SAlexandrov

Новата мисия на НАСА Лунар Флашлайт е на път към Луната: ето как да я следите на живо! Лунар Флашлайт. Image credit : NASA 12 ноември 2022 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА “Артемис 1” приключи вчера успешно, но вчера също така ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс изпрати на път към Луната нова американска мисия “Лунар Флашлайт”, която ще търси залежи от воден лед в района на Южния полюс на естествения ни спътник. “Това беше красиво изстрелване”, съобщи Джон Бейкър от екипа на мисията към Лабораторията за реактивно движение на НАСА. “Целият екип се вълнува от това как този малък космически апарат ще може да прави наука до няколко месеца”. За да можете да следите пътешествието на “Лунар Флашлайт” на живо, използвайте приложението Eyes of the Solar System на НАСА. “Веднага щом “Лунар Флашлайт” достигна космоса, Eyes започна да я проследява, както и ще го прави през цялата научна мисия”, съобщава Джейсън Крег от Лабораторията за реактивно движение. “Системата използва истински данни за траекторията на мисията, така че докато тя е в ход, вие ще можете да наблюдавате точно къде се намира”. “Лунар Флашлайт” ще влезе в т.нар. почти праволинейна ореолна орбита около Луната. Досега само един космически апарат е работил в такава орбита – “Кепстоун” на НАСА, който я достигна в средата на ноември. Когато “Лунар Флашлайт” влезе във въпросната орбита, мисията ще разчита на специален рефлектометър, екипиран с четири лазера, които излъчват инфрачервена светлина при такава дължина на вълната, която лесно се абсорбира от водния лед. Колкото по-голяма е абсорбцията, толкова повече воден лед има на Луната”. Също така космическият апарат използва нов тип екологично чисто, “зелено” гориво, за разлика от конвенционалния и силно отровен хидразин. Горивото вече е било тествано на предходна мисия в околоземна орбита, а сега за пръв път ще се приложи и за пътешествие до Луната. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/12/lunar-flashlight-on-way-to-moon/

Хакуто-Р постигна стабилна ориентация на път към Луната На кадъра: космическият апарат “Хакуто-Р” след освобождаването от ракетата-носител “Фалкън 9”. Photo credit : ISpace 12 декември 2022 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Ден след своето успешно изстрелване посредством американска ракета-носител на СпейсЕкс “Фалкън 9”, космическият апарат на японския стартъп АйСпейс “Хакуто-Р” изпълни следващата критично важна стъпка – стабилна ориентация в космическото пространство. Също така АйСпейс потвърждава, че апаратът генерира достатъчно електроенергия и няма повреди на основните му системи. За тази мисия АйСпейс са определили, че трябва да преминат общо 10 крайъгълни камъка – т.е. критерия за успех. Първите два критерия – подготовка за изстрелване и успешно изстрелване са изпълнени, а сега след стабилизирането на апарата е на път да бъде изпълнен и третият критерий. Тъй като това е първа мисия, винаги има шанс за аномалия – затова резултатите от полета ще бъдат преценявани според тези критерии и ще бъдат внедрени при следващите мисии, които ще се разработят до 2025-та година. “Мисия 2” и “Мисия 3” на АйСпейс ще са част от програмата на НАСА “Артемис”, като фирмата има офиси и в САЩ. Кацането на “Хакуто-Р” в района на кратера Атлас е планирано за април 2023-та година. Източник: iSpace https://cosmos.1.bg/space/2022/12/12/hakuto-r-stable-orientation/

ПЪЛЕН УСПЕХ: Артемис 1 е в историята, корабът Орион се завърна на Земята! На кадъра: космическият кораб “Орион” се завръща на Земята с три парашута. Photo credit : NASA 11 декември 2022 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес в 19:40 ч. космическият кораб на НАСА “Орион” се завърна на Земята, приводнявайки се в Тихия океан. С това първата мисия от новата програма на НАСА за завръщането на човек на Луната “Артемис” завърши с пълен успех. Полетът на “Орион” бе перфектно изпълнен от неговото изстрелване на 16-ти ноември до завършека на 11-ти декември. НАСА отново разполага с технологии за превоз на астронавти от Земята до орбитата на Луната и обратно! “От Базата на Спокойствието до Таурус-Литроу, до спокойните води на Тихия океан, последната страница от пътешествието на НАСА до Луната бе завършена. “Артемис” е обратно на Земята”, съобщи коментаторът Роб Наваяс по НАСА ТВ. “Артемис 1 е голяма победа за НАСА, за Америка, за Европейската космическа агенция и за всички останали държави, които бяха въвлечени в това, за което се надяваме, че ще е постоянно завръщане в дълбокия космос. Първата стъпка от пътешествието е най-трудната и ние я предприехме”, написа журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника в Туитър. Една от последните снимки на Земята, заснети от космическия кораб “Орион” преди днешното му завръщане. Photo credit : NASA Сега, след като всичко мина безупречно, НАСА може да се фокусира върху подготовката на полета на “Артемис 2” до Луната, който е насрочен за месец май 2024 година. Той вече ще е пилотиран. На борда на кораба “Орион” ще полетят четирима астронавти – трима от НАСА и един от Канадската космическа агенция. Все още не е решено кои ще са те – но се знае, че ще са първите от епохата “Аполо”, които ще обиколят Луната и ще видят с очите си обратната ѝ страна. На борда на кораба “Орион” от завърналата се днес мисия “Артемис 1” нямаше хора, но имаше живи организми – семена на растения, водорасли, дрожди и гъби, които тепърва ще бъдат изследвани. Завършекът на “Артемис 1” съвпадна и с празнуването на 50-годишнината от кацането на “Аполо 17” на Луната. Точно преди половин век на днешния ден двама астронавти, Юджийн Сърнан и Харисън Шмит, за последно се разходиха на лунната повърхност. Какъв по-подходящ момент, за да кажем: човечеството отново се завръща на Луната! https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/artemis-mission-ends/

Хакуто-Р и Лунар Флашлайт се свързаха със Земята след успешното си изстрелване На илюстрацията: “Лунар Флашлайт” изучава водния лед на Луната. Photo credit : NASA 11 декември 2022 г. 16:00 ч. Светослав Александров. След като днес американската компания СпейсЕкс успешно изстреля мисията на НАСА “Лунар Флашлайт” и тази на японския стартъп АйСпейс “Хакуто-Р”, вече имаме потвърждение, че и двете мисии са излъчили радиосигнали и са се свързали със Земята. Първо НАСА съобщи, че е получен радиосигнал от “Лунар Флашлайт”. Агенцията ни информира, че мисията комуникира със Земята нормално и бордовите системи работят според очакванията. След това ръководството на АйСпейс в Нихонбаши, Токио, публикува информация, че със спускаемия апарат “Хакуто-Р” е установена стабилна радиовръзка. Понастоящем екипът се опитва да стабилизира височината му, както и да подсигури, че слънчевите панели генерират достатъчно електроенергия за бордовите прибори. Стискаме палци и на двете мисии! https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/hakuto-r-lunar-flashlight-radiocontact/

