SAlexandrov

Мисията на НАСА Озирис-Рекс се завръща с проби от астероид на 24-ти септември На 30-ти август тренировъчен макет на капсулата на “Озирис-Рекс” бе пуснат с хеликоптер, за да могат екипите да изтренират предстоящото завръщане на проби от астероида Бену. Photo credit : NASA/Keegan Barber 13 септември 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. “Озирис-Рекс”, най-сложната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на програмата “Аполо”, започна своето двупосочно пътешествие към астероида Бену през 2016 година. Сега, седем години по-късно, екипите се готвят за триумфалното завръщане със събраните астероидни проби, което е насрочено за 24-ти септември в 18:00 ч. българско време. Като подготовка в неделя “Озирис-Рекс” запали двигателите си, за да промени траекторията си така, че капсулата да е правилно насочена към Земята. Впоследствие, след като капсулата бъде разделена от кораба-майка, той отново ще запали двигателите си, за да не изгори в атмосферата и да прелети край планетата ни. Корабът-майка ще продължи своето ново пътешествие към друг астероид на име Апофис, като мисията ще приеме ново име: “Озирис-Апекс”. Нека да си спомним акцентите от “Озирис-Рекс”: изстрелването бе на 8 септември 2016 г. посредством ракета “Атлас-5”. На 31-ви декември 2018 г. космическият апарат влезе успешно в орбита около астероида Бену, но скоро след това стана ясно, че повърхността му е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число и от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията “Озирис-Рекс”, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на “Озирис-Рекс” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази награда. На 20-ти октомври 2020 г. “Озирис-Рекс” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху основното място за кацане Найтингейл, и успешно събра проби. Точното количество остава неясно, но се изчислява, че в контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма материал от астероида. А сега предстои грандиозният завършек. Стискаме палци всичко да мине наред и капсулата с проби да кацне на Земята благополучно! https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/osiris-rex-set-to-return-home/

И южнокорейската лунна мисия Данури засне Чандраян-3 Снимка на “Чандраян-3”, получена от южнокорейската орбитална мисия “Данури”. Фото: Министерство на науката на Южна Корея 13 септември 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Корейската космическа мисия “Данури”, която миналата година бе изпратена към орбитата на Луната с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, успя да фотографира кацналата на лунния Южен полюс индийска мисия “Чандраян-3”. Фотографията е била получена на 27-ми август, няколко дни след благополучното кацане. Напомням на читателите, че “Данури” бе първата специализирана мисия до Луната, изстреляна от американската компания СпейсЕкс. Изстрелването беше осъществено на 5-ти август 2022 г. посредством ракета “Фалкън 9”. След няколкомесечно пътуване, “Данури” пристигна в селеноцентрична орбита на 28-ми декември. Основната научна задача започна на 4-ти февруари, след малко повече от месец изпитания. “Данури” изследва Луната с шестте си научни инструмента – три камери, магнитометър, гама-лъчев спектрометър и технологичен демонстратор, който трябва да изпробва безжичен интернет в окололунна орбита. Една от камерите е предоставена от НАСА, останалите прибори са южнокорейски. За повече информация: Yonhap https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/danuri-photographs-chandrayaan-3/

Японската лунна мисия SLIM проведе първата си корекция на орбитата след изстрелването SLIM – илюстрация. Image credit : JAXA 13 септември 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Японската лунна мисия “SLIM”, която бе изстреляна успешно на 7-ми септември, успя за пръв път да коригира орбитата си посредством собствените си двигатели. Както съобщава акаунтът на мисията в социалната мрежа X, двигателите са се запалили на 11-ти септември, докато “SLIM” е била в перигей. Планират се и по-нататъшни запалвания за фина настройка на орбитата. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/slim-first-tcm/

Прототипът SN2 на Стоук премина успешно през статично огнево изпитание Кадър от статичното огнево изпитание. Photo credit : Stoke Space 13 септември 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера американската компания Стоук Спейс оповести в официалния си акаунт на социалната мрежа Х, че е провела успешно статично огнево изпитание на прототипа “SN2”. Прототипът е използван най-вече за наземни изпитания и по думите на компанията всичко, което е могло да бъде научено от него, е вече усвоено и може да се премине към по-нататъшните разработки. Но все пак в близко бъдеще “SN2” предстои да бъде изстрелян на суборбитален тестов полет. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/stoke-static-fire/

