SAlexandrov

Екипът на китайската мисия Тянвън-1 публикува видео от пристигането около Марс! Кадър, заснет от борда на "Тянвън 1" по време на навлизането в околомарсианска орбита на 10-ти февруари. Photo credit : CNSA 12 февруари 2021 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Китайската роботизирана мисия "Тянвън 1", която на 10-ти февруари благополучно пристигна около Червената планета, е успяла да заснеме видео по време на навлизането в орбита! Днес, два дни по-късно, видеото беше официално обнародвано. На клипа се вижда ясно как Марс постепенно влиза в полезрението на камерата, забелязват се вибрациите на борда след запалването на двигателя, както и преминаването на автоматичната междупланетна станция от дневната към нощната половина на планетата. Част от компонентите на "Тянвън 1" са също ясно различими. Напомням на читателите, че успешното пристигане на "Тянвън 1" в орбита около Марс е поредният признак за амбициите на Китай през настоящата 2021-ва година. През 2019-та страната първа успя да осъществи благополучно кацане на обратната страна на Луната, а през декември 2020-та спускаемата станция "Чанг'e 5" кацна откъм видимата страна на естествения ни спътник, взе проби от скалите и грудна и ги достави на Земята. Това бе първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната след повече от четири десетилетия прекъсване. Всички постижения на китайците през изминалите пет години обаче са осъществени посредством безпилотни мисии. Космическата програма на Китай не е изпращала човек в космоса след 2016-та, но очакваме скоро това да се промени, тъй като през пролетта започва амбициозният строеж на първата модулна китайска станция в околоземна орбита. Що се касае до "Тянвън 1", изпълнението на научната програма на експедицията тепърва предстои. Автоматичната междупланетна станция се състои от орбитален отсек, спускаем модул и марсоход. Ако всичко мине по план, през месец май или юни спускаемият модул с марсохода ще трябва да извърши меко кацане на Червената планета. Към настоящия момент САЩ остава единствената държава в цял свят, постигнала меко кацане на Марс с работещи спускаеми апарати, които сполучват да изпратят информация и снимки след примарсяването. Изгледайте пълното видео от "Тянвън 1" на този линк - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3800-2021-tianwen-video-entering-orbit

Русия отново отлага изстрелването на четвъртия спътник Ресурс-П 11 февруари 2021 г. 19:10 ч. Спомняте ли си за най-новия руски спътник от серията "Ресурс-П", за който писах през август 2020 г. и който претърпя отлагане за 2021 година? Информационната агенция РИА Новости, позовавайки се на източник от ракетно-космическия отрасъл, сега пише, че спътникът не се очертава да лети преди 2022 година. Напомням на читателите, че Русия започна да извежда спътниците "Ресурс-П" през 2013 година, като до 2016-та бяха осъществени пускове на общо три от тях. Стартът на четвъртия бе планиран първоначално за 2018-та, но оттогава все търпи отлагания. Причината - липса на ред компоненти, които се доставят от външни предприятия. Спътниците "Ресурс-П" служат за заснемане на снимки на Земята с висока разделителна способност. Те са масивни, с тегло 6.5 тона и с размера на малък модул на космическа станция. На снимката: спътникът "Ресурс-П" №3 по време на подготовката за изстрелване през март 2016 година. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3799-2021-russia-resurs-p-delayed-again

Японската мисия Хаябуса 2 откри, че в миналото астероидът Рюгу е бил необичайно горещ Снимки на събраните проби от астероида Рюгу. Photo credit : JAXA 11 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Японската възвръщаема космическа експедиция "Хаябуса 2", която през месец декември се завърна на Земята с проби от астероида Рюгу, вече прави интригуващи открития! Оказва се, че в далечното минало астероидът е бил изложен на висока температура, която не може да се обясни само с нагряването от Слънцето. Резултатите са получени вследствие на спектрофотометричен анализ от бордовите инструменти на "Хаябуса 2", съобщава уебсайтът Phys.org. Учените от японската космическа агенция установяват, че както повърхността на Рюгу, така и неговата вътрешност са били нагорещени до 300 oC. Подпочвените слоеве няма как да се нагреят само от звездата ни, така че изследователите предполагат, че преди милиарди години астероидът е претърпял сблъсък с друго небесно тяло или докато е бил част от по-голям планетоид е получавал топлина от него. Подобни изводи имат огромно значение за еволюцията на Слънчевата система и за ранните години от съществуването на нашата собствена Земя. Изследователите ще търсят следи от органични вещества в събраните проби, които биха могли да дадат сведения как точно се е появил животът. Скалите и грундът ще бъдат анализирани както от японски, така и от американски специалисти. Напомням на читателите, че Япония и САЩ ще си разменят проби от мисиите "Хаябуса 2" и "Озирис-Рекс". През октомври миналата година "Озирис-Рекс" извърши успешно кацане на астероида Бену и колекционира около 2 килограма материал от него. Материалът ще бъде доставен на Земята през 2023 година. Тепърва ще научаваме все по-интересни неща за света, в който живеем! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3797-2021-hayabusa-2-heat

