SAlexandrov

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне сатурновата луна Титан! Снимки на Титан, получени от “Джеймс Уеб”. Photo credit : NASA/ESA/CSA 1 декември 2022 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Получихме едни от най-дългоочакваните снимки от космическия телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” – на Титан, луната на Сатурн! Причината, поради която учените тръпнеха от нетърпение да видят тези фотографии, се корени във факта, че Титан е единственото друго място в Слънчевата система освен Земята, на което има реки, езера и морета – макар и съставени от въглеводороди, а не от вода. Същите изображения, но с обозначения Изображението вляво е получено благодарение на филтър, с помощта на който изпъкват характеристиките на атмосферата на Титан. Светлите петна представляват облаци. Изображението вдясно представлява цветна съставна фотография. Виждат се някои добре известни забележителности на титановата повърхност – морето от метан Кракен, дюнното поле Белет и ярката област Адири. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/01/james-webb-photographs-titan/

Днес Артемис 1 ще напусне своята орбита около Луната Земята и Луната, заснети от борда на космическия кораб “Орион”. Photo credit : NASA 1 декември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА “Артемис” започва своето завръщане към Земята днес! Основният двигател на космическия кораб “Орион” ще се запали в 23:53 ч. българско време и така той ще напусне своята далечна ретроградна окололунна орбита. Но на обратния път предстои още едно сближение с Луната, което е планирано за 5-ти декември в 18:53 ч. българско време и отново ще видим подробни видеа и снимки! Космическият кораб “Орион” се състои от два компонента: Команден модул, построен от американската фирма Локхийд Мартин, и Европейски сервизен модул, който е построен от европейското предприятие Еърбъс. Именно европейският модул отговаря за двигателните маневри и облитанията на Луната. Той е базиран на товарния кораб на Европейската космическа агенция “ATV”, който се използваше за обслужването на Международната космическа станция в периода между 2008 и 2015 година. Накрая “ATV” бе пенсиониран, но технологията не беше загубена – просто бе преобразуван в част от архитектурата за завръщането на човек на Луната. За пръв път в своята история НАСА делегира такава важна част от пилотираната си космонавтика на Европейската космическа агенция! Засега Европейският сервизен модул се справя безупречно. След като “Орион” посети за последно Луната на 5-ти декември, предстои шестдневно завръщане към Земята. На 11-ти декември в 19:42 ч. космическият кораб ще се приводни в Тихия океан, с което мисия “Артемис 1” официално ще приключи. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/01/artemis-1-prepares-return-home/

УСПЕХ: Пилотираният кораб Шенчжоу 15 се скачи с космическата станция на Китай! Шестчленният екипаж на китайската космическа станция. Photo credit : CCTV 30 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Новоизстреляният пилотиран космически кораб “Шенчжоу 15” извърши успешно скачване с космическата станция на Китай, с което тя за пръв път стана временно шестчленна! На емоционални кадри, разпространени от китайските медии, се вижда как астронавтите на “Шенчжоу 15” Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу се поздравяват с членовете на екипажа на стария космически кораб “Шенчжоу 14” Чен Дун, Лю Ян и Цай Сюйчже. Това бе първото застъпване на две мисии на Китай! Любопитен факт също така е, че със своя полет Ден Цинмин постави рекорд като човека, чакал най-дълго след неговата селекция за астронавт (в случая през 1998 г.) до първия му полет – почти 25 години! Доскоро рекордът се държеше от украинския космонавт Леонид Каденюк. Той е бил избран в отряда на космонавтите през 1976 година за изпитателен полет на “Буран”, но впоследствие е бил премахнат заради проблеми в брака му. След разпадането на СССР Каденюк е приел украинско гражданство и през 1995 г. бил повторно избран за космонавт от космическата агенция на Украйна. На 19 ноември 1997 г. най-сетне полетял в космоса на борда на американската совалка “Колумбия”. Видео: CCTV https://cosmos.1.bg/space/2022/11/30/shenzhou-docks-chinese-station/

Супер Хеви премина през успешен огневи тест, който продължи 13 секунди! Снимка от огневия тест. Photo credit : SpaceX 30 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Основаната от Илон Мъск космическа фирма СпейсЕкс проведе ново огнево изпитание на “Супер Хеви”, при което общо 11 двигателя бяха запалени. Новостта този път се състои в това, че те работиха в продължение на 13 секунди – и всичко премина успешно. Това бе първото изпитание след 14-ти ноември, когато “Супер Хеви” премина през кратък огневи тест с 14 двигателя. Тогава Илон Мъск оповести, че пред програмата “Старшип” предстои само още едно огнево изпитание преди орбиталния полет. Но плановете се менят и е възможно това вече да не е така. Очакваме с интерес да видим какво ще е развитието на програмата! https://cosmos.1.bg/space/2022/11/30/starship-static-fire/

