е безспорното първо място в моята класация. Мисля, че смело мога да прогнозирам, че това ще е и безспорното първо място във всички класации, които анализират космическото десетилетие. Двата успеха на "Ню Хърайзънс", съответно през 2015-та и 2019-та година, трудно ще бъдат надминати през следващите години, а може би и през идните десетилетия. На 14-ти юли 2015-та мисията извърши първото в историята на човечеството посещение на планетата Плутон и успя да заснеме детайлни снимки както на нея, така и на спътниците ѝ Харон, Хидра, Никс, Цербер и Стиск. А на 1-ви януари 2019-та "Ню Хърайзънс" извърши първото в историята на човечеството посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон, който носи названието Арокот. Снимка на Арокот, заснета от "Ню Хърайзънс" в началото на януари 2019-та година. Photo credit : NASA/JHUAPL Арокот е планетоид с неправилна форма и размери 36 на 18 на 10 километра. Средният му диаметър е 18.3 километра. Обектът бе открит през 2014-та година и дълги години бе известен просто под обозначението 2014 MU69. На 13-ти март 2018-та планетоидът получи официалното название Ултима Туле. Изборът на това име бе остро разкритикувано, тъй като е използвано от нацистки окултисти, за да опишат митологичния произход на арийската раса. Първоначално ръководителят на мисията Алън Стърн оповести, че няма намерение да преименува планетоида, тъй като името Ултима Туле се е използвало и в древногръцката и латинската литература. "Просто защото лоши хора са харесвали това наименование, ние няма да им позволим да ни го отмъкнат", категоричен бе Стърн. Все пак протестът на учения не успя и в крайна сметка обектът бе преименуван на Арокот. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3086-2019-top-ten-missions-decade

Американската лунна мисия ЛРО откри останките от индийския апарат Викрам Останките от спускаемия апарат "Викрам", заснети от камерата LROC на американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър". Credits : NASA/GSFC/Arizona State University 2 декември 2019 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Близо три месеца след злополучното кацане на индийския спускаем апарат "Викрам", три месеца на недомлъвки, спекулации, отказ от страна на Индийската космическа агенция ISRO да публикува снимките от "Чандраян 2" на мястото на спускане, американската автоматична лунна станция "Лунър Риконисънс Орбитър" бе тази, която разгада съдбата на мисията. Спускаемият апарат наистина се е разбил. Въпреки че някои индийски медии пускаха информация, че "Викрам" е достигнал лунната повърхност непокътнат, макар и под наклон, и така хората останаха с впечатление, че мисията му е постигнала поне частичен успех, истината най-сетне излезе наяве. Спускаемият апарат се е разбил - и е на множество малки парчета: На тази карта, съставена на базата на снимки от камерата LROC на американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", се виждат следите от "Викрам". Със зелено са отбелязани потенциалните парчета хардуер от спускаемия апарат, а със синьо - нарушената почвена структура. Credits : NASA/GSFC/Arizona State University Американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" успя да заснеме снимките на мястото на падане на "Викрам" на 17-ти септември, 14-ти и 15-ти октомври и 11-ти ноември. Фотографиите от 17-ти септември бяха официално качени в публичното пространство няколко дни по-късно и ентусиаст на име Шанмуга Субраманиан пръв е успял да установи къде са останките. Последващото заснемане през октомври и ноември просто потвърдило находката. Държа да напомня, че разгадаването на мистерията е възможно само благодарение на отворената политика на НАСА, която постановява всички заснемани снимки от междупланетните мисии да бъдат качвани в мрежата за общонародно ползване. Нито една друга космическа агенция освен НАСА не обнародва всичките си фотографии в срок. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3085-2019-virkam-lander-found

УСПЕХ: Астронавтите Ендрю Морган и Лука Пармитано инсталираха охлаждаща система за търсача на тъмна материя Алфа Магнитен Спектрометър! На снимката: астронавтите Лука Пармитано и Ендрю Морган по време на днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV 2 декември 2019 г. 21:55 ч. Светослав Александров. Днес, на 2-ри декември, американският астронавт Ендрю Морган и неговият европейски колега Лука Пармитано излязоха в открития космос за трети път. В рамките на извънбордовата дейност, продължила шест часа и две минути, астронавтите успяха да монтират нова охлаждаща система за авангардния търсач на тъмна материя "Алфа магнитен спектрометър"! Освен че охлаждащата система бе благополучно монтирана, Морган и Пармитано свързаха захранващите