Руско-европейската мисия ЕкзоМарс откри хлороводород в атмосферата на Червената планета! Вероятният кръговрат на хлороводорода на Марс. Image credit : ESA 10 февруари 2021 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Марсианските новини от днес продължават! На фона на успешното пристигане на мисията на ОАЕ "Ал-Амал" и на китайската "Тянвън 1" в орбита около Червената планета, днес беше оповестено голямо откритие от мисията на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". В атмосферата на планетата е намерен хлороводород! Това е първото откритие на нов газ от роботизираната експедиция. Откритието представлява един от двата нови резултата, публикувани в две научни статии в новия брой на списанието Science Advances. Първата научна статия е озаглавена Transient HCl in the atmosphere of Mars с водещ автор Олег Корабльов от ИКИ-РАН, а втората - Water heavily fractionated as it ascends on Mars as revealed by ExoMars/NOMAD с водещ автор Геронимо Вилануева от НАСА. Резултатите стъпват на измервания, направени от руския прибор "АЦС" и европейския "NOMAD" на борда на "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". "Ние открихме хлороводород на Марс за пръв път", съобщава Кевин Олсън от Оксфордския университет. "Това е първото откритие на халоген в атмосферата на Марс и показва нов химичен цикъл, който трябва да разгадаем". Марсианските изследователи винаги са се мъчили да открият газове, съдържащи хлор или сяра, тъй като са вероятен показател за вулканична активност. Но фактът, че хлороводородът не е открит на местата, където се очаква да бъде намерен, както и в присъствието на други газове, образуващи се вследствие на вулканите, показва, че неговият източник е друг. Учените смятат, че става въпрос за някакво ново взаимодействие между праховите вихрушки в атмосферата и марсианската повърхност. "Изключително възнаграждаващо е да видим как нашите чувствителни инструменти откриха газ, който никога преди не е виждан в атмосферата на Марс", съобщава руският учен Олег Корабльов и главен ръководител на инструмента "АЦС". "Нашите анализи откриват връзка между образуването и снижаването на хлороводорода към повърхността на Марс". За пръв път хлороводородът е намерен по времето на глобалната прахова буря през 2018 година. Той е наблюдаван както в северното, така и в южното полукълбо, като изследователите са открили, че изненадващо бързо изчезва с края на сезонните прахови вихрушки. Това е и първият нов газ, открит в атмосферата на Марс след метана от европейската мисия "Марс Експрес" през 2004 година. Вторият резултат, публикуван днес, касае разбирането на механизмите за това как Марс е загубил своята вода - процес, който също е свързан със сезонните промени на планетата. Знае се със сигурност, че в далечното си минало Червената планета е била покрита от реки и езера и затова свидетелстват множеството пресъхнали канали. Днес водата се намира основно под формата на лед в полярните шапки или е погребана под повърхността. Марс продължава да губи вода дори днес, под формата на водород и кислород, които напускат атмосферата. Основният механизъм, по който учените разгадават процесите на загубата на водата, е като измерват съотношението между обикновената вода и т.нар. тежка вода (при която единият водороден атом във водната молекула е заменен с деутериев атом, изотоп на водорода с допълнителен неутрон). "Съотношението между деутерия и водорода или D/H представлява нашият хронометър - мощна метрика, която ни разкрива историята за водата на Марс и как водната загуба е еволюирала с течение на времето", съобщава Геронимо Вилануева от космическия център на НАСА Годард и водещ автор на второто проучване. Екипът, ръководен от американския учен, е установил сериозни промени в съотношението между деутерия и водорода с издигането във височина и със смяната на сезоните. Интересното е, че когато водата се изпарява, D/H нараства с шест пъти повече в сравнение с наблюдаваното на Земята. "Това потвърждава, че големи количества вода са били загубени с течение на времето", съобщава Джулиано Лиюци от Американския университет и космическия център на НАСА Годард. Събраните от "ЕкзоМарс" данни показват, че в последни години Марс е губил сериозно вода по времето на три скорошни събития - по времето на глобалната прахова буря през 2018 г., по времето на кратка, но интензивна буря през януари 2019 г. и по времето на топенето на полярните шапки с настъпването на летния сезон. През следващите месеци руско-европейската мисия "ЕкзоМарс" ще се координира с американската "Мейвън" за допълнително изясняване на механизмите за загубата на вода. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" пристигна в орбита около Марс през есента на 2016 година и работи до ден днешен. На нейния борд има и български научен прибор - "Люлин-МО". Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3796-2021-exomars-discovers-hcl

