SAlexandrov

Седмицата на космическите провали Снимка от проваленото изстрелване на китайската частна ракета “Хипербола”. Photo credit : ispace 12 юли 2024 г. 21:20 ч. Светослав Александров. Космическото лято е на път да се превърне в космически кошмар, след като през тази седмица провали в Китай и САЩ, двата основни полюса на космонавтиката, са на път да спънат амбициите на двете държави. Китайският частен сектор – все се мъчи да догони американския и все не може В сряда китайската фирма ай-Спейс проведе изстрелване на ракетата си “Хипербола-1” и то завърши с провал заради повреда на горната степен. Ай-Спейс е една от най-сериозните космически компании на Китай – през юли 2019 г. “Хипербола-1” стана първата частна ракета, построена в държавата, стигнала успешно околоземна орбита. Надеждите преди пет години бяха големи… Но сега, пет години по-късно, картината е коренно различна. Следващите три изстрелвания на “Хипербола-1” през 2021 и 2022 г. завършиха с аварии. Ай-Спейс изглежда се съвзе от кризата през 2023 г., като проведе две успешни мисии на ракетата и уж всичко най-лошо бе минало. А сега – нов провал… Неуспехът настъпи само няколко седмици, след като друга частна компания на име Спейс Пайъниър проведе инцидентно изстрелване на ракета “Тянлон-3” по време на статичен огневи тест. Две минути след старта ракетата се разби в околността. Макар че след 2015 г. китайското правителство наля ударно средства и беше осъществен пренос на технологии от военния сектор към фирмите с цел да бъдат догонени Щатите и най-вече СпейсЕкс, истината е, че към днешна дата комерсиалният космически сектор на страната все още куцука и е съпътстван от множество провали. СпейсЕкс – на колене Ако китайските провали не са чак толкова фатални все още, тъй като в Китай основните ракети се ръководят от държавната космическа програма, то днешният провал на “Фалкън 9” има съвсем различно значение за западния свят. СпейсЕкс е де факто монополист и всички зависят от услугите на тази фирма – започвайки от превоз на товар и астронавти до МКС, извеждане на тежки геостационарни спътници, извеждане на микроспътници, извеждане на научни и междупланетни мисии. Федералната авиационна администрация (ФАА) на САЩ вече разпореди всички полети на “Фалкън 9” да бъдат преустановени до изясняването на причината за инцидента. Никой не знае колко време ще продължи тази пауза, но тъй като ФАА се намеси, надеждите на феновете на Илон Мъск полетите да бъдат възобновени максимум до седмица-две изглежда няма да се оправдаят. В миналото след авариите на ракети, особено такива, които се използваха за пилотирани цели, отнемаше две години на фирмите или държавните агенции, докато се възстановят. Това бе валидно както за космическата совалка, така и за по-нови играчи като Блу Ориджин. Почти е гарантирано, че няма да отнеме толкова време на СпейсЕкс – през 2016 г., когато “Фалкън 9” експлодира при наземно изпитание, фирмата имаше нужда само от четири месеца, докато се върне в играта. Сега обаче пауза от четири месеца изглежда абсурдна и дори такава от два месеца ни се струва немислима. Така че през следващите седмици, които ще прекараме без “Фалкън 9”, ще си припомним каква бе космонавтиката преди 10-20 години, когато Мъск още не беше водещ играч на световната космическа сцена. И няма да е приятно. Но не може да кажем, че развоят не беше очакван. През последните две-три години редица експерти предупреждаваха, че със засилването на честотата на полетите на “Фалкън 9” със сигурност ще настъпи авария чисто статистически, защото нито една ракета в миналото не е била със стопроцентова надеждност. Сега обаче е най-лошият възможен момент – до месец и половина трябваше да излетят два пилотирани космически кораба “Крю Драгън”, единият – с мисията “Поларис Доун”, а другият – с редовна мисия до МКС. Пролича си е кое е слабото звено за ракетите на СпейсЕкс – горните степени, които към настоящия момент са невъзвръщаеми. Първите степени са изключително надеждни и никога не е имало отказ на такава. И тази надеждност се дължи на възвръщаемостта, която позволява повторна инспекция и елиминиране на недостатъците. Но горните степени се изхвърлят след всяка мисия, затова те трябва да се произвеждат непрекъснато и няма как да се тестват чрез полет. Така че днешната авария показа колко належащ проект е “Старшип” и защо постигането на пълна възвръщаемост е цел номер едно за СпейсЕкс. Мисията на НАСА до юпитерианската луна Европа е под въпрос И сякаш не стигат проблемите в частния сектор – ами и наскоро беше открит проблем с мисията на НАСА “Европа Клипър”, която трябва да бъде изстреляна тази есен. Оказа се, че транзисторите не са достатъчно устойчиви на радиация и проблемът е бил установен едва наскоро при наземни тестове. Радиацията в околностите на Юпитер е изключително силна заради мощното магнитно поле на планетата, 20 000 пъти по-силно от магнитното поле на Земята. Ето защо и радиационните пояси около Юпитер са много по-опасни от тези около Земята. Тепърва специалистите ще оценяват нивото на риска за “Европа Клипър” и дали мисията ще може да си свърши работа въпреки уязвимостта на електронните компоненти. Но не остава много време до изстрелването – стартовият прозорец се отваря на 10-ти октомври. Дали проблемът ще бъде решен дотогава, ние не знаем… https://cosmos.1.bg/space/2024/07/12/space-failures

Частичен провал: Ракета Фалкън 9 изведе спътници Старлинк в погрешната орбита! На кадъра: нежеланото натрупване на лед върху втората степен на “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 12 юли 2024 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Работната космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” претърпя първия си провал, макар и само частичен, след 2015 г., прекъсвайки рекордна в историята на космонавтиката серия от 298 пълни успеха. По време на работата на първата степен нямаше никакви отклонения. Степента, известна под сериен номер “B1063”, е служила преди за изстрелването на 18 мисии. Както и при предни полети, тя извърши безпроблемно кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам” на осмата минута след старта и е готова за ново изстрелване. Но върху горната степен, която е невъзвръщаема, бе забелязано нежелано натрупване на лед. В началото това не доведе до проблем, като бе постигната стабилна орбита от 138 на 295 километра. Проблемът се прояви по-късно, когато трябваше двигателят да се запали повторно за 1 секунда, за да може орбитата да стане почти кръгова, с параметри 296 на 286 километра. “Рестартирането на горната степен да се повдигне перигеят доведе до Неочаквано разглобяване на двигателя (RUD) поради неизвестни засега причини”, потвърди Илон Мъск в Х. Аномалията обаче не е експлозивна – спътниците все пак са били освободени в космоса. Компанията е успяла да осъществи радиоконтакт с 5 от тях и се мъчи да им повдигне орбитата, преди да изгорят в атмосферата. “Обновяваме софтуера на спътниците, за да могат двигателите да се запалят при техния еквивалент на Уорп 9. За разлика от епизодите на Стар Трек, вероятно това няма да проработи, но си струва да опитаме. Двигателите трябва да повдигнат орбитата по-бързо, отколкото атмосферното триене ги придърпва надолу”, каза Мъск. Това бе 70-тото изстрелване на “Фалкън 9” за календарната 2024-та година – рекорд в цял свят. Допреди днешната аномалия СпейсЕкс планираше над 140 полета. Вероятно ще има пауза преди следващите мисии и графикът ще бъде разстроен, като това включва предстоящото изстрелване на пилотираната мисия “Поларис Даун” и редовния полет на “Крю Драгън” до МКС през август. Случки като днешната ни напомнят защо НАСА реши да не слага всичките си яйца в една кошница и защо бе създаден пилотираният космически кораб “Старлайнър”. Сега се знае, че въпреки проблемите му, има резервен вариант и агенцията не зависи от Русия. https://cosmos.1.bg/space/2024/07/12/falcon-9-partial-failure/

Космонавтът и депутат Светлана Савицкая: Русия може да остане без космонавтика! Светлана Савицкая 10 юли 2024 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Светлана Савицкая, която е втората космонавтка в света и настоящ депутат на Държавната дума, за пръв път даде официална гласност на опасенията, че Русия може да остане без космонавтика и космонавти. Савицкая обърна внимание на факта, че САЩ вече имат два пилотирани космически кораба “Крю Драгън” и “Старлайнър”, докато разработките в Русия се мотаят. “Сега за космонавтиката като цяло и най-вече за пилотираните космически полети. Ние сме една от трите държави, способни да осъществяват пилотирани космически полети. Първите сме в това дело и засега не сме последни. Между другото, пилотираната космонавтика дълго време бе донор на Роскосмос заради чуждестранните полети на комерсиална основа, но днес положението не е такова. През това време американците създадоха два пилотирани космически кораба, които замениха совалките, и вече не се нуждаят от нашите услуги”, заяви Савицкая в реч пред Държавната дума. “А ние сега летим на старите и добри надеждни “Союз”-и и ракети, създадени още по времето на Корольов, дори и да са дълбоко модернизирани”. “Беше утвърден план-графикът на изстрелванията на пилотираните космически кораби, както се и говореше, но за съжаление имаме основания да се усъмним в изпълнението му. Все пак решението да се създаде нов кораб “ПТК” бе взето още през 2008 г. в замяна на допреди рекламирания “Клипер”. Казваха, че “ПТК” ще е по-бърз и по-евтин и ще лети с ракета “Ангара-5М”. Определената дата бе 2021 година. След това полетът бе отложен за 2023 г. и този срок също бе нарушен. Сега, монополистът в пилотираната космонавтика НПО “Енергия” им. Корольов твърди, че корабът ще лети през 2027 г., но при условие, че Роскосмос даде двайсет милиарда рубли. Знаят много добре как да смучат пари. За съжаление същото може да се каже и за новата станция. Като отчетем предисторията, има висок риск да не бъдат изпълнени тези срокове и може да се окажем без пилотирани полети за неопределен период от време. А решението бе да напуснем Международната космическа станция през 2028 година. Тук изглежда, че причината не е само в липсата на пари, имам предвид във вид на кораб, но също така, че Корольовата фирма сега се ръководи от поредния ефективен мениджър, който преди е бил уволнен от авиационната индустрия”. Източник и видеозапис от изказването на Савицкая: Юра, прости https://cosmos.1.bg/space/2024/07/10/russia-danger-remain-no-cosmonauts/

