SAlexandrov

УСПЕХ: Пилотираният кораб Крю Драгън с мисия Аксиом-2 излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:37 ч. от космическия център Кенеди в САЩ излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с пилотиран космически кораб “Крю Драгън” и четирима души на борда. Това бе десетият орбитален полет с екипаж, проведен от фирмата на Илон Мъск, след началото на експлоатацията на “Крю Драгън” преди по-малко от три години! Мисията се провежда за нуждите на американската космическа компания Аксиом Спейс и е обозначена като “Аксиом-2”. Командир на кораба е Пеги Уитсън – бивша астронавтка на НАСА, понастоящем служител на Аксиом и най-опитната жена-астронавт в цял свят, натрупала 665 летателни дни преди днешното изстрелване – повече от всяка друга. Уитсън е придружена от Джон Шофнър – бизнесмен от Тенеси, рали състезател. Той е пилот на “Крю Драгън” и сам си е платил билета до орбита. На борда на кораба също така пътуват двама астронавти от Саудитска Арабия. Раяна Барнауи е първата жена на Саудитска Арабия, достигнала в космоса, макар и не първата арабка-астронавт – тази чест е за египтянката Сара Сабри, която летя на суборбитален кораб на Блу Ориджин “Ню Шепърд”. Барнауи е бакалавър по медицински проучвания. Али Ал-Карни е бакалавър по аеронавтически изследвания и е военен пилот за Саудитските ВВС. Билетчетата на Барнауи и Ал-Карни са платени от Саудитската Космическа Комисия. “Крю Драгън” се очаква да се скачи с Международната космическа станция днес в 16:24 ч. българско време, като астронавтите ще престоят на борда на станцията около осем дни. Първоначално мисията трябваше да продължи 10 дни, но тъй като това е частен полет, той има второстепенно значение за МКС и не бива да пречи на графика на екипажа ѝ и останалите кораби. Например, на 24-ти май Русия трябва да изстреля товарен кораб “Прогрес МС-23” с провизии за седемчленните постоянни жители на станцията. Но това не означава, че частниците от “Аксиом-2” ще бездействат. В полетната програма са заложени над 20 научни експерименти по различни проекти с разнообразна тематика – биомедицински проучвания, онкологични проучвания, психологичен тест как хора без голям опит ще реагират в условията на микрогравитация, експеримент по “засяване” на облаци (вид техника за предизвикване на дъжд). За нуждите на днешното изстрелване бе използвана чисто нова, нелетяла първа степен под сериен номер “B1080”. На осмата минута от началото на мисията “B1080” извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1, разположена на космодрума Кейп Канаверал. Така за пръв път в историята на космонавтиката ракетна степен се завърна върху суша след орбитален полет, свързан с изстрелването на хора. Досега при изстрелванията на “Крю Драгън” кацанията винаги бяха върху плаващи платформи в океана. Пилотираният космически кораб “Крю Драгън” обаче бе рециклиран и той носи името “Фрийдъм”. За пръв път корабът летя през април 2022, извеждайки в космоса четвъртата дългосрочна мисия до МКС. Сега е вторият му полет. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 35-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 32 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/22/axiom-2-heads-iss/

Руският товарен кораб Прогрес МС-23 ще излети на 24-ти май На снимката: ракетата-носител “Союз-2.1а” с товарния кораб “Прогрес МС-23” бе изведена на стартовата площадка. Фото: Роскосмос 22 май 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Русия ще проведе за пръв път космически полет след близо двумесечно прекъсване. Ракетата-носител “Союз-2.1а” с товарния кораб “Прогрес МС-23” бе изведена на стартовата площадка №31 на космодрума Байконур в Казахстан. Изстрелването е насрочено за 24-ти май в 15:56 ч. българско време. Корабът ще превози около 2 491 килограма провизии за космонавтите на Международната космическа станция, в това число гориво, вода за системата “Родник”, храна и дрехи. Ще пристигне и нова работна платформа, която трябва да бъде монтирана от външната страна на руския модул “Звезда”. Сред полезния товар също така присъства спътник на име “Парус-МГТУ”, разработен в университета МГТУ “Бауман”. Спътникът ще тества концепцията за слънчево плаване. За допълнителна информация относно “Парус-МГТУ” : https://bsail.ru/ https://cosmos.1.bg/space/2023/05/22/progress-ms-23-launch-pad/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу 16 бе изведен на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на “Шенчжоу 16”. Photo credit : CNSA 22 май 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Предстои да станем свидетели на първия пилотиран космически полет за 2023 година, проведен от държава, различна от САЩ. Китайската ракета “Лонг Марч 2Ф” с кораба “Шенчжоу-16” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзюцюан за предстоящ полет в близко бъдеще. Към космическата станция “Тянгон” ще се отправи екипаж от трима души, но до този момент все още не знаем имената им. Те ще станат известни в последните дни, даже часове преди старта. И денят на полет все още не е ясен, но предположенията са, че изстрелването може да се случи на 27-ми май в 05:54 ч. българско време, на 30 май в 04:31 ч. българско време или на 2 юни в 03:07 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/22/shenzhou-16-rolled-launch-pad/

