SAlexandrov

НАСА ще започне 2026 г. с изстрелването на екзопланетната мисия Пандора Космическата мисия на НАСА „Пандора“. Image credit : NASA 31 декември 2025 г. 01:05 ч. Светослав Александров. В началото на януари НАСА ще изведе в космоса нов космически телескоп на име „Пандора“, който ще изследва атмосферите на извънслънчевите планети с надеждата да открие биопризнаци – вещества, които могат да са показател за наличието на извънземен живот. Мисията „Пандора“ е създадена в рамките на нова астрофизична програма на НАСА на име „Пайъниърс“. Програмата стартира през 2020 г. със задачата да се конструират космически апарати, като всеки от тях е създаден за максималната сума от $20 милиона. Макар че на пръв поглед числото изглежда внушително, това са жълти стотинки в сравнение с амбициозните космически телескопи, например „Джеймс Уеб“, който бе създаден за над $10 милиарда. Развитието и миниатюризацията на технологиите днес позволява да бъдат реализирани бюджетни мисии, каквито доскоро бяха немислими. Както е оповестено на сайта на НАСА и на Astrobiology.com, „Пандора“ представлява 0.44 метров космически телескоп, който ще наблюдава поне 20 известни извънслънчеви планети, като основен фокус са тези, чиито атмосфери се очакват да са изградени основно от водород или водни пари. Въпросните планети също така са с размери между този на Земята и Юпитер. „Пандора“ е първата мисия, която ще предостави подробен и непрекъснат набор от данни във видимия и близкия инфрачервен диапазон за конкретни екзопланети и звездите, около които обикалят те. Уебсайтът Мъркюри Нюз се позовава на Питър МакДжил, астроном, който е част от екипа на „Пандора“. МакДжил се надява, че космическият апарат може да намери биопризнаци като кислород, въглероден диоксид и метан, но признава, че шансът за това е много малък. Изстрелването на „Пандора“ ще бъде осъществено не по-рано от 5-ти януари посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. При това космическият апарат ще бъде качен заедно с много други микроспътници, които ще си споделят товароподемния капацитет на ракетата. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/30/nasa-exoplanet-pandora-mission/

Антирекорд: Броят изстрелвания от Байконур е на най-ниското ниво от 1959 г. насам! Снимка от изстрелването на „Союз МС-28“ през ноември. Photo credit : Roscosmos 29 декември 2025 г. 16:15 ч. Светослав Александров. 2025 година завършва с пореден антирекорд за руската космонавтика. От историческия космодрум Байконур бяха проведени едва шест изстрелвания, което представлява най-ниското ниво на космически полети от 1959 година насам. Космическата надпревара започва през 1957 година, когато са изстреляни „Спутник 1“ (първият изкуствен спътник) и „Спутник 2“ (с кучето Лайка) – тогава от Байконур са проведени две орбитални изстрелвания. През 1958 г. са осъществени пет, през 1959 г. – четири, през 1960 г. – осем и през 1961 г. – седем орбитални изстрелвания. Започвайки от 1962 г., броят на космическите полети става двуцифрен. Оттогава до 2019 г. този брой никога не пада под двуцифрено число. Тенденцията започва да се обръща в отрицателна посока през 2020 г., годината на ковид пандемията, когато биват реализирани само седем космически полета. След това през 2021 г. отново имаме двуцифрено число, но за последен път. От 2022 г., когато се разразява пълномащабната война в Украйна, вече четвърта поредна година биват провеждани под десет полета от Байконур. А сега, през 2025 г., за пръв път от 1959 г. насам имаме едва шест полета. Причините за този антирекорд са комплексни. Благодарение на санкциите практически няма чуждестранни големи спътници, които са предвидени да летят с която и да е от руските ракети – „Союз“, „Протон“ или „Ангара“. Нито една западна фирма вече не би качила спътника си на руска ракета. Санкциите също така влияят и по още един начин: руснаците вече нямат достъп до западните компоненти, които са необходими за производството на техни спътници, следователно сега се опитват да заменят тези части с локално производство. В резултат полетите непрекъснато биват отлагани. Не на последно място, аварията на единствената стартова площадка за корабите „Прогрес“ и „Союз“ по програмата за обслужване на МКС доведе до прекратяване на подготовката за полета на товарния кораб „Прогрес МС-33“. Ако това изстрелване се беше осъществило по план на 15 декември, от Байконур щеше да има седем полета – колкото имаше през 2020 и 2022 година. Освен това беше отложено връщането на ракетата „Протон“ в експлоатация след констатирана повреда на горната ѝ степен, както и дебютният старт на „Союз-5“, заради това че транспортьорът ѝ все още не е готов. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/29/baykonur-orbital-launches-lowest-since-1958/

УСПЕХ: Ракета Союз-2.1б изведе в космоса 52 спътника, сред които и първият на Черна Гора! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos TV 28 декември 2025 г. 17:15 ч. Светослав Александров. В последните дни от 2025 година се роди нова космическа държава – и това е Черна гора. Това се случи, след като днес в 15:18 ч. от новия руски космодрум Восточний бе проведено последното изстрелване на ракета на Роскосмос за тази календарна година, като сред 52-та изведени спътника има и черногорски. С това Русия финишира на трето място след САЩ и Китай по показателя орбитални изстрелвания. Американците имат общо 198 изстрелвания за 2025-та, което ги позиционира като абсолютен космически лидер. Китайците са далеч на второ място зад тях с 91 изстрелвания. Самият факт, че Русия остава трета, и то само с 17 мисии, показва, че космическият свят понастоящем бива доминиран от две суперсили. Европейците са четвърти с осем изстрелвания – но тук добрата новина е, че Европа започна да изплува след няколко години безвремие и сега поне не изостава от Индия и Япония – които са на 5-то и 6-то място. Но да се върнем на днешния полет. Основният полезен товар на борда на ракетата „Союз-2.1б“ бяха два руски спътника „Аист-2Т“. Всеки от спътниците тежи 670 килограма, като те са разработени в предприятието РКЦ „Прогрес“ съобразно договор, сключен с Роскосмос още през 2019 година. Задачата им е да заснемат стереоизображения на земната повърхност от слънчевосинхронна орбита. Подобно на множество други руски космически мисии, и тази бе реализирана сред дългогодишни отлагания, вероятно заради недостиг на компоненти вследствие на санкциите. Както пише журналистът Анатолий Зак, първоначално изстрелването трябваше да се осъществи през ноември 2022 г., после то бе отложено за 2023 г., след това за 2024 г. и накрая неколкократно в хода на 2025 г., докато Русия най-после сполучи да го реализира във финалните дни от годината. Останалите 50 спътника на борда бяха осигурени от различни организации и фирми в Русия, но също така и Иран, Катар, Еквадор, Беларус и Черна гора – което показва кои държави са останали да разчитат на услугите на руски космически ракети след налагането на западните санкции. Както съобщава Иранската информационна агенция (IRNA), построените от Иран спътници са общо три – „Зафар“, „Пая“ и „Ковсар-1.5“. Според Вахид Язданиян, който оглавява Института по космически изследвания на Иран, спътниците са построени от частни фирми и могат да заснемат снимки с резолюция между 5 и 15 метра. Те ще се използват за селскостопански нужди, управление на водните ресурси и наблюдения на околната среда. Според уебсайта Време, спътникът „Луча“ е първият, който е официално регистриран като собственост на Черна гора и ръководен от тази държава и също така това е първият изкуствен спътник на страна от западната част на Балканския полуостров. Тук е коректно да подчертая, че преди Черна гора бе оповестила още през 2022 г., че е изстреляла изкуствен спътник – но при публикуването на снимките стана ясно, че те са били фотографирани от височина 36 километра, което показва, че по-скоро става въпрос за полет с хелиев балон до т.нар. „близкокосмическо пространство“, регион между земната атмосфера и космоса. Така че днешното изстрелване бе на първия западнобалкански изкуствен спътник в истинския смисъл на думата. Черногорският спътник „Луча“ притежава камера за заснемане на снимки на Земята, а също така и датчик за измерване на космическа радиация, както и устройство за предаване на телеметрична информация. Очаква се той да работи в космоса до три години, като ще отнеме 10-15 дни, докато бъде осъществена устойчива радиовръзка с него. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/28/soyuz-2-1-b-launches-first-montenegro-sat/

Европейската космонавтика отбеляза големи успехи през 2025 година Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите в историята на космонавтиката снимки на Южния полюс на Слънцето. 27 декември 2025 г. 13:00 ч. Светослав Александров. През 2025 г. станахме свидетели на съществен напредък за космонавтиката на Европа. Тежките времена, през които Старият континент нямаше собствени ракети и възможността да изстрелва самостоятелно космически мисии, са вече в историята. Ето каква е класацията на Европейската космическа агенция за най-добрите постижения в космонавтиката: Ракетите „Вега-С“ и „Ариана-6“ отбелязаха поредица от успешни изстрелвания, като нямаше провали. „Вега-С“ летя три пъти, а „Ариана-6“ – пет пъти. Европа също така направи първите си стъпки в областта на възвръщаемите ракетни технологии, като демонстраторът на възвръщаема първа степен „Темис“ вече търпи изпитания на космодрума в Швеция. Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите снимки на Южния полюс на Слънцето. Никога досега в историята на космонавтиката не бяха фотографирани полюсите на нашата звезда! Европейската космическа мисия „Проба-3“ създаде изкуствено слънчево затъмнение в орбита, като бяха направени безпрецедентни досега наблюдения на слънчевата корона. Космическият телескоп „Гая“ приключи 10-годишното си картографиране на Млечния път. Това е мисията-рекордьор в света за най-голям брой научни публикации на годишна база! Космическият телескоп „Евклид“ изследваше 26 милиона галактики в рамките само на една седмица наблюдения! Полският астронавт Славош Узнански-Вишневски изпълни над 20 експеримента на Международната космическа станция. Наземният телескоп „Флайай“ проведе първите си наблюдения с цел откриване на нови астероиди по програмата за планетарна защита, а европейската космическа мисия „Хера“ посети Марс! ЕКА изстреля множество спътници за наблюдения на Земята. Един от най-важните е „Байомас“, чиято задача е да картографира биомасата на земните гори и да изучава кръговрата на въглеродния диоксид. Европа въведе в експлоатация нова антена за комуникация с мисии в далечния космос, разработи модерни навигационни системи, подкрепи иновациите в сферата на авиацията и разви своя комерсиален космически сектор. Първата ракета „Спектрум“ на фирмата Изар дебютира през март, макар и този първи полет да бе неуспешен. Eвропейските държави осигуриха рекорден бюджет от €22 милиарда за следващите три години. Ето кои са държавите, участващи в европейския космически отрасъл: Понастоящем Европейската космическа агенция включва 23-държави членки, три асоциирани членки (Словакия, Литва и Латвия) и четири коопериращи държави в Европа (България, Хърватия, Кипър и Малта). Освен тях Канада също участва – единствената неевропейска кооперираща държава на ЕКА. Споразумения за сътрудничество с ЕКА имат и три държави, които не са членки на Европейския съюз – Израел, Турция и Украйна. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/european-space-successes/

