SAlexandrov

Фау 2

Ракетата Фау 2 е била великолепно оръжие на нацистка Германия. Наистина, представлявала е нестабилна и неточна машина, като само малък процент от изстрелванията са успявали да поразят целите си. Но въпреки това Фау 2 е огромен скок за технологичния напредък на човечеството. Въпреки че за времето си на разработка ракетата не е успяла да изпълни основната си мисия и да промени хода на Втората световна война, натрупаният опит е довел до строежа на първите пилотирани космически ракети, сред които Редстоун и Восток. Ракетата Фау 2 е директен предшественик на Сатурн 5 и е изиграла огромна роля в едно от най-великите постижения на човечеството - изпращането на астронавт на лунната повърхност.

Общ вид и устройство на двигателя

Една от най-важните характеристики на Фау 2 е включването на сложна система от жироскопи, която е била необходима за навигацията - напълно нова технология, кято никога не е била тествана до момента. Сигнали, подадени от тази система са задвижвали крилата, монтирани в основата. Разбира се, ракета с обхват 320 километра е трябвало да бъде насочвана към целта си с изключителна прецизност.

Четете още за Фау 2: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

Първите хора в космоса

Много се е изговорило и много се е изписало за първите пилотирани космически кораби Восток ( на СССР ) и Меркурий ( на САЩ ). Безспорна истина е, че СССР са успели за пръв път да осъществят пилотиран полет в космическото пространство което послужило като пропаганда за добрата политическа система на СССР, за победата над капитализма и за растящия технически прогрес на Съветска Русия.

Но дали технологията на СССР наистина е била по-добра от тази на САЩ? Въпроса е спорен. Малцина знаят, че полетът на Гагарин е бил пред катастрофа, а едва по-късно се научава, че той не е и кацнал в капсулата на космическия кораб, а е катапултирал във въздуха. Първият астронавт на САЩ – Алън Шепард не достига до орбита за разлика от Гагарин, неговия полет е по-кратък, но качеството на полета е много по-високо. Неговият кораб е имал кула за аварийно спасяване ако ракетата се повреди при излитането и освен това той е кацнал със спускаемата си капсула.

Тази статия описва и полета на Гагарин, и полета на Шепард.

Восток 1 и Юрий Гагарин – полет там, където никой не е бил

Корабът на Юрий Гагарин се нарича Восток 1. Той е изведен в околоземна орбита на 12 април 1961 година в 06:17 UTC. Ракетата, извела кораба е била видоизменена версия на ракетата Р7 или “семьорката”. “Семьорка”, което на руски означава просто цифрата седем е била разработена като междуконтинентална балистична ракета. Същата ракета е извела на орбита Спутник 1 ( първия изкуствен спътник ) и служи за основа на разработката на ракетата Союз.

Още за Юрий Гагарин: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...9&Itemid=27

Изледване на горещата Венера: Съветските сонди от серията Венера

Единствените планети, до които СССР има мисии са Марс и Венера. Марсианската програма е до голяма степен провал - само няколко орбитални апарата и един спускаем, който дори не успя да изпрати снимки след кацането си. След 1973 година за учените на СССР стана ясно, че губят битката със САЩ за Марс и се насочиха към Венера, която няма толкова трудни за кацане условия. Именно там съветските учени пожънаха големи успехи.

Съветските мисии от серията Венера са наистина блестящи и представляват едно от върховите постижения на космическата програма. Към 2007 година мисиите от серията Венера са единствените, които са изпратили панорамни изображения от повърхността на планетата и изглежда тази тенденция ще продължи и за напред, защото в близките години не се планира да бъде построен нов спускаем апарат, който да функционира на горещата повърхност. Самото изпращане на спускаем апарат на Венера е и неизгодно - в тези екстремни условия той не би функционирал продължително време. Затова е по-удобно да изследваме планетата от орбита.

Ранни опити на човечеството да достигне Венера

Първите опити да бъде облетяна Венера датират още от 1961 година. Тогава при старта си Венера 1 се отправя към планетата с цел облитане, но по пътя сигналът е изгубен.

След 1961 следват множество опити на СССР да изпрати венериански безпилотен кораб, но поради проблеми с ракетите нито един не успява да достигне Венера. Изстрелването на американската сонда Маринър 2 през 1962 година е успешно, тя успява да изпрати данни от планетата и на този етап СССР губят в надпреварата.