Мисия Артемис 1 пред финал: корабът Орион ще се завърне на Земята днес! Схемата на кацане на космическия кораб “Орион”. Image credit : NASA 11 декември 2022 г. 14:45 ч. Светослав Александров. Изминаха три седмици и половина от началото на космическата мисия “Артемис 1”. Но всяко хубаво нещо си има своя край и след като корабът “Орион” направи обиколка на Луната, изпращайки вълнуващи видеа и снимки, днес той ще се завърне на Земята. Живото излъчване ще започне в 18:00 ч. българско време, като корабът ще се приводни в Тихия океан в 19:39 ч. българско време. Това е последното голямо изпитание, през което “Орион” трябва да премине, преди корабът да бъде одобрен да превозва астронавти. При това той няма да се завърне на Земята по начин, по който са го правили корабите “Аполо” – чрез стръмно балистично спускане. Вместо това “Орион” ще навлезе временно в земната атмосфера, за да забави скоростта си, пак ще се завърне малко в космическото пространство и отново ще влезе в атмосферата, за да кацне посредством система от общо 11 парашута. Методът позволява по-точно нацелване на мястото за спускане. Той е и по-щадящ за астронавтите, тъй като натоварванията са по-малки. Линк към живото излъчване: Video credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/artemis-1-lands-today/

НА ДНЕШНИЯ ДЕН преди 50 години: екипажът на Аполо 17 стъпва на Луната! На снимката: астронавтът Юджийн Сърнан позира за снимка през американското знаме по време на последната пилотирана лунна мисия през 1972 година. Photo credit : NASA 11 декември 2022 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди точно половин век, 11 декември 1972 година, астронавтите на “Аполо 17” Юджийн Сърнан и Харисън Шмит кацат на Луната – това е последното пилотирано прилуняване. Сега, на 11 декември 2022 година, 50 години по-късно, СпейсЕкс изстреля нов спускаем апарат – японският “Хакуто-Р”, а по-късно през деня първата мисия “Артемис 1” от новата програма за завръщането на човек на Луната ще се прибере обратно на Земята. Да – тези събития показват, че наистина започнахме да се връщаме на Луната! Но да се върнем на случилото се преди половин век. На 11-ти декември 1972 г. лунният модул “Чалънджър” се отделя от командния модул и два часа и половина след разстиковането извършва меко кацане в региона Таурус-Литроу. Регионът е избран, тъй като предлага разнообразие от високопланински райони и долини. Сърнан и Шмит се спускат сред местност, около която има три високи, стръмни масива. Съществена част от равнината между масивите е покрита от тъмна мантия без големи скали, поради което геолозите смятат, че тя представлява пирокластичен поток. Срещат се няколко дребни, тъмни кратери, за които се предполага, че са “вулканични комини”. С успешното кацане Харисън Шмит се превръща в първия и до този момент единствен учен-геолог, изучавал Луната на място. Той прави забележително откритие – натъква се на оранжева почва. Оказва се, че тя се е образувала от течни капки магма, които са попаднали в региона Таурус-Литроу след огромно вулканично изригване преди 3.64 милиарда години. Още един любопитен факт за мисията: Юджийн Сърнан, без да иска, счупва “калника” на лунохода. Астронавтът прави импровизиран ремонт, който не е особено успешен – “калникът” пада отново и колелото на лунохода непрекъснато изхвърля прах, който затрупва него и возещите се астронавти. Счупеният калник на лунохода на “Аполо 17”. Photo credit : NASA По предложение на наземното ръководство, Сърнан и Шмит връзват с тиксо над гумата … картен лист. Резултатът може да не е особено впечатляващ визуално, но свършва добра работа. Астронавтите на “Аполо 17” прекарват сумарно 22 часа и 4 минути на лунната повърхност в рамките на общо три “космически разходки” и събират 115 килограма почвени и скални проби. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/apollo-17-landing-anniversary/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати към Луната мисия на НАСА и частна японска мисия! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 декември 2022 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 09:38 ч. българско време американската космическа компания СпейсЕкс изстреля към Луната ракета “Фалкън 9”. На борда на ракетата се намираха две мисии: мисията на НАСА “Лунар Флашлайт” и мисията на японския стартъп АйСпейс “Хакуто-Р”. Това е четвъртият полет до Луната през 2022 г. след стартовете на “Кепстоун”, “Данури” и “Артемис 1”! Стартъпът АйСпейс някога участваше в състезанието Lunar XPRIZE на Google. Нито един от екипите, които се съревноваваха, не успяха да изстрелят лунна мисия навреме, но резултатът е, че по този начин бе създадено лунно частно предприемачество. Израелският стартъп Берешийт пръв успя да изпрати мисия към Луната през 2019 г., отново с ракета на СпейсЕкс – мисията тогава постигна много успехи, в това число тя се превърна в първата частна мисия, достигнала до окололунна орбита. Но за съжаление кацането ѝ се провали. Сега “Хакуто-Р” има шанс да се превърне в първата частна мисия, кацнала на Луната. Спускането в района на кратера Атлас е планирано за април 2023 година. Макар и ръководена от АйСпейс, “Хакуто-Р” е истинска международна мисия. Освен че бе изстреляна с ракета на САЩ, а самият стартъп е японски, космическият апарат беше сглобен в съоръженията на европейското предприятие Арианагруп в Ламполдхаузен, Германия. Нещо повече – за радиокомуникацията със Земята мисията ще разчита на антените за далечна свръзка на Европейската космическа агенция (ЕКА), разположени във Френска Гвиана, Австралия, Аржентина и Великобритания. На борда на спускаемия апарат е прикачен и първият луноход на Обединените арабски емирства (ОАЕ) – “Рашид”. Луноходът тежи само 10 килограма и е построен от инженерите на центъра Мохамед бин Рашид. Очаква се да се придвижва на лунната повърхност в продължение на един лунен ден (т.е. 14 земни дни). Втората мисия, която излетя днес с ракетата “Фалкън 9”, е тази на НАСА “Лунар Флашлайт”. По подобие на новопристигналата в окололунна орбита мисия “Кепстоун” тя също е изградена по стандарта CubeSat (от шест стандартизирани единици) и също като нея ще работи в т.нар. почти праволинейна ореолна орбита. Задачата на “Лунар Флашлайт” е да изучава разпределението и състава на водния лед на Луната. Любопитен факт е, че тази мисия първоначално трябваше да лети на борда на ракетата “Спейс Лонч Систъм” като вторичен полезен товар на “Артемис 1”, но не успя да се справи с крайния срок. Общо десет вторични мисии изпълниха срока и бяха изстреляни с “Артемис 1”. Една част от тези мисии са успешни – напр. лунната мисия на Италия “АргоМуун”, лунната мисия на япония “Икуълиъс”, междупланетната биологична мисия на НАСА “Биосентинел”. Друга част обаче претърпяха аварии – напр. мисията на японския мини спускаем апарат “Омотенаши” и на слънчевата платноходка на НАСА “НИА Скаут”, която трябваше да посети астероид. Счита се, че част от проблемите на тези вторични мисии са свързани с дългия престой на Земята вследствие на многократните отлагания на “Артемис 1”, които не позволиха презареждането на техните батерии. “Но ние сме в по-добро положение, защото сме си презаредили батериите и не сме киснали на площадката цяла година”, съобщава Барбара Коен, ръководител на “Лунар Флашлайт”. Така че екипът на тази мисия на НАСА определено се чувства по-спокоен, че успя да намери алтернатива на “Артемис 1” и получи възможност да лети с по-гъвкавата и рядко отлагана “Фалкън 9”. Днешният полет бе 56-ти за СпейсЕкс през 2022 година. За нуждите на изстрелването бе използвана ракета с рециклирана първа степен, летяла на четири предходни мисии. Сегашният пети старт отново бе безпроблемен за степента и осем минути след старта тя извърши меко кацане върху наземната площадка “LZ-1”. Отделянето на “Хакуто-Р” от втората степен бе проведено на 46-тата минута от началото на полета, а на “Лунар Флашлайт” – на 53-тата минута. Видеозапис от изстрелването: Видеозапис https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/spacex-hakuto-r-launch/