УСПЕХ: Пилотираният кораб Шенчжоу 15 с трима астронавти излетя към космическата станция на Китай! Снимка от днешното изстрелване на кораба “Шенчжоу 15”. Photo credit : CGTV 29 ноември 2022 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 29-ти ноември, в 17:08 ч. българско време Китай изстреля пилотирания космически кораб “Шенчжоу 15”, с което започна нов важен етап в развитието на космонавтиката на страната! За пръв път китайците изпратиха в орбита нова пилотирана експедиция, преди предходната да се е завърнала и за пръв път тези две експедиции ще се засекат на борда на космическата станция на Китай – с което тя става постоянно обитаема! Командирът на новоизстреляната експедиция е Фей Дзюнлун. Роден през 1965 година, на 17-годишна възраст той се присъединява към Военновъздушните сили на Народната освободителна армия, където става пилот. През 1998 г. Фей влиза в отряда на астронавтите на Китайската космическа агенция (CNSA). През 2005 г. лети за пръв път в космоса на борда на мисията “Шенчжоу 6”, с което се превръща във втория астронавт на Китай. Фей е женен, има един син. Двамата новаци са Ден Цинмин и Чжан Лу. Ден е роден през 1966 година и подобно на Фей се присъединява към отряда на астронавтите през 1998 г., но досега е бил единствено резерва на три различни мисии на “Шенчжоу”. Днес късметът му най-накрая се усмихна и той излетя в космоса. Чжан е най-младият от всички, роден през 1976 г. и се присъединява в отряда на астронавтите през 2010 година, по време на втората селекция. След като “Шенчжоу 15” се скачи с космическата станция, Фей, Ден и Чжан ще се здрависат с екипажа на “Шенчжоу 14” – Чен Дун, Лю Ян и Цай Сюйчже. Впоследствие “Шенчжоу 14” ще се разкачи и Чен, Лю и Цай ще се завърнат на Земята в началото на декември. Екипажът на “Шенчжоу 15” ще остане да живее на борда на станцията около половин година, като астронавтите ще изпълнят около четири “космически разходки”. Видеозапис от днешното изстрелване: Видео: CGTN https://cosmos.1.bg/space/2022/11/29/shenzshou-15-launch-success/

Лунната мисия Хакуто-Р бе качена на ракета Фалкън 9 за утрешното ѝ изстрелване! На снимката: лунната мисия “Хакуто-Р” бе прикачена към ракета “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 29 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Предстои изстрелването на четвъртата мисия до Луната за 2022-ра година, и първата, включваща кацане на лунната повърхност! Стига да няма неочаквани проблеми, утре в 10:39 ч. българско време ще излети ракета “Фалкън 9” на американската компания СпейсЕкс, а на борда ѝ ще се намира спускаемият апарат “Хакуто-Р” на стартъп компанията ай-Спейс. “Хакуто-Р” е истинска международна мисия. Освен че се изстрелва с ракета на САЩ, а самият стартъп е японски, космическият апарат е сглобен в съоръженията на европейското предприятие Арианагруп в Ламполдхаузен, Германия. Нещо повече – за радиокомуникацията със Земята мисията ще разчита на антените за далечна свръзка на Европейската космическа агенция (ЕКА), разположени във Френска Гвиана, Австралия, Аржентина и Великобритания. На борда на спускаемия апарат е прикачен и първият луноход на Обединените арабски емирства (ОАЕ) – “Рашид”. Пътешествието на “Хакуто-Р” към Луната ще отнеме между три и пет месеца, като мястото на кацане е кратерът Атлас. Кацането е планирано за април 2023 година. Както вече подчертах в началото на тази публикация, това ще е четвъртото изстрелване към Луната през 2022 година. Първото бе на 28-ми юни, когато ракета на Рокет Лаб “Електрон” ускори към естествения ни спътник мисията на НАСА “Кепстоун”. Второто бе реализирано на 4 август, тогава ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” изпрати мисията на Южна Корея “Данури”. След това, на 16-ти ноември, беше изстреляна мисията “Артемис 1” на НАСА, която цели първото безпилотно изпитание на транспортния пилотиран кораб “Орион” в окололунното пространство. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/29/hakuto-r-attached-falcon-9/

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса последния спътник ГЛОНАСС-М! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 29 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 28-ми ноември, в 17:17 ч. българско време, от космодрума Плесецк беше изстреляна ракета-носител “Союз-2.1б”. На борда на ракетата беше последният спътник от серията “ГЛОНАСС-М”. Както съобщава журналистът Анатолий Зак, този спътник е произведен отдавна и дълги години се съхранява на склад. Сателитът бе изведен от склада през декември 2021 г. с цел да бъде подготвен за полет през март 2022 година, но явно е имало забавяния щом мисията бе реализирана чак сега. Успешното изстрелване на “ГЛОНАСС-М” е добре дошло за Русия, тъй като той представлява резервен вариант в случай на трудности при въвеждането в експлоатация на спътниците от следващото поколение “ГЛОНАСС-М” – най-вече поради западните санкции, които не позволяват нужните за спътникопроизводството западни компоненти да бъдат внасяни в Русия. Напомням на читателите, че ГЛОНАСС (съкр. ГЛОбална НАвигационна Спътникова Система) представлява руският аналог на американската мрежа GPS. В световен мащаб има още две подобни мрежи – европейската Галилео и китайската БейДоу. Видеозапис от изстрелването: Видеозапис https://cosmos.1.bg/space/2022/11/29/final-glonass-m-launches/

