SAlexandrov

Днес празнуваме 30 години от откриването на първата извънслънчева планета около слънчевоподобна звезда! Екзопланетата 51 Pegasi b – илюстрация от художник. Image credit : ESO/M. Kornmesser/Nick Risinge 6 октомври 2025 г. 19:59 ч. Светослав Александров. На днешния ден научният свят празнува 30 години от първото откритие на извънслънчева планета, обикаляща около звезда от главната последователност (като нашето Слънце) – 51 Pegasi b. За това откритие швейцарските астрофизици Мишел Майор и Дидие Куелоз печелят Нобеловата награда по физика през 2019 година. Има множество спорове доколко тази награда е заслужена, защото историята на екзопланетните открития е криволичеща и нееднозначна. Както можете сами да се досетите, Майор и Куелоз не са точно първите – но нещата са сложни. Реално първото по-сериозно съобщение за открита извънслънчева планета, наречена HD114762b, е направено от колектива на Дейвид Латам през 1989 година. Но говорим за времена, когато до този момент няма нито една установена екзопланета (а има и истории на твърдения и опровержения, напр. твърденията за планети около звездата на Барнард през 60-те). Латам е убеден, че е открил обект, но не е сигурен, че е планета. В своята статия той пише, че става въпрос „вероятно за кафяво джудже, може би дори гигантска планета“. Но ученият е много консервативен и внимателен, въздържа се от категорично заключение. През 2012 г. друг научен колектив обявява, че откритият от Латам обект е планета, а пък през 2019 г. поредният анализ на базата на данни от телескопа Gaia стига до заключението, че по-скоро става въпрос за кафяво джудже или даже малка звезда. През 1993 г. излиза трудът на Атрие Хатзес и Бил Кохран. Авторите смятат, че са открили данни за планета около звездата β Gem. Отново не се изказват категорично, консервативни са, едва през 2012 г. е потвърдено, че откритието по-скоро е реално. Малко по-рано, през 1992 г., Метю Бейлис и Ендрю Лайн съобщават, че са открили планета с 10 земни маси около неутронна звезда (пулсар). Но по-късно двамата оттеглят проучването с пояснението, че са допуснали грешка и при измерванията не са взели предвид движението на Земята. Това помрачава следващото съобщение от същата година – от Александър Волчан и Дейл Фрейл. Те също обявяват откритие на планети около пулсар – и това откритие се оказва истинско. До ден днешен астрономите считат, че Волчан и Фрейл са първооткриватели на извънслънчева планета. Защо обаче не Волчан и Фрейл, а Майор и Куелоз печелят Нобелова награда? Има няколко възможни причини. Първата е, че откритието на Волчан и Фрейл става в сянката на грешката на Бейлис и Лайн. Ами ако грешат по същия начин? Е, оказва се, че не грешат – но съмненията около първото откритие пречат да се вдигне нужният шум и да започне екзопланетната революция. Другата възможна причина е, че планетите около пулсарите не са чак толкова интересни, защото пулсарите не са звезди от главната последователност като Слънцето и около тях не може да има живот. Третата вероятна причина се корени във факта, че през 2008 г. бе обявено, че Волчан (който е поляк) е бивш агент на комунистическите тайни служби в Полша. Заради това той подава оставка от Университета „Николай Коперник“. Нобеловите награди не се връчват единствено за значимо откритие – отчитат се и други фактори, като обществена значимост. Няма никакъв спор, че откритието на Мишел Майор и Дидие Куелоз е това, което дава начало на екзопланетната революция, тоест на масовите изследвания, като до ден днешен са потвърдени над 6 000 извънслънчеви планети. Така че в този ред на мисли Майор и Куелоз носят заслужено наградата. Още през 70-те години на миналия век учените в Женевската обсерватория започват работа, която полага основата на иновативен метод за издирването на извънслънчеви планети. Планетите, обикалящи около други звезди, са много бледи (многократно по-бледи от звездите), съответно е трудно, почти невъзможно да бъдат заснети директно с телескоп (и досега броят на пряко заснетите извънслънчеви планети е нищожен). Ето защо за съществуването на планети се съди по косвеното поведение на звездата. Ние често казваме, че планетите обикалят около звездите, но това е опростено твърдение – в реалността дадена планета и звезда обикалят около общ център на масата. И докато планетата не може да бъде наблюдавана, звездата може. Наблюдавайки нейното движение в Галактиката, ако приемем, че около звездата съществува планета, тя ще се клатушка издайнически. Измерването на това клатушкане е в основата на метода за потвърждаване на извънслънчеви планети, известен като „метод на лъчевата скорост“. Днес има и други методи – като пасажния метод. През 80-те Майор надгражда работата, положена през 70-те, и проектира специален прибор за търсенето на планети, която трябва да работи във френската обсерватория От-Прованс. Но да получиш наблюдателно време в голяма обсерватория, за което се конкурират много учени, не е лесна задача. През октомври 1993 г. той подава амбициозна заявка – иска на всеки два месеца да разполага плътно с цяла седмица наблюдателно време. Изненадващо, проектът на Майор е приет. Той почва работа със своя докторант Дидие Куелоз, като двамата се фокусират върху 142 звезди, подобни на Слънцето. В края на 1994 г. Куелоз, който ръководи наблюденията, пише факс на Мейър със следното съобщение: „Звезда показва вариации, изглеждат периодични, с период само 4.2 дни. Какво мислиш?“ Подобно на останалите изследователи, Куелоз и Мейър се притесняват да обявят откритието за сигурно. Данните показват съществуването на планета, подобна на Юпитер – но в Слънчевата система Юпитер и Сатурн са на голямо разстояние от Слънцето и правят една пълна обиколка около него за десетилетия. Тази планета, ако е реална, би притежавала година от едва 4.2 дни. Възможно ли е? Отговорът става ясен през юли 1995 г., когато звездата отново може да бъде наблюдавана от Южна Франция. Новите наблюдения потвърждават, че действително става въпрос за извънслънчева планета. Откритието е обявено на 6-ти октомври 1995 г., точно преди три десетилетия на днешния ден. Този път шумът, който се вдига в световен мащаб, е огромен. Започва голям интерес към екзопланетите. В началото възможностите на човешката техника са ограничени. Те позволяват откритието на извънслънчеви планети с маси като тези на Юпитер и Сатурн и по-големи. Но планетите като Марс и Земята са с по-малка маса. Едва с изстрелването на телескопа на НАСА „Кеплер“, който започва работа през 2009 г., става възможно издирването на земеподобни планети – но той работи на базата на пасажния метод. Пасажният метод и по-старият метод на лъчевата скорост се допълват. Чрез пасажния метод лесно се измерва размера на планетата, докато методът на лъчевата скорост е подходящ за установяването на масите. През 2018 г. под ръководството на проф. Франческо Пепе от Женевския университет, започва работата на прецизен спектрограф на име ESPRESSO към телескопа Very Large Telescope в Чили. Той е много чувствителен и позволява откриването на екзопланети на базата на метода на лъчевата скорост с маси, подобна на Земята. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/06/30-years-exoplanet-discoveries/

Как спирането на работата на правителството в САЩ се отразява на космонавтиката? Мисията за завръщането на човек в околностите на Луната „Артемис 2“, насрочена да лети в началото на 2026 г., има статус на приоритетна и работата по нея не е спряна. Image credit : NASA 6 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В сряда, на 1-ви октомври, правителството на САЩ спря работа – нежелан развой на събитията, след като републиканците и демократите в Конгреса не постигнаха компромис за бюджета. Този развой безспорно се отразява на космическите дейности – но както ще разберете от този материал, не на всички. Защо правителството на САЩ спря работа? Предполагам, че много от читателите не са наясно с начина, по който функционира американската държава, така че ще припомня при какви случаи се стига до спирането на работата на правителството. Новата бюджетна година (в конкретния случай, Фискалната 2026 г.) в САЩ започва на 1-ви октомври. Всяка година президентът на САЩ предлага проектобюджет, който бива разглеждан от двете камари на Конгреса (за разлика от българския парламент, който е еднокамарен, американският е двукамарен) – това са Сенатът и Камарата на представителите. Бюджетът никога не минава в непроменен вариант. Както Сенатът, така и Камарата на представителите предлагат свои варианти на проектобюджета (ето защо големите съкращения за НАСА, заложени в бюджета на Тръмп, не минаха). До 1-ви октомври двете камари трябва да стигнат до споразумение и да стигнат до финален бюджет, който се праща обратно на президента, разписва се и се превръща официално в закон. Това е нормалният ход на събитията. Случва се обаче политиците в Конгреса да не могат да се споразумеят за параметрите на бюджета и такъв да не бъде приет до 1-ви октомври. В този случай те трябва да гласуват т.нар. Продължаваща резолюция, даваща възможност на правителствените служби да продължат своята работа съобразно нивата на бюджета от предходната фискална година. Продължаващата резолюция трябва да мине през гласуване както в Камарата на представителите, така и в Сената. Но ако политиците са толкова разединени, че не могат да гласуват даже Продължаваща резолюция, както е в сегашния случай – тогава правителството в САЩ спира работа и държавните служители не си получават заплатите. Горещият картоф през 2025 г., който скара конгресмените, са субсидиите за здравно осигуряване, които републиканците искат да орежат. За демократите запазването им е съществен въпрос и те не желаят компромиси по него. Продължаващата резолюция вече е минала успешно гласуване в Камарата на представителите и остава да мине и Сената. Демократите настояват орязванията за Медикейд, които бяха заложени от бюджета за реконсилиация (вижте какво представлява той в тази статия на КОСМОС БГ тук), да бъдат отменени, или да бъдат гласувани нужните удължения за субсидиите. Демократите също така са предложили свой законопроект за здравеопазването, който е бил подлаган на гласуване няколко пъти – винаги неуспешно. В петък бе направен последният опит Продължаващата резолюция да мине в Сената. Днес усилията продължават. Ако гласуването е успешно, правителството отново ще заработи. Ако не, блокадата продължава. Демократите също така недоволстват, че републиканците изобщо не са отворени към диалог за здравните субсидии. Тук важното е да се уточни, че ако все пак се стигне до диалог и демократите и републиканците в Сената се споразумеят за промяна в текстовете на Продължаващата резолюция, тя трябва да бъде върната за прегласуване в Камарата на представителите. В такъв случай блокадата ще продължи поне до 14-ти октомври. В миналото правителствени спирания е имало за периоди, вариращи между 1 и 35 дни. Най-дългото правителствено спиране бе през 2018-2019 г., по време на първия мандат на Тръмп, когато продължи 35 дни. Дълги правителствени блокади е имало и по времената на Бил Клинтън (21 дни) и Барак Обама (16 дни). Какво е нужно, за да приключи текущата пауза? За да може Продължаващата резолюция да мине в Сената, на нея ѝ трябват 60 гласа. Републиканците имат мнозинство, но нямат нужните гласове – разпределението на парламентарните групи е 53 републиканци и 47 демократи (45 членове на Демократичната партия плюс двама независими). Политическата криза е изключително тежка – за демократите въпросът за здравеопазването е основен и не отстъпват. Републиканците също не желаят да направят никакви отстъпки от своите политики и се заканват, че ще направят така, че тази блокада да е максимално болезнена за всички. Остава да видим кога ще се пропука ледът – защото здравеопазването е важно, но и работниците не могат да стоят вечно без заплати. Администрацията на Тръмп пък ще се опитва да постигне една от най-големите си цели – да съкрати колкото се може повече държавни служители, така че текущата блокада работи по-скоро в негова полза, отколкото в тази на демократите. Как всичко това се отразява на космонавтиката? Няма как – спирането на работата на правителството в САЩ безспорно се отразява и на космическите дейности на страната (ще забележите например, че уебсайтът на НАСА не работи), но не на всички. Разбира се, частната космонавтика си продължава с пълна пара – на 2-ри октомври СпейсЕкс изстреля поредната ракета „Фалкън 9“ с партиди спътници „Старлинк“. В сряда, на 8-ми октомври, Блу Ориджин ще изстреля суборбиталния пилотиран кораб „Ню Шепърд“ с нови шестима пътници на борда. НАСА е държавна агенция и тя се съобразява със законодателството, което гласи, че в случай на правителствена блокада трябва да продължи работата по критично важни за държавата дейности. Но докато трудовата дейност не се преустановява, работниците не получават заплати. Сред приоритетните дейности е работата на Международната космическа станция – поддръжката ѝ трае 24 часа в денонощието. Абсолютно задължително е работата на действащите космически апарати и изкуствени спътници да продължи, като е належащо да се подсигурява тяхната безопасност и безпрепятственото постъпване на данни. Програмата на НАСА за завръщането на човек на Луната също е приоритетна. Подготовката на пилотираната окололунна мисия „Артемис 2“, която трябва да бъде изстреляна през февруари, няма да бъде преустановена. Същото се отнася и за подготовката на „Артемис 3“, както и поддържането на производствените звена на компонентите за „Артемис 4“. Space Policy Online предоставя списък и за още някои дейности, които няма да бъдат прекратени. Днес Планетарното общество ще организира Ден за спасяването на науката на НАСА, като членове на над 20 организации ще се срещнат със своите представители в Конгреса. Събитието ще бъде излъчвано на живо. Тази седмица ще има и конференция за биологически науки и дисциплини, свързани с изучаването на човешката физиология, на комисията, която търси важни местности за изследване на Луната, различни от Южния полюс. Есенното събрание на комисията по астробиология и планетарни науки също ще се състои, както и мероприятието на Лунния и планетарен институт за изучаване на пробите от астероидите Бену и Рюгу. Както е видно от горепосочените примери, не всичко е на пауза – като се надяваме, че скоро разумът сред политиците ще надделее и правителствените агенции ще получат нужното финансиране. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/06/government-shutdown-and-space/

