SAlexandrov

Космическият кораб Прогрес МС-10 се скачи успешно с МКС 18 ноември 2018 г. 22:20 ч. Днес, на 18-ти ноември, товарният космически кораб на Русия "Прогрес МС-10" се скачи успешно с модула "Звезда" на "Международната космическа станция", съобщи Роскосмос. Прикачването бе осъществено в 21:28 ч. българско време. Напомням на читателите, че това е първият кораб, който пристига на станцията след аварията на кораба "Союз МС-10" през октомври. Междувременно друг кораб, американският "Сигнус", също е на път към МКС и ще пристигне утре. На кадъра: космическият кораб "Прогрес МС-10" приближава към МКС. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2460-2018-18-nov-progress-ms-10-docks-iss

Въпрос на деня: ще видим ли тази година за пръв път след края на Студената война над 100 орбитални полета? 17 ноември 2018 г. 20:45 ч. През последните два дни станахме свидетели на два американски космически полета (на СпейсЕкс със спътник и на Нортроп Груман с товарния кораб "Сигнус") и на един руски полет (на "Прогрес МС-10"). С това общият брой на орбиталните изстрелвания през 2018-та година възлиза на 94. И тъй като сме едва средата на ноември, а има още много планирани полети до края на годината, очертава се за пръв път след края на Студената война да има над 100 орбитални космически полета в рамките на една календарна година. А това би било важно събитие - броят на орбитални изстрелвания е показател за силата на космическата индустрия. По 100 полета годишно и повече е реалността преди разпадането на СССР през 1991 година. Пълна статистика има на сайта Space Launch Report. С бурния разгар на голямата космическа надпревара през 60-те години още през 1964 година има 100 орбитални полета. Абсолютният рекорд, който и до този момент не се очертава да бъде изместен, е през 1967-ма година, когато започва програмата "Аполо". Тогава има 141 орбитални изстрелвания. Броят на орбиталните изстрелвания започва да намалява след края на 1972 година, когато приключват пилотираните лунни експедиции на НАСА. Още същата година имаме 113 полета, драстичен спад в сравнение с 1971-ва - 134. Но дори и след приключването на "Аполо", чак до края на 80-те години, имаме типично над 100 полета годишно, понякога с пикове и спадове - има години с по 120-130 полета, но и такива с по 100-120. Истинският регрес настъпва още в годината на разпадането на СССР, когато има 91 орбитални изстрелвания и тогава за пръв път след 1964-та година общият брой пада под 100. В началото на Новото хилядолетие положението става трагично: през 2001 година има само 59 полета, а през 2004 - 54. Повторно покачване се появява едва след 2009 година, когато за пръв път след началото на Новото хилядолетие са отчетени над 70 старта - в случая 78. А след 2013 година до ден днешен има типично над 80 старта годишно. 2018-та година се очертава да е първата след края на Студената война, в която има над 100 орбитални полета. И това не бива да ни изненадва. Има два големи фактора - единият е Китай. За пръв път тази година държавата успява да изпълни огромната си заявка съобразно първоначалните си планове. Досега Китай е провел 32 старта, от които един е завършил с неуспех. На второ място е САЩ с 30 старта, но без провал. И ето го вторият фактор - развитието на частната космическа индустрия. СпейсЕкс продължава да държи огромен пазар, което прави "Фолкън 9" най-често летящата ракета. Тази година изгряха и нови звезди на хоризонта - новата американска компания Рокет Лаб проведе две изстрелвания на "Електрон", и двете успешни. Всичко това ни дава основание да заключим, че космическата индустрия се намира в разцвет и развитието й определено започва да се връща на нивото й от Студената война. Кадър от днешното излитане на американската ракета "Антарес" с кораба "Сигнус". Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2459-will-2018-surpass-orbital-launches

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус излетя към МКС! Кадър от днешното излитане на американската ракета "Антарес" с кораба "Сигнус". Photo credit : NASA TV 17 ноември 2018 г. 11:37 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 11:01 ч. българско време от космическия център Уолопс излетя ракетата "Антарес" на американската компания Нортроп Груман с товарния кораб "Сигнус". Изстрелването се случи броени часове след като Русия също изстреля своя товарен кораб "Прогрес МС-10". Така се случи нещо необичайно за програмата на "Международната космическа станция" - два космически кораба летят едновременно към нея. Настоящият космически кораб "Сигнус" е кръстен и на името на астронавта Джон Йънг, който почина на 5-ти януари тази година. Йънг е един от най-успешните астронавти в историята на човечеството, тъй като е пилотирал четири различни космически кораба - "Джемини", "Аполо-команден модул", "Аполо-лунен модул" и космическата совалка. Йънг е деветият човек, който е стъпил на Луната в рамките на мисия "Аполо 16" и е един от само трима души, които са летяли до орбитата на Луната два пъти. Освен това Йънг и неговият колега Робърт Крипен са първите хора, които са излетяли в космоса със совалка. Ако всичко мине наред, корабът "Джон Йънг" от серията "Сигнус" ще донесе на "Международната космическа станция" 3 402 килограма полезен товар - храна, дрехи, множество научни експерименти. Напомням на читателите, че ракетата-носител "Антарес", която днес изведе кораба, бе създадена от компания Орбитал и се ръководеше от нея преди активите й да бъдат изкупени от Нортроп Груман. Ракетата бе създадена в рамките на програмата на НАСА COTS за евтина доставка на полезен товар на "Международната космическа станция". НАСА се надяваше чрез COTS да прехвърли рутинните превози в частни ръце. Но докато компания СпейсЕкс създаде иновативни ракети "Фолкън 9" с уникални ракетни двигатели "Мерлин", ракети, които могат да се завръщат на Земята след всеки полет, ракети, които са евтини, конкурентната компания Орбитал заложи на друга стратегия. Единственият опит на Орбитал бе в създаването на твърдогоривни ракетни двигатели, но за нуждите на програмата "Международна космическа станция" бяха нужни по-мощни ракети с течногоривни двигатели на първата степен. За да пести време и средства, Орбитал направи аутсорсинг на голяма част от производството на "Антарес" към други държави с евтина работна ръка. Сега "Антарес", разбира се, е американска ракета, тъй като е собственост на Нортроп Груман, но първата й степен се произвежда в украинското бюро ОКБ "Южное". А за ракетни двигатели на първата степен се използват "РД-181" на НПО "Енергомаш". Така по ирония на съдбата две враждуващи държави - Украйна и Русия, които не са в добри отношения след анексирането на Крим, де факто работят заедно в космическия отрасъл за нуждите на американската космонавтика. Запис от днешния полет: тук (Youtube Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2458-2018-17-november-cygnus-launches