Космическата мисия Артемис 1 засне земно затъмнение! Земно затъмнение, заснето от космическия кораб “Орион”. Photo credit : NASA 28 ноември 2022 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на НАСА “Орион”, който изпълнява първата мисия от програмата за завръщане на Луната “Артемис”, засне гледка, каквато не сме виждали досега, включително по времето на старата лунна програма “Аполо”. А именно затъмнение на Земята от Луната! Това стана възможно благодарение на далечната ретроградна окололунна орбита, в каквато понастоящем се намира “Орион”. Към момента на заснемането на тези кадри Земята бе на 418 000 километра от космическия кораб. Видеозапис на “земното” затъмнение: Credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/28/artemis-1-earth-eclipse/

Пилотираният космически кораб на Китай Шенчжоу 15 бе изведен на стартовата площадка На снимката: извеждането на космическия кораб “Шенчжоу 15”. Photo credit : CNSA 28 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб “Шенчжоу 15” беше изведен на стартовата площадка на космодрума Дзюцюан. Ако всичко е наред, изстрелването му с трима астронавти на борда ще бъде осъществено във вторник, на 29-ти ноември, в 17:08 ч. българско време. Командирът на космическия кораб е Фей Дзюнлун – това е вторият астронавт на Китай, който през 2005 година летя в космоса на борда на “Шенчжоу 6”. Мисията на “Шенчжоу 15” ще е втора за него. Фей ще бъде придружен от Ден Цинмин и Чжан Лу, които досега не са летели в космоса. Изстрелването на “Шенчжоу 15” ще отбележи важен момент за китайската космонавтика – за пръв път ще бъде изстрелян пилотиран космически кораб, преди предходният да се е прибрал на Земята. Това става възможно благодарение на успешното завършване на строежа на космическата станция на Китай през тази година. Днес на станцията живее екипажът на “Шенчжоу 14” – Чен Дун, Лю Ян и Цай Сюйчже. Когато “Шенчжоу 15” се скачи с нея, за пръв път на борда ѝ ще има шестима души. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/28/shenzhou-15-rolled-launch-pad/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се скачи с МКС! На кадъра: “Карго Драгън” доближава МКС. Photo credit : NASA TV 27 ноември 2022 г. 14:50 ч. Светослав Александров. Около 17 часа след своето изстрелване, товарният космически кораб на СпейсЕкс “Карго Драгън” извърши безупречно скачване в автоматичен режим с модула “Хармъни”, част от американския сегмент на Международната космическа станция, в 14:39 ч. българско време. На борда на МКС пристигнаха около 3.5 тона провизии, сред които нови слънчеви панели, които ще удължат живота на станцията до 2030 година, нов портативен микроскоп, с помощта на който астронавтите ще могат да анализират кръвните си проби по време на мисиите си, както и експеримент, свързан с изучаването на джуджевиден сорт домати. “Карго Драгън” ще остане скачен с МКС около 45 дни, което е по-дълго в сравнение с останалите товарни мисии. Това означава, че той ще се завърне на Земята след Нова година, т.е. през 2023-та. Продължителният престой ще даде нужното време на астронавтите, за да могат да излязат в открития космос и да монтират новите слънчеви батерии, както и да изпълнят научната си програма https://cosmos.1.bg/space/2022/11/27/cargo-dragon-docks-iss/

УСПЕХ: Американският товарен кораб Карго Драгън пое към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 26 ноември 2022 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Космическият товарен кораб на СпейсЕкс “Карго Драгън” беше изстрелян успешно тази вечер в 21:20 ч. българско време. Към Международната космическа станция поеха около 3.4 тона провизии, сред които нови слънчеви панели, благодарение на които животът на станцията ще може да бъде удължен до 2030-та година. Слънчевите панели ще бъдат монтирани и разгърнати в хода на американски “космически разходки”, планирани за декември. Но първо “Карго Драгън” трябва да се скачи с МКС, като скачването е насрочено за утре, 27-ми ноември (неделя) в 14:30 ч. българско време. Освен критично важните слънчеви панели, на борда на кораба пътуват още портативен микроскоп, с помощта на който астронавтите ще могат да анализират кръвните си проби по време на мисиите си, както и експеримент, свързан с изучаването на джуджевиден сорт домати. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета-носител “Фалкън 9” с чисто нова, нелетяла досега първа степен, обозначена под сериен номер “B1076”. Около девет минути след началото на мисията степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”, позиционирана в Атлантическия океан, и е готова да бъде рециклирана за нов полет. Това бе 54-тият полет за компанията на Илон Мъск за 2022 година. СпейсЕкс изпреварва всички останали страни в целия свят по брой орбитални полети през тази година – китайците имат 52 изстрелвания, руснаците – 19, останалите американски фирми имат общо 15 изстрелвания, Европа има 4 изстрелвания, Индия също четири, Иран и Южна Корея – по едно изстрелване. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2022/11/26/cargo-dragon-launches-iss/

