SAlexandrov

Изстрелването на космически апарат както до Венера, така и до Марс зависи както от ракетата Атлас-Центавър, така и от наличието на достатъчно средства. Атлас-Центавър е голяма въпросителна, но почти всеки се надява да бъде успешна ракета. Паркс посочва, че „лимитациите на бюджета за фискална година 1961 изключва възможността за изстрелване през 1962 г.“ на космически апарат който да задоволи всички изисквания на сложна сонда до Марс. Вместо това Лабораторията за реактивно движение предлага за 1962 година да се изпрати скромен апарат до Венера от класа Рейнджър.

Въпреки че малкия космически кораб от класа Рейнджър няма да е истински прототип на Маринър през 1964 г. той все още би бил осигурил отличен ранен тест на технологиите по това време. Ако Атлас-Центавър е успешно разработена през 1962 година ще може да бъде изпратен 885 килограмов кораб към Венера или 585 килограмов кораб към Марс. Рейнджър обаче тежи само 225 килограма. Тъй като не е ясна финансовата страна на въпроса Лабораторията за реактивно движение харесва идеята за изпращането на малка сонда до Венера през 1962 година като оставя големия марсиански/венериански Маринър за 1964 година.

Но вярвайки все пак че Атлас-Центавър ще е готова навреме от Офиса за развитието на космическите полети пренебрегват желанията за малка сонда на Лабораторията за реактивно движение и през юли 1960 година се предлага да бъде изпратена през 1962 година голяма сонда от класа Маринър-А към Венера след един тестов полет на ракетата. След още един тест през 1964 трябва да излети и по-голям апарат от типа Маринър-Б, ако възможностите позволяват - и със спускаем апарат. И така, администратор Гленан одобрява планетните проекти Маринър на 15 юли 1960 година само шест дена след като одобрява проучванията за три лунни мисии Аполо.

Варианти на планетарни мисии

През август 1960 година Планетарния програмен офис на Лабораторията за реактивно движение започва да проучва плановете за Маринър-Б – безпилотен космически апарат способен да осъществява голям брой мисии. Такъв многозадачен кораб с основни компоненти и научни инструменти комплектовани в модули обещава ниска цена за разработка. Маринър-Б включва капсула която трябва да се отдели от главния кораб и да се забие в планетата.

Маринър А е по-консервативен кораб с много голям шанс да успее. Този апарат е напълно стабилизиран, мощността е осигурена от слънчеви батерии, освен това трябва да има резервни батерии. Но докато двигателната система би могла да бъде използвана за корекции на полета по пътя, Маринър-А няма нито система за сближение, нито терминална навигационна система. Така че той не е подходящ за определяне точната среща с планетата при специфични зададени звездни координати. Маринър-Б, по-амбициозният кораб има по-сложни системи и опитът с него може да допринесе за дизайна и разработката на още по-амбициозния Вояджър.

Плановете за Вояджър са още по-комплексни. 1080 килограмов космически кораб с капсула тежаща няколкостотин килограма трябва да оцелее при навлизането в атмосферата и спускането към повърхността. За да може Вояджър да лети през 1967 година трябва да са изпълнени няколко цели. Първо трябва да се усъвършенства навигацията при сближението с планетата за да може кораба да е на правилната позиция, трябва да бъде разработена технология за навлизане в атмосферата и освен това да бъдат разработени двигателни системи които се искат при строежа на орбиталните апарати.

Гейтс и неговите подчинени започват да проучват четири основни плана за мисии които по най-добър начин могат да преодолеят технологичната дупка. Първият е план за марсианско облитане и завръщане на Земята. Космическият апарат ще отиде към Марс, после ще се върне на Земята и ще изпрати капсула с проявените снимки. Вече е имало подобен успешно осъществен проект на име Дискавърър 13 на Еър Форс, свързан с изпращането на орбитален сателит и завръщането на капсула обратно на Земята. Така че марсианското облитане и завръщане е технологично изпълнимо. Но за Лабораторията за реактивно движение такава мисия е крайно неатрактивна, вместо това изпращането на данните от Марс към Земята по електронен път изглежда достатъчно адекватен.

Втората мисия, която планират е изпращането на облитащ апарат с повече научни инструменти от Маринър А. Тъй като този вариант изглежда повтарящ се нещо трябва да бъде направено за подобряването му. Навигационна система при сближението трябва да се добави което би сближило кораба по-близко до Марс но това означава повече изисквания за мощност, което от своя страна би добавило излишно тегло.

Планетен орбитален апарат е третото предложение. Това би искало нов елемент, ретроракети. Веднъж щом апаратът достигне планетата ракетите трябва да се запалят така че да може да навлезе в орбита. Дори и това да бъде внедрено теглото на кораба ще нарасне и няма да може да го поеме ракетата Атлас-Центавър.

Спускаем апарат е четвъртото предложение което би искало още по-развита технология която няма да е готова за началото на 60-те години. Други проблеми са как инструментите да бъдат запазени при навлизането в марсианската атмосфера и как кораба да комуникира от повърхността.

След като проучва четирите варианта Гейтс отбелязва:

„Единия вариант е (а) да бъде поставен главния кораб в орбита около планетата и да насочим спускаемата капсула към атмосферата след което тя ще кацне на повърхността, (б) главния кораб може да се използва за да постави капсулата в орбита около планетата и (в) главния кораб да облети планетата и изпрати спускаема капсула, която да навлезе в атмосферата“

От тези варианти Лабораторията за реактивно движение счита че облитането с капсула е най-обещаващия вариант. Орбитален+спускаем апарат е твърде амбициозен, а облитане с орбитална капсула не би изпратила достатъчно данни освен тези изпратени при облитането. Концепцията за двете отделни капсули се превръща в много атрактивна и става основна за Маринър Б.