Русия и Казахстан ни показаха снимки на съвместната им орбитална ракета Союз-5 Ракетата „Союз-5“. Photo credit : Roscosmos 27 декември 2025 г. 11:45 ч. Светослав Александров. Вчера Русия и Казахстан публикуваха подробни снимки на първата сглобена орбитална ракета от новата серия „Союз-5“, която трябваше да полети в края на тази година, но сега стартът се очаква не по-рано от пролетта. Хубавото на снимковия материал е, че той не само потвърждава това, което знаем, но и това, което Роскосмос не ни казва. Прави впечатление, че на снимките на „Союз-5“ присъстват не само знамената на Русия и Казахстан, но има и голям надпис „Сункар“, което показва, че ще се използва не само руското име (т.е. „Союз-5“), но и казахстанското. На казахски език „Сункар“ означава „сокол“. Прочие названието „Фалкън“ (т.е. това на ракетите на СпейсЕкс) означава същото Снимките също така разкриват и причината, поради която изстрелването на „Союз-5“ („Сункар“) се отлага за догодина. Липсва транспортьорът, който ще превозва ракетата до стартовата площадка и ще я привежда във вертикално положение. От известно време обикалят слухове, че именно той не е готов. Напомням на читателите, че задачата на „Союз-5“ е да замени украинските ракети „Зенит“, които вече не могат да се изстрелват от космодрума Байконур по очевидни причини. Но освен копие на „Зенит“, новите „Союз-5“ трябва да са конкурентоспособни на пазара, доминиран от СпейсЕкс. Което на теория е реалистично не заради възвръщаемостта на „Фалкън“-ите, а заради евтината работна ръка в Казахстан и Русия. Но на практика е невъзможно, защото нито един западен партньор не би резервирал изстрелване на „Союз-5“ поради санкциите. Ето останалите снимки: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/soyuz-5-photos/

Тори Бруно се присъедини към Блу Ориджин! На снимката: Тори Бруно се снима пред двигател „BE-4“. Photo credit : ULA 27 декември 2025 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Драматичните космически събития в края на 2025 година не стихват! След като преди няколко дни Тори Бруно обяви, че напуска обединението между Боинг и Локхийд Мартин, вчера той съобщи, че започва работа като президент на Блу Ориджин! Отделът, който Бруно ще ръководи, е този за Национална сигурност. Напомням на читателите, че Тори Бруно стана изпълнителен директор на Юнайтед Лонч Алайънс (или ЮЛА, обединението на Боинг и Локхийд Мартин) през август 2014 г. със задачата да го спаси от фалит на фона на набиращата скорост компания на Илон Мъск – СпейсЕкс, както и на фона на факта, че предстоеше пенсиониране на ракетата „Атлас 5“ с построени в Русия ракетни двигатели „РД-180“, а Конгресът на САЩ бе заповядал да спре покупката на такива. Докато оглавяваше ЮЛА, Бруно взе съдбоносно решение по въпроса за скъсването на американската космонавтика със зависимостта от руски ракетни двигатели. Вместо да заложи на корпоративния мастодонт Аероджет Рокетдайн, който е производител на традиционни, но прекалено скъпи ракетни двигатели, ЮЛА се довери на основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин – млада компания, която към този момент не бе изстреляла успешно нито една орбитална ракета, не се бе утвъртила като производител на ракетни двигатели, а проектираните от нея „BE-4“ работиха с горивната смес от течен метан и кислород, каквато никога досега не се бе ползвала в космонавтиката. Залогът бе изключително рисков, доведе до отлагания, но в крайна сметка се увенча с успех – днес производството на двигатели „BE-4“ кипи с пълна пара, а те се ползват на първите степени както на ракетите на ЮЛА „Вулкан“, така и на собствените ракети на Блу Ориджин „Ню Глен“. А Щатите, най-важното, не купуват никакви ракетни двигатели от Русия – останали са едва няколко бройки на склад за оставащите ракети „Атлас 5“. „Присъединих се към ЮЛА, за да го спася от затваряне през 2017 г., да разработя Вулкан и да я поставя на стабилна основа. Направих го. Моята задача бе изпълнена“, съобщи вчера Тори Бруно в социалните мрежи. „Но сега е налице нов набор от способности в областта на националната сигурност, които трябва да бъдат разработени незабавно. Блу Ориджин е най-доброто място, където мога да служа на тази мисия“. Присъединяването на Тори Бруно към някогашния си конкурент (заради ракетите „Ню Глен“), но едновременно с това и партньор (заради двигателите „BE-4“), съвсем логично поставя въпроса – какво ще се случи сега с ЮЛА? Умира ли обединението на Боинг и Локхийд Мартин? Има ли някакво бъдеще концепцията за възвръщаемост „Смарт“, която ЮЛА разработваше? По този въпрос Бруно бе лаконичен: „Аз поставих ЮЛА в стабилна позиция на тази пътека. Но останалото зависи от тях“. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/tory-bruno-joins-blue-origin/

Ето как астронавтите ще отбележат Бъдни вечер и Нова година в космоса Астронавтите на МКС изпращат своите поздрави за празниците. Photo credit : NASA 24 декември 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. През ноември 2025 г. отбелязахме четвърт век на постоянно човешко присъствие в космоса благодарение на Международната космическа станция. Това означава, че астронавтите се готвят да отпразнуват за 25-ти пореден път Коледа и Нова година в орбита! Понастоящем в космоса живеят общо десет души – на МКС това са Кристофър Уилямс, Зена Кардман, Майкъл Финк (астронавти на НАСА), Кимия Юи (астронавт на Япония), Олег Платонов, Сергей Куд-Сверчков, Сергей Микаев (космонавти на Роскосмос), както и Чжан Лу, У Фей и Чжан Чунчжан (китайски астронавти на борда на орбиталната станция „Тянгон“). Всички те няма да са на нашата планета и ще посрещнат предстоящите празници съобразно своите традиции. Както ни информира НАСА в своето специално прес-съобщение за тази година, празничните традиции в космоса не се отличават особено от земните – просто са адаптирани за условията на безтегловност. Конкретно американските астронавти се хранят с ястия, приготвени и опаковани от Лабораторията за космически хранителни системи в Космическия център „Джонсън“ на агенцията в Хюстън, където екипажите избират предварително своите менюта с помощта на нутриционисти и специалисти по хранителни технологии. Товарните кораби, пристигащи преди празниците, доставят вакуумно опаковани пакети, пълни с храни като миди, стриди, пуйка, зелен фасул и пушена сьомга, както и дълготрайни лакомства като бонбони, глазура, бадемово масло и хумус. Разбира се, Международната космическа станция е украсена, а астронавтите ще си раздадат подаръци, които ще се реят свободно сред модулите. Жителите на станцията ще осъществят и видеовръзка със своите близки. Но не на последно място, астронавтите изпратиха специално празнично обръщение към цялата Земя. „Празниците са, за да прекарваме време със семейството и приятелите, да се наслаждаваме на времето си заедно, да си спомняме за отминалата година – каква хубава година бе за нас, астронавтите от експедициите 74 и 73“, каза американският астронавт Майк Финк, който понастоящем изпълняла дългосрочната си мисия в космоса. „Но също сме мъничко тъжни, защото този път не сме със семействата си. Все пак сме с космическото си семейство, така че се справяме и очакваме да посрещнем празниците заедно. Не просто тези от нас, които живеем на станцията, но и приятелите ни по пултовете за управление в различните центрове на планетата – Хюстън, Хънтсвил, Мюнхен, Москва и Скуба Япония“. Относно традициите, астронавтът Кристофър Уилямс сподели следното: „Едно от най-специалните неща покрай празниците са традициите. И макар че се намираме далече от нашите традиции у дома, имаме някои нови традиции на борда. Както сами виждате, имаме някои декорации тук“, казва астронавтът, илюстрирайки нагледно какво има предвид: „Имаме малка коледна елха, както и няколко ботушки край въздушния шлюз. Така че имаме някои нови традиции и това е наистина хубаво и специално“, заключава Уилямс. Но всъщност празнуването на Коледа и Нова година в космоса има дълга и интригуваща история. Всичко започва на 16 декември 1965 г., когато астронавтите на „Джемини 6А“ Уоли Шира и Томас Стафорд изпълняват от орбита „Джингъл Белс“. И действително „Джингъл Белс“ се превръща в първото изпълнение на песен от космоса изобщо в историята на човечеството! Но Шира и Стафорд се прибират на Земята по-рано и те не са първите, които прекарват Бъдни вечер в космоса. Тази чест се пада на астронавтите от кораба „Аполо 8“, който на Бъдни вечер 1968 г. първи в човешката история пристига в орбита около Луната. Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс стават първите жители на Земята, които виждат с очите си обратната страна на естествения ни спътник. Докато кръжат около Луната и предават на живо, тримата прочитат първите стихове от Библейската книга Битие. Вдъхновяващ миг, който мнозина запомнят завинаги. Счита се, че предаването е наблюдавано в реално време от 1 милиард души в 64 различни държави. Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната е заснета от екипажа на “Аполо 8” на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA Пет години по-късно, през декември 1973 година, за пръв път американци и руснаци прекарват едновременно Рождество Христово. Тогава на борда на американската станция “Скайлаб” живеят Гери Кар, Ед Гибсън и Бил Поуг. Те успяват да направят импровизирана коледна елха от изразходени консервени кутии. Същевременно в околоземна орбита лети и съветският кораб “Союз 13″с космонавтите Пьотр Климук и Валентин Лебедев. Импровизираната коледна елха, направена от екипажа на “Скайлаб” през 1973 година. Photo credit : NASA Но през епохата на СССР не Рождество Христово (празнувано на 7-ми януари), а Нова година има повече значение. Първите космонавти, които отбелязват новогодишните празници в орбита, са Юрий Романенко и Георги Гречко по време на тяхната мисия на “Салют 6”. Двамата изпращат 1977-ма и посрещат 1978 година. До 1987 година астронавти и космонавти рядко посрещат Рождество Христово и Нова година в космоса. Но от тогава досега в космоса винаги има хора на Рождество. Първоначално това е благодарение на орбиталната станция “Мир”. През първата половина на 90-те на “Мир” живеят само руснаци. Това се променя през 1996 г., когато американската совалка “Атлантис” оставя на станцията астронавта Джон Блаха. Блаха е прибран на Земята през януари 97-ма по време на следващата мисия на “Атлантис”, с което се превръща в първия американски астронавт, отпразнувал Коледа и Нова година в орбита след епохата на “Скайлаб”. Космическата експедиция “STS-103” на “Дискавъри” е първата и единствена мисия на космическа совалка, която посреща Бъдни Вечер и Рождество Христово в космоса. Photo credit : NASA Бъдни вечер на 1999 г. е много специална – тогава орбиталната станция “Мир” е вече стара и обезлюдена, а Международната космическа станция все още не е посрещнала първия си екипаж. Въпреки всичко хора в космоса навръх празника има – благодарение на мисията “STS-103” на совалката “Дискавъри”, която обслужва телескопа “Хъбъл”. Подобно на историческата мисия “Аполо 8” около Луната, астронавтите на “STS-103” отбелязват Рождество Христово по уникален начин – като освобождават ремонтирания и работещ “Хъбъл” в орбита точно на 25-ти декември. А совалката “Дискавъри” си остава до ден днешен единствената американска космическа совалка, летяла в космоса по Рождество Христово. Екипажът на “Дискавъри” се завръща на Земята преди да настъпи новото хилядолетие, така че на 1 януари 2000-та няма хора в космоса. Но това е за последно. На 2-ри ноември 2000 г. започва Експедиция 1 на Международната космическа станция и от тогава досега има там постоянно човешко присъствие – както на Рождество Христово, така и на Нова година. Вече 25 години астронавти от различни държави посрещат заедно празниците на МКС! В Китай Коледа не е официален празник, но 1-ви януари е – китайците, както и повечето хора по света, празнуват Нова година, макар и този празник да няма такава значимост, каквато има Китайската нова година. През 2021 г. китайците полагат началото на постоянно присъствие на орбиталната станция „Тянгон“, така че 1 януари 2022 г. е първият път, когато китайски граждани отбелязват Нова година от космоса. Тогава екипажът на „Шенчжоу 13“, състоящ се от Чжай Чжиган, Уан Япин и Йе Ганфу, организира видеовръзка със студенти в Пекин, Хонг Конг и Макао: През януари 2023 г. астронавтите на „Шенчжоу 15“ Фей Дзюнлун, Ден Синмин и Чжан Лу отново изпращат новогодишни обръщения от борда на „Тянгон“. А по случай Китайската нова година, станцията е пъстро украсена: Ето как изглеждаше украсата на „Тянгон“ на 29 януари 2025 г., когато последно екипажът отбеляза Китайската нова година в орбита: През 2026 г. Китайската нова година ще се падне на 17 февруари (Годината на Коня), така че очакваме с нетърпение да видим каква ще е новата украса! А сега вие можете да изгледате празничния запис от МКС за Коледа и Новата 2026 година тук: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/24/christmas-2025/

