SAlexandrov

Успех: Космическа ракета Союз-СТ-Б с ускорителен блок Фрегат-МТ благополучно изведе в орбита четири спътника O3b 9 март 2018 г. 22:10 ч. Тази вечер в 19:10 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя "европеизираната" ракета "Союз-СТ". Два часа и 14 минути след старта четирите спътника "O3b" бяха въведени успешно в тяхната целева орбита. "О3b" са комуникационни спътници, ръководени от O3b Networks. В орбита през последните няколко години бяха въведени 12 спътника от серията, с днешното изстрелване групировката вече се състои от 16. Сателитите ще предават информация към Африка, Азия, Близкия изток и островите от Тихия океан. Космическата ракета "Союз-СТ" представлява модификация на руското семейство-носители "Союз 2", създадена специално за спътниковите нужди на Европа. Изстрелването на руски ракети от европейския космодрум представлява най-тясното сътрудничество между Западна Европа и Русия през последните няколко години. Освен руски ракети "Союз-СТ", които са среднотоварни, от космодрума Куру могат да излитат и европейските ракети "Вега" (лекотоварни) и "Ариана 5" (тежкотоварни). За допълнителна информация: Роскосмос Кадър от днешното излитане. Photo credit : Arianespace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2118-2018-9-march-soyuz-st-launches

НАСА ще изстреля автоматична станция на мисия до Слънцето през това лято На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL 9 март 2018 г. 16:56 ч. Светослав Александров. Горещо лято се очертава за НАСА тази година - в периода между 31-ви юли и 19-ти август агенцията ще изстреля в космоса автоматичната междупланетна станция "Паркър". За носител ще бъде използвана ракетата "Делта 4 Хеви" - втората най-мощна действаща ракета в света след "Фолкън Хеви". За разлика от други космически апарати "Паркър" няма да се насочи към някоя от планетите на Слънчевата система, а към самото Слънце. Ако всичко мине наред, "Паркър" ще се позиционира на около 6 милиона километра от неговата "повърхност". Макар че 6 милиона километра изглеждат на пръв поглед да са много голямо разстояние, когато говорим за Слънцето, това е изключително близо - за сравнение най-близко разположената до Слънцето планета Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от него. Никога досега космически апарат не се е сближавал толкова много с нашата звезда! Конструкторите на "Паркър" са измислили начин, според който крехките инструменти на автоматичната станция ще издържат на колосалната радиация и топлина. Това ще бъде постигнато посредством щит, дебел 11.4 сантиметра и съставен от въглероден композит. Пътешествието на "Паркър" към Слънцето ще включва общо седем облитания на планетата Венера. Първото посещение на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто - през декември 2019-та, третото - през юли 2020-та, четвъртото и петото - през февруари и октомври 2021-ва, шестото - през август 2023-та и последното седмо - през ноември 2024-та година. Първото голямо сближение на "Паркър" със Слънцето е планирано за 19-ти декември 2024-та година. Това е първата мисия в историята на космонавтиката, която ще изследва директно външната корона на нашата звезда. "Паркър" е истинска изследователска мисия, която се отправя в напълно неизследвани региони. Тя вероятно ще повдигне повече въпроси, отколкото ще даде отговори на вече зададени научни въпроси. Междувременно, докато чакаме деня на изстрелването, вие имате уникален шанс да изпратите своето име в близост до Слънцето. За да го направите, трябва да отидете на този уеб адрес: http://parkersolarprobe.jhuapl.edu/The-Mission/Name-to-Sun/ Имената на всички хора, които попълнят този формуляр, ще бъдат записани на карта с памет и прикачени към борда на автоматичната междупланетна станция. Но ако решите да го направите, побързайте - заявки се приемат само до 27-ми април. След това НАСА ще трябва да се подготви за изстрелването. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2117-2018-parker-solar-probe-preview

Джуно направи забележителни открития за Юпитер: планетата се върти около оста си като твърдо тяло! На това съставно изображение на Юпитер, изготвено с помощта на данни от инструмента JIRAM, се вижда централният циклон на Северния полюс на планетата, обкръжен от осем други циклона. Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/ASI/INAF/JIRAM 7 март 2018 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно", която пристигна успешно в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 г. и продължава да изучава планетата до ден днешен, направи забележителни открития, които тотално преобръщат представите ни за газовия гигант. Резултатите ще бъдат официално публикувани утре, на 8-ми март, в рамките на четири научни статии на страниците на списание "Нейчър". Ето какви са най-важните акценти според прес-съобщението на НАСА. Събраните данни от инструментите на "Джуно" потвърждават, че атмосферните ветрове на Юпитер се простират дълбоко във вътрешността и съществуват по-дълго в сравнение с аналогичните атмосферни явления на Земята. Масивните циклони, които обкръжават Северния и Южния полюс на планетата, са устойчиви структури и са уникални. Няма никакви други формации в Слънчевата система, които да ги наподобяват. Колко дълбоко се простират прочутите зони и пояси на Юпитер? Тази мистерия стоеше неразгадана в продължение на десетилетия, докато "Джуно" не пристигна в орбита около планетата. Сега имаме яснота по въпроса благодарение на гравитационните измервания на автоматичната станция. "Измерванията на "Джуно" на юпитерианското гравитационно поле показват съществуването на северно-южна асиметрия, която е сходна с асиметрията, наблюдавана в зоните и поясите", съобщава Лучано Йесс от Римския университет "Ла Сапиенца" и водещ автор на една от статиите в Нейчър. На една газова планета, каквато е Юпитер, подобна асиметрия може да се породи само от въздушни потоци, намиращи се дълбоко във вътрешността. Колкото по-дълбоки са те, толкова повече маса съдържат и толкова по-силно влияние оказват върху гравитационното поле. С други думи, самият магнитут на асиметрията представлява показател за дълбочината на потоците. "Галилео е наблюдавал ивиците преди повече от 400 години", съобщава Йохай Каспи от Института на науките Вайцман в Реховот, Израел и също водещ автор на една от статиите. "Досега имахме само повърхностно разбиране за тях и можехме да отнесем тези ивици към облачните структури около юпитерианските струи. Но сега, след като разполагаме с гравитационните измервания на "Джуно", знаем колко дълбоко се простират потоците и каква е тяхната структура под видимите облаци. То е подобно на това да преминем от наблюдения на 2-D снимка към наблюдения на 3-D вариант с висока дефиниция". Резултатът е наистина шокиращ, защото се оказа, че метеорологичният слой на Юпитер е много по-масивен, отколкото се смяташе преди. Размерът на този слой от върха до разположения в дълбочината край е 3 000 километра и съдържа около 1% от общата маса на Юпитер, което обаче се равнява на три земни маси. "За разлика от него атмосферата на Земята съдържа по-малко от една милионна част от общата маса на Земята", пояснява Каспи. "Фактът, че Юпитер притежава такъв масивен регион, който се върти в рамките на отделни източно-западни ивици, е безспорно изненадващ". Друго съществено откритие, направено от "Джуно", е че под метеорологичния слой самата планета Юпитер се върти почти като твърдо тяло. "Това е наистина забележителен резултат и бъдещи измервания на "Джуно" ще ни помогнат да разберем как функционира преходът между метеорологичния слой и твърдото тяло под него", съобщава Тристо Гийл от университета "Кот д'Азур" във Франция и водещ автор на друга от статиите в Нейчър. "Откритието на "Джуно" има приложения и за другите светове в Слънчевата система и отвъд нея. Нашите резултати загатват, че външният диференциално-въртящ се регион на Сатурн трябва да е поне три пъти по-дълбок, но на масивните планети-гиганти и кафяви джуджета би бил по-плитък". Но вероятно най-поразяващите неща в статиите на Нейчър са тези нови изображения на Юпитерианските полюси (едно от които е показано в началото на публикацията). Изображенията са съставени с помощта на данни от инструмента JIRAM, който работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър. JIRAM може да проучва метеорологичния слой на Юпитер до дълбочина от 50 до 70 километра под облачната покривка на планетата. "Преди изпращането на "Джуно" ние не знаехме какво е времето в близост до полюсите на Юпитер. Сега имаме възможност да наблюдаваме полярната метеорология отблизо веднъж на всеки два месеца", съобщава Алберто Адриани от Института по космическа астрофизика и планетология в Рим и съответно водещ автор на своята статия в Нейчър. "Всеки от северните циклони е голям колкото разстоянието между Наполи, Италия, и Ню Йорк. Южните циклони са дори по-големи. Те имат много яростни ветрове, които понякога достигат до скорости 350 километра в час. И това, което е най-забележителното, те са много близко разположени едни до други и са устойчиви". Полюсите на Юпитер са коренно различни в сравнение с известните оранжеви и бели пояси и зони, които обкръжават планетата при по-ниските ширини. Северният полюс е доминиран от централен циклон, обкръжен от осем други циклона с диаметри между 4 000 и 4 600 километра. Южният полюс също има централен циклон, но той е обкръжен само от пет циклона с диаметри между 5 600 и 7 000 километра. Впечатляващото е, че тези циклони съществуват отделно и притежават индивидуални морфологии. "Истинският въпрос е защо те не се сливат?", пита Адриани. "Ние знаем от данните на "Касини", че Сатурн има единична циклонова вихрушка на всеки полюс. Започваме да осъзнаваме, че не всички газови гиганти са създадени по еднакъв начин". Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2116-2018-juno-solves-jupiter-mysteries

