SAlexandrov

Селцето на Кир Буличов - своеобразен наръчник за оцеляване, когато Вселената е срещу теб Корица на романа "Селцето" от Кир Буличов - Издателство "Колибри" 12 август 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. С развитието на космическите технологии непременно ще се стига до ситуации, в които хора ще са принудени да са заедно в изолиран екип и от това ще зависи не само доколко колективът ще е в състояние да върши работа, но и доколко ще може да оцелява. Романът "Селцето" на Кир Буличов разкрива вълнуващата история на екипажа на катастрофиралия кораб "Полюс", който е захвърлен на произвола на съдбата сред първобитна планета, населена с хищни растения и смъртоносни влечугоподобни животни. Първоначално Буличов оформя идеята в повест, която се появява под заглавието "Проходът". Повестта е издадена на български език през 1983-та година в сборника "Среща с медуза", така че аз за пръв път се запознах с творчеството на Кир Буличов чрез този сборник. Едва по-късно научих, че историята е доразвита в романа "Селцето". Предупреждавам, че в това ревю има спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от сюжета на книгата, време е да спрете дотук. Смея да твърдя, че за да разберете поуката, напълно е достатъчно да прочетете повестта. Останалата част от повествованието съществува най-вече, за да ни разкаже какво се случва с главните герои по-нататък. Даже ми се струва, че може би щеше да е по-добре, ако си бяхме останали само с "Проходът", независимо, че финалът в повестта е отворен. Иначе с това дописване загадката се губи, а финалът на "Селцето" се оказва предсказуем. То е ясно, че ако трябва да се допише историята, екипажът на кораба накрая ще бъде открит и спасен. Освен всичко Буличов завършва романа с deus ex machina. За незапознатите пояснявам - това е литературният похват "бог на машината" - концепцията идва от театъра в древна Гърция, когато актьорите, играещи богове, са били спускани с голям кран. Идеята е, че колкото и сложни проблеми да има, хората са безсилни, а боговете намират решение на проблемите. Ако сте внимавали в часовете по литература от 10-ти клас, сигурно ще си спомните, че подобен похват има и в комедията "Тартюф" на Молиер, само че там не бог, а кралят се намесва. В случая с научната фантастика, както е в романа "Селцето", ролята може да бъде поета от космически кораб. Като цяло обаче произведението на Кир Буличов е приятно за четене и го препоръчвам на феновете на научната фантастика. И така, корабът "Полюс" се е разбил сред планините на негостоприемна планета. За да оцелеят, космонавтите са се спуснали надолу към дива гора, населена с всякакви гадове, и са основали в покрайнините ѝ селце (откъдето идва името на романа). Действието се развива 16 години след катастрофата - т.е. след близо едно поколение време, през което част от старите са измрели и са се народили нови деца. Децата са и надеждата на възрастните - че ще продължат завета на родителите си и ще се преборят за спасението на малката общност. Главните герои в "Селцето" са трима подрастващи, които тепърва навършват пълнолетие и на които целият съзнателен живот е минал сред гората. За тях "Полюс" е древен мит, а разказите на възрастните звучат чуждо и неразбираемо. Олег е най-умният от тримата. Поради това, че проявява сериозни умствени способности, се ползва с доверието на стария екипаж на "Полюс". Някогашният командир вярва, че ако селцето има бъдеще, то лежи на плещите на Олег. Но в условия, които изискват оцеляването в най-грубия смисъл на думата - т.е. борба с диви зверове, уменията на Олег се оказват ненужни. В гората Олег отстъпва във всяко отношение на двамата си приятели. Дик не притежава никакви умствени способности и не проявява дори минимален интерес към човешката цивилизация на Земята. Той обаче е изкусен ловец и притежава физическите умения, гарантиращи непосредственото оцеляване на селото. Членовете на стария екипаж признават, че качествата на Дик са незаменими в настоящия момент, но се страхуват от едно бъдеще, доминирано от хора като Дик Ловеца. Мариана e приятелката на Дик и Олег. И двамата я харесват и се съревновават за нея. Подобно на Дик и за разлика от Олег, тя се оправя много добре в гората, но това не е гаранция, че ще избере Дик за по-нататъшен партньор в живота. Олег, Мариана и Дик се впускат в няколко пътешествия, направлявани и напътствани от старите в селото. Това, което членовете на стария екипаж не разбират или по-точно не искат да разберат, то е, че координирането на хора с разнообразни умения в малък екип е много по-трудна задача, отколкото си мислят, а усложняването идва от това, че тримата младежи водят свой живот и имат свои мечти, които не е задължително да съвпадат с мечтите на възрастните. Първата задача е да открият останките от някогашния кораб. Историята е разказана в началото на романа - т.е. в старата повест "Проходът". Проходът, това е нещо като инициация, като ритуал за встъпване в зрялост. Изпитание, което, ако бъде преминато, ще приобщи Дик, Олег и Мариана към света на възрастните - реален свят, който обаче те все още не могат да осмислят. Втората задача е поставена три-четири години, след като останките от "Полюс" са намерени. Олег изобретява въздушен балон, с помощта на който селцето открива, че планетата е наблюдавана от нова, наскоро пристигнала експедиция. Независимо от факта, че Олег и Мариана са се сближили и планират да градят общо бъдеще, възрастните членове на екипажа вземат решение в балона да полетят Мариана и Дик, докато Олег остане в селцето. Просто те най-добре биха се оправили сред гората, докато бъдещето на Олег е свързано с реанимирането на радиокомуникациите на "Полюс". И така, Дик и Мариана тръгват "на сляпо" да търсят експедицията сред голямата пустош без голям шанс за успех, а Олег поема към "Полюс" заедно с един от някогашните астронавти като резервен план да поправят радиото. Тук се проявява най-голямата слабост на "Селцето" - и двете експедиции за малко не загиват и само по случайност членовете на новата експедиция ги откриват. Това отнема от удоволствието на романа - почти излиза, че по-голямата част от усилията на героите са били напразни... Все пак балонът е този, който спасява селцето, тъй като е заснет от камерите на новопристигналия кораб. В романа балонът се явява като символ на екипна работа, в която никой не е останал доволен от своята роля, но това са били важни роли, които станали предпоставка за крайния успех. Олег - проектирал балона, но лишен от възможността да лети с него на решаващата експедиция. Дик - човек с невероятни рефлекси на горски ловец, който не се чувства добре сред небесата и все пак бил принуден да лети с балона. И Мариана, която е длъжна да напусне този, когото е започнала да обича - просто защото двамата с Дик биха се сработили по-добре, а мястото на Олег е другаде. В живота на всеки човек е имало ситуации, в които се е налагало да работи с хора, към които няма добро отношение. В нашето съвремие, когато един човек не е доволен от своето място, той се чувства свободен да си тръгне и да търси призвание другаде. Но когато става въпрос за малък колектив, представителите на който се борят за оцеляване, тази свобода е лукс, която никой не може да си позволи. Виждаме подобни примери в реалната космонавтика, когато малки екипи са принудени да работят сплотено на Международната космическа станция. В бъдеще, когато ще започнем да усвояваме суровите небесни тела като Луната и Марс, безспорно ще възникват и други ситуации, в които хора като Дик, Олег и Мариана ще са принудени да загърбват желанията си и ще трябва да се жертват в името на оцеляването. Затова "Селцето" за мен е не просто роман, а своеобразен наръчник по оцеляване. Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга "Аз, виртуалният астронавт" в хартиен вариант от книжарница "Български книжици" на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес. По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2933-2019-kir-bulychev-poselok-review