кабели и кабелите за пренос на данни, както и всички осем тръби от "Алфа магнитен спектрометър" към системата. Също така астронавтите успяха да изпълнят и още една допълнителна задача - поставиха ново изолационно покривало върху спектрометъра, тъй като старата изолация бе изхвърлена в открития космос по време на първата извънбордова дейност. След това наземното ръководство активира охлаждащата система и по предварителна информация тя фукционира според очакванията. През следващите дни ръководството на "Алфа магнитен спектрометър" ще извърши щателна проверка на новия уред и ако бъдат установени отклонения, ще бъде проведена последна четвърта "космическа разходка". Напомням на читателите, че ремонтът на "Алфа магнитен спектрометър" е също толкова сложен, колкото бяха някогашните поправки на космическия телескоп "Хъбъл" от астронавтите на совалките. Това е така, защото "Алфа магнитен спектрометър" никога не е бил предназначен да бъде поправян в космически условия. Очакванията са ремонтираният инструмент да работи поне до 2030-та година. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3084-2019-2-dec-morgan-parmitano-success

Ракетата Електрон ще излети не по-рано от 6-ти декември заради лошо време 2 декември 2019 г. 21:30 ч. Американската компания Рокет Лаб оповести, че работата по тръбопровода на стартовата площадка, който свързва наземната инфраструктура с втората степен на ракетата "Електрон", е на привършване и ракетата скоро отново ще е в готовност за изстрелване. За съжаление метеорологичните условия в района на п-ов Махия са лоши и това води до отлагане най-рано за 6-ти декември. И това е най-скорошната възможна дата: екипът ще продължи да наблюдава времето и ако се наложи, може да има допълнителни забавяния. Окончателният срок, когато се затваря стартовият прозорец, е 12-ти декември. Ако ракетата не излети в този времеви период, може да се стигне до продължително отлагане. Може би дори след Нова година... Няма как - дори "виртуалният астронавт" зависи от прогнозата за времето Снимка на ракетата "Електрон" на стартовата площадка. Photo credit : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3083-2019-rocketlab-net-6-december

ЕКА получи рекордно високо финансиране от €14.4 милиарда до 2022-ра година! Архива снимка: ракетата "Ариана 5" е основният европейски носител засега, но "Ариана 6" се задава на хоризонта. Photo credit : ArianeSpace 29 ноември 2019 г. 18:12 ч. Светослав Александров. Това е най-добрата новина за европейската космонавтика, която сме чували от години! Европейската космическа агенция (ЕКА) ще получи рекордните €14.4 милиарда през следващия петгодишен период. Парите са много повече, отколкото самият шеф на агенцията Ян Вьорнер е поискал! Рекордното увеличение означава, че ЕКА ще може да осъществи всичките си планирани програми и дори да свърши допълнителна работа. Основната част от финансовата тежест ще бъде поета от Германия, която ще осигури €3.3 милиарда. На второ място е Франция, която ще даде €2.7 милиарда, следва Италия с €2.3 милиарда и Великобритания с €1.7 милиарда. Фактът, че Великобритания заявява такъв сериозен ангажимент към ЕКА може да ви изненада - но агенцията не е част от Европейския съюз. Това са две съвършено различни обединения на европейски държави и британците никога не са обмисляли да напуснат космическия алианс. Един от най-важните приоритети за европейската космонавтика през предстоящия период е създаването на възвръщаем космически кораб "Спейс Райдър". Корабът ще е безпилотен и ще представлява орбитална лаборатория за провеждането на експерименти в продължение на два месеца. По отношение на пилотираната космонавтика, ЕКА потвърждава своя ангажимент към Международната космическа станция до 2030-та година, намерението си да строи съвместно със своите международни партньори станцията около Луната "Гейтуей" и да конструира заедно с НАСА пилотирания кораб "Орион" за мисии до лунната повърхност. Ян Вьорнер заяви, че благодарение на тези проекти европейски астронавти ще стъпят на Луната. Конкретно за астронавтския корпус, всички астронавти на ЕКА, които са били назначени през 2009-та година, ще получат втора космическа мисия. След това може да се мисли за разширяване на корпуса с нови попълнения. Относно Марс, ЕКА заявява намерението си да създаде заедно с НАСА възвръщаем роботизиран кораб, който ще кацне на повърхността на Червената планета, ще вземе проби, ще отлети обратно и ще се завърне на Земята заедно с пробите. Те ще бъдат изучавани по-нататък в наземни лаборатории. Сред одобрените мисии са "Хера", която ще полети до един много интересен астероид на име Дидим. Този астероид е с диаметър 780 метра и притежава луна с диаметър 160 метра. Очакваме