SAlexandrov

Сатурн V - 33,5 MN

Совалката - 29,91 MN

Това показва, че совалката е чудовище като Сатурн 5. Но къде е разликата и защо совалката може да достига само ниска орбита? Отговорът е - защото има прекалено излишно тегло. Например крилата. Всъщност, тя дори не може да маневрира при кацане и характеристиките й са като тухла. Наистина, совалката има най-скапан дизайн за космически кораб. Грешка е че се е появила изобщо.

Арес 5 ще бъде половин совалка, но това е нещото, което трябваше да бъде построено преди още 30 години. Защото ако не друго поне ще ни осигури Луната.

О нима? Мисля че има доста независими организации, които са решили въпроса:

http://en.wikipedia.org/wiki/Independent_e...o_Moon_landings

Защо има толкова аматьори астрономи, които са наблюдавали полетите и нито един от тях не се е оплакал от аномалия?

Държа да отбележа следното нещо.

Когато космическата совалка е замисляна хората са предвиждали тя да лети 56 пъти в година. Поради лимитации в производството на горивни резервоари обаче максимумът полети за година е трябвало да бъде сведен до 12 пъти на година.

Но от началото на програмата насам до сега нито един път в историята не е имало 12 полета!

Тази година совалката трябваше да извърши само четири полета, но не успя. Да видим какво стана:

1. Градушка очука Атлантис. Полетът бе изместен за лятото

2. Три полета на совалки за тази година, плюс няколко поправки в орбита!

3. Многобройните отлагания в началото на годината доведоха до отлагането на полета на Колумбус към декември

4. Поради последните проблеми Колумбус ще лети догодина.

Ха сега да видим с напрегнатия график как НАСА ще изстреля шест пъти совалка догодина, при положение че не може да изпълни дори четири полета!

Всички тези отлагания, които се случват и непрекъснатите проблеми ми пикаят на нервите. Защо Русия нито един път не отложи полет на Союз/Прогрес през последните няколко години? Единственото отлагане на руска ракета Союз беше във връзка с изстрелването на един съветски сателит и то проблемът не беше свързан със самия Союз, а с разгонния блок Фрегат!

За да може НАСА да лети шест пъти догодина това означава да няма никакви отлагания и никакви ролбакове. Това не може да стане.

Днес инженерите от НАСА цял ден ще решават- може ли Атлантис да лети с два работещи ЕСО сензора? Както разбрахме, полетът на совалката бе отложен защото цели два сензора отказаха.

Да прибавим интересния факт: НАСА трябва да изстреля Атлантис до 13 декември. Ако не успее, полетът остава за догодина. Тогава означава, че догодина трябва да бъдат осъществени до шест полета, което е абсолютно невъзможно имайки впредвид многобройните проблеми със совалките, които възникват. Другия вариант е да режат от модулите, които ще бъдат изстреляни. Това означава, че Международната космическа станция никога няма да бъде завършена.

Така че дали НАСА ще рискуват да летят на два работещи сензора (4 са общо, 2 не работят, останали са само 2)? Имайки впредвид колко критика са отнесли и че трябва да летят за едната чест вече, няма да се учудя.

А станцията дали изобщо ще я завършат...

Абсолютно. Нали Арианата не прави такива проблеми? Ами сами са си виновни като не са оптимизирали модула за Ариана.

Е те от ЕСА са доволни, че сами ще изстрелват телескопа-наследник на Хъбъл.

Видяхте ли...

Пак проблемните ЕСО сензори. Направо ми писна. Искам тая каруца да я закарат някъде и да я взривят. Егати чудото.

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...02&Itemid=1

Месец ноември бе един от най-тежките месеци за марсоходите Спирит и Опортюнити, които работят на повърхността на Червената планета много по-дълго време от очакваното. Двата марсохода успешно се справиха с голямата прахова буря, възникнала през юли и август. Но истинското предизвикателство тепърва предстои – преживяването на следващата марсианска зима. Важно е да напомня, че сезоните на Марс са двойно по-дълги от земните.

Спирит

Марсоходът Спирит е особено застрашен, защото както знаем, неговото място е по-отдалечено от екватора и затова когато настъпи зимата той ще бъде изложен на ниски температури и много по-застрашен от Опортюнити. Затова екипът на мисията отчаяно се опитва да го изведе на подходящо място, където да остане за зимните месеци. Специалистите смятат, че Спирит има реални шансове да преживее зимата, колкото и да бъде трудно.