Очаквано: Лонг Марч 12А стигна орбита, но кацането бе неуспешно Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CASC 23 декември 2025 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Китай ще завърши 2025-та година без да усъвършенства възвръщаемите ракетни технологии, след като днешното изстрелване на новата ракета „Лонг Марч 12А“ бе успешно и орбита бе достигната, но кацането на първата ѝ степен очаквано се провали. Изстрелването бе осъществено тази нощ в 04:00 ч. българско време от специализирана площадка на космодрума Дзюцюан към изпитателната зона Дунфън. След разделянето на двете степени, първата от тях трябваше да забави скоростта си и да кацне върху площадка, намираща се в провинцията Гансу на 200 километра от космодрума. Но това не се случи. Днешният полет бе вторият за Китай през декември, а и през 2025 година, в рамките на който бе направен опит за приземяване на орбитална ракетна степен. В началото на месеца в експлоатация бе въведена комерсиалната ракета на ЛандСпейс „Чжюкуе-3“. Подобно на днешния полет, тя тогава също достигна орбита, но първата ѝ степен се разби. Напомням на читателите, че ракетната възвръщаемост е постигната досега само от две фирми, и двете американски – СпейсЕкс и Блу Ориджин, и то само на три орбитални ракетни семейства – „Фалкън“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Успешното приземяване на „Ню Глен“ през ноември превърна Блу Ориджин едва във втората фирма след СпейсЕкс със способност да връща степени посредством активното използване на двигателната им система, а не просто пасивно чрез парашут. Това се случи близо 10 години след историческото първо приземяване на „Фалкън 9“ в края на 2015 година. Илон Мъск нарича ракетната възвръщаемост с израза „светия граал“ в космонавтиката – това е задължителна технология, ако искаме да заживеем на Марс. Към настоящия момент възвръщаемостта е частична – ракетите „Фалкън“ и „Ню Глен“ притежвават възвръщаеми първи степени, но не и втори. Но целта на „Старшип“, към която СпейсЕкс ще се стреми през 2026 година, е да се постигне възвръщаемост и на горната степен. С това транспортният проблем, който досега пречеше на усвояването на Слънчевата система, ще бъде разрешен. Що се касае до летялата днес китайска ракета „Лонг Марч 12А“, тя е дълга 70.4 метра, 3.8 метра широка и подобно на „Старшип“ и „Ню Глен“ е оборудвана с двигатели на течен метан и кислород. Това бе 88-тото орбитално изстрелване на Китай през 2025 година. Междувременно, накратко: днес за пръв път в Южна Корея частна фирма се опита да достигне орбита – но ракетата „Ханбит-Нано“, разработена от компанията Инноспейс, експлодира скоро след старта. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/23/long-march-12a-reaches-orbit/

Китайската възвръщаема ракета Лонг Марч 12А е готова за полет! „Лонг Марч 12А“ – готова за полет! 22 декември 2025 г. 16:20 ч. Светослав Александров. В историята на космонавтиката първите степени само на три орбитални ракети са постигали кацане със собствените си двигатели – „Фалкън“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Дали четвъртата ще е китайска, може да разберем още утре, на 23-ти декември, защото тогава е насрочен дебютният полет на „Лонг Марч 12А“. Напомням на читателите, че китайската фирма ЛандСпейс изстреля успешно ракетата си „Чжюкуе-3“ на 3-ти декември, но за съжаление първата ѝ степен не успя да кацне. Така Китай все още не разполага с частично-възвръщаема космическа ракета. Сега „Лонг Марч 12А“ дава нов шанс на страната. Стартовият прозорец се отваря в 04:00 ч. българско време на 23 декември. За разлика от „Чжюкуе-3“, „Лонг Марч 12А“ не е комерсиална ракета, а продукт на държавната космическа програма, проектирана от Шанхайската академия по космически технологии (SAST). За съжаление, малко неща се знаят за разработката на „Лонг Марч 12А“, но ето каква информация съм успял да събера ориентировъчно. Това е двустепенен носител, като и двете степени са на течен метан и кислород, за разлика от стандартната „Лонг Марч 12“, която е на керосин и кислород. Товароподемността на „Лонг Марч 12А“ е приблизително 12 тона до околоземна орбита в невъзвръщаем вариант и 9 тона във възвръщаем. През януари бе проведено атмосферно изпитание на първата степен, за което се счита, че е било по-скоро успешно, но вероятно преди планираното приводняване на степента е имало някакъв проблем със софтуера ѝ. След това, през август, е имало огнево изпитание на втората ѝ степен. Предстои да видим как ще протече дебютният ѝ полет. Нито една от възвръщаемите ракети не е постигала успешно приземяване на първата си степен още при първия ѝ полет, така че не очакваме и този път да е различно. Но кой знае, може пък китайците да ни изненадат. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/22/long-march-12a-ready-for-flight/

Изар Аероспейс изпълни успешно статичните огневи изпитания на частната европейска ракета Спектрум! Кадър от статичното огнево изпитание на първата степен на „Спектрум“. Photo credit : Isar Aerospace 22 декември 2025 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Коледните светлини изгряха над комерсиалната космонавтика на Европа, след като частната ракета „Спектрум“, построена от немската фирма Изар Аероспейс, изпълни 30-секундни огневи изпитания и на двете си степени. С това тя е готова за втория си полет! Напомням на читателите, че по време на първата мисия на „Спектрум“ на 30 март, ракетата успя да лети само 25 секунди, преди да рухне в близост до космодрума. Независимо от неуспеха, това бе монументален момент за европейската космическа индустрия – за пръв път орбитална ракета, създадена от млада комерсиална компания, достигна до стартовата площадка и бе изстреляна, като бяха събрани ценни данни. Поговорката, че „САЩ иновира, Китай копира, а Европа регулира“, вече не е вярна – очевидно и Европа може да иновира! Най-сетне на Стария континент има „НюСпейс“ отрасъл за създаването на модерни ракети! Предполага се, че второто изстрелване на „Спектрум“ ще бъде осъществено в периода между 13 и 24 януари. „Ние строим нещо повече от ракети, строим способността на държавите да имат достъп до космическото пространство съобразно своите си собствени изисквания“, съобщава Даниел Метцлер, изпълнителен директор и съосновател на Изар Аероспейс. „Бързата итерация е начинът, по който печелиш в тази сфера. Ние сме отново на стартовата площадка девет месеца след дебютния ни тестов полет и това е доказателство, че може да работим съобразно скоростта, която светът изисква“. Изар Аероспейс иска да е гарант, че европейските космически апарати ще могат да излитат от европейска територия. Фирмата е вертикално интегрирана и производството на ракетата „Спектрум“ се осъществява изцяло на място, като инфраструктурата е в готовност да поддържа 30 изстрелвания годишно. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/22/isar-aerospace-tests-spectrum/