Русия се готви за първото пилотирано космическо изстрелване след едногодишно прекъсване Снимка от днешното извеждане на ракета “Союз-2.1а” с кораба “Союз МС-24” на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 12 септември 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Стига всичко да мине наред, този петък, на 15-ти септември в 18:44 ч., ще бъде проведено изстрелването на руския пилотиран космически кораб “Союз МС-24” с трима души на борда. Това ще е първият пилотиран пуск след почти година прекъсване, породено от аварията на кораба “Союз МС-22”. Напомням на читателите, че “Союз МС-22” бе изстрелян на 21 септември 2022 г., като на борда му пътуваха космонавтите Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и американският астронавт Франциско Рубио. Два месеца по-късно обаче, на 15-ти декември, беше установен неочакван теч от охладителната система на кораба, а последващото разследване показа наличието на пробойна. В началото на 2023-та година, на 11-ти февруари, се продъни и товарен кораб “Прогрес”. Въпреки че е невероятно случайни попадения на микрометеорити да причинят еднотипна повреда на едно и също място на два различни космически кораба, именно това е официалната версия на Роскосмос. НАСА също не влиза в конфликт и дипломатично подкрепя тази версия. Заради аварията Прокопиев, Петелин и Рубио останаха заклещени на МКС и трябваше на 24-ти февруари следващото изстрелване на “Союз МС-23” да бъде проведено в безпилотен режим, за да може с този кораб тримата да се върнат. Към днешна дата завръщането е предвидено за 27-ми септември. Междувременно експедицията на триото постави рекорд за най-продължителен престой на станцията, а Франциско Рубио по неволя постави рекорд за американец, престоял най-много време в космоса. През последната една година американските пилотирани кораби “Крю Драгън”, разработени от СпейсЕкс, превозваха безпроблемно както американски, така и руски, европейски и японски астронавти до МКС. Корабът “Союз МС-24”, който ще излети на 15-ти септември, ще бъде командван от опитния космонавт Олег Кононенко – ветеран с четири мисии зад гърба си. Към него ще се присъедини Николай Чуб, който никога досега не е летял в космоса. Американката Лоръл О’Хара също ще направи своя космически дебют. Както е видно, Роскосмос продължава да извозва американски астронавти до МКС, но вече не срещу заплащане, а на разменни начала. Досега трима руснаци бяха извозени към станцията с частни американски кораби. Най-важното обаче за Русия е да докаже, че на нея все още може да се разчита за транспортни услуги до МКС. Руските кораби “Союз” се считат до този момент за най-надеждни в целия свят без смъртен случай в продължение на повече от половин век и това е рекорд, който надали ще бъде задминат от друг кораб в близко бъдеще или изобщо някога (тъй като надали вече ще има друг пилотиран кораб, експлоатиран толкова дълго). Но през последните десет години бяха наблюдавани редица тревожни признаци – провалени скачвания, катастрофи на товарни кораби “Прогрес”, три пробойни (освен двете споменати, беше констатирана пробойна и на “Союз МС-09” през 2018 г.) и едно провалено изстрелване на “Союз МС-10” (с успешно спасяване на екипажа, пак през 2018 г.). И не че “Союз” не си остават добри кораби по замисъл, но подозренията, че качеството на производство на компонентите им непрекъснато спада и се стига до голямо количество производствен брак, се засилват. Така че стискаме палци на предстоящото изстрелване на “Союз МС-24”. Все пак, за разлика от катастрофиралата по-рано роботизирана мисия “Луна-25”, този път летят хора и всички искаме те да се завърнат благополучно. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/12/russia-first-crewed-mission-2023/

Джеймс Уеб откри метан и въглероден диоксид в атмосферата на извънслънчева планета! Илюстрация на планетата K2-18b, изготвена на базата на съществуващите научни данни. Photo credit : ESA 11 септември 2023 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” откри за пръв път въглероден диоксид и метан в атмосферата на извънслънчева планета, известна като K2-18b. Предварителните данни (които имат нужда от по-нататъшно потвърждение) показват и наличието на диметил сулфид – вещество, което на Земята може да се образува само от живи организми. Защо откритието е важно? Планетата K2-18b е на 120 светлинни години от Земята и се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда, т.е. в региона, позволяващ водата да съществува в течно агрегатно състояние. Но тази планета няма никакъв аналог в Слънчевата система. Планетите, които обикалят около Слънцето, са най-общо казано скалисти планети (Меркурий, Венера, Земя, Марс) и гиганти (газови – Юпитер, Сатурн и ледени – Уран и Нептун). Но най-често срещаните планети в Галактиката са от тип, който доскоро не познавахме – по-големи от най-голямата скалиста планета в Слънчевата система (Земята), но по-малки от най-малкия гигант (Нептун). Поради това често биват описвани в научната литература под названието суперземи или мининептуни. Тъй като нямат аналог в Слънчевата система, учените спорят разгорещено за характеристиките на мининептуните. Планетата K2-18b е 8.6 пъти по-масивна от Земята, като учените смятат, че тя е от хипотетичните Хицеански планети (на англ. изразът hycean обединява две думи – hydrogen, т.е. водород, и ocean, океан). С други думи K2-18b вероятно притежава водородна атмосфера, но е покрита с голям воден океан. Понеже “Джеймс Уеб” открива метан и въглероден диоксид, но не и амоняк, това са данни, съвпадащи с наличието на океан. Също така космическият телескоп е събрал предварителни сведения и за наличието на диметил сулфид, който на Земята се получава само от живи организми, най-вече от фитопланктона. Но въпреки откритието на тези вещества, все още е рано да се каже, че на K2-18b има живот. Налице са няколко фактора, които усложняват неговата поява. Планетата, както вече подчертах по-горе, е 8.6 пъти по-масивна, но също така има 2.6 пъти по-голям радиус от Земята. Това предполага, че във вътрешността си има плътна мантия от воден лед под високо налягане, подобно на Нептун, но за разлика от него има и по-тънка водородна атмосфера и океанска повърхност. Възможно е обаче този океан да е твърде горещ, за да позволява на живота за съществува или даже водата да не е в течно агрегатно състояние. Все още има много неща, които не знаем за мининептуните. Такава планета в Слънчевата система все пак няма. Но благодарение на най-мощния астрономически прибор, космическия телескоп “Джеймс Уеб”, булото на загадките лека-полека се повдига. Идентифицирането на атмосферите е сложна задача, тъй като звездата свети много по-ярко със собствена светлина, отколкото свети планетата с отразена светлина. В случая K2-18b периодично прави пасажи, т.е. минава пред диска на звездата си, което означава, че тогава звездната светлина преминава през атмосферата и се променя по начин, който може да бъде изучен от астрономите и така да стане ясен химичният състав. До този момент са проведени само две наблюдения с “Джеймс Уеб”, като още много предстоят. Но и два пасажа бяха достатъчни, за да бъдат получени гореописаните резултати – новият телескоп е толкова прецизен, че едно наблюдение се сравнява с осем наблюдения, провеждани от стария телескоп “Хъбъл” в рамките на много години. Последващите наблюдения, които трябва да потвърдят намереното и да разширят познанията, ще се направят от прибора на “Уеб” MIRI, работещ в средната инфрачервена област. В края на краищата окончателната цел си остава намирането на извънземен живот – и се надяваме, че “Джеймс Уеб” е този космически апарат, който ще може да го направи. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/11/james-webb-methane/