УСПЕХ: Русия благополучно изстреля ракетата Союз-ФГ с товарния кораб Прогрес МС-10 на път към МКС! Кадър от днешното успешно излитане. Снимка: Роскосмос/ЦЭНКИ 16 ноември 2018 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Днес Русия възобнови изстрелванията си към "Международната космическа станция", след като тази вечер в 20:14 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя благополучно космическата ракета "Союз-ФГ" с товарния космически кораб "Прогрес МС-10". На борда на кораба пътуват 2.5 тона полезен товар - сгъстен въздух, вода, храна, дрехи, научно оборудване. Скачването на "Прогрес МС-10" със станцията е планирано за 18-ти ноември в 21:30 ч. българско време. Днешният успех е добре дошъл за програмата на "Международната космическа станция". Това бе първото изстрелване към станцията, което Русия проведе след аварията на ракетата-носител на кораба "Союз МС-10" на 11-ти октомври, при която космонавтът Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг трябваше да извършат спасително приземяване. Излитането тази вечер отваря път за провеждането на нова пилотирана експедиция до края на годината. Ако всичко мине по план, "Союз МС-11" с космонавта Олег Кононенко и астронавтите Дейвид Сен-Жак (Канада) и Ан МакКлейн (НАСА) ще може да излети още на 3-ти декември. Тази пилотирана мисия практически ще спаси "Международната космическа станция" от обезлюдяване. Но освен това НАСА се надява на нея, тъй като съвсем скоро ще започне епохата на частната пилотирана космонавтика. Дебютът на космическия кораб "Крю Драгън" в роботизиран режим е предвиден за началото на януари, а в пилотиран - към средата на 2019-та година. Задължително трябва да има екипаж на станцията, който да наблюдава януарското скачване между нея и "Крю Драгън". Само след като то е успешно и корабът се докаже като безопасен, той ще може да се използва за превоз на хора. За повече информация относно днешния старт: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2457-2018-16-november-progress-launch

Успех: космическата ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита спътник за нуждите на Катар 15 ноември 2018 г. 23:20 ч. След пауза, продължила повече от месец, американската компания СпейсЕкс се завърна в играта! Тази вечер в 22:46 ч. българско време ракетата "Фолкън 9" изведе в орбита комуникационния спътник Es'hail-2 за нуждите на Катар. В 23:18 ч. спътникът благополучно се отдели от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет. Междувременно първата степен се завърна по план върху плаваща платформа в океана. Днешният полет бе 18-ти за 2018-та година, с което СпейсЕкс изравни собствения си рекорд (през 2017-та компанията също проведе 18 изстрелвания). Но макар че вече е зима, работата на СпейсЕкс все още не е приключила! Предстоят още четири мисии за "Фолкън 9" до края на декември. В понеделник друга ракета ще трябва да изстреля едновременно над 70 малки спътника. След това в началото на декември СпейсЕкс ще трябва да изпрати товарен кораб "Драгън" до "Международната космическа станция". През последните дни от 2018-та година една ракета "Фолкън 9" трябва да изстреля спътник за нуждите на навигационната система GPS, а още една да изведе в космоса 10 спътника от системата "Иридуим". Ако всички полети бъдат успешни, СпейсЕкс ще приключи една чудесна 2018-та година. Но каква нова 2019-та ни чака! Още в началото на януари ще трябва да дебютира корабът "Крю Драгън" в безпилотен режим. Това е кораб, който е предназначен да изпраща астронавти в орбита. Ако този първи негов безпилотен старт е успешен, "Крю Драгън" ще започне да превозва екипажи до "Международната космическа станция" още към средата на 2019-та. Безспорно ни чакат вълнуващи времена! Запис от днешното излитане: тук (Youtube Link) Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2456-2018-15-nov-falcon-9-launches

На днешния ден преди три десетилетия СССР изстреля совалката Буран за пръв и последен път Снимка от излитането на "Буран" на 15-ти ноември 1988 г. Photo credit : RSC Energia 15 ноември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. 15-ти ноември е паметна дата за космонавтиката. Точно преди 30 години на днешния ден СССР изстрелва совалката "Буран" за пръв и последен път. "Буран" представлява отговорът на съветските власти към космическата совалка на САЩ. Макар и руски космонавт никога да не стъпва на Луната и съветските учени да не успяват да повторят "големия скок" на Нийл Армстронг, не можем да не признаем, че те се справят добре с предизвикателството на американските совалки. Действително изглежда, че на пръв поглед "Буран" представлява идеален клонинг на орбитърите от програма "Спейс Шатъл". Но задълбочавайки се в историята на проекта, няма как да не обърнем внимание, че има няколко важни и много съществени разлики. Поради това някои историци и космически експерти смятат, че инженерите на СССР са построили машина, която е била много по-добра от американското космическо чудо. Дали това е така, ние не може да кажем със сигурност. Надеждността на космическите системи се доказва едва след множество полети. Едничката мисия на "Буран", при това напълно безпилотна, може да е успешна, но дебютният полет на американската совалка "Колумбия" е също благополучен. Минават десетки полети преди "Чалънджър" да катастрофира през 1986-та година. Кой знае какво е щяло да се случи, ако "Буран" е бил експлоатиран в продължение на дълги години. И въпреки това изглежда, че екипът на Валентин Глушко e взел няколко важни решения, които се считат за мъдри. Ако американските совалки разчитат на два странични твърдогоривни ускорителя (които вибрират, неконтролируеми са и крият неочаквани опасности), съветската совалка използва четири течногоривни ускорителя. Макар днес, десетилетия по-късно, програмата "Буран" вече да не съществува, течногоривните ускорители продължават да се експлоатират под фирмата на съвременните украинско-руски ракети "Зенит". Но най-съществената разлика е, че докато американските совалки използват три главни течногоривни двигателя, прикачени към самия орбитален апарат, съветските инженери внедряват четири, които са монтирани директно към ракетната степен. Така "Буран" е практически независима от ракетата-носител, която носи названието "Енергия". Глушко е интелигентен ръководител - той вижда в "Енергия" не просто ракета, която извежда единствено съветската совалка, но замисълът му е ракетата да се използва като самостоятелен свръхтежък носител, който някой ден ще изпраща огромно количество товар в орбита: включително блоковете за строежа на станции на Луната и на архитектурата за пилотиран полет до Марс. Последващата съдба на "Енергия" и на "Буран" обаче е трагична. След успешното завършване на едничкия полет на совалката, СССР планира през 1993 г. да я изстреля на втора безпилотна мисия. Бихме могли да кажем, че "Енергия" и "Буран" се появават твърде късно, когато Съветският съюз е в дълбока икономическа и политическа криза. СССР се разпада през 1991 година, а след това Русия не разполага с ресурсите да поддържа мащабна космическа програма. Вярно е - през последващите месеци и години голяма част от ракетния отрасъл е спасен, като ракетите "Союз" и "Прогрес" дълго време извеждат спътници за нуждите на Запада. Но бъдещето на "Енергия" и "Буран" е решено - в създаването на проекта са участвали не само руски фирми, но и такива, които след колапса на СССР остават на територията на други държави. В края на 1992 г. Русия поставя като приоритет създаването на нова ракета "Ангара", докато "Енергия" е оставена на произвола. Днес сградите, посветени на асемблирането на "Енергия", все още се намират на територията на Байконур в Казахстан, но тънат в мизерия и разруха. Самата совалка "Буран" бе разрушена през 2002 година, когато покривът на хангара се срути върху нея. Не ще и дума, печален край. Прочетете още статията на КОСМОС БГ за тъжната съдба на "Енергия". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2455-2018-30-years-buran

