SAlexandrov

Новият американски космически телескоп Тес откри първата си потенциално обитаема планета с размера на Земята Планетата TOI 700 d през погледа на художник. Image credit : Goddard Space Flight Center 8 януари 2020 г. 17:30 ч. Светослав Александров. За пръв път новият космически телескоп на НАСА "Тес" успя да открие планета, приблизително с размера на Земята, която се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда. Това е разстоянието от звездата, което позволява съществуването на вода в течно агрегатно състояние на нейната повърхност. Откритието не доказва със сигурност, че на планетата има живот, но това е една от планетите, притежаващи потенциала да са обитаеми. Звездата TOI 700 е сравнително близо до нас - на около 100 светлинни години в съзвездието Златна рибка. Тя е от типа "червено джудже" - с 40% по-малка и с 50% по-хладна от нашето Слънце. Телескопът "Тес" е установил наличието на три планети, обикалящи около нея. Най-вътрешната планета TOI 700 b е приблизително с размера на Земята и обикаля около звездата за 10 дни. Втората планета TOI 700 c е 2.6 пъти по-голяма от Земята (вероятно представлява газообразен мини-Нептун) и прави една обиколка около звездата за 16 дни. Най-интересна е третата планета - TOI 700 d. Размерът ѝ е само с 20% по-голям от този на Земята и прави една обиколка около звездата си за 37 дни. Планетата се намира на идеалното разстояние от звездата, което позволява на повърхността ѝ да има вода в течно агрегатно състояние. Космическият телескоп "Тес" е направил още едно интересно откритие с помощта на Улф Куукир - току-що завършил гимназист, който се е присъединил през лятото на 2019-та към центъра на НАСА Годард като стажант. Куукир е работил в рамките на общодостъпен проект, позволяващ обикновени граждани да се включат в сериозна научна мисия. Планетата TOI 1338b е своеобразен Таутин - обикаля едновременно около две звезди! Намира се на около 1 300 светлинни години от нас в съзвездието Живописец. Двете звезди обикалят една около друга в рамките на всеки 15 дни. Едната от тях е с 10% по-масивна от Слънцето, а другата притежава само една трета от слънчевата маса и е по-бледа. TOI 1338b е единствената засега известна планета в тази система. Тя е 6.9 пъти по-голяма от Земята - т.е. размерът ѝ е между този на Нептун и Сатурн. Планетата обикаля в една равнина с тази на звездите, така че от нея редовно биха се наблюдавали звездни затъмнения. Напомням на читателите, че космическият телескоп "Тес" бе изстрелян на 18-ти април 2018-та година посредством ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". Телескопът работи във висока околоземна орбита и задачата му е да сканира 85% от небето, за да открие най-близкоразположените до нас извънслънчеви планети, както и да определи кои от тях са най-подходящи за по-нататъшно изследване и търсене на живот. Източници: НАСА 1, 2 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3135-2020-tess-earth-size-planet

Научната продукция на Международната космическа станция е смущаващо ниска Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 8 януари 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера американската космическа агенция НАСА публикува информация за научния принос на Международната космическа станция - и той е смущаващо нисък. От изстрелването на първия модул през 1998-та година до 1-ви май 2018-та са установени 2 135 публикации "в списания, конференции и сивата литература". Нещо повече - само 135 публикации са в топ 100 списания според метриката на Eugenfactor, а 85 - в топ 10 списания. Новината шокира много космически ентусиасти, тъй като Международната космическа станция е най-скъпата орбитална конструкция - цената към завършването ѝ през 2010-та година възлиза на $150 милиарда. Би следвало за тези средства и за 20-годишен период на експлоатация да има много по-голяма научна продукция. Вместо това - 2 135 статии в рамките на всички научни дисциплини, които се изучават на борда на МКС. За сравнение, пише анализаторката Лора Форчик, космическият телескоп "Хъбъл" е довел до над 10 000 научни публикации само за 1 дисциплина. Безпилотните мисии водят до много повече публикации - например мисията на НАСА до Сатурн "Касини" е довела до написването на 3 600 статии, при това за 12-годишен период, слънчевата обсерватория "Сохо" на над 5 000 статии за 20-годишен период, а космическия телескоп "Спицер" - на над 8 000 статии за 15-годишен период. Възможно е, казва Форчик, причината за тази ниска продуктивност да се дължи на факта, че голямата част от научните лаборатории са били добавени късно поради забавянията в строежа на МКС. Тя обаче напомня, че повечето от експериментите на МКС дори не се вършат от астронавтите, а са автоматизирани. Други анализатори твърдят, че разочароващият научен резултат от станцията не е изненадващ. Тя е построена основно поради геополитически причини, докато роботизираните мисии имат конкретни цели, съответно водят до повече открития. Тук е коректно да напомня, че МКС е силно критикувана от редица известни учени. Още през 2002-ра година американският физик Робърт Парк публикува своята книга "Вуду наука", в която оповести, че само безпилотната програма е тази, която има научна стойност, докато орбиталната станция е безсмислено начинание. А през 2007-ма година Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг каза следното: "Международната космическа станция е пуйка в орбита. Никаква значима наука не е произлязла от нея. Почти бих се осмелил да добавя, че абсолютно никаква наука не е произлязла от нея. Дори бих продължил нататък и ще кажа, че цялата пилотирана космическа програма, която е толкова абсурдно скъпа, не е произвела нищо с научна стойност". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3134-2020-science-production-quite-low

Успех: космическият кораб Драгън на СпейсЕкс се завърна на Земята 7 януари 2020 г. 20:10 ч. Днес в около 17:42 ч. българско време в района на Тихия океан, около крайбрежието на Калифорния, се завърна товарният кораб на СпейсЕкс "Драгън". Така приключи 19-тата мисията на компанията за доставката на полезен товар до Международната космическа станция. На Земята бе прибран много важен компонент - повредено зарядно устройство. Специалистите не успяха да го активират след инсталацията на нови литиево-йонни батерии към МКС на 11-ти октомври. По-късно американските астронавтки Джесика Меър и Кристина Кук сполучиха да го сменят с друго устройство по време на извънбордовата дейност на 18-ти октомври. Сега компонентът ще бъде щателно анализиран, за да се установи причината за повредата. Напомням на читателите, че товарният кораб "Драгън" бе изстрелян на 5-ти декември. Корабът се скачи с МКС два дни по-късно. Мисията бе напълно безпроблемна. За повече информация: НАСА На кадъра: космическият кораб "Драгън" преди днешното му разделяне от Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3133-2020-7-jan-dragon-returns-earth

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в космоса 60 спътника от групировката Старлинк! Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX 7 януари 2020 г. 06:00 ч. Светослав Александров. Американската компания СпейсЕкс откри космическата Нова година! По време на първото изстрелване за 2020-та днес, на 7-ми януари, в 04:19 ч. българско време, ракета "Фолкън 9" изведе в космоса третата порция от спътници "Старлинк". С това Илон Мъск се превърна в най-големия спътников оператор в света. СпейсЕкс спази традицията да изстрелва спътниците си с ракета, която притежава рециклирана първа степен. Степента, която летя днес, е извеждала в космоса три предходни мисии - "Телстар 18" през септември 2018-та, "Иридиум 8" през януари 2019-та и "Старлинк 1" през май 2019-та. След днешния полет степента отново се завърна успешно на Земята посредством кацане върху плаваща платформа в Атлантическия океан. Това бе 48-мото благополучно връщане на ракета. Последният вариант на "Фолкън 9" е предвиден да лети в космоса до 10 пъти с минимално обслужване и до 100 пъти с малко по-сериозно обслужване. Все още компанията не е изстрелвала една и съща ракетна степен дори 5 пъти, но сега, след като на разположение има степен, летяла 4 пъти, постижението вероятно ще стане факт през 2020-та. В рамките на днешния полет бяха изведени още 60 сателита "Старлинк", с което общият брой изведени спътници от групировката възлиза на 180. Това превръща СпейсЕкс в най-големия спътников оператор в световен мащаб - нито една друга компания няма толкова много спътници, предишният рекордьор Планет Лабс (отново американска фирма) разполага с 30 сателита по-малко. "Старлинк" е опит на Мъск да осигури световен интернет в целия свят и ако замисълът на предприемача е успешен, той ще налее доста пари в неговия джоб. Пари, които Мъск от своя страна ще налива в неговата мечта да засели Марс. "Старлинк" ще придобие минимално покритие, когато бъдат изстреляни 400 спътника, а за средно покритие са нужни 800. Разбира се, Мъск не открива спътниковия интернет - има много интернет доставчици, които притежават спътници в геостационарна орбита. Но тъй като спътниците в тази орбита са на разстояние 35 000 от земната повърхност, сигналът пътува дълго и сателитният интернет е бавен. За сметка на това спътниците "Старлинк" са в ниска околоземна орбита и се очаква да предоставят високоскоростен нет. Не всички са щастливи от амбициите на предприемача. Мъск вече си навлече гнева на професионалните астрономи, които се оплакват, че неговите спътници "Старлинк" пречат на нощните наблюдения. Очакванията са в рамките на мисията, която започна тази нощ, да бъде тествано ново покритие, при което сателитите няма да са толкова ярки. Запис от днешното излитане: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3132-2020-7-jan-falcon-9-launches