През 1965 година Венера 2 и Венера 3 най-сетне са успешно изстреляни. Сигналът с Венера 2 е загубен малко преди пристигането, а сигналът с Венера 3 е загубен преди навлизането в атмосферата. Макар и неуспешен, Венера 3 е първият апарат от човешка ръка, който достига до повърхността на друга планета извън системата Земя-Луна.

Края на статията и снимките: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27

Изследване на горещата Венера: Магелан!

За хората, които се интересуват от космически изследвания Венера обикновено се възприема като скучна планета. Това е така, защото повърхността й е постоянно скрита от облачна атмосфера. Но под тази облачна атмосфера има какво да бъде изследвано, така че според мен Венера надали може да се оприличи като скучна планета!

Венера

Когато хората погледнат към небето рано сутрин, преди изгрев или късно вечер, веднага след залез Слънце те наблюдават една ярка светла "звезда", която българите наричат Зорница или Вечерница. Но всъщност това не е звезда, а е планетата Венера, която представлява интересен обект за научни изследвания.

Често изследователите наричат Венера "Земна посестрима" заради приликите с нашата планета. Диаметърът на Венера е 12 103 километра, а диаметърът на Земята е 12 756 километра. Има сходство и в средната плътност - 5.52 грама вещество на кубичен сантиметър за Земята и 5.24 грама вещество на кубичен сантиметър за Венера. Счита се, че Земята и Венера са произлезли от една и съща материя на облака, формирал Слънчевата система. Но с това сходствата и приликите свършват.

Ако трябва да опиша понятието "ад" със съвременни понятия аз намирам Венера за най-правилното описание на ада. Температурата на повърхността на Венера достига 470 градуса по Целзий, а атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното. Атмосферата на Венера почти не съдържа вода, като 97% от състава й е въглероден диоксид, като облаците в горните слоеве съдържат сярна киселина. Венера няма луни и магнитно поле. Тя се върти около оста си в обратна посока много бавно - веднъж за всеки 243 земни дни. Така че ако нямаше толкова плътна облачна атмосфера един наблюдател стоящ на венерианската повърхност би наблюдавал следното: Слънцето изгрява от запад и залязва на изток изключително бавно, почти незабележимо.

Космическият кораб Магелан

Космическият кораб Магелан е бил дълъг 4.6 метра, а високочестотната му антена е имала диаметър 3.7 метра. Прикачен за ретроракетите и напълнен с гориво общото тегло на Магелан е било 3 460 килограма.

Високочестотната антена е била използвана както за комуникация, така и за заснемане на радарни изображения. Тя е била останала от мисиите на НАСА Вояджър. Голяма част от хардуера на Магелан всъщност е била взаимствана от резервни части на други мисии, които са останали на Земята. Една от антените на Магелан е била от проекта Маринър 9. Компютърните системи са били пък взаимствани от проекта Галилео.

Четете още за Магелан: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...7&Itemid=27

Галилео- изследване на Юпитер

Галилео бе безпилотен космически кораб, който промени нашето виждане за Слънчевата система. Това бе първият космически апарат, който прелетя край астероид и първият апарат, който откри луна на астероид. Той единствен успя да заснеме космически сблъсък между планета и комета.

Галилео бе първият кораб, който изследва атмосферата на Юпитер посредством спускаема сонда и първият, който проучи Галилеевите спътници за продължително време. Той намери доказателства за водни океани под повърхността на Европа, Ганимед и Калисто и разкри вулканичната активност на Йо.

Началото

Галилео бе изстрелян на 18 октомври 1989 година на борда на совалката Атлантис. До този момент към въшните планети и по-специално Юпитер бяха пътували четири космически апарата - Пайъниър 10 и 11 и Вояджър 1 и 2. Но те просто прелетяха край газовия гигант без да навлизат в орбита и имаха много ограничено време за проучвания. Затова учените са настоявали да бъде изпратена орбитална сонда, която да остане край Юпитер за дълго време. Към орбиталната сонда е трябвало да бъде прикачена втора - атмосферна спускаема сонда. Всичко това бе успешно реализирано.

