SAlexandrov

През 2018 г. трябва най-сетне да дебютират новите кораби "Драгън 2" и "Старлайнър" - първо в безпилотен, а накрая в пилотиран режим. Image credit : NASA Това е четвъртата статия от поредицата "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата. Предишни статии от поредицата "празнични статии": Топ 10 космически събития през 2017 г. Космическата 2018: Прогнози и очаквания 2017: Годината на малките ракети 20 декември 2017 г. 14:00 ч. Светослав Александров. През следващите 12 до 18 месеца общо четири частни американски космически компании трябва да изведат човек в космоса. Ироничното в случая е, че някои от тези компании твърдяха същото в края на всяка една предходна година, а хората постоянно се питат: "още колко трябва да чакаме?". Този път обаче изглежда, че частните фирми са вече наистина на финалната права и през 2018 г., най-късно през първата половина на 2019, очакваме сериозно развитие. В един момент все някоя от тях ще трябва да изпрати човек в космоса. Четирите компании са Блу Ориджин, Върджин Галактик (които разработват суборбитални кораби), Боинг и СпейсЕкс (които разработват орбитални кораби). Всички те показаха съществен прогрес през 2017 година, но и при всички тях имаше неприятни отлагания. Това доведе до язвителни забележки от страна на някои космически ентусиасти в стил: "Я вижте, американците още не могат да изпратят човек в космоса, а руснаците продължават да го правят без проблем". Да, руснаците го правят - пилотираният космически кораб "Союз" и товарният "Прогрес" са много добри, а ракетите "Союз" са все още едни от най-надеждните в световен мащаб. Това по никакъв начин не означава, че няма провали (напоследък авариите с ракети "Союз" зачестяват) и че няма смъртни случаи - за съжаление последният беше на 14-ти юни тази година - когато паднали първи степени от ракета "Союз-2.1а" доведоха до пожар в казахстанските степи и имаше човешки жертви. Междувременно частниците на Запад се стараят да има възвращаемост на космическите ракети. Приликата между държавните агенции на САЩ и Русия е, че и двете не са работили по строежа на нови космически кораби от десетилетия, а доскоро и двете бяха просто потребители - американците - на остарялата космическа совалка, а руснаците - на "Союз". Грешката на САЩ бе, че совалката беше пенсионирана преди да има неин заместител. Но и САЩ и Русия осъзнават, че имат нужда от нови космически кораби, които да отговарят на новите цели в световната космонавтика, включващи пилотирани полети отвъд околоземна орбита и космически туризъм. Едно е обаче да си потребител и да използваш старите космически технологии, друго е да си иновативен и да тласкаш прогреса напред. Затова по-справедливо би било да сравняваме разработките между американските частници и новите разработки в Русия. А създаването на новия руски кораб "Федерация" премина през аналогични дългогодишни отлагания. На няколко пъти беше сменена ракетата-носител, последният път - това лято, когато се реши, че вместо "Ангара" ще се ползва "Союз 5", а първият безпилотен старт се отмести от 2021 до 2022 година. Пилотиран не се очаква преди 2024 година. Защо разработчиците в САЩ и в Русия се бавят? Защото е трудно! Не е тривиална задача да се създаде изцяло нова ракета и изцяло нов космически кораб. Дизайнът е нов, материалите са нови, компютърните системи са нови - всичко това изисква серия от тестове и изпитания, преди да се докаже, че корабът е достатъчно безопасен, за да превозва хора. За съжаление агенциите не разполагат с финансите от 60-те години, нито сме в условия на надпревара, за да се поемат излишни рискове. Нещата стават по-бавно от преди. Но достатъчно с въведението, нека да разгледаме докъде стигнаха компаниите Боинг, СпейсЕкс, Върджин Галактик и Блу Ориджин. 1. Боинг В края на октомври ни беше показана тази снимка на компонентите на ракетата "Атлас 5", която ще изведе в космоса първия кораб "Старлайнър". Photo credit : ULA Усилията на Боинг, за разлика от тези на СпейсЕкс, не са приветствани от особено възторжени възгласи. Това се дължи до голяма степен на факта, че Боинг не е млада компания, а е стар авиокосмически гигант, често пъти свързван със статуквото и тромавата американска бюрокрация. Но корпорацията също се старае да спази сроковете и е почти в готовност за първите полети на новия кораб "Старлайнър". Време е да обърнем повече внимание и на нейните усилия. Стига сме я пренебрегвали - затова реших първо да започна с нея. Боинг го заслужава, защото вече има множество построени кораби "Старлайнър" - както тестови макети, използвани при изпитанията на парашутните системи, така и функционални кораби. Построен е и корабът, който ще трябва да изведе първите си астронавти в орбита. Три изпитателни полета са планирани за 2018 година (но шансът не всички да бъдат проведени навреме, както и първият пилотиран старт да се измести за 2019 година, е много голям). При първия демонстрационен полет ще бъде изпитана системата за аварийно спасяване и той ще бъде проведен най-рано през февруари. Вторият и третият са най-интересни, защото те са реални космически полети. Първо през август 2018 г. ще трябва да бъде изстрелян един "Старлайнър" на безпилотна мисия и ако всичко е наред, ще бъде последван от пилотирана мисия през ноември 2018 г. Мисията през август е обозначена като Boe-OFT. "Старлайнър" ще бъде изведен в космоса от ракета "Атлас 5" (като стартовата площадка вече е подготвена за пилотирани мисии - построена е кулата, с която астронавтите ще бъдат изкачвани и натоварвани в ракетата). По време на този пръв тест се предвижда скачване с "Международната космическа станция", двуседмична летателна прогрма и кацане. Ако всичко мине наред (което не е гарантирано, ставайки въпрос за нов космически кораб), следващата мисия (най-рано през ноември 2018 г.) носи името Boe-CFT. Тя ще е аналогична на BOE-OFT, но с разликата, че вече ще превози астронавти. Така Боинг може да се превърне в първата компания, изпратила човек в орбита след приключването на експлоатацията на космическите совалки... стига да не бъде изпреварена от СпейсЕкс. 2. СпейсЕкс Астронавти на НАСА тренират на новия космически кораб "Драгън 2" (още известен като Crew Dragon). Photo credit : NASA Безпилотният орбитален тест на пилотираната версия на "Драгън" засега е предвиден да се случи през април 2018 година, а пилотираният - през август 2018 година. Така, отчитайки и вероятността за няколкомесечни отлагания, СпейсЕкс притежава по-голям шанс от Боинг да се превърне в първата компания, изпратила астронавти в орбита. По време на безпилотната тестова мисия "Драгън 2" ще трябва да извърши автоматизирано сближаване и скачване с "Международната космическа станция", да остане скачен с нея няколко седмици, след което ще се разкачи и ще извърши приводняване в океана. Всички животоподдържащи системи ще бъдат проверявани в рамките на целия полет. Ако всичко мине наред и "Драгън 2" се завърне благополучно, същият този кораб ще бъде използван за тест на системите за аварийно спасяване в полет. Едва след като тези две стъпки бъдат изпълнени, ще се даде зелена светлина да излети кораб "Драгън 2" с двама астронавти на борда на тестова мисия до "Международната космическа станция", която ще продължи общо 14 дни. Вместо заключение за СпейсЕкс и Боинг: Има още много неща, които и двете компании трябва да свършат, преди да се стигне до изстрелването на хора - това включва тестове на аварийните системи, както и безпилотни тестове на новите кораби. Отлаганията са напълно възможни и през 2018 г., така че ще видим кой докъде ще стигне. Продължаваме с компаниите за суборбитален полет. 3. Блу Ориджин На снимката: Манекенът Скайуокър се завърна успешно на Земята след полет до ръба на космоса на 12-ти декември 2017 г. Photo credit : Blue Origin През декември 2017 г. Блу Ориджин възобнови тестовите полети на кораба "Ню Шепърд". Това стана след прекъсване от година и два месеца - при предходния полет през октомври 2016-та беше тествана системата за аварийно спасяване. Паузата беше изключително разочароваща - още повече, че Блу Ориджин бяха обещали пилотиран тест през 2017 година. Според Джеф Ешби, бивш астронавт на НАСА и сега работещ към Блу Ориджин, причините за отлаганията са свързани с прилагането на научените уроци по време на първия рунд на тестовете през 2015 и 2016 г. Сега, след като уроците са усвоени и на тяхна база корабът "Ню Шепърд" е подобрен, компанията се готви за следващия етап от изпитания. Полетът на 12-ти декември бе първият, проведен съобразно лиценз, издаден от Федералната администрация по авиация (ФАА). Предишните полети са били проведени съобразно "експериментално позволение", който е давал право на компанията да изстрелва кораби, но не и да провежда комерсиални полети с цел печалба. Ешби оповести, че декемврийският полет е довел до първите печалби, защото корабът е успешно превозил до космоса комерсиален полезен товар. Според Ешби ще мине приблизително една година, преди Блу Ориджин да се осмели да изпрати човек в космоса (така очакваме първият пилотиран полет да е факт най-рано в последните месеци на 2018-та). Засега компанията все още не предлага билети за туристически екскурзии - това ще стане чак когато всички изпитания приключат. 4. Върджин Галактик Снимка от изпитателния планиращ полет на 1-ви юни, при който беше освободен воден баласт в атмосферата. Photo credit : Virgin Galactic Върджин Галактик проведе множество изпитателни тестове до август 2017 г., като по време на тях бяха осъществени планиращи полети на кораба "СпейсШипТу"-"Юнити". Надеждите бяха скоро да започнат изпитателните ракетни запалвания, а до края на годината човек да полети в космоса (всички изпитания на "СпейсШипТу" се провеждат в пилотиран режим). Основателят на компанията Ричард Брансън бе толкова оптимистично настроен, че през октомври оповести намерение лично да полети в космоса до шест месеца. Два месеца минаха оттогава, а ракетните полети още не са започнали. Според Джордж Уайтсайдс, настоящ изпълнителен директор на Върджин Галактик, който тази седмица говореше на конференцията Next Generation Suborbital Researchers Conference, предвиден е поне още един планиращ полет на "Юнити". Не знаем дали през 2018 г. човек ще успее да полети точно до космоса (т.е. над 80-километровата граница, използвана в САЩ), но изглежда, че догодина най-сетне ще започнат ракетните полети - за пръв път след 2014 г., когато загина пилотът Майкъл Олсбъри при изпитания на предишния кораб "Ентърпрайз". Голямата новина, оповестена от Върджин Галактик през последните няколко дни е, че Италианската космическа агенция е резервирала полет с астронавт и полезен товар през 2019 година. Според Уайтсайдс корабите "СпейсШипТу" ще могат да превозват до 453 килограма научни експерименти до суборбиталното пространство, като биологичните проби могат да бъдат качвани на кораба около два часа преди полета. След кацането на кораба товарът трябва да бъде връщан на поръчителя до 30 минути, а ако може и за по-кратко време: до 5-10 минути. Вместо цялостно заключение: Очаква ни една изключително вълнуваща 2018-та година, наситена с много събития - много повече от тези, които видяхме през 2017-та. Дали човек ще полети в космоса с комерсиален кораб е рано да се каже, но дори и да не стане, тестовата програма на четирите компании е достатъчно интересна. И все пак, нека сме оптимисти. Дано наистина най-късно през декември 2018 г. човек наистина стигне до космоса! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2010-2018-commercial-crew-preview

Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi - ревю (почти) без спойлери 19 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Дълго време умувах дали да ви покажа това ревю. От една страна защото всеки възприема изкуството през собствената си призма. От друга страна аз не съм типичният кино фен. Не е особено голяма тайна, че нямам високо време за съвременното киноизкуство. Смятам, че компютърната епоха е нанесла съкрушителен удар върху него - в един свят, в който киноиндустрията здраво е пострадала от пиратлъка, но същевременно благоденства от CGI технологиите, се е стигнал до логичен завършек, в който продаваемите и успяващи филми са "дъвка за очите" - т.е. ако човек иска да им се наслади, това може да стане само в киносалона (освен ако не разполага с домашно кино), но извън него те не могат да оцелеят, просто защото не предлагат нищо съществено. Окото е преситено, разумът гладува. След поредното ми (рядко) ходене на кино с компания преди няколко месеца, една моя приятелка каза: "Ох, омръзна ми, искам да гледам нормален филм". Разбирам я - за един човек, роден през 90-те, който е израснал с класиките от 70-те и 80-те, много трудно може да се впечатли от това, което модерната индустрия бълва на килограм. И аз искам нормални филми - с обикновено, но не изсилено повествование. Завръзка, кулминация, развръзка. С обикновен човешки хумор. С ефекти, но за ордьовър, а не да са всичко, което го има. Въпреки колебанията си накрая реших да си публикувам ревюто, просто защото може да има други хора като мен - възприемащи модерното изкуство по сходен начин, или просто не са много в час със съвременните тенденции. И понеже ревюто ми е субективно, длъжен съм да подчертая следното: "залюбих" Star Wars късно. Като тийнейджър се интересувах най-вече от твърда научна фантастика, а вселената на "Междузвездни войни" се доближава много повече до фентъзито, отколкото до класическите научнофантастични жанрове с космически кораби. Имаме Черни лордове, имаме един или двама Избрани да спасят света, има магии (дори и да са обяснени наукоподобно) и вълшебно вдигане на предмети. Създателите на "Междузвездни войни" не са създавали вселената с намерението да отговаря на научните открития, но не им е било това целта. Мога да кажа, че харесах филмовите серии с течение на годините, когато същевременно преоткрих другите литературни жанрове. Освен това не съм от старите фенове - т.е. почнали с класическите епизоди, които сега са известни като 4-ти, 5-ти, и 6-ти. Напротив - почнах си с предисторията, с Анакин Скайуокър, с Джар Джар Бинкс ако щете и чак тогава преминах на "класиката". И така, през 2015-та година аз изгледах първия епизод от новата трилогия, а сега подходих към новата серия без особено големи очаквания. Накратко казано: Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi не е лош филм. През изминалите години съм се нагледал на такива бълвочи, че съм ги зарязвал още по средата. На фона на това The Last Jedi е класи над тях. Но не е и добър на фона на стандартите, които предишните епизоди са поставили. Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi е типичен съвременен филм. Дали ще го харесате? Не знам. Ако погледнете отзивите на Rotten Tomatoes, макар и критиците да се изказват ласкаво (93% дават положително ревю), публиката дава 56%. Не съм наясно доколко са обективни тези оценки, може да има тролове, които многократно цъкат минуси с фалшиви профили. Но от това, което виждам в социалните мрежи, отзивите наистина са 50 на 50. Или хората го обичат, или са разочаровани. А дали ще го обичате или ще го намразите, зависи силно от това как ще подходите. Ако подходите към него като към съвременен филм (какъвто е) и се оставите да се насладите на ефектите, без да сте претенциозни към очевидните му недостатъци, ще го харесате. Но ако очаквате задълбочен сюжет с многопластови и комплексни герои, особено ако сте дългогодишен фен на Разширената Вселена, може да останете силно разстроени. Горе-долу такова е мнението и на Алиса Розенбърг от Уошингтън Поуст. Накратко казано: The Last Jedi има типичните за съвременните филми CGI ефекти. Много зрелище. Много динамика. Много екшън. Много изкуствен, пресилен и клиширан хумор (даже Джар Джар ми харесва повече на фона на форс-гъделичкането с тревичка). Филмът се опитва да улови точното настроение в конкретния момент, без да цели нищо повече от това. Ще отидете на кино, ще кажете няколко пъти "Уоу!" и "Уау!", ще се засмеете веднъж-дваж и това ще е. За сюжета няколко думи (без да развалям вашето впечатление от историята). Различните герои получават различно внимание, а и самото качество на отделните сюжетни линии варира. Най-голямо внимание е обърнато на Бен Соло (Кайло Рен), който, за да се подчертаят човешките му черти, вече не прилича на Доналд Дък. Ще разберете малко повече за него, кой е, за какво се бори, защо е такъв, а не онакъв. Рей също получава съществено развитие, но може би не такова, каквото очаквате. Прочие, това е валидно за една съществена част на останалите герои, които също поемат в различна на очакванията посока (някои западни ревюиращи дори казват, че Дисни напълно унищожават старата "вселена" и правят тотален "ребуут"). Страничната сюжетна линия на Фин и Роуз е изцяло аут-ъф-плейс (не говоря за политкоректността) и крайно неудовлетворителна. Второстепенните герои са занемарени и недовършени. След приключването на филма остават много въпроси "защо", но не поради причината, че това е едва вторият епизод от трилогията. А "защо" по оня абсурден начин, когато четеш някаква книга с толкова объркан сюжет, че се удряш по главата с нея. От друга страна визуалните ефекти са наистина класа. Преходът към свръхсветлинна скорост е най-доброто и епично нещо, което можете да видите и само затова си струва да изгледате филма на кино. Космическите битки са наситени с емоционален заряд. Като заключение бих казал, че не съжалявам, че похарчих парите си, за да отида да го гледам. Имаше някои добри моменти, макар че разочарованието леко взима превес. Кой знае - може би, както е било и преди, последният филм от новата поредица ще е най-добър? Груба оценка: 4.9/10 (Светльови критерии) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2009-2017-last-jedi-review

Значи за да успее един човек, никога няма как да е със собствено усилие. Все някой трябва да му е дал нещо, нали?