УСПЕХ: За последен път ракета Атлас 5 с двигател РД-180 изведе в космоса американска шпионска мисия! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 10 септември 2023 г. 21:10 ч. Светослав Александров. Днес беше затворена окончателно още една от последните страници на историята за “РД-180” – историческите руски двигатели, които години наред се ползваха на американските ракети “Атлас 5”. За последен такъв двигател послужи за извеждането в космоса на шпионска мисия на САЩ. Това се случи по време на днешното изстрелване на “Атлас 5” от космодрума Кейп Канаверал в 15:47 ч. българско време. Някога “РД-180”, произвеждани от руското предприятие “НПО Енергомаш”, бяха изкупувани редовно от Щатите заради високата им ефективност и ниската им цена. Но сега, от всички 76 американски изстрелвания, проведени през 2023 година, само две включваха руски двигатели. По-рано през август беше проведен последният пуск на ракета “Антарес” в конфигурация “230”. Днешното изстрелване на “Атлас 5” бе първото за тази ракета през календарната година. Американското правителство още през 2014 г., след незаконното анексиране на Крим от Русия, направи нужните стъпки за преустановяване на закупуването на “РД-180”. Сега се използват единствено останалите налични на склад двигатели за последните 18 мисии на “Атлас 5”. Седем от оставащите ракети са заделени за първата пилотирана и шестте редовни мисии на кораба на Боинг “Старлайнър”. Изстреляната днес ракета “Атлас 5” бе в конфигурация 551 – най-мощната възможна, с 5-метров обтекател, с 5 спомагателни твърдогоривни двигателя и с един двигател “RL10” на горната степен “Центавър”. Изведената мисия носи името “Сайлънтбаркър” и тя ще положи началото на групировка в геосинхронна орбита, която ще засича и проследява чуждестранни обекти, иначе трудни за откриване поради лоши метеорологични условия. Това бе последната мисия за Националния разузнавателен офис на САЩ, проведена с “Атлас 5”. Предстои още една финална мисия, касаеща националната сигурност, с тази ракета – “USSF-51”, насрочена за 2024 година. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/10/atlas-v-last-nro-mission/

Луна 25: Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено Снимка, заснета по път към Луната от “Луна-25”. Фото: Роскосмос 10 септември 2023 г. 09:50 ч. Светослав Александров. Този четвъртък в сградите на НПО “Лавочкин”, предприятието, конструирало “Луна-25”, се проведе заседание на държавната комисия, разследваща аварията на мисията. И в общи линии нещата стоят по този начин – наказват невинните, награждават тези, които не са били ангажирани. Новината бе съобщена от блогъра Иля Харламов в Телеграм канала “Юра, прости”. Общото впечатление е такова: всеки е бил фокусиран върху непосредственото кацане на повърхността, до което така и не се е стигнало. Били са усвоявани грантове, писани са дисертации именно по темата за мекото кацане. На въпроса как да се доберат до етапа на кацане изобщо не е било обръщано внимание – те решили, че това е нещо, което ще се случи от само себе си, все пак това е страната, в която е живял Гагарин. Същевременно балистиката за полет до Южния полюс на Луната е изключително комплексна – трябва да стигнеш до орбита около солидно тяло, нещо, което никой от днешните съвременници в Русия не бе постигал. Поради недостиг на пари “Луна-25” бе изстреляна с ракета “Союз”, която е слаба за този тип мисии. Съветските станции са били изстрелвани с тежки ракети “Протон”, производството на които бе прекратено през 2019 г. (за които се обвиняват лошите 90-те години). Предишната мисия, провалената “Фобос-Грунт”, бе изстреляна с украинска ракета “Зенит” от среден клас. Заради слабата ракета се правеше икономия от всичко – гориво, инструменти, система за управление, балистични маневри, стартов прозорец. Тези икономии по-късно ни изядоха главата. Съществува обикновена, изпитана от времето инерциална платформа, но тя е тежка и заради ограничението на носителя не бе възможно да я използват на “Луна-25”. Във връзка с икономията бе използвана нова, безплатформена инерциална навигационна система, но опитът с нея е ограничен. Поради санкциите част от приборите бяха премахнати и станцията олекна, което бе добро, но те трябваше да бъдат заменени с импортозаместени, произведени в Русия прибори и станцията стана по-тежка от преди, което бе лошо. Така че за виновни бяха нарочени отново лошите 90-те и алкохолика Елцин. Всичко се обърка незабавно след изстрелването и отделянето на “Луна-25” от ракетата-носител, когато започна да работи системата за управление на станцията. Още на 12-ти август първата корекция на полета бе изпълнена неправилно, апаратът почна да се върти и едва успяха да го спасят. Оказа се, че НПО “Лавочкин” винаги произвежда ракетни двигатели, чийто импулс се изпълнява с превишение – това е фабричен запас, който се прилага заради лошото качество на произвоздство: т.е. корозия, нежелано повишаване на налягането, измръзвания. Абсолютно всички двигатели се произвеждат по този начин. В случая със свободно летящите апарати като “Фрегат”, “Спектр” и “Радиоастрон” това не е проблем, защото няма опасност от сблъсък с друго небесно тяло. Но в случая с “Луна-25”, ако импулсът се отклонява с десетки проценти, а при кацането ако отклонението превишава 7%, то може още от самото начало да се откажеш от мисията. Самият факт, че “Луна-25” изобщо е успяла да пристигне в орбитата на Луната, е резултат от добро стечение на обстоятелствата. Това е било чиста лотария. Представете си следното: вие се намирате в орбита около Луната, маневрите са строго изчислени, но системата за управление не работи правилно. Какво следва? -Ако плавно се измени орбитата с мънички импулси – няма да има достатъчно гориво затова. -Ако импулсът е твърде голям – апаратът ще се вреже в повърхността, провал на мисията. -Ако импулсът е твърде малък – ще имаме “отворена траектория”, горивото ще стигне единствено за триимпулсно връщане на кръгова орбита, няма да има достатъчно останало гориво за кацане, всички дисертации, които са написани по темата за мекото кацане, са защитени напразно. Пак се стига до провал. Как бихте постъпили в такава ситуация? Истината е, че “Луна-25” е претърпяла авария заради неправилната работа на системата за управление още на 12-ти август, а що се касае до физическото ѝ разрушаване седмица по-късно, това са подробности. На заседанието в четвъртък, на 7-ми септември, бе докладвано следното: -Грешката е глупава, източникът ѝ е установен и може да бъде възпроизведена повторно на стенд. -Не е виновен импортозаместеният прибор “БИУС-Л”. -Учените не са виновни. -За всичко са виновни инженерите от НПО “Лавочкин”. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/10/luna-25-failure-investigation/

