Руските космонавти днес ще пуснат в открития космос слънчева платноходка

Космическият апарат “Парус-МГТУ”. Илюстрация: МГТУ “Бауман”.

25 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. “Слънчева платноходка” на име “Парус-МГТУ”, разработена от руския университет МГТУ “Бауман”, ще бъде пусната в открития космос днес от космонавтите Олег Кононенко и Николай Чуб.

“Космическата разходка” на Кононенко и Чуб ще започне в 20:55 ч. българско време, а живото излъчване по НАСА ТВ ще стартира половин час по-рано.

Освен пускането на платноходката, космонавтите ще трябва да монтират нова комуникационна система, както и да инспектират теча от радиатора на модула “Наука”.

Космическият апарат “Парус-МГТУ” бе изстрелян на 24 май 2023 г. с товарния кораб “Союз МС-23”, но досега изчакваше пускането си в открития космос. Това не е първата “слънчева платноходка” в историята на човечеството – още през 90-те години руснаците изпратиха до “Мир” платноходките “Знамя 2” (успешен проект) и “Знамя 2.5” (неуспешен проект), но те не демонстрираха възможността, че слънчевите фотони могат да задвижват космически апарат. За пръв път на 21 май 2010 година Япония изстреля функционална платноходка на име “Икарос”, която успешно навигираше в междупланетното пространство. А през 2015 и 2019 г. американската организация Планетарно общество изпрати в орбита две платноходки “Лайтсейл-1” и “Лайтсейл 2”, съответно с ракети “Атлас 5” и “Фалкън Хеви”.

Сега “Парус-МГТУ” трябва да разгърне двойка петметрови платна – иновация в сравнение с другите платноходки, като механизмът за разгръщане само на два компонента е по-прост и вероятно по-надежден.

Ето как работят “слънчевите платноходки”: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение – това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. 

Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични и съществуващи днес технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. 

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/25/mgtu-bauman-solar-sail/

Заради главоболията с регулатора: Варда очаква да приземява корабите си в Австралия

Спускаемата капсула (вдясно) на Варда. Photo credit : Varda Space

24 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На фона на проблемите на частната космическа индустрия в САЩ с Федералната авиационна администрация (основният регулатор, отговарящ за всички полети), фирмата Варда обяви споразумение с австралийския оператор Саутърн Лонч. Споразуменето ще позволи космическите кораби на фирмата да кацат на площадката Кунибба в Австралия.

Напомням на читателите, че първият кораб на Варда, която бе изстрелян през юни, все още не може да се завърне на Земята, тъй като ФАА не е издала разрешително.

Делян Аспарухов, българинът-съосновател на компанията и неин президент, потвърждава, че Варда винаги е планувала да има множество възможности за кацания, но главоболията покрай ФАА са ускорили процеса (изт. Ars Technica).

На борда на спускаемата капсула от първата мисия, която е останала заклещена в космоса не по технически, а по бюрократични причини, се намира първото произведено в орбита лекарство ритонавир.

Според Аспарухов не е имало някакъв конкретен проблем, който да е довел до забавянията. “Имахме координационен проблем между три различни групи, които не са работили преди по такъв тип дейност”.

Напомням също така, че миналата седмица представители на космически компании, включително СпейсЕкс, говориха пред Конгреса за проблемите с регулатора и настояваха персоналът, който отговаря за издаването на разрешителните, да бъде увеличен, тъй като не е в състояние да поеме огромния наплив от заявки за излитания и кацания покрай развитието на частния космически сектор в САЩ.

Аспарухов е напълно съгласен с това. “Няма начин да бъдат свършени нещата с текущия брой персонал на ФАА. Цялата индустрия усеща това болно място”.

Кацанията в района на Австралия ще са възможни за Варда от втората мисия нататък. Важно е обаче да се подчертае, че независимо от факта, че става за дейност в района на друга държава, ФАА пак трябва да издава разрешителни. Варда е американска компания, а регулаторът има правомощията да съблюдава дейностите на всички американски фирми независимо от това къде провеждат дейностите си. По същия начин Рокет Лаб получава разрешителните си от ФАА дори и основният космодрум да се намира в Нова Зеландия. Но очакванията на Варда са, че получаването на разрешително за кацане в Австралия ще е много по-лесно от гледна точка на това, че въздушният трафик там е по-малък от този над САЩ.

Що се касае до завръщането на първата мисия … чакаме. По принцип корабът е проектиран да издържа до една година в космоса и досега всичко на борда му е в отлично състояние. “Но всеки допълнителен ден в космоса повишава риска. Очевидно нашето предпочитание е да го върнем обратно колкото се може по-скоро”, казва Аспарухов.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/24/varda-looks-forward-to-australian-landings/

Град без бъдеще: руснаците бавно напускат Байконур

Надрасканата с графити совалка “Буран”. Снимка: Телеграм канал “Прости нас, Юра”.

23 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Космодрумът Байконур е легендарно място за човешката история. Оттук са били изстреляни първият изкуствен спътник и първият космонавт Юрий Гагарин. Но днес градът край космодрума, носещ същото име, няма перспективи за развитие и руснаците бавно го напускат.

След разпадането на СССР Байконур остана на територията на Казахстан. Русия продължава да използва космодрума под лизинг до 2050 г. и все още изстрелва оттам руски и чуждестранни екипажи към Международната космическа станция. Но тъй като съоръженията стареят, а икономическите перспективи не са големи, руските граждани лека-полека си тръгват.

“Все повече казахстанци се заселват, а руснаците напускат”, съобщава 22-годишният Артур Фалеев, за който Байконур е роден град.

Фалеев е компютърен специалист, но за населено място, което е фокусирано около ракетостроенето и космическата индустрия, той среща трудности в намирането на работа по специалността. “Няма перспективи. Най-общо казано, младите хора, които се раждат тук, завършват училище и отиват директно в други градове – Москва, Санк Петербург”.

Засега Фалеев си е намерил временна работа като пазач на сграда, собственост на Роскосмос, но не смята да се застоява – планира да отпътува заедно с майка си към Челябинск.

Най-добрият приятел на Фалеев е Александър Огньов, също на 22 години. Той е роден в Байконур, но има само казахстански паспорт. Затова е предприел трудната бюрократична процедура да се сдобие с руско гражданство. Дипломиран готвач е, но подобно на приятеля си, също не може да си намери работа по специалността. Ето защо понастоящем работи в приют за бездомни животни за мизерната заплата от 20 000 рубли (около $200).

Счита се, че в Байконур, който е с население 57 000 жители, 16 000 са руснаци. Градът, иначе осеян със съветски паметници в чест на славното си космическо минало, обаче се сблъсква с множество проблеми.

Първият от тези проблеми е, че Русия вече пренасочва ресурсите си към Восточний – нов космодрум на руска територия, който си има ново космическо градче – Циолковски. Постепенно Восточний трябва да замени изцяло Байконур.

Вторият проблем е конкуренцията, която оказва СпейсЕкс и по този начин разруши някогашния твърд монопол на Русия след приключването на американската програма “Космическа совалка”.

И третият проблем е свързан с войната в Украйна. Откакто конфликтът започна, западняците вече не посещават Байконур, като изключим роднините на чуждестранните астронавти. Освен това международните санкции застрашават малкото останали руско-казахстански проекти.

Ето защо руският президент Владимир Путин е подписал указ, който улеснява релокацията на тези, желаещи да получат дом в Русия. Понастоящем над 1 000 домакинства са подали заявления за миграция – сериозен процент от руската популация на Байконур.

“Целта на програмата е да подсигури руснаците да не останат без нищо”, съобщава кметът на Байконур Константин Бусигин. Той обаче е песимист към перспективите на града и смята, че той няма да оцелее дълго, ако космодрумът хлопне кепенци. “Нямаме никакви фабрики тук. Когато Роскосмос си тръгне, работните места ще намалеят със 7 500”.

Източник: Спейс Дейли

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/23/russians-slowly-leave-baykonur/

УСПЕХ: Индия проведе изпитателен безпилотен полет на кораба Гаганян!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO

21 октомври 2023 г. 09:20 ч.

Светослав Александров. Индия направи важна стъпка към изстрелването на първата си пилотирана космическа експедиция! Днес в 07:30 ч. от космическия център Сатиш Дхаван бе проведен пуск на едностепенна течногоривна ракета с космическия кораб “Гаганян” на мисия, която трябваше да демонстрира способността на спасителните системи да евакуират капсулата в случай на авария по време на реален полет.

Ракетата успешно изведе кораба на височина 12 километра, след което двигателите на спасителната система се задействаха по план и издърпаха “Гаганян” на безопасно разстояние. След достигането на апогей от 17 километра, спасителната система се раздели от спускаемата капсула и тя разгърна парашутите си, за да осъществи меко кацане в океана.

Това бе третият голям успех на космическата програма на Индия в рамките на календарната 2023 година. Напомням на читателите, че през август страната осъществи меко кацане на Луната, а през септември бе изстреляна слънчевата мисия “Адитя-1”.