НАСА откри сайт със съвременни снимки на останки от исторически кацания – Аполо, Луна, Луноход Мястото на кацане на “Аполо 17” със следите, оставени от астронавтите, както и останките от лунните модули. Фотографията е заснета от съвременната мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”. Photo credit : NASA 10 декември 2022 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Има ли съвременни снимки на следите и останките от кацанията на пилотираните експедиции “Аполо”? Безспорно това е сред най-често задаваните въпроси в космическите форуми и социалните мрежи. Да, има – съвременната роботизирана експедиция на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър” притежава мощна телескопична камера, която може да заснема такива следи. По този случай НАСА откри уебсайт, на който можете да разгледате съвременни снимки от исторически кацания – не само на “Аполо”, но и на съветските мисии “Луна”, “Луноход 1”, “Луноход 2”, разбиванията на някои орбитални мисии като “GRAIL” и “LADEE”, попадения на степени от ракети, новосъздадени кратери по естествен път … и още много! Новината бе съобщена на 9-ти декември от журналиста Ленърд Дейвид, списващ сайта Inside Outer Space. Уебсайтът на НАСА е достъпен на този адрес: https://www.lroc.asu.edu/featured_sites. Там има множество менюта и подменюта, които могат да ви помогнат да се ориентирате съобразно това, което търсите. Част от снимките, публикувани на уебсайта, са показвани многократно по медиите. Въпреки всичко въпросът “къде са съвременните снимки на останките от Аполо” не спира да бъде задаван. И това не бива да ни изненадва – хората, които го задават, са обикновено привърженици на конспиративната теория, че човек никога не е стъпвал на Луната. Но тези хора не задават въпроса искрено, а го използват като риторична вметка, за да проповядват псевдонаука и дезинформация. Както нееднократно съм подчертавал на уебсайта, човешкият мозък е силно ограничен и не винаги се справя добре в определянето на истината. През 2013 г. Дан Кахан, проф. от Йейл, публикува резултатите от научно изследване, които показаха, че мозъците ни работят по следния начин – ние първо на емоционален принцип решаваме в какво да вярваме и чак тогава започваме да рационализираме и да привеждаме аргументи, пасващи на нашите вярвания (изт: Ваня Милева, Наука ОФНЮЗ). Именно заради този базисен принцип, по който функционира нашият ум, фактите нямат значение. Образованието, научните доказателства не вършат никаква работа в убеждаването на човек, който е решил предварително в това какво да вярва. Ето защо всичките тези доказателства, които се представят – вкл. новите снимки на местата на кацане от “Аполо”, при това не само от “Лунър Риконисънс Орбитър”, но и от мисии на чужди държави като Индия (вж. долу снимка на останките на “Аполо 11”, заснети от “Чандраян 2”), не постигат нищо в убеждаването на вярващите в конспиративната теория. Сегашният полет на “Артемис 1” до Луната също не спомогна особено – хората пак се питаха защо има петна на снимките, защо не са с по-висока резолюция и т.н. и т.н… Този тип привърженици на конспиративни теории са толкова тесногръди и ограничени, че нищо няма да ги убеди – дори ако бъдат качени на ракета и изстреляни към Луната. Дори и да видят с очите си следите, оставени от астронавтите, пак ще твърдят, че всичко е фалшификация – този път ще твърдят, че са поставени в симулация, че следите са оставени по-късно и прочие. Но на фона на целия този спор стои един въпрос, на който привържениците на конспиративната теория никога няма да успеят да отговорят: “”Ние сме били на Луната девет пъти. Ако сме фалшифицирали мисиите, защо сме го правили цели девет пъти?”- пита Чарлз Дюк, пилот на лунния модул на “Аполо 16” и десетият човек, стъпил на Луната. Снимка на останките от “Аполо 11”, заснета от индийската мисия “Чандраян 2”. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/10/nasa-website-apollo-landings/