АВАРИЯ: Японската ракета Ейч-3 не успя да изведе спътник в орбита! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : JAXA 22 декември 2025 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Днес Япония изстреля работната си ракета „Ейч-3“ с навигационен спътник, но спътникът не успя да достигне целевата си орбита след проблем с двигателя на втората степен. Напомням на читателите, че „Ейч-3“ бе въведена в експлоатация на 7 март 2023 година, като дебютният полет на ракетата бе провал. След това последваха пет последователни успеха. Със сигурност сега таймингът е много лош – аварията ще доведе до месеци отлагания на полетите на „Ейч-3“. Именно с ракета „Ейч-3“ трябва догодина да бъде изстреляна мисията до Марс „ММХ“, която ще вземе проби от луната Фобос. Има предостатъчно време дотогава – стартовият прозорец продължава от октомври до декември, но със сигурност ще стоим на тръни, когато полетът се осъществи, имайки предвид сегашната успеваемост на ракетата. Ракетата „Ейч-3“ служи и за изстрелването на товарните кораби „Еч Ти Ви – Екс“ до МКС. Сега, с аварията на космодрума Байконур и на ракетата „Ейч-3“, САЩ и по-точно СпейсЕкс остават единственият доставчик на провизии до станцията. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/22/h3-failure/

УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля до космоса и обратно шестима души, сред които и първият човек в инвалидна количка! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 20 декември 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Днес беше проведен успешно последният пилотиран космически полет за 2025-та година. Ракета „Ню Шепърд“ на американската фирма Блу Ориджин изведе до ръба на космоса шестима души, сред които първият човек в инвалидна количка – Михи Бентхаус. Мисията на Бентхаус и останалите петима пътници – Джоуи Хайд, Ханс Кьонингсман, Нийл Милч, Адонис Пурулис и Джейсън Стенсъл, продължи около десетина минути. През това време те преминаха 100-километровата Линия на Карман, която условно разделя земната атмосфера от космическото пространство. Безспорно най-разпознаваемият от пътешествениците е Кьонингсман, тъй като работеше в СпейсЕкс в периода между 2002 г. и 2021 г., където бе един от вицепрезидентите на компанията и пряко отговорен за превръщането на ракетите „Фалкън 9“ и корабите „Драгън“ в най-надеждните космически летателни апарати. Днес обаче истинската звезда на мисията е Михи Бентхаус, която работи в Европейската космическа агенция. Тя е дългогодишен приключенец, но през 2018 г. претърпява травма на гръбначния стълб по време на планинско колоездене. Оттогава тя е в инвалидна количка. Преди да кандидатства за изстрелване с „Ню Шепърд“ тя се е чудила дали изобщо има шанс да лети в космоса. Но Блу Ориджин се опитва да направи космоса възможно най-достъпен за всички. „Последления, Михи! Ти току-що вдъхнови милиони да гледат нагоре и да мечтаят какво би било възможно за тях“, написа администраторът на НАСА Джаред Айзъкман в социалната мрежа Х след успешното завръщане на кораба „Ню Шепърд“. Самият Айзъкман летя в космоса като турист – първо през 2021 г., с мисия „Инспирейшън4“, а после през 2024 г. с мисия „Поларис Доун“, при която бе постигната рекордна за пилотираната космонавтика околоземна орбита от 1 400 километра и рекордно отдалечаване от Земята след програмата „Аполо“. „Михи показа на света какво е възможно в днешно време. Беше чест да я изстрелям на борда на Ню Шепърд“, съобщи Дейв Лимп, изпълнителният директор на Блу Ориджин. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/20/blue-origin-launches-first-wheelchair-user/

Новата орбитална станция на Русия ще е старият руски сегмент на МКС Очевидно новата руска станция „Рос“ в тази конфигурация няма да я бъде. Photo credit : Roscosmos 20 декември 2025 г. 11:00 ч. Светослав Александров. През тази седмица Роскосмос взе съдбоносно решение за строежа на новата космическа станция на Русия „Рос“. Най-общо казано, решението е следното: тази станция ще бъде старият руски сегмент на МКС, който ще се отдели и ще започне нов живот. Както съобщава руският космически популяризатор Виталий Егоров, а той от своя страна се позовава на зам. главния директор на Роскосмос за пилотираната космическа програма Сергей Крикальов, решението предоставя редица предимства. Така ще може да се използва капацитетът на руския сегмент, в това число на модула „Наука“, но и на останалите модули, вече част от МКС, а също така ще има приемственост на сега провежданите научни експерименти на орбита. Напомням на читателите, че допреди няколко години „Рос“ трябваше да изглежда по съвсем различен начин. Станцията щеше да бъде изградена в почти полярна, 96-градусова орбита. Така „Рос“ щеше да служи за постоянно наблюдение на цялата територия на Русия – нещо, което не е възможно от МКС. Първите модули щяха да бъдат изстреляни през 2027 г., а станцията щеше да стане годна за обитаване през 2028 година. Но най-важното: Русия нямаше да зависи от Казахстан за изстрелването на пилотираните си ракети, защото старият космодрум Байконур на казахстанска територия щеше да бъде пратен в историята, докато на новия Восточний щяха да бъдат направени площадки за новите кораби „Орьол“ и именно те трябваше да обслужват „Рос“. Сега планът е съвсем различен. Когато дойде времето за свалянето на Международната космическа станция от орбита, руският сегмент ще бъде разкачен и именно той ще се казва „Рос“. Междувременно кораб на СпейсЕкс „Драгън“ ще се скачи с остарелия американски сегмент и ще го потопи в океана. Американската космонавтика ще се фокусира върху окололунната станция „Гейтуей“ и строежа на частни космически станции в околоземна орбита. Китайците ще строят база на Луната и ще разширяват орбиталната си станция „Тянгон“, която е съвсем нова (в експлоатация от 2021 г.). Индийците ще си направят своя собствена станция в околоземна орбита. А руснаците ще си карат на стария руски сегмент на МКС, който ще бъде ребрандиран като нова станция „Рос“. Същият този сегмент, който е престоял в орбита вече близо три десетилетия, а модулите му са построени още по съветско време… Редица руски анализатори не са щастливи от този развой на събитията. На уебсайта „Новые известия“, основан през 1997 г. от бивши журналисти на „Известия“ с цел публикуването на критични материали към руското правителство, бе публикувана унищожителна критика. Днес академик Олег Орлов, директорът на Института по биомедицински проблеми (ИБМП) към Руската академия на науките (РАН), защитава наскоро взетото решение станция „Рос“ да е ребрандиран вариант на руския сегмент на МКС. Но „Новые известия“ ни напомня, че през 2022 г. Орлов се кълнеше как този сегмент не може да се ползва за тази задача. Тогава той твърдеше, че руският сегмент е замърсен от патогенни микроорганизми, които представляват опасност за живота и здравето на космонавтите. Освен това старите руски модули са поразени от гъби, които разрушават конструкцията им. Но това не са единствените проблеми, които руската космонавтика ще наследи, ако преобразува сегмента в самостоятелна стация „Рос“. Нека не забравяме за безкрайните му течове, пукнатините в корпуса на модулите, умората на материала. Както пише Виталий Егоров – всичко това, заедно с опорките за опасни гъби и микроорганизми, които РКК „Енергия“ използваше през 2022 г. с цел да изсмуче пари от руското правителство, за да бъде построена нова станция, всички тези аргументи се изпариха от публичното пространство. Изпариха се веднага щом се изясни, че разкъсваната от войната Русия не може да си позволи да построи нова космическа станция. Така вместо „Салют-8“, пише Егоров, ще има „Кораб на Тезей“. И вероятно ще е по-добре от нищо. Сега се възползвам от правото си да изрека това, което ви обещавах. А именно: Казах ли ви аз, че така ще стане? Казах ли ви? През изминалите години получавах непрекъснато обвинения, че съм необективен заради русофобия. Че руснаците са топ-топ и никога няма да допуснат да зарежат пилотираната си космонавтика. На което аз винаги отвръщах: през последните десетилетия руснаците не успяха да създадат фундаментално нищо ново, което да работи – може би с изключение на ракетите „Ангара“. Всички проекти бяха отлагани, а тези, които достигаха до стартовата площадка като „Луна-25“ и „Фобос-Грунт“, претърпяваха аварии. Новият пилотиран космически кораб „Орьол“ непрекъснато бива отлаган, а реалният му строеж още не е започнал. Даже модулът „Наука“, който даже не е нов, а е резерва на „Заря“ (т.е. корпусът му е построен още от съветско време), трябваше да полети през 2007 г., а накрая бе прикачен към МКС през 2021 година. Отново подчертавам: руснаците не можеха да изстрелят един обикновен модул до МКС за период от 14 години, при това във времена, които икономически и военно бяха много по-благоприятни за тях. Какво ви даваше основания за оптимизма, че ще построят станция „Рос“, както я обещаваха? Всички, които следяхме как се развива руската космонавтика с течение на времето, знаехме много добре какво ще се случи в един момент. Казах ли ви аз? https://cosmos.1.bg/space/2025/12/20/ross-station-russian-segment-iss/

УСПЕХ: Ракета Електрон изведе в космоса летящи чинии на НАСА! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 18 декември 2025 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Няма шега, няма измама – днес в 07:03 ч. българско време ракета „Електрон“ на Рокет Лаб излетя от космодрума на о-в Уолопс, САЩ, за да изведе в космоса четири „летящи чинии“ на НАСА! Мисията е ръководена от Космическите сили на САЩ, като тя включваше изстрелването на четири спътника с дисковидна форма – т.нар. „ДискСат“. Те са конструирани от калифорнийската космическа компания Аероспейс Корпорейшън и са финансирани от НАСА. Както се съобщава на сайта на НАСА, задачата на мисията е да бъде демонстрирана алтернатива на популярния стандарт за микроспътници „КюбСат“. Да, „КюбСат“-ите са много полезни и лесни за разработка, но проблемът е, че заради триенето в земната атмосфера те бързо падат от орбита и изгарят. Дисковидната форма си има своите предимства в космонавтиката – тя се характеризира с ниско съпротивление, поради което този тип космически апарати могат да летят на ниска височина (до 300 километра), без ръководството на полета да се притеснява, че ще паднат. Все пак за целите на това изстрелване четирите апарата бяха въведени в по-висока, 550-километрова орбита. Всеки от четирите спътника е дебел едва 2.5 сантиметра, а диаметърът му е 102 сантиметра. Типична „летяща чиния“! Това бе 20-тото изстрелване на космическата фирма Рокет Лаб и нейната ракета „Електрон“ през 2025 година, с което тя се утвърждава като вторият най-активен ракетен оператор след СпейсЕкс (със 165 изстрелвания). И освен това е налице нов годишен рекорд за Рокет Лаб – предишният бе поставен през 2024-та, когато бяха проведени 16 изстрелвания на ракети „Електрон“. Според публикацията на сайта на Рокет Лаб след днешното успешно изстрелване, през идните дни ще бъде публикувана информация за „следващия полет на „Електрон“ през 2025″, което означава, че за компанията годината все още не е приключила. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/18/rocket-lab-launches-flying-saucer/

