SAlexandrov

Стана ясно как Русия се домогва до терминали на Старлинк за военните си цели в Украйна 10 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През февруари Киев обяви, че Русия е намерила начин да използва терминалите за спътников интернет на Илон Мъск “Старлинк” за военните ѝ цели в Украйна. Мъск, както и СпейсЕкс, отрекоха, че правят какъвто и да е бизнес в Русия и се съобразяват със законодателството на САЩ по този въпрос. Вчера стана ясно по каква схема руснаците все пак успяват да ползват “Старлинк”. Както сами можете да се досетите, това се случва чрез посредници. Новината се появи първо в The Wall Street Journal, а после – в Ars Technica. Репортажите разкриват, че дори и СпейсЕкс наистина да не провеждат какъвто и да е бизнес в Русия, то терминалите се продават широко на черния пазар от недобронамерени лица. Така те достигат както до руските военни, така и до паравоенните групировки в Судан. The Wall Street Journal са интервюирали можество руски и судански посредници, които въртят бизнес от това, и са проследили руски доброволчески групировки, които впоследствие транспортират терминалите на “Старлинк” директно на фронта. Един от тези посредници е Олег, който има профил на руската платформа shopozz.ru. Той принципно продава прахосмукачки и стойки за телефони, но допълва бизнеса си и с продажбата на терминали “Старлинк”. Схемата е следната: посредникът купува терминала, докато се намира в САЩ (примерно от Ebay) или на друго място (включително на черните пазари в Дубай, Централна и Югоизточна Азия). След това терминалът бива превозен контрабандно в Русия. Руските доброволци открито се хвалят в социалните мрежи как дават терминалите на войниците. Традиционният начин, по който СпейсЕкс се опитва да предотврати използването на “Старлинк” от руснаците, е чрез геозониране. Терминалът установява своето местоположение чрез GPS и само ако потвърди, че се намира в държава, в която е разрешено да работи, осъществява връзка със спътника от групировата “Старлинк”. Ето защо терминал, разположен в Русия, няма как да сработи, но в Украйна функционира безпроблемно. Ако обаче руските военни, които вече са навлезли в Украйна, са се сдобили с терминалите по контрабанден път, ограничаването на използването на “Старлинк” става изключително сложна задача. Трудно е тези терминали да бъдат блокирани, без това да повлияе на използването на “Старлинк” и от украинските военни. Според The Wall Street Journal украинските длъжностни лица са в контакт със СпейсЕкс и работят съвместно, за да се намери решение. Докладът на списанието се позовава и на Джон Плъмб, асистент-секретар по отбраната на САЩ, който потвърждава, че активно се работи със СпейсЕкс и с Украйна, за да измислят как да попречат на руските военни да ползват “Старлинк”. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/10/starlink-russia/

УСПЕХ: Последната американска ракета Делта 4 Хеви се отправи на финалния си полет в космоса! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 9 април 2024 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Днес в известен смисъл “преходът” в космонавтиката след разпадането на СССР приключи. Последната американска космическа ракета от семейството “Делта”, което бе шест десетилетия в експлоатация, излетя в 19:53 ч. българско време, за да изведе в космоса класифицирания военен спътник “NROL-70”. Семейството “Делта” съществуваше в няколко варианта. Най-ранните ракети представляват модификация на военните балистични ракети “Тор”, специално проектирани през 1959 г. да могат да поразяват цели в Москва, ако бъдат изстреляни от Великобритания. Но впоследствие те намират приложение като космически носители – “Тор” биват комбинирани с различни степени, като тези конфигурации първоначално биват именувани “Тор-Делта”, а накрая името “Тор” отпада и остава единствено “Делта”. Последният пряк наследник на “Тор”, ракета от серията “Делта 2”, лети през 2018 година. Четвъртата серия обаче не е директен наследник на “Тор” – тя е разработена през 90-те почти от нулата от фирмата МакДонал Дъглас. По-късно през 1997 г. МакДонал Дъглас се слива с Боинг, а накрая през 2006 г. Боинг се обединява с Локхийд Мартин в нова компания, която се превръща в оператор като на ракетите “Делта” на Боинг, така и на “Атлас” на Локхийд Мартин. Компанията се казва Юнайтед Лонч Алайънс (накр. ЮЛА). “Делта 4” е разработена по т.нар. модулен дизайн – от еднотипни универсални модули, които би следвало да снижат разходите на разработка. Реалността се оказва по-различна: ракетите са изключително скъпи, като едно изстрелване в тежкотоварен вариант – т.е. “Делта 4 Хеви” струва $400 милиона. В началото на новото хилядолетие Боинг се опитва да комерсиализира “Делта 4”, но удря на камък и малко по-късно се отказва от това намерение. Основният клиент остава Военновъздушните сили на САЩ, които финансират програмата на принципа “Разходи Плюс” – т.е. покривайки всички загуби. И действително “Делта 4” само веднъж извеждат в космоса частен спътник – по време на дебютното изстрелване за семейството в среднотоварен вариант, като това е спътник на комуникационната групировка “Ютелсат”. В тежкотоварен вариант “Делта 4 Хеви” се представя още по-зле – от общо 16 полета, всичките са военни без два – първата мисия на кораба “Орион” (днес част от лунната програма “Артемис”), осъществена през 2014 г., и мисията на НАСА “Паркър” до Слънцето, изстреляна през 2018 г. и работеща до днес. Но ако комерсиализацията на “Делта 4” е провал, то в техническо отношение ракетата е една от най-успешните, създавани в САЩ. Нито един от 16-те полета не завършва с авария. Накрая трябва да се обоснова за анонса – защо написах, че с днешното изстрелване на “Делта 4” космическият преход приключи. След разпадането на СССР през 1991 г. аерокосмическите фирми в САЩ започват да се сливат (горе писах за сливането на МакДонал Дъглас с Боинг като частен случай). Това сливане се прави от страх, че фирмите няма да оцелеят в новата обстановка, в която няма студена война и американското правителство няма да е благосклонно да налива пари в тях. Но все пак, въпреки сливанията, това не води до създаването на по-добър продукт – дълги години остарелите съветски ракети возят западни спътници срещу заплащане, защото са най-евтини на пазара. Новите ракети като “Делта 4” се оказват неконкурентоспособни и летят единствено благодарение на тежки правителствени субсидии. След 2010 г. обаче СпейсЕкс бележи мощно развитие, създавайки ракетите “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”, като разработките на фирмата на Илон Мъск са осъществени не благодарение на договори от типа “Разходи Плюс”, а на договори за фиксирана сума. Те са по-евтини от всичко, налично на пазара, по-надеждни и са частично възръщаеми. Бе въпрос на време старите ракети, създавани на принципа “Разходи Плюс”, да отмрат. С “Делта 4” това се случи днес. “Делта 4” бяха ракети, работещи на течен водород и кислород, с американски двигатели на Аероджет Рокетдайн “RS-68” на първата степен, като последната итерация “RS-68A” имаха тяга 3 137 kN. На втората степен се ползваше двигател “RL-10”, пак на Аероджет Рокетдайн. Ракетното семейство “Делта” ще бъде заменено от “Вулкан”. Напомням на читателите, че първата “Вулкан” излетя през януари без никакви проблеми. Видеозапис от днешното историческо изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/09/last-delta-4-rocket-launches/