реализацията на мисията "Лиса" за наблюдения на гравитационни вълни, както и на рентгеновия космически телескоп "Атина". Държавите-членки също така се ангажират, че космическите мисии на Европа ще започнат да бъдат изстрелвани с новостроящата се ракета "Ариана 6". Тази ракета ще лежи в основата на много космически амбиции на ЕКА, но въпреки това критици изразяват опасения, че европейците изостават в разработването на ключови технологии - най-вече възвръщаеми ракети. Напомням на читателите, че благодарение на ракетите "Фолкън 9" на Илон Мъск космическият пазар се промени драстично. Европа обаче е много далече от създаването на такъв тип ракети - всички подобни проекти или са на чертожната дъска, или съвсем в началните етапи от тяхното проучване. За повече информация : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3082-2019-esa-record-budget

Отложиха изстрелването на ракетата Електрон поради нужда от проверка на наземните системи 29 ноември 2019 г. 10:00 ч. Частната компания Рокет Лаб оповести, че изстрелването на ракетата "Електрон" с шест микроспътника PocketQube се отлага за днес поради нужда от допълнителни проверки на наземните системи. Ракетата, както и спътниците, са изправни. Нова дата за изстрелване ще бъде оповестена скоро. Рокет Лаб има срок до 12-ти декември да изстреля ракетата и ако това не се случи, вероятно ще има продължително отлагане. Снимка на ракетата "Електрон" на стартовата площадка. Photo credit : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3081-2019-electron-launch-delayed

Снимка на деня: астронавтът Лука Пармитано по време на космическата му разходка миналия петък 29 ноември 2019 г. 08:00 ч. Миналия петък, на 22-ри ноември, астронавтът на ЕКА Лука Пармитано и неговият американски колега Дрю Морган излязоха в открития космос, за да продължат ремонтните дейности на търсача на тъмна енергия "Алфа Магнитен Спектрометър". Сложността на поправката е сравнима с тази на някогашните сервизни мисии до "Хъбъл". Тук обаче е хубаво да напомним, че понякога насред работата астронавтите си отдъхват и използват случая да снимат наоколо - т.е. тези извънбордови дейности наистина се превръщат в космически разходки! На показаната по-долу снимка Лука Пармитано е прикачен към роботизираната ръка Canadarm2 и държи фотоапарат, за да заснеме поредните хубави снимки. Следващото излизане в открития космос по ремонта на "Алфа Магнитен Спектрометър" е планирано за понеделник. Photo credits : NASA/ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3080-2019-29-november-spacewalk

Чад Оливър - Ветровете на времето. Класическа фантастика от 50-те. Корица на книгата - Библиотека "Галактика" 28 ноември 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. "Ветровете на времето" от Чад Оливър е класически научно-фантастичен роман, издаден в България от иконичната Библиотека "Галактика" и поради това е добре познат на българските читатели. Кратко описание (анонс): Уес Чейс, сравнително преуспяващ лекар и страстен риболовец, се отправя към планините на Колорадо да лови пъстърва. Неочаквано той попада в една пещера и е пленен от петима души, които се оказват представители на хуманоидна раса, идваща от планета на име Лортас. Космическият им кораб е катастрофирал и не съществува възможност да се върнат на Лортас. Арвън, един от петимата, разкрива на пленения Уес ужасяваща история за човечеството. Навсякъде във Вселената, където има обитаеми планети, еволюцията е довела до възникването на хора. Но от хиляди изучени планети, лортасианците са открили, че има само три типа човеци: 1. Първобитни номади без никакви технологии, 2. Технологични цивилизации, но все още непритежаващи космически технологии и ядрена енергетика, които са погълнати от войни. 3. Свръхтехнологични цивилизации, вече открили ядрената енергетика, които скоро след това напълно са се самоунищожили. Няма нито една цивилизация, която е високотехнологична, владееща космическите полети и не се е унищожила - никоя друга освен Лортас. Ще се превърне ли Земята в такава? Романът е издаден за пръв път през 1956-та година, преди изстрелването на първия изкуствен спътник, като действието на книгата също се развива тогава. Оливър описва прекрасно какви са обществените настроения през 50-те години на миналия век. Спомените от Хитлер, от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са съвсем пресни. Светът тепърва е навлязъл в Студената война, а голямото технологично състезание между СССР и САЩ е вече започнало. През 50-те години самоунищожението на човечеството е изглеждало не просто реална, но и обозрима, даже близкосрочна възможност. Романът отразява най-големия страх на тогавашния човек. (Следват спойлери!) Петимата главни герои от Лортас : Арвън, Црига, Нлесин, Уийк и Хефидж са кацнали на Земята в зората от развитието на човечеството. Корабът им се е разбил и нямат никаква надежда да го поправят, тъй като земляните не владеят нищо повече от това да правят лъкове и стрели. Единственият шанс да оцелеят и да осъществят контакт с Лортас е да се усамотят в отдалечена пещера и да бъдат хибернирани със специален серум за около 15 000 години, когато земната цивилизация ще е напреднала достатъчно. Но когато най-накрая се събуждат през 1956-та, се оказва, че е все още твърде рано за тях. Няма никакви космически кораби, дори първият изкуствен спътник не се е появил. Има ли надежда? Бих казал, че най-голямата слабост на романа, а именно предсказуемостта, се проявява точно в този момент. Ако времето е все още неподходящо и предстоят един-два века до първите междузвездни полети, единственият шанс за Арвън и компания е да заспят отново. И само техният пленник, по-късно превърнал се приятел, може да им помогне. Точно това се случва. Като изключим тази едничка слабост, романът има своите достойнства. Психологизмът е на високо ниво, реакциите на Арвън и Нлесин към смъртното наказание, екологичните проблеми и смога в града, показват чудесно какво е отношението на Лортас, развитата цивилизацията, превъзмогнала вътрешните си противоборства и дрязги, към все още несъвършената Земя. Изключително много ми допаднаха авторовите разсъждения по темата: Какво би накарало човека да напусне своя дом и да се отправи в космоса? Да не би нещо да не му достига? Съдейки по описанията на персонажите, това изглежда точно така. Саркастичният Нлесин е посредствен и недооценен писател. Црига не е случил на любов и все още очаква момичето, което е достойно за него. Капитанът Уийк крие някаква черна тайна, за която никога не говори. Дори землянинът Уес, който се сприятелява с тях, бяга от нещо - от монотонната кариера на лекар, заради която се налага по цял ден да лекува сополиви носове, от нещастния си брак... Нужно ли е да нямаш или да загубиш нещо ценно, за да го търсиш на друго място? Противно на очакванията ми, романът "Ветровете на времето", ако и да е издаден през 56-та година, изобщо не се чувства като остаряла книга. Основната му поука звучи актуално и днес: нашата свръхтехнологична цивилизация има нужда от космоса, защото той е последната граница, последното предизвикателство, което следва да бъде прескочено. Без наличието на предизвикателство, една цивилизация ще западне и постепенно ще отмре. Книгата "Ветровете на времето" е била издавана в България само веднъж - от Библиотека "Галактика". Понастоящем, доколкото съм наясно, не е в продажба и няма ново издание. Единственият шанс е да я закупите на старо или да я прочетете в Читанка. Това е един от малкото романи, за които НАИСТИНА съжалявам, че не са част от поредица. Дори и само да се отговори на въпросите, касаещи повествованието, ми се струва, че щеше да е хубаво, ако имаше някакво продължение. Твърде много въпроси са останали висящи. Дали Лортас още съществува (този въпрос дори не е зададен?!?)? Дали ако съществува, все още изпраща космически кораби към други звезди? Как изглежда една човешка цивилизация 15 000 години след постигането на космическите полети? (Арвън разказва, че към момента на техния полет са отминали едва 300 години от построяването на първия ядрен реактор) Възможен ли е контактът между една млада космическа цивилизация като Земята и една древна като Лортас? Готова ли е Земята за познанието, че не е сама в Галактиката? Тези въпроси са изключително благодатни за продължение, но уви, такова няма... И освен това романът е твърде кратък... Рейтинг: 4/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3079-2019-winds-of-time

Няма нова космическа надпревара между САЩ и Китай. САЩ е абсолютен лидер! Снимка на китайския спускаем апарат "Чанг'e 4", който през януари извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната. През същия този месец американската мисия "Ню Хърайзънс" извърши първото посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон. Photo credit : CNSA/CLEP 26 ноември 2019 г. 17:10 ч. Светослав Александров. През последните няколко години редица американски активисти започнаха да призовават САЩ да се вземат в ръце и да отвърнат на заплахата от Китай, иначе ще отстъпят на второ място в космонавтиката. Но както пише анализаторът Бенджамин Чарлтън в своя статия за The Space Review, няма такова нещо като космическа надпревара между Китай и Щатите. Нещо повече - САЩ са лидер, който води пред всички останали държави с голяма преднина. "Китайците не се състезават със САЩ", коментира Чарлтън, "защото единствената обсесия на Политбюро на Китайската комунистическа партия е да се избегне съдбата