2022 влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години Изгревът на Земята, заснет от борда на космическия кораб “Орион” по време на мисията “Артемис 1”. Photo credit : NASA Считано от днес, 10 декември, започвам с традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. 10 декември 2022 г. 12:00 ч. Светослав Александров. С успешното изстрелване на две мисии до Луната – “Кепстоун” и “Артемис 1”, поразяването на астероида Диморф от автоматичната междупланетна станция “Дарт”, трите пилотирани полета на кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън”, успешната демонстрационна мисия на кораба на Боинг “Старлайнър” до МКС, посещението на юпитерианската луна “Европа” от Джуно, както и въвеждането на телескопа “Джеймс Уеб” в експлоатация, 2022-ра влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години за агенцията. Не сме виждали такова голямо количество и разнообразни успехи от 1997-ма. През 1997 г. НАСА изстреля общо осем мисии на космически совалки, в това число втората обслужваща мисия до космическия телескоп “Хъбъл”, както и изследователски пилотирани експедиции до ниска околоземна орбита, а също така и мисии до руската орбитална станция “Мир”. Същата година спускаемият апарат “Марс Патфайндър” извърши меко кацане на Червената планета и за пръв път в историята на космонавтиката тя бе изучена посредством марсоход. Към Сатурн беше изстреляна и роботозираната експедиция “Касини-Хюйгенс”. На снимката: марсоходът “Съджърнър” изучава скалата Йоги през 1997 година. Photo credit : NASA Друга година с множество успехи на НАСА бе 2000 г., когато в орбита около астероида Ерос влезе мисията “Ниър”, а мисията “Галилео” посети юпитерианската луна Европа, както и луните Йо и Ганимед. Също така бяха изстреляни общо пет совалкови експедиции с астронавти. Иначе засега нищо не може да бие 1969 година, когато НАСА изстреля до Луната три пилотирани мисии, две от които (“Аполо 11” и “Аполо 12”) кулминираха с кацане, а роботизираните експедиции “Маринър 6” и “Маринър 7” облетяха Марс отблизо и изпратиха подробни снимки. Но при всички положения 2022 г. се нарежда сред топ годините за американската космическа агенция. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/10/2022-one-most-successful-years/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреляха в космоса 40 спътника на конкурента си УанУеб! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/OneWeb 9 декември 2022 г. 05:15 ч. Светослав Александров. Ако през месец януари някой ми беше казал, че до края на календарната 2022 г. СпейсЕкс ще проведат изстрелване за нуждите на лютия им конкурент УанУеб, щях да му се изсмея. Но точно това се случи тази нощ в 00:22 ч. българско време – ракета “Фалкън 9” излетя от Кейп Канаверал, за да изведе в космоса 40 спътника на британската компания. Всичко това стана възможно благодарение на войната в Украйна, която направи руските ракети и ракетни двигатели недостъпни за западния свят. Днешното изстрелване сложи край на почти двуседмичното преустановяване на полетите на ракетите “Фалкън 9”, което бе факт след неочаквано констатиране на проблем по време на статично изпитание преди мисия по програмата “Старлинк”. Заради тази пауза СпейсЕкс не успяха да изстрелят своевременно и мисията “Хакуто-Р” до Луната – сега тя е насрочена за 11-ти декември. Важното е, че какъвто и да е бил проблемът с ракетите, той е разрешен. Днес нямаше никакви проблеми при изпълнението на полета за УанУеб. Ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен “B1069”, като това бе четвъртият полет за нея. Около осем минути след старта степента извърши успешно меко кацане върху наземната платформа LZ-1. Някъде по същото време втората степен достигна околоземна орбита. Освобождаването на спътниците бе проведено на две порции. Днешният орбитален полет бе 55-ти за СпейсЕкс през 2022 година. Напомням на читателите, че УанУеб строят орбитална спътникова групировка по подобие на тази на Илон Мъск “Старлинк”. Както съобщава журналистът Ерик Ралф от сайта Тесларати, британската фирма сключи договор с Русия за изстрелването на нейните спътници през юни 2015 г., само 16 месеца след незаконното анексиране на Крим. Така в икономиката на агресора бяха налети $1-1.5 милиарда, които трябваше да гарантират полети на общо 21 руски ракети “Союз”. За тази грешка УанУеб платиха прескъпо. След началото на войната през февруари ЕС наложиха икономически санкции на Русия и беше осигурена военна помощ за Украйна. В отговор на това руснаците задържаха 36 спътника като залог, откраднаха ракетата “Союз”, за която УанУеб вече си бяха платили и така убиха всяка възможност да бъдат реализирани оставащите шест-седем изстрелвания в рамките на договора с Арианаспейс. През септември 2022 г. УанУеб оповестиха, че са претърпели загуби от $229 милиона, задето руснаците са откраднали спътниците и ракетите им. Както се вижда от днешната мисия, далеч по-надеждно е да резервираш ракетни полети от собствения си конкурент. И това е само началото – тъй като всичките останали космически фирми търпят забавяния в създаването и въвеждането в експлоатация на техните ракети от среден и тежък клас, на плещите на Илон Мъск лежат изстрелванията на огромна част от мисиите на САЩ и Европа. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/09/spacex-launch-success/

Блу Ориджин се разведе с Нортроп Груман и се събра с Боинг за създаването на лунен модул Спускаемият апарат на “Блу Ориджин”. Image credit : Blue Origin 8 декември 2022 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Основаната от Джеф Безос компания Блу Ориджин отново избра да се опре на политическите механизми пред иновациите. Сега тя пак се надява да спечели договор от НАСА за строеж на модул, който ще извозва астронавтите от кораба “Орион” до повърхността на Луната и за тази цел фирмата се е събрала с Боинг, Локхийд Мартин и Дрейпър. По време на първия рунд през 2021 г., когато компанията загуби конкурса срещу СпейсЕкс, а фирмата на Мъск получи $2.9 милиарда за далеч по-гъвкав и иновативен спускаем апарат, тя беше в екип с Нортроп Груман. Сега, по време на втория рунд, Нортроп Груман също ще участва, но този път в отделен екип с Дайнетикс. През 2021 г. се нагледахме на грозни сцени. След като НАСА връчи договора на СпейсЕкс, фирмата на Джеф Безос реши да съди агенцията. И съвсем естествено загуби делото. В крайна сметка имаше две обективни причини, поради които НАСА се спря на Илон Мъск. Първата е, че предложеният от СпейсЕкс спускаем апарат притежава повече възможности – нещо повече, това е “Старшип”, който представлява сериозен междупланетен кораб с капацитет да извозва в космоса десетки хора и тонове полезни товари. И втората е, че докато през месеците преди края на конкурса тогавашните претенденти Блу Ориджин и Дайнетикс предложиха единствено макети на спускаемите си модули, СпейсЕкс строяха двигатели “Раптор” и летящи прототипи. Не е чудно, че НАСА реши да се довери на този, който лети. Но също така не е чудно защо Блу Ориджин предлага пак от същото. Решението на НАСА да награди СпейсЕкс през 2021 г. не се хареса на Конгреса, тъй като политиците не се интересуват от бързо решение да се достигне до Луната – те просто искат работниците в щатите, за които отговарят, да имат гарантирани работни места. Затова, когато агенцията оповести, че ще има нов рунд на конкурса, обосновката “да се осигури резерва на СпейсЕкс” бе само вторична цел. Този втори рунд представлява изцяло политическо решение – по подобие на ракетата “Спейс Лонч Систъм”. Прочие, Блу Ориджин не се и опитват да изпъкнат, че техният лунен модул представлява по-добър технологичен продукт. Посланието, което излъчват, е следното: “Вижте – ние предлагаме работни места във всичките 50 щати!” https://cosmos.1.bg/space/2022/12/08/blue-origin-teams-boeing/