Една несправедливост ще бъде поправена: първият чернокож кандидат-астронавт най-сетне ще лети в космоса! Ед Дуайт можеше да бъде първият чернокож астронавт, но политически фактори попречиха на това. Bettmann Archive / Getty Images 8 април 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Частната космическа компания Блу Ориджин ще възобнови до броени седмици пилотираните изстрелвания на кораба “Ню Шепърд”. В началото на месеца фирмата обяви екипажа на седмата експедиция, сред който присъства Ед Дуайт – първият чернокож кандидат-астронавт, избран през 1961 година, но който поради политически фактори не успява да полети в космоса. Сега историческата несправедливост ще бъде поправена и Дуайт най-сетне получава своята мисия! Не за пръв път Блу Ориджин коригира неправда – през 2021 г. Джеф Безос, основателят на фирмата, взе със себе си като част от дебютния екипаж на “Ню Шепърд” американката Уоли Фънк. За разлика от СССР, които изстрелват Валентина Терешкова, Щатите не изпращат жена в космоса чак до 80-те години. Години наред астронавтите от програмите “Мъркюри”, “Джемини” и “Аполо” са само бели мъже. Нито една от тринадесетте жени от селекцията “Мъркюри-13” не полита чак до 2021 г., когато Фънк изпълнява мечтата си благодарение на Безос. Сега настъпи времето да разкажа историята на Ед Дуайт – чернокожия кандидат-астронавт от ранната космическа епоха, който чак сега получава възможността да лети. Едуард Джоузеф Дуайт Джуниър е роден на 9 септември 1933 г. в Канзас. Смитсониън Мегъзин разказва, че още като дете притежава заложбите на художник, като на 8 годишна възраст рисува първата си маслена картина. Същевременно обаче развива интерес и към авиацията. Известно време Дуайт не вярва, че има шанс да пилотира самолет, но един ден се натъква на снимка на чернокож пилот, свален и пленен в Корея. “В този момент си казах – Господи, позволяват на черните да пилотират самолети”, спомня си Дуайт. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Но за едно афроамериканско дете от сегрегирания Канзас не е лесно да получи нужното образование. Майката на момчето, Джорджия, иска да го запише в частната католическа гимназия Бишоп Уорд. По това време там учат само бели и чернокожи не се допускат. Джорджия първоначално изпраща писмо към църквата в Синсинати, но оттам отвръщат, че нямат власт над църковната им общност. Едва когато майката се обръща към Ватикана, от Светия престол издават заповед училището да интегрира и афроамерикански ученици. Много от тях отпадат почти веднага, но през 1951 година Ед Дуайт става първият мъж-афроамериканец, завършил Бишоп Уорд. Неговият талант в изкуството не остава незабелязан и Институтът по изкуства в Канзас му предлага оферта за стипендия. Бащата на момчето обаче решава да се намеси. Той му заповядва да стане инженер, защото инженерите изкарват по-добри пари. През 1953 г. младият Едуард завършва колежа с инженерна степен и същата година започва да работи за Военновъздушните сили на САЩ. Там той изпъква като изкусен пилот, но не му позволяват да стане водач на ескадрила. “Не искаха да направят водач едно ниско чернокожо момче. Казаха ми, че момчетата от страната няма да искат да ме следват, така че станах втория по важност след водача на ескадрилата”, разказва Ед. През 1957 г. Дуайт придобива степен в областта на аеронавтиката и вече има над 9 000 летателни часа. Същата година СССР изпраща в космоса първия изкуствен спътник. Така младият Едуард е въвлечен в голямата космическа надпревара, като тя съвпада по време с движението за граждански права в САЩ. Естествено, съветските лидери използват всеки един момент, за да изпъкнат пред Щатите не само технологично, но и морално, а дискриминацията към чернокожите се използва активно в съветската пропаганда. Неслучайно по соца се е появил популярният виц… “А вие защо биете н…?” “СССР много добре съзнаваха расовото неравенство, което имаме тук в Щатите”, казва бившият администратор на НАСА Чарлз Болден и напомня, че първият човек от африкански произход, който излита в космоса, е Арналдо Мендез през 1980 г. със съветската мисия “Союз 38”. През 1961 г., след като кандидатът за президент на САЩ Джон Кенеди се среща с лидери от афроамериканската общност, за да си издейства техните гласове преди предстоящите избори, те му казват, че е добра идея афроамериканците да си имат свой астронавт. Кенеди се съгласява и започва издирването на подходящ кандидат. Оказва се, че най-опитният е Дуайт, който получава писмо с официална покана да стане астронавт, съобщава Бизнес Инсайдър. Но дали Дуайт би приел? Той се съветства с неговите началници, които не смятат, че това е добра идея. “Ще те превърнат в хамбургер, Дуайт”. В крайна сметка отново Джорджия, майката на Ед, е тази, която го окуражава и казва, че това ще е изключително вдъхновение. Ед Дуайт действително вдъхновява мнозина. Както пише Индипендънт, кандидат-астронавтът попада на кориците на известните списания Джет и Сепия. Получава стотици писма, в които бива възхваляван като герой. Но обучението му не върви гладко. Макар и да е подбран от самия Кенеди да започне да се обучава като летец-изпитател в базата Едуардс под надзора на легендарния Чък Йейгър (първият човек в историята на човечеството, прекосил звуковата бариера), Йейгър не е доволен от този факт. “Всички бяха инструктирани да ми поднесат студен душ”, спомня си Дуайт. “Йейгър се срещна с учениците и екипа в аудиторията и обяви пред всички, че от Вашингтон се опитват да им наврат тоя н… в гърлата”. До смъртта си 2020 г. Йейгър твърди, че Дуайт просто не е бил достатъчно добър, колкото останалите му ученици. Първоначално ВВС препоръчва към НАСА 26 кандидат-астронавти, сред които е Ед, но през 1963 г. той не се класира сред финалните 14. Скоро след това Гордън Купър, един от оригиналните пилоти, който ще полети с “Мъркюри” и “Джемини” в космоса, ще каже пред репортерите, че не е намерен достатъчно добър афроамериканец, който да стои редом с тях. Не всички се съгласяват с тази оценка. Заместникът на Йейгър в Едуардс, Томас МакЕлмъри, който е един от обучителите на Ед Дуайт, твърди следното: “Дуайт бе достатъчно квалифициран, за да стане добър астронавт. Не, той нямаше да е номер едно, но ако задачата пред нашата държава да изпратим представител на малцинствата в космоса бе достатъчно важна, единственият добър вариант бе Дуайт. Само че това не бе достатъчно важно за някой на този етап от играта, така че избраха да не го направят”. През ноември 1963 г. се случва решаващо събитие, което слага край на мечтата на Дуайт да полети в космоса – президентът Кенеди бива брутално убит. С това изчезва и политическата подкрепа афроамериканец да бъде част от космическа мисия. Ще минат две десетилетия и чак през 1983 г. Гуйон Бъфорд става първият чернокож астронавт, гражданин на САЩ, който полита в космоса на борда на совалка. Няколко репортери се сещат да попитат Дуайт какво мисли за този полет, на което той отговаря: “Щастлив съм за Бъфорд, но всичко това е закъсняло. Твърде закъсняло”. През 1966 г. Дуайт напуска завинаги авиацията и решава да се отдаде на първата си любов – изкуството. През следващите години ще направи множество скулптури, включително на Мартин Лутър Кинг Джуниър и Роза Паркс. Но приятелите и враговете му са единодушни и му казват едно и също: “Изпреварил си времето с 20 години”. Изглежда обаче, че все пак още не е късно за първия чернокож кандидат-астронавт. Макар и вече над 90-годишен, той е в достатъчно добро здраве, за да полети на борда на суборбиталния космически кораб “Ню Шепърд”. Пожелаваме му успех! https://cosmos.1.bg/space/2024/04/08/ed-dwight-to-finally-fly/

НАСА избра три фирми, които да построят луноходи за пилотирана мисия Илюстрация на бъдещия луноход на НАСА. Image credit : NASA 4 април 2024 г. 21:00 ч. Светослав Александров. НАСА направи своя избор кои ще са трите фирми, на които ще бъде делегирана задачата да построят луноходи за бъдеща пилотирана експедиция до Луната. Това са Лунар Аутпост, Вентури Астролаб и първата компания, осъществила успешно меко кацане на естествения ни спътник през февруари – Интуитив Машинс. Интуитив Машинс оглавява екип, наречен Муун Рейсър. Той включва аерокосмически фирми като Нортроп Груман и Боинг, но също така и автомобилни гиганти като AVL и Michelin. Бъдещият луноход ще бъде доставен на Луната посредством спускаем апарат “Нова-Д” – по-голяма версия на апарата “Нова-С”, който осъществи успешно меко прилуняване през тази година. Лунар Аутпост ръководи екипа Лунар Доун, който включва Локхийд Мартин, MDA Space, General Motors и Goodyear. Ако първите две компании ще предоставят своя опит в космическите изследвания, General Motors ще предложи батерии, а Goodyear – гуми. Вентури Астролаб проектира луноход на име FLEX съвместно с Axiom Space и Odyssey Space Research. Роботизирана версия на лунохода ще бъде изпратена към Луната посредством “Старшип” през 2026 година. НАСА иска да има луноход, готов да бъде управляван от астронавтите, за мисия “Артемис 5”, която е насрочена да лети през 2030 година. Засега е изстреляна само една мисия от програмата “Артемис” – “Артемис 1” през 2022 година, която включваше безпилотна обиколка на Луната с кораба “Орион”. Артемис 2″ ще включва пилотирана обиколка на Луната и ще бъде изстреляна догодина. “Артемис 3” ще е факт след две години и в хода на тази мисия астронавти за пръв път ще стъпят на лунната повърхност след повече от половин век прекъсване. “Артемис 4” ще е посещение на орбиталната окололунна станция “Гейтуей”. Американската космическа агенция ще закупува луноходите като услуга от индустрията. Фирмите ще бъдат спонсорирани чрез фиксирана сума. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/04/04/nasa-ltv-companies/