Топ 10 космически събития през 2017 година На 31 март 2017 г. за пръв път вече използвана ракета изпрати спътник в околоземна орбита. Photo credit : SpaceX Това е третата статия от поредицата "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата. В тази статия представям традиционната Топ 10 класация на най-значимите космически събития, случили се през 2017 г. Предишни статии от поредицата: Космическата 2018: Прогнози и очаквания 2017: Годината на малките ракети 18 декември 2017 г. 17:38 ч. Светослав Александров. През 2017 г. станахме свидетели на редица знаменателни събития в областите на частната космическа индустрия, пилотираната космонавтика и роботизираната междупланетна космонавтика. Предоставената по-долу класация не следва да се тълкува по важност - т.е №1 е най-голямото събитие, следвано от №2, №3 и т.н. Всичко, което е показано, е съществено и показател, че човечеството се развива - може би по-бавно, отколкото ни се иска, но все пак се развива. Ето класацията за топ 10 най-важни космически събития през 2017 година. №1 : СпейсЕкс за пръв път изстреля космическа ракета с вече използвана първа степен На 31 март 2017 г. за пръв път вече използвана ракета изпрати спътник в околоземна орбита. Photo credit : SpaceX Изстрелването на ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс в края на март беше изключително важно събитие - за пръв път беше използвана първа степен, летяла на предишна космическа мисия. В рамките на този полет в орбита беше изведен комуникационният спътник SES-10. Важно е обаче да бъде подчертано, че СпейсЕкс не е първата модерна космическа компания, извършила повторно космически полет на една и съща ракета. За пръв път частната компания Блу Ориджин през 2015 и 2016 г. изстрелваше ракетата "Ню Шепърд" многократно на космически мисии до суборбиталното пространство. Но СпейсЕкс е първата компания, постигнала възвращаемост при орбиталните полети. №2: За пръв път беше изстреляна специализирана ракета за малки космически апарати Кадър от изстрелването на ракета "Електрон" на 25 май 2017 г. Photo credit : Rocket Lab В края на май от новия космодрум на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя първата ракета "Електрон" на американската компания Рокет Лаб. Полетът беше тестов и ракетата не носеше със себе си функционален спътник. Ракетата, макар и да не успя да постигне орбитална скорост, все пак достигна до космическото пространство. В бъдеще ракети "Електрон" ще изстрелват малки космически апарати от типа CubeSat до специализирани орбити, както и миниатюрни роботизирани мисии до Луната. №3: Астронавтката на НАСА Пеги Уитсън постави множество рекорди Пеги Уитсън по време на седмата си "космическа разходка" на 6-ти януари 2017 г. Credit : NASA Тази година силата беше с Пеги Уитсън. Още с изстрелването си на 17-ти ноември 2016 г. Уитсън постави рекорд за най-възрастната жена, летяла в космоса (днес тя е на 57 г.). През март астронавтката постави нов рекорд за най-много космически разходки, извършени от жена. А на 24-ти април Уитсън счупи рекорда за най-много време, прекарано в космоса сумарно от американец и така задмина всички мъже и жени преди себе си. Мисията на астронавтката завърши благополучно - на 3-ти септември тя се завърна на Земята с кораба "Союз МС-04". №4: Касини приключи своята мисия с гмуркане в атмосферата на Сатурн Една от последните снимки на пръстените на Сатурн, заснета на 14-ти септември 2017 г. и получена на Земята на 15-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SSI На 15-ти септември след 13-годишна мисия в орбита около Сатурн си казахме "сбогом" с "Касини" - една от най-успешните роботизирани експедиции на НАСА. Но колкото и да сме тъжни, 2017-та година беше една от най-плодотворните за "Касини" - в последните месеци станцията навлизаше в тесния процеп между пръстените на Сатурн и планетата, правейки уникални изследвания и заснемайки страхотни снимки. Мисията приключи с гмуркане в атмосферата, а преди окончателно да се разпадне връзката, "Касини" изпрати към Земята резултатите от първите директни измервания от сатурнианския въздух! №5: Космическият кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу" извърши важни атмосферни изпитания Снимка от изпитателния полет на 1-ви юни. Photo credit : Virgin Galactic През 2017 г. частната компания Върджин Галактик извърши важни изпитателни полети с кораба "Юнити". Всички те бяха планиращи (без да бъде запалван ракетният двигател на кораба) и въпреки оптимистичните нагласи до края на годината да има пилотиран космически полет, това не се състоя. Въпреки всичко проведените изпитания бяха важни, за да се потвърди работоспособността на системите на новия кораб. Последният изпитателен полет на "Юнити" беше през август и все още очакваме ракетните изпитания да започнат в близко бъдеще. №6: Първият български телекомуникационен спътник BulgariaSat-1 най-сетне излетя Снимка от изстрелването на BulgariaSat-1 през юни. Photo credit : SpaceX След дълги месеци на отлагания първият български телекомуникационен спътник BulgariaSat-1 най-накрая излетя! Полетът беше проведен на 23-ти юни с ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Това беше второто изстрелване на ракета с вече използвана първа степен. BulgariaSat-1 е вторият изкуствен спътник на България и той излетя близо 36 години след полета на първия - "България 1300" (още известен като "Интеркосмос 22"). BulgariaSat-1 е създаден на базата на платформа SSL 1300 от американската космическа компания Space Systems Loral и е предназначен за нуждите на телекомуникационния оператор Булсатком. Той ще предоставя директно до дома висококачествени телевизионни и телекомуникационни услуги в България, на балканите и в други европейски страни. Очаква се да работи в геостационарна орбита минимум 15 години. №7: Автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" извърши облитане на Земята, за да се насочи към астероида Бену "Озирис-Рекс" засне тази снимка на Земята броени часове след облитането й на 22-ри септември. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona На 22-ри септември автоматичната станция на НАСА "Озирис-Рекс" облетя Земята с цел гравитационна маневра, която я изпрати на правилната траектория към астероида Бену. "Озирис-Рекс" е последната междупланетна мисия на НАСА - тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. №8: Блу Ориджин изстреля за пръв път функционален космически кораб "Ню Шепърд" с големи прозорци, през които някой ден туристите ще се наслаждават на гледки на Земята от космоса На снимката: Манекенът Скайуокър се завърна успешно на Земята след полет до ръба на космоса на 12-ти декември. Photo credit : Blue Origin На 12-ти декември частната компания Блу Ориджин изстреля до ръба на космоса кораба "Ню Шепърд". Това бе втората разработена версия на космическия кораб - като за разлика от предишните версии това не е капсула-макет, а е пълноценен вариант на кораба, екипиран с прозорци, от който съвсем скоро туристите ще се наслаждават на чудесни гледки на Земята от космоса. Прозорците на "Ню Шепърд" са най-големите, изпращани в космоса - те са по-големи дори от прозорците на модула "Купола" на "Международната космическа станция". №9 - "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" коригира орбитата си около Марс Орбиталните параметри на "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" - преди и след "еърбрейкинга". Credit : ESA/C. Carreau През 2017 г. автоматичната междупланетна станция на ЕКА и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше заета да коригира орбитата си около Червената планета. За да няма преразход на гориво, ръководството на полета използва метода "еърбрейкинг", при който орбиталните параметри се променят вследствие на силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера. Според плановете на ръководителите на мисията корекциите трябва да приключат в началото на 2018 г., след което ще започне основната научна програма. №10: Китай изстреля своя първи товарен космически кораб "Тянжоу-1" Кадър от изстрелването. Photo credit : CNSA През 2017 г. Китай направи поредната голяма стъпка по посока на създаването на модулна орбитална станция. На 20-ти април страната изстреля за пръв път своя товарен космически кораб "Тянжоу-1". В рамките на своята петмесечна мисия "Тянжоу-1" многократно демонстрира способността си да се скачва с мини-станцията "Тянгон-2", както и да я презарежда с гориво. Корабът беше изведен от орбита на 22-ри септември. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2008-2017-top-ten

Космическият кораб Драгън беше успешно прикачен към МКС 17 декември 2017 г. 15:55 ч. Днес в 12:57 ч. българско време товарният космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" беше благополучно захванат от роботизираната ръка на "Международната космическа станция", а по-късно монтиран към орбиталния комплекс. Така точно навреме за Рождество Христово астронавтите на станцията получиха свежи провизии. Над 2 тона принадлежности и научни експерименти се очертават да бъдат разопаковани през следващите няколко дни. "Драгън" ще лети прикачен към "Международната космическа станция" до средата на януари 2018 г., след което ще се завърне на Земята с приводняване в Тихия океан. За повече информация: SpaceX Кадър от днешното прикачване на кораба "Драгън" към "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2007-2017-17-dec-dragon-attached-iss

Успех: Космическата ракета Союз-ФГ изведе в орбита кораба Союз МС-07 с трима души на борда Кадър от днешното излитане на "Союз МС-07". Photo credit : NASA TV/Roscosmos 17 декември 2017 г. 09:40 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 09:21 ч. българско време от стартовата площадка №1 (Гагарински старт) на космодрума Байконур беше изстреляна ракетата "Союз-ФГ". Девет минути след началото на полета корабът "Союз МС-07" се отдели от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет. На борда на кораба пътуват Антон Шкаплеров, космонавт на Русия, Скот Тингъл, астронавт на НАСА и Норишиге Канаи, астронавт на Япония. Ще отнеме два дни на "Союз МС-07" да пристигне на "Международната космическа станция" и да се скачи с нея. С това екипажът на орбиталния комплекс ще стане отново шестчленен, тъй като в орбита продължават да живеят и работят Александър Мисуркин (космонавт на Русия), Марк Ванде Хай и Джо Акаба (астронавти на НАСА). Антон Шкаплеров е ветеранът на днешния полет. Той има зад гърба си две завършени космически мисии и това ще е третата за него. Но както Тингъл, така и Танаи не са летяли досега в космоса. Тингъл е избран през 2009 г. като член на астронавтската група №20 на НАСА, а през 2011 г. получава пълна квалификация като астронавт. Норишиге Канаи подобно на Тингъл е избран за кандидат-астронавт на Япония през 2009 г. и получава квалификация през 2011-та. Дотук обаче приключват приликите между двамата. Тингъл по професия е тестов пилот, докато Канаи е военен лекар и се занимава с айкидо. Източник: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2006-2017-soyuz-ms-07-launches