Космическият телескоп Хъбъл засне прахов пръстен около млада звезда 7 март 2018 г. 18:16 ч. Нови снимки от космическия телескоп "Хъбъл" разкриха интригуващи детайли относно младата звезда HR 4796A. Подробностите са описани в научна статия за The Astronomical Journal. Звездата е на възраст от 8 милиона години - т.е. тя е твърде млада (за сравнение нашето Слънце е на 4.5 млрд. години). Около звездата "Хъбъл" е успял да заснеме ярък пръстен от прахови отломки. Учените считат, че пръстенът може да е изваян от гравитационното привличане на някоя все още неустановена планета-гигант. И това не е всичко - в околностите отвъд пръстена има огромна пухеста прахова структура. Тази интересна звездна система е в самото начало на своето развитие - около нея тепърва се раждат планети. На практика тези прахови формации могат да са отломки от сбълскващи се протопланети в самия процес на междузвездната еволюция. Говорим за динамични процеси, които съвсем не са ограничени само до въздействието звезда-материя - има много други фактори, които преместват праховия материал в околностите. Credits: NASA/ESA/G. Schneider (Univ. of Arizona) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2115-2018-hubble-unveils-stellar-dust-disk

Двама американски астронавти и един руски космонавт ще полетят в космоса на 21-ви март с кораба Союз МС-08 На снимката: екипажът на "Союз МС-08" позира пред кораба си. Photo credit : Roscosmos 7 март 2018 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 21-ви март (сряда) в 19:44 ч. българско време от космодрума Байконур ще излети ракетата-носител "Союз ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-08". На борда на кораба ще пътуват трима души: американските астронавти Андрю (Дрю) Фойстел и Ричард (Рики) Арнолд, както и техният руски колега Олег Артемиев. Как така се получи, че на "Союз МС-08" ще лети предимно американски екипаж, ще разкажа подробно в тази статия. Но първо - няколко думи за членовете на мисията. Олег Германович Артемиев е роден в Рига, Латвийска ССР на 28-ми декември 1970 година. Той е женен за Ана Сергеевна и двамата имат един син. Космонавтът е получил своето образование в Талинския технически университет. Избран е в отряда на космонавтите през 2003 година. В периода между 2007 и 2008 година участва в програмата "Марс 500" за симулация на пилотиран полет до Марс. Полита реално в космоса за пръв път през 2014 година с кораба "Союз ТМА-12М". Дрю Фойстел и Рики Арнолд са ветерани от програмата "Космическа совалка" на НАСА. Фойстел е роден на 25-ти август 1965 година в Пенсилвания. Женен е за Индира Бхатнагар. Имат двама сина. По образование е геофизик, притежава магистърска степен от университета Пардю. Летял е два пъти с космически совалки. Първата му мисия е през 2009 година, със совалката "Атлантис", която обслужва телескопа "Хъбъл". За втори път лети до "Международната космическа станция" през 2011 година със совалката "Индевър". Рики Арнолд е роден на 26-ти ноември 1963 година в Мериленд. За разлика от други астронавти, които преди това са били или учени, или пилоти, или военни, Арнолд е работил като гимназиален учител, преди да постъпи в НАСА. Малцина са учителите, които по-късно са избрали астронавтска кариера - за съжаление първата учителка Криста Маколиф загива по време на инцидента със совалката "Чалънджър" през 1986 година. Други учители, летяли в космоса, са Барбара Морган и Джо Акаба. Но да се върнем на Рики Арнолд. Женен е за Елоуи Боуи. Имат две дъщери. Лети през 2009 година със совалката "Дискавъри" до "Международната космическа станция". Да се върнем на въпроса: защо само един руснак, а двама американски астронавти ще летят с кораба "Союз МС-08"? През последните няколко години, поради редица технически проблеми и финансови спънки, Русия не успя да построи изцяло своя сегмент на "Международната космическа станция". Особено проблематичен се оказа модулът МЛМ "Наука". Изстрелването му, първоначално планирано за 2007 година, беше отложено за 2014 година, после за 2015 година. Междувременно при наземни проверки беше установено, че горивната система на "Наука" е замърсена с железни стърготини, което добави нови отлагания - за 2016 година, после за 2017, за 2018-та, а сега стартът се очаква да е не по-рано от 2019 година. Като резултат от забавянията на строежа на руския сегмент на МКС, както и поради финансовата криза, Русия реши да съкрати екипажа на станцията от трима на двама души. "Союз МС-08" първоначално трябваше да лети само с Фойстел и Артемиев, а третото място щеше да остане празно. Въпреки това НАСА успя да се възползва от него и сега ще изпрати още един американски астронавт в космоса. Как се случи това? Възможността идва поради краха на програмата "Морски старт". "Морски старт" е основан като консорциум от четири компании - РКК Енергия (Русия), Боинг (САЩ), Ейкър (Норвегия) и СДО Южное (Украйна). Програмата използва плаваща платфора за изстрелване на ракети "Зенит" в близост до Екватора, за да се увеличи тяхната товароподемност. За съжаление начинанието не е дългоживущо - през 2009 година "Морски старт" подава документи за банкрут. Официално консорциумът излиза от банкрута една година по-късно, като тогава РКК Енергия придобива 95%-тен дял от "Морски старт" (първоначалният й дял е 25%). През 2013 година Боинг решава да съди Енергия и Южное, като мотивът на Боинг е, че двете компании отказват да платят дължими $350 милиона след банкрута на консорциума. Впоследствие Боинг спечелва съдебното дело. По-късно обаче РКК Енергия и Боинг подписват споразумение, чрез което руската компания решава да компенсира американския си партньор по алтернативен начин - като подари места на астронавти на космическите кораби "Союз". Боинг приема. А НАСА откупува местата чрез Боинг. Така американската агенция ще изпрати допълнително астронавт до "Международната космическа станция", без изобщо да дава пари директно на Русия. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2114-2018-soyuz-ms-08-preview

Успех: СпейсЕкс проведе своето 50-то изстрелване на ракета Фолкън 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 6 март 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:33 ч. от стартовия комплекс SLS-40 на космодрума Кейп Канаверал излетя успешно ракетата "Фолкън 9". Поради неблагоприятни метеорологични условия в зоната за кацане днес не се предвиждаше завръщане на първата степен. В орбита благополучно беше изведен спътникът Hispasat 30W-6. Това е комуникационен спътник, построен от компанията Space Systems Loral за изпанския оператор Hispasat, който обслужва Испания, Португалия и Латинска Америка. Днешният полет беше изключително значим за компания СпейсЕкс - това бе 50-тото изстрелване на ракета "Фолкън 9"! Винаги е трудно за един ракетен разработчик и оператор да цели 50 полета. СпейсЕкс обаче го направи след само осем години след дебюта на ракетата. С толкова бързо въвеждане в експлоатация не може да се похвали нито ракетата "Атлас 5", нито програмата "Космическа совалка". Например НАСА успя да проведе своята 50-та совалкова мисия чак на 12-ти септември 1992 година, цели 11 години след началото на програмата. Разбира се, никой не можеше да каже кога постижението щеше да бъде отчетено, ако не беше трагичният инцидент с "Чалънджър" през 1986-та година. Днешният вариант на ракетата "Фолкън 9" обаче бе много по-различен от началния, който летя за пръв път през юни 2010-та година. През годините СпейсЕкс въвеждаше различни подобрения, които увеличаваха производителността на ракетата. Днес беше използвано т.нар. "Блок 4 ядро". От следващия месец ще бъде въведен последният вариант на "Фолкън 9" - "Блок 5". Този вариант е силно модифицирана версия на "Фалкон 9" и с него СпейсЕкс ще трябва да успее да изпълни тежките изисквания на НАСА за пилотирани космически полети. Именно с "Фолкън 9 - Блок 5" се очаква да лети пилотираният космически кораб "Драгън 2". И така, до този момент равносметката е следната: "Фолкън 9" е летяла общо 50 пъти. За тези 50 мисии е отчетен само един-единствен провал - на товарен кораб "Драгън" през юни 2015 година. Имаме и една авария по време на подготовка на стартовата площадка през 2016 година. И в двата случая СпейсЕкс се възстанови от авариите изключително бързо. През 2017 година бяха проведени 18 полета на "Фолкън 9", а тази година имаше четири полета на "Фолкън 9" плюс един на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви". Отново казваме "Браво" на СпейсЕкс и за пореден път подчертаваме - хайде вече, чакаме пилотиран космически полет! Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2113-2018-spacex-launches-50th-rocket