Космическият телескоп Хъбъл засне прекрасна нова снимка на Юпитер Космическият телескоп "Хъбъл" засне тази снимка на Юпитер на 27-ми юни 2019 г. Credits: NASA, ESA, A. Simon (Goddard Space Flight Center) and M.H. Wong (University of California, Berkeley) 12 август 2019 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Тази нова снимка на Юпитер, заснета от космическия телескоп на НАСА "Хъбъл", разкрива забележителното Голямо червено петно на планетата, както и доста по-интензивни разлики в цветовете на облаците в сравнение с това, което е било наблюдавано през предходни години. Изучавайки промените в цветовете, учените успяват да разкрият какви процеси протичат понастоящем в атмосферата на тази гигантска планета. Характерните ивици, които забелязваме при наблюденията на Юпитер, се дължат на разликите в дебелината и височината на облаците, изградени от леден амоняк. Ивиците се придвижват в срещуположни посоки поради различия в атмосферното налягане. По-светлите ивици се издигат по-нависоко и имат по-плътни облаци в сравнение с по-тъмните ивици. Едни от най-забележителните явления са облаците с ярки цветове, които се придвижват към Голямото червено петно - гигантска буря, въртяща се в посока, обратна на часовниковата стрелка и разположена между две облачни ивици. Тези две ивици, под и над Голямото червено петно, се придвижват в срещуположни посоки. Червената ивица над и вдясно на Голямото червено петно съдържа облаци, движещи се в западна посока, докато белите облаци в лявата част се придвижват на изток към южните региони на петното. Всички цветни ивици на Юпитер са прикрепени съответно в северната и южната част на планетата посредством въздушни струи, които остават постоянни независимо от факта, че ивиците си променят цвета. Ивиците са отделени едни от други чрез ветрове, които достигат до 644 километра в час. Голямото червено петно притежава мъгли, които се простират на 5 километра над облачната покривка в останалата част на Юпитер. Диаметърът на петното е по-голям от този на самата Земя и то представлява гигантски антициклон, който се свива от 1800-тната година (когато са направени първите телескопични снимки на планетата). Учените все още не знаят причините за това свиване. Точно под Голямото червено петно се намира циклон, вихрушка около област с ниско налягане и ветрове, които веят в посока, противоположна на петното. Изследователите са наблюдавали и други циклони с вариращо поведение. Двата малки бели овала по-долу са антициклони, т.е. те наподобавят по структура Голямото червено петно. Горепосочената снимка бе заснета с камерата Wide Field Camera 3, когато Юпитер се намираше на около 640 милиона километра от Земята. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2932-2019-hubble-new-jupiter-photo

Исторически ден: Днес отбелязваме 50 години, откакто съветската мисия Зонд 7 облетя Луната и засне земен изгрев! 11 август 2019 г. 19:15 ч. Днес, на 11-ти август, отбелязваме точно половин век, откакто съветската безпилотна мисия "Зонд 7" облита Луната и успява да заснеме снимки на земния изгрев, сходни по качество с фотографиите от пилотираните лунни експедиции на САЩ "Аполо". Корабите "Зонд" представляват модифициран "Союз", специално предназначен за пилотирани лунни полети. Но въпреки зашеметяващия успех на "Зонд 7", той идва две седмици след кацането на Армстронг и Олдрин на лунната повърхност. Луната вече е загубила своето стратегическо значение за СССР и съветските политици не се решават да повторят мисията в пилотиран вариант... Изстрелването на "Зонд 7" е осъществено на 8-ми август 1969 г. с ракета "УР-500" ("Протон") от стартовата площадка 81 на космодрума Тюратам (Байконур). Корабът е ускорен посредством степента "Блок Д" на траектория, която завежда мисията до Луната. На борда на мисията се намира камера "Киев-С", разработена в Украйна, тогава част от СССР. На 11-ти август "Зонд 7" облита естествения ни спътник, а украинската камера прави забележителни снимки на изгрева на Земята от Луната. Макар че на борда на "Зонд 7" няма хора, включени са някои биологични обекти. Завръщането на Земята е на 14-ти август и е напълно успешно. Както ни съобщава журналистът Анатолий Зак, западните наблюдатели забелязват, че независимо от благополучието на "Зонд 7", мисията не е отразена широко в съветските медии за разлика от предходните полети на "Зонд 5" и "Зонд 6". Това е ясен знак, че след кацането на "Аполо 11", Луната престава да бъде от политическо значение за СССР. По ирония на съдбата "Зонд 7" е първият кораб, който, ако беше летял в пилотиран режим, щеше да върне космонавтите успешно на Земята. На 19-ти септември Държавната комисия разглежда резултатите от "Зонд 7" и предлага да се проведе още една безпилотна мисия през декември 1969-та година и ако тя е успешна, може и да се стигне до пилотиран полет. Полетът е предложен за април 1970-та година, навръх 100-годишнината от раждането на Владимир Ленин. Но в края на краищата политиците в Москва губят бързо интерес и спират плановете за пилотирани мисии до Луната... Подробно описание на мисията има на сайта на Анатолий Зак - Russianspaceweb.com Снимка на изгрева на Земята, заснета от околностите на Луната преди половин век от съветската мисия "Зонд 7". Photo credit : RKK Energia/Ted Stryk https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2931-2019-50-years-soviet-mission-zond-7