Днес отбелязваме 100 години от рождението на краля на научната фантастика - сър Артър Кларк На горната снимка: модулът "Купола" на сега съществуващата "Международната космическа станция". Долу - вътрешен вид на измисления от сър Артър Кларк кораб "Дискавъри 1" от филма "2001: Космическа одисея". Артър Кларк е предсказал много неща, превърнали се в реалност. Photo credits : NASA ; MGM 16 декември 2017 г. 10:45 ч. Светослав Александров. На днешния ден точно преди един век в Майнхед, Великобритания, се ражда момче, което по-късно ще се превърне в една от най-забележителните личности на 20-ти век. Като дете Артър Кларк има щастието да расте във ферма, близо до природата, и скоро открива красотата на звездото небе над него. Започва да се интересува от астрономически наблюдения, събиране на вкаменелости и четене на научно-популярни списания. През 1934 година, още като тийнейджър, младият Артър се присъединява към Младежката астрономическа асоциация. За съжаление таткото Чарлз Кларк напуска този свят без време, което довежда до финансови затруднения в семейството. Артър Кларк е принуден да напусне дома си през 1936 година, за да си търси работа. Пристигайки в Лондон, Кларк е назначен на работа като правителствен чиновник. Никога обаче не губи интереса си към звездите и скоро се присъединява към Британското междупланетно общество (повече от две десетилетия преди полета на първия изкуствен спътник). Земните дела скоро пак попарват мечтите на Артър - идва Втората световна война и в периода между 1941 и 1946 г. младежът служи на кралските военновъздушни сили като радарен специалист. Но така добива много ценен опит във връзка с приложението на радарната технология за насочване на кацащите самолети при неблагоприятни метеорологични условия. През 1945 г. списанието Уайърлес уърлд публикува първата му статия "Извънземни предавания", в която Кларк теоретизира как изкуствен спътник в геостационарна орбита би могъл да се използва за предаването на радио- и телевизионни сигнали в целия свят. Освен че с тази статия за пръв път прохожда като писател, описаното в нея се оказва едно от първите му предсказания. Днес геостационарните комуникационни спътници са реалност, а от 2017 г. и България има свой собствен. След войната Артър Кларк най-накрая успява да получи образование в областта на математиката и физиката в Кралския колеж в Лондон. В периодите между 1946 и 1947 г. и 1951 и 1953 г. е председател на Британското междупланетно общество. В началото на 50-те години Кларк започва да си изгражда име като писател и през 1950 г. публикува първата си научно-популярна книга "Междупланетни полети". През 1951 г. излиза краткият разказ "Стражът" и първият литературен роман - "Прелюдия към космоса". Артър Кларк за пръв път печели награда Хюго през 1956 година с разказа си "Звездата". През 60-те години космическата ера е в разгара си. Произведенията на изкуството, свързани с космическото бъдеще на човечеството, стават изключително популярни. Филмовият директор Стенли Кубрик започва работа през 1964 г. по филмова адаптация на историята в "Стражът", която по-късно еволюира в класическия филм "2001: Космическа одисея". Днес критиците считат "Одисея"-та за един от най-великите филми в човешката история. През 1968 г. филмът официално излиза заедно с роман, носещ същото име. Кларк по-късно публикува продължения на историята: "2010: Одисея втора" (излязла през 1982 г. и екранизирана през 1984 г.), "2061: Одисея трета" (излязла през 1987 г.) и "3001: Последната одисея" (излязла през 1997 г.) През 70-те години Артър Кларк е вече успешен писател. През 1973 г. излиза романът "Среща с рама", който печели едновременно наградите Хюго и Небюла. Постижението е повторено през 1979 г. с романа "Фонтаните на рая". В късните години от живота си Кларк е удостоен с рицарско звание. Умира през 2008 г. от дихателна недостатъчност. През годините си сър Артър Кларк прави много предсказания, не всички от които се сбъдват. Уви, все още нямаме бази на Луната и Марс, а какво да кажем за пилотирани полети до Сатурн. Но Артър Кларк предрича до известна степен интернет - през 1976 г. твърди, че в близко бъдеще ще общуваме със света посредством екрани, прикачени към клавиатура. Предсказва, че видеоразговорите ще станат реалност (днес имаме "Скайп" и "Фейсбук"). А пък нюзпадовете от филма "2001: Космическа одисея" забележително приличат на съвременните таблети. Дано в близко бъдеще видим и лунни станции, както и космически туризъм. Дори и тези неща да се случат през 2021 или 2031 година, а не през 2001-ва... по-добре е да се случат късно, отколкото никога. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2005-2017-100-years-arthur-clarke

УСПЕХ! За пръв път вече използвана ракета изведе използван космически кораб към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 15 декември 2017 г. 18:14 ч. Светослав Александров. Днес е голям ден за космонавтиката! За пръв път бяха използвани едновременно ракета "втора употреба" и космически кораб "втора употреба" за мисия до "Международната космическа станция". Ракетата "Фолкън 9" излетя в 17:36 ч. българско време. Това бе първото излитане от стартовата площадка 40 на Кейп Канаверал след катастрофалната експлозия на 1 септември 2016 година. През последните месеци СпейсЕкс използваше случая не само да поправи площадката, но и да я осъвремени с възможно най-модерните технологии. В 17:44 ч. българско време първата степен на "Фолкън 9" извърши благополучно кацане по суша - поредното за компанията. Днешният полет бе 13-тият за нуждите на НАСА по обслужването на "Международната космическа станция" (кой казва, че 13-то е фатално число!) и 17-тият като цяло на СпейсЕкс за 2017-та година. СпейсЕкс е на път да завърши настоящата година без нито една авария на ракета. На борда на кораба "Драгън" пътуват общо 2 180 килограма провизии за астронавтите и научни експерименти. Каква чудесна и натоварена декемврийска космическа седмица! Напомням, че на 12-ти декември частната компания Блу Ориджин изстреля по суборбитална траектория космическия кораб "Ню Шепърд", като след полета ракетата и капсулата извършиха благополучно кацане (Блу Ориджин е втората компания освен СпейсЕкс, която разполага с възвращаема ракетна технология). Вчера, на 14-ти декември, на Земята се завърна пилотираният космически кораб "Союз МС-05" със Сергей Рязанский, Паоло Несполи и Ранди Брезник. Днес серията продължи с успешното изстрелване на "Фолкън 9" и "Драгън". А в неделя очакваме излитането на пилотирания кораб "Союз МС-07" с Антон Шкаплеров, Скот Тингъл и Норишиге Канаи. Поради натоварената седмица традиционният обзор на КОСМОС БГ за най-успешните мисии за 2017-та година ще бъде публикуван на страниците на сайта след 18-ти декември. Запис от изстрелването: Тук (Youtube Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2004-2017-15-dec-falcon-launches

Блу Ориджин показа дроида Blue2-D2 на инспекция след успешното кацане на ракета във вторник 15 декември 2017 г. 14:15 ч. Частната космическа компания Блу Ориджин не спира да именува космическия си хардуер с имена, известни на широката общественост от Междузвездни войни. Когато на 12-ти декември беше изстреляна ракетата "Ню Шепърд", в космическия кораб се возеше манекен на име Скайуокър (Mannequin Skywalker - името наподобява това на Анакин Скайуокър). Днес Джеф Безос, основател на компанията, показа малкия робот Blue2D2. Очевидно роботът е инспектирал ракетата след успешното й кацане. На фона на факта, че днес по кината тръгва "Последните джедаи", какво друго бихме могли да кажем освен това, че Блу Ориджин си прави страхотна реклама. Днес компанията публикува и пълно видео от полета на "Ню Шепърд", заснет с камера, разположена вътре в самия космически кораб - натиснете тук, за да го изгледате (линкът пренасочва към Youtube). Реклама или не, има само едно нещо, което е по-важно от фантастиката - това е реалността. А "Ню Шепърд" е реален космически кораб с огромни прозорци, който би предложил на бъдещите космически туристи страхотни гледки към Земята. Не искате ли и вие да полетите? Дроидът Blue2-D2 на инспекция на ракетата "Ню Шепърд" след успешното й кацане на 12-ти декември. Photo credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2003-2017-droid-blue2-d2

Космическата ракета Союз-ФГ с пилотиран кораб Союз МС-07 беше изведена на стартовата площадка и приведена във вертикално положение 15 декември 2017 г. 13:55 ч. Рано тази сутрин ракетата "Союз-ФГ" с транспортния пилотиран кораб "Союз МС-07" беше изведена на стартовата площадка №1 (още известна като Гагарински старт) на космодрума Байконур и приведена във вертикално положение. Изстрелването на кораба ще стане на 17-ти декември в 09:21 ч. българско време. Ако всичко е наред, към "Международната космическа станция" ще се отправят: Антон Шкаплеров, космонавт на Русия, Скот Тингъл, астронавт на НАСА, Норишиге Канаи, астронавт на Япония. Още информация и снимки: Роскосмос Снимка от днешното извеждане на ракета "Союз-ФГ" на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2002-2017-soyuz-ms-07-rolled-launch-pad

Само да ви кажа - тази статия не съм я писал по книгата, а по намерени материали в космическите сайтове Книгата не съм я чел.