Учени смятат, че е време да отворим някои от запечатаните проби с лунни скали, взети по време на програма Аполо 5 март 2018 г. 16:30 ч. В периода между 1969 и 1972 година астронавтите от програма "Аполо" донесоха на Земята общо девет контейнера грунт и лунни скали. Контейнерите бяха запечатани още на лунната повърхност. Три контейнера от мисиите "Аполо 15", "Аполо 16" и "Аполо 17" остават все още неотворени. Те представляват същинско богатство за науката - недокоснати в продължение на десетилетия неизучени проби. "Пробите бяха умишлено запазени за времето, когато технологиите и инструментите напреднат до момент, в който ще можем да извлечем максимални научни ползи от тези уникални проби", съобщава ученият от НАСА Райън Зейглър. Напомням на читателите, че макар и пилотираните полети до Луната да са приключили отдавна, научни открития от мисиите продължават да се правят до ден днешен. Например наскоро модерни мас-спектрометри успяха да открият вода във вътрешността на лунните базалти. Прочетете цялата статия на Ленърд Дейвид на Space.COM На снимката - астронавтът от мисия "Аполо 16" Чарлз Дюк събира проби по време на лунната си разходка през 1972 година. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2112-2018-opening-sealed-lunar-containers

Нова снимка на Юпитер показва къде се намира т.нар. зона на здрача "Джуно" засне тази снимка на Юпитер на 7-ми февруари 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstädt 4 март 2018 г. 15:50 ч. Светослав Александров. Когато автоматичната станция на НАСА "Джуно" засне тази снимка на Юпитер на 7-ми февруари, разстоянието между космическия апарат и горните облаци на планетата възлизаше на 120 533 километра. Снимката е обработена с помощта на графичен софтуер, като са използвани насочващи данни и данни от траекторията на "Джуно". Това изображение е едно от серията изображения, предприети с цел да се визуализират полярните характеристики на Юпитер по възможно най-добър начин. Изследователите искаха да заснемат подробно забележителностите в близост до терминатора - това е регионът, където денят среща нощта. Задачата е трудна, затова екипът на мисията настрои камерата да направи множество снимки на планетата с различни времена на експозиция. Всичко това се направи, за да може да се получи едно желано изображение с перфектния баланс на яркостта. Проблемът е, че ако времето на експозиция е достатъчно дълго, за да се видят структурите в "зоната на здрача", силно осветената дневна страна на Юпитер се визуализира преекспонирана. Напомням на читателите, че всички необработени снимки на Юпитер, заснети от "Джуно", могат да бъдат свалени от този уеб адрес: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam . Автоматичната станция изучава планетата от лятото на 2016-та година и учените очакват да работи поне до 2021 година. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2111-2018-twilight-zone-jupiter

Автоматичната лунна станция на НАСА Лунър Риконисънс Орбитър засне прекрасен кратер 2 март 2018 г. 18:30 ч. Макар че често пъти е подценявана, нашата Луна е наистина красива - и доказателство за това е тази снимка, заснета в края на 2017 година от мисията на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър". На снимката се вижда кратерът Пиерацо - ударна формация с диаметър 9 километра. Кратерът буквално блести на фона на останалия терен. Има причина това да е така - когато дадена формация на Луната е по-ярка от другите, това означава, че е по-млада от тях. Т.е. този кратер е на възраст едва няколко милиона години, докато други лунни кратери са на милиарди години. Напомням на читателите, че "Лунър Риконисънс Орбитър" бе изстреляна през 2009 година и оттогава, в продължение на вече почти девет години, станцията изучава естествения ни спътник. За повече информация: НАСА Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2110-2018-lro-beautiful-crater

Автоматичната междупланетна станция Хаябуса 2 направи своите първи снимки на астероида Рюгу! 1 март 2018 г. 17:15 ч. На 26-ти февруари 2018 г. автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" направи своите първи снимки на астероида Рюгу. Снимките бяха заснети от камерата ONT-2. Вярно е, че на тези изображения астероидът все още е твърде невзрачен. Но се вижда! Оттук насетне започва интересното. "Хаябуса 2" се очаква да пристигне в орбита около Рюгу през юни или юли тази година. Основната задача на "Хаябуса 2" е да вземе проби от астероида. Ако всичко мине наред, автоматичната станция ще напусне Рюгу през декември 2019 година и ще се завърне обратно на Земята през декември 2020 година. Ако пристигането около Рюгу това лято е успешно, предстоят много вълнуващи мигове до края на 2018-та. "Хаябуса 2" не пътува сама към астероида. На борда към автоматичната станция е прикачен немско-френски спускаем апарат "Маскот" и три малки астероидохода "Минерва". До този момент самоходни апарати са изпращани само до Луната и Марс. Ако всичко мине безаварийно, това ще са първите спускаеми самоходни устройства, посетили астероид. "Хаябуса 2" е втората възвръщаема мисия на Япония до астероид след "Хаябуса", проведена в периода между 2003 и 2010 година. Тази мисия успешно взе проби от астероида Итокава и ги върна на Земята, но някои второстепенни цели - като доставката на "Минерва", бяха неуспешни. Да се надяваме, че "Хаябуса 2" ще е по-успешна мисия! Източник: JAXA Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Arizona and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2109-2018-hayabusa-2-photographs-ryugu

Европейската автоматична станция Марс Експрес засне марсианските луни на фона на Сатурн 1 март 2018 г. 17:00 ч. Нови, прекрасни снимки на луните на Марс, заснети от "Марс Експрес" станаха обществено достояние днес, след като бяха публикувани от Европейската космическа агенция (ЕКА). На снимките се виждат Фобос и Деймос на фона на Сатурн и някои звезди. Напомням на читателите, че луните Фобос и Деймос са изключително интригуващи. Има твърде много неизяснени въпроси относно техния произход и еволюция. Особено Фобос се счита за идеален кандидат за изпращането към него на спускаема или възвръщаема експедиция. Такава експедиция трябваше да е "Фобос-Грунт", която беше изстреляна през 2011 година, но космическият апарат претърпя авария в околоземна орбита. Днес Фобос и Деймос се изучават от орбитални мисии като "Марс Експрес", която наскоро отбеляза 14 години в орбита около Марс. "Марс Експрес" е първата европейска мисия, която изучава Червената планета. Втората, "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", се реализира съвместно с Русия. Тя пристигна през 2016 година и след дълъг период на корекции на орбитата ще започне скоро основната си научна дейност. Източник: ЕКА Тази снимка на Деймос и Сатурн бе заснета от "Марс Експрес" на 15-ти януари. Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2108-2018-mars-express-martian-moons