Ето как участвам в откриването на астрономически транзиенти към нов граждански научен проект Данните, използвани в проекта “Търсачи на килонови”, пристигат от обсерватория GOTO 9 септември 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. От няколко седмици в платформата за гражданска наука Zooniverse е активен нов проект, наречен “Търсачи на килонови”, като всеки може да се включи в него и да търси астрономически транзиенти. През последния месец бяха направени общо четири открития и аз съм участвал във всяко едно от тях. Откритията са описани в страницата за резултати на Zooniverse, като там има пълен списък с участниците, които са допринесли за тяхното установяване. За едно от тях, катаклизмична променлива, аз съм вписан като част от доброволческия екип в официалната публикация на Сървъра за транзиенти към Международния астрономически съюз и имам сертификат за откритие (линк). Но какво представлява проектът “Търсачи на килонови”? Както е разказано в самата страница, се използва обсерваторията Gravitational-wave Optical Transient Observer (GOTO), която се състои от верига от телескопи, специално построени и оптимизирани да проучват сигналите от електромагнитния спектър в резултат на гравитационни вълни. Проектът е ръководен от екип начело с изследователите Том Килстийн и Лиса Келси. Обсерваторията е в състояние да открива разнообразни транзиенти (т.е. астрофизични феномени, които променят своята яркост в рамките на сравнително кратък период). Те включват гама-лъчеви избухвания, активни галактични ядра, катаклизмични променливи, но изследователите на проекта се интересуват най-вече от килонови (остатъчни сияния от сливането на две неутронни звезди) и свръхнови (експлозивната смърт на масивни звезди). Вашата работа, ако решите да се включите в проекта, се състои от това да използвате класическия метод, при който имаме референтно изображение, заснето преди няколко години, научно (наскоро заснето изображение) и изображение-извадка между двете, което показва дали между научното и референтното изображение има промяна – потенциален показател за транзиент. Може да звучи прекалено сложно, но всъщност не е – има съвсем кратък указател, който в рамките на броени минути може да ви обучи как да разграничавате истинските транзиенти от потенциалните фалшиви такива. И всичко това можете да го правите в рамките на свободното си време, с телефона си, като всички заснети от обсерваторията изображения през последното денонощие минават през екрана ви само за 10-15 минути. Да отделите десетина минути от деня си в името на науката е кауза, която си струва – и по този начин правите реални открития и допринасяте за научния напредък! Интересувате се още от граждански научни проекти? Вижте също как откривам астероиди на този линк. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/09/kilonova-seekers/

УСПЕХ: Корабът Юнити изпрати в космоса и върна на Земята трима от най-първите клиенти на Върджин Галактик! Кадър от днешния полет. Photo credit : Virgin Galactic 8 септември 2023 г. 23:10 ч. Светослав Александров. Днес частният американски суборбитален пилотиран космически кораб “Юнити”, разработен от фирмата Върджин Галактик, отново излетя в космоса и се завърна на Земята. Сред шестчленния екипаж присъстваха трима от първите туристи на компанията, които внесоха своя депозит още през 2005 година. Изминаха почти две десетилетия, докато основаната от Ричард Брансън фирма разработи първия си пилотиран космически кораб и го въведе в експлоатация. Отлаганията бяха далеч по-дълги, отколкото и най-големите песимисти предполагаха, че ще са. “Юнити” летя за пръв път в космоса през 2018 година. Имайки предвид, че компанията Върджин Галактик бе създадена през 2004 година, изминало е почти два пъти повече време от основаването ѝ до първата пилотирана суборбитална експедиция, отколкото е било нужно на НАСА да изпрати хора на Луната след възлагането на тази задача от американския президент Кенеди в началото на 60-те години на миналия век. Днес обаче изглежда, че Върджин Галактик най-сетне постига успехи. През настоящата 2023 г. корабът “Юнити” е летял в космоса общо четири пъти, считано от месец май, като фирмата провежда по едно изстрелване средно веднъж месечно. Туристите на борда бяха американският инвеститор Кен Бакстър, южноафриканският инвеститор Тимъти Наш и основателят на Reynard Motorsport Адриян Рейнард от Великобритания. Тримата бяха придружени от тяхната инструкторка Бет Моузес. Корабът бе пилотиран от двама пилоти – Никола Песил и Майкъл Масучи. За разлика от предходни мисии, този път Върджин Галактик не осигури излъчване на живо. Фирмата също така не оповести имената на тримата туристи до деня на старта. В близко бъдеще компанията на Брансън ще продължи да изстрелва “Юнити” средно веднъж месечно както и досега. Ако всичко мине по план, полетите ще започнат да се провеждат веднъж седмично – но чак когато в експлоатация влязат новите кораби от т.нар Делта клас през 2026 година. Източник: Върджин Галактик https://cosmos.1.bg/space/2023/09/08/virgin-galactic-unity/