Към цялата ситуация прибавяме и факта, че прахът, който се натрупа на слънчевите панели пречи на марсохода да изпълнява задачите си. Откакто бурята премина, ветровете успяха да отвеят голяма част от праховите частици на Опортюнити. Обаче ние не можем да кажем същото за Спирит, защото, по ирония на съдбата, на Домашното плато цари безветрие.

Новото зимно “пристанище”, където Спирит ще бъде закаран се намира в северната част на Домашното плато. По пътя обаче марсоходът попадна в кратер, който е пълен с пясък и затъна вътре. Това бе истински капан за робота. Кратерът се нарича Тартарус (древногр. Ад, преизподня).

Спирит успешно излезе от Тартарус впоследствие и се освободи от натрупалия се прах. Но това далеч не е края на пътешествието му – до “пристанището”, където марсоходът ще прекара зимата има още много метри. А разхождането по повърхността на Марс е затруднено, защото едно от предните колела на Спирит е напълно отказало и е вероятно същата съдба да сполети и останалите колела заради възрастта.

На практика, дясното предно колело на Спирит не може да се върти. При придвижването то просто се влачи по земята. Когато то срещне препяствие обаче инженерите си имат истински проблем. Точно затова те се притесниха, когато марсоходът затъна в пясъка на Тартарус.

Вие лесно може да си представите ситуацията. Представете си, че сте в лодка, която има шест гребци – три от едната, три от другата страна. Единият гребец не може да използва ръцете си поради старостта и неговото гребло остава винаги потопено под водата без да се движи. Останалите пет гребци се опитват да компенсират това, но не винаги успява – водата винаги се блъска в повреденото гребло и навигацията е изключително трудна.

Така че няма време за губене – марсоходът Спирит трябва да намира начин да се справя със всички препятствия само и само да се добере до желаното място за прекарване на зимата. Ръководителите на проекта са подбрали най-разумното място за подобна цел – то трябва да няма никакъв наклон на запад или на изток, а само на север. Само така Спирит ще бъде в оптимална позиция за доставяне на необходимото количество електроенергия. Избраното място е северния ръб на Домашното плато.

Но дали това ще е достатъчно за Спирит да преживее тежките месеци? Ръководителите предполагат, че марсоходът може да навлезе в състояние тип “Ниска консумация” или дори “Консумация за поддържане само на жизнените му функции”. Разглеждал съм и друг път ситуациите, при които марсоходът би се погрижил за себе си при тежки условия – той би прекъснал всякаква комуникация със Земята докато ситуацията не се нормализира. През това време, естествено, хората на Земята няма да знаят дали Спирит е жив или не.

Има и причини, поради които Спирит не би могъл да влезе в състояние на “Дълбок сън” – самоизключване за през нощта с цел консумация на електроенергия. Една от тези причини е, че на мястото, където той се намира температурите наистина падат до критични стойности, много по-ниски от тези в Меридиани, където се намира Опортюнити.

Въпросът е в какво състояние би бил Спирит по време на “Дълбок сън”? Батериите на марсохода са свързани с часовник, който консумира минимално количество електричество и той е включен дори и при тази ситуация. Но другите компоненти, които се намират в специална т.нар. “топла” кутия са практически изключени от батериите. Така че те остават изложени на студените зимни температури. Което си е опасно.

В “топлата” кутия се намира критичната електроника на марсохода, а също така и инструмента Мини-ТЕС. Тя натрупва топлина през деня, а през нощта тази топлина бавно се разсейва. Когато температурите обаче паднат до -40 градуса по Целзий обаче нагревателите ще бъдат включени автоматично. Когато нагревателите са включени обаче, те започват да консумират електроенергия, която марсоходът няма да има.

Сами виждате, че нещата се затварят в един омагьосан кръг, от който изглежда, че няма изход.

Така че стратегията вероятно ще бъде нагревателите на Мини-ТЕСа и критичната електроника да бъдат деактивирани. Но нагревателите на батериите ще бъдат оставени. Това означава, че марсоходът би оцелял и с електроенергия около 160 ватчаса за ден.

Опортюнити

Дните през ноември за Опортюнити също бяха напрегнати.