Какво дължим на героите ни? А какво те ни дължат? Валентина Терешкова през 2019 г. по време на пленарна сесия на руския парламент. Терешкова гласува за нелегалното анексиране на Крим от Руската Федерация. 21 май 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. “Никога не срещай героите си”, гласи народната мъдрост. Алекс Уот пише за “Ню Йоркър”, че е срещнал всичките си идоли и е бил разочарован от всеки един от тях. Уви, днес социалните мрежи отнемат шансовете ни да оставим идолите на собствените ни пиедестали и неизменно сме обречени да се разочароваме. С подобно усещане съм тези дни, когато чета последните изяви на космонавта Георги Иванов и се замислям какво би следвало да е нашето отношение към хора с големи постижения в живота. Какво им дължим ние като общество? А какво те ни дължат? Рисковано е да пиша за Георги Иванов – и ви обещавам, че това няма да е статия за Георги Иванов, а за едно общо явление, защото Иванов е само един от многото, които могат да ни разочароват. Рискът да пиша за Иванов е свързан с това, че неизбежно ще се сблъскам със сърдити негови почитатели, за които той е непоклатима икона и всеки опит да разкритикувам някоя негова изява ще е посегателство върху образа му. Съответно съм обречен да се срещам със следното отношение: “Иванов е летял в космоса, а ти какво си направил?”. Да, аз не съм летял в космоса – и нямам намерение, моята стихия са роботизираните космически полети. Тук аз имам си имам своите успехи и бих добавил нескромно – да, възхищавам се, че Георги Иванов може да остане със спокоен пулс в авариращ космически кораб и да не се паникьоса, но подозирам, че съм виждал повече планетарни повърхности от него. При положение, че съм картографирал повърхността на астероида Бену и съм спомогнал за успешното кацане на космическа мисия, че съм изучавал облаците на Марс в рамките на граждански научен проект, аз имам съвсем склонен принос за космическото дело. Малък, но реален – и подозирам, че в тази област от космонавтиката (а тя е широко поле за изява) аз разбирам малко повече от летците-изпитатели. Затова подчертавам – аз съвсем искрено се възхищавам от космонавтите, но означава ли това, че те трябва да се възприемат като специалисти по всичко и тяхното мнение да е издигнато на пиедестал заедно с образите им? В пасажа по-горе дадох пример, че вероятно и в космонавтиката не могат да са цялостен авторитет за всяка една област от нея. Когато обаче г-н Иванов излиза с интервю в стил “През соца създавахме, сега нищо не създаваме“, аз вече не мога да си мълча. Не мога да се съглася с насаждането, че космическото дело в България започва и завършва с двамата ни космонавти и след това – край. Това би означавало да се отрече съвремието – че в България има спътникостроене (напр. фирми като EnduroSat) или че някои от нас се мъчат да направят нещо за напредъка на науката. И така, спирам да пиша за г-н Иванов и просто ще кажа, че той разочарова част от нас с определени негови изяви като гореспоменатото интервю, или с подкрепата му за т.нар. “всенароден поход за мир и неутралитет” в негов пост (вече изтрит от Фейсбук), но Иванов е само един от многото. Кариерите на жените-космонавти в Русия след мисиите им са също разочароващи – досега всяка една космонавтка е финиширала като депутат в Държавната дума. Валентина Терешкова стана известна с това, че е гласувала в подкрепа за нелегалното анексиране на Крим от Руската Федерация. В Щатите космическият анализатор Дуейн Дей повдигна въпроса с една статия за поведението на Бъз Олдрин, втория човек, стъпил на Луната. Дей е недоволен от това, че когато Олдрин бъде поканен да говори на космическа конференция, той никога не се вписва във времето си – винаги го пресрочва, винаги навлиза в планираните почивки, винаги отнема от времето, заделено за други участници. Но никой не го прекъсва. На никого не му пука затова. И на Олдрин не му пука. Той е Бъз Олдрин. Преди години Олдрин участвал на заседание на лунни учени и им казал: “Не ми пука за Луната, аз съм тук, за да говоря за Марс”. Така обидил всеки един от участниците, включително изследователите, занимаващи се с изследването на скалите, донесени от самия Олдрин. И така, какво дължим на героите ни? Какво те ни дължат? Дей ни съобщава, че в ранните дни от космическата надпревара НАСА е влязла в спорно споразумение със списание “Лайф” – че астронавтите ѝ трябва да са олицетворение на американските ценности – добри съпрузи, бащи, хора на семейството си, патриоти, професионалисти. Но вероятно, смята анализаторът, би било наивно да се очаква всички те са изваяни от един калъп. Този калъп е легитимен само в едно-единствено измерение – астронавтите са компетентни, даже изключителни пилоти. Но все още е изненадващо за хората, пише Дей, за това колко различни се оказват астронавтите в останалите области от техните животи. Някои астронавти вярват в откачени теории за НЛО. Някои влизат в бизнеса, а резултатите от това са съмнителни. Алан Бийн става художник и рисува за своето приключение. Пийт Конрад е бил описван от колегите си като брилянтен пилот и командир, бил е моряк и е псувал брилянтно като моряк, но все пак през последните си години е работил за да създава възвръщаеми ракети (както като инженер, така и като предприемач). Вероятно най-трудно се възприема образът на Нийл Армстронг, който след полета си на “Аполо 11” се опитва да се върне към “нормалния” си живот (каквото и да означава това). Той става професор, отказва интервюта, поради което бива окачествяван като “отшелник”. Дей не се съгласява с тази обществена оценка, защото, когато се е свързал с него през 2010 г., за да помага за изследователската въздушна програма на НАСА, Армстронг с готовност приел. Бил е приятелски настроен, тих, скучноват, но все още с хъс и с желание да говори за приключенията му по времето на “Аполо 11”. Самият аз съм се срещал с няколко астронавти и космонавти във времена, когато съм бил все още в младежка възраст – и смея да кажа, че винаги съм оставал разочарован. Това вероятно бе повратният момент, който ме отблъсна от перспективата да работя професионално в космически институт, а по-късно, когато бавничко се върнах към космонавтиката, реших да се занимавам единствено с чиста изследователска дейност с малък допир с нея, а в самата космонавтика се включвам само към безпилотни космически проекти. Роботите не разочароват. Не само роботите не разочароват, но не съм съгласен със становищата, че само хората могат да ни вдъхновяват, а роботите – не. Бих казал, че през изминалите години роботите вдъхновяваха мнозина от нас. Антропоморфизирахме ги. Илюстрирахме марсоходите “Спирит” и “Опортюнити” като човешки фигури. Спомням си и за трудното пътешествие на астероидната мисия “Хаябуса” (първата “Хаябуса”) до астероида “Итокава” – пътешествие, свързано с множество проблеми. “Хаябуса” означава “сокол” на японски. И местните дейци рисуваха повредената “Хаябуса” като ранен сокол. Японските дечица стискаха палци “Хаябуса” да успее – и се радваха, когато мисията накрая наистина успя. Роботите в някои отношения са по-добри от нас – известни професори по физика като Робърт Парк и Нобеловия лауреат Стивън Уайнбърг даже отхвърляха нуждата от пилотирана космонавтика. Уайнбърг наричаше Международната космическа станция с думите “пуйка в орбита” и посочваше, че от нея почти не излизат публикации в престижни научни списания. Да – открития на МКС от астронавтите много рядко се появяват на предните страници на “Сайънс” и “Нейчър”. Планетите биват изучавани от роботи. Парк твърдеше, че един астронавт на Марс винаги би бил ограничен от скафандъра си, докато роботът може да изучава планетата по-добре директно с приборите си. Нещо повече – останалите планети, които са твърде горещи, студени, които са газови гиганти или твърде далече, вероятно няма да бъдат изследавни от астронавти в близките столетия. Може би никога. Но това означава ли, че съвремието няма нужда от астронавти и космонавти? Не мисля. Учени като Парк и Уайнбърг изказаха становищата си във времената на совалките, когато полетите бяха изключително скъпи. Но Илон Мъск създаде възвръщаемите космически ракети и сега се откриват хоризонти за туристически пътешествие в космоса и даже за колонизацията на Слънчевата система по начин, по който фантастите винаги са мечтали. Ще имаме и нужда от космически пътешественици, които да ни дават примери за смелост – нещо, което роботът не може да направи. Вероятно необходимост от герои все още има. Само че интернет превърна света в едно глобално село. Нищо, което бива написано, не изчезва завинаги. Мнението на всеки остава – за да вдъхновява или за да разочарова. Съвременният свят няма нужда от идоли – или дори да има, няма да допусне те да просъществуват като такива. Дори и героите не могат да са ни идоли. Затова и нашето отношение към космонавтите трябва да престане да е като към помазани личности, които, като летели в космоса, едва ли не са откъснали парченце от шлифера на Бога. Тъй като космосът става все по-достъпен за всеки един от нас, вероятно отношението ще се промени по естествен път. Космонавтите няма да са изключителни хора. Ще са просто професионалисти като всички останали. Защото те са точно такива – професионалисти, и то в много тясна област – управление на космически кораб. Един космонавт не знае повече за Марс от планетолог. В този ред на мисли ние не дължим на космонавтите нищо повече от признанието за професионализма им. Нито пък те ни дължат да се съобразяват с нашите представи за тях. И не очаквайте, моля, да космонавтите да имат обосновано политическо мнение. И от политика вероятно не разбират. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/21/kakvo-duljim-na-geroite-ni/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля 21 спътника на УанУеб и Иридиум! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 май 2023 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно днес в 16:16 ч. от космическия център Ванденберг в Калифорния, САЩ, а на борда ѝ имаше общо 21 спътника на фирмите УанУеб и Иридиум. Това бе 34-тото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Първата степен на “Фалкън 9” се завърна на Земята около 9 минути след старта, кацайки на плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Това бе единадесетият полет за тази конкретна степен. Пет от спътниците, изведени в орбита днес, бяха на Иридиум. Заедно с тях летяха 15 резервни спътника от първо поколение за нуждите на интернет групировката УанУеб (в случай че някои от оперативните се повредят) и един демонстрационен спътник от второ поколение на име “ДжоиСат”. Спътниците от второ поколение ще осигуряват по-високи скорости на интернет услугата и по-добро покритие и извеждането им е важно за дългосрочното бъдеще на УанУеб, тъй като експлоатационният срок на групировката сателити от първо поколение е до 2027-2028 г. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 34-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 31 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Следващото изстрелване за СпейсЕкс е насрочено за 22-ри май в 00:37 ч. българско време, като това включва полет на пилотиран космически кораб “Крю Драгън” на частната мисия “Аксиом-2” до Международната космическа станция. На борда на кораба ще пътуват командир Пеги Уитсън, бивша астронавтка на НАСА и понастоящем служител на Аксиом, пилот Джон Шофнър – бизнесмен от Тенеси и двама астронавти на Саудитска Арабия – Раяна Барнауи и Али Ал-Карни. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/20/spacex-launches-21-satellites/