Официално: Комерсиалният астронавт-рекордьор Джаред Айзъкман оглави НАСА! През 2024 г. Джаред Айзъкман постави рекорд за най-далечното космическо пътешествие след края на програмата „Аполо“. Photo credit : Polaris Dawn/SpaceX 18 декември 2025 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Най-сетне: след една година политическо безвремие, от днес нататък НАСА отново ще има свой постоянен ръководител! Това е комерсиалният астронавт Джаред Айзъкман – който през 2021 г. и 2024 г. командваше експедициите „Инспирейшън4“ и „Поларис Доун“, като при втората той се отдалечи на рекордно след програмата „Аполо“ разстояние от Земята, възлизащо на 1 400 километра. Четиричленният екипаж на „Поларис Доун“, заедно с Айзъкман, също така за пръв път след половинвековно прекъсване прекоси успешно радиационните пояси на Ван Алън, обкръжаващи Земята. С това Айзъкман е най-подготвеният човек, който може да ръководи НАСА в днешните трудни времена. Агенцията се готви да възобнови полетите до Луната, започвайки от догодина с пилотираната обиколка на „Артемис 2“, а до 2030 г. (и, надявайки се, преди Китай) астронавти отново трябва да стъпят на лунната повърхност. За тази цел НАСА си партнира с частни компании, а опитът на Айзъкман в частния сектор би бил безценен. Решението Джаред Айзъкман да стане официално администратор на НАСА бе утвърдено от Сената, с 67 гласа „За“ и „30“ гласа против. От гласовете „За“, 51 са на политици от Републиканската партия, а 16 – на Демократичната, което показва, че Айзъкман е достатъчно приемлива фигура и за двете партии на САЩ. Все пак, всичките 30 гласа „против“ бяха на демократи. Изборът на Айзъкман премина през тежки перипетии. Той бе предложен още в края на 2024-та, но малко преди гласуването в края на пролетта, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че снема политическото си доверие от него. Официалното обяснение бе, че Айзъкман е дарявал преди пари за политици от Демократическата партия, а неофициално поводът бе скарването между Тръмп и Мъск. Покрай мисиите „Инспирейшън4“ и „Поларис Доун“ Айзъкман бива считан за човек на Мъск. Истината е, че Джаред Айзъкман е много нетипична личност сред екипа на Тръмп. Той заема по-балансирани позиции по отношение на миграцията, против изолационизма е и също така категорично подкрепя Украйна, което не може да се каже за много от републиканците. Даже по времето на „Поларис Доун“ – мисия с благотворителна цел, бяха събрани средства, които впоследствие бяха дарени на Украйна. Освен това наистина е дарявал пари както за политици от Републиканската, така и за такива от Демократичната партия на САЩ. В политическо отношение той е центрист. Айзъкман се радва на огромна подкрепа от страна на НАСА, а също така и на почти целия комерсиален космически сектор – въпреки връзките му с Мъск. По-рано през годината близо 30 бивши астронавти на САЩ подписаха публично писмо, в което изразиха подкрепата си към предприемача. „Не знам какъв ще се окаже мандатът на Джаред Айзъкман в НАСА. Бъдещето трудно може да бъде предсказано. Но той има правилната основа. Ако си говорил с него, знаеш, че Джаред е дълбокомислен, много интелигентен и най-вече: наистина иска да донесе напредък за НАСА“, категоричен е космическият журналист Ерик Бъргър. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/18/isaacman-officially-becomes-nasa-admin/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 6 изведе в орбита два навигационни спътника Галилео! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace/ArianeGroup 17 декември 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Пореден триумф за космическата индустрия на Европа – летателната честота на новата европейска ракета „Ариана 6“ продължава да се ускорява! Днес ракетата отново излетя успешно в 07:01 ч. българско време, позиционирайки в орбита два навигационни спътника „Галилео“. Малцина си дават сметка, но разработката на чисто нова ракета и провеждането на дебютен полет е само половината от пътя до налагането ѝ на пазара като успешен носител. Също толкова трудна задача е мащабирането на производството и увеличаването на летателната честота. През 2025 г. АрианаГруп се представи повече от прилично, защото след успешния дебют през юли 2024 г., тази година „Ариана 6“ летя още пет пъти, като всичките полети бяха успешни. За сравнение американският конкурент в лицето на Боинг и Локхийд Мартин (обединението Юнайтед Лонч Алайънс) се провали в увеличаването на летателната честота на ракетата „Вулкан“ и тя летя само веднъж тази година. Единственото по-сериозно разочарование от страна на старата европейска индустрия е, че всички полети на „Ариана 6“ бяха в конфигурация „62“ – т.е. с два спомагателни твърдогоривни ускорителя и максимална товароподемност 10 тона до орбита. Дебютът в конфигурация „64“, с четири ускорителя и максимална товароподемност 21 тона, не се състоя. Сега това се очаква в началото на 2026 г., когато ракетата ще изведе в орбита партида спътници на групировката „Амазон Лео“. Когато разработката на „Ариана 6“ започна през 2014 г., европейците взеха решение да не внедрят никакви елементи на възвръщаемост. Ето защо ракетата бе правдиво критикувана като морално остаряла още преди да влезе в експлоатация – критика, която и аз споделям. Но истината е, че след 2022 г. „Ариана 6“ стана неочаквано важна за Европа. Първо, след разгара на войната в Украйна, Русия вече не е партньор на европейците и ракетите „Союз“ повече не летят от космодрума Куру във Френска Гвиана. Второ, след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през есента на 2024 г., новата американска администрация започна да заема все по-враждебна позиция спрямо европейските политики. Ето защо „Ариана 6“, дори и невъзвръщаема, играе много важна роля – дава на Европа независимост. Сега поговорката, че на вълкът врата му е дебел, защото си върши работата сам, е повече от актуална. Същевременно невъзвръщаемостта не пречи да съществува пазар за „Ариана 6“ – към днешна дата са резервирани над 30 мисии за ракетата, 18 от които за нуждите на „Амазон Лео“. Но да се върнем на днешния полет. Групировката „Галилео“ е европейският еквивалент на американската навигационна система GPS. Досега спътниците от тази групировка се изстрелваха или със старата европейска ракета „Ариана 5“, която бе пенсионирана през 2023 г., или с руската „Союз“ (която вече не е опция след февруари 2022 г.). Докато „Ариана 6“ още не бе въведена в експлоатация, Европа се бе принудила да купува изстрелвания от политическия си архивраг Илон Мъск. Но сега „Ариана 6“ лети успешно – и Европа може да изстрелва своите космически мисии със собствени ракети без да разчита на чужди ракети, разработени в САЩ или Русия. Днешният полет бе първи за „Ариана 6“, при който ракетата изведе едновременно два големи спътника (микроспътниците не се броят). Досега тази задача се изпълняваше безупречно от старата ракета „Ариана 5“, което превръща новият носител в неин достоен наследник. Новата 2026 година се очертава да е доста важна за космонавтиката на Европа. Освен дебютът на тежкотоварната „Ариана 6“ в конфигурация „64“, очакваме първите полети на нови ракети, създадени от млади частни компании. Пилотираният полет на НАСА „Артемис 2“ до Луната ще бъде изпълнен с кораб „Орион“, чийто сервизен модул е създаден от Ербъс. Предстои навлизането на европейско-японска мисия „БепиКоломбо“ в орбита около Меркурий, както и пристигането на „Хера“ в околностите на астероидите Дидим и Диморф. Не на последно място ни чака изстрелването на екзопланетния космически телескоп на ЕКА „Платон“. Слава Богу, Европа има още с какво да се гордее. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/17/ariane-6-galileo-success/

Юнайтед Лонч Алайънс завърши 2025 г. едва с шест изстрелвания Снимка от вчерашното изстрелване на ЮЛА. Photo credit : United Launch Alliance Продължавам с поредицата „празнични статии“, в които правя обзор на отминаващата 2025 г. и очертавам какво предстои да се случи през Новата 2026 г. Първата статия, в която представих Топ 10 космически снимки през 2025 година, е достъпна на този линк. Втората статия, в която очертах какво предстои да се случи през 2026 г., е налична на тази връзка. 17 декември 2025 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Вчера, на 16-ти декември, Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) проведе своя шести и последен космически полет за 2025 година. Макар че ракетата „Атлас 5“ изведе успешно в орбита 27 спътника от групировката „Амазон Лео“ (доскоро известна под името „Кайпер“), това е разочароваща година за ЮЛА. В началото на календарната година ръководството обещаваше, че до края на декември ще бъдат проведени 20 изстелвания. Към средата на лятото целта бе намалена на 9 полета. Накрая дори съкратеният график не бе изпълнен изцяло, защото равносметката е само 6 мисии. Още по-разочароващ е фактът, че пет от тези мисии бяха осъществени посредством старата ракета „Атлас 5“. Дори и скептично настроените анализатори не предполагаха, че през 2025 г. новата „Вулкан“ ще лети само веднъж. На фона на 317 орбитални изстрелвания в световен мащаб (2025 г. е първата календарна година от началото на космическата надпревара, през която станахме свидетели на повече от 300 космически полета!), истината е следната: Боинг и Локхийд Мартин се превърнаха в космическо джудже. За сравнение огромна част от полетите са на гърба на СпейсЕкс, които са провели общо 165 изстрелвания на ракети „Фалкън 9“, но още по-брутален е фактът, че фирмата на Илон Мъск вози над 90% от общата маса товари до орбита. Защо ракетата „Вулкан“ не лети? Проблемът не е в производството – множество ракети „Вулкан“ чакат в складовете на космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Доставени са и огромно количество двигатели на Блу Ориджин „BE-4“ – именно благодарение на тях „Вулкан“ заменя „Атлас 5“ с нейните построени в Русия двигатели „РД-180“. Вероятно причините са другаде и една от тях със сигурност е свързана със спомагателните твърдогоривни ракетни двигатели „GEM 63XL“. По време на второто изстрелване на „Вулкан“ на 4 октомври 2024 г. на един от тези двигатели му падна соплото. Слава Богу, горната степен „Центавър“ успя да компенсира това, работейки по-дълго, поради което мисията завърши с пълен успех. Безспорно този проблем изигра роля в това третото изстрелване на ракетата да бъде проведено чак в средата на август тази година. Отлаганията на полетите на Боинг и Локхийд Мартин със сигурност притесняват американските военни, които искат да разчитат на „Вулкан“. Още през май 2024 г. Пентагонът изпрати официални писма до двете фирми, в които подчерта, че важни за отбраната изкуствени спътници продължават да киснат на Земята заради туткането на ЮЛА. Изпълнителният директор на обединението Тори Бруно сега обещава, че през 2026 г. ЮЛА ще осъществи между 20 и 25 изстрелвания. Предстои да видим дали това ще се случи, или старият космически отрасъл ще продължи с мижавата си активност. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/17/ula-six-flights-2025/