Коледното чудо на Илон Мъск На 29-ти септември 2008 година "Фолкън 1" се превърна в първата ракета на СпейсЕкс, успешно достигнала до орбита. Photo credit : SpaceX 14 декември 2017 г. 18:41 ч. Светослав Александров. 2017-та година беше чудна за Илон Мъск. Харизматичният основател на СпейсЕкс преживя наистина своя най-голям професионален успех. Със своите 16 успешни изстрелвания на ракета "Фолкън 9" Мъск вече конкурира не само отделни фирми... но и държави като Русия! Днес искам да ви разкажа за цената на успеха. Да ви напомня, че наистина е най-тъмно преди изгрев. Преди едно десетилетие никой не би повярвал, че Мъск ще се превърне в лидер в космическите изстрелвания. През 2007 година компанията не беше преживявала нищо друго освен провали. През 2008 година беше на ръба на фалита. Илон Мъск, някога милионер, през 2002 г. спечелил $180 милиона от продажбата на PayPal на eBay, но през 2008 година парите се бяха изпарили. За да задоволи житейските си нужди и да плаща наема си, Илон Мъск е трябвало да взима пари от приятели назаем... Нито Тесла, нито Спейс Екс се оказали толкова успешни - поне за времето си. Когато през 2014 година Илон Мъск бе попитан от журналиста на "60 Минути" Скот Пели коя е била най-лошата му година през живота, той отговори без да се колебае - 2008-ма. Компания СпейсЕкс бе основана от Мъск през 2002-ра година. Тогава той реши да започне с най-малката теоретично възможна орбитална ракета, която по-късно получи името "Фолкън 1". Ракетата бе разработена изцяло с частни средства, без помощ от НАСА или каквато и да е друга американска фирма. С това СпейсЕкс се превърна в първата компания, създала течногоривна ракета без правителствена намеса. Цялата сума по разработката на "Фолкън 1" възлизаше на $90 милиона. Първата ракета "Фолкън 1" бе произведена на 31-ви март 2005 година, а на 27-ми май 2005 година беше проведено първото тестово запалване на двигателя "Мерлин 1А". На 25-ти ноември СпейсЕкс се опита да изстреля ракетата... но нищо не се получи поради дефект на клапан и компанията се принуди да отложи полета. Вторият опит на 19-ти декември също завърши с отлагане заради лоши метеорологични условия, а за капак настъпи повреда на горивния резервоар след разтоварването на горивото от ракетата. Така полетът се измести за 2006-та. На 24-ти март 2006 г. "Фолкън 1" най-сетне излетя от стартовата площадка на остров Омелек. 34 секунди по-късно настъпи пожар в секцията, намираща се над двигателя, поради което полетът завърши с провал. След това СпейсЕкс въведе множество подобрения в дизайна на ракетата и софтуера. На 21-ви март 2007 г. бе проведен вторият полет. Ракетата достигна до космоса, доказа работоспособността на 95% от системите си, но поради неочаквани осцилации на втората степен не беше достигната орбита. Нищо. Напредъкът бе голям, със сигурност следващият път щеше да се стигне до успех, нали? Уви, съдбата беше предвидила друго за Мъск. На 3-ти август 2008 година бе осъществено третото изстрелване на "Фолкън 1". Ракетата бе силно подобрена, вече беше оборудвана с нов двигател за първа степен "Мерлин 1С". В началото на полета всичко изглеждаше окей, но поради остатъчна тяга на "Мерлин 1С" първата степен удари втората веднага след разделянето им и това доведе до тотална авария. След три неуспеха СпейсЕкс се оказа на ръба на колапса. "Буквално карахме на изпарения към този момент", спомня си Мъск. "Нямахме никакви пари... четвърти провал щеше да бъде гейм оувър. Край". На 29-ми септември 2008 година късметът най-накрая се усмихна на предприемача. При четвъртия полет "Фолкън 1" успя да изведе демонстрационен товар в орбита с параметри 330 на 650 километра. Не бе постигнат планираният 685-километров апогей поради предварителното изключване на втората степен осем секунди преди очакваното. Дреболия - важното е, че СпейсЕкс най-сетне след толкова мъки пожъна успех! Но дали този успех щеше да е достатъчен за оцеляването на компанията? Днес Мъск си спомня, че месец декември на 2008 година е бил тъжен за него. Дни преди Рождество Христово предприемачът стоял сам вкъщи, размишлявайки над предстоящия си пълен финансов колапс. И изведнъж чудото се случи! На 23-ти декември 2008 година НАСА оповести, че награждава СпейсЕкс с $1.6 милиарда, за да проведе 12 изстрелвания на полезен товар до "Международната космическа станция". Мъск разказва, че толкова бил шокиран като научил, че не е знаел какво да каже. Едва не изтървал телефона, просто изтърсил: "Обичам ви, момчета". На Бъдни вечер инвеститорите на Тесла му се обадили, че искат да финансират още в електромобилите. Така по щастливо стечение на обстоятелствата, точно навръх най-светлия празник, Илон Мъск бе спасен. Буквално. Но това стана след много усилия, след много инвестиране на собствени средства, след съществен брой провали и най-накрая след неочакван успех на ракетата "Фолкън 1" през онази съдбоносна есен. Надали НАСА е щяла да налее пари в СпейсЕкс, ако преди това предприемачът не бе доказал, че ракетата му може да лети до орбита. От 2009-та година насам СпейсЕкс постига забележителни успехи и това продължава до наши дни. На 14-ти юли 2009 година ракета "Фолкън 1" успя да изведе в орбита спътника на Малайзия RazakSat. През 2010 година за пръв път бе изстреляна голямата ракета "Фолкън 9", а от 2012 година СпейсЕкс редовно изпраща кораби "Драгън" с полезен товар до "Международната космическа станция". Тази година за пръв път СпейсЕкс изстреля вече използвана ракета в космоса, а при втория полет на ракета "втора употеба" българският спътник BulgariaSat-1 достигна плановата си орбита. Дано успехите продължат и занапред. Все още чакаме старта на тежкотоварния носител "Фолкън Хеви", който може да се случи още януари догодина. Чакаме и първите изстрелвания на хора в космоса, също предвидени да станат през 2018-та. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2001-2017-christmas-miracle-elon-musk

Успех! Корабът Союз МС-05 с трима души на борда кацна в покритите със сняг степи на Казахстан Снимка от днешното успешно приземяване на кораба "Союз МС-05". Photo credit : NASA/Bill Ingalls 14 декември 2017 г. 12:35 ч. Светослав Александров. Днес Сергей Рязанский, космонавт на Русия, Паоло Несполи, астронавт на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Ранди Брезник, астронавт на НАСА, се завърнаха благополучно на Земята след като техният кораб "Союз МС-05" извърши успешно кацане в казахстанските степи. Завръщането на екипажа стана точно в 10:37 ч. българско време. Тримата души престояха на борда на "Международната космическа станция" общо 138 дни, в условия на изкуствено осветление и постоянно поддържана температура от 22 °C. Когато корабът им кацна, а наземните екипи отвориха шлюза му, пътешествениците бяха посрещнати от сурова зима с температури от -17°C, като поради ледения вятър усещането за студ бе равнозначно на -21°C. В космоса на борда на станцията продължават да живеят Александър Мисуркин, Марк Ванде Хай и Джо Акаба, които бяха изстреляни през септември тази година. Следващото пилотирано изстрелване ще е едва след три дни, в неделя, на 17-ти декември. Тогава пилотираната ракета "Союз-ФГ" ще изведе в орбита кораба "Союз МС-07" с космонавта на Русия Антон Шкаплеров, астронавта на Япония Норишиге Канаи и астронавта на НАСА Скот Тингъл. За повече информация: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2000-2017-soyuz-ms-05-lands-successfully

УСПЕХ! Блу Ориджин изстреля ракетата Ню Шепърд и втората версия на космическия си кораб, в който пътуваше манекенът Скайуокър! На снимката: Манекенът Скайуокър се завърна успешно на Земята след полет до ръба на космоса. Photo credit : Blue Origin 13 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След неприятно и неочаквано прекъсване на полетите, продължило цяла година и два месеца, частната компания Блу Ориджин се завърна! Вчера беше изстреляна ракетата "Ню Шепърд" с втората версия на космическия кораб - като този път това не е капсула-макет, а е пълноценен вариант, екипиран с прозорци, от който съвсем скоро туристите ще се наслаждават на чудесни гледки на Земята от космоса. Капсулата достигна до височина 99.39 - километра - едва няколкостотин метра под официално признатата международна 100-километрова граница на космическото пространство (но много над използваната 80-километрова граница в САЩ). Ракетата достигна до апогей 99.27 километра. След приключването на полета, ракетата успя да извърши меко кацане върху наземна площадка, а капсулата се завърна с помощта на парашути. Блу Ориджин оповестява, че в момента на съприкосновението на капсулата с повърхността нейната скорост е била около 1.6 km/h - т.е. бъдещите туристи биха преживяли изключително меко кацане. Вчерашният полет все още беше безпилотен. На борда на кораба обаче пътуваше манекен с неслучайно избрано име Скайуокър. Манекенът беше екипиран с датчици, а събраните данни ще бъдат анализирани от наземния екип. Засега Безос съобщава, че манекенът е прекарал едно чудесно пътешествие. Жалко, че компания Блу Ориджин не успя да изпълни обещанието си през 2017 година да изпрати човек в космоса, но когато става въпрос за космически кораб, който ще превозва туристи, излишни рискове не се поемат. Манекен в космоса - това е най-близкото, което можем да очакваме до пилотиран полет. И макар че плановете на Блу Ориджин се забавиха неочаквано, компанията вече наистина изглежда да е на ръба да се превърне в първата американска частна фирма, реализирала пилотиран космически полет. Може 2018-та наистина да е знаменателната година. Хайде де, чакаме! Все още чакаме! На борда на космическия кораб пътуваха общо 12 комерсиални полезни товара с изследователска цел. Напомням на читателите, че в периода между ноември 2015 и октомври 2016 година Блу Ориджин изпрати общо пет пъти предишната версия на ракета "Ню Шепърд" и първата версия на капсулата до ръба на космоса и обратно. Обективно погледнато, първата ракета, достигнала до космоса и върнала се на Земята успешно не е на Илон Мъск, а е на Джеф Безос, основателя на Блу Ориджин. Постижението доведе до закачки между двамата предприемачи - Безос с основание се гордее, докато Мъск се опитва да го омаловажи, тъй като "Ню Шепърд" е суборбитална, а не орбитална ракета. Но Блу Ориджин разработва и голяма ракета "Ню Глен", която ще съперничи на "Фолкън Хеви", както и спускаем апарат за мисии до Луната "Блу Муун". Частното съревнование се заформя и сега не само очакваме първи пилотирани полети в космоса, но и по-големи събития - частни мисии до Луната. Днес, 45 години след последната пилотирана експедиция до Луната "Аполо 17", бъдещето никога не е изглеждало по-интригуващо. Видео от старта: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1999-2017-new-shepard-crew-capsule-2-launch