Марсоходът Пърсъвиърънс събра проби от скала, която може да разкрие дали на Марс има живот! Снимка, заснета от марсохода “Пърсъвиърънс” на 3-ти април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 3 април 2024 г. 22:00 ч. Светослав Александров. На 11-ти март марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс”, който понастоящем работи сред делтата на пресъхналата река, вливала се в някогашното езеро и днешен кратер Йезеро, събра проби от важна скала. Ако тази скала бъде доставена на Земята, каквито са настоящите планове, учените биха могли да установят дали някога на Марс е имало живот. “Да го кажем най-просто, това е типът скала, който се надявахме да намерим, когато взехме решение да изучаваме кратера Йезеро”, съобщава Кен Фарли, учен от технологичния институт Калтек в Пасадина, Калифорния. “Почти всички минерали от тази скала, от която взехме проби, са съставени във вода. На Земята подобни минерали са отлична среда за прихващане и съхраняване на органични съединения и биологични признаци. Скалата може да ни разкрие даже информация за климатичните условия, които са съществували, когато тя се е образувала”. Към днешна дата “Пърсъвиърънс” е събрал общо 24 проби от Марс, които предстоят да бъдат доставени на Земята. От тях 21 са скален материал, две – почвени и една-атмосферна. Но именно последната проба е най-интригуваща. Преди “Пърсъвиърънс” да я колекционира, скалата бе изследвана на място със спектрометрите SuperCam и PIXL (съкр. от Planetary Instrument for X-ray Lithochemistry). Впоследствие част от материала бе издълбан, за да се стигне до вътрешността, и скалата бе повторно изследвана. Резултатите бяха категорични: скалата е съставена от 75% карбонатни зърна, циментирани заедно от почти чист кварц. Нещо повече – това е една от най-древните проби, събирана от марсохода. Това е особено важно, тъй като говорим за периода, в който Марс е представлявал топла планета и вероятно обитаема. НАСА напомня, че основната тематика на изследванията на марсохода “Пърсъвиърънс” е астробиология – в това число събирането на скали, които могат да съдържат признаци за древен живот. Марсоходът също така характеризира геологията и отминалия климат на Марс, проправя пътя към бъдеща пилотирана експедиция и реално представлява първата мисия, която е част от програмата за доставка на проби на Земята. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/04/03/perseverance-collects-important-sample/

Марсоходът на НАСА Кюриосити доближи любопитни скали сред марсианския канал Гедиз Валис Снимка, заснета от навигационната камера на “Кюриосити” на 31-ви март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 2 април 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Кюриосити” доближи любопитни скали, които се намират в региона на марсианския канал Гедиз Валис. Преди няколко дни НАСА оповести, че “Кюриосити”, който от 2014 г. се изкачва по склоновете на марсианската планина Шарп, най-сетне е достигнал канала Гедиз Валис. Тази структура се е формирала преди няколко милиарда години, по време на един от последните влажни периоди на Марс. Характеристичното за канала е, че в него има множество скали и отломки, които са се натрупали чрез свлачищни процеси или сухи лавини. Учените се надяват, че изучавайки Гедиз Валис, ще успеят да разгадаят дали някога Марс е бил достатъчно дълго време топъл, за да позволи възникването на живот. Обръща се и сериозно внимание на хипотезата, че Червената планета не е пресъхнала рязко, а водата е изчезвала и се е появявала на периоди. Още една снимка, заснета от навигационната камера на “Кюриосити” на 31-ви март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Както съобщава журналистът Ленърд Дейвид, понастоящем “Кюриосити” е доближил скална формация сред Гедиз Валис, наречена Хинман Кол. Това са т.нар. кластически седиментни скали – те се образуват като отломъчен скален материал бива натрупан вследствие на процесите на физическото изветряне. Запланувана е богата научна програма, която включва почистване на скалите от прах чрез прибора Dust Removal Tool (DRT), заснемането на микроскопски снимки чрез камерата MAHLI и изучаването на състава им посредством спектрометъра Alpha Particle X-Ray Spectrometer (APXS). https://cosmos.1.bg/space/2024/04/02/curiosity-reaches-gediz-valis/

За пръв път след няколкогодишно прекъсване Роскосмос ще има спътник, способен да снима Земята с висока резолюция Снимка от сглобяването на ракетата, която ще изстреля спътника “Ресурс-П” №4. Фото: Роскосмос 31 март 2024 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Днес в 12:36 ч. от космодрума Байконур ще бъде изстреляна ракета-носител “Союз-2.1б” със спътника “Ресурс-П” №4. Това ще е първият нов спътник от орбиталната спътникова групировка на Русия “Ресурс”, която можеше да снима Земята с висока резолюция, но която претърпя преждевременен крах. Налице е истинско доказателство, че санкциите работят – старите спътници “Ресурс-П” се повредиха, а новите не бяха готови заради липса на достъп до западни компоненти. Поради недостиг на такъв тип спътници руските военни се принудиха да заобикалят санкциите и чрез подставени фирми да купуват спътникови снимки на Украйна, заснети от комерсиалните западни групировки. За краха на групировката “Ресурс” писах още през 2022 година. Миналото десетилетие Русия изстреля в космоса три спътника – “Ресурс-П” №1 през 2013 г., “Ресурс-П” №2 през 2014 г. и “Ресурс-П” №3 през 2016 година. Това бяха единствените спътници, които руснаците имаха с възможност да снимат Земята с резолюция 1 m/pixel в черно-бял режим и с резолюция 3-4 m/pixel в цветен режим. Спътниците на другите групировки на Роскосмос са много по-зле в това отношение – “Канопус-В” могат да правят черно-бели снимки на Земята с резолюция 2.5 m/pixel и цветни с резолюция 12 m/pixel, Метеор-М” са с резолюция 700 m/pixel, “Електро-Л” – с 1000 m/pixel и “Арктика-М” – с 1000 m/pixel. Както съобщава космическият журналист Анатолий Зак, “Ресурс-П” №2 се повреди още през 2017 г., след което по-късно същата година се повреди и “Ресурс П” №3. По ирония на съдбата най-старият спътник “Ресурс-П” №1 надживя всички и проработи до 2021 г. Изстрелванията на на “Ресурс-П” №4 и “Ресурс-П” №5 първоначално бяха насрочени за 2017 и 2018 г., но периодът на разработката им съвпадна с въвеждането на санкциите от страна на САЩ след анексирането на Крим от Русия през 2014 година. Санкциите оставиха спътниците без критично важните за тях западни компоненти. Роскосмос две години търсеше решение какво да прави, за да поддържа групировката “Ресурс-П” и на 2 декември 2016 г. издаде заповед да използва авионики, разработени в Русия, за нуждите на работата на седем различни подсистеми на спътниците, в това число на камерите, радио екипировката, системите за съхранение на данни, телеметричната система и компютрите. Подмяната на западните компоненти с руски отне години. Така изстрелването на “Ресурс-П” №4 бе отложено за 2020, 2021, 2022, 2023 и сега полетът най-накрая ще е факт през 2024 година. Очакванията са спътникът да работи поне пет години в слънчевосинхронна орбита с височина около 470 километра. Гледайте изстрелването на живо на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/31/resurs-p-launch-preview/