Изненада! Два частни космически кораба на Импулс Спейс се сближиха в орбита! Снимки от мисията „Ремора“, благодарение на които два кораба „Мира“ на Импулс Спейс се сближиха в орбита. Credit : Starfish Space/Impulse Space 16 декември 2025 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Основаната от Том Мюлер комерсиална компания Импулс Спейс обяви изненадващ успех на необявена досега мисия на име „Ремора“! Изпълнена в партньорство със Старфиш Спейс, мисията включваше сближаване в орбита на два частни кораба „Мира“! По традиция сближенията и скачванията на космическите кораби представляват сложни процедури, които се изпълняват посредством множество комплексни датчици, изчисления и проверки. Постижението на мисия „Ремора“ представлява уникален пробив в комерсиалната космонавтика – сближението бе осъществено само благодарение на проста камера със скромни възможности и навигационен софтуер, инсталиран на периферен компютър. Софтуерът е разработен от Старфиш Спейс. Самият модифициран кораб „Мира“ (който е от типа довеждащ бус, оборудван с иновативен ракетен двигател „Саиф“, работещ с нетоксична горивна комбинация от диазотен оксид и етан, като има специфичен импулс 290 s) бе изстрелян през януари 2025 г. и той превози 131 полезни товара до ниска околоземна орбита. Именно на него бе монтиран този периферен компютър и скромната камера. Те послужиха за сближаването с другия „Мира“, който бе изстрелян през ноември 2023 година. Самото сближение е било осъществено в края на октомври, като то е протекло в рамките на няколко часа. Успешното сближение представлява своеобразна тренировка за първата специализирана мисия на Старфиш Спейс, която носи името „Отър“ и която ще бъде изстреляна през следващата година. „Отър“ представлява малък космически кораб, който е проектиран с цел да обслужва спътници – в това число да ги презарежда с гориво, ремонтира или извежда от орбита при наближването на края на експлоатационния им период. Що се касае до наскоро изпълнената мисия „Ремора“, забележителен факт е, че тя е реализирана след само деветмесечна разработка. Всичко това показва колко бързо се развива частната космонавтика. Напомням, че Том Мюлер, създателят на фирмата Импулс Спейс, е бил едва вторият човек, назначен от Илон Мъск в СпейсЕкс през 2002 година. Личи си, че той е взел най-доброто от СпейсЕкс, що се касае до бързина, продуктивност и изпълнение. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/16/mira-impulse-space/

Поредица от отлагания приземи амбициите на космическата програма на Русия На снимката: ракетата „Протон-М“ със спътника „Електро-Л“ няма да лети тази година. Фото: Роскосмос 16 декември 2025 г. 11:00 ч. Светослав Александров. По-рано през годината новият директор на Роскосмос Дмитрий Баканов обеща, че до края на декември ще бъдат осъществени над 20 изстрелвания, с което Русия трябваше да демонстрира, че отрицателната тенденция за все по-малко полети годишно ще бъде обърната. Но сега това няма да се случи, след като три мисии, насрочени за полет през този месец, бяха отложени за 2026-та. Първото отлагане бе на товарния кораб „Прогрес МС-33“ – това е очаквано, тъй като площадката на космодрума Байконур за пилотирани кораби „Союз“ и товарни „Прогрес“ е повредена. Ремонтите не се очакват да завършат преди пролетта на 2026-та. На 15-ти декември в експлоатация трябваше да се завърне старата работна тежкотоварна орбитална ракета на Русия „Протон-М“, която не е летяла от близо две години и половина. В космоса трябваше да бъде позициониран метеорологичният спътник „Електро-Л“ №5. При подготовката за полет обаче бе констатирана повреда на ускорителния блок „ДМ-03“. Сега ракетата трябва да бъде свалена от стартовата площадка и върнаха в хангара за ремонти, като стартът ѝ няма да е факт преди февруари 2026 г. И накрая, най-важното, отлага се дебютният полет на модерната ракета „Союз-5“, която бе създадена съвместно между Русия и Казахстан в рамките на техния проект Байтерек. Сега се очаква тя да лети най-рано през март 2026 г. Според неофициално обявената причина – стартовите съоръжения още не са завършени. Полетът няма да е орбитален – за успех ще се брои единствено „горещото“ разделяне на втората от първата степен. Както пише космическият популяризатор Виталий Егоров, всяко едно от отлаганията си има различна причина, което не говори по най-добрия начин за състоянието на руския космически отрасъл. Аварията на стартовата площадка е резултат от грешка при преценката за стартовата готовност на космодрума Байконур. Проблемът с ускорителния блок при „Протон“ е отговорност на РКК „Енергия“. Отлагането на „Союз-5“ е отново заради проблем с космодрума, за което отговорно е руското АО „Ценки“. Като резултат от всичко това, обещанието на Дмитрий Баканов да възстанови предишното ниво на космически полети няма да бъде изпълнено. Специално отлагането на „Протон-М“ има и политически компонент, тъй като споразумението между Казахстан и Русия за изстрелването на руски ракети с отровни горива от казахстанска територия ще изтече в края на 2025 година. Вероятно ще се постигне удължение на договорката, но това също може да повлияе на датата за полет. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/16/delays-russian-space-program/

Скептично за изкуствения интелект Image source : Pixabay 15 декември 2025 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Днес ми се иска да си поговорим с вас … за роботиката и изкуствения интелект. Подобно на мнозина, закърмени с научна фантастика, така и аз намирах появата на изкуствения интелект и роботите за eдни от най-яките неща, които могат да ни се случат. В моя случай, като космически ентусиаст – като второто най-яко нещо. Да имаш свой личен асистент на бюрото като „ХАЛ 9000“ или робот зад гърба си, като в разказите на Айзък Азимов, бе нещо, което можеше да очакваш с нетърпение. Но изненадващо днес, когато изкуственият интелект и роботите навлизат в живота ни (засега – строго специализирани, но много скоро ще има и хуманоидни), аз все повече установявам, че се позиционирам в лагера на техноскептиците. Направо се изумявам как корпорациите успяха да вземат една от най-яките идеи от научно-фантастичния свят … и да я превърнат в универсално мразена. Мразена дори от научно- и технически грамотни хора. Сам Олтман, Илон Мъск, Марк Зукърбърг и компания заслужават поздравления за това, че съсипаха всичко. Аз не критикувам изкуствения интелект от позицията на неадаптивен човек – ясно ми е, че когато се появява нова технология, някои хора не се адаптират, губят работата си или остават на по-ниска позиция за дълго. При мен не се получи така – адаптирах се добре, изкуственият интелект изигра сериозна роля за увеличаването на откритията и научната ми продукция скочи практически двойно. Моите аргументи са сходни с тези, когато подчертавам недостатъците на Интернет – например глобалната мрежа изигра сериозна роля в разпространението на конспиративните теории и псевдонауката. И това е „бъг“ в системата, за който все още няма ефективно решение. В свят с изкуствен интелект проблемът ще се задълбочава – а регулаторите са прекалено неефективни. Но защо засега съм в лагера на скептиците? На първо място: голяма част от красотата на изкуствения интелект и роботиката в научната фантастика идва от факта, че в научно-фантастичните книги ти си този, който купува робота. И той си е твоя собственост, подобно на пералнята или готварската печка. В реалния живот изкуственият интелект е гладен за ресурси и изчислителна мощ. Съответно, не е твоя собственост, а ти се осигурява достъп. Но има и нещо по-лошо: изкуственият интелект унищожава хардуерния пазар за обикновените потребители. Винаги съм изпитвал неприязън към голяма част от компютърните фирми. Дори и на наше, българско ниво. Псувал съм ги нееднократно, когато съм им давал задача да ми сглобят компютърна конфигурация, а те ми отговорят: „съжалявам, пич, ама тук от една фирма ми направиха поръчка и се забавих с теб“. Поне така беше, преди да си сменя квартирата. После, в новия квартал, случих на читав хардуерен доставчик. Какво означава това? Означава, че ти като индивидуален клиент не си им важен. Когато това ми се случва в България и има конкуренция – окей, отивам на друго място. Но когато Micron (един от малкото производители на RAM) решава да спре производството на RAM модули за битови потребители, с обяснението, че корпоративният клиент им е по-важен, тогава вече е трагедия за целия свят. И после защо съм се променил и от почти пълен пазарен фундаменталист станах про-ЕС и про-регулации. Ето ви типичен пример. Но да се върнем на темата. Очакванията ти са следните: технологиите се развиват, има прогрес, купуваш си по-нова машина. В реалността се получава следното: казват ти, че RAM паметите от 16GB нагоре са изкупени от дейта центровете; производителите на лаптопи, компютри и мобилни телефони ти заявяват, че през цялата 2026 г. ще произвеждат компютри с 8GB RAM; телефоните се връщат на 4GB RAM. Мощният офис или геймърски компютър отива в историята. В технологичен план това не е прогрес, а напротив – регрес. Все едно сме през 2015-2016 година, а не 2025-2026 г. Бъдещето отива натам, че твоят компютър ще се превърне в терминал с нищожна изчислителна мощ, който се свързва с дейта центровете. Тук идва футуристичната идея: те ще бъдат изведени в космоса (уау!), спътниците с GPU-та ще се сглобяват на Луната (уау!), а пръстените в слънчевосинхронна орбита ще са с големи панели и ще се виждат много по-ефектно, отколкото „Старлинк“, все едно Земята ще се превърне в Сатурн (уау! или „ах, кофти!“, в зависимост дали се кефиш на технологиите или си професионален астроном, на когото това ще пречи). Но след уау!-а идва отрезвяването: терминалът ти ще се свързва с дейта центровете, а корпорациите не се крият, че искат да ти предлагат не продукт, който да притежаваш, а АБОНАМЕНТ. Абонамент за сървър, който те ще притежават, те ще определят правилата, те ще решават при какви условия да те допуснат или да те изгонят. Facebook да те банва ще е дребен кахър, защото корпорациите ще притежават цялата изчислителна мощ, от която ще имаш нужда. Мощният гейминг компютър ще е в историята. Бъдещето ще е облачен гейминг. Или орбитален облачен гейминг, в зависимост дали визията на Мъск или Мюлер стане реалност. Виждали ли сте опциите на GeForce Now? Безплатен вариант – играеш един час, с лаг и ограничени възможности. По-скъпи – до 6 или 8 часа. Едно време така играех в компютърните клубове – плащам за час-два, накрая Kaiowas-а ми изключва сесията. Сега се очертава да е същото или нещо подобно – като в компютърен клуб, само че у дома. Времена, които се надявах, че ще забравим – но отново сме се запътили натам. Стигаме до създаването на произведения на изкуството от изкуствен интелект. Изкуственият интелект достигна възможността да създава произведения на изкуството – и всеки, който го отрича, не е в час. Разбира се, това е тема, вече обсъждана в научната фантастика. Достатъчно е да си спомните за „Гробищен свят“ на Клифърд Саймък – за композицията, създавана от Мустанг, която впоследствие става световен хит. Изкуственият интелект в съвремието надмина всичко, предсказано от фантастите в тази сфера – както като скорост, така и като възможности. Но начинът, по който технологията навлиза в живота ни, е изключително отблъскващ. Кражбите на интелектуален труд са само част от дебата. От друга страна, вече сме стигнали до етап, в който AI-генерираните произведения не се отличават от направените от човешка ръка. Това е плашещ момент – още от ранната интернет епоха хората срещат трудности да отсяват лъжата от истината. Но сега вече нещата излизат извън контрол. Близо 90% от съдържанието, което ми предлагат социалните мрежи, е т.нар. „AI помия“ (на англ. AI slop) – фалшиви клипове. Потребителите се оплакват, че вече не могат да скролват и да се наслаждават дори на клипове с животни, защото не знаят кой от тях е генериран и кой не. Но и обратното също е вярно – истински художници, фотографи и видеооператори качват произведения и срещат обвинения, че са продукт на изкуствен интелект. Случвало ми се е вече и на КОСМОС БГ, качвайки космически снимки. Единствената ни надежда са „гадните регулатори“ от ЕССР, които са тъй мразени от Мъск, Зукърбърг и останалите техброта, да наложат малко ред, защото положението отдавна е непоносимо. Но най-лошото е агресивното налагане на технологията и отнемането на правото на избор от страна на потребителя. В класическата научна фантастика нещата стоят по следния начин: купуваш робота, роботът ти върши работа, понякога роботът полудява и прави бели. Но в такъв случай се бориш с робота, връщаш го на компанията производител или, както е в случая с ХАЛ-9000, му вадиш модулите и край. В съвремието обаче положението е инакво – скандалът с LG телевизорите и ъпдейтът на Copilot, който не можеш да махнеш, илюстрират това. Купуваш телевизор, само че се оказва, че телевизорът ти става робот. Никой не те информира, че телевизорът ти се превръща в робот. И никой не ти дава право на избор дали искаш това или не. Прочее, подобно налагане на AI технологии се случва на всякакво ниво – и на хората не им харесва. Разбирам, че известно „подбутване“ е необходимо – малоумните анти-ГМО протести от 2011 година, когато активисти крещяха „нещеме гемео, нещеме гемео“, го доказват нагледно. Или пък тоталното отричане на ядрената енергетика, което нанесе достатъчно вреди. Но има определени линии, които не бива да се прекрачват. Поне според мен. Моето мнение е, че няма „добри“ и „лоши“ технологии. Всяка технология може да се използва за добро или за зло. Истината е, че ако гледам само и единствено технологичните възможности на ChatGPT, аз го харесвам. Например, той е много по-добър от Google Scholar като агрегатор на научна информация – стига да знаеш как да боравиш с него. Нашето бъдеще има нужда от изкуствен интелект, от автомобили, които нямат нужда от шофьори, от хуманоидни роботи. Но техбротата не са доказали, че може да им се има доверие, особено когато става въпрос за етичната страна на проблема. Някои коментатори казват, че понастоящем се намираме в началната фаза от съществуването на изкуствения интелект, която е хаотична версия на „дивия запад“, но с течение на времето ще уляга и ще се нормализира. Силно се надявам да са прави. Защото това, което виждам да се случва, е повече от тревожно. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/15/ai-skepticism/