Защо ЕКА продължава да не публикува своевременно снимките от космическите си мисии? Снимка на кометата Чурюмов-Герасименко, заснета на 10 декември 2015 г. с помощта на камерата OSIRIS. Credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA 6 януари 2020 г. 23:30 ч. Светослав Александров. На 3-ти януари Китай отбеляза една година от успешното кацане на мисията "Чанг'e 4" върху обратната страна на Луната. Събитието беше отпразнувано по съществен начин - бяха обнародвани данни и снимки от 5 научни инструмента на борда на стационарния апарат и лунохода, като те са достъпни на сайта moon.bao.ac.cn. За мен това е същинска изненада. Китай има репутацията на тоталитарна държава, но въпреки това много от космическите ѝ проекти са открити към широката общественост. Питам се - защо Европейската космическа агенция не постъпва по същия начин? Разбира се, би било некоректно ако направя цялостно генерално обобщение. Голяма част от изстрелванията на Китай продължават да не се излъчват в реално време. Същевременно не можем да не отчетем, че ЕКА постигна големи успехи с публичността на уеб-камерата на старата мисия до Червената планета "Марс Експрес". Освен това данните от спътниците "Сентинел" са обществено достъпни. Но когато става въпрос за високопрофилни европейски междупланетни мисии, ЕКА продължава да се проваля в популяризирането им. Въобще не си правя илюзии, че Китай публикува абсолютно всичко от мисиите си до Луната, но е факт, че от "Чанг'e 4" има публикувани 20.9 GB данни. А мисията започна само преди година! За сравнение руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изстреляна през 2016-та. И въпреки че, когато интервюирах проф. д-р Николас Томас относно това кога снимките от европейската камера CaSSIS ще са общодостъпни, аз получих обещание, че ще бъде осигурено публикуване на всички фотографии от мисията на всеки три месеца, нищо подобно не се случи. Спорадично, веднъж на няколко месеца, получаваме избрана селекция от няколко снимки. Междувременно все още нямаме доставка в Планетарния научен архив на фотографиите на CaSSIS дори от най-началните етапи на мисията! Не за пръв път се случва такова нещо. През 2014-та година, когато историческата европейска мисия "Розета" пристигна в околностите на кометата Чурюмов-Герасименко, екипът на камерата OSIRIS отказа да си публикува снимките. Даже тогавашният директор на ЕКА Жан-Жак Дорден е поискал достъп до тях, но му е било отказано! Защо изобщо това се случва? За разлика от НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) е силно децентрализирана. Когато се подготвя междупланетна мисия, се сключват договори, които гарантират, че научните институции в страните-членки имат пълното право върху данните от разработените от тях изследователски инструменти. Мотивът е благороден: така отделните държави на Европа са защитени от това някой отгоре да им спуска заповеди, в случая от ръководството на ЕКА. Но това означава, че екипът на дадена камера може да откаже да публикува снимките си, позовавайки се на вече сключения договор, и никой не може да каже и копче. Както вече се случи с "Розета". НАСА няма такива проблеми - агенцията е много по-централизирана и когато дадена междупланетна мисия придобие широка публичност, агенцията изисква от екипите да си публикуват данните. Затова снимките от марсианските мисии се публикуват в реално време - но и екипите им желаят това. Не такъв беше случаят с американската мисия "Касини" до Сатурн. Екипът на камерата не искаше да си публикува снимките, но беше принуден от НАСА. Аз разбирам, че камерите са научни инструменти, а не просто джаджи за селфита. Наясно съм, че по тях е работено с години. Наясно съм, че създателите им искат първи да докоснат получените данни. Но Европейската космическа агенция (ЕКА) е публична агенция, а космическите ѝ мисии са разработени със средствата на данъкоплатците. Коректно е данъкоплатците, които са направили европейските експедиции възможни, да получат своевременен достъп до снимките. Честно казано аз се ужасявам от публичността на предстоящата мисия от програма "ЕкзоМарс", която ще включва кацането на руския спускаем апарат "Казачок" и на европейския марсоход "Роузалинд Франклин". Представете си през 2020-та година да бъдат изстреляни успешно всичките планирани мисии, а през 2021-ва китайският, американският и европейският марсоход да достигнат повърхността на Марс. Същевременно, САЩ и Китай да публикуват редовно фотографиите си, докато ЕКА да не го прави. Силно се надявам това да не се случи, но съдейки от историята на европейската космонавтика, не го изключвам... Да, обещано ни е, че снимките от "Роузалинд Франклин" ще се публикуват почти в реално време. Но никой не може да ме обвини, че не вярвам на това обещание. Защото ми беше обещано, че снимките от "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" ще се публикуват на три месеца... Къде са те? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3131-2020-esa-image-release-criticism

Истинските грешки на американската космическа програма На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA 5 януари 2020 г. 15:10 ч. Светослав Александров. Американската космическа програма, подобно на всяка друга космическа програма, заслужава критика за грешките си. И докато най-често критикувана е руската космическа програма заради проблемите ѝ през последните години, много хора правдиво отвръщат: да, слабостите на руската космонавтика са видни, да, пилотираният космически кораб "Союз" е твърде стар и това му личи дори и на фона на безконечните му модернизации. Но фактът, че "Союз"-ът е допотопен, по никакъв начин не променя един друг факт - това е най-надеждният космически кораб, създаван някога и освен това е единственият космически кораб за превоз на космонавти до Международната космическа станция и обратно. А в САЩ такъв космически кораб не бе създаден - нещо повече, 14-те загинали астронавти на "Чалънджър" и "Колумбия" доказват провала на совалките и тези смъртни случаи са позорно петно за НАСА. В името на обективността обаче е редно да подчертая, че макар общественият фокус върху совалките да е насочен към авариите на "Чалънджър" и "Колумбия", ние не бива да забравяме и успехите на програмата. Американските космически совалки са летяли общо 135 пъти, като 133 от мисиите са били успешни. Да, 14 души загинаха, но совалките бяха единствените кораби със способност да извеждат над трима души в космоса едновременно, даже редовно летяха с екипаж от седем астронавти. Повечето астронавти в историята на човечеството са летяли именно с космически совалки. Ето статистика: към настоящия момент (5 януари 2020 г.) в космоса са пътували общо 574 души, от които 562 са достигнали орбита (останалите са били на суборбитални мисии). От тях 355 са пътували в космоса на борда на космически совалки - 306 мъже и 49 жени. Дори да приемем, че през следващите месеци новите пилотирани кораби "Старлайнър" и "Крю Драгън" претърпят още аномалии, които ще отложат първите им полети с екипаж, биха изминали години преди руските "Союз"-и да изпреварят американските совалки по брой изведени хора в космоса. Нека не забравяме и другите триумфи на совалките - извеждането на телескопа "Хъбъл" и обслужването му, както и строежа на Международната космическа станция. И ако всички ни напомнят, че без руснаците САЩ не могат да стигнат до станцията, аз отвръщам, че без американците нямаше да има никаква станция. Това беше лирично отклонение. Темата е за грешките на американската космическа програма. Къде САЩ допусна грешки, за да се озове в незавидното си положение по отношение на пилотираната космонавтика? Разбира се, първата грешка, която всички могат да посочат и аз само я напомням (не мога да я пропусна в тази статия), е цялостното прекратяване на програмата "Аполо". Както пише космическият експерт Дейвид Портрий, "програмата Аполо не умря. Тя беше убита". Всички можем да си представим алтернативна история, в която совалката никога не е била създавана, но програмата "Аполо" е продължавала напред. Макар и с ограничен бюджет, макар и без тежкотоварна ракета "Сатурн 5", без лунен модул, само със "Сатурн 1" и командния модул на "Аполо", настоящето можеше да се окаже доста по-различно. Настояще, в което, освен кораб "Союз", можеше да има и кораб "Аполо" - и двата щяха да се съревновават за най-надеждните в света за превоз на астронавти до орбита. Чест прави на руснаците, че никога не прекратиха работата по "Союз". В едно алтернативно минало, ако СССР се бяха фокусирали върху ракетата "Енергия" и совалката "Буран", но същевременно бяха прекратили строежа на корабите "Союз", днешна Русия щеше да се окаже в доста по-незавидно положение от САЩ, защото нямаше да има "Союз"-и, но страната нямаше да разполага и със средства за експлоатация на совалките си. Но дали самото решение за създаването на космическите совалки е грешка? Цялостното усещане в американския космически отрасъл е такова, а и преди десетина години тогавашният администратор на НАСА Майк Грифин оповести публично, че совалката е голяма грешка. Пол Торънс, който също е инженер от НАСА и работи в центъра Джонсън, обаче е на друго мнение. Само по себе си решението за конструкцията на совалки не е грешка. Космическите кораби "Аполо" са построени с целта да изпратят хора на Луната - но те са твърде скъпи. Совалките са построени с друга цел - да направят орбиталните полети евтини и масови, за да могат хора да летят където си поискат. Това е добра и благородна цел - и продължава да е целта и на днешната космонавтика. Поради това Илон Мъск прави ракетите си възвръщаеми. Но подбраният инженерен метод за постигането на тази цел е бил грешен. Грешката е била да се комбинира дизайнът на ракетоплана "X-15" с този на наземно изстрелвани ракети. Това е бил подход, който никога не е бил тестван и в крайна сметка се оказал неефективен. Аз бих добавил още нещо към казаното от Торънс - другата сериозна грешка, която САЩ допуска на фона на вярата, че совалката ще бъде евтина, лесна за експлоатация и летяща на чести интервали, е стратегическа: спирането на работата по всички останали ракети - "Титан", Атлас", Делта". Така САЩ прехвърля всичките си яйца в една кошница. Междупланетни мисии. Комерсиални полезни товари. Военни спътници. Всичко трябва да се извежда посредством космическите совалки. Но ако кошницата се счупи? Има много интересна анализаторска статия на Ню Йорк Таймс от 16-ти март 1986-та година, написана броени седмици след катастрофата на "Чалънджър". Статията, макар и първоначално отпечатана само на хартия, е впоследствие дигитализирана и направена общодостъпна. В анализа е отчетено, че икономическият провал на совалките започва да се забелязва още през 1985-та година, когато са изстреляни едва девет мисии и НАСА е под натиск през 1986-та да изстреля 14 мисии - под изискуемия минимум от 30-60 мисии годишно. Совалките имат нужда от сериозно обслужване след всеки полет и цените им скачат шесткратно в сравнение с първоначалните предсказания. Наистина фактът, че совалката е замисляна като машина за всичко, се оказва нейният най-голям недостатък. НАСА е принудена да я разработи за много по-малко пари от първоначално обещаните. Агенцията се обръща към Военновъздушните сили за помощ, които имат съвсем различни изисквания - совалката трябва да може да извежда голямо количество полезен товар в орбита (т.е. шпионски спътници) и да може да връща полезен товар от орбита (примерно, съветски спътници). НАСА от своя страна е агенция, фокусирана върху научни изследвания и разработки. Накрая се получава машина, която няма ефективността, желана от първоначелните ѝ разработчици. Или ако трябва да цитираме отново статията от Ню Йорк Таймс от 86-та, която се позовава на д-р Алекс Ролънд от универтитета Дюк: "Вместо кон, НАСА получи камила - по-добре, отколкото да няма никакъв транспорт, и наистина по-подходяща за определен тип работа, но това не е жребецът, желан от агенцията". Катастрофата на "Чалънджър" променя много неща - в САЩ най-накрая се осъзнават, че ако всички яйца са в една кошница, от счупването на кошницата се чупи и всичко в нея. Катастрофира някоя совалка - няма какво да извежда междупланетните мисии, телескопите, комерсиалните спътници и най-важното - шпионските сателити. Веднага след трагедията военните се отдръпват от совалките. Рестартирана е работата по стандартните невъзвръщаеми ракети на САЩ. Американската компания Мартин Мариета създава "Комерсиален Титан 3" (източник), както и "Титан 4". Възобновена е работата по "Атлас" и "Делта", като през 90-те години системата "Атлас-Центавър" е комерсиализирана - чудесен пример за технологичен трансфер от правителството към частния сектор (източник). През 1994 година програмата за Expendable Launch Vehicles (ELV) се преобразува в EELV - добавя се още едно E, т.е. "evolve" - еволюирали ракети. Ракети, които са подобрени, по-евтини и по-надеждни. Процесът се оказва доста трънлив. С колапса на СССР в началото на 90-те, Русия комерсиализира космонавтиката си и руските ракети се налагат като най-евтините носители в световен мащаб. "Атлас" и "Делта" са доста по-скъпи от европейските и руските алтернативи. Следват няколко обединения - през 1995 г. Мартин Мариета се влива Локхийд и така се получава конгломератът Локхийд-Мартин. Но дори и САЩ да изстрелват военните си спътници само на скъпите Атлас и Делта, това пак не е достатъчно, ако Русия извозва всичко останало. Боинг и Локхийд-Мартин не могат повече да работят сами и така ракетостроителното им дело се обединява в нова компания - Юнайтед лонч алайънс (ULA). Именно това обединение е атакувано в съда от Илон Мъск през 2005-та година, именно оттук започва цялата нова надпревара, довела до създаването на евтини американски ракети "Фолкън 9" - които сега подбиват пазара на руснаците и заради това ракетата "Протон" си отива. Може да се каже, че след много криволичения, САЩ отново се връща на топ позиции в ракетостроителния бизнес. Но това касае само комерсиалната космонавтика и спътниковите полети. Уви, нищо подобно не се случва в областта на пилотираната космонавтика. Стигаме до следващата голяма грешка според Пол Торънс. След катастрофата на совалката "Чалънджър" през 1986-та година, това е моментът САЩ да приложи поуките и в пилотираните полети. Това е моментът да се помисли за нов кораб, който да е алтернативен на совалките. Най-голямата грешка е, че НАСА вместо това строи нова совалка - "Индевър" (въведена в експлоатация през 90-те години). С това американската агенция се обрича на зависимост от совалките. Обосновката е ясна - много пари са вложени в тези машини, американците не могат да си позволят да се откажат (sunk cost fallacy). И действително допреди катастрофата на "Колумбия" НАСА планираше совалките да са в експлоатация до 2025 година - достатъчно дълго време, което ще даде отсрочка на агенцията, докато мисли по създаването на нов космически кораб... Дори след 2003-та година, след катастрофата на "Колумбия", са допуснати много грешки. Сред тях са преустановената днес програма "Съзвездие", която използваше остарели технологии, за да се удовлетвори искането на Конгреса да се запазят работните места на работниците по космическите совалки и да има минимум съкръщения. НАСА преживява безумието "Арес 1" (лекотоварна ракета, която трябва да извежда кораб "Орион" до ниска околоземна орбита) - проект, спрян на много късен етап от Барак Обама. Днес изглежда, че САЩ е в правилните коловози по отношение на пилотираната космонавтиката. Дори и да не харесваме Боинг заради лошата фирмена политика, дори и на фона на фиаското покрай "737 Макс", НАСА не допусна грешка, че освен СпейсЕкс реши да финансира и Боинг. Винаги е по-добре да има алтернатива - и докато СпейсЕкс работи по "Крю Драгън", Боинг се труди по "Старлайнър". Като космически ентусиасти е важно да пожелаем успех и на двете фирми. Вярно е - работата по "Крю Драгън" и "Старлайнър" започва доста късно. През 2010-та година НАСА дава няколко милиона на Боинг и СпейсЕкс за първоначални проучвания, но реално финансирането за конструкцията на корабите е осигурено чак през 2014-та година: три години след спирането на совалките. "Крю Драгън" и "Старлайнър" почват да летят през 2019-та, при това без хора на борда, а първите пилотирани мисии очакваме през 2020-та. Но на фона на тези забавяния, няма какво да се оплакваме - този път пътят изглежда правилно начертан. Междувременно Локхийд Мартин продължава да конструира и кораба "Орион" за мисии отвъд ниска околоземна орбита. Така че в САЩ вече има множество кораби. Сега остава да чакаме само да дойде бъдещето. Когато дойде. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3130-2020-real-mistake-space-shuttle-program