Най-сетне: учени откриха доказателства за наличието на планета около звездата на Барнард На илюстрацията: гигантска планета, която обикаля около звезда тип червено джудже. Звездата на Барнард е от такъв тип. Image credit : NASA, ESA and G. Bacon (STScI) 14 ноември 2018 г. 23:36 ч. Светослав Александров. Звездата на Барнард е изключително интересен обект. Открита е от астронома Едуард Барнард през 1916 година, само преди малко повече от един век. Тя е твърде бледа и не се забелязва с просто око. Древните хора не са знаели за нейното съществуване. И ето кое е изумителното: независимо от факта, че учените са наясно едва от стотина години, че я има, тя е изключително популярна в публичното пространство. Писателите на научна фантастика са я обезсмъртили. Среща се в книгата "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс, както и в романа "Градините на Рама" на Артър Кларк. Даже знаменитият български писател Любен Дилов разказва за космически експедиции до звездата на Барнард в своя разказ "Двойната звезда". Причината за необичайната популярност на звездата на Барнард е много проста: от края на 30-те години на миналия век учените я наблюдават с цел да установят дали около нея има планета. През 1963 година астрономът Петер Ван де Камп добива световна слава, след като оповестява, че такава планета съществува - и тя е от типа газов гигант, близо около 1.5 пъти по-голям от Юпитер. Барнард не е успял да види самата планета, но е предположил за нейното съществуване на базата на колебливите движения на звездата. Но след последващи изучавания през 70-те, 80-те и най-вече през 90-те години, когато се появяват мощни телескопи в космоса като "Хъбъл", твърденията на Ван де Камп са поставени под съмнение. Няма доказателства, че около звездата на Барнард наистина има планета. Но днес, на 14-ти ноември, в списание "Нейчър" се появи нова научна статия. Изследователски екип, ръководен от работещия в испанския Институт по космически изследвания учен на име Игнаси Рибас, докладва своите резултати, получени от анализа на наблюдения, направени от седем различни научни прибора. Тъй като данните обхващат близо 20 години постоянни наблюдения, учените заключават, че около звездата на Барнард обикаля масивна планета с маса 3.2 пъти по-голяма от тази на Земята. Това е планета от типа "супер Земя". Планетата обикаля около звездата на дистанция 0.4 астрономически единици - т.е. разстояние, сравнимо с това между Меркурий и Слънцето. Но понеже звездата на Барнард е от типа червено джудже - т.е. много по-студена от Слънцето, вероятно повърхността на планетата не е гореща и ако на нея има вода, тя е под формата на лед. Игнаси Рибас смята, че откритието този път е истинско - екипът е на 99% убеден, че около звездата на Барнард обикаля истинска планета и не става въпрос за т.нар. "фалшив положителен резултат". И въпреки това, понеже има 1% шанс за грешка, учените призовават да сме внимателни. Още данни трябва да бъдат събрани, за да сме напълно убедени. Засега обаче изглежда, че след десетилетно търсене, усилията на научния свят да потвърди наличието на планета около звездата на Барнард, ще се увенчаят с успех. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2454-2018-exoplanet-barnard-star

Демонстрационна спускаема капсула се приводни в океана: Япония за пръв път доказа способност да доставя товар от МКС обратно на Земята 14 ноември 2018 г. 18:30 ч. В края на миналата седмица японският товарен кораб "Кунотори 7" изгоря в атмосферата и приключи своята мисия. Но завършекът бе белязан от едно голямо събитие - на Земята благополучно се завърна демонстрационната спускаема капсула HSRC с научни експерименти на борда. Така за пръв път Япония доказа способност, че може да доставя товар от "Международната космическа станция" обратно на планетата ни. През следващите няколко дни учените ще анализират състоянието на прибрания обратно полезен товар. Всички се надяват, че той е в непокътнато състояние. Постижението е изключително важно за Япония - сега тя е една от само три държави, които могат да връщат товари от МКС. Освен демонстрационната капсула HSRC, товарният кораб на САЩ "Драгън" притежава способност за завръщане. Малко количество багаж могат да взимат членовете на екипажа със себе си, когато се завръщат с пилотираните кораби на Русия "Союз". Снимка на успешно завърналата се японска капсула. Photo credit : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2453-2018-jaxa-capsule-returns-from-iss

Успех: Индия проведе последния тестов полет на най-мощната си ракета GSLV MKIII. Следващото изстрелване ще е на мисия Чандраян 2 към Луната. 14 ноември 2018 г. 18:11 ч. Днес в 13:38 ч. българско време Индия изстреля своята най-мощна ракета - GSLV MKIII. Ракетата е способна да извежда 8 тона в околоземна орбита. Това бе третият и най-важен демонстрационен полет на GSLV MKIII. Предишните два бяха през 2014 година (суборбитален) и през 2017 г. (орбитален). В рамките на днешната мисия ракетата благополучно изведе в космоса комуникационен спътник. Така след три демонстрационни успеха GSLV MKIII бе одобрена за оперативни мисии. Първата от тях ще е в началото на 2019-та година, когато ракетата ще изведе на път към Луната мисия "Чандраян 2". А пък по-нататък, през 2021-2022 година, Индия възнамерява да изпрати пилотирания кораб "Гаганян" в околоземна орбита. Това ще е дебютната пилотирана експедиция на страната. Очаква се тя да продължи около седмица, а броят на изстреляните астронавти ще е трима. Снимка от днешното изстрелване на ракетата GSLV MKIII на фона на Луната. Photo credit : ISRO http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2452-2018-14-nov-gslv-launches

Американската ракета Антарес и руската Союз-ФГ са на стартовите си площадки, за да изведат в орбита корабите Сигнус и Прогрес Ракетата "Антарес" е на стартовата площадка на космодрума Уолопс в САЩ. Тя ще изведе в орбита кораба "Сигнус". Photo credit : NASA На космодрума Байконур в Казахстан беше изведена ракетата "Союз-ФГ" с товарния кораб "Прогрес МС-10". Photo credit : Roscosmos 14 ноември 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Задава се доста интензивен период по отношение на "Международната космическа станция", а настоящият екипаж, състоящ се от астронавтите Серина Ауньон-Чанслър (НАСА), Александър Герст (ЕКА) и космонавтът Сергей Прокопиев (Роскосмос), се готви да посрещне два космически кораба. Вчера ракетата "Антарес" на американската компания Нортроп Груман бе изведена на стартовата площадка [1], разположена на космическия център Уолопс. Ако всичко мине наред, в космоса ще се отправи товарният космически кораб "Сигнус". На борда му пътуват 3 402 килограма полезен товар - храна, дрехи и множество научни експерименти. Стартът е насрочен за 11:49 ч. българско време на 15-ти ноември. Голямата въпросителна към настоящия момент е метеорологичната обстановка. За съжаление шансът за благоприятно време е едва 30%. Така че полетът вероятно ще бъде отложен с няколко дни. От другата страна на Земята, на космодрума Байконур в Казахстан, Русия готви да изстреля ракетата "Союз-ФГ" с товарния кораб "Прогрес МС-10". Днес Роскосмос оповести [2], че "Союз-ФГ" бе изведена на стартовата площадка №1. Това ще е първия руски полет до "Международната космическа станция" след аварията миналия месец на "Союз МС-10", при който ракета от същия тип претърпя аномалия, а астронавтът Ник Хейг и руският му колега Алексей Овчинин трябваше да извършат спешно кацане, за да се спасят. Очакванията към Русия са големи - през изминалите няколко седмици ракетите-носители "Союз" се върнаха в експлоатация, като изведоха успешно в космоса общо три спътника. Стартът на "Прогрес МС-10" е насрочен за 16-ти ноември, а метеорологични изненади не се очакват. Корабът ще достави на МКС около 2 500 килограма полезен товар. Стискаме палци предстоящите мисии да са успешни! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2451-2018-antares-soyuz-fg-launch-pads