Положителна тенденция: нито една от орбиталните мисии, изпратени към Марс през последните 20 години, не се е провалила Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Одисей" е най-старата мисия в орбита около Червената планета - работи от 2001 г. до ден днешен. Image credit : NASA 10 февруари 2021 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Често пъти наричаме Марс "гробище на космически апарати". Често пъти се позоваваме на статистиката, че от всички изпратени мисии към Червената планета, повече от половината се провалят. Но по отношение на орбиталните експедиции, тенденцията вече започва да се обръща. От изстреляните след 2001 г. орбитални апарати, нито един не е претърпял авария - независимо дали става въпрос за мисия на САЩ, Европейската космическа агенция (ЕКА), Индия, ОАЕ или Китай. Все още обаче предстои да станем свидетели на обръщането на тенденцията и при спускаемите мисии. Отдавна са минали времената от аварията на мисията на НАСА "Марс Клаймит Орбитър" през 1999 г., когато са объркани имперските мерни единици с метрични. След това американската космическа агенция се реформира и през 2001 година изпраща към Червената планета орбиталната роботизирана станция "Марс Одисей". Тя работи до ден днешен. Следващата орбитална мисия е "Марс Експрес" на ЕКА - изстреляна през 2003-та с помощта на руска ракета "Союз", тя пристига около Марс на Коледа същата година. След "Марс Одисей", "Марс Експрес" е втората най-стара и все още действаща роботизирана експедиция около Червената планета. През 2005 г. Щатите отново постигат успех - с "Марс Риконисънс Орбитър". Това е мисията с най-мощната камера в околомарсианска орбита, способна да различава дори дребни скали на марсианската повърхност. "Марс Риконисънс Орбитър" оказва незаменима помощ при подбирането на места за спускаемите експедиции, както и при издирването на останките от разбили се такива. През 2013 година НАСА изпраща "Мейвън", но този път американците не се устремяват към Червената планета сами. Индийците също изстрелват своята "Марсианска орбитална мисия". И двете експедиции успяват, като Индия се превръща в първата държава, изпратила безпроблемно апарат около Марс от раз, без предходен опит. Следващият стартов прозорец, който се открива през 2016 година, е много интересен - тогава ЕКА и Русия изстрелват съвместната си мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". На борда ѝ работи български прибор - "Люлин-МО". Пристигането около Марс през октомври'16 е отново безпроблемно. И сега през 2021 година Китай и ОАЕ (с помощ от САЩ) се превръщат в най-новите държави, установили орбитално присъствие около Червената планета. Изводът е, че напредъкът в сферата на компютърните технологии по отношение на софтуера, но и на хардуера, вече дава своя плод. Провали на орбитални експедиции вече няма. За съжаление същото все още не може да се каже за спускаемите мисии. Да, говорейки само и единствено за американските опити, статистиката е в полза на НАСА и през последните 20 години станахме свидетели на успешните кацания на "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", "Кюриосити" и "ИнСайт". Но през декември 2003 година британският апарат "Бийгъл 2", който е доставен на Червената планета като вторичен товар към "Марс Експрес", не успява да се свърже със Земята след кацането си. През 2016 г. вторият европейски опит за кацане, на демонстратора "Скиапарели", също не се увенчава с желаното благополучие, след като двигателите му се изключват по-рано от предвиденото. "Скиапарели" все пак изпраща от атмосферата на Марс ценни научни данни, така че мисията може да се класифицира като "частичен провал" или "частичен успех". И, разбира се, нека не забравяме за трагичната загуба през 2011 г. на възвръщаемата спускаема мисия на Русия до луната Фобос - "Фобос-Грунт". Истинските изпитания през 2021 г. тепърва предстоят. На 18-ти февруари ще кацне американският марсоход "Пърсъвиърънс", а през май или юни предстои спускането и на все още неименувания китайски самоходен апарат. Рисковете са много големи - "Пърсъвиърънс" е най-тежката спускаема мисия, изпратена някога към Марс, а що се касае до китайците - те никога не са опитвали кацане на Червената планета. През следващите дни и месеци ще разберем дали тенденцията при спускаемите мисии ще се обърне. Стискаме палци! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3795-2021-pozitivna-tendencia-mars