Великолепно откритие: мисия Джуно разгада колко дълбоко се простира Голямото червено петно на Юпитер! Снимка на Голямото червено петно на Юпитер от 11-ти юли с допълнителна обработка посредством графичен софтуер. Credit : NASA / SwRI / MSSS / Gerald Eichstädt / Seán Doran 12 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Юпитер е чудовищно голяма планета - толкова голяма, че всички други планети в Слънчевата система биха се побрали в нея. Сравнена с нея, нашата Земя е като мравка - повече от 1 300 планети с размера на Земята биха могли да се вмъкнат в Юпитер. Но може би нито една структура на Юпитер не впечатлява хората толкова много, колкото ни изумява Голямото червено петно. То представлява гигантска буря, 1.3 пъти по-голяма от самата Земя, наблюдавана с наземни телескопи от 187 години, но учените предполагат, че съществува поне от 350. Мистериите около петното са много, но една изглежда, че е вече разгадана - а именно колко дълбоко в атмосферата на планетата се простира то. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 година и оттогава до ден днешен изучава планетата. Вчера учените представиха интригуващи резултати на годишното събрание на Международния геофизичен съюз в Ню Орлиънс. На борда на "Джуно" има прибори, които могат да проникват дълбоко под облачната покривка на Юпитер. В случая с Голямото червено петно откритията са дошли от микровълновия радиометър MWR. Данните от него показват, че корените на петното се простират на около 300 километра навътре в юпитерианската атмосфера. "Джуно откри, че корените на Голямото червено петно навлизат от 50 до 100 пъти по-дълбоко в сравнение с дълбочината на океаните на Земята, и те са по-топли в основата, отколкото във върховите части", съобщава Анди Ингърсол, професор в областта на планетарните науки към Калтек и един от учените, работещи върху мисията. "Ветровете се асоциират с разликите в температурата, а топлината в основата на петното обяснява свирепите ветрове в горните части на атмосферата". Учените обаче все още не знаят кога колосалната буря ще утихне. Макар и да знаем, че Голямото червено петно съществува от стотици години, модерни наблюдения с космически апарати и наземни телескопи доказаха, че през последните десетилетия е намалило размера си. Не всички открития, представени от "Джуно", са свързани с Голямото червено петно. На събранието бяха показани и други резултати. Оказа се, че роботизираната космическа експедиция е установила наличието на нов радиационен пояс малко над атмосферата и около екватора. В зоната се намират йони на кислород, сяра, водород, които се движат със скорост, доближаваща тази на светлината. "Колкото повече се приближаваме към Юпитер, толкова е по-странен", информира ни Хейди Бекер от екипа, отговорен за мониторинг на радиацията към "Джуно". "Знаехме, че радиацията вероятно ще ни изненада, но изобщо не си мислихме, че може да открием нов радиационен пояс толкова близо до планетата. Успяхме да го открием само защото уникалната орбита на "Джуно" около Юпитер позволява да стигнем много близо до облачните покривки по време на сближенията и ние буквално прелетяхме през него". Новата радиационна зона е установена с инструмента JEDI (любопитното име, наподобяващо героите от светлата страна в "Междузвездни войни", всъщност е съкращение от Jupiter Energetic particle Detector Instrument). Учените смятат, че частиците произлизат от газа около юпитерианските луни Йо и Европа. Неутралните атоми се превръщат в йони, тъй като техните електрони се откъсват от тях след взаимодействието с юпитерианската атмосфера. До този момент мисия "Джуно" е успяла да направи осем научни облитания на Юпитер. Следващото сближение с планетата ще е на 16-ти декември. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1998-2017-juno-red-spot-discovery

Аномалия в двигателя след запалването прекрати полета на Електрон 12 декември 2017 г. 08:00 ч. Късно тази нощ частната компания Рокет Лаб трябваше да изстреля на тестов полет новата ракета "Електрон". След запалването на двигателя на първата степен обаче възникна аномалия, която доведе до прекратяване на процедурите по излитане. От Рокет лаб съобщават, че екипът преглежда данните и след като те бъдат анализирани, ще се оповести кога ще бъде новата дата на изстрелване (източник). Подобни неща се случват често, особено при изпитанията на нови ракети. Някой ден, когато компанията придобие опит, отлаганията от този тип ще стават все по-редки, също както се случи вече със СпейсЕкс. На 25-ти май т.г. ракетата "Електрон" се превърна в първата специализирана малка ракета, успешно достигнала до космическото пространство. Photo credit : Rocket Lab http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1997-2017-electron-launch-delayed

Фалическа?

Блу Ориджин ще изстреля ракетата си Ню Шепърд следващата седмица 10 декември 2017 г. 08:50 ч. Частната компания Блу Ориджин ще възобнови полетите на суборбиталната си ракета "Ню Шепърд" следващата седмица. Това показва NOTAM съобщението, публикувано на страниците на Федералната администрация по авиация в САЩ (източник). Това ще е първото изстрелване след неочакваното прекъсване на летателната програма, продължило повече от година. За последен път "Ню Шепърд" летя през октомври 2016 г. и тогава беше тествана системата за аварийно спасяване по време на полет. Засега компанията, която традиционно не публикува детайлна информация за тестовата си програма, не съобщава какво ще се случи при предстоящия полет. Очакваме обаче той да е безпилотен и вероятно ракетата ще превозва комерсиален полезен товар. При по-нататъшните полети Блу Ориджин ще започне да изстрелва и хора. Успешно изстрелване на ракетата "Ню Шепърд" през лятото на 2016 година. Credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1996-2017-upcoming-new-shepard-flight

Шефът на Боинг Денис Мюленбърг и шефът на СпейсЕкс Илон Мъск се сдърпаха в социалните мрежи за това кой пръв ще прати човек на Марс 9 декември 2017 г. 10:45 ч. Не за пръв път Денис Мюленбърг, изпълнителният директор на Боинг, прави заявка за това, че компанията ще изпревари СпейсЕкс, когато се стигне до първата пилотирана мисия до Марс. Още миналата година шефът каза, че астронавти ще полетят към Червената планета на ракета на Боинг, а не на такава на СпейсЕкс. Преди няколко дни той повтори същото, но с това предизвика реакцията и на Илон Мъск. Харизматичният основател на СпейсЕкс просто написа лаконичен коментар в Туитър в отговор на Мюленбърг : "Направи го" (източник). Това, което много от медиите пропускат да оповестят, е че под "ракета на Боинг" Мюленбърг разбира ракетата Space Launch System, която компанията разработва за нуждите на НАСА. Нейният първи полет е предварително назначен за 2019 година, но вероятно ще бъде отложен за 2020 година. Междувременно по-трезви анализатори смятат, че бъдещи отлагания са много възможни и най-вероятната година за дебютен полет е 2023-та. Иначе причината, поради която Мъск и Мюленбърг се сдърпаха тези дни, вероятно е свързана и с по-сериозната им конкуренция за това кой пръв ще изпрати астронавт в космоса. След 2011 година с пенсионирането на космическите совалки НАСА разчита на руски ракети и кораби "Союз" за превозването на астронавти до "Международната космическа станция", а даже близкосрочните планове на СпейсЕкс и Боинг бяха отлагани до безобразие. СпейсЕкс разработва пилотиран кораб "Драгън 2", докато корабът на Боинг носи името "Старлайнър". И двете компании планират през 2018 година да проведат първите си безпилотни, а след това и пилотирани полети, но има очаквания да има още отлагания поради вътрешни проблеми и необходимостта да удовлетворят тежките изисквания за безопасност на НАСА. При всички положения първата компания, която изпрати човек в космоса, ще обере овации в международен мащаб. Космическият кораб "Старлайнър", който ще извежда астронавти до МКС. Credit : Boeing http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1995-2017-elon-musk-do-it