Следващата мисия на Китай до Луната ще бъде изстреляна през 2025 година На снимката: лунната почва, заснета от космическия апарат “Чанг’e 5”. Photo credit : CNSA 26 ноември 2022 г. 12:50 ч. Светослав Александров. Последната мисия на Китай до Луната “Чанг’e 5” бе реализирана през 2020 година, като тя взе проби от лунната повърхност и ги достави на Земята. Следващата, “Чанг’e 6”, ще лети чак през 2025-та година, т.е. след петгодишно прекъсване. Забележителното този път е, че тази мисия ще бъде проведена в широко международно сътрудничество. Още по-забележително е, че Русия няма да участва, а ще участват държави от Европа. CNSA Watcher Новината бе съобщена от акаунта CNSA Watcher в Туитър, който следи подробно космонавтиката на Китай и се е домогнал до презентация на китайската космическа агенция. Сред организациите и държавите, които ще имат свое участие на “Чанг’e 6”, са ЕС, Франция, Италия, Швеция и Пакистан. Това, че руснаците не участват, само потвърждава факта, че те няма какво да предложат като технологии или научни инструменти. Роботизираният апарат “Чанг’e 6” се очаква да вземе проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята. Също така до 2028 г. трябва да бъдат изстреляни и безпилотните мисии “Чанг’e 7” и “Чанг’e 8”, които ще са фокусирани върху Южния полюс на Луната. Те ще притежават малки дронове с ракетни двигатели, които ще могат да разузнават сенчестите райони на полярните кратери, в които има залежи от воден лед. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/26/china-moon-2025/

УСПЕХ: Индийска ракета PSLV изведе в космоса спътник за изучаване на океаните! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 26 ноември 2022 г. 12:40 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:26 ч. българско време от космическия център Сатиш Дхаван беше проведено изстрелване на индийска ракета-носител PSLV със спътник EOS-06, чиято задача е да изучава океаните на Земята. Спътникът тежи 1 117 килограма и е петият космически апарат от серията “Оушънсат”. Той притежава три прибора, за да измерва температурите на океаните в рамките на петгодишен период. На борда на PSLV като вторичен полезен товар пътуваха и осем микроспътника. Днешното изстрелване бе пето за Индия през 2022 година. От тези пет орбитални мисии, четири бяха напълно успешни. Един от полетите, този на новата ракета-носител SSLV, който бе проведен през август, завърши с провал. Видеозапис от изстрелването: ISRO https://cosmos.1.bg/space/2022/11/26/pslv-launches-ocean-satellite/

УСПЕХ: Артемис 1 пристигна в орбита около Луната! Снимка на Луната, заснета на 24 ноември. Photo credit : NASA 26 ноември 2022 г. 00:10 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на НАСА “Орион” се превърна в изкуствен спътник на Луната! Това се случи на 25-ти ноември в 23:52 ч. българско време, когато той запали основния си двигател, за да навлезе в т.нар. далечна ретроградна орбита. С това първият етап от мисията, а именно пътешествието към Луната, официално завърши! Започва вторият етап от мисията – работа на “Орион” в окололунна орбита и изпитания на различните му системи. Този втори етап ще продължи до 1-ви декември 23:53 ч., когато корабът ще запали двигателите си за излизане от орбитата и ще започне завръщането към Земята, което е третият етап. На път към нашия дом, на 5-ти декември в 18:43 ч., “Орион” ще направи ново сближение с Луната и ще заснеме снимки на нейната повърхност с висока разделителна способност. Завръщането на Земята е насрочено за 11-ти декември. Снимка на Земята, заснета на 24-ти ноември. Photo credit : NASA Но дотогава има още време. Сега “Орион” е в своята далечна ретроградна окололунна орбита. Далечна” означава, че корабът е на далечно разстояние от повърхността на Луната (около 80 000 километра), а “ретроградна” означава, че “Орион” обикаля в посока, обратна на околоосното въртене на Луната. Докато “Орион” в тази орбита, очакваме още едно важно постижение. На 28-ми ноември той ще се намира на най-голямо разстояние от Земята – около 434 000 километра. С това мисията “Артемис 1” ще счупи рекорда на “Аполо 13” за най-далечно разстояние, покрито от кораб, сертифициран за пилотируеми полети. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/25/artemis-1-arrives-lunar-orbit/

Повреда в руския скафандър отново отмени излизането в открития космос за двама космонавти На снимката: космонавтите Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин работят в открития космос. Photo credit : Roscosmos 25 ноември 2022 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Дългоочакваното преместване на радиатор от стария модул “Рассвет” към новия “Наука” на МКС няма да се състои днес. За втори път през тази година повреда в руски скафандър отмени осъществяването на “космическа разходка”. Днес тя трябваше да бъде проведена от Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин. Напомням на читателите, че на 18-ти август, докато Олег Артемиев и Денис Матвеев бяха в открития космос, се повреди акумулаторът на скафандъра на Артемиев и двамата космонавти се прибраха обратно в руския сегмент на МКС преди да успеят за завършат работата си. Този път отказа една от охлаждащите помпи на скафандъра на Прокопиев. От Роскосмос все още не са определили резервна дата за провеждането на “космическата разходка”. Първо трябва да се анализират причините за повредата. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/25/russian-spacewalk-delayed/

Днес Артемис 1 ще пристигне в орбита около Луната! На снимката: космическият кораб “Орион” на фона на Луната. Photo credit : NASA 25 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно тази вечер космическата мисия на НАСА “Артемис 1” ще пристигне в орбита около Луната. Живото предаване по НАСА ТВ ще започне в 23:30 ч. българско време, като двигателите на космическия кораб “Орион” ще се запалят в 23:52 ч. българско време. “Артемис 1” ще пристигне в т.нар. далечна ретроградна окололунна орбита. “Далечна” означава, че корабът ще е на далечно разстояние от повърхността на Луната (около 80 000 километра) и ще извършва една пълна обиколка около нея за 12 дни. На практика ръководството на мисията няма да изчака това да се случи, след половин обиколка (т.е. след 6 дни) ще започне завръщането към Земята. “Ретроградна” означава, че “Орион” ще обикаля в посока, обратна на околоосното въртене на Луната. Линк към живото предаване: Живо предаване https://cosmos.1.bg/space/2022/11/25/artemis-set-to-arrive-lunar-orbit/