Персоналът на Байконур е знаел за проблема с площадката, но корабът Союз МС-28 бил изстрелян въпреки това! Кадър от аварията на космодрума Байконур. Фото: Роскосмос 14 декември 2025 г. 14:15 ч. Светослав Александров. Ново скандално разкритие за аварията на космодрума Байконур след изстрелването на кораба „Союз МС-28“, която остави площадката неизползваема за обозримо бъдеще! Оказа се, че техниците са знаели предварително, че има проблем: но корабът е бил изстрелян въпреки това! Новината бе съобщена от независимия космически журналист Анатолий Зак, който списва сайта за рускоезична космонавтика RussianSpaceWeb.com. Eто какво разказва журналистът – по-малко от час преди изстрелването на „Союз МС-28“, техниците са се опитали неуспешно да придвижат и да застопорят мобилната платформа под ракетата пет пъти. Когато на персонала е била дадена заповед да напуснат площадката половин час преди старта, е било взето решение корабът да бъде изстрелян въпреки неуспешното застопоряване. Съобразно протокола стартът на „Союз МС-28“ е трябвало да бъде отложен. Не се знае кой е взел решението изстрелването да продължи въпреки това ясно нарушаване на критериите за изстрелване. И така, „Союз МС-28“ бил изстрелян успешно, но мобилната плотформа рухнала в ямата на площадка, претърпявайки необратима повреда. Ветераните на космическия център спекулират, че ръководството на полета е било под натиск да изстреля „Союз МС-28“, за да не разочароват висшите длъжностни лица, както и 3 000 туристи, дошли специално да наблюдават изстрелването, пише Зак. Тук искам да напомня, че това не е първият случай в историята на руската космонавтика, когато ръководство на мисията отказва да отложи изстрелване поради политически натиск, въпреки липсата на техническа готовност. Добре запознатите със съветското космическо минало ще си спомнят съдбата на програмата „Марс-73“. Докато протичат наземните изпитания на „Марс-4“, „Марс-5“, „Марс-6“ и „Марс-7“ през далечната 1973 г., специалистите установяват, че електрическите прибори на борда отказват. Причината – некачествени транзистори, произведени за нуждите на мисиите във Воронежкия завод. Две години преди одобряването на програмата „Марс-73“ политиците взели решение, че трябва да се пести от златните ресурси на СССР. Съответно транзисторите били произведени не със златни компоненти, каквато била стандартанта практика, а с алуминиеви – което ги направило податливи на корозия. Нямало време да бъдат подменени всички дефектни транзистори в срок – в такъв случай изстрелванията на мисиите са щели да бъдат отложени с две години. След направен анализ било решено, че шансът за успех на всяка от мисиите е 50%. И те били изстреляни с дефектите. Резултатът – от всичките четири мисии, само „Марс-5“ постигнала успех, пристигайки в орбита около Червената планета. И то за кратко – космическата сонда работила само месец, като през това време заснела 180 снимки, от които 43 с научна стойност. Американската космонавтика често пъти бива подигравана заради това, че изстрелванията биват отлагани поради всякакви причини – от дефектен клапан до повечко облаци в близост до стартовата площадка. От друга страна изстрелванията на руски ракети рядко биват бавени, което се изтъква като предимство на руската космонавтика. Сега сами виждате каква е цената на този натиск ракетите да летят в срок, независимо от техническата готовност. Русия остана без възможност да изстрелва товарни кораби „Прогрес“ и пилотирани „Союз“. Не се знае докога. Анатолий Зак съобщава, че целта е ремонтът на стартовата площадка да приключи до 12-ти април 2026 г., т.е. до Деня на космонавтиката. Да видим. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/14/baykonur-known-issue/