След изстрелването на Атлантис Галилео бе освободен и пратен в междупланетното пространство. Но тъй като апаратът нямаше достатъчно гориво на борда за да отлети директно към газовия гигант бе избран алтернативен път- чрез облитания на Венера и Земята. Галилео трябваше да облети един път Венера и два пъти Земята преди да се отправи към Юпитер.

Четете още за Галилео: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...1&Itemid=27

Така, мисля че е време да се открие една подобна тема и да копна колкото се може тук... Каквото имам.

Орбитална станция Мир

Орбитална станция Мир е един от най-успешните космически проекти през изминалия век и едно от връхните постижения на СССР. Мир е първата постоянно обитаема космическа станция и първата станция от "трето поколение", конструирана години наред посредством добавяне на модули.

За рождена дата на комплекса се счита 20-ти февруари 1986 година, когато е изведен основния модул посредством ракетата Протон в околоземна орбита. Впоследствие през годините са добавени модулите Квант 1, Квант 2, Кристалл, Спектр и Природа. В тази конфигурация Мир просъществува до 23-ти март 2001 година, когато е свалена от орбита и потопена в Тихи Океан.

Четете още за Мир: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...5&Itemid=27

Буран - съветската совалка

През 1974 година съветската лунна програма Н1-ЛК е окончателно спряна. Успехът на американските лунни мисии и провалът на СССР да изпрати човек на Луната води до налагането на обществено мнение, че в съветската технология нещо куца, че СССР изостава в отношение на космическата техника. Съветските учени се опасяват от новата програма на НАСА, която предвижда разработката на космически кораб за многократна употреба ( совалката ). Има ли СССР необходимата технология, за да успее да догони САЩ и да изстреля свой собствен кораб, подобен на совалката?

Тази статия е посветена на историята на Буран – един от последните успехи на съюза преди разпадането му.

Опасенията на СССР през 1974 година са основателни – САЩ иска да използва космическата совалка за военни мисии. Съветското правителство е притеснено от това. Ракетните инженери започват щателно да проучват американската технология предвидена за совалката. Работата върху подобен проект е поверена на НПО Енергия. Човекът, който оглавява програмата е Глушко – веднага след като Н1-ЛК е спрян и Мишин престава да бъде глава на бившето ОКБ-1.

Скоро след започване на проучванията се разбира със сигурност, че СССР наистина няма технологията да копира дизайна на САЩ!

Първо, СССР няма опит с големи твърдогоривни ускорители, особено сегментирани бустери, каквито ще използва САЩ. Такива ускорители са съставна част от дизайна на американската совалка. Те осигуряват над 70% от енергията необходима за достигане на околоземна орбита.

Второ, разработката на течногоривни двигатели със затворен цикъл, особено такива, работещи с водород и кислород са далеч под възможностите на съветска Русия!

Четете повече за Буран: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27

Всъщност, по-правилно е да се преведе Джуно - Юнона. Ама явно в България се е наложило имената на корабите да си останат едно към едно както НАСА иска. Например Аполо и в България си е Аполо, но в СССР - Аполон.

На това основание превеждам и космическите агенции - НАСА, ЕСA

Точно SARJ-а. Но не само- и старата греда P6 има разкъсани слънчеви панели.

И още критика - сега П6 е повреден!

Честитоооо!

Критиците на пилотираните полети имат нов повод да критикуват Международната космическа станция. След последната космическа разходка беше установено, че свързката между гредата и слънчевите панели на гредата Старборд С3/С4 се е повредила много бързо. Неприятен шум е довел до инспекция на механизма и изненада - железни стърготини!

Като се има впредвид, че този хардуер е нов - гредата бе изведена през юни, само преди четири месеца и вече е започнала да се поврежда, това изобщо не е нещо което успокоява привържениците на космическите полети.

Според новината в СПЕЙС.КОМ дори има шанс повредата да забави извеждането на новите модули - Колумбус и Кибо.

Както се бе изразил един критик на станцията "След толкова много отлагания и проблеми МКС ще бъде завършена точно навреме, за да може да бъде пратена в океана."

Изследване на Юпитер. Минало и бъдеще:

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...1&Itemid=27 - Галилео! Минало - неотговорени въпроси

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27 - ДЖУНО - мисията, която ще бъде изстреляна към Юпитер в близките години.