Японската мисия Икуълиъс е заснела още две снимки на обратната страна на Луната Снимка, заснета от “Икуълиъс” 24 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Японската космическа мисия “Икуълиъс” (т.е. “Жребче”), която бе изстреляна заедно с “Артемис 1” посредством американската ракета “Спейс Лонч Систъм”, е успяла да заснеме още две снимки на обратната страна на Луната. Първата е показана по-горе, а втората е тази: Снимка, заснета от “Икуълиъс”. Първата снимка изобразява множество кратери с различни размери, а на втората се вижда Московско море. Напомням на читателите, че екипът на “Икуълиъс” публикува вчера дебютната си снимка. Припомням я: Първата снимка на обратната страна на Луната, заснета от “Икуълиъс”. Ето къде са разположени фотографираните от “Икуълиъс” региони на следната карта: Карта на обратната страна със снимките на “Икуълиъс” https://cosmos.1.bg/space/2022/11/24/equuleus-two-more-photos/

Телескопът Джеймс Уеб за пръв път цялостно характеризира атмосферата на екзопланета! Планетата WASP-39b – илюстрация. Image credit : NASA 24 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” с поредното важно постижение – за пръв път характеризира цялостно атмосферата на извънслънчева планета и определи нейния молекулен и химичен профил! Предишните наземни и космически телескопи, в това число “Хъбъл” и “Спицер”, са успявали единствено да изолират единични химични вещества в екзопланетните атмосфери. Постижението е важно, тъй като то дава надежди, че по този начин “Джеймс Уеб” ще може да открие на кои извънслънчеви планети има живот. Първото характеризиране на екзопланетна атмосфера е направено на планетата WASP-39b. Това е негостоприемна планета на разстояние около 700 светлинни години от нас, с размера на Сатурн и обикаляща около своята звезда само за четири дни. Откритията, касаещи WASP-39b, са описани в общо пет научни статии. Три от тях са вече публикувани, а две са в процес на рецензиране. За пръв път в атмосферата на извънслънчева планета е открит серен диоксид (SO2), молекула, която се получава вследствие на химични процеси под въздействието на високоенергийно лъчение от звездата. По подобен механизъм на Земята се създава озонът. “Така за пръв път виждаме конкретен пример за фотохимия – химични реакции на екзопланета, инициирани от енергетичната звездна стветлина”, съобщава Шан-мин Цай, изследовател от Оксфордския университет във Великобритания и водещ автор на една от научните публикации. Също така учените за пръв път успяха да приложат компютърните модели за фотохимия към получените данни. Това е нужно, за да могат да бъдат обяснени подробно протичащите процеси. Съответно моделите ще бъдат подобрени и това ще доведе до създаването на технологичния ноу-хау, необходим за търсенето на признаците за живот. “Джеймс Уеб” е установил в атмосферата на планетата и наличието на натрий (Na), калий (К) и водни пари. Тези данни се потвърждават и от наземните телескопични наблюдения. Получените сведения от телескопа също така показват, че WASP-39b има облаци, като те са по-скоро разпокъсани, а не под формата на дебела покривка. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/24/james-webb-profile-exoplanet/

НАСА публикува серия от снимки с висока резолюция на Луната, заснети от Артемис 1 Снимка на Луната, заснета от черно-бялата навигационна камера на “Орион”. Photo credit : NASA 23 ноември 2022 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа агенция НАСА публикува серия от снимки на Луната, заснети от “Артемис 1” на 21-ви ноември по време на голямото сближение. Фотографиите са заснети посредством черно-бялата навигационна камера на кораба “Орион”. За да ги свалите, отидете на следния уебсайт: https://images.nasa.gov, като в опциите за Download можете да изберете да ги даунлоуднете в пълен размер. Тук качвам вариант на изображенията със средна резолюция. Тъй като много хора задават въпроса – “защо по-голямата част от изображенията на космическите мисии са черно-бели, а не цветни?” и “как може в 21-ви век НАСА още да не е изобретила цветната фотография”, припомням обяснението, дадено от учения Ноам Айзенбърг, който работеше по мисията “Месинджър”, изучавала Меркурий от 2011 до 2015 година. Много хора не знаят, но дори и камерите в бита са монохромни, по-точното понятие е панахромни. За да може една цифрова камера да снима цветно, пред всеки светлинен рецептор (пиксел) има филтър, през който минава червена, синя или синя светлина. Електрониката на цифровия ви фотоапарат композира всичко това, за да генерира резултата, който виждате на вашите снимки – по подобие на цветната телевизия. Нещо повече – филтрирането смъква качеството на фотографията, тъй като регистрира само част от светлината, която панахромните детектори могат да уловят. При вашите камери, които използвате в ежедневната употреба, част от информацията се губи. Космическите камери обаче се конфигурират различно. Често пъти те могат да измерват не само видимата светлина, но също така инфрачервената и ултравиолетовата светлина, които са неуловими за човешкото око. В случая филтрите се използват, за да изпъкне определена научна информация. Повечето камери, използвани в междупланетната фотография, имат механизъм, който премества различните филтри пред датчиците. Тези филтри не са предназначени, за да виждат “реалистичните” цветове, които човешкото око вижда. Те събират светлина в дължини на вълните, които дават информация за минералния състав. Айзенбърг пояснява, че, отчитайки ограниченото време, възможности и радиокомуникация с мисията, много често се правят т.нар. “изображения във фалшив цвят” – например, инфрачервени снимки, които разкриват индивидуалния състав на скалите. Друг път обаче учените искат да разберат формата на дадена структура, да измерят кратер или планина. В такъв случай те заснемат черно-бели изображения с максимална резолюция, които са най-добрата възможност, за да изпъкнат детайлите. Чудесно, но тук възниква въпросът: тези учени не осъзнават ли пиар стойността на една цветна фотография? Осъзнават го много добре, но тук има една малка тайна, за която много хора не знаят. Голяма част от Слънчевата система, а и космосът като цяло, са мрачни. Например повърхността на нашата Луна е сива с 50 нюанса и само тук-таме зелено и оранжево стъкло. Айзенбърг ни информира, че преди години някои негови колеги са поискали на космическите мисии да се добавят и обикновени фотоапарати, каквито се срещат на пазара, като допълнение към космическите камери. Идеята не мина, отчасти заради това, че такъв апарат надали ще оцелее в суровите космически условия, но има още една важна причина – крайният резултат няма да е особено забележителен. Опитът показва, че за изготвянето на добрите космически изображения е необходимо малко изкуство. (Относно мисията “Артемис 1”, черно-бялата навигационна камера е именно такава – навигационна. Тя измерва точно разстоянието от космическия кораб до обектите. Поради това детайлните снимки в черно-бяло с висока резолюция са най-добрият вариант за измерването на това разстояние). Ето галерията от снимки, заснети от “Орион” на Луната: Credits : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/nasa-images-highres/