Марсоходът на НАСА Кюриосити продължава да прави нови открития седем години след кацането Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка от повърхността на Марс на 8-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 11 август 2019 г. 18:30 ч. Светослав Александров. На 6-ти август отбелязахме цели 7 години от успешното кацане на американския марсоход "Кюриосити" на повърхността на Червената планета. За това време той е пропътувал общо 21 километра и е изкачил 368 метра из хълмовете на марсианската планина Шарп, намираща се в центъра на кратера Гейл. Сред най-важните му открития е, че в далечното минало Марс е притежавал необходимите условия, за да поддържа развитието на микробен живот. Най-добрите мигове пред "Кюриосити" вероятно тепърва предстоят. Наскоро марсоходът издълба своята 22-ра скала на Марс с цел взимането на проби. Марсоходът се захранва от ядрен източник и ръководството на мисията смята, че остават още поне няколко години, преди радиоактивният компонент да се е разпаднал до такава степен, че да се наложи да се планира времето за максимално оползотворяване на работния процес. Понастоящем "Кюриосити" се намира в регион на планината Шарп, който е изключително богат на глинени минерали. Учените са открили, че преди милиарди години на дъното на кратера е имало водни потоци и езера. Водата е променила натрупаните седименти, вследствие на което са се образували много глини. Учените знаят за наличието на тези глини още дълги години преди "Кюриосити" да кацне, благодарение на проучванията на "Марс Риконисънс Орбитър" - най-мощната американска орбитална мисия, която продължава да работи около Марс до ден днешен. Именно наблюденията на "Марс Риконисънс Орбитърс" са решаващи, за да се вземе решение "Кюриосити" да посети тези места. Скалните проби, събрани от марсохода в този регион, показват, че тук се намира най-голямото количество глинен материал от началото на мисията. Но "Кюриосити" е открил глини и на други места от планината Шарп, включително в такива области, където "Марс Риконисънс Орбитър" не е успяла да намери глини. Поради това учените се замислят каква е причината измерванията от орбита и от повърхността да се различават. Екипът разглежда различни възможности защо глините на определени места са убягнали от "Марс Риконисънс Орбитър". Въпросните региони са богати на чакъл и дребни камъчета. Вероятно именно дребните камъчета са причината - те са твърде малки, за да могат да бъдат изучавани от орбита, поради което се виждат в тяхната цялост като единичен сигнал. Освен това марсианският прах се натрупва много по-лесно върху плоски скали, отколкото върху дребни камъчета, а същият този прах може да промени сигнала, който се вижда от орбиталните мисии. Тези камъчета са прекалено дребни, за да могат да бъдат издълбани от пробивната машина на "Кюриосити", следователно изследователите търсят други начини, за да разкрият загадката. "Кюриосити" напусна богатия на дребни камъни регион през юни и започна да се сблъсква с по-сложни геологични структури. Наскоро той спря, за да направи 360-градусова панорама на скален нанос, известен под името Тийл Ридж. След това той засне подробни снимки на Стратдон - скала, съставена от множество седиментни слоеве, които в процеса на формиране са били наблъскани в крехка обща маса: Снимки на скалата Стратдон, заснети от "Кюриосити" на 10-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS "Това, което виждаме, са записи в скалите на еволюционния процес в това древно езеро", споделя Валъри Фокс, учен от Калтек. "Това не е било просто статично езеро. То ни помага да преосмислим опростенческите си възгледи за процеса, при който Марс е бил влажна планета, след което е пресъхнал. Вместо процесът да е бил линеен, историята на марсианската вода е далеч по-сложна". Фокс сравнява настоящата работа с разгадаването на древна книга, на която страниците са били откъснати и разпилени. Сглабянето на цялата история е вълнуващ процес. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2930-2019-curiosity-seven-years-new-discoveries

Плоскоземецът Майк Хюз пак ще се самоизстреля с ракета Лудия Майк Хюз позира пред ракетата си. Photo credit : MadMikeHudges.com 11 август 2019 г. 09:40 ч. Светослав Александров. Лудия Майк Хюз продължава да се стреми към космоса, небесната твърд или по-скоро към наградата "Дарвин". Чудакът, който се самоизстреля през март 2018-та година и даже оцеля след полета си, планира да лети отново. Първият опит за нов полет е предвиден най-рано за днес. Този път обаче надали ще има излъчване на живо - Хюз е продал правата си на Science Channel за излъчване на документалния филм Homemade Astronauts. Премиерата на филма ще е през 2020-та година и в него ще се разказва за хора като Лудия Майк, който искат да направят свой собствен космически кораб. По време на днешното изстрелване Хюз ще трябва да достигне до 1 500 метра височина. Напомням на читателите, че при предишната мисия ракетата му летя едва до 500 метра. Разбира се, ако новата цел бъде постигната, това все още няма да е достатъчно, за да се види дали Земята е плоска. Хюз все пак планира да някой ден да премине международната 100-километрова граница, която условно обозначава края на земната атмосфера и началото на космоса. За тази цел ракетата на Лудия Майк ще бъде изведена в стратосферата с балон, след което двигателят ще се запали, за да може да се достигне по-голяма височина. За повече информация: Mad Mike Hughes https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2929-2019-mike-hughes-to-fly-again