Аз редовно проверявам няколко сайта като:

http://www.marsdaily.com

http://space.newscientist.com

и общо взето няма новост в астрономията която да не е отразена там.

Но във форума "БГ Наука" както и в доста БГ астро сайтове няма нищо за БГ науката. Малко тъжно даже...

Здравей,

това не значи, че не правим опити. За КОСМОС БГ предвиждах да намеря информация за българските проекти, които ще бъдат изстреляни, включително българския проект за мисията Чандраян - инструмента РАДОМ-7. Опитах се да се свържа с БАН, но още нямам отговор от тях.

не виждате ли че се майтапя с лунната конспирация

или тези, които ги филмират във Холивуд

Ама я вижте - на видеото и снимките от МКС няма звезди! Дали не е някаква конспирация и дали цялата операция не е предварително филмирана в Холивуд?

шегувам се!

Да не би да са решили да повтарят Аполо 17 в околоземна орбита?

Уоу... Нови Хоризонти е пратен по такава траектория като гледам графиката, че ако искаш да влезеш в орбита ще ти трябват 300 000 тона гориво.. Затова си е и обикновено облитане

Като начало съм съгласен, че орбиталните конструкции са ключ към колонизирането на Слънчевата система. Искам обаче да те питам нещо и се надявам да ми отговориш: Защо критична апаратура се поврежда на МКС повече от допустимото?

Като прост пример давам: жироскопите. За последен път през това лято астронавтите поправиха жироскоп на борда на МКС. А жироскопите излязат ли от строя космическите кораби няма да могат да поддържат правилната ориентация. И не само на МКС, но и на Хъбъл жироскопите непрпекъснато сдават багажа.

От това би следвало да си направим следните изводи:

1. НАСА не знае как да направи така, че критичната апаратура на борда на орбиталните станции като жироскопи да функционира за продължителен период от време. Което би означавало, че със съвременна техника трябва да забравим да колонизираме Луната и планетите.

2. НАСА е замесена в някаква конспирация така, че МКС и Хъбъл да изискват полети на совалка да летят до тях, за да може да има смисъл от цялата пилотирана програма. Което показва, че Хъбъл, МКС и совалката трябва да бъдат прекратени.

Ако приемем че точка 1 е вярна, то това означава, че НАСА просто не може да прави жироскопи и космически кораби. Но аз бързо отхвърлям тази първа точка, защото сондите Вояджър, които са космически апарати, стабилизирани по трите оси (т.е. имат жироскопи), работят вече повече от 30 години и критичната апаратура не се поврежда. На практира критичната апаратура на безпилотните кораби - Галилео, Касини, марсианските орбитални сонди и куп други апарати не се поврежда. Само МКС и Хъбъл са проблемни, които искат поддръжка.

Така че за мен втория извод е много по-вероятен. Жироскопите на борда на МКС и Хъбъл трябва да се повреждат непрекъснато, за да може да има совалки, които да ги поддържат. Това прави така, че от совалката има смисъл.

М-м-м доволен съм. Тук имам малко описание на мисията ( копирам го от сайта си ):

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

Едно от най-големите инженерни постижения за човешката цивилизация е Международната космическа станция. Този гигантски комплекс, който в момента се строи представлява най-голямата конструкция, изведена от човешка ръка в космическото пространство. Международната космическа станция е комплекс от модулен тип - т.е. отделните компоненти се извеждат посредством самостоятелни изстрелвания на ракети, а не като старите станции в миналото Скайлаб и Салют, които се извеждаха чрез един старт в завършен вид.

Совалката Дискавъри бе успешно изстреляна на 23 октомври 2007 година. Хората намират мисията на Дискавъри STS-120 за най-сложната конструктивна мисия, провеждана досега.

Но какво прави мисията толкова сложна? Това е, че в рамките на 15 дни трябва да бъде свършена много работа. На първо място, това е инсталирането на модула Хармония, който представлява свързващо звено между МКС и научните модули, които ще бъдат изведени в бъдеще - Колумбус и Кибо. На второ място - слънчевите панели на Порт 6 ще бъдат преместени на по-подходящо място. На трето място совалката ще смени един от членовете на екипажа - Клейтън Андерсън с Даниел Тани.