Марсоходът Кюриосити издълба успешно нов отвор в скала на Марс след повече от година прекъсване На 26-ти февруари "Кюриосити" успя да издълбае нов отвор в скалите на Марс. Това е първият отвор, издълбан от марсохода след като пробивната машина претърпя повреда в края на 2016-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 1 март 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В края на месец февруари марсоходът на НАСА "Кюриосити" успя да издълбае нов отвор в скалите на Марс за пръв път след като пробивната машина спря да работи поради технически проблем. Новият отвор, направен с тестови цели, е дълбок около 1 сантиметър. Това не е достатъчно, за да се вземе материал за научни изследвания, но е напълно достатъчно, за да се потвърди, че новият метод за дълбаене работи. Напомням на читателите, че след кацането на "Кюриосити" на Марс през лятото на 2012 година марсоходът използваше пробивната си машина общо 15 пъти, за да издълбае отвори в скалите и да вземе проби, които бяха доставени за по-нататъшен анализ в два от ключовите научни прибори на борда - SAM и CheMin. След това, през декември 2016 година, ключов компонент от пробивната машина престана да работи. Машината използва два стабилизатора, за да може да се застопори към скалите, но повреден мотор пречи на бургията да се разгъва и свива между стабилизаторите. След месеци усилия ръководството на мисията успя да изкара бургията отвъд стабилизаторите, но проблемите с двигателя продължиха. Имаше ли начин да се възстанови работоспособността на пробивната машина при това положение? Тук, на Земята, инженерите работиха неспирно, за да измислят решение. Работата протичаше на две смени - включително по празниците и през уикендите. Работата включваше тестове с марсоход, който е почти пълно копие на "Кюриосити", но се намира в наземни условия, за да се изпробват методи и команди, които по-късно ще се приложат на Марс. Сега най-накрая трудът дава първите си плодове. "Кюриосити" вече използва цялата си роботизирана ръка, за да изтласква бургията напред, като същевременно прави измервания с датчика за сила. Този датчик беше първоначално монтиран, за да може ръката да спре в случай че претърпи голямо сътресение. Сега марсоходът е програмиран така, че да използва данните от датчика, за да предотврати пробивната машина от това да се приплъзне настрани или да се заклещи в някоя скала. "Сега дълбаем на Марс почти по същия начин, по който го правите у дома", съобщава Стивън Лий от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Хората са много добри в центроването на бормашина и го правят почти без да се замислят. Но програмирането на "Кюриосити" да го прави бе предизвикателство - особено ако той не е специално създаден с тази цел". През следващите дни инженерите ще се опитат да приложат метода и на друга скала. Ако достатъчно материал бъде събран, ще се тества възможността за преразпределянето му и подаването към научните инструменти. Засега в настоящото положение на бургията екипът няма достъп до специалния прибор, който преразпределя пробите. Но и на това предизвикателство инженерите са намерили решение тук, в наземни условия. Предстои да видим дали решението ще проработи в марсиански условия, където атмосферата е по-разредена и гравитацията - по-слаба. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2107-2018-curiosity-drills-new-hole

Сбогом, лунен туризъм! Жалко за хората, които се надяваха ... и платиха за него... Илон Мъск, противно на обещаното миналата година, оповести, че новата тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви" няма да се ползва за туристически полети до Луната. Photo credit : SpaceX 28 февруари 2018 г. 17:21 ч. Светослав Александров. През този месец бяхме свидетели на важно събитие - за пръв път, след цели три десетилетия прекъсване, свръхтежка ракета отново изпрати полезен товар в космоса. "Фолкън Хеви" е с капацитет до 64 тона и с товароподемността си би могла да съперничи на някогашната съветска "Н1". В миналото, освен "Н1", са били създадени още само две свръхтежки ракети - "Сатурн 5", извела корабите "Аполо" до Луната, както и "Енергия", извеждала совалката "Буран" в орбита. Не е чудно, че мнозина възлагат големи надежди на "Фолкън Хеви". Тази ракета, макар и да е забележителна, все още не може да закара човек до Марс. За пилотирани експедиции до Марс има нужда от по-големи и по-тежки ракети. Затова СпейсЕкс разработва "Биг Фолкън". Но пък "Фолкън Хеви" би могла, поне на теория, да закара хора до орбитата на Луната. Тя може да е следващата лунна ракета на САЩ. За съжаление Илон Мъск няма такива планове. Независимо от съобщението миналата година, че СпейсЕкс възнамерява да прати двама туристи до Луната с кораб "Драгън", изстрелян от "Фолкън Хеви", малко преди дебютния полет на ракетата Мъск се отметна от обещанието си. Сега той казва, че компанията ще почака до създаването на "Биг Фолкън", преди да прати хора отвъд околоземна орбита. Не е чудно защо мнозина бяха разочаровани да чуят това. Ние чакахме близо десетилетие, за да полети "Фолкън Хеви". Сега пак трябва да чакаме още дълго време, преди да полети "Биг Фолкън", за да се надяваме на раздвижване в пилотираната космонавтика. Но прекратените планове за лунен туризъм на СпейсЕкс не са единствените, заминали в коша. Лунният туризъм беше една многообещаваща концепция, но още преди СпейсЕкс, на преден план бяха Спейс Адвенчърс. През първото десетилетие на 21-ви век космическият туризъм беше голямата тема във всички специализирани издания и форуми за космос. Основаната през 1998 г. компания Спейс Адвенчърс успя да организира с помощта на Русия платени полети за седмина космически туристи. Пръв полетя Денис Тито през април 2001 година. Полетът му бе последван от този на Марк Шатълуърт през 2002 година, след това през 2005 година бе изстрелян Грегъри Олсън. През 2006 година Анушен Ансари се превърна в първата жена-космически турист. Чарлз Симони летя два пъти - през 2007 и 2009 година. Последните туристи летяха в космоса през 2008 и 2009 година - това бяха разработчикът на игри Ричард Гeриот и цирковият магнат Ги Лалиберте. Историята е запомнила и двама човека, които бяха на ръба да полетят, но не успяха. И двамата са музикални изпълнители - Ланс Бас от N'Sync и Сара Брайтман. Ланс Бас не можа да си плати билета, докато Брайтман се отказа в последния момент поради лични причини. Така че Спейс Адвенчърс беше сериозна компания със солидно и уважавано име. Но фирмата искаше да стигне по-далеч. Докато седмината космически туристи броиха между $20 и $40 милиона за полет до ниска околоземна орбита, Спейс Адвенчърс обещаваше нещо повече - който може да даде $150 милиона от джоба си, той може да бъде изпратен до Луната. Мисията изглеждаше изключително обещаваща за мнозина космически ентусиасти. Бяха изминали четири десетилетия от последния полет на човек до Луната, а следващият изобщо не се задаваше. Космическата совалка на НАСА застаряваше, беше пред пенсиониране, а агенцията със своя ограничен бюджет работеше бавно и не се очертаваше да прати човек отвъд околоземна орбита в скоро време. Русия също нямаше пари за лунна експедиция. През 60-те години СССР не успяха да стигнат до Луната, но въпреки това корабът "Союз" е летял в безпилотен режим дотам като част от мисиите "Зонд". Корабът е почти готов, казваха привържениците на концепцията. Само трябва да се направи транслунна ракетна степен, която да ускори кораба отвъд орбита, и да се създаде нов топлинен щит. Но затова трябват пари. Защо пък тези пари да не дойдат от частни инвеститори и туристи, които да пожелаят да летят? През 2011 година Спейс Адвенчърс съобщи, че е намерен човек, който е готов да си плати за полет до Луната. През 2014 година беше оповестено, че е намерен втори клиент. На нас оставаше да чакаме. Годините си минаваха ... и нищо не се случи. Чакахме, чакахме, чакахме... докато в края на миналата година се случи нещо интересно. На страниците на Окръжния съд във Вирджиния, САЩ, беше публикуван документ за съдебно дело (източник). Ищецът по делото е Харалд МакПайк, а ответната страна е Зиро-гравити Холдингс, което е новото име на Спейс Адвенчърс. Харалд МакПайк се оказа един от клиентите на Спейс Адвенчърс за мисия до Луната. Името изненада мнозина. МакПайк не е един от седмината туристи, летяли до "Международната космическа станция". Той не е инвестирал в космически стартъпи. Очаквахме да чуем други имена на потенциални клиенти - например основателят на Google Сергей Брин. Може би Джеймс Камерън, режисьор и известен космически ентусиаст. Но МакПайк? Не... името му е напълно неизвестно за повечето космически ентусиасти. Документът разкрива, че е частен приключенец, който е пътувал до Северния и Южния полюс и е катерил множество планински върхове, в това число Килиманджаро. МакПайк сам си е финансирал тези експедиции. Очевидно иска следващото му пътуване да е в космоса. Какво още научаваме? МакПайк е сключил договор със Спейс Адвенчърс през 2013 година за заплащането на първоначалния депозит от $30 милиона долара, разделен на няколко части, след което е трябвало да плати накуп оставащите $120 милиона долара. На 28-ми март 2013 година ищецът направил първата си вноска, след което през лятото на 2014 година договорът му е бил предсрочно прекратен заради невнасяне на втората вноска. Оказва се, че през юли същата година МакПайк попаднал на статия в Moscow Times, според която Спейс Адвенчърс не се е консултирала с Роскосмос за провеждането на окололунната мисия, нито има договор за провеждането й. Ищецът, сериозно притеснен от тази публикация, се обърнал към управата на Спейс Адвенчърс. Шефът на фирмата Андерсън отговорил, че информацията, предоставена от Роскосмос е неточна, че агенцията има ново ръководство, което не е наясно със съществуващите договорни отношения със Спейс Адвенчърс. Въпреки всичко МакПайк останал недоволен и престанал да плаща вноската за билета. През 2015-та година Спейс Адвенчърс прекратила договора поради неплащане. През 2016 година МакПайк се свързал директно с Роскосмос за пътуване до Луната и поискал агенцията да преразгледа отношенията си със Спейс Адвенчърс. Агенцията отговорила, че няма договорни задължения към Спейс Адвенчърс. В отговор на допълнителната кореспонденция представителството на Роскосмос отвърнало, че "нито настоящата, нито предходната федерална програма на Руската федерация планира имплементация на проекти, свързани с пилотирани полети до Луната". На базата на тази информация МакПайк завел своето съдебно срещу Спейс Адвенчърс. Спейс Адвенчърс според ищеца не е имала договорни отношения с Роскосмос и така кандидат-туристът бил измамен и подведен да даде пари за несъществуваща програма. Съответно той си иска обратно първата вноска от $7 милиона долара, а Спейс Адвенчърс отказва да му я даде. Накратко казано, горната история може да се обобщи ето така - ищецът сключил договор за полет до Луната и почнал да плаща вноските. Започнал да се усъмнява в способността на фирмата да го изпрати до Луната чрез руски кораб. Престанал да плаща вноските, след като открил, че Спейс Адвенчърс няма договор с Роскосмос, нито Роскосмос има намерение да праща човек до Луната в бъдеще. Сега той си иска обратно парите. Кой е прав и кой е крив? Разбира се, съдът ще реши. Мнозина космически експерти обаче смятат, че е възможно компания Спейс Адвенчърс да се е опитала да вдигне по-голям камък, отколкото може. Да се модифицира кораб "Союз" за полет до Луната изглежда проста задача, но всъщност е доста сложна. Трудностите могат да идват от технологично отношение - модификациите на "Союз" са много скъпи и след като те приключат, трябва да се проведат тестови полети, преди корабите да се одобрят като годни и безопасни. Възможно е да има трудности и от организационно отношение - примерно, за "Союз" отговаря РКК "Енергия". Но за да се направи транслунна степен за полети до Луната може да се наложи помощта на ГКНПЦ "Хруничев", които правят тежките ракети "Протон". При всички положения за да се подготви кораб за лунен полет е необходима доста сериозна сума начален капитал. Руското правителство няма намерение да даде тази сума. А един частник надали би инвестирал в Роскосмос. Той просто ще иска билет за полет и известна сигурност. Възможно е ръководството на СпейсЕкс също да си е пресметнало рисковете и да се е отказало. Възможно е Мъск да се е запознал със случая МакПайк и да е решил, че не си струва. Може самият МакПайк да се е свързал със СпейсЕкс след неуспеха със Спейс Адвенчърс. Не знаем. При всички положения отказът вече и на СпейсЕкс да праща туристи до Луната е много разочароващ за ентусиастите, но най-вече за потенциалните кандидат-туристи. От друга страна космическият туризъм не потръгна както го очаквахме. През това десетилетие суборбитални и орбитални кораби трябваше редовно да летят до космоса и обратно със стотици туристи. Нищо подобно не се случи. Върджин Галактик продължават да се бавят. Същото е валидно и за Блу Ориджин, за СпейсЕкс и Боинг. Очаквахме (даже все още очакваме) през 2018-та най-накрая човек да полети до космоса на частен кораб, но дните си минават, а все още такъв полет не се очертава. Предприемачи като Илон Мъск и Джеф Безос много обичат да говорят за Луната и Марс и евентуални пилотирани полети до там. Лично аз обаче бих предпочел по-малко приказки и повече работа. Защо по-добре не се фокусират до суборбиталното пространство и околоземна орбита и не си поставят за цел да пратят човек до тези места преди това десетилетие да си е отишло? Тези местоположения са много по-близко разположени до Луната и Марс, а Америка не е провела пилотиран полет от 2011 година до днес. Но ще видим какво ще ни донесе бъдещето. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2106-2018-end-of-moon-tourism