Днешният изпитателен полет бе атмосферен. Догодина предстои изстрелването на “Гаганян” в околоземна орбита за безпилотен тест на системите на кораба в космически условия, а през 2025 година корабът ще дебютира и с екипаж.

Когато това се случи, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, изпратила самостоятелно човек в космоса.

Видеозапис от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/21/india-launches-gaganyaan/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу 17 бе изкаран на стартовата площадка

На снимката: “Шенчжоу-17” е на стартовата площадка в очакване на своя полет. Photo credit : CNSA

20 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера ракетата на Китай “Лонг Марч 2Ф” с пилотирания космически кораб “Шенчжоу 17” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзюцюан за предстоящ полет в близко бъдеще.

Към космическата станция “Тянгон” ще се отправи екипаж от трима души, но до този момент все още не знаем имената им. По традиция те ще станат известни в последните часове преди старта.

Китайците също така не са обявили официално точния ден и час на полета, но според някои репортажи планираната дата е 26-ти октомври.

Неоповестените астронавти ще се присъединят към сегашния екипаж на орбиталната станция – Цзин Хайпен (командир), Чжу Янчжу (полетен инженер) и Гуй Хайчао (учен, първият невоенен астронавт на Китай). Цзин, Чжу и Гуй ще предадат командването към новия екипаж, след което корабът им “Шенчжоу-16” (която понястоящен е скачен с “Тянгон”) ще се завърне на Земята.

Мисията на “Шенчжоу-17” ще продължи шест месеца. Това ще е общо 12-тата пилотирана експедиция на Китай и шестата до китайската станция.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/20/shenzhou-17-rolled-launch-pad/

Индия цели първият индиец да стъпи на Луната през 2040 година – но дали е постижимо?

Космическият кораб “Гаганян” преди първото си изстрелване на 21-ви октомври. Photo credit : ISRO

19 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Остават два дни до дебютното безпилотно тестово изстрелване на новия пилотиран транспортен кораб на Индия “Гаганян”. По този повод индийският премиер Нарендра Моди оповести ясно какви са целите на страната – астронавт в орбита през 2025 г., орбитална станция през 2035 ч. и стъпване на човек на Луната през 2040 година. Но постижимо ли е това? Експерти се съмняват – макар че индийската програма отбеляза съществени постижения през тази година, в това число безпилотно кацане на Луната и роботизирана мисия до Слънцето, факт е, че Индия е все още много назад от САЩ.

Понастоящем най-мощната действаща индийска ракета, която е била използвана за роботизираните лунни мисии “Чандраян-2” и “Чандраян-3”, както и ще се използва за изпращането на първия индийски астронавт в космоса, е “LVM3”. Тя притежава способността да извежда полезни товари с тегло от 10 тона в ниска околоземна орбита – т.е. представлява среднотоварен космически носител.

Както ни информира журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, Индия вече разработва нова ракета “NGLV”, която ще притежава товароподемност от 20 тона – два пъти повече от текущите възможности. Проблемът е, че това е ракета от класа на “Фалкън 9” и ще е готова чак през 2030 година. Нещо повече – индийците са в много начален етап от работата, даже не е решено какво точно гориво ще се използва.

Ракетата “NGLV” със сигурност няма да е достатъчна за пилотиран полет до Луната – за тази цел Индия ще трябва да разполага още по-мощни ракети като “Фалкън Хеви”, “Спейс Лонч Систъм” или “Старшип”. Досега страната не е дала заявка, че ще почне да строи такъв клас ракета и дори да даде заявка, ще мине дълго време, докато излети на първия си изпитателен полет – вероятно около десет години.

Така че индийският премиер Моди вероятно е избрал датата 2040 съвсем умишлено – достатъчно далечна е, че страната няма нужда да се ангажира със задачата точно сега.

Но има още една възможност, за която съобщава журналистът Бъргър. Наскоро Индия подписа споразумението на НАСА “Артемис”. Възможно е индиец наистина да стъпи на Луната през 2040 година, но по-вероятно е това да се случи на борда на американски космически кораб – “Орион” или “Старшип”. Други държави от споразумението като Канада вече се възползват от възможността – канадски астронавт ще излети към орбитата на Луната с мисия “Артемис 2” още през 2024 или 2025 година, а до 2030 г. към естествения ни спътник ще се отправят и европейски астронавти.

Какъв път ще избере Индия – това предстои да видим.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/19/first-indian-moon/

СпейсЕкс ще настоява пред Конгреса за обновяване и оптимизиране на работата на регулатора

СпейсЕкс е в техническа готовност да изстреля нов “Старшип”, но одобрението за полет от държавния регулатор се бави. Photo credit : SpaceX

18 октомври 2023 г. 16:45 ч.

Светослав Александров. На 20-ти април СпейсЕкс проведе първото изстрелване на ракетата от ново поколение “Старшип”. Обещанието на Илон Мъск бе най-късно до края на лятото проблемите, възникнали при дебютния полет, да бъдат разрешени и да бъде подготвена нова ракета за изстрелване. Това обещание бе спазено и през изминалите седмици вторият “Старшип” премина през всички наземни и огневи изпитания. Но изстрелването все още не е проведено – и причината се корени в липса на разрешение от Федералната авиационна администрация. Ето защо днес Бил Герстенмеър, вицепрезидентът на СпейсЕкс, ще говори пред Комисията за космос и наука към Сената с настояване регулаторните процеси да бъдат оптимизирани.

Както се съобщава на страниците на Сената, Герстенмеър ще участва на срещата заедно със Сириша Бандла, комерсиален астронавт и вицепрезидент на Върджин Галактик, както и Фил Джойс, вицепрезидент на Блу Ориджин.

Необходимостта да бъдат възобновени полетите на “Старшип” отдавна не се прави просто за приумица на Илон Мъск. СпейсЕкс изпълнява договор на НАСА, съобразно който на базата на “Старшип” трябва да бъде създаден спускаем апарат, чрез който хора отново да стъпят на Луната по време на мисията “Артемис 3” през 2025-2026 година. Съответно всяко отлагане по програмата “Старшип” води и до отлагания по програмата “Артемис”.

СпейсЕкс няма забележки към изискванията на Федералната авиационна администрация, които настояват всички процедури по безопасност да бъдат спазени. Има претенции единствено към скоростта, с която процедурите се движат, съобщава уебсайтът Арс Текника. ФАА отговаря не само за полетите на СпейсЕкс и “Старшип”, но и за целия САЩ. Основният проблем, който се изтъква е, че ФАА няма достатъчно персонал в лицензионния отдел и именно това искане ще бъде поставено днес пред Конгреса – да бъдат назначени още хора.

Както космическите ентусиасти сами виждат, 2023-та е изключително натоварена година, дори и да махнем от уравнението “Старшип”. СпейсЕкс е на път да изстреля около 100 ракети “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви” до края на декември. Върджин Галактик вече провежда по един пилотиран полет месечно. И ако това ви се вижда голяма натовареност, не знаете какво ви чака 2024-та. СпейсЕкс иска да увеличи полетите на “Фалкън”-ите с още 50%, тогава чакаме завръщането на кораба на Блу Ориджин “Ню Шепърд” в експлоатация, въвеждането на новата американска ракета на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан” и многобройни полети във високите части на атмосферата посредством балони. Просто няма как с ограничения си персонал държавният регулатор да се справи.

“Предвиждаме, че ще се стигне до верижна катастрофа”, съобщава за Арс едно от длъжностите лица.

Ако държавната бюрокрация забави развитието на частния космически отрасъл в САЩ, то има риск страната да изостане и да стане неконкурентоспособна спрямо други държави с развит космически отрасъл като Китай, категорични са от СпейсЕкс.

Нещо повече – СпейсЕкс усещат, че текущата програма на компанията, фокусирана около “Фалкън” и “Драгън”, си съперничи със “Старшип” да им бъде обърнато достатъчно внимание от ФАА за изчистване на всички документационни спънки.

“Хората си мислят, че след като “Фалкън 9″ лети средно по веднъж на четири дни, регулаторният процес е като добре смазана машина”, съобщава длъжностно лице от СпейсЕкс. “Да, лицензионният отдел на ФАА я накара да проработи и ние също я накарахме да проработи, но мога да ви уверя, че е изключително предизвикателство. Тромаво е. Даже в много случаи сме отклонявали работа, свързана с тези програми (бел. прев. – “Фалкън” и “Драгън”), защото знаем, че ако предоставим документите на ФАА, това ще им отклони вниманието от “Старшип”, и обратното. Това е много сериозен проблем с ресурсите, където нашите програми се конкурират една с друга”.

Освен увеличаването на персонала, от СпейсЕкс ще внесат предложение ФАА да си сътрудничи с НАСА и Космическите сили на САЩ, за да не е необходимо един регулатор да носи цялата отговорност.

СпейсЕкс разказва за куриозен случай – трябвало е да премести горивната машинария от едно на друго място на космодрума във Флорида. Изобщо не става и дума за изнасянето на машини извън оградата, а просто за преместване. Фирмата на Мъск е получила разрешение от Космическите сили на САЩ и НАСА, но е трябвало да се получи разрешение и от ФАА. И като резултат вниманието било отклонено отново от “Старшип” към текущия проблем. Нужно ли е ФАА да се занимава с тази задача, при положение, че НАСА и Космическите сили на САЩ са се подписали под документите?