УСПЕХ: Китайската мисия Тянвън-1 влезе в орбита около Марс! Първата снимка на Марс, заснета от китайската мисия "Тянвън 1" в началото на февруари. Photo credit : CNSA 10 февруари 2021 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Нов успех за космонавтиката на Китай! Днес в 13:52 ч. българско време автоматичната междупланетна станция "Тянвън 1" запали основния си двигател в продължение на 15 минути, с което се превърна в изкуствен спътник на Марс. Така Китай е шестата космическа сила, достигнала Червената планета посредством космически апарат след САЩ, СССР, Европейската космическа агенция (ЕКА), Индия и ОАЕ. За разлика от вчерашното пристигане на мисията на Емиратите "Ал-Амал", днешното събитие не беше отразено от китайските медии в реално време. Счита се, че "Тянвън 1" се намира в първична околомарсианска орбита с параметри 400 на 180 000 километра. През следващите дни и седмици автоматичната станция ще коригира самостоятелно орбитата си, за да се подготви за следващото голямо събитие - кацането. Очакванията са спускаемият отсек с марсохода да се спусне на Марс през месец май или юни, докато орбиталният отсек ще продължи да картографира марсианската повърхност от 265-километрова височина. Напомням на читателите, че "Тянвън 1" бе изстреляна на 23 юли посредством китайската ракета "Лонг Марч 5". Инструментите на борда на орбиталния отсек са: MRC - Камера за изготвяне на снимки със средна резолюция - 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита. HRC - Камера за изготвяне на снимки с висока резолюция - 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита. MM - Марсиански магнитометър MMS - Спектрометър за изучаване на минералния състав OSR - Радар за изучаване на структурата на марсианската кора MINPA - Детектор за йони и неутрални частици Инструментите на борда на марсохода са: GPR - мощен радар, който ще изучава подпочвените характеристики на Марс до дълбочина от 100 метра MSMFD - прибор, който ще изучава свойствата на магнитното поле на планетата. MMMI - метеорологична станция MSCD - прибор за изучаване на химичния състав на почвата MSC - мултиспектрална камера NTC - топографска камера Китайският марсоход към "Тянвън 1"... ... и американски марсоход от типа на "Спирит" и "Опортюнити", които успешно работиха на Марс след 2004 година. Открийте десетте разлики Спускаемият апарат с марсохода ще извърши кацане в равнината Утопия - същата област, където през 1976 г. се спусна американската мисия "Вайкинг 2". Вижда се колко консервативно подхожда Китай, за да подсигури успеха на мисията си. Но дотогава ще минат още няколко месеца. Засега насочваме фокуса си към третото голямо събитие за марсианските изследвания през този месец - кацането на гигантския марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс", запланирано за 18-ти февруари. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3794-2021-chinese-tianwen-arrives-mars-orbit

Космически експерт: нека не забравяме, че мисията на ОАЕ е построена в Колорадо 9 февруари 2021 г. 21:15 ч. Днес за пръв път космически апарат на ОАЕ "Ал-Амал" (б.прев. - "Надежда") влезе в орбита около Марс - забележително постижение за арабската държава. На фона на празненствата, американски журналист и космически експерт напомни, че мисията е построена в Колорадо, САЩ. "Това е първата междупланетна мисия, предприета от арабска нация и тя идва на фона на 50-годишнината от основаването на ОАЕ. Проектът се разглежда като огромен напредък за науката на държавата, като напредък на технологичните и инженерните сектори", пише Дъг Месиър от сайта Параболик Арк. "И докато това е вярно, мисията бе построена в Колорадо с участието на инженери от три американски университета със сериозен опит в космическите експедиции". "Въпреки че ОАЕ плати $200 милиона за мисията, тя нямаше да е възможна без сериозно съдействие от Америка. Не искам да развалям парада на никого - просто да отчетем признанието там, където то е необходимо. При други обстоятелства "Надежда" щеше да се определи като съвместна мисия между ОАЕ и САЩ до Марс", смята Месиър. Източник: Parabolic Arc На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" запалва двигателите си за навлизане в околомарсианска орбита. Photo credit : UAE Space Agency https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3792-2021-uae-colorado

УСПЕХ: Мисията на ОАЕ Ал-Амал пристигна в орбита около Марс! На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" запалва двигателите си за навлизане в околомарсианска орбита. Photo credit : UAE Space Agency 9 февруари 2021 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Исторически момент за арабския свят! Тази вечер мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) "Ал-Амал" пристигна успешно в орбита около Марс, с което страната се превърна в петата космическа сила, достигнала Червената планета с космически апарат след САЩ, СССР, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Индия. Двигателите на "Ал-Амал" се запалиха в 17:30 ч. българско време и работиха 27 минути - толкова време беше необходимо, за да може автоматичната междупланетна станция да забави скоростта си и да се превърне в изкуствен спътник на Марс. Тъй като радиосигналът пътува (макар и със скоростта на светлината) до Земята за 11 минути, ръководството на експедицията потвърди началото на маневрата в 17:41 ч., а окончателното потвърждение за успех получихме в 18:15 ч. ОАЕ организираха специално телевизионно предаване, на което показаха пристигането на "Ал-Амал" около Червената планета на живо. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал", която е широка 2.37 метра, дълга 2.90 метра и с тегло 1 500 килограма, е построена в САЩ съвместно от екип от 150 емиратски и 200 американски инженери и учени. Конструкцията е осъществена в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. Емиратите са похарчили за реализацията на роботизираната експедиция около $200 милиона, като в тази сума се включват и разходите по изстрелването, но не и по изпълнението на научната програма. Основните научни цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня. На борда на автоматичната междупланетна станция са монтирани три построени в САЩ научни прибора: ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. ОАЕ е държава, която сравнително отскоро проявява космически амбиции. За пръв път Емиратите участваха в спътниково изстрелване през 2009 година, когато си партнираха с южнокорейска компания. Първият спътник, построен самостоятелно от арабската страна, бе изпратен в космоса през 2018 г. и той носи името "ХалифаСат". Пристигналата днес около Марс експедиция на ОАЕ е роботизирана, но страната притежава и пилотирана космическа програма, която се осъществява в сътрудничество с други държави. През септември 2019 г. на борда на руски кораб "Союз" бе изстрелян първият астронавт на Емиратите, който се казва Хаззаа Ал Мансури. Астронавтът прекара на МКС около седмица. Амбициите на Емиратите са някой ден да изпратят човек на Червената планета. Напомням също така, че "Ал-Амал" е първата от трите мисии, които пристигат на Марс през този месец. След днешния успех още утре очакваме позиционирането и на китайската мисия "Тянвън-1" в околомарсианска орбита, а на 18-ти февруари на марсианската повърхност ще кацне марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс". За повече информация: уебсайта на "Ал-Амал" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3791-2021-al-amal-enters-mars-orbit