Звездата на Джеф Безос може би най-после ще изгрее Спускаемият апарат на Блу Ориджин „Блу Муун“ може да се окаже най-бързият начин САЩ да изпратят хора на Луната и евентуално да победят китайците във втората лунна надпревара. Image credit : Blue Origin 3 октомври 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Не бе много отдавна, когато Джеф Безос и неговата фирма Блу Ориджин бяха станали за посмешище. Докато СпейсЕкс жънеше успехи след успехи и връщаше степени, изстрелваше товари и астронавти, собственикът на Блу Ориджин бе наричан иронично „Джеф Кой?“ във връзка с отлаганията покрай „Ню Глен“ и най-вече двигателите „BE-4“, които заменят руските двигатели „РД-180“. Но през 2025 г. „Ню Глен“ най-накрая излетя, доставките на „BE-4“ текат безпроблемно, а сега, когато се говори за катастрофалното изоставане на САЩ от Китай в новата надпревара за Луната, Безос може да се окаже спасителят на американската космическа програма. Дебютният полет на „Ню Глен“ в началото на годината не бе перфектен – но бе успешен. Рядко се случва нова ракета да достигне до орбита от раз. За съжаление един-единствен елемент от мисията не бе изпълнен – а именно приземяването на първата ѝ степен. Сега, през тази есен, когато ще бъде осъществено второто изстрелване на „Ню Глен“, Блу Ориджин иска да се реваншира – с първа степен, кръстена „Никога не ми казвай какви са шансовете“. „Мисля, че шансовете да приземим тази степен са много по-големи от 3 720 на едно“, смята Дейв Лимп, изпълнителният директор на компанията. Към днешния ден все още не разполагаме с точна дата за второто изстрелване на „Ню Глен“. Съобщава ни се само, че то ще е факт „след няколко седмици“. Но преди това първата степен на ракетата трябва да бъде изведена на стартовата площадка за статично огнево изпитание. Ако то е успешно, тя ще бъде върната към хангара и към нея ще бъдат прикачени горната степен и космическите апарати. Това са двата спътника, съставляващи мисията на НАСА „ESCAPADE“ към Марс. Задачата на тази мисия е да изучава магнитното поле и атмосферата на Червената планета. Но голяма част от фокуса на изстрелването ще падне не върху изстрелването към Марс, а върху опита за приземяването на първата степен. До този момент в световен мащаб има една-единствена компания, постигнала връщане на първи степени върху плаваща платформа в океана, и то без парашути, с помощта на работата на собствените им двигатели. Тази компания е СпейсЕкс. Блу Ориджин ще се опита да стане втората такава фирма, след което върната първа степен ще бъде използвана отново за изстрелването на първия модул „Блу Муун“, който трябва да кацне на Луната. Именно тук нещата стават интересни. През 2021 г. НАСА обяви, че за предстоящото завръщане на астронавти на повърхността Луната ще се разчита на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. Този план обаче страда от един сериозен недостатък – „Старшип“ не може да лети директно в междупланетното пространство. Той ще бъде изстрелван в ниска околоземна орбита, където ще бъде презареждан с модифицирани „Старшип“-и в горивни танкери. Никой не знае колко такива танкери е нужно да бъдат изстреляни, но планът е изключително комплексен, поради което Китай реално изпреварва САЩ. Китайците ще разчитат на прост спускаем модул на име „Ланюе“, който ще бъде изстрелван към Луната, предварително зареден с гориво. На илюстрацията: сравнението между лунния модул на „Аполо“ (вляво), текущата итерация на „Блу Муун“ – в средата (Mk1) за товарни мисии, и бъдещата итерация за пилотирани мисии (Mk2). Image credit : Blue Origin Истината е, че „Старшип“ не е кораб, който е оптимизиран за полети до Луната. Той се строи със задачата да лети до Марс – ето защо е толкова голям, а летателният план – толкова сложен. Илон Мъск не се интересува от Луната, а само от Марс, съответно всяка задача, свързана с лунни мисии, се явява отклонение от мисията на СпейсЕкс. Но както написа Ерик Бъргър в материал за Арс Текника, първият модул „Блу Муун – Mk1“ вече бе завършен през това лято. Дебютната мисия на модула (със степента на „Ню Глен“, която предстои да бъде върната по време на второто изстрелване) е насрочена за началото на 2026 година. Ако кацането на „Блу Муун – Mk1“ бъде успешно, този спускаем апарат ще постави рекорд за най-големия кораб, кацнал на лунната повърхност. Според текущите планове на базата на „Mk1“ трябва да бъде построен бъдещ модул – „Mk2“. Този „Блу Муун – Mk2“ ще е готов през 30-те години и ще може да вози хора на Луната. Разбира се, 30-те години са късна дата – дотогава китайците вече ще са кацнали. Но източниците на Арс Текника са научили, че още „Блу Муун – Мк1“, който е практически построен и е готов, може да бъде адаптиран за кацания с астронавти – и Блу Ориджин вече работи по този въпрос. Имайки предвид, че изпълнителният директор на НАСА Шон Дъфи търси спешно решения САЩ да изпревари Китай, напълно е възможно Блу Ориджин да стане приоритетна фирма за сметка на СпейсЕкс и „Старшип“. Важно е да се подчертае, че не само „Блу Муун – Мк1“ е в практически завършен вид, но най-важното – за разлика от „Старшип“, този лунен модул не изисква презареждане с гориво в орбита! Именно това е най-големият шанс за Джеф Безос да изгрее. Мъск обра много точки през изминалите няколко години заради частично възвръщаемите си ракети „Фалкън“, но най-вече защото възстанови американската пилотирана космонавтика и полетите до МКС, като по този начин НАСА скъса със зависимостта си от руските кораби „Союз“. Но ако Безос е този, който успее да качи астронавти на повърхността на Луната преди китайците, ще се превърне в истинската звезда на десетилетието. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/03/bezos-star-may-shine-soon/

Живот на сатурновата луна Енцелад? Учени откриха сложни органични съединения в нейния океан! Сатурновата луна Енцелад е известна със своите гейзери. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 2 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вероятността на Енцелад, луната на Сатурн, да съществува живот се засилва, след като учени, работещи с данни от мисията на НАСА и ЕКА „Касини“, успяха да установят присъствието на сложни органични съединения в нейния океан. Мисията „Касини“ изучаваше Сатурн и неговите луни в периода между 2004 и 2017 година, когато бе умишлено изведена от орбитата на планетата. През 2005 г. мисията направи едно от най-значимите си открития – водни гейзери изригват от пукнатините на южния полюс на Енцелад, изхвърляйки ледени кристалчета в космоса. Впоследствие тези кристалчета се натрупват върху E-пръстена на Сатурн. Космическият апарат нееднократно е прелитал през този пръстен и е установявал, че в него има такива органични молекули, които са предшественици на аминокиселините. Но проблемът е, че натрупването на частици върху E-пръстена става бавно, отнема стотици години и химичният им състав се променя от космическа радиация. Ето защо изследователите искаха да получат данни директно от подповърхностния океан на Енцелад. Слава Богу, такива данни вече бяха налични. През 2008 г. „Сатурн“ премина директно през гейзерите, като ледените частички попаднаха върху прибора за анализиране на космически прах – т.нар. CDA, съкр. от Cosmic Dust Analyzer. Скоростта на попадение – 18 km/s също е от значение, защото при по-ниски скорости ледът се разцепва и сигналът от струпаните на едно място водни молекули може да маскира сигнала от органичните молекули. При по-висока скорост обаче водните молекули не се струпват и съответно сигналът е видим. Отнема обаче дълги години, докато екипът успява да дешифрира събраните данни. Сега изследователите са категорични – някои от молекулите, намерени в струята от гейзерите, са същите като тези, открити в Е-пръстена! Но изненадващото е, че са открити и нови молекули – такива, каквито досега не са били наблюдавани в околностите на Енцелад. Те включват алифатни съединения, (хетеро)циклични естери/алкени, етилови групи и етери, а по предварителна информация – азот и кислород-съдържащи съединения. На Земята тези молекули участват в химични реакции, които водят до по-комплексните молекули, необходими за появата на живота. Анализът на данните от „Касини“ продължава и ще отнеме време. Засега, по думите на Франк Постбърг, съавтор на научната публикация, приета за печат в Nature Astronomy, „молекулите, които ние намерихме в прясно изхвърления материал, доказват, че комплексните органични съединения, намерени от „Касини“ в Е-пръстена, не са просто продукт от дългия престой в космоса, а са налични в океана на Енцелад“. Новите открития от „Касини“ са изключително важни за планирането на нова мисия на Европейската космическа агенция до Енцелад. Предварителните проучвания за такава мисия са вече в ход. Планът включва прелитане през гейзерите и дори евентуално кацане с цел събиране на проби от Южния полюс на луната. Сега, благодарение на новополучените резултати, изследователите ще могат да подберат точният набор научни инструменти, които да бъдат закарани на Енцелад. Енцелад отговаря на всички основни изисквания, необходими за поддържането на живот: наличието на течна вода, енергиен източник и определен набор химични елементи. Мисия, която може да провежда изследвания директно на луната, ще издигне европейските науки за изучаването на Слънчевата система на световно равнище. „Но дори и да не намерим живот на Енцелад ще е важно откритие, защото това ще повдигне сериозни въпроси защо животът не е възникнал в среда, която осигурява нужните условия“, съобщава Нозеър Хауая, водещият автор на научната публикация. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/10/02/enceladus-complex-organics/