Лунар Полар Хайдроджен Мапър успешно изследва Луната и засне звездите от съзвездието Колар! Звездите от съзвездието Колар, заснети от “Лунар Полар Хайдроджен Мапър”. Credit: NASA/Arizona State University/KinetX 8 декември 2022 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Американската микроспътникова мисия “Лунар Полар Хайдроджен Мапър”, която бе изстреляна на 16-ти ноември заедно с “Артемис 1” посредством ракетата “Спейс Лонч Систъм” като вторичен полезен товар, успя да заснеме звездите и също така благополучно изследва Луната. На 28-ми ноември “Лунар Полар Хайдроджен Мапър” успя да получи първото изображение посредством звездния си датчик, което показва съзвездието Колар и неговите две най-ярки звезди Менкалинан и Махасим. Екипът на мисията използва този тип снимки, за да изпробва нов тип софтуер за навигация. На 2-ри декември датчикът наблюдаваше Марс и Уран, отново с цел тест на софтуера. Изпитанието бе успешно и доказа, че космическият апарат може да навигира на базата на необработените изображения без да има намеса от наземните оператори на Земята. Ръководството на “Лунар Полар Хайдроджен Мапър” е пробвало да снима Земята и Луната, но тези опити са довели до пренасищане на датчика и в крайна сметка фотографиите не са се получили. През следващите седмици ще бъдат направени нови опити. Последните телеметрични данни, получени от бордовия компютър на “Лунар Полар Хайдроджен Мапър” показват, че мисията протича нормално – единствените констатирани проблеми са свързани с неочаквано рестартиране на компютъра и неработещ клапан на горивната система. Като изключим това, космическият апарат е в добро състояние и всички негови подсистеми работят според очакванията. Екипът потвърждава, че неутронният детектор е получил качествени данни от Луната по време на нейното облитане. От височините, при които са получени тези данни, могат да се направят изводи за общата хидратация на Луната. Данните биха могли да се сравнят и с тези от предходните американски мисии “Лунар Проспектър” и “Лунар Риконисънс Орбитър”. Сведенията към този момент показват, че инструментът е в състояние да изпълни основните научни задачи на “Лунар Полар Хайдроджен Мапър”, които включват картографирането на водния лед на Южния полюс на Луната. В близко бъдеще задачата на екипа е да подгрее горивния клапан и така да го върне в работоспособно положение. Ако горивната система заработи, следващата година “Лунар Полар Хайдроджен Мапър” ще изпълни цялостната си научна програма. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/08/lunah-photos-moon/

ГАЛЕРИЯ: Снимки на Луната с висока резолюция, заснети от Артемис 1 на 5 декември! Една фотографиите с висока резолюция, заснети от камера на борда на космическия кораб “Орион” по време на сближението на 5-ти декември. Photo credit : NASA 8 декември 2022 г. 00:20 ч. Светослав Александров. Наземните екипи, които отговарят за полета на “Артемис 1”, свалиха на Земята и публикуваха снимките с висока разделителна способност, които космическият кораб “Орион” засне по време на посещението на Луната на 5-ти декември! Напомням на читателите, че тогава корабът прелетя на разстояние по-малко от 130 километра над лунната повърхност, преди да продължи своя път обратно към Земята. Завръщането остава насрочено за 11-ти декември. Ето останалите снимки от галерията: Credit : NASA Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/07/artemis-1-highres-photos/

Американската мисия ЛРО засне зашеметяваща снимка на кратера Аристарх на Луната! Снимка на кратера Аристарх, заснета от съвременната лунна мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 7 декември 2022 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Съвременната космическа мисия на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър”, която понастоящем изучава Луната от своята ниска окололунна орбита, засне спираща дъха ни снимка на кратера Аристарх! Разликите в албедото (яркостта) на Луната се дължат най-вече на промените в съдържанието на желязо и титан, както на влиянието на космическите условия. Определени физични характеристики на скалите също оказват влияние върху албедото – например дали става въпрос за кристал или стъкло. Стъклото на лунната повърхност се образува, когато разтопената магма се охлажда толкова бързо, че няма време да кристализира и да се превърне в минерал. Подобно бързо охлаждане е типично за експлозивните вулканични изригвания, както и за кратерообразуването вследствие на сблъсъците с небесни тела. И двата процеса са характерни за региона Аристарх. В близост до кратера Аристарх се намира и платото Аристарх – една от най-важните вулканични местности на нашата Луна. Тук се срещат някои от най-големите вдлъбнатини на естествения ни спътник и масивен пирокластичен нанос. Тези вулканични формации са сравнително млади за космичните мащаби – на възраст са между 1.5 и 2.5 милиарда години. Пирокластичният нанос се е образувал, когато е имало експлозивно изхвърляне на магмата и тя се е разпаднала на мънички лавови капчици. Още в космоса те бързо са изстинали и са се превърнали в стъкло, докато са падали обратно към лунната повърхност. Заради високото съдържание на стъкло в пирокластичния нанос, той е с ниско албедо (т.е. тъмен е). Така той се откроява на фона на светлия кратер Аристарх. Част от пирокластичните изхвърляния могат да се забележат и в самия кратер под формата на тъмни петна върху стената, като стъклената стопилка отразява по-слабо слънчевата светлина в сравнение с ярките скали, типични за дъната и стените на лунните кратери. Източник: NASA LROC https://cosmos.1.bg/space/2022/12/07/lro-aristarch-crater/