Пилотираният космически кораб Старлайнър поема път обратно към Флорида за следващата му мисия На снимката: корабът "Старлайнър" е в готовност да започне своето пътешествие към Флорида. Photo credit : Boeing 4 януари 2020 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на Боинг "Старлайнър", който на 22-ри декември се завърна успешно след дебютната му безпилотна мисия до околоземна орбита, се отправи на 10-дневно пътешествие към Флорида, където ще бъде подготвен за втората му експедиция. Тогава в космоса ще полетят астронавтите на НАСА Джош Касада и Съни Уилиамс заедно с двама други чуждестранни астронавти. Междувременно продължава работата по друг кораб "Старлайнър", който през тази година ще се отправи в орбита заедно с астронавта на Боинг Крис Фъргюсън и астронавтите на НАСА Никол Ман и Майк Финк. Това може да се окаже първият пилотиран полет на САЩ до Международната космическа станция след приключването на програмата "космическа совалка", стига, разбира се, частната компания СпейсЕкс да не изпревари Боинг и да изпрати "Крю Драгън" в пилотиран режим преди "Старлайнър". Напомням на читателите, че през изминалата година "Старлайнър" летя два пъти - през ноември на тестов полет за изпитание на спасителните му системи и през декември на първата му космическа мисия. За съжаление по време на декемврийския полет неправилно настроен часовник провали скачването с Международната космическа станция. Но за успокоение и радост на ръководството на мисията, корабът бе спасен, проведе самостоятелна програма в околоземна орбита и се завърна на Земята успешно в района на базата Уайт Сендс, Ню Мексико. Това бе първото тестово завръщане на пилотиран орбитален кораб върху суша след приключването на програмата "космическа совалка". Другият частен космически кораб, "Крю Драгън" на СпейсЕкс, може да се завръща само в океана. Боинг съобщи, че "Старлайнър" е в отлично състояние след декемврийската му космическа мисия. Животоподдържащата система е работила нормално, тестовият манекен е на мястото си, дори гравитационният индикатор Снупи се завърнал на Земята в същата позиция, в която излетял. Вътрешността на кораба изглежда по същия начин както и преди неговия полет. Това доказва, че "Старлайнър" е в готовност да превозва хора. Техниците свалиха полезния товар със записите, за да започнат първоначалния им анализ. Те очакват да получат записи и от бордовите камери на "Старлайнър", като видеоматериалът ще бъде публикуван през идните дни. Вече във Флорида "Старлайнър" ще бъде още по-щателно анализиран и чак тогава ще бъде рециклиран и подготвен за мисията му с астронавтите Касада и Уилиамс. Източници: Боинг 1, 2 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3129-2020-starliner-begins-journey-back-florida

Най-опитният руски космонавт Генадий Падалка: екипът на СпейсЕкс напомня на този на Корольов Космонавтът Генадий Падалка по време на негова космическа разходка през 2012-та година. Photo credit : NASA 3 януари 2020 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Генадий Падалка, най-опитният руски космонавт с прекарани рекордни 879 дни в космоса, сравни екипа на Илон Мъск с този на легендарния съветски конструктор Сергей Корольов. Падалка отправи и сериозна критика относно състоянието на руската космонавтика. Космонавтът подчерта, че Илон Мъск е събрал екип от млади специалисти: "Аз помня през 2012-та година, когато посрещахме първия космически кораб "Драгън" на борда на МКС, в реално време излъчваха неговия център за управление. Там се намираше екип от млади специалисти на възраст между 25 и 45 години с фанастични идеи и проекти. Напомни ми на времената на Сергей Павлович Корольов, под неговото ръководство е имало точно такъв екип от инженери, които не са се бояли да творят, да поемат рискове и отговорности". Конкретно за Мъск, Падалка смята, че "той мечтае и поставя цели, които не винаги са достижими, но човек трябва да се стреми към тях. И сред останалите неща той създава конкуренция за мнозина. Дори и в рамките на неговата компания, например, при проекта "Старшип", има два екипа - единият е в Тексас, а другият - във Флорида. За основата на проекта "Старшип" ще служат най-напредничавият кораб и най-мощната тежкотоварна ракета. Работи се както е било някога в СССР, когато е имало няколко екипа, когато е имало конкуренция. Дали е била здрава или не, е друг въпрос - но е имало такава". Относно упадъка на руската космонавтика, космонавтът смята, че стагнацията е започнала още в началото на века. "Има няколко причини. Първо, това е технологичното изоставане. Руският сегмент на МКС е построен съобразно технологиите на 80-те години. Перспективните от наша гледна точка модули МЛМ "Наука" и Научно-енергетическия модул все още се намират на Земята, а те трябваше да бъдат в състава на нашия сегмент още през 2008-2009 година. Добре направеният и надежден, но отдавна остарял кораб "Союз", преминава през безкрайни модернизации". Втората причина по думите на Падалка е "неефективното и нецелевото усвояване на бюджета и комерсиалните средства в отрасъла". "Третата причина е липсата на квалифицирани специалисти. Топ ръководството в чуждестранните космически агенции и компании като правило се състои от специалисти с отлично инженерно-техническо образование, представители на научната общност, специалисти по приложна физика. Някога така е било и в нашите конструкторски бюра през 60-те и 70-те години, когато са се ръководили от великолепни конструктори като Корольов, Глушко, Челомей", категоричен е космонавтът. Цялостната оценка на Падалка за Русия е тежка: "Ние все още летим на това, което е наследено от СССР. Не сме създали нищо ново, говоря само за пилотираната космонавтика. Не можем да се хвалим със "Союз", той е постижение на поколението на космическите първопроходци. Но нашето поколение не успя да създаде нищо подобно. Останали са ни само идеите и мечтите. Ние сме в режима на очакване на някакво чудо, но чудесата няма да дойдат". Източници: РИА Новости 1, 2 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3128-2020-padalka-comments-russian-space

Американският марсоход Кюриосити започна Нова година със страхотни снимки на Червената планета Тази снимка бе заснета от дясната навигационна камера Б на марсохода "Кюриосити" на 1-ви януари 2020-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 3 януари 2020 г. 12:50 ч. Светослав Александров. За марсохода на НАСА "Кюриосити" 1-ви януари бе ден, в който той засне множество снимки на околностите на планината Шарп, където понастоящем работи. Разгледайте последните фотографии от мисията! Още една снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Трета снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Четвърта снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Пета снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Шеста снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Снимка от лявата навигационна камера Б на марсохода "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Снимка от предната камера на "Кюриосити" за преодоляване на препятствия, заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Микроскопска снимка, заснета от "Кюриосити" на 1-ви януари. Photo : NASA/JPL-Caltech/LANL За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3127-2020-curiosity-new-year-photos