Европейската космическа агенция и Авио започват създаването на възвръщаема горна степен Тази концептуална степен на Авио прилича на „Старшип“. Image credit : Avio 30 септември 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Мъдрите хора са казали, че имитацията е най-искрената форма на ласкателство. Очевидно, след като дълги години Европа се самоубеждаваше, че възвръщаеми ракети не ѝ трябват, днес вече е достигнала до някакво ниво на мъдрост – ЕКА подписа договор с италианската фирма Авио за създаването на малък „Старшип“. Сумата, която ЕКА ще налее в Авио за проектирането на възвръщаема горна степен, възлиза на €40 милиона. Авио е сериозна фирма за европейската космическа индустрия – именно тя е операторът на лекотоварната ракета „Вега“, единствената друга европейска ракета в експлоатация освен „Ариана 6“. И сега е време за отрезвяване – този договор е сключен за двугодишен период и когато двугодишният период изтече, Авио трябва да са готови с т.нар. „предварителен обзор“. Предварителният обзор представлява много начален етап в изпълнението на аерокосмически проект и след това минават още дълги години на строеж и изпитания, докато се стигне до завършен продукт. Например европейската ракета „Ариана 6“ премина през този етап през 2016 г., а първият ѝ полет стана факт чак след осем години. Все още не знаем подробностите за възвръщаемата горна степен – но не може да не ни направи впечатление, че прилича на „Старшип“. И преди сме виждали опити за имитации на продуктите на СпейсЕкс, но те основно идват от Китай. Фактът, че ставаме свидетели такава очевадна копипаста не къде да е другаде, а в нашата собствена Европа, е показател, че европейските космически лидери най-накрая са се усетили накъде духа вятърът. А това е добра новина. Прочие, да се копира „Старшип“, само по себе си представлява смела крачка. Множество други компании в Европа, Китай, а и в САЩ, се опитват да изкопират „Фалкън 9“, революционната ракета на СпейсЕкс, която постигна възвръщаемост през 2015 година, и все още никой друг не може да го повтори. „Старшип“ е следващата логична стъпка в космонавтиката след „Фалкън 9“ и дори Илон Мъск с безграничните си финансови ресурси среща трудности в стабилизирането на системата – виждаме множество успехи, но все още и някои провали. Дали други и най-вече Европа ще могат да изкопират „Старшип“ с далеч по-малко средства, предстои да разберем. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/30/esa-avio-to-build-mini-starship/

Ракетна степен на Файърфлай експлодира на стенд по време на изпитание Кадър от експлозията. Credit: Harold’s Auto Parts 30 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Макар че на 2-ри март американската фирма Файърфлай влезе в историята на космонавтиката като първата, постигнала напълно успешно кацане на Луната, тя изненадващо среща трудности в разработката на ракета за достигане на околоземна орбита. Днес степен на ракетата „Алфа“ експлодира по време на изпитание на стенд. Това бе вторият пореден неуспех за „Алфа“, след като при изстрелване през април ракетата рухна в океана преди да набере скорост и да достигне орбита. Разследването показва, че след разделянето на степените, първата неочаквано се е разпаднала и ударната вълна е довела до повреда на двигателя на втората. За съжаление „Алфа“ не е особено успешна ракета. От шест изстрелвания, едва две са напълно успешни, две са постигнали частичен успех и две са цялостен провал. Файърфлай е важна компания. Освен, че на този етап лунният ѝ модул е изключително успешен, фирмата строи американски ракетни двигатели, които ще заменят доскоро използваните от Нортроп Груман руски ракетни двигатели „РД-181“ на ракетата „Антарес“. Новата ракета, плод на сътрудничеството между Нортроп Груман и Файърфлай, ще се казва „Еклипс“. Но именно „Алфа“ не се увенчава с желаните успехи – а тази ракета, със своята товароподемност от 1 тон до околоземна орбита, е съществено по-мощна от останалите микроракети в експлоатация или етап на разработка. Няма нужда да споменавам, че всеки неуспех да бъдат създадени нови ракети в западния свят, води до още по-голяма зависимост от СпейсЕкс. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/30/firefly-stage-explodes-stand/

Разочароващ развой: мини-совалката Дрийм Чейсър няма да се скачва с МКС Совалката „Дрийм Чейсър“ на Сиера Спейс се превръща в поредния космически апарат на стария космически отрасъл, който не лети. Image credit : NASA 26 септември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Каквото и да си говорим, истината е очевидна: старият космически отрасъл на САЩ вече не го може. НАСА и Сиера Спейс се споразумяха да изменят договора си, съобразно който совалката „Дрийм Чейсър“ вече не е задължена да се скачва и да доставя товари на МКС. Освен това дебютният ѝ полет вече е отложен чак за края на 2026 година. Новината бе оповестена официално на сайта на НАСА вчера. Сиера Спейс излезе със собствено прес-съобщение, което обявява промяната на профила на мисията за „стратегически преход“ – очевидно с намерението да бъдат печелени договори в интереса на отбраната на САЩ. Но колкото и да бъде захаросвано това съобщение, отлагането си е отлагане. И фактът, че совалката няма да вози товари до МКС, си остава. Всъщност НАСА си запазва правото да поръчва полети на „Дрийм Чейсър“, ама друг път. Когато совалката демонстрира успешна мисия. Евентуално. Не е ясно защо НАСА се отказва от скачването, но според източници в ракетно-космическия отрасъл, които са се свързали със сайта Арс Текника, агенцията все още не се решава да сертифицира горивната система на „Дрийм Чейсър“ за полети до МКС. Истината е следната – що се касае до превозите към МКС, всяка една компания, която не се казва СпейсЕкс, ни е разочаровала. Абсолютно всяка една освен СпейсЕкс. Това е голият факт – и независимо, че кресливи активисти смятат, че тези, които изказват гласно тази истина, са пристрастни и ближат подметките на Мъск, реалността е ясна. Корабите на СпейсЕкс са единствените, които могат да летят самостоятелно да МКС и да возят товари и хора. Без СпейсЕкс американците още щяха да зависят от Русия. Ето как се справиха другите фирми: Кистлер Аероспейс бе избрана от НАСА през 2006 г. да създаде ракетоплана „Рокетплейн Кистлер“ за превоза на товари и астронавти до МКС. Но още в края на същата година, а и през следващата, фирмата не успя да събере частни инвестиции – което бе задължително условие, за да може подкрепата на НАСА да продължи. През 2010 г. Кистлер банкрутира. На мястото на Кистлер НАСА избра друга фирма – Орбитал, която днес е част от корпорацията Нортроп Груман. Фирмата трябваше да създаде ракети „Антарес“ и кораби „Сигнус“ за транспорт на провизии до МКС – но докато СпейсЕкс инвестираше в собствени разработки като възвръщаеми степени, за да пести пари, Орбитал реши, че пестенето на пари може да се случи по друг начин – като се аутсорсва производството в държави с по-евтина работна ръка. И така първата степен на „Антарес“ се строеше в Украйна, а самата степен бе оборудвана с руски двигатели „РД-181“. Като резултат две враждуващи държави бяха принудени да работят заедно за американската космическа програма. Но през 2022 г. конфликтът се разгоря до пълномащабна война и производството на „РД-181“ за „Антарес“ секна. Сега корабите на Нортроп Груман „Сигнус“ летят – но с ракети на СпейсЕкс. Толкоз по въпроса за резервния вариант. А що се касае до пилотираните превози – алтернативата на кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“ трябваше да е „Старлайнър“ на Боинг. И всички знаем печалния развой – през 2024 г. „Старлайнър“ остави двама астронавти заклещени на МКС, като НАСА се принуди да върне кораба празен. Междувременно СпейсЕкс продължава да изстрелва по една ракета „Фалкън 9“ почти всеки ден. Революцията е в ход – но не може да не си зададем въпроса как е възможно никой друг да не го бива. Разбира се, проблясъци има и другаде – Рокет Лаб поддържа стабилна летателна честота на малката си ракета „Електрон“, а що се касае до лунните превози, на 2-ри март Файърфлай постигна напълно успешно меко кацане на Луната. Но СпейсЕкс, Рокет Лаб, Файърфлай са нови компания – т.нар. „нюспейс отрасъл“. Същевременно разработките на Боинг, Нортроп Груман и Сиера Спейс (дъщерна компания на старата корпорация Сиера Невада) продължават да се туткат и да няма полети. Старият отрасъл очевидно не се справя – и на фона на факта, че китайците до броени години ще изпратят хора на Луната, време е американските длъжностни лица да се стегнат и да поверят задачите в космонавтиката на фирми, които умеят да постигат реални резултати. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/26/dream-chaser-wont-dock-to-iss/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита петата партида спътници Кайпер! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 25 септември 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Изграждането на нискоорбиталната групировка на Амазон за спътников интернет „Кайпер“ продължава със стабилни темпове, след като днес в 15:05 ч. българско време бе проведено изстрелването на ракета на ЮЛА „Атлас 5“ с нови 27 сателита. Това бе общо петият полет по програмата „Кайпер“, като до този момент са осъществени три изстрелвания с ракети „Атлас 5“ и две с ракети на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Общият брой изведени спътници понастоящем е 129, което е забележително число – но нека не забравяме, че когато началната групировка бъде завършена, тя ще се състои от общо 3 200 космически апарата. Напомням на читателите, че дебютното изстрелване бе през април – с ракета „Атлас 5“. Второто стана факт през юни, отново с ракета „Атлас 5“. За третото и четвъртото, съответно през юли и август, се разчиташе на услугите на СпейсЕкс. Очевидно фирмата на Илон Мъск няма против да изстрелва спътниците на конкурентите си – в крайна сметка тя печели от това. В бъдеще ще се използват още ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“, ракетата на Арианаспейс „Ариана 6“ и най-новата ракета на ЮЛА – „Вулкан“. Засега задачата на Амазон е да разполага с поне 200 спътника в орбита до края на 2025 година, като част от оставащите спътници трябва да бъдат изстреляни с „Вулкан“. Именно това е ракетата, която се използва за замяната на застаряващата „Атлас 5“, оборудвана на първата степен с построени в Русия двигатели „РД-180“. „Вулкан“, която е изцяло американска ракета и е оборудвана с построени от Блу Ориджин двигатели „BE-4“, досега е летяла три пъти – и трите пъти успешно. Дойде времето тя да стъпи на комерсиалния спътников пазар. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/25/atlas-5-launches-fifth-batch-kaiper/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля в далечния космос три мисии за изучаване на космическото време! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/Jason Costa 24 септември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 14:30 ч. българско време СпейсЕкс изстреля ракета „Фалкън 9“, която изведе отвъд околоземна орбита, към точката на Лагранж L1 на системата Земя-Слънце, три мисии на НАСА и НОАА за изучаване на Слънцето и космическото време! Основният полезен товар на борда на „Фалкън 9“ бе роботизираната мисия на НАСА, известна под абревиатурата IMAP (съкр. от Interstellar Mapping and Acceleration Probe). Тази мисия ще изучава как заредените енергийни частици на Слънцето взаимодействат с хелиосферата. Резултатите от IMAP ще спомогнат за това да подобрим разбирането си как космическото време и космическата радиация влияят върху Земята, както и върху роботизираните и пилотирани космически мисии. Като вторични полезни товари на борда на „Фалкън 9“ полетяха още мисията на НАСА, известна под абревиатурата CGO (съкр. от Carruthers Geocorona Observatory) и мисията на НОАА SWFO-L1 (Space Weather Follow-on). CGO ще изучава най-външния слой на земната атмосфера – т.нар екзосфера, докато SWFO ще следи за опасните слънчеви бури. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, която е известна под серийния номер „B1096“. Степента е сравнително нова за стандартите на СпейсЕкс – преди днешната мисия тя бе летяла само веднъж, през юли, когато изведе в космоса партида спътници от групировката на Амазон „Кайпер“. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/24/spacex-launches-weather-trio/