АВАРИЯ: Изпитателен макет на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-2020 се разби при парашутен тест! Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос 9 август 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Изстрелването на мисията от втората част на руско-европейската програма "ЕкзоМарс", планирано за 2020-та година, е под въпрос. Все по-вероятно изглежда, че стартът ще бъде отложен за 2022-та година, след като стана ясно, че системата за меко кацане все още не е готова. По време на атмосферно изпитание на парашутите, проведено в Швеция на 5-ти август, те не сработили и това довело до разбиване на пълномащабния макет на "ЕкзоМарс-2020". Новината бе съобщена чак днес от РИА Новости. Това не е първата авария на парашутите на "ЕкзоМарс-2020". През месец юни Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести, че при предишното изпитание на 28-ми май, парашутите са се разгърнали нормално, но били наблюдавани нежелани разкъсвания. Напомням на читателите, че мисията "ЕкзоМарс-2020" (която вероятно скоро ще бъде прекръстена на "ЕкзоМарс-2022") се състои от руски спускаем апарат "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". На борда на "Казачок" има 11 руски и два европейски прибора. Ще бъде включен и български дозиметър за изучаване на космическа радиация "Люлин-МЛ". Понастоящем САЩ е абсолютен лидер в изучаването на Червената планета посредством спускаеми апарати. Американски мисии са извършили общо осем кацания на Марс, последното от което бе факт в края на 2018-та година. За сравнение Русия и Европа са постигали само частични успехи. Съветската мисия "Марс 3" сполучва да кацне на 2-ри декември 1971 година, но работи само няколко секунди след кацането. "Марс 6" се разбива при кацането през 1974-та година, но пък успява да изпрати някои данни за състава на марсианската атмосфера. През 2003-та година британският апарат "Бийгъл 2" се спуска на Марс, но никога не излъчва радиосигнал. Последващите снимки на апарата от орбитални станции доказват, че той не е успял да разгърне слънчевите си батерии. През 2016-та година демонстраторът "Скиапарели" на ЕКА се разбива, но той поставя рекорд по най-голямо количество изпратени данни от марсианската атмосфера по време на спускане. Ако "Скиапарели" представлява просто демонстратор, който по никакъв начин не застрашава хода на първата мисия от програма "ЕкзоМарс", този път нещата са различни. Евентуален провал на европейските парашутни системи или на руския спускаем апарат ще унищожи високопрофилния марсоход "Розалинд Франклин", който ЕКА разработва в продължение на дълги години. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2928-2019-exomars-2020-prototype-fails

УСПЕХ: Американската ракета Атлас 5 излетя на последния си полет преди Старлайнър! Снимка от успешното изстрелване днес, на 8-ми август. Photo credit : ULA 8 август 2019 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа ракета "Атлас 5" проведе днес своя 80-ти полет, в рамките на който изведе благополучно модерен телекомуникационен спътник за нуждите на военновъздушните сили на САЩ. Статистиката е следната: 80 полета, 80 успеха. Успеваемост - 100%. Това са числа, с които компанията-производител Юнайтед лонч алайънс основателно се гордее. Не е чудно, че НАСА се доверява на "Атлас 5" за изстрелване на хора в космоса. Днешната мисия бе последната преди дебюта на кораба на Боинг "Старлайнър", който сега е насрочен най-рано за 17-ти септември. Този дебют ще е безпилотен, а ако е успешен, до края на 2019-та или в началото на 2020-та корабът ще полети и с хора на борда! Днешното изстрелване бе осъществено в 13:13 ч. българско време след половинчасово забавяне, за да бъдат коригирани някои дребни технически проблеми. Ракетата "Атлас 5" в конфигурация 551 притежава на първата степен един двигател РД-180, произведен от руското предприятие НПО "Енергомаш" плюс още пет американски твърдогоривни двигателя AJ-60A на предприятието Аероджет Рокетдайн. На втората степен "Атлас 5" има американска степен "Центавър" с един двигател RL10, пак построен от Аероджет Рокетдайн. Пилотираната версия на "Атлас 5", която ще лети другия месец, обаче ще има два американски двигателя RL10 на "Центавър". По време на днешната мисия ракетата летя в продължение на почти шест часа, като полетът включваше многократни запалвания на двигателя на "Центавър". Сега, след като този полет е в историята, Юнайтед лонч алайънс може да се фокусира върху предстоящото изстрелване на "Старлайнър". Когато влезе в експлоатация, корабът ще може да превозва до седем астронавти в околоземна орбита. Септемврийският полет ще бъде сходен с този на "Крю Драгън" през месец март, който бе напълно успешен. Ако дебютната мисия на "Старлайнър" мине според очакванията, САЩ ще разполага с два кораба за превоз на астронавти до Международната космическа станция! За повече информация относно днешния полет: ULA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2927-2019-8-august-atlas-v-flight-success

Американската компания Рокет Лаб обяви планове за възвръщаемост на първата степен на ракетата Електрон Първата степен на ракетата "Електрон" ще е възвръщаема. Image credit : Rocket Lab 7 август 2019 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Американската компания Рокет Лаб, която понастоящем е световен лидер в изстрелването на микроспътници, оповести своите планове за възвръщаемост на първата степен на ракетата-носител "Електрон". Според Рокет Лаб това се налага, за да няма нужда компанията да строи постоянно първи степени за всяка една мисия. В компанията се работи по проекта за възвръщаемост от края на 2018-та. Програмата ще бъде изпълнена на два етапа. По време на първия етап екипите ще се опитат да върнат първа степен след нейното приводняване в океана и ще я рециклират. По време на втория етап степента ще се завръща с парашут и ще бъде прихваната във въздуха посредством хеликоптер. Според Рокет Лаб опитите за връщане на степени ще започнат през 2020-та година. Фирмата вече е предприела стъпки в посока на възвръщаемостта - по време на последното космическо изстрелване на 29-ти юни на ракетата са били качени критични инструменти, които са изпратили ценни данни, необходими за постигането на целта. Следващият полет е насрочен за август и отново ще бъдат качени подобни прибори. Напомням на читателите, че ракетата "Електрон" е летяла седем пъти. Шест от тези полети са успешни. За повече информация: Рокет Лаб https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2925-2019-rocket-lab-announces-reusability-plans

Успех: ракета Фолкън 9 изведе в орбита комуникационен спътник. За втори път бе върнат обтекател! 7 август 2019 г. 08:40 ч. Тази нощ в 02:23 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида излетя космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". Близо 31 минути по-късно комуникационният спътник AMOS-17 за нуждите на израелската компания Spacecom се отдели успешно от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет в целевата си орбита. Спътникът замени AMOS-6, който бе загубен на 1-ви септември 2016 г. след експлозия на ракета по време на наземни изпитания. Това бе първият полет на СпейсЕкс за Spacecom от тогавашната аномалия. Първата степен на "Фолкън 9" този път бе невъзвръщаема, защото спътникът бе тежък и имаше нужда от цялото гориво на борда. Въпреки това СпейсЕкс отново се опита да хване обтекателя на ракетата - и УСПЯ! Обтекателят се приземи по план в гигантската мрежа на кораба Мистър Трий. Това бе второто връщане на обтекател от ракета в историята на частната космонавтика. Пореден успех на Мъск в областта на ракетната възвръщаемост! Кадър от успешното връщане на обтекател. Photo credit : SpaceX/Elon Musk. Изгледайте цялото видео на този линк. Кадър от излитането. Photo credit : SpaceX. Изгледайте запис от изстрелването на този линк. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2924-2019-7-august-falcon-9-launch

