SAlexandrov

Снимките на Луната с висока резолюция, заснети от Артемис 1, започнаха да пристигат Снимка на Луната, заснета от космическия кораб „Орион“. Photo credit : NASA 22 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. НАСА започна поетапното качване на снимките с висока резолюция от вчерашното облитане на Луната от космическия кораб „Орион“ в хода на мисията „Артемис 1“. Напомням на читателите, че по време на облитането НАСА излъчваше на живо видео от бордовите камери на „Орион“, но с ниска резолюция, тъй като приоритетно беше получаването на инженерни данни. Беше ни обещано, че висококачествено видео и снимки ще бъдат получени по-късно, след като критичните маневри преминат успешно. Ето как да свалите снимките с висока резолюция. Отидете на Flickr уебсайта на космическия център на НАСА „Джонсън“ на този линк: https://www.flickr.com/photos/nasa2explore/with/52515455963/ След това, когато щракате на индивидуалните снимки, имате опция за даунлоуд долу вдясно (стрелкат надолу), откъдето можете да изберете да ги свалите в пълен размер. Междувременно НАСА продължава да излъчва непрекъснато видео НА ЖИВО с ниска резолюция от кораба „Орион“ на този линк: https://video.ibm.com/channel/b4dEcL3bJKW Тук ще кача получените досега снимки от Луната със средна резолюция (800×600): Photo credit : NASA Photo credit : NASA Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/22/moon-photos-highres/

Кепстоун достигна до своята работна орбита около Луната На илюстрацията: „Кепстоун“ в орбита около Луната. Image credit : NASA 22 ноември 2022 г. 05:30 ч. Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на НАСА „Кепстоун“ завърши окончателните си маневри около Луната, с което влезе в своята работна орбита. С това пътешествието ѝ приключи и започна оперативната част от нейната мисия. „Кепстоун“ се намира в т.нар. почти праволинейна ореолна орбита около Луната – гравитационно стабилна орбита, където се счита, че може да бъде изградена постоянна лунна база. Именно там НАСА иска да построи своята станция „Гейтуей“ и понеже никога досега космически апарат не е работил в такава орбита, „Кепстоун“ е първата изпитателна мисия, преди да започне изпращането на модулите на станцията. Орбитата е различна от тази, в която се очаква на 25-ти ноември да пристигне другата лунна мисия на НАСА „Артемис 1“ – далечната ретроградна орбита, която е също гравитационно стабилна. Макар че и двете орбити са част от т.нар. цислунарно пространство, разликата е, че далечните ретроградни орбити лежат в орбиталната равнина на Луната, докато почти праволинейните ореолни орбити излизат извън нейната орбитална равнина. Очаква се „Кепстоун“ да работи минимум шест месеца. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/22/capstone-reached-working-orbit/

Глобална снимка на Луната, заснета от Артемис 1 Снимка на Луната, заснета от космическия кораб „Орион“ днес, на 21-ви ноември. Photo credit : NASA 21 ноември 2022 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Часове преди днешното облитане на Луната от космическия кораб на НАСА „Орион“, той успя да направи тази фотография на естествения ни спътник. Междувременно НАСА оповести, че в полунощ (00:00 ч. на 22-ри ноември) ще бъде излъчена пресконференция, на която ще бъдат оповестени получените резултати от посещението на Луната. Можете да наблюдавате конференцията на този линк: https://www.nasa.gov/nasalive Източник : НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/21/moon-global-photo/

УСПЕХ: Американската мисия Артемис 1 облетя Луната! Снимка на залеза на Земята, заснет от космическия кораб „Орион“. Photo credit : NASA TV 21 ноември 2022 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Уникален момент за поколението, родено след епохата на „Аполо“: за пръв път през 21-ви век хората имаха възможността да наблюдават на екраните си в реално време земния залез от Луната! Всичко това се случи днес, след като космическият кораб „Орион“ прелетя над обратната страна на естествения ни спътник на 130-километрова височина над лунната повърхност. Така 54 години по-късно НАСА успя да повтори „Аполо 8“ – макар и без астронавти, но с живи организми на борда на кораба (водорасли, гъби, дрожди, семена от растения). НАСА започна да излъчва в 12:15 ч. българско време, като зрителите имаха възможност на живо време да наблюдават как Луната все повече се уголемява пред камерите на „Орион“. След това, докато корабът преминаваше откъм обратната ѝ страна, се появиха красиви кадри (като този, показан по-горе), на които се виждаха едновременно Земята, Луната и част от корпуса на кораба. Това продължи до 14:26 ч. българско време, когато Земята залезе и радиосигналът от „Орион“ временно прекъсна. През времето на радиозатишие корабът запали двигателите си в 14:44 ч. българско време. Маневрата беше необходима, за да може на 25-ти ноември в 23:52 ч. „Орион“ да навлезе в далечна ретроградна орбита около Луната. През следващите часове и дни наземните екипи ще даунлоудват още подробни снимки и видеа на Земята и Луната, които са записани на борда на кораба и все още не са получени. А дотогава вие отново можете да изгледате видеозаписа на земния залез: Кадри на Земята и Луната, заснети от борда на „Орион“. Photo credit : NASA TV https://cosmos.1.bg/space/2022/11/21/artemis-1-flies-by-moon/