НАСА насрочи изстрелването на пилотираната мисия Артемис 2 към Луната за февруари На илюстрацията: пилотираният космически кораб „Орион“ доближава Луната. Image credit : NASA 24 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След повече от половин век прекъсване, астронавти отново ще напуснат пределите на околоземната орбита и ще се отправят към Луната. Очаква се това да се случи най-рано през февруари, когато ще бъде изстреляна мисията „Артемис 2“. Всичко изглежда да е в готовност. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ е сглобена и е готова за полет. Скоро към нея ще бъде прикачен и космическият кораб „Орион“. В началото на 2026-та, вече сглобената ракета и кораб ще бъдат изведени на стартовата площадка за т.нар. „мокър тест“, при който ракетата ще бъде напълнена пробно с гориво и ще бъде отрепетирано обратно броене. Ако всичко мине наред, стартът може да бъде осъществен най-рано на 5-ти февруари. Екипажът, който ще участва в мисията „Артемис 2“, се състои от астронавтите Рийд Уайзмън, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хенсън. След изстрелването четиримата ще престоят около 24 часав в околоземна орбита, проверявайки всички системи на кораба „Орион“ и ако всичко продължава да е изправно, ще запалят двигателя му, за да се отправят към Луната. „Артемис 2“ няма да кацне на лунната повърхност, няма дори да влиза в окололунна орбита, а ще лети по такава траектория, която ще доведе до прелитане на Луната и завръщане на Земята. С това Уайзмън, Гловър, Кук и Хенсън ще станат първите хора след астронавтите на „Аполо 17“, видели обратната страна на Луната със собствените си очи през декември 1972 г. Напомням на читателите, че през есента на 2022 г. бе проведен дебютен безпилотен полет на кораба „Орион“ до Луната. Тази мисия на име „Артемис 1“ бе изключително успешна, но след завръщането стана ясно, че топлинният щит на кораба е претърпял неочаквано увреждане, което е могло да застраши кацането. Сега проблеми с „Артемис 2“ не се очакват, тъй като, при завръщането си, корабът ще навлезе в земната атмосфера по по-щадяща траектория. Успехът на „Артемис 2“ е наложителен, тъй като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и назначеният от него и.д. администратор на НАСА Шон Дъфи смятат, че се намираме в състояние на втора космическа надпревара. Действително китайските планове за изпращането на човек на Луната са напреднали сериозно и китайското пилотирано лунно кацане се очертава да е факт преди 2030 година. Ако „Артемис 2“ успее, мисията ще проправи пътя към осъществяването на „Артемис 3“ – първото американско пилотирано лунно кацане след епохата на „Аполо“. Дали обаче „Артемис 3“ ще върне американските астронавти на Луната преди китайците да го постигнат, това остава неясно. Не само ракетата-носител и корабът трябва да са готови, но и спускаемият апарат за кацане на лунната повърхност, който е базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. През първата половина на 2025 г. „Старшип“ претърпя доста несполуки, но последният (десети) полет през това лято бе изключително успешен. СпейсЕкс вече проведе статично огнево изпитание на следващия (единадесети) „Старшип“ и очакваме скоро той да бъде изстрелян, като това ще е последното изстрелване на итерацията „Блок 2“. След като „Блок 2“ бъде пенсиониран окончателно, по-следващият полет ще е от най-новата итерация на кораба „Блок 3“. Именно той се очаква да стои в основата на завръщането на човек на Луната, а и да започне да се отправя към Марс. Според Илон Мъск, дебютното изстрелване към Червената планета може да е факт още догодина, но предприемачът признава, че шансът това да се случи е едва 50 на 50, като преди това трябва да бъде демонстрирано презареждане на кораба с гориво в околоземна орбита – наложителна стъпка, за да може да лети в далечния космос. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/24/artemis-2-scheduled-february/

Първият европейски прототип на възвръщаема ракета е на стартовата площадка! Демонстраторът „Темис“ е на стартовата площадка на космодрума Кируна в очакване на изпитателната си програма. Photo credit : ArianeGroup/Swedish Space Corporation 19 септември 2025 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Разгеле! Най-после! Доживяхме! След като Европа допусна да изостане от американския космически отрасъл с десетилетия, дочакахме на днешния ден, 19-ти септември, прототип на възвръщаема ракета да бъде изкаран на стартовата площадка. Протитипът се казва „Темис“ и представлява първият по-сериозен опит на европейския космически отрасъл да постигне връщане на ракетни степени и тяхното рециклиране. Първото произведено изделие е известно под абревиатурата „T1H“, като H идва от „hop“ – т.е. подскачане. Това трябва да ви подскаже, че ще се използва за кратки атмосферни полети и кацания. Прототипът е висок 30 метра, широк 3.5 метра и е оборудван с двигател „Прометей“. Той е почти толкова мощен, колкото двигателя на настоящата европейска ракета „Ариана 6“, но за разлика от него може да се рестартира по време на полет и да регулира тягата си. Това е задължително, за да може да осигурява кацания. „Темис“ бе произведен и сглобен в съоръжението на АрианаГруп във Франция, след което беше натоварен на камион и така измина своя път от 3 000 километра до шведската база Есрейндж. В склада на космодрума Кируна той бе проверен за последно, след което към него бяха прикачени четирите му крачета. Сега прототипът е напълно сглобен и е готов за изпитателната си програма. Тя ще включва, първо, т.нар. „мокро изпитание“ – зареждане с гориво, а след това – дебютно изстрелване. Очаква се този първи полет да е кратък, в хода на който ракетата ще се издигне на 20 метра височина, след което ще се спусне плавно и ще кацне. Това ще е реален, макар и съвсем скромен напредък за Европа. Ако искате да знаете какво е технологичното ниво на европейския отрасъл, ще ви напомня следното: СпейсЕкс даде ход на аналогичната програма „Грасхопър“ през 2011 г., като първите кратки атмосферни излитания и кацания започнаха през 2012 г. – първо до 1.8 метра, после до 5.4 метра и накрая до 40 метра достигната височина. А първото успешно кацане на орбитална степен след космически полет се случи чак в края на 2015 година, три години по-късно. Сами можете да сметнете кога най-рано може да станем свидетели на първото кацане на европейска орбитална ракета – като няма гаранция, че АрианаГруп ще работи толкова бързо като СпейсЕкс. Тук е уместно припомня също, че Китай експериментира с прототипи на възвръщаеми ракети вече от няколко години, но все още не се е стигнало до истинска орбитална възвръщаема ракета. Уроците от „Темис“ биха могли да се приложат при разработката на „Мая“ – европейска орбитална възвръщаема ракета, създавана от МаяСпейс, дъщерно предприятие на АрианаГруп. Понастоящем дебютното орбитално изстрелване на „Мая“ в невъзвръщаем режим е предвидено за 2026 г., а опитите за връщане на степени – през 2027 година. Европа късно започна да проектира и строи възвръщаеми ракети – но по-добре късно, отколкото никога. Ако не друго, поне сега знаем, че европейците са в състояние да вземат разумни решения, особено когато са притиснати до стената. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/09/19/european-themis-prototype-launch-pad/

УСПЕХ: Руската биологична мисия Бион-М №2 се завърна на Земята след едномесечен полет в космоса! Снимка от днешното кацане на „Бион-М“. Фото: Роскосмос 19 септември 2025 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Днес руският космически кораб „Бион-М“ №2 с мишки, семена, гъби и водорасли на борда се завърна успешно на Земята, кацайки в Оренбургската област, след едномесечно космическо пътешествие. Напомням на читателите, че „Бион-М“ №2 бе изстрелян на 20-ти август в 370×380-километрова полярна орбита – в същата орбита, в каквато Русия иска да построи бъдещата си орбитална станция „Рос“. Задачата на мисията бе да се провери какво е влиянието на космическите условия върху живи организми по време на полет в такъв тип орбита и по този начин да бъдат минимизирани вредните въздействия при бъдещите пилотирани експедиции. В историята на космонавтиката е имало само една-единствена пилотирана експедиция (с астронавти) в полярна околоземна орбита – частната американска „Фрам2“, осъществена през април тази година. Предишният кораб на Роскосмос от този тип, т.е. „Бион-М“ №1, летя през 2013 г., а самата серия кораби „Бион-М“ представлява модернизирана версия на „Восток“ – същият кораб, с който през 1961 година е летял в космоса Юрий Гагарин. В хода на мисията Роскосмос периодично предоставяше информация, че всичко на борда на „Бион-М“ №2 протича нормално. В публичното пространство бяха качени и кадри, заснети по време на полета, показващи мишките: Ето още снимки от днешното приземяване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/19/bion-m-returns-home/