Китайската мисия Чанг-e 4 продължава да работи на обратната страна на Луната година след успешното кацане! Тази нова снимка бе заснета през декември 2019-та от панорамната камера на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP 3 януари 2020 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Днес отбелязваме точно една година от първото успешно кацане на обратната страна на Луната! Китайската роботизирана експедиция "Чанг'e 4", която извърши меко спускане на 3-ти януари 2019 г. в района на кратера Фон Карман, продължава да работи до ден днешен, а според ръководството на мисията инструментите на борда на стационарния спускаем апарат и на лунохода "Юту 2" функционират нормално. Снимка на лунния реголит, заснета от лунохода "Юту 2" през декември 2019-та. Photo credit : CNSA/CLEP В четвъртък, на 2-ри януари 2020-та, "Чанг'e 4" и "Юту 2" са се самоизключили по план, приключвайки работата си за 13-тия лунен ден. Напомням на читателите, че един ден на Луната (когато е възможно да бъдат провеждани научни изследвания) продължава около две земни седмици. Толкова продължава и тежката лунна нощ, когато температурите падат до -173 oC. Много е трудно да се направи машина, която да оцелява в такива сурови условия. Луноходът "Юту 2" имаше планов живот само от три месеца, но надмина всички очаквания и досега пъпли на обратната страна на Луната. През втората половина на декември, докато продължаваше 13-тият лунен ден, луноходът измина 357.695 метра и успя да изучи една скала в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър. Очакванията са мисията "Чанг'e 4" да обогати неимоверно познанията ни за Луната. Луноходът вече се е натъкнал на важна находка - открил е материал от дълбоките слоеве на естествения ни спътник, изучаването на който може да разкрие състава на лунната мантия и да разгадае загадките за образуването и еволюцията на Луната. Регионът, изучаван от китайската мисия, се оказа по-скалист от предвиденото и "Юту 2" се придвижва бавно. Въпреки това напредъкът е явен и очакванията са през следващите месеци луноходът да изучи повече местности и да направи повече открития. За да могат наземните екипи да комуникират с "Чанг'e 4" от обратната страна на Луната, е необходим комуникационен спътник, намиращ се във втората точка на Лагранж на системата Земя-Луна на около 500 000 километра от планетата ни. Половин година преди изстрелването на спускаемия апарат с лунохода, китайците изпратиха спътника "Чьечиао" до тази точка. По информация от Чжан Лихуа, основен ръководител на проекта "Чьечиао", спътникът е в добро състояние и би могъл да продължи да работи още 10 години. Китай желае да предостави спътника и на други държави, които планират да проведат собствени мисии до обратната страна на Луната. Междувременно лунната изследователска програма на Китай продължава. На 27-ми декември тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" успешно изпълни своя трети полет. Успехът прави възможно китайците да започнат подготовката за изстрелването на следващата мисия "Чанг'e 5", която ще кацне на лунната повърхност, ще вземе проби от нея и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории. Това ще е първата възвръщаема мисия до Луната след края на съветската роботизирана програма "Луна" и на американската пилотирана програма "Аполо". Източник: ECNS https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3126-2020-chang-e-4-marks-one-year

Русия не е успяла да изпълни почти половината от обещаните космически полети през 2019-та 2 януари 2020 г. 13:50 ч. В края на 2019-та година Русия за пръв път след 2003-та отбеляза цяла една календарна година без провали. И въпреки всичко постижението се оказва половинчато - изпълнени са само около половината от обещаните от Дмитрий Рогозин 45 изстрелвания. За обещанието вече писах на страниците на КОСМОС БГ през февруари. Руската медия РИА Новости ни напомни, че през 2019-та са изпълнени само 25 орбитални изстрелвания. "Стартовата програма е изпълнена на малко повече от 50%. Причините са различни, в това число недостатъци на работната организация", съобщава вицепремиерът Юрий Борисов. Особено сериозно е положението с планираното обновяване на руските военни спътници, което не се случи. В тази връзка президентът Владимир Путин е назначил специална комисия, която ще разследва причините за забавянията. Снимка от изстрелването на ракета "Рокот" на 27-ми декември. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3125-2020-half-promised-launches-never-happen

Нова година - ново отлагане за руския модул Наука 1 януари 2020 г. 19:00 ч. Многострадалният руски модул "Наука" трябваше да напусне производствения цех на ГКНПЦ "Хруничев" и да бъде отправен към космодрума Байконур през този месец, за да се подготви за полет през есента или зимата на 2020-та година. Но по информация от Туитър акаунта на робота Фьодор (директно контролиран от руската космическа агенция), това няма да стане. В хода на изпитанията е възникнала нова нужда от допълнителни проверки и вместо това целевата дата за отправянето на модула се измества за месец март. Така изстрелването на "Наука" за 2020-ва година отново виси на косъм. Нееднократно източници в руския ракетно-космически отрасъл са споделяли, че след пристигането на модула на Байконур са нужни още около 9 месеца за финални предстартови изпитания. Така че ако "Наука" наистина довтаса да се отправи към космодрума през март, бройте още минимум девет месеца до старта. Това означава изстрелване в края на декември или ... да, през 2021-ва година. Първоначално Русия планираше да изпрати модула в космоса през 2007-ма година. Това е скандално дълго отлагане. Изглежда, че руският сегмент на Международната космическа станция ще си остане още дълго време недостроен. Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3124-2020-nauka-new-delays

Индийското правителство одобри провеждането на нова мисия до Луната 1 януари 2020 г. 15:40 ч. Днес, на 1-ви януари, индийската космическа агенция оповести, че правителството е одобрило реализацията на мисия до Луната "Чандраян 3" и вече е започнала нейната подготовка. Напомням на читателите, че по-рано през есента, скоро след неуспеха на първия спускаем апарат "Викрам", индийските специалисти оповестиха своето желание страната да извърши меко кацане на Луната най-късно през ноември 2020-та. Дали обаче този срок е реалистичен или прекалено амбициозен, предстои да разберем. Индийската космическа агенция също така продължава своята подготовка към осъществяването на първия си пилотиран космически полет. "Ние отбелязваме добър прогрес. Извършена е селекцията на астронавти", съобщава шефът на агенцията К. Сиван. Индийската автоматична лунна станция "Чандраян 3" трябва да извърши кацане на естествения ни спътник. Credit : ISRO/LPRG https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3123-2020-indian-government-approved-chandrayaan-3

Дмитрий Рогозин: пречат ни санкциите и липсата на частни космически компании Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос 1 януари 2020 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин призна кои са най-големите проблеми на космическия отрасъл - санкциите и липсата на частни космически компании. Това стана ясно по време на негово интервю за телевизионния канал Россия 24. "Ще сме щастливи, ако частните компании се появят в Русия. Но това е особеност за нашата държава - у нас няма такъв голям свободен капитал като например в САЩ", категоричен е Рогозин. Все пак в Русия има няколко частни фирми. По думите на Рогозин Роскосмос не им се бърка от бюрократична гледна точка. Голяма спирачка за развитието на руската космонавтика се оказват и западните санкции. "Това е изкуствено ограничение, което ни принуждава да се нагаждаме. Разбира се, заради санкциите у нас не може да стане по-добре. Те ни ограничават много силно. И най-важното ограничение е в областта на микроелектрониката. Това е най-сложният проблем, който изпитваме", смята Рогозин. Междувременно по думите на шефа Русия води преговори с Турция, Индонезия и Унгария. "Тези страни желаят да изпратят свой собствен космонавт, те искат да си сътрудничат с Роскосмос", казва той. Източник: НК 1, 2 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3122-2020-roscosmos-sankcii

Днес си отива едно десетилетие - поне според астрономическото летоброене На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA 31 декември 2019 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Днес си отива едно десетилетие! Медиите и сайтовете бълват класации за "топ 10" събитията на десетилетието - и това е напълно естествено. Но не всички са съгласни. Някои хора твърдят, че е още рано да изпратим 10-те години на 21-ви век. Брои се от 1 до 10, съответно десетилетието е започнало в началото на 2011-та година и ще си отиде с началото на 2021-ва година. Откъде идва объркването? Съгласно информацията на сайта на НАСА, най-широко използваното днес летоброене е измислено от абата Дионисий Малки някъде около 532-рата година. За отправна точка се използва годината на раждането на Иисус Христос. Така годините преди раждането на Христос се обозначават като пр.Хр., а годините след неговото раждане - сл. Хр. Има само един малък проблем - в епохата от шестия век концепцията за "нула" е била още неизвестна на човечеството. Така в календара 1-ва година сл. Хр. е предшествана директно от 1-ва година пр. Хр. Съответно, след 31-ви декември 1-ва година пр. Хр. следва директно 1-ви януари на 1-ва година сл. Хр., сиреч, липсва нулева година. И това създава огромен проблем за нас, хората на съвремието. Ние познаваме нулата и я използваме, за да броим. Ето например - моето дете беше родено на 7-ми февруари 2019-та година. Никой нормален човек не би счел, че на 7-ми февруари синът ми е бил на една година и сега през 2020-та ще отбележим неговата втора годишнина. Напротив - детето ми е все още на нула години и ще стане на една през февруари. Така хората чисто интуитивно броят и десетилетията и столетията. Нормално е новото столетие да е започнало в година нула - 2000-та година, както и да приключи през 2099-та. Първото десетилетие от новото столетие започна през 2000-та и приключи през 2009-та, а второто - през 2010-та и ще приключи през 2019-та. Хората нямат дори бегла представа за историята на класическите календари. Преди няколко дни един мой приятел защитаваше идеята, че десетилетието свършва сега, защото Христос се е родил в година 0. Ами не, приятел - просто много дълго време хората не са познавали нулата. Но далеч по-сериозен проблем от общочовешката интуиция са научните изчисления. На астрономите, които понякога смятат стотици, хиляди, милиони и милиарди години, им е трудно да пренебрегват нулевата година. Затова тяхното летоброене е различно. Всякакви префикси и суфикси се премахват. Първата година сл. Хр. си е първата. Преди това следва нулева година, съответно 1-ва година пр. Хр. се превръща в 0, 2-ра година пр. Хр. се превръща в −1 и така нататък. И действително сайтът calendars.wikia.com ни напомня, че има спор между астрономите и историците, тъй като примерно 585-та година пр.Хр. е всъщност −584-та. Но астрономическото летоброене е единственото, което е подходящо за математически цели. Като заключение, с приемането на съществуването на година 0 ни много по-лесно да приемем началото на вековете и десетилетията така, както е удобно и интуитивно за съвременния човек. А именно - според разбирането ни, че нулата съществува. Така че ако сте решили днес да отпразнувате края на десетилетието, давайте! Днес десетилетието действително приключва - поне според астрономическото летоброене. Не е ваша вината, че древните хора не са познавали нулата. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3121-2019-the-decade-is-over