Към края на октомври отказа абразивния инструмент на марсохода. Единият енкодер бе загубен в началото на годината, но едва сега стана ясно, че и другият енкодер е отказал.

Но това не попречи целия ноември да бъде запълнен изцяло с научни дейности. Освен това Опортюнити изпрати и данни до новия орбитален космически апарат – Марс Риконисънс Орбитър с цел проверка на комуникациите, които ще помагат на сондата Феникс по време на критичното спускане към повърхността на Марс.

Феникс

Голяма изненада дойде и от Феникс. Сондата, която вмомента пътува към Марс и се очаква кацне там догодина, през месец май е в отлично състояние.

Но инженерите решиха да помрачат радостта ни по един не много приятен начин.

На 2 ноември бе решено, че камерата на Феникс МАРДИ (Камера за заснемане на изображения при спускане – б.прев) няма да бъде включена изобщо!

Как се стигна до това решение?

Много късно, буквално дни преди изстрелването бе установено, че има потенциален проблем с компютърна карта, която космическият кораб използва за да съхранява снимки от камерата МАРДИ. При съхраняването на тези данни би могъл да възникне конфликт между данните на МАРДИ и ИМУ данните, които компютъра използва за навлизане, кацане и спускане. Това би довело до загуба на контрол и разбиване вместо меко кацане. Наистина, процентът да се случи нещо подобно е изключително нисък.

Нямало е време проблемът да бъде коригиран преди изстрелването. Вместо това било решено, че тъй като картата има малко памет – около един мегабайт, тя би била достатъчна за съхраняването на едно единствено изображение при спускането.Едно такова изображение би било изключително ценно както от научна, така и от инженерна гледна точка.

Но скоро след изстрелването бе установено, че дори и едно изображение да бъде направено, това води до допълнителни усложнения. Трябва да се промени схемата на спускане, а такова нещо е крайно нежелателно. Така че решението е камерата МАРДИ да не бъде включвана.

С това решение и микрофонът, който е прикачен към нея няма да е в състояние да запише никакви звуци от Марс по време на спускането.

Тъжна новина наистина, и много хора се разочароваха, защото, както хората от екипа смятат, шансът нещо лошо да се случи дори и при използването на камерата МАРДИ е изключително нисък. Но НАСА не иска да поема дори и минимален риск, и това отчасти е обяснимо, защото те вече са губили космически кораб от подобен тип – Марс Полър Лендър през 1999 г. Загубата на още един космически кораб няма да е нещо, на което ще се гледа с добро око.

Така че ситуацията е била разгледана от подобна гледна точка: “Да загубим един научен инструмент, но да осигурим на кораба минимални рискове” или “Да оставим научния инструмент да работи, а да поемем всички последствия и рискове”. Явно вече трябва да се примирим със загубата на инструмента МАРДИ.

Ами аз сега свалям CD версия на Windows Vista Home Premium Lite - това има малко по-меки изисквания, въпреки че изглежда, че с новата конфигурация покривам всички.

Здравейте,

Поръчах си нов компютър, който ще е готов във вторник и цената му ще стъпи близо към 500 лева (без монитор).

Та конфигурацията му е:

1 GB Ram

160 GB HDD 8 Mb Cache

Celeron 1.6 GHz

Дъно- интелско с интелски Chipset. Видео-Onboard, пак интелско, със 128 MB видео рам. Има слот за допълнителна видеокарта.

Поръчах и зверско захранване и добра кутия, които доста дигнаха цената.

Та въпроса ми е - ще върви ли сносно на това чудо Windows Vista? Въобще, заслужава ли си да слагам този Windows на компютъра? Аз по принцип съм Linux маниак, но съм навит да пробвам тази прехвалена виста.

Е че те вече като НАСА станаха.

Мен малко индийците ме съмняват. Защото досега имат нулев опит с междупланетни мисии. А и миналата година избуши една ракета.

Не е решено все още. Дори не е решено дали ще каца след предварително навлизане от орбита или директно.

Да, замислял съм се...

1. Русия замисляше спускаеми модули за Луната към мисията Луна-Глоб. Но дали ще се стигне до реализацията им? Знаем, че страната е закъсала за пари.

Но Руския Фобос-Грунт все пак ще лети. Той ще кацне на Фобос.