Счита се, че ще минат още поне две седмици, докато документацията около втория полет на “Старшип” бъде изчистена – и това е минимумът време, което ще изтече преди да станем свидетели на изстрелването. Но даже този втори “Старшип” да излети, от СпейсЕкс сериозно се опасяват, че ще трябва да се минава през тромави процедури и в бъдеще преди всеки полет, който ще демонстрира способността на космическия кораб да лети в космоса и да каца на Луната.

“През следващата година наистина трябва да придвижим програмата с по-висока честота на полетите”, категорични са длъжностните лица на СпейсЕкс. “Паузи от по шест до осем месеца, това не е никак добре.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/18/spacex-to-testify-congress/

Телескопът Джеймс Уеб откри кварцови кристали в облаците на извънслънчева планета!

Така би могла да изглежда извънслънчевата планета WASP-17b. Илюстрация: NASA, ESA, CSA, and R. Crawfor, d (STScI)Science: Nikole Lewis (Cornell University), David Grant (University of Bristol), Hannah Wakeford (University of Bristol) Crawford (STScI)

17 октомври 2023 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. Учени, работещи с космическия телескоп на НАСА “Джеймс Уеб”, откриха кварцови нанокристали в облаците на WASP-17b – извънслънчева планета около седем пъти по-голяма от Юпитер и намираща се на 1 300 светлинни години от нас.

“Бяхме изключително развълнувани”, съобщава Дейвид Грант от Бристълския университет и водещ автор на публикацията, приета за печат в Astrophysical Journal Letters. “Знаехме още от наблюденията с телескопа “Хъбъл”, че трябва да има аерозоли в атмосферата на WASP-17b- малки частици, които изграждат облаците и мъглите, но не очаквахме да са направени от кварц”.

Силикатите (минерали, богати на силиции и кислород) съставляват по-голямата част от Земята и Луната, както и другите скалисти обекти в нашата Слънчева система. Също така се срещат широко и в Галактиката. Учените не за пръв път откриват силикатни зърна в атмосферите на екзопланети и кафяви джуджета, но като правило те са богати на магнезий – напр. минерали като оливин и пироксен. А в случая с WASP-17b става въпрос за кварц, чист SiO₂.

WASP-17b е една от най-големите и най-добре проучени извънслънчеви планети. Освен че е седем пъти по-голяма от Юпитер, тя прави една пълна обиколка около звездата си само за 3.7 земни дни (толкова продължава една местна година). Ето защо планетата е идеална за изследване посредством трансмисионна спектроскопия. Космическият телескоп “Джеймс Уеб” наблюдаваше WASP-17b в продължение на 10 часа, като за това време бяха направени 1 275 измервания на яркостта докато планетата е преминавала пред звездата си. Изваждайки яркостта на системата звезда-планета от тази само на звездата, учените бяха в състояние да изчислят кои дължини на вълните биват погълнати от екзопланетната атмосфера.

Резултатът е следният – имаме неочакван пик при 8.6 микрона, което не би се очаквало, ако облаците са от магнезиеви силикати или други аерозоли като алуминиев оксид:

Най-доброто обяснение за спектъра е, че облаците на извънслънчевата планета са изградени от кварцови наночастици.

Но за разлика от минералните частици, които се срещат в облаците на нашата собствена Земя, тук тези кварцови кристали не произхождат от скалиста повърхност. WASP-17b е изключително гореща планета – температурите ѝ надхвърлят 1 500^oC, но налягането в горните части на атмосферата е само една хилядна от земното. При тези условия се образуват твърди кристали от атмосферните газове без да се преминава през течно агрегатно състояние.

Учените все още не могат да определят какво е точното количество на кварца и колко ясно изразени са облаците на WASP-17b. Планетата е обърната винаги с едната си страна към звездата, което означава, че там е вечен ден, а на срещуположната страна царува вечна нощ. Възможно е облаците да обикалят около цялата планета, но да се изпаряват откъм дневната страна. Ветровете биха издухвали тези стъклени частици със скорост хиляди километри в час.

WASP-17b е една от трите планети, избрани за изучаване от “Джеймс Уеб” в рамките на програмата DREAMS (съкр. от Deep Reconnaissance of Exoplanet Atmospheres using Multi-instrument Spectroscopy). Програмата цели подробни проучвания на по един представител от трите основни класа екзопланети: горещ Юпитер, топъл Нептун и умерена скалиста планета.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/james-webb-quartz-crystals/

УСПЕХ: Американската мисия Джуно се сближи с юпитерианската луна Йо!

Снимка на Йо, направена от “Джуно “по време на облитането на 15-ти октомври. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/Jason Perry

17 октомври 2023 г. 10:15 ч.

Светослав Александров. На 15-ти октомври космическата мисия на НАСА “Джуно” направи сближение с юпитерианската луна Йо, като прелетя на 11 700 километра от повърхността ѝ! В хода на облитането бяха получени най-добрите снимки от октомври 2001 година, когато предишната мисия на НАСА “Галилео” изучаваше луната.

Изстрелян през 2011 г., космическият апарат на НАСА “Джуно” изучава системата на Юпитер от 2016 г. и вече изпълнява своята трета година от началото на разширената си мисия.

Йо е по-голям от нашата собствена Луна, но представлява уникално тяло в Слънчевата система – не само бива придърпван от мощната гравитация на Юпитер, но и от тази на останалите Галилееви луни – Европа и Ганимед. Като резултат Йо е непрекъснато изтеглян и сплескван, поради което се формира лава. Тя изригва от множеството вулкани.

Кулминацията на посещенията на Йо от “Джуно” ще е през декември и февруари, когато “Джуно” ще премине едва над 1 500 километра над повърхността на Йо.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/juno-io-flyby-success/

Два от спътниците не са се разделили от ракетата Вега след изстрелването ѝ на 9-ти октомври

17 октомври 2023 г. 07:45 ч.

Светослав Александров. Вчера бе публикувана информация, съобразно която последното изстрелване на европейската лекотоварна ракета “Вега” не е било напълно успешно. Два от спътниците не са се разделили и са изгорели в атмосферата.

Напомням на читателите, че след полета на 9-ти октомври в 04:36 ч. българско време Арианаспейс обяви мисията за успешна с уговорката, че на Земята са получени данни за разделянето само на десет от дванайсетте спътника. Подобно забавяне в потвърждението е нормално, защото понякога има периоди на радиозатишие.

Но сега изглежда, както съобщава уебсайтът European Spaceflight, че разделянето на двата спътника наистина не е било реализирано по план. Става въпрос за спътниците ESTCube-2 (на Естония) и ANSER-Leader (на Испания).

Това е поредният тежък удар за европейската космическа индустрия, която изостава драстично не само от САЩ, но и от Китай. Разработката на новата ракета “Ариана 6” продължава да се бави, “Вега-С” не е върната в експлоатация след аварията през декември, а сега изглежда, че и класическата “Вега” не се справя със задачите си.

Още по-абсурдното е, че лекотоварната ракета “Вега” е просто фишек – с три твърдогориви степени и четвърта хиперголична. Би следвало такава ракета да е евтина и надеждна. И въпреки това един полет на този носител с капацитет едва 2 тона до околоземна орбита струва $37 милиона (за сравнение една тежкотоварна “Фалкън 9” с капацитет 23 тона струва $67 милиона). Скъпата услуга може и да не е такъв голям проблем, ако обаче тази услуга е бутикова и се отличава с високо качество. Не такъв е случаят с “Вега” – ракетата постоянно се проваля.

Изненадващо е, че “Вега” бе въведена в експлоатация през 2012 г. и до 2018 г. осъществи 12 успешни полета. Редовните провали, кажи-речи всяка година без 2021 г., започнаха през 2019-та. Така и не се знае каква е причината за такъв рязък спад на качеството – производствен брак, загуба на кадри или нещо друго.

А има и още един фактор, който ракетостроителните фирми не отчитат – изключително важно е ракетите през 21-ви век да са възвръщаеми. Както съобщават специалистите от СпейсЕкс, причината за високото качество и липса на провали при “Фалкън”-ите се корени в това, че степените се връщат на Земята и биват инспектирани след полета за евентуални отклонения. Всяка фирма, която не го прави, пропуска потенциално фатален проблем, който може да се прояви и след 10 успешни старта.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/vega-partial-failure/

Ян Ливей в кораба “Шенчоу 5” – един от съвсем малкото кадри, с които разполагаме от мисията. Photo credit : CNSA

15 октомври 2023 г. 21:15 ч.

Светослав Александров. На днешния ден преди две десетилетия Китай се превърна в третата държава в света, изпратила самостоятелно човек в космоса! Космическият кораб “Шенчжоу 5” с единствения астронавт Ян Ливей излетя тогава в 04:00 ч. българско време, а на следващия ден, на 16-ти октомври 2003 г. в 01:22 ч. българско време, той се завърна обратно на Земята.