СпейсЕкс проведе 30-тото и 31-вото си изстрелване за 2024 г. Снимка от изстрелването на спътника “Ютелсат”. Photo credit : SpaceX 31 март 2024 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си как през 2021 г. отпразнувахме как СпейсЕкс изстреля 31 ракети и го представихме за голямо постижение, каквото си и беше? Тези 31 ракети бяха изстреляни в рамките на цялата календарна година. Но да изстреляш 31 ракети за едно тримесечие е вече постижение от съвсем различен мащаб. Точно това се случи в края на първото тримесечие на 2024 г. Първо снощи в 23:52 ч. българско време от космическия център Кенеди бе изстреляна ракета “Фалкън 9” със спътник на френския оператор Ютелсат. Това бе 30-тото изстрелване на фирмата на Мъск за 2024 година. След това днес в 03:30 ч. от космическия център Кейп Канаверал бе изстреляна друга ракета “Фалкън 9” с партида от 23 спътника “Старлинк” (31-вото изстрелване на СпейсЕкс за 2024 г.). СпейсЕкс даже бяха планирали още едно изстрелване по програмата Старлинк от космическия център Ванденберг за нощта, но този полет бе отложен поради лошо време. Ако полетът бе реализиран, постижението щеше да е още по-забележително. Но и без него пак имаме рекорд – за календарния месец март СпейсЕкс са изстреляли 12 ракети. Средно фирмата на Илон Мъск провежда по един полет на 2-3 дни. Целта е до края на 2024 г. да бъдат проведени 144 изстрелвания. И двете ракети “Фалкън 9”, които излетяха този уикенд, притежаваха рециклирани първи степени, като това бе 12-тото изстрелване на степента, извела в орбита спътника на Ютелсат, и 18-тото на степента, извела в орбита партидата по програмата Старлинк. И двете степени извършиха успешни меки кацания на Земята на осмата минута след старта си. Още статистика – изстрелванията на СпейсЕкс този уикенд се случиха навръх 7-годишнината от първото изстрелване на ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен! От тогава досега са изпълнени 290 кацания на първи степени и 260 изстрелвания на рециклирани степени. Да оставим поведението на Илон Мъск настрана – дори и да не го харесвате, би било интелектуално нечестно да кажете, че космическото му предприемачество е провал. През календарната 2024 г. в световен мащаб са изстреляни успешно 59 ракети – и повече от половината стартове са проведени именно от СпейсЕкс. Благодарение на Илон Мъск САЩ са категоричен лидер през 2024 г., като страната е осъществила 37 изстрелвания. Далеч на второ място са Китай с 14 изстрелвания, а руснаците са трети с четири изстрелвания. Видеозапис от изстрелването на спътник за Ютелсат: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/31/spacex-30th-31th-launches/

Каква изненада - Европейската космическа агенция е взела решение да създаде нова невъзвръщаема ракета, като за тази цел производството се аутсорсне на 50 основни поддоставчика, а от тези 50 основни поддоставчика - на хиляди вторични поддоставчици. И когато тези поддоставчици започват да вдигат цените на продуктите си и да извиват ръце, шефовете почват да си скубят главите и да се жалват "къде сбъркахме". Ако този манталитет не се промени, Мъск е бетониран монополист до 2040-та година. И даже да се промени, не знам дали някой ще може да го догони. "Старшип" не ни пада от небето, разработката е от 2012 година... Шефът на френската космическа агенция обвини поддоставчиците за високата цена на Ариана 6 На илюстрацията: европейската ракета “Ариана 6”. Photo credit : ESA 29 март 2024 г. 10:32 ч. Светослав Александров. Вчера, по време на събитието 2024 Spatial Perspectives, шефът на френската космическа агенция Филип Батист обвини поддоставчиците за високата цена на новата европейска ракета “Ариана 6”. Новината бе съобщена от журналиста Ендрю Парсънсън. “Европейската космическа индустрия, която е основно френска, се намира в опасност”, каза Батист. “Не се движим достатъчно бързо. Трябва да се придвижим бързо, да намалим циклите, цените, в противен случай ще умрем”. Конкретно за “Ариана 6”, която трябва да проведе своя дебютен полет това лято, Батист каза: “липсват ни десетки милиони евра, които не може да намерим сред европейските поддоставчици”. Напомням на читателите, че основната причина за възхода на Илон Мъск се корени в това, че той се опълчи на общоприетата докъм началото на 21-ви век “мъдрост” в аерокосмическата индустрия. Според тази “мъдрост”, понеже космосът е изключително рискована област, по-добре е фирмите да се фокусират върху това да правят един-единствен компонент, съответно когато се постави задача да се построи ракета, производството на различните компоненти се аутсорсва към поддоставчици. Мъск правилно осъзна, че това бе основната причина за застоя в ракетно-космическата индустрия след края на епохата “Аполо” и за високата цена на ракетите. Затова СпейсЕкс се разви като вертикално интегрирана компания. Повечето от компонентите на “Фалкън 9” (над 75%) се произвеждат от СпейсЕкс и само малка част от поддоставчици. Парсънсън цитира и думите на Олив Андерс, изпълнителен директор на Сафран, която притежава 50% от дяловете на АрианаГруп. Андерс определя, че високата цена на “Ариана 6” се дължи на политиката на Европейската космическа агенция (ЕКА) за геополитическа възвръщаемост на разходите за космонавтика към държавите-членки на агенцията. “Реалността днес е, че поддоставчиците са наложени на Арианагруп от съответните държави и тези партньори се крият зад географската възвръщаемост с цел да попречат на останалите решения да станат конкурентоспособни”, категоричен е Андерс. И досега не знаем колко струва едно изстрелване на “Ариана 6”. АрианаГруп първоначално смяташе, че началната цена ще е €70 милиона, но в края на 2023 г. дъжавите-членки на ЕКА взеха решение да се дават допълнителни субсидии на предприятието – €340 милиона годишно. Така реалната цена на едно изстрелване възлиза грубо на повече от €100 милиона. При това положение “Ариана 6”, която е невъзвръщаема ракета, няма никакъв шанс да конкурира частично възвръщаемите ракети на “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”, които са многократно по-евтини. А какво остава за ракетите “Старшип”, когато станат цялостно възвръщаеми. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/29/ariane-6-blames-subcontractor/

Японската мисия SLIM засне нова снимка на лунната повърхност след успешна реактивация Новата снимка, заснета днес от SLIM. Photo credit : JAXA 28 март 2024 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Японската мисия SLIM, за разлика от американската “Одисей” и индийската “Чандраян-2”, не просто преживя двуседмичната нощ на повърхността на Луната, но го направи двукратно. Днес тя отново се реактивира и засне нови изображения. SLIM, разбира се, е и по-проста мисия от другите две: тя представлява само демонстратор с един научен инструмент (камера). Японската космическа агенция обаче потвърждава, че след две лунни нощи, на борда ѝ вече има повреди. Някои от температурните датчици и клетките на батерията отказват. Но повечето от основните функции все още са налице. Така че – постижението на SLIM да работи вече трети лунен ден е забележително! https://cosmos.1.bg/space/2024/03/28/slim-new-photo/

ЕКА показа снимка на строежа на европейските модули на окололунната станция Гейтуей Снимка, на която се виждат модулите в етап на строеж. Photo credit : Credit: ESA/Daniel Neuenschwander 27 март 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Eвропейската космическа агенция (ЕКА) е важен партньор на НАСА за строежа на международната станция “Гейтуй”, която ще бъде позиционирана в орбита около Луната. По този повод Даниел Нойенсвандер, директорът за пилотирана и роботизирана космонавтика, показа снимка как протича конструкцията на европейските модули. Както съобщава журналистът Ендрю Парсънсън, снимката представлява нагледна илюстрация затова как ЕКА и европейската космическа индустрия са неделима част от програмата “Артемис”. На фотографията се виждат два модула: HALO (вдясно) и I-HAB (вляво). Докато HALO изглежда практически завършен, I-HAB е още на етап няколко пръстена, които тепърва трябва да бъдат интегрирани. Това е очаквано, защото HALO е с приоритет – този модул пръв ще бъде изстрелян догодина, докато I-HAB ще бъде изстрелян в края на 2028 година. НАСА избра през 2019 г. модулът HALO да бъде построен от фирмата Нортроп Груман на базата на огромния опит, който тя има с товарните кораби “Сигнус”, днес летящи редовно до МКС. Но “Сигнус”-ите се строят с участието на италианското предприятие Талес Аления Спейс, така че не е изненадващо, че през 2020 г. Нортроп Груман връчи договор на предприятието за разработката на обитаемия елемент на модула. I-HAB пък се създава съвместно между ЕКА и Японската космическа агенция. Строежът на модула се изпълнява съобразно договор, вчъчен от ЕКА на Талес Аления Спейс за €327. ЕКА също така трябва да разработи и още един модул на име ESPRIT за презареждане с гориво и комуникации. Модулите HALO и I-HAB трябва да са достатъчно просторни, за да осигуряват възможността четирима астронавти да живеят и работят в орбита около Луната в продължение на 90 дни. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/27/esa-gateway-lunar-station/