УСПЕХ: Новата европейска ракета Ариана 6 достигна орбита по време на дебютния си полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA – M. Pédoussaut 9 юли 2024 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Европа се завърна триумфално на космическия терен! Това се случи, след като тази вечер в 22:01 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана бе проведено дебютното изстрелване на новата ракета “Ариана 6”! Полетът на “Ариана 6” стана факт повече от година след финалното изстрелване на предишната ракета “Ариана 5”, след което Европа остана без възможност да извежда самостоятелно в космоса големи спътници и научни мисии. За това време Старият континент бе принуден да разчита на услугите на фирмата на Илон Мъск – СпейсЕкс. Разработката на “Ариана 6” не протече гладко. Решението за създаването на новата ракета бе взето през 2014 г., а дебютният полет бе насрочен за 2020 година. Но забавяния, породени отчасти от ковид пандемията, доведоха до отлагане на първата мисия за 2024-та. “Ариана 6” представлява типичен продукт на т.нар. ОлдСпейс култура, или на стария космически отрасъл. Докато СпейсЕкс е вертикално интегрирана фирма и голяма част от компонентите на “Фалкън 9” и корабите “Драгън” се произвеждат на място, за “Ариана 6” е характерна хоризонтална интеграция. Работата по ракетата е разпределена между 13 държави и над 600 поддоставчика. И двете степени на “Ариана 6” работят на течен кислород и водород. Първата степен е до голяма степен базирана на технологиите от “Ариана 5” и дори двигателят “Вулкан 2.1” е подобрена версия на досега използваните двигатели. Истинската новост бе при втората степен, за която бе създаден нов, рестартируем двигател на име “Винчи” с тяга 180 kN. Досега този двигател не е бил изпробван в космически условия. Това бе най-големият риск преди днешната мисия. Въпреки това всичко мина успешно и “Ариана 6” постигна целевата си орбитална скорост от 28 000 km/h. След около час кръжене, “Винчи” се запали повторно – доказвайки, че наистина е рестартируем! През изминалите години “Ариана 6” бе обект на основателна критика, тъй като ракетата е скъпа и изцяло невъзвръщаема. Тя няма как да конкурира на пазара “Фалкън 9”, а какво остава за “Старшип”. Но въпреки това “Ариана 6” е от геополитическа значимост за Европа. Тя гарантира, че държавите на Стария континент няма да зависят от други страни като САЩ и Русия за достъп до космическото пространство. Безспорно, голям триумф! Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/07/09/ariane-6-reaches-orbit/

Шефът на Роскосмос: проверихме, американците наистина са били на Луната! В Националния природонаучен музей към Българската академия на науките всеки може да види скала, доставена на Земята от астронавтите на “Аполо 17”. Снимка: Светослав Александров 9 юли 2024 г. 18:20 ч. Светослав Александров. По време на т.нар. правителствен час на Държавната дума, Юрий Борисов, ръководителят на Роскосмос, заяви, че няма никакви съмнения относно стъпването на американски астронавти на Луната. Според Борисов лунните скали доказват категорично това. “Аз се интересувах от този въпрос”, каза Борисов. “По това време те ни дадоха проби от лунната почва, които астронавтите събраха по време на своите експедиции. Съобразно експертизата, която проведохме в нашата Академия на науките, лунната почва наистина се оказа лунна”. Борисов коментира и ред други въпроси. Той съобщи, че към настоящия момент международното сътрудничество на Роскосмос е практически сведено до нула, като изключим съвместната работа с американците на МКС. Но що се касае до Европейската космическа агенция, там партньорството е приключило. Шефът на Роскосмос спомена поименно проекта “ЕкзоМарс”, за който Русия е вложила 40 милиарда рубли. Източник: Московски комсомолец https://cosmos.1.bg/space/2024/07/09/yuri-borisov-moon-hoax/

Моментът на истината за новата европейска ракета Ариана 6 настъпи На снимката “Ариана 6” в очакване на старта си. Photo credit : ESA 8 юли 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Ако метеорологичните условия са благоприятни и няма неочаквани технически проблеми, утре, на 9-ти юли в 21:00 ч. българско време, ще бъде проведено дебютното изстрелване на новата европейска ракета “Ариана 6”. С този полет очакваме да приключи неприятният период, през който космонавтиката на Европа остана без орбитални ракети и се постави в зависимост от своя архивраг в лицето на Илон Мъск. “Ариана 6” е последният вариант на ракетното семейство “Ариана”. Проектопредложението за създаването на тези ракети датира от 1973 година, като дебютният полет на “Ариана 1” става факт само шест години по-късно – през 1979 година. Така Старият континент придобива свой собствен общоевропейски орбитален носител (а не национален като френските ракети “Диамант”), съответно независимост от САЩ и СССР за достъп до космическото пространство. С утежняването на космическите спътници се налага създаването на по-мощните носители “Ариана 2”, “Ариана 3”, “Ариана 4” и “Ариана 5”. Но разликата между днешните времена и по-ранната история на европейската космонавтика е, че преди винаги е имало застъпвания между ракетите – новите са влизали в експлоатация преди старите да бъдат пенсионирани. Сега за пръв път нямаме такова застъпване. “Ариана 5” летя на последната си мисия на 5 юли 2023 г. и вече измина повече от година преди дебюта на “Ариана 6”. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Забавянията преди въвеждането на “Ариана 6” в експлоатация, донякъде (но не изцяло) обясними заради пандемията от ковид, нямаше да са чак толкова фатални, ако всичко останало бе наред. Дълго време нямаше повод за песимизъм – европейската космонавтика не разчиташе само на “Ариана”, но също така на лекотоварните ракети “Вега”, както и на европеизирана версия на руските ракети “Союз”, кръстени “Союз-СТ” и изстрелвани от космодрума Куру във Френска Гвиана. Само че в началото на 2022 г. Русия нападна Украйна и това доведе до рухването на партньорствата между Европейската космическа агенция (ЕКА) и Роскосмос. “Союз”-ите спряха да летят от Френска Гвиана. Също така най-новата версия на “Вега”, “Вега-С”, претърпя серия от провали и тя не е в експлоатация от зимата на 2022 година. Ето защо европейските институции, ЕКА включително, се принудиха да сключат договори с Илон Мъск, за да могат европейските мисии да летят. Тъй като редица длъжностни лица през последните няколко години, в тон с Роскосмос, се упражняваха да плюят по Мъск, новата зависимост доведе до комични ситуации. Например, на 28-ми април, беше проведено изстрелване на спътници от навигационната система на ЕС “Галилео” посредством ракета “Фалкън 9”. След полета пиарите на Агенцията на ЕС за космически програми (EUSPA) публикуваха прес-съобщение, в което представиха изстрелването като изцяло европейско, без изобщо да споменават СпейсЕкс. Когато не можеха да избегнат да напишат името на ракетата, те използваха общото название “The Launcher”, а не “Фалкън 9”. Иронично е, че докато СпейсЕкс изумява света с възвръщаемите си космически ракети, а “Старшип” провежда изпитателните си полети, европейските бюрократи третират ракетите на Мъск като Лорд Волдемор, т.е. онези, които не бива да се назовават. За съжаление няма признаци, че политиката на заравянето на главите в пясъка ще спре. Преди въвеждането на “Ариана 6” в експлоатация стоят на дневен ред някои въпроси. Че новата европейска ракета не е възвръщаема, това е ясно, както и че ще е по-скъпа от “Фалкън 9”. Въпросът е колко по-точно ще е скъпа. Изстрелването на една ракета “Фалкън 9” възлиза на 63 милиона евро, като цените на СпейсЕкс са публично достъпни. Цените на ракетите “Ариана” обаче никога не са били обявявани прозрачно. Предишната ракета “Ариана 5” се изчисляваше ориентировъчно на 150 милиона евро, а Арианагруп обещаваха, че “Ариана 6” ще е двойно по-евтина от това. Но както оповести сайтът Арс Текника миналата година, говорител на ЕКА призна, че двойното снижаване вече е непостижима цел. През септември Стефан Израел, изпълнителният директор на Арианаспейс, обяви, че заради инфлацията цените ще продължат да растат. Малко по-късно стана ясно, че предприятието ще търси увеличаване на субсидията, която ЕКА осигурява за “Ариана 6” – към този момент 140 милиона евро годишно. Това означава, че за да може “Ариана 6” да има някакво бъдеще на пазара, тя ще трябва да бъде сериозно субсидирана от европейския данъкоплатец. Сега европейската космическа индустрия е в приповдигнато настроение. Все пак предстои “Ариана 6” да лети – а всички искаме полетът да е успешен, защото едно благополучно изстрелване винаги осигурява нужния психологически ефект и разсейва облаците на съмнението. Но буквално три дни преди дебюта Арианагруп получиха нож в гърба. Един от ключовите партньори на програмата се оттегли. Юметсат, т.е. Европейската метеорологична спътникова агенция, обяви, че прекратява договор, подписан преди четири години, според който мощният спътник MTG-S1 трябваше да бъде изстрелян по времето на третата мисия на “Ариана 6” в началото на 2025 година. Сега спътникът ще бъде изстрелян пак по същото време, но с американска ракета “Фалкън 9”. Филип Баптист, директорът на Френската космическа агенция, реагира остро и каза “колко ли далече ние, европейците, ще стигнем в своята наивност”. И докато евробюрократите безспорно са ядосани, защото точно във време, когато трябва да се намери обосновка за “Ариана 6” и гаранции, че дори и дебютът да е успешен, ракетата ще лети, Юметсат отива при омразния конкурент СпейсЕкс. Но ние не може да обвиним Юметсат, че си следва своя интерес. Ракетите на Илон Мъск “Фалкън 9” летят веднъж на два-три дни и не са претърпявали провал от 2016 година – те вече са по-надеждни от руските “Союз”. Докато “Ариана 6” тепърва предстои да се доказва. Нещо повече – макар че бе предвидено “MTG-S1” да лети на третия полет на “Ариана 6”, след два утвърдени успеха, това реално ще е дебютът на ракетата в конфигурация “64” – с четири вместо два странични твърдогоривни ускорителя. “MTG-S1” е представян като уникален спътник – първият в историята, който ще може да проследява целият цикъл на развитието на конвективните облаци и бури. Няма нищо нередно в това Юметсат да иска този прибор да лети с най-надеждната възможна ракета. Eдно е ясно – утре чакаме успех. Успех и само успех може да върне вярата на институциите в Европа, че континентът има самостоятелно космическо бъдеще, което не зависи нито от САЩ, нито от Русия, нито от Китай или Индия. Успехът няма да заличи изведнъж всички съмнения, които мнозина имаме за “Ариана 6”, но след него ще е по-лесно за всички, дори ако се окаже, че “Ариана 6” трябва да бъде пенсионирана след няколко мисии в полза на бъдещ възвръщаем носител. Обратното, провалът ще затвърди подозренията, че европейците вече не го могат. https://cosmos.1.bg/space/2024/07/08/ariane-6-moment-of-truth/