През 2023 г. не е излетяла ни една американска ракета с руски двигател или такъв на Рокетдайн 20 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Към днешна дата космическият отрасъл на САЩ е провел общо 40 изстрелвания на орбитални ракети през 2023 г. – но нито една от тях не е притежавала руски двигател “РД-180” или “РД-181”. Също така наблюдаваме тотален крах на старите космически компании (т.тнар. old-space отрасъл) – през 2023 г. още не е излетяла нито една орбитална ракета с двигател, произведен от фирмата Аероджет Рокетдайн. Множеството от изстрелванията през 2023 г. са проведени от фирмата на Илон Мъск – общо 33. А ракетите “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви” са оборудвани изцяло с американски ракети “Мерлин”. И нито една от тях не е претърпявала провал от 2016 година насам. Що се касае до старите аерокосмически фирми, предполагам, че падането от върха е болезнено. През 2011 г. те разпространяваха рекламни материали, че само те пускат ракети, докато останалите вдигат шум. Как обаче се промени светът… https://cosmos.1.bg/space/2023/05/20/no-russian-rocket-engines/

Русия ще покрие само 15% от разходите по свалянето на МКС – толкова е теглото на руския сегмент от общото за станцията 20 май 2023 г. 08:20 ч. Светослав Александров. Когато след около десетилетие се наложи старата МКС да бъде свалена от орбита, разходите за тази операция ще бъдат разпределени между държавите съобразно теглото на техните национални сегменти от общото за станцията. За Русия това се пада да е 15%. Новината, съобщена от ТАСС, безспорно шокира мнозина, които си мислят, че Русия е водещата страна в проекта МКС. Ето какъв ироничен коментар написа руският космически популяризатор Иля Харламов от Телеграм-канала “Юра, прости”: Роскосмос предложи на НАСА да подели разходите по потопяването на МКС “по братски”: -85% ще бъдат платени от американците -15% ще бъдат платени от руснаците От гледна точка на руснака, руският дял на МКС изглежда така: 1. Русия на МКС – най-важната. 2. В нашата страна преди 55 г. живя Гагарин – ето защо владеем всичко и така ще е и занапред. Защото Гагарин. 3. Американците на МКС, с тях е “подай, донеси ми” – те ни помагат мъничко. Ние ги толерираме само като жест на добра воля. “А ако не слушкат – ще използваме метлата” (бел. прев – цитат от филма “Бобик на гости на Барбос”). 4. Нека американците да се забавляват, те водят с тях всякакви гейропейци и японци. Нека всичките им експерименти да са в ъгъла (на най-големия лабораторен модул на Япония “Кибо”). 5. Важното е да не ни се месят на МКС, ние имаме доста по-важни неща да правим на станцията: -да гласуваме поправки в конституцията -да отбелязваме Деня на победата (9 май) -да ядем руски пасхален хляб “Кулич” Само че когато дойде време да се плаща сметката, “нашият дял на МКС е не по-голям от 15%”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/20/russia-covers-15-percent/

НАСА избра Блу Ориджин да разработи пилотиран лунен модул като алтернатива на Старшип Спускаемият модул на Блу Ориджин. Image credit : Blue Origin 19 май 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Най-накрая – Джеф Безос може да си отдъхне, защото след продължителни мрънкания, кампании и съдебни битки успя да се сдобие с договор от НАСА на стойност $3.4 милиарда. Блу Ориджин, основаната от Безос космическа компания, ще трябва да създаде пилотиран лунен модул като алтернатива на “Старшип”. Иначе СпейсЕкс ще си остане основният превозвач за мисиите до Луната. Името на лунния модул е “Блу Муун” и доста по-различен от “Старшип”, както като подход, така и като технологии и изпълнение. Апаратът няма да работи на течен метан и кислород, както е “Старшип”, а на течен водород и кислород. Това са горива, които са особено трудни за съхранение, но Блу Ориджин обещава, че ще създаде стабилни криоохладители и други технологии, които ще спомогнат за предотвратяването на изпаряването им в космоса. И докато СпейсЕкс работи по итеративния подход – с разработката на несъвършени прототипи и допускайки експлозии по пътя към успеха, Блу Ориджин разчита на традиционния и бавен подход, характерен за старата аерокосмическа индустрия, при който отговорностите се преразпределят на различни фирми и се откриват работни места във всички щати. Блу Ориджин ще работи в широк екип с Локхийд Мартин, Дрейпър, Боинг, Астроботик и Хънибий. Но за щастие поне този път договорът е на фиксирана цена, което би следвало да гарантира, че няма да има държавни хранилки. В технологично отношение предложението на Блу Ориджин е обещаващо – архитектурата ще включва, освен спускаем апарат, и буксир. Буксирът ще се презарежда с гориво в околоземна орбита и ще пътува към Луната, за да презареди спускаемия апарат. Както буксирът, така и спускаемият апарат ще са възвръщаеми. Няма никакъв спор, че живеем в изключително вълнуващи времена. Илон Мъск и Джеф Безос, двама богати бизнесмени, ще се състезават, за да изпратят хора на Луната. Какво повече може да иска един космически ентусиаст? За повече информация: Блу Ориджин, НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/nasa-selects-blue-origin/