Живото предававане относно облитането на Луната от Артемис 1 започва в 12:15 ч. българско време На снимката: космическият кораб „Орион“ доближава Луната. Photo credit : NASA 21 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Живото предаване днес, на 21-ви ноември, относно облитането на Луната от мисия „Артемис 1“ на 130 километра от нейната повърхност ще започне в 12:15 ч. българско време – два часа по-рано от планираното! Корабът „Орион“ ще запали двигателите си в 14:44 ч., като най-голямото сближение си остава за 14:57 ч. българско време – орбиталната механика не се променя. По-ранното начало на живото предаване единствено гарантира, че обществеността ще получи по-продължително видео от камерите на „Артемис 1“. Можете да наблюдавате предаването на официалния сайт на НАСА ТВ (https://www.nasa.gov/ntv) или на официалния Youtube стрийм на агенцията: Стрийм https://cosmos.1.bg/space/2022/11/21/flyby-broudcast-start-12-15/

Да си спомним за Зонд 5: първата мисия с живи организми, обиколила Луната Снимка на земния изгрев, заснета от съветската мисия „Зонд 7“ две седмици след „Аполо 11“. Photo : RKK Energia/Larry Gertsmann 20 ноември 2022 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Днес биологични организми (водорасли, гъби, дрожди, семена на растения) пътуват към Луната благодарение на американската мисия „Артемис“. Но знаете ли, че в миналото съветските кораби „Союз“ също са летели до Луната? Това се е случило в рамките на програмата „Зонд“, като „Зонд 5“ е първата биологична мисия, която успешно облита естествения ни спътник в периода между 15-ти и 21-ви септември 1958 година, преди да се завърне на Земята. А на борда ѝ има разнообразен набор от организми – в това число две костенурки. За изстрелването на „Зонд 5“ е използвана ракетата-носител „Протон-К“ с горна степен „Блок-Д“. Това е четвъртият опит за окололунен полет и СССР най-сетне жънат успех. Преди това, на 2 март 1968 г., е изстреляна мисията „Зонд 4“. Важна подробност е, че това е първият съветски космически апарат с компютър – 34-килограмовия „Аргон 11“. За съжаление мисията се проваля при кацането. След това, на 23-ти април, е изстреляна мисията „Зонд 1968А“, но тя не успява да достигне орбита заради отказ на втората степен на ракетата (този път обаче спасителните системи сработват и корабът каца безпроблемно). През месец юли, по време на подготовката за полета на „Зонд 1968Б“, степента „Блок-Д“ експлодира, убивайки трима души. Но при първоначалните етапи от изстрелването на „Зонд 5“ няма проблем и ракетата въвежда мисията в първична околоземна орбита. Около 56 минути по-късно „Блок-Д“ се запалва, за да въведе космическия кораб на правилната траектория към Луната. По-късно, по време на пътешествието, настъпват откази на някои от системите. Първо се поврежда един от звездните датчици. Това не пречи на 18-ти септември „Зонд 5“ да облети Луната на разстояние 1 950 километра от повърхността ѝ. След това, на обратния път към Земята, още един от звездните датчици се поврежда. Корабът също така изключва навигационните си системи. Поради това кацането на територията на Казахстан, какъвто е първоначалният план, е невъзможно. Слава Богу екипът успява да стабилизира „Зонд 5“ и тя успява да извърши меко приводняване в Индийския океан. Ненадеждността на съветските ракети и космически кораби е основната причина СССР да загуби на по-късен етап космическата надпревара и през декември същата година „Аполо 8“ с трима астронавти ще обиколи Луната. Въпреки всичко „Зонд 5“ заема важна част от космическата история – за пръв път земни организми прекосяват радиационните пояси, прелитат край Луната и се прибират успешно! На борда на „Зонд 5“ летят семена, яйца от винени мухи, микроводораслови култури (Chlorella sp.), а също така две костенурки (Testudo horsfieldi). Любопитен факт е, че костенурките са качени на борда на кораба 12 дни преди старта, което означава, че оттогава не се хранят. Други две костенурки остават на Земята като контрола и те също са лишени от храна. След завръщането на „Зонд 5“, костенурките са превозени обратно към Москва на 7 октомври 1968 година. Дисекцията, проведена на 11 октомври, и последващите анализи показват, че „структурните промени в костенурките са породени от гладуване, а не от окололунния полет или последващия превоз от Индийския океан до Москва“. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/20/zond-7-remember/

Водорасли, гъби и семена пътуват към Луната на борда на Артемис 1 Микроводораслото Chlamydomonas reinhardtii е един от пътниците на мисията „Артемис 1“ 20 ноември 2022 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Когато космическият кораб „Орион“ бе изстрелян към Луната на 16-ти ноември (мисия „Артемис 1“), на борда му полетяха общо четири биологични експеримента. Микроводорасли от вида Chlamydomonas reinhardtii, дрожди (Saccharomyces cerevisiae), гъби и семена са най-новите пътешественици, които утре, на 21-ви ноември, ще прелетят край естествения ни спътник. Както съобщава уебсайтът на Университета на щата Мичиган, изучаването на влиянието на космическите условия върху растителните организми е от съществено значение, за да може да отглеждаме растения в космоса и така да изхранваме астронавтите, които някой ден ще заселят Луната и Марс. Поради тази причина на борда на „Орион“ бяха качени семена от растението Arabidopsis thaliana – то не се използва за храна, но е ценен за науката моделен организъм. Понятието моделен организъм обозначава биологичен обект, който бива изучаван интензивно с очакването, че откритията, които бъдат направени за него, ще касаят биологичните процеси и на други видове. В конкретния случай резултатите от опита с A. thaliana биха могли да се приложат и за отглеждането на тези растителни видове, които ядем. Друг опит включва микроводораслото Chlamydomonas reinhardtii и общо 6 000 мутанта на дрожди. C. reinhardtii е добре познат моделен организъм, лесен за култивиране и удобен за генетични изследвания. Дрождите (S. cerevisiae), освен че са незаменими за производството на хляб и бира, не просто представляват прекрасен моделен организъм, но техните гени наподобяват човешките гени. Изследователите искат да разберат как условията на далечния космос водят до генетични промени. Що се касае до гъбния експеримент, организмът, избран за окололунното пътешествие, е черната плесен – Aspergillus niger. Плесените са разпространени повсеместно – не само навсякъде около нас, включително в домовете, но също така и в космическите кораби. Те притежават забележителни механизми за репарация на увредена ДНК вследствие на космическата радиация. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/20/algae-fungi-to-the-moon/

