SAlexandrov

Важен успех! Топлинният щит на Джеймс Уеб е напълно разгърнат и опънат! Уникалният петслоен топлинен щит предпазва чувствителните инструменти на "Джеймс Уеб" от слънчевата светлина. Photo credit : Northrop Grumman 4 януари 2022 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес е изключително успешен ден за частната американска компания Нортроп Груман, конструирала телескопа на НАСА "Джеймс Уеб"! Петте слоя на топлинния му щит бяха напълно опънати, с което по-голямата част от технологичните препятствия преди началото на научната мисия бяха преодолени! Опъването на отделните слоеве беше осъществено през последните 48 часа - и всичко премина гладко, без никакви засечки. Както нееднократно съм споменавал на страниците на КОСМОС БГ, построеният за $10 милиарда космически телескоп "Джеймс Уеб" представлява най-скъпоструващата роботизирана научна мисия в историята на космонавтиката и най-сложният проект от технологична гледна точка след провеждането на пилотираните експедиции до Луната "Аполо" през 60-те и 70-те години на миналия век. Счита се, че разгръщането на телескопа е три пъти по-рисково от кацането на Марс, осъществено от американския марсоход "Пърсъвиърънс" през февруари миналата година. Това е така, защото за успешното привеждане на "Джеймс Уеб" в експлоатация трябва да бъдат задействани 344 еднопосочни събития - и всяко неизпълнение дори на едно от тези 344 събития може да гарантира провал. Но сега, след като топлинният щит на телескопа е цялостно разгърнат, НАСА съобщава, че 75% от тези еднопосочни точки на провал са преодолени. Разбира се, още е рано да си отдъхваме - предстои разтварянето на сегментите на вторичното и на основното огледало. И все пак от всички компоненти, които трябваше да се разгърнат, топлинният щит бе най-сложният. Благополучното опъване на слоевете на щита беше аплодирано и от най-безпощадните критици на американската космонавтика като журналиста от Арс Текника Ерик Бъргър. "Честно казано аз не смятах, че телескопът "Джеймс Уеб" ще сработи в космоса. И все още не сме стигнали до този етап. Но, по дяволите, разгръщането на топлинния щит представлява огромно постижение и аз съм изумен от инженерите на НАСА и Нортроп Груман", казва той. Опъването на последния от петте слоя беше излъчено на живо по телевизионния канал на НАСА, така че зрителите имаха щастието да се наслаждават в реално време на успеха. Напомням на читателите, че "Джеймс Уеб" е наследник на "Хъбъл", който, за разлика от него, няма да работи във видимата и ултравиолетовата област на електромагнитния спектър, а в инфрачервената. Целта е да бъдат изучени най-древните небесни обекти, които, поради разширяването на Вселената, са отместени в инфрачервената област, съответно са недостъпни за "Хъбъл". Така новият телескоп ще разгадае тайните на раждането на видимия свят. Но за да работи в този диапазон, "Джеймс Уеб" има нужда от защита от слънчевата топлина, която се осигурява от този огромен щит с размера на тенис корт. Сега, след като щитът е напълно опънат, чувствителните инструменти на телескопа (с изключение на един, който има нужда от активно охлаждане и от по-ниска температура) ще работят при температура от само 36 градуса над абсолютната нула. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4303-2021-sunshield-fully-depolyed-tensioned

2021-ва бе отрицателна година за руската космонавтика, смята известен експерт Снимка от изстрелването на ракета "Ангара" на 27-ми декември. Фото: Министерството на отбраната на Русия 4 януари 2022 г. 18:15 ч. Светослав Александров. През 2021 година на пръв поглед изглеждаше, че положението в руската космонавтика се подобрява - Роскосмос най-сетне изстреля модула "Наука", а освен това имахме полет на киноекипаж в космоса и старт на новата ракета "Ангара". Не на това мнение е авиокосмическият експерт Вадим Лукашевич, някогашен инженер-конструктор в ОКБ "Сухой". В свое интервю за Росбалт малко преди Нова година той определи 2021-ва като "отрицателна година за руската космонавтика". -Така, Вадим Павлович, с какво завършихме космическата година? Има ли реални постижения? Моето мнение е това: постижения няма. С известно разтягане на локуми може да счетем, че това не е постижение, а събитие - изстрелването на модула "Наука" към Международната космическа станция. Ако "Наука" се беше появил в състава на руския сегмент на МКС преди 10 години, щеше да е постижение. Строим руски модул - и най-накрая космонавтите имат с какво да се занимават по въпроса. Като цяло нашите космонавти на МКС се обслужват сами себе си. Те поддържат физическата си форма, занимават се с физкултура. Те се занимават с ремонт на апаратурата, и то на животоподдържащата апаратура - ту на тоалетната, ту на кислородогенератора, ту на пукнатините. Практически това представлява ремонт и поддръжка на квартирата. Но няма полезен резултат. Човекът в космоса, разбира се, представлява обект на медицински проучвания. Само че това, което се считаше за смислено преди 30 години, вече не е толкоз актуално. Нямахме съвременно научно оборудване - такова се появи чак сега. Но в същото време модулът загуби половината гориво по пътя си, защото част от горивната му система аварира. Датчиците не смогнаха да направят инфрачервен вертикал, не успяха да "прихванат" Земята. И когато той най-накрая се скачи, тогава, чрез допълнителната работа на двигателите, модулът обърна станцията по начин, по който възникнаха проблеми - вкл. и на американския сегмент. Това бе софтуерен дефект, като щеше да бъде много по-зле, ако бе възникнал по-рано. Не и след стиковката, когато свързването вече бе осъществено и имахме твърдо окачване, тогава модулът не завъртя само себе си, но и цялата станция. А ако това беше станало в момента на докосването, т.е. когато вече бе налице стиковка, но не и твърдо окачване, тогава портът за скачване щеше да отиде на майната си, да се счупи и като цяло руският сегмент щеше да се разкъса. А ако се беше случило по време на последните метри от сближаването, просто щеше да се разбие в станцията. Точно това стана, когато един товарен кораб "Прогрес" се разби в станцията "Мир" и загубихме един модул. Само че "Прогрес" тежи седем тона, а тук са двадесет. Последствията щяха да са съвсем различни. Считах и продължавам да считам, че изстрелването на модула "Наука" към МКС бе авантюра. Американците много колебливо дадоха разрешение за стиковка и от това, което научавам е, че те сто пъти съжаляваха затова, имайки предвид, че не печелят нищо от тоя модул. -Какво ще кажете за дългоочакваното изстрелване на "Ангара А-5" с "Персей"? Да, това го приемаме за някакво постижение. Но позволете ми да кажа: ние работим по система, която се появи през 2014 година и я създаваме от началото на 90-те. И това е едва третото изстрелване. Някога Корольов и Челомей правеха по три изстрелвания годишно, докато за нас това е третото изстрелване за седем години. Този път ние изпитахме ускорителен блок, който трябваше да изведе габаритно-масов макет на спътник до околоземна орбита. И защо? Ние вече задръстваме ниските орбити, но оттам боклукът пада на Земята. Защо тогава е необходимо да влачим целия макет към геостационарна орбита? Все пак каквото отиде там, си остава завинаги. Макетът е напълно неуправляем, нито може да излезе от орбита, нито да се отклони. Това не е разумно. Когато Илон Мъск направи "Фалкън Хеви", той изстреля колата си към Марс. Пак бе боклук, но в далечния космос и имаше поне пиар ефект. Тестването на "Персей" на "Ангара" - това не е постижение на фона на постиженията на нашите конкуренти. И изпитанието се оказа неуспешно. Ние тръбяхме за старта на "Ангара", но за "Персей", който не успя да напусне околоземна орбита, все едно имахме сливи в устата. Три старта, и трите с габаритно-масови макети, а през това време на запад като правило още при първите стартове се използва истински полезен товар. "Персей" не сработи. Това бе провал. Но от друга страна е добре, че имаме по-малко боклук в геостационарна орбита, където е вече прекалено задръстено. А ние, ще си позволя да отбележа, сме вече първенци по космическите боклуци - може да си спомним за спорното ни изпитание на антиспътниково оръжие с унищожаването на стария сателит, чийто отломки директно застрашават МКС и китайската космическа станция. -Ами заснемането на филма "Предизвикателството"? Това не е постижение, а фарс. Фарс от тоя тип - все още не е имало котка в орбита, затова ние ще го направим и ще е наш приоритет. Тъпотия. В дългосрочна перспектива представлява глупост. Нямама популяризация на космонавтиката, а патриотични балони, които скоро ще се пукнат. Главната задача на проекта е да се снима филм, който ще привлече нови космически туристи. И какво се случи? Ние съсипахме федералната космическа програма за дългосрочните експедиции през 2021 и 2022 година, като разбъркахме екипажите. И за какво? За нови туристи? Вече имахме кораб за туристи, японците летяха с него. Понеже не можем да отблъснем туристите, тогава нашите космонавти ще страдат. Ще имаме още един обикновен филм за 61-годишнината от Гагарин. Даже няма да е готов за 60-годишнината. Ама че постижение! Това беше нашият отговор към Том Круз и планът му да снима филм в космоса. Но Круз със своите идеи и пари не отиде в НАСА, не се полакоми за американския космически бюджет. Той отиде при Илон Мъск, също частник. Това не повлия на държавната космическа програма. Ние решихме да ги изпреварим, изметохме настрани всичко останало, а Круз даже не полетя! Между другото преди 20 години, в началото на века, имахме кинопроект и режисьорът Юрий Кара планираше да го снима. Киноактьорът Владимир Стеклов премина през пълния цикъл на тренировка, не два месеца, а цяла година. Само че тогава нямаше пари - режисьорът не намери външно финансиране. Тогава все още се отнасяхме към космоса отговорно и отчитахме парите си. Сега Рогозин написа писмо на Путин, че са "нужни приоритети". Ама ако искаш приоритети, лети тогава към Луната или Марс! А филмът като цяло е глупав. Пристига лекарка, която прави операция на космонавт. Пичове! Ами кръвта - как така? На Земята тя тече, а при нулева гравитация лети в салона! Коремната операция в условията на безтегловост е глупост. В такъв случай се планира спешна евакуация на космонавта за неговото лечение на Земята. Вече е имало случай в историята, при който космонавт се е върнал от орбита заради остра болка. Бих разбрал, ако имаше уникално слънчево изригване или експлозия на свръхнова в Галактиката и трябваше да пратим учен, който спешно да наблюдава явлението от орбита. Бих разбрал също така, ако на станцията се случеше аварийна ситуация и трябваше да пратим специалист. Но за Бога, този филм! Главата ми не го побира! От моя гледна точка това е отрицателна година за руската космонавтика. Ние изтървахме космонавтската професия. Изпуснахме я във всеки възможен смисъл. Вярвам, че романтичният ореол на космоса през тази година бе убит. Всичко това бе посрещнато изключително негативно в професионалната общност. Като цяло космонавтите са лоялни хора. Но имаше гневни постове на ветерани - на Олег Котов, на Павел Виноградов, на Фьодор Юрчихин, които се изказаха от душа по тоя повод. Сега мненията на професионалистите в Роскосмос не се зачитат. -Как бихте обобщили останалите резултати накратко? В началото на годината Дмитрий Рогозин публикува пост във Фейсбук какво предстои. Изстрелването на "Наука" в космоса - това беше направено. Изстрелването на "Луна 25" с европейския блок не се случи, то беше отложено за една година. Бяха обещани три изстрелвания на "Ангара" - едно тежкотоварно и две лекотоварни. Само тежкотоварното се случи след неколкократни забавяния, след огромно напрежение в края на годината и съпътствано от провал на горната степен "Персей". Изстрелването на "Союз" с туристи - това се случи, това бе свещено събитие. Бяха планирани 10 полета на спътници "УанУеб" - нямахме 10 полета. Предвиждаха се изстрелвания по пилотираната програма, които не осъществихме заради филма "Предизвикателството". Наскоро направихме разбор на полетния график на нашия нов пилотиран космически кораб "Орел" - всички срокове бяха изместени с две години напред във времето. Беше планиран първият безпилотен полет да е през 2023 година и първият пилотиран да е през 2025 година. Сега пилотираните полети са отложени от 2025 за 2027 година, защото изпитанията на парашутната система бяха преместени от 2023 за 2024 година. Има висящи въпроси относно парашутите, относно системите за аварийно спасяване. Единственото, което остана да направим през 2023 година, е да изстреляме макет. Не пълноценен безпилотен полет, както бе заложено да се направи - т.е. два тестови полета на кораба без човек. Не, това ще бъде полет на още един макет, който даже не може да се завърне на Земята по нормален начин. Няма за него парашутна система. Какво още? Считайки от тази година, започна засекретяването на всякаква критична информация спрямо Роскосмос. Броят планирани полети вече не се съобщава. Вече е забранено да се говори за каквито и да е недостатъци или проблеми вледствие на директива на ФСБ, в противен случай ще те сметнат за чужд агент. Мила картинка. Нека не забравяме, че Роскосмос работи и за отбранителната индустрия. А тук нещата са зле. От 594 договора през 2019 година, сроковете на всеки пет бяха нарушени, на всеки шест бяха налице отлагания, общо 15 договора не бяха изпълнени изобщо. Защо се справяме толкова зле с изстрелванията на "Ангара"? През 2016-2017 г. бяха обещани доставките на общо 10 блокови модула "Ангара". Първите пет от тях бяха доставени чак през март 2021-ва. Относно ГЛОНАСС, считаше се, че през 2020 г. ще имаме 30 спътника, през 2015 г. бе решено - нека има 24 в орбита. Фактически през 2019 г. имахме 21, през 2020 - 23. Повечето от спътниците бяха изстреляни в периода между 2006 и 2014 г. и те се използват след гаранционния им срок. Останалите спътници са направени частично и не може да ги изстреляме, тъй като програмата за замяна на чуждестранните им компоненти не се изпълнява. Относно космодрума Восточний - от 1192 обекта от първи и втори порядък, само 17% са завършени. В етап на строеж се 41%. Строежът на стартовата площадка за "Ангара" се прави със забавяне от 9 месеца. Пусковата кампания от Восточний бе отложена от 2021 за 2023 година. Дали тя ще успее да се справи в новия срок е под въпрос. В рамките на националната ни програма проведохме едва 13 изстрелвания, след което, с грях изстреляхме "Ангара" и двама туристи към МКС. -Как изглеждаме на фона на конкурентите? Изглеждами въпиющо. През тази година уверено заемаме третото място след САЩ и Китай. Миналата година все още можехме да се конкурираме с Китай - ние имахме орбитална станция, те - не. Това - въпреки че те разполагаха с луноход на обратната страна на Луната, първият в света. А през тази година във всички отношения Китай изпревари Русия в космоса. Имат луноход и започнаха да строят многомодулна орбитална станция. Имат ракети на водород, а ние - не. И вече казаха, че ще изпратят човек на Луната през 2026 година. Това представлява борба с американците за първото място, за лидерството в космоса. А спрямо американците ние изоставаме безнадеждно и, мисля си, завинаги. През тази година те изпратиха шиков марсоход на Червената планета и целият свят го наблюдаваше на живо. Наскоро изстреляха "Джеймс Уеб" - най-скъпият и съвършен телескоп в историята на човечеството. Подготовката на ракетата "Спейс Лонч Систъм", която трябва да изпрати "Орион" към Луната, е на пълен ход. Това ще е полет, който ще продължи месец и ще приключи със завръщане на Земята при втора космическа скорост. Ние в сравнение с тях сме като пешеходци към Луната. Говорим за НАСА. А частниците като правило ни радват. Илон Мъск със своята космическа програма напълно задмина цялата ракетно-космическа индустрия на Руската федерация в смисъла на производствен обем, технологии и брой полети. Един Илон Мъск задмина целия Роскосмос! При Мъск работят пет хиляди души, а в руската космонавтика - двеста и петдесет хиляди. Двамата най-богати мъже в света се занимават с космонавтика - Илон Мъск и Джеф Безос. И това, което е важно, те говорят за общочовечната задача да изследват космоса. Мъск произвежда по два спътника дневно и проектира най-тежката ракета в човешката история, работеща на метан. А ние само си говорим как ще го правим. Той използва под наем единствено стартовата площадка - всичко останало си го прави сам. Това е по-ефективно от държавната система, даже от американската такава. Какво да говорим? Аз не виждам да правим нищо, което да запълни този разрив. Всичките наши партньори ще поемат към Луната през 2024 г. под егидата на програмата "Артемис". В началото нямахме пари, после нямахме не само пари, но и специалисти. Сега вече губим и основните си компетенции. И сега, ако ни залеят с пари, пак нищо няма да направим. Освен ако не решим да снимаме не филм, а сапунен сериал. Източник: Росбалт https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4302-2021-otricatelna-godina-ruski-kosmos