Марсоходът Пърсъвиърънс изпрати спиращи дъха ни снимки на кратера Белва Кратерът Белва на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 19 май 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Наскоро мощната камера “Mastcam-Z” на марсохода “Пърсъвиърънс” засне 152 снимки на кратера Белва, които бяха съшити в цялостно панорамно изображение. Но освен че изображението е зашеметяващо и спира дъха ни, то има и огромна научна стойност. Белва е малък кратер с диаметър 0.9 километра, който се намира в рамките на по-големия кратер и пресъхнало езеро на име Йезеро. Изучаването на кратер от такъв тип е важно, тъй като метеоритът, издълбал марсианската повърхност, е оголил скалните пластове и по този начин се разкрива древната история на планетата. На Земята професорите по геология често водят студентите си на местата, където се строят пътища и магистрали – защото машините прерязват скалите, откривайки слоевете им. Но на Марс кратерите представляват естествена сходна формация, удобна за изследвания. НАСА ни съобщава, че учените се опитват да разберат дали големите обли камъни са изхвърлени от метеоритния удар, или са били довлечени в Белва от някогашната река, вливала се в Йезеро. За тази цел скалите по стените на кратера ще бъдат сравнявани с тези на речната делта. Изтеглете цялостното панорамно изображение с висока резолюция на този линк https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/perseverance-belva-crater/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса 22 спътника Старлинк v2-мини На кадъра: първата степен на ракетата-носител след днешното ѝ кацане. Photo credit : SpaceX 19 май 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно тази сутрин в 09:19 ч. от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, а на борда ѝ имаше 22 спътника от серията “Старлинк v2-мини”. Това бе 33-тото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Първата степен на “Фалкън 9” се завърна на Земята около 8.5 минути след старта, кацайки на плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Това бе петият полет за тази конкретна степен. Изстреляните днес спътници бяха от по-новото поколение “Старлинк v2-Мини”. Те са по-големи и по-тежки в сравнение с по-старите “Старлинк v1.5”, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. “Мини” обозначава, че това са спътници, които са миниатюризирани с цел да се вмъкват във възможностите на ракетите – носител “Фалкън 9”. Стандартните спътници “Старлинк V2” ще са оптимизирани специално за “Старшип”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 33-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 30 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/falcon-9-starlink-v2mini/

Лунната мисия на НАСА Кепстоун фотографира за пръв път Луната! Фотография на Луната, заснета от “Кепстоун”. Photo credit : NASA 19 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Микроспътниковата космическа мисия на НАСА “Кепстоун”, която пристигна успешно в орбита около Луната в края на миналата година, засне своята първа снимка на естествения ни спътник този месец! “Кепстоун” представлява CubeSat, построен от 12 стандартизирани единици. Очевидно микроспътникът, който тежи само 25 килограма, притежава и миниатюрна камера. Фотографията е била заснета по време на сближение с Луната на 3-ти май. Основната задача на “Кепстоун” бе да тества работоспособността на космически апарат в т.нар. почти-праволинейна ореолна окололунна орбита в рамките на шест месеца – именно там НАСА иска да построи новата си космическа станция “Гейтуей”. Този месец мисията отпразнува отминаването на шестмесечния период, с което може да кажем, че тя постига цялостен успех. Все пак “Кепстоун” продължава да е в добро състояние и ще продължи да обикаля около Луната вероятно още половин година. Микроспътниците са нов, иновативен начин за проучване на естествения ни спътник и планетите, но същевременно и рисков. Множество такива бяха изстреляни към Луната през ноември заедно с мисията “Артемис 1”, а един – и с японската мисия “Хакуто-Р”, това бе “Лунар Флашлайт”. Само около половината от тези микроспътници успяха, другите се провалиха (вкл. “Лунар Флашлайт”). Това е нормален процент успеваемост – близо 30-40% от околоземните CubeSat-и също се провалят. Но “Кепстоун” бе изключително успешно начинание и при тази мисия имахме пълен успех. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/capstone-first-moon-photo/

УСПЕХ: Мисията на НАСА Джуно посети юпитерианската луна Йо! Най-добрата снимка на Юпитер, получена от мисия “Джуно” досега. Фотографията бе заснета на 16 май от разстояние 35 623 километра. Photo credit : NASA / SwRI / MSSS / Jason Perry © CC BY 18 май 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. На 16-ти май американската космическа мисия “Джуно” посети успешно юпитерианската луна Йо! “Джуно” сполучи да заснеме най-добрите фотографии на луната след двудосетилетно прекъсване – за последно Йо бе изучавана с такива подробности в началото на века от по-предишната американска мисия “Галилео”. Йо и Юпитер – портрет. Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill Компилация от три снимки на Йо, заснети от “Джуно” на 16-ти май. Photo credit : NASA / SwRI / MSSS / Jason Perry © CC BY “Йо е най-активното вулканично небесно тяло в нашата Слънчева система, за което знаем”, съобщи преди облитането, което “Джуно” направи от разстояние 35 500 километра, ръководителят на мисията Скот Болтън. Учените смятат, че гравитационното придърпване както от Юпитер, така и от останалите Галилееви луни, е причина за деформирането на Йо и образуването на лава. Счита се, че на луната има над 400 активни вулкани. Напомням на читателите, че нови посещения на Йо ще има през юли и през октомври, но кулминацията ще е през декември и февруари, когато “Джуно” на два пъти ще премине едва над 1 500 километра над повърхността на Йо. Тогава фотографиите ще са зашеметяващи! А вие можете да изтеглите останалите снимки от облитането на 16-ти май (сурови или след обработка) на този уеб адрес: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam https://cosmos.1.bg/space/2023/05/18/nasa-juno-flies-by-io/

Китайската фирма Галактик Енерджи показа ракетата Палада, която ще лети през 2024 г. Ракетата “Палада-2” в тежкотоварен вариант, способна да доставя 14 тона товари в ниска околоземна орбита. Photo credit : Galactic Energy 18 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Специалистите на китайската компания Галактик Енерджи проведоха ритуално “рязане на лентите” на първата ракета “Палада-1”, сега насрочена за дебют през 2024 година. “Галактик Енерджи” е една от сериозните фирми в Китай – тя разполага с лекотоварна ракета “Церера”, която има пет успешни полета и може да доставя 400 килограма товари в ниска околоземна орбита. Бъдещите ракети “Палада-1” и “Палада-2” са по-сериозни. “Палада-1” ще може да доставя 5 тона товари в околоземна орбита, а “Палада-2” е тежкотоварният вариант и се състои от три стиковани ускорителя. Тя ще може да доставя 14 тона товари в ниска околоземна орбита. Разбира се, гледайки тези ракети … нищо не си мислим https://cosmos.1.bg/space/2023/05/18/galactic-energy/