СпейсЕкс обяви евтини полети за $15 000 на килограм. Ден по-късно Главкосмос също смъкна цените. 6 август 2019 г. 19:20 ч. Вчера американската космическа компания СпейсЕкс оповести новите си цени за полети на микроспътници. Съгласно текущата ценова политика, изстрелването на 1 килограм полезен товар до околоземна орбита на борда на американска ракета "Фолкън 9" вече ще възлиза на $15 000. Днес руската компания Главкосмос, която е отговорна за полетите на микроспътници на борда на ракетите "Союз", също оповести драстично понижение на цените. Това бе съобщено от новинарската агенция РИА Новости. Миналата година цените са били $20 000 - 30 000. С други думи, цената за изстрелване на борда на руска ракета пада наполовина. Колко хубаво нещо бе възникването на частната космонавтика и появата на реална конкуренция. Кадър от изстрелването на ракета "Фолкън 9" през юни тази година. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2923-2019-spacex-glavcosmos-lower-prices

Успех: руската ракета Протон-М изведе в космоса военен спътник 6 август 2019 г. 15:15 ч. Роскосмос оповести, че късно тази нощ в 00:56 ч. българско време от космодрума Байконур излетя космическата ракета "Протон-М" с ускорителния блок "Бриз-М" и военен спътник на борда. Ракетата и блокът свършиха задачите си по план и изведоха спътника в правилната му орбита. Журналистът Анатолий Зак спомена, че с днешното изстрелване Русия изпревари Китай по брой космически изстрелвания за тази година (общо 14). При това руснаците все още нямат нито един провал през 2019-та година. Лидер към настоящия момент е САЩ, с общо 15 изстрелвания. Американците също нямат провал. Европа има 3 успешни полета и един провал, а от 13-те китайски полета са отбелязани две аварии. От архива: изстрелването на спътника "Ямал" през май. Фото: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2922-2019-russia-launches-blagovest

Напусна ни великият руски учен Николай Кардашев 4 август 2019 г. 20:50 ч. Роскосмос оповести за кончината на именития руски учен Николай Кардашев. Един от големите изследователи на 20-ти век напусна този свят вчера, на 3-ти август, на 88-годишна възраст. Кардашев е един от бащите на съвременната радиоастрономия. Главното му житейско дело е проектът "Радиоастрон", по който работеше в продължение на повече от 30 години. Кулминацията на този проект бе изстрелването на руския космически радиотелескоп "Спектр-Р" през 2011-та година. Телескопът работеше успешно до началото на 2019-та година. Но в публичната сфера Кардашев ще остане известен най-вече със своята хипотетична "скала на Кардашев", която се използва за класификация на извънземните цивилизации. Кардашев разделя извънземните цивилизации на три типа. Тип 1 са тези цивилизации, които могат да използват и съхраняват цялата енергия на собствената си планета. Цивилизациите от Тип 2 могат да използват и контролират енергията на цялата си планетарна система, а тези от Тип 3 са най-напреднали - те могат да контролират енергията на цялата си галактика. Ние, земляните, не сме дори цивилизация Тип 1. Поради това, че разчитаме най-вече на енергията, натрупана от загинали растения и животни, можем да се сметнем на цивилизация Тип 0. Ако продължаваме да се развиваме в технологично отношение и не се самоунищожим, бихме могли да станем Тип 1 до 100-200 години. Вече по-нататък става по-трудно. За да усвоим енергията на Слънчевата система, може да се наложи да конструираме Дайсънова сфера, която да обгърне Слънцето. Едва тогава ще станем цивилизация Тип 2. А за Тип 3 - трудно е дори да си помислим колко още време би ни отнело. На снимката: Николай Кардашев позира пред макет на руския космически радиотелескоп "Спектр-Р", който работеше в космоса от 2011-та до началото на 2019-та година. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2921-2019-nikolai-kardashev-dies

Чандраян 2 засне първите си снимки на Земята, докато пътува към Луната! Снимка на Земята, заснета от камерата LI4 на спускаемия апарат "Викрам". Photo credit : ISRO 4 август 2019 г. 09:50 ч. Светослав Александров. Индийската космическа агенция ISRO публикува първите снимки на Земята, заснети от "Чандраян 2", докато пътува към Луната. По-рано ISRO оповести, че до този момент "Чандраян 2" е успяла да направи общо четири повдигания на орбитата с помощта на собствените си двигатели. Последното повдигане ще е факт на 6-ти август. Очакванията са автоматичната станция да пристигне в орбита около Луната най-късно на 20-ти август, а кацането на повърхността ще е факт на 7-ми септември. Още снимки, заснети от камерата LI4 на "Викрам": Credits : ISRO Източник: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2920-2019-chandrayaan-2-first-earth-photos

Екипът на марсианската мисия на НАСА ИнСайт работи усилено, за да върне работоспособността на пробивната машина 2 август 2019 г. 08:05 ч. Екипът на американската мисия "ИнСайт", която в края на 2018-та успешно кацна на Марс, работи усилено, за да приведе немската пробивна машина в работоспособно състояние. Напомням на читателите, че "ИнСайт" има два основни прибора - сеизмометър SEIS и въпросната пробивна машина HP3. Сеизмометърът бе разположен на марсианската повърхност успешно, докато пробивната машина трябваше да издълбае отвор с дълбочина между 3 и 5 метра, откъдето да изучава вътрешната структура на Червената планета. За съжаление машината достигна до 30 сантиметра... и отказа да продължи и сантиметър повече. Това е крайно недостатъчна дълбочина, за да се получат смислени научни резултати. Диагностиката показа, че технически инструментът е изправен, затова учените сметнаха, че най-вероятно машината е ударила някоя скала. Но по-нататъшният анализ показа, че може би причината е друга - мощната машина толкова силно е дълбала марсианския грунт, че е създала кухина около себе си. Следователно, когато екипите се опитват да продължат нататък, бургията просто отскача в стените на кухината. Затова е взето решение да се използва роботизираната ръка на "ИнСайт", която да натисне грунта отгоре, за да се запълни дупката. Разбира се, ако процедурата е успешна, все още има вероятност отдолу да има скала или дори да продължи да дълбае успешно, да стигне до нова скала по-навътре. Пробивната машина е така проектирана, че да измества или раздробява по-малките скали, но голяма скала може напълно да блокира работата. Екипът на мисията е избрал място, където се смята, че няма такива скали, но пълна увереност не може да има, тъй като не съществува начин да се види какво има вътре в самия грунт. Разгледайте последните снимки тук: https://mars.nasa.gov/insight/multimedia/raw-images/ Тази снимка бе заснета от "ИнСайт" на 1-ви август 2019-та и показва работата на роботизираната ръка около пробивната машина. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2919-2019-nasa-working-unstuck-mole