Ето какво се случва с окото, когато наблюдавате Слънчево затъмнение без защитни пособия Ето как изглежда увреждането на ретината на окото след наблюдаване на слънчево затъмнение без предпазни пособия. Photo credit : JAMA Ophtalmology/New York Eye and Ear Infirmary of Mount Sinai 9 декември 2017 г. 10:15 ч. Светослав Александров. На 21-ви август т.г. жителите на САЩ можеха да наблюдават слънчево затъмнение, а в определени региони на страната то беше пълно. Слънчевите затъмнения винаги предизвикват огромен интерес и понеже се случват доста рядко, всеки иска да ги наблюдава. Но като се изключи ограничения период, когато Луната напълно закрива Слънцето, наблюдаването на слънчево затъмнение не е безопасно. Препоръчва се използването на специални очила, които са изготвени по международния стандарт за безопасност ISO 12312-2. Учените винаги предупреждават, че обикновените слънчеви очила и всякакви ръчно изработени пособия, например опушени стъкла, не са безопасни. Има и много очила, които не следват международния стандарт за безопасност, но са рекламирани като очила за слънчево затъмнение и съответно са широко разпространени. Всички тези неодобрени за наблюдение пособия представляват заплаха за зрението, а слънчевата ретинопатия не се лекува. На 7-ми декември на страниците на списанието JAMA Ophtalmology беше публикувана научна статия със заглавие Acute Solar Retinopathy Imaged With Adaptive Optics, Optical Coherence Tomography Angiography, and En Face Optical Coherence Tomography, и авторски колектив: Chris Y. Wu, Michael E. Jansen, Jorge Andrade, Toco Y. P. Chui, Anna T. Do, Richard B. Rosen, Avnish Deobhakta (източник). Статията описва случай на млада жена между 20 и 30 годишна възраст, наблюдавала слънчевото затъмнение на 21-ви август без предпазни пособия и с диагностицирана ретинопатия. Слънчевата ретинопатия е рядко срещо заболяване - в ежедневието рядко гледаме към Слънцето, а когато го правим, рефлекторно затваряме клепачите на очите си. Най-често заболяването се диагностицира след слънчеви затъмнения, а понеже тези астрономически явления са рядкост, учените от миналото не са разполагали с модерните прибори, позволяващи детайлното заснемане на ретината. Сега обаче такива пособия има и обърнете внимание на горната снимка, направена на ретината на лявото око на младата жена - на нея буквално има белег със сърповидна форма, който съвпада по форма с тази на частично слънчево затъмнение! Жената е разказала, че е наблюдавала затъмнението когато Слънцето частично е било закрито от Луната - няколко пъти от порядъка на шест секунди без предпазни очила. След това е заела очила от друг човек до себе си (като учените подозират, че това не са били очила, изготвени по международния стандарт) и с тях е наблюдавала затъмнението за около 15-20 секунди. Жената е провеждала наблюденията и с двете си очи. Няколко часа по-късно жената се оплакала от замъглено зрение, като симптомите са били по-сериозни за лявото око. Отишла на лекар три дни след проявяването на симптомите, който потвърдил диагнозата - слънчева ретинопатия. Със специални инструменти били прегледани очните дъна и били изготвени снимки. Дясното око било увредено, но не чак толкова, че да причини осезаема загуба на зрение. Лявото обаче било силно засегнато, както се вижда на горепосоченото изображение. Увреждането ще е за цял живот, тъй като на този етап лекарите не разполагат с терапевтичен метод, който да позволи възстановяването на ретината. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1994-2017-eye-damage-sun

RTG-то мисля

2017: Годината на малките ракети На 25-ти май т.г. ракетата "Електрон" се превърна в първата специализирана малка ракета, успешно достигнала до космическото пространство. Photo credit : Rocket Lab Това е втората от традиционната поредица на т.нар. "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам какво предстои да се случи през следващата. Първата статия касаеше това, което очакваме да се случи през 2018 година (линк). Днес продължаваме с може би най-важното събитие, което се случи през 2017 година - някои от частните компании, които се специализират в изстрелването на малки спътници, проведоха своите първи полети. Приятно четене! 7 декември 2017 г. 17:12 ч. Светослав Александров. През 1977 година основателят на Дигитал Екуипмънт Кен Олсън направи едно от най-догматичните изказвания на 20-ти век: "Няма причина отделният човек да разполага с компютър в дома си". Няколко години по-късно се появи друга фраза, приписвана на Бил Гейтс (макар че той винаги е отричал да я е казвал) : "640 килобайта трябва да са достатъчни за всеки". Днес почти всеки има компютър, а спецификите на съвеменните домашни компютри доста надхвърлят прословутите 640 килобайта. През 2016 година Джеф Безос, основател на книжната корпорация Амазон и космическата фирма Блу Ориджин, изглежда че сам влезе в историята с тесногръдо изказване. Той беше попитан от журналиста Уолтър Исаксън защо се интересува от космически бизнес. Изброявайки собствените си космически амбиции, Безос омаловажи малките спътници: "няма нищо чак толкова интересно относно CubeSat-ите". Което може да се окаже груба грешка: това вероятно е най-перспективната област през последните години. Някога не беше така. Преди 10-15 години фурорът около частните космически компании беше най-вече свързан с перспективите за космически туризъм и възможността всеки човек да полети в космическото пространство. Такива все още са амбициите на самия Безос, както и на Ричард Брансън, основател на компания Върджин Галактик. Но е факт, че желаното космическо бъдеще на туристически полети все още не е дошло. Разработките на Блу Ориджин се забавиха, а Върджин Галактик преживя две тежки трагедии - през 2007 година експлозия на двигател по време на наземни изпитания уби трима души, а през 2014 година по време на полет на "СпейсШипТу" загина пилотът Майкъл Олсбъри. Тези отлагания бяха силно разочароващи, но както Брансън, така и Безос имат достатъчно пари, за да продължат напред. Поради това казваме, че космическият туризъм не е преживял фалстарт - просто се е забавил. Блу Ориджин и Върджин Галактик все още планират пилотирани космически полети през 2018-та година. Възможно е да успеят, но е вероятно догодина по това време отново да си казваме: "Пилотираните полети се очакват през 2019-та". Засега чакаме... чакаме... чакаме... чакаме... Не всички частни компании имаха финансовата подкрепа на богати хора като Безос и Брансън. Тези, които я нямаха, трябваше да намерят друго финансиране, друга пазарна ниша, за да оцелеят в краткосрочен план. Такава пазарна ниша бързо се намери - тази на малките космически спътници. Тя се оказа изключително важна - толкова важна, че Стийв Джурветсън от венчър фонда Дрейпър Фишър Джурветсън сподели през 2014 година: "Повече се интересувам от ракети за малки спътници, отколкото от космически самолети за туризъм". Джурветсън твърди, че дори компании, които се занимават с разработки на космически самолети, тихомълком биха признали, че се надяват повече на успеха на пазара на малките спътници. Защо малки спътници? Защо точно те са голямото събитие през второто десетилетие на 21-ви век? Защото електронните компоненти станаха изключително евтини и достъпни. Днес всеки ентусиаст с малко повече пари може да закупи нужните му части и да сглоби сам малък спътник (справка: вижте статията на КОСМОС БГ - "Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник"). Но докато самото построяване на изкуствен спътник е вече в рамките на нашите възможности, най-трудната задача остава да го закараме в космоса (вижте статията на Джеф Фауст: Getting there is still the hardest part). Засега единствените възможности са да изпратите спътника като вторичен товар на ракета, иначе назначена на някоя важна основна мисия. Тази практика съществува от години - големите ракети изстрелват големи спътници, но рядко оползотворяват изцяло възможността си на товароподемност и могат да поемат допълнителен товар - например микроспътници. Или пък можете да пратите спътника си на комерсиален кораб, примерно "Драгън" или "Сигнус", и по-късно той ще бъде освободен от борда "Международната космическа станция". Проблемът е, че така спътниковият разработчик няма голям контрол върху орбитата, в която ще попадне. На този етап не разполагаме с големи възможности, ако искаме да изпратим спътника в специализирана орбита, към Луната или на междупланетна мисия. Затова има огромен интерес към създаването на малки и евтини ракети, които да могат да извеждат малките спътници на специализирани мисии. През изминалите няколко години се пръкнаха редица компании, които започнаха да разработват такива ракети. Но както беше в случая с космическия туризъм, и в тази област имаше забавяния и неизпълнени обещания: "следващата година ще сме готови" ... и така до догодина, когато пак си повтаряхме същото: "следващата година". Частните компании тестваха двигатели, а пиарите им представяха публични презентации и се изявяваха по медиите - въобще правиха всичко друго, освен да изстрелват ракети. Но през 2017 година това най-после се промени! Две компании, Вектор и Рокет Лаб, проведоха първите си изстрелвания. Други две фирми, Върджин Орбит и Стратолонч, за пръв път показаха хардуер, готов за полет. Ето какви са постиженията до момента: Вектор с първи полети в атмосферата Дебютното изстрелване на ракета "Вектор" беше проведено на 3-ти май тази година. Photo credit : Jim Cantrell/Vector Space Systems Компания Вектор, изстрелваща ракети със същото име, е основана от Джим Кентрел - бивш съветник на Илон Мъск. Когато през 2001 година Илон Мъск решил да изстреля мишки към Марс (нещо, което все още никой не е правил до ден днешен), той се обърнал към Кентрел за съвет. Кентрел е работил в продължение на дълги години съвместно с руската космическа програма и се навил да помогне на Мъск да купи три стари руски балистични ракети, за да ги преобразува в космически. Тази работа обаче пропаднала и именно провалът на сделката довел до това Мъск да основе частната корпорация СпейсЕкс през 2002 година. Кентрел помагал известно време, но след това напуснал компанията, защото не е вярвал, че нещо сериозно ще произлезе от всичко това. Сега предприемачът е основал своя собствена компания именно защото преценил, че има голям пазар в изстрелването на малък полезен товар и спътници. Тази година на 3-ти май ракетата "Вектор" излетя за пръв път. Това изстрелване не беше космическо - бе тествана само първата степен на атмосферен полет, до височина 1 370 метра. Стратегията на Кентрел е да има поетапно тестване на ракетата чрез периодични изстрелвания, при които "Вектор" постига все по-голяма височина, докато стигне космоса. На 3-ти август беше проведен повторен полет на "Вектор", отново ниско атмосферен, само че този път ракетата превозваше за пръв път комерсиален полезен товар - изключително важно постижение за компанията. Ще следим с интерес развитието на Вектор през 2018 година - именно тогава ни е обещано провеждането на първия орбитален полет. Засега компанията се развива добре, а Кентрел твърди, че иска Вектор да бъде "Макдоналдсът в ракетната индустрия" - т.е. бързи, евтини и качествени изстрелвания. Рокет Лаб бе първата компания, която достигна космоса На 25-ти май т.г. ракетата "Електрон" се превърна в първата специализирана малка ракета, успешно достигнала до космическото пространство. Photo credit : Rocket Lab За разлика от компания Вектор, която провеждаше ниско атмосферни полети, Рокет Лаб се превърна в първата модерна компания за малки ракети, постигнала успешно полет до самото космическо пространство. Това се случи на 25-ти май, когато дебютира ракетата "Електрон". Поради отклонения в работата на втората степен орбита не беше постигната, но фактът, че ракетата успя да навлезе в космическото пространство, е твърде значим. Дори компанията СпейсЕкс на Илон Мъск не е успяла да достигне космоса при дебютния полет на ракета "Фолкън 1" през 2006 година! Рокет Лаб планираше да проведе второто изстрелване на "Електрон" през лятото или най-късно в началото на есента, но компанията се забави - сега стартът е насрочен най-рано за утре, 8-ми декември. Да се надяваме, че фирмата ще успее да реализира втория си полет и дано той е още по-успешен от предишния. От успехите на Рокет Лаб зависят и мисии до Луната - американската фирма Муун Експрес е резервирала полети на "Електрон", а остават едва четири месеца, докато изтече крайният срок на съревнованието Google Lunar XPRIZE, в рамките на което частни фирми се състезават, за да изпратят спускаем апарат и луноход на естествения ни спътник. Върджин Орбит - все още не провежда полети, но вече произвежда ракети През ноември Върджин Орбит показа първата си ракета, готова за зареждане с гориво и провеждане на изпитания. Photo credit : Virgin Orbit За пръв път възможността Върджин Галактик да започне да се занимава и с друг тип бизнес, не само със суборбитален туризъм, беше съобщена през 2009 година (източник). Още тогава бе проучена възможността за създаването на малка ракета, която излита на цена по-малко от $2 милиона долара в рамките на един полет и може да извежда малки спътници в космоса. През настоящата 2017 г. от Върджин Галактик официално се отдели дъщерната компания Върджин Орбит. А в началото на ноември Върджин Орбит ни показа първата произведена ракета "Лончър Уан", която се очаква да дебютира през 2018 година. Ракетата няма да лети от наземна стартова площадка, както е в случая с други компании като Вектор и Рокет Лаб. Тя ще бъде извеждана в атмосферата от стар самолет Боинг 747, след което ще бъде освобождавана от борда му, а двигателите й ще бъдат задействани във въздуха. Върджин Орбит има амбициозни планове - през 2019 година цели да проведе общо 12 полета, а след 2020 година иска да реализира по 24 изстрелвания годишно. Стратолонч е компания, която не създава ракети... а е построила най-гигантския самолет в света, който ще извежда ракети на път към орбита Гигантският самолет бе изкаран на пистата за наземни изпитания за пръв път през тази пролет. Photo credit : Stratolaunch Systems Corp. Компания СтратоЛонч бе основана през 2011 година от Пол Алън, един от създателите на Майкрософт, и авиокосмическия иноватор Бърт Рутан. И ако надеждите на Вектор и Рокет Лаб са да изстрелват набързо-набързо малки ракети от повърхността на Земята, а Върджин Орбит ще пуска по една ракета от Боинг 747 в рамките на един полет, Пол Алън мисли в големи мащаби. Той смята, че ако се пускат по множество ракети наведнъж от самолет, това също е начин цените на изстрелванията да паднат драстично. Затова усилията му бяха концентрирани в създаването на най-големия самолет в света. Какъв ти самолет?! Това е чудовищно голяма машина! В края на месец май самолетът беше за пръв път изведен на пистата, а през следващите няколко месеца ще почнат изпитателните му полети. Първият тестов полет на ракета от борда на самолета засега е планиран през 2019 година, като поне първоначално ще се използват старите ракети на Орбитал "Пегас". Дължината на самолета от края на едното крило до края на другото е 117 метра - т.е. самолетът е по-голям с 6.1 метра от ракетата "Сатурн 5", извеждала през 60-те и 70-те години хора до Луната. За да може да изпълнява своята дейност, самолетът е екипиран с шест реактивни двигателя от типа, използвани на Боинг 747, а за да се приземява, разполага с 28 колела. И още компании никнат като гъби след дъжд... Засега Рокет Лаб със своята ракета "Електрон" се позиционира като лидер сред фирмите, които разработват малки ракети - със сериозна конкуренция от страна на Вектор, Върджин Орбит и Стратолончър. Но тези фирми не са единствените! Както преди 10 години мнозина си пробваха късмета в областта на суборбиталните полети и космическия туризъм (който все още не е започнал), така днес мнозина се мъчат да се позиционират сред пазара на малките ракети. Relativity разчита на 3D принтери и обещава, че от получаването на суровините до създаването на готова за полет ракета ще са нужни само 60 дни. Generation Orbit разработва ракети GOLauncher. Launcherspace разработва нов тип двигатели, Interorbital работи по ракета Neptune... има и още и още и още знайни и незнайни фирми, които кроят чертежи, тестват двигатели, конструират ракети. Ще успеят ли те? Ако историята е показател, бъдещето за повечето от компаниите изглежда песимистично. През 2004 година имаше голям брой фирми, които се мъчеха да разработят суборбитални космически кораби, за да спечелят наградата XPrize. Само Scaled Composites успя да проведе пилотиран космически полет със своя кораб "СпейсШипУан". Но твърде много други компании угаснаха и фалираха. Простихме се с Rocketplane, отиде си Armadillo Aerospace, казахме чао на XCOR и авангардния космически самолет Lynx. Нормално е да очакваме, че сред днешните фирми, които се надпреварват в сферата на малките ракети, не всички ще успеят. От друга страна въпросът: "ще оцелее ли частната космическа индустрия?" е абсурден и както посетителите на някои аерокосмически форуми се шегуват, все едно е да питаме "ще успеят ли ресторантите?". Отговорът е банален: в бизнеса някои успяват, а други - не. Толкова е просто. Не всички космически компании ще успеят, но някои безспорно ще сполучат. Коя би успяла и коя не - това е сложен въпрос, на който трудно може да се отговори - зависи от твърде много неща - бизнес стратегия, коя пазарна ниша ще се заеме, откъде ще дойде началният капитал, има ли фирмата достатъчно надеждни спонсори. А ние, обикновените ентусиасти, както винаги ще се надяваме на най-оптимистичния сценарий http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1993-2017-year-of-the-smallsat-launcher