Пилотираният космически кораб Союз МС-11 премина успешно през проверката за херметичност 12 ноември 2018 г. 22:30 ч. Пилотираният космически кораб "Союз МС-11", който ще изведе в орбита руския космонавт Олег Кононенко, канадския астронавт Дейвид Сен-Жак и американската астронавтка Ан МакКлейн, премина успешно през изпитанието за херметичност. Новината бе съобщена днес от Роскосмос. Изстрелването на кораба е предвидено за 3-ти декември. Пилотираният космически кораб "Союз МС-11" по време на изпитанието за херметичност. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2450-2018-soyuz-ms-11-passes-leak-tests

УСПЕХ: Частната американска компания Рокет Лаб изстреля ракетата Електрон на своя първи комерсиален полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 11 ноември 2018 г. 10:20 ч. Светослав Александров. Днес официално започнаха комерсиалните превозвания на малки спътници със специализирани ракети! Американската частна компания Рокет Лаб проведе своето първо редовно изстрелване на ракетата "Електрон" в 05:50 ч. тази сутрин, а в космоса бяха изведени шест спътника - два за компания Spire Global, два за Fleet Space Technologies, един за Geo Optics Inc., един за програмата Irvine CubeSat STEM. Всички спътници бяха вмъкнати в техните целеви орбити. Преди официално да влезе в експлоатация, ракетата "Електрон" е летяла два пъти преди. Дебютът й бе през май 2017-та година. Тогава тя достигна до космоса, но не можа да влезе в орбита. Въпреки всичко ръководството на Рокет Лаб остана доволно от полета - рядко се случва изцяло нова ракета да стигне космическото пространство от раз. Вторият полет бе проведен на 21-ви януари тази година. Всичко мина успешно и в орбита бяха въведени спътници на Planet Labs и Spire Global. Освен тях Питър Бек, създател на компанията, тайно изстреля още един спътник "Звездата на човечеството". Този спътник бе с диаметър 1 метра, с форма на дискотечна топка и светеше ярко в небето с отразена светлина. Това подразни някои от професионалните астрономи, тъй като ярките спътници пречат на определени научни наблюдения. Напомням на читателите, че Рокет Лаб, макар и да е американска фирма, провежда своите полети от космодрум, разположен на полуостров Махия в Нова Зеландия. Считано от 2019-та година компанията ще започне да изстрелва ракети и от Средноатлантическия регионален космодрум в Уолопс, САЩ. Ракетите "Електрон" са изключително иновативни. Нейните двигатели "Ръдърфорд", които се произвеждат в Калифорния, САЩ, са първите, при които горивните помпи се захранват от електричество и цялото гориво се изгаря в главната горивна камера, без част от него да се пренасочва към помпите. Няма спор - днешният полет е от изключително голямо значение за индустрията на малките спътници. Доскоро хората, които искаха да изпратят спътник в орбита, нямаха големи възможности - спътникът или трябваше да лети като вторичен товар на ракета, или да бъде качен на някой кораб към "Международната космическа станция" и да бъде освободен от борда й. Това силно ограничаваше избора на орбита. С ракети като "Електрон" обаче купувачът сам ще може да избира в коя орбита да изстрелва спътниците си. В бъдеще такива ракети ще позволят да изпращат и малки спътници към Луната или планетите. Очакваме първите полети на малки ракети и на други компании. В САЩ на финалната права са фирмите Вектор и Върджин Орбит. Няколко китайски стартъп компании също работят по създаването на орбитални ракети за малки спътници. В края на октомври ракета на китайската фирма Ландспейс се опита да достигне до орбита, но поради аномалия в работата на третата степен полетът завърши с неуспех. И все пак няма спор - това е нова пазарна ниша, в която конкуренцията е голяма, а пазарът е далече от насищане. Все още има много повече спътници, които стоят на Земята и чакат да бъдат изстреляни, отколкото ракети за тях. Запис от изстрелването: тук (Youtube Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2449-2018-11-november-electron-successful-flight

Марсоходът от програма ЕкзоМарс 2020 може да кацне в марсианската равнина Оксия 10 ноември 2018 г. 21:00 ч. Учените, които подготвят мисията от втората част на програма "ЕкзоМарс", препоръчват европейският марсоход и руската научна платформа да кацнат в марсианската равнина Оксия, съобщи Европейската космическа агенция. Проучвания от орбита показват, че в региона на Оксия има богати на глини минерали, което е показател, че някога на това място е имало голям воден басейн. Тъй като целта на "ЕкзоМарс" е да търси следи от живот в миналото или в настоящето, Оксия би бил чудесен избор. Предложението ще бъде прегледано от Европейската космическа агенция (ЕКА) и Роскосмос, като окончателното решение ще бъде взето през средата на 2019 година. Напомням на читателите, че в рамките на първата мисия към програмата "ЕкзоМарс" през 2016 г. бе изстрелян орбиталният апарат "Трейс Газ Орбитър", който сега работи около Червената планета, както и демонстраторът на технологии по спускане и кацане "Скиапарели", който не успя да стигне безопасно до повърхността, но валидира работоспособността на важни технологии от втората част от мисията. Изстрелването на марсохода и руската научна платформа ще стане в периода между 25-ти юли и 13-ти август 2020 г. посредством руска ракета "Протон-М". Също както на "Трейс Газ Орбитър" работи български прибор за изучаване на космическа радиация "Люлин-МО", така и към руската спускаема платформа ще бъде монтиран наш прибор "Люлин-МЛ". Марсоходът към програма "ЕкзоМарс" ще лети през 2020 година. Credit : ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2448-2018-exomars-2020-landing-site-considered