Как медиите в Източния блок не излъчиха на живо мисиите Аполо до Луната На снимката: Земята, снимана от борда на кораба „Орион“. Photo credit : NASA TV 20 ноември 2022 г. 11:40 ч. Светослав Александров. Струва си да гледаме на 21-ви ноември пристигането на мисията на НАСА „Артемис 1“ в околностите на Луната! За България, а и за повечето от страните в Източния блок, това ще е първата изобщо възможност да наблюдаваме на живо лунно пристигане – по времето на епохата „Аполо“ е било трудно постижимо. Вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато светът със затаен дъх очаквал „големия скок“ на Армстронг и Олдрин, съветската телевизия излъчвала музикалната програма „През очите на музикалното шоу“. В България единствените, които са могли да следят развоя на събитието на живо, са били тези, които са успели да прихванат сигнала от сръбската телевизия. „Не можахме да го гледаме. Стояхме от другата страна на американския успех. Бяхме от страната на нашата система. Съревнование – жестоко бих казал. Космосът е като Олимпиадата за спортистите. Не е тайна, че по време на кацането на „Аполо 11” на Луната, в същото време около Луната кръжи съветската станция „Луна 15”, съобщи проф. Петър Гецов от Института за Космически Изследвания и Технологии към БАН по време на 50-годишнината от „Аполо 11“ през 2019 г. (източник: 24 часа). „България беше изцяло затъмнено. Тези, които искаха да видят събитието изцяло, разчитаха на сръбска телевизия. Тогава беше силно изявена Студената война“. „Късно вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато целият свят без дъх наблюдаваше първото кацане на човек на Луната, нашата Централна телевизия излъчваше През очите на музикалното шоу“, написал през юли 1989 г. съветският журналист Ярослав Голованов за списание „Огоньок“ (източник: UPI). „Така показахме неуважение по-скоро към себе си, отколкото към астронавтите или държавата, която ги изпрати“. Медийното затъмнение нанесло сериозен удар върху познанието на хората, признал тогава Голованов. „Нашите граждани знаят за Аполо на базата на слуховете. Всеки се изненадва, когато научи, че общо 12 земляни са пътували към Луната“. През 1969 г. и първите няколко десетилетия след това никой не се сетил да разпространява дезинформация и конспиративни теории, че мисиите „Аполо“ са били филмирани в Холивуд. Това се случило едва по-късно през 2001 г., когато Фокс ТВ излъчила първото конспиративно клипче по темата. Вярно е, че още през 1976 г. американецът Бил Кейсинг написал книгата „Никога не сме били на Луната“, но за времето си подобни писаници са били посрещани с подигравка и отхвърляне от научния свят. Именно интернет и по-късно социалните мрежи спомогнали сериозно за дезинформирането на общността. По времето на „Аполо“ съветските опорки били съвсем различни. Докато Армстронг и Олдрин пътували към Луната, съветските коментатори са писали множество материали за Юрий Гагарин, признал Голованов. Междувременно от Байконур била изстреляна мисията „Луна 15“, която се опитала да вземе проби от Луната и така да открадне част от славата на НАСА. Но тази мисия се разбила. Не е имало опорки, че „американците никога не са били на Луната“. След „Аполо 11“ съветската тактика била да убеди обществото, че никога не е имало лунна надпревара и че СССР не участвали в съревнование със САЩ. Което категорично не е така – съревнование е имало (изстрелването на „Луна 15“ навръх „Аполо 11“ го доказва), а паралелно съветските специалисти са работили по секретната ракета „Н1“, която е трябвало да конкурира „Сатурн 5“. Американският анализатор Джеймс Оберг, който е работил в НАСА в периода между 1975 и 1997 г., е изучавал подробно съветската космическа програма и потвърждава, че съветските космонавти през 60-те години са твърдели, че СССР са се надпреварвали със САЩ. „Категорично мога да кажа, че СССР няма да бъдем победени от Щатите в надпреварата за първия човек на Луната“, съобщил космонавтът Владимир Комаров през 1966 г., година преди трагичната му смърт на борда на „Союз 1“. (източник: History.com). Днес има отрицатели на лунното кацане. През епохата на „Аполо“ и непосредствено след това е имало друг тип отрицатели – на лунната надпревара. Дори в Щатите през 1974 г. журналистът Уолтър Кронкайт казал, че „изглежда, че руснаците никога не са били в надпреварата“. Но истината е, че СССР са били в надпревара със САЩ и те са били убедени, че ще бият и този път, защото първите успехи са били техни: първият спътник, първият робот на Луната, първият мъж и първата жена в космоса. В СССР по-скоро са си мислили, че срокът за кацане до края на десетилетието е пропаганда, защото бил твърде амбициозен. Когатото „Аполо 11“ все пак кацнал на Луната през юли 1969 година, СССР „бавно осъзнали, че са пробудили дремещия гигант – те са подлудили американското правителство до такава степен, че да даде ненормално много пари за тази цел“, твърди Оберг. „Въпреки всичко СССР продължили програмата си за лунно кацане и през 70-те години, защото не са знаели дали Щатите ще продължат с лунните изследвания“. „През 1972 година най-накрая осъзнали, че не могат да строят достатъчно надеждни ракети и космически кораби“, категоричен е Оберг и съобщава, че макар и в СССР да е бил построен модул за кацане на Луната, не е имало надежден начин да бъде изстрелян дотам. Истината за съветската лунна програма излязла наяве едва през 1989 година, когато американски инженери от MIT посетили Московския авиационен институт и там се натъкнали на лунния модул. И то се случило съвсем инцидентно. Идеята на делегацията на MIT е била да обсъдят съвместни образователни програми заедно с руснаците, което станало възможно по времето на Горбачовата епоха „Гласност“. По времето на срещата американците били разходени сред голяма зала, пълна със стари космически кораби. Един от инженерите на MIT бил Лорънс Йънг. „Разхождах се в тази зала заедно с Ед Кроули (друг инженер от MIT) и видях този кораб“, съобщава Йънг. „Казах си – какво ли е това нещо, което прилича на нашия собствен лунен модул?“. Съветските специалисти отвърнали, че това е бил техният спускаем апарат. Йънг отначало не повярвал – той си мислил, че това е било просто проект, а не реален космически кораб. Но съветските специалисти потвърдили: „Да, да! Това е спускаемият апарат, с който трябваше да идем на Луната“. На 18 декември 1989 година сп. Ню Йорк Таймс – същото, което е смятало, че американците се надпреварвали сами със себе си, излязло със заглавие: „Днес СССР призна за лунната надпревара“ А вие можете да гледате живото предаване относно пристигането на „Артемис 1“ в околностите на Луната в официалния Youtube канал на НАСА, като живото предаване започва на 21-ви ноември в 14:15 ч. българско време: Стрийм https://cosmos.1.bg/space/2022/11/20/media-blackout-apollo/