Времето СпейсЕкс да излезе на борсата вероятно е дошло Роботиката и изкуственият интелект тласкат СпейсЕкс към излизане на борсата 11 декември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. След множество съобщения в новинарските емисии през последните дни, днес Илон Мъск най-накрая потвърди: СпейсЕкс планира да се превърне в публична компания, като целта е да бъде оценена на стойност 1.4 трилиона долара. Това ще позволи на фирмата да набере допълнителни 30 милиарда долара средства. Причината за неочаквания ход се дължи на факта, че СпейсЕкс ще разчита все повече на роботика и изкуствен интелект. Последната медийна публикация, която отрази намеренията за излизането на СпейсЕкс на борсата, бе тази на Арс Текника, написана от журналиста Ерик Бъргър. В отговор на нея Мъск написа „Както винаги, Ерик е точен“, с което предприемачът практически потвърди, че плановете са именно такива. Напълно очаквано това бе посрещнато от сериозна критика от страна на голяма част от космическите фенове, които посочват, че в миналото Мъск е изразявал нежелание да пусне СпейсЕкс на борсата, тъй като желанията на акционерите са за бърза печалба, което противоречи на дългосрочното планиране на мисия до Марс. Други обаче приветстват решението, като смятат, че именно то може да осигури средствата за такава мисия. Но основната причина за предстоящото излизане на борсата е изкуственият интелект. Орбитални центрове за данни През последните няколко месеца в общественото пространство все повече се лансира идеята, че в космоса трябва да бъдат изградени орбитални центрове за данни. Спътници, разположени в слънчевосинхронна околоземна орбита, ще имат практически непрекъснат достъп до електроенергия. Според думите на Илон Мъск от 7-ми декември, подобни спътници ще представляват най-бюджетния вариант за генериране на AI битстриймове в рамките на следващите три години. Предприемачът прогнозира, че в бъдеще спътниците ще могат да се конструират на Луната, след което чрез електромагнитен релсотрон (без нужда от ракети) могат да бъдат изпращани към слънчевосинхронни орбити. Това ще позволи мащабиране до 100 TW годишно и ще подсигури превръщането на човечеството в цивилизация от тип II по скалата на Кардашьов. Много добро обяснение на хода на СпейсЕкс за излизането на борсата дава физикът и предприемач Ендрю Коти. Понастоящем надпреварата между различните AI модели е от типа рамо до рамо, всички участници се намират много близо един до друг по отношение на тяхната конкурентоспособност и никой не изпреварва драстично другия. Това е така, защото всички работят съобразно едни и същи ограничения: има само един интернет, само един доставчик на графични ускорители, една и съща конкуренция спрямо центровете за данни и спрямо доставчиците на електроенергия. „Но космосът променя всичко това“, категоричен е експертът. „Нямаш нужда от разрешение, за да използваш земя, няма недостиг на електроенергия заради Слънцето. Можеш да произвеждаш спътници и те ще комуникират едни с други посредством лазерна връзка.“ И докато друга компания може да изпревари конкурента си само с няколко месеца, единствено СпейсЕкс притежава ракети за бърз достъп до космоса; останалите ракетни фирми изостават с десетилетие. Притежавайки достъп до космоса, СпейсЕкс избягва ограничението, с което трябва да се съобразяват всички. „Играта вече е спечелена“, смята Коти. „Шах и мат. Илон влага всичко, за да събере капитал с цел да създаде изцяло космическо базирана изчислителна мощ.“ Идеята за орбитални центрове за данни си има своите скептици. Мнозина повдигат въпроса как ще се реши проблемът със способността на слънчевите панели на спътниците да генерират нужното количество електроенергия. И най-вече – как ще се реши въпросът с охлаждането? „СпейсЕкс разполага с много повече спътници в орбита в сравнение с останалия свят, така че може би знаем мъничко повече по темата“, пошегува се Мъск в X. „Старлинк версия 3 ще е 20-киловатов и ще бъде изстрелван масово някъде около последната четвърт на догодина. Няма проблем да се мащабира всичко това до над 100 kW, ако спътниковата маса се пренасочи към слънчеви панели и радиатори за AI изчисления, вместо към огромни фазирани антени за интернет свързаност… Спътник с изкуствен интелект е по-лесно, а не по-трудно да се направи от Старлинк 3.“ Ами Марс? Макар че Илон Мъск говори ентусиазирано за лунни фабрики, разработващи спътници за изкуствен интелект, мнозина се питат: това краят ли е на мечтата за Марс, която бе олицетворявана от СпейсЕкс години наред? Нали идеята бе СпейсЕкс да не излиза на публичния пазар, защото акционерите могат да попречат на това? Но не е задължително. Даже напротив – излизането на борсата може да даде неочаквани предимства за мисиите до Марс. През последните няколко години в космонавтиката се приемаше за аксиома, че най-добрият начин за усвояването на космическото пространство е посредством публично-частни партньорства. Именно така бе създаден корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“, който към днешна дата единствен може да вози астронавти до МКС (с оглед на факта, че на Байконур имаше авария и руснаците са аут за известно време). Но както пише космическият консултант Озан Белик, покрай политическите сътресения през последната година надеждите за такова партньорство, свързано с Марс, практически са се изпарили. Това означава, че сега има нужда от повече частни инвестиции. Освен това заселването на Марс на този етап не изглежда като икономическа инвестиция и ще отнеме десетилетия, докато стане смислено от гледна точка на печалбата. За да може една частна компания да се занимава с тази задача като странична дейност, тя трябва да се оценява на трилиони долари. Не на последно място Илон Мъск разглежда изкуствения интелект като задължителен елемент от бъдещото усвояване на Марс. Независимо дали хората смятат, че човекоподобният робот Оптимус ще стане качествен продукт или не, Мъск вярва в това. Предприемачът е говорил нееднократно, че роботите първи ще проправят пътя към Марс, преди човешките заселници да се отправят натам. Ами ако AI е балон? Както пише самият Ерик Бъргър за Арс Текника, планът на Илон Мъск не е безрисков. Ако изкуственият интелект се окаже балон, който ще се пръсне, СпейсЕкс може да се окаже със спътници за десетки милиарди долари в орбита, които нямат сериозно приложение. В такъв случай акционерите вероятно ще поискат да станат самите те мултимилионери, отколкото да заселят Марс. Но, както напомня журналистът, Мъск не е от хората, които бягат от рискове. Това да заложи най-успешния си актив в този момент е точно това, което се очаква от него да направи. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/11/spacex-to-become-public-company/

Водещи американски учени публикуваха доклад защо е важно да изпратим хора на Марс! Вероятно е дошло времето да изпратим хора на Марс. Image credit : NASA/Pat Rawlings, SAIC 10 декември 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Трябва ли да изпратим астронавти на Марс? Според водещи американски учени, отговорът е категорично „да“. Вчера, на 9-ти декември, те публикуваха изготвенения в продължение на две години 200-страничен доклад, в който предоставят категорична обосновка защо пилотираните експедиции до Червената планета са необходими. Докладът може да бъде прочетен на страниците на Националните академии за науки, инженерни дисциплини и медицина. Появата му е изключително важна, защото до седмица комерсиалният астронавт Джаред Айзъкман ще бъде гласуван за администратор на НАСА от целия Сенат – а той е изключително мотивиран да положи началото на пилотирана изследователска програма към Марс съвместно с компании като СпейсЕкс и Блу Ориджин, които започват да строят необходимата инфраструктура. „Няма връщане назад“, съобщава Дейва Нюман, професор от Департмента по аеронавтика и астронавтика в Масачузетският научен институт и съръководител на комисията, написала доклада, в интервю за уебсайта Арс Текника. „Всеки се вълнува, защото това става реално. Можем да отидем там. Преди десетилетия нямахме технологиите.“ Докладът определя 11 научни задачи, които трябва да бъдат изпълнени на Марс: Търсене на живот. Има ли доказателства за живот, отминал или настоящ, на Марс? Това е най-важната задача – според Нюман роботизираните мисии помагат, но отговорът винаги ще е „може би“ – до момента, в който не стане категорично „да“. Вода и въглероден диоксид – как кръговратите им са се променяли с течение на времето? Марсианска геология – разбиране за геологичното минало на планетата Здраве – как хората се адаптират психологически, когнитивно и физически в марсианска среда? Прахови бури – разбирането на природата и произхода им. Търсене на ресурси – разработката на местни ресурси за използване от хората, с фокус върху вода и гориво. Геномът и Марс – дали Марс променя възпроизводителната и геномната функция на растенията и животните? Микроорганизми – стабилни ли са микробните популации на Марс? Марсиански грунд – доколко вреден и инвазивен е грундът за хората и хардуера им? Растения и животни – дали Марс променя растителната и животинската физиология с течение на поколенията? Радиация – какво е нивото и влиянието на радиацията на повърхността на Марс? Изключително ценно също така е, че докладът засяга една от щекотливите тематики – а именно въпросът за планетарната защита. Това е принципът, който цели запазването на повърхността на небесните тела (като Марс) и посетителите им от биологично замърсяване. Този аргумент е изтъкван от някои учени и екозащитници в подкрепа на твърдението, че астронавти не бива да бъдат изпращани на Марс. През последните няколко години НАСА работи усилено за разработката на план, според който някои зони на Марс ще бъдат изучавани от хора, докато други ще бъдат оставени непокътнати. Докладът констатира, че тази работа трябва да се ускори, за да се стигне до решение къде да бъдат изпращани пилотираните експедиции. Докладът представлява един от най-ценните научни трудове, които са се появявали през последните години в областта на космонавтиката, защото той дава нужната научна обосновка за изпращането на астронавти (а не само роботи) на Марс. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/10/why-send-humans-mars/

НАСА изгуби контакт с марсианския космически апарат Мейвън! На илюстрацията: „Мейвън“. Image credit : NASA 10 декември 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. НАСА съобщи неприятна новина – на 6-ти декември ръководството на 11-годишната марсианска мисия „Мейвън“ загуби радиоконтакта с космическия апарат! Според прес-съобщението на агенцията, причините за загубата на радиосигнала тепърва се изясняват. Знае се единствено, че на 6-ти декември „Мейвън“ е изпратил информация към Земята, че всичките му бордови системи работят безупречно, но след като преминал зад Марс, антените на НАСА Дийп Спейс Нетуърк не успели да засекат радиосигнал от апарата. Напомням на читателите, че мисия „Мейвън“ бе изстреляна през ноември 2013 г. и пристигна в орбита около Марс през септември 2014 г. Космическият апарат е изпълнил всичките си научни задачи и при всички положения работата му ще се отчете като успешна – но една евентуална загуба би била болезнена. Мисии като „Мейвън“ служат също така за осъществяване на радиовръзката с марсоходите „Пърсъвиърънс“ и „Кюриосити“. От години съществува притеснение, че флотилията спътници на НАСА около Марс застарява – всичките работят в продължение на повече от десетилетие. „Мейвън“ даже е най-младата от орбиталните американски мисии – другите, които служат като релеен спътник, работят от още по-отдавна – „Марс Риконсиънс Орбитър“, от 2006 г., а „Марс Одисей“ – от 2001 г. – т.е. те вече са на две десетилетия. През ноември НАСА изпрати още една орбитална мисия към Червената планета – „Ескапейд“ с ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“, но двата ѝ спътника, построени от Рокет Лаб, не могат да се използват за препредаването на данните от марсианската повърхност. Както Рокет Лаб, така и Блу Ориджин предвиждат да построят нови марсиански телекомуникационни спътници, но до изстрелването им ще минат години. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/10/nasa-loses-contact-maven/

УСПЕХ: Космическият кораб Союз МС-27 се завърна на Земята! Снимка от вчерашното кацане. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 10 декември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 9-ти декември в 07:03 ч. българско време, пилотираният космически кораб на Роскосмос „Союз МС-27“ се завърна успешно, приземявайки се сред заснежените степи на Казахстан. У дома се прибраха космонавтите на Роскосмос Сергей Рижиков и Алексей Зубрицки, както и астронавтът на НАСА Джони Ким. Тримата престояха 245 дни в околоземна орбита, като през това време обиколиха Земята 3 920 пъти и пропътуваха 167 милиона километра. Това бе първият полет за Ким и Зубрицки, докато Рижиков е ветеран и за него мисията бе трета. Сумарното време прекарано в космоса за Рижиков възлиза на 603 дни. Особено богата бе програмата на Джони Ким – според НАСА американският астронавт се е занимавал с изучаването на отпечатани тъкани, притежаващи кръвоносни съдове, в условия на микрогравитация. Той също така е управлявал дистанционно множество роботи в рамките на изследването „Аватар на повърхността“, което ще подпомогне бъдеще изследователски мисии. Също така Ким е разработвал наноматериали, имитиращи ДНК, като тази технология може да подпомогне лечението на специфични заболявания чрез по-добро таргетиране на лекарствени вещества. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/12/10/soyuz-ms-27-returns-earth/