Първият човек (ревю със спойлери) 10 ноември 2018 г. 13:00 ч. Светослав Александров. През последните две-три години излязоха няколко интересни филма, базирани на реални космически мисии. През ноември 2016-та National Geographic ни изненада с продукцията "Марс", която разказва както за по-нататъшни пилотирани експедиции до Червената планета, така и е документален разказ за съвременните космически начинания. На 6-ти април 2017-та излезе "Время первых", руски исторически филм за първото излизане на човек в открития космос. Консултант на филма бе не кой да е, а самият главен герой и космонавт Алексей Леонов. На 21-ви септември същата година се появи "Салют 7" за мисията "Союз Т-13". Тъй като никой не се консултира с космонавтите, самите те не го харесаха и се оплакаха публично от крайния продукт. "Първият човек" е интересно допълнение към тази поредица от космически филми. Нийл Армстронг, който е главният герой във филма, почина преди шест години. Но това не попречи филмът да бъде разкритикуван още преди да излезе от други герои на американската авиация и космонавтика. Няколко месеца преди премиерата на 11-ти октомври, филмът вече беше във заглавията на световните медии. Причината: не бил показал как Армстронг забива американското знаме на Луната. Сред кръга на критиците се присъединиха както политици на САЩ, така и Чък Йегър (първият човек, преминал скоростта на звука) и Бъз Олдрин (участник от мисия "Аполо 11", летял заедно с Армстронг до Луната). Но "Първият човек" не е класически документален филм за "Аполо 11". Подобни филми, предаващи дословно случилото се по времето на експедицията и съпроводени с патриотична музика, докато Армстронг гордо забучва знамето на Луната, сме гледали нееднократно. "Първият човек" е художествена интерпретация на живота на Нийл Армстронг и на триумфите и трагедиите, през които е преминал. Поради това мнението на роднините на Армстронг би било далеч по-меродавно от мнението на всеки друг. Синът на Нийл, Марк Армстронг, изглежда да е доволен. "Татко бе първият човек на Луната, но мама бе непризнатият герой", сподели наскоро той пред медиите. За Марк филмът предава достоверно напрежението, което се е натрупало не само в семейство Армстронг, но и в семействата на другите астронавти от програма "Аполо". "Чудесно е, че най-накрая тези забележителни жени получават дължимото си", смята Армстронг-младши. И все пак вчера, след като изгледах филма на големия екран и напуснах залата, аз останах раздвоен. Наистина ли останах доволен от посланието, предадено от "Първият човек"? Какво се опитваше да ни разкрие режисьорът - дали си струват усилията и жертвите? Един от иконичните моменти, показан във филма, бе протестът срещу програма "Аполо", съпроводен от стихотворението на Джил Скот Херън "Белчо на Луната": "Не мога да си платя сметката при доктора, но Белчо е на Луната. Десет години по-късно аз все още ще плащам, докато Белчо е на Луната. Хазяинът ми вдигна наема, защото Белчо е на Луната. Няма топла вода, няма тоалетна, няма осветление, но Белчо е на Луната". Като изключим общественото недоволство, че космическите програми харчат много пари, струва ли си личната жертва, която плащат астронавтите? Във филма, но и в реалния живот, Жанет, съпругата на Армстронг, е накарала астронавта да говори с децата си лично преди мисията - просто защото е съществувала вероятност никога да не се върне. И е вярно, че след смъртта на дъщеричката на Нийл, малката Карън, астронавтът толкова се е отдал на работата, че това довело до отчуждаване вътре в семейството. Действително Нийл престанал да живее с Жанет през 1990 г. и се развел окончателно с нея през 1994 г. Сега, след като са минали няколко часа, откакто гледах "Първият човек", когато емоциите в мен са се поуталожили, си мисля, че филмът не успява да отговори на този голям въпрос. "Първият човек" е филм, който излиза половин век след историческия "голям скок" на Армстронг, а светът безвъзвратно се е променил. Идеалът днес не е да правиш велики неща, поемайки огромен риск, а да постигнеш живот, в който рискът е сведен до минимум. Живот, в който комфортът е издигнат на пиедестал. Да правиш само това, което искаш, а не това, което не искаш, но ти се налага, представлява доказателството, че си успял. Дори понятието "семеен уют" вече звучи демоде - да създадеш семейство означава да градиш бъдеще с друг човек, но взаимоотношенията с другия човек пак представляват риск, бъдещето с него пак може да рухне. "Първият филм" разкрива събития от 60-те години, когато НАСА е била агенция, ръководена от смели хора, готови на всичко, за да изпратят човек на Луната преди съветските инженери и учени да направят същото. Но самият филм се появява в епоха на една страхлива съвременна НАСА, на една агенция, която не може да изпрати човек в космоса не защото няма технологиите да го направи, а защото се бои от това някой друг да не загине. Велики постижения има и днес - марсоходите, мисия "Джуно" до Юпитер, "Ню Хърайзънс" до Плутон и отвъд него, но машините са тези, които отиват на опасни места, докато хората стоят в удобен офис и анализират резултатите зад компютърни екрани. Именно затова казвам: да, филмът не отговаря на въпроса дали си е струвал рискът, който самият Армстронг е поел. Но ако не друго, днешните хора са готови да разсъждават по темата, тъй като обществената обстановка предразполага към това. Нийл Армстронг е голям човек. Герой. В миналото героите са били описвани като смели, жертвоготовни, дейни, вършещи изискваните от тях задачи тихомълком и без да се оплакват, перфектни във всяко отношение - професионално и семейно. Днешните хора осъзнават, че героизацията е поетапен процес, при който обществото съхранява само удобните нему факти, преувеличава добре звучащите легенди и изхвърля всичко останало. "Първият човек" сваля маската на героя и разкрива човека зад него - човек, преживял и загубил много, отчуждил се от семейството си, но накрая постигнал може би най-великото постижение в човешката цивилизация. В съвременния свят всичко останало звучи изкуствено и раздуто, някои дори се съмняват, че Армстронг действително е бил на Луната. Струва ми се, че поглеждайки към лунните експедиции откъм човешката им страна, съмняващите се псевдоучени ще намалеят. Поради това произведения на изкуството като "Първият човек" имат своето място. Те ни показват, че дори и перфектни хора да няма, потенциалът във всеки един от нас е голям. Стига да можем да го разгърнем, стига да преценим за себе си, че жертвата си е заслужавала. Светът има нужда от хора, които са готови да поемат жертвата - хора като Нийл Армстронг. Затова бих препоръчал "Първият човек" на всички читатели, за да се запознаят отблизо с този, който пръв е стъпил на Луната. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2447-2018-first-man-review

Американски и руски кораби ще се отправят към МКС през следващите дни и седмици В сряда екипажът на "Международната космическа станция" се сбогува с японския космически кораб "Кунотори 7". Време е за изстрелването на нови кораби. Photo credit : NASA 9 ноември 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Екипажът на "Експедиция 57" на "Международната космическа станция" освободи товарния кораб на Япония "Кунотори 7" тази сряда и вече се готви за пристигането на новите кораби, които ще полетят през близките дни и седмици. Американската компания Нортроп Груман подготвя своя 10-ти кораб "Сигнус" за изстрелване на 15-ти ноември посредством космическата ракета "Антарес". Полетът е насрочен за 09:49 ч. българско време и ще бъде проведен от Средноатлантическия регионален космодрум към центъра на НАСА Уолопс. Русия доскоро преживяваше тежки времена с две поредни аномалии - на кораба "Союз МС-09", на който бе установена пробойна, и на кораба "Союз-МС-10", полетът на който бе прекратен поради авария на ракетата-носител "Союз-ФГ". Но пък последните няколко седмици бяха доста добри за руската космонавтика: ракетите "Союз" се върнаха в експлоатация и до този момент изведоха успешно три спътника, един от които за нуждите на европейската космонавтика. На 16-ти ноември Русия ще възобнови полетите до "Международната космическа станция", като ще бъде изстрелян товарният космически кораб "Прогрес МС-10". Дано полетът му бъде успешен - тогава няма проблем пилотираният кораб "Союз МС-11" да бъде изстрелян на 3-ти декември с космонавт Олег Кононенко, който ще лети за четвърти път в космоса, и неговите колеги: Дейвид Сейнт-Жак (астронавт на Канада) и Ан МакКлейн (астронавт на НАСА), които ще летят за пръв път. Така всички ще си отдъхнат, тъй като "Международната космическа станция" ще бъде спасена от обезлюдяване. Ден след полета на "Союз МС-11" частната компания СпейсЕкс се готви да изстреля космическия кораб "Драгън", който ще достави поредната порция полезен товар - и вероятно коледни подаръци за екипажа Завръщането на проблематичния "Союз МС-09" с пробойната продължава да бъде планирано за 20-ти декември. Тогава на Земята ще се приберат Сергей Прокопиев, Александър Герст и Серина Ауньон-Чанслър. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2446-2018-american-russian-spaceships-to-launch