Новата руска ракета Ангара-А5 бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний На снимката: новата руска ракета “Ангара” бива изведена на стартовата площадка на Восточний. Фото: Роскосмос 27 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Руската тежкотоварна ракета “Ангара А-5” бе изведена на стартовата площадка на новия космодрум Восточний. Ако всичко мине наред, дебютният полет от този космодрум се очаква да е факт между 6-ти и 10-ти април. Предстартовата подготовка ще отнеме около две седмици. Ако включим изстрелванията от северния космодрум Плесецк, за “Ангара А-5” това ще бъде четвъртият полет. Както съобщава руският космически популяризатор Виталий Егоров, този полет също ще бъде с макет на спътник, както и предходните, а от предходните три мисии една завърши с провал заради отказ на горната степен. Напомням на читателите, че “Ангара” е първата изцяло нова орбитална ракета, създадена в модерна Русия след разпадането на СССР, т.е. за която може да се каже, че не представлява съветско наследство. Проектирането ѝ започва още през 90-те години. Тогава Илон Мъск все още не се е появил като играч в космическия сектор, следователно темата за възвръщаемостта на ракетите не е на дневен ред. Русия има друга идея за снижаването на цените на изстрелванията – “Ангара” е проектирана по т.нар. модулен дизайн, т.е всичките ѝ степени са изградени от базови универсални модули. Чрез масовото производство на едни и същи модули руснаците се надяват, че ще въведат в експлоатация най-евтиния носител в света, който щеше да замени тежкотоварната ракета “Протон”. Цената на едно изстрелване на “Протон” възлиза на около $65 милиона, т.е. сравнима с цената за изстрелването на ракета “Фалкън 9”. И наистина, преди Мъск да изгрее на спътниковия пазар, “Протон” беше най-евтиният носител – и можеше да се задържи още време, стига една десета от изстрелванията да не завършваха с авария. Но през 2020 г. става ясно, че “Ангара” не само няма да е по-евтина от “Протон”, но даже ще е по-скъпа, като едно изстрелване ще излиза на $100 милиона. По този повод руският академик Андрей Ионин коментира, че Русия няма никакъв изглед да е в състояние да конкурира ракетите на Мъск. Само че това беше преди четири години, а сега, благодарение на войната в Украйна и санкциите, западният свят се отказа да ползва превозите на руски ракети, изключвайки някои полети до МКС. Така че комерсиализацията на “Ангара” не стои на дневен ред. По-скоро ракетата ще изпълнява геополитическата задача Русия да бъде независима от други държави – тъй като “Протон” продължава да се изстрелва от космодрума Байконур, който от своя страна е на територията на Казахстан, това наложи на намиращия се на руска територия Восточний да бъде внедрена новата площадка за “Ангара”. Но мнозина се питаме – каква полза Русия да е независима от другите държави, ако няма какво да изстрелва в космоса? Реалността е, че след санкциите на склад има около десетина ракети “Протон”, които бездействат, без да бъдат изстреляни. Това са тежкотоварни ракети, т.е. руснаците трябва да разполагат или с тежки военни спътници, или с комуникационни геостационарни спътници, или с хиляди микроспътници, чакащи да бъдат изведени накуп (като “Старлинк”), или с тежък пилотиран космически кораб. Но няма нищо такова налично, поради което “Протон”-ите бездействат, а новата ракета “Ангара” ще лети с макет, както е било и при предишните мисии. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/27/angara-a5-rolled-launch-pad/

Старшип премина успешно през статично огнево изпитание преди четвъртия му полет Кадър от статичното огнево изпитание на “Старшип”. Photo credit : SpaceX 26 март 2024 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Не са изминали и две седмици от историческия успешен трети полет на “Старшип”, при който корабът за пръв път достигна орбитална скорост – а СпейсЕкс вече се готвят за четвъртия! Вчера този “Старшип”, който ще бъде използван за въпросния четвърти полет (изделието “Шип 29”), премина успешно през пълновременно статично огнево изпитание. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк В хода на огневото изпитание бяха запалени всичките му шест двигателя “Раптор”. СпейсЕкс очаква следващото изстрелване да бъде осъществено още през месец май – и самият факт, че имаме произведен “Старшип”, тестван на стенд, показва, че това не е пожелателна дата, типична за амбициозните и трудноизпълними графици на Илон Мъск, а съвсем вероятна и реалистична дата. По-скоро бих казал, че интригата е дали “Старшип” ще литне за четвърти път преди корабът на Боинг “Старлайнър” да дебютира с екипаж. Същевременно тази нощ в 01:42 ч. българско време от площадка №40 на космодрума Кейп Канаверал бе изстреляна поредната партида спътници “Старлинк” посредством ракета “Фалкън 9”. Ракетата бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер “B1078”, като това бе осмото изстрелване за нея. На осмата минута след старта “B1078” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Към днешна дата СпейсЕкс са изстреляли вече над 6 000 спътника “Старлинк”, от които 5 680 са активни. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/26/starship-static-fire-success/

УСПЕХ: Руският кораб Союз МС-25 се скачи с МКС На кадъра: “Союз МС-25” доближава МКС. Photo credit : NASA TV 25 март 2024 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес в 17:03 ч. българско време руският пилотиран космически кораб “Союз МС-25” извърши успешно автоматично скачване с Международната космическа станция. На борда на станцията пристигнаха руският космонавт Олег Новицки, астронавтката на НАСА Трейси Калдуел-Дайсън и астронавтката на Беларус Марина Василевская. Тримата ще се присъединят към астронавтите на НАСА Лорал О’Хара, Метю Доминик, Майк Барат и Жанет Епс, и към космонавтите на Роскосмос Олег Кононенко, Николай Чуб и Александър Гребенкин, които вече живеят и работят на МКС. Дайсън ще престои шест месеца на станцията и ще се завърне на Земята през септември с Кононенко и Чуб (които от своя страна ще престоят една година в космоса). Новицки и Василевская ще останат само 12 дни на МКС, след което на 6-ти април ще се завърнат на Земята заедно с астронавтката О’Хара на борда на кораба “Союз МС-24”. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/03/25/soyuz-ms-25-docks-iss/