И така, астронавтите, които участват в STS 120 са: Памела Мелрой ( командир ), Джордж Замка ( пилот ), Джордж Паразински, Стефани Уилсън, Дъглас Уийлок и Паоло Несполи. Памела Мелрой е втората жена - командир на совалка. Паоло Несполи е астронавт на Европейската космическа агенция. За Уийлок и Несполи STS-120 представлява първия космически полет.

Сложната мисия включва пет космически разходки. Те ще бъдат проведени на 4-ти, 6-ти 8-ми, 10-ти и 11-ти ден от полета. Инсталирането на Хармония няма да е лесна задача и тя ще бъде осъществена на две стъпки. В началото Хармония ще бъде прикачена за модула Юнити, а след разкачването на STS-120 ще бъде разкачен адаптера, с който се е скачила совалката при пристигането си. Адаптерът ще бъде прикачен за Хармония, а самата Хармония ще бъде придвижена посредством роботизираната си ръка към крайната си цел - Дестини.

Мисия STS-120 има и символично значение. На борда на совалката лети светлинен меч, който е бил използван преди тридесет години при заснемането на емблематичния филм Междузвездни войни.

Ако совалката Дискавъри се повреди по време на полета си на Земята чака Атлантис, която би могла да служи като спасителен кораб. Но ние вярваме, че въпреки че мисията е сложна, тя ще завърши успешно и ще има полза за цялото човечество.

Информация: Wikipedia, NASA

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...34&Itemid=2

Честито на всички лунни маниаци! Човек най-сетне се завръща към Луната. В Рамките на по-малко от месец и половина са изстреляни две лунни сонди.

и дано няма продължителни отлагания, че ми писна вече

Давайте предложения за интересни теми, които биха могли да бъдат реализирани, както към страниците на Българска наука, така и към моя проект.

От Слънчевата система само първите две струват

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...23&Itemid=2

Публикувана е информация за текущия статус на совалката. Накратко - полетът на 23 октомври е одобрен, според НАСА без риск за живота на астронавтите. И да стискаме палци, че този път всичко ще мине без отлагания.

Всъщност, ако трябва да съм честен Spirit има доста по-добри познания от мен специално за ракетната техника и знае много по-добре от мен как една ракета фукционира. Но явно нервите не са му издържали в темата...

Та така... Nakun ... всеки си има право на мнение. Ти си имаш твоето, аз и Spirit си имаме свое собствено. От друга страна не казвам, че като гледам изстрелване на совалка не се чувствам щастлив, че човечеството е достатъчно порастнало в технологично отношение за да лети в космоса. Напротив, чувствам се щастлив със всеки изминал полет. Но истината е, че от 70-те години насам нещата наистина са се "закучили" ( жаргонно казано ). Наистина, тогава хората са очаквали колонизация на Луната и планетите и големи структури в околоземна орбита. Разбираемо е, че очакванията на обществото не са оправдани. Разбираемо е, че една Международна космическа станция не удовлетворява хората. Разбираемо е, че хората недоволстват, че подскачаме като бълхи нагоре-надолу до околоземна орбита и обратно.

И наистина, на много МКС е скучна. То се вижда по чуждестранните форуми от какво се интересуват хората - те се възхищават от мисии като Mars Rovers, Mars Reconnaisance Orbiter, Kaguya, Cassini-Huygens, Stardust, Deep Impact, Galileo, Venus Express и New Horizons. И е разбираемо, че очакват с голямо нетърпение наследниците на тези мисии - Mars Science Laboratory, Luna-Glob, Phobos-Grunt, Juno. Искам да спомена, че от 1996 година човечеството има постоянно присъствие на Марс от роботизирана техника. Искам да спомена също така, че хората се радват, че в следващите 10 години на Луната ще има постоянно присъствие от роботизирана техника. И то много повече се радват от завършването на МКС например.

Навремето хората очакваха, че първата американскастанция - Скайлаб ще бъде издигната в по-висока орбита и ще бъде използвана като база за пращане на хора към Луната след 1979 година. Причината, че това не стана е совалката - първия полет на Колумбия бе отложен до 1981 година и използването на Скайлаб след тази дата бе невъзможно. Още тогава се появяват първите негативни критики по совалката. Днес МКС както и да я гледаме не може да я преопределим за база към Луната - в неправилната орбита е. Единствената възможност за такъв комплекс е да бъде използвана като лаборатория за микрогравитационни изследвания. Пропуснах ли да отбележа, че следвам молекулярна биология? Ето от тази гледна точка разсъждавам, че ако центрофужния модул не бъде изстрелян смисъла на МКС е на практика нулев. А един евтин спътник от типа на Марс Гравити Биосетълайт ще е много по-полезен но проекта страда от финансов недоимък...