Успех: Космическият кораб Союз МС-06 с трима души на борда се завърна на Земята На снимката: астронавтът на НАСА Марк Ванде Хай след успешното си завръщане на Земята днес. Photo credit : NASA TV 28 февруари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 04:31 ч. българско време спускаемият апарат на транспортния пилотиран кораб "Союз МС-06" успя да извърши благополучно кацане в казахстанските степи. На земята се завърна командирът на кораба и космонавт на Роскосмос Александър Мисуркин заедно с двамата му американски колеги Марк Ванде Хай и Джоузеф Акаба. Космическият кораб "Союз МС-06" бе изстрелян през септември 2017 година, а астронавтите прекараха в космоса общо 168 дни. В рамките на мисията членовете на екипажа посрещнаха общо четири товарни кораба. Два руски "Прогрес" се скачиха с "Международната космическа станция" през октомври и февруари, а два американски "Сигнус" и "Драгън" пристигнаха съответно през ноември и декември. Със завръщането си Мисуркин е един от най-успешните космонавти на Русия: през февруари тази година той и неговият колега Антон Шкаплеров излязоха в открития космос, за да подменят електронна кутия на комуникационната антена към модула "Звезда". Космическата им "разходка" продължи 8 часа и 13 минути, най-дългата в руската космическа програма. Ванде Хай излезе четири пъти в открития космос, за да обслужи канадската роботизирана ръка на станцията Canadarm2. Другият американски астронавт Акаба излезе веднъж по същата причина. Двамата американски членове на екипажа участваха и в много обучителни дейности като част от образователната инициатива на НАСА "Година на образованието на станцията". В космоса на борда да "Международната космическа станция" продължават да живеят космонавтът на Русия Антон Шкаплеров, астронавтът на НАСА Скот Тингъл и астронавтът на Япония Норишиге Канаи. Трима нови души ще излетят на 21-ви март тази година и с това екипажът на станцията отново ще стане шестчленен. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2105-2018-28-feb-soyuz-ms-06-returns

Лоши новини за планетата Проксима Б: регистрирано е мощно изригване, което би унищожило всякакъв живот на нея Мощното изригване би унищожило всякакъв живот на Проксима Б. Image credit: Roberto Molar Candanosa / Carnegie Institution for Science, NASA/SDO, NASA/JPL. 27 февруари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екип от астрономи, ръководен от работещите в Карнеги Мередит МакГрегър и Алисия Уайнбърг, успя да открие мощно слънчево изригване от най-близката до нас звезда, Проксима Кентавър. Енергетичната радиационна експлозия е била засечена през март 2017-та година, а резултатите на научния екип са публикувани в списанието Astrophysical Journal Letters. Откритието подлага сериозно съмнение възможността за живот на най-близката до нас извънслънчева планета - Проксима Б, която обикаля около Проксима Кентавър. МакГрегър, Уайнбърг и техните колеги са открили огромното изригване след повторен анализ на наблюденията, направени от радиотелескопа ALMA през изминалата година. Този радиотелескоп е съставен общо от 66 антени. Изригването на Проксима Кентавър е било 10 пъти по-мощно от най-мощните изригвания на нашето Слънце. Но като цяло яркостта на звездата Проксима Кентавър е нараснала над 1 000 пъти в рамките на 10-секунден интервал. Гигантското изригване на Проксима Кентавър е било предшествано от по-малко, а общо двете явления продължили не по-малко от 2 минути. Общото време, през което телескопът ALMA е наблюдавал звездата в периода между януари и март миналата година, възлиза на 10 часа. "Вероятно планетата Проксима Б е била бомбардирана от високоенергийна радиация по време на това изригване", съобщава МакГрегър. "През милиардите години от формирането Проксима Б изригвания като това биха изпарили всяка атмосфера или океан и биха стерилизирали повърхността. Това предполага, че въпросът за обитаемостта може да включва много повече от това просто да измерим разстоянието между дадена извънслънчева планета и звездата, което да позволява съществуването на течна вода". Предишна научна статия през ноември, която е използвала данните от ALMA, интерпретирала средната яркост на Проксима Кентавър и авторите й сметнали тогава, че колебанията в яркостта са причинени от множество прахови дискове около звездата, подобно на астероидния пояс в Слънчевата система и пояса на Куйпер. Авторите дори сметнаха, че тези дискове могат да са показател за още планети. Но когато МакГрегър и Уайнбърг проверили повторно данните от ALMA като функция от наблюдаваното време, картината се изяснила. Никакви прахови дискове не променяли яркостта на Проксима, просто настъпила гигантска радиационна експлозия. "Вече няма причина да смятаме, че съществува голямо количество прах около Проксима Кентавър. Нито разполагаме с информация, че звездата има сложна планетарна система като нашата", категорична е Уайнбърг. Източник: Carnegie Science http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2104-2018-proxima-b-bad-news