УСПЕХ: Чьечиао-2, Тянду-1 и Тянду-2 пристигнаха около Луната! На илюстрацията: спътниците “Чьечиао” поддържат работата на бъдещата лунна база на Китай. Photo credit : CNSA 25 март 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Луната си има нови роботизирани посетители. Спътниците на Китай “Чьечиао-2”, “Тянду-1” и “Тянду-2” пристигнаха успешно в целевата им окололунна орбита! Новината бе съобщена официално тази сутрин от китайската космическа агенция CNSA. От нея става ясно, че “Чьечиао-2” е запалил двигателя си в 18:46 ч. българско време вчера, на 24-ти март, като той е работил в продължение на 19 минути. Критичната маневра благополучно е позиционирала спътника в първична орбита с параметри 200 на 100 000 километра. По-нататък апогеят ще бъде снижен до 16 000 километра. Орбитата е стабилна и не се изисква провеждането на чести маневри за поддържането ѝ. “Тянду-1” и “Тянду-2” изпълниха собствените си маневри в 19:43 ч. българско време. Тези два експериментални спътника ще летят в тандем, за да изпитат нови технологии за навигация и комуникация. Това ще позволи изграждането на цялостна спътникова лунна групировка “Чьечиао”, която ще осигурява радиовръзка и навигационни услуги с наближаващите роботизирани и пилотирани мисии. Ето какви са плановете на Китай: през януари на космодрума Уенчан пристигна 8 200-килограмовата роботизирана мисия “Чанг’e 6”. Тя ще излети към Луната през май, след което ще извърши меко кацане в района на кратера Аполо, намиращ се от обратната страна на естествения ни спътник. Там мисията ще събере около 2 килограма лунни проби, които впоследствие ще бъдат изстреляни към окололунна орбита, прикачени към трансферен модул и доставени на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. За да може тази мисия да сработи, са нужни надеждни комуникации между наземното ръководство и “Чанг’е 6”. За тази цел ще послужи новопристигналият спътник “Чьечиао-2” със своята 4.2-метрова параболична антена. След това през 2026 г. ще бъде изстреляна мисията “Чанг’e 7”, а през 2028 г. – “Чанг’e 8”. “Чанг’e 8” е мисията – предшественик на базата на Луната, която ще бъде изградена от Китай. На борда ѝ ще има затворена екосистема, каквато би била нужна, когато хората заживеят на естествения спътник. Иначе китаец се очаква да стъпи на лунната повърхност през 2030 година. Плановете на китайската космическа програма се развиват – може би по-бавно, отколкото ни се иска, но категорично и необратимо. Интригата е налице – коя лунна програма ще е по-успешна? Тази на САЩ (“Артемис”) с подкрепата на Европейската космическа агенция или тази на Китай? Напомням на читателите, че миналият месец бе постигнато първото меко кацане на Луната от САЩ през 21-ви век посредством комерсиалната мисия “Одисей”, част от програмата на НАСА за подпомагане на частни компании. Но Щатите засега имат едно успешно кацане на Луната през този век. Китайците имат вече три. От друга страна американците разполагат с много повече лунни апарати, които са в етап на строеж. Чакаме да видим какво ще се случи! https://cosmos.1.bg/space/2024/03/25/queqiao-tiandu-arrive-moon-orbit/

Затова може да благодарим само на решенията, които бяха взети през 90-те години от Ал Гор и Виктор Черномирдин. Тогава е решено Международната космическа станция не просто да е международна, но САЩ и Русия да са практически незаменими. Руските модули отговарят за двигателните маневри и поддържането на ориентацията, а американските - за генерирането на електроенергията. Никой не може да си тръгне - горе винаги трябва да има поне един американец и поне един руснак. Ето защо американските кораби возят руски космонавти и обратното, руските кораби возят американски астронавти. Това гарантира, че в случай на авария на руски или американски кораб, горе няма да остане нито без американец, нито без руснак.

УСПЕХИ: Союз МС-25 излетя към МКС, Карго Драгън се скачи с МКС! Снимка от днешното изстрелване на пилотирания кораб “Союз МС-25”. Фото: Роскосмос 23 март 2024 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Днес бе натоварен, но успешен ден по програмата на Международната космическа станция! Руснак, американка и беларускиня бяха изстреляни в космоса посредством руския кораб “Союз МС-25” в 14:36 ч. българско време. Малко по-рано американският товарен кораб “Карго Драгън” извърши автоматично скачване с МКС. Днешното изстрелване на “Союз МС-25” се случи на фона на трагичен ден в Русия. Във връзка с атентата в Москва логото на Роскосмос бе черно. Като изключим това, както и обявената минута мълчание в памет на загиналите граждани, подготовката на космодрума Байконур протичаше както винаги. “Союз МС-25” с космонавта Олег Новицки, астронавтката на НАСА Трейси Калдуел-Дайсън и първата жена-космонавт на Беларус Марина Василевская излетя след безпроблемно обратно броене в посочения по-горе час. За разлика от четвъртък, когато полетът бе отменен в последните секунди преди очаквания старт, този път нищо не бе извън нормата. “Това е огромна чест за мен и голяма отговорност да бъда част от тази невероятна мисия”, сподели беларускинята Василевская преди да се отправи към стартовата площадка. “Това е нашият национален проект. Това е огромна чест. Горда съм да представлявам републиката”. Скачването на “Союз МС-25” с възловия модул “Причал” се очаква да е факт в понеделник в 17:09 ч. българско време. Новицки и Василевская ще се завърнат на Земята само след 12 дни с кораба “Союз МС-24”. За да може тази краткосрочна мисия за нуждите на Беларус да бъде осъществена, двама руски космонавти – част от сегашния екипаж на МКС, Олег Кононенко и Николай Чуб, ще останат в орбита още шест месеца и така престоят им ще бъде едногодишен. На борда на “Союз МС-24” с Новицки и Василевская ще се върне астронавтката на НАСА Лоръл О’Хара, която живее на МКС от септември. Около час преди изстрелването на “Союз МС-25”, към американския сегмент на Международната космическа станция се скачи американският товарен кораб “Карго Драгън”. На борда му пътуваха 2 721 кг. провизии – храна (вкл. свежи плодове и зеленчуци), две нови кафеварки, екипировка за поддръжката на станцията и нови научни експерименти. Експериментът APEX-09 ще изучава адаптацията на растения с метаболизъм от типа C4 към космическите условия. Приборът GNSS-R ще наблюдава спътниковите сигнали, които се отразяват от морската повърхност, и по този начин ще измерва количеството морски лед. Това ще спомогне за подобряването на климатичните модели. Специален скенер ще бъде прикачен на робот тип Astrobee, който ще позволи изготвянето на 3D карти, а те от своя страна ще подобрят придвижването на робота в условията на безтегловност. Не на последно място, опитната постановка NPHS ще изучава как наночастиците и микрочастиците си взаимодействат в електрическо поле. “Карго Драгън” извози в космоса и мисията на НАСА “БърстКюб” – малък спътник с размер на кутия за обувки, който ще изучава гама-лъчевите избухвания във Вселената. Въпреки че е дребен апарат, “БърстКюб” се очертава да се превърне във важна астрономическа обсерватория, когато по-късно бъде освободен в открития космос от борда на МКС. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/23/soyuz-25-launch/

Следващият опит за изстрелването на Союз МС-25 ще е на 23-ти март На кадъра: “Союз МС-25” на стартовата площадка. Photo credit : NASA TV 22 март 2024 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Роскосмос оповести, че следващият опит за изстрелването на пилотирания космически кораб “Союз МС-25” с екипаж в състав Олег Новицки (Роскосмос), Трейси Калдуел-Дайсън (НАСА) и Марина Василевская (Беларус), ще бъде направен в събота, на 23-ти март, в 14:36 ч. българско време. Напомням на читателите, че вчера, по време на първия опит за изстрелване, обратното броене бе преустановено 20 секунди преди старта заради технически проблем – спад на напрежението на електрическите системи. Корабът ще пътува по двудневна схема към Международната космическа станция, като скачването ще е насрочено за понеделник, 25-ти март, в 17:10 ч. българско време. “Союз МС-25” ще се завърне на Земята на 6-ти април с екипаж в състав Олег Новицки, Марина Василевская и Лорал О’Хара. Източник: Роскосмос https://cosmos.1.bg/space/2024/03/22/soyuz-ms-25-second-attempt/