2. Япония предвижда СЕЛЕНА-2. Това е спускаем апарат за Луната. Япония планираше да изпрати на Меркурий спускаем апарат заедно с ЕСА, но пари не бяха заделени... естествено защото проекти като тъпата Международна космическа станция пречат.

3. ЕСА, освен че има апарат към кометата Чурюмов-Герасименко с цел кацане има мечти за лунен спускаем апарат.

4. Великобритания планираше да построи Бийгъл 3 Еволюция за Марс. Но след като се насраха веднъж с първия Бийгъл 2, никой им няма доверие.

5. Франция планираше да изпрати тази година Нет Лендърс. Проекта също тъне в мизерия и на този етап е спрян.

6. Китай има планове за луноходи.

Какъв е извода от всичко това? Агенциите наливат сумати пари в глупавата орбитална консерва, която е на триста километра и която няма абсолютно никаква научна стойност. За сведение всички гореизброени проекти могат да бъдат реализирани ... ако агенциите преориентират целите си.

Вероятно цивилизацията ще се раздели на две. Първата ще остане на Земята и ще се нарича Елои. Другата ще се скрие под Земята и ще се нарича Морлоки. Морлоките ще изпаднат в състояние на канибализъм и цялата цивилизация, каквато я познаваме ще започне да се самоунищожава.

Държа да отбележа, че успеха на НАСА да прати човек на Луната се дължи именно на тези криогенни двигатели. Защото водородът и кислорода са леки газове и така общото тегло на ракетата пада. Дори и СССР да бяха успели да пратят човек на Лунната повърхност, екипажа щеше да е от само двама човека, като само един щеше да стъпи там. Защото ракетата Н1 има двигатели с керосин и кислород на всички степени. И като цяло е по-нескопосаната от Сатурн 5.

Основната разлика между криодвигателите на Сатурн 5 и тези на совалката е, че при совалката системите за стартиране се намират на земята и самите двигатели не могат да бъдат рестартирани ако стане авария на път към орбита.

1. Ако СССР са били по-велика космическа сила от САЩ и са имали потенциала да идат на Луната първи, защо те успяват да изпратят безпилотна сонда да кацне на Луната чак след 11 неуспешни опита? За сведение САЩ успяват да изпратят безпилотна сонда на Луната още от първия път без предишни неуспехи.

2. Ако СССР са били по-добри от САЩ защо първите космонавти са катапултирали във въздуха? Защо качеството на полетите на САЩ са били с по-добро качество от съветските?

3. Ако СССР са били по-добри от САЩ и е имало катастрофи както на американски кораб (Аполо 1) и на съветски (Союз 1), защо и двете програми се съвземат за кратко време?

4. Ако НАСА е изфабрикувала кацането, защо тяхната ракета Сатурн 5 е по-добра от всички съветски? Сатурн 5 има криогенни двигатели за пилотирани полети - такива още не са съществували в СССР.

5. Ако НАСА е излъгала за лунните кацания, то тогава как са успели да построят първата си станция Скайлеб? Днес се знае, че тя е построена с ракети и хардуер от мисиите Аполо.

6. Ако НАСА е излъгала за лунните кацания, защо космическата совалка съществува? Совалката използва криогенни двигатели, които преди са били използвани на лунните ракети.

7. Ако НАСА е излъгала за лунните кацания защо никой от правителството на СССР не повдига скандал за това?

8. Ако НАСА е излъгала за лунните кацания защо 90% от сериозните учени- физици и астрономи са убедени, че лунното кацане е факт?

9. Ако НАСА е фалшифицирала снимките, защо не е поставила звезди на тях изкуствено?

10. Защо совалката на Буран показва явни признаци, че програмата на СССР е изоставала от САЩ? Защо криогенните двигатели на Енергия са се ползвали еднократно?

11. Ако НАСА лъже за лунните кацания, как успява да поддържа лъжата и днес? За корабите Аполо са работели десетки независими компании - не би ли следвало агенцията да фалира ако непрекъснато ги "издържа" за да лъжат?

Така.... нека се опитаме да направим пълен списък на страните и агенциите, които са успели да приземят безпилотен (или пилотиран) космически кораб на повърхността на друго небесно тяло.

1. САЩ - първите, които успяват да осъществят меко кацане на повърхността на Луната с помощта на сондите Сървеър. Въпреки че Луна 9 ( руски ) е първият космически апарат, който успешно достига повърхността на Луната това не е меко кацане- използвал е възглавници+ускорител- т.е. човек не би могъл да оцелее при този тип кацане.