Наказаха с дълги години затвор виновниците за корупцията на Восточний 26 февруари 2018 г. 19:45 ч. Строежът на новия руски космодрум Восточний беше съпътстван от корупция и скандали. Днес обаче беше оповестено, че за незаконно присвояване на над 5 милиарда рубли в затвора ще лежат няколко души в продължение на дълги години. Най-голямо наказание отнесе Юрий Хризман, бивш ръководител на Далспецстрой. Той ще лежи 12 години зад решетките. Друг работник, Владимир Ашихмин, ще търка наровете 7 години. Даже синът на Хризман, Михаил, се оказал замесен и ще лежи в затвора пет и половина години. Присъдата на Виктор Чудов е шест години. Въпреки огромните скандали, не можем да не признаем, че въвеждането на космодрума в експлоатация се случи с минимални отлагания. Първото изстрелване от Восточний трябваше да е през 2015 година, но то се случи през 2016-та (само една година по-късно) и бе успешно. Миналата година поради програмна грешка Русия загуби ракетата и спътниците при втория пуск от Восточний, но в началото на този месец полетите от космодрума бяха възобновени с успешен старт. За повече информация: Parabolic Arc Кадър от изстрелването на ракета "Союз-2.1а" от Восточний в началото на февруари - ЦЭНКИ/Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2103-2018-zatvor-vostochny

Директорът на ILS опроверга слуховете, че руските ракети Протон отпадат от спътниковия пазар 26 февруари 2018 г. 19:20 ч. Президентът на американската компания International Launch Services, която се занимава с маркетинг на руските ракети-носители "Протон-М", опроверга информацията, че те отпадат от пазара на спътниците и че вече няма търсене за тях. "Нищо не е по-далече от истината", съобщи Кърк Пайшър относно погрешни публикации в пресата за забавянето на поръчките на уважаваната ракета "Протон". Пайшър оповести, че ILS планува 12 мисии, които трябва да полетят до 2021 година, в това число са сключени сделки за многократни изстрелвания с най-добрите спътникови оператори. Търсят се и възможности за работа с няколко потенциални клиента, които могат да доведат до полети с настоящия тежкотоварен вариант на ракетата "Протон-М" с "Бриз-М", наскоро представената "Протон" в среднотоварен режим и "Ангара-1.2". Прочетете пълната статия тук: http://spacenews.com/ilss-pysher-proton-continues-to-reinvent-itself-to-compete/ Снимка от изстрелването на Протон-М със спътника AsiaSat през 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2102-2018-proton-to-restore-confidence

НАСА ще изстреля през май следващата спускаема мисия до Марс "ИнСайт" е първата мисия на НАСА, която ще изучава вътрешната структура на Марс. Image credit : NASA 24 февруари 2018 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, космическата мисия на НАСА "ИнСайт" ще бъде изстреляна през месец май от космодрума Ванденберг в Калифорния. Първоначално изстрелването трябваше да е през 2016 година, но поради неочаквани технически проблеми се наложи двугодишно отлагане. Така през 2016-та видяхме полета само на "ЕкзоМарс", докато стартът на "ИнСайт" се отложи за 2018 година. "ИнСайт" е мисия от спускаем тип - т.е. ще кацне на повърхността на Червената планета. Спускаемият апарат обаче е стационарен - т.е. ще стои неподвижно, за разлика от сега действащите марсоходи "Опортюнити" и "Кюриосити". Новата мисия се различава от всичко, реализирано до този момент от НАСА по отношение на марсианската си програма. Ето седем характеристики, които отличават "ИнСайт" от предходните спускаеми експедиции. 1."ИнСайт" е първата мисия, която ще изучава дълбочинната структура на Марс Името "ИнСайт" - на български "прозрение", "вникване", "проникновение", е изключително подходящо. Но то всъщност е съкращение от Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport. Метафорично казано "ИнСайт" ще изучава "жизнените показатели" на планетата: пулс (сеизмология), температура (топлинен поток) и рефлекси (радио проучвания). 2. "ИнСайт" ще ни даде ценна информация за планетите като нашата Земя Земята и Марс са се образували от една и съща първична материя преди повече от 4 милиарда години. Въпреки общия им произход те са поели по съвсем различен път. Защо нямат една и съща съдба? До този момент ние сме изучавали в дълбочина само една планета - Земята. Но сравнявайки вътрешността на Марс с тази на Земята, учените се надяват да разберат по-добре Слънчевата система като цяло. Може дори да научим нещо повече за извънслънчевите планети и кои от тях биха били подходящи за живот. 3. ИнСайт ще търси за пръв път трусове на Марс Има ли на Марс земетресения, или по-точно казано, марсотресения? Тепърва предстои да узнаем със сигурност. До този момент сеизмометри са били инсталирани единствено на спускаемите апарати "Вайкинг" през 70-те години на миналия век. Тези сеизмометри обаче не са били съвсем точни, тъй като са се намирали в горната част на апаратите. Сеизмометърът на "ИнСайт" ще бъде разгърнат направо на марсианската повърхност и се очаква да получим по-точни данни. Засега учените разполагат с някои косвени доказателства за наличието на марсотресения. На Земята земетресенията се получават при движението на тектоничните плочи. На Марс очакваме друг тип тектонична активност - причинена от вулканизъм или пукнатини в марсианската кора. Метеорите също биха могли да причинят сеизмични вълни и "ИнСайт" ще се опита да ги установи. Чрез изучаването на сеизмичните вълни учените биха могли да извлекат и информация за дебелината на вътрешните слоеве на Червената планета. Т.е. сеизмологията е нещо като рентгенова снимка на Марс. Изследователите смятат, че марсотресенията са не по-силни от 6.0 по скалата на Рихтер, но това е достатъчно, за да се разгадаят много от тайните на планетата. 4. Това ще е първото изстрелване на междупланетна мисия от Западния бряг на САЩ До този момент всички междупланетни изстрелвания на НАСА са били провеждани от Флорида. "ИнСайт" обаче ще полети от базата Ванденберг в Калифорния. За старта ще се използва ракета-носител "Атлас V 401". 5. За пръв път малки спътници от типа CubeSat ще полетят към Марс Заедно с "ИнСайт" към Марс със същата ракета ще бъдат изведени и два мини-спътника - "Марс Кюб Едно", или "МарКО". Спътниците са от типа CubeSat и са не по-големи от куфар. "МарКО" ще предават данни от "ИнСайт" по време на навлизането в марсианската атмосфера и кацането. Мнозина се надяват, че ако мисията на "МарКО" е успешна, и други мисии от този тип ще се отправят в междупланетното пространство. 6. "ИнСайт" ще ни научи как са се образували марсианските вулкани. На Марс има много забележителни вулкани. Сред тях е Тарсис - плато, на което са разположени някои от най-големите вулкани в Слънчевата система. "ИнСайт" разполага със специална сонда, която ще издълбае петметров отвор в повърхността, за да измери за пръв път марсианския топлинен поток. Чрез комбинирането на данните от този прибор с други измервания от "ИнСайт" учените ще научат как енергията, натрупана в планетата, довежда до промени на повърхността. 7. Марс е като машина на времето Изучаването на Марс ни позволява да пътуваме в далечното минало. Докато Земята и Венера имат тектонична система, която е унищожила по-голяма част от доказателствата за ранната им история, голяма част от повърхността на Червената планета е в статично състояние в продължение на повече от 3 милиарда години. Понеже размерът на Марс е само една трета от този на Земята, планетата съдържа доста по-малко енергия за задвижването на процесите в нейната структура. Марс е "фосилна планета", а много от тайните на еволюцията на Слънчевата система са запечатани вътре в нея. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2100-2018-insight-launching-spring