УСПЕХ: За пръв път ракета на Полша достигна космоса! Снимка от изстрелването тази седмица. Photo credit : Łukasiewicz Institute of Aviation/Polska Agencja Kosmiczna 5 юли 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Исторически момент за Полша – за пръв път ракета, разработена в страната, и по-конкретно от Института за авиация “Лукашевич”, достигна космоса! Институтът започва да разработва ракетите ILR-33 Amber през 2014 г., като характерното за тях е, че притежават единичен хибриден ракетен двигател, работещ на полиетилен и силно концентриран водороден пероксид (който се извлича по уникален метод, патентован от “Лукашевич”). В периода между 2017 и 2019 г. бяха проведени три изстрелвания, като максимално достиганата височина бе 23 километра. За да може да се достигне космическото пространство, ILR-33 Amber бе дооборудвана с два допълнителни твърдогоривни ускорителя. Вариантът, наречен ILR-33 AMBER 2K, дебютира на нискоатмосферен тестов полет в края на 2022 година. Сега, на 3-ти юли, от космодрума Андоя в Норвегия, бе проведено изстрелване с ясно поставена задача ракетата да доближи космоса. Всичко мина успешно – ракетата благополучно се извиси на височина 101 километра, т.е. над 100-километровата Линия на Карман, призната в света като границата, обозначаваща началото на космическото пространство! На борда на ILR-33 AMBER 2K бе монтирана камера, която снимаше Земята. Все още планетата ни е сферична Кадър на Земята, получен от борда на полската ракета. Photo credit : Photo credit : Łukasiewicz Institute of Aviation/Polska Agencja Kosmiczna “Никога досега в нашата история ракета на Полша не е стигала до такава височина. Това е исторически ден за “Лукашевич” – Института за авиация, но също така е и исторически момент за цялата полска ракетна общност”, съобщава д-р Мичал Верчински, вицепрезидент на Полската космическа агенция. Институтът “Лукашевич” смята да комерсиализира ракетата – нещо повече, подписан е договор с полската компания Thorium Space, която предвижда да изпрати в космоса полезни товари на борда на ILR-33 AMBER 2K в периода между 2025 и 2027 г. https://cosmos.1.bg/space/2024/07/05/first-space-rocket-poland/

Българската фирма EnduroSat ще строи първия изкуствен спътник на Ботсвана 5 юли 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 3-ти юли българската космическа фирма EnduroSat оповести ключово партньорство с Ботсвана, държава, намираща се в южна Африка. Специалистите от България, съвместно с тези от Международния университет за наука и технологии на Ботствана (BIUST), ще построят първия за страната изкуствен спътник. Според информацията, разпространена от EnduroSat, инженерите на BIUST ще се присъединят към екипа на фирмата в София, за да бъде осъществено сглобяването на спътника и интегрирането на полезния му товар. Спътникът, наречен Botsat-1, ще бъде изграден по стандарта CubeSat, от три стандартизирани единици. Изстрелването ще бъде осъществено не по-рано от февруари 2025 г., с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, в рамките на мисията за споделено извеждане на полезни товари “Транспортър-13”. Напомням на читателите, че първият спътник на EnduroSat бе изведен в орбита през 2018 г., като това бе първата космическа CubeSat мисия на България. Българският стартъп е сред водещите космически фирми в цял свят, като до този момент е доставил над 60 спътника по поръчки. На събитието “Ало, космос? Говори България”, проведено в края на юни в София Тех Парк, Виктория Тодорова от EnduroSat разказа за редица проекти, които се изпълняват от компанията. Единият от тях включва мисия на име TOLIMAN, която се осъществява в партньорство с Университета в Сидни и инициативата Breakthrough. Тя ще търси обитаеми планети в системата Алфа Кентавър. За нас обаче е особено важен е проектът “Балкан”, тъй като това се очертава да бъде първата спътникова мегагрупировка (от над 120 сателита) за България. Спътниците “Балкан” ще осигуряват аналитични услуги на базата на изкуствен интелект и услуги за мониторинг, които ще подобрят гражданската сигурност, морските наблюдения, хуманитарните и екологични оценки. За повече информация: EnduroSat https://cosmos.1.bg/space/2024/07/05/endurosat-botsvana/

УСПЕХ: Ракетата Алфа на Файърфлай изведе 8 спътника в орбита за мисия на НАСА! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Firefly Aerospace 4 юли 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Файърфлай Аероспейс проведе първата си космическа мисия по заявка на НАСА! Ракетата “Алфа” излетя тази сутрин в 07:04 ч. българско време и изведе осем спътника в орбита. С това Файърфлай се превръща във втори утвърден превозвач след Рокет Лаб в нишата на леките превози. Доскоро такъв втори превозвач бе фирмата Върджин Орбит на Ричард Брансън, но макар и да бе достигнала орбита с “ЛончърУан”, тя не се утвърди пазарно и фалира. Файърфлай обаче се очертава да има различна съдба – фирмата вече преживя един банкрут, стабилизира се, даже оцеля след напускането на съоснователя Макс Поляков. А сега тя има няколко изключително стабилни и важни договора, които вярваме, че ще гарантират дългосрочното ѝ преживяване. Първият е договорът с Нортроп Груман за създаването на ракета, която ще продължи да извежда товарните кораби “Сигнус” до МКС. Доскоро тези кораби се извеждаха с ракети “Антарес”, оборудвани с руски двигатели и украински първи степени. Последната ракета от този тип летя през лятото на миналата година. Сега Файърфлай конструира нови, американски ракетни двигатели “Миранда” и нова, американска първа степен за “Антарес”. Очаква се новият вариант на ракетата да лети в края на 2025 или в началото на 2026 година. Другият договор се осъществява по заявка на НАСА за доставка на полезни товари на Луната. Още през тази година очакваме изстрелването на първия спускаем апарат, разработен от Файърфлай, на име “Блу Гост”. Ако успее, Файърфлай може да се превърне във втората частна компания след американската Интуитив Машинс, кацнала меко на Луната. Но да се върнем на днешната мисия. Това бе важно изстрелване за “Алфа”, общо петото след въвеждането на ракетата в експлоатация. За съжаление първите четири полета имаха спорна успеваемост. Дебютният, на 3 септември 2021 г., завърши с авария две минути и половина след старта поради повреда на един от двигателите. Вторият полет на 1 октомври 2022 г. бе частичен успех – ракетата достави няколко микроспътника в космоса, но в по-ниска орбита от очакванията. Третото изстрелване, на 15 септември 2023 г., бе проведено по заявка на Космическите сили на САЩ, като задачата бе да се демонстрира бързо изстрелване в рамките на денонощие след получаването на заявка. Това бе и първият цялостен успех за Файърфлай. Четвъртият полет, на 23 декември 2023 г., обаче отново постигна само частичен успех. Ракетата изведе в космоса спътник на Локхийд Мартин, но пак в по-ниска орбита от очакваната. Тя все пак бе достатъчна, за да може спътникът да изпълни целевите си задачи. Така че мисията в цялост се води за успешна. Днес, след завършека на петия полет, изглежда, че имаме пълна успеваемост. Както вече подчертах, това бе първата специализирана мисия, която Файърфлай осъществи по поръчка за НАСА. Тази пролет американската космическа агенция класифицира “Алфа” като “Категория 1” ракета. Има три категории ракети, които са одобрени за ползване от НАСА. “Категория 1”, в която попада “Алфа”, се използва за тези ракети, които са много рисковани, с малък или липсващ предходен опит. “Категория 2” се полага на тези ракети, постигнали ограничен брой изстрелвания, като надеждността им е не по-малка от 89%. Най-високата категория, “Категория 3”, се полага на тези ракети, които имат над 95% успеваемост. Разбира се, ракетата “Фалкън 9” на СпейсЕкс, която превозва и астронавти на НАСА, е в “Категория 3” – тя е сред най-надеждните ракети на САЩ, както и в световен мащаб. Ще трябва време, докато ракетите на Файърфлай достигнат тази категория. Но днешният ден бе добър. Осемте спътника, които бяха пратени в орбита днес, бяха: CatSat на Университета в Аризона KUbeSat-1 на Университета в Канзас MESAT-1 на университета в Мейн R5-S4 и R5-S2-2.0 ­­­­­на космическия център “Джонсън” на НАСА Serenity – на организацията “Учители в космоса” SOC-i – на университета във Вашингтон TechEdSat-11 (TES-11) – на космическия център “Еймс” на НАСА. Ще следим с интерес развитието на Файърфлай – наскоро авторитетният сайт Арс Текника излезе с публикация, според която фирмата разработва новите си технологии бързо, без да се притеснява от провали. Такъв подход, “чупиш, поправяш и отново опитваш”, е т.нар. итеративен подход – именно по него работи фирмата СпейсЕкс на Илон Мъск. А също така по този подход се е работило в СССР през 60-те години на миналия век, по времето на Корольов. Очаква се до края на 2024 г. да бъдат проведени четири мисии на ракетата “Алфа”. Това ще са реални мисии, с истински полезни товари, а не изпитателни (с макети). Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/07/04/firefly-alpha-launches-successfully/