През лятото на 1960 година има увереност в НАСА че Центавър може да бъде построен в срок и Техническия екип поръчва още четири степени Центавър освен тези шест, които са в поръчката. По-късно през годината, обаче, Атлас-Центавър започва да проявява проблеми. По време на първия тест през ноември процедурна грешка довежда до запалването само на един от двата двигателя. Незапаленото гориво експлодира, унищожавайки и двата двигателя. Само след още две експлозии същността на проблема е разбрана и той е коригиран.

Експлозиите отлагат тестовия полет на Атлас-Центавър от юни до декември и всички проекти свързани с ракетата са повлияни в негативен аспект. Освен това предсказаната товароподемност не отговоря на очакваната. Докато дизайна на лунните сонди Сървеър и марсианските Маринър Б е променен за да съвпадне с възможностите на ракетата друг проблем излиза на глава. 1962 година с изстрелването към Венера наближава. Ситуацията с Центавър прави този полет невъзможен и алтернативни мисии трябва да се планират за 1962 година, но НАСА все още се надява за изпращане на Маринър А към Венера през 1964г.

Междувременно НАСА и Спейс Технолъджи изучават степента Ейбъл М, която би могла да бъде използвана с Атлас. Първоначално планирана за лунни мисии Ейбъл вече се планира за резервен вариант за Маринър А.

Тъй като постепенно става ясно, че Атлас-Центавър няма да е готова за полет през 1962 година Никс от щаба на НАСА и Шнайдермен от Лабораторията за реактивно движение се събират за да дискутират проблема. А Шнайдерман разбира от лунни сонди Рейнджър. Накрая двамата стигат до извод че космически апарат от класа на Рейнджър заслужава особено внимание. Никс одобрява проучването на ракета Атлас-Аджена за такава мисия.

Ние не бива да забравяме политическото желание на САЩ да победи СССР така че трябва през 1962 година да бъде изстрелян безпилотен космически кораб на всяка цена, но вместо към Марс полетът трябва да е към Венера, защото е по-близо и иска по-малко гориво. На 28 август 1961 година Лабораторията за реактивно движение одобрява мисия, която да лети с ракета Атлас-Аджена, базирана на лунния Рейнджър и взаимствайки характеристики от Маринър А. Този космически апарат, наречен Маринър-Р би носил 11 килограма инструменти. Изстрелването през 1962 година не би повлияло на графика на лунните сонди Рейнджър.

Още тук: http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?vi...t&Itemid=27

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=10725

До 1960 година нито САЩ, нито СССР са били осъществили първия полет на човек в космоса. Независимо от това междупланетната програма постепенно приела своята окончателна форма за 60-те години. До август месец същата година в Лабораторията за реактивно движение на НАСА започнало проучването на план за междупланетен кораб на име Маринър Б с цел да изследва планетите Марс и Венера. Но през това време лунните проекти на НАСА стояли на преден план, а междупланетните – на заден. Само че разработката на космически кораб представлява само част от работата която трябва да се свърши за да има успешно междупланетно приключение.

Защото за да се изведе корабът на път към Луната, респ. към междупланетна траектория той има нужда от надеждна ракета. Всъщност възможностите на ракетите и тяхната надеждност предопределят типа на космическия кораб. А липсата на надеждни ракети с достатъчна товароподемност е проваляла опитите на НАСА от самото начало. Очевидно плановете за космически кораби изпреварвали възможностите на ракетите. Затова добре е да озаглавим тази първа статия „Каруцата преди коня”.

Безпилотната програма до 1960 г.

Лунният проект Пайъниър е бил одобрен през 1958 година и трябвал да осъществи първото посещение на Луната в историята на човечеството. Вместо това на 17 август 1958 година ракетата Тор-Ейбъл експлодира 77 секунди след изстрелването и наместо успешен старт се получава скъпо шоу с фойерверки. На 11 октомври същата година е изстрелян Пайъниър 1, но втората степен на ракетата се изключва по-рано от очакването и корабът не може да набере достатъчно скорост. След 115 000 километра пътешествие в космоса и 43 часа след старта сондата изгаря в атмосферата. Пайъниър 2 е още едно разочарование когато третата степен на ракетата не успява да се запали по време на изстрелването си един месец по-късно след провала на Пайъниър 1. Пайъниър 3 излита на 6 декември 1958 година но 38 часа по-късно се завръща в земната атмосфера вместо да поеме курс към Луната.

Единствено Пайъниър 4 е изстрелян успешно на 3 март 1959 г., но той прелетява на по-далечно разстояние от Луната от очакваното и инструментите му не могат да функционират правилно. През това време руските безпилотни космически кораби Луна 1, Луна 2 и Луна 3, изстреляни до края на 1959 година успешно изпълняват своите мисии. Луна 1 прелита около Луната, Луна 2 извършва първото в историята на човечеството твърдо кацане върху друго небесно тяло, а Луна 3 изпраща снимки от обратната страна на Луната. Пълен провал за САЩ на този етап.

През ноември 1959 година шеста сонда от серията Пайъниър се проваля. През 1960 година още два Пайъниъра не успяват и проекта умира. Следващата програма на САЩ е Рейнджър.

Рейнджър: Атлас-Вега или Атлас-Аджена?