УСПЕХ: Сигналът е получен, мисията на НАСА Паркър облетя Слънцето! На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL 8 ноември 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. На 31-ви октомври автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър" започна своето първо научно сближение със Слънцето. Никога досега построен от човека апарат не е стигал толкова близко до звезда! Всъщност рекордът беше счупен два дни преди началото на облитането, на 29-ти октомври, когато "Паркър" навлезе на по-малко от 42 милиона километра разстояние от слънчевата повърхност - това е най-малкото разстояние, на което се е доближавала космическа мисия в миналото, в случая "Хелиос 2" на САЩ и Германия през 1976-та година. След това "Паркър" продължи да се приближава към Слънцето и това траеше до 5-ти ноември, когато "Паркър" се доближи само на 24 милиона километра от него. На това разстояние звездата ни просто блокираше радиосигналите и изследователите нямаха никаква идея какво се случва с автоматичната междупланетна станция. Тя е програмирана да се справя самостоятелно с предизвикателствата в този горещ регион и да прави научни изследвания без никаква помощ от Земята. За щастие на 7-ми ноември ръководителите на мисията към Приложната лаборатория по физика Джон Хопкинс получиха сигнал от космическия апарат, който предостави информация, че всичко на борда на "Паркър" е наред, неговите инструменти събират данни и ако е имало някакви дребни проблеми, те са били разрешени от бордовия компютър. Освен това "Паркър" постави забележителен рекорд за скорост спрямо Слънцето: 343 112 км/ч. Ако този апарат се намираше на Земята, за тази скорост щеше да прелети разстоянието от Ню Йорк до Париж само за една минута! С течение на годините автоматичната междупланетна станция ще продължи да чупи собствения си рекорд, докато перихелият се доближава все по-близко и по-близко до звездата ни. Събирането на научни данни ще продължи до 11-ти ноември. Изпращенето им към Земята обаче ще започне през декември, когато "Паркър" е вече достатъчно далече Слънцето. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2445-2018-parker-flies-by-sun

Казахстан избра да изстреля своите спътници с американски, а не с руски ракети 7 ноември 2018 г. 08:10 ч. Казахстан е държава с историческо минало. От космодрума Байконур, намиращ се на нейната територия, са излетяли първият изкуствен спътник "Спутник 1", кучето Лайка и първият космонавт Юрий Гагарин. Разбира се, това е станало, когато Казахстан е бил съветска република. Но въпреки че космодрумът Байконур продължава да функционира и поне от географска гледна точка е по-удачно за Казахстан да го използва са собствените си спътници, днес държавата избира американските ракети на СпейсЕкс за изстрелването на научния спътник KazSaySat и технологичния KazistiSat. Новината бе потвърдена от Интерфакс. "Мислим, че космическите апарати от тази конфигурация могат да бъдат изстреляни с ракети "Союз" и "Протон", каквито се провеждат от Байконур", съобщава прес-секретарят от министерството на отбраната и космическата промишленост Асет Нуркенов. "Причината за използването на "Фолкън 9" при това изстрелване е че ще бъде по-евтино. Сумата е комерсиална тайна, американската страна помоли да не я разкриваме". Все пак Нуркенов потвърди, че по-нататък подобни казахстански спътници ще бъдат изстрелвани и от Байконур. Но не уточни кога. Стартът на KazSaySat и KazistiSat ще бъде проведен на 20-ти ноември от базата на американските ВВС Ванденберг в Калифорния. От архива: снимка от изстрелването на Протон-М със спътника AsiaSat през 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2444-2018-kazakhstan-us-rocket

Успех: ракета Союз излетя от космодрума Куру с метеорологичен спътник 7 ноември 2018 г. 08:05 ч. Европеизираната ракета "Союз-СТ" излетя тази нощ от космодрума Куру в 02:47 ч. българско време. На борда на ракетата се намираше спътникът "MetOp-C". Това е третият метеорологичен спътник от полярната групировка на ЮМЕТСАТ. Около 60 минути от началото на полета "MetOp-C" бе доставен успешно в своята орбита. Днешният полет бе третият за ракети от серията "Союз" след аварията през октомври, когато руският космонавт Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг трябваше да извършат спасително кацане броени минути след старта. Photo credits : ESA-CNES-Arianespace/Optique Video du CSG - JM. Guillon http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2443-2018-7-nov-soyuz-st-launches

Мисията на НАСА Джуно засне залязващата луна Йо зад Юпитер Снимка на залязващата луна Йо зад планетата Юпитер. Photo credit : NASA / SwRI / MSSS / Gerald Eichstädt / Justin Cowart 6 ноември 2018 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Американската роботизирана мисия "Джуно" проведе поредното си успешно сближение с гигантската планета Юпитер на 29-ти октомври тази година. Вчера суровите снимки от облитането бяха качени на официалния уебсайт на камерата JUNOCAM. Оказа се, че сред снимките има невероятна изненада: фотография на луната Йо, която залязва зад диска на Юпитер! Новината бе съобщена в Туитър от изследователя, докторант и популяризатор на науката Джъстин Кауърт, който е успял да обработи изображението. Резултатът е зашеметяващ. Напомням на читателите, че "Джуно" влезе в орбита около Юпитер през юли 2016 година. Очаква се мисията на роботизираната станция да продължи поне до 2021-ва година. "Джуно" обикаля около газовия гигант по силно елиптична орбита, като от началото на научната програма до ден днешен са проведени общо 17 сближения с планетата. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2442-2018-juno-photographs-setting-io-jupiter