Как са се появили структурните блокчета за живота на Земята? Възможно е да сме намерили отговора на Марс! Преди милиарди години Земята е изглеждала доста по-различно от сега. Повърхността ѝ е била набраздена от лавови езера, а атмосферата е изобилствала от парникови газове. Илюстрация: SwRI/Simone Marchi, Dan Durda 3 юли 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Как се е появил животът на Земята? Безспорно това е сред най-вълнуващите въпроси, които си задават учените! За разлика от еволюцията, която е теория за развитието и промените на вече съществуващите форми на живот, по този въпрос се занимава теорията за абиогенезата, или произходът на живото от неживото. Тук има много неясноти – но е възможно да сме разгадали част от тях на Марс. В продължение вече на 14 години, сред марсианския кратер Гейл, по склоновете на планината Шарп, продължава да пъпли марсоходът на НАСА “Кюриосити”. Той е оборудван с прибори, които могат да установят къде има органични вещества и какви са им характеристиките. Но през последните няколко години някои от тези характеристики доведоха до истинска главоблъсканица сред научния свят. Става въпрос за изотопите на въглерода, който изгражда органичната материя. Най-общо казано въглеродът е представен чрез три изотопа: въглерод-12 (12С), въглерод-13 (13С) и въглерод-14 (14С). Почти всичкият въглерод на Земята представлява въглерод-12, като той е отговорен за 99% от въглеродните съединения. Останалият 1% е въглерод-13. Що се касае до въглерод-14, той е рядък и изключително нестабилен – бързо се разпада на азот-14. Работата е там, че на Марс съотношението между въглерод-12 и въглерод-13 е различно от това на Земята съобразно измереното от марсохода “Кюриосити”. Наскоро на страниците на сп. Нейчър се появи научна статия, хвърляща светлина по въпроса, с водещ автор Юихиро Уено, биохимик от Департмента по земни и планетарни науки към Университета по технологии в Токио. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк “При измерването на съотношението между стабилните изотопи въглерод-13 и въглерод-12, органичната материя на Марс притежава между 0.92% до 0.99% въглерод-13”, казва Уено в свое прес-съобщение. “Това е изключително ниска стойност в сравнение със седиментната органична материя на Земята, при която 1.04% е въглерод-13, докато атмосферният въглерод-13 е 1.07%. И двете са биологични останки и в двата случая имаме и различие с органичната материя в метеоритите, където процентното съдържание е 1.05%”. Скали на Марс, заснети от “Кюриосити” на 25-ти юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Важно е да се вземат предвид данните от марсиански метеорити, които са паднали на Земята. Например метеоритът ALH 84001 е богат на въглерод-13, което допълнително усложнява загадката. Сега изглежда, че парчетата от пъзела се напасват благодарение на теория, предложена преди повече от десетилетие. Преди 12 години Метю Джонсън, който е съавтор на новата статия и който работи в Университета в Копенхаген, Дания, е предложил теория за фотолиза на въглеродния диоксид в марсианската атмосфера. Теорията описва как слънчевите лъчи индуцират разпад на CO2, при който се получава въглероден оксид. Този въглероден оксид постепенно реагира с други химикали в атмосферата и така се получават органични вещества. Чак сега обаче новите експериментални данни дават нужната подкрепа на теорията. “Подобни базирани на въглерод комплексни молекули са прекурсорите на живота, човек може да каже, че те представляват структурните блокчета на живота”, съобщава Джонсън. “То е малко като стария дебат за това кое е първо – кокошката или яйцето. Ние доказваме, че органичната материя, открита на Марс, се е образувала чрез атмосферни фотохимични реакции, без участието на живот. Това е яйцето, предшественикът на живота. Все още предстои да установим дали тази органична материя е довела до появата на живот на Марс”. Откритието обаче има последствия за абиогенезата на Земята. “Понеже Земята, Марс и Венера са имали много сходни въгледвуокисни атмосфери преди милиарди години, когато се е случвала фотолизата, това може да се окаже важно и за това как се е появил животът на Земята”, потвърждава Джонсън. Марсиански пейзаж, заснет от “Кюриосити” на 25-ти юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech На Червената планета около 20% от въглеродният диоксид се разцепва на кислород и въглероден оксид. Тук обаче идва значимостта на изотопите. Процесът протича по-бързо при по-лекия изотоп въглерод-12. Ето защо в хода на реакцията полученият въглероден оксид притежава по-малко количество въглерод-13. Това е т.нар. изтощаване на въглерод-13. Именно то е причината Джонсън и екипът му да направят преди 12 години много точни предскзания за съотношението между изотопите. Предсказани са определени сценарии, които е трябвало да бъдат потвърдени от учените експериментално. Първото потвърждение идва от метеорита AH 84001, който е открит в Антарктика. Метеоритът се е откъснал от Марс и съдържа минерали, които са се образували от атмосферен CO2. Съотношението е точно, каквото са предсказали учените! Но тъй като това е проба, която е обогатена на CO2, липсвало е още едно парче от пъзела – да се измери съотношението на въглеродните изотопи в самите органични вещества на Марс и да се докаже, че там има изтощаване на въглерод-13. Именно това парче беше предоставено от марсохода “Кюриосити”. “Няма друг начин, по който да се обясни изтощаването на въглерод-13 в органичната материя и обогатяването в марсианския метеорит, и двете съотнасяни към състава на вулканичния CO2 на Марс, който е постоянен, подобно на състава на земния вулканичен CO2, и така те служат за контрола”, пояснява Джонсън. Ученият е категоричен, че доказателствата сочат, че животът е произлязъл от CO2. От въглеродния диоксид са се появили органичните вещества. “Така че имаме важно заключение за произхода на структурните блокчета на живота”, казва Джонсън. “Но на този етап доказателството е само на Марс”. Предстои да се намери доказателство и на Земята. Логиката сочи, че процесите, които са протичали на Марс, са били същите като на нашата планета в началото от съществуването на Слънчевата система. Но търсенето на такова доказателство, а именно скала с предсказаното изотопно съотношение, може да е трудно. Повърхността на Земята се е променяла много по-драстично през хилядолетията в сравнение с тази на Марс. https://cosmos.1.bg/space/2024/07/03/how-life-appeared-on-earth/

Американската мисия Марс Одисей направи 100 000 обиколки около Червената планета! На 11 март 2024 г. “Марс Одисей” засне това панорамно изображение на Олимпус Монс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 2 юли 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 30-ти юни космическата мисия на НАСА “2001: Марс Одисей” направи своята стохилядна обиколка около Червената планета! Това е голям триумф за американската космическа агенция – никога досега космически апарат не е работил толкова дълго около Марс, в случая повече от 23 години! По този повод екипът на мисията засне Олимпус Монс – най-високият планински връх в Слънчевата система. Историята на “Марс Одисей” е много интересна. На 4 юли 1997 г. на марсианската повърхност каца спусакемият апарат “Марс Патфайндър” и за пръв път в историята на човечеството планетата е успешно изучена посредством самоходно устройство – марсохода “Сърджърнър”. След това американските изследователи са готови да изпълнят още по-амбициозна програма. В края на 1998/началото на 1999 г. към Марс са изпратени две нови мисии – “Марс Клаймит Орбитър” (орбитална) и “Марс Полър Лендър” (спускаема). Първата трябва да проучи цялостно климата на Червената планета, а втората предвижда да осъществи първото в историята кацане на марсианския Южен полюс. Но развоят е катастрофален – и двете мисии се провалят. Особено унизителна се оказва загубата на “Марс Клаймит Орбитър”. Разследването след аварията доказва, че навигационният екип към Лабораторията за реактивно движение на НАСА е използвал метрична система в изчисленията си (единици като метър, килограм), докато конструкторите на космическия апарат в Локхийд Мартин са използвали имперски единици (инч, паунд). Несъгласуването на работата между екипите и като резултат непреобразуването на единиците довело до изпращането на неправилни команди към “Марс Клаймит Орбитър” по време на навлизането в орбита около Марс на 23-ти септември 1999 година и апаратът, вместо да се превърне в изкуствен спътник на планетата, навлязъл в нейната атмосфера и изгорял. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Сигурно си мислите, че такава унизителна за НАСА грешка би следвало да доведе до показни уволнения и тежки наказания за отговорните. Но агенцията постъпва иначе. Вместо обвинения, НАСА предприема подхода “Справедлива култура”. Целта е да се даде шанс на специалистите да се поправят, както и да се въведат такива мерки, които ще гарантират, че бъдещите грешки ще бъдат коригирани по време на наземните изпитания. Програмата за 2001 г. е сериозно преформулирана. НАСА прекратява инициативата да изпрати втори полярен спускаем апарат (впоследствие той е изстрелян чак през 2008 г. под името “Феникс” и апаратът наистина осъществява първото в историята успешно кацане на Марс сред полярните области!). За 2001 г. остава единствено орбиталната мисия, която първоначално носи името “Арес” (съкр. от Astrobiological Reconnaissance and Elemental Surveyor). Но името не се харесва от отговорната комисия, членовете на която смятат, че е твърде агресивно (Арес е богът на войната). Затова НАСА иска да кръсти мисията “2001: Марс Одисей”, но този път възниква проблем, защото има риск агенцията да наруши авторско право (“2001: Космическа одисея” е роман на писателя Артър Кларк). Комисията изпраща имейл на Кларк, който връща отговор, че би се радвал мисията да бъде кръстена на неговото произведение и няма никакви възражения. Така “2001: Марс Одисей” става официално име. Мисия “Марс Одисей” – илюстрация Мисията е изстреляна на 7-ми април 2001 г. и за разлика от “Марс Клаймит Орбитър” навлиза безпроблемно в орбита около Червената планета на 24-ти октомври същата година. През следващите месеци апаратът използва успешно метод за корекция на орбитата, наречен “еърбрейкинг” – посредством триене в марсианската атмосфера апоапсидата се снижава без разход на гориво. На фона на тези първоначални успехи, никой все още няма представа, че мисията ще е най-успешната сред орбиталните апарати. Но тя разбива всички очаквания – “Марс Одисей” работи до ден днешен и се предполага, че ще има достатъчно гориво, за да изпраща данни до края на 2025 година. Към днешна дата “Марс Одисей” е изпратил 17.1 терабита научни данни от Марс, получени от бордовите научни инструменти, в това число 1.4 милиона (!) изображения. Освен това обаче апаратът служи като релеен спътник между Земята и спускаемите апарати, които са на повърхността на Червената планета. Досега “Марс Одисей” е спомагал за комуникацията с шест мисии, кацнали успешно на Марс (“Спирит”, “Опортюнити”, “Феникс”, “Кюриосити”, “ИнСайт” и “Пърсъвиърънс”). Към Земята, посредством “Марс Одисей”, тези мисии са изпратили общо 1.33 терабита данни. Накрая завършам тази статия със снимка на марсианската луна Фобос, заснета от “Марс Одисей” през 2017 година: За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/07/02/mars-osyssey-olympus-mons/