НАСА реши, че обитаемият модул на новата окололунна станция ще бъде построен от Нортроп Груман На снимката: прототип на обитаемия модул на новата окололунна станция на САЩ, построен от Нортроп Груман. Photo credit : Northrop Grumman 2 август 2019 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Според документ, публикуван на страниците на Администрацията за общи услуги GSA, американската космическа агенция НАСА е избрала коя ще е фирмата, отговорна по създаването на обитаемия модул на новата космическа станция в окололунна орбита. Изборът се е спрял на Нортроп Груман. Агенцията се стреми да удовлетвори изискването на президента Доналд Тръмп, който настоява човешки крак отново да стъпи на Луната до края на 2024-та година. Поради това НАСА трябваше да избере фирма, която да вдъхне сигурност, че ще спази графика. Отхвърлени са предложенията на Бигълоу, Боинг, Локхийд Мартин и Сиера Невада под предлог, че техните разработки се бавят твърде много. Единственият реалистичен вариант е предложението на Нортроп Груман. Това е така, защото обитаемият модул ще бъде базиран на космическия кораб "Сигнус" на Нортроп Груман, който понастоящем е в експлоатация. Като изключим една авария на ракета през 2014-та година, "Сигнус" е летял 11 пъти до Международната космическа станция и никога досега не е имало проблем с него. Той лесно може да се модифицира така, че да служи за обитаем модул. Нортроп Груман вече са свършили доста работа по тази модификация, която включва добавянето на странични портове за скачване и радиатори. Последният фактор, който кара НАСА да избере Нортроп Груман е, че този модифициран "Сигнус" може да бъде изстрелян с вече съществуваща комерсиална ракета. Когато модулът бъде създаден, той ще може да бъде прикачен към модула PPE, притежаващ горивните елементи и осигуряващ електрозахранването. През месец май НАСА избра фирмата Максар Текнолоджис да построи PPE за $375 милиона. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2918-2019-nasa-chooses-northrop-grumman

Рогозин пред Путин: За разлика от американците и европейците, през 2020, 2021, 2022 ще добавим нови модули към МКС! 1 август 2019 г. 23:17 ч. Роскосмос оповести, че днес Владимир Путин се е срещнал с ръководителя на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин. Запис от разговора има на сайта на Роскосмос. По време на днешния разговор е имало култови и колоритни изказвания. "Това, което ни отличава от нашите партньори - американците и европейците, ние планираме да добавим през 2020-та, 2021-ва и 2022-ра година три нови модула и значително да разширим руския сегмент (на Международната космическа станция)", съобщил Рогозин. Но както съобщава журналистът Анатолий Зак, американците и европейците отдавна са завършили своя сегмент на МКС - преди близо 10 години. Въпросните руски модули, за които говори Рогозин, трябваше да бъдат изстреляни още преди десетилетия. Сред тях е и многострадалният модул "Наука", чиято първоначална дата за пуск бе 2007-ма година, но все още не може да стигне стартовата площадка, защото е непоправимо замърсен с метални стърготини и гумените му компоненти са изгнили. Да не говорим, че въобще няма гаранция, че ще е готов за полет през 2020-та, както и че останалите два модула ще са в стартова готовност през 2021-ва и 2022-ра година. Освен това Дмитрий Рогозин потвърдил плановете си от началото на годината, че Русия трябва да осъществи 40 полета до края на 2019-та. Шефът на Роскосмос изтърсил, че през първата половина на тази година са изстреляни толкова ракети, колкото са били изстреляни през цялата 2018-та година. В реалността през 2018-та година Русия е провела 20 изстрелвания, а през 2019-та засега има 13. Снимка от днешната среща между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2917-2019-rogozin-roscosmos-putin-meeting

Европейската космическа агенция спира да праща астронавти в космоса на руски кораби! 1 август 2019 г. 08:10 ч. Руската информационна агенция РИА Новости оповести, че европейският астронавт Лука Пармитано, който бе изстрелян в космоса на 21-ви юли с кораба "Союз МС-13", може да е последният астронавт на Европейската космическа агенция (ЕКА), излетял с руски кораб. Оттук насетне ЕКА ще праща астронавтите си на новите американски кораби. Информацията е била съобщена от представителя на ЕКА в Русия Рене Пишел. "Засега е планирано, че през близките няколко години той (т.е. Пармитано) ще е последният астронавт на ЕКА, отправил се към МКС от Байконур", казва Пишел. Следващият европейски астронавт в космоса ще е французинът Тома Песке, който вече бе на станцията през 2016-2017 година. Сега се планира да отлети отново в края на 2020-та. "Точното време на полета на Песке зависи от това кога американците ще започнат да изстрелват редовно новите си пилотирани кораби", пояснява Пишел. Напомням на читателите, че първият от тези кораби "Крю Драгън" летя успешно до МКС през март тази година в изпитателен безпилотен режим. Първият пробен безпилотен полет на "Старлайнър" пък е планиран за края на септември или началото на октомври. След това до края на 2019-та година очакваме тези кораби да полетят и с хора на борда. На снимката: астронавтът Лука Пармитано се сбогува с дъщерите си, преди да отлети към МКС през юли тази година. Photo credit : Roscosmos/GCTC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2916-2019-esa-stops-sending-astronauts-russian-rockets