УСПЕХ: Първият товарен кораб Сигнус-XL пристигна на МКС! Видеозапис от захващането на „Сигнус“. Photo credit : NASA TV 18 септември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. С размер колкото два командни модула на „Аполо“ и близо 5 тона провизии на борда, днес в 14:24 ч. българско време първият товарен космически кораб на Нортроп Груман от ново поколение „Сигнус-XL“ пристигна на Международната космическа станция! Пристигането стана факт след близо ден закъснение, тъй като скоро след изстрелването „Сигнус-XL“ изключи преждевременно двигателя си по време на планова маневра за повдигането на орбитата и сближаване с МКС. Проведеният анализ от страна на НАСА и Нортроп Груман обаче показа, че няма технически проблем с работата на двигателя или с горивната система – просто софтуерът е подал команда за изключване, защото настройките му са прекалено консервативни. Това е нещо, което доста често се случва с чисто нови ракети и космически кораби, какъвто бе и сегашният случай – инженерите нарочно „затягат“ настройките, за да се презастраховат в случай на проблем. След като всички се убедиха, че всичко на борда на „Сигнус-XL“ е изправно, пътуването към станцията можеше да продължи. За разлика от другите американски товарни кораби на САЩ – корабите на СпейсЕкс „Карго Драгън“, които се скачват автоматично, тези на Нортроп Груман се доближават към МКС и биват прихващани пасивно от роботизираната ръка на станцията. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/18/cygnus-xl-captured-iss/

Изненада! Магнитното поле на първата заснета черна дупка претърпя неочаквана промяна! Магнитното поле на черната дупка претърпя драстични промени през годините. Image credit: EHT Collaboration 17 септември 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си голямото събитие на 2019 г. – когато астрономи ни показаха първата в историята на науката снимка на черна дупка? Днес, няколко години по-късно, стана ясно, че магнитното поле на черната дупка е претърпяло неочаквани промени – и никой не знае защо! Всичко това показва колко много още не знаем за черните дупки! Макар че дебютната снимка бе обнародвана през 2019 г., тя реално е изготвена по сложен начин, с участието на много математически изчисления, на базата на данни, получени от инициативата Event Horizon Telescope (EHT) през 2017 година. Изследователите продължиха да изготвят изображения и на базата на по-късни данни, съответно през 2018 и 2021 г. и когато тези изображения бяха сравнени (вж. по-горе), ни очакваше същински шок. Магнитните полета в космоса могат да бъдат изследвани посредством изучаването на поляризацията на светлината – т.е. това е начинът, по който светлината осцилира в специфични посоки, докато пътува към нас. Първата заснета черна дупка се намира в ядрото на галактиката M87. За космическите мащаби тази галактика е съвсем близо до нас – едва на 55 милиона светлинни години. Свръхмасивната черна дупка е наистина чудовищна – тежи 6 милиарда пъти повече от нашето Слънце! Както подчертах по-горе, инициативата EHT е успяла да заснеме поляризацията на плазмата около нея през 2017, 2018 и 2021 година. В началото тя изглеждаше да се завихря в една посока, след това се успокои и впоследствие се обърна на другата посока! Според прессъобщението, разпространено от EHT, всичко това ни показва колко много не разбираме какво се случва в близост до хоризонта на събитията на черните дупки. Намагнетизираната плазма, която се завихря край хоризонта на събитията, изобщо не е статична. Тя е динамична и със сложна структура. Наблюдването ѝ предизвиква теоретичните ни модели. Иначе размерът на пръстена остава с един и същи размер, което съвпада с предсказаното от Айнщайн. Откритията са описани в нова научна статия, приета за печат в списанието Astronomy & Astrophysics. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/17/event-horizon-telescope/

НАСА и Нортроп Груман отложиха скачването на новия кораб Сигнус за диагностика на аномалия Космически кораб „Сигнус“. Image credit : NASA 17 септември 2025 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Новоизстреляният товарен космически кораб на Нортроп Груман от ново поколение „Сигнус XL“ няма да се скачи с Международната космическа станция днес, както бе планирано, защото компанията и НАСА диагностицират отклонение от работата на горивната система. Според информацията, разпространена от агенцията, във вторник основният двигател на кораба се е самоизключил по-рано от предвиденото по време на планова маневра. Причината все още се изяснява. Всички останали системи на борда на „Сигнус XL“ работят нормално. Напомням на читателите, че новият вариант „XL“ на корабите „Сигнус“ е с размерите на два командни модула на „Аполо“ и се очаква да може да превозва близо 5 тона провизии от Земята до МКС. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/17/cygnus-docking-delayed/

Телескопът Джеймс Уеб започна да изследва извънслънчевата планета TRAPPIST-1e Тази графика сравнява данните, получени от планетата TRAPPIST-1e посредством телескопа „Джеймс Уеб“, с два компютърни модела – с атмосфера (в синьо) или без атмосфера (в оранжево). Illustration: NASA, ESA, CSA, STScI, Joseph Olmsted (STScI) 16 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Системата TRAPPIST-1 е една от най-вълнуващите планетарни системи, защото притежава седем планети, четири от които са в т.нар. „обитаема зона“ около своята звезда, т.е. регионът, позволяващ съществуването на течна вода. От тези четири, особено интересна е планетата TRAPPIST-1e, защото е потвърдено, че има твърда, скалиста повърхност и освен това, по отношение на размера и масата, е една от малкото известни извънслънчеви планети, които са съвсем сходни със Земята. Освен това TRAPPIST-1e е на такова разстояние от звездата си, което позволява съществуването на вода в течно агрегатно състояние. Важно е обаче да се уточни, че това би било възможно само ако планетата притежава атмосфера. Ето защо първите изследвания, които се провеждат с космическия телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“, целят да изяснят въпроса дали TRAPPIST-1e има атмосфера или не. Данните от тези начални изследвания са описани в две научни статии, публикувани на 8-ми септември в списанието The Astrophysical Journal Letters. Те са озаглавени „JWST-TST DREAMS: Secondary Atmosphere Constraints for the Habitable Zone Planet TRAPPIST-1 e“ и „JWST-TST DREAMS: NIRSpec/PRISM Transmission Spectroscopy of the Habitable Zone Planet TRAPPIST-1 e„. „Джеймс Уеб“ е в състояние да изследва TRAPPIST-1e само когато планетата извършва пасаж пред диска на своята звезда, при което част от звездната светлина бива блокирана и на базата на спектралния отпечатък учените могат да разберат какви са планетарните характеристики. До този момент са наблюдавани едва четири пасажа, но изследователите са сигурни, че планетата е загубила своята първична (оригинална) атмосфера. Този тип атмосфери са изградени от леки газове (водород и хелий), а звездата TRAPPIST-1 е изключително активна, с чести изригвания – така че резултатът не е изненадващ. Много планети обаче, в това число и нашата Земя, натрупват около себе си вторична атмосфера. Възможно е TRAPPIST-1e да не е успяла да направи това и да не притежава подобна вторична атмосфера. Но учените не са убедени – те смятат, че съществува сериозен шанс атмосфера да е възникнала. Ето защо те са разработили нови методи за работа и анализ на данните от „Джеймс Уеб“, които целят да изяснят загадката. Затруднението идва от факта, че TRAPPIST-1 е много различна звезда (тя е от типа червено джудже) в сравнение с нашето Слънце (което е жълто джудже). Това усложнява както наблюденията, така и възможните теоретични предположения – все пак няма паралели със Слънчевата система. Червените джуджета са по-хладни звезди, съответно техните „обитаеми зони“ – т.е. зоните, в които може да съществува течна вода и където се намират потенциално обитаемите планети, са разположени близко до звездите. Ето защо се счита, че всичките планети от системата TRAPPIST-1 са винаги обърнати с едната страна към звездата си, т.е. там цари вечен ден, а на срещуположната страна цари вечна нощ. Ако съществува течна вода на TRAPPIST-1e, вероятно планетата ще има парников ефект, при който газовете (в това число въглеродният диоксид) придържат атмосферата стабилна и повърхността – топла. Според анализа на научния екип, подобна вода може да съществува под формата на глобален океан, или да покрива само малка част от планетата, където има вечно пладне, докато околностите са замръзнали. Ето защо изследователите Нестор Еспиноза и Натали Алън (които са сред съавторите на двете публикации) са оглавили екип, който ще проведе 15 допълнителни наблюдения на TRAPPIST-1e. Иновацията се състои в това, че наблюденията са така организирани, че телескопът „Джеймс Уеб“ ще улавя двете планети TRAPPIST-1b и TRAPPIST-1e непосредствено една след друга. TRAPPIST-1b е най-близкоразположената до звездата си планета и учените вече достатъчно са я изследвали и са се убедили, че тя няма атмосфера. Задачата е по този начин TRAPPIST-1b да служи за контролни наблюдения – т.е. ако се наблюдават някакви вариации в спектъра, то те са причинени от звездната светлина, а не от самата планета. По този начин изследователите ще могат да отсеят излишния шум, който е причинен от променливостта на звездата, съответно всеки потенциален сигнал от TRAPPIST-1e ще е свойствен за атмосферата, а няма да е звездно замърсяване. За повече информация: Astrobiology.com https://cosmos.1.bg/space/2025/09/16/trappist-1e-first-data/

УСПЕХ: Първият от новите товарни кораби на Нортроп Груман излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:11 ч. българско време СпейсЕкс изстреля успешно ракета „Фалкън 9“ с първия товарен кораб на Нортроп Груман от варианта „XL“ на серията „Сигнус“! Според представителството на фирмата, този нов кораб има размер колкото два командни модула на „Аполо“, а на борда му пътуват 4 990 килограма провизии за астронавтите на МКС. Предишният вариант на „Сигнус“ можеше да извозва около 3 855 килограма товари. И ако той бе дълъг 6.39 метра и с обем на товарния отсек 27 кубични метра, новият „XL“ е с дължина 7.89 метра и обем 36 кубични метра. На борда на кораба пътуват разнообразни научни постановки, които ще подпомогнат изпълнението на над 50 експеримента. Един от най-важните от тях цели създаването на горивни резервоари, позволяващи дългосрочното съхранение на криогенни горива с нулеви загуби. Резултатът от опита ще бъде приложен при конструирането на спускаемите апарати на Блу Ориджин и СпейсЕкс, съответно „Блу Муун“ и „Старшип“, които ще служат за нови пилотирани експедиции до повърхността на Луната. За разлика от някогашната програма „Аполо“ и предстоящата програма на Китай „Менгжоу“, при която спускаемите апарати се изпращат към Луната директно заредени с гориво, новата програма на САЩ залага на презареждането с гориво в орбита. Това е нов тип технология, която обаче, подобно на ракетната възвръщаемост, може да доведе до цялостно усвояване на Слънчевата система и устойчиви редовни рейсове в междупланетното пространство. Друг опит е организиран от американската фармацевтична компания Bristol Myers Squibb и той включва отглеждането на протеинови кристали в космоса. Задачата е да се получат лекарствени продукти за лечение на сърдечно-съдови, имунологични, ракови и невродегенеративни заболявания. Пристигането на „Сигнус XL“ на МКС е насрочено за 17-ти септември в 13:35 ч. българско време, когато корабът ще бъде прихванат от роботизираната ръка на станцията. Днешната мисия разчиташе на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Напомням на читателите, че Нортроп Груман използва временно услугите на Илон Мъск – макар че фирмата разполагаше със собствена ракета „Антарес“, тя бе пенсионирана през август 2023 година. Причината – ракетата бе оборудвана с руски двигатели „РД-181“, а след войната в Украйна закупуването им стана невъзможно. Сега „Нортроп Груман“ работи по нова ракета – „Антарес 330“, която вече ще е с американски двигатели, произведени от Файърфлай Аероспейс. Според компанията ракетата ще бъде готова да лети през 2026 година. Днешното изстрелване бе 116-то за ракетите „Фалкън 9“ през текущата 2025 година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/15/first-cygnus-xl-spacecraft-launches/