Артемис 1: Черно-бялата камера на Орион вече снима Луната Снимка на Луната, заснета на 19-ти ноември 2022 г. от черно-бялата камера на кораба „Орион“. Photo credit : NASA TV 20 ноември 2022 г. 00:40 ч. Светослав Александров. На 19-ти ноември (в събота), четвъртия ден от началото на новата лунна мисия на НАСА „Артемис 1“, черно-бялата навигационна камера на кораба „Орион“ започна да снима Луната. Много хора недоумяват как в 21-ви век имаме черно-бяла фотография в космонавтиката, но космическият кораб е оборудван с достатъчно други цветни камери. Черно-бялата навигационна камера на „Орион“ не е предназначена да прави заснема фотографии с пиар цел. Тя е проектирана да наблюдава Земята и Луната при различни разстояния и фази и така да помага на бордовия компютър да определя местоположението на кораба в космическото пространство. Технологията ще залегне в изкуствения интелект на бъдещи лунни и междупланетни мисии. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/artemis-1-black-white-moon/

Артемис 1: Луната, заснета от борда на кораба Орион! На този кадър се вижда Луната на фона на корпуса на кораба „Орион“. Photo credit : NASA 19 ноември 2022 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 18-ти ноември, космическият кораб на НАСА „Орион“ засне Луната за първи път, докато придвижваше слънчевите си панели. Към момента на заснемането на показаното по-долу видео, „Орион“ вече бе преполовил пътя си към нея. Естественият ни спътник все още изглежда невзрачен, но безспорно ще се уголемява през следващите часове и дни. Изглед към Луната от борда на „Орион“. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/artemis-1-first-moon-video/

На днешния ден преди 53 години: Алън Бийн и Пийт Конрад стъпват на Луната На снимката: Пийт Конрад позира пред американското знаме. Photo credit : NASA 19 ноември 2022 г. 18:05 ч. Светослав Александров. Докато днес човечеството е свидетел на полета на „Артемис 1“ към Луната, време е да си спомним, че преди точно 53 години на днешния ден лунният модул „Интрепид“ на мисията „Аполо 12“ извършва меко кацане на лунната повърхност, а астронавтите Пийт Конрад и Алън Бийн стават съответно третият и четвъртият човек, разходили се там. Алън Бийн стъпва на Луната. Photo credit : NASA За разлика от модула „Ийгъл“ на „Аполо 11“, който се отклонява от планираното за кацане място, „Интрепид“ се спуска прецизно до роботизираната сонда „Сървеър 3“, кацнала на Луната няколко години по-рано, през 1967-ма. Бийн и Конрад я инспектират и свалят част от хардуера, за да го върнат на Земята. Астронавтът Пийт Конрад пред „Сървеър 3“. Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/53-years-bean-conrad-moon/