Към момента на полета на Ян Ливей бяха отминали 42 години от изстрелването на първия космонавт Юрий Гагарин (проведено на 12 април 1961 година). Между появата на първата и втората държава с пилотирана космонавтика измина по-малко от месец – полетът на американеца Алън Шепърд последва на 5 май 1961 г. Фактът, че за появата на третата държава с пилотирана космонавтика бяха нужни повече четири десетилетия показва, че изстрелването на човек в космоса наистина представлява колосална задача. Към този момент тя е постигана единствено от големи държави и от частните компании, развиващи се в тези държави. През годините след полета на “Шенчжоу 5” дебютираха само още четири изцяло нови пилотирани кораби с екипаж, всичките американски – “СпейсШипУан”, “СпейсШипТу”, “Ню Шепърд” и “Крю Драгън”. Но от тях единствено последният е навлизал в орбита, останалите са суборбитални.

Публичността на мисията “Шенчжоу 5” силно напомняше тази на ранния СССР – не бяха излъчени кадри нито от излитането, нито от кацането. Името на Ян Ливей не бе обявено до последните часове преди старта. Вероятно тази политика бе обусловена поради страх от обществен провал. За щастие през годините рестрикциите бяха лека-полека вдигнати и днес Китай предоставя обширен снимков и видеоматериал от роботизираната и пилотираната си програма.

В някои отношения космическата програма на Китай ни напомня тази на СССР. Тя беше развита по комунистически, образно казано на “петилетки”. Пилотираната програма включваше три стъпки – изпращане на човек в орбита, изстрелване на малки лаборатории с цел отработване на скачване и разкачване, и строеж на модулна станция. Роботизираната включваше изпращане на орбитален апарат около Луната, кацане на Луната и взимане на проби от повърхността на Луната и доставката им на Земята. Всички тези етапи бяха изпълнени успешно – днес Китай разполага със собствена постоянно обитаема космическа станция, а страната е третата след САЩ и СССР, доставила на Земята лунни проби.

Но в други отношения програмата изобщо не приличаше на съветската и си пролича, че китайците не смятат да повтарят грешките на СССР. Публичността е по-добра – често пъти пилотираните и роботизираните стартове вече се излъчват на живо, а снимковият и видеоматериалът пристига своеременно. Най-важното – няма го онова бързане, характерно за съветските власти, които са искали рекорд на всяка цена дори и с риск от провал. Китайците винаги биха предпочели да отложат старта, за да може мисията да постигне успех. Даже може да се каже, че китайската космическа програма не е състезателна – тя се развива бавно, методично, без да се съобразява с другите, без да се натрапва и без да се налага. Китайците са отворени към партньорства – ако щете. Но навиете ли се да работите с тях, винаги ще ви покажат кой е шефът и какви са правилата. Може да са строги, но китайците са показали, че не злоупотребяват с тях и не прекрачват граници. Прочие, повечето от партньорствата са проработили.

Макар и китайската програма да е бавна, за две десетилетия постиженията са съществени – китайците вече имат роботизирани кацания на Луната и Марс, включително на обратната страна на естествения ни спътник, нещо непостигано досега от друга държава. Няма никакъв спор, че през следващите две десетилетия ще има още повече постижения – сред плановете на Китай са залегнали пилотирани кацания на Луната, строеж на лунна станция, роботизирани мисии до астероиди и Юпитер и създаването на космически телескопи, способни да изучават извънслънчеви планети.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/15/shenzhou-5-anniversary/

Роскосмос не намери пари за ремонта на площадката Гагарински старт и тя ще се превърне в ръждясващ музеен експонат

14 октомври 2023 г. 19:40 ч.

Светослав Александров. Благодарете на другаря Дмитрий Рогозин – политиката на Роскосмос за модернизация на Площадка №1 на космодрума Байконур (т.нар “Гагарински старт”), от която са изстреляни първият изкуствен спътник на Земята и по-късно кораба “Восток” с първия космонавт Юрий Гагарин, претърпя крах. Площадката ще се превърне в музеен експонат – при това ръждясващ такъв.

Новината бе съобщена днес от ТАСС.

Ето последователността от събития (изт. Иля Харламов, телеграм канал “Юра, прости” Площадката “Гагарински старт” успява да надживее краха на СССР, тя е модернизирана и работи непрекъснато даже в условията на тежките лишения през 90-те години. Но не успява да надживее епохата “Рогозин”.

На 25 септември 2019 г. Площадка №1 е затворена “за ремонти”. Нещо повече – Руският фонд за преки инвестиции заделя за тази цел $90 милиона – сериозна сума, но все пак недостатъчна. Появява се идея за партньорство с ОАЕ, на които е предложено да инвестират в ремонта и в замяна на това да получат превоз на арабски космонавти до МКС с руски кораби “Союз” и потенциален дял от печалбата при продажбата на комерсиални полети.

Но след началото на войната в Украйна и въвеждането на санкциите срещу Русия, делът на Роскосмос в комерсиалната космонавтика става точно 0%. Арабите преосмислят партньорството и астронавтът Султан ал-Неяди полита в космоса не на “Союз”, а на борда на американски космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”.

Днес Роскосмос призна, че пари няма и няма и да има, заделените $90 милиона от фонда са се загубили някъде, арабите не искат да инвестират и “Гагарински старт” никога вече няма да заработи. Ето защо е предложено на казахстанците да превърнат площадката в музей.

За тези от вас, които не са били на Байконур – в района има интересно явление, солеността на почвата е висока и солта буквално лежи на кристали на земята, съответно вятърът разнася тия кристали. Без експлоатация и поддръжка Площадка №1 бързо ще ръждяса, което означава, че ще се превърне в ръждив музей.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/14/roscosmos-gagarinski-start/

УСПЕХ: Ракета Фалкън Хеви изстреля мисията на НАСА към астероида Психея!

Снимка от днешното изстрелване на “Фалкън Хеви” с мисия “Психея”. Photo credit : SpaceX

13 октомври 2023 г. 22:00 ч.

Светослав Александров. Днешният петък 13-ти бе изключително важен както за НАСА, така и за СпейсЕкс. За американската космическа агенция мисията “Психея” най-после излетя към астероида, носещ същото име. За фирмата на Илон Мъск това бе първият научно-изследователски междупланетен полет, осъществен посредством свръхтежката ракета “Фалкън Хеви”!

“Фалкън Хеви” в служба на НАСА – за мнозина от нас, обикновените космически ентусиасти, това ни се струваше невъзможна задача. В продължение на дълги години водещата от САЩ космическа политика беше поставила за приоритет завръщането на Луната и полетите до други планети да се осъществяват посредством базираната на совалкови технологии ракета “Спейс Лонч Систъм”. Проблемът е, че “Спейс Лонч Систъм” е скъпа ракета поради политиките на Конгреса да осигуряват работни места за конкретни предприятия, вместо да се залага на най-бюджетното технологично решение, така че, когато чертата бе теглена, стана ясно, че едно изстрелване възлиза на $2 милиарда. За сравнение един комерсиален старт на “Фалкън Хеви” възлиза на $97 милиона. Е, разбира се, правителството на САЩ плаща повече от частните клиенти, което оскъпява услугата до $200 милиона – но пак е в пъти по-малко в сравнение със “Спейс Лонч Систъм”. Повечето от допълнителните разходи отиват за процедури като осигуряване на по-добра стерилност на космическия апарат, както и за това мисиите на НАСА да пререждат тези на останалите клиенти (полетите по програма “Старлинк” бяха временно замразени до изстрелването на “Психея”).

Днес основният фокус на СпейсЕкс е върху новата и по-мощна свръхтежка ракета “Старшип”, но мнозина са забравили, че основният конкурент на “Спейс Лонч Систъм” през 2017-2018 г. бе не “Старшип”, а “Фалкън Хеви”. Малцина обаче вярваха, че “Фалкън Хеви” може да успее. Затова дебютният старт с колата на Илон Мъск “Тесла” в началото на 2018 г. впечатли всички. А много експерти заключиха правдиво – кому е нужно да се разчита на “Спейс Лонч Систъм”, която към тази дата бе на години от дебютния си полет (ракетата най-накрая излетя в края на 2022 г.), след като има “Фалкън Хеви”?

Но политиците дълго време упорстваха. Конгресмените бяха задължили НАСА да изстреля мисията “Клипер” до юпитерианската луна Европа посредством “Спейс Лонч Систъм” и това бе повод за огромно недоволство сред учените, които знаеха, че тази ракета няма да е готова в срок за научно-изследователски полети през 2024 г. – първо, защото производството е заделено за лунните мисии “Артемис” и няма как да се осигури резервна ракета за юпитерианска мисия и второ, защото разходите са колосални. Най-накрая, след дълги борби между НАСА и Конгреса, политиците отстъпиха и на агенцията бе позволено да прехвърли “Клипер” към “Фалкън Хеви”.