По случай Нова година: Китай публикува уникални селфита от марсианската мисия Тянвън! 4 януари 2022 г. 12:01 ч. По случай настъпването на Нова година, Китайската космическа агенция публикува серия от красиви изображения, направени от марсианската мисия "Тянвън-1". С това китайците искат да покажат, че роботизираната експедиция е в отлично състояние. Снимките изобразяват орбиталната автоматична междупланетна станция и са заснети посредством малка камера, която се е разкачила от нея и е осъществила впоследствие връзка с бордовия ѝ компютър чрез WiFi. Макар че фотографиите са забележителни и притежават безспорна обществена стойност, те също така показват на екипа, че орбиталният компонент на "Тянвън-1" е много добре запазен след близо година кръжене около Марс. Източник и още изображения: CNSA Eдно от селфитата, заснети от "Тянвън-1". Photo credit : CNSA/CLEP https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4301-2022-4-jan-selfie-mars-orbit

Иранската ракета Симорг отбеляза поредния си провал На снимката: най-мощната към днешна дата космическа ракета на Иран "Симорг". Photo : MelliunIran 4 януари 2022 г. 11:15 ч. Светослав Александров. На 30-ти декември от космическия център Имам Хомейни в Иран бе проведено изстрелване на най-новата и понастоящем най-мощна космическа ракета на страната "Симорг". Това бе четвъртият опит да бъде достигната орбита посредством този носител. И за четвърти пореден път ракетата претърпя авария. Тук е коректно да се подчертае, че официалните власти на Иран съобщават, че полетът е успешен. Но нито една чуждестранна организация не е успяла да потвърди, че трите спътника, изстреляни от "Симорг", действително кръжат около Земята. Напомням на читателите, че подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари 2020 г. на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Няма да преразказвам подробно статията, но ще спомена, че според автора Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее. Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети "Скъд" от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на "Скъд". През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник - посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета "Сафир" изпраща в орбита спътника "Омид". "Сафир" е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита. Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети "Кавошгар" с биологични обекти на борда - гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. Изпращането на първия ирански астронавт е предвидено най-късно за 2019-та година. Но нищо подобно не се случва - след като през 2015-та година е показан прототип на пилотиран космически кораб, през 2017-та проектът е замразен. Далеч по-напред стига инициативата за създаването на по-мощна ракета от "Сафир", която днес е известна под името "Симорг". Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините - и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех. Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на "Симорг", на 5-ти февруари по-малката ракета "Сафир" също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на "Сафир", ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания. През 2020 г. иранците изстрелват за пръв път успешно спътник полета след 2015 година, когато "Сафир" благополучно и за последно изведе в орбита микроспътника "Фаджр". Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 г. е използван нов тип неоповестен досега носител "Касед", който е създаден от Космическите сили на Ислямската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща програмите "Сафир" и "Симорг". И е признак, че в страната функционират две паралелни космически програми. "Сафир" не лети нито през 2020, нито през 2021 година. Изглежда, че фокусът на Иранската космическа агенция пада изцяло върху "Симорг". Но към този момент ракетата няма нито един успех. По време на полета на 9-ти февруари 2020 г. е изгубен спътникът "Зафар-1". Има сведения от американското разузнаване, че на 12-ти юни 2021 г. е проведено изстрелване на "Симорг", което е недуачно, но иранците отричат за него. И сега, на 30-ти декември, научаваме за поредния провал. Няма спор - Иран е далеч от това да се превърне в сила, която да респектира останалите космически държави. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4300-2021-30-dec-iran-failure

Космическият телескоп Джеймс Уеб успешно разгърна топлинния си щит Уникалният петслоен топлинен щит предпазва чувствителните инструменти на "Джеймс Уеб" от слънчевата светлина. Photo credit : Northrop Grumman 1 януари 2022 г. 21:30 ч. Светослав Александров. В навечерието на Нова година космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" разгърна уникалния си петслоен топлинен щит - критично важна задача, която задължително трябваше да бъде изпълнена преди началото на научната мисия. Но все още не всичко е приключило - петте слоя тепърва трябва да бъдат опънати, за да може щитът да изпълнява задачата си по предпазване на чувствителните прибори на телескопа. Засега обаче екипът на мисията заслужено празнува и на фона на чудесната новина, че щитът е успешно разгърнат, бе взето решение днес, 1-ви януари, да бъде почивен ден. Процедурите по опъването на слоевете ще започнат на 2-ри януари и ще продължат минимум два дни. Напомням на читателите, че разгръщането на "Джеймс Уеб" се осъществява в ръчен, а не в автоматичен режим, като ръководството на полета може по всяко време да прекъсне дадено действие в случай че не всичко се развива по план. Напомням също така, че телескопът бе изстрелян в космоса на 25-ти декември посредством европейската космическа ракета "Ариана 5". Макар че тази ракета притежава обемен обтекател, дори и той не може да побере в цялост топлинния му щит - ето защо бе взето решение "Джеймс Уеб" да излети в сгънато състояние и процедурите по разгъване да бъдат осъществени в космическото пространство. Всичко това превръща проекта в една от най-високорисковите инициативи на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. По думите на Томас Зърбъкън, ръководителят на научния отдел на НАСА, привеждането на "Джеймс Уеб" в експлоатация крие три пъти повече рискове от миналогодишното кацане на марсохода "Пърсъвиърънс". Но малцина осъзнават трудността на задачата, която американската космическа агенция се опитва да изпълни. Телескопът "Джеймс Уеб" неслучайно е описван като наследника на "Хъбъл" и ще бъде в състояние да разгадае тайните на раждането на нашата Вселена. Това ще стане посредством изучаването на най-отдалечените от нас космически обекти, но понеже Вселената се разширява, въпросните обекти са отместени към инфрачервената област на електромагнитния спектър. Не е лесно да се направи космически телескоп от типа на "Джеймс Уеб" - за да работи в инфрачервения диапазон, чувствителните му прибори трябва да са защитени от слънчевата топлина. Този огромен щит, който бе разгърнат в навечерието на Нова година, е с приблизителните размери на тенис корт (21.197 на 14.162 m). Щитът се състои от пет слоя от специален материал, който се нарича Каптон. Всеки слой е покрит от алуминий, като двата най-външни слоя имат и допълнително силициево покритие. Любопитното е, че слоевете, макар и да са с голяма площ, са изключително тънки - най-предният от тях (който е обърнат към Слънцето) е с дебелина 0.05 mm, а останалите четири са дебели 0.025 mm. Щитът е достатъчен, за да предпази тези инструменти на "Джеймс Уеб", които работят в близката инфрачервена област - NIRCam, NIRSpec, FGS/NIRSS. Приборът MIRI, който ще провежда наблюдения в средната инфрачервена област, обаче трябва да работи при още по-ниски температури - само 7 градуса над абсолютната нула и има нужда от специален хелиев хладилник. Така че стискаме палци процедурите по опъването на слоевете, които започват утре, да преминат успешно. След като и това е направено, ще се пристъпи към разгръщането на вторичното огледало, а впоследствие и на основното 6.5-метрово огледало. Това е предвидено да се случи до края на другата седмица, но не е гарантирано - графикът е гъвкав и може да търпи промени в случай на проблеми. След цялостното разгръщане на телескопа предстои още една голяма стъпка. На 29-тия ден след изстрелването "Джеймс Уеб" трябва да запали двигателите си, за да влезе в орбита около точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце. Тогава екипът ще може да си отдъхне, защото най-страшното ще е зад гърба ни. Но трябва да бъде свършена още много работа и след пристигането около Л2 - следва прецизното подравняване на сегментите на основното огледало и калибрирането на научните прибори. Първите снимки от "Джеймс Уеб" не се очакват да пристигнат на Земята преди началото на лятото. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4299-2021-james-webb-unfurls-sunshield