Успех: Ракета Фолкън 9 излетя със спътници на борда. Частичен успех при първия опит за връщане на обтекател, върна се благополучно, но в океана! Кадър от днешното изстрелване на ракета "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX 22 февруари 2018 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Днес в 16:17 ч. българско време от стартовата площадка във Ванденберг, Калифорния, излетя успешно космическата ракета "Фолкън 9". Първоначално стартът беше предвиден за вчера по същото време, но поради силни ветрове се наложи 24-часово отлагане. Днес нямаше никакви проблеми при полета на "Фолкън 9" и основният спътник, испански "Паз", беше въведен благополучно в орбита. Освен това на борда на ракетата пътуваха два микроспътника "МикроСат-2А" и "МикроСат-2Б". Това са първите демонстрационни сателити на СпейсЕкс за развитието на Интернет. Планира се създаване на цяла групировка "Старлинк", която ще се състои от 12 000 спътника и ще трябва да осигурява Интернет до всяка точка от Земята. По време на днешния полет не се предвиждаше завръщане на първа степен на ракетата. Но СпейсЕкс този път опита нещо ново - завръщане на обтекател! Оказва се, че обтекателят, макар и да не притежава каквито и да е сложни системи и само предпазва спътниците при полета на ракетата, е изненадващо скъп - до $6 милиона долара. Хубаво е тези пари да могат да се спестят. Поради това след като двете половини на обтекателя се отделиха от ракетата-носител, беше направен опит те да се върнат успешно. За тази цел двете части бяха екипирани с парашути. Парашутите успешно се разгърнаха, а минути по-късно частите на обтекателя извършиха приводняване в океана. Според Илон Мъск те са абсолютно невредими. Но не това беше първоначалният план. Компания СпейсЕкс планираше да ги улови още във въздуха, с помощта на кораб, екипиран с мрежа: Photo credit : SpaceX Е, това за съжаление не се случи. Корабът не успя да догони половините на обтекателя. По думите на Мъск ако те бъдат екипирани с по-големи парашути, скоростта им ще се забави достатъчно, за да позволи лесното им захващане. Да уловите обтекатели с гигантска мрежа звучи като щура идея. Но възвръщаемостта на ракетната технология е трудна задача, а пък връщането на обтекателите се оказа много по-трудна, отколкото се считаше първоначално. Едно е сигурно - Илон Мъск не е човек, който ще се откаже. Може би още няколко опита и ще се стигне до пълен успех. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2099-2018-22-feb-falcon-9-launch-success

УСПЕХ: ЕкзоМарс привърши с корекциите на орбитата си около Червената планета посредством триенето в атмосферата! На илюстрацията: навлизането на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" в горните слоеве на атмосферата, за да коригира орбитата си. Image credit : ESA 21 февруари 2018 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Вчера, 20-ти февруари, беше важен ден за руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", след като бяха подадени команди за повдигане на орбитата и излизане от атмосферата на Марс. С това приключи критичен етап за мисията - т.нар. "еърбрейкинг" - процедура, чрез която автоматичната станция използваше силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера, за да снижи най-високата точка на орбитата си. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше изстреляна благополучно на 16-ти март 2016 година с руска ракета-носител "Протон-М". През октомври същата година роботизираната станция влезе в силно елиптична орбита около Марс с параметри 200 на 98 000 километра. Тази орбита бе първична - от нея "ЕкзоМарс" не може да провежда научните си задачи. Поради това ръководството на мисията бе разработило предварително план за промяната на орбитата. "Еърбрейкингът" е чудесна процедура, понеже разходите за гориво за минимални и Европейската космическа агенция (ЕКА) вече беше добила опит с нея по време на мисията "Винъс Експрес" за изучаване на Венера. Разликата е, че "еърбрейкингът" беше изпробван едва в последните месеци от работата на "Винъс Експрес", през 2014 година. Тепърва предстоеше за европейската космонавтика да се използва процедурата още съвсем в началото на междупланетна мисия. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше предварително създадена с цел да може да се възползва от "еърбрейкинг". Официално "еърбрейкингът" при "ЕкзоМарс" започна през март 2017 година... и отне близо 12 месеца. Така днес, близо две години след изстрелването на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", научната програма все още не е започнала. Но това няма значение. Да, планът на специалистите бе доста консервативен. Наистина отне много време. Но е хубаво, че нещата се случиха бавно и безаварийно. Ако поради някаква грешка "ЕкзоМарс" беше въведен в плътните слоеве на марсианската атмосфера и бе изгорял, щеше да е тотална трагедия. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е съвместна мисия между Европа и Русия. Предишната мисия на Европейската космическа агенция до Червената планета бе изстреляна преди цели 15 години. Руснаците чакаха още по-дълго, за да изучават Марс - те вече имаха две аварии зад гърба си през последните 25 години - на "Фобос-Грунт" през 2011-та и на "Марс 96" през 1996 година. Да, отне цяла година на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" да влезе в окончателната си орбита, но по-добре - днес както ЕКА, така и Роскосмос имат мощна изследователска експедиция около Марс! Специалистите бяха направили всичко възможно, за да не се случи катастрофална авария по време на "еърбрейкинга". Компютърът беше програмиран в случай ако височината започне да падне бързо и "ЕкзоМарс" се озовеше в по-плътни слоеве на атмосферата от предвиденото, веднага да се запалят двигателите за спешно повдигане на орбитата. Понякога се случваше "ЕкзоМарс" да лети едва на 103 километра над марсианската повърхност - изключително близо! И въпреки това никога не се стигна до аномалия, която да изправи косите на ръководството на мисията. Какво следва оттук насетне? Понастоящем "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира в орбита с параметри 200 на 1050 километра. Предстоят още няколко маневри с двигателя, които ще я превърнат в кръгова 400-километрова. Това ще се случи през следващите няколко дни и седмици. И тогава започва интересното - основната научна мисия! Толкова дълго я чакахме, но вече моментът пристигна. "ЕкзоМарс" е екипиран с камера CaSSIS за заснемане на повърхността с висока разделителна способност. Има два научни комплекса - "АЦС" на Русия и "NOMAD" за търсенето на следи от редки газове в атмосферата - в това число метан. Тези редки газове могат да са показател за биологична или геологична активност. Ето защо смятам "ЕкзоМарс" за най-интересната марсианска програма през последните години - основната й цел да се установи дали има живот на Марс, без да се заобикаля въпроса, без да се говори индиректно за "следи от отминал живот", без да се акцентира само и единствено върху геологията. "ЕкзоМарс" търси живот на Марс и толкоз. Не на последно място, към "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е монтиран научен комплекс "ФРЕНД" за регистрация и картографиране на потока неутрони от марсианската повърхност. А към него работи и малък дозиметър за изучаване на космическа радиация, построен в България - "Люлин-МО". Така мисията осигурява изключително престижна възможност за работа и на български изследователи. Сходен инструмент "Люлин-МЛ" ще бъде монтиран и към спускаемата мисия от втората част на програма "ЕкзоМарс", която ще излети през 2020 година. Ако пък тя е успешна, това ще е първият прибор, създаден в България, достигнал до самата повърхност до Марс. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2098-2018-exomars-finishes-aerobraking

Предприемачът Робърт Бигълоу създаде нова компания за управление на частни космически станции 21 февруари 2018 г. 08:05 ч. Вчера, на 20-ти февруари, космическият предприемач Робърт Бигълоу оповести създаването на нова частна компания - Бигълоу Спейс Оперейшънс (или BSO), която ще управлява космическите станции, построени от неговата компания Бигълоу Аероспейс. Първата задача на новата компания е да установи какво е търсенето за комерсиални космически станции, както и да установи най-подходящите си клиенти. Космическите станции на Бигълоу са леки и лесно се изстрелват, защото използват надуваема технология. Нека обаче думата "надуваем" не ви притеснява - материалът е доста здрав и се счита, че подобна станция би била по-издръжлива от конвенционалните метални конструкции. До този момент Бигълоу Аероспейс е изпратила три модула в космоса. Първите два "Дженезис 1" и "Дженезис 2" излетяха през 2006 и 2007 година. Третият "Бийм" беше прикачен към "Международната космическа станция" през април 2016 година. Понастоящем този модул се използва за склад. Компанията разработва и модул B330 - той е толкова голям, че може да служи като една самостоятелна космическа станция. Или пък може да се свърже с други модули за създаването на мега-конструкции. Подобни станции могат да бъдат конструирани както в околоземна орбита, така и около Луната или на лунната повърхност. Изстрелването на първия B330 ще е през 2021 година. А през октомври 2017-та бе оповестено, че Бигълоу ще изстреля модул с ракетата "Атлас 5" до Луната през 2022 година. На снимката - надуваемият модул на Бигълоу, който е прикачен към "Международната космическа станция". Credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2097-2018-bigelow-new-company

Няма забрана. Всяка една космическа разходка се излъчва по НАСА ТВ.