Химични реакции загатват за наличието на древен живот на Марс На снимката: скалата, заснета от „Пърсъвиърънс“, която съдържа потенциални белези за живот. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 10 септември 2025 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Учените, работещи с марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ откриха, че на Марс са протичали химични реакции, които загатват, че в миналото на планетата е имало живот! Все още е рано да се твърди уверено, че това наистина е било така – но получените резултати са безспорно интригуващи за астробиолозите. Нека да напомня предисторията на откритието, така, както е описана на страниците на КОСМОС БГ през юли 2024 година: миналата година марсоходът „Пърсъвиърънс“ се натъкна на интригуваща скала, която носи названието „Водопади Хеява“. Описана от учените като „най-загадъчната, комплексна и потенциално важна скала, изучена от Пърсъвиърънс“, скалата притежаваше интересни структури, наподобяващи леопардови петна. Както изследователят Дейвид Фланъли поясни тогава, на Земята „подобни структури се асоциират с фосили на микроби, живели под повърхността на скалите“. Днес, на 10-ти септември, на страниците на научното списание Нейчър, бе публикувана нова статия с водещ автор Джоел Хоровиц от Департмента по геонауки към университета Стоуни Бруук. В абстракта на публикацията се споменава, че в скалния материал на Марс са открити нов тип находки – възли с размер по-малък от милиметър, които са богати на железен фосфат и железен сулфид. Възлите също така са свързани с органичен въглерод и вероятно са се образували след натрупването на седиментите, в условия на ниска температура. Но нещо повече – учените стигат до извода, че тези минерални находки са се образували под влиянието на т.нар. редокс реакции – това са химични реакции, в хода на които електрони биват прехвърляни от едно към друго вещество. Така едното от веществата се окислява, а другото се редуцира. „Изглежда, че този органичен въглерод е участвал в редокс реакции, протекли след отлагането му, които са довели до наблюдаваните железо-фосфатни и железо-сулфидни минерали“, пише в абстракта. На Земята подобни химични процеси протичат в студените и бедни на кислород езера на Антарктида с участието на микроорганизми. Дали обаче новото откритие е достатъчно, за да твърдим уверено, че на Марс има живот? Арс Текника се позовава на астробиолога Майкъл Уонг. Според него доказателствата са убедителни – много по-убедителни в сравнение с твърденията за биопризнаци на далечни, извънслънчеви планети. Сигурно си спомняте как по-рано през годината изследователи твърдяха, че на екзопланетата K2-18b има диметилсулфид, но по-късно тези твърдения бяха опровергани от независими екипи? За разлика от тогава, Уонг е категоричен, че този път имаме надеждни данни. Все пак говорим за Марс, планета, която бива изследвана пряко. Скалите биват анализирани директно от приборите на марсохода. Тук отсъстват съмнения дали веществата ги има или не. И все пак нещата зависят от това как данните биват интерпретирани. Да – всичко сочи, че този път наистина са открити вероятни биологични признаци на Марс. Но поводи за научен скептицизъм отново има – възможно е на планетата да са протичали сложни редокс реакции благодарение на някакъв непознат до момента геологичен феномен. Как НАСА определя дали на друга планета има живот? Обърнете внимание на следната стълбица: За да се изясни въпросът „има ли живот на Марс?“, учените трябва да изкачат всичките стъпала – първо се почва с откриването на потенциален сигнал за наличието на живот. След това трябва да се отхвърли възможността за замърсяване. Третата стъпка е да се подсигури, че става въпрос за биологичен произход, а четвъртата – да се отрекат всички небиологични обяснения. Петата стъпка изисква независим сигнал, шестата – да се отхвърлят останалите възможни хипотези, а накрая трябва да има независимо потвърждение. Към настоящия момент НАСА е изкачила само първата стъпка – открит е потенциален сигнал за наличието на живот на Марс. За да може да получим по-ясни отговори, на Земята трябва да бъдат доставени скали от планетата. Именно с тази задача се занимава и марсоходът „Пърсъвиърънс“ – той вече опакова скалния материал в стерилни контейнери. Но през 2023 г. бе установено, че мисията, която трябва да превози пробите от Марс към Земята, ще струва между $8 и $11 милиарда, като не се очаква да излети преди 30-те, с доставка на скалите към 2040 година. НАСА понастоящем проверява дали мисията не може да се осъществи по-бързо и по-евтино с участието на комерсиалния сектор – но настоящата президентска администрация на Доналд Тръмп предвижда цялостното ѝ прекратяване. Предстои да видим как ще се развият нещата – но с оглед на тези нови, вълнуващи открития, доставката на скален материал от Марс става все по-належаща задача. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/10/redox-reactions-life-mars/

Днес НАСА ще обяви откритие от марсохода Пърсъвиърънс Тази снимка на марсианската повърхност бе заснета от марсохода „Пърсъвиърънс“ на 3-ти септември. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/ASU 10 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер, на 10-ти септември, в 18:00 ч. българско време, НАСА ще обяви ново откритие за Марс, направено от съвременния марсоход „Пърсъвиърънс“. Самият факт, че се свиква специална пресконференция, е показател, че става въпрос за нещо значимо – и астробиолозите са изключително развълнувани. Макар че подробностите все още не се обявени (вероятно защото НАСА се съобразява с ембаргото, наложено от научното списание, където академичната публикация е приета за печат), някои неща са ни известни. НАСА ни информира, че откритието касае скала на име Сапфирен каньон, която „Пърсъвиърънс“ е събрал през юли 2024 година. Скалата е намерена в долината Неретва – същата долина, която водата е изваяла, докато се е вливала в някогашното древно езеро, което днес представлява кратер на име Йезеро. НАСА вече е оповестявала любопитна информация точно за тази скала – тя е взета от скален нанос на име Водопадите Хеява. Това име е познато за читателите на КОСМОС БГ – миналата година в този регион бяха намерени структури, които, по думите на астробиолога Дейвид Фланъли, се асоциират „с фосили на микроби, живели под повърхността на скалите“. Тогава стана ясно, че е възможно учените да са се натъкнали на първите признаци за древен живот на Марс! Ето защо космическите ентусиасти, особено тези, които се интересуват от астробиология, са развълнувани относно това, което НАСА може да оповести тази вечер. Все пак трябва да се подчертае, че научната общност е изключително колеблива и внимателна, когато става въпрос за потенциални открития, касаещи извънземен живот. Дори и да са намерени структури, наподобяващи фосили, това пак не е категорично доказателство. Съществуват редица от физични и химични процеси, които са в състояние да имитират дейността на живите организми (включително да извайват фосилоподобни структури) и които са напълно естествени. Възможно е например НАСА да обяви, че е намерено и небиологично обяснение за миналогодишната находка, което, безспорно, би било разочароващо – но е част от научния процес. Нека не забравяме – ние се занимаваме с изследването на планети, които са различни от Земята, с непознат климат, непознат кръговрат на веществата, като цяло непознати условия. Така че нека да изчакаме до вечерта и да видим какво НАСА има да ни каже. Пресконференцията ще може да се гледа на този линк: https://www.nasa.gov/live/ https://cosmos.1.bg/space/2025/09/10/nasa-to-announce-perseverance-discovery/