Аполо 17 vs Артемис 1: снимки на земния изгрев Снимка на земния изгрев, заснет от “Аполо 17” (вляво) и “Артемис 1” (вдясно). Credit : NASA 7 декември 2022 г. 18:20 ч. Светослав Александров. На днешния ден отбелязваме половин век от изстрелването на последната пилотирана мисия до Луната – “Аполо 17”. Същевременно продължаваме да следим съвременната мисия “Артемис 1”, която е първата от новата програма за завръщането на човек на Луната. Предлагам ви две снимки на земния изгрев – едната, заснета от “Аполо 17”, а другата – от “Артемис 1”. Земният изгрев, заснет от “Аполо 17”. Photo credit : NASA Горепосочената снимка е заснета от екипажа на “Аполо 17” по време на 66-тата обиколка около Луната през 1972 година. Използвана е филмова лента SO-368 Color Ektachrome MS CEX,Color Reversal, както и 250mm телеобектив тип Zeiss, монтиран към фотоапарата Hasselblad. Земният изгрев, заснет от “Артемис 1”. Photo credit : NASA Горепосочената снимка на земния изгрев е заснета от “Артемис 1” посредством камера GoPro HERO4 Black edition, модифицирана и адаптирана за космически условия и впоследствие прикачена към слънчевите панели на кораба “Орион”. Две снимки на земния изгрев. Тогава и сега. 50 години бяха твърде дълго време. Но вече може да кажем – човек най-после се завръща на Луната. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/07/apollo-17-vs-artemis-1/

Първият биологичен експеримент в междупланетното пространство е вече в ход! На илюстрацията: мисия “Биосентинел”. Image credit : NASA 7 декември 2022 г. 12:15 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди 50 години НАСА изстреля последната пилотирана мисия от програмата “Аполо” към Луната. А днес, половин век по-късно, за пръв път в историята на космонавтиката, живи организми пътуват в междупланетното пространство! На 5-ти декември космическата агенция обяви, че научният експеримент на мисия “Биосентинел” вече започна! Напомням на читателите, че “Биосентинел” бе изстреляна на 16-ти декември заедно с “Артемис 1” посредством ракетата “Спейс Лонч Систъм” като вторичен полезен товар. Но докато корабът “Орион” обиколи Луната и сега се завръща към Земята, “Биосентинел” с дрожди на борда (Saccharomyces cerevisiae) продължи да пътува в междупланетното пространство, в околослънчева орбита! Никога досега земни биологични организми не са напускали системата Земя-Луна! На 1-ви декември центърът на НАСА “Еймс” оповести, че проверката на бордовите системи на космическия апарат “Биосентинел” е приключила успешно. На 5-ти декември бяхме информирани, че за пръв път след изстрелването клетките биват подгрявани и рехидратирани, което означава, че скоро тяхното пъпкуване и размножаване в космоса ще започне. Както съм разказал на страниците на КОСМОС БГ, провеждането на биологични космически мисии има дълга история. Но докато в ранните години на космическата надпревара СССР и САЩ са провеждали опити с винени мушици, маймуни и кучета, днес НАСА е взела решение първите живи организми, които да навлязат в междупланетното пространство, да са дрождите (Saccharomyces cerevisiae). Защо това е така? Причината е, че през последните десетилетия науката откри, че дрождите притежават много сходен геном с този на човека. Макар че милиарди години еволюция делят Saccharomyces cerevisiae от Homo sapiens, тези два вида споделят хиляди хомоложни гени, които са отговорни за ключови процеси, включително поправка на ДНК вследствие на радиационни въздействия. Вече не е нужно да изпращаме кучета или маймуни до Марс, за да видим дали човек би издържал пътешествието здрав. Дрождите са достатъчно добър моделен организъм за тази цел. Очаква се мисията на “Биосентинел” да трае между 6 и 12 месеца. През това време периодично плаките с клетки ще бъдат активирани, като в тях бъде вкарвана хранителна среда. След като дрождите започнат да се размножават чрез пъпкуване, учените ще наблюдават как радиацията в междупланетното пространство влияе върху тях. Подбрани са два щама S. cerevisiae, от които единият се среща широко в природата, а при другия системата за репарация (т.е. поправка) на ДНК не работи ефективно. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/07/biosentinel-experiment-begins/

Днес празнуваме половин век от изстрелването на Аполо 17 – последната пилотирана мисия към Луната На снимката: геологът Харисън Шмит взима проби от Луната. Photo credit : NASA 7 декември 2022 г. 11:30 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди половин век е проведено изстрелването на свръхтежка ракета “Сатурн 5” с шестата и последна спускаема пилотирана мисия към Луната – “Аполо 17”. На борда на космическия кораб пътуват командир Юджийн Сърнан, пилот на командния модул Роналд Еванс и пилот на лунния модул Харисън (Джак) Шмит, който е и първият и (засега) единствен учен-геолог, стъпвал на лунната повърхност. С края на мисията “Аполо 17” настъпва и половинвековна пауза за експедициите до Луната – чак през ноември 2022 г. НАСА започва да изпитва нов лунен кораб в рамките на първата мисия от новата програма “Артемис”. Снимка на Земята, заснета на път към Луната. Photo credit : NASA На път към Луната екипажът заснема иконичната снимка на Земята, която влиза в учебниците по история под названието “Син мрамор”. До ден днешен тя е символ за климатичните активисти, които я използват, за да покажат колко е крехка нашата планета. За мястото на кацане на лунния модул “Чалънджър” (което е факт на 11-ти декември 1972 г.) е избран регионът Таурус-Литроу, тъй като предлага разнообразие от високопланински райони и долини. Астронавтите Сърнан и Шмит (Еванс остава да обикаля около Луната) се спускат сред местност, около която има три високи, стръмни масива. Съществена част от равнината между масивите е покрита от тъмна мантия без големи скали, поради което геолозите смятат, че тя представлява пирокластичен поток. Срещат се няколко дребни, тъмни кратери, за които се предполага, че са “вулканични комини”. Едно от най-забележителните открития за тази експедиция е оранжева почва, забелязана от зоркото око на учения Харисън Шмит. Оранжевата почва, открита от Шмит. Photo credit : NASA След приключването на “Аполо 17” учените от НАСА установяват, че тази почва се е образувала от течни капки магма, които са попаднали в региона Таурус-Литроу след огромно вулканично изригване преди 3.64 милиарда години. По подобие на предходните две мисии “Аполо 15” и “Аполо 16”, тази също включва луноход. Любопитен факт е, че Юджийн Сърнан, без да иска, счупва “калника” на лунохода. Астронавтът прави импровизиран ремонт, който не е особено успешен – “калникът” пада отново и колелото на лунохода непрекъснато изхвърля прах, който затрупва него и возещите се астронавти. Счупеният калник на лунохода на “Аполо 17”. Photo credit : NASA По предложение на наземното ръководство, Сърнан и Шмит връзват с тиксо над гумата … картен лист. Резултатът може да не е особено впечатляващ визуално, но свършва добра работа. Астронавтите на “Аполо 17” прекарват сумарно 22 часа и 4 минути на лунната повърхност в рамките на общо три “космически разходки” и събират 115 килограма почвени и скални проби. На снимката: корабът “Аполо 17” се завръща на Земята. Photo credit : NASA Сърнан и Шмит успешно излитат от лунната повърхност на 14-ти декември, като пътешествието на горната степен на лунния модул “Чалънджър” към окололунната орбита трае седем минути. Два часа след излитането е проведено скачване с командния модул. След като Сърнан и Шмит се прехвърлят при Еванс, горната степен е разкачена и умишлено пусната обратно да падне на Луната. Сеизмометрите, оставени от “Аполо 17” и предходните мисии, регистрират полученото от сблъсъка “лунотресение”. На 19-ти ноември космическият кораб се завръща на Земята посредством приводняване в Тихия океан. Снимка на мястото на кацане на “Аполо 17”, заснета от “Лунър Риконисънс Орбитър” през 2011 г. Photo credit : NASA Десетилетия по-късно, през 2011-та, съвременната лунна мисия на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър” прелита над мястото на кацане и заснема подробни снимки, на които ясно се виждат останките от лунния модул “Чалънджър”, лунохода, оставените от астронавтите прибори и техните стъпки. Източници : Airandspace, NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/12/07/50-years-since-apollo-17/