Космическите мисии до Марс в периода 1988 - 1999 - обобщена статистика 9 февруари 2021 г. 11:15 ч. Преди да започне днешният маратон с новите мисии, които очакваме да пристигнат на Марс, нека да ви напомня с пример защо изучаването на Червената планета е толкова трудно. Вижте тази статистика от всички марсиански мисии, изстреляни в периода между 1988 и 1999 година. Проведени са общо десет роботизирани експедиции. От тях само две са успешни - американските "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Патфайндър". Руската "Фобос 2" постига частичен успех. Всички останали са пълен провал. Причините за провалите са комплексни. В случая с "Фобос 1" е допусната софтуерна грешка, която е довела до деактивацията на двигателите за контрол на ориентацията. В случая с "Марс 96", друга руска мисия, провалът настъпва още при изстрелването - второто запалване на горната степен "Блок-Д" не е осъществено по план. Японската мисия "Нозоми" претърпява множество проблеми - по време на първичното ускоряване към Марс се поврежда един от клапаните на двигателите, а няколко години по-късно, когато след дълго криволичене около Слънцето траекторията е коригирана, слънчево изригване съсипва електронните компоненти. Тук е и куриозната загуба на "Марс Клаймит Орбитър", когато са объркани метричните с имперските мерни единици - един от най-известните провали в историята на НАСА. В някои от случаите така и не става ясно какво точно се е объркало - "Марс Обзървър" преустановява контакт със Земята само три дни преди пристигането през 1993 г., "Марс Полър Лендър" не е оборудван със системи за предаване на информация по време на самото кацане през 1999 г., а "Дийп Спейс 2" са импакторни микросонди, които по незнайна причина не преживяват сблъсъка с Марс. Червената планета не прощава грешки - надяваме се, че новопристигащите мисии са достатъчно добре тествани, а наземното ръководство е предвидило всичко, което би могло да се случи. Но гаранция няма. Източник : Уикипедия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3790-2021-failures-between-1988-1999

Започва се: три космически мисии пристигат на Марс до 10 дни! На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" пристига в орбита около Марс утре, на 9-ти февруари. Image credit : UAE Hope Mars Mission 8 февруари 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Безспорно любимите ми мигове в космонавтиката са тези, които са свързани с емоциите покрай пристигането на нови мисии на Марс. Фактът, че това се случва само веднъж на две години, че шансовете за успех са приблизително 50 на 50, показва, че изследването на Червената планета не е за хора със слаби сърца. В рамките на близките 10 дни общо три мисии ще пристигнат на Марс - арабска, китайска и американска. Арабската "Ал-Амал" и китайската "Тянвън-1" трябва да се превърнат в изкуствени спътници на планетата съответно на 9-ти и 10-ти февруари. Американският марсоход "Пърсъвиърънс" ще извърши директно кацане, без да навлиза в орбита, на 18-ти февруари. Стига китайското пристигане около Червената планета на 10-ти да е успешно, през май може да последва и спускане на първия китайски марсоход на марсианската повърхност. В идеалния случай, след като десетте дни отминат, ще отпразнуваме три успеха. В не чак толкова идеалния - някои от мисиите ще претърпят аварии (все пак, както подчертах, шансът за успех на всяка от тях е около 50%). Кошмарният сценарий, който е също толкова реалистичен, колкото и идеалният, би означавал авария и на трите роботизирани експедиции. За последен път такъв кошмар се случи през 1999 г., когато аварираха автоматичните станции на НАСА "Марс Клаймит Орбитър", "Дийп Спейс 2" и "Марс Полър Лендър". "Това може да е сърцераздирателна работа", споделя британският учен Колин Уилсън за Гардиън. "Имах два научни прибора на две предходни мисии до Марс - на британския спускаем апарат "Бийгъл" и на европейския "Скиапарели". И в двата случая бях в контролния център, вкопчен в креслото си, по време на тяхното спускане. И в двата случая сондите се разбиха". Най-лесна е задачата на арабската мисия "Ал-Амал", която ще достигне околомарсианска орбита в 17:41 ч. българско време на 9-ти февруари. Улеснението идва от това, че "Ал-Амал" няма спускаем компонент, а ще работи само като изкуствен спътник. Но това не значи, че маневрата за пристигане ще е тривиална. Двигателите на автоматичната станция трябва да работят в продължение на 27 минути в напълно автоматизиран режим, без помощ от Земята. "Това е сериозно репетирана, проектирана, тествана маневра", съобщава Сара Ал Амири, министър на високите технологии към ОАЕ. "Но никога не сме използвали двигателите в продължение на 27 минути. Ще изразходим половината от горивото на борда". Тя описва своите чувства преди утрешния ден като смесени - хем се чувства комфортно, хем некомфорно, хем се тревожи, хем не се тревожи, съобщава уебсайтът Спейс Нюз. Други са оптимистично настроени. "Космическият апарат е в много добро състояние", съобщава Пийт Уитнъл, програмен мениджър към мисията "Ал-Амал" в Колорадския университет, САЩ. Напомням на читателите, че ОАЕ са създали роботизираната експедиция с американски технологии и с помощта на американски специалисти. "Аз не мога да си представя да сме по-подготвени, отколкото сме сега. Щастливи сме да имаме един здрав космически кораб. Всичко изглежда отлично към настоящия момент. Аз съм оптимист". И ако за арабския свят това е първият опит за достигането на Марс, за Китай ще е втори. Напомням на читателите, че предната китайска мисия бе прикачена като вторичен полезен товар към руската експедиция "Фобос-Грунт" през 2011 година. Но "Фобос-Грунт" претърпя провал скоро след изстрелването и с това провали и китайската сонда. Днес китайците се мъчат да достигнат до Червената планета сами - без руснаците. За разлика от арабския проект, който включва само орбитален апарат, китайската роботизирана станция "Тянвън 1" е комплекс от орбитален апарат, спускаем апарат и марсоход. На 10-ти февруари ще е само пристигането в орбита. Едва ако то е успешно и всичко е наред, до няколко месеца ще последва и кацане. Най-трудна е задачата на НАСА. Марсоходът "Пърсъвиърънс" няма да влиза първо в орбита около Марс, а ще извърши директно кацане посредством сложна система от топлинен щит, парашут и специална ретроракетна платформа, наречена "небесен кран". Благодарение на тази платформа марсоходът ще бъде спуснат меко на марсианската повърхност посредством въжета. Технологията е проработила веднъж - при кацането на "Кюриосити" през 2011 година, така че учените на САЩ имат натрупан опит. И все пак са налице някои новости, в това число е променен методът на отварянето на парашута, което ще се случи по-рано или късно в зависимост от отклонението от целта. Тези новости добавят сериозен риск. Стискаме палци ... и чакаме! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3789-2021-three-missions-arrive-mars