Лента.Ру за 2019-та: САЩ покоряват Марс, Китай - Луната, а Русия гори съветското си наследство 30 декември 2019 г. 20:20 ч. Руският медиен сайт Лента.Ру публикува обзорна статия за космическите събития през 2019-та година, в която остро разкритикува състоянието на руския космически отрасъл. Анализът акцентира върху успешното кацане на китайската лунна мисия "Чанг'e 4" върху обратната страна на Луната, както и на безупречното спускане на американската мисия "ИнСайт" върху повърхността на Марс. А що се касае до голямото руско междупланетно постижение през 2019-та - изстрелването на космическата обсерватория "Спектр-РГ", благодарение на която за пръв път в историята руски апарат достигна до точка на Лагранж, коментаторите на Лента.Ру не са особено впечатлени. Да, анализът отчита, че "Спектр-РГ" е първата голяма руска космическа мисия след дългогодишно прекъсване - предходната бе изстреляна преди повече от осем години, тази на стария телескоп "Спектр-Р". "Но не можем да не забележим, че повече от половината от ключовите системи на обсерваторията не са руски - конструктивно "Спектр-РГ" представлява многоцелева платформа "Навигатор" с разположени на нея немски космически телескоп eROSITA и руски телескоп ART-XC. На последния са монтирани огледални модули, произведени от НАСА в космическия център Маршал, САЩ. Това е така, защото руските огледала за ART-XC се оказаха неправилно полирани и съответно годни единствено за ресурсни изпитания". Източник: Лента.ру Тази снимка бе заснета от немския прибор eROSITA на руския космически телескоп "Спектр-РГ" и тя изобразява Големия магеланов облак. Credit: F.Haberl, M. Freyberg and C. Maitra, MPE/IKI https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3120-2019-lenta-komentar-godinata

Космическата 2019 година: цялостно обобщение Снимка на лунохода "Юту 2", заснета от китайската спускаема мисия "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP Това е четвъртата статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 космически мисии на десетилетието. Във втората очертахме научните и междупланетните събития, които трябва да станат факт през 2020-та. В третата статия разгледахме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2020-та година. Ред е сега да направим цялостно обобщение на 2019-та година. 30 декември 2019 г. 09:51 ч. Светослав Александров. През 2019-та година бяха проведени общо 102 орбитални изстрелвания. Така за втора поредна година, както и за втори път след 1990-та (годината преди разпадането на СССР), в световен мащаб има над 100 орбитални космически полета. Абсолютен лидер в спътниковите изстрелвания е Китай с общо 34 изстрелвания, но страната отбеляза 2 провала. САЩ е на второ място с 27 изстрелвания, но американците нямаха нито един провал тази година. Изненадващо руснаците, които са на трето място с 25 изстрелвания, също нямаха нито един провал (за последен път Русия отбеляза безаварийна година през 2003-та). Европа и Индия имаха по шест орбитални полета, като всичките индийски бяха успешни, а един на европейците (на лекотоварната ракета "Вега") бе провален. Японците имаха само два старта през 2019-та - и двата успешни. 2019-та е трагична за космонавтиката на Иран, защото от две проведени ракетни изстрелвания, и двете завършиха с провал и освен това при наземната подготовка на трета ракета настъпи експлозия. През 2019-та година Русия и САЩ бяха единствените държави, извели хора в космоса. Общо 12 души достигнаха космическото пространство - 9 на три руски и 3 на един американски кораб. Трите руски космически мисии бяха орбитални и благодарение на тях на МКС пристигнаха следните астронавти и космонавти: Алексей Овчинин, Ник Хейг, Кристина Кук, Александър Скворцов, Лука Пармитано, Ендрю Морган, Олег Скрипочка, Джесика Меър и Хазааа ал-Мансури. Единственият пилотиран космически полет на САЩ през 2019-та беше осъществен посредством частния кораб на Върджин Галактик "Юнити", като мисията бе суборбитална и на борда на кораба летяха астронавтите Дейв Маккей, Майк Масучи и Бет Моузес. Моузес се превърна в първата жена-астронавт, летяла в космоса на частен космически кораб. Три роботизирани мисии достигнаха Луната - китайската "Чанг'e 4", частната израелска "Берешийт" и индийската "Чандраян 2". В началото на 2019-та "Чанг'e 4" извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на естествения ни спътник. През пролетта "Берешийт" се превърна в първата частна мисия, достигнала орбитата на Луната - забележителен успех за частното предприемачество. За съжаление проблем с жироскопа провали кацането. Индийската мисия "Чандраян 2" влезе успешно в орбита около Луната през август. Очаква се роботизираната станция да работи там поне няколко години. Но прикаченият към нея спускаем апарат "Викрам" не успя да кацне. Три кацания на астероид бяха отбелязани - всичките от японската мисия "Хаябуса 2" и всичките върху астероида Рюгу. По време на две от тях бяха събрани скални и почвени проби, които по-късно ще бъдат доставени на Земята и анализирани в лаборатории. По време на третото кацане бе освободен астероидоходът "Минерва 2", който се бе повредил предварително и можеше само да излъчва радиосигнал, без да изпраща данни от инструментите му. Но японските специалисти успяха да изпълнят нова мисия чрез "Минерва 2" - да измерят гравитационното поле на Рюгу. Американската мисия "Паркър" за изучаване на Слънцето направи три сближения с него, а на 26-ти декември облетя Венера с цел корекция на орбитата. Всичко на борда продължава да работи нормално. Безспорният триумф в междупланетната космонавтика за годината бе на САЩ и беше постигнат още в първия ден на 2019-та. Точно така, на 1-ви януари американската междупланетна сонда "Ню Хърайзънс" посети Арокот (известен доскоро като Ултима Туле). Това бе първото посещение на небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Плутон, от човешки апарат. Относно програмата на Международната космическа станция - бяха извършени цели 11 излизания в открития космос. Една от тези "космически разходки" бе руска, а 10 - американски. За пръв път след пенсионирането на космическите совалки имахме толкова много излизания в открития космос, защото се наложи екипът да подмени остарели батерии на МКС, както и да ремонтира търсача на тъмна материя "Алфа Магнитен Спектрометър". Този спектрометър никога не е бил предвиждан да бъде сервизиран в космоса, така че НАСА се подготвяше за "космическите разходки" в продължение на няколко години. Агенцията смята, че степента на сложност на поправката съперничи на сложността на някогашните ремонти на космическия телескоп "Хъбъл". Освен първия полет на жена на борда на частен американски космически кораб през 2019-та, бяха отбелязани още две постижения, касаещи жени. На 18-ти октомври в открития космос излязоха едновременно две астронавтки - Кристина Кук и Джесика Меър - това бе първата изцяло женска "космическа разходка". А в събота, на 28-ми декември, Кристина Кук постави рекорд за най-продължителната космическа мисия за жена-астронавт. Така Кук счупи рекорда на американката Пеги Уитсън от 288 дни. През 2019-та година следните държави имаха за пръв път изкуствен спътник: Етиопия, Непал, Шри Ланка, Руанда, Судан, Обединените арабски емирства. Бяха проведени първите полети на няколко нови ракети - на два нови варианта на индийската PSLV, на три частни китайски ракети за извеждане на микроспътници, както и на американската "Атлас 5 Н22". Полетът на последната ракета бе много важен и можем само да се радваме, че бе успешен. Това е пилотираната ракета "Атлас 5" без обтекател, с два твърдогоривни ракетни двигателя и степен "Центавър" с два американски ракетни двигателя "RL10". По време на нейната първа мисия през декември успешно бе изведен в космоса кораба на Боинг "Старлайнър", който, както знаем, заради проблем с часовника не се скачи с МКС, но въпреки това демонстрира способностите са маневриране в космически условия, след което се завърна на Земята. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3119-2019-obobshtenie