Отбелязваме половин век от изстрелването на космическата станция Скайлаб Космическа станция “Скайлаб”. Photo credit : NASA 17 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 14-ти май 1973 г. НАСА изстрелва последната ракета “Сатурн 5” и това е и последният полет на свръхтежка ракета в САЩ до появата на “Фалкън Хеви” през 2018 година. На борда на тази “Сатурн 5” се намира космическата станция “Скайлаб”. “Скайлаб” е единственият оцелял елемент от т.нар. Приложна програма за “Аполо”, която е създадена още през 1966 г. с цел да се организират разнообразни научно-изследователски мисии посредством хардуер, първоначално конструиран за пилотираните експедиции до Луната. Приложната програма предвижда изстрелването на орбитална станция около Земята, строеж на обитаема база на Луната, амбициозна роботизирана мисия до Марс “Вояджър” и т.нар. Грандиозна обиколка на Външната слънчева система. Тъй като бюджетът на НАСА бива орязан драстично от администрацията на президента Ричард Никсън, ограничените средства стигат единствено за изпълнението на първата задача – изстрелването на околоземната орбитална станция. “Скайлаб” всъщност представлява модифицирана трета степен на ракета “Сатурн 5”, преобразувана за живеене, и оборудвана с телескоп за наблюдения на Слънцето, адаптер за скачване, шлюзов модул и слънчеви панели. Не всичко протича гладко – сътресенията при изстрелването водят до откъсването на щита срещу микрометеорити, на слънчевия сенник, както и на един от двата слънчеви панела. Другият слънчев панел не се разтваря напълно. Впоследствие астронавтите успяват да монтират резервни слънчеви сенници, както и да разгърнат заклещения слънчевия панел, така че станция “Скайлаб” е спасена. Общо три космически експедиции посещават станцията посредством космически кораби “Аполо”, изстреляни с ракети “Сатурн 1Б”. Експедициите са обозначени като “Скайлаб 2”, “Скайлаб 3” и “Скайлаб 4” (“Скайлаб 1” представлява изстрелването на самата станция). “Скайлаб 2”, изстреляна на 25 май 1973 г., е тази експедиция, която е отговорна за гореспоменатите ремонти на станцията и се състои от астронавтите Чарлз Конрад, Пол Уайтц и Джоузеф Къруин. Тричленният екипаж престоява в орбита 28 дни. “Скайлаб 3” се състои от астронавтите Алън Бийн, Джек Лузма и Оуен Гериът, като мисията е изстреляна на 28 юли 1973 година и трае 59 дни. “Скайлаб 4” се състои от Джералд Кар, Уилям Поуг и Едуард Гибсън, като експедицията е изстреляна на 16 ноември 1973 година и трае 84 дни. Целият този опит, натрупан на станция “Скайлаб”, е безценен за НАСА и агенцията успява временно да изпревари СССР в строежа на орбиталните станции, като до този момент съветската програма има една изстреляна станция “Салют 1”, на която екипажът загива, и няколко последователни провалени изстрелвания на други станции. След завръщането на експедицията “Скайлаб 4” на 8 февруари 1974 г. станцията е зарязана, но чак до средата на 1978 г. НАСА поддържа становището, че тя е в работоспособно състояние и все още може да посреща екипажи при нужда. Макар че програмата “Аполо” е пенсионирана, ръководството на агенцията вярва, че космическите совалки ще са готови през 1979 година и “Скайлаб” може да бъде обслужена, презаредена с гориво, преместена в по-висока орбита и подготвена за допълнителни дейности. За съжаление до края на 78-ма става ясно, че разработката на совалките се бави. Първата совалка “Колумбия” ще излети чак през април 1981 година, а “Скайлаб” излиза от орбита неконтролирано през 1979 година. Част от отломките падат на територията на Австралия. След края на “Скайлаб” и началото на експлоатацията на космическите совалки, Европейската космическа агенция (ЕКА) създава научен модул на име “Спейслаб”. “Спейслаб” лети на различни совалкови мисии в периода между 1983 и 1998 г., като това дава възможност на американски и европейски екипажи да провеждат различни опити в условия на микрогравитация и така западният свят разполага с алтернатива, докато съветските специалисти експлоатират “Салют 7” и “Мир”. Междувременно НАСА работи по създаването на станция “Фрийдъм”. След разпадането на СССР през 1991 г., САЩ, опасявайки се, че старите съветски технологи ще попаднат в Иран и Северна Корея, кани Русия в проекта и “Фрийдъм” бива преименувана на Международната космическа станция. Докато започне извеждането на модулите на МКС Щатите също така помагат на руснаците да достроят недовършената станция “Мир”, финансирайки изстрелването на модулите “Спектр”, “Природа” и модула за скачване със совалките в рамките на програмата “Шатл-Мир”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/17/50-years-skylab-space-station/

СпейсЕкс назначи бившата ръководителка на НАСА Кати Лийдърс! Кати Лийдърс след скачването на първия пилотиран кораб “Крю Драгън” към МКС. Photo Credit: (NASA/Joel Kowsky) 16 май 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Гореща кадрова новина разтърси космическия свят – Кати Лийдърс, бившата ръководителка на комерсиалната пилотирана програма на НАСА, бе назначена във фирмата на Илон Мъск СпейсЕкс! Лийдърс ще е главен мениджър на базата Старбейз в Тексас, където тече разработката на “Старшип”. Това назначение вдъхва увереност сред инвеститорите и клиентите, че “Старшип” ще успее. Новината бе съобщена от CNBC. Кати Лийдърс бе един от най-значимите ръководители на НАСА през последните десетилетия. Тя оглави Комерсиалната пилотирана програма на агенцията през 2014 г. в тежък момент – програмата трябваше да гарантира, че след пенсионирането на совалките ще има нови американски кораби, способни да превозват астронавти до МКС, но тези кораби са частна собственост. Дотогава НАСА беше свикнала, че основните разработки на пилотираните ракети и кораби са нейни, а частните фирми – просто подизпълнители. Това бе твърде радикална промяна, предприета по времето на тогавашния американски президент Барак Обама и не е изненадващо, че имаше сериозна опозиция. В центъра на опозицията бе не друг, а сенатор Бил Нелсън, тогава в комисията, разпределяща бюджета на НАСА, а днес по ирония администратор на агенцията и поддръжник на комерсиалната програма. Но Нелсън е просто политик, който се нагажда според тенденциите. Кати Лийдърс бе тази, която се конфронтираше и с действията си гарантираше, че държавата няма да пуска пипалата си в комерсиалната пилотирана програма. Под ръководството на Лийдърс НАСА за пръв път изпрати човек в орбита на борда на американски частен кораб “Крю Драгън” през 2020 година. Веднага щом това се случи, тогавашният администратор на агенцията назначи Лийдърс като заместник-администратор на директората за Пилотирани изследвания и операции. Така тя придоби ръководна роля върху всички пилотирани космически дейности на НАСА – не само комерсиалната програма, но и Международната космическа станциия и програмата “Артемис” за завръщане на Луната. Това отново бе тежък момент за агенцията, макар и да беше във възход. Предшественикът на Лийдърс – Дъг Ловеро бе подложен на разследване по подозрения, че тайно е подпомагал Боинг срещу конкурентите си в конкурс за пилотиран лунен модул за програмата “Артемис”. Лийдърс спомогна за това да се гарантира, че консурсът ще се проведе честно. В крайна сметка фирмата, която го спечели, бе СпейсЕкс и тя ще създаде модула на базата на “Старшип”. Нямаше как да е иначе – единствено СпейсЕкс строяха летящи прототипи, а останали – макети. Но Блу Ориджин, недоволни, че тяхното предложение е отхвърлено, започнаха да съдят НАСА. И в крайна сметка Кати Лийдърс бе понижена в длъжност по подъл начин – директоратът за Пилотирани изследвания и операции бе разделен на две – операциите (комерсиални кораби и МКС) останаха под ръководството на Лийдърс, а изследванията (лунни полети и програмата “Артемис”) бяха връчени на друг човек. На 1-ви май Лийдърс се пенсионира официално от НАСА. Сега тя се присъединява да ръководи не кое да е, а “Старшип” – междупланетната транспортна система на СпейсЕкс, благодарение на която човечеството ще колонизира Луната и Марс. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/16/spacex-kathy-lueders/