САЩ - първите, които успяват да осъществят меко кацане на Марс с помощта на сондите Вайкинг. Наистина, две години по-рано руският Марс 3 достига до повърхността на планетата, но технологията отново не се счита за меко кацане.

САЩ извършват меко кацане на астероида Ерос.

САЩ са първите, които кацат пилотирано на Луната. Астронавти от Аполо 12 кацат в близост до безпилотната сонда Сървеър 3 и демонтират някои части, преди да ги доставят обратно на Земята.

2. Русия - осъществяват меки кацания на Луната (Луноход, Луна 24) и на Венера.

3. Японската космическа агенция - осъществява меко кацане на астероида Итокава два пъти (Хаябуса). Първото излитане от повърхността на астероид.

4. Европейската космическа агенция - осъществява кацане на Титан с помощта на сондата Хюйгенс.

ЗАБЕЛЕЖКА: Последните две постижения са извършени след 2004 година. Кацанията на марсоходите Съджърнър (Патфайндър), Спирит и Опортюнити не се считат за меки (въздушни възглавници+твърдогоривни ускорители). Атмосферните сонди (пример-Галилео) също не спадат към тази класация, както и балоните на Вега.

Това е недостатък на пилотираната програма. Чудя се още колко години ще бавят Mars Sample Return-a например? Добре че тук имаме Фобос-Грунт от Руснаците, ама както са се дънили с марсианската си програма, нямам им много доверие. Но ако Русия наистина успее да осъществи Фобос-Грунт и получи образци от Фобос страната ще е една крачка напред пред САЩ, защото ще има технологията да отиде до Марс и да се върне оттам.

http://www.jpl.nasa.gov/news/news.cfm?release=2007-137

Това е интересно... но като видях новината си казах... нищо ново под Слънцето. Всъщност първото доказателство за светкавици на Венера е от Руснаците със сондите Венера....

Аха... и играят голф в открития космос... като това е от толкова голямо значение, колкото голфа на Луната преди няколко десетилетия.

Warlord:

Ако следиш темата излиза, че с текущите ракети и космически кораби човечеството все още разполага с технология, която е в състояние да го закара на Луната - поне до орбита на 100 километра над лунната повърхност.

Стои сега и друг въпрос- той е великия дебат - нужно ли е да изпращаме човек на Лунната повърхност? Както виждаме технологията напредна достатъчно, че един елементарен марсоход като Спирит и Опортюнити прави доста велики неща на повърхността на Червената планета. С други думи - роботите вършат цялата работа, която човек може да свърши, за много по-ниска цена и няма нужда да се поемат рискове.

В този ред на мисли стигаме до извода, че човек трябва да се върне на Луната с цел - и тя не е да повторим Аполо, да изпратим отново 1-2 мисии и да спрем. Новата цел е заселването на Луната. Докато човечеството не стане в състояние да строи бази там- просто няма смисъл да се ходи.

Но естествено... ако някои човек се намери да си плати... и да вкара пари в проекта... ще се стигне до нови пилотирани експедиции до Луната. Роскосмос са поставили ясно условие - вадиш 100 милиона долара и те ти вършат останалата работа.

Мнението на обществото по принцип е, че за 100 милиона долара ще искат да стъпят на Луната. Но вече нито Русия, нито САЩ имат пилотирани спускаеми модули.

Така че засега единственото, което човечеството може е да иде в орбита около Луната. Въпроса е да... кой турист ще плати само за това и кой ще се осмели да лети с Протон.

Китайците и мен започнаха да ме дразнят... Изпратиха сонда до Луната, публикуваха една снимка без да имаме raw data, и казаха: е-е-е колко сме велики. Паралелно обявиха, че нямат амбиция да пращат хора на Луната защото било скъпо и рисковано, но догодина планират излизане в открития космос и строежа на орбитална станция. Ми мерси, тези неща вече сме ги видели и вече са почнали да се изтъркват. Мисля че е от ясно по-ясно че човечеството не иска хвърчащи конструкции на 200 километра отгоре, ами иска бази на Луната и полети до Марс.

Все ми се струва че ще е малко. Я сметни набързо че си по-добре с математиката - старт на Союз плюс старт на Протон с Блок Д... Май щее доста над тази цифра.