УСПЕХ: Японска ракета H-2А изведе в космоса мисията до Луната SLIM и телескопа XRISM! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Mitsubishi Heavy Industries 7 септември 2023 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Най-новата лунна мисия е вече в ход! Тази нощ в 02:42 ч. българско време беше изстреляна успешно японска ракета “H-2A”, а на борда ѝ се намираха спускаемият лунен апарат “SLIM” и рентгеновият космически телескоп “XRISM”. Изстрелването стана реалност след няколкодневно закъснение поради лоши метеорологични условия. “SLIM” е малък спускаем модул с височина 2.4 метра, дължина 2.7 метра и широчина 1.7 метра. Мисията пътува към Луната по бавна, енергийноефективна траектория. Ще отнеме от три до четири месеца, докато модулът навлезе в окололунна орбита и там ще престои допълнително още месец, докато извърши меко кацане в района на кратера Шиоли. Задачата на “SLIM” е да демонстрира прецизно кацане. Апаратът ще трябва да разпознава кратерите и опасностите по време на спускането си на базата на технология, взаимствана от технологиите за лицево разпознаване. Отклонението от целта не бива да надхвърля 100 метра – за сравнение допустимото отклонение на модула “Ийгъл”, с който астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 година, е било 20 километра. Ако мисия “SLIM” успее и уроците от нея бъдат приложени в световен мащаб, тя сериозно ще подобри качеството и точността на космическите полети. Другият космически апарат, който пътуваше на борда на ракетата, бе космическият телескоп “XRISM”, построен съвместно от Японската космическа агенция, НАСА и Европейската космическа агенция. Неговата задача е да изучава Вселената в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Телескопът ще замени “Хитоми”, могъщ астрономически прибор, който обаче се повреди в орбита малко след изстрелването си през 2016 година, оставяйки сериозна празнина в научните изследвания. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/07/slim-xrism-launch/

Новата европейска ракета Ариана 6 мина успешно през статично огнево изпитание Снимка от статичното огнево изпитание на “Ариана 6”. Photo credit : ESA/ArianeGroup/CNES 6 септември 2023 г. 15:50 ч. Светослав Александров. Лъч надежда за европейската космическа индустрия – вчера, на 5-ти септември, новата ракета “Ариана 6” за пръв път мина успешно през статично огнево изпитание! За тази цел основната и горната степен на ракетата бяха напълнени с гориво и беше отрепетирано цялостно обратно броене, което кулминира със запалването на двигателя “Вулкан 2.1”. Двигателят работеше в продължение на 4 секунди, както бе планирано, след което се изключи безпроблемно. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщава, че ракетата, която бе използвана в хода на изпитанието, не е предвидена да лети в космоса, тъй като спомагателните ѝ твърдогоривни ускорители са инертни. Летателните модели на “Ариана 6” са в различен етап на производство под ръководството на АрианаГруп. След вчерашното огнево изпитание “Ариана 6” е една стъпка по-близо до дебютния си полет. ЕКА и АрианаГруп все още не се ангажират да определят дата за това изстрелване, но се очаква да е факт през 2024 година. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/06/ariane-6-static-fire-test/

Американската лунна мисия ЛРО засне индийската Чандраян-3! Снимка на мястото на кацане на “Чандраян-3”, заснета от орбиталната американска мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”. Photo credit: NASA’s Goddard Space Flight Center/Arizona State University 5 септември 2023 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър”, която обикаля в ниска орбита около Луната, сполучи да заснеме намиращия се на лунната повърхност индийски апарат “Чандраян-3”. Ясно се забелязва тъмната сянка, която спускаемият апарат хвърля, на фона на белия ореол, причинен от работата на спирачните ракетни двигатели, които са издухали част от лунния прах. Индийската космическа агенция съобщи, че “Чандраян-3”, както и луноходът “Викрам”, преустановиха своята работа с настъпването на края на лунния ден. Със сигурност ще бъде направен опит за възстановяването на работоспособността на индийската мисия след като приключи 14-дневната лунна нощ, но шансът за това е малък. Тук е коректно да напомня, че както американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър” успя да снима кацналия “Чандраян-3”, така и индийската орбитална мисия “Чандраян-2” е снимала останките от пилотираните лунни модули на програмата на НАСА “Аполо”: Американският спускаем модул “Интрепид” на мисията “Аполо 12”, заснет от индийската мисия “Чандраян-2”. Photo credit : ISRO Американският спускаем модул “Ийгъл” на мисията “Аполо 11”, заснет от индийската мисия “Чандраян-2”. Photo credit : ISRO Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/05/lro-photographs-chandrayaan-3/