РЕКОРД : Пилотираният космически кораб Крю Драгън вече държи първенство по продължителност на американска космическа мисия! На тази снимка, заснета на 26-ти януари т.г., се забелязва пилотираният космически кораб "Крю Драгън" на фона на Луната. Photo credit : NASA 7 февруари 2021 г. 23:40 ч. Светослав Александров. Нов рекорд за пилотираната космонавтика на САЩ - отново благодарение на СпейсЕкс! Днес, на 7-ми февруари, екипажът на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" вече държи първенството за най-продължителната американска космическа мисия, счупвайки предходния рекорд на "Скайлаб 4" през 1974 година! Снимка от изстрелването на пилотирания космически кораб "Аполо" с мисията "Скайлаб 4" на 16 ноември 1973 г. Photo credit : NASA Напомням на читателите, че експедицията "Скайлаб 4" започва на 16-ти ноември 1973 г., когато е изстреляна ракетата "Сатурн 1Б" с пилотирания космически кораб "Аполо" и астронавтите Джералд Кар, Едуард Гибсън и Уилиам Поуг. Целта на мисията е да престои минимум 60 дни в орбита на борда на орбиталната станция "Скайлаб", с което за времето си ще постави нов световен рекорд по продължителност на пилотиран космически полет. В крайна сметка астронавтите живеят в космоса общо 84 дни, преди да се завърнат успешно на Земята на 8 февруари 1974 година. Едва през 1978 година СССР отново поема първенството, когато космонавтите Юрий Романенко и Грегорий Гречко престояват 96 дни на борда на станцията "Салют 6". Що се касае до САЩ, минават близо две десетилетия, преди рекордът на Кар, Гибсън и Поуг да бъде счупен от друг американски астронавт. Това е Норман Тагард, който на 14 март 1995 г. е изстрелян с руския кораб "Союз ТМ-21" към орбиталната станция "Мир" и заживява там като член на експедицията "Мир ЕО-18". Тагард се завръща благополучно на Земята на 7-ми юли същата година посредством американската совалка "Атлантис". С настъпването на новото десетилетие, десетки американски астронавти политат до МКС благодарение на совалките или надеждните руски кораби "Союз". За съжаление космическите совалки са в състояние да престоят в орбита само около две седмици, като най-продължителната совалкова мисия си остава тази на "Колумбия" през 1996 г. - STS-80. Но "Крю Драгън" е предназначен да осигурява непрекъснати дългосрочни полети - така че беше очаквано днес рекордът на "Скайлаб 4" да бъде счупен. Напомням също така, че "Крю Драгън" бе изстрелян на 16-ти ноември 2020 г. с астронавтите Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи. По случай преодоляването на рекорда, Гловър сподели в социалните мрежи, че днес астронавтите на МКС са провели видеоконферентна връзка с Едуард Гибсън - единственият останал жив член на експедицията "Скайлаб 4". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3788-2021-crew-dragon-record-length