Русия не позволява на нейна територия да има глобален спътников интернет на УанУеб 1 август 2019 г. 08:05 ч. Уебсайтът Bleeping Computer, който от своя страна се позовава на руски медии като Коммерсант, оповести, че руските власти не желаят да допуснат глобалния спътников интернет УанУеб на тяхна територия. Напомням на читателите, че британската компания иска да изведе общо 650 спътника в околоземна орбита. Първите шест от тях бяха изстреляни през февруари - иронично, това стана с помощта на руската ракета "Союз". УанУеб е един от най-сериозните източници на доходи за намиращия се в криза космически отрасъл на Русия, но страната отказва да пусне достъпа на интернет компанията на нейна територия. Съгласно множество публикации в руските медии, властите се притесняват, че контролирането на чуждестранен доставчик е невъзможна задача. Практически всички членове на Държавната комисия по радиочестотите (ГКРЧ) са гласували "против" УанУеб. Още през февруари писах на страниците на КОСМОС БГ, че може да се стигне до този сценарий - Кремъл се опасява какво би могло да се случи, ако нецензурираният интернет стане достояние в онези изолирани региони на Русия, които са твърде далече от контрола на централните власти. Изглежда, че руснаците се страхуват от УанУеб дори повече от военните мисии на САЩ, които в не чак толкова далечни години се извеждаха основно с американски ракети, оборудвани с построени от Русия двигатели. В технологично отношение е много по-лесно да осигуриш интернет по цялата Земя посредством спътници, отколкото да убедиш правителствата на държавите, особено тези от недемократичния свят, да пуснат този интернет на своята територия. През февруари ракета "Союз-СТ" изведе в космоса шест спътника на УанУеб. Руските власти нямат нищо против да извеждат спътниците и така да участват в изграждането на глобалния спътников интернет, но не искат достъп до този интернет от руска територия. Photo credit : Arianespace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2915-2019-russia-doesnt-allow-oneweb-internet

УСПЕХ: Лайтсейл 2 демонстрира повдигането на орбитата посредством слънчево плаване! Снимка на Земята на фона на разгърнатото от "Лайтсейл 2" платно. Photo credit : The Planetary Society 1 август 2019 г . 08:05 ч. Светослав Александров. Американската неправителствена организация с международно участие "Планетно общество" обяви, че нейната мисия "Лайтсейл 2" е постигнала пълен успех! Роботизираният апарат, който преди броени дни разгърна платно с размер на един боксов ринг (32 квадратни метра), успешно демонстрира приложимостта на метода "слънчево плаване"! Според публикуваната от "Планетно общество" информация "Лайтсейл 2" е успяла да повдигне апогея (най-високата точка от орбитата) с цели два километра. Перигеят (най-ниската точка) също е паднал с около два километра, което е следствие от триенето в горните слоеве на земната атмосфера. Екипът на мисията е потвърдил, че повдигането на апогея се дължи само и единствено на слънчевото плаване. Механизмът на действие е следният: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение - това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. Постижението превръща "Лайтсейл 2" в първия космически апарат, който използва слънчево плаване в околоземна орбита, в първия малък апарат от типа CubeSat със системи за слънчево плаване и втория апарат в история на човечеството, използвал тази технология. Пред 2010-та година японската мисия "Икарос" летя успешно до околностите на Венера. Оттук насетне екипът ще продължи да повдига апогея в продължение на следващия месец. В един момент перигеят ще падне толкова ниско, че "Лайтсейл 2" ще изгори в атмосферата. Мисията е реализирана само посредством групово финансиране. Близо 50 000 членове на "Планетно общество" и обикновени граждани на 100 държави, както и фондации и фирми, са дарили средства за "Лайтсейл 2", като събраната сума възлиза на $7 милиона. Източник: The Planetary Society https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2914-2019-lightsail-mission-success

Първи снимки! Руският космически телескоп Спектр-РГ проведе дебютните си научни наблюдения! Първите снимки, направени от руския прибор ART-XC на борда на космическия телескоп "Спектр-РГ". Photo credit : Roscosmos 31 юли 2019 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Руският космически телескоп "Спектр-РГ", който бе изстрелян благополучно на 13-ти юли, успя да заснеме своите първи снимки! Изображенията бяха получени на 30-ти юли посредством руския прибор ART-XC. На тях се вижда яркият рентгенов пулсар Центавър Х-3. В близко време ръководството на мисията ще калибрира всички седем модула на ART-XC. Анализът на данните показва устойчив периодически сигнал от източник с период от 4.8 секунди. Когато горните снимки бяха получени, разстоянието между "Спектр-РГ" и Земята бе 1 милион и 143 хиляди километри. Телескопът продължава да пътува към точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце". Ако той успешно се позиционира там, това ще е важно постижение за тепърва възраждащата се междупланетна космонавтика на Русия. Никога досега построен от руснаците апарат, било то съветско време, било то след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. Напомням на читателите, че "Спектр-РГ" е първата междупланетна мисия, построена от Русия след съветската епоха. Разбира се, през последните години руски ракети изстреляха благополучно множество космически апарати като "Винъс Експрес" до Венера, "Марс Експрес" и "ЕкзоМарс-2016" до Червената планета, но това са апарати най-вече на Европейската космическа агенция (ЕКА). За разлика от тях, платформата на "Спектр-РГ" с име "Навигатор" е произведена в Русия. По-точно - създадена е от предприятието НПО "Лавочкин". Основната мисия на "Спектр-РГ" е да изучава Вселената в рентгеновата и гама-лъчевата област. На борда му има два прибора: руски ART-XC и немски eRosita. В хода на основната му научна програма телескопът ще изучава мистериозните космически явления, известни като "тъмна материя" и "тъмна енергия". Учените разчитат, че "Спектр-РГ" ще работи минимум четири години, а надеждите са да изкара поне шест години и половина. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2913-2019-31-july-spektr-rg-first-photos

Американската лунна мисия ЛРО засне прекрасните хълмове в центъра на кратера Джексън! Забележителните различия в цвета на хълмовете от централния пик на кратера Джексън са показател за вариации както на състава, така и на възрастта на материала. Credits : NASA/GSFC/Arizona State University 31 юли 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Американската мисия "Лунар Риконисънс Орбитър", която работи в орбита около Луната от 2009-та година до ден днешен, продължава да изпраща вълнуващи снимки с висока разделителна способност. Изглед към кратера Джексън. Снимката бе заснета, когато "Лунар Риконисънс Орбитър" бе на височина 111 километра, а Слънцето се намираше на запад. Централните хълмове се издигат на 1800 метра над дъното на кратера. Credits : NASA/GSFC/Arizona State University Какво се намира под повърхността на Луната? Трудно е да се каже. За да изучаваме вътрешността на нашата собствена Земя, геолозите извършват сондажи дълбоко в нейната кора. Но все още не разполагаме със същата технология на Луната. Е, учените притежават една друга възможност - да изучават естествените пробойни в лунната кора - това са самите кратери! Горепосочените снимки са заснети от модерната мисия на НАСА "Лунар Риконисънс Орбитър" и на тях се виждат характеристики от лунния кратер Джексън. Този кратер се е образувал върху неравен терен - източният му ръб се извисява на 6 000 метра, а западният - на 3 000. Материалът, разпръснат върху хълмовете от централния пик, произлиза от дълбочина 1000 метра. А благодарение на щателен анализ, учените могат да гадаят какво има дори на 5 или повече километра под лунната повърхност! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2912-2019-lro-jackson-crater