Космическите кораби Рейднжър имали за задача да направят снимки на Луната и след това да се разбият върху повърхността й. Те са били кандидати за ракетата Атлас-Вега. Атлас всъщност представлявала междуконтинентална балистична ракета разработена от Дженерал Дайнемикс Естрънотикс е била избрана за първите хора в космоса и първите междупланетни мисии и е имало много причини за този избор. Ако Атлас може да се използва за тези цели, а Тор – за изстрелването на леки сателити тогава много от парите биха били спестени и използвани за финансирането на големи ракети за пилотирани лунни мисии. Тогава НАСА би могла да купува ракети Атлас от Еър Форс било то за междупланетни мисии, било то за пилотирани кораби в околоземна орбита.

Както е била предвидена през 1958 година три основни елемента съставяли Атлас-Вега: самата ракета Атлас за първа степен, модифициран двигател Вангард за втора степен и Вега – трета степен, изцяло нов двигател разработен от Лабораторията за реактивно движение. Тази трета степен Вега е трябвало да ускорява корабът към междупланетна траектория. Считало се че ракетата може да прати 360 килограма към Луната. Първият полет на Атлас-Вега е бил предвиден за есента на 1960 година.

На 17 септември 1958 година представители на НАСА, Еър Форс и АРПА се съгласяват че разработката на подвижни и мощни ракети е много важна цел. Но докато НАСА иска първата ракета да бъде Атлас-Вега, Еър Форс харесват по-малката Атлас-Аджена. И тъй като нито една ракета не удовлетворява напълно и двете организации НАСА и Еър Форс решават да тръгнат по различни пътища. И двете одобряват разработката на Атлас-Центавър, високоенергийна ракета за използване в бъдещето, но единствено НАСА се съгласява за по-голямата Сатурн.

Още тук: http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?vi...t&Itemid=27

Космическите сонди Вояджър осъществяват една от най-успешните мисии на НАСА. След повече от 30 години служба в космоса те успяха да посетят Юпитер и Сатурн и да изпратят детайлна информация за луните на тези гигантски планети. Вояджър 2 дори посети Уран и Нептун и до този момент е единственият космически кораб посещавал тези две планети. Днес човечеството все още не е посещавало планетите-джуджета Церера и Плутон и тази задача е оставена на текущите мисии Доун и Нови Хоризонти.

Днес сондите Вояджър продължават да функционират и да ни изпращат ценна информация за Слънчевата система. И Вояджър 1, и Вояджър 2 се намират зад орбитата на Плутон и вмомента навлизат в междузвездното пространство.

Изстрелването и посещението на планетите

Вояджър 2 е изстрелян на 20 август 1977 година от Кейп Канаверал посредством ракетата Титан-Центавър. На 5 септември е изстрелян и Вояджър 1, също посредством Титан-Центавър.

На 5 март 1979 година Вояджър 1 се сближава с Юпитер, а на 9 юли 1979 година и Вояджър 2 прави сближение с Юпитер. Изготвянето на цветни снимки обаче е започнало още през януари същата година като снимките вече са били по-добри от тези, които са били изготвяни с помощта на наземни телескопи. Вояджър 1 завършва Юпитерианската сесия през април, а Вояджър 2- през август. Двата космически апарата са направили общо над 33 000 изображения на Юпитер и петте големи спътника.

http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?vi...t&Itemid=27 - ОЩЕ ТУК за пълен текст и изображения.

Днес учените знаят със сигурност че на Марс е имало вода и че планетата е била топла в миналото. Ново проучване на НАСА, обаче, показва че в моретата на Червената планета е имало такава концентрация на соли образувани от разграждането на минералите че живите форми може да не са имали своя шанс да се развият.

"Не всяка вода става за пиене", подчертава Андрю Кнол, член от екипа на марсоходите който е биолог в Харвардския университет.

Наскоро Опортюнити и Спирит започнаха своята пета година на повърхността на Марс като се има впредвид че мисията трябваше да продължи само три месеца. Днес на срещата на Американската Асоциация за Напредъка на Науката в Бостън учените и инженерите дискутираха нови наблюдения от марсоходите, последен анализ от някои предишни открития и това как опита от тази мисия ще повлияе на бъдещите експедиции до Червената планета.

"Усилията на инженерите които са позволили дълголетието на марсоходите са довели до неимоверно увеличение на полученото количество научни данни", каза Стийв Скуайърс от университета Корнел. "Всички от важните открития на Спирит станаха след приключването на основната мисия".

Още тук: http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?op...=1&Itemid=2

Тамън пуснах статията в www.space-bg.org ... да я копирам и тук:

Откритието от космическия кораб Касини, който вмомента обикаля Сатурн, че на луната Енцелад има гейзери е изключително вълнуващо. Доскоро учените не знаеха каква е причината за наличието на тези гейзери.

Но според новия модел на НАСА причината може да се крие в подземно езеро в близост до Южния полюс на спътника.

Това вътрешно езеро може да е подобно на земното езеро Восток, където водата е заключена в рамките на леден капан. Ако на Енцелад наистина има течен воден басейн това непременно ще окаже своето влияние върху бъдещите астробиологически експедиции.

Следващото облитане на Енцелад от Касини ще бъде през март тази година, когато космическият кораб ще e едва на 50 километра от повърхността на спътника. Така Касини ще има възможност да изучава гейзерите директно и ще научим повече информация за техния химичен състав.

Човечеството отдавна знае, че потенциални кандидати за наличие на течна вода са Марс и Галилеевите спътници на Юпитер - в частност Европа. Тъй като има изглед Енцелад да бъде включен в този списък може да се надяваме някой ден космическите агенции да изпратят спускаем апарат към него.