Юпитерианската мисия на НАСА Джуно посещава днес вулканичната луна Йо Снимка на Йо, заснета от “Джуно” на 1 март тази година от разстояние 51 500 километра. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS. Image processing: Kevin M. Gill (CC BY) 16 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 16-ти май, космическата мисия на НАСА “Джуно” ще прелети край юпитерианската вулканична луна Йо, минавайки на 35 500 километра от нейната повърхност – най-голямото сближение на мисията с луната досега. “Йо е най-активното вулканично небесно тяло в нашата Слънчева система, за което знаем”, съобщава Скот Болтън, ръководителят на мисията. Учените смятат, че гравитационното придърпване както от Юпитер, така и от останалите Галилееви луни, е причина за деформирането на Йо и образуването на лава. Счита се, че на луната има над 400 активни вулкани. Болтън съобщава, че днес се очаква да бъдат получени красиви снимки, както и да бъдат извлечени ценни научни данни, но това бледнее пред облитанията през идните месеци. Ще има още две по-далечни посещения през юли и през октомври, но кулминацията ще е през декември и февруари, когато “Джуно” ще преминава едва над 1 500 километра над повърхността на Йо. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/16/nasa-juno-to-visit-io/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 56 спътника Старлинк по време на 32-рия полет за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 14 май 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно тази сутрин в 08:03 ч. от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, а на борда ѝ имаше 56 спътника “Старлинк”. Това бе 32-рото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1067”, като това беше единадесетото изстрелване за нея. Преди степента е служила за изпращането в космоса на два товарни кораба “Карго Драгън”, два пилотирани кораба “Крю Драгън”, спътник “Тюрксат-5Б”, спътник “Хотбърд”, мисия “O3b mPOWER 1&2” и три партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета и на осмата минута след старта “B1067” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Изстреляните днес спътници бяха от по-старото поколение – “Старлинк v1.5”. През тази година имахме две изстрелвания и на по-новите спътници “Старлинк V2-Мини”. Те са по-големи и по-тежки, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. “Мини” обозначава, че това са спътници, които са миниатюризирани с цел да се вмъкват във възможностите на ракетите – носител “Фалкън 9”. Стандартните спътници “Старлинк V2” ще са оптимизирани специално за “Старшип”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 32-ри за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 29 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/14/spacex-starlink/

Европейската мисия на ЕКА до Юпитер успешно разгърна радарната си антена! На илюстрацията: Джус” доближава Ганимед. Image credit : ESA 12 май 2023 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Голям триумф за Европейската космическа агенция и юпитерианската мисия “Джус”! Инженерите успешно преодоляха проблема със заклещената антена на радарния прибор RIME и днес, на 12-ти май, я разгърнаха напълно! Така те спасиха новоизстреляната роботизирана експедиция от кошмара, преживян от НАСА с мисия “Галилео”. Историята все още се помни от планетолозите – ето защо щом “Джус” не успя първоначално да разгърне антената, те веднага изтръпнаха и си спомниха какво се случи след изстрелването на “Галилео” към Юпитер през октомври 1989 година. По-голямата част от работниците, свързани с проекта “Галилео”, настояваха мисията да бъде изстреляна с надеждната ракета “Титан”. Но НАСА беше създала космическите совалки и трябваше да намери оправдание за милиардите долари, вложени в тяхното съществуване. Като резултат от отлаганията на совалките полетът на “Галилео” бе изместен от 1982 за 1984 г., а после и за 1986 година. Тогава пък “Чалънджър” експлодира и се наложи екипът да чака чак до 1989 година. Заради дългото чакане лубрикантът, използван за смазване на подвижните компоненти на “Галилео”, изсъхна. На 11-ти април 1991 г., след облитане на Венера и после на Земята, ръководството на Галилео подаде команда за разгръщане на антената (идеята бе тя да остане в сгънато положение поне до венерианското облитане, за да не прегрее). Разгъването на антената следваше да се осъществи посредством електродвигател, който трябваше да разпъне 18-те сегмента. Поради пресъхналия лубрикант обаче двигателят не се задвижи. Наземното ръководство опита какво ли не – и нищо не сработи. Основната антена на “Галилео” никога не се разгъна и мисията пристигна в орбита около Юпитер през декември 1995 г. без тя да е във функционално състояние. Накрая ръководството пак успя да спаси мисията и “Галилео” се превърна в един от най-успешните междупланетни проекти. Но научните данни се предаваха през вторичната антена с мощност от 15 до 20 W, като специалистите на НАСА трябваше за тази цел да препрограмират компютрите, да измислят способи за компресия на данните и да увеличат способностите на наземните станции. Мисията в крайна сметка не бе провалена, макар и на Земята бяха получени само 14 000 снимки на Юпитер и неговите луни, вместо планираните 60 000. Що се касае до европейската мисия “Джус”, заклещената антена касаеше радарния прибор “RIME”. Това е един от важните прибори, които ще се използват, за да може ЕКА да сондира под повърхността на луните Европа и Ганимед и да изучава океаните им. Ако този прибор не сработеше загубата щеше да е огромна, макар че вероятно мисията пак нямаше да завърши с цялостен провал – “Джус” разполага и с други инструменти. Инженерите на ЕКА изпробваха какви ли не стратегии – тласък с двигателите, нагряване посредством слънчевите лъчи … но в началото нищо не сработи. Едва днес бе взето решение да се използва едно механично устройство, наречено “неексплозивен актуатор”. Именно това успя да разхлаби заклещената скоба и антената се разгърна. Всичко това доказва колко много недостатъци притежават космическите кораби тип “оригами” и защо е нужно “Старшип” да успее. Ако проектът на Илон Мъск изпълни потенциала си, вече ще стане възможно космическите апарати да се изстрелват цели, а не в сгънат вид, или под формата на евтини модулни конструкции, които се сглабят. Учените прекалено дълго трепереха не само покрай “Джус”, но и покрай “Джеймс Уеб”, докато се стигне до успешно разгръщане на всички прибори. Корабите “оригами” трябва да останат в историята завинаги. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/juice-deploys-rime-antenna/