Марсоходът Кюриосити пое отново на път 6 декември 2017 г. 18:30 ч. Пристигнаха последните снимки, направени днес от марсохода "Кюриосити", пише журналистът Ленърд Дейвид. Снимките показват категорично - марсоходът е отново на път, към нови местности от хребета Вера Рубин, които ще бъдат изследвани с научната апаратура. Всички тези снимки са направени днес, на 6-ти декември. Photo credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1992-2017-curiosity-hitting-the-road

Космическият кораб Юджийн Сърнан напусна МКС след успешна мисия На кадъра: космическият кораб "Юджийн Сърнан" отлита от "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 6 декември 2017 г. 18:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 6-ти декември, в 15:11 ч. българско време, частният космически кораб "Юджийн Сърнан" от серия "Сигнус" на американската компания "Орбитал" беше освободен от "Международната космическа станция". Космическият кораб ще лети свободно до 18-ти декември, след което ще бъде потопен в Тихия океан с около 2 900 килограма боклуци. Преди това обаче пред "Юджийн Сърнан" предстоят още важни моменти. На първо време в космоса трябва да бъдат пуснати свободно 14 малки спътника от типа CubeSat. След това ще бъдат проведени някои експерименти, които ще доведат до подобряването на корабите от серия "Сигнус" за по-нататъшни мисии. Един такъв експеримент ще включва промяната на налягането в товарния модул - приложение, от което биха могли да се заинтересуват някои потребители. Напомням на читателите, че корабът "Юджийн Сърнан" е кръстен на астронавта Сърнан от мисия "Аполо 17", направил последните стъпки на Луната през 1972 г. в рамките на лунната програма на НАСА. Той почина в началото на 2017-та година. "Юджийн Сърнан" беше изстрелян в космоса на 12-ти ноември т.г. в 14:19 ч. с помощта на комерсиалната ракета "Антарес". След успешното си скачване с "Международната космическа станция" той достави за астронавтите 3.5 тона полезен товар - храна, облекло, хардуер за "Международната космическа станция", уникални научни експерименти - сред които са експеримент за тестване на антибиотичната резистентност в условия на микрогравитация, лазерна комуникационна технология, хибридна слънчева антена за далечни комуникации, експеримент за изучаване на биологичната азотфиксация и др. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1991-2017-cygnus-left-the-iss

4 декември 2017 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Една от най-прекрасните инициативи в България, която набра скорост през последната година, носи името Space Academy и тя представлява иновативна космическа академия за деца. Основателят на академията е Тихомир Димитров и по всичко изглежда, че е установил правилната формула, за да вдъхнови следващото поколение космически изследователи. Най-добрият начин, за да се привлече вниманието на децата, е като им се даде възможност пряко да участват. Космическата академия официално отвори врати през септември, а в края на ноември завърши първият випуск от млади изследователи. Според информацията, публикувана на официалната Фейсбук страница, децата са успели да се докоснат до редица области от космическите науки: устройство на ракети, космически апарати, тренировки за астронавти, информация за Слънчевата система, Луната и Марс. Нещо повече - нагледна демонстрация на ракетната технология е била дадена, като на децата им е било позволено да построят и изстрелят водни ракети. Ракетите са се издигнали до 100 метра височина, а след това малчуганите са облекли астронавтски костюми и са получили сертификат за завършено космическо обучение. Така с емоции и приятни забавления дечицата навлезли в космическите инициативи. Космическата академия обещава още много изненади и за предстоящата 2018-та година. Прочетете повече за инициативата на уебсайта: http://spaceacad.com Харесайте Фейсбук страницата: https://www.facebook.com/SpaceAcademyBG/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1990-2017-space-academy-children