А що се касае до спътниковата система на Сатурн човечеството досега е изпращало спускаем апарат единствено на Титан - сондата Хюйгенс, която успешно кацна през януари 2005 г.

Източник: НАСА/Уебсайта на Касини

Восход 2 и първата космическа разходка

През 1965 година СССР извършили още едно постижения в областта на космонавтиката. Космонавтът Алексей Леонов за първи път излязъл в открития космос в скафандър осъществявайки първата в историята на човечеството космическа разходка. Историческият кораб се наричал Восход 2. Днес се знае, че така разгласяваното постижение на СССР не е било безпроблемно и замалко е щяло да коства живота на Леонов.

Особености на космическия кораб

Восход 2 не е бил нищо по-различно освен модифицирана версия на Восток, извел първия космонавт в орбита - Гагарин. Но за да може корабът да бъде пригоден за двама човека седлото за катапултиране е било премахнато и вместо това били внедрени две прости кушекти. Това означавало, че при евентуален случай на авария не е имало начин за космонавтите да се спасят. Летенето с такъв космически кораб е било свързано с доста голям риск. Двамата смелчаци - космонавти - били Алексей Леонов и Павел Беляев.

Още: http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?vi...t&Itemid=27

Програмата Луноход

Много хора мислят, че безпилотната техника на СССР е стигнала своя апогей с изпращането на Луноход 1 и Луноход 2. Това са първите самоходни устройства на повърхността на друго небесно тяло. Изстрелването на Луноход 1 се е осъществило на 11 ноември 1970 година, а на Луноход 2 - на 8 януари 1973 година. След това до ден днешен на Луната не е изпращан такъв космически апарат. Наистина, впоследствие НАСА изпрати подобни самоходни устройства на Марс - Съджърнър през 1997 година и Спирит и Опортюнити през 2003 година - последните функционират и до днешен ден - до написването на тази статия - февруари 2008 година. Днес Луната изглежда леко позабравена, но отново има изгледи човек да се връща към нея. Миналата година (2007) Япония и Китай изпратиха орбитални апарати, а тази (2008) предстои изстрелването на орбитъри и на Индия и НАСА. Впоследствие ще се премине към изпращането и на нови луноходи, а човек ще се завърне на Луната до 2020 г.

Разработването на Луноход и първото неуспешно изстрелване

Основната причина, поради която учените на СССР са разработвали Луноход е било изучаването на места за пилотирани лунни кацания и лунни бази. Също така разработчиците са се надявали, че посредством Луноход е щяла да бъде осъществявана радиовръзка между космонавти на повърхността на Луната и Земята. След като става ясно, че СССР няма да може да изпрати човек на Луната и загубва надпреварата основната цел на Луноход става друга - да бъде изследвана Луната самостоятелно, без човешка намеса.

Луноходите са разработвани в рамките на секретна програма. За изстрелването им не се е съобщавало до момента в който ракетата не достигнела успешно космоса. В случай на провал на ракета-изобщо не се давало гласност и не се е съобщавало на обществото. И наистина, на 16 февруари 1969 година е имало изстрелване на Луноход, но ракетата се е разпаднала в рамките на секунди. Ръководството на СССР е криело за това в продължение на години.

Още: http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?vi...t&Itemid=27

Mars Global Surveyor - историята на една одисея

Някои хора казват - изследването на Марс датира от изстрелването на Марс Глобъл Сървеър. И това не е далеч от истината. Марс Глобъл Сървеър е първият космически апарат, който даде сведения, че на Марс може да има вода. Корабът позволи заснемането на изображения с висока разделителна способност и помогна в съставянето на детайлни карти на повърхността на Червената планета. Марс Глобъл Сървеър предостави данни, че някога Марс е имал магнитно поле, което днес почти липсва. Не на последно място Марс Глобъл Сървеър участваше активно в преноса на информация от марсоходи на повърхността на Марс към Земята.

Малко предистория

Марс Глобъл Сървеър има доста тъжна история. През 1992 година, 17 години от последното посещение на Марс от НАСА агенцията решила да изпрати скъп безпилотен космически кораб на име Марс Обзървър. Той представлявал масивен орбитър, който е бил предназначен да изучава атмосферата, повърхността и вътрешността на Червената планета в детайли. Това, което се случило на 21 август 1993 година променило облика на марсианската програма на НАСА завинаги. Контактът с космическия кораб внезапно прекъснал и никой не разбрал истинската причина за това. Това се е случило в момента когато била подадена команда която трябвало да подаде налягане за гориво при предстоящото навлизане в орбита.

Последвала промяна на цялата организация на марсианската програма. Със загубата на Марс Обзървър скъпи инструменти са си отишли завинаги. Мотото "по-бързи, по-добри, по-евтини" станало основа за бъдещите мисии - сред които и Марс Глобъл Сървеър.

Проблемите започват с ... изстрелването

Марс Глобъл Сървеър е изстрелян на 7 ноември 1996 година на борда на ракетата Делта 2. Скоро след това става ясно, че единият слънчев панел не се е разгърнал правилно. По-точно-разгърнал се е, но не се е застопорил заради отломки.

Когато космическият кораб наближава Марс напрежението нараства. Дали Марс Глобъл Сървеър успешно ще навлезе в орбита или ще последва съдбата на Марс Обзървър? Облекчението веднага настъпва след като двигателите се запалват и космическият кораб навлиза в околомарсианска орбита. В началото орбитата е елиптична и хората си задават въпроса: Дали проблемния слънчев панел ще попречи на еърбрейкинга, с помощта на който трябва да се намали апогея на орбитата докато тя стане почти кръгова?