Космическата 2020: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? На снимката: космическият кораб на Боинг "Старлайнър" след успешното му завръщане на Земята на 22-ри декември. Photo credit : NASA/Bill Ingalls Това е третата статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 космически мисии на десетилетието. Във втората очертахме научните и междупланетните събития, които трябва да станат факт през 2020-та. В днешната статия ще разгледаме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2020-та година. 29 декември 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. През 2019-та година, цели осем години след пенсионирането на космическите совалки, нови американски космически кораби за орбитални пилотирани мисии най-сетне започнаха да летят - макар и все още само в безпилотен режим. Станахме свидетели на общо три излитания - едно на кораба "Крю Драгън" на СпейсЕкс и две на кораба "Старлайнър" на Боинг. Полетите бяха далеч от перфектни и двете компании се сблъскаха с неочаквани трудности, но това е напълно очаквано за тестови мисии. Колкото и да са ти добри компютърните модели и изчисленията, те се базират на предположения и е напълно възможно нещо да не си предвидил и корабите да имат скрити слабости. Тези слабости излизат наяве едва когато започнат реалните полети. Историята показва, че понякога се случва първите тестови полети да минат гладко и успешно, след което изненадващо изскача проблем. Добрата новина е, че при нито едно от трите излитания на "Крю Драгън" и "Старлайнър" не бе изгубен космически кораб, нямаше катастрофа или експлозия докато самата мисия е в ход. Лошата е, че дефектите, които се проявиха, доведоха до допълнителни отлагания. 2019-та не бе годината, в която американски астронавти се върнаха на Международната космическа станция с американски кораби. Нека да направя обзор и да видим дали 2020-та ще е тази. Не на последно място, в тази статия ще разгледам постиженията на двете суборбитални компании Върджин Галактик и Блу Ориджин. СпейсЕкс Снимка от завръщането на "Крю Драгън" на Земята на 8-ми март. Photo credit : NASA TV През 2019-та година СпейсЕкс преживя един триумфален и един кошмарен месец. Триумфалният бе март, а кошмарният - април. Така компанията наяве демонстрира това, за което писах във въведението на статията, че понякога дори и първичните тестове да минат гладко, по-късно винаги може да изскочи проблем. Първият космически кораб "Крю Драгън" бе изстрелян в безпилотен режим посредством ракета "Фолкън 9" на 2-ри март. Ден по-късно корабът се скачи с Международната космическа станция. Това бе първото скачване на нов кораб за пилотирани цели с МКС и първото скачване на американски космически кораб след пенсионирането на космическите совалки изобщо (товарните кораби на САЩ "Сигнус" и "Драгън", както и японският "Кунотори", нямат системи за скачване - те биват прихващани от роботизираната ръка и пасивно свързвани със станцията). След скачването шлюзовете между "Крю Драгън" и МКС бяха отворени, а канадският астронавт Давид Сен-Жак и руският му колега Олег Кононенко се прехвърлиха на борда на новия космически кораб - така той стана за пръв път пилотиран, макар и временно. Завръщането на "Крю Драгън" на 8-ми март бе проведено в безпилотен режим - четирите парашута сработиха според очакванията и капсулата се приводни меко в Атлантическия океан. По всичко изглеждаше, че зависимостта на НАСА от руските космически кораби е вече в историята. Тогава през април дойдоха неприятните изненади. СпейсЕкс искаше вече върналата се от МКС капсула да бъде рециклирана и използвана за следващия безпилотен тест, включващ изпробване на аварийните системи при ракетно излитане. Но при наземната подготовка капсулата експлодира. Същият този месец бе отчетен и провал на парашутната системи при едно от атмосферните изпитания... Тези две аномалии закономерно доведоха до дълги месеци на разследвания и нови отлагания. СпейсЕкс не бе в състояние да изстреля човек в космоса до края на 2019-та. Но добрата новина е, че в хода на годината причините за аномалиите бяха констатирани и успешно елиминирани. Относно експлозията на капсулата, СпейсЕкс установи, че е настъпило увреждане на възвратен клапан вследствие на преминаването на азотен тетраоксид с много висока скорост. Увреждането довело до искра и възпламеняване на горивото. След успешен редизайн, на 14 ноември бе проведено цялостно огнево изпитание на двигателните системи на "Крю Драгън" и с това бе доказано, че специалистите на СпейсЕкс са разбрали и преодолели причините за априлската експлозия. Що се касае до парашутната система, тя също бе подложена на редизайн и до края на декември СпейсЕкс успя да проведе десет поредни комплексни теста, каквото бе изискването на НАСА, за да бъде одобрена за пилотирани експедиции. Какво следва за компанията през 2020-та? Въпреки положителното развитие през последните няколко месеца, СпейсЕкс все още трябва да проведе успешно един безпилотен полет, преди НАСА да се довери на фирмата за превоз на хора до МКС. Това е същият полет, който компанията подготвяше през април преди експлозията и при който ще се изпитат аварийните системи. След редизайна на "Крю Драгън", първоначално компанията и НАСА предвиждаха полетът да е факт през декември, после бе констатирано отлагане за 4-ти януари, а сега изстрелването е насрочено за 11-ти януари. Съдейки по миналото и хода на развитие на проекта "Крю Драгън", аз бих останал истински изненадан, ако мисията бъде проведена през януари. В началото на ноември един от говорителите на СпейсЕкс се изпусна по време на интервю, че компанията работи по вътрешен график за изстрелване през февруари. По-късно от СпейсЕкс опровергаха информацията, но с оглед на натрупващите се отлагания месец февруари ми изглежда все по-реалистична цел. Силно се надявам този полет да бъде успешен, аварийните системи да сработят и "Крю Драгън" да се завърне безпроблемно на Земята. Провал на теста ще означава още месеци отлагания и повторно провеждане. Хич не ми се чака още цяла година, нито ми се ще в края на 2020-та да пиша, че пилотираните мисии ще са факт през 2021-ва... Ако тестът е успешен, СпейсЕкс най-сетне ще може да пристъпи към подготовката на "Крю Драгън" за пилотирано изстрелване. Очакванията са, че мисията ще се случи през пролетта и тогава до МКС ще се отправят американските астронавти Дъг Хърли и Робърт Бенкън. Аз бих казал, че лятото е доста по-реалистична цел, но да видим - може да останем приятно изненадани от СпейсЕкс и НАСА. За всеки случай всичко зависи от предвиденото през януари тестово изпитание на спасителните системи на "Крю Драгън", тъй че нека да не се каним... Боинг На снимката: космическият кораб на Боинг "Старлайнър" след успешното му завръщане на Земята на 22-ри декември. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 2019-та беше трудна година за Боинг - мисля, че малцина биха опровергали това становище. И все пак космическото звено на фирмата се представи доста по-добре от самолетното. През първата половина на годината компанията все още ближеше рани след аварията от лятото на 2018-та, когато настъпи отказ на горивните системи на "Старлайнър" по време на комплексно статично огнево изпитание. Макар че мнозина смятат СпейсЕкс за млада и напредничава космическа компания, а Боинг за стара и бюрократична, в случая обективно би било да се каже, че комплексните горивни тестове спънаха и двете фирми по сходен начин. През месец май комплексното статично огнево изпитание бе повторено успешно. След цяло лято на подготовка, през ноември "Старлайнър" най-накрая полетя на изпитателна мисия с цел проверка на аварийните му системи. Те сработиха блестящо и корабът се върна на Земята - единствената констатирана аномалия бе, че един от трите парашута не се разтвори. Но това не бе определящо за успеха на мисията - "Старлайнър" може да каца само с един успешно разгърнат парашут, а в случая имаше два. На 20-ти декември "Старлайнър" излетя на своята втора тестова мисия, която се оказа и първата му космическа. Ракетата "Атлас" сработи успешно и изведе кораба в космоса, но поради неправилно настроен часовник "Старлайнър" не изпълни маневрата за вмъкването му в правилната траектория на път към МКС. Своевременна намеса на специалистите спаси кораба и той бе въведен в околоземна орбита, но скачването не се осъществи. За щастие на 22-ри декември "Старлайнър" бе насочен към тестовата писта в Уайт Сендс, където извърши безупречно кацане на Земята. Двата тестови полета през ноември и декември доказаха, че дизайнът на "Старлайнър" е добър, животоподдържащите и спасителните му системи работят и той може да превозва хора в космоса безопасно. Но те също доказаха и нещо друго - има вътрешни проблеми в компанията, касаещи качеството на труда. В хода на подготовката за космически полет могат да бъдат допуснати всякакви гафове. Но че някой техник забравил за завърже правилно парашута при подготовката на "Старлайнър" за мисията му през ноември, а друг не настроил правилно часовника за мисията му през декември? Това никак не говори добре... Принципно се старая да не правя аналогии между проблемите на "Старлайнър" и тези на самолетите "737 Макс". Самият администратор на НАСА Джим Брайденстайн е на мнение, че подобна аналогия би била неправилна - космическото звено е отделено от самолетното, освен това при разработката на "Старлайнър" инженерите на Боинг не са били оставени да работят сами - рамо до рамо с тях са се трудили и инженери на НАСА. Затова лично аз не бих направил подобно сравнение. Но и не бих твърдял, че всичко в космическото звено е изрядно... Затова остава да видим как през 2020-та година Боинг ще отговори на предизвикателството да направи "Старлайнър" по-добър космически кораб. Има един основен въпрос, който засега стои без отговор. Ще изиска ли НАСА нов безпилотен тестов полет на "Старлайнър", включващ скачване с МКС (едничката цел, която не бе изпълнена при декемврийската мисия)? Засега изглежда, че ръководството на НАСА и това на Боинг не възнамеряват да проведат подобен полет. Това би добавило нови месеци на отлагания, а всички вече недоволстват и искат американците да изпращат астронавти в космоса със собствени кораби. Омръзнали са на всички ни молбите на НАСА към Русия да превозва западните астронавти, а и феновете на руснаците злорадстват. На фона на факта, че бе доказано, че "Старлайнър" може да излита и каца успешно, вероятно декемврийският полет ще е последният безпилотен тест за "Старлайнър", а следващата експедиция ще е пилотирана. Тази пилотирана мисия, обозначавана като "Boeing-CFT", се очертава да бъде реализирана през пролетта, най-късно през лятото на 2020-та. В космоса ще се отправят трима астронавти: Кристофър Фъргюсън (бивш астронавт на НАСА, вече работещ към Боинг), Майк Финк и Никол Ман (от отряда на НАСА). Първоначално се планираше експедицията да е краткосрочна, но вече е решено, че "Старлайнър" ще престои в орбита пет месеца. Отново решението бе мотивирано поради отлаганията и желанието на НАСА да разполага с пилотирани космически кораби възможно най-скоро. Няма спор - 2020-та ще е много интересна година за Боинг. Върджин Галактик През месец февруари Бет Моузес се превърна в първата жена-астронавт, достигнала космоса на борда на частен космически кораб. Photo credit : Virgin Galactic Върджин Галактик бе единствената частна компания, която проведе пилотиран космически полет през 2019-та година. Това се случи през февруари, когато в космоса по суборбитална траектория бяха изведени астронавтите Дейв Маккей, Майк Масучи и Бет Моузес. Моузес се превърна в първата жена-астронавт, достигнала космическото пространство на борда на частен космически кораб. Така благодарение на Върджин Галактик САЩ отново има пилотирана космонавтика и американски астронавти отново летят в космоса с американски кораби, дори и тези кораби да са само суборбитални. И те имат своето място в развитието на човечеството - суборбиталните полети са по-евтини и поради това всички се надяваме чрез тях космическият туризъм да стане реалност. За съжаление февруарският полет остана последен за Върджин Галактик през 2019-та година. Корабът "Юнити", извел Моузес, Маккей и Масучи в космоса, бе върнат в хангара за окончателното му оборудване с туристическа кабина. Междувременно компанията започна дългоочакваното преместване на техниката и персонала си от тестовия космодрум в Мохаве, Калифорния, към комерсиалния космодрум Спейспорт Америка в Ню Мексико. Уж процесът трябваше да приключи до есента, но ... И така, след февруари компанията влезе в оня период, който за мен като неин привърженик е най-омразен - периода на бомбастични медийни заглавия, обещания, презентации - абе въобще Върджин Галактик ни показва всичко друго, освен реални космически мисии. Няма какво да ви лъжа - писнало ми е... По-съществените новини в последно време включват превръщането на Върджин Галактик в публична компания, договора с италианските ВВС за реализацията на италиано-американски пилотиран космически полет, както и показването на новите космически костюми за туристически полети (не смея да кажа, че това са скафандри). Очакванията за 2020-та година са строго конкретни - време е корабът "Юнити" най-накрая да бъде дотътрен до космодрума Спейспорт Америка, да почне да лети отново, тестовата летателна програма да бъде завършена и най-сетне да бъде даден ход на началните туристически експедиции. Дали ще стане, не се наемам да прогнозирам - лично аз се надявам "Юнити" да направи поне един-два тестови космически полета. Не обичам, когато космическите кораби прашасват в хангарите и не се използват целево... Блу Ориджин Снимка от изстрелването на "Ню Шепърд" на 11-ти декември. Photo credit : Blue Origin Чудя се дали да не копи/пейстна това, което бях писал за Блу Ориджин в статията "Космическата 2019: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме?". Но няма да го направя. Само едно изречение ще копирам, ако ми позволите. "Частната компания Блу Ориджин на създателя на Амазон Джеф Безос отбеляза поредната си разочароваща година". Окей, направих го. Но не мога да отрека, че има градация в положителна посока. През 2017-та година корабът "Ню Шепърд" летя веднъж, през 2018-та - два пъти, а през 2019-та година - три пъти. Дай Боже през 2020-та година да станем свидетели поне на четири космически полета! Но дори и в това се съмнявам - потайната космическа компания на Джеф Безос е често пъти сравнявана с костенурка, тъй като нейните стъпки са прекалено бавни. Нямам големи очаквания от Блу Ориджин през 2020-та. Принципно трябва да станем свидетели на още един-два безпилотни полета, преди компанията да качи човек в космоса, като това се очертава да се случи през новата година. Но тези обещания ги слушаме в края на всяка отминаваща година, тъй че ще повярвам, когато ги видя изпълнени. Трите полета на кораба "Ню Шепърд" бяха проведени на 23-ти януари, 2-ри май и 11-ти декември. И трите пъти корабът превози в космоса полезен товар и научни експерименти. И трите пъти капсулата и ракетата-носител се завърнаха успешно. Досега компанията не е отбелязвала провал, тъй че, кой знае - може би след още един-два полета, до края на 2020-та година, човек наистина току-виж полети в космоса на борда на "Ню Шепърд"? Едно е сигурно - единствено времето ще покаже. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3118-2020-human-spaceflight-what-to-expect