УСПЕХ: Американският товарен кораб Карго Драгън излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 март 2024 г. 23:20 ч. Светослав Александров. Днешното отлагане на полета на руския пилотиран кораб “Союз МС-25” не доведе до отлагане и на американския товарен кораб “Карго Драгън”. Той излетя в срок тази вечер, в 22:55 ч. българско време, за да достави интригуващи научни експерименти на Международната космическа станция. Това е тридесетата мисия, която СпейсЕкс провежда по заявка на НАСА, свързана с извозването на провизии до орбита и връщането на отработени експерименти на Земята. Днешното изстрелване бе първото на кораб от серията “Драгън” след март 2020 г. от площадката на космодрума Кейп Канаверал SLS-40. Оттогава тази площадка бе модернизирана, като бе добавена нова стартова кула. Тя позволява по-ефективно натоварване на товарите на борда на “Карго Драгън”, но също така ще осигурява и пилотирани изстрелвания на кораби “Крю Драгън”. За нуждите на днешната мисия бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1080”. Това бе шестият полет за тази конкретна степен, като той отново бе безпроблемен и на осмата минута след старта “B1080” извърши меко приземяване върху площадката LZ-1 на Кейп Канаверал. На борда на “Карго Драгън” пътуват 2 721 кг. провизии – храна (вкл. свежи плодове и зеленчуци), две нови кафеварки, екипировка за поддръжката на станцията и нови научни експерименти. Експериментът APEX-09 ще изучава адаптацията на растения с метаболизъм от типа C4 към космическите условия. Приборът GNSS-R ще наблюдава спътниковите сигнали, които се отразяват от морската повърхност, и по този начин ще измерва количеството морски лед. Това ще спомогне за подобряването на климатичните модели. Специален скенер ще бъде прикачен на робот тип Astrobee, който ще позволи изготвянето на 3D карти, а те от своя страна ще подобрят придвижването на робота в условията на безтегловност. Не на последно място, опитната постановка NPHS ще изучава как наночастиците и микрочастиците си взаимодействат в електрическо поле. Скачването на “Карго Драгън” е насрочено за тази събота, на 23-ти март, приблизително в 13:30 ч. българско време. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/21/cargo-dragon-launches-iss-3/

Руският пилотиран кораб Союз МС-25 не успя да излети към МКС На снимката: ракетата-носител “Союз-2.1а” с кораба “Союз МС-25” в очакване на старта си. Photo credit : NASA TV 21 март 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Техническа повреда попречи на кораба “Союз МС-25” с руснак, американка и беларускиня да излети към МКС. Обратното броене бе прекратено на 20-тата секунда преди старта. Това е историческо събитие – за пръв път руски пилотиран кораб не успя да излети заради проблем, възникнал в последните секунди. Макар че отлагания е имало и преди в руската пилотирана програма, всички те са били обявявани по време на предстартовите проверки в деня преди старта, но никога на толкова късен етап. Според телеграм групата “Закрытый Космос” повредата се намира в наземните системи на стартовата площадка. Една от подпорните мачти не се е освободила и не се е придвижила настрани, както е необходимо, за да може ракетата да излети безопасно. Напомням на читателите, че екипажът на “Союз МС-25” се състои от руския космонавт Олег Новицки, беларуската космонавтка Марина Василевская и американската астронавтка Трейси Калдуел-Дайсън. Отлагането на пилотиран космически полет, особено на такъв късен етап преди старта, е дразнещо не само за зрителите, но е стресиращо за членовете на екипажа и техните семейства. Важно е обаче да се подчертае, че е далеч по-добре мисията да бъде отложена, отколкото да се стигне до фатален край. Американската компания СпейсЕкс също не се колебае да отлага стартовете на пилотираните кораби “Крю Драгън”, стига да има и най-малко съмнение за безопасността. Следващият кораб, който трябваше да излети към МКС, бе корабът на СпейсЕкс “Карго Драгън”. Това трябваше да се случи още идната нощ – но графикът на мисиите до станцията е свързан, така че се очаква стартът на “Карго Драгън” също да бъде отложен. Следващата възможност на “Союз МС-25” да излети се открива в събота, в зависимост от това колко сериозен е проблемът и дали може да бъде разрешен своевременно. В случай че съботният полет стане реалност, скачването с МКС ще е факт в понеделник. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/21/soyuz-ms-25-launch-aborted/

Започна пълненето с гориво на пилотирания космически кораб Старлайнър Снимка от подготовката на “Старлайнър” преди безпилотния полет през май 2022 година. Photo credit : Boeing 19 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В началото на май двама много смели астронавти на НАСА ще се качат на борда на кораба на Боинг “Старлайнър” и ще излетят към Международната космическа станция. За да се стигне до тази стъпка обаче, корабът трябва да бъде зареден с гориво. Процедурата вече е започнала и се очаква да отнеме малко повече две от седмици. Командирът на мисията е опитният астронавт Бари (Бъч) Уилмор. Той ще бъде придружен от Сънита Уилямс, която ще изпълнява ролята на пилот. И за двамата полетът ще е трети в тяхната кариера. Очаква се “Старлайнър” да се скачи с МКС и да изпълни едноседмична програма, след което Уилмор и Уилямс ще се завърнат на Земята. За повече информация: Боинг https://cosmos.1.bg/space/2024/03/19/starliner-fueling/

Почина легендарният астронавт от Аполо 10 и Аполо-Союз Том Стафорд На снимката: историческото ръкостискане между Том Стафорд и Алексей Леонов през 1975 г. на борда на “Аполо-Союз”, което слага символичен край на космическата надпревара. Photo credit : NASA 18 март 2024 г. 17:16 ч. Светослав Александров. Днес ни напусна легендарният астронавт Том Стафорд. Той е известен най-вече с това, че през 1969 г. обикаля около Луната с кораба “Аполо 10”, а през 1975 г. е част от екипажа на съвместната съветско-американска мисия “Аполо-Союз”. Именно Стафорд извършва историческото ръкостискане с космонавта Алексей Леонов, което слага символичен край на космическата надпревара. Кончината на Стафорд се случи навръх 59-годишнината от първото излизане на човек в открития космос, реализирано от Леонов. Считано от днешния ден, след смъртта на Стафорд на Земята са останали живи едва седем души, летяли отвъд пределите на най-ниска околоземна орбита. Възможно е обаче да се разминем с това да не остане нито един жив човек, който не е бил в далечния космос. По-късно през тази година очакваме да станем свидетели на частната експедиция “Поларис Доун”, благодарение на която за пръв път от епохата “Джемини” астронавти ще се отправят на разстояние 1 400 километра от Земята. А през 2025 г. в хода на мисията “Артемис 2” четирима души ще обиколят Луната. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/18/tom-stafford-dies/

Ракетата Лонг Марч 8 с лунния комуникационен спътник Чьечиао-2 бе изведена на стартовата площадка На снимката: ракетата “Лонг Марч 8” е готова за изстрелване към Луната. Photo credit : CNSA 17 март 2024 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Следващото кацане на Луната ще е на Китай, но тъй като ще е на обратната страна на естествения ни спътник, преди да се стигне до неговото изпълняване е нужно да бъде изстрелян комуникационен спътник. Ракетата “Лонг Марч-8” със спътника “Чьечиао-2” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Уенчан за предстоящо изстрелване. Изстрелването се очаква да е факт през предстоящите дни, вероятно на 20-ти март. Напомням на читателите, че преди няколко дни Китай загуби лунна мисия, но загубата не се очертава да попречи на полета на “Чьечиао-2”. Това е така, защото за нея послужи ракета “Лонг Марч-2С”, работеща на хиперголично гориво и особен тип неизползвана досега горна степен. За сравнение сега ще се използва ракета “Лонг Марч-8”, като нейните степени работят на керосин и кислород и течен водород и кислород. За разлика от предходния комуникационен спътник на Китай “Чьечиао-1”, който бе позициониран в точката на Лагранж L2 от системата Земя-Луна, “Чьечиао-2” се очаква да работи в далечна ретроградна окололунна орбита. “Чьечиао-2” ще осигурява комуникация с предстоящите мисии “Чанг’e 6”, “Чанг’e 7” и “Чанг’e 8”. Първата от тях, “Чанг’e 6”, ще бъде изстреляна през май и се очаква да кацне в Басейна Южен Полюс-Ейткън, голям ударен кратер с диаметър 2 500 километра. Задачата на мисията е да събере проби от грунда и скалите. След това възвръщаема степен ще излети от лунната повърхност и ще се скачи в чакащия горе сервизен модул. Този модул заедно със събраните проби ще се отправи обратно към Земята, за да могат те да бъдат анализирани в лаборатории. За повече информация: CGTN https://cosmos.1.bg/space/2024/03/17/queqiao-2-rolled-launch-pad/