Уникален гаф: Китайска ракета излетя инцидентно по време на статично изпитание! На снимката: непланираният полет на “Тянлон-3”. Photo credit : Space Pioneer 30 юни 2024 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Уникален гаф допусна днес китайската космическа фирма Спейс Пайъниър. Компанията предвиждаше да проведе статично огнево изпитание на ракетата “Тянлон-3”, но се оказа, че тя не е прикрепена качествено за стендовата площадка и вместо това… тя излетя! На едно от видеата се вижда как ракетата се устремява право нагоре, след което се обръща, изключва двигателите си и пада на около два километра от площадката. Друго видео показва, че инцидентът се е случил съвсем близо до град с жилищни блокове. Според становище, разпространено от Спейс Пайъниър, причината за аномалията се корени в структурен провал на връзките между стенда и ракетата. За щастие няма жертви. “Тянлон-3” представлява китайско копие на частната американска ракета “Фалкън 9”. Първата степен на “Тянлон-3” е оборудвана с девет двигателя на керосин и кислород и е проектирана да е за многократна употреба. Преди днешната аномалия бе предвидено дебютното изстрелване на ракетата да е факт до края на годината… но очевидно има голяма ирония да пиша точно тези думи сега. Погледнато оптимистично, инцидентният полет на “Тянлон-3” доказа, че първата степен на ракетата работи. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/30/tianlon-3-static-fire-incident/

Руски спътник гръмна в орбита, астронавтите на МКС се скриха по корабите си! Руски спътник от серията “Ресурс-П”. Фото: Роскосмос 27 юни 2024 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Руският спътник “Ресурс-П” №1 експлодира в орбита, замърсявайки я с отломки. В резултат на инцидента астронавтите на МКС трябваше да се скрият временно в космическите си кораби “Союз”, “Крю Драгън” и “Старлайнър”. Напомням на читателите, че всеки пилотиран космически кораб, скачен със станцията, може да служи като спасителна лодка в случай на авария. Най-новият кораб на Боинг “Старлайнър” също е одобрен като напълно безопасен да се завръща на Земята при екстрена ситуация. Както съобщава космическият журналист Анатолий Зак, “Ресурс-П” №1 бе изстрелян през 2013 година, за да изпълни няколкогодишна мисия по наблюдения на Земята. В края на декември 2021 г. спътникът бе изведен от експлоатация след повреда на бордовата му апаратура. Очакваше се “Ресурс-П” №1 да изгори в земната атмосфера до края на 2024 г. Според Космическото командване на САЩ, разпадането на “Ресурс-П” №1 е настъпило на 26 юни в 19:00 ч. българско време, като е установено наличието на повече от 100 отломъка в ниска околоземна орбита. Те са преминали в обсега на МКС тази нощ в 05:00 ч. българско време и тогава наземното ръководство заповядало на астронавтите да се скрият в космическите си кораби за час. След това работата на станцията продължила по план. Астрофизик Джонатан Макдауъл смята, че най-вероятно индицентът е спонтанен, а не предизвикан от антиспътниково изпитание на Русия. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/27/resurs-p-explodes/

Пореден позор за ОлдСпейс индустрията: Колинс прекрати договора с НАСА да разработи скафандри! Скафандрите на Колинс няма да станат реалност. Photo credit : Collins Aerospace 26 юни 2024 г. 18:50 ч. Светослав Александров. За пореден път фирма, която в далечното на космическата надпревара е била водеща в космонавтика, не може да изпълни държавна поръчка! Колинс Аероспейс прекрати договора, който бе сключила с НАСА за създаването на нови скафандри! Напомням на читателите, че през 2022 г. НАСА оповести, че се доверява на две компании, които трябва да създадат нови скафандри за работа на МКС и на Луната. Двете компании са Аксиом и Колинс. Аксиом е млада фирма, основана през 2016 г., докато Колинс е проектирала космическите скафандри на програмата “Аполо” (тогава под името Хамилтън Стандартд, фирма, която след сливания се превръща в Хамилтън Съндстранд, после в Ю Ти Си Аероспейс и накрая в Колинс). Подобно на състезанието между Боинг и СпейсЕкс, при което някога Боинг бе фаворит за създаването на пилотиран космически кораб, в този случай опитната Колинс бе фаворит за създаването на скафандри, а не младата Аксиом. И историята се повтаря отново – за пореден път старата фирма, която се хвали, че някога е участвала в изпращането на човек на Луната, днес не може да се справи! За пореден път млада гъвкава компания я изпреварва – по последна информация от вчера, Аксиом е изпълнила всичките поставени от НАСА задачи. Как така старите фирми вече не го могат? Никога, никога не се доверявайте на компания, която не желае да инвестира в създаването на продукта си! След като НАСА даде ход на комерсиализацията на космонавтиката, т.е. реши да не участва пряко в създаването на космическите апарати, а да делегира тази задача на частни компании, агенцията сега учи по трудния начин никога да не се доверява на тези компании, които подхождат с намерението да усвояват едни пари, но не желаят да инвестират в продукта си. В миналото космическите апарати се създаваха на договори на принципа “Разходи Плюс” – т.е. фирмите получаваха поръчки от НАСА, като агенцията пряко ръководеше работния процес и същевременно тя отговаряше за всички забавяния и финансови загуби. С други думи, загубите се покриваха с държавни пари, а не за сметка на фирмата. Днес обаче се налага друга политика – НАСА сключва договори на принципа “Фиксирана сума”. Т.е. дава се строго определен паричен грант и в рамките на тази сума фирмата трябва да се справя сама. Това значи, да покрива и загубите си. И иронично, старите корпорации като Боинг и Колинс, се оказаха неспособни да създават продукт! Схемата е една и съща: те усвояват парите, които обаче са малко, не желаят да вложат собствени средства, осигуряват възможно най-минималните ресурси, за да могат нещата да се движат някак си, и чакат накрая да има добър резултат. Да, ама не. Корабът “Старлайнър”, който сега е прикачен към МКС, е типичен пример за недостатъците на тази порочна политика. Боинг никога не осигури нужните ресурси, за да може програмата да успее. И като резултат вече шеста година никой не може да оправи течовете от горивната система на “Старлайнър”. НюСпейс фирмите могат да са на ръба на фалита, но успяват Защо младите космически компании успяват? Защо през февруари американската фирма Интуитив Машинс кацна благополучно на Луната? Защо през 2020 г. СпейсЕкс, а не Боинг, първа извози астронавти до МКС? Защо сега Аксиом може да направи скафандри, дори и Колинс да не може? Колинс е декларирала печалби през 2023 г. от $4 милиарда. Изумително! Но продукт няма! Фирмата просто е усвоила държавната поръчка, но се е оттеглила. И като се е оттеглила, какво от това? Последствия няма, шефовете се возят на яхти, служителите си получават заплати. Ако нещата се оакат сериозно, ще се консолидират с някой друг гигант. Обратно – НюСпейс фирмите, които са на ръба на фалита (нито Интуитив Машис, нито Аксиом са достатъчно богати, за да могат да се отпуснат), се принуждават да работят здраво. Те знаят, че трябва да създадат добър продукт, за да оцелеят в бъдеще. Знаят, че договорите за фиксирана сума са единственият им доход. Нямат лобита в Конгреса, военните и НАСА не са ги спонсорирали на принципа “Разходи Плюс”. Знаят, че ако не се справят, ще загубят и ограниченото си финансиране и ще изчезнат. И каква изненада: днес такива млади компании могат да кацнат на Луната, докато някогашните великани от програмата “Аполо” – не. Все така ще е занапред. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/26/collins-cancels-nasa-contract/

УСПЕХ: Ракета Фалкън Хеви изведе в космоса спътника GOES-U на НОАА и НАСА! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 26 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:26 ч. бе проведено първото за годината изстрелване на свръхтежката ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”! Това бе 10-тият полет за ракетата от началото на нейната експлоатация през 2018 г., а на път към геостационарна орбита бе изведен спътникът GOES-U на НАСА и НОАА. Изстрелването бе осъществено независимо от прогнозата на метеоролозите за 70%-ова възможност лошо време да предизвика отлагане. Преди старта условията се подобриха. “Фалкън Хеви” е оборудвана с три ядра, всяко от които притежава по девет двигателя “Мерлин”, т.е. общо 27 за цялата ракета. Централното ядро бе обозначено като B1087 и то бе изхвърлено след полета. Двете странични ядра получиха обозначения B1072 и B1087, като на осмата минута след старта те извършиха красиво тандемно кацане, превърнало се в емблема за “Фалкън Хеви”. Ядрата ще могат да продължат да се ползват при бъдещи мисии на “Фалкън Хеви” или да служат за първи степени на “Фалкън 9”. Всички ядра на “Фалкън Хеви” бяха изцяло нови – фирмата на Илон Мъск е взела това решение след дискусия с НАСА. Възвръщаемостта, разбира се, е важна за СпейсЕкс, но същевременно е важно да се поддържат производствените линии на ракетното семейство “Фалкън” и да се въвеждат нови изделия в експлоатация. Няма спор, че B1072 и B1087 ще представляват добри попълнения към флотилията на “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”. Кадър от тандемното кацане на страничните ускорители на СпейсЕкс. Photo credit : SpaceX Това беше първото изстрелване на спътник от серията GOES с ракета на СпейсЕкс – досега тези спътници бяха извеждани с ракети на ЮЛА “Делта 4” или “Атлас 5”. Имало е нужда от време, докато НОАА се адаптира към новата философия и култура, наложена от фирмата на Мъск. В техническо отношение възникнал проблем, тъй като интеграцията с “Атлас 5” протича, докато ракетата е във вертикално положение. При “Фалкън Хеви”, обратно, ракетата е позиционирана хоризонтално, докато се интегрира с полезния си товар. Фирмата-производител на GOES-U е Локхийд Мартин и тя трябвало да конструира нови хардуерни пособия, за да може спътникът да бъде подготвен за полет. Например – докато спътникът е във вертикално положение, екипите имат достъп до всички кабели и връзки. Дали това е така, когато той лежи настрани? Е, важното е, че предизвикателствата били преодолени и спътникът лети! Спътниците GOES доведоха до революция в предсказанията на прогнозите за времето и благодарение на тях те са много по-точни. Но за разлика от предходни сателити от серията, които наблюдават основно Земята, GOES-U е оборудван и с компактен коронограф (CCOR-1) за наблюдения на Слънцето. Коронографът е бил добавен в последния момент от НАСА, но това е важен прибор, защото ще предава изображения на слънчевата корона. Към настоящия момент метеоролозите разчитат най-вече на снимки на слънчевата корона, изпращани от обсерваторията на НАСА и ЕКА SOHO. Но тя е изстреляна през 1995 г., т.е. близо 30-годишна е и някъде до година-две работата ѝ ще бъде ограничена заради недостиг на електроенергия. Така че НАСА непременно трябваше да изстреля космическа мисия със сходен прибор, за да може да поеме функцията на SOHO. През следващите месеци GOES-U ще бъде позициониран в целевия си орбитален слот на геостационарна орбита, след което ще бъде проведена проверка на работоспособнността на приборите. Очаква се метеоролозите да получат достъп до данните на спътника най-късно през следващата пролет. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/26/falcon-heavy-launches/