НАСА ще се опита да спусне апарат на повърхността на Марс този месец... но ще успее ли? Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще влезе в атмосферата на Червената планета на 26-ти ноември. Но само топлинният щит и парашутите няма да са достатъчни за успешно кацане. Image credit : NASA/JPL-Caltech 6 ноември 2018 г. 19:10 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 26-ти ноември спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще извърши меко кацане на повърхността на Червената планета. Това ще е първата мисия, посветена на изучаването на вътрешната структура на Марс и чрез нея учените се надяват, че ще разгадаят най-големите тайни на неговата еволюция. Но преди изобщо да се стигне до началото на научната мисия, кацането на "ИнСайт" трябва да е успешно. А това не е никак гарантирано, даже напротив: шансът за провал не е малък. Провеждането на успешно кацане където и да е винаги е трудна задача, но при изучаването на астероидите, Луната и Венера, успехите са много повече. Само преди малко повече от месец спускаеми апарати на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) успяха да изучат повърхността на астероида Рюгу в рамките на мисия "Хаябуса 2". През 2014-та година европейската мисия "Розета" успя да спусне на повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко малкия апарат "Филе". През 2013-та година Китай осъществи меко кацане на Луната. Преди това, през 2005-та година, Европейската космическа агенция (ЕКА) проведе безпроблемно кацане на Титан с апарата си "Хюйгенс", който летя прикачен към американската мисия "Касини". А пък през 70-те и 80-те години съветските учени реализираха чудесна изследователска програма на Венера. Но да сравним как стоят нещата с Марс. Европейската космическа агенция се опита на два пъти да спусне апарат на повърхността му - през 2003-та и 2016-та година. И двата апарата претърпяха авария, макар че вторият през 2016-та (това е "Скиапарели") успя да проведе важни научни измервания по време на спускането си. В рамките на космическата програма на СССР бяха проведени четири опита за щацане през 70-те години: "Марс 2", "Марс 3", "Марс 6" и "Марс 7". От всички тях само "Марс 3" достигна успешно повърхността, макар че той престана да излъчва радиосигнали броени секунди след кацането, а "Марс 6" изпрати някои атмосферни данни, преди да се разбие. САЩ имат много повече успехи. През последните около две десетилетия НАСА успя да спусне на Марс мисиите "Марс Патфайндър" с марсохода "Съджърнър", марсоходите "Спирит" и "Опортюнити", стационарния полярен изследовател "Феникс" и големия марсоход "Кюриосити". Преди това, през 70-те години, агенцията също имаше две успешни кацания в рамките на програмата "Вайкинг". Но и американците имат провали - през 1999 г. беше загубена спускаемата мисия "Марс Полър Лендър", както и двете сонди тип импактор "Дийп Спейс 2". Статистиката не е никак в полза на човечеството: повече от половината спускаеми апарати, изпратени към Марс, са претърпяли някаква форма на провал. Множеството неуспехи доведоха до това журналистът Доналд Неф да измисли шеговития израз "Велик Галактически Таласъм" - това е митично чудовище, което живее на Марс и се храни с изпратените от хората апарати. Причината за честата аварийност обаче е доста по-прозаична - виновна е тънката марсианска атмосфера. Когато един спускаем апарат каца на Луната или астероид, там е съществено по-лесно - просто се използват спирачни ретроракети. В случая с "Хаябуса 2" през септември и октомври дори не бяха нужни такива: след сближението на кораба-майка с астероида до височина 50 метра, слабата гравитация просто придърпа двата астероидохода "Минерва 2" и спускаемия апарат "Маскот" към повърхността. Луната има по-съществена гравитация, но както руснаците, така и американците и китайците са намерили начин да се справят с нея - ретроракетите се запалват в посока, обратна на движението на апарата. Не е съвсем тривиална процедура, но е напълно изпълнима. В случаи като Венера или завръщането на кораб обратно на Земята пък могат да се използват топлинни щитове и парашути. Даже топлинният щит може да убие над 99% от скоростта при кацане от орбита на Земята, а за останалия 1% се използват парашути (напр. при "Союз" или "Драгън") или крилати апарати (напр. при американската совалка в миналото или при ракетоплана, който ВВС на САЩ понастоящем използват). Марс има атмосфера, но нейното налягане в близост до повърхността е едва 0.6% от това на Земята на височината на морското равнище. Това е много тънък въздушен слой - на практика щеше да е много по-добре за земните изследователи, ако изобщо го нямаше. Марсианската атмосфера не може да бъде пренебрегната: трябва да се използват топлинни щитове и парашути. Но при навлизане от космоса със скорост 19 300 км/ч, топлинният щит може да забави скоростта до не по-малко 1 600 км/ч, като към този момент спускаемият апарат е на височина от марсианската повърхност, еквивалентна на тази на която летят земните пътнически самолети. След това може да се отвори парашут, който ще забави скоростта до 300-400 км/ч, но спускаемият апарат вече се намира само на няколко десетки метра от повърхността. Скорост от 300-400 км/ч е все още твърде голяма, за да оцелеят космическите апарати при съприкосновението с повърхността, затова в последните етапи се използват различни методи за омекотяване: ретроракети (като при "Феникс", "Вайкинг" и настоящия "ИнСайт"), амортизиращи възглавници (като при "Патфайндър", "Спирит" и "Опортюнити"), или шантави технологии като при "Кюриосити" - марсоходът бе спуснат с въже от платформа, която бе спряла на няколко метра от повърхността посредством спирачните си двигатели. Цялата процедура по кацане, започвайки от влизането в атмосферата до достигането на повърхността, отнема едва 6 минути, които в НАСА биват наричани "шест минути терор". За това кратко време автоматиката трябва да сработи перфектно. Няма абсолютно никакъв толеранс за грешка - един-единствен грешен програмен код, едно неправилно измерване, подадено от жироскопите или от висотомера, е достатъчно, за да се разбие апаратът сред марсианските скали. За да може НАСА да увеличи шанса на "ИнСайт" за меко кацане, са предприети множество мерки. На първо място: използва се изпробвана технология от "Феникс" - комбинация от парашути и спирачни ракетни двигатели. При това "ИнСайт" ще кацне в района на равнината Елизиум - перфектно плоска, без никакви географски забележителности, без големи скали и кратери, за да се елиминира възможността за неприятна изненада в крайния етап. Ако спускането е успешно, получените снимки ще ни покажат доста скучноват пейзаж. "ИнСайт" също така е специално проектиран да може да каца във всякакви метеорологични условия, включително прахова буря. И въпреки това стопроцентова гаранция няма. Остава само да се надяваме ... и да стискаме палци всичко да мине наред! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2441-2018-insight-landing-preview

Двете страни на астероида Бену, заснети от американската мисия Озирис-Рекс 6 ноември 2018 г. 08:05 ч. Вече е месец ноември, а "Озирис-Рекс" е на по-малко от 200 километра от астероида Бену! НАСА съобщи, че роботизираната станция е успяла да заснеме снимки със супер резолюция, които показват двете страни на Бену. Изображението от лявата страна е съставено от общо 8 кадъра, направени на 1-ви ноември в продължение на две минути. Това от дясната страна е също съставено от 8 кадъра, заснети отново в рамките на две минути, но на 2-ри ноември. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2440-2018-nov-two-sides-of-benu

Марсоходът Кюриосити отново в работен режим, микроскопът му засне странни структури 4 ноември 2018 г. 09:30 ч. След като ръководството на мисията на марсохода "Кюриосити" се справи успешно с проблем, възникнал с един от двата компютъра на борда, научната му програма отново бе възобновена. Журналистът Ленърд Дейвид оповести, че марсоходът започна да се движи за пръв път след затишие, продължило 54 местни дни. Но това, което разкриват поредните снимки от "Кюриосити", е нещо изключително любопитно. Обърнете внимание на публикуваната най-отдолу фотография от камерата на микроскопа: забелязани са загадъчни тъмни включения в някои от скалите. Тези включения са привлекли вниманието на някои изследователи, които се чудят дали не представляват следи от астробиологична активност на Червената планета. Снимка на повърхността на Марс, заснета от навигационната камера на марсохода "Кюриосити" на 3-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Снимка на повърхността на Марс, заснета от научната камера на марсохода "Кюриосити" на 2-ри ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Снимка, заснета от микроскопа на 2-ри ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2439-2018-curiosity-back-in-action-microscope