Пристигането на Артемис 1 около Луната: какво да очакваме? Снимка на Земята, заснета от „Орион“ на път към Луната. Вляво се вижда служебният модул на кораба, построен от Европейската космическа агенция. Photo credit : NASA TV 19 ноември 2022 г. 14:15 ч. Светослав Александров. Космическият кораб „Орион“ ще пристигне в околностите на Луната в понеделник, като НАСА ще излъчва на живо! За мнозина, живеещи на тази Земя, по-точно за родените след 60-те и 70-те години, това ще е първата възможност да видим пристигането на истинска лунна мисия в реално време. В тази статия съм описал подробно как ще можете да наблюдавате историческото за нашето поколение събитие и какво да очаквате. Най-удобно е да следите официалния стрийм на НАСА ТВ в Youtube: Стриймът на НАСА ТВ в Youtube. Предаването започва на 21-ви ноември в 14:15 ч. българско време. Какво ще се случи на 21-ви ноември? Корабът „Орион“ ще се сближи с Луната, като ще прелети само на 130 километра над нейната повърхност. По време на това сближение двигателите на кораба ще бъдат запалени, за да може той да бъде ускорен към неговата окололунна орбита. Окончателното пристигане в тази орбита ще е няколко дни по-късно (на 25-ти ноември), като тя се нарича с понятието „далечна ретроградна орбита“. „Далечна“ означава, че „Орион“ ще кръжи на далечно разстояние от лунната повърхност. Колко далечно? Очаква се корабът да се отдалечи на 64 000 километра от Луната, с което ще бъде счупен рекордът на „Аполо 13“ за най-голямото отдалечаване на космически кораб, сертифициран за пилотирани мисии. „Ретроградна“ означава, че „Орион“ ще кръжи в посока, обратна на околоосното въртене на Луната. На 21-ви ноември предаването ще започне в 14:15 ч. българско време. Корабът „Орион“ ще запали двигателите си, за да се отправи на път към далечната ретроградна орбита, в 14:44 ч. българско време. Най-голямото сближение между кораба и лунната повърхност се очаква за 14:57 ч. българско време. На 25-ти ноември, когато е пристигането в окололунната орбита, НАСА ще започне да излъчва в 23:30 ч. българско време, като запалването на двигателите е предвидено за 23:52 ч. българско време. Важно уточнение за събитията на 21-ви ноември: по време на част от живото предаване космическият кораб „Орион“ ще премине зад Луната и тогава връзката със Земята няма да е възможна. Очаква се радиозатишието да продължи около 34 минути. През това време корабът ще продължи да снима Луната, като видеата и снимките ще бъдат даунлоуднати и излъчени по-късно. Нека сега да насочим вниманието към това какви видеа и снимки да очакваме. На борда на космическия кораб „Орион“ има 16 камери. Снимките и видеата, които те ще правят, са в различни формати, в стандартна дефиниция, висока дефиниция и 4K-резолюция. Важно е да се знае, че по време на живото излъчване, получаваното на Земята видео ще е с по-ниско качество от това, което ще бъде препредадено по-късно, защото приоритетни са инженерните данни, които корабът ще изпрати. А материалът с най-високо качество и резолюция ще бъде записан на борда на „Орион“ и ще бъде анализиран чак когато той се завърне. Също така е важно да се подчертае, че зрителното поле на камерите е оптимизирано за наблюдения на корпуса на космическия кораб, а не на далечния космос (все пак това е мисия, която цели да провери готовността на „Орион“, преди да може да превозва астронавти). Това което ще се види на снимките или видеата, ще зависи от множество фактори като осветяване, ориентация на кораба, възможности за комуникация. „Много хора си представят земния изгрев от Луната на базата на класическата фотография, заснета от Аполо 8“, съобщава Дейвид Мелендрез, който отговаря за камерите на „Орион“. „Снимките, които ще бъдат получени по време на мисията, ще са различни от това, което човечеството видя по времето на Аполо, но събития като земния изгрев, най-голямото разстояние на „Орион“ спрямо Земята и лунното облитане ще са с топ приоритет“. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/artemis-1-what-to-expect/

Въпреки сериозен натиск: НАСА няма да преименува телескопа Джеймс Уеб! Необработени изображения на Клъстера на Пандора, заснети на 15-ти ноември. Photo credit : NASA/ESA/CSA 19 ноември 2022 г. 12:20 ч. Светослав Александров. Въпреки сериозния натиск от страна на ЛГБТ+ астрономи и други учени, НАСА все окончателното решение да не преименува космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Решението е взето след сериозно разследване на делата на администратора на НАСА, управлявал агенцията по времето на проекта „Аполо“, което установи, че той не е участвал пряко в дискриминация на представителите на ЛГБТ общността. Защо се води изобщо този дебат? Преди да поеме управлението на космическия отрасъл, Джеймс Уеб е бил част от администрацията на американския президент Хари Труман, която в периода между 1949 и 1952 г. е преследвала и уволнявала държавни служители – гейове и лесбийки. Но в доклада, публикуван от НАСА на 18-ти ноември, става ясно, че лично Джеймс Уеб никога не е уволнявал работници поради тази причина. Решението на агенцията бе приветствано от семейството на Уеб. Снаха му Барб Уеб заяви, че не е изненадана от становището и подчерта, че „Джеймс Уеб не заслужаваше наследството му да бъде омаловажено по такъв прибързан и заблуден начин“. Мнозина обаче не са съгласни и смятат, че това дали има или няма пряко доказателство, че Уеб е дискриминирал ЛГБТ работници, не трябва да е водещият мотив за именуването на космическия телескоп. „По-скоро агенцията трябва да се пита – дали това е вдъхновяващо име, което отразява днешните ни ценности?“, заявява астрономът Джейсън Райт от Университета в Пенсилвания (изт: Нейчър). „Не ми трябва да виждам доказателства, че Уеб лично е съблюдавал уволненията на ЛГБТ работници, за да знам, че това не е човек, който трябва да олицетворява бъдещето на астрономическите проучвания“, смята Ролф Данър от Комитета по сексуална ориентация и полови малцинства към Американската астрономическа общност. Независимо от недоволството изглежда, че телескопът ще продължи да се казва „Джеймс Уеб“ и НАСА отстоява позицията си. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/jwst-wont-be-renamed/