Руски космонавти излязоха в открития космос, за да монтират радиатор на модула Наука На кадъра: руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин работят от външната страна на МКС. Photo credit : NASA/Sultan Al Neyadi 12 май 2023 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Днес в 18:47 ч. руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин излязоха в открития космос, за да монтират радиатор на новия руски модул “Наука” към МКС. Прокопиев носи скафандър “Орлан” с червени ленти, а Петелин – със сини ленти. Това е шестата “космическа разходка” за кариерата на Прокопиев, и четвъртата за Петелин. Очаква се тя да продължи около шест часа и половина. Наблюдавайте извънбордовата дейност на живо на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/russian-spacewalk-2/

Марсоходът Пърсъвиърънс откри следи от древна бързотечаща река на Червената планета Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” засне тази фотография на хълма, кръстен с името Пайнстенд. Учените смятат, че високите седиментни слоеве в този регион са се формирали под влиянието на дълбока, бързотечаща река. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS 12 май 2023 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Извън всякакво съмнение е, че в далечното си минало Марс е бил топла планета с водни басейни. Затова марсоходът “Пърсъвиърънс” на НАСА бе пратен на дъното на кратера Йезеро, който представлява отдавна пресъхнало езеро, а в него се е вливала река, като останките на делтата ѝ биват изучавани понастоящем. Но каква е била тази река? Дълбока или плитка? Бавно или бързотечаща? По-старият марсоход “Кюриосити”, който работи в близост до планината Шарп, се е натъквал на останки от плитки потоци. Но новият “Пърсъвиърънс” откри нещо съвсем различно – реката, вливала се в Йезеро, е била дълбока, с мощни и бързи течения. “Пърсъвиърънс” сега изследва върха на ветрилообразни седиментни наноси, високи 250 метра. На снимките от марсохода се вижда, че сред тези наноси има груби зърна и обли камъни. “Тези характеристики са показател за високоенергийна река, която завлича и пренася множество отломки”, смята Ливи Айвс от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. “Колкото по-мощен е водният поток, толкова по-лесно се пренасят големи парчета материали”. Айвс е изучавала в детайли много реки на Земята. “Наслада е да наблюдавам скали на друга планета и да виждам процеси, които са ми тъй познати”. И все пак има някои различия. Седиментните наноси на една от областите с име Скринкъл Хейвън са рязко прерязани вследствие на влиянието на силните ветрове, които са играели ролята на скалпел. “Ние наблюдаваме подобни наноси и на Земята, но те не са така добре изложени както тук на Марс. Земята е покрита от растителност, която прикрива слоевете”, съобщава Майкъл Ламб от Калифорнийския технологичен институт (Калтек), също специалист по реки. Учените обръщат внимание и на изолиран хълм на име Пайнстенд, при който наносите са извити в посока към небето. “Този тип наноси са нетипични за реките на Земята”, смята Айвс. “Но в същото време най-лесният начин, по който са могли да бъдат оформени, е именно посредством река”. Изследователският екип разглежда някои алтернативни теории, които биха могли да обяснят какво се вижда в пресъхналата делта. Натрупаните данни ще помогнат да разберем по-добре онези времена, когато Марс е бил подходящ за развитието на живот. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/perseverance-fastmoving-river/

Научен пробив: Джеймс Уеб изучи за пръв път атмосферата на извънслънчева планета от типа мини-Нептун! Планетата GJ 1214b през погледа на художник. Image credit : NASA/JPL-Caltech/R. Hurt (IPAC) 11 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” с пореден важен пробив за науката – той за пръв път успя да изучи и характеризира, макар и отчасти, атмосферата на извънслънчева планета от типа мини-Нептун. Това е най-често срещаният тип планета в нашата Вселена. Планетата е обозначена като GJ 1214b и се намира сравнително близо до нас – на разстояние 40 светлинни години. Една година на нея трае само 1.6 земни дни – за толкова време планетата прави пълна обиколка около звездата си. Температурите на GJ 1214b са прекалено високи, за да може да бъде обитаема, но въпреки това учените установяват, че химичният състав на планетата включва по-тежки съединения от водород и хелий, вероятно водни молекули. Защо научното постижение е важно? В нашата Слънчева система има два типа планети – скалисти от т.нар. земен тип (Меркурий, Венера, Земя, Марс) и гиганти (газови – Юпитер и Сатурн, и ледени – Уран и Нептун). Но когато наземните и космическите инструменти станаха достатъчно мощни, че да можем да изучаваме планетите около други звезди (т.нар. екзопланети или извънслънчеви планети), стана ясно, че най-често срещаните планети в Млечния път са с размер по-голям от най-голямата скалиста планета в Слънчевата система (т.е. Земята), но по-малки от най-малкия гигант (т.е. Нептун). Поради това тези екзопланети биват класифицирани в научната литература под названията “супер-Земи” или “мини-Нептуни”. И тъй като в нашата Слънчева система нямаме такъв тип планети, съвсем доскоро не знаехме нищичко за тях. Така бе до появата на космическия телескоп “Джеймс Уеб”, който е първият инструмент, способен да характеризира подробно атмосферите на извънслънчевите планети. Затова нека се върнем на планетата GJ 1214b и да видим какво учените успяха да научат за нея благодарение на “Джеймс Уеб”. Посредством прибора MIRI, наблюдаващ в средната инфрачервена област, изследователите изготвиха т.нар. топлинна карта на планетата, докато обикаля около звездата си. В рамките на една цялостна обиколка GJ 1214b показа както дневната, така и нощната (неосветена от слънцето си) страна. “Възможността да наблюдаваме една цялостна орбита беше критично важно, за да научим как температурата на планетата се преразпределя от дневната към нощната ѝ страна”, съобщава Елиза Кемптън, водещ автор на научната публикация, приета за печат на страниците на сп. Нейчър. “Има голям контраст между деня и нощта. Нощната страна на планетата е по-студена от дневната”. Измерените температури на GJ 1214b падат до 165oC през нощта и достигат до 279oC през деня. Такива сериозни амплитуди са възможни само ако атмосферата на планетата е съставена от по-тежки молекули – не от лекия водород, а вероятно от метан и вода (с инструмента MIRI спектрите на двете съединения изглеждат сходни и е трудно да се каже кое точно наблюдаваме). “Това не е първична атмосфера”, категорична е Кемптън. “Съставът не отразява този на звездата, около която се е формирала. Или планетата е загубила водорода си, ако изобщо е започнала своето съществуване като богат на водород свят, или се е формирала от по-тежки елементи, т.е. леден, богат на вода материал”. Макар че данните от “Джеймс Уеб” показват, че GJ 1214b съдържа вода, метан или смесица от двете вещества, за установяване на точния състав ще са нужни допълнителни наблюдения. Напълно е възможно планетата да е “воден свят” – т.е. водата да заема основната част от нейния състав. Изследователите също така направиха още едно неочаквано откритие за GJ 1214b – оказва се, че тя отразява голяма част от попадналата върху нея светлина, поради което планетата е малко по-хладна, отколкото се предполагаше. Сега учените ще трябва да потърсят дали в атмосферата ѝ има аерозоли, които образуват мъгла, и вероятно дори плътна облачна покривка. Тези открития може да не са много – но все пак са първите, касаещи никога досега неизучавания клас планети “мини-Нептуни”. Това е само началото – вече знаем мъничко нещо, а не съвсем нищо. Но това “нещо” повдига още въпроси, които тепърва чакат своя отговор. Източници: университет на Мичиган, НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/11/james-webb-minineptune/