Историческа дата: Отбелязваме 55 години от съветската мисия Луна 9 - първото кацане на Луната! Първата снимка, получена от лунната повърхност. Заснета е от "Луна 9" през февруари 1966 година. Снимка : НПО Лавочкин 6 февруари 2021 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 6-ти февруари, отбелязваме 55 години от последния радиоконтакт със съветската мисия "Луна 9". Автоматичната станция, която на 3 февруари 1966 г. е извършила първото в историята на човечеството кацане на Луната, успява да изпрати общо 27 фотографии на лунната повърхност до пълното изтощаване на нейните батерии. "Луна 9" е един от последните триумфи на космическата програма на СССР преди "Аполо", тъй като само четири месеца по-късно на Луната каца американската спускаема мисия "Сървеър 1". Това маркира момента, в който Щатите започват да изпреварват Съветския съюз. По-нататък историята е ясна - петте безпилотни кацания на програмата "Сървеър" и петте орбитална апарата от програмата "Лунар Орбитър" проправят пътя към "Аполо 11" и първото стъпване на човешки крак на Луната. Но никой не може да отнеме постижението на СССР - те първи постигат безпилотното кацане на естествения ни спътник, а само по себе си това е изключителен инженерен подвиг. Макар че през 1959 г. "Луна 2" се разбива в лунната повърхност, а "Луна 3" прави окололунна обиколка и изпраща първите снимки на обратната страна на Луната, мекото кацане е трудност от съвсем различен порядък. То изисква прецизност, метод за забавяне на космическия апарат и предпазването му от увреждане при съприкосновението с повърхността. И това касае само техническите препятствия. Към средата на 60-те години все още не се е знаело със сигурност дали повърхността на Луната е достатъчно твърда. Някои учени са изказали предположение, че вследствие на метеороидните удари през милиардите години пясъкът е станал толкова дълбок, че всеки космически апарат би потънал. Чели ли сте романа на Артър Кларк "Лунен прах"? Ако не - има го достъпен и в интернет. Затова някои съветски учени са предложили да се проектира луноплав вместо луноход. Легендите разказват, че точка на спора е сложил самият главен конструктор Сергей Корольов, който отсякъл: "Луната да се счита за твърда". Що се отнася до технологичното решение за спускането, ето какво е то: На височина от около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален сензор докосва земята и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока "Луна 9" се застопорява. Всичко минава успешно и пет минути след кацането към Земята са излъчени първите радиосигнали. И напомням може би най-любопитния факт от цялата мисия: за разлика от експедицията "Аполо 11" и стъпките на Нийл Армстронг и Олдрин, които се показват в реално време по телевизията, СССР не публикува веднага снимките от "Луна 9". Това довежда до съмнения сред някои скептици, че съветското кацане на Луната може да не е истинско. Преди кацането на "Луна 9" специалистите на СССР са се опитали неколкократно да проведат меко кацане, но безуспешно. До 1966 година всички опити за достигане на лунната повърхност са довеждали до разбиване на космическите апарати. По това време директор на обсерваторията Джодрел-Бенк във Великобритания е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип проследяват радиосигнала от станцията "Луна 9" и успяват да установят, че с течение на времето сигналът е стабилен, след което прекъсва рязко. Това прекъсване Ловъл тълкува като момент на разбиване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути "Луна 9" започва отново да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без изследователите да са наясно какви данни съдържат те. Ловъл размишлява - дали тези сигнали не са подобни на сигналите от телефакс? Ако това е така, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, така че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес незабавно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл впоследствие успява да разпечата първата снимка от повърхността на Луната. Така изненадващо, но факт- първата в човешката история снимка, заснета от повърхността на Луната, бива разпространена първоначално от пресата на Запад и минават няколко дни преди гражданите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, съветски учен и дипломат, обвинява ръководството на Джодрел-Бенк, че няма официално разрешение за разпространяване на снимките. Въпреки това остава въпросът - ако от СССР са искали монопол над снимките, защо не са ги кодирали или поне защо не са ги публикували незабавно в пресата поради тяхната огромна пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и поради тази причина съществуват много теории за "Луна 9" - включително и тази, че сигналът е оставен некодиран съвсем умишлено. Днес изследванията на Луната продължават - в орбита около нея работят три мисии на САЩ - "Лунър Риконисънс Орбитър" и два спътника от програмата "Темис", една орбитална мисия на Индия "Чандраян 2", а на лунната повърхност все още функционират китайските апарати "Чанг'e 3" и "Чанг'e 4" (вторият от които е откъм обратната страна). Очакваме скоро да получим и първите резултати от възвръщаемата мисия "Чанг'e 5", която през декември 2020-та, след четири десетилетия и половина прекъсване, успя да събере проби от скалите и грунда на Луната, след което ги достави на Земята. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3787-2021-luna-9-anniversary