УСПЕХ: Космическа ракета Союз-2.1б изведе в орбита спътник от руската навигационна система ГЛОНАСС Кадър от изстрелването тази нощ. Снимка: Роскосмос 4 ноември 2018 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Късно снощи, на 3-ти ноември, в 22:17 ч. българско време от руския космодрум Плесецк излетя космическа ракета "Союз-2.1б" с навигационен спътник за системата ГЛОНАСС. Спътникът се отдели благополучно от ускорителния блок "Фрегат" три часа и половина след началото на полета, а по данни от ТАСС той е в контакт със Земята и всички бордови системи функционират нормално. Тазнощният полет бе втората успешна мисия на ракета "Союз" след аварията на кораба "Союз МС-10" миналия месец, при която космонавтът Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг трябваше да извършат спешно приземяване, за да се спасят. Напомням на читателите, че специална държавна комисия набързо установи причините за аномалията: грешка при сглобяването и неправилно монтиране на датчик, които довели до лошо отделяне на един от страничните ускорители. На 25-ти октомври ракетите "Союз" се върнаха в експлоатация с успешното изстрелване на военен спътник. Русия ще трябва да изстреля благополучно поне три ракети в безпилотен режим, преди да възобнови пилотираните стартове към "Международната космическа станция". Два полета вече са зад гърба ни, а още следващата седмица от космодрума Куру може да излети нова ракета "Союз" с европейския метеоспътник MetOp-C. Товарен кораб "Прогрес МС-10" също ще се отправи към станцията в средата на ноември. Що се касае до ГЛОНАСС, възстановяването на навигационната система е един от малкото истински космически успехи на Русия след разпадането на СССР. Аналогът на GPS е бил почти на изчезване през 90-те години на миналия век, но днес системата е отново в работен режим, а 24-те спътника постоянно биват заменяни с нови. За съжаление този реален успех почти не бива празнуван от руснаците в днешно време, а поддръжката на цяло спътникова групировка не е никак тривиална задача. Само през 2018-та година има вече два старта за нуждите на ГЛОНАСС, а предишният бе проведен през месец юни и той също бе благополучен. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2438-2018-soyuz-blast-off-with-glonass

Роботизираната сонда на НАСА Доун приключи работа след успешна мисия около Церера 1 ноември 2018 г. 19:00 ч. Днес НАСА оповести, че автоматичната междупланетна станция "Доун" е замлъкнала завинаги, след като е изразходила своите запаси от хидразин - горивото, нужно за нейната ориентация. Наземните екипи не са успели да се свържат с "Доун" вчера, на 31-ви октомври, както и днес, на 1-ви ноември. Напомням на читателите, че "Доун" бе изстреляна преди 11 години. През това време тя успя да посети Веста и Церера - двата най-големи обекта в астероидния пояс. Понастоящем роботизираната станция се намира в стабилна орбита около Церера, където ще остане в продължение на десетилетия. И така, почитателите на астероидите губят една важна мисия днес, но нека не униват: новата роботизирана експедиция "Озирис-Рекс" вече наближава астероида Бену, а там колко много вълнуващи мигове предстоят! На 22-ри юни "Доун" засне тази драматична снимка на Цералия факула, един от белите региони на планетата-джудже Церера. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2437-2018-dawn-mission-ends

Грешка при сглобяването на ракетата Союз-ФГ е довела до катастрофата й при изстрелването на кораба Союз МС-10 Кадър, заснет от бордовата камера на ракетата "Союз-ФГ" по време на нейното изстрелване на 11-ти октомври. Със стрелка е обозначен ускорителят, който не се е отделил успешно от носителя. Натиснете тук, за да изгледате цялото видео от бордовата камера (ще се отвори линк към Youtube). Photo credit : Roscosmos 1 ноември 2018 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести официално причините за аварията, довели до преждевременното прекратяване на полета на пилотирания космически кораб "Союз МС-10". Напомням на читателите, че неговата ракета-носител "Союз-ФГ" аварира минути след излитането от космодрума Байконур на 11-ти октомври. За щастие системата за аварийно спасяване се активира успешно, а руският космонавт Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг се прибраха живи на Земята. Според резултатите от разследването, проведено от специална държавна комисия, техниците са допуснали грешка при сглобяването на ракетата-носител, която довела до повреда на датчик. Този датчик е монтиран към един от четирите странични ускорителя на "Союз-ФГ". При нормален полет ускорителите се изхвърлят по време на работата на първата степен, като това изглежда изключително ефектно за наземните наблюдатели - нарича се "кръст на Корольов". Но при изстрелването на 11-ти октомври не се видял този красив кръст - само три от ускорителите били забелязани да се отделят от ракетата нормално. Благодарение на повредения датчик, който подавал грешни данни, четвъртият ускорител се забил обратно в първата степен, пробивайки горивния резервоар. Установяването на човешки фактор при аварията на иначе надеждните ракети-носители "Союз" е изключително тревожна сигнална лампа за състоянието на руската космонавтика. През последните години качеството на произведените изделия значително се влоши, а ракетите-носители започнаха често да аварират. Например през 2013 г. ракета "Протон" буквално се обърна по време на извеждане на три спътника от навигационната система "Глонас", след което се разби обратно на космодрума в страховита експлозия. Оказало се, че техник е монтирал датчиците наопаки. Много е трудно да се направи така - датчиците се произвеждат тъй че да могат да се вкарват само по строго определен начин. Въпреки това техникът, след като е видял, че датчиците не влизат в тяхното гнездо, решил да ги закове... с чук. През 2016-та година, броени седмици след успешното изстрелване на "ЕкзоМарс", друга ракета "Протон-М" прояви аномалия при извеждането на спътник "Интелсат - Диелей 2". Тогава бяха констатирани леки отклонения от работата на втората степен, но по-късно ускорителният блок "Бриз-М" коригира грешката и спътникът бе доведен в точната си орбита. Последващо разследване обаче установи, че практически всички произведени двигатели на първите и вторите степени на "Протон-М" са с объркани сплави. И ако това касаеше най-вече безпилотната програма, пилотираните изстрелвания на Русия оставаха незасегнати от влошаващото се качество... до август тази година, когато бе намерена пробойна на изстреляния няколко седмици по-рано кораб "Союз МС-09". Спекулации относно евентуалните причини за аномалията бяха дъвкани и предъвквани от медиите, като се предлагаха всякакви абсурдни сценарии - включително саботаж от страна на американски астронавт. Разследването на аномалията на "Союз МС-09" дори не бе приключило, когато бе изстрелян корабът "Союз МС-10" с погрешно монтирания датчик, довел до преждевременното прекратяване на полета му. Няма спор, че космическите кораби "Союз" са най-надеждните пилотирани кораби в историята на човешката космонавтика, като до този момент при тяхната експлоатация е имало само две фатални катастрофи със загуба на човешки животи: "Союз 1" (с космонавт Комаров) и "Союз 11" (с космонавти Доброволски, Волков и Пацаев). Няма проблеми с базисния дизайн нито на ракетите, нито на орбиталните кораби. Проблемът е с влошаващото качество и контрола на труда. А това се счита за пряко следствие от недостига на специалисти в Русия, желаещи да градят кариера в областта на космонавтиката, както и от ниските заплати. Роскосмос очаква да възобнови полетите на пилотираните кораби "Союз" през декември. Мисията тогава задължително ще трябва да е успешна, в противен случай "Международната космическа станция" ще бъде обезлюдена. Руснаците трябва да възобновят полетите и преди да започнат изстрелванията на новите американски кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър", тъй като на борда на станцията трябва да има астронавти, които да проследяват скачванията между тези кораби и орбиталния комплекс. Няма спор - когато "Крю Драгън" и "Старлайнър" най-накрая полетят, всички ще си отдъхнем, защото няма да има само един-единствен орбитален пилотиран кораб, годен да обслужва МКС. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2436-2018-roscosmos-announces-cause-of-failure