Не знам дали Кибо и европейския Колумбус са добра база за сериозна наука. Аз наистина се надявам за това! Ако Кибо и Колумбус се докажат биха могли да замажат критиката на совалката и станцията. Дано...

Може ли някой критик да ми даде по приличен отговор защо въобще такъв проект като МКС съществува?

Разбира се, че можем. Сред разпадането на СССР Русия няма средства за да изведе в Космоса нов голям комплекс като Мир 2. НАСА също е нямала пари да изведе големия си комплекс Фрийдъм, отчасти заради високите такси, които се пилеят по совалките. Така че руския сегмент на МКС е остатък от Мир 2, а американския - остатък от Фрийдъм. За това вече говорих. И споразумението между Русия и САЩ включва МКС да бъде изведена в тази абсурдна орбита, в която се намира вмомента и заради която и Русия, и САЩ недоволстват.

А има ли някой защитник на станцията и совалките, който ще ми даде приличен отговор защо Русия и САЩ изоставят МКС след 2010 година?

Мога само да кажа, че всичко опира до икономиката на държавите която води до обединяване на нациите

Донякъде си прав - зависимостта зависи от бюджета за космическите изследвания. Но държа да отбележа тук, че много хора недоволстват точно от този начин, по който се работи. И надеждата за пилотираните полети по отношение на станции е именно в частния сектор. Както виждаме Бигълоу Аероспейс успешно изстрелва два модула, които са прототип на модули за строежа на частна орбитална станция. Надуваемите модули пестят много от парите по изстрелването на големи модули - защото на Земята те са компактни и малки, а в космоса стават големи и голям комплекс може да бъде изстрелян и с помощта на малки ракети. Още една критика към НАСА - много хора смятат, че околоземните полети и станциите трябва да бъдат изцяло прехвърлени на частния сектор, а агенцията трябва да се занимае със строежа на нови ракети, които да ни отведат на Луната и Марс. Така хем ще си имаме орбитални станции, хем планетите ще са ни осигурени. Но за това никой досега не се е сетил, нали? И затова много хора смятат, че МКС е фукня вече - защото частния сектор има пълния потенциал да развие хем бизнес, хем научна изгода от тази работа.

МИР веднага е разработена и пригодена за совалките които ще я посещават за да може станцията да бъде довършена.

Погрешно твърдение. Модулите, които са изстреляни след разпадането на СССР - Природа и Спектр са изведени от ракетата Протон. Единственият модул, който е изстрелян от совалка е този модул, който осигурява достъп на американските астронавти на борда. Тази първа фаза, както я наричаш ти, също е остро разкритикувана. Отчасти поради езиковата бариера. Отчасти поради остаряващия комплекс - достатъчно е да спомена само за големия пожар на борда.

Ако не можем заедно да постройм една международна станция в ниска около земна орбита на каде сме тръгнали тогава?

Държа да отбележа, че първите станции бяха построени след полетите до Луната. В частност Скайлаб. И през тези отминали времена хем имахме полети до Луната, хем имахме Скайлаб и Салют и пилотираната програма имаше много повече смисъл от днес.

Отправените критики към совалката са напълно излишни. Това е едитственият начин за транспорт на товар до МКС.

... но ако МКС беше пригодена за обикновените ракети и корабите Союз, а не за совалката днес нямаше да ги има много от проблемите.

А тези бъгави лаптопи може да се случи да се бъгнат и по време на мисия до Марс или Луната. Това какво ти говори? Очаквам отговор на въпросите си.

С удоволствие ще отговоря. През 1969 година човек кацна на Луната, а през 1975 година Викинг кацна на Марс много преди съвременните компютри и много преди лаптопите да са така разпространени. Компютърната технология на корабите Аполо е сравнима с тази на съвременен електронен бележник. Още едно доказателство за абсурда на совалките и станцията...