УСПЕХ: Историческата китайска мисия, взела първите проби от обратната страна на Луната, се завърна на Земята! На снимката: техници инспектират спускаемата капсула на “Чанг’e 6” със събраните проби след днешното завръщане. Photo credit : CNSA 25 юни 2024 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Историческата двупосочна мисия на Китай “Чанг’e 6” до обратната страна на Земята се завърна днес, на 53-тия ден след нейното начало! Спускаемата капсула, в която се намираха първите проби, събрани от намиращия се на обратната страна кратер Аполо, се приземи тази сутрин в 08:41 ч. българско време. Триумфът за китайската космонавтика безспорно е голям. През 60-те и 70-те години на миналия век съветските мисии “Луна” и американските “Аполо” са доставяли на Земята множество проби от естествения ни спътник, но всички те са били колекционирани от видимата страна. Очаква се материалът, доставен от “Чанг’e 6”, да е различен и да даде отговор на една от най-големите загадки, свързани с Луната: защо страната, която е видима откъм Земята, е толкова различна от обратната? Когато погледнем към Луната, ние лесно може да забележим тъмните петна от застинала лава. Такива обаче почни отсъстват откъм тази страна, завинаги отвърната от нашия взор. Тя е набраздена от кратери, а равнинните региони са малко. Обърнете внимание на снимката в началото на статията – вижда се, че спускаемата капсула наподобява умалена версия на пилотиран космически кораб. За сравнение съветските мисии “Луна” са доставяли лунните си проби в сферични капсули. Истината е, че “Чанг’e 6”, която бе роботизирана мисия, представляваше същевременно и тренировка преди изпращането на човек на Луната, каквото китайците искат да направят преди 2030 година. В това отношение китайците копират американците, а не Съветският съюз. Подобно на програмата “Аполо”, след излитането на отлитащата ракета на “Чанг’e 6” от повърхността на Луната, тя се скачи с възвръщаем модул, намиращ се в окололунна орбита, а не се отправи директно към Земята, какъвто е бил подходът на СССР. Следващата мисия на Китай до Луната “Чанг’e 7” ще излети през 2026 г., а по-следващата “Чанг’e 8”, насрочена за 2028 година, представлява предшественик на базата, която ще бъде построена на Луната през 30-те. Тя ще изпробва нужните технологии, за да се установим трайно на естествения ни спътник. Видеозапис от днешното кацане: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/25/chang-e-6-returns-earth/

НАСА за втори път отложи космическа разходка заради проблем със скафандър! На кадъра: астронавтката на НАСА Жанет Епс (в центъра) асистира на Майкъл Барат (вляво) и Трейси Дайсън (вдясно). Photo credit : NASA TV 24 юни 2024 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Майкъл Барат и Трейси Дайсън трябваше да излязат в открития космос – но за втори път през този месец агенцията прекрати преждевременно “космическата разходка” заради проблем с античните ѝ скафандри! Според публикация, качена на сайта на НАСА, е бил констатиран теч откъм охладителната система на скафандъра на Дайсън. Двамата астронавти тъкмо отворили шлюза на Международната космическа станция и се подготвили да излязат навън, за да изпълнят задачите си по подмяната на повреден електронен компонент на антена и да съберат проби от външната страна на станцията с цел проверка за микроорганизми, когато забелязали хвърчащите капки вода. Тези древни, древни скафандри Малко хора знаят, но скафандрите, които НАСА използва за ремонта и поддръжката на МКС, представляват същински реликви от епохата “Аполо”. Кръстени с термина “Извънбордови мобилни единици” (на англ. Extravehicular Mobility Units), те били проектирани през 70-те години на базата на скафандрите, с които хора се разходили на Луната. Намерението на НАСА било те да се използват от астронавтите да излизат в открития космос през ранните години от епохата на совалките, като плановият им живот е бил 15 години. Но по-късно агенцията никога не получи пари, за да създаде по-модерни скафандри, съответно инженерите са принудени вече четири десетилетия да кърпят старите. Човек е склонен да опише скафандрите на НАСА с думата “морално остарели”, но проблемът е още по-сериозен: те вече са опасни. През 2013-та година италианският астронавт Лука Пармитано замалко не се удави, след като във вътрешността на шлема му се натрупа течност. На 23-ти март 2022 г. сходен инцидент се случи и с немеца Матиас Маурер. Надеждата е в частните фирми Също както днес не НАСА, а частните компании СпейсЕкс и Боинг създадоха пилотираните космически кораби на 21-ви век “Крю Драгън” и “Старлайнър”, така агенцията се обляга на фирми за производството на новото поколение скафандри. Наградени са две компании – Аксиом и Колинс, като до 2034 г. те ще получат общо до $3.5 милиарда. Скафандрите, създадени от тях, трябва да са готови за пробни излизания в открития космос от борда на МКС през 2026 година. Същевременно милиардерът Джаред Айзъкман е основал частната космическа програма Поларис, като за тази цел той си партнира със СпейсЕкс. Фирмата на Мъск проектира скафандри за излизане в открития космос, които ще бъдат тествани за пръв път още през следващия месец, по време на мисията “Поларис Доун”. Тогава хора ще се отправят на разстояние 1 400 километра от Земята – невиждано от епохите на “Аполо” и “Джемини”. И докато бъдещето никога не е изглеждало по-вълнуващо, докато човек след половинвековна пауза ще напусне пределите на най-ниската околоземна орбита, ние същевременно се надяваме да не се случи фатален гаф по време на космическа разходка на НАСА. Все пак за производството на новите скафандри е необходимо технологично време. А дали старите ще издържат дотогава? https://cosmos.1.bg/space/2024/06/24/nasa-spacewalk-delayed/

Китай успешно изстреля космически телескоп, но компоненти от ракетата паднаха в населено място Снимка от съботното изстрелване. Photo credit : CNSA 24 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В събота, на 22-ри юни, Китай успешно изстреля ракета “Лонг Марч-2С” с френско-китайски космически телескоп. Но изстрелването стана известно не със самата мисия, а че броени минути по-късно бе разпространено видео, на което се вижда, че първата степен от ракетата пада в населено място и хората се разбягват панически. На видеото също така се забелязва, че от падащата степен излиза оранжев дим. Този цвят е характерен за горивото, наречено хептил или още асиметричен диметилхидразин. В комбинация с окислител (диазотен тетроксид) горивото се самозапалва спонтанно (нарича се още хиперголично гориво). Именно заради самозапалването хиперголичните горива се използват широко в космонавтиката, тъй като няма нужда от специални запалители. Обикновено се внедряват на третите степени на ракетите, които работят във вакуум, на пилотираните кораби “Союз”, “Старлайнър” и “Крю Драгън”, на спускаемите апарати за Луната и Марс. Хиперголични горива в миналото се използваха широко и на първите степени на американските и руските ракети като “Титан” и “Протон”. Ракетите “Титан” са пенсионирани, а “Протон” е в процес на пенсиониране в полза на новата “Ангара”. Китайците също разработват ракети, които не са хиперголични, но старите все още се използват активно. Проблемът с хептила е, че е силно токсичен – четири пъти по-отровен от циановодородната киселина. В ограничени количества е канцероген и в биологичната практика се използва като надежден индуктор на ракови заболявания при плъхове. Ако случайно го вдишате, ще установите, че мирише на развалена риба – ето защо руснаците наричат това гориво “вонючка”. В Китай хиперголичните ракети редовно падат върху населени места, но освен западните медии никой не обръща внимание. Иначе изстрелването на мисията е успешно. Космическият телескоп се нарича SVOM (SVOM) и е разработен съвместно от Китайската академия на науките, Китайската национална космическа администрация и Френската космическа агенция. Задачата му е да открива и характеризира гама-лъчеви избухвания, като особен фокус пада върху тези с голямо червено отместване (z > 5), защото те дават информация за процесите, протичащи в ранната Вселена. Видеозапис от изстрелването този уикенд: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/24/china-launches-svom/