Чандраян-3 излетя от лунната повърхност и кацна отново! Чандраян-3 излетя от лунната повърхност и кацна отново! Posted on септември 4, 2023 Spread the love Кадър от камерите на “Чандраян-3” – гледка от новото място след кацането. Photo credit : NASA 4 септември 2023 г. 09:10 ч. Светослав Александров. Индийската мисия “Чандраян-3” с ново постижение – днес тя излетя от повърхността на Луната, след което кацна повторно! Това е първата стъпка към бъдещи възвръщаеми и пилотирани експедиции. Според информацията, разпространена от индийската космическа агенция, спускаемият апарат “Викрам” се е издигнал на височина 40 сантиметра, прелетял е на разстояние 30-40 сантиметра и се е спуснал на новото място. Повторното излитане и кацане от повърхността на друго небесно тяло не е тривиална задача. В миналото това е постигано на Луната от НАСА по време на мисията “Сървеър 6” през 1967 година, на астероиди от Япония и НАСА през 2018 и 2020 година и днес редовно на Марс от НАСА с хеликоптера “Инджинюъти”. Видео от излитането и повторното кацане: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/04/chandrayaan-3-launches-lands-again/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с шестата си експедиция до МКС се завърна на Земята! Снимка от днешното завръщане на кораба “Крю Драгън”. Photo credit : NASA TV 4 септември 2023 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:15 ч. българско време се завърна пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с астронавтите на НАСА Стийв Боуен и Уорън Хобърг, космонавта на Роскосмос Андрей Федяев и астронавта на ОАЕ Султан Ал Неяди. Това бе шестата дългосрочна експедиция, която фирмата на Илон Мъск извози към Международната космическа станция по програмата на НАСА за комерсиални пилотирани превози. Напомням на читателите, че седмата излетя на 26-ти август и ще продължи до 2024 година, като тя се състои от астронавта на НАСА Жасмин Могбели, астронавта на ЕКА Андреас Могенсен, космонавта на Русия Константин Борисов и астронавта на Япония Сатоши Фурукава. Междувременно днес СпейсЕкс изстреля успешно ракета “Фалкън 9” с партида от 21 спътника “Старлинк”. Това бе 62-рата мисия за компанията през годината, включваща ракети от семейството “Фалкън” и 63-тата общо, ако включваме и “Старшип”. Така СпейсЕкс счупи рекорда от 2022 г. за най-голям брой изстрелвания в рамките на една календарна година. Видеозапис от завръщането на кораба “Крю Драгън” : Видеозапис от изстрелването на спътници по програмата “Старлинк”: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/04/crew-dragon-returns-earth/

Пилотираният кораб Крю Драгън с шестата дългосрочна експедиция се разкачи от МКС На кадъра: космическият кораб “Крю Драгън” се отдалечава от МКС. Photo credit : NASA TV 3 септември 2023 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с шестата дългосрочна експедиция до МКС, състояща се от двама американци, руснак и астронавт на ОАЕ, се разкачи днес от орбиталния комплекс и започна своето завръщане към Земята. Корабът стоя прикачен към МКС в продължение на шест месеца. Изстрелването на “Крю Драгън” бе факт на 2-ри март т.г. с астронавтите на НАСА Стийв Боуен (командир) и Уорън Хобърг (пилот), космонавта на Роскосмос Андрей Федяев и астронавта на ОАЕ Султан Ал Неяди. В хода на мисията Неяди влезе в историята като първия астронавт от арабски произход, престоял половин година в космоса. Кацането на “Крю Драгън” е насрочено за не по-рано от понеделник, 4-ти септември в 07:15 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/03/crew-dragon-undocks-iss-2/

УСПЕХ: Индия изстреля първата си мисия за изучаване на Слънцето! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 2 сeптември 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Една седмица след изключителния успех на Индия на Луната, днес страната се отправи и към Слънцето! Ракета “PSLV” излетя в 09:20 ч. българско време, за да изведе в космоса мисията “Адитя-Л1” – първата индийска слънчева обсерватория. Понастоящем “Адитя-Л1” се намира в околоземна орбита. Но посредством собствената си двигателна система орбитата ще бъде повдигана поетапно, докато мисията се отправи в междупланетното пространство, към точката на Лагранж Л1 от системата Земя-Слънце. Това е гравитационно стабилен регион, отстоящ на 1.5 милиона километра от нашата планета. Именно там работи от десетилетия слънчевата мисия на НАСА и ЕКА “Сохо”, така че “Адитя-Л1” ще е добро попълнение към цялата международна флотилия от космически апарати, изучаващи Слънцето. Други слънчеви мисии, които понастоящем изпълняват своите задачи, са “Солар Орбитър” на ЕКА/НАСА, “Стерео-А” и “Паркър” на НАСА. На борда на “Адитя-Л1” има коронограф, телескоп за снимане в ултравиолетовата област, два рентгенови спектрометъра, инструмент за изучаване на слънчевия вятър, инструмент за изучаване на слънчевата плазма и магнитометър. Всичките тези седем прибора са разработени в Индия. Очакванията са “Адитя-Л1” да работи в продължение на поне пет години. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/02/india-first-solar-mission/

Българската фирма ЕндуроСат си партнира с НАСА за мисия, която ще изучава Слънцето 1 септември 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Българската космическа фирма ЕндуроСат започва партньорство с Калифорнийския университет – Бъркли и с НАСА за разработването на мисия, която ще изучава Слънцето. Мисията “Падре” е сътрудничество между Бъркли, центъра на НАСА “Годард”, Югозападния изследователски институт, Университета по приложни науки и изкуства – Северозападна Швейцария, Ядрения изследователски център CEA-Saclay. Космическият апарат ще бъде конструиран от ЕндуроСат по стандарта CubeSat от общо 12 единици, а на него ще бъдат разположени научните инструменти, които ще изучават Слънцето в т.нар. “твърди” рентгенови лъчи. Изстрелването е насрочено за 2025 година. Разбира се, това не е първият път, когато българската фирма участва във важни проекти. По-рано през тази година ЕндуроСат оповести, че ще построи космически апарат, който ще изучава системата Алфа Кентавър. А миналата година стана ясно, че родната компания ще си партнира с Интуитив машинс за спускаемата мисия до Луната “IM-2”. Източник: ЕндуроСат https://cosmos.1.bg/space/2023/09/01/endurosat-partner-mission-nasa-solar/