СпейсЕкс за пореден път демонстрира как се успява в космонавтиката и даде нагледен пример защо днес НАСА няма аналогични успехи На снимката: “Старшип” излита за трети път на 14-ти март. Photo credit : SpaceX 15 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчерашният трети полет на ракетата “Супер Хеви” и кораба “Старшип” показа за пореден път как СпейсЕкс постига успехи, но реакциите след изстрелването отново онагледиха защо НАСА не може да постигне същите успехи. Сред космическите експерти и авторите на научно-популярни публикации за специализирани сайтове има ясен и категоричен консенсус, че изстрелването на “Старшип” е било успешно. “Третий пуск системы Super Heavy B10 / Starship S28 состоялся 14 марта в 13:25 UTC (16:25 мск) и был успешным”, писа най-известното списание за космонавтика в Русия “Новости-космонавтики”. “Поздравяваве СпейсЕкс за успешния полет”, коментира Канадската космическа агенция. “Много съм впечатлен. СпейсЕкс продължава да разширява границите и САЩ продължава да служи като модел как публичното и частното могат да си сътрудничат, за да посрещнат нуждите на обществото”, добави директорът на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер. Коментари написаха и астронавти. По случай невероятното видео на навлизането на “Старшип” в атмосферата, канадският астронавт Крис Хадфилд каза: “Това бе ключов урок по време на този много успешен полет. Беше забележително да гледаме същото от вътрешността на совалката и Союз, да наблюдаваме как плазмата облизва кораба през прозорците.” И докато сред експертите в областта няма ни най-малко съмнение, че полетът на “Старшип” бе успешен, то някои от заглавията в масмедиите са съвсем различни. “Старшип бе унищожен при завръщането на Земята в края на третия полет”, писа Guardian. “СпейсЕкс загуби Старшип, най-големият и най-мощен космически кораб някога построяван”, добави Independent. CNN бяха малко по-нюансирани: “Старшип достигна нови височини по време на монументален тест, но бе загубен при завръщането”. Българските медии не се отличават особено. “СпейсЕкс изстреля Старшип за трети път, минути след това ракетата беше унищожена”, бе заглавието на Дарик. Призът за абсурдно заглавие спечели Дневник с “Ракетата Старшип отново избухна, но почти в края на теста”. Разликата между реакциите е лесно обяснима. Журналистите, които нямат отношение и интерес към космическите изследвания, не са наясно с нюансите, които ние добре познаваме. Тези от нас с интерес към космонавтиката разбираме разликата между оперативен полет, при който успехът и провалът се дефинират спрямо това дали спътникът или космическият кораб е достигнал целевата орбита, и изпитателен полет, при който успехът и провалът се дефинират спрямо това какъв процент от полета е изпълнен и какви данни са получени. Има дори разлика между “експлозия” и провал” – прочие, пълно е с мисии, които изпълняват успешно програмата си въпреки експлозията и даже част от полета включва експлозия (например, при кацането на марсоходите “Кюриосити” и “Пърсъвиърънс”, спускаемата степен винаги експлодираше, ето защо тя трябваше максимално да се отдалечи от тях). Нещо повече – още преди вчерашното изстрелване на СпейсЕкс, компанията предупреди – експлозия ще има и това е заложено в плана. Ето какво се казва в сайта на Федералната авиационна администрация, която лицензира изстрелванията: “СпейсЕкс очаква остатъчен кислород и метан да останат на Старшип по време на спускането и кацането… (…) Старшип се очаква да претърпи експлозивно събитие при сблъсъка с океанската повърхност”. Но колкото и да бе добре обяснено, колкото и СпейсЕкс да се стараеха да бъдат максимално прозрачни и да подчертаят, че повечето от целите на “Старшип” бяха изпълнени (минус повторното запалване на двигателите “Раптор” в орбита), това не промени факта, че пак имаше журналисти и общественици, които се тригърнаха в момента щом чуха думата “експлозия” и това за тях бе еднозначно, че омразният Илон Мъск е претърпял провал. Отново. Както винаги. Сега, сериозно – подобно на мнозина други, така и аз намирам голяма част от позициите на Мъск за скандални и отблъскващи, но безспорно го разбирам защо отказва да дава интервюта за класическите медии, защо е прекратил стриймовете от СпейсЕкс на други платформи и защо казва всичко, което иска да каже, само в Туитър (X). И именно тези реакции са причината, поради която НАСА не може да постигне същите успехи като СпейсЕкс. При СпейсЕкс има итеративен подход – всеки полет надгражда предходния. При първата мисия на “Старшип” беше валидирана стартовата площадка, наземните системи и бе оттрениран атмосферен полет. При втората мисия корабът достигна космоса, но не и орбита. При третата мисия орбита бе достигната. Винаги възникват някакви проблеми, но всички те се коригират и избягват при последващите мисии – ето защо ракетите и корабите на СпейсЕкс са доказано най-надеждните в днешно време. Но ако същата стратегия бъде приложена от НАСА, ако след всеки полет се появяват заглавия в стил “НАСА отново се провали”, това веднага ще стане обект на дебат в Конгреса, недобронамерени политици ще повдигнат аргумента, че НАСА усвоява пари на данъкоплатците и те изгарят по време на експлозиите… след което проектите ще бъдат прекратени без време. “НАСА не може да приложи този подход”, пише космическият журналист Ерик Бъргър. “Дори традиционните подизпълнители, които разчитат на договори тип Разходи Плюс, не могат. Конгресмените и акционерите не искат да виждат провали. Те искат да виждат успехи от самия старт. Но това е равнозначно на огромни разходи на пари и време, както и на задушаване на иновациите”. Но хубавото е, че с развитието на частния сектор, НАСА може да аутсорсва дейността си и ако не друго, поне агенцията да не носи негативите. СпейсЕкс може да си го позволи – и го прави. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/15/spacex-demonstrates-success/

УСПЕХ: Старшип достигна орбита по време на третия си полет! Кадър от борда на “Старшип” след успешното достигане на орбита. Photo credit : SpaceX 14 март 2024 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс постигна огромен успех – корабът “Старшип” за пръв път сполучи да достигне орбита! Вероятно това означава, че по време на следващата му мисия той вече ще носи истински полезен товар – предполагаемо интернет спътници “Старлинк”. Оттук насетне “Старшип” не е кораб на бъдещето, а на настоящето. Вече няма да се питаме кога той ще успее – защото той вече успя, поне в невъзвръщаем вариант. В този смисъл “Старшип” вече представлява доказала се система за превоз до орбита. Това бе третият полет от началото на изпитателната програма, която започна преди по-малко от една година. Ракетата-носител “Супер Хеви” и “Старшип” бяха изстреляни за пръв път на 20 април 2023 г., като тогава бе достигната максимална височина от 39 километра, преди да се задействат системите за самоунищожение. Вторият полет бе проведен на 18 ноември 2023 г. – “Старшип” успешно достигна до космоса, но не и орбита – малко преди постигането на целевата височина радиосигналът бе загубен. Втората мисия бе голямо постижение за времето си. Днешният трети полет започна в 15:25 ч. българско време. Ракетата “Супер Хеви” свърши безупречно работата си, извеждайки “Старшип” на път към космоса. Нито един от 33-те двигателя на течен метан и кислород “Раптор” не се повреди. След извеждането на “Старшип”, “Супер Хеви” започна да изпълнява маневри по завръщане в земната атмосфера. За съжаление в последните етапи бе констатирана нестабилност и “Супер Хеви” бе загубена. Цялостната възвръщаемост на остава задача за бъдещето. Но “Старшип” продължи пътя си към орбита … и я достигна успешно! Вече достигайки орбитална скорост, бяха оттренирани няколко процедури – първо се отвориха вратите на кораба. Това е важно за бъдещите мисии, свързани с извеждането на полезни товари. След това СпейсЕкс потвърди, че е проведена успешна демонстрация на прехвърляне на гориво от един резервоар в друг. Това е съществена стъпка напред към орбиталното презареждане – изискване за предстоящото изпращане на хора към Луната. Напомням на читателите, че “Старшип” е интегрална част от програмата на НАСА “Артемис”. Астронавти ще кацнат на повърхността на естествения ни спътник – но не както е било през 60-те години, с мъничък и тесен модул, позволяващ само кратки екскурзии, а с голям кораб. А това изисква не само възвръщаемост, но и презареждане на гориво. Днешното изстрелване на “Старшип” бе първото от общо шест планирани за 2024-та година. Към момента на писането на тази публикация, “Старшип” все още се намира в космоса. Но през следващите минути се очаква да навлезе в атмосферата и да бъде потопен в Индийския океан. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/14/starship-reaches-orbit/