НАСА и Боинг допълнително отложиха завръщането на кораба Старлайнър за юли На снимката: “Старлайнър” прикачен към МКС. Photo credit : NASA 22 юни 2024 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Мисията на кораба “Старлайнър” с астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс ще продължи чак до месец юли! След двудневни прегледи относно готовността на системите на кораба, Боинг и НАСА се съгласиха, че имат нужда от още време и завръщането на “Старлайнър” ще е факт някъде идният месец. Напомням на читателите, че “Старлайнър” бе изстрелян на 5-ти юни посредством ракета-носител “Атлас 5” и след еднодневно пътешествие извърши успешно скачване с Международната космическа станция. Но дори и скачването да бе успешно, то не беше безпроблемно – специалистите откриха пет теча на хелий от горивната система, а при сближаването пет от двигателите на кораба отказаха. Впоследствие четири двигателя бяха върнати успешно в експлоатация. Поради тази причина НАСА и Боинг съобщиха, че “Старлайнър” е достатъчно надежден, за да стои прикачен към МКС и да служи като спасителна лодка в случай, че на станцията възникне фатален проблем. Именно това оправдание (“Старлайнър” веднага може да се завърне при нужда) непрекъснато се изтъква от НАСА и Боинг като довод, че няма сериозни технически проблеми с кораба. Но засега не ни се дава адекватно обяснение защо двете страни не могат да се съгласят за нормалното приключване на мисията. Никой не бърза Една от причините за постоянните отлагания на завръщането на “Старлайнър” е, че никой не бърза. След като корабът се скачи с МКС, течовете престанаха (очаквано, понеже те са свързани с горивната система, а сега тя е деактивирана, докато трае скачването). “Старлайнър” е в пасивен режим. НАСА и Боинг имат на разположение 45 дни от началото на мисията на 5-ти юни (за такъв срок е сертифицирана). Понастоящем и трафикът до МКС е спокоен. Следващият американски пилотиран кораб “Крю Драгън” по програмата ще излети чак през август (частните мисии като “Поларис” не се броят, защото те не са свързани с МКС). Така че НАСА и Боинг имат още няколко седмици пред себе си, докато се съгласят по всички процедури преди кацането на “Старлайнър”. Космическите разходки също се изпълняват със забавяния Докато специалистите ревюират състоянието на “Старлайнър”, възникна проблем с “космическите разходки” на НАСА. На 13-ти юни двама астронавти трябваше да излязат в открития космос по ремонт и поддръжка на МКС, но малко преди това подготовката бе прекратена заради неудобства, свързани със скафандъра на единия от астронавтите. Сега извънбордовата дейност е насрочена за 24-ти юни, а по-следващата – на 2-ри юли. НАСА съобщава, че поради тези причини пристигането на “Старлайнър” с астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс е добре дошло, защото това означава повече работни ръце, които да помагат. Това е обяснимо и разбираемо – Уилмор и Уилямс са добре обучени, за да изпълняват задачи в орбита, тъй като очевидно работата на МКС също изостава. Удълженият престой в орбита е начин да се разберат проблемите със “Старлайнър”. Проблемите, касаещи “Старлайнър” – течове и отказ на двигатели, са свързани със сервизния му модул. Това е компонент, който няма да се завърне на Земята и ще изгори в атмосферата след края на мисията. Единствено спускаемата капсула с Уилмор и Уилямс ще се прибере. Така че, въпреки че “Старлайнър” бе първоначално предвиден да изпълни седемдневна мисия, НАСА и Боинг нееднократно подчертаваха, че това е минимумът и престоят може да бъде удължен при нужда. Това очевидно се случва, за да може, преди корабът да се освободи от сервизния си модул, той да бъде щателно анализиран. Само по този начин възникналите проблеми могат да бъдат избегнати в бъдеще. Не се обмисля завръщането на Уилмор и Уилямс с друг кораб Към настоящия момент не се планира двамата астронавти да бъдат прехвърлени на друг кораб като “Крю Драгън” или “Союз”, за да се завърнат на Земята. “Не предвиждаме никакъв сценарий, при който “Старлайнър” да не може да прибере Бъч и Съни у дома”, съобщава Стийв Стич, програмен мениджър на Комерсиалната програма за пилотирани превози на НАСА. “Просто си даваме повече време, за да прегледаме данните и да научим колкото се може повече, докато разполагаме със сервизния модул в орбита”. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/22/nasa-boeing-further-delay-starliner/

Новата европейска ракета Ариана 6 мина през последното изпитание преди старта! Ракетата “Ариана 6” по време на вчерашното изпитание. Photo credit : ESA 21 юни 2024 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Неприятният период за европейската космонавтика, по времето на който Старият континент остана без собствени ракети и зависи изцяло от милостта на други държави като САЩ, изглежда скоро ще приключи! Новата ракета “Ариана 6” премина вчера през последното си изпитание преди дебютното ѝ изстрелване. Това бе т.нар. “мокро” изпитание, в хода на което ракетата бе изцяло заредена с гориво, след което беше отрепетирано цялостно обратно броене. Броенето продължи няколко секунди преди предвиденото запалване на двигателите, след което то бе прекратено и горивото бе източено. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщава, че ще отнеме около седмица, преди да се анализират всички данни от изпитанието, но поне засега признаците са, че то е успешно и че изстрелването остава насрочено за 9-ти юли. Така 2024-та се очертава да е годината, в която много закъснели проекти най-сетне биват изпълнени. Досега станахме свидетели на дебютното успешно изстрелване на американската ракета “Вулкан”, на първото успешно изстрелване на японската ракета “Ейч-Три” и на дълго отлагания първи пилотиран полет на космическия кораб на Боинг “Старлайнър”. Сега, ако “Ариана 6” излети успешно, това ще е повече от добре. Прекалено дълго продължи хегемонията на Илон Мъск на космическия пазар. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Тепърво обаче предстои да видим доколко тези проекти, реализирани от т.нар. ОлдСпейс компании (за разлика от модерните НюСпейс) ще могат да конкурират СпейсЕкс. Напомням на читателите, че разработката на невъзвръщаемата “Ариана 6” започва през 2014-та, една година преди СпейсЕкс да постигнат дебютното си меко кацане на първа степен. Като възможности „Ариана 6“ е сравнима със старата итерация на „Фалкън 9“, докато работната ракета на Мъск още бе невъзвръщаема и товароподемността ѝ отстъпваше сериозно на сегашната итерация „Блок 5“. По-лошо, производството на „Ариана 6“ е пръснато из различни институции на различни европейски държави, а не както е при СпейсЕкс, съсредоточено в производствените съоръжения на фирмата и аутсорснато в минимална степен. „Ариана 6“ е и по-скъпа от „Фалкън 9“. Но на фона на сериозните субсидии, които дават европейските правителства, е видно, че „Ариана 6“ ще стане реалност, като тази ракета ще стои в основата на европейската космонавтика поне за едно десетилетие напред. Десетилетие, през което европейският космически отрасъл най-сетне би следвало да вземе присърце задачата за възвръщаемост. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/21/ariane-6-wdr-success/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе в космоса европейски телевизионен спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 юни 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. След две отлагания по метеорологични причини, тази нощ в 00:35 ч. българско време ракета “Фалкън 9” най-сетне изведе в космоса европейски телевизионен спътник. Сателитът на име “Astra 1P”, собственост на люксембургската компания SES, достигна благополучно геосинхронна трансферна орбита и започна самостоятелно придвижване към геостационарна орбита. За нуждите на днешната мисия ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1080”, като това бе деветият полет за нея. Преди степента е служила за извеждането в космоса на пилотираните кораби “Крю Драгън” с частните мисии “Аксиом-2” и “Аксиом-3”, на европейския космически телескоп “Евклид”, на товарния кораб “Карго Драгън” за 30-тата мисия за доставка на провизии до МКС по договор с НАСА, на 4 партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Това бе 250-тото приземяване в океанска платформа, 246-тото последователно успешно кацане след последното провалено и общо 320-тото успешно връщане на първа степен изобщо. Днешното изстрелване също така бе 346-тото за “Фалкън 9” от въвеждането на ракетата в експлоатация през 2010 г. и 327-мото последователно успешно след последния ѝ провал (на спътника “Амъс 6” през 2016 г.). За 2024-та година, днешното изстрелване бе 62-ро за ракетите “Фалкън 9”. СпейсЕкс има общо 64 изстрелвания през настоящата календарна година, ако включваме и двете изстрелвания на “Старшип”. Все още през 2024-та нямаме изстрелване на “Фалкън Хеви” – но това може да се промени другата седмица. “Фалкън Хеви” ще се използва за извеждането на спътник на НАСА/НОАА “GOES-U”, изключително мощен метеорологичен сателит от ново поколение. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/21/spacex-succes-ses-satellite/

УСПЕХ: Рокет Лаб проведе 50-тия полет на ракета Електрон! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 21 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 21:13 ч. българско време американската фирма Рокет Лаб проведе успешно изстрелване на ракета “Електрон” от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия, като това бе 50-тият полет на тази ракета! Така компанията постави рекорд и за пръв път друг играч на пазара задмина СпейсЕкс – никога досега в историята на космонавтика друга частна ракета не е постигала 50-тото си изстрелване толкова скоро след въвеждането ѝ в експлоатация! Напомням на читателите, че “Електрон” дебютира на 25 май 2017-та, т.е. от тогава досега са отминали седем години. За сравнение работната ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” дебютира на 4 юни 2010 година, а 50-тият ѝ полет бе на 6 май 2018 г. – след почти осем години. “Ние постигнахме 50-тата мисия по-бързо от всеки друг, по-бързо от “Фалкън 9”, по-бързо от “Пегас”, по-бързо от всеки частник”, оповести Питър Бек, основателят на Рокет Лаб. “И това е изключително трудна задача, защото, независимо дали ракетата е голяма или малка, мащабирането е едно и също и е супер, супер трудно”. В хода на снощния полет в орбита бяха изведени пет спътника от IoT групировката на френската компания Kinéis. Бек съобщава, че очаква още изстрелвания през настоящата 2024 г., но подчертава, че всички мисии се диктуват от пазарните нужди. Рокет Лаб няма вътрешна спътникова програма, по подобие на тази на СпейсЕкс “Старлинк”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/21/rocket-lab-50-flights/