Космическият телескоп TESS пристигна в космическия център Кенеди за изстрелване през април Космическият телескоп "TESS" пристигна на космическия център Кенеди за изстрелването си през април. Photo credit : NASA's Kennedy Space Center 21 февруари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Транзитният екзопланетен изследващ спътник или още "TESS" (от англ. Transiting Exoplanet Survey Satellite) беше докаран посредством камион в космическия център Кенеди на 12-ти февруари, съобщи НАСА. Ако всичко мине наред, "TESS" ще излети в космоса не по-рано от 16-ти април с помощта на космическа ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. "TESS" представлява космически телескоп, който ще търси извънслънчеви планети посредством транзитния метод - когато дадена планета мине пред своята звезда, тя причинява колебания в яркостта й. На същия принцип работи и космическият телескоп "Кеплер". Но между "Кеплер" и "TESS" има съществени разлики. Мисиите са много различни. "Кеплер" отговаря на въпроса "Колко често се срещат планети, които са аналози на Земята?". "TESS" ще отговори на въпроса: "Кои са най-близките до нас скалисти планети?". И докато "Кеплер" изучава една мъничка част от звездното небе в близост до съзвездията Лебед и Лира, то "TESS" ще изучава цялото небе. "TESS" е от класа мисии, които само установяват присъствието на извънслънчеви планети и характеризират техния размер и маса. Това все още не е мисия, която ще търси живот около други звезди. С подобна задача ще се занимават бъдещи мощни телескопи като "Джеймс Уеб", който ще излети през 2019 година. С помощта на "Джеймс Уеб" ще могат да се проучат атмосферите на новооткритите от "TESS" звезди и евентуално да се установи наличието на биомаркери. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2096-2018-tess-prepared-launch

Индия се готви за изстрелването на нова мисия до Луната в периода между април и октомври Илюстрация на спускаемия апарат към мисия "Чандраян 2". Image credit : ISRO 18 февруари 2018 г. 17:45 ч. Светослав Александров. През последните няколко години Индия се утвърди като космическа сила със сериозни постижения, на които мнозина могат да завиждат. През 2008 година страната изстреля към Луната мисия "Чандраян 1", която включваше въвеждането в окололунна орбита на изкуствен спътник и разбиването на малък апарат (тип импактор) в лунната повърхност. А през 2014 година Индия стана първата държава от Азия, която успя да изпрати спътник в орбита около Марс. През настоящата 2018 година индийските инженери и учени са запланирали сериозна роботизирана експедиция, която, ако завърши с успех, ще донесе още по-голям престиж за страната. Предстои кацане на Луната - нещо, което през 60-годишната космическа история на човечеството са постигали само три държави: САЩ, СССР (през 60-те и 70-те години) и Китай (през 2013 г.). Според информация, публикувана на сайта на Ню Индиън Експрес [1], вече е почти готова интеграцията на трите компонента на "Чандраян 2" - орбитален, спускаем апарат и луноход. Следващите 45-60 дни ще са много критични - орбиталният, спускаемият апарат и луноходът ще преминат през сериозни изпитания, за да се провери дали са годни за предстоящата тежка мисия. От резултата от тези изпитания зависи кога ще е и датата на изстрелването. В случай че всичко е наред "Чандраян 2" може да полети още през април, но ако има технически проблеми, ще настъпят отлагания. При всички положения Индия очаква мисията да излети най-късно през месец октомври. Има твърде много новости около "Чандраян 2", предизвикателства, с каквито Индия никога досега не се е справяла. За разлика от предишната лунна и марсианска мисия на страната, които бяха изстреляни с помощта на малката и надеждна ракета PSLV, апаратите на новата лунна мисия са доста по-тежки (общо 3 250 кг.) и поради това се налага изстрелване с по-голямата индийска ракета GSLV Mk2. Ракетата ще изведе "Чандраян 2" в елиптична околоземна орбита с параметри 170 на 20 000 километра. Ще отнеме два месеца след изстрелването докато "Чандраян 2" бъде позиционирана в окончателна 100-километрова кръгова окололунна орбита. Друг важен фактор, който предстои да бъде уточнен, е кога спускаемият апарат с лунохода ще кацнат на Луната. Планира се кацането да е в района на Южния полюс, но това трябва да се случи когато има оптимално количество слънчева светлина. Eдно лунно денонощие продължава около 28 земни денонощия - в продължение на 14 земни денонощия грее слънце и в продължение на 14 земни денонощия има пълен мрак. Индийските учени се надяват спускаемият компонент на "Чандраян 2" да свърши всичките си научни задачи през тези 14 осветени дни след кацането. Няма гаранция дали спускаемият апарат и луноходът ще оцелеят през дългата лунна нощ. Ръководството на мисията се надява, че със завръщането на слънчевата светлина батериите на лунохода ще се презаредят и мисията ще бъде възобновена, но това не е гарантирано. Кацането на Луната е само по себе си изключително предизвикателство. Първоначално Индия планираше да реализира мисията с помощта на Русия - в началните етапи от разработката на "Чандраян 2" се предвиждаше индийците да направят само орбиталния апарат, докато руснаците да конструират спускаемия. Но през 2011 година руската мисия до Марс "Фобос-Грунт" претърпя авария след изстрелването, което доведе до цялостна реорганизация на руската космическа програма. Явно индийците се ядосаха от безкрайните отлагания и протакания откъм страна на Русия и в един момент се оттеглиха от сътрудничеството. От тяхната гледна точка може би си е струвало - вярно е, че сега "Чандраян 2" ще лети цели 10 години след края на мисия "Чандраян 1", но вече индийците разполагат със собствени технологии за меко кацане на Луната - при това тези технологии са разработени напълно самостоятелно, без чужда помощ. Орбиталният апарат на "Чандраян 2" е сходен с този на "Чандраян 1". Той ще е екипиран с две камери - едната за заснемане на снимки с висока резолюция - OHRC - тя ще помогне да се подбере място за кацане на спускаемия апарат и лунохода. Другата камера TMC ще служи за изготвянето на 3D карти за лунната повърхност. На борда на орбитъра ще има три спектрометъра - мас спектрометър ChACE-2, рентгенов спектрометър CLASS и инфрачервен спектрометър IIRS. Спектрометрите ще анализират минералния състав на Луната. Орбитърът ще е екипиран и с прибор за радарно картографиране на Луната - SAR. Спускаемият апарат ще е екипиран с множество камери като част от системата за откриване и избягване на опасности (Hazard Detection and Avoidance, HDA). Системата ще подава данни по време на кацането, за да може да се установи дали мястото, към което спускаемият апарат се насочва, е достатъчно безопасно за спускане. На помощ в този критичен момент ще са и няколко висотомера. В случай че спускаемият апарат кацне успешно, той ще разгърне три прибора - LISA за изучаване на земетресения (или по-точно да кажем лунотресения ), ChaSTE за изучаване на температурните свойства на лунния грунт и RAMBHA-Langmuir за изучаването на плазмата в близост до повърхността. Луноходът ще е доста малък (с тегло около 20 килограма) - ще е сходен със "Съджърнър", марсохода, който беше използван при марсианската мисия на НАСА "Марс Патфайндър" през 1997-ма година. Поради това той няма как да носи много сложни научни инструменти - ще има само две малки камери, рентгенов спектрометър и лазерен спектроскоп. Да пожелаем успех на Индия. Всеки, който се е захванал с нелеката задача да изпрати спускаема мисия до Луната, заслужава уважение. В случай че всичко мине по план, ползите за науката биха били огромни. Крайно време е Луната да бъде изучена подробно с най-модерна апаратура - след приключването на съветската програма "Луна" и американската "Аполо" през 70-те години, само китайците са успявали да изпратят спускаем апарат до естествения ни спътник - "Чанг'e 3" през 2013 година. Но хубавото е, че интересът към естествения ни спътник се възражда. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2095-2018-india-prepares-chandrayaan-2

Автоматичната междупланетна станция Джуно засне завиващите се облаци на Юпитер 17 февруари 2018 г. 16:35 ч. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" засне завиващите се облаци на Юпитер по време на сближението си с планетата на 7-ми февруари. Това бе 11-тото близко облитане на Юпитер от началото на мисията през 2016 година. За да се подчертаят облаците, долната снимка е обработена допълнително с графичен софтуер. Суровите, необработени изображения са също достъпни за свободно сваляне на този уеб адрес: www.missionjuno.swri.edu/juno За повече информация: НАСА Image credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2094-2018-juno-swirling-clouds