Но полетът на “Клипър” ще е факт през 2024 година. “Кръщението” на “Фалкън Хеви” за междупланетни мисии бе днес – и посредством тази ракета сложната роботизирана мисия на НАСА се отправи към астероида “Психея”! След като догодина “Клипер” полети към Европа, “Фалкън Хеви” ще почне да извежда в космоса и модулите на станцията “Гейтуей”, която ще бъде построена в орбита около Луната!

Така “Фалкън Хеви” ще изпълни заслужената си съдба – да се използва за лунни и междупланетни полети.

Акцентите от днешния полет: Стартът бе осъществен в 17:19 ч. българско време. Нямаше никакви проблеми, като през първите секунди 27-те двигателя “Мерлин” на първата степен (състояща се едно централно ядро и два странични ускорителя) насочваха безпроблемно “Психея” на правилната траектория. Около 2.5 минути след началото на полета страничните ускорители се отделиха от централното ядро и започнаха обратно пътешествие към Земята. На осмата минута след старта те извършиха тандемно кацане върху площадка.

Малко преди деветата минута от началото на полета двигателят на втората степен се изключи и тя летя пасивно до 54-тата минута, когато бе проведено повторно включване. Така “Психея” напусна първичната опорна околоземна орбита и се отправи към междупланетното пространство. Разделянето на космическия апарат от ракетата-носител бе осъществено на 62-рата минута след старта.

През първите два часа свободен полет НАСА потвърди, че “Психея” комуникира безпроблемно с наземните екипи, а слънчевите панели са се разгърнали успешно и генерират електроенергия. Мисията е в ход!

Пътешествието до Психея ще продължи няколко години, като навлизането в орбита около астероида е насрочено за юли 2029 година. Междувременно космическият апарат ще направи сближение с Марс през 2026 година.

Напомням на читателите, че на борда на “Психея” са монтирани четири основни прибора:

-Мултиспектрална камера, която ще е в състояние да заснема снимки на повърхността на Психея с висока резолюция.

-Гама-лъчев и неутронен спектрометър за определянето на химичния състав на астероидната повърхност

-Магнитометър, който ще се използва за картографирането на остатъчното магнитно поле на Психея.

-Гравитационен експеримент, който ще разчита на радиосистемите на космическия апарат за измерването на гравитационното поле на Психея и изучаването на вътрешността на астероида.

Причината, поради която учените се интересуват от Психея се корени в това, че ако останалите тела от нашата Слънчева система са съставени от газове, лед или скали, този астероид е изграден основно от метали. Около 95% от състава му е никел и желязо и по това наподобява земното ядро. Ето защо изследователите предполагат, че Психея е останка от планета, която вследствие на неизвестни процеси се е разрушила и е останала само ядрото ѝ. Мисията “Психея” ще разследва тайните на еволюцията на астероида и това може да даде и отговор и на загадките на еволюцията на Слънчевата система.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/13/falcon9-launches-psyche/

НАСА откри вода и въглеродни съединения в пробите от астероида Бену!

НАСА успя да достави голямо количество скални проби от астероида Бену. Photo credit : NASA

11 октомври 2023 г. 21:50 ч.

Светослав Александров. Днес беше голям ден за НАСА – агенцията показа пред обществеността снимки на пробите от астероида Бену, които в края на септември пристигнаха на Земята заедно със спускаемата капсула на мисията “Озирис-Рекс”. Заедно с това бяха представени ранни резултати от първите научни изследвания на пробите – оказа се, че те са богати на вода и въглеродни съединения!

“Озирис-Рекс” не е първата космическа мисия, която пътува до астероид, взима проби и ги доставя на Земята. Преди същото е постигано от мисиите на Япония “Хаябуса 1” и “Хаябуса 2”. Но първата от тези мисии се върна само с прашинки от астероида Итокава, а втората – с 5.4 грама от астероида Рюгу. За сравнение “Озирис-Рекс” е доставила минимум 60 грама от Бену.

Но какво е точното количество, все още е трудно да се определи. Когато екипите отвориха спускаемата капсула, те установиха, че тя е пълна с материал не само в самия контейнер, но и около главата на загребващия механизъм, край капака на контейнера и в основата му. Именно наличието на толкова много грунд и скали извън контейнера затруднява точната преценка. Знае се само едно – на Земята са доставени много повече от изискуемия минимум от 60 грама материал, необходим мисията да бъде призната за напълно успешна. Учените все още не са стигнали до същинската пробата в контейнера – но вероятно общото тегло възлиза някъде между 250 грама и 1 килограм.

Засега единствено частиците извън контейнера (т.е. бонус материала) са изучавани посредством сканиращ електронен микроскоп, инфрачервен спектрометър, рентгенова дифракция, рентгеново компютъртомографско изследване. Последното бе нужно за изготвянето на 3D-компютърен модел на скалите, разкриващ тяхната разнородна вътрешност.

Най-важното – благодарение на ранните резултати се знае, че в пробите от Бену има вода и изобилие от въглеродни съединения. Все още предстои точното определяне какви са съединенията, но едно е ясно – потвърждава се хипотезата, че астероидите са доставяли вода и органични вещества на Земята по време на ранните етапи от нейната еволюция и вероятно са допринесли за механизмите, нужни за възникването на живота.

През следващите години предстои щателно изследване на събрания материал от астероида. НАСА ще запази около 70% от пробите за бъдещи проучвания, включително такива от следващи поколения учени – спомнете си, че и досега има неотворени контейнери с лунни проби, доставени на Земята от астронавтите на програмата “Аполо”! Същата политика ще се приложи и сега. След десетилетия и други учени ще се докоснат до скалите от Бену.

Пробите няма да бъдат изследвани единствено от американци. НАСА работи в сътрудничество с над 200 специалисти от цял свят, включително Японската космическа агенция и Канадската космическа агенция.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/11/bennu-first-results/

НАСА и СпейсЕкс изстрелват този месец мисия до астероида Психея!

На илюстрацията: космическият апарат “Психея” се рее над повърхността на астероида със същото име. Image credit: NASA

10 октомври 2023 г. 08:08 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 12-ти октомври в 17:16 ч. българско време ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви” ще изстреля към астероида Психея мисия на НАСА със същото име. Това е монументален момент както за американската космическа агенция, така и за фирмата на Илон Мъск – започва използването на свръхтежката ракета за амбициозни мисии до Луната и други небесни тела!

Отдавна са минали времената, когато Илон Мъск шокира обществеността, като се осмели да изпрати автомобила “Тесла” към Марс с “Фалкън Хеви”. Това беше пиар акция, но тази акция доказа годността и надеждността на свръхтежката ракета. Досега тя е летяла успешно седем пъти, извеждайки основно военни и тежки комерсиални мисии. Предстои въвеждането на “Фалкън Хеви” в междупланетната космонавтика – и “Психея” е само началото. Именно тази ракета ще бъде използвана от НАСА за строежа на обитаемата станция “Гейтуей” в орбита около Луната! За тази цел СпейсЕкс строи по-голям обтекател, под който ще могат да се поберат модулите на лунната станция.

Вярно е също така, че СпейсЕкс разработва и много по-голяма свръхтежка ракета – “Старшип”. Тази ракета обаче е летяла само веднъж, през април, и все още не е постигала цялостен успех. Ще мине време, докато “Старшип” се наложи, първо като комерсиална ракета и чак след това като предпочитан носител за лунни и междупланетни мисии. Едва сега започва междупланетната епоха на “Фалкън Хеви”.

Но нека да се върнем на мисията до Психея – това е шестнадесетият астероид, открит от човечеството през 1852 година. Психея има диаметър над 200 километра и тежи 220 милиарда милиарда килограма (0.03% от масата на Луната), които означава, че си имаме работа с голямо и интригуващо небесно тяло.

Причината, поради която учените се интересуват от Психея се корени в това, че ако останалите тела от нашата Слънчева система са съставени от газове, лед или скали, този астероид е изграден основно от метали. Около 95% от състава му е никел и желязо и по това наподобява земното ядро. Ето защо изследователите предполагат, че Психея е останка от планета, която вследствие на неизвестни процеси се е разрушила и е останала само ядрото ѝ. Мисията “Психея” ще разследва тайните на еволюцията на астероида и това може да даде и отговор и на загадките на еволюцията на Слънчевата система.

На борда на космическия апарат са монтирани четири основни прибора:

-Мултиспектрална камера, която ще е в състояние да заснема снимки на повърхността на Психея с висока резолюция.

-Гама-лъчев и неутронен спектрометър за определянето на химичния състав на астероидната повърхност

-Магнитометър, който ще се използва за картографирането на остатъчното магнитно поле на Психея.

-Гравитационен експеримент, който ще разчита на радиосистемите на космическия апарат за измерването на гравитационното поле на Психея и изучаването на вътрешността на астероида.

Космическият апарат е дълъг 25 метра и широк 7 метра (заедно със слънчевите панели), т.е. той е грубо с размера на тенис игрище. За достигането на астероида ще се разчита на електрически двигатели, наречени Hall-effect thrusters (HET) – при тях горивото (ксенон) бива ускорявано от електрическо поле. Тези двигатели са за пръв път създадени в СССР през 70-те години на миналия век, а Максар, фирмата-производител на “Психея”, е решила да използва за пътешествието до астероида създадени в Русия двигатели (източник).