Бивш астронавт на НАСА и настоящ служител на СпейсЕкс обяснява защо фирмата на Илон Мъск успява Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 юни 2024 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:40 ч. бе изстреляна поредната ракета “Фалкън 9” с 20 спътника “Старлинк”, като това беше 61-вият орбитален полет на СпейсЕкс за 2024 година. Фирмата на Мъск отдавна е задминала цели държави като Китай и Русия, но защо това е така? Какъв е ключът на успеха на СпейсЕкс? Гарет Райсмън, бивш астронавт на НАСА с две мисии зад гърба си на борда космическа совалка, е решил да напусне агенцията и вече седма година работи за Илон Мъск. На 3-ти април Райсмън публикува подробен материал в WSB, в който разкрива причините СпейсЕкс да е водещ лидер в световен мащаб. Бившият астронавт започва своя разказ с донейде апокрифна история, която се говори, че се е случила съвсем скоро след като в началото на 60-те години американският президент Кенеди изнесъл именитата реч: “Избираме да отидем на Луната до края на това десетилетие и да свършим и други неща, не защото те са лесни, а защото са трудни”. Кенеди после отишъл на посещение в НАСА и на входа се сблъскал с чистач, който търкал пода с четка. Тогавашният президент го попитал каква му е работата, на което мъжът отвърнал: “Господин президент, помагам им да изпратят човек на Луната”. СпейсЕкс, подобно на старата НАСА от 60-те години, има ясна и убедителна цел – да превърне човечеството в междупланетен вид. Тази цел се просмуква в цялата организация на фирмата, от най-ниските до най-високите звена. В управленските центрове на СпейсЕкс има картини на тераформирания Марс. Работниците се разхождат с тениски, на които пише Occupy Mars. Ако попитате келнера, който работи към кафенето на фирмата, каква точно му е работата, вероятно ще ви отговори, че “превръща човечеството в междупланетен вид”. Най-голямата разлика между НАСА и СпейсЕкс, пояснява Райсмън, е скоростта, за която се взимат решения. Бившият астронавт е забелязал, че докато е работил в НАСА, са изминавали години, докато се вземе решение, а същото се взема в СпейсЕкс за няколко дни. СпейсЕкс работи в режим на спешност, който е мотивиран от смелата задача човечеството да се разпростре из Слънчевата система, така че най-добрият ход е просто да се вземе дадено решение и да се следва пъргаво. НАСА в миналото е работила по сходен начин, когато се е състезавала със СССР за изпращането на човек на Луната. Но да се вземе бързо решение може да означава взимането на лошо решение, което би било катастрофално за всеки голям инженерен проект. СпейсЕкс е в състояние да преодолява лошите решения, защото фирмата днес разполага с качество, което отсъства в НАСА – гъвкавост. СпейсЕкс може много бързо да коригира погрешно решение и да предприеме нов подход. Това се дължи до голяма степен на вертикалната интеграция. Голяма част от компонентите на ракетите и корабите на СпейсЕкс се произвеждат на място. Съответно, ако трябва да се промени нещо, това може да стане веднага. НАСА и традиционните аерокосмически корпорации, които имат връзки с множество доставчици и поддоставчици, трудно се адаптират към такъв подход на работа. Бившият астронавт дава конкретен пример за гъвкавостта на СпейсЕкс – постигането на възвръщаемостта на първата степен на “Фалкън 9”. Това за времето си беше огромен инженерен проблем. Първият път, когато СпейсЕкс се опита да го направи, завърши с експлозия, или както се нарича на жаргонен език в компанията, “неочаквано бързо разглобяване”. Но СпейсЕкс разбра какъв е проблемът, оправи го набързо и пак изстреля. Последва нова масивна експлозия. Само че сега фирмата знаеше кое е второто най-слабо звено и то също бе оправено. На седмия път бе постигнат успех! Към днешна дата СпейсЕкс има над 300 успешни кацания (когато Райсмън пише статията преди повече от два месеца, посочва числото 260). Преди известно време, когато телевизионната програма 60 минути интервюирала Гарет Райсмън защо е решил да напусне НАСА и да започне да работи в СпейсЕкс, бившият астронавт отговорил: “Ако бяхте инженер и имахте шанса да се присъедините към Хауърд Хюз в зората на новата епоха на авиацията, бихте ли отказали?”. Но в момента в който Райзмън изказал това изречение, някогашният астронавт разбрал, че е допуснал фатална грешка. Бъдещето не се оказало благосклонно към Хюз. Затова, когато се возил в една кола с Илон Мъск, той решил да му се обясни какво е имал предвид. Обърнал се настрани и казал: “Ей шефе, помниш ли оня път, когато те сравних с Хауърд Хюз? Искам само да знаеш, че имах предвид младия, елегантен, свалящия известни мацки Хюз, а не стария, изкуфелия, пикаещия в гърне Хюз”. Илон Мъск продължил да гледа напред към пътя, докато колата се движи, и мълчал известно време, чак докато мълчанието станало непоносимо. Най-накрая предприемачът отвърнал: “Не мисля, че това е адекватно сравнение”. “Но защо?”, попитал Райсмън. Мъск обяснил, че нито един от проектите на Хюз не е променил радикално начина, по който живеем днес. Неговият Ейч Уан Рейсър е поставил рекорд за скорост, но не е бил масово произвеждан. Елегантната Гъска също била единична бройка. Днес не превозваме стоки през Атлантическия океан с гигантски дървени самолети. В този момент бившият астронавт най-сетне разбрал кой е Мъск. Предприемачът е мотивиран от нуждата да преначертае курса на човешката история и всичко по-малко от това е неуспех. Тази фиксация сигурно представлява ужасно бреме, но въпреки това е първоизточникът на изключителната решителност и енергия при Мъск. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/19/why-spacex-succeeds/

НАСА и Боинг планират пилотираният кораб Старлайнър да се завърне на 26-ти юни На снимката: “Старлайнър” прикачен към МКС. Photo credit : NASA 18 юни 2024 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Мисията на пилотирания космически кораб “Старлайнър” първоначално бе планирана да трае една седмица, но сега се очертава да е триседмична. НАСА и Боинг предвиждат корабът да се завърне на Земята на 26-ти юни, а резервната дата (в случай, че лошо време или друг фактор доведе до отлагане) е 2-ри юли. На специална пресконференция, организирана от НАСА тази вечер пред журналисти, специалистите разказаха какво е текущото състояние на мисията. Напомням на читателите, че скоро след изстрелването бяха констатирани общо пет теча на хелий от горивната система на “Старлайнър”, а по време на скачването пет от общо 28-те двигателя отказаха. НАСА и Боинг потвърждават, че и двата проблема са разрешени и не представляват пречка пред завършването на мисията. Що се касае до хелиевите течове, специалистите изчисляват, че има достатъчно запаси от сгъстен газ на борда на “Старлайнър”. Запасите ще стигнат за 70 часа свободен полет след разкачването, но корабът има нужда само от седем часа, докато навлезе в атмосферата и кацне. Така че оставащото количество хелий на борда е предостатъчно. Относно отказалите пет двигателя на “Старлайнър”, беше установено със сигурно, че тези откази се дължат по-скоро на програмна грешка, а не на хардуерна повреда. Само един двигател е напълно деактивиран и той ще остане изключен до края на мисията. През изминалия уикенд НАСА и Боинг изпълниха успешно огнево изпитание на останалите четири двигателя, докато “Старлайнър” все още е скачен с МКС. Изпитанието беше успешно и даде увереност, че състоянието на двигателната система е в пълна изправност. Удължаването на мисията на “Старлайнър” е добре дошло за Международната космическа станция. Новопристигналите астронавти Бъч Уилмор и Съни Уилямс се включват активно в работата. На 13-ти юни редовно живеещите астронавти на МКС Трейси Дайсън и Мат Доминик трябваше да излязат в открития космос, но подготовката за “космическата разходка”, в хода на която трябваше да бъдат взети микробни проби от външната страна на станцията, бе преустановена. НАСА единствено съобщи, че се касае за “дискомфорт със скафандъра”. Днес, без да се съобщават нови детайли, агенцията ни информира, че сега американската “космическа разходка” е насрочена за 24-ти юни и Доминик ще бъде заменен от астронавта Майк Барат. Липсата на допълнителни сведения и замяната на астронавта загатват, че става въпрос за проблем от личен или медицински характер, а информацията за този тип проблеми е конфиденциална. Също така на 24-ти юни се предвижда натоварването на планирания багаж в “Старлайнър”, след което корабът просто ще чака команда за разкачване и завръщане. Тук е коректно да напомня, че що се касае до кацането, корабът на Боинг има преимущество пред СпейсЕкс – докато “Крю Драгън” се приводнява в океана, “Старлайнър” е способен да каца върху суша с иновативна система от въздушни възглавници. Стига завръщането да се осъществи в срок на 26-ти юни, то ще е факт в 11:51 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/18/starliner-to-return-on-26th-june/

Китай с първо статично огнево изпитание на пилотираната лунна ракета! Кадър от статичното огнево изпитание. Photo credit : CASC 17 юни 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Китайската космическа програма направи важна крачка към изпращането на човек на Луната – за пръв път бе проведено успешно статично огнево изпитание на пилотираната лунна ракета “Лонг Марч 10”! “Лонг Марч 10” е малко по-мощна ракета от американската “Фалкън Хеви”. Ако “Фалкън Хеви” в невъзвръщаем вариант може да извежда в околоземна орбита товари с общо тегло 64 тона, то “Лонг Марч 10” ще може да извежда товари с общо тегло 70 тона. Плановете на Китай включват пилотираната мисия до Луната да се осъществи посредством две изстрелвания на “Лонг Марч 10”, като едното ще е свързано с извеждането в космоса на спускаемия апарат “Ланюе”, а другото – на пилотирания кораб “Менгжоу”. По-късно “Менгжоу” ще се скачи с “Ланюе” в окололунна орбита, след което двама тайконавти ще слязат до лунната повърхност. В по-далечно бъдеще очакваме да стане готова и още по-мощната ракета “Лонг Марч 9”, която ще притежава товароподемност от 150 тона до околоземна орбита и представлява китайският отговор на “Старшип”. Засега обаче китайците се опитват да повторят американската програма “Аполо”. Важно уточнение е, че ракетата “Лонг Марч 10” ще бъде оборудвана на първата си степен със седем двигателя на керосин и кислород “YF-100K”, но за целите на статичното огнево изпитание, което бе проведено на 14-ти юни, степента бе оборудвана само с три двигателя. Възможно е мярката да е била свързана с ограниченията на възможностите на стендовата площадка. Но важното е, че тестът е бил напълно успешен, като ракетата е работила за планираното време, след което се е изключила безпроблемно. Очаква се крак на китайски астронавт да стъпи на Луната не по-късно от 2030 година. Междувременно историческата роботизирана експедиция “Чанг’e 6”, която в началото на юни кацна и взе проби от обратната страна на Луната, се готви да напусне окололунна орбита и да започне обратното пътешествие към Земята. Завръщането е насрочено за 25-ти юни. Видеозапис от изпитанието: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/17/long-march-10-static-fired/