Джеймс Уеб засне причудлива форма на пясъчен часовник, породена от раждаща се звезда! Снимката на протозвездата в облака L1527. Credits: NASA, ESA, CSA, and STScI. Image processing: J. DePasquale, A. Pagan, and A. Koekemoer (STScI) 18 ноември 2022 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/Европейската космическа агенция(ЕКА)/Канадската космическа агенция(ККА) „Джеймс Уеб“ разкри тайните на раждането на звездата в облака L1527 и ни показа какво се случва през ранните етапи от звездната еволюция. Доскоро детайлите на това космическо рождение бяха скрити от земните наблюдатели, но един инфрачервен телескоп като „Джеймс Уеб“ без проблем може да наблюдава какво има под праховото було. И така, ето какво се вижда на горепосочената снимка: протозвездата се намира в центъра на „пясъчния часовник“. Тъмната линия, която го пресича по средата, е протопланетарният диск. Отгоре и отдолу се вижда как светлината на протозвездата прониква през праха и осветява газовите каверни. L1527 е на възраст 100 000 години, което означава, че е изключително млад обект за космическите времеви мащаби. Той е класифициран като Протозвезда от Клас 0 – т.е. обектът е в най-ранните етапи от звездообразуването. Този тип протозвезди все още са обвити в газови пашкули и имат неправилна форма (макар и вече доближаваща се до сферичната). С течение на времето L1527 ще стане компактна звезда, ще се закръгли и ще започне да поддържа стабилни термоядрени реакции. Черният диск по средата е с размера на нашата Слънчева система. Именно по този начин е изглеждала и тя, когато се е формирала. Но дискът на L1527 е твърде млад и ще минат милиони години, преди от него да се появят планетите на тази нова планетарна система. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/18/james-webb-hourglass/

На път към Луната: космическият кораб Орион засне черно-бяла снимка на Земята Снимка на Земята, заснета вчера от космическия кораб „Орион“ посредством оптичната му навигационна камера. Photo credit : JSC 18 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Американският космически кораб „Орион“, който на 16-ти ноември беше изстрелян към Луната в рамките на мисията „Артемис 1“, изпълни вчера маневра за корекция на траекторията и посредством оптичната си навигационна камера започна да заснема черно-бели снимки на Земята. Разбира се, това не означава, че няма да видим цветни снимки на Земята и Луната – навигационната камера е само една от общо 16 камери, като нейната задача е да заснема бързи черно-бели изображения, а не научни с цел подпомагане на екипите по време на пътешествието на „Орион“. През идната нощ в 00:00 ч. българско време НАСА ще излъчи пресконференция, на която ще бъдат представени плановете на мисията преди предстоящото навлизане на „Орион“ в лунната гравитационна сфера на влияние и пристигането на кораба в далечна ретроградна окололунна орбита. Навлизането в лунната гравитационна сфера на влияние означава, че Луната, а не Земята е основният обект, чиято гравитационна сила въздейства на „Орион“. Оттук насетне корабът трябва да извърши облитане на Луната на разстояние 130 километра от нейната повърхност, като маневрата ще е нужна за неговото ускоряване на правилния път към далечната ретроградна окололунна орбита, където ще пристигне четири дни по-късно. Разбира се, облитането на Луната ще бъде излъчвано на живо, като предаването ще започне в понеделник, 21-ви ноември, в 14:15 ч. българско време. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/18/orion-black-white-photo-earth/

УСПЕХ: Първата частна индийска ракета излетя! Кадър от изстрелването на „Викрам“. Photo credit : Vikram Aerospace 18 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин станахме свидетели на събитие, което може да се окаже зародишът на частната космонавтика в Индия! Ракетата „Викрам-С“, разработена от компанията Скайруут Аероспейс, беше изстреляна успешно и тя достигна височина от 89.5 километра (целта беше 80 километра). Ракетата е кръстена на Викрам Сарабхай – бащата на индийския космически отрасъл. Отне само около две години на Скайруут Аероспейс, за да проектира и построи този носител благодарение на нови технологии като 3D-печат и въглеродни композитни структури. Фирмата бе основана през юни 2018 г. от Пауан Чандана и Нага Дака, като понастоящем в нея работят около 200 служители. Освен суборбиталната „Викрам-С“, Скайруут планира да построи и орбитални носители „Викрам 1“, „Викрам 2“ и „Викрам 3“, съответно с товароподемности от 480, 595 и 815 килограма до ниска околоземна орбита. Видеозапис от изстрелването: Запис https://cosmos.1.bg/space/2022/11/18/vikram-rocket-launches/

И мисията на НАСА Лунар АйсКюб се свърза със Земята! Лунар Айскюб – илюстрация. Image credit : NASA 17 ноември 2022 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА „Лунар АйсКюб“ бе поредната, която осъществи радиоконтакт със Земята след нейното изстрелване вчера! С това броят работещи микроспътникови мисии, изведени в космоса като вторичен полезен товар на „Артемис 1“, става седем от общо десет. Новината бе съобщена от центъра на НАСА „Годард“. Задачата на „Лунар АйсКюб“ е да влезе в орбита около Луната, откъдето посредством спектрометър ще изучава разпределението на водния лед на естествения ни спътник. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/17/lunar-icecube-contacts-earth/