Американската лунна мисия ЛРО откри къде се е разбила Луна-25! Мястото на падане на “Луна-25” Credits: NASA’s Goddard Space Flight Center/Arizona State University 31 август 2023 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Съвременната американска мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, която понастоящем работи в орбита около Луната и притежава мощна телескопична камера, откри къде се е разбила руската мисия “Луна-25”! Напомням на читателите, че по време на своето спускане на 19-ти август, “Луна-25” претърпя авария, която доведе до нейното падане на лунната повърхност. Два дни по-късно, на 21-ви август, руската космическа агенция Роскосмос предостави информация в кой точно регион е било падането. Ръководството на американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, както и специализираният екип, отговорен за работата на телескопичната камера “LROC”, още на 22-ри август успяха да изпратят командите за фотографиране на този регион. Сравнение преди и след мисия “Луна-25”. Първата снимка е от 27-ми юни 2020 г., а втората – от 24-ти август 2023 г., скоро след разбиването. Credits: NASA’s Goddard Space Flight Center/Arizona State University Впоследствие учените сравниха фотографии преди и след полета на “Луна-25” и откриха нов кратер. Най-вероятното обяснение е кратерът да е резултат от разбиването на автоматичната лунна станция, отколкото да е вследствие на естествен сблъсък на Луната с метеорит. Новият кратер е с диаметър 10 метра и се намира на 400 километра от планираното място за кацане на “Луна-25”. “Любопитно е, че мястото на аварията (бел. прев. на “Луна-25”) се различава от местата на останалите аварии (бел. прев. на предходни мисии като “Хакуто-Р”, “Берешийт” и т.н.) по това, че отсъстват летящи отломки и детайли. Очевидно скоростта и ъгълът на колизията са довели до пълното разрушаване на всички елементи на апарата при стълкновението с повърхността”, смята руският космически експерт и популяризатор Виталий Егоров. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/31/luna-25-impact-found/

Марсоходът на НАСА Кюриосити изучи марсиански хребет Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА “Кюриосити” на 28-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 31 август 2023 г. 15:20 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Кюриосити” скоро приключва с изучаването на малкия хребет Гедиз Валис, в района на който пристигна в началото на месец юни, след което ще продължи с изкачването на марсианската планина Шарп. Последните два дни от изучаването на хребета ще са много натоварени – предстои изследването на пет т.нар. “плаващи скали” (т.е. скали, които могат да се задържат във вода). Тези, кръстени Стикс, Кносос и Стравиа ще бъдат подложени на мултиспектрален анализ от камерата Mastcam. Стикс, както и още една, наречена Елафонисос, ще бъдат изследвани със лазерно индуцирана плазмена спектроскопия (LIBS). Не всички от скалите могат да бъдат подробно изучени с цялата апаратура, както на изследователите им се иска, теренът е труден и опасен за преминаване. Все пак с роботизираната ръка на “Кюриосити”, която притежава рентгеноволъчев спектрометър на алфа частици, ще може да бъде доближена скалата Кносос, както и петата и последна скала на име Метеора. Още една снимка, заснета от “Кюриосити” на 28-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Като финална задача сред Гедиз Валис “Кюриосити” ще проведе малко атмосферни наблюдения и ще потърси прахови вихрушки. Но това не може да продължи дълго – планината Шарп чака да бъде изкачена, а нагоре има още много интересни местности. Източник: Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2023/08/31/curiosity-rover-ridge/

Телескопът Джеймс Уеб засне главозамайващ космически въртоп Фотографията на галактиката M51. Photo credit : ESA/Webb, NASA & CSA, A. Adamo (Stockholm University) and the FEAST JWST team 30 август 2023 г. 12:50 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” засне красива снимка на величествените спирални ръкави на галактиката M51! Тази галактика неофициално бива наричана “Водовъртеж” (от англ. whirlpool), макар че понятието не е възприето в Астрономическия календар на БАН. Изображението представлява съставна композиция от данни, получени с два инструмента на “Джеймс Уеб” – NIRCam, който снима в близката инфрачервена област, и MIRI, който снима в средната инфрачервена област на електромагнитния спектър. Тъй като космическият телескоп работи в инфрачервената област, която е невидима за човешкото око, това означава, че цветът е добавен на фотографията за удобство. В случая с червено са оцветени регионите, където нишковиден междузвезден прах прониква в тъканта на галактиката. С оранжево и жълто са оцветени регионите на йонизиран газ, получен от наскоро формиралите се звездни купове. Звездите подхранват галактичната тъкан и така се образува комплексна мрежа от ярки възли, както и от черни кухини. Галактиката M51 се намира на разстояние 27 милиона светлинни години в съзвездието Ловджийски кучета. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/08/30/james-webb-m51/

Луноходът Прагиян засне спускаемия апарат на Чандраян-3! Photo credit : ISRO 30 август 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин посредством наземните станции на Европейската космическа агенция (ЕКА) бе получена една от най-дългоочакваните снимки от индийската лунна мисия “Чандраян-3”: фотография на стационарния спускаем апарат “Викрам”, заснета от лунохода “Прагиян”! На снимката, освен околния пейзаж и корпуса на “Прагиян” се виждат и два негови инструмента – сеизмометърът ILSA, който ще търси лунотресения, и пробивната машина ChaSTE (спомнете си новината за измерените температури във вътрешността на лунния грунд). Източник: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/30/pragyan-photographs-vikram/