Сенатът на САЩ бие аларма: Китай ще се завърне на Луната преди нас! На илюстрацията: „Старшип“ на лунната повърхност. Image credit : SpaceX 6 септември 2025 г. 15:15 ч. Светослав Александров. На 3-ти септември Търговската комисия на Сената на САЩ организира изслушване под надслова „Изгрява зловеща луна“. Целта на изслушването бе да се отправи предупреждение, че САЩ може да загуби надпреварата с Китай относно завръщането на човек на Луната и също така да изгуби позициите си по отношение на постоянното присъствие в околоземна орбита. Сред поканените експерти бяха бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн, който оглавяваше агенцията по времето на първия мандат на Тръмп, президентът и изпълнителен директор на Коалицията за далечни космически пътешествия Алън Кътлър, президентът на гражданската и международна космонавтика към Redwire Майк Голд и бившият заместник командир на космическото командване на САЩ, полковник Джон Шоу. През лятото на настоящата година стана ясно, че китайските усилия по усвояването на Луната са стигнали много напред. През юни Китай успешно изпита системата за аварийно спасяване на пилотирания лунен кораб „Менгжоу“, през август бе проведено първото статично огнево изпитание на лунната ракета „Лонг Марч 10“ и също тогава бе тестван спускаемият лунен модул „Ланюе“. Тези постижения показаха, че американците драстично изостават в опита си да се завърнат на Луната. Технологично американската космонавтика е много по-напреднала от китайската, като САЩ разполагат с възвръщаеми ракети, включително свръхтежки като „Фалкън Хеви“ и „Старшип“. Но технологичният напредък сам по себе си не е гарант, че американците могат да изпратят човек на Луната в обозримо бъдеще. Основният проблем е, че вече две десетилетия космонавтиката на Китай е целеустремена към Луната – тя започна с безпилотна обиколка на естествения ни спътник (мисия „Чанг’e 1“ през 2007 г., „Чанг’e 2“ през 2010 г.), продължи с безпилотно кацане на Луната („Чанг’e 3“ през 2013 г.), кацане на обратната страна на Луната („Чанг’e 4“ през 2019 г.), събиране на проби от видимата страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 5“ през 2020 г.) и събиране на проби от обратната страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 6“ през 2024 г.). За Китай остава безпилотно кацане на Южния полюс на Луната и следващите експедиции ще са с астронавти. В сравнение с това САЩ нямаше стройна, многогодишна програма за усвояване на Луната. Макар че две десетилетия течеше разработката на пилотирания кораб „Орион“ и неговата ракета-носител „Спейс Лонч Систъм“, различни президентски администрации чертаеха различни планове за дестинациите, до които трябва да се лети. Джордж Буш-младши искаше да се лети до Луната. Обама каза „не“, защото „вече сме били там“ и вместо това пренасочи мисията към астероид. Доналд Тръмп върна на дневен ред лунното кацане, но дотогава бе загубено ценно време за строежа на пилотиран спускаем модул, както и за скафандри за лунни разходки. Именно това е основният проблем, който може да попречи на американците да се завърнат на Луната преди китайците. „Прехвърлянето на топката от една администрация към друга изключително много навреди с течение на времето“, призна бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн. „Това, което правим, е работа, простираща се в течение на много поколения и просто не можем да си позволим да вървим напред-назад“. Понастоящем изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи заяви, че се е ядосал от казаното по време на изслушването в Сената. „Бях много сърдит“, сподели Дъфи. „И ще ви кажа това, проклет да съм, ако допуснем историята да се напише по този начин. Ние ще победим китайците към Луната“. Почти извън всякакво съмнение е, че следващото пилотирано изстрелване към Луната ще е американско – ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са сглобени за предстоящ полет в началото на 2026-та година – това е мисията „Артемис 2“. Всичко е готово – и няма спор, че когато полетът е в историята, Доналд Тръмп и Шон Дъфи ще извъртят нещата така, че е постигната голяма политическа победа. Но проблемът е, че „Артемис 2“ няма да кацне на Луната, а само ще прелети край нея, преди да се завърне на Земята. Корабът дори няма да влезе в окололунна орбита, така че миисята не е точно повторение на някогашната „Аполо 8“ през 1968 година. За да могат САЩ да кацнат на Луната с екипаж (което е планирано не за следващата, а за по-следващата мисия „Артемис 3“), трябва да са готови пилотираният лунен модул и скафандрите. И тук е основната разлика между планът на Китай и този на Щатите. Китайците се опитват да повторят „Аполо“, който представлява най-простият начин да се достигне естественият ни спътник – директен полет с кацане на малък лунен модул. Докато лунният модул на САЩ е базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. А за да може този кораб да лети отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс, фирмата на Илон Мъск трябва да демонстрира нов тип технологии за презареждане на гориво в космоса. Освен че технологиите трябва да се докажат като надеждни, преди да бъдат одобрени за пилотиран полет, планът предвижда множество изстрелвания на ракети с кораби-танкери. Дали конгресмените и настоящата президентска администрация на САЩ осъзнават тези трудности, остава неясно. Остава неясно и дали са в състояние да предложат адекватна алтернатива, която да включва по-прост и постижим в обозримо бъдеще план за пилотирано кацане на Луната. Както подчертах по-горе, разработката на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ се точи вече две десетилетия. Спорно е, че традиционните подизпълнители на НАСА могат да проектират и построят лунен модул за срок, по-кратък от половин десетилетие (китайският лунен модул е в напреднал етап на разработка и датата за кацане е преди 2030 г.). Така че, колкото и да не се харесва на някои политици и лобисти, най-бързият начин за достигане на Луната вероятно минава през СпейсЕкс и „Старшип“, просто защото тази фирма е доказала, че работи най-бързо в сравнение с всичките си конкуренти. Без СпейсЕкс американците още щяха да зависят от Русия за превоза на астронавти до МКС. Какво биха могли да направят американците? Една от възможностите, която е подкрепена и от Брайденстайн, е изцяло да зарежат пилотираното лунно кацане, защото така или иначе няма да са готови преди Китай. Но пък в напреднал етап на разработка са модулите от станцията „Гейтуей“, която ще бъде построена в орбита около Луната. Тази станция се разработва съвместно от САЩ и партньорите на МКС (без Русия). Ако западният свят разполага с обитаема станция около Луната до 2030 г., това ще бъде съществено постижение, но пък през това време китайците ще кацат на лунната повърхност и ще се готвят да построят своя собствена база. Подчертавам, на повърхността на Луната, а не в орбита около нея. Сенатът изрази опасения и относно дългосрочното присъствие на САЩ в околоземна орбита. Понастоящем американски астронавти живеят постоянно на Международната космическа станция, но има един проблем – тя не е вечна. Предстои нейното пенсиониране през 2030 година, а подобно на ситуацията с пилотирания лунен модул и скафандрите, не е ясно дали комерсиалният сектор ще е готов с построяването на частни станции в орбита около Земята. Ако МКС си замине, а такива станции няма, единствената постоянно обитаема космическа станция в околоземна орбита ще остане китайската „Тянгон“. Китайците ще са лидер и в тази област. Космическата надпревара все още не е загубена за западния свят. Предстои да видим какво ще направят американските политици и космически дейци. Отговорът изглежда очевиден: публично-частните партньорства трябва да станат още по-крепки, но както пише и експертът Ерик Бъргър за Арс Текника, вероятно ще трябва да се направят компромиси и по отношение на безопасността. Все пак полетите до Луната са рисково начинание. Но едно е ясно: 2030-та година, когато китайците ще се установят на естествения ни спътник, вече не изглежда толкова далечна. Часовникът тиктака. Тик-так. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/06/us-senate-moon/

УСПЕХ: СпейсЕкс отбеляза 500-тното кацане на степен след изстрелване на Фалкън 9! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 септември 2025 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс отбеляза поредното постижение в сферата на възвръщаемостта, след като ракета „Фалкън 9“ постигна общо 500-тното приземяване на орбитална степен, считано от първото успешно кацане през декември 2015 г. Това е третата голяма новина, касаеща ракетите „Фалкън“ през последните 10 дни. Напомням на читателите, че на 27-ми август СпейсЕкс постигна 400-тното кацане на степен върху плаваща платформа, считано от началото на програмата, а на 28-ми август една и съща ракетна степен отбеляза своето 30-то излитане и приземяване. Днешното изстрелване с 28 спътника „Старлинк“ бе проведено в 15:32 ч. българско време от космическия център Кенеди. Ракетата-носител бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер „B1069“, за която конкретно това бе 27-мото изстрелване и кацане. Именно тази степен осъществи общо 500-тното кацане в историята на програмата „Фалкън“, като то се случи върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“. Тук е уместно да напомним изказването на изпълнителната директорка на СпейсЕкс – Гуин Шотуел относно тези, които не уважават компанията, нейните постижения и успехи (изт. Eric Berger „Чували сме – „О, никога няма да направите успешно изстрелване“. Изстреляхме „Фалкън 1“. „Никога няма да изстреляте истинска ракета“. Направихме „Фалкън 9“. „Никога няма да въведете Драгън в орбита. Драгън никога няма да се прикачи към станцията. Никога няма да рециклирате ракета. Никога няма да я изстреляте повторно“. То е нещо като: Майната ви, момчета“. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/05/spacex-500th-landing/