Шест от десет CubeSat микроспътника са се свързали със Земята след отделянето им от Артемис 1 Спътникът „Лунар Полар Хайдроджен Мапър“ ( „Luna-H Map“) е един от работещите. Image credit : Sean Amidan / ASU / SpaceTREx 17 ноември 2022 г. 14:20 ч. Светослав Александров. Непосредствено след изстрелването на „Артемис 1“, общо шест от десетте микроспътникови мисии, изведени в космоса като вторичен полезен товар, са се свързали със Земята. Това е много добър резултат, тъй като CubeSat технологията е eвтина, високорискова и досега рядко е била внедрявана за междупланетни изследвания. Статистиката показва (източник), че в световен мащаб около 33% от изведените в космоса CubeSat-и се провалят незабавно след изстрелването и никога не излъчват радиосигнал към Земята. Това е очаквано, тъй като микроспътниците са бюджетни, създават се от конвенционални, а не от специализирани компоненти и създателите им нямат възможността (финансова или технологична) да ги тестват по същия начин, по който се тестват големите и струващи милиарди долари междупланетни мисии. Така че, ако се окаже, че 60% от микроспътниците, изведени в хода на „Артемис 1“, са се свързали със Земята, това ще е прилична успеваемост. Разбира се, ние сме все още в началото на полета им. Има огромен шанс останалите четири спътника да презаредят батериите и също да осъществят радиоконтакт. Рано е да се каже. Успехът или провалът на микроспътниковите мисии по никакъв начин не застрашава основната задача на „Артемис 1“ и завръщането на човек на Луната, тъй като те са отделни проекти. Ето кои шест спътника са в контакт със Земята: EQUULEUS, LunIR, CuSP, LunaH-Map, Argomoon и Biosentinel. От успешните засега микроспътникови мисии Biosentinel е особено интересна, тъй като за пръв път в историята на човечеството земни организми (дрожди) ще пътуват отвъд ниската околоземна орбита и ще се отправят в междупланетното пространство. Все още очакваме да бъде възстановена работоспособността на японския спускаем апарат OMOTENASHI. Очакваме радиосигнал и от слънчевата платноходка NEA Scout, която трябва да посети астероид. Дори и CubeSat спътниците да са евтини и често повреждащи се, потенциалните ползи могат да бъдат големи и да отворят вратата към това обикновени фирми и дори физически лица да изучават космоса. „Поемаме големи рискове, за да получим висока отплата“, съобщава Джон Рикс, ръководител на работещия микроспътник LunIR. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/17/six-cubesats-working-artemis-1/

Японският спускаем апарат претърпя повреда на път към Луната Лунният спускаем апарат „Омотенаши“. Image credit : JAXA 17 ноември 2022 г. 12:30 ч. Светослав Александров. За голямо съжаление Японската космическа агенция докладва, че новоизстреляният спускаем апарат „Омотенаши“ е претърпял повреда на път към Луната. Според професор Хашимото Тацуаки, който ръководи мисията, освобождаването на спускаемия апарат от ракетата-носител „Спейс Лонч Систъм“ е било нормално. Но радиокомуникацията е била нестабилна и екипът не е успял да получи своевременно информация от антените на НАСА „Дийп Спейс Нетуърк“. Когато апаратът най-накрая се свързал със Земята станало ясно, че слънчевите батерии на „Омотенаши“ не са ориентирани правилно към Слънцето и космическият апарат се върти бързо около оста си. Екипът решил да освободи газ, за да овладее въртенето. Лошото е зарядът на батериите е продължил да пада и ръководството решило да предприеме друга стъпка – да пренасочи газовата струя, за да извърти слънчевите батерии обратно към Слънцето. Към това време антената на „Дийп Спейс Нетуърк“ в Мадрид излязла извън обхват. Оттогава насам няма никаква радиовръзка с „Омотенаши“. Спускаемият апарат е разработен в рамките на шестгодишен период. Екипът смята, че няма проблем с неработеща апаратура и се полагат всички усилия за възстановяването на мисията. Източник: Елизабет Таскър, работещ в Японската космическа агенция https://cosmos.1.bg/space/2022/11/17/omotenashi-trouble/

Двама китайски астронавти излязоха в открития космос Кадър от „космическата разходка“. Photo credit : CNSA 17 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес китайските астронавти Чен Дун и Цай Сюйчже излязоха в открития космос. „Космическата разходка“ не бе оповестена предварително и това изненада анализаторите и журналистите. Чен и Цай ще работят от външната страна на космическата станция на Китай, като се очертава престоят им в открития космос да трае около шест часа и половина. Двамата ще монтират кабели между трите модула на станцията. Очаква се също така да разположат и камера за панорамни снимки от външната страна на новопристигналия модул „Ментян“. Източник: CGTN https://cosmos.1.bg/space/2022/11/17/china-spacewalk/

Двама руски космонавти ще излязат в открития космос, за да продължат работата по новия модул Наука Руският модул „Наука“. Photo credit : NASA TV 17 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 17-ти ноември, в 16:20 ч. българско време, руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин ще излязат в открития космос, за да продължат подготовката на новия модул „Наука“ за експлоатация. Целта на двамата е да подготвят радиатор и шлюз за тяхното преместване от стария модул „Рассвет“ към „Наука“. Прокопиев и Петелин ще бъдат подпомагани от тяхната колежка Анна Кикина, която ще работи с ръката ERA на Европейската космическа агенция. Междувременно американските астронавти Джош Касада и Франк Рубио излязоха в открития космос във вторник, за да подготвят Международната космическа станция за монтаж на нови слънчеви панели. Тези панели ще бъдат изстреляни през следващата седмица посредством товарен космически кораб „Карго Драгън“ на СпейсЕкс. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/17/russian-cosmonauts-spacewalk-preview/