След няколкогодишни мъки, продължили чак до 1999 година еърбрейкинга завършва. Оттук нататък заваляват откритията.

Инструментите

Инструментите монтирани на борда на Марс Глобъл Сървеър са следните:

MOC-Mars Orbiter Camera (Марсианска орбитална камера). С помощта на тази камера са направени над 250 000 изображения.

MOLA-Mars Orbiter Laser Altimeter (Лазерен висотомер). С помощта на него са съставени най-детайлните топографски карти на планета от Слънчевата система. Инструментът е бил използван за проучване височината на облаците и динамичните структури на атмосферата.

Още: http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?vi...t&Itemid=27

Със сигурност. Обаче аз няма да оптимизирам сайта за стари версии на Internet Explorer със сигурност.

Сайтът работи добре (тестван е) с:

Explorer 7

Firefox 2

Safari 3.0.4

Konqueror 3.5.7

Seamonkey 1.1.7

Това е напълно достатъчно. Internet Explorer 6 е пуснат през 2001 г, а 5-цата - преди това. А длъжен ли съм да поддържам антиките на хората?

Разбирам, че много хора искат да използват Internet Explorer 6, за да не си пускат автоматичните ъпдейти та да не би да излезе, че ползват нелегален Windows. Проблемът си е техен в случая. Windows ъпдейтите са важни и трябва да бъдат включвани. Скоро ще излезе такъв, който ще премахва Internet Explorer 6 и ще го замества със 7 без да пита потребителя.

Има и някои лоши новини.

Сайтът използва най-новия софтуер и естествено ще работи качествено само с най-новите браузъри:

Internet Explorer 7 - на 6-цата и 5-цата няма да работи поради несъвместимост със CSS-овете.

Mozilla Firefox 2 - визуализира се най-добре

Konqueror за KDE 3.5.7 - работи отлично.

Пускам тази тема с намерение да проуча мнение за новия цялостен външен вид на сайта.

Паралелно: Много от линковете във НАУКА БГ, които сочат към мен не работят, трябва да бъдат променени.

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

Във връзка с цялостния ъпгрейд на сайт системата линка е нов:

http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?vi...t&Itemid=27

На Български:

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

(Credits : Sam Dinkin / thespacereview.com )

Международна космическа станция

Сам Динкин (Космическа критика): Вие наричате Международната космическа станция (МКС) „орбитална пуйка“ и привлякохте вниманието на медиите. Мислите ли, че решението да построят МКС е глупаво като се има впредвид, че не са предвидили никаква научна дейност за нея в първите години от проекта?

Професор Стивън Уейнбърг: Да, аз мисля, че МКС е просто един пример за глупавото подчертаване на пилотираната програма на НАСА. В началото МКС е била предвиждана да бъде платформа за бъдещи полети до Луната и Марс, но по-нататък орбитата й беше променена, за да поддържа руските кораби. Имало е продължителни усилия да оправдаят съществуването й поради науката, която се прави там. Но от моя гледна точка, която се крепи на основна физика, астрономия и най-вече космология, МКС не е допринесла с нищо в развитието на тази област. Ако беше аз щях да науча.

От друга страна аз съм чувал за растеж на кристали и биологични проучвания. Тук аз не съм компетентен да отсъждам, затова се обърнах към хора, на които имам доверие. Така по същия начин научавам, че станцията няма никакъв ценен принос.

КК: Тя не е започнала дори проучванията си в тази област. МКС не е активна като лаборатория, но аз съм съгласен с теб че растежа на кристали и индустриалното оправдание за МКС изглежда слабо. Но дори и да откриеш някакъв изключителен нов метод да произвеждаш нещо в орбита, наистина струва ли си да построиш фабрика там като се има впредвид цената на доставката?

Уейнбърг: Да, това е глупаво. Факт е, и Робърт Парк го е казал, цената да доставиш нещо от орбита със совалката е толкова висока, че дори и да намериш начин да превърнеш олово в злато, няма да има никакъв смисъл – в буквалния смисъл – защото струва 10 000 долара/паунд да доставиш нещо от орбита със совалката.

КК: Значи дори и да доставиш олово на МКС и да го върнеш обратно под формата на злато няма да оправдае цената си. Това е много забавно.

Уейнбърг: Глупаво е.

Факт е, че президентът Буш обяви своето виждане за отиването на Луната и Марс, след което НАСА обяви, че дейностите на МКС ще бъдат ограничени за да подкрепят идеите на Буш. От това което мога да наблюдавам, това би означавало тестване на екипировката в условия на микрогравитация. Аз съм съгласен, че единствения начин да проучим тези ефекти е да изкараме хората в космоса.

Това повдига по-голям въпрос: Струва ли си да правим това?

КК: Може би по-добре е да инвестираме в някоя евтина технология, която ще ни позволи да имаме изкуствена гравитация – като кабел между два въртящи се обекта.

Уейнбърг: Аз не споря за това. Бих искал да призная, че може би МКС е добро място, където можем да проучваме ефекта от микрогравитацията върху хората, но аз не се интересувам от това. Единствения смисъл човек да проучва това е ако има намерение да продължи изследването на космоса от човек. Но през този век аз не виждам смисъла от това.

(Още - на сайта)

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...26&Itemid=1

Поздрав за всички фенове с тази статия!!!

Космическите ентусиасти, които са фенове на Червената планета никога няма да забравят съдбоносната 2003 година, когато бяха изпратени множество космически апарати – Европейския орбитален Марс Експрес с малкия спускаем Бийгъл 2, разработен от проф. Колин Пилинджър; Японския Нозоми, който преди няколко години едва не се загуби по пътя; американските марсоходи Спирит и Опортюнити.