20-тонен руски космически отпадък пада на Земята в началото на новата година заради провала на ракета Ангара 31 декември 2021 г. 17:51 ч. Докато българите са заети да спорят за или против зарята, Земята ще получи огромен фойерверк през новата година след като 20-тонен космически боклук, резултат от проваленото изстрелване на руска ракета "Ангара", ще навлезе в атмосферата до броени дни. Новината бе съобщена от журналиста Ленърд Дейвид, като се позова на руския официоз Московски комсомолец. Напомням на читателите, че злополучното изстрелване бе осъществено на 27-ми декември. Макар че трите основни степени на "Ангара" свършиха работата си успешно, горният ускорителен блок "Персей", производен на класическия "Блок Д", не успя да осъществи второто от три планирани запалвания. Като резултат блокът и 20-тонният макет на спътник останаха заклещени в опорна орбита, която е нестабилна, вместо в предвидената геостационарна орбита. "Блок Д" е историческа степен - разработена е през 60-те години за съветската лунна ракета "Н1". Впоследствие степента е адаптирана за ракетите "Протон", а днес - за новото ракетно семейство "Ангара". Макар че СССР никога не успява да изпрати човек на Луната, "Блок Д" е използвана широко за изстрелването на множество исторически мисии, в това число на съветските спускаеми роботизирани експедиции до Венера и на марсианските "Фобос 1" и "Фобос 2" през 80-те години на миналия век, а през 2019 година - и на амбициозния руски телескоп "Спектр-РГ". Но уви, "Блок Д" и производните му степени не се славят с високата си надеждност. Заради авария, свързана с него, е загубена мисията до Червената планета "Марс 96" през 1996 г., както и три навигационни спътника "ГЛОНАСС" през 2010 година. Аварията от декември 2021 г. е поредната, свързана с "Блок Д". Според Ленърд Дейвид 20-тонният боклук ще падне на Земята през другата седмица, някъде около петък. Все още обаче не е ясно дали отпадъкът ще изгори над океана или над суша. Силно се надяваме, че няма да е над населени места! Снимка от снощния старт. Фото: Министерството на отбраната на Русия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4298-2022-russian-debris-to-reenter

Космическата 2021: Финално обобщение. Световен рекорд по изстрелвания, възходът на Китай и частната космонавтика в САЩ. Кадър от изстрелването на "Джеймс Уеб" на 25-ти декември. Photo credit : NASA TV Прочетете останалите от поредицата "празнични статии": Космическата 2022 година - какво да очакваме? Изпращаме 2021-ва година като рекордна по брой пилотирани космически полети! Топ 10 на най-вълнуващите космически събития през 2021 година Космическата 2022: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? 31 декември 2021 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Изпращаме една изключително интензивна 2021 година, която безспорно е най-успешната космическа година след епохата на ранната надпревара между СССР и САЩ през 60-те и 70-те на 20-ти век. Най-добрият показател затова е рекордният брой по орбитални изстрелвания - общо 146, с което беше счупен рекордът от 1967 г. - 141 мисии до орбита, рекорд, който 54 години стоеше ненадминат. Ще запомним 2021-ва с възхода на Китай на космическата сцена. Страната проведе 56 орбитални мисии, най-много в цял свят, от които повечето бяха осъществени посредством ракетното семейство "Лонг Марч" - както носители от старото поколение "Лонг Марч" №2, 3 и 4, но също така и от по-ново поколение №5, 6, 7 и 8. Китайците напълно разбиха нашите очаквания с успешно кацане на Марс и началото на строежа на своята станция "Тянхъ". По отношение на пилотираните мисии Китай изстреля два орбитални космически кораба. В сферата на пилотируемата космонавтика през 2021-ва година абсолютен лидер е САЩ. От територията на страната бяха проведени три орбитални мисии (на "Крю Драгън") и пет суборбитални (две на "Юнити" и три на "Ню Шепърд). Руснаците се отчитат с три орбитални полета на кораби "Союз". Американците продължават да държат топ лидерството и в сферата на междупланетната космонавтика (за разлика от китайците, които за огромно съжаление този път не пратиха нови междупланетни мисии - техният абсолютен рекорд се крепи на околоземните спътници, мнозинството от които с военно приложение). Щатите се отчитат с изстрелвания на две нови мисии до астероиди, а в края на годината най-накрая бе изстрелян космическият телескоп "Джеймс Уеб" - с европейска ракета "Ариана 5". Марсоходът "Пърсъвиърънс" кацна на Червената планета, астероидната мисия "Озирис-Рекс" със събрани проби от астероида Бену пое своя път към Земята, юпитерианската "Джуно" посети луната Ганимед, а "Паркър" влезе в атмосферата на Слънцето. През 2021-ва година нямаше нови изстрелвания към Марс - и това е очаквано, тъй като Земята и Червената планета са в неблагоприятна позиция една спрямо друга. Нов стартов прозорец ще се открие догодина. Финалната класация по брой орбитални полети: Китай с 56, от които три са завършили с провал. САЩ имат 51 орбитални мисии, от които 3 са провалени. Мнозинството от успехите на Щатите се дължат на абсолютния възход на СпейсЕкс с 31 орбитални полета, следван от този на Рокет Лаб с шест орбитални полета. Именно частното предприемачество тласка САЩ напред в космическата надпревара. Но в Китай държавната космонавтика е във възход, докато новите стартъпи все още не са напреднали съществено. Руснаците са на трето място с 25 полета. Любопитното е, че Роскосмос твърди, че всичките "пускове" са успешни, но както ни информира журналистът Анатолий Зак от RussianSpaceWeb.com, това е опит за пренаписване на критериите за успех посредством терминологията ("пуск" вместо "изстрелване") на базата на успешно напускане на стартовата площадка или успешно достигане до първична орбита, без да се отчита съдбата на полезния товар. Реално полетът на новата ракета "Ангара" е провален заради отказ на горната степен, а също така имаме частичен провал на по-старата ракета "Протон" заради недовъвеждане на два спътника в околоземна орбита. Имаме и трети провал - на военен спътник, който не е излъчил радиосигнал след достигането на орбита, но дали това е заради отказ на неговите системи или заради повреда на ракетата, трудно може да се каже поради секретността на Русия. Европейската космонавтика е на четвърто място с 6 успешни полета. Пети са японците с 3 благополучни мисии. Шести са индийците са два успеха. На седмо място е Иран с две провалени изстрелвания и накрая е Южна Корея с един провален старт. Финалната класация по ракетни семейства: На първо място е китайското "Лонг Марч" с 46 успешни полета, на второ - американското "Фалкън" с 31 успешни полета, на трето е руското "Союз" с 21 успешни полета, на четвърто е американското "Електрон" с 5 успеха и един провал, на пето е американското "Атлас" с 4 успеха, на шесто е китайското "Куайчжоу" с три успеха и един провал, на седмо е европейското "Вега" с три успеха. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4297-2021-finalno-obobshtenie

Китай се оплака на ООН от САЩ: спътниците Старлинк на СпейсЕкс прелитали край китайската станция 29 декември 2021 г. 13:20 ч. Китай се оплака на ООН от това, че новата космическа станция на страната е трябвало да маневрира на два пъти, за да се отклонява от траекторията на спътниците на Илон Мъск "Старлинк". Оплакването можете да разгледате на уебсайта на офиса на ООН за управление на въпросите свързани с космическото пространство. Няма спор, че ниската околоземна орбита става все по-претоварена, особено отчитайки факта, че все повече компании и държавни агенции планират да изстрелят мегагрупировки за спътников интернет. В Китай също е основана фирма, която предвижда извеждането в орбита на общо 13 000 спътника. Но както съобщава уебсайтът SpaceNews, двойните стандарти в поведението на китайците са видими - страната все още не е коментирала антиспътниковото изпитание на Русия от 15-ти ноември, което застраши Международната космическа станция. Единствено говорителят на външното министерство Чжао Личжиан каза следното: "Ние забелязахме съответните доклади и Русия все още не е отговорила. Все още е рано да коментираме". Напомням също така на читателите, че през 2007 г. Китай осъществи собствено антиспътниково изпитание, което доведе до възникването на хиляди отломки в околоземна орбита. През 2011 г. част от китайските отломки преминаха край МКС. Спалното помещение на модула "Тянхъ". Photo credit : CNSA/Tang Hongbo https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4296-2021-china-complains-stalink