УСПЕХ: Артемис 1 посети Луната и се отправи на правилния курс към Земята! Красив изглед на земния изгрев, заснет от борда на кораба “Орион”. Photo credit : NASA TV 5 декември 2022 г. 20:35 ч. Светослав Александров. Днес, на 5-ти декември, космическата мисия на НАСА “Артемис 1” посети за последен път Луната, а от борда на космическия кораб “Орион” бяха заснети спиращи дъха ни кадри на изгрева на Земята! На височина 127 километра над лунната повърхност корабът запали успешно основния си двигател, за да се отправи на правилния курс към нашата планета. Това бе най-продължителната работа на двигателната система, която е съставна част на построения от европейското предприятие Еърбъс сервизен модул на “Орион”. “Космическият кораб “Орион” и Европейският сервизен модул надхвърлиха нашите очаквания от самото начало”, съобщи Филип Делу, ръководител на мисията откъм Европейската космическа агенция. “Четирите слънчеви панела генерират 15% повече мощност, а същевременно консумираме по-малко ток заради по-малките температурни колебания в сравнение с нашите очаквания”. Най-голямото сближение днес между “Орион” и Луната бе факт в 18:43 ч. българско време – именно тогава корабът бе на 127 километра от лунната повърхност. Същевременно, докато мисията премина откъм обратната страна на Луната, радиоконтактът бе преустановен за около половин час, както се и очакваше. През това време космическият кораб изпълни двигателната маневра в автоматичен режим. Основният двигател работеше в продължение на три минути и двадесет и шест секунди. Така “Орион” допълнително се ускори с 1 054 км/ч, използвайки лунната гравитация, за да се отправи обратно към Земята. Пристигането остава насрочено за 11-ти декември. Когато радиосигналът бе възобновен, пред екраните се разкри красива гледка на изгряващата сърповидна Земя (вижте показаното по-долу видео). Video credit : NASA За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/05/artemis-1-flies-by-moon-heads-earth/

Днес Артемис 1 отново ще посети Луната отблизо! Снимка на космическия кораб “Орион” и Земята, заснета вчера, на 4-ти декември, от камера, монтирана на един от слънчевите панели на кораба. Photo credit : NASA 5 декември 2022 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 5-ти декември, американската космическа мисия “Артемис 1” ще посети за втори и последен път Луната отблизо! Живото излъчване ще започне в 16:00 ч. българско време, като най-голямото сближение се очаква в 18:43 ч. българско време – тогава корабът “Орион” ще премине на 127 километра от лунната повърхност. По подобие на облитането преди две седмици, отново се очаква да има радиозатишие, докато космическият кораб преминава над обратната страна на Луната и то отново ще продължи около половин час. Също така, отново двигателите на “Орион” ще се запалят за около 3 минути и 27 секунди. Това е нужно, за да може корабът да бъде насочен прецизно към Земята за неговото очаквано завръщане на 11-ти декември. За разлика от облитането преди две седмици обаче, когато на местата, където са кацнали историческите мисии “Аполо”, беше нощ, сега там е ден. По информация от директора на полетите Джъд Фрийлинг камерите на “Орион” ще ги снимат. Космически експерти обаче са на мнение, че тъй като тези камери не са телескопични, а са с широко зрително поле и са предназначени да снимат корпуса на космическия кораб, а не лунната повърхност, вероятно няма да са с достатъчна мощност, за да различат следите от мисиите. Камера с висока резолюция има на борда на друга съвременна мисия на НАСА – “Лунър Риконисънс Орбитър” и тя вече снима следите на “Аполо”: Следите от кацане на “Аполо 12”. Photo credit : NASA Индия също разполага със съвременна мисия, която е успяла да снима следите от “Аполо 11”: Следите от кацане на “Аполо 11”. Photo credit : ISRO Междувременно НАСА продължава да излъчва непрекъснато на живо видео от борда на космическия кораб “Орион”: Video credit : NASA Ето и препратка към официалното живо предаване с коментар по НАСА ТВ: Video credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/12/05/artemis-1-close-flyby/