Летят ли НАСА до Луната? Руски експерт сравни американски с руски снимки и отсече: Да, летят! Гледки към Земята от стрийма на “Артемис 1” с ниска резолюция (вляво), американската мисия “DSCOVR” (в центъра) и от руската мисия “Електро-Л”. Photo credit : NASA/Roscosmos/Vitaly Egorov 23 ноември 2022 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Лети ли американската мисия “Артемис 1” до Луната … или всичко е CGI и манипулация във филмово студио? Руският космически експерт Виталий Егоров реши да сравни кадри от американските мисии с руски и установи – снимките съвпадат, мисията на НАСА е истинска! “Реших да проверя дали мога да вярвам на прякото предаване на НАСА от борда на космическия кораб “Орион”, който наскоро облетя Луната”, пише Егоров в Телеграм. “Взех снимка от “Орион” (вляво) и я сравних с други кадри, които позволяват да се види какво е било разположението на облаците към този момент, когато “Орион” бе край Луната. После взех снимки от още два апарата – този на НАСА “DSCOVR” (в центъра) и на руския “Електро-Л” (вдясно – не обръщайте внимание на кафявия цвят, това е резултат от инфрачервения канал на камерата на спътника). Както е видно, разположението на облаците е идентично във всеки един от случаите. Тоест “Орион” действително е снимал Земята по времето на прякото предаване. Надявам се, че на никой няма да му влезе в главата предположението, че Русия помага на Америка да фалшифицира лунната си програма”. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/nasa-roscosmos-images/