Ако изстрелването бъде отложено от 12-ти октомври за друг ден поради метеорологични или технически проблеми, НАСА и СпейсЕкс имат възможност да изпратят мисията в космоса най-късно до 25-то число на месеца, когато стартовият прозорец се затваря.

Стискаме палци!

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/10/psyche-preview/

Течът на Наука е от резервния, а не от основния радиатор

Модулът “Наука”, още докато бе на Земята. Фото: Роскосмос

10 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Изглежда, че руската пилотирана космонавтика отново се размина с малкия дявол – снощи е протекъл резервният радиатор на модула на МКС “Наука”, а не основният. Поне на този етап работата на модула не е нарушена, терморегулационната му система работи и температурите във вътрешността му са подходящи за живот.

Радиаторът бе доставен на станцията през 2012 г. и стоеше неизползван в открития космос дълги години, покрай забавянията в подготовката на “Наука”. Той бе монтиран през месец май т.г. от космонавтите.

Напомням на читателите, че това бе третата авария на руски радиатор през последната година. Първо през декември отказа терморегулационната система на пилотирания кораб “Союз МС-22”, а след това през февруари – тази на товарния кораб “Прогрес МС-21”. Това е неприятен тип повреда, която няма как да бъде поправена в космоса от екипажите. Макар че през изминалите десетилетия американски астронавти и руски космонавти усъвършенстваха редица ремонтни дейности, а за поправките на телескопа “Хъбъл” от американските совалки има документални филми, заваряването в космически условия все още не е усвоено – особено на тръби, работещи под високо налягане. Няма как да бъде подменен и изтеклият изооктан.

Модулът “Наука” бе построен през 1995 г. като резерва на основния модул “Звезда”, като парите за строежа бяха дадени от САЩ. Впоследствие, след като се оказа, че Русия няма средства да построи пълноценен руски сегмент на МКС, бе взето решение за тази цел да се използва резервният модул, който да бъде конвертиран в научен (оттук идва името “Наука”). Преобразуването не протече гладко и бе свързано с редица проблеми. Докато инженерите на Земята рязаха тръбите на горивната система (предполагаемо не са получили инструкции какво да правят и са си мислили, че режат за скрап), в нея попаднали железни стружки. Стърготините бяха намерени случайно през 2013 година, по време на предстартовата подготовка. Така вместо да бъде изстрелян в космоса, модулът “Наука” бе върнат на предприятието-производител ГКНПЦ “Хруничев”, след което инженерите дълги години се мъчиха да изчистят меховете на горивните резервоари от стружките. Нямаше как да бъдат произведени нови резервоари – модулът, както споменах в началото на параграфа, бе създаден през 1995 г., а след тази дата производствените линии бяха спрени и машините отдавна ръждясват по нечии скланове. Русия все още произвежда други типове горивни резервоари – за корабите “Союз” и “Прогрес”, но те са несъвместими с “Наука”.

Най-накрая “Наука” бе изстрелян през 2021 година. Заради непрекъснато отказващата му горивна система модулът бе загубен на два пъти, докато пътуваше към Международната космическа станция, и само героичните усилия на наземните екипи го спасиха. Накрая бе прикачен успешно към станцията, но заради софтуерен бъг след стиковката двигателите на модула се запалиха спонтанно и преобърнаха МКС. Орбиталният комплекс се размина на косъм от катастрофална авария.

Софтуерните бъгове и спонтанно включващите се и изключващи двигатели до ден днешен съпътстват руската космонавтика. Напомням, че през август руската мисия “Луна-25” трябваше да кацне на Южния полюс на Луната, но при прехода от по-висока към по-ниска орбита двигателите не се изключиха заради софтуерен бъг и отклонения при работата на акселерометрите, съответно космическият апарат се разби.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/10/nauka-rezerven-radiator/

АНОМАЛИЯ: Радиаторът на руския модул Наука протече!

Руският модул “Наука” на МКС. Photo credit : NASA TV

9 октомври 2023 г. 21:20 ч.

Светослав Александров. Не пак, а отново: за трети път в рамките на една година, поредната еднотипна повреда на руски космически кораб! Ако през декември протече радиаторът на пилотиран кораб “Союз”, а през февруари – на товарен кораб “Прогрес”, сега дойде ред да протече радиаторът и на най-новия руски модул, прикачен към Международната космическа станция – “Наука”.

Както съобщава журналистът Уилиам Хартууд от CBS News, преди броени минути наземното ръководство в Хюстън заповяда на екипажа на МКС да отиде в панорамния модул “Купола” и да провери дали от задния край на станцията има “снежинки”.

“Да, има теч, който е от радиатора на Мултифункционалния лабораторен модул (бел. прев – “Наука”)”, съобщи астронавтката на НАСА Жасмин Могбели към Хюстън.

След това Хюстън обяви към командира на станцията Андреас Могенсен: “Все още преценяваме ситуацията с Москва. Засега няма последствия, продължаваме да се опитваме да разберем това”.

Очаквайте подробности!

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/ruskiqt-modul-nauka-proteche/

Старата европейска ракета Вега изведе в космоса 12 микроспътника

9 октомври 2023 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Днес европейското предприятие Арианаспейс проведе успешно изстрелване на старата и предпоследна налична ракета “Вега” (да не се бърка с новата закъсала “Вега-С”, която бе изведена от експлоатация след провал през декември 2022 г. и не се очаква да полети отново преди края на 2024 година).

В ниска околоземна орбита бяха въведени 12 спътника.

Основният полезен товар на борда на ракетата бе 417-килограмовият спътник THEOS-2, който ще се ръководи от правителството на Тайланд и ще служи за наблюдения на Земята. Той бе придружен от 241-килограмовия метеоспътник FormoSat-7R/Triton, разработен от космическата агенция на Тайван.

THEOS-2 и Triton заедно с останалите 10 микроспътника тежат общо 1 242 килограма.

Днешното изстрелване е рядък успех и истинско чудо за Арианаспейс през 2023 година. Миналогодишният провал на “Вега-С” бе породен от ерозия на соплото на ракетния двигател “Зефиро-40”, който се използва на втората степен. Причината, поради която компанията успя да изстреля днес стар тип “Вега” се корени в това, че втората степен бе оборудвана с по-малък ракетен двигател “Зефиро-23”, който е утвърден и не е проявявал аварии.

Арианаспейс ще проведе едно финално изстрелване на стар тип “Вега” в началото на 2024 г… и после стискаме палци “Вега-С” да се завърне в експлоатация, а “Ариана-6” да мине през тестовете и да влезе в експлоатация. В противен случая Европа няма да има нови космически изстрелвания в близко бъдеще…

Въпреки това някои млади компании като PLD Space ни дават надежда. Напомням на читателите, че преди броени дни испанският стартъп проведе първото си успешно изстрелване на суборбитална ракета “Миура-1”. Така се появява шанс европейският космически отрасъл най-накрая да живне.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/vega-rocket-launches-satellites/

Неразкритите тайни: Защо ЕКА прекрати проекта ЕкзоМарс?

Днес марсоходът “Роузалинд Франклин” можеше да е открил живот на Червената планета, но вместо това той е останал заклещен на Земята след прекратяването на проекта “ЕкзоМарс”. Тайните за живота на Марс остават също толкова недостъпни, колкото и тайните на Земята за прекратяването на мисията. Image credit : ESA

9 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. През 2022 г. ракета “Протон-М” трябваше да изпрати на път към Червената планета мисията на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) “ЕкзоМарс-2022”. Но войната, която започна на 24-ти февруари, промени всичко. По-малко от 96 часа след началото на военните действия проектът “ЕкзоМарс” бе прекратен едностранно от ЕКА в рамките на процес, който до ден днешен буди недоумение.

Материал по тази тема беше написан от автора Браян Харви, автор на книгата “Европейско-руско сътрудничество в космоса, от дьо Гол до ЕкзоМарс”, издадена през 2021 година.

Материалът не се занимава с това защо Европа прекрати сътрудничеството си с Русия. Очевидно има както рационални, така и добри морални причини за това – разривът се случи заради агресивните действия на Русия в Украйна. Вместо това материалът се занимава с това как Европа прекрати сътрудничеството с Русия, защото историята е по-дълбока и очевидно има детайли, които не са известни за широката общественост.

В САЩ също имаше дебат за съвместните руско-американски проекти. НАСА и Конгресът проведоха срещи и разговори, които се проточиха в рамките на седмици и в крайна сметка се стигна до консенсус работата на Международната космическа станция да продължи. Това е по-различен развой в сравнение със ситуацията с “ЕкзоМарс”, но отново – тук не отговаряме на въпроса защо, а как. В случая с МКС е имало продължителен и прозрачен обществен процес.