Успех: Товарният космически кораб Прогрес МС-12 излетя към МКС! 31 юли 2019 г. 16:52 ч. Роскосмос оповести, че днес, на 31-ви юли, в 15:10 ч. българско време, от стартовата площадка №31 на космодрума Байконур излетя благополучно ракетата-носител "Союз-2.1а" с товарния космически кораб "Прогрес МС-12". Девет минути след началото на мисията корабът се отдели успешно от третата степен на ракетата и започна самостоятелен полет към Международната космическа станция. Скачването в автоматичен режим е планирано за днес, в 18:35 ч. българско време. "Прогрес МС-12" ще достави на астронавтите 1 185 килограма сух товар, 800 килограма гориво, 50 килограма кислород и 420 килограма вода. Сега постоянното присъствие на екипаж на станцията ще е напълно осигурено чак до февруари 2020-та година - дотогава ще стигнат провизиите! След пристигането на "Прогрес МС-12", на МКС ще има скачени общо пет космически кораба - един американски "Сигнус", един американски "Драгън", два руски "Союз" и сегашният "Прогрес". Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos/NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2911-2019-31-july-progress-launches

Американският космически телескоп Тес отбеляза една година работа в космоса Илюстрация от художник: планетата HD 21749c, първата планета с размера на Земята, открита от "Тес", както и планетата HD 21749b, която не е скалиста и е по-малка от Нептун. Image credit : Carnegie Institution of Science/Robin Dienel 29 юли 2019 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА "Тес" бе изстрелян на 18-ти април 2018-та година посредством ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9". През месец юли 2018-та той започна своята основна научна мисия. Днес, година по-късно, равносметката е следната: телескопът е открил общо 21 извънслънчеви планети и е събрал данни още за свръхнови, черни дупки и други астрономически явления. На 18-ти юли "Тес" приключи с картографирането на южните съзвездия, след което насочи камерите си към северните. Когато и техните наблюдения приключат през 2020-та година, телескопът ще е картографирал около три четвърти от небето. Напомням на читателите, че "Тес" търси извънслънчеви планети на базата на т.нар. пасажен метод - т.е. той наблюдава за периодични колебания в яркостта на звездите, които се причиняват от преминаващите пред тях планети. Телескопът изучава звезди, които се намират на разстояние до 300 светлинни години от Земята - т.е. той открива най-близките до нас извънслънчеви планети. "Предишният телескоп "Кеплер" направи забележително откритие - средно погледнато, във всяка звездна система има една или няколко планети", съобщава Пади Бойд, учен от космическия център на НАСА "Годард". "Телескопът "Тес" прави следващата стъпка. Ако планетите наистина са навсякъде, нека да открием тези, които обикалят около близкоразположените до нас ярки звезди, тъй като те ще бъдат тези, подложени на по-нататъшни изследвания посредством наземни и космически телескопи, както и посредством следващото поколение от научни инструменти, които ще се използват за десетилетия напред". Планетите, открити от "Тес" до този момент, са с размери от 80% от този на Земята до газови гиганти, сравними с Юпитер и Сатурн и дори по-големи от тях. Подобно на "Кеплер", така и "Тес" успява да открие множество планети, които са по-големи от Земята, но по-малки от Нептун. Освен планети, космическият телескоп "Тес" откри за пръв път данни и за съществуването на комети около друга звезда: в случая това е Beta Pictoris, която се намира на 63 светлинни години от нас. Астрономите бяха в състояние да установят наличието на три обекта, които са твърде малки, за да са планети и които притежават ярко оформени опашки. Не на последно място, телескопът е наблюдавал шест свръхнови в различни галактики, които по-късно бяха потвърдени и от наземни космически телескопи. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2910-2019-july-tess-one-year-space

Космическият кораб Прогрес МС-12 е на стартовата площадка 29 юли 2019 г. 08:05 ч. На 28-ми юли ракетата-носител "Союз-2.1а" с товарния космически кораб "Прогрес МС-12" бе изведена на стартовата площадка, съобщи Роскосмос. Изстрелването е насрочено за 31-ви юли в 15:10 ч. българско време. Ако всичко мине наред, корабът ще достави на Международната космическа станция гориво, вода и други полезни товари, необходими за продължителния престой на астронавти на борда ѝ. На снимката: космическият кораб "Прогрес МС-12" е вече на стартовата площадка, в очакване на изстрелването си. Фото: КЦ Южный https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2909-2019-progress-ms-12-preflight

Китайският луноход Юту 2 се събуди и започна своя осми лунен ден Нова снимка от повърхността на Луната, заснета от китайския луноход "Юту 2". В далечината се вижда ръбът на кратера Фон Карман. Photo credit : CNSA/CLEP 27 юли 2019 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Китайският луноход "Юту 2" и стационарният спускаем апарат "Чанг'e 4" се събудиха отново след лунната нощ (която е еквивалентна на 14 земни денонощия), за да продължат своята научна дейност на обратната страна на Луната. "Юту 2" се е активирал на 25-ти юли в 22:59 ч. българско време, а "Чанг'e 4" - на 26-ти юли в 14:12 ч. българско време. Така започна осмият лунен ден за мисията - един местен ден е също равен на 14 земни денонощия. Нова снимка от повърхността на Луната, заснета от китайския луноход "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP Горепосочените две снимки са нови. Те бяха публикувани с оповестяването на новината за поредното успешно събуждане на лунохода и стационарния апарат. Счита се, че "Юту 2" е изминал общо около 238 метра на повърхността на Луната от началото на неговата мисия на 3-ти януари 2019-та. Източник: https://mp.weixin.qq.com/s/ag4GMhEZBb7_w3YcPHacHw https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2908-2019-chang-e-4-begins-eight-lunar-day