Лунар Полър Хайдроджен Мапър е в добро състояние след изстрелването си Космическият апарат „Luna-H Map“ в орбита около Луната. Image credit : Sean Amidan / ASU / SpaceTREx 16 ноември 2022 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Лунната изследователска мисия „Лунар Полър Хайдроджен Мапър“, която бе изстреляна днес като вторичен полезен товар в хода на проекта на НАСА „Артемис“, е в добро състояние. Новината бе съобщена днес от Крег Хардгроув, ръководителят на мисията. Според него първите получени на Земята данни показват, че космическият апарат се е отделил от горната степен на ракетата-носител „Спейс Лонч Систъм“, ориентиран е правилно и презарежда нормално батериите си. „Лунар Полър Хайдроджен Мапър“ ще използва собствените си двигатели, за да влезе в орбита около Луната. Оттам космическият апарат ще картографира разпределението на водорода до дълбочина 1 метър под лунната повърхност, за да се разбере къде на Луната има воден лед. „Лунар Полър Хайдроджен Мапър“ е изграден по стандарта CubeSat и се състои от шест стандартизирани единици. Очаква се мисията да работи около 96 дни. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/16/lunah-orbital-mission-post-launch/

Мисия Биосентинел: за пръв път живи организми излетяха към междупланетното пространство! Астробиологичната мисия „Биосентинел“. Image credit : NASA 16 ноември 2022 г. 15:15 ч. Светослав Александров. През 1968 г. СССР изстреля мисията „Зонд 5“ с костенурки, която обиколи Луната и се върна на Земята. Година по-късно американски астронавти стъпиха на естествения ни спътник. А през 2019-та Китай отгледа растения на обратната страна на Луната. Досега обаче никога живи организми не са напускали системата Земя-Луна и не са се отправяли към междупланетното пространство. Днес това се промени, след като в космоса бе изстреляна мисията на НАСА „Биосентинел“ като вторичен полезен товар на ракетата „Спейс лонч Систъм“ в хода на проекта „Артемис 1“. На борда на „Биосентинел“ пътуват дрожди (Saccharomyces cerevisiae). И докато през следващите седмици корабът „Орион“ ще обиколи Луната и ще се върне на Земята, „Босентинел“ ще прекоси орбитата на Луната и ще продължи да пътува в околослънчева орбита. Така S. cerevisiae ще се превърнат в първия земен биологичен вид, напуснал системата Земя-Луна! Очаква се мисията на „Биосентинел“ да трае между 6 и 12 месеца. През това време периодично плаките с клетки ще бъдат активирани, като в тях бъде вкарвана хранителна среда. След като дрождите започнат да се размножават чрез пъпкуване, учените ще наблюдават как радиацията в междупланетното пространство влияе върху тях. Подбрани са два щама S. cerevisiae, от които единият се среща широко в природата, а при другия системата за репарация (т.е. поправка) на ДНК не работи ефективно. Очаква се получените данни да помогнат при планирането на бъдещи дългосрочни пилотирани експедиции към Марс, тъй като космическата радиация се счита за един от най-съществените рискове. Източник : НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/16/biosentinel-launches/

Япония ще се опита да проведе кацане на Луната с миниатюрен спускаем апарат Япония ще се опита да проведе кацане на Луната с миниатюрен спускаем апарат Posted on ноември 16, 2022 Spread the love На илюстрацията: спускаемият апарат „Омотенаши“. Image credit : JAXA 16 ноември 2022 г. 14:20 ч. Светослав Александров. Сред най-интересните вторични мисии, изстреляни днес посредством американската ракета „Спейс Лонч Систъм“ в хода на програмата на НАСА „Артемис“, е тази на японския спускаем апарат „Омотенаши“. С дължина 11 cm, широчина 24 cm, височина 37 cm и тегло 14 килограма, това е най-малкият спускаем апарат в историята на човечеството, който ще се опита да кацне меко на Луната. „Омотенаши“ е една от десетте вторични мисии, които полетяха на борда на „Артемис 1“ и е координирана от Японската космическа агенция. Стига всичко да мине наред, апаратът би могъл да се спусне на лунната повърхност до 4-5 дни. Шансът за неуспех се изчислява на 40%, което означава, че „Омоташи“ е високорискова мисия. Очаква се посредством единствено запалване на орбиталния си модул „Омоташи“ да влезе в орбита, която да го отведе към съприкосновение с Луната. След това, на височина 100-200 метра над лунната повърхност, ще се запали твърдогоривен спирачен ракетен двигател. След приключването на работата на двигателя „Омотенаши“ ще бъде предпазен от съприкосновението с повърхността посредством въздушни възглавници. Стига кацането да е успешно, спускаемият апарат ще измери какви са нивата на радиация на Луната. За повече информация: Японската космическа агенция https://cosmos.1.bg/space/2022/11/16/jaxa-omotenashi-preview/

Видео: космическият кораб Орион напуска Земята! Photo credit : NASA TV 16 ноември 2022 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Американският космически кораб „Орион“, който днес се отправи към Луната в хода на мисията на НАСА „Артемис 1“, изпрати видео как се отдалечава от нашата планета – Земята! Видеото беше представено по време на средполетната конференция на НАСА, излъчвана по НАСА ТВ. Към настоящия момент мисията протича гладко, със съвсем дребни проблеми: леки отклонения от работата на звездните датчици на „Орион“, загуба на комуникационни пакети от някои прибори и неочаквано поведение на заключващите механизми на слънчевите панели. Подобни проблеми са очаквани, тъй като това е първият полет на чисто нов космически кораб отвъд околоземна орбита. Няма спор, че в близките часове и дни ще видим още снимки и кадри от Земята и Луната! Следим мисията с голямо вълнение! Изгледайте цялото видео: https://cosmos.1.bg/space/2022/11/16/video-orion-leaves-earth/