При “ЕкзоМарс”, в рамките на часове след инвазията в Украйна, Европейската космическа агенция организира събрание на 22-те национални делегации (как точно, онлайн или лично, това остава неясно). Отне само 96 часа, докато ЕКА излезе със съобщение, че проектът се прекратява. Това е изключително кратък срок за преустановяването на инициатива, която се разработва в рамките на 12 години и за която са похарчени милиарди долари. Решението бе взето през уикенда, а не през работен ден. Нещо повече – оказва се, че ЕКА не се е консултирала предварително с ръководството на “ЕкзоМарс” или с учените, дори и със старшото ръковдство. Мнозина от работещите по проекта са разбрали за решението за прекратяването му през следващата седмица, когато са прочели новините в интернет.

Работата на историците и журналистите, пише Харви, е да разберат отговорите на всички въпроси около това съдбоносно решение. Коя личност или държава е предложила проектът да бъде прекратен? Бил ли е директорът на Европейската космическа агенция или е била държава (или група от държави)? Кои са подкрепяли прекратяването и кои са били против? Как са били оценявани аргументите “за” и “против”? Как са били оценявани потенциалните научни ползи и загуби? Какви са били рисковете, ако проектът е трябвало да продължи напред, независимо от войната? Защо ЕКА е бързала?

Проблемът с Европейската космическа агенция (която е различна структура от Европейския съюз и юридически няма нищо общо с него) е, че това е организация, известна с пословичната си секретност. Даже НАСА не е секретна, поне не до такава степен. В различни европейски държави, както и в САЩ, действа Закон за свободата на информацията. НАСА се подчинява на този закон и даже има специално длъжностно лице, което отговаря за достъпа до информацията (която, от своя страна, всеки американски данъкоплатец може да я поиска чрез формуляр на сайта на НАСА). Длъжностното лице може да откаже да предостави информацията, но по този начин ищецът има право да обжалва и даже да осъди НАСА. Подобни процедури са в сила за много от националните космически агенции в Европа (например британската) и за самия Европейски съюз.

Нищо подобно не важи за ЕКА, която е основана през 1975 г. посредством Конвенция – 130-страничен документ, гарантиращ сериозен имунитет и привилегии за членовете и представителите. Този документ изважда ЕКА от всяка правна рамка, а закони като тези за свободата на информацията не важат за нея. Няма никакъв механизъм, по който данъкоплатците могат да изискват да знаят как им се харчат парите и няма механизъм, по който може да се изисква информация. Оттук идват всичките главоболия, които имаме с ЕКА – например, агенцията отказва да предоставя снимков, видеоматериал и живи излъчвания при изпитанията на ракетата “Ариана 6”. Кореспондентът от BBC Джонатан Еймъс сравнява опитите да се измъкне информация от ЕКА с “вадене на зъби”.

Как ЕКА взима решения? Провеждат се срещи между 22-те национални делегации или представителства на държавите-членки. Делегациите се излъчват от правителствените отдели, отговарящи за космическите политики на съответните държави. Директорът на ЕКА, понастоящем Йозеф Ашбахер, присъства на тези срещи. Никой след срещите не може да говори за естеството им, освен ако няма определени инструкции, а дори и тогава това се случва в рамките на строго дефинирани ограничения.

Да се върнем на “ЕкзоМарс”. Понеже ЕКА сама по себе си не е подвластна на Закон за свободата на информацията, има един алтернативен начин да разберем част от цялостната картина – посредством пътищата на отделните държави, които позволяват да се локализира, идентифицира и евентуално да се домогнем до документацията, довела до онзи съдбоносен ден на февруари 2022 г., когато проектът бил прекратен. Авторът на материала, в случая Харви, се е облегнал на Ирланския закон за свободата на информацията от 2014 година.

Харви разкрива две любопитни подробности. Първата от тях е, че процесът е бил по-скоро интензивен, а не прибързан. Намерени са минимум 20 документа, които са довели до прекратяването на проекта “ЕкзоМарс” – кореспонденция, чернови, изявления, сводки, т.нар. “недокументи” – това е бюрократична измишльотина на Европа за съставянето на изявления, които впоследствие могат да бъдат отхвърлени. Един от документите носи заглавие “Руски дейности”, друг “Санкции и контрол върху износа”, трети – “Мерки за сигурност”.

Втората подробност е шокираща за всички нас – оказва се, че решението за възможното прекратяване на проекта “ЕкзоМарс” е било обсъждано три месеца преди началото на военните действия в Украйна, на топ-секретна “ограничена” среща на Съвета на ЕКА, маркирана като занимаваща се с “дела от особено висока конфиденциалност”! Това е интересно, защото до 24-ти февруари 2022 г. ЕКА не дава и най-малък знак за предстоящо такова решение: всички работят усърдно, за да може марсоходът “Роузалинд Франклин” да бъде натоварен на самолет и изпратен към Москва. И макар че в седмиците преди войната европейците са наясно, че има напрежение по границите, атаката на Русия в Украйна на 24-ти февруари е огромен шок за всички. Така че въпросът е следният: какво е знаела Европейската космическа агенция още през декември и какво е това тайно нещо, заради което тя не е информирала обществеността или даже собствените си програмни мениджъри?!

Това е, което Харви е успял да научи – и това е добрата новина. Сега идва ред на лошата. Документацията е била отказана на Харви при първо поискване, след вътрешен обзор, а накрая след обжалване пред Информационния комисар на правителството на Ирландия. Дори редактирана информация не е предоставена, включително такава тип “публичен домейн”. Макар че службата задължава комисаря да обмисли какъв е “общественият интерес” (ако документацията бъде публикувана) и евентуалните “странични ефекти” (в случай че бъде публикувана или не), комисарят се е позовал на определени директиви от законодателството, които третират информацията от междуправителствените организации като “конфиденциална”.

Би следвало вече да е ясно дали случаят е отворен или затворен (сега той е затворен), но нещата не са толкова прости. Самата дума “конфиденциалност” не е абсолютна концепция и съществуват ред обстоятелства, при които международната информация може да стане достъпна. Ако логиката на комисаря е вярна, то би следвало всяка международна информация да е недостъпна, а това не е така – журналисти и писатели са използвали същите механизми и са се домогвали успешно до международни данни. Второ, комисарят определи да остави засекретена не само тази информация, която се занимава с делата на ЕКА, но и тази, касаеща правителството на Ирландия и свързана с вземането на решението за “ЕкзоМарс”. С други думи комисарят е поставил широк санитарен кордон около огромна документация под предлога, че е “тайна на ЕКА”, макар че вероятно ЕКА никога не е видяла тези документи. Безспорно решението ще доведе до още спекулации в стил “Какво са скрили от нас?”.

Анализаторът съветва младите читатели да продължат да следят случая и дали, докато десетилетията отминават, документите на ЕКА или Ирландия някога ще бъдат публикувани. За съжаление дотогава няма да знаем какво точно се е случило в периода между 24-ти и 28-ми февруари.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/why-esa-canceled-exomars/

В епохата на Старлинк: Беларус се похвали с обикновен спътников интернет!

Спътникът “Белинтерсат-1” няма нищо общо със “Старлинк”

8 октомври 2023 г. 23:15 ч.

Светослав Александров. Днес президентът на Беларус показа спътникова наземна станция, която може да разпределя интернет по wi-fi. Александър Лукашенко коментира, че Илон Мъск е похарчил милиарди за интернет услугата, а беларуските военни са я направили безплатно. И ако това звучи смехотворно, със сигурност поне част от беларусчаните му вярват. А вие досещате ли се къде е уловката?

Може би самият Лукашенко е забравил, но Република Беларус е похарчила $300 милиона за създаването на спътника “Белинтерсат-1”. По-голямата част от тези пари са отишли в Китай, които са конструирали и изстреляли този сателит. Изстрелването е било осъществено през 2016 г., като докъм 2019 г. спътникът е бил използван на 35% от капацитета си.

От потребителска перспектива разликата между стандартния геостационарен спътников интернет и “Старлинк” е в размера и мощността, която консумира наземната станция. Видеото, изобразяващо Лукашенко, е внимателно заснето по такъв начин, че зрителите да не могат да видят огромната сателитна чиния, която е нужна за комуникация. Но купчината кабели не е била изрязана – отлично решение за полеви условия 

Цената на терминалите на “Старлинк” и като цяло цената за услугата е по-ниска от тази на “Белинтерсат-1”, но военните могат да пренебрегнат това – данокъплатците им плащат.

В общи линии днешната история с Лукашенко е перфектен пример за профанизация – когато една услуга, която е известна на света от четвърт век, се представя пред зрителите като технологичен пробив.

Източник: Виталий Егоров (Zelenyikot telegram channel)

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/08/belarus-starlink/

Испанският стартъп PLD Space изстреля своята първа ракета Миура 1!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : PLD Space

7 октомври 2023 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Най-сетне имаме сериозно раздвижване в частния ракетостроителен отрасъл на Европа! Днес испанският стартъп PLD Space проведе своето първо изстрелване на ракетата си “Миура 1”, като полетът беше в по-голямата си част успешен.