Защото един експеримент е неоправдан, когато загиват много хора. Освен това обществото бе подведено. Ние искаме ракета, която да изпраща хора до Луната и Марс а не да оправяме бъгави лаптопи на 300 километра над нас.

Така... към NAKUN ще отговоря по-подробно на прост език.

През 1969 година човек стъпи на Луната. Това бе очевидно голям напредък за човешката технология. Но ракетите, използвани за тази цел - Сатурн 5 очевидно не отговоряха на всички изисквания за качествено изследване на Луната и колонизиране на планетите. Първо: ракетите и корабите Аполо са за еднократна употреба. Второ: Поддръжката на такъв голям тежкотоварен носител е трудно. Видно е, че мисиите от Аполо 18 натам бяха спряни, а последната действаща ракета Сатурн 5 бе използвана за изнасяне на станцията Скайлеб.

Естествено по този начин не може да се работи за колонизация на цялостната Слънчева система. За тази цел се търсеше начин за разработката на нов кораб, който да изведе в околоземна орбита конструкциите на първите орбитални комплекси, които да бъдат база на бъдещите изследвания и полети към Луната и Марс. Този кораб трябваше да отговаря на следните изисквания:

1. Да бъде използван за многократна употреба

2. Да изисква минимална поддръжка и да бъде подготвен за полет през 2-3 седмици.

3. Цената по изстрелването да бъде минимална

4. Да бъде безопасен и гъвкав

Космическата совалка, която влиза в полет през 1981 година не отговаря на нито едно от тези изисквания. По първа точка - не цялостната конструкция се използва многократно. За да се пестят пари при разработката на совалката се прави голям компромис - вместо ракетоплан-носител се внедрява гигантски горивен резервоар а орбитъра се монтира латерално. Това действително пести пари по разработката, но резултатите се виждат и днес - пяната пада, хората умират. По втора точка - совалката се поврежда при всеки полет и изисква огромна поддръжка, която не може да бъде свършена за две седмици. Вместо това ремонтите продължават цели месеци. По трета точка - совалката е толкова скъпа колкото и другите космически кораби. Ракетата продължава да бъде предпочитана за извеждане на полезен товар. За четвърта точка нямам думи просто- резултатът е виден. Две катастрофи в рамките на 20 години.

През 1986 година, когато Челинджър се разпада при излитането вече е окончателно ясно, че совалката не е идеалната машина и надеждите на американците не са оправдани. 1986 година се оказва съдбоносна - същата тази година се ражда и станцията Мир. Русия е много по-добре от САЩ в космическото пространство. Русия има непрекъснато хора в космоса и орбитална база, а американците нямат нито едно от тези неща. Гигантските проекти на НАСА за колонизация на Слънчевата система, в частност Луната и Марс се сгромолясват с гръм и трясък - НАСА не успява да реализира и плановете за околоземната си станция Фрийдъм.

Ироничното е, че след разпадането на СССР Русия няма пари да поддържа орбитални станции ( както и САЩ ) и Международната космическа станция не е част от напредъка на човечеството, а остатък от амбициозните космически програми на двете страни . Американския сегмент на МКС е остатък от разработката на Фрийдъм, а руския - остатък от разработката на Мир - 2. МКС е и оптимизирана за совалката, което допринася за множество проблеми. Като резултат:

1. Орбитата на МКС не удовлетворява нито Русия, нито САЩ. Това е първата голяма критика за станцията. Тя не е подходяща за изпращане на мисии до Луната и Марс, така че МКС никога няма да бъде използвана за тази цел. Русия не може да извършва наблюдения на цялата територия на страната от борда на МКС. Това обяснява твърдението на Spirit, че Русия не се интересува от съдбата на МКС.

2. Ако МКС не може да съществува без совалката бъдещето на МКС след 2010 година е неясно. Кой ще я обитава? Ако се очертава само ЕСА и Япония да купуват полети на Союз до там - за модулите Кибо и Колумбус - това няма да е достатъчно. Нито японският, нито европейският товарен кораб не са готови, но дори и да са готови те няма да превозват голямо количество багаж от станцията обратно.

3. Ако МКС изостава от график ( до 2002 година краен срок за завършване на строежа бе 2006 г, сега - 2010 година ) - станцията ще бъде използвана за изключително кратко време и научната цел се обезсмисля.

какво ще кажем за всичко това?