Космическата 2022: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant Прочетете останалите от поредицата "празнични статии": Космическата 2022 година - какво да очакваме? Изпращаме 2021-ва година като рекордна по брой пилотирани космически полети! Топ 10 на най-вълнуващите космически събития през 2021 година 29 декември 2021 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Подобно на останалите години, 2021-ва отново ни донесе мигове на радости и разочарования по отношение на разработката на новите пилотирани космически кораби, но сега за пръв път радостните мигове бяха повече от разочароващите. С встъпването на "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин в редовна експлоатация, очакванията са, че новата 2022-ра ще бъде доминирана от полети на тези два кораба. Все пак се надявам, че този път изоставащите фирми най-сетне ще наваксат. Но каквото и да се случи, най-важното е равносметката в края на следващата година да не включва аварии и трагедии. Боинг На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant Извън всякакъв спор е, че големият изоставащ е Боинг, като компанията не е провеждала безпилотен полет на космическия си кораб "Старлайнър" от декември 2019 г., когато поради софтуерен бъг той не успя да се скачи с Международната космическа станция и после бе на крачка от провал при неговото кацане. При положение, че корпорацията усвои два пъти повече средства от СпейсЕкс и все още не може да се справи със завършването на изпитателната програма, случващото се е скандално. Корабът трябваше отново да излети в роботизиран режим през август, но броени часове преди изстрелването бе установено, че горивните му клапани не работят. Скоро стана ясно, че те не могат да бъдат поправени на стартовата площадка и се налага корабът да бъде демонтиран от ракетата-носител. След като това се случи, се оказа, че проблемът е много по-сериозен и касае корозия на горивната система вследствие на влагата на космодрума. До края на лятото научихме, че "Старлайнър" няма да лети преди 2022-ра. Какво следва за Боинг през 2022-ра година? Засега вторият космически полет на "Старлайнър" е предвиден за месец май. Компанията все още не може да разбере как точно проблемът с корозията се е изявил. Сигурно е обаче, че не е достатъчно горивните клапани да бъдат ремонтирани, а целият сервизен модул на кораба ще бъде заменен изцяло с нов. Преди това обаче компанията трябва да е сигурна, че този път влагата няма да прониква в него. Няма спор - повечето космически ентусиасти не сме доволни, че ще чакаме още около половин година до изстрелването на "Старлайнър". Но причината за късния старт не е само породена от протаканията и лошата фирмена култура на Боинг, а и от факта, че трафикът до Международната космическа станция е изключително натоварен. Кораби постоянно летят и си тръгват, така че трябва да се открие слот, когато портовете на МКС ще са свободни. Има и още един фактор - Боинг вече не е галеничето на НАСА, а американската космическа агенция не е отчаяна за космически кораби. Едно време беше голяма драма, че САЩ зависеше от Русия за достъп до станцията, но това вече не е така. Налице са два товарни кораба на различни доставчици - "Сигнус" на Нортроп Груман и "Карго Драгън" на СпейсЕкс, както и един пилотиран кораб - "Крю Драгън" на СпейсЕкс. Тези кораби са достатъчни, за да може научната програма да продължи, астронавтите да летят и те винаги да разполагат с провизии. Засега "Старлайнър" си остава изпитателен, а не оперативен кораб, а изпитателните кораби летят, когато има възможност. Светът няма да свърши без тях. СпейсЕкс Снимка от изстрелването на пилотирания кораб "Крю Драгън" на 11 ноември. Photo credit : NASA / Joel Kowsky 2021-ва година бе не просто успешна за СпейсЕкс, а свръхуспешна. Фирмата на Илон Мъск изстреля три пилотирани мисии на "Крю Драгън" - две, свързани с превоз на редовни екипажи до Международната космическа станция, както и една туристическа - "Inspiration4". Туристическата бе изключително интересна, тъй като четиримата пътешественици на кораба достигнаха до височина 580 километра. С това "Крю Драгън" се превърна в един от малкото космически кораби, извозили хора на разстояние от Земята по-голямо от 500 километра, след корабите "Джемини", "Аполо" и совалките на НАСА. През цялата космическа епоха е имало едва 15 други такива мисии - две на "Джемини" с висок орбитален апогей, девет на "Аполо" до Луната и четири на совалките до телескопа "Хъбъл". Какво следва за СпейсЕкс през 2022-ра година? Фирмата ще продължи да изпраща редовни екипажи до МКС, като две такива мисии са насрочени за април и октомври. Но далеч по-любопитни са други две експедиции, които СпейсЕкс предвижда да осъществи за частната компания Аксиом. Едната предварително е насрочена за края на февруари или март, а другата - за последното тримесечие на годината. Това ще са първите изцяло комерсиални мисии до МКС. Експедициите са доста важни не само защото Аксиом тепърва трябва да се научи да ръководи такива, но и понеже фирмата предвижда да изстреля свои модули през 2024 г. и да ги прикачи към американския сегмент на МКС. Целта е някой ден, когато МКС бъде пенсионирана, тези модули да се отделят и да се обособят като нова космическа станция. Това ще е първата от общо четири частни станции. Други три компании - Нортроп Груман, Наноракс и Блу Ориджин също са получили грантове за техните проекти за изграждане на обитаеми комплекси в ниска околоземна орбита. Върджин Галактик Кадър от кабината на "Юнити", показващ Ричард Брансън на фона на космическата чернота. Photo credit : Virgin Galactic През 2021-ва година Ричард Брансън излетя в космоса. Това се случи по време на втория от двата полета, проведени от кораба "Юнити" от серията "СпейсШипТу", създадена от Брансъновата компания Върджин Галактик. На 22-ри май "Юнити" достигна до космическото пространство с двама летци-изпитатели - Дейв Маккей и Фредерик Стъркоу, а на 11-ти юли корабът за пръв път летя с пълен екипаж от шестима души - двама пилоти (Дейв Маккей и Майк Масучи) и четирима пътници (Брансън, Сириша Бандла, Бет Моузес и Колин Бенет). Какво следва за Върджин Галактик през 2022-ра година? За съжаление през първата половина на новата година няма да станем свидетели на нови полети на "Юнити", тъй като корабът и неговият самолет-носител "Ийв" са в период на профилактика. Уви, подобна нужда често възниква с машините на Върджин Галактик, поради което множество експерти се съмняват, че компанията някой ден ще излезе на печалба. След като профилактиката завърши, през втората половина на 2022-ра "Юнити" ще излети на мисия за нуждите на италианските военно-въздушни сили. Екипажът на кораба ще включва Фредерик Стъркоу, Майк Масучи, Бет Моузес и трима италианци - Ангело Ландолфи, Уолтър Виладеи и Панталеоне Карлучи. Те ще проведат разнообразни научни експерименти. Стига тази мисия мисия да приключи благополучно, през четвъртото тримесечие на годината трябва да започнат и редовните туристически полети на Върджин Галактик. Междувременно очакваме компанията да даде ход на дебютните изпитания на новите кораби от серията "СпейсШипТри", от които първият е "Имеджин". Блу Ориджин Кадър от изстрелването на "Ню Шепърд" през декември. Photo credit : Blue Origin 2021-ва беше тежка година за Блу Ориджин, като фирмата на Джеф Безос загуби конкурса на НАСА за строеж на пилотиран лунен модул и освен това все още не е в състояние да достави двигателите "BE-4" за Юнайтед Лонч Алайънс, обединението между Локхийд Мартин и Боинг. Но по отношение на суборбиталната космонавтика, компанията триумфира и се утвърди като по-добрия доставчик на суборбитални космически услуги в сравнение с Върджин Галактик. Космическият кораб "Ню Шепърд" летя шест пъти през настоящата година - трикратно в товарен вариант и трикратно в пилотиран. По време на дебютния пилотиран космически полет през месец юли беше изстрелян самият Джеф Безос. А през декември "Ню Шепърд" за пръв път летя с пълен екипаж от шестима души. Какво следва за Блу Ориджин през 2022-ва година? За съжаление фирмата е доста по-потайна в сравнение с останалите частни компании, така че не мога да ви кажа какви са подробните ѝ планове. На сайта на Блу Ориджин е написано само това, че "още няколко пилотирани полета са планирани за 2022-ра". Така че единственото, което е сигурно е, че "Ню Шепърд" ще продължи да извежда хора в космоса. И макар и това да е само суборбитален космически кораб, със своя капацитет да лети с шестима души наведнъж не е изключено да надмине "Крю Драгън" по брой изстрляни астронавти. НАСА и Орион На снимката: техниците прикачват кораба "Орион" към ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Frank Michaux Както писах в края на миналата година, шансът "Орион" да бъде изстрелян през 2021-ва беше съвсем нищожен. Оказах се прав - "Орион" не полетя. Но през последните месеци беше отбелязан сериозен прогрес. През пролетта ракетата-носител "Спейс Лонч Систъм" премина през пълновременно огнево изпитание, а през есента тя и корабът бяха за пръв път изцяло сглобени. Това е показател, че догодина най-после може да станем свидетели на дебютния безпилотен полет на "Орион" до Луната! И все пак сянка отново надвисна над тази мисия, след като по-рано през декември НАСА оповести, че е открит проблем с контролера на един от двигателите на "Спейс Лонч Систъм". Сега контролерът трябва да бъде заменен, но това ще отнеме няколко седмици. Агенцията предвиждаше изстрелването да е факт през февруари, но с констатирането на дефекта и отчитайки времето, необходимо за ремонт, стартът се измества за март или април. Дай Боже да няма други проблеми! Корабът непременно трябва да докаже своята готовност по време на предстоящия безпилотен полет, за да може след две-три години да излети с астронавти - това ще е първата пилотирана експедиция отвъд пределите на околоземна орбита след приключването на "Аполо 17" през 1972 година. Спейс Пърспектив Капсулата "Нептун" на Спейс Пърспектив. Image credit : Space Perspective За пръв път писах за Спейс Пърспектив по време на предишната "празнична" статия - "Космическата 2021: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме?" Макар и това да не е същинска "космическа" компания, Спейс Пърспектив планира да изпраща туристи до т.нар. "близкокосмическо пространство" на земната атмосфера с балон - т.е. на по-голяма височина от тази на пътнически самолет, но на по-малка от необходимата за спътникова мисия. През месец юни Спейс Пърспектив проведе първия си полет на пълномащабния прототип на пътническата капсула "Нептун". Мисията продължи шест часа и половина, като достигнатата височина бе 33 километра. След изпълняването на полетните задачи "Нептун" извърши приводняване в Мексиканския залив. Към настоящия момент фирмата планира следващият безпилотен полет да е през втората половина на 2022-ра, първият пилотиран - през 2023-та и първият туристически - през 2024-та. Така че ще следим внимателно нейното развитие. И за финал, още една новина - преди няколко години компанията Уърлд Вю започна да прави пилотирана капсула, но се отказа от нея в полза на роботизираните си мисии с т.нар. "Стратолити" (поради този отказ бе създадена фирмата Спейс Пърспектив от разочаровани бивши работници на Уърлд Вю!). Но през 2021-ва година Уърлд Вю оповести, че се завръща към разработките на пилотирани системи. Така че сега, когато са налице две компании, работещи за една и съща цел, очакваме разгорещена конкуренция в сферата на близкокосмическите екскурзии. И дано с тази конкуренция станем свидетели на сериозно раздвижване и развитие! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4295-2022-crewed-what-to-expect

АВАРИЯ: Руска ракета Ангара не успя да изведе макет на спътник в геостационарна орбита! Снимка от снощния старт. Фото: Министерството на отбраната на Русия 28 декември 2021 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 21:00 ч. българско време от космодрума Плесецк беше осъществено изпитателно изстрелване на новата тежкотоварна руска ракета "Ангара-А5". Това бе първият полет на "Ангара" в конфигурация с ускорителен блок "Персей". За съжаление обаче блокът не успя да доведе полезния товар (в случая, макет на спътник) до целевата геостационарна орбита. Любопитното в случая е, че Роскосмос обяви изстрелването за "успешно" много скоро след старта, веднага след отделянето на "Персей" от третата степен. Това се отличава от практиките на останалите космически агенции и компании, които обикновено изчакват всички степени да си свършат работата и спътникът започне свободен полет. Но в Русия не е така. Тъй като основните и горните степени се конструират от различни производители, много често новинарските агенции обявяват полета за "успешен" само при нормалната работа на основните степени. Първата индикация, че нещо с мисията не е наред, дойде от надежден източник в ракетно-космическия отрасъл, който публикува за форума на известното списание новости-космонавтики. Това веднага бе забелязано от авторитетния журналист Анатолий Зак, който написа статия по темата в своя сайт RussianSpaceWeb. Любопитното е, че днес, 18 часа след старта, Роскосмос продължава да мълчи гузно и не обелва ни дума. И все пак аварията беше официално потвърдена в уебсайта на списанието "Московски комсомолец" - издание, приближено до режима на Путин. Тук е важно да напомня, че на 18-ти декември писах за КОСМОС БГ, че "Московски комсомолец" е публикувало силно критична статия за управлението на Роскосмос под ръководството на Дмитрий Рогозин, като руската космическа агенция въобще не е толкова успешна, колкото я представя в интервютата си нейният шеф. Това неизменно ни навежда на следния въпрос - ако в официалните руски медии е налице опозиция към рогозиновия модел на управление, задават ли се рокади във властта? Но нека да се върнем на изстрелването. Ако погледнем критично към случилото се, има една добра и една лоша новина. Добрата е, че по отношение на универсалните блокове "УРМ-1" и "УРМ-2", които участват в изграждането на степените на "Ангара", няма отклонения от работата им. Изглежда, че това се очертава да е стабилна ракета, която някой ден без проблеми ще замени използваната днес ракета "Протон". Лошата е, че провалът за пореден път е на ниво горна степен - и именно проблемите с горните степени водят до загуба на ценни полезни товари. "Персей" представлява модифициран блок "ДМ-03", който широко се използва на "Протон" и предстои да се използва и на "Ангара". По предварителна информация двигателят на "Персей" е отказал по време на второто му запалване, поради което макетът на спътник е останал в опорна околоземна орбита и няма шанс да достигне до геостационарна. Напомням на читателите, че това е втората авария на Русия през месец декември, свързана с отклонения от работата на горна степен. На 13-ти декември блок "Бриз-М" не успя да въведе два спътника от серията "Експрес" в техните целеви орбити след изстрелването им посредством ракета "Протон" и сега предстои мисията им да бъде спасена чрез маневри със собствените им двигатели. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4294-2021-27-dec-angara-launch-failure

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б с блок Фрегат изведе в космоса поредните 36 британски спътника УанУеб! 27 декември 2021 г. 20:33 ч. Днес, на 27-ми декември, в 15:10 ч. българско време от космодрума Байконур бе проведено изстрелване на ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат" и 36 спътника на великобританската компания УанУеб. Това бе 24-тото руско изстрелване през 2021-ва година и 14-то от Байконур. След приключването на днешния полет, равносметката е следната: през 2021 г. Роскосмос успя да изведе за нуждите на Великобритания общо 318 сателита УанУеб. Полетите се осъществяват по заявка на европейския оператор Арианаспейс и компанията Старсем съобразно договор с Главкосмос. Общо осем от руските полети през настоящата календарна година са за УанУеб, което показва, че понастоящем този договор е златна кокошка за космонавтиката на Русия - основен комерсиален ангажимент за държавата във времена, когато Щатите вече си имат собствени пилотирани кораби "Крю Драгън" и нямат нужда да си плащат за полети на "Союз". От тези осем изстрелвания пет са проведени от новия космодрум Восточний, а три - от стария Байконур. За повече информация: Роскосмос Снимка от днешния старт. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4293-2021-soyuz-oneweb-launch-dec

Топ 10 на най-вълнуващите космически събития през 2021 година На снимката - китайският марсоход "Чжурон" доближава парашута и задния щит, с помощта на които се спусна на марсианската повърхност. Photo credit : CNSA Прочетете останалите статии от поредицата: Космическата 2022 година - какво да очакваме? Изпращаме 2021-ва година като рекордна по брой пилотирани космически полети! 27 декември 2021 г. 10:30 ч. Светослав Александров. В третата от традиционната поредица "празнични статии" ще ви представя класацията Топ 10 на КОСМОС БГ за най-вълнуващите космически събития, които се случиха през отминаващата година. А 2021-ва беше една наистина невероятна космическа година, справедливо описана от сп. "Тайм" като "една от най-успешните години в космонавтиката след златната епоха през 60-те и 70-те". 10. Арабският свят направи своите първи стъпки в междупланетните изследвания Снимка на Марс, заснета от мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Photo credit : UAE Space Agency На 9-ти февруари автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал" на ОАЕ влезе в орбита около Червената планета. Никога до този момент арабска държава не е имала своя междупланетна космическа експедиция. Вярно - ОАЕ реализира проекта "Ал-Амал" със сериозна помощ от САЩ - на практика космическият апарат, както и неговите научни инструменти, са построени в лабораториите на американските университети. Но все пак инициативата е ръководена от космическия център на ОАЕ Мохамед бин Рашид. "Ал-Амал" ще изучава тайните на марсианската атмосфера, като се очаква научните резултати да имат огромно значение за решаването на земните проблеми, в това число замърсяването на въздуха и глобалното затопляне. 9. За пръв път в космоса бе изпратена мисия, която ще тества системи за защита на Земята от опасни астероиди Снимка от изстрелването на "Дарт" през ноември. Photo credit : NASA На 24-ти ноември ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" изпрати на път към астероидната система Дидим-Диморф автоматичната междупланетна станция на НАСА "Дарт". Целта на роботизираната експедиция е за пръв път да бъдат изпробвани системи за защита от опасни астероиди. Нито Дидим, нито Диморф представляват заплаха за Земята, но все пак представляват удобен тренировъчен полигон в случай че някой ден бъдем изправени пред подобна опасност. Стига всичко да мине по план, догодина на 2-ри октомври Диморф ще бъде поразен от "Дарт", а учените ще анализират дали ударът е бил достатъчен за отклоняването на мъничкия астероид от неговата орбита. 8. За пръв път след 2009 година хора пропътуваха отвъд пределите на най-ниската околоземна орбита Снимка, заснета по времето на частното космическо пътешествие "Inspiration4". Photo credit : SpaceX Извън всякакво съмнение е, че през 2021-ва година станахме свидетели на бурно развитие в пилотираната космонавтика, породено от навлизането на частни предприемачи в тази област. Разбира се, тук мога да напомня за полетите на Ричард Брансън и Джеф Безос, или за руския филм "Вызов". Но една експедиция се откроява от всички - "Inspiration4", проведена през септември посредством кораба на Илон Мъск "Крю Драгън". Истината е, че през по-голямата част от космическата епоха астронавти рядко са се отправяли далече от нашата Земя. Почти всички орбитални експедиции в историята на човечеството са били изпращани на височина 300-450 километра над земната повърхност. Изключение от това са само 15 пилотирани експедиции - единствените, по време на които хора са се отдалечавали на повече от 500 километра от нашата планета. Сред тях включваме деветте полета до Луната в рамките на програмата "Аполо", двата полета на американски кораби "Джемини" с висок орбитален апогей и четирите мисии на совалки до телескопа "Хъбъл". Последната от тези совалкови експедиции бе реализирана през 2009 година. Именно това прави "Inspiration4" толкова съществено постижение - за пръв път след 2009-та четирима души (и то не професионални астронавти, а туристи!) достигнаха височина 590 километра. Така благодарение на частното предприемачество човечеството започва лека-полека да се откъсва от затвора на ниската околоземна орбита. 7. Първото пътешествие до троянските астероиди на Юпитер Космическата мисия "Луси" - илюстрация. Image credit : NASA На 16-ти октомври от космическия център Кейп Канаверал бе изстреляна ракета "Атлас 5" с американската космическа мисия "Луси". Името на експедицията не е случайно - то е същото като на известния австралопитек, чието откритие през 1974 г. се оказа решаващо за разбирането на еволюцията на хоминидите и появата на съвременния човек. Но макар че късната еволюция (в това число на бозайниците и хората) е сравнително добре позната на учените, това не може да се каже за най-ранната, когато са се оформяли планетите от Слънчевата система и когато смятаме, че са се появили най-древните бактерии. Ето защо "Луси" ще изучава общо 8 астероида, отломки от образуването на нашата планетарна система. Един от тях принадлежи към основния астероиден пояс, а седем са от т.нар. клас Троянски астероиди на Юпитер - т.е. малки небесни тела, които споделят орбитата на Юпитер и кръжащи около Слънцето отпред или отзад спрямо гигантската планета. Никога досега космическа мисия не е имала за задача да посети толкова много астероиди, така че "Луси" често пъти бива наричана Вояджърът на астероидните пътешествия (по подобие на мисията "Вояджър 2", която през 70-те и 80-те години посети всички планети от Външната слънчева система). 6. Първото посещение на Меркурий след 2015-та година Снимка на Меркурий, заснета през октомври от японско-европейската космическа експедиция "БепиКоломбо". Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO За съжаление най-близката до Слънцето планета не се радва на особено внимание от земните изследователи. Допреди октомври т.г. единствено две космически експедиции са изучавали Меркурий - американската "Маринър 10" през 1974 и 1975 г. (кратки облитания) и американската "Месинджър" в периода между 2011 и 2015 г. (орбитална мисия). Но на 2-ри октомври т.г. мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" проведе своето първо от общо шест облитания на Меркурий, преди да навлезе окончателно в орбита около планетата през 2025 година. По време на това облитане бяха заснети първите снимки на меркурианската повърхност от 2015-та година насам и бяха получени научни данни, които ще бъдат анализирани през следващите месеци от изследователите. Следващото посещение на Меркурий от "БепиКоломбо" е планирано за догодина на 23-ти юни. 5. За пръв път космическа мисия навлезе в атмосферата на Слънцето На илюстрацията: космическата мисия "Паркър" навлиза в Слънчевата атмосфера. Image credit : NASA През 2021-ва година автоматичната междупланетна станция на САЩ "Паркър" влезе в атмосферата на нашето Слънце - постижение, което, по думите на НАСА, може да се сравни с първите кацания на Луната. Също както ранните спускаеми апарати изследваха лунната повърхност по начин, който е невъзможен посредством дистанционни наблюдения, така "Паркър" директно изучи съставките на горната слънчева атмосфера - короната. "Ние видяхме как условията изцяло се променят", съобщава ученият Стюарт Бейл от Калифорнийския университет - Бъркли. "Вътре в короната магнитното поле на Слънцето става много по-силно и е доминирано от движението на частиците. Така че космическият апарат бе обкръжен от материя, която е в директен контакт със Слънцето". Изследователите са изключително развълнувани да изучават горната слънчева атмосфера, защото голяма част от процесите се случват именно там. Любопитен факт, който малцина знаят е, че някои региони от короната са по-горещи от самата слънчева повърхност и температурата там надхвърля милиони градуси. А температурата на видимата слънчева повърхност е едва 6 000oC. 4. Рекорд във възвръщаемостта - 10 излитания, 10 кацания на една и съща степен на орбитална ракета Кадър от изстрелването на 11-ти май. Photo credit : SpaceX Всъщност 11, ако трябва да броим и полета през декември Но десет представлява хубаво, кръгло число, което символизира сериозния напредък във възвръщаемостта. На 9-ти май беше проведено изстрелване на ракета "Фалкън 9" със спътници на СпейсЕкс "Старлинк". Ракетата бе оборудвана с първа степен "B1051", която до този момент бе летяла девет предходни пъти. Десетият полет на степента се оказа отново безупречен и както се очакваше, тя извърши меко кацане върху плаваща платформа, разположена в Атлантическия океан. Това бе важно постижение на СпейсЕкс - фирмата на Илон Мъск е проектирала първите степени да могат да изпълняват до 10 полета с минимална поддръжка и до 100 полета с по-сериозна поддръжка. Мнозина смятаха опитите на предприемача да постигне възвръщаемост за неосъществими, несериозни или най-малкото за непрактични. Например Тори Бруно, изпълнителният директор на Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Боинг и Локхийд Мартин), е изказал мнение, че ракетите трябва да започнат да летят по десет пъти, за да има смисъл от рециклирането. Е, Илон Мъск го направи. 3. Китай кацна на Марс за пръв път На снимката - китайският марсоход "Чжурон" доближава парашута и задния щит, с помощта на които се спусна на марсианската повърхност. Photo credit : CNSA На 15-ти май спускаемият апарат на роботизираната експедиция "Тянвън-1" с марсохода "Чжурон" постигна меко кацане на повърхността на Червената планета. Това не само бе първото спускане на мисия на Китай на марсианската повърхност, но за пръв път държава, различна от САЩ, успя да приземи меко работеща автоматична станция на Марс (без да броим злополучния опит на СССР от 1971 г., когато "Марс 3" изпълни меко кацане, но мисията не остана работоспособна след това и броени секунди по-късно радиоконтактът прекъсна завинаги). Така Щатите вече не са абсолютен монополист в изследванията на повърхността на Марс. Надяваме се, че през следващите месеци китайските учени ще обогатят човешките познания за планетата и ще ни съобщят за нови, вълнуващи открития! 2. НАСА осъществи първия в историята на човечеството управляем полет във въздуха на друга планета На тази снимка, заснета на 19 април от марсохода "Пърсъвиърънс", се вижда летящият над марсианската повърхност хеликоптер "Инджинюъти". Photo credit : NASA На 18-ти февруари на марсианската повърхност кацна най-новият марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс". Но това, което отличаваше мисията от по-предходните роботизирани експедиции бе, че този път заедно с марсохода беше спуснат и експериментален хеликоптер на име "Инджинюъти". След двумесечна подготовка и проверка на системите, на 19-ти април хеликоптерът бе най-сетне готов за полет и този ден влезе завинаги в историята на авиацията и космонавтиката. Никога досега летателен апарат, който е по-тежък от въздуха, не беше осъществявал управляаем полет на друга планета (макар че през 80-те години на миналия век съветските мисии "Вега" са изпращали във венерианската атмосфера свободно реещи се балони). Към днешна дата "Инджинюъти" е изпълнил безпроблемно 18 полета, последният от които преди седмица. 1. Космическият телескоп "Джеймс Уеб", наследникът на "Хъбъл", най-сетне бе изстрелян Кадър от изстрелването на "Джеймс Уеб" на 25-ти декември. Photo credit : NASA TV Малцина вярвахме, че ще доживеем до този миг. Разработката на космическия телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" бе съпътствана от множество технически проблеми и отлагания, проточвайки се четвърт век. Всяка поредна година полетът на телескопа се отлагаше с още една година. Но през 2021-ва работата по него най-сетне достигна до финалната права и навръх Коледа телескопът бе изстрелян благополучно посредством европейска ракета "Ариана 5". "Джеймс Уеб" често пъти бива наричан заместникът на "Хъбъл", но далеч по-точен израз е да се каже, че е негов наследник. За разлика от "Хъбъл", който работи във видимата и ултравиолетовата област на електромагнитния спектър, "Джеймс Уеб" ще изучава космическите обекти в инфрачервената област. Така че способностите на двата телескопа не са идентични. Но, работейки при по-големи дължини на вълните, "Джеймс Уеб" е в състояние да забележи неща, които са недостъпни за "Хъбъл", така че новият телескоп ще надгражда досегашната наука. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4292-2021-top-ten-vents

Джеймс Уеб успешно запали двигателите си за критично важна корекция на курса На кадъра: "Джеймс Уеб" е в космоса, заснет след отделянето му от горната степен на ракетата-носител "Ариана 5". Photo credit : NASA TV 26 декември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 02:50 ч. българско време космическият телескоп "Джеймс Уеб" изпълни успешно последната важна процедура, която трябваше да бъде осъществена в автоматичен режим непосредствено след изстрелването му. Той запали двигателите си за 65 минути и е вече на правилния курс към точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце. Причината, поради която телескопът трябваше да осъществи тази маневра, е следната: европейската космическа ракета "Ариана 5" умишлено бе настроена така, за да не изпрати "Джеймс Уеб" директно на път към Л2. Това е необходимо, тъй като понякога се случва по време на изстрелване горната степен на ракетата-носител по погрешка да зададе по-голяма скорост, отколкото е нужно. Ако това е обикновена спътникова мисия, не би било проблем сателитът да използва собствените си двигатели, за да убие скоростта. Но с "Джеймс Уеб" няма как да се случи, без да се застраши научната му програма - ако скоростта на телескопа бе по-голяма от необходимата за достигането на Л2, той ще трябваше да се обърне, за да може да запали двигателите си, но това щеше да изложи чувствителната му научна апаратура на преките слънчеви лъчи и да бъде унищожена. Това бе последното събитие за мисията, което трябваше да бъде координирано в строго определено време. Сега екипът на мисията може да пристъпи към разгръщането на "Джеймс Уеб" - сложна и рискована операция, но вече няма закъде да се бърза. Разгръщането става в ръчен, а не в автоматичен режим. При това инженерите имат цялостен контрол върху случващото се и могат да спрат процедурата веднага щом бъде открито някакво отклонение. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4291-2021-james-webb-first-correction-complete

Джеймс Уеб излетя! Одисеята на най-скъпата и сложна роботизирана космическа мисия в историята на човечеството започна! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 25 декември 2021 г. 14:50 ч. Светослав Александров. Най-сетне: мигът, който хиляди астрономи очакваха със затаен дъх през последните 25 години, най-сетне настъпи! Няма вече отлагания, няма вече тестове и безкрайни ремонти. Телескопът "Джеймс Уеб" излетя днес, навръх Коледа, в 14:20 ч. българско време. Но макар че в 14:45 ч. бе оповестено, че ракетата-носител "Ариана 5" си е свършила безупречно работата при достигането на първичната орбита, а две минути по-късно бе потвърдено отделянето на телескопа в свободен полет, още е твърде рано да кажем дали мисията е успешна. Това е така, тъй като "Джеймс Уеб" трябва да изпълни изключително комплексни процедури по разгръщането на топлинния щит и огледалата, както и да приведе критично важните си системи в готовност. Всичко това няма да се случи веднага, а в хода на следващите три седмици. На 29-тия ден от началото на полета телескопът трябва да се озове и в своята окончателна орбита отвъд Луната, около точката на Лагранж Л2 на системата Земя-Слънце. Ще последват още пет месеца на подготовка и проверка на научните прибори. Първите изследователски данни не се очаква да пристигнат на Земята преди лятото на 2022-ра година. Мисията е изключително рискована. "Джеймс Уеб" трябва да изпълни 344 критични еднопосочни действия в автоматичен режим, без намесата на човешка ръка. Ако нещо се обърка, този път няма да има астронавти, които да излетят и да поправят телескопа. Аномалия по време на всеки един от тези 344 етапа ще гарантира провал. Роботизираната експедиция е неколкократно пъти по-рискована от тази на американския марсоход "Пърсъвиърънс", който кацна на Червената планета по-рано през тази година. Напомням на читателите, че "Джеймс Уеб" е международен космически проект. Телескопът е построен от американската компания Нортроп Груман, но освен САЩ, в инициативата участват Канада и Европейската космическа агенция (ЕКА). Най-сериозният принос на Европа е самата ракета "Ариана 5", която бе използвана за днешното изстрелване от космодрума Куру във Френска Гвиана. В замяна на услугата, която ЕКА е оказала на САЩ по покриването на разходите за полета и организацията на излитането, европейските учени ще получат достъп до научните данни. Следете сайта КОСМОС БГ - на страниците му ще бъдете информирани своевременно затова как се развива мисията и дали всичко протича според очакванията. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4290-2021-james-webb-launches

Космическата ракета Ариана 5 с телескопа Джеймс Уеб са на стартовата площадка 24 декември 2021 г. 09:30 ч. Най-сетне! След дълго и мъчително чакане ракетата-носител "Ариана 5" с телескопа "Джеймс Уеб" са на стартовата площадка на космодрума Куру във Френска Гвиана! Извеждането на 53-метровата ракета на стартовия комплекс беше осъществено вчера, на 23-ти декември. Изстрелването е предвидено за 25-ти декември, като 32-минутният стартов прозорец се отваря в 14:20 ч. българско време. Разбира се, полетът ще бъде проведен само ако прогнозата за времето е благоприятна. Можете да наблюдавате старта на живо на този линк: https://www.nasa.gov/nasalive Източник: ЕКА Ракетата "Ариана 5" и телескопът "Джеймс Уеб" са на стартовата площадка. Photo credit : ESA - S. Corvaja https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4289-2021-24-dec-james-webb-launch-pad

УСПЕХ: Китай изстреля безпроблемно новата си ракета Лонг Марч 7А с два спътника Шийян 12! Снимка от днешното изстрелване. Credit: CASC/Liu Yan 23 декември 2021 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Докато в САЩ абсолютни успехи жъне частната космонавтика и докато ние си мислим, че държавните агенции и старите аерокосмически корпорации постепенно ще бъдат изместени от модерни фирми като СпейсЕкс, в Китай се случва точно обратното - държавната космонавтика е във възход! Днес китайците проведоха 52-рото си изстрелване, с което се утвърдиха като световен лидер по брой орбитални полети през 2021-ва година. Бе осъществен старт на новата ракета "Лонг Марч 7А" със сателитите "Шийян-12" №1 и №2. Лидерството на Китай пред Щатите е съвсем крехко - 52 спрямо 51 космически полета, т.е. само с един повече. По-интересно е да видим кой какво изстрелва в двете държави. От тези 51 американски полета общо 31 са на фирмата на Илон Мъск СпейсЕкс, 6 са на фирмата на Питър Бек РокетЛаб, 2 са на фирмата на Ричард Брансън ВърджинОрбит, 2 са на фирмата на Крис Кемп Астра, 5 са на ЮЛА, обединението между Боинг и Локхийд Мартин, 1 е на фирмата на Том Маркусич и Макс Поляков Файърфлай, 4 са на корпорацията Нортроп Груман. А сега погледнете картината в Китай - държавно-контролираното предприятие CASIC е провело четири изстрелвания, частната фирма айСпейс има два полета и компанията Галактик Енерджи - един. Всички останали мисии са на държавно-контролираната Китайската аерокосмическа и технологична корпорация (CASC) - основният изпълнител на Китайската космическа програма. В Поднебесната империя не частниците, а държавата успява. Поне засега е така. Днешният полет бе трети за "Лонг Марч 7А" - модерна среднотоварна ракета с капацитет да извежда 7 тона полезен товар до геостационарна трансферна орбита. Първата мисия бе осъществена на 16 март 2020 г. и завърши с провал, а втората - през април тази година и беше успешна. Днес също нямаше отклонения от полета и той бе благополучен. Изведените два спътника "Шийян" са засекретени и почти нищо не знаем за тях освен че "изпитват нови технологии" и "изучават космическата среда". Важно е да бъде подчертано, че старото поколение китайски ракети от серията "Лонг Марч" работеха с хиперголично гориво - комбинация от хидразин и диазотен тетроксид. То е изключително удобно, защото двата компонента се самозапалват при контакт и няма нужда от запалител. Но за съжаление хиперголично гориво е токсично и не е екологично чисто, поради което почти всички държави, в това число САЩ и Русия, предприеха стъпки за замяната на старите ракети с нови, работещи с щадящи околната среда горива. Китайците също следват тази тенденция, макар че старите носители още се ползват широко. "Лонг Марч 7А" е от новите, това е тристепенна ракета, като първите две степени работят с керосин и кислород, а третата - с течен водород и кислород. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4288-2021-china-launches-long-march-7a

Защо Фалкън успя там, където совалката на НАСА се провали? Космическа совалка (вляво) и ракета "Фалкън 9" (вдясно). Image credit : NASA/SpaceX 23 декември 2021 г. 02:25 ч. Светослав Александров. На 21-ви декември СпейсЕкс успя за стотен път да постигне меко кацане на първа степен на ракета "Фалкън 9". Няма спор, че компанията на Илон Мъск доведе до революция в космическите полети по отношение на снижаване на цената и честотата на изстрелванията. Но предприемачът не е първият, опитал се да направи това. Космическата совалка на НАСА бе замислена да постигне същата цел, но не успя. Защо това е така? Подробен анализ по темата бе публикуван от д-р Питър Хейг, космически експерт, в своя личен блог. Хейг напомня, че в хода на проекта "Космическа совалка" е имало три фази. Първата е протекла от 1972 до 1986 г. и тя е включвала разработката на самата совалка, дебютните мисии и поетапното увеличаване на годишните полети - тя е приключила с катастрофата на "Чалънджър". Втората се е проточила между 1988 и 2003 г. - тя е била период на консолидация, през който совалката е била използвана като инструмент за дипломация с руснаците. През това време бил изстрелян телескопът "Хъбъл" и били проведени повечето от обслужващите го мисии. Третата фаза, от 2005 до 2011 г. (след катастрофата на "Колумбия"), е била етап на затихване на програмата, като през това време били осъществени само минимално изискуемите мисии за строежа на Международната космическа станция и поддръжката на "Хъбъл". Експертът счита, че първият период на совалките много наподобява първия период на експлоатация на ракетите "Фалкън 9". Първоначалната цел на НАСА предвиждала 60 полета годишно, след това целта била смъкната на 50 и накрая на 24 полета годишно. Това е бил твърд лимит заради максималния производствен капацитет на горивни резервоари - невъзвръщаемия компонент на совалките. Били построени общо четири совалки, като най-краткият период за рециклиране на една от тях се оказал 54 дни - рекорд, постигнат през 1985 година и неповторен никога по-късно. Подобен период би позволил провеждането на изискуемите 24 полета, но само ако всичките четири совалки били в непрекъсната експлоатация. НАСА е планирала 16 совалкови полета за 1986 и 18 за 1987 година. Максималният брой (24) е трябвало да бъде осъществен през 1989 година. Натискът да се провеждат чести изстрелвания обаче довел до катастрофата на "Чалънджър" в началото на 86-та. Първата катастрофа на ракета "Фалкън 9" с товарен кораб "Драгън" се случила на сходен етап с този на совалките, отбелязва Хейг. Техническите причини за авариите при двете програми са много различни. И все пак в други отношения има и някои съществени прилики. Едно от тях е, че с увеличаването на честотата на изстрелванията е нормално да се очакват аварии поради технически отклонения, които в ранния етап на програмите лесно могат да бъдат пропуснати и в един момент те се проявяват неизбежно. Експертът сравнил броя на полети от ранния период на совалките с този от ранния период на "Фалкън" и категорично заключил, че развитието е било идентично. Както совалките, така и проектът на Мъск са имали една и съща цел - смъкването на цената чрез възвръщаемост и чести излитания, съответно в разгара на изстрелванията настъпили катастрофите. Защо тогава "Фалкън"-ите проработили, докато совалките - не? Две са причините - eдната от тях се корени във факта, че дебютните полети на "Фалкън" са били безпилотни, а втората е, че в технологично отношение програмата на Мъск била изпълнена по-добре. Изминали по-малко от шест месеца след катастрофата на "Драгън" през 2015 г. и СпейсЕкс върнали ракетите в експлоатация чрез въвеждането на нова, подобрена версия - т.нар. "Фул Тръст". Но още преди това е била налице сериозна технологична еволюция. Оригиналните ракети "Фалкън 9" (от 2010 г.) летели с 9 двигателя "Мерлин-1С", подредени в три реда по три. След 2013 г. двигателите били сменени с "Мерлин-1Д", подредени в конфигурация "Октоуеб" - един централен и осем разположени около него. Променил се е и подходът към възвръщаемост. По време на ранния етап през 2010 г. първите степени били снабдени с парашути - ретроракетното кацане въобще не е било възможно. Този първоначален замисъл не се получил. Едва с подобряването на двигателите, увеличаването на тяхната тяга и издължаването на първите степени станало постижимо те да носят допълнително гориво, което позволило връщането да става по начина, по който го виждаме днес. Всички тези подобрения били направени на етап, когато ракетите още не били изстрелвани с астронавти. Но освен това Илон Мъск даже не си е позволявал да експериментира сериозно с възвръщаемостта при реализацията на товарни комерсиални мисии. Най-сериозните рекорди при рециклирането на "Фалкън 9" са постигнати по време на изстрелването на спътници "Старлинк", които представляват вътрешен проект на СпейсЕкс. Рекордният брой изстрелвания (общо 31), постигнат през 2021 г., се дължи и на множеството налични редовно летящи степени във флотилията на СпейсЕкс - общо 10. За сравнение НАСА никога не е притежавала повече от 4 совалки в своята флотилия. Рокуел Интернешнъл, фирмата, на която бил връчен първоначалният договор от НАСА за строежа на совалките, е предвиждала да направи 6 или 7 до края на 1989-та година. Накрая не е имало пари дори за пета - такава бил построена само след катастрофата на "Чалънджър". Прочие след "Чалънджър" тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън освободил совалките от задълженията да превозват военни и комерсиални товари и така просто не е имало какво да бъде изстрелвано с тях, за да се запълнят предвидените 24 полета годишно (съответно това число никога не е било постигнато). Същевременно НАСА не е била в състояние да прекрати изцяло мисиите, защото совалките осигурявали работни места за космическия отрасъл. Програмата продължила да куцука бавно през 90-те години. Вярно, през това време имало сериозни постижения - изстрелването на телескопа "Хъбъл", полетите на совалки до руската станция "Мир" и строежа на МКС. Но никога не се е пристъпило към подобряване на технологията - разработката на специалните ускорители за полярни изстрелвания била зарязана, не били създадени второ поколение совалки със системи за аварийно спасяване, не се е стигнало до реализацията на производни програми като "Шатъл-С" и "Марс Директ". След 2003 година, когато катастрофирала "Колумбия", приключила втората фаза от експлоатацията на совалките. До тяхното пенсиониране те просто изпълнили минимално изискуемите мисии за да завършат строежа на МКС и "Хъбъл" да бъде обслужен за последен път. Равносметката е следната: когато последната от тези совалки излетяла през 2011 година, тя била от същия тип, каквато е била първата совалка през 1981 година - практически непроменена. Изобщо и дума не може да става за сравнение с ракетите "Фалкън 9", които преминали през пет сериозни ъпгрейда. Затова не бива да се чудим защо Илон Мъск успя там, където НАСА не можа. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4287-2021-why-falcon-succeeded

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се скачи с МКС! 22 декември 2021 г. 12:00 ч. Тази сутрин в 10:41 ч. българско време, по-малко от денонощие след изстрелването на товарния кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън", той извърши благопулчно скачване с Международната космическа станция в автоматичен режим. Корабът акостира на адаптера "IDA-3" към модула "Хармъни", част от американския сегмент на МКС. Напомням на читателите, че на борда на "Карго Драгън" пътуваха 2 948 килограма провизии за астронавтите, в това число прясна храна и научни експерименти. Сред тях присъстват опит с протеинови кристали, който цели подобряването на противотуморните терапевтични методи, както и специалнен биопринтер, който някой ден може да се използва за принтирането на тъкани директно върху рани, подпомагайки тяхното зарастване. Изглед към МКС от борда на "Карго Драгън", заснет по време на приближаването. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4286-2021-22-cargo-dragon-docks-iss

Илон Мъск и The Babylon Bee в унищожително интервю за политическата коректност Илон Мъск 22 декември 2021 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Когато става дума за недъзите на западната цивилизация и задушаващата свободомислието политическа коректност, един от най-големите критици е Илон Мъск. Наскоро предприемачът и основател на най-успешната аерокосмическа компания СпейсЕкс даде интервю за The Babylon Bee, в което обсъди темата за данъците, политическата коректност и неговия конфликт със сенаторката от Демократическата партия на САЩ Елизабет Уорън. За незапознатите - The Babylon Bee представлява сатиричен сайт по подобие на The Onion (в България сходни сайтове са Бъзикилийкс и НеНовините), като Илон Мъск изрично подчерта в своето интервю, че The Onion е прегърнал политическата коректност. Предприемачът сподели, че тенденцията към политическа коректност може да бъде контрапродуктивна, както добре се вижда от изгряващата "уокистка култура". Според Мъск "уокизмът" представлява "вирус за ума", който представлява една от най-големите заплахи за модерната цивилизация. Уокизмът (дефиницията е взета от в-к Труд - източник) е политически термин от афроамерикански произход. Отнася се за съзнателно разбиране на въпроси, свързани със социалната и расова справедливост. Произхожда от афро -американския народен английски израз „оставам буден“. - Павел Павлов "Уокизмът иска да направи комедията нелегална. Наистина ли искаме едно общество без хумор, което изобилства от осъждение и омраза? В своята същност уокизмът е разделящ, изключващ и мразещ. Той дава на подлите хора щит да бъдат жестоки, бронирани във фалшиви добродетели", категоричен е Мъск. The Babylon Bee също така попита Мъск за неговия конфликт със сенаторката от Масачузетс Елизабет Уорън, която е политик от Демократическата партия на САЩ. Наскоро тя го нарече "храненик" поради неговото "предполагаемо нежелание да си плати своя честен дял от данъците". Мъск повтори това, което вече подчерта в Туитър - че през тази година ще плати най-високите данъци, плащани някога в американската история. "Тя започна първа. Да, тя наистина ме нарече храненик и измамник, който не си плаща данъците. Буквално през тази година плащам най-високите данъци в сравнение с всяка друга личност в човешката история изобщо, а тя практически не плаща данъци. Нейните данъци и заплата се плащат от данъкоплатците като мен. Ако можеше да се умира от ирония, досега да е вече умряла", заявява Илон Мъск. Източник: Teslarati https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4285-2021-elon-musk-unishtojitelno-interviu

Бившият шеф на совалките на НАСА: Не вярвах на СпейсЕкс за възвръщаемостта. Сбърках! 21 декември 2021 г. 17:15 ч. След като днес американската компания СпейсЕкс успя за стотен път да върне ракетна степен след орбитален полет, бившият програмен мениджър и полетен директор на космическите совалки на НАСА Уейн Хейл призна, че не е вярвал на компанията на Илон Мъск и прояви доблестта да каже, че е сбъркал. "Поздравявам СпейсЕкс за кацането на 100-тния ускорител на "Фалкън". Признавам си, че бях скептик когато това беше оповестено, сега знам, че сбърках", написа Хейл в Туитър. "СпейсЕкс разстрои космическата индустрия и постави стандарта за възвръщаемост, който всеки емулира. Забележително постижение". Днес, освен че СпейсЕкс успя да изстреля трета орбитална ракета в рамките на три дни и за стотен път от началото на историята си върна ракетна степен, компанията постави рекорд за най-голям брой полети за календарен месец - общо пет през декември. Вижте публикацията от по-рано през деня: УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля кораба Карго Драгън до МКС и завърши 2021-ва година без провали! На снимката: космическата совалка "Атлантис" излита на 8 юли 2011 година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4284-2021-nasa-boss-i-was-wronng

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля кораба Карго Драгън до МКС и завърши 2021-ва година без провали! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 декември 2021 г. 13:42 ч. Светослав Александров. Преди шест години завръщането на ракетните степени след орбитален полет присъстваше единствено в научно-фантастичите произведения. В реалността бе химера. Непостижимо. Или най-малкото непрактично. Днес СпейсЕкс го направи за стотен път. Това се случи след успешното изстрелване на товарния кораб "Карго Драгън" до Международната космическа станция. С това фирмата на Илон Мъск приключи 2021-ва година с 31 излитания без нито един провал. Ракетата "Фалкън 9" излетя в 12:06 ч. българско време от Площадка №39А на космодрума Кенеди. Това бе дебютен полет за първата степен "B1069" на тази ракета - напоследък е рядкост СпейсЕкс да изстрелват чисто нови носители без нито един рециклиран компонент. Нямаше никакви отклонения по време на полета, като "B1069" извърши меко кацане върху плаващата платформа "Просто прочети инструкциите" - общо 100-тно за СпейсЕкс след 21-ви декември 2015 (преди точно шест години!), когато за пръв път ракетна степен на Мъск се приземи след орбитална мисия върху наземна площадка. Самият предприемач не смяташе, че възвръщаемостта ще стане толкова рутинна и успешна. Илон Мъск предполагаше, че около 60% от ракетните степени ще успяват да извършат меки кацания, но 40% от тях ще се разбиват. Макар че днес често пъти постижението бива омаловажавано от критици и хейтъри, ретроракетното кацане на първа степен е изключително сложна задача. Представете си, че разстоянието между Земята и космоса се равнява на височината на небостъргач. При такъв мащаб размерите на ракетата "Фалкън 9" биха били сравними с тези на шивашка игла и след падането от върха на небостъргача тя трябва точно да нацели площадка с размер на пощенска марка. Но това, което другите аерокосмически корпорации и държавни агенции го считаха за невъзможно или най-малкото за толкова сложно и оскъпяващо полета, че не си струва да се занимават с него, СпейсЕкс го превърна в рутина. Днес първите степени много рядко се разбиват - и всяка авария при кацане се възприема от компанията за огромна загуба. Все пак Илон Мъск разчита на тези ракетни степени, за да изстрелва собствените си спътници "Старлинк" и така да пести пари от производството на нови носители. Сега невъзвръщаемите компоненти на "Фалкън 9" са единствено вторите степени - обтекателите също се прибират след полет след като кацат с парашути в океана. Преди време биваха прихващани с гигантски мрежи, а сега просто се вадят от водата. Но да се върнем на днешния старт. В космоса бе изведен товарният кораб "Карго Драгън", който превозва 2 948 килограма провизии за астронавтите, в това число прясна храна и научни експерименти. Сред тях присъстват опит с протеинови кристали, който цели подобряването на противотуморните терапевтични методи, както и специалнен биопринтер, който някой ден може да се използва за принтирането на тъкани директно върху рани, подпомагайки тяхното зарастване. Скачването на кораба е предвидено за утре, 22 декември, приблизително в 11:30 ч. българско време, като "Карго Драгън" ще се стикова към адаптера "IDA-3" на американския модул "Хармъни", част от сегмента на САЩ на МКС. Корабът ще остане прикачен към станцията в продължение на месец, след което през януари ще се завърне на Земята. Равносметката е следната: през 2021-ва година Илон Мъск пое голяма част от транспортните нужди на НАСА. От януари до декември СпейсЕкс проведе шест полета на кораби от серията "Драгън 2" - две експедиции на "Крю Драгън" с астронавти и четири товарни мисии на "Карго Драгън". Единствената друга американска фирма, способна да извежда товари до МКС, е Нортроп Груман - нейните кораби "Сигнус" летяха двукратно през настоящата година. А що се касае до пилотираните орбитални стартове, все още никой друг частник не е доказал, че го може. Корабът "Старлайнър" на Боинг даже не успя да проведе изпитателна безпилотна мисия... Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4283-2021-21-dec-cargo-dragon-launch

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-20 с професионален космонавт и двама туристи се завърна на Земята! На кадъра: професионалният космонавт Александър Мисуркин излиза от кораба "Союз МС-20" след приземяването. Photo credit : NASA TV/Roscosmos 20 декември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:13 ч. българско време сред степите на Казахстан се завърна пилотираният космически кораб на Русия "Союз МС-20" с професионалния космонавт Александър Мисуркин и туристите Юсаку Маедзава и Йозо Хирано. Тримата прекараха в орбита 12 дни, като през това време Маедзава и неговият асистент заснемаха видеа за преживяното, които биваха публикувани в Youtube. Напомням на читателите, че това бе дебютният специализиран полет на руски космически кораб за туристически цели. Разбира се, това не е първият път, когато туристи са пътували до Международната космическа станция със "Союз", но преди винаги се е случвало като туристите са били част от мисия, свързана с обмен на постоянния екипаж на станцията. "Союз МС-20" нито качи космонавт на дългосрочна мисия, нито върна такъв. Мисуркин, Маедзава и Хирано не надвишиха планирания си дванадесетдневен престой. Полетът на туристите беше организиран от американската фирма Спейс Адвенчърс - единствената компания в цял свят, която може да ви предложи платена услуга за достъп до МКС. След приключването на днешния полет Юсаку Маедзава може да започне подготовката си за голямата му цел - пилотиран космически полет до орбитата на Луната, който ще бъде осъществен посредством кораба на СпейсЕкс "Старшип". Най-ранната възможна дата за неговото провеждане е 2023 година. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4282-2021-soyuz-ms-20-returns-home

ОБРАТ: Изстрелването през този месец на руска ракета Протон-М не е изцяло успешно! 19 декември 2021 г. 20:15 ч. Руската космическа агенция (Роскосмос) е излъгала за резултата от изстрелването на ракета "Протон-М", проведено на 13-ти декември. Оказва се, че то не е напълно успешно. Това става ясно от материал, публикуван на авторитетния уебсайт за руски космически новини RussianSpaceWeb.com, списван от космическия експерт Анатолий Зак. Според източник в ракетно-космическата индустрия проблемът е възникнал с горната степен "Бриз-М", която, макар и да е постигнала много точни преходни орбити, не е сполучила да доведе двата спътника "Експрес АМУ3" и "Експрес АМУ7" в техните крайни работни орбити. Работещите по проекта смятат, че проблемът няма да е фатален за сателитите, но сега ще трябва да импровизират и да предприемат спасителни маневри, които да ги доведат до целевите им орбитални позиции. Счита се, че причината за аномалията е производствен дефект на горната степен. Ситуацията е аналогична с частичния провал през октомври 2014 година, когато е изстрелян спътникът "Експрес АМ6". Не е чудно, че новината за частичния провал от този месец бе съобщена в чуждестранен сайт, който се поддържа от руски емигрант в Щатите. Зак има много добри контакти с руския отрасъл и като американски гражданин може да отразява новини, каквито иначе биха навлекли проблеми на руските журналисти. Напомням на читателите, че наскоро в Русия бяха приети закони, според които всяко отразяване на проблеми, касаещи ракетно-космическия отрасъл извън държавно-покровителстваните медии, може да се третира като шпионаж. Снимка от изстрелването на ракета "Протон-М" на 13 декември. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4281-2021-proton-m-launch-not-fully-successful

Моментът на истината за многострадалния телескоп Джеймс Уеб най-сетне настъпи Снимка от разопаковането на телескопа "Джеймс Уеб" на космодрума Куру във Френска Гвиана. Photo credit : ESA 19 декември 2021 г. 15:50 ч. Светослав Александров. На 24-ти декември (Бъдни вечер) мнозина от нас ще сме със семействата си, отбелязвайки заедно зимните празници. За много астрономи и за ръководството на НАСА това се очертава да е изключително стресиращ ден, тъй като в 14:20 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана ще бъде проведено изстрелването на ракетата "Ариана 5" с телескопа "Джеймс Уеб". Но този път няма да има радост дори и ако ракетата си свърши благополучно работата. Думичката "успех" в медийните заглавия няма да присъства. Ще последва мъчителен триседмичен период, през който телескопът трябва да изпълни автономно всички процедури по своето разгръщане. Набелязани са 350 критични и еднопосочни стъпки, които следва да бъдат преминати успешно. Аномалия при всяка една от тях би гарантирала цялостен провал за мисията. Трудно е да си представим какви ще са последствията за НАСА, ако нещо се обърка. Едно е ясно - дори сега изглежда, че надали друг космически проект ще бъде управляван по подобие на "Джеймс Уеб". Многострадалната инициатива започва през 1996 година, когато телескопът "Хъбъл" е все още нов и тепърва разгръща научния си потенциал, но учените вече обмислят следващата обсерватория, която ще го наследи. Тогава, по времето на управлението на американския президент Бил Клинтън, когато администратор на НАСА е Дан Голдин, на мода е политиката за "по-бързи, по-евтини, по-добри" космически апарати. Предлага се новият телескоп, който тогава е известен под името "Next Generation Space Telescope" (б.прев. - космически телескоп от следващо поколение) да бъде построен за $500 милиона и изстрелян през 2007 година. През 2002 година телескопът е официално кръстен на бившия администратор на агенцията от ранната космическа надпревара Джеймс Уеб, а през 2003 година е връчен договор на фирмата TRW Inc. за строежа му. Малко след спечелването на конкурса активите на фирмата са придобити от аерокосмическия гигант Нортроп Груман. Зли езици твърдят, че инициаторите на космическия телескоп винаги са знаели, че $500 милиона няма да са достатъчни и въпреки това нарочно са занижили сумата, защото са предвидили, че след като парите бъдат похарчени, проектът вече ще е в напреднал етап и държавата няма да има избор, освен още да го финансира. Но надали някой е предполагал, че "Джеймс Уеб" ще премине през 14-годишни отлагания и за него ще бъдат похарчени близо $10 милиарда. След 2010 година проектът вече е високоприоритетен за НАСА и агенцията го крепи дори и когато започва да смуче от средствата на другите космически инициативи - ето защо, например, Щатите се отдръпват от важната марсианска програма на Европейската космическа агенция "ЕкзоМарс" и лидерите на европейската космонавтика в отчаянието си търсят помощта на Русия. Никой не омаловажава, че ако "Джеймс Уеб" успее, ползите за науката ще са колосални. Но мнозина си мислят - нужна ли беше тази инвестиция? За парите, похарчени за новия космически телескоп, НАСА щеше да построи пет марсохода от типа на "Пърсъвиърънс" или "Кюриосити", 3-4 мисии от типа на "Касини" до Сатурн или три нови пилотирани космически кораба от типа на "Крю Драгън". Напомням, че през последните две десетилетия американската космическа агенция така и не планира роботизирана експедиция до планетите Уран или Нептун - една от най-приоритетните потенциални задачи в планетарните изследвания, но все още стои неизпълнена заради такива дългосрои като "Джеймс Уеб". Разбира се, има и обективни причини телескопът да е толкова скъп, които не се изчерпват само до лошото управление, типично за Стария (ОлдСпейс) космически отрасъл. За разлика от "Хъбъл", който е основно оптичен телескоп, "Джеймс Уеб" работи в инфрачервения диапазон. Само по този начин могат да бъдат изучени най-ранните тайни на Вселената, недостъпни за "Хъбъл". Нашата Вселена непрекъснато се разширява и далечните наблюдавани обекти са отместени към червената област на електромагнитния спектър (поради Доплеровия фект), като при най-отдалечените галактики отместването е даже към инфрачервената област. Бидейки инфрачервен телескоп, "Джеймс Уеб" ще може да изучава тези първични, скорородени галактики и да разследва ранните епохи след появата на познаваемия свят. Проблемът е, че конструирането на подобен астрономически инструмент е неописуемо амбициозна задача. За да е максимално чувствителен към инфрачервените лъчения, телескопът трябва да работи при свръхниски температури и да притежава системи за активно охлаждане на приборите му. Необходимо е да бъде защитен от слънчевите лъчи, а това означава конструкцията на огромен топлинен щит, който, при настоящите ограничения на ракетите-носители, задължително следва да излети в сгънато състояние и впоследствие да се разгъне - просто не съществува толкова голям обтекател, който да го побере цял. Поради същата причина огледалото не може да е монолитично - в случая то е съставено от 18 отделни сегмента. За съжаление Нортроп Груман не се справи блестящо с поверената задача по конструкцията на "Джеймс Уеб" - бидейки традиционна космическа компания, тя страда от всички недостатъция на стария сектор. През 2018 г. нейният изпълнителен директор Уес Буш бе сериозно разкритикуван за начина, по който проектът бе ръководен, тъй като след неуспешно вибрационно изпитание на телескопа от сгънатия топлинен щит започнаха да изпадат болтове и гайки. Това добави още две години отлагания. Последното съществено забавяне (от 2020 за 2021 г.) е резултат от пандемията. Но вече проектът е на финалната права. На Бъдни вечер през 1968 г. астронавти на НАСА за пръв път влизат в орбита около Луната с кораба "Аполо 8" - постижение, което завинаги променя облика на космическата надпревара. Точно 53 години по-късно агенцията на САЩ е изправена пред реализацията на космическа мисия, която е сравнима по сложност с проекта "Аполо". Неслучайно "Джеймс Уеб" е именуван на администратора, който е преводил успешно НАСА през лунната надпревара. Ако проектът е благополучен, ползите за науката ще са колосални. Ще научим повече за Големия взрив. Ще разкрием кога са се появили първите звезди и галактики. Вероятно най-интересното - "Джеймс Уеб" ще може да установи дали откритите досега извънслънчеви планети притежават атмосфери и какъв химичен състав имат те. А това може да ни даде отговор на един от най-вълнуващите въпроси, които науката си задава - има ли нейде в нашата Галактика извънземен живот? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4280-2021-james-webb-space-telescope-launch-preview

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе 30-тия си безавариен космически полет за 2021-ва година! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 декември 2021 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 05:58 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ беше изстреляна космическа ракета "Фалкън 9" с турския спътник "Turksat-5B" и така СпейсЕкс отбеляза 30-тия си орбитален полет за 2021-ва година. Стартът бе осъществен едва 15 часа и 17 минути след 29-тия полет, когато друга ракета "Фалкън 9" изведе в космоса 52 спътника "Старлинк", с което фирмата на Мъск постави нов рекорд за най-кратко време между два полета на орбитални ракети! Предишният рекорд бе поставен през септември т.г., когато станахме свидетели на два полета в рамките на 44 часа. Напомням на читателите, че СпейсЕкс е в разгара на много натоварена стартова кампания точно преди празниците, като бяха планирани общо три изстрелвания в рамките на четири дни. Две от тях са вече в историята. Стига всичко да мине по план, във вторник в 12:06 ч. българско време трябва да излети ракета "Фалкън 9" с товарен кораб "Карго Драгън" на път към Международната космическа станция по програмата на НАСА за доставката на провизии за астронавтите. За съжаление метеоролозите предвиждат само 40% шанс за благоприятно време, така че отлагания не са изключени. Когато "Карго Драгън" започне своя полет, това ще е финалното изстрелване на СпейсЕкс за 2021-ва, 31-во в рамките на една календарна година и рекордно за американската фирма. Но да се върнем на днешния старт. Беше използвана степента "B1067", като това бе трети полет за нея. Предишните два полета на ускорителя включваха извеждането в космоса на път към МКС 22-рата редовна товарна мисия на СпейсЕкс (посредством кораб "Карго Драгън") и третата редовна пилотирана (посредством "Крю Драгън). Изведения днес спътник "Turksat-5B" е предвиден да работи в геостационарна орбита и да осигурява телекомуникационни услуги за Турция. Това е вторият сателит от поредицата "Turksat", изстрелян с ракета на Илон Мъск. Предходният летя през януари т.г., а третият е предвиден да полети през януари 2022-ра. Спътниците са построени от европейската корпорация Еърбъс. Няма спор - СпейсЕкс е на път да приключи една изключително успешна година без аварии. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4279-2021-19-dec-falcon-9-launches