Уошингтън поуст: липсата на космически туризъм е едно от разочарованията на десетилетието 27 декември 2019 г. 18:30 ч. Отминава не просто поредната година, а второто десетилетие на 21-ви век. През това десетилетие станахме свидетели на голям технологичен бум под формата на модерни мобилни телефони, таблети и други джаджи. Но много предсказания, които бяха обещани, че ще се случат, не се сбъднаха. Уошингтън поуст е предоставил на читателите си интересна класация (линк-тук) за най-големите технологични разочарования на изминаващото десетилетие. Класацията включва дезинформацията и разпространението на фалшиви новини в интернет (особено по време на избори), пълният монопол на Фейсбук и липсата на алтернативна социална мрежа, неуспехът на много групово финансирани проекти в Kickstarter, неуспехът на електронните цигари да се наложат като безопасна алтернатива. Авиацията и космонавтиката също са дали своите разочарования. В областта на авиацията е несбъднатото пророчество, че доставката на храна и товари за нуждите на клиенти ще става посредством дронове. Обещано още през 2013-та година от предприемача Джеф Безос, основателят на Амазон, засега имаме само изпитания - но не и масова практика. Неслучилият се космически туризъм е големият пропуск в космонавтиката. Ричард Брансън обеща, че Върджин Галактик ще превозва туристи в космоса до началото на 2020-та - но последната му пилотирана космическа мисия бе през февруари и оттогава насам - нищо... Безос също каза, че човек ще полети в космоса през 2018-та година, а Илон Мъск предвиди полет на турист до Луната в края на 2018-та. Нищо подобно не се е случило. И все пак Уошингтън поуст признава - ако има нещо от цялата класация, за което не бива да съжаляваме, че не се е случило, то е именно космическият туризъм. Нека туристическите кораби да станат готови, когато са готови, без да се бърза. Извеждането на хора в космоса не е тривиална работа. На снимката: космическият кораб "Юнити" по време на втория му пилотиран полет в космоса през февруари. Оттогава досега, вече 10 месеца по-късно, "Юнити" не е летял отново и все още не превозва туристи. Photo credit : Virgin Galactic https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3117-2019-space-tourism-disappointment-decade

УСПЕХ: Тежкотоварната китайска ракета Лонг Марч 5 се върна в експлоатация след безпрепятствено изстрелване! Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : China Space Program 27 декември 2019 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Най-сетне! След прекъсване от две години и половина, тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" се върна в експлоатация и така китайската програма влезе отново в правилните си коловози, които ще я отведат към усвояването на околоземната орбита, Луната и Марс. Ракетата "Лонг Марч 5" е критично важна за космическата програма на Китай - със своята товароподемност от 25 тона до околоземна орбита тя е третата най-мощна ракета в света, нареждайки се директно след американските ракети "Фолкън Хеви" и "Делта 4 Хеви" с товароподемности до околоземна орбита съответно от 63 тона и 29 тона. Първото изстрелване на "Лонг Марч 5" бе проведено на 3-ти ноември 2016-та. Множество проблеми съпътстваха обратното броене, а след излитането спътникът бе въведен в неправилна орбита. Впоследствие сателитът запали своите собствени двигатели и коригира орбиталните си параметри, след което стартът бе оповестен за успешен. Истинската трагедия за китайската космонавтика настъпи на 2-ри юли 2017-та, когато по време на второто изстрелване един от двигателите "YF-77" на първата степен се самоизключи заради отказ на турбопомпа. Ракетата и спътникът бяха изцяло загубени. Китайските специалисти се захванаха да коригират дизайна на "YF-77", като през 2018-та година бе проведено тестово успешно запалване. Впоследствие бяха установени други дефекти, които отложиха третото изстрелване първо за януари, после за юли и след това за края на 2019-та година. Но усилията на китайските специалисти доведоха до успех и днес стана ясно, че те са успели да стабилизират дизайна на "Лонг Марч 5". Днешното изстрелване бе факт в 14:45 ч. българско време и спътникът "Шичжиян 20" е в правилната си орбита. Какво означава това за китайската космическа програма? На първо място, Китай най-сетне ще може да реализира мисията си до Луната "Чанг' е 5" - това е първата възвръщаема експедиция до естествения ни спътник, откакто през 70-те години на миналия век американските астронавти от "Аполо" и съветските автоматични станции "Луна" взеха проби от лунния грунт и ги доставиха на Земята за по-нататъшно изследване в лаборатории. "Чанг'e 5" трябваше да лети още в края на 2017-та година, но след аварията на "Лонг Марч 5" това нямаше как да стане. Сега обаче подготовката за полет може отново да започне. Второ, което е и най-критично за китайската космонавтика, страната ще може да изстреля роботизираната си мисия до Марс, която се състои от спускаем апарат и марсоход. Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета - първият път бе през 2011-та година, когато китайски орбитален апарат бе прикачен към руската мисия "Фобос-Грунт". Но след провала на руснаците Китай създаде своя самостоятелна марсианска изследователска програма. Ако днешният старт на "Лонг Марч 5" не бе успешен, това щеше да означава продължително отлагане за новата роботизирана мисия и тя щеше да пропусне стартовия си прозорец през лятото на 2020-та. Трето, най-сетне могат да започнат полетните изпитания на новия пилотиран космически кораб, който се очаква някой ден да полети до Луната. Прототип на кораба може да бъде изстрелян още през първата половина на 2020-та. Четвърто, ще започне строежът на първата модулна орбитална станция на Китай. Основният модул "Тианхе" трябваше да бъде изстрелян през 2018-та и със забавянията на "Лонг Марч 5" това не се случи - но вече и този проект може да потръгне. Днес, след като "Лонг Марч 5" отново полетя успешно, мнозина си отдъхнаха и се успокоиха - по понятни причини! Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3116-2019-27-dec-long-march-5-returns-to-flight

УСПЕХ: Русия изстреля последната ракета с украински компютър Рокот! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 27 декември 2019 г. 09:45 ч. Светослав Александров. В края на 2019-та за пръв път Русия ще посрещне Нова година в добро настроение - 2019-та е първата календарна година след 2003-та, в която страната няма провал на орбитална космическа ракета. Тук е важно да се подчертае - тази класация отчита единствено орбиталните изстрелвания и включва само стартовете на ракетите, без да се взема предвид работоспособността на космическите апарати след отделянето от горните степени на носителите. Не отчитаме и военните тестове, при които също може да има аварии - напр. "Буревестник". Изстрелването на ракетата "Рокот" тази нощ бе проведено в 01:11 ч. българско време. Роскосмос потвърждава, че ракетата и ускорителният блок "Бриз-КМ" са сработили нормално и че спътниците "Гонец-М" са се отделили благополучно от горната степен. Макар и успешно, изстрелването носи горчив привкус - това е последният полет на ракета "Рокот" поне в обозримо бъдеще. "Рокот" е оборудвана с украински компютър. След анексацията на Крим от Русия стана все по-трудно руските специалисти да си сътрудничат с украинските. Космическият експерт и собственик на сайта Russianspaceweb.com Анатолий Зак съобщава, че благодарение на европейците, които имаха нужда от "Рокот" за собствени спътници (напр. "Сентинел") бяха получени ограничени бройки компютри и резервни части, но руснаците нямаха как да разчитат на същото за чисто руските мисии. Роскосмос съобщава, че понастоящем предприятието ГКНПЦ "Хруничев" създава модернизирана версия на "Рокот", при която чуждестранните компоненти трябва да бъдат заменени с чисто руски. Дали това ще се случи, предстои да видим. Новите разработки на руснаците вечно са съпъствани от големи трудности и отлагания. Не е нужно да напомням, че след два тестови полета на новите ракети "Ангара" през 2014-та все още не сме станали свидетели на третия полет. "Ангара" има тежкотоварен вариант "Ангара А-5", който трябва да замени "Протон", както и лекотоварен "Ангара А-1.2", способен да поема полети от типа на тези на "Рокот". И докато Русия днес се радва на безаварийна космическа 2019-та година, предстои да видим дали следващите години също няма да са безаварийни по много проста причина - липсата на нови ракети, които да летят... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3115-2019-last-rokot-successfully-launches

УСПЕХ: СпейсЕкс изпълни 10 поредни безпроблемни полетни теста на парашутите на Крю Драгън! Снимка от комплексно парашутно изпитание на "Крю Драгън". Photo credit : SpaceX 23 декември 2019 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Частната компания СпейсЕкс оповести, че вчера бе проведен успешно 10-тият пореден комплексен полетен тест на парашутната система на "Крю Драгън"! С това компанията изпълни заръката на НАСА за десет поредни благополучни летателни теста на версията "Mark 3" на парашутите - изискуемият минимум, за да могат те да бъдат одобрени за пилотирани космически мисии. Една от най-големите спънки при разработката на новите пилотирани космически кораби на СпейсЕкс и на Боинг беше създаването на надеждни парашутни системи за тях. Парадоксално, но факт - дори и в човешката цивилизация парашутите да съществуват от столетия, а космическите кораби - едва от десетилетия, много по-лесно е да направиш нов кораб, отколкото парашути за него. Самият Илон Мъск, основателят на компанията СпейсЕкс, споменава, че в рамките на лунната програма "Аполо" през 60-те години разработката на парашутите на корабите се оказала толкова трудна задача, че се е превърнала в сериозен морален проблем за работниците. Наистина, само месец след първия успешен полет на "Крю Драгън" до МКС през тази пролет, парашутната система се провали при едно от атмосферните им изпитания. Но Мъск не се предаде и всички усилия бяха впрегнати за преодоляването на проблема. Както напомня журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, Мъск бе обещал, че до края на 2019-та година ще има десет поредни успешни комплексни полетни теста на парашутната система. Обещанието е изпълнено! Парашутите са готови за превоз на хора! Все по-вероятно изглежда, че първата пилотирана мисия на борда на "Крю Драгън" ще е факт през пролетта на 2020-та - стига, разбира се, и изпитанието на аварийната система да мине успешно през януари. Източник: СпейсЕкс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3114-2019-23-dec-parachute-testing

Отложиха полета на новата руска ракета Ангара за 2020-та 23 декември 2019 г. 19:30 ч. Днес ТАСС съобщи, че следващият полет на новата руска ракета "Ангара" няма да се състои през този месец декември, както бе оповестено по-рано, а през 2020-та година. Точна дата на изстрелването не е обявена - казва се само, че "Ангара" ще бъде предадена от предприятието "Хруничев" през първата четвърт на 2020-та. Което означава, че до старта ни делят още поне няколко месеца... Това е поредното отлагане на третия полет на ракета от серията "Ангара". Напомням на читателите, че "Ангара-1.2ПП" (лекотоварна) и "Ангара-А5" летяха на демонстрационни мисии за последен път през 2014-та година. "Ангара-А5" е тази ракета, която трябва да извежда в космоса и следващия пилотиран кораб на Русия "Орел" (известен доскоро като "Федерация"). От 2014-та насам - гробна тишина... никой не знае какво точно се случва с "Ангара". Според някои непотвърдени и неофициални слухове третият произведен модел е бил толкова дефектен, че се оказал негоден да лети... Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3113-2019-angara-launch-delayed