Луноходът Прагиян откри сяра в района на Южния полюс на Луната Първите резултати от експеримента LIBS на лунохода “Прагиян”. Image credit : ISRO 29 август 2023 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Индийският луноход “Прагиян” за пръв път откри на място наличието на сяра в района на Южния полюс на Луната. Учените, работещи с мисията “Чандраян-3”, продължават да издирват и водород – химичен елемент, първоначално установен посредством американската мисия “Лунар Проспектър” през 1999 г. Откритието на сяра бе оповестено официално днес в официалния акаунт на Индийската космическа агенция (ISRO) в социалната мрежа X. То е направено чрез метода на лазерно индуцирана плазмена спектроскопия (LIBS). Други химични елементи, намерени в района на лунния Южен полюс, са алуминий (Al), калций (Ca), желязо (Fe), хром (Cr), титан (Ti), манган (Mn), силиций (Si) и кислород (O). Всички те са откривани и от предишни мисии на ЛУната, така че тяхното преоткриване бе очаквано. Но, разбира се, голям успех ще е, ако “Чандраян-3” успее да потвърди наличието на водород, тъй като този химичен елемент най-често присъства в състава на водната молекула. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/29/pragian-sulfur-moon/

Луноходът Прагиян заобиколи кратер с диаметър 4 метра Кратерът, заснет от камерите на лунохода “Прагиян”. Photo credit : ISRO 28 август 2023 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 27-ми август, индийският луноход “Прагиян” се натъкна на дълбок кратер с диаметър 4-метра, докато изучаваше района на Южния полюс на Луната. Кратерът бе фотографиран от навигационната камера на лунохода. Към “Прагиян” бяха изпратени команди да се отвърне от пътя и да избере нов маршрут. Луноходът продължава да изследва околността по новия си маршрут. Напомням на читателите, че индийската мисия “Чандраян-3” извърши меко кацане на Луната на 23-ти август. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/28/pragyan-crater/

Денят, в който Луна 15 загуби състезанието с Аполо 11 Съветската “луночерпалка” 27 август 2023 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Ще запомним отминаващата седмица с това, че Русия загуби от Индия надпреварата кой пръв ще кацне на Южния полюс на Луната. Но не за пръв път в историята на космонавтиката руски апарат лети паралелно с мисия на друга държава, само за да се провали по-късно. Три дни преди изстрелването на “Аполо 11” с астронавтите Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майк Колинс, СССР изпраща към естествения ни спътник автоматичната лунна станция “Луна 15”. Полетът на “Луна 15” сериозно притеснява ръководството на НАСА – но не по същите причини, които стреснали американците след изстрелването на “Спутник 1” и Гагарин. В края на 50-те години съветските специалисти са имали технологично преимущество, но в края на 60-те СССР вече сериозно изостава от САЩ. Предстоящото стъпване на човек на Луната е прекалено грандиозна задача, така че “Луна 15” може да извоюва единствено почетно второто място. Съветската автоматична лунна станция е от типа “луночерпалка” (вж. статията на КОСМОС БГ за програмата “Луна”) – тя трябва да кацне на лунната повърхност, да загребе от грунда, да го натовари във възвръщаема капсула и капсулата да бъде изстреляна към Земята. Американците се страхуват единствено от това да не би комуникациите между Москва и “Луна 15” да попречат на тези между Хюстън и “Аполо 15”. Както ни информира Discover Magazine, ситуацията с “Луна 15” е особено усложнена от факта, че съветската космическа програма се провежда в строга секретност и американците нямат никаква представа каква е орбитата на мисията и дали тя няма да се засече с “Аполо 11”. За щастие НАСА има човек, който може да помогне – астронавта Франк Борман, който през декември 1968 г. е един от тримата членове на екипажа на “Аполо 8”, първата пилотирана мисия, обиколила Луната. През месеците между “Аполо 8” и “Аполо 11” Борман става първият астронавт на САЩ, който посещава СССР и в рамките на посещението лобира за съвместна американо-съветска мисия (по-късно реализирана под името “Аполо-Союз”). Там той завръзва и ценни контакти. Затова след изстрелването на “Луна 15” НАСА моли Борман да се свърже с някого от СССР, на когото има доверие и който може да даде повече информация за съветската мисия. Този някого се оказва Мстислав Келдиш, ръководителят на Съветската академия на науките. За щастие Келдиш се отзовава на молбата на американците и до часове в дома на Борман, както и в Белия дом биват получени телеграми с детайли за “Луна 15”, включително орбиталните ѝ параметри. Става ясно, че тя по никакъв начин не застрашава полета на “Аполо 11”. “Луна 15” пристига в орбита около Луната два дни преди пристигането на “Аполо 11”, но поради някаква причина кацането ѝ е забавено и Армстронг и Олдрин правят първите стъпки на лунната повърхност, докато съветската мисия още кръжи отгоре. Съревнованието бива наблюдавано от британската обсерватория Джодрел Бенк, която прослушва комуникациите между Хюстън и “Аполо 11” и Москва и “Луна 15”. Едва след като Армстронг и Олдрин се прибират обратно в лунния модул “Орел”, но още преди да отлетят обратно, към “Луна 15” биват изпратени команди за кацане. Британските астрономи проследяват внимателно как съветската мисия прави маневри за излизане от орбита и спускане, след което тя се разбива в Морето на кризите и радиосигналът прекъсва завинаги. “Луна 15” се проваля и СССР губи лунната надпревара, но тази провалена съветска мисия бележи първият път, когато съветските специалисти и американските им колеги обменят информация за космическите си планове. Така е положено началото на международното сътрудничество, което, макар и трудно, продължава до ден днешен. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/27/remembering-luna-15/