И аз си спомням тази година с носталгия. Тогава очаквах Коледните и Новогодишните празници с голямо нетърпение. Японците вече се бяха предали от това Нозоми да влезе в орбита, така че в навечерието на тогавашната Бъдни Вечер и в първата Коледна нощ трябваше да пристигнат първи Марс Експрес и Бийгъл 2.

От Бийгъл 2 информация не беше получена след кацането си и проектът бе обявен за изгубен. Между Коледа и Нова година бяха направени множество опити за възстановяването на връзката, всичките неуспешни. Но Марс Експрес успешно навлезе в орбита и днес е една от най-значимите мисии, изпращани някога към Червената планета!

В началото на 2004 година предстоеше да се разбере – ще успее ли марсоходът Спирит да кацне, превръщайки се в едва четвъртата сонда, която успешно се е приземила на повърхността на Марс? До този момент е имало само три успешни марсиански кацания – през 70-те години на миналия век от сондите Викинг и през 1997 година от Марс Патфайндър с минировъра Съджърнър.

Още... на горепосочения линк.

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...5&Itemid=27

Тук съм се опитал да събера 10-те най-добри снимки за 2007 година. Със сигурност много съм изтървал, но в такава малка класация може ли да побера всичко?

То ако трябва да сме честни имало е идеи както в САЩ, така и в СССР за пилотирано облитане и на Марс. Жалко че тези идеи не са се осъществили. Защото човечеството можеше да се похвали с още някоя планета, която е посетил.

Ето и статия за Сатурн 5:

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...14&Itemid=1

НАСА наистина изпрати човек на Луната, но това стана след изключително големи усилия. Със стартирането на поредицата „На път към Луната“ на този сайт ще бъдат описани различни технически детайли от хардуера на пилотираните полети Аполо. Ще разгледаме последователно ракетата Сатурн 5, командния и лунния модул, екипировката на повърхността на Луната и станцията Скайлаб.

Програмата Аполо освен че постигна целта на НАСА да изпрати човек на Луната прокара път и към строежа на космическата совалка и Международната космическа станция. Опитът, придобит през тези ранни години е незаменим.

Сатурн V – най-мощната ракета, създавана някога от човешка ръка

Обща характеристика

Една завършена тристепенна ракета с кораб Аполо е била висока 110 метра. Диаметърът й е бил 10.1 метра. Тежала е над 3 000 000 тона в момента на излитане. Сатурн V е била в състояние да изведе в ниска околоземна орбита 118 000 килограма и на път към Луната 47 000 килограма полезен товар.

Само първата степен на Сатурн V е тежала повече от цялостната конструкция на космическата совалка. Нямало е ракета преди (а и днес), която да е тежала повече от Сатурн V.

Втората степен на ракетата Сатурн V е била най-мощната течногоривна криогенна ракета по това време. Едва след 20 години съветската ракета Енергия успява да подобри рекорда й. Благодарение на успешната разработка на тези криогенни двигатели човечеството създаде течногоривните двигатели на съвременната совалка.

(продължава на сайта)

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

Космически телескоп Хъбъл – кой ли не е чувал за него? Благодарение на този телескоп открития бяха направени, учебници бяха пренаписани. Но дори и този проект, както повечето космически проекти, е страдал от проблеми, които неведнъж са заплашвали неговата работа. Бъдещето на Хъбъл е несигурно дори и днес, когато полетите на совалката са затруднени и сервизните мисии са ограничени. Едно е ясно – трябва да бъдат положени всички възможни усилия, за да може Хъбъл да работи поне до 2010 година.

Наблюдения от космоса и наземни наблюдения

Когато извършваме наблюдения от Земята ние сме зависими от атмосферните явления. Но при наблюдения от открития космос или места, където няма атмосфера разделителната способност на телескопа ще бъде ограничена само от дифракцията, но не и от атмосферната турбуленция (която е причина за блещукането на звездите). Другото важно предимство на космическите телескопи е че те могат да извършват наблюдения в инфрачервената и ултравиолетовата област от спектъра. Инфрачервените и ултравиолетовите лъчи силно се абсорбират от атмосферата.

Начални етапи от проекта

Би могло да се каже, че бащата на проекта е Лаймън Спицър, професор от университета Йейл. Той е първият, който е работил (теоретично) върху идеята за строежа на голям космически телескоп. Вернер фон Браун, един от най-големите ракетчици в НАСА също е работил с неговия екип от космическия център Маршал върху това през 60-те години.

През средата на 60-те години НАСА сериозно започва да извършва проучвания на базата на досегашния опит и опита, който ще бъде придобит в последствие със строежа на космическата совалка. Последният проект на НАСА, който, ако би се оказал гъвкав би осигурил периодична поддръжка на орбиталната обсерватория.

Следва големия проблем – парите. През 1975 година правителството упорито отказва да даде нужното финансиране за космическия телескоп докато НАСА се опитва да се наложи, заедно със Спицър. Агенцията кани и Европейската организация за космически проучвания (която по-късно става ЕСА) да участва в проекта (и така съответно ще поеме част от разходите). Прави се и компромис с дизайна – огледалото от 3 става на 2.4 метра и крайната цена се оформя на 200 милиона долара. Проектът най-сетне е одобрен от Конгреса, който отпуска нужното финансиране през 1977 година.