на СССР. Те са изключително чувствителни към опасностите, която крие една разорителна надпревара в името на престижа и са наясно, че неустойчивите правителствени харчове представляват по-голяма опасност за националната сигурност, отколкото водачеството на САЩ в космонавтиката". "Комунистическата партия на Китай не се опитва да "победи" САЩ, за да впечатли китайската общественост и да лъска репутацията си като шампион на китайската цивилизация. Тя просто трябва да покаже прогрес, като прави нови постижения", категоричен е анализаторът. А що се касае до американците, казва Чарлтън, "те не се състезават, тъй като са вече лидери и се намират много напред, поради което не може да се постигне политически консенсус, който да оправдае нуждата от съревнование. Нито веднъж след епохата на Космическата совалка американците не са успели да се придържат към някаква революционна цел за достатъчно дълго време, че да я изпълнят". Ето какви примери дава Чарлтън, които доказват абсолютното лидерство на САЩ. САЩ притежават три пъти повече изкуствени спътници в космоса в сравнение с Китай: около 1 000 спрямо 300. Само фирмата СпейсЕкс държи 60% от дяла в частните спътникови изстрелвания. Китайският дял не е надвишавал 10% от 2011-та година насам и е паднал до пренебрежими нива през последните няколко години. САЩ притежават много по-мощни ракети. Многократната ракета "Фолкън Хеви" може да извежда 64 тона в околоземна орбита. За сравнение най-мощната китайска ракета "Лонг Марч 5B" може да изстрелва само 25 тона - и не е летяла от ляотото на 2017-та година поради авария. Да, Китай наистина притежават способността да изстрелват хора в орбита, докато американците сега не го могат. Но от 2003-та година, когато първият китайски астронавт излетя в космоса, са проведени само шест китайски пилотирани мисии (това е за целия период 2003-2019 година!). Дори и ако вземем предвид пенсионирането на космическите совалки през 2011-та, в същия този период, т.е. след 2003-та, американците са осъществили повече от 60 пилотирани изстрелвания. Вярно е, че новите пилотирани космически кораби "Старлайнър" и "Боинг" ще влязат късно в експлоатация след големи отлагания, но същото е валидно и за новия пилотиран космически кораб на Китай. Първите летателни тестове на американската ракета за пилотирани полети в далечния космос "Спейс Лонч Систъм", както и първите космически полети на "Старшип" на СпейсЕкс, са планирани за догодина. Имаме всички основания да се съмняваме, че тези полети ще бъдат осъществени навреме, но за сравнение китайският тежкотоварен носител "Лонг Марч 9" е все още на чертожната дъска. Дебютният тестов полет на "Лонг Марч 9" е планиран предварително за 2030-та година. Както Китай, така и САЩ планират пилотирани космически полети отвъд околоземна орбита. Но корабът "Орион", разработван съвместно от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА), е вече построен, докато китайският безпилотен прототип е еквивалентен на мисията на "Тесла" с "Фолкън Хеви" - той е просто празна обвивка, тъй като китайците искат нещо евтино и еднократно за началните тестове на подобрената ракета "Лонг Марч 5". Догодина Китай започва да строи космическа станция в околоземна орбита. Междувременно станцията на НАСА "Гейтуей" ще бъде пратена в орбита около Луната, а частната компания Бигълоу ще строи иновативна станция в околоземна орбита с уникални надуваеми модули. Един от тези модули е вече прикачен към Международната космическа станция и мисията му е толкова успешна, че неговият срок на експлоатация бе удължен от 2 на 12 години. Да, Китай влезе в историята на космонавтиката през януари тази година, когато спускаемият апарат "Чанг'e 4" извърши първото меко кацане на обратната страна на Луната. Но същият месец американската мисия "Ню Хърайзънс" посети за пръв път небесно тяло отвъд орбитата на Плутон и изпрати снимки от него. През 2020-та година Китай ще прати първия си 250-килограмов марсоход на Червената планета, а САЩ ще прати своя пети марсоход, като този последен модел тежи 1 тон. "Нито едно от тези сравнения не омаловажава постиженията на Китай", категоричен е Чарлтън, "тази държава е категорично №2 космическа сила. Но сравненията ясно показват, че китайците няма да изпреварят американците в близко време". И ето защо всякакви призиви САЩ да се мотивират, да се стегнат и да извоюват категорична преднина пред Китай, звучат смехотворно. Китайците са толкова назад, че американските политици не биха се паникьосали достатъчно, за да дадат нужните пари за спешна колонизация на Луната или да изпратят човек на Марс. Прочетете целия материал на The Space Review https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3078-2019-there-is-no-space-race