“Миура 1” напусна стартовата площадка тази нощ в 03:19 ч., като изстрелването бе проведено от космодрума Ел Ареносило в Испания. По план ракетата трябваше да е в състояние да достига 80-километровата височина, приемана в САЩ (но не навсякъде другаде) за началото на космическото пространство. Тази цел не бе изпълнена, като достигнатата цел бе 47 километра. Но поведението на ракетата и нейния двигател като цяло бе удовлетворително, а след полета тя извърши меко приводняване в Атлантическия океан. Оттам корабите на PLD Space трябва да я прихванат и върнат за инспекция. Пълните резултати от мисията ще бъдат публикувани до няколко дни.

“Миура 1” е първата комерсиална ракета, разработена в Европа, която е предназначена да бъде възвръщаема. В бъдеще PLD Space ще създаде и по-мощна ракета на име “Миура 5”, която ще е орбитална и ще притежава възвръщаема първа степен по подобие на ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9”.

Напомням на читателите, че PLD Space води началото си от 2011 година, когато двамата инженери Раул Торес и Раул Верду решават да преследват космическите си мечти. Тогава те са само на 22 и 23 години, с 3 000 евро в джобовете си, дадени от родителите им.

Днес във фирмата работят 120 служители на средна възраст 35 години.

Видеозапис от полета:

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/07/pld-space-miura-1/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита първите два спътника от групировката Кайпер, конкурента на Старлинк!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : United Launch Alliance

6 октомври 2023 г. 22:15 ч.

Светослав Александров. Днес в 21:06 ч. ракета на Юнайтед Лонч Алайънс “Атлас 5” изведе в орбита първите два спътника от групировката на Амазон “Кайпер”, конкурента на “Старлинк”. Но начинът, по който мисията бе отразена, показа, че Джеф Безос не е по-добър предприемач от Илон Мъск. При СпейсЕкс поне няма секретност и всички полети се излъчват подробно. Живото излъчване на тази първа мисия от проекта “Кайпер” бе силно разочароваща.

Юнайтед Лонч Алайънс ни показа в реално време единствено работата на първата степен на ракетата “Атлас 5”, която бе оборудвана с ракетен двигател “РД-180”, произведен от руското предприятие НПО “Енергомаш” – един от последните останали на склад. Работата на втората степен, отделянето на обтекателя и най-вече кадри на самите спътници не ни бяха показани “съобразно заявка на клиента” – фраза, която е характерна за военните стартове, а не за комерсиалните.

Нещо повече – още преди старта Амазон не благоволи да ни покаже нито една, абсолютно нито една снимчица на “КайперСат-1” и “КайперСат-2”, нито поотделно, нито под обтекателя на ракетата “Атлас 5”. Не разполагаме и с базисна информация за техния размер или тегло. Космически експерти вярват, че всеки един от двата спътника тежи не повече от няколкостотин килограма. Имайки предвид, че капацитетът на всяка ракета “Атлас 5” надхвърля 8.2 тона, някои от експертите се замислят дали “Кайперсат”-ите бяха единствения полезен товар на борда … или освен тях пътуваше и строго секретна военна мисия.

Що се касае до проекта “Кайпер”, мегагрупировката трябва да се състои от общо 3 236 спътника, като поне половината от тях трябва да бъдат изстреляни преди юли 2026 година. Напомням на читателите, че за тази цел Джеф Безос е поръчал 77 изстрелвания от три фирми – Юнайтед Лонч Алайънс, Блу Ориджин и Арианаспейс. Нарочно се избягват услугите на СпейсЕкс. Вложени са милиарди долари (предполагаемо $10 млрд.) не просто за това да има аналог на “Старлинк”, но да се ускори разработката на ракетите на гореспоменатите фирми, съответно “Вулкан”, “Ню Глен” и “Ариана 6”.  Така ще се гарантира, че Илон Мъск няма да е монополист.

Изведените днес в космоса “КайперСат-1” и “КайперСат-2” трябва да демонстрират надеждността на космическите технологии на Джеф Безос. Първата задача е да се осъществи радиоконтакт, след което ще бъдат разгърнати слънчевите батерии. Едва впоследствие спътниците ще бъдат свързани с интернет и наземните екипи ще се опитат да изпратят тестова информация между тях и потребителски терминал на Земята.

Видеозапис от полета:

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/успех-ракета-атлас-5-изведе-в-орбита-пъ/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Юнити с шестима души на борда излетя до ръба на космоса и се върна на Земята!

Снимка от днешния полет – корабът “Юнити” на фона на Луната. Photo credit : Virgin Galactic

6 октомври 2023 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. Днес американската космическа компания Върджин Галактик проведе своя пети пилотиран космически полет за 2023 г. и четвъртия комерсиален! Корабът “Юнити” с шестима души на борда излетя до ръба на космоса, след което се завърна на Земята.

Космическият кораб бе ръководен от командир Кели Латимър, а пилотът му бе Си Джей Стъркоу. Третият член на екипажа бе инструкторката Бет Моузес.

Този път фирмата на Ричард Брансън публикува съвсем оскъдна информация за тримата туристи на борда на “Юнити” – нещо, с което тепърва трябва да свикнем, но е неизбежен факт от комерсиализацията и масовизацията на космоса. Също както не се обявяват публично пътниците на ежедневно летящите самолети, така и космическите полети лека-полека ще се превърнат в ежедневие и няма да им обръщаме внимание. Знае се, че клиентите са от САЩ, Обединеното кралство и Пакистан.

Нямаше никакви съществени проблеми по време на мисията – самолетът-носител “Ийв” с прикачения към него кораб “Юнити” достигнаха височина 15 километра, след което “Юнити” се раздели от самолета и посредством ракетния си двигател набра височина от 80 километра – границата, която в САЩ се счита за началото на космическото пространство. След няколкоминутен престой в безтегловност “Юнити” се спусна безопасно на Земята.

Макар че мнозина бяхме и все още сме донякъде скептични към Ричард Брансън и неговите космически начинания, факт е, че Върджин Галактик засега успява да поддържа темпото си от един пилотиран космически полет на месец. Дано това продължи занапред и безаварийно!

Това бе общо деветият пилотиран космически полет за 2023 година. Освен петте суборбитални мисии на Върджин Галактик, имаме и четири орбитални експедиции, проведени от САЩ (2), Китай (1) и Русия (1).

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/vss-unity-flies-to-space-and-back/

Преди 2 часа, makebulgar said:

Изучаване не на цялата Слънчева система, без никакво усвояване. 

Цялата в смисъл: вътрешна Слънчева система, астероиди, Външната слънчева система.

Мисията "Чанг'e 8", за която не съм писал по-подробно още, е за усвояване - тук съм споменал единствено, че е прекурсор на станцията, но ще се правят опити за усвояване на местни ресурси и създаването на изкуствена екосистема. 

Китай започва изключително амбициозна програма за изучаване и усвояване на Слънчевата система

6 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На Международния астронавтически конгрес в Баку научихме, че Китай полага основата на изключително амбициозна космическа програма, която до края на десетилетието ще включва три кацания на Луната, мисии до астероиди и Марс и полет до Юпитер.

Догодина предстои изстрелването на две лунни мисии – едната е комуникационен спътник “Чьечиао-2”, който ще осигурява по-добра връзка с космическите апарати, работещи на обратната страна на Луната. Веднага след това изстрелване, пак догодина, ще излети мисията “Чанг’e 6”, която първа в историята на космонавтиката ще вземе проби от обратната страна на Луната и ще ги достави на Земята.

През 2025 г. ще започне мисията “Тянвън-2”, целяща взимането на проби от астероид. Това е китайският аналог на успешната мисия на НАСА “Озирис-Рекс”, която преди броени дни се завърна на Земята с проби от астероида Бену.

През 2026 г. фокусът отново ще е насочен към Луната – тогава ще бъде изстреляна мисията “Чанг’e 7”, целяща изучаване на лунния Южен полюс. Две години по-късно, през 2028 г., ще бъде изстреляна “Чанг’e 8” – роботизирана мисия-предшественик на бъдещата Международна лунна изследователска станция, строежът на който ще почне през 30-те.

През 2028 г. ще се заформи истинска интрига – ако китайците спазят срока си, тогава ще бъде изстреляна мисията “Тянвън-3”, която цели взимането на проби от Марс и доставката им на Земята. Съществува реален шанс Китай да изпревари САЩ – макар че възвръщаемата мисия на НАСА на Червената планета е вече в ход, тъй като марсоходът “Пърсъвиърънс” събира проби и ги опакова в контейнери, все още не е ясно кога тези проби ще отпътуват към Земята. Предстои строеж на специализиран апарат с възвръщаема ракета, но работата непрекъснато се бави и оскъпява.

През 2030 г. ще излети и мисията “Тянвън-4”, която представлява първият китайски опит за полет до Юпитер и евентуално до луната Калисто. Досега единствено Щатите са имали опит в изучаването на Външната слънчева система, като американски мисии са посещавали Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Към днешна дата към юпитерианската система пътува и мисията на Европейската космическа агенция “Джус”. Но вероятно в близко бъдеще китайците ще се утвърдят като нов и сериозен играч.

Амбициите на Китай са големи. Чакаме да видим изпълнението!

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/china-space-plans/