Българският принос за изучаване на астероида Бену се увеличава - Лъчезар Костов е вторият сънародник, успешно картографирал кандидат-място за спускане! На снимката: регионът на астероида Бену, където американската мисия "Озирис-Рекс" ще се спусне, за да вземе проби. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 23 декември 2019 г. 15:45 ч. Светослав Александров. Броени дни след като оповестих, че съм картографирал основното място за спускане на американската мисия "Озирис-Рекс" върху повърхността на астероида Бену, оказа се, че има още поне един българин, който е работил по едно от четирите кандидат-места. Това е космическият ентусиаст Лъчезар Костов. Лъчезар Костов споделя за себе си, че по професия е строителен инженер, който обича космоса от малък. Разказва, че помни ясно края на космическата надпревара, когато полетите към космоса рязко секнали. Помислил си, че тогава човечеството е загубило своя път. Днес Лъчезар е оптимист - по неговите думи всичко върви по-бързо от всякога. Изключително много се е развълнувал, когато СпейсЕкс приземили първата си ракета и осъзнал, че бъдещето най-сетне е дошло и е започнала нова ера в космонавтиката. Лъчезар е картографирал около 20 снимки на астероида Бену, сред които са изображения на кандидат-мястото за кацане Сендпайпър. Въпреки че "Озирис-Рекс" вероятно няма да се спусне там (основното място е Найтингейл, а резервното - Оспрей), това е един от четирите региона, които бяха обсъждани от екипа на мисията. Напомням на читателите, че аз (т.е. Светослав Александров, основателят на КОСМОС БГ) съм картографирал 258 фотографии, сред които присъстват такива на основното място за кацане Найтингейл. За повече информация относно картографирането на Бену: PSI Прочетете предишната статия: Светослав Александров е картографирал региона на астероида Бену, където мисията на НАСА Озирис-Рекс ще се спусне догодина, за да събере проби! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3112-2019-23-dec-bulgaria-bennu

Първите космически полети на новосъздадените пилотирани кораби са тестови - и следва да се тълкуват като такива На снимката: космическият кораб "Старлайнър" след успешното си завръщане на Земята вчера. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 23 декември 2019 г. 10:22 ч. Светослав Александров. Българинът разбира от всичко - най-вече от футбол, жени и политика. И от космически кораби разбира! Затова не е чудно, че мнозина се вживяха в ролята на анализатори и се изказаха от позицията си на висши разбирачи относно новите пилотирани кораби на САЩ. Разбира се, голяма част от тези разбирачи са западнофоби и са политически мотивирани да очернят всичко що иде от западния свят. През 2019-та година станахме свидетели на три изстрелвания на новосъздадените пилотирани кораби в тестов (безпилотен) режим. Едно беше на СпейсЕкс и две бяха на Боинг. И докато мнозина се изказват категорично за способността на САЩ да създава космически кораби, те забравят, че тези първи три полета бяха тестови. С акцент върху думичката тестови. Да постигнеш 100%-ов успех на първото или второто изстрелване на нов космически кораб е истинско чудо - защото до този момент той никога не е бил в космоса и колкото и добри да са компютърните модели, все още не разполагаш с реални данни. В този ред на мисли - единият полет на "Крю Драгън" и двата на "Старлайнър" завършиха доста прилично и бяха отчетени много постижения. В тази статия ще сравним тестовите полети на "Крю Драгън" и "Старлайнър" с предишните тестови полети на новосъздадени космически кораби. Да вземем например проекта "Мъркюри", в рамките на който НАСА създава първите си пилотирани космически кораби. Първият тестов полет на 21-ви август 1959-та година завършва с пълен провал, а при следващите три - на 9-ти септември, 4-ти октомври и 4-ти ноември е отчетен само частичен успех. Пълен успех е постигнат чак на петия полет, на 4-ти декември - това е мисията "Литъл Джоу 2", когато до ръба на космоса е изпратена маймуната Сам. Аналогична е историята на пилотираната програма на СССР "Восток". Изстрелването на "Корабл-Спутник 1" на 15-ти май 1960 е частичен успех, на 28-ми юли имаме пълен провал на мисия, която не получава официално име - тогава загиват кучетата Барс и Лисичка. И накрая на 19-ти август имаме успешна мисия, която е кръстена "Корабл-Спутник 2" с Белка и Стрелка - този път кучетата се завръщат на Земята. Четвъртият полет е отново частичен провал - "Корабл-Спутник 3", на 1-ви декември 1960-та, тогава умират кучетата Пчолка и Мушка. На 22-ри декември имаме пълен провал и чак през 1961-ва година, съответно на 9-ти и 25-ти март, са отбелязани два поредни успеха. Те проправят път към полета на Гагарин. Ранната разработка на корабите "Аполо" и "Союз" е трагична, защото тя е свързана с първите смъртни случаи на екипаж. На 26-ти февруари 1966-та година е изстреляна мисията "AS-201" с първия функционален кораб "Аполо" с команден и сервизен модул. Мисията е частичен успех - двигателят на сервизния модул работи само за 80 секунди поради замърсяване на горивната камера с хелий. Настъпва авария и на електрическата система, която води до загуба на контрол при навлизане в атмосферата. Следват два безпилотни успеха по-късно през 66-та, но накрая знаем какво се случва на 21-ви февруари 67-ма, по време на подготовката на мисията "AS-204" (прекръстена официално на "Аполо 1" след трагедията). Върджил "Гъс" Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват мъчително след пожар в капсулата. Всички знаем и за трагичната история на кораба "Союз 1" със смъртта на космонавта Владимир Комаров поради отказ на парашутната система на 24-ти април 1967-ма. Комаров е изстрелян с космически кораб, който не е завършил успешно безпилотната си тестова програма. Към момента на подготовката на неговия кораб инженерите се борят с над 200 проблема, но те са игнорирани от политическия елит - СССР не са изстрелвали космонавт в орбита от 65-та година, когато е полетът на "Восход 2" с Беляев и Леонов. Говори се, че Комаров е бил наясно с проблемите на неговия кораб, но не е желаел да откаже назначението на мисията, дори и с риск да не се върне на Земята - тъй като неговият дубльор е бил Гагарин. Но фактите са факти - "Союз 1" излита без предходните тестови полети да са завършили с успех - при "Космос 133" през ноември 66-та отказва системата за контрол на височината, при "Космос 140" през февруари 67-ма корабът навлиза в атмосферата под толкова стръмен ъгъл, че горещата плазма прогаря дупка в топлинния щит. Фактически космическият кораб "Союз" е стабилизиран чак след дългогодишна експлоатация и още една трагедия ("Союз 11", 1971-ва година). Но и при предишни полети на кораба "Союз", дори и с успешни завръщания, са били отчитани множество аномалии - например при мисията "Союз 5", когато се завръща на Земята, имаме неразделяне на сервизния модул, оплитане на парашутните върви и провал на ретроракетите. Космонавтът Волинов оцелява на косъм с няколко счупени зъба. И по-нататък има проблеми, да не забравяме, че и българският космонавт Георги Иванов се спасява по чудо след провал на бордовия двигател. Днес, когато се смеем на космическите кораби "Союз" заради неочакваните пробойни в корпуса, или когато се смущаваме поради проваленото изстрелване през октомври 2018-та, то не е защото "Союз"-ите са лоши кораби. Напротив - това са добри кораби! И след дългогодишна експлоатация от тях се ОЧАКВА да работят нормално и без засечки! И когато това не се случва, говорим за криза в космонавтиката и за спад в качеството на работа. Изстрелването на совалката "Колумбия" на 12-ти април 1981-ва година е паметен момент за космонавтиката - за пръв път космически кораб излита с хора на борда (астронавтите Джон Йънг и Робърт Крипън) без изобщо да е имало тестов безпилотен полет преди това. Мисията завършва успешно и астронавтите се завръщат на Земята, но са отчетени над 70 аномалии - включващи и увреждането на топлинния щит на совалката. Истинско чудо е, че Йънг и Крипън се завръщат живи - но игнорирането на проблемите със совалката не може да продължи дълго и всички знаем какво се случва в дългосрочен план... Как се вписват полетите на "Крю Драгън" и "Старлайнър" през 2019-та година? Както казах, това са тестови полети. За пръв път в историята на космонавтиката е предвидено изцяло нов космически кораб за пилотирани нужди да се скачва с Международната космическа станция още от първия си космически полет. Отново повтарям: за пръв път! Обикновено дебютните космически полети представляват просто изпращане на кораба в космоса, за да се провери какво е неговото поведение, за да се съберат данни и да се отчете каква е неговата работоспособност. И фактите са следните: да, "Крю Драгън" е единственият, който лети перфектно и се скачва с МКС безпроблемно. При него е отчетена авария на капсулата едва след кацането, след допълнителни тестове (т.е. не по време на космическа мисия). Но фактите са си факти - при нито един от трите полета, проведени през 2019-та година, няма загуба на космически кораб. "Крю Драгън" каца успешно след единствената си мисия тази година. И "Старлайнър" каца успешно след двете си мисии - през ноември, когато са тествани аварийните системи, и сега през декември. Нямаме загуба на космически кораб. Утвърдено е, че и при "Крю Драгън" и при "Старлайнър", ако имаше астронавти на борда, те щяха да излетят и да се завърнат успешно. На фона на това дребните заяждания, че през ноември един от парашутите на "Старлайнър" не се е разтворил, или че през декември не се е скачил с МКС, издава дълбоко невежество. Да, ние може да критикуваме Боинг, че компанията има лошо лидерство и систематични проблеми в ръководните органи (които се отразяват на качеството на работата). Можем да отчетем, че недобре вързания парашут през ноември или неправилно настроения часовник през декември са елементарни грешки, които е трябвало да бъдат отчетени навреме. Но е факт - дребни грешки се допускат в космонавтиката постоянно, и те провалят цели мисии. Виждали сме го и при една аномалия на "Ариана 5" наскоро, а за руските полети - да не говорим. А когато говорим за първите полети на нови пилотирани космически кораби - ами, когато говорим за толкова много нови неща, да недогледаш нещо преди тест ... е нормално. В бъдеще, когато "Крю Драгън" и "Старлайнър" отчетат множество мисии, СпейсЕкс и Боинг ще стават все по-добри - с натрупването на опит. В този ред на мисли, ако бях на мястото на пишман анализаторите, щях да се срамувам, че очерням западната космонавтика заради това, че не всичко при един пръв тестов (ТЕСТОВ!) полет не всичко минава нормално. Нямам търпение да видя как същите тези пишман анализатори ще реагират, когато "Орел" ("Федерация") полети. Съдейки по постоянните отлагания на този проект обаче, май доста ще си почакаме... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3111-2019-test-projects