Исторически момент: за пръв път земни организми влязоха в междупланетното пространство! На илюстрацията: “Биосентинел” облита Луната и навлиза в междупланетното пространство. Photo credit : NASA 23 ноември 2022 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Исторически момент в космонавтиката, който може да се сравни единствено с полети като този на кучето Лайка през 1957 г. и на окололунната мисия “Зонд 5” с костенурки и растения през 1968 година! За пръв път земни организми навлязоха в междупланетното пространство! Това се случи, след като мисията на НАСА “Биосентинел” с дрожди на борда (Saccharomyces cerevisiae) облетя в понеделник Луната и продължи своето пътешествие в околослънчева орбита. Напомням на читателите, че “Биосентинел” бе изстреляна на 16-ти ноември като вторичен полезен товар на ракетата “Спейс Лонч Систъм” заедно с мисията “Артемис 1”. Вчера центърът на НАСА “Еймс” потвърди, че “Биосентинел” е прелетяла успешно Луната и е вече в междупланетното пространство. Провеждането на биологични космически мисии има дълга история. Всичко започва на 20 февруари 1947 година, когато САЩ изстрелват останала от Втората световна война немска ракета “Фау 2”, а на борда ѝ има винени мушици. Ракетата успешно достига космоса на височина 109 километра. След това, на 14 юни 1949 година, американците с друга ракета “Фау 2” изстрелват в космоса маймуната Алберт 2 – това е първият бозайник и първият примат, летял в космоса. Междувременно в СССР се появява клонинг на “Фау 2”, благодарение на депортацията на немски инженери – това е ракетата “Р1”. На 22 юли 1951 г. такава ракета извежда в космоса две кучета Дезик и Циган. Прави впечатление, че през тези ранни години Щатите изпращат основно маймуни, а СССР – кучета. Първоначално тези мисии са суборбитални. Всичко се променя през 1957 г., когато на 3-ти ноември СССР изстрелва със “Спутник 2” кучето Лайка. Това е първият жив организъм, който не само достига космоса, а и орбита. Следва полетът на Белка и Стрелка на 19 август 1960 година. На 31 януари 1961 г. Щатите изстрелват по суборбитална траектория шимпанзето Хам посредством кораб “Мъркюри”. Това е първият висш примат, който лети в космоса. А на 29 ноември 1961 г. чрез друг кораб “Мъркюри” в орбита е изпратено шимпанзето Енос. До този момент това е единственото шимпанзе, обиколило Земята. Първите живи организми, които напускат околоземна орбита и се отправят към Луната, са две костенурки, винени мушици, растителни семена и водорасли Chlorella в хода на съветската мисия “Зонд 5” през 1968 година. В хода на десетилетното усвояване на космоса са изстреляни също така жаби, зайци, паяци, насекоми. Голяма част от биологичните експерименти са проведени на орбиталните станции “Салют”, “Мир”, “Скайлаб”, Международната космическа станция, китайските станции “Тянгон”. Има и самостоятелни (т.е. несвързани със станции) биологични мисии, като сред тях се открояват тези на руските биосателити “Бион” и “Фотон”, които представляват модифицирани кораби “Восток” – т.е. от същия тип, с които са летели Гагарин, Титов и първите космонавти. През 2019 г. мисията на Китай “Чанг’e 4” каца на обратната страна на Луната и за пръв път там е отгледан памук. Същата година израелският апарат “Берешийт” се разбива на лунната повърхност, а на борда му има тардигради (водни мечки). Допреди няколко дни обаче нито един биологичен организъм не бе напускал системата Земя-Луна. Т.е. до провеждането на мисия “Биосентинел”. Постижението стана възможно благодарение на един нов стандарт в космонавтиката, който се наложи през последните десетилетия – стандартът CubeSat, чрез който спътници биват построявани евтино и бързо от еднотипни единици с формата на куб и дължина на ръба 10 сантиметра. Стандартът е изобретен през 1999 година. Скоро след това той започва да се прилага и за биологични мисии. НАСА изстрелва първата такава мисия “ДжийнСат-1” през 2006 г., като спътникът проучва влиянието на космическите условия върху микроорганизми. След това през 2009 г. НАСА изстрелва “ФармаСат”, като целта е изучаването на растежа на дрожди в космоса след третирането им с фунгицид и излагането им в условия на безтегловност. Тези мисии са реализирани в околоземна орбита. Сегашната мисия “Биосентинел” представлява първият изобщо в историята на космонавтиката полет на живи организми в междупланетното пространство. Защо обаче са подбрани дрожди, а не растения или малки животни? Причината е, че през последните десетилетия науката откри, че дрождите притежават много сходен геном с този на човека. Макар че милиарди години еволюция делят Saccharomyces cerevisiae от Homo sapiens, тези два вида споделят хиляди хомоложни гени, които са отговорни за ключови процеси, включително поправка на ДНК вследствие на радиационни въздействия. Вече не е нужно да изпращаме кучета или маймуни до Марс, за да видим дали човек би издържал пътешествието здрав. Дрождите са достатъчно добър моделен организъм за тази цел. Очаква се мисията на “Биосентинел” да трае между 6 и 12 месеца. През това време периодично плаките с клетки ще бъдат активирани, като в тях бъде вкарвана хранителна среда. След като дрождите започнат да се размножават чрез пъпкуване, учените ще наблюдават как радиацията в междупланетното пространство влияе върху тях. Подбрани са два щама S. cerevisiae, от които единият се среща широко в природата, а при другия системата за репарация (т.е. поправка) на ДНК не работи ефективно. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/biosentinel-deep-space/

Японската мисия Икуълиъс засне терминатора на обратната страна на Луната! Фотографията, заснета от “Икуълиъс”. Photo credit : EQUULEUS 23 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Японската космическа мисия “Икуълиъс” (или “Жребче”), която беше изстреляна като вторичен полезен товар заедно с американската “Артемис 1” посредством ракетата на НАСА “Спейс Лонч Систъм”, успя да фотографира терминатора (границата между деня и нощта) на обратната страна на Луната! “Икуълиъс” е една от двете мисии на Япония, които бяха качени на борда на “Спейс Лонч Систъм”. Другата – “Омотенаши”, представляваше миниатюрен спускаем апарат, който трябваше да кацне на Луната, но скоро след разделянето от горната степен на ракетата той прекъсна радиоконтакта си. Докато развитието за “Омотенаши” бе неблагоприятно, мисия “Икуълиъс” бе напълно успешна. Тя коригира самостоятелно курса си към Луната, облетя я, фотографира я и сега е на път към една от точките на Лагранж от системата Земя-Луна. Източник: Икуълиъс https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/еquuleus-terminator/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс изведе в космоса спътник на Ютелсат! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 23 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Макар че метеоролозите даваха само 10% шанс времето да е благоприятно за полет, късметът този път бе на страната на СпейсЕкс, а не на природата. Фирмата на Илон Мъск проведе успешно 53-тото си орбитално изстрелване за 2022 година, като невъзвръщаема ракета “Фалкън 9” изведе в космоса тежък комуникационен спътник за нуждите на френската фирма Ютелсат. Все пак лошото време успя да отложи друг полет на СпейсЕкс – този на товарен кораб “Карго Драгън” до МКС и той бе насрочен за резервна дата. За нуждите на днешната мисия беше използвана първа степен под сериен номер “B1049”, като това бе 11-тото изстрелване за нея. Тъй като фирмата-клиент Ютелсат имаше нужда от цялата мощ на ракетата-носител, не остана гориво за връщането на степента. Така през месец ноември СпейсЕкс изненадващо проведе три невъзвръщаеми космически мисии – на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” и на два комуникационни спътника на Интелсат. Компанията на Илон Мъск трябва да осъществи още три изстрелвания до края на ноември – на партида “Старлинк”, на гореспоменатия “Карго Драгън” и на мисията “Хакуто-Р” до Луната. Така през този месец ще станем свидетели на излитането не на една, а на две лунни мисии! Видеозапис от полета: Видеозапис https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/spacex-launch-eutelsat/