УСПЕХ: Товарният кораб Тянжоу-6 се скачи с китайската космическа станция! На кадъра: сближаването на кораба “Тянжоу-6” със станция “Тянгон”. Photo credit : CCTV 11 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Около шест часа след изстрелването на товарния кораб на Китай “Тянжоу-6”, той извърши успешно скачване с основния модул “Тянхъ” на космическата станция “Тянгон”. Напомням на читателите, че “Тянжоу-6” извози провизии за астронавтите на станцията, като описание на характеристиките на кораба и доставения товар (съобразно публикуваната официална информация) има на страниците на КОСМОС БГ във вчерашната статия. Счита се, че провизиите ще могат да поддържат тричленен екипаж на борда на “Тянгон” в продължение на 280 дни. Видеозапис от скачването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/11/tianzhou-6-docks-tiangong/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 51 спътника Старлинк по време на 31-вия полет за 2023 година Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 10 май 2023 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания СпейсЕкс проведе успешно 31-вия си полет за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” излетя в 23:09 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, а на борда ѝ имаше 51 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1075”, като това е сред по-младите първи степени на СпейсЕкс. Преди днешното изстрелване “B1075” бе летяла само два предходни пъти, извеждайки партида “Старлинк” и мисията “Tranche 0 Flight 1”. Сега отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута степента кацна благополучно върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 31-ви за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 28 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Месец май се очертава да е особено натоварен, като предстои изстрелването на пилотиран кораб “Крю Драгън” на втората частна експедиция, организирана от фирмата Аксиом, на спътници “Арабсат 7Б” и “Иридиум-9”, на партида интернет спътници “УанУеб” и на още няколко партиди “Старлинк”. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/spacex-launch-success-2/

УСПЕХ: Китайският товарен кораб Тянжоу-6 пое към космическа станция Тянгон! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 10 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 16:22 ч. българско време от космодрума Уенчан в Китай бе проведено изстрелване на ракета “Лонг Марч 7” с шестия товарен кораб от серията “Тянжоу” към китайската космическа станция “Тянгон”. Полетът бе излъчван в реално време по китайските телевизионни канали. “Тянжоу-6” извозва провизии за следващите експедиции на “Тянгон”, които ще бъдат изстреляни с пилотираните космически кораби “Шенчжоу 16” и “Шенчжоу 17” съответно през юни и ноември тази година. Товарният кораб е по-усъвършенствана версия в сравнение с тези, които летяха допреди, като капацитетът му е увеличен с 500 килограма (старият “Тянжоу-1”, например, можеше да превозва общо 6 500 килограма товари). Това означава, че сега Китай може да изстрелва ориентировъчно само три товарни мисии за две години, вместо една на всеки шест месеца. Във връзка с увеличаването на капацитета на товарния кораб, китайските медии съобщиха, че на борда на “Тянжоу-6” пътуват 70 килограма свежи плодове – два пъти повече, отколкото бяха изпратени в космоса с “Тянжоу-5”. “Тянжоу-6” също така превозва гориво, дрехи и научни експерименти. До последно ние не знаехме почти нищо за последните, но днес стана ясно, че общият брой научни опити, които трябва да бъдат проведени, възлиза на 29. От тях се открояват два, които включват изследване на влиянието на космическите условия върху човешки стволови клетки. Останалите опити са от областите на биологията, механиката на флуидите, материалознанието, както и горенето в условия на безтегловност. На борда на станция “Тянгон” продължават да живеят астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу. Те бяха изстреляни на 30 ноември 2022 година с кораба “Шенчжоу 15” и досега изпълниха редица задачи по поддръжката и ремонта на орбиталната станция. Фей, Ден и Чжан ще се върнат на Земята през юни, но само след като първо посрещнат астронавтите от експедиция “Шенчжоу 16”. Членовете на екипажа на “Шенчжоу 16” все още не са известни – китайците оповестяват имената на астронавтите си броени часове или дни преди изстрелването, за разлика от практиката на НАСА и Роскосмос, където екипажите са ясни месеци, даже години предварително. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/tianzhou-6-launches-tiangong/

Испански стартъп се готви за изстрелването на първата европейска възвръщаема ракета тази седмица Ракетата “Миура 1”. Photo credit : PLD Space 10 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Съвсем скоро в Европа може да се появи първата възвръщаема космическа ракета, макар и съвсем скромна – суборбитална, с възможност да извежда до 200 килограма товари на 100-километрова височина. Съгласно NOTAM съобщенията ракетата “Миура 1” на PLD Space може да бъде изстреляна още на 12-ти и 13-ти май. PLD Space води началото си от 2011 година, когато двамата инженери Раул Торес и Раул Верду решават да преследват космическите си мечти. Тогава те са само на 22 и 23 години, с 3 000 евро в джобовете си, дадени от родителите им. Днес във фирмата работят 120 служители на средна възраст 35 години. Ако дебютното изстрелване на “Миура 1” е успешно, това ще е светъл лъч за космическото предприемачество в Европа. Уви, както писах преди няколко дни, възвръщаеми космически ракети в среден и тежък клас (т.е. от класа на ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”) не се очаква да се появят още близо десетилетие, като фокусът на старото предприятие Арианаспейс е върху завършването на невъзвръщаемата “Ариана 6”. Тя ще бъде експлоатирана поне 10 години, преди да бъде заменена от среднотоварна/тежкотоварна възвръщаема ракета. Но “Миура 1”, макар и суборбитална, макар и лекотоварна, все пак ще е възвръщаема и по-добре да има нещо вместо нищо. По-нататък PLD Space ще разработи и орбиталната ракета “Миура 5”, която пак ще е лекотоварна, със способност да извежда 900 килограма товари в ниска околоземна орбита, но първата ѝ степен ще се рециклира след кацане посредством система от парашути и ракетни двигатели. Очаква се една ракета “Миура 5” да може да лети до три пъти. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/pld-space-this-week/