Следващата година започва строежа на огледалото, което се дава на корпорацията Перкин-Елмър. Космическият кораб пък трябва да бъде построен от Локхийд Мисайлс. Европейците пък са отговорни за строежа на слънчевите панели, които биха осигурявали електрическата мощност на телескопа.

НАСА планира да изстреля телескопа през 1983 година, но проектът търпи отлагане. Огледалото на Перкин-Елмър е завършено през 1981 година, но цялата оптическа система така и не е сглобена до 1984 година.

Трагедията със совалката Челинджър и последствията за проекта

Космическият телескоп Хъбъл е сглобен през 1985 година. Изстрелването е планирано за октомври 1986 година, но на 28 януари совалката Челинджър експлодира . Голямата трагедия води до спиране на всички полети на совалки и става ясно, че телескопът не може да излети същата тази година. Вече започват да се прокарват съмнения дали той изобщо ще бъде изстрелян и дали ще достигне орбита.

Всички системи на телескопа сега трябва да бъдат поставени в стерилни стаи докато полетите бъдат възобновени и нова дата бъде определена. Както знаем, всяко отлагане е свързано с много пари. Така цената на проекта става още по-висока. Най-накрая полетите на совалките са възобновени през 1988 година и стартът на телескопа е планиран за 1990. През това време прах се е бил натрупал на главното огледало и то е трябвало да бъде почистено наново с потоци от азот.

През това време цената от 200 милиона става на цели 2.5 милиарда долара.

още-на горепосочения линк към сайта

ЧРД и от мен!!!

Амииии... да, откъде време да чета новини като ме чакат толкова статии

2008 година – какво ни очаква?

Да започна с „крайното твърдение”. Така или иначе хората казват, че обичам крайностите. С няколко думи – 2008 година ще бъде преломна и изключително важна за бъдещето на космическите полети. Окуражавам ви да прочетете статията, за да се убедите, че това наистина е така. Бих казал че бъдещето на пилотираната програма, бъдещето на безпилотната програма, бъдещето най-вече на марсианската програма зависи от това какво ще се случи догодина.

Пилотираната програма – напрежение до края

Без съмнение 2008 година ще бъде изключително напрегната за пилотираната програма. През 2007 година НАСА отложи полета на Атлантис/Колумбус за януари 2008. Това допълнително утежнява графика на пилотираните стартове – агенцията трябва да осъществи цели шест мисии до Международната космичеста станция. Както видяхме тази година, НАСА едва успя да изстреля три совалки. За да изстреля НАСА шест совалки трябва да няма никакви сериозни повреди и никакви продължителни отлагания, които иначе се случват непрекъснато.

За 2008 година е планирана последната обслужваща мисия на Хъбъл. Това е последната мисия на совалка, която ще се осъществи далеч от МКС и това е което тревожи НАСА – в случай на авария астронавтите няма да има къде да отидат. Затова при тази мисия НАСА трябва да изкара на стартовата площадка не една, а две в технически изправно състояние совалки.

Но 2008 година е критична не само за Международната космическа станция и за Хъбъл. Тя е критична и за бъдещето на пилотираната програма на НАСА и евентуалното завръщане на астронавтите на Луната. Защото разработката на новата пилотирана ракета Арес 1 ще продължи. До края на 2008 година всичко трябва да е в изправност и да е готово за първия тестов полет на Арес 1, който ще се осъществи през 2009 г.

Още: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=c...1&Itemid=27

Супер, радвам се че има хора, които да го оценяват. За тези дни се планират още няколко статии - за новата 2008 година, топ 10 снимки от последната година, за Марс Полър Лендър и още много.

Ето въпросната статия:

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...0&Itemid=27

и част от нея:

------------------------

През 2007 година се случиха изключително интересни събития. Вероятно от началото на новото хилядолетие това е най-напрегнатата година по отношение на космическите полети. Имаше както провали, така и забележителни успехи. Не може иначе – космическите полети са рисковани. Случват се и инциденти – за щастие, тазгодишните са без смъртни случаи.

Провалите

Първата неприятна изненада настъпи на 30 януари. Ракетата Зенит 3СЛ , която трябваше да изведе на геосинхронна орбита сателита Комсат се взриви на стартовата площадка. Експлозията беше забележителна, но освен това нанесе и решителен удар върху пазара на изкуствените спътници. Както знаем, построени са множество изкуствени спътници, и много от тях вероятно никога няма да напуснат Земята защото ракетите и финансовите средства не достигат. А когато една ракета излезе от строя, настъпва цяла каша с графика на изстрелванията. До края на 2007 година полетите на Зенит все още не са възстановени.

След по-малко от два месеца, на 21 март нов провал нанесе удар, този път върху частната космическа индустрия. Полетът на ракетата Фалкон 1 започна успешно и продължи така до отделянето на степените. Но след като бе запалена втората степен и горенето продължи известно време ракетата излезе от строя. Тя така и не достигна орбита.

Но голямата изненада дойде на 15 юни! Самата ракета Атлас 5, която се счита за най-стабилна не успя да изведе изкуствените спътници НОСС на правилната орбита поради проблеми със степента Центавър. Вместо това космическите апарати коригираха орбитата си за сметка на собствено гориво и продължителността на работата им ще бъде съкратена.

На 5 септември и ракетата Протон-М се провали. Ракетата Протон много често се проваля, но за пръв път от толкова години неразделяне на първата от втората степен доведе до провала. Въпреки всичко, полетите не бяха спрени и Протон вече извърши няколко успешни полета след като бързо се съвзе от удара.

Бих искал да допълня нещо, което Spirit знае доста добре. Първото безпилотно кацане на Марс бе осъществено през 1976 година. Оттогава близо 21 години никой не бе успял да изпрати сонда на Марс!