ОАЕ ще излъчи на живо пристигането на мисията Ал-Амал в орбита около Марс 5 февруари 2021 г. 17:31 ч. ОАЕ ще излъчи на живо пристигането на първата арабска мисия в орбита около Марс на 9-ти февруари. Очаквайте предаването в реално време на този линк: https://www.emiratesmarsmission.ae/live/ Достигането на околомарсианска орбита ще се случи в около 17:41 ч. българско време. Половин час преди това двигателите на космическия апарат ще се запалят. Те трябва да работят непрекъснато не по-малко от 27 минути, за да може маневрата да е успешна. През по-голямата част от това време "Ал-Амал" няма да е в контакт със Земята, така че напрежението е гарантирано. Както напомня ръководството на мисията, шансът за успех възлиза на около 50%. Близо половината от всички роботизирани експедиции, изпратени към Червената планета, са аварирали. Но в случай че "Ал-Амал" се превърне благополучно в изкуствен спътник на Марс, ползата за науката ще е огромна. Ръководството на мисията е поело ангажимент да сподели всички получени данни с човечеството. "От Ден 1-ви на този проект, посоката, която получихме от правителството, е да споделим данните от тази мисия открито, с всички, без ограничения", съобщава Омран Шараф от космическия център Мохамед Бин Рашид. "Винаги сме имали намерение да бъдем отворени по отношение на събраните данни от космическата мисия". Схема на полета: На илюстрацията : мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Credit : UAE Space Agency https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/3786-2021-uae-live-mars-arrival

Броени дни преди пристигането: китайската мисия Тянвън-1 засне Марс за пръв път! Снимка на Марс, заснета от китайската мисия "Тянвън 1". Photo credit : CNSA 5 февруари 2021 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Китайската автоматична междупланетна станция "Тянвън-1" засне своята първа снимка на Марс! Това се случи броени дни преди мисията да се установи в околомарсианска орбита. Към настоящия момент "Тянвън-1" е пропътувала близо 465 милиона километра след изстрелването си на 23-ти юли до ден днешен. Самото пристигане в орбита около Червената планета е насрочено за 10-ти февруари. Според информацията, публикувана на страниците на Синхуа, всички системи на борда на станцията работят нормално. Днес, на 5-ти февруари, тя извърши благополучно своята четвърта корекция на полета. Напомням на читателите, че "Тянвън-1" е комплексна мисия, която се състои от орбитален отсек, спускаем апарат и марсоход. Кацането няма да последва незабавно след установяването в околомарсианска орбита, а е планирано за месец май. В случай че всичко мине наред, спускаемият отсек ще се примарси в равнината Утопия. Това е същият регион, в който през 70-те години на миналия век кацна успешно американската роботизирана станция "Вайкинг-2". Гаранция за успех няма, като държа да напомня, че от всичките опити за достигане на Червената планета, почти половината завършват с авария. "Тянвън-1" е само една от трите мисии, които очакваме да пристигнат в района на Марс през този месец. Първа ще е арабската орбитална станция "Ал-Амал", която ще се озове в околомарсианска орбита на 9-ти февруари, а след това на 10-ти февруари ще последва "Тянвън-1". Американският марсоход "Пърсъвиърънс" ще извърши директно кацане на Марс на 18-ти февруари, без предварително да влиза в орбита. Февруари е най-натовареният месец през 2021-ва година що се касае до междупланетните мисии. Освен трите пристигания около Марс, на 20-ти този месец американската сонда "Паркър" ще прелети край Венера, а ден по-късно "Джуно", друга мисия на НАСА, ще извърши поредното си сближение с Юпитер. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3785-2021-china-tianwen-first-photo-mars

СпейсЕкс започна пълненето на резервоара на Старшип SN7.2 за тест до бум 4 февруари 2021 г. 21:15 ч. След полета на "Старшип SN9" преди два дни, изпитателната програма на новия кораб на Илон Мъск продължава с един от най-любимите ни тестове - т.нар. тест до бум! Резервоарът на "Старшип SN7.2" бива подлаган на пълнене с течен азот под високо налягане, докато се пръсне. Този тип изпитания са важни, защото показват кой е максимумът, който корабът може да издържи. Цъкнете тук, за да гледате изпитанието в реално време! Кадър от днешния тест. Photo : Lab Padre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3784-2021-spacex-test-to-failure

Администрацията на Джо Байдън подкрепи официално програмата Артемис за завръщане на Луната На снимката: основната степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" преди да започнат изпитанията в центъра Стенис. Photo credits : NASA/SSC 4 февруари 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън подкрепи официално програмата "Артемис" за завръщането на човек на Луната. Това стана ясно след изявление от прес-секретарката на Белия Дом Джен Псаки. "Посредством програмата "Артемис", Съединените щати ще работят съвместно с индустрията и международните партньори за изпращането на астронавти към повърхността на Луната, друг мъж и една жена, което е изключително вълнуващо. Те ще осъществят нова и вълнуваща наука, ще се подготвят за бъдещи мисии към Марс и ще демонстрират ценностите на Америка. Към настоящия момент само 12 души са се разхождали на Луната - това бