SAlexandrov

НАСА и Боинг насрочиха 17-ти януари за статичното огнево изпитание на свръхтежката ракета СЛС На снимката: ракетата "Спейс Лонч Систъм" бива монтирана към стенда на центъра Стенис за серия от статични изпитания. Photo credit : NASA 7 януари 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА и частната компания Боинг взеха решение, че резултатите от проведеното на 20-ти декември "мокро изпитание", при което свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" бе напълнена с гориво, са достатъчно удовлетворителни. С оглед на това статичното огнево изпитание е насрочено за не по-рано от 17-ти януари. Напомням на читателите, че по време на "мокрото изпитание", докато беше извършвана симулация на обратното броене, настъпи отклонение и изпитанието бе прекратено няколко минути по-рано от очакваното. Последващият анализ доказа, че става въпрос за клапан, който не се е затворил в очакваното време. Тъй като отклонението е само за части от секундата, екипите стигнаха до извода, че няма нужда да се извършва повторен "мокър тест". Хардуерът и софтуерът са в изправност и в готовност за окончателното изпитание - запалването на двигателите. По време на предстоящия огневи тест четирите двигателя "RS-25" на първата степен на "Спейс Лонч Систъм" ще бъдат запалени за осем минути - целта е да се симулира цялостната работа на първата степен. Стига всичко да мине наред, степента ще бъде рециклирана в центъра Стенис и изпратена обратно към центъра Кенеди. Там тя ще бъде окомплектована с останалите компоненти на ракетата, както и с космическия кораб "Орион". Дебютното изстрелване на "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" на пътешествие до Луната в безпилотен режим е все още планирано за тази година. В случай че този полет завърши с успех, НАСА ще започне подготовката и за пилотирана мисия. Все още агенцията цели следващото стъпване на естествения ни спътник да е през 2024-та година, макар че предстои да видим дали администрацията на новия президент Джо Байдън ще промени датата или плановете. Възможно е в близко бъдеще фокусът да бъде пренасочен не към кацане на Луната, а към строеж на станцията "Гейтуей" в окололунна орбита. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3739-2020-boeing-spacex-jan-17

Астронавтът Виктор Гловър с пожелание за 2021: Бог да благослови Вас и Новата година! Астронавтът на НАСА Виктор Гловър. Photo credit : NASA 5 януари 2021 г. 00:50 ч. Светослав Александров. Когато американският космически кораб "Крю Драгън" излетя през ноември с четирима астронавти на борда, малцина научиха, че някои от тях са убедени и практикуващи християни. Сред тях е командирът Майкъл Хопкинс, който е католик, както и Виктор Гловър - протестант. Преди дни те отбелязаха Рождество Христово и Нова година в орбита. През 1968 година астронавтите на "Аполо 8" обиколиха Луната и прочетоха пасажи от библейската книга Битие, докато излъчваха на живо лунни пейзажи пред милионите телевизионни зрители. Днес Виктор Гловър от екипажа на "Крю Драгън" предаде своето празнично послание по случай новата 2021-та година, с което изпрати благословия към нашата планета. "Господ да благослови Вас и тази Нова година", написа астронавтът в Туитър. "Моля се за обновена сила, съпричастност и истина, а също така всички да бъдем обкръжени от приятели и роднини". На снимката: седмината астронавти на МКС посрещат 2021-ва година в орбита. Photo credit : NASA За вярващите астронавти на НАСА религията и науката не са в конфликт. Когато Майк Хопкинс полетя с руски кораб "Союз" през 2013 година, първата му работа бе да отиде в панорамния модул "Купола" на Международната космическа станция и да наблюдава Земята. "Когато погледнеш към Земята от тази отправна точка и забележиш цялата красота, която съществува, трудно е да не се спреш и да не осъзнаеш, че има по-висша сила, която е направила всичко това", съобщи Хопкинс. За Виктор Гловър, който днес изпрати красивото новогодишно послание към Земята, настоящата мисия на "Крю Драгън" е първото му пътешествие в космоса. Астронавтът бе избран в американския астронавтски отряд неотдавна в сравнение с колегите си - през 2013-та. "Това бе наистина едно интересно пътешествие - седемте години, които прекарах в НАСА", каза той в скорошно интервю за Christian Chronicle. "Беше истинска тренировка в личностен и професионален, но също и в духовен план. Разбирам ролята на Бог в моя живот, Божия авторитет, покоряването ми на Него, както и любовта, подкрепата и окуражаването, как всичко това може да бъде сътворено в моя живот". "Бих искал да използвам способностите си, които Господ ми е дал, за да върша работата си добре и да подкрепям останалите от екипажа, моята мисия и НАСА", добави Гловър. Астронавтът също така призна, че е взел със себе си чаши за причастие, както и Библия. "Бог ми е възложил няколко наистина важни неща: този живот, този кораб, но също така моята съпруга и нашите взаимоотношения, двамата да станем едно, а след това семейството ни, което порасна с още четири дъщери", сподели Гловър. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3738-2021-vic-glover-new-year

Марсоходът на НАСА Кюриосити засне детайлни снимки на марсианските пясъци 4 януари 2021 г. 15:30 ч. На 2-ри януари 2021 г. започнаха да пристигат новите фотографии от марсохода "Кюриосити", заснети по време на празничната му научна програма. "Кюриосити" щракна тези снимки от района на обширното дюнно поле, известно под названието Пясъците на Форви, където той пристигна малко преди Бъдни вечер. За това вече писах на страниците на КОСМОС БГ на 25-ти декември. Повечето от фотографиите са заснети от навигационните камери на "Кюриосити" - т.е. черно-бели, направени с цел избягването на препятствия. Пристигнаха обаче и изображения от инструмента Mars Hand Lens Imager (MAHLI) - научна камера, която може да заснема микроскопски снимки на пясъците и скалите на Марс. Ето една от тях: Детайлна снимка на пясъците на Марс, заснета от марсохода "Кюриосити" на 2-ри януари. Източник - на този линк. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / MSSS / Kevin M. Gill Ето и част от фотографиите, направени от навигационните камери: Credits : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3737-2021-curiosity-sands-forvie

Американската мисия Джуно започна 2021-ва година с успешно сближение с Юпитер Голямото червено петно на Юпитер в близък план, заснето по време на 31-вия перийов от американската космическа мисия "Джуно". Photo credit : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Svetoslav Alexandrov 4 януари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия "Джуно", която обикаля около Юпитер в полярна орбита от 2016-та досега, започна новата година с нови снимки. На 30-ти декември "Джуно" изпълни своето 31-во сближение (или перийов) с планетата. В началото на 2021-ва снимките пристигнаха на Земята и бяха качени на уебсайта на камерата на мисията JunoCam: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=junocam&phases[]=PERIJOVE+31 Ето някои от тях след обработка: Credits : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Svetoslav Alexandrov https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3736-2021-jupiter-completes-perijove-31

Над 75% от изпратените апарати в космоса през 2020 г. са на САЩ 31 декември 2020 г. 23:00 ч. В навечерието на Новата година е време да покажа последната статистика. Над 75% от апаратите (т.е. спътници и кораби), изстреляни в космоса през 2020-та година, са на САЩ. Истинската изненада обаче е класиралият се на второ място... И това е Великобритания - защото в тази държава е основана фирмата УанУеб, която изгражда спътников интернет, конкурентен на Старлинк (проекта на СпейсЕкс). Вярно е - през 2020-та компанията фалира, но бързо бе спасена от британското правителство и извеждането на спътниците беше възобновено. Едва на трето място според тази класация се позиционира Китай. Русия е на четвърто. Общият брой изведени апарати в космическото пространство през годината е 1 217 от общо 28 различни държави. Информацията бе споделена от космическия анализатор Томас Бъргхард. Image credit : Thomas Burghardt. Източник - този линк. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3735-2020-posledna-statistika

Космическата 2020: Финално обобщение Снимка от декемврийското изстрелване на руска ракета "Ангара". Photo credit : Roscosmos Прочетете останалите от поредицата "празнични статии": Топ 10 космически мисии, които очакваме през 2021 година Космическата 2021: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? Космическата 2021: Започва строежът на орбиталната станция на Китай! Защо Бъдни вечер е важен за космонавтиката Топ 5 космически постижения през 2020-та година 31 декември 2020 г. 14:30 ч. Светослав Александров. САЩ е абсолютен лидер по общ брой космически полети, проведени през 2020-та година. Бяха осъществени 44 изстрелвания на орбитални ракети, от които 40 завършиха с успех. Три от четирите провалени мисии бяха очаквани, тъй като включваха все още неизпитани чисто нови ракети, които тепърва предстоят да бъдат въведени в експлоатация. На второ място е Китай - през 2020-та страната изстреля 39 орбитални ракети, от които 35 постигнаха успех, а четири аварираха. Също както е случаят с Щатите, повечето от провалите касаят нови и неизпитани ракети. В този смисъл провалите не са бъг, а очакван и неизбежен етап от развитието на космонавтиката. На трето място е Русия със 17 старта. За втора поредна година Русия се похвали, че всичките изстрелвания са успешни. Тук обаче напомням, че заявката за 2020-та беше за 40 старта, приблизително колкото на САЩ и Китай. Русия успя да изпълни само малка част от планираните полети. И все пак един от полетите беше важен - през месец декември, след шестгодишно прекъсване, беше възобновена изпитателната програма на новото ракетно семейство "Ангара". Четвъртото място се заема от Европа. Бяха изстреляни пет европейски ракети, но един от стартовете завърши с провал. Изненадата бе много неприятна, защото за втора поредна година аварира лекотоварният носител "Вега". Японците са пети с четири полета - всичките успешни. Следва Индия с две благополучни мисии. Иран също има две изстрелвания, от които едно е успешно. На последно място е Израел с един безпроблемен полет. Четири от изстрелванията през 2020-та година бяха пилотирани - две американски и две руски, като в космоса полетяха общо 12 души. Понастоящем постоянният екипаж на Международната космическа станция е седемчленен - благодарение на новия пилотиран кораб на САЩ "Крю Драгън". Една роботизирана мисия беше изстреляна към Луната (на Китай). Три безпилотни експедиции полетяха към Марс (една арабска, една китайска и една американска). Беше проведено и изстрелване на съвместна мисия между САЩ и Европа, която ще изучава Слънцето. Две бяха кацанията на обекти от Слънчевата система, различни от Земята. През октомври мисията на САЩ "Озирис-Рекс" се спусна на астероида Бену, за да събере проби от повърхността му. През декември китайската мисия "Чанг'e 5" кацна на Луната, също с цел събиране на проби. Единствената мисия през 2020 г., която изучаваше планета от Външната слънчева система, бе американската "Джуно". Тя продължава да кръжи около Юпитер и до ден днешен. Бяха извършени три посещения на Венера посредством облитания - едно американско, едно европейско, едно на съвместна мисия между САЩ и Европа. Ето новите ракети, които бяха изпитани през 2020-та година: китайските "Церес 1", "Куайчжоу 11" и три носителя от семейството "Лонг Марч", американските "Лончър Уан" и "Рокет 3" (съответно на частните фирми Върджин Орбит и Астра), иранските "Касед" и "Симорг", руската "Ангара". Новите космически кораби за превоз на хора в орбита, които проведоха изпитателни полети през годината, са два. Единият е все още неименуваният китайски кораб, който ще замени настоящия "Шенчжоу". Той ще се използва за обслужване на модулната орбитална станция на Китай и за пилотирани мисии до Луната. Американският кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" завърши безпилотните си изпитания през януари и през месец май започна да вози хора в космоса. СпейсЕкс продължи с изпитанията на новото поколение кораби "Старшип" и през 2020-та проведе успешно три тестови атмосферни полета. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3734-2020-finalno-obobshtenie

Китайското кацане на Луната е Топ 1 събитието на годината според класацията на КОСМОС БГ. Photo credit : CNSA/CLEP Прочетете останалите от поредицата "празнични статии", излезли към този момент: Топ 10 космически мисии, които очакваме през 2021 година Космическата 2021: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? Космическата 2021: Започва строежът на орбиталната станция на Китай! Защо Бъдни вечер е важен за космонавтиката 29 декември 2020 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Всички очакваме с нетърпение да изпратим 2020-та по понятни причини, които няма нужда да споменавам. Това обаче не означава, че през изминаващата година се случваха само лоши неща. По отношение на космонавтиката 2020-та беше една от най-успешните в историята. Представям Ви класацията от Топ 5 значими космически постижения, на които станахме свидетели през годината. №5. Мисията на САЩ "Озирис-Рекс" се спусна на повърхността на астероида Бену и събра проби от него Тази компилация от две снимки показва повърхността на астероида Бену малко преди и след като "Озирис-Рекс" се докосва до него. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona Мисията "Озирис-Рекс" на НАСА е мой личен фаворит - все пак това е мисия с български принос, а самият аз съм получил наградата Sulfur Rockstar на инициативата Космокуест като единствения човек в България, картографирал над 200 снимки на астероида Бену. На всички, които се включихме в картографирането на астероида като доброволци, бяха връчени и сертификати за участие. Сериозният труд по изготвянето на карта и подбирането на безопасно място за спускане доведе до желания успех - на 21-ви октомври "Озирис-Рекс" достигна до повърхността на Бену! Няколко секунди по-късно роботизираната ръка TAGSAM събра около 2 килограма скални и почвени проби, след което автоматичната междупланетна станция започна отдалечаването си от астероида. През следващите няколко дни екипът на мисията успешно изпрати командите за застопоряване на колекционирания материал във възвръщаемата капсула, а на 30-ти октомври капсулата бе окончателно опакована. Тя ще остане в това състояние до 2023-та година, когато ще се завърне на Земята чрез парашут. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема космическа мисия на САЩ след приключването на програмата "Аполо" през 70-те години на миналия век, когато астронавтите на НАСА донесоха множество скали от Луната. №4. Японската космическа мисия "Хаябуса 2" се прибра на Земята с проби от астероида Рюгу Снимки на събраните проби от астероида Рюгу в контейнерите B и C на "Хаябуса 2". Photo credit : JAXA Ако през 2020-та година американската мисия "Озирис-Рекс" достигна до основната си цел - астероида Бену, то японската "Хаябуса 2" приключи пътешествието си и се завърна на Земята. Нямаше как да е иначе, защото "Хаябуса 2" бе отпътувала две години по-рано в сравнение с "Озирис-Рекс", а през 2018-та и 2019-та година извършваше кацания на астероида Рюгу. На 5-ти декември бе грандиозният финал за японската роботизирана експедиция - спускаемата капсула със събраните от Рюгу проби се прибра на Земята посредством парашут в австралийската база Вумера. След като капсулата бе транспортирана обратно в съоръженията на японските научни институти, на 15-ти декември изследователите показаха снимки на доставените на Земята скали и грунд от астероида. Забележителен успех за японската космонавтика! №3: Мисията на САЩ и Европа "Солар Орбитър" засне снимки на Слънцето от рекордно близко разстояние Eдна от първите снимки на Слънцето, заснети от "Солар Орбитър" посредством прибора EUI при разстояние само 77 милиона километра от слънчевата повърхност! Photo credit : Solar Orbiter/EUI Team (ESA & NASA); CSL, IAS, MPS, PMOD/WRC, ROB, UCL/MSSL На 10-ти февруари тази година американската космическа ракета "Атлас 5" изведе в космоса съвместната мисия между САЩ и Европейската космическа агенция (ЕКА) "Солар Орбитър". Основната цел ѝ e изучаването на нашето Слънце, като трябва да бъдат заснети първите снимки на слънчевите полюси. Но докато това се случи, ще мине известно време - посредством сложни маневри и облитания на Венера (първото от което бе факт на 27-ми декември) "Солар Орбитър" ще се сближава със Слънцето и ще променя наклона на орбитата си. И все пак още през тази година станахме свидетели на какво е способна мисията. На 16-ти юли, навръх 51-годишнината от изстрелването на първия пилотиран полет до Луната "Аполо 11", НАСА и ЕКА ни показаха дебютните снимки от "Солар Орбитър", заснети от рекордно близко разстояние, възлизащо само на 77 милиона километра от слънчевата повърхност. Както сами виждате на една от тях (показаната по-горе), детайлите са зашеметяващи. Учените даже успяха да наблюдават неизвестни досега структури на Слънцето, които напомнят на лагерни огньове. №2: Америка възобнови пилотираните космически експедиции - първите стартове на новия кораб "Крю Драгън" Снимка на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" на фона на Луната, заснета от японския астронавт Соичи Ногучи. Photo credits : NASA/JAXA/Soichi Noguchi Допреди десетилетие НАСА редовно изпращаше хора в космоса посредством космическите си совалки. След това агенцията пенсионира совалките и престана да изстрелва астронавти. Много космически ентусиасти очаквахме с нетърпение мига, в който американски пилотирани кораби отново ще се отправят към орбита. През 2020-та година това най-сетне се случи! На 30-ти май излетя първият кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" с астронавтите на НАСА Боб Бенкен и Дъг Хърли. След двумесечен престой в орбита, в началото на август корабът с Бенкен и Хърли се завърна на Земята. Впоследствие, на 16-ти ноември, "Крю Драгън" отново излетя - този път с четирима души на борда - Майкъл Хопкинс, Шанон Уокър, Виктор Гловър (астронавти на САЩ) и Соичи Ногучи (астронавт на Япония). Успешното въвеждане на новия кораб в експлоатация направи възможно екипажът на Международната космическа станция да стане седемчленен (доскоро в космоса живееха постоянно максимум шестима души). Счита се, че присъствието на още един астронавт на МКС ще удвои научния ѝ принос. №1 - Китайската мисия "Чанг'e 5" осъществи първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване Знамето на Китай на Луната, разположено от мисията "Чанг'e 5". Photo credit : CNSA/CLEP Китайският полет до Луната е топ събитието на 2020-та. Не заради друго, а защото над четири десетилетия не е имало мисия с доставка на грунд и скали от естествения ни спътник към Земята. Как изобщо успяхме да го допуснем... Преди изстрелването на "Чанг'e 5", единствено САЩ и СССР са осъществявали двупосочни полети до лунната повърхност. Американците - в хода на пилотираната програма "Аполо", а съветските учени - в рамките на роботизираната програма "Луна". Последната мисия, доставила на Земята лунен грунд и скали, е "Луна 24" през 1976 година... Най-важните факти за "Чанг'e 5": мисията беше изстреляна от Земята на 23-ти ноември посредством китайската ракета "Лонг Марч 5". Кацането на Луната бе осъществено на 1-ви декември, а самото събиране на проби - на следващия ден. На 3-ти декември отлитащата степен беше изстреляна от лунната повърхност, а на 5-ти декември тя извърши скачване с орбиталния отсек. Това бе първата стиковка в окололунна орбита след експедицията "Аполо 17" през декември 1972 година. След тази процедура завръщането към Земята вече можеше да започне. Китай даде ход на обратното пътешествие на 12-ти декември. На 16-ти декември спскаемата капсула се прибра посредством парашут, а след измерването на контейнерите учените установиха, че са доставени малко под 2 килограма проби от Луната. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3733-2020-top-5-achievements

Снимка на деня: ето защо Индия превози спътник в каруца, теглена от вол На снимката: индийските специалисти изпитват спътника "Епъл" в каруца, теглена от вол. Photo credit : ISRO 28 декември 2020 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Историята на ранната космонавтика е пълна с куриозни мигове - като например запечатания на тази снимка. Да, очите не ви лъжат - това наистина е спътник, натоварен в каруца, теглена от вол. Този пример ще ви покаже защо нестандартният транспорт няма значение, стига да върши работа. Годината е 1981, а Индия подготвя за полет първия си геостационарен комуникационен спътник "Епъл". Днес страната вече не е "тъмна Индия" и притежава богата космическа традиция, като вече е осъществила една орбитална мисия до Марс и две до Луната. Но преди четири десетилетия положението е било различно. Индийската космическа агенция ISRO не е разполагала даже с мейнфрейм компютри. Подобно на множество други космически проекти, подготовката на "Епъл" също преминава през редица трудности. Налага се да се изпита антената на спътника и комуникационните системи заради неочаквано възникнал проблем. Принципно такива изпитания се провеждат в специални съоръжения, като спътниците са изолирани от външни въздействия посредством специфични покривала. По това време обаче в Индия подобен хардуер не съществува. Една от възможностите, които екипът обмисля, е спътникът да бъде изпратен във френската база в Тулуза за окончателните си тестове. Но това би излязло твърде скъпо на Индия, а освен това ще настъпят допълнителни отлагания. Затова ръководството на мисията взима решение да се проведе изпитание на полето, като "Епъл" трябва да включи антената си, след което наземните екипи да анализират проблема. Но как следва да бъде превозен спътникът до опитното поле? През 80-те години камиони и други превозни средства в Индия, естествено, има. Тъй като спътникът е конструиран от метал, а ремаркето на камиона е също метално, съществува опасение, че при включването на системите може да възникне късо съединение. В такъв случай най-безопасното, което може да се направи, е спътникът да бъде натоварен в дървена каруца. Моментът е запечатан на горепосочената снимка и остава завинаги в историята на космонавтиката като една от най-забавните случки. Мисията на "Епъл" се оказва изключително успешна. Изстрелването е осъществено на 19-ти юни 1981 г. посредством европейска ракета "Ариана 1". Спътникът работи безпроблемно до 19-ти септември 1983-та, след което е деактивиран. Благодарение на опита, натрупан чрез "Епъл", отрасълът на телекомуникационните спътници на Индия претърпява бурно развитие. През следващите десетилетия страната разработва големите групировки "INSAT" и "GSAT". Историческата снимка, както и допълнителна информация за "Епъл", можете да свалите от сайта на индийската космическа агенция - ISRO.gov.in https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3732-2020-history-apple-satellite

Успех: Китай завърши 2020-та година с изстрелване на ракета Лонг Марч 4C и два спътника! 27 декември 2020 г. 20:04 ч. Днес в 17:44 ч. българско време Китай проведе своето последно изстрелване за 2020-та година - или поне така смятаме, освен ако не ни изненада някоя от космическите компании за малки ракети. Днес излетя ракета "Лонг Марч 4C". Китайската медия Синхуа потвърди, че двата спътника, един основен и един микросателит, бяха успешно освободени в техните целеви орбити. Спътниците ще се използват за научни експерименти, наблюдения на посеви и предотвратяване на природни бедствия. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3731-2020-chinese-last-launch-year

УСПЕХ: Мисията на САЩ и ЕКА Солар Орбитър посети Венера! На илюстрацията: американо-европейската мисия "Солар Орбитър" облита Венера. Image credit : ESA/ATG Medialab 27 декември 2020 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Днес, на 27-ми декември, мисията на НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) "Солар Орбитър" извърши своето Коледно посещение на Венера. Космическият апарат прелетя на 7 500 километра над облачната покривка на планетата в 14:30 ч. българско време - и всичко премина успешно. Според съобщение, публикувано от официалния туитър акаунт на ЕКА, телеметричната информация от "Солар Орбитър" показва, че всички бордови системи са в изправност след облитането. Основната научна задача на американо-европейската мисия е да изучава Слънцето, така че днешното посещение на Венера бе извършено с цел корекция на траекторията и сближаване с нашата звезда. Въпреки че венерианските изследвания са вторичо задание, "Солар Орбитър" все пак проведе научни наблюдения на планетата - бяха включени няколко прибора, сред които магнетометърът (MAG), експериментът за радиовълни и плазма (RPW) и детекторът за елементарни частици (EPD). Поради спецификите на мисията, снимки на Венера не бяха заснети по време на облитането. "Солар Орбитър" притежава камери, но те са специално предназначени за слънчеви наблюдения. Роботизираният апарат винаги трябва да насочва топлинния си щит към нашата звезда, а камерите също са разположени в тази посока. Останалите прибори, които бяха включени днес, нямаха такива ограничения - те се занимават основно с изучаването на магнитното поле и физиката на космическата плазма, така че точното им насочване не е фактор. За разлика от Земята, Венера няма ясно изразена магнитосфера, поради което слънчевият вятър взаимодейства директно с нейната атмосфера. По време на днешното посещение на планетата "Солар Орбитър" се фокусира върху изучаването на тези взаимодействия. Очаква се през следващите няколко дни космическият апарат да започне да изпраща събраните научни сведения към наземния център, така че скоро екипът ще разполага с данните. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3730-2020-solar-orbiter-flies-by-venus

Японската мисия Хаябуса 2 е успяла да донесе на Земята скали от вътрешните слоеве на Рюгу 25 декември 2020 г. 12:45 ч. Японската възвръщаема мисия "Хаябуса 2", която през този месец се завърна на Земята с проби от астероида Рюгу, е напълно успешна. На 21-ви декември бяха отворени контейнерите B и C. Беше потвърдено, че те съдържат множество скални късове и материал от грунда на астероида. Нещо повече - най-големите късове в контейнер C са с размер от 1 сантиметър! "Това е материал, събран при второто кацане, който включва подповърхностни скали, изхвърлени по време на образуването на изкуствения кратер", съобщава британската изследователка проф. Елизабет Таскър, която работи към Японската космическа агенция. Напомням на читателите, че през пролеттта на 2019-та година "Хаябуса 2" детонира взривно устройство на Рюгу. Така бе образуван изкуствен кратер и част от материала под повърхността на астероида бе оголен. Целта беше учените да могат да изучат вътрешната структура на Рюгу. Снимки на събраните проби от астероида Рюгу в контейнерите B и C. Photo credit : JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3729-2020-hayabusa-2-subsurface-materials

Навръх празниците: марсоходът на НАСА Кюриосити достигна дюнно поле Снимка, изпратена от марсохода на НАСА "Кюриосити" на 23-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 25 декември 2020 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Американският марсоход "Кюриосити" посрещна Коледа, активно изучавайки Червената планета! Два дни по-рано, на 23-ти декември, той успя да достигне обширно дюнно поле, наречено от изследователите Пясъците на Форви. Това поле е дълго около километър и широко близо 400 метра. "Гледките над него са забележително сценични", съобщава Абигейл Фрейман, която работи като планетарен геолог в Лабораторията за реактивно движение към НАСА. В понеделник екипът на "Кюриосити" начерта 10-дневен план за работа, който ще бъде изпълнен автоматично от марсохода до приключването на празниците. Нещо повече - по думите на Фреймън част от зададените понеделнишки команди ще се приведат в действие чак когато настъпи новата 2021-ва година. Ето някои от другите снимки на Пясъците на Форви, заснети от навигационните камери на марсохода: Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS Навигационните камери правят черно-бели снимки на околностите на Червената планета, за да може "Кюриосити" да избягва препятствия. Но марсоходът е екипиран и с научни камери, които са в състояние да заснемат цветни фотографии. Вчера, на Бъдни вечер, първите цветни снимки на Форви вече започнаха да пристигат на Земята и ето някои от тях, обединени в рамките на по-голямо мозаечно изображение: Натиснете тук, за да свалите изображението в пълен размер. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS/Kevin Gill За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3728-2020-curiosity-reaches-dune-field

Първите научни данни от съвременната индийска лунна мисия Чандраян 2 са вече публично достъпни! Снимка на повърхността на Луната, заснета от индийската мисия "Чандраян 2". Photo credit : ISRO 24 декември 2020 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Страхотен подарък получиха космическите ентусиасти навръх Бъдни вечер! Днес, на 24-ти декември, индийската космическа агенция ISRO направи публично достъпни данните от първата фаза на научната програма на автоматичната станция "Чандраян 2", която понастоящем изучава Луната. Още една снимка на лунната повърхност, заснета от "Чандраян 2". Photo credit : ISRO Напомням на читателите, че "Чандраян 2" бе успешно изстреляна на 22-ри юли 2019 година. На 2-ри септември автоматичната станция се превърна благополучно в изкуствен спътник на Луната. До ден днешен всички прибори на борда работят нормално. Индийската космическа агенция публикува днес събраните от мисията снимки и научни сведения в периода между 19-ти септември 2019 г. и 20-ти февруари 2020 година. Данните са обнародвани според международния формат PDS4. Включени са сведенията от общо седем от осемте научни инструмента на "Чандраян 2". Единствено данните от инфрачервения спектрометър IIRS все още не са качени - това ще стане през следващите дни. За да получите достъп до снимките и научните измервания от "Чандраян 2", трябва да посетите уебсайта: https://pradan.issdc.gov.in/ Имайте предвид, че към настоящия момент интересът към базата е огромен и сайтът често се срива. Освен това изисква безплатна регистрация. Приятно разглеждане! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3727-2020-chandrayaan-2-data-released

Защо Бъдни вечер е важен за космонавтиката На кадъра: астронавтите на МКС изпращат Коледен поздрав към Земята през декември 2020-та година. Photo credit : NASA TV 24 декември 2020 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Бъдни вечер през 2020 г. е особено ценен празник за космическите ентусиасти. За пръв път след декември 1999 г., когато в орбита се намира совалката "Дискавъри" на своята мисия "STS-103", американски транспортен пилотиран кораб е отново в космоса по празниците - и това е "Крю Драгън". Но Бъдни вечер е винаги бил специален празник за всички нас, които обичаме космоса, защото заема много важна част от традициите в космонавтиката. Всичко започва през 1968 година, която се счита за една от най-ужасните години през 20-ти век. Тогава се разразява пандемията от Хонгконгски грип, довела до смъртта на 4 милиона души. Това е годината, когато е убит Мартин Лутър Кинг-младши, годината на кървавото потушаване на Пражката пролет. Всички очакват с нетърпение 68-ма да си иде - и има защо. Но навръх Бъдни вечер настъпва вълнуващо събитие, което показва на човечеството, че добри неща могат да се случват и се случват. Космическият кораб "Аполо 8" с астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс пристига в орбита около Луната. Тримата се превръщат в първите хора, наблюдавали обратната страна на естествения ни спътник със собствените си очи. Докато предават на живо, показвайки на телевизионните зрители кадри от Луната, Борман, Ловъл и Андерс прочитат първите стихове от Библейската книга Битие. Вдъхновяващ миг, който мнозина ще запомнят завинаги. Счита се, че предаването е наблюдавано в реално време от 1 милиард души в 64 различни държави. Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната е заснета от екипажа на "Аполо 8" на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA Пет години по-късно, през декември 1973 година, за пръв път американци и руснаци прекарват едновременно Рождество Христово. Тогава на борда на американската станция "Скайлаб" живеят Гери Кар, Ед Гибсън и Бил Поуг. Те успяват да направят импровизирана коледна елха от изразходени консервени кутии. Същевременно в околоземна орбита лети и съветският кораб "Союз 13"с космонавтите Пьотр Климук и Валентин Лебедев. Импровизираната коледна елха, направена от екипажа на "Скайлаб" през 1973 година. Photo credit : NASA Но през епохата на СССР не Рождество Христово (празнувано на 7-ми януари), а Нова година има повече значение. Първите космонавти, които отбелязват новогодишните празници в орбита, са Юрий Романенко и Георги Гречко по време на тяхната мисия на "Салют 6". Двамата изпращат 1977-ма и посрещат 1978 година. До 1987 година астронавти и космонавти рядко посрещат Рождество Христово и Нова година в космоса. Но от тогава досега в космоса винаги има хора на Рождество. Първоначално това е благодарение на орбиталната станция "Мир". През първата половина на 90-те на "Мир" живеят само руснаци. Това се променя през 1996 г., когато американската совалка "Атлантис" оставя на станцията астронавта Джон Блаха. Блаха е прибран на Земята през януари 97-ма по време на следващата мисия на "Атлантис", с което се превръща в първия американски астронавт, отпразнувал Коледа и Нова година в орбита след епохата на "Скайлаб". Космическата експедиция "STS-103" на "Дискавъри" е първата и единствена мисия на космическа совалка, която посреща Бъдни Вечер и Рождество Христово в космоса. Photo credit : NASA Бъдни вечер на 1999 г. е много специална - тогава орбиталната станция "Мир" е вече стара и обезлюдена, а Международната космическа станция все още не е посрещнала първия си екипаж. Въпреки всичко хора в космоса навръх празника има - благодарение на мисията "STS-103" на совалката "Дискавъри", която обслужва телескопа "Хъбъл". Подобно на историческата мисия "Аполо 8" около Луната, астронавтите на "STS-103" отбелязват Рождество Христово по уникален начин - като освобождават ремонтирания и работещ "Хъбъл" в орбита точно на 25-ти декември. А совалката "Дискавъри" си остава до ден днешен единствената американска космическа совалка, летяла в космоса по Рождество Христово. Екипажът на "Дискавъри" се завръща на Земята преди да настъпи новото хилядолетие, така че на 1 януари 2000-та няма хора в космоса. Но това е за последно. На 2-ри ноември 2000 г. започва Експедиция 1 на Международната космическа станция и от тогава досега има там постоянно човешко присъствие - както на Рождество Христово, така и на Нова година. Много от астронавтите са превозени посредством руските кораби "Союз", а до 2010-та - и чрез американските совалки. Никога обаче след 1999 г. американска совалка не полита отново космоса навръх Бъдни вечер и Рождество. Но през настоящата 2020 година на Бъдни вечер отново има американски пилотиран транспортен кораб в орбита! Това е "Крю Драгън", който носи специалното название "Ресилиънс". Корабът излетя през ноември и превози четирима астронавти до МКС - Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър, Соичи Ногучи и Шанон Уокър. Те се присъединиха към излетялите през октомври със "Союз МС-17" Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков и Кейтлийн Рубинс. За пръв път екипажът на МКС е седемчленен и за пръв път седем души ще отбележат Бъдни вечер и Рождество в космоса. Дори и на Бъдни вечер астронавтите ще бъдат заети, съобщава НАСА. Днес екипажът на МКС ще работи с опитни мишки. Целта - да се разбере как космическите условия влияят на зрението и опорно-двигателната система. Но пък на Рождество Христово на астронавтите е обещано да почиват. Настоящият екипаж вече изпрати своето празнично послание към Земята. 2020-та година прилича много на тежката 68-ма. Също както тогава - пандемия, расови бунтове, войни. Но същевременно са налице и големи успехи в областта на науката, технологиите и космонавтиката. За пръв път след епохата на "Аполо" и съветските сонди "Луна" нова мисия, този път китайска, кацна на естествения ни спътник, взе проби от Луната, и ги достави на Земята. И за пръв път след 2011-та година американски пилотирани кораби излетяха в орбита. Ето какво послание изпратиха към нас астронавтите за Рождество. "Ние избрахме името Ресилиънс (б.прев. устойчивост) като посвещение към хората в целия свят и към екипите, които помогнаха да направят тази мисия реалност през една година, която промени живота на всички нас. Днес искаме да си спомним и за всеки, който загубихме през годината", съобщи Майк Хопкинс. "Надяваме се също, че ще се възползвате от възможността да отпразнувате празниците, преди да смените календара, с обновена надежда и дух за бъдещето", добави Соичи Ногучи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3726-2020-budni-vecher-kosmosa

Новият американски модул Бишъп беше успешно монтиран към МКС На снимката: новият американски модул Бишъп, построен от компанията Наноракс, е вече в състава на МКС. Photo credit : NASA 23 декември 2020 г. 23:40 ч. Светослав Александров. Пореден успех за комерсиалната космонавтика на САЩ! На 21-ви декември първият частен шлюзов модул "Бишъп" беше благополучно монтиран към Международната космическа станция. Напомням на читателите, че "Бишъп" беше изстрелян на 7-ми декември посредством ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" и доставен на станцията от първия товарен кораб от ново поколение "Карго Драгън". Модулът е частно-финансиран, не тежи на бюджета на данъкоплатците, основно е разработен от американската частна компания НаноРакс. Малка част от корпуса му е конструирана и от италианската компания Талес Аления, както и от Боинг. "Бишъп" притежава пространство от четири кубични метра и ще се използва за освобождаването в открития космос на микроспътници и други типове товари. Общото тегло на модула е 907 килограма. И това е само началото! В бъдеще компанията Наноракс планира да построи своя собствена космическа станция. МКС е безспорно добър орбитален дом за човечеството, но съдейки от възникналите в последно време проблеми с неочаквани течове и отказващи прибори, тя остарява. Време е вече да се мисли какво ще се прави след нейното пенсиониране, за да не се стигне до ситуация, подобна на тази след "Аполо". Напомням, че след приключването на експедицията "Аполо 17" през 1972 г., друг човек не е стъпвал на Луната. Нормално е експертите да се притесняват, че постоянното човешко присъствие на МКС може да бъде по сходен начин прекратено след извеждането на станцията от експлоатация. Днешното монтиране на новия модул "Бишъп" е признак, че частният сектор заема все по-активна роля в създаването на нови компоненти за космически станции. Те ще са по-евтини и достъпни. "Очевидно е, че след като МКС наближи края на своя живот, ние няма да я заменим с нова станция за $100 милиарда", твърди администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. "Преходът трябва да е насочен към комерсиални станции. Не просто една, а множество". Наноракс е само една от фирмите, ангажирани в изпълнението на тази задача. Аксиом Спейс, друга американска компания, планира да изстреля свой собствен модул към МКС през 2024 година. По-нататък към него могат да бъдат прикачени други модули, които след разкачването им от МКС ще се обособят като самостоятелна станция. Трета фирма, планираща своя станция, е Сиера Невада. Станцията ще е изградена от надуваеми модули от кевлар. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3725-2020-bishop-part-of-iss

Рогозин си изтърва епично нервите: ще ви се скапе батутът и пак ще пиете от нашия кладенец 22 декември 2020 г. 12:00 ч. След като САЩ наложи нови санкции на Русия, шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин си изтърва нервите по епичен начин. Ето какво написа той в Туитър: Какво може да кажем за тези санкции? 1. Те са незаконни, прочие, както и всички останали санкции срещу руските юридически и физически лица. 2. Те са глупави, защото към "ползватели с военно назначение" се отнасят произволно компании, каквито не са такива. Например АО ЦНИИМАШ се явява главният отрасъл на научните институти, в неговия състав влиза Центърът за управление на полети към МКС, където постоянно се намират специалисти от НАСА. Нима те не знаят, че няма нищо там, което може да свърже тази институция с военните изследвания? Или например предприятието РКЦ "Прогрес", което по странен начин също е включено в списъка на санкциите. Това Самарско предприятие произвежда легендарните ракети "Союз 2", с помощта на които корабите "Союз-МС" вече 10 години доставят американски астронавти на МКС. Сега изглежда, че при нашите американски колеги отново "батутът работи" и първата им работа бе да плюят в кладенеца на Самара. Не е ли твърде рано, колеги, утре вашият "батут" отново ще се повреди и пак ще трябва да си удовлетворявате страстта към космоса от нашия кладенец? Тези санкции са вредни, защото създават допълнителни препятствия и дрязги за такова важно сътрудничество като това между Русия и САЩ в космоса, в частност, на МКС. Затова, за да запазим общата си работа, аз настоявам правителството на САЩ да премахне тези санкции срещу нашите предприятия. Считам, че това е "недоразумение". Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3724-2020-rogozin-ultra-giga-epic-meltdown

УСПЕХ: Китай изстреля за пръв път новата си ракета Лонг Марч 8! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : China Space News 22 декември 2020 г. 11:40 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ от космодрума Уенчан в 06:37 ч. българско време излетя първата ракета на Китай "Лонг Марч 8". Изстрелването завърши с успех, а в орбита бяха въведени пет експериментални спътника. Това е поредната от новото поколение "зелени ракети" на Китай, които не използват токсичната горивна смес от хидразин и азотен окис. Вместо това степените на тези ракети работят с керосин и кислород или водород и кислород. В случая с "Лонг Марч 8", на своето ядро на първата степен тя е оборудвана с два двигателя със затворен цикъл на керосин и кислород YF-100, а на всеки от двата странични ускорителя има по един двигател YF-100. Втората степен е идентична с тази на "Лонг Марч 3А" и работи на течен водород и кислород. Счита се, че "Лонг Марч 8" може да извежда до 4.5 тона полезен товар до слънчевосинхронна орбита. Тази ракета се възприема от космическите експерти като китайския отговор към Илон Мъск. До 2025-та година "Лонг Марч 8" трябва да стане частично възвръщаема, като всяка първа степен се очаква да лети до 10 пъти, а до 2035-та ракетата следва да е напълно възвръщаема. Като за първи полет обаче днес не беше направен опит за връщане на нито един от компонентите на ракетата. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3723-2020-long-march-8-launch

Боинг и НАСА отчетоха успешен тест със зареждане на гориво на ракетата Спейс Лонч Систъм На снимката: ракетата "Спейс Лонч Систъм" бива монтирана към стенда на центъра Стенис за серия от статични изпитания. Photo credit : NASA 21 декември 2020 г. 20:25 ч. Светослав Александров. На 20-ти декември инженерите на НАСА и Боинг успешно изпълниха т.нар. "мокър тест" на ракетата "Спейс Лонч Систъм". Това е изпитание, при което ракетата се зарежда с над 2 600 000 литра гориво от течен водород и течен кислород. Специалистите, работещи към центъра на НАСА Стенис, наблюдаваха внимателно всички подсистеми на основната степен, докато тя бе зареждана. По предварителни данни компонентите са издържали теста според очакванията. Все пак инженерите отчитат, че обратното броене е било прекратено няколко минути по-рано от първоначално планираното. Понастоящем се извършва анализ защо това се е случило, но засега данните свидетелстват, че няма никакъв проблем с хардуера. След като анализът на събраните данни приключи, специалистите ще вземат решение дали да извършат повторение на "мокрия тест", или ще пристъпят към следващата стъпка - статичното запалване на четирите двигателя с цел потвърждаване на тяхната работоспособност. Ако и тази стъпка приключи успешно, "Спейс Лонч Систъм" ще бъде одобрена за първото си изстрелване в края на 2021-ва година, когато корабът "Орион" ще полети на дебютната си безпилотна мисия до Луната. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3722-2020-wet-dress-sls-complete

Локхийд Мартин изкупи Аероджет Рокетдайн 21 декември 2020 г. 16:40 ч. Американският аерокосмически гигант Локхийд Мартин оповести на уебсайта си, че ще изкупи старата космическа компания Аероджет Рокетдайн. Аероджет Рокетдайн осигурява множество ракетни двигатели за различни носители в САЩ: например "RL10" за "Атлас" и "Делта" и "RS-25" за разработваната от НАСА "Спейс Лонч Систъм" - т.нар. "лунна ракета" за програмата "Артемис". Съвсем естествено новината не се посрещна добре от космическите ентусиасти. Ето какво написа журналистът Кийт Кауинг за сайта НАСАУоч: "Всеки път, когато някой от тези големи аерокосмически динозаври изяде друг динозавър, те ни обещават, че качеството за клиентите ще се повиши. Само че това никога не се случва. Цените винаги нарастват и проектите винаги се отлагат. Акционерите може и да спечелят нещо, но клиентите (данъкоплатците) неизбежно ще дадат повече пари за същия продукт. Локхийд Мартин сега притежава Аероджет Рокетдайн (Аероджет и Рокетдайн се сляха преди няколко години). Това означава, че Локхийд контролират всички горивни елементи от "Спейс Лонч Систъм" и освен това строят кораба "Орион". Боинг съблюдава строежа на "Спейс Лонч Систъм". Нортроп Груман изяде Орбитал АТК, която от своя страна се образува при сливането на Орбитал с АТК. Нортроп сега контролират "Сигнус" и "Антарес", както и твърдогоривните ускорители на "Спейс Лонч Систъм". В такъв случай "Спейс Лонч Систъм" понастоящем се строи от три фирми. Само преди няколко години фирмите бяха седем. О, да - Локхийд Мартин е съсобственик на Юнайтед Лонч Алайънс заедно с Боинг. Блу Ориджин, Локхийд Мартин и Нортроп Груман формираха т.нар. "национален екип" за пилотирани лунни кацания. Просто имайте това предвид, когато целият проект "Артемис" бъде ревизиран до няколко месеца, защото струва твърде много и изостава от графика с години". Сега разбирате ли защо бъдещето на космонавтиката е в частни фирми като СпейсЕкс, Астра или Рокет Лаб, а не в ръцете на старите аерокосмически гиганти? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3721-2020-lockheed-martin-buys-aerojet

Екипът на американо-европейската мисия Солар Орбитър се готви за празнично посещение на Венера На снимката: американо-европейската мисия "Солар Орбитър" облита Венера. Photo credit : ESA/ATG Medialab 21 декември 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Често се случва през годините да има интересни междупланетни събития навръх зимните празници - и 2020-та няма да е различна. Екипът на съвместната мисия на САЩ и Европа "Солар Орбитър" се готви за облитане на Венера на 27-ми декември. Основната цел на това посещение е гравитационна маневра, след която "Солар Орбитър" ще се сближи още повече със Слънцето и ще промени наклона на орбитата си. Моментът на най-голямото сближение с планетата ще е в 14:39 ч. българско време. За съжаление предницата на автоматичната междупланетна станция (където са камерите) ще бъде насочена към Слънцето, така че нови снимки от Венера не се очакват. Въпреки това някои от научните инструменти ще бъдат включени: в това число магнетометърът (MAG), експериментът за радиовълни и плазма (RPW) и детекторът за елементарни частици (EPD). Напомням на читателите, че мисията "Солар Орбитър" бе изстреляна на 10-ти февруари тази година посредством американска космическа ракета "Атлас 5" от космическия център Кейп Канаверал в САЩ. Основната задача на космическия апарат е да изучава Слънцето, в това число да направи първите подробни снимки на полюсите на нашата звезда. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3720-2020-solar-orbiter-venus-flyby

Топ 10 космически мисии през 2021 година Мисията на НАСА до Луната "Кепстоун" ще излети през 2021 г. Image credit : NASA/Rocket Lab/Advanced Space Прочетете останалите от поредицата "празнични статии", излезли към този момент: Космическата 2021: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? Космическата 2021: Започва строежът на орбиталната станция на Китай! 20 декември 2020 г. 17:40 ч. Светослав Александров. В днешната статия ви представям класация "Топ 10" на космическите мисии, които ще бъдат на фокус през новата 2021-ва година. Някои от тях са вече изстреляни и предстоят да достигнат крайните си цели, а други са в последните етапи на подготовката си за полет. Подчертавам също така, че космическите дейности са рискови и поради това винаги съществува шанс някоя от описаните мисии да не излети в срок или да претърпи авария. И така, ето класацията на КОСМОС БГ за топ 10 космически мисии през 2021 година: 10. Американската мисия "Кепстоун" до Луната Мисията на НАСА до Луната "Кепстоун" ще излети през 2021 г. Image credit : NASA/Rocket Lab/Advanced Space Усвояването и заселването на пространството около Луната ще започне със станцията "Гейтуей", която е логичното продължение на проекта за сегашната Международна космическа станция. "Гейтуей" ще бъде позиционирана в екзотична и издължена хало орбита, която е стабилна и всеки един космически апарат, разположен в нея, би следвало да поддържа орбиталните си параметри с минимален разход на гориво. Или така стоят нещата на теория. На практика все още не се знае със сигурност, поне докато космически мисии наистина не започнат да използват тази орбита. Именно с тази цел през второто тримесечие на 2021 г. ще бъде изстреляна американската роботизирана мисия "Кепстоун". Автоматичната междупланетна станция ще е базирана на платформата CubeSat с 12 единици и се очаква да изпробва иновативни системи за навигация, които по-нататък ще се приложат и на "Гейтуей". Изстрелването на "Кепстоун" ще бъде осъществено посредством ракетата "Електрон" на частната компания Рокет Лаб. 09. Американската мисия до троянските астероиди "Луси" Американската мисия "Луси" - илюстрация. Image credit : NASA Троянските астероиди са много интересен клас малки небесни тела - те обикалят около Слънцето в същата орбита, в която се намира планетата Юпитер, като я изпреварват или я следват отзад. Никога досега космически апарат не е посещавал троянски астероид - и е време това да се промени. Затова през октомври или ноември 2021 г. ще бъде изстреляна мисията на НАСА "Луси". Тази роботизирана експедиция се счита за Вояджърът на астероидните изследвания. Също както изстреляната през 1977 г. мисия "Вояджър 2" посети планетите Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, както и техните луни, така и "Луси" ще трябва да извърши облитания на осем астероида - на един от главния астероиден пояс и на още седем троянеца. 08. Космическият телескоп "Джеймс Уеб" Изстрелването на телескопа "Джеймс Уеб" посредством ракета "Ариана 5" - илюстрация. Image credit : ESA/D.Ducros През 2021-та година би следвало най-после да бъде изстрелян многострадалният космически телескоп на САЩ, ЕКА и Канада "Джеймс Уеб". Наричан често "наследник на Хъбъл" (макар и неправилно, тъй като новият телескоп няма да работи във видимата, а в инфрачервената област на електромагнитния спектър), той трябва да доведе до истинска революция в астрономическите изследвания. "Джеймс Уеб" ще се занимава с широк спектър задачи - от проучвания на най-ранните етапи от съществуването на Вселената след Големия взрив до преки изследвания на извънслънчевите планети. Стига, разбира се, телескопът най-сетне да излети. Що се касае до отлаганията, "Джеймс Уеб" съперничи на най-известите дългострои в космическата програма на Русия. Телескопът е в етап на разработка от 90-те години на миналия век. Голяма част от забавянията са обусловени от проблеми със сложния механизъм на разгръщане на "Джеймс Уеб". Ако телескопът не успее да се разгърне след излитането и достигането на желаната точка на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце, той ще се превърне в купчина безполезно желязо на стойност $10 милиарда долара. 07. "Союз МС-18" - първата изцяло руска пилотирана мисия до МКС На снимката: Русия подготвя кораба "Союз МС-18" за полет. Фото: Роскосмос Дълго време руските космически кораби "Союз" бяха единствените, които превозваха международните екипажи до МКС. С въвеждането на пилотираните кораби "Крю Драгън" на американската компания СпейсЕкс, тази епоха вече приключи. Съответно приключва и наливането на американски долари в космическия отрасъл на Русия. Сега руските космически дейци ще трябва да се сблъскат с едно ново бъдеще, в което може да получат шанс да са по-самостоятелни от преди. Истината е, че изцяло руска пилотирана космическа мисия не е имало от 21 години - т.е. след завършека на експедицията на "Союз ТМ-30" през 2000 г. до орбиталната станция "Мир". Дори и когато американските совалки летяха, руските "Союз"-и винаги превозваха поне един чуждестранен астронавт до МКС. Ако всичко мине по план, през април 2021 г. ще трябва да бъде изстрелян корабът "Союз МС-18" с космонавтите Олег Новицки, Пьотр Дубров и Сергей Корсаков. Това ще е първата изцяло руска експедиция до Международната космическа станция. 06. Изстрелването на "Крю Драгън" с четирима души, сред които е първият европейски астронавт Емблема на предстоящата мисия на "Крю Драгън". Image credit : NASA/JSC Следващият пилотиран космически полет на САЩ ще отбележи началото на важен етап от експлоатацията на кораба "Крю Драгън". Това ще е първият полет на вече летял "Крю Драгън" - в случая става въпрос за рециклираната капсула "Индевър", която през май тази година изпрати в космоса астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Изстрелването на предстоящата мисия е планирано за пролетта на 2021-ва, като в космоса ще се отправят американските астронавти Шейн Кимброу, Меган МакАртър, японският астронавт Акихико Хошиде и европейският астронавт Тома Песке. За пръв път европейски гражданин ще полети с комерсиален космически кораб! 05. Японско-европейската мисия "БепиКоломбо" ще посети Венера и Меркурий "БепиКоломбо" прелита край Меркурий. Image credit : JAXA/ESA Редовните читатели на КОСМОС БГ познават добре роботизираната експедиция на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) "БепиКоломбо", за която нееднократно съм писал на страниците на сайта. През пролетта на настоящата година автоматичната междупланетна станция прелетя край Земята, а през тази есен посети и Венера. На 11-ти август 2021 г. "БепиКоломбо" отново ще прелети край Венера. Но истинският звезден миг за експедицията ще настъпи на 2-ри октомври, когато роботизираната станция ще премине край Меркурий! Това ще е първото посещение на най-близката до Слънцето планета след 2015 година, когато американската мисия "Месинджър" бе изведена от експлоатация. През октомври 2021-ва "БепиКоломбо" ще се озове на 200 километра над меркурианската повърхност, след което отново ще се отправи в междупланетното пространство. Това е добро начало, но истинската цел на експедицията е навлизането в околомеркурианска орбита. Автоматичната станция ще криволичи още дълго време около Слънцето, за да постигне тази задача - очаква се окончателното пристигане да е факт през 2025-та. Така че ще пишем доста често за "БепиКоломбо", защото най-доброто пред мисията тепърва предстои. 04. "Луна 25" - ще се завърне ли Русия на Луната през 2021 година? Автоматичната междупланетна станция на Русия "Луна 25". Фото: Роскосмос През последните години САЩ, Индия и Китай изпратиха редица безпилотни експедиции до Луната. Често пъти се питам кога най-после ще дойде редът и на Русия? По думите на Дмитрий Рогозин от 19-ти декември, докато даваше интервю за руските медии, това ще се случи догодина. Изстрелването на "Луна 25" е запланирано за есента на 2021-ва, като според казаното от Рогозин автоматичната междупланетна станция е "практически готова". Очаква се тя да извърши меко кацане в региона на Южния полюс на естествения ни спътник. 3. "Ал-Амал" - първата арабска мисия до Марс На илюстрацията : мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Credit : UAE Space Agency На 20-ти юли тази година от японския космодрум Танегашима беше изстреляна безпилотната мисия "Ал-Амал" на Обединените арабски емирства. Ако всичко мине наред, автоматичната междупланетна междупланетна станция ще влезе в орбита около Марс през февруари 2021-ва. Имайки предвид, че "Ал-Амал" е построена от САЩ, в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, смятам, че шансовете за успех не са никак малки. Това е първият опит на арабска държава да достигне до Червената планета. Основните научни цели пред експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня. 2. "Тянвън 1" - първата китайска мисия до Марс Китайската автоматична междупланетна станция "Тянвън 1" бе заснета от специална микросонда по време на пътешествието към Марс. Photo credit : CNSA На 23-ти юли тази година към Марс беше изпратена и китайската роботизирана експедиция "Тянвън 1". Това е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета. Напомням, че първият опит бе през 2011 година, когато микросондата "Юнгхуо 1" претърпя неуспех заедно с катастрофата на злополучната руска мисия "Фобос-Грунт". За разлика от тогава, днес Китай изпълнява "Тянвън 1" самостоятелно. Мисията се състои от три компонента - орбитален апарат, спускаем модул и марсоход. Ако всичко мине по план, "Тянвън-1" ще пристигне в орбита около Марс през февруари 2021-ва. Два или три месеца по-късно от орбиталния отсек ще се отдели спускаемият модул и ще извърши меко кацане в равнината Утопия - същата област, където през 1976 г. кацна американската мисия "Вайкинг 2". Досега единствено американската космическа агенция НАСА е успявала да постигне меки кацания на Червената планета, като след това спускаемите апарати са оставали в работоспособно състояние. Понастоящем на марсианската повърхност работят две мисии на САЩ - "Кюриосити" и "ИнСайт". Напомням, че през 1971 г. спускаемият отсек на СССР към мисията "Марс 3" сполучил да изпълни меко кацане, но контактът бил преустановен само няколко секунди по-късно и научната програма не е била осъществена. 1. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" На снимката: новият марсоход "Пърсъвиърънс" преди изстрелването му през 2020 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Безспорният №1 в класацията е марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който излетя към Червената планета на 30-ти юли тази година. Ако всичко мине наред, "Пърсъвиърънс" ще извърши меко кацане в района на кратера Джезеро на 18-ти февруари 2021-ва. Марсоходът е екипиран с множество мощни камери, както и два микрофона за записване на звуци от марсианската атмосфера. Към него също така е прикачен и експериментален хеликоптер. Никога досега построен от човека летателен апарат не се е издигал в разредения марсиански въздух! "Пърсъвиърънс" притежава прибори, които ще му позволят да открива органични вещества на Марс - структурните блокчета на живата материя. Но може би най-същественото е, че това е първата от три мисии, които полагат началото на инициативата за доставката на проби от марсианска почва на Земята. Марсоходът притежава сложна машина за пробиване на марсианската кора и с контейнери за съхраняване на пробите. Това вероятно е най-чистият и най-щателно стерилизиран хардуер, изпратен някога в космоса. Контейнерите с почвата и скалите ще бъдат оставени на повърхността, откъдето ще се прихванат от бъдещ марсоход на ЕКА. Европейският марсоход ще извози пробите към специална ракета, построена от НАСА. Тя ще ги изстреля в околомарсианска орбита, а там те ще бъдат захванати от орбитален апарат, конструиран от Европейската космическа агенция. Орбиталният апарат ще прехвърли пробите във възвръщаема капсула, построена от НАСА, а тя ще кацне на Земята през 30-те години. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3719-2021-top-ten-expected

Рогозин се хвали: обезопасяваме падналите степени при минус 52°C 19 декември 2020 г. 21:20 ч. Шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин отново се заяде със СпейсЕкс и се похвали, че за разлика от компанията на Мъск, Роскосмос обезопасява падналите степени при температури от -52 °C. "Това не е Бока Чика", написа Рогозин в Туитър. Напомням на читателите, че Бока Чика е основното място, където СпейсЕкс разработва новото поколение ракети "Старшип". "Това е Якутия през зимата. Екипът по обезпечаването на безопасността в района на падането на втората степен бе на линия два дена преди вчерашното изстрелване. Температурите са -52°C". "Температурното ограничение за изстрелването на Союз е -40°C. Вчера бе около -30°C", твърди ръководителят на Роскосмос. Разбира се, тук е коректно да напомним, че степените на ракетите на СпейсЕкс не падат от небето като тухли, а повечето от тях извършват меко приземяване на наземна площадка или върху роботизирана платформа в океана. И освен това вчерашното изстрелване от Восточний беше първо и единствено от новия руски космодрум за 2020-та година. Общият брой изстреляни руски ракети за 2020-та възлиза на 16, докато само СпейсЕкс са направили 26 изстрелвания. Ако включим и останалите американски изстрелвания, САЩ са абсолютен лидер в света с 43 полета. Снимка на обезопасен компонент от изстреляната вчера ракета "Союз". Фото: Роскосмос/Рогозин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3718-2020-rogozin-obez-minusovi

УСПЕХ: СпейсЕкс завърши 2020-та година с безупречно излитане и кацане! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 декември 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс изстреля своята последна космическа ракета за 2020-та и с това сложи точка на една страхотна за компанията година! Общо 26 полета бяха изпълнени - всичките успешни. Фирмата на Илон Мъск отново се утвърди като водещ космически превозвач, задминаващ цели държави - например изстрелванията на всички космически ракети на Русия през годината са 16, т.е. с десет по-малко от тези на СпейсЕкс. Акцентите от днешното изстрелване: "Фалкън 9" излетя в 16:00 ч. българско време от центъра Кенеди. Девет минути след старта първата степен на носителя извърши безупречно кацане на специалната площадка LZ-1, намираща се на космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Това бе 20-тото поредно кацане на първа степен - и успешната поредица е постигната дори след загуби на две степени в началото на 2020-та! В космоса беше изведен разузнавателният спътник на САЩ NROL-108. Статистиката за СпейсЕкс през 2020-та година е красноречива. Двадесет и шест безпроблемни полета - и имайки предвид, че в една година има 12 месеца, това се равнява на около едно изстрелване веднъж на всеки две седмици. От тези 26 мисии две бяха пилотирани, като общо шестима души бяха изведени в космическото пространство. Две от мисиите бяха свързани с превоз на товари към Международната космическа станция. Четиринадесет изстрелвания бяха посветени на извеждането на спътници от интернет групировката на СпейсЕкс "Старлинк", която ще осигурява спътников интернет до всяка точка от земното кълбо. Останалите полети бяха проведени за нуждите на комерсиални клиенти и на военновъздушните сили на САЩ (в това число бяха изстреляни нови GPS спътници). Не ще и дума - страхотна година за Мъск. И благодарение на него, страхотна година и за космонавтиката на Щатите. При това СпейсЕкс е само един от превозвачите в Америка. Ако прибавим и останалите, САЩ се превръщат в световен лидер за 2020-та с 43 полета зад гърба си. На второ място е Китай с 37 мисии. Едва на трето е Русия със своите 16 изстрелвания, на четвърто е Европа с 5 полета. Японците идват шести с четири излитания. Индия и Иран са с по два полета. Накрая остава Израел с един старт. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3717-2020-19-dec-f9-launch

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса 36 спътника УанУеб от новия космодрум Восточний! Снимка от днешното изстрелване, проведено от новия руски космодрум Восточний. Фото: Роскосмос 18 декември 2020 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Четири дни след триумфалния полет на новата руска ракета "Ангара А5", космическата програма на Русия днес отново ни поднесе приятна изненада! В 14:26 ч. българско време беше проведено единственото изстрелване за 2020-та година от руския "космодрум на бъдещето" на име Восточний. Това бе първият изцяло комерсиален космически полет от Восточний, тъй като се осъществява по поръчка на британската компания УанУеб. Не може обаче да отречем, че космическата година за Русия беше разочароваща. През юли 2019 г. шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин ни обеща, че през 2020-та ще станем свидетели на четири или пет полета от новия космодрум. Така че само един-единствен старт от Восточний не е това, което руснаците очакваха през тази календарна година. Към настоящия момент новият космодрум се използва рядко. Предишното изстрелване бе проведено преди година и половина - на 5 юли 2019-та. В интерес на истината руснаците са в малка степен отговорни за това затишие. Единствено стартът на руския метеоспътник "Метеор-М" бе запланиран през 2020-та и той бе отложен - другите предвидени четири полета бяха за нуждите на УанУеб. Но в началото на 2020-та компанията обяви фалит. Нямаше никаква гаранция, че УанУеб ще изплува отново и ще довърши своята групировка от интернет спътници (която представлява алтернатива на спътниковата групировка "Старлинк" на Илон Мъск). Няколко месеца по-късно индийският конгломерат Бхарти Глобал и правителството на Великобритания изкупиха активите на компанията и така тя беше спасена от колапс. Това позволи изстрелванията на спътниците посредством руски ракети да бъдат възобновени. По време на днешния пуск бяха изведени 36 спътника в околоземна орбита. С това общият брой действащи сателити на УанУеб нараства на 110. Днешният полет е един от най-важните за Русия през 2020-та година, дори и само защото космодрумът Восточний отново намира своето приложение. А той е най-важният космически проект за руснаците след разпадането на СССР. По геополитическа значимост Восточний може да се сравни с частната пилотирана космонавтика на САЩ и кораба "Крю Драгън". Щатите имаха нужда от този кораб, който сложи край на зависимостта от руснаците за превоза на астронавти до МКС. По подобен начин Восточний също е предвиден да осигури скъсването с определен тип зависимост - от Казахстан. След разпадането на Съюза историческият космодрум Байконур, от който в миналото са изстреляни първите спътници, Гагарин, първите съветски роботизирани мисии до Луната и Венера, се оказа на казахстанска територия и руснаците бяха принудени да плащат наем на чужда държава. Освен това властите на Казахстан започнаха да изразяват все по-сериозно несъгласие с руските практики, като споровете се изостряха най-вече след катастрофите на ракети "Протон" с токсично гориво, замърсяващо околната среда. Тъй че много скоро след промените стана ясно, че руснаците ще направят всичко възможно, за да построят нов космодрум, който е на тяхна територия. Официалният старт на конструкцията на Восточний в Амурската област бе даден през 2007 година, като целта беше първото изстрелване да се осъществи не по-късно от 2015-та. За задачата трябваше да бъде създадена площадка за новата космическа ракета "Ангара". Но подобно на множество други руски проекти, така и Восточний мина през сериозни проблеми - свързани с колосална корупция, използването на некачествени материали, водещи до конструктивни дефекти, както и отлагания. Скоро стана ясно, че няма никакъв шанс площадката за "Ангара" да е готова в срок - и за да бъде изпълнена заръката на Путин космодрумът да влезе в експлоатация през 2015 година, беше взето решение да се направи площадка за по-старите ракети "Союз". Забележителното е, че руснаците се справиха и дебютният полет от Восточний бе факт само с година закъснение - през 2016-та. До настоящия момент са осъществени общо шест мисии, от които пет са успешни. На 10-ти юни 2019-та година 125 семейства получиха ключовете за апартаментите си в новото Звездно градче до Восточний. Фото: Роскосмос Макар че засега от Восточний се изстрелват единствено ракети от по-старото поколение "Союз 2", процесът от тяхното сглобяване до излитането им е улеснен и модернизиран. Компонентите на ракетите пристигат посредством влакова композиция от Самара директно в сградата за асемблиране. Горните степени и полезните товари се превозват чрез самолети. Макар че често пъти се шегуваме, че руснаците изостават технологично и никога няма да догонят модерните технологии на Илон Мъск, 21-ви век лека-полека настъпва и на Восточний. Например на новия руски космодрум има подвижна кула, подобна на тази на европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. Посредством тази кула инженерите имат достъп до всяка част на ракетата до самия етап на изстрелването. Кулата би могла да помогне за спешна реакция и при преждевременно прекратяване на подготовката на полета. За развитието на новата космическа програма Русия е построила ново Звездно градче на име Циолковски, като основният квартал на работниците носи названието Звьоздни. Миналата година в него бяха настанени 125 семейства според условията на служебен наем в рамките на общо 68 едностайни, 10 двустайни и 47 тристайни апартамента. Руската космическа агенция се хвали, че жилищата имат водоснабдяване, канализация, домофонни и телефонни връзки, системи за сигнализация в случай на пожар и системи за видеонаблюдения. В квартала Звьоздни има две социални сгради - администрация и детска градина, плюс котелна централа, работеща на течно гориво и газ. Предвижда се да се създадат още стадион, училище, паркинг, търговски центрове и клуб. Общо 10 многоетажни сгради са в процес на строеж. И така, благодарение на Восточний руснаците най-сетне са придобили известна независимост от Казахстан, но това касае само безпилотните стартове. Все още изстрелването на пилотираните кораби "Союз" се провежда от Байконур. През следващите няколко години обаче очакваме завършека на площадката за "Ангара", а заедно с нея трябва да стане готова инфраструктурата и на новия пилотиран кораб на Русия "Орел". Най-вероятно космодрумът ще е в готовност за пилотирани мисии към края на 20-те години. Едва тогава ще може да твърдим, че Русия разполага с кътче на своя територия, от която руските космонавти се отправят към звездите. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3716-2020-vostochny-only-launch

Космическата 2021: Започва строежът на орбиталната станция на Китай! Модел на модула "Тянхъ", който ще служи за основата на изграждането на китайската космическа станция. Photo credit : Long Wei/Getty Photos 18 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като на 13-ти декември публикувах първата от поредицата т.нар. "празнични" статии, в която разказах за новите пилотирани космически кораби, някои читатели попитаха защо съм се фокусирал върху американската космическа програма, а не съм споменал други държави като Китай. Причината за този умишлен пропуск е, че китайската пилотирана космонавтика започва нов проект през 2021-ва, който заслужава отделна статия. През идната година ще бъде даден ход на конструкцията на първата модулна станция, която ще позволи на Китай да положи началото на постоянно присъствие в космическото пространство! Строежът на орбиталната станция ще започне след почти тригодишно закъснение. Очакваше се комплексът в околоземна орбита да бъде завършен през 2018-2019 година. Но през 2017-та тежкотоварната ракета-носител "Лонг Марч 5" претърпя съкрушителна авария и това доведе до дългогодишни отлагания за космическите проекти на Китай. Слава Богу в края на 2019-та ракетата беше върната успешно в експлоатация, което позволи през лятото на настоящата година да бъде изстреляна първата китайска роботизирана мисия до Марс, а през настоящия декември бе реализирана първата двупосочна мисия на Китай до Луната, свързана с взимането на проби и тяхната доставка на Земята. Тези два безпилотни проекта бяха истински триумф за китайската космонавтика, но тепърва предстои същинската експанзия в космоса - не с роботи, а с хора. На 17-ти декември, ден след завръщането на лунната мисия "Чанг'e 5", беше изнесена специална пресконференция, по времето на която китайците споделиха, че през следващите две години е запланиран маратон от общо 11 изстрелвания. В началото на 2021-ва ще бъде изстрелян първият модул на орбиталната станция "Тянхъ", след което ще последва изпращането на полезен товар, екипажи и допълнителни модули. До края на 2022-ра година конструкцията на станцията трябва да приключи. Китай притежава известен опит с експлоатацията на миниатюрни станции. През 2011 година беше изстреляна първата такава на име "Тянгон 1", а през 2016 г. тя бе последвана от втората "Тянгон 2". Но както ни информира информационната агенция Синхуа, тези две мини-станцийки могат да бъдат сравнени с едностайни апартаменти. Модулната станция, чийто строеж ще започне през новата година, ще наподобява апартамент с три спални, трапезария, хол и килер. Външно погледнато станцията ще има формата на буквата "Т". В центъра ще се намира основният модул "Тянхъ", а към него ще се прикрепят два лабораторни модула "Уентян" и "Ментян". Общото тегло на комплекса ще възлиза на около 66 тона. "Тянхъ" ще е с дължина 16.6 метра, диаметър 4.2 метра и стартова маса 22.5 тона. Това е най-големият космически апарат, построен някога от Китай. Модулът ще осигурява основното жизнено пространство за астронавтите от 50 кубични метра, а след прикачването на лабораторните модули то ще нарасне на 110 кубични метра. Към "Тянхъ" ще има и три порта за скачване на товарните кораби "Тянжоу" и пилотираните "Шенчжоу". Любопитно също така е, че в близост до станцията (макар и не скачен с нея) ще бъде позициониран още един модул, към който е монтиран 2-метров оптически телескоп. Очаква се този телескоп да работи в продължение на 10 години. Ако проектът със станцията и телескопа бъде реализиран, той може да изведе Китай на предни позиции в астрономическите изследвания. В случай че се случи така, че иконичният американски телескоп "Хъбъл" бъде преждевременно пенсиониран, а новият "Джеймс Уеб" не бъде изстрелян и догодина или претърпи провал, може да се окаже, че китайците разполагат с най-мощния астрономически инструмент в космическото пространство! Тук е уместно да напомня, че Китай вече направи крачка напред по отношение на астрономията. Преди броени дни популярният радиотелескоп на Щатите "Аресибо" рухна след повече от половин век служба. Но още през 2019 година китайците бяха открили официално своя собствен телескоп "Фаст", който е по-добър и по-мощен от "Аресибо"... Разбира се, китайската космическа станция ще бъде център не само за астрономически проучвания, но на нея ще се правят и разнообразни опити в областта на физиката, биотехнологиите и медицината. Модулите "Уентян" и "Ментян" притежават много стелажи, позволяващи едновременното провеждане на различни експерименти. Досега китайците са осъществили общо шест пилотирани космически полета, като всички летяли досега астронавти са с военен произход. С въвеждането на новата орбитална станция в експлоатация ще започнат да летят не само военни, но също така учени и инженери. Това безспорно ще има благоприятно влияние върху научната продукция. Чака ни вълнуваща 2021 година, а китайците определено има какво да ни покажат! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3715-2021-china-space-station-preview