Когато НАСА успешно приземи Патфайндър на Марс това не стана с технологията, която е съществувала през 70-те години. На практика тогава Викинг 1 и 2 бяха иновативни кораби, които струваха милиарди долари! Марс Патфайндър струваше едва няколкостотин милиона. Ясно е, че при такава ценова разлика не може да се дублира същата технология от преди 20 години и да се приложи днес.

Патфайндър кацна с помощта на директно навлизане, спускане и омекотяване с възглавници. Технологията работеше. И все пак тя не беше същата както преди 20 години, нали? Разликата е, че с помощта на технологията отпреди 20 години можеше да кацне човек, докато тупането с възглавници през 1997 година е непреживяемо.

Така че нещата са горе долу аналогични.

През 2003 година Спирит и Опортюнити също кацнаха чрез тупане. Но дали новата сонда Феникс ще успее да кацне? Тя за малко пари ще се опита да се приземи по същия начин, както Викингите. Е ще видим.

Хенри Форд произведе автомобила, и сто години по-късно технологията за автомобили продължава да се среща. Ако разсъждаваме от тази гледна точка лунната технология още трябва да съществува.

--Не е много приемливо да правим сравнение между технология, която от самото начало е била предвидена за обществото и технология, която е била високо специализирана и само 20 продукта е трябвало да бъдат построени. Просто няма пазар за пилотирани космически кораби. Компаниите, които сътвориха Аполо през 60-те и 70-те се върнаха обратно да правят обикновени самолети. Част от придобития опит при строежа на лунните кораби беше внедрен в новите самолети, част от опита беше изоставен.

Имало е процеси в изработката на лунния кораб, които са били познати само на шепа хора. Това са процеси, които не са необходими днес в пазара. бла бла бла

"Много хора от НАСА казват, че би било трудно или невъзможно да се завърнем на Лунат скоро."

Това, за съжаление е най-вероятно така. Но това не означава, че не е имало технология, способна да ни отведе на Луната.

През 1960 година ние имахме ясна цел да отидем на Луната. Въпреки че НАСА са имали научни задачи, истинската цел е била политическа - да победят руснаците. След Аполо 11 (първото лунно кацане) интересът към космонавтиката бързо спаднал. И бюджетът е бил намаляван, и намаляван отново.

Много от хората, работещи по Аполо са се пенсионирали, други са починали. Освен това кацането на Луната е изисквало специфични умения, които не са необходими днес за космическата програма.

Повечето от екипировката я няма също така. Няколко музея имат командни модули и лунни модули. Но голяма част от хардуера е изхвърлен. Фирмите нямат вече специалните инструменти да строят подобни кораби и детайлните документи са вече в архивите. Не че днес ние бихме използвали тези машини отново - по-скоро днешните инженери ще изучават как предшествениците са се справяли с тях да решават различни проблеми.

Но как може да изхвърли човек тези документи? За съжаление тук става въпрос за частни компании, които работят в аеронавтиката, а не в музейния бизнес. Плановете и дизайнът за един лунен модул заемат хиляди кубични метра място. Така че от тази гредна точка това е оправдано.

НАСА, освен това отчаяно търси кадри. През 60-те години е било модерно да работиш за космически проекти. Днес това не е така изобщо. НАСА се сбива да намери талантливи инженери и учени. Има поне две причини за това. Първо, НАСА не е същата организация каквато е била през 60-те години. Днес тя е много по-бюрократична. Второ, много от нещата, които НАСА прави днес изглеждат рутинни. Магичния ореол на космическите пътешествия вече не съществува.

Точно за това говорех - няма съмнение за достоверността на руските постижения, защото след това същото не само са продължили да го правят самите русници, но и други народи. При това с времето все по мащабно - от спътника та до сателита. Докато чудото с американското кацане на Луната .... Е, то не се повторило. Нито от някой друг, нито от самите американци.

Вие няма ли да почнете да четете и да престанете с теи глупости?

Колко пъти ще ви повтарям, че не само пилотирани, но и безпилотни кацания няма на Луната от 72-ра година? И си има причина за това нещо. А малко научете история на космическите полети и тогава почнете да критикувате.

http://www.clavius.org/technasa.html

"Ако НАСА можеха да направят нещо през 60-те, защо днес не могат?"

"Първо, ние трябва да си спомним, че НАСА имаха върхова технология през 1950 и 60 г. Те имаха чудовищен бюджет и агенцията привличаше най-добрите учени на страната. Когато течеше проектът Аполо НАСА имаше половин милион учени и инженери работещи в различни аспекти на мисията.

До известна степен лесно е да погледнеш назад към миналото и да се чудиш как бихме се справили без чудесата, които наблюдаваме днес. Ние седим на компютри с процесори над гигахерц и забравяме за годините, когато 8 мегахерцов компютър беше върхова технология.

Просто защото днес имаме върхова технология не означава, че дадено постжение не може да бъде повторено с по-проста технология. Например - часовниците. През 70-те години е имало аналогови часовници. Още преди това е имало мехонични часовници с пружина, а те са измервали времето много точно.

Какъв е изводът? Просто защото днес използваме върхова технология днес за да решим проблема не означава, че проблемът е нерешим без нея. Астронавтите на Аполо не са имали суперкомпютри, затова те са направили системата за навигация по различен начин. Компютърът е бил само една малка част. А и нека не забравяме, че когато Джон Глен е обиколил Земята на борда на космическия му кораб изобщо е нямало компютър! И все пак, неговата капсула е била напълно автоматична".