Видео на деня: немски ракетни двигатели поддържат ориентацията на Орион Кадър, показващ сервизния модул на “Орион”. Photo credit : NASA/ESA 4 декември 2022 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Докато наземните екипи се готвят за утрешното (т.е. на 5-ти декември) посещение на Луната от мисията “Артемис 1”, Европейската космическа агенция (ЕКА) публикува видео, показващо работата на немските ракетни двигатели, които са отговорни за ориентацията на кораба “Орион”. ЕКА играе много сериозна роля в тази мисия, както и в бъдещите мисии от програмата “Артемис”. Космическите кораби “Орион” са американо-европейски. Всеки един от тях се състои от команден модул и от сервизен модул. Командният модул се произвежда от американската компания Локхийд Мартин, а сервизният – от европейската компания Еърбъс. Така космическата индустрия на Стария континент дейно участва в завръщането на човек на Луната. Корабът “Орион”, който изпълнява мисията “Артемис 1”, притежава няколко ракетни двигателя. Основният е американски – той е наследство от програмата “Космическа совалка” и осигурява 25.7 kN тяга. Основният двигател се използва за основните маневри, включително навлизането и напускането на окололунната орбита. Освен това имаме осем спомагателни двигателя с тяга 490 N, те пак са американски, модел “R-4D-11”, построени от американската фирма Аероджет Рокетдайн. Но за ориентацията на кораба “Орион” играят роля малки двигателчета с тяга 200 N, които са общо 24. Именно те се произвеждат в Германия от европейската фирма Арианагруп. Долното видео показва работата на тези двигатели. Видео: Video credit : ESA https://cosmos.1.bg/space/2022/12/04/artemis-1-arianegrp-engines/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу 14 с трима души се завърна на Земята! На кадъра: космическият кораб “Шенчжоу 14” се спуска към Земята с парашут. Photo credit : CCTV 4 декември 2022 г. 14:25 ч. Светослав Александров. Днес, на 4 декември, малко след 14:00 ч. българско време, пилотираният космически кораб на Китай “Шенчжоу 14” с трима души на борда се завърна успешно на Земята. Това бе историческа мисия за китайската космонавтика, благодарение на която китайската космическа станция “Тянгон” бе успешно построена. “Шенчжоу 14”, за разлика от предходния кораб “Шенчжоу 13”, не кацна в изправено положение, а се преобърна настрани. На Земята се прибраха астронавтите Чен Дун (командир на експедицията), Лю Ян и Цай Сюйчже. Понастоящем наземните екипи отварят шлюза на спускаемата капсула и ги изваждат. Напомням на читателите, че корабът бе изстрелян на 5-ти юни. По време на шестмесечната си експедиция астронавтите посрещнаха двата модула “Уентян” и “Ментян”, помещаващи шлюзове, роботизирани механизми и научни лаборатории, както и товарен кораб “Тянжоу”. Всички скачвания бяха проведени в нормален режим, като след завършването на строежа “Тянгон” придоби т-образна форма. На борда на станцията остава да живее екипажът на новоизстреляния кораб “Шенчжоу 15”, състоящ се от астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу. Те ще се върнат на Земята след половин година. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/04/shenzhou-14-returns-earth/

УСПЕХ: Астронавтите на НАСА Джош Касада и Франк Рубио монтираха нови слънчеви панели на МКС! На снимката: астронавтът на НАСА Джош Касада (вляво) бива преместван посредством роботизираната ръка “Канадарм 2” към мястото на монтиране на новите слънчеви панели. Photo credit : NASA TV 4 декември 2022 г. 00:10 ч. Светослав Александров. На 3-ти декември астронавтите на НАСА Джош Касада и Франко Рубио излязоха в открития космос, за да свършат изключително важна задача – монтирането на нови слънчеви панели към Международната космическа станция, които ще позволят тя да бъде експлоатирана до 2030 година. Панелите бяха доставени на МКС в неделя посредством космическия кораб “Карго Драгън” на СпейсЕкс. Днес, благодарение на работата на Касада и Рубио, те бяха успешно монтирани! “Космическата разходка” на астронавтите отне 7 часа и 5 минути. Това бе 256-тата извънбордова дейност, посветена по строежа и поддръжката на МКС. Както за Касада, така и за Рубио днешното излизане в открития космос бе второ за кариерата им. Следващата “космическа разходка” е насрочена за 19-ти декември, когато пак ще бъдат монтирани нови слънчеви панели. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/03/astronauts-spacewalk-success/

НА ЖИВО: Двама астронавти на НАСА излизат днес в открития космос, за да ъпгрейднат МКС! На снимката: Джош Касада (вляво) и Франк Рубио по време на подготовката им за предната “космическа разходка” на 15-ти ноември. Photo credit : NASA 3 декември 2022 г. 13:30 ч. Светослав Александров. След като в неделя космическият кораб на СпейсЕкс “Карго Драгън” достави успешно нови слънчеви панели за МКС, днес, на 3-ти декември, астронавтите на НАСА Франко Рубио и Джош Касада ще излязат в открития космос, за да ги монтират. “Космическата разходка” ще започне в 14:25 ч. българско време. Очаква се извънбордовата дейност да продължи около седем часа. През това време Рубио и Касада ще бъдат подпомагани от своите колеги Никол Ман и Коичи Уаката (астронавт на Япония), които от вътрешната страна на МКС ще работят с роботизираната ръка “Канадарм2”. До този момент астронавтите на НАСА са успели да монтират общо два от шестте слънчеви панела, които ще позволят експлоатацията на МКС да продължи до 2030-та година. Днешната “космическа разходка” ще е втора за Касада и Рубио. Първата им бе осъществена на 15-ти ноември. Гледайте на живо тук: Видео: НАСА За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/03/two-astronauts-going-out-today/

Артемис 1 засне звездите от орбитата на Луната! Звездите от съзвездието Водолей, заснети от борда на космическия кораб “Орион”. Photo credit : NASA 2 декември 2022 г. 13:20 ч. Светослав Александров. Защо на снимките от Луната (или от орбитата на Луната) няма звезди? Това е факт, който непрекъснато се изтъква от привържениците на конспиративни теории – но истината е, че тези привърженици не разбират много от фотография. Когато фотоапаратът бива настроен да снима ярки обекти (като лунната повърхност или корпуса на космическия кораб), времето за експозиция се задава да е кратко и бледите обекти (каквито са звездите) не се виждат. Но при подходящите настройки, т.е. когато времето за експозиция се зададе да е достатъчно дълго, бледите обекти, в това число звездите, се визуализират. В случая с това видео (вж. долу), заснето посредством камера на борда на космическия кораб “Орион” (понастоящем изпълняващ мисията до Луната “Артемис 1”), времето за експозиция е зададено така, че могат да се визуализират планетата Сатурн и звездите от съзвездието Водолей. Видео от борда на “Орион”, на което се виждат Луната, Сатурн и звездите. Credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/12/02/artemis-orbit-stars/

УСПЕХ: Артемис 1 започна своето завръщане към Земята! Снимка на Земята, заснета от борда на космическия кораб “Орион” на 29-ти ноември. Photo credit : NASA 2 декември 2022 г. 00:05 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА “Артемис 1” започна своето завръщане към Земята, след като на 1-ви декември в 23:53 ч. основният двигател на кораба “Орион” се запали безпроблемно с цел напускане на далечната ретроградна окололунна орбита. На път към нашата планета “Орион” ще прелети на 130 километра над повърхността на Луната и ще заснеме нови подробни снимки, като това ще се случи на 5-ти декември в 18:53 ч. българско време. Двигателят на кораба работеше в продължение на 1 минута и 25 секунди. Напомням на читателите, че изстрелването на “Артемис 1” беше проведено на 16-ти ноември посредством ракета-носител “Спейс Лонч Систъм”. Към настоящия момент няма никакви сериозни проблеми. Завръщането на Земята остава насрочено за 11-ти декември в 19:42 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/01/artemis-1-begins-return-to-earth/