Италианската мисия Аргомуун засне Луната отблизо! Снимка на Източното море на Луната, заснета от италианската мисия “Аргомуун”. Photo credit : ASI/NASA 22 ноември 2022 г. 23:20 ч. Светослав Александров. Италианската космическа мисия “Аргомуун”, която беше изстреляна на 16-ти ноември заедно с американската мисия “Артемис 1” на същата ракета “Спейс Лонч Систъм” като вторичен полезен товар, е успяла да заснеме Луната отблизо по време на вчерашното облитане! На фотографията, показана по-горе, се вижда ясно Източното море на Луната (Mare Orientale). “Аргомуун” също така сполучи да заснеме отдалече и обратната страна на Луната, като на снимката се вижда кратерът Джаксън: Photo credit : ASI/NASA Източник: Argotec https://cosmos.1.bg/space/2022/11/22/argomoon-closeup-photo/

Галерия: изгревът и залезът на Земята от орбитата на Луната, заснети от мисии на СССР, САЩ, Япония и Китай Снимка на земния изгрев, заснета на 23 юли 1966 година. Photo credit : NASA 22 ноември 2022 г. 14:30 ч. Светослав Александров. Вчера американската космическа мисия „Артемис 1“ фотографира залеза на Земята от орбитата на Луната. Това е чудесен момент да ви представя цялостна галерия на земни изгреви и залези, заснети от различни мисии на СССР, Китай, Япония и САЩ. Важно е да се уточни, че земни изгреви и залези не могат да се фотографират от роботи или астронавти, стоящи на лунната повърхност – Луната е винаги обърната с едната си страна откъм Земята и един астронавт винаги би виждал Земята фиксирана в една и съща позиция на нощното небе. Заснемането на земните изгреви и залези обаче е възможно от орбитални мисии, които кръжат около Луната. Първата в историята на космонавтиката снимка на земен изгрев е направена от американската мисия „Лунар Орбитър“ на 23 август 1966 г.: Снимка на земния изгрев, заснета на 23 юли 1966 година. Photo credit : NASA След това астронавтите на „Аполо 8“ Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс заснемат най-известната и иконична снимка на земния изгрев на Бъдни вечер 1968 година: Снимката на Земния изгрев от екипажа на „Аполо 8“. Photo credit : NASA TV На 11 август 1969 г., две седмици след кацането на екипажа на „Аполо 11“, съветската мисия „Зонд 7“ снима земния изгрев: Земен изгрев, заснет от „Зонд 7“. Photo credit : USSR Space Program През 1970 г. съветската сонда „Зонд 8“ заснема земния залез: Компилация от снимки на земния залез, заснети от „Зонд 8“. Photo credit : USSR Space Program През декември 1972 година екипажът на последната пилотирана мисия „Аполо 17“ (Юджийн Сърнан, Харисън Шмит и Роналд Еванс) също снима земния изгрев: Снимка на земния изгрев, заснета от екипажа на „Аполо 17“. Photo credit : NASA Следва десетилетно прекъсване на полетите до Луната с настъпването на края на космическата надпревара между САЩ и СССР. На 25-ти януари 1994 г. НАСА отново изстрелва мисия към Луната – „Клементин“. Тя успява да заснеме земния изгрев: Снимка на земния изгрев от „Клементин“. Photo credit : NASA През 2007 г. Япония изстрелва към Луната мисията „Кагуя“. Тя фотографира както изгрева, така и залеза на Земята: Земният изгрев, заснет от „Кагуя“. Photo credit : JAXA/NHK Компилация от снимки на земния залез, заснети от „Кагуя“. Photo credit : JAXA/NHK През 2015 г. американската мисия „Лунър Риконисънс Орбитър“ засне земния изгрев в безпрецентна до този момент висока резолюция: Земният изгрев, фотографиран от „Лунър Риконисънс Орбитър“. Image Credit: NASA/Goddard/Arizona State University През 2019 г., в хода на китайския проект „Чанг’e 4“, спускаем апарат за пръв път кацна на обратната страна на Луната. Като вторичен полезен товар на мисията в окололунна орбита бе изпратен и микроспътникът „Лонгчжиян 2“. Той направи снимки на земния изгрев посредством камера, разработена в Саудитска Арабия: Снимка на земния изгрев от „Лонгчнжиян 2“. Photo credit : CNSA И накрая, разбира се, е време да покажем земния залез, заснет вчера от американския кораб „Орион“ в хода на мисията „Артемис 1“: Снимка на земния залез на 21 ноември 2022 г. от „Артемис 1“. Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/22/earthrise-moon-orbit/