Проблемите на навигацията от миналото до наши дни. Защо GPS не е съвършен и се налагат алтернативи? GPS спътник в орбита около Земята. Image credit : NASA 3 септември 2025 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Заглушаването на GPS сигнала на самолета, с който в неделя пътуваше към България председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, е само един от хилядите примери затова как най-значимата в съвремието навигационна система може да стане недостъпна, което поражда необходимост от алтернативи. Самият факт, че миналият месец военната совалка на САЩ „X-37B“ излетя в космоса със задача именно да изпита нова, алтернативна технология за навигация, подчертава актуалността на проблема. В днешната подробна статия ще ви разкажа историята на навигацията, проблемите, с които хората са се сблъсквали от миналото до наши дни и как войната променя всичко. Откакто свят светува и хората се придвижват от едно място на друго, съществува необходимостта от прецизно определяне къде се намират. Още древните мореплаватели са знаели, че лесно могат да определят географската си ширина, докато наблюдават Слънцето, Полярната звезда или използват други астрономически ориентири. Но определянето на географската дължина (т.е. да знаеш местоположението си по направлението изток-запад, а не север-юг) е неимоверно по-трудна задача, а липсата на точен метод е бил колосален проблем, който нееднократно е водил до трагедии. На 21 октомври 1707 г. флотилия от 21 кораба, които се завръщат във Великобритания след пътешествие до Средиземноморието, навлизат в Ламанша под ръководството на капитан Клоудесли Шовъл и неговия кораб Асосиейшън. Шовъл се съветва с екипажа си относно това къде се намират по отношение на географската им дължина и стига до извода, че са край френския остров Ушант. Истината обаче е, че преценката на Шовъл е грешна, а корабите плават близко до малките островчета Сили. В нощта срещу 22-ри октомври Асосиейшън и още четири кораба се разбиват върху стръмните скали край Сили. Загиват над 2 000 души, като това се превръща в една от най-големите морски трагедии в историята на Великобритания. През юли 1714 г. Парламентът на Великобритания прекарва законопроект, постановявящ създаването на т.нар. Комисия за определянето на географската дължина. Задачата на комисията е да предоставя парични награди на изобретатели, които трябва да измислят прецизен навигационен метод за британските кораби. Състезанието е спечелено от дърводелеца и часовникар Джон Харисън през 1773 г., който изобретява морския хронометър – изключително точен часовник, способен да работи прецизно и на люлеещ се от вълните кораб. Моряците най-после разполагат със способ да измерват точно времето на борда и съобразно скоростта на кораба да изчисляват географската дължина. След 18-ти век океанските пътешествия стават рутинни, а проблемът с географската дължина изглежда решен. Това продължава до началото на 20-ти век, когато се появяват самолетите. Съответно, изчисленията вече трябва да бъдат съобразени с тяхната висока скорост, а не с тази на бавноподвижните кораби. Около времето на Чарлз Линдберг, който през 1927 г. за пръв път прелита от Ню Йорк до Париж без да кацне, човечеството става свидетел не само на авиационни рекорди, но и на трагедии заради рудиментарните способи за навигация (изт. Smithsonian). През 1931 г. Уили Поуст обикаля света заедно със своя навигатор Харолд Гати, разбивайки предходните рекорди. Техният самолет на име Уини Мей служи за изпитателна платформа на множество технологии, включително на новата навигационна система Уиймс. Част от системата включва модерен хронометър, създаден в сътрудничество с Longines, притежаващ въртящ се безел и синхронизираща се секундна стрелка. Този часовник става незаменим във времената, предшестващи GPS. И все пак трагедиите поради навигационни грешки се случват често, като вероятно най-известната е тази с безследно изчезналата Амелия Еърхарт през 1937 г. Когато пред 1957 г. СССР изстрелва първия изкуствен спътник „Спутник 1“, учените успяват да го проследят посредством Доплеровото отместване на неговите радиосигнали. Ето защо веднага започват да се търсят приложения за космическите технологии в навигацията. Много от ранните опити за създаването на навигационни космически системи в САЩ са описани подробно в книгата GPS Declassified: From Smart Bombs to Smartphones на Ричард Ийстън и Ерик Фрейзиър. Ричард Ийстън не е случаен човек – той е синът на Роджър Ийстън, основателно посочван за изобретателя на GPS. В своя статия за The Space Review, Р. Ийстън разказва, че първата навигационна система се казва „Транзит“, като концепцията за нейното създаване се появява още през 1958 г., месеци след „Спутник 1“. Първият опит за изстрелване на навигационен спътник през септември 1959 г. завършва с провал, но вторият на 13 април 1960 г. е успешен. Навигационната система влиза в експлоатация през 1964 г., а според Ийстън много скоро тя започва да се използва и за граждански цели, не само за военни. Проблемът с „Транзит“, която през 60-те години работи на базата на Доплеровия ефект е, че тя е 2D-система и може да се използва само веднъж на всеки час. Тя представлява безспорен напредък в сравнение с всичко налично до този момент, но Пентагонът желае да разполага с 3D-система, която работи непрекъснато във всякакви метеорологични условия. Разработката на системата, която впоследствие получава названието Глобална система за позициониране (или GPS) започва през 1973 година. За разлика от „Транзит“, GPS не разчита на Доплеровия ефект, а се използва времето, което е необходимо на сигнала, за да пристигне от спътника до приемника, за да изчисли разстоянието между тях. Необходими са четири спътника за правилното функциониране – три предоставят 3D локация (географска ширина, географска дължина и височина), докато четвъртият се използва за корекция на времето, тъй като вашият приемник няма толкова прецизен часовник, колкото са атомните часовници на спътниците. Широко разпространената информация в медиите гласи, че след като на 1 септември 1983 г. съветски самолет-прехващач „Су-15“ сваля Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“ от Ню Йорк до Сеул, тогавашният президент на САЩ издава директива GPS да се внедри за гражданска употреба. Според Ричард Ийстън обаче GPS системата още от самото си начало е била проектирана да се ползва от гражданите. Както пише Лорън Милър в своя статия за The Space Review, авиацията винаги е била тясно свързана с усилията по създаването на глобални навигационни системи. През 2003 г. Федералната авиационна администрация разработва системата WAAS (Wide Area Augmentation System), вид спътниково-базирана система (на англ. SBAS, Satellite-Based Augmentation System) за подобряване на качеството на GPS за целите на гражданската авиация или по-точно за да отговаря на нуждите за прецизно насочване към пистата и кацане. SBAS-системите комбинират възможностите на основните GPS спътници в средна околоземна орбита, на тези в геостационарна орбита и на наземните референтни станции, за да коригрират грешките при определянето на разстояние (изт. Stanford). В Европа през 2011 г. е стартирана EGNOS (European Geostationary Navigation Overlay Service) – аналогична система от типа SBAS. А тъй като Европа си има и цялостна своя собствена навигационна система на име „Галилео“, през 2024 г. Европейската космическа агенция съобщи, че тя вече също отговаря на международните стандарти за гражданска авиация, подобно на американската GPS. Ето как системите за глобална навигация (като GPS и „Галилео“), заедно с WAAS или EGNOS, позволяват на пилотите да навигират и да кацат дори и в лоши метеорологични условия. Но проблемът на зависимостта на авиацията от тези системи е, че те подлежат на заглушаване, което може да се случва неволно (случаен радиоизлъчвател, който работи на честота, сходна с тази на спътниците) или волно (умишлено заглушаване, което се случва при военен конфликт). В своята статия Милър споменава за случай на неволно заглушаване, на 21 януари 2022 година, в САЩ, района на летището Денвър, щата Колорадо. Прекъсването на услугата трае 33 часа, като то е причинено от радиоизточник, за който впоследствие става ясно, че излъчва неволно радиосигнал на същата честота (L1), която се използва и от GPS. Друг подобен случай възниква на 17 октомври същата година, като тогава източникът никога не е установен. Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ като тази ? Подкрепете финансово блога и неговия автор на този линк, за да продължи да съществува! Когато GPS не работи поради заглушаване, пилотите могат да използват резервни системи. Такива са ILS (Instrument Landing System), VOR (Very high-frequency Omni-directional Range) и DME (Distance Measuring Equipment). В случая с кацането на самолета на фон дер Лайен, Politico (позовавайки се на българските правителствени служби) ни информира, че е използвана именно ILS-системата и всичко е минало безпроблемно. Статия на Метю Мауторп за The Space Review разказва какви технологии използва Русия, за да заглушава GPS сигнала (т.нар. jamming) или да го подменя с фалшив (т.нар. spoofing). Разработени са както фиксирани, така и подвижни заглушители. За да предпазва фиксираната си инфраструктура от влиянието на чужди спътници, Русия е разположила 250 000 устройства на кулите на мобилните оператори с цел намаляване точността на дроновете и балистичните ракети. Счита се, че всяка от тези системи има обхват от около 80 километра. Подвижни заглушители има на станциите „Р-330Ж Жител“ и „Борисоглебск-2“, които са били използвани за подпомагане на руските войски в Сирия и Украйна. Преди войната в Украйна, демонстрация на заглушаването на GPS е била проведена по време на учението на Русия и Беларус „Запад-2017“, както и по време на учение на НАТО, когато Норвегия установява, че руснаците са заглушили GPS сигналите в района на Колския полуостров. На 24 февруари 2022 г., в деня в който Русия напада Украйна, страната провежда атака срещу комерсиална спътникова мрежа, принадлежаща на американската компания Виасат. Атаката не само оказва влияние върху хода на войната, но също така поврежда терминали на граждани в Европа, които са клиенти на услугата, както и попречва на работата на хиляди ветрогенератори в Германия. Според финландските медии (изт. Yle), заглушаванията на GPS сигналите от страна на Русия безспорно оказват влияние върху работата на летищата във Финландия. Почти всяко едно летище се е налагало да използва алтернативни системи за кацане. И докато през 2023 г. финландците са констатирали едва 200 заглушавания, през 2024 г. този брой нараснал до 2 800. Военните на САЩ безспорно осъзнават опасността, която неприятелските държави като Русия представляват за демократичния свят, и съответно са предприели мерки за създаването на алтернативни навигационни системи. Както съобщих още в началото на статията, изстреляната на 22 август военна совалка на САЩ „X-37B“ изведе в космоса изпитателна навигационна технология. Става въпрос за нов тип квантов инерционен датчик, който ще осигури възможност за навигация чрез определянето на ротацията и ускоряването на атомите. Тази технология е напълно независима от GPS мрежите. Освен това, съобразно информацията от страна на американските ВВС, квантовият инерционен датчик ще може да се прилага и при навигация в цислунарното пространство. Това ще облекчи космическите пътешествия, които се провеждат далече от Земята. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/03/gps-navigation-system-jamming/

УСПЕХ: Европейската мисия Джус премина транзитно край Венера на път към Юпитер! На снимката: антената за далечна комуникация в Испания по време на критично важното облитане на Венера от „Джус“. Photo credit : ESA 2 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 31-ви август в 08:28 ч. българско време европейската космическа мисия „Джус“ успешно се сближи с Венера с цел гравитационна маневра, която спомогна на космическия апарат да набере скорост, за да достигне крайната си цел – Юпитер! Следващият голям момент за мисията ще настъпи през септември 2026 г., т.е. след една година, когато „Джус“ ще прелети край Земята. Напомням на читателите, че тъй като приборите на „Джус“ са оптимизирани за работа в студените юпитериански околности, по време на венерианското облитане те бяха скрити зад антената на космическия апарат. Следователно този път нямаше снимки и научни данни от Венера, за разочарование на космическите ентусиасти. Със своето тегло от 6 тона, „Джус“ се нарежда сред най-тежките междупланетни космически кораби, изстрелвани в историята на космонавтиката. Причината, поради които се налагат тези облитания на други небесни тела като Луната, Земята и Венера е, защото ЕКА не разполага с ракета, която може да изпрати такава амбициозна мисия на път директно към Юпитер. „Джус“ използва съответно лунната, земната и венерианската гравитация, за да набере необходимата скорост. Пристигането в околоюпитерианска орбита остава насрочено за юли 2031 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/02/esa-juice-flyby-success/

НАСА издирва доброволци, които ще проследят пътя на Артемис 2 до Луната Полетът на „Артемис 1“ през 2022 г. също бе проследен успешно от доброволци. Photo credit : NASA 1 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В началото на 2026 г., не по-късно от април, НАСА ще изстреля четирима астронавти на обиколка към Луната в рамките на мисията „Артемис 2“. И този път нямате основание да не вярвате – агенцията издирва доброволци от цял свят, които ще проследят пътя на кораба „Орион“. Като правило мисиите на НАСА разчитат на системите Near Space Network и Deep Space Network за комуникация и проследяване. Но с нарастващия фокус върху комерсиализацията, агенцията иска да предостави повече възможности на индустрията да участва в подпомагането на „Артемис 2“. Всъщност това вече бе направено по време на предходната мисия „Артемис 1“ в края на 2022 година. Тогава бяха избрани 18 доброволци от различен бекграунд в целия свят – международни космически агенции, академични институции, комерсиални фирми, неправителствени организации и частни лица. Десет от тях благополучно проследиха пътя на „Артемис 1“ към Луната посредством собствените си антени. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/09/01/nasa-seeks-volunteers-artemis/

Учени откриха млада извънслънчева планета, намираща се в протопланетарния диск на своята звезда! Снимка на новооткритата планета. Credit: ESO/R. F. van Capelleveen et al. 28 август 2025 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Обърнете внимание на тази забележителна снимка! Заснета от космическия телескоп VLT (Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория (ESO), фотографията показва млада извънслънчева планета, намираща се в протопланетарен диск с множество пръстени! Откритието бе публикувано официално в научното списание The Astrophysical Journal Letters на 26-ти август. Планетата носи името WISPIT 2b, а нейната звезда се намира сравнително близо до нас – само на 430 светлинни години от Земята. Но докато нашата Слънчева система е на възраст от 4.6 милиарда години, то WISPIT 2b е само на 5 милиона години – бебешка възраст за планетите. Новооткритата планета е газов гигант, наподобяващ Юпитер. Наблюденията, довели до откритието, са направени посредством прибора SPHERE на телескопа VLT. Този прибор издирва извънслънчеви планети чрез директно заснемане, което го прави изключително ценен, защото повечето известни на науката екзопланети са открити чрез косвени методи, т.е. чрез наблюдаване на поведението на тяхната звезда. Откритието е изключително ценно за науката, защото това е първата планета, намерена сред протопланетарен диск с множество пръстени. Протопланетарните дискове често пъти биват откривани около млади звезди и са съставени от прах и газове. Впоследствие праховите частици се струпват и така се раждат планетите. В случая наблюдаваният протопланетарен диск съдържа множество празнини и канали и наподобява грамофонна плоча. Втората причина, поради която откритието е важно е, че звездата, около която обикаля WISPIT 2b, е от същия тип като нашето Слънце. Така ние разполагаме с преки наблюдения как протича еволюцията в една млада, новообразуваща се планетарна система. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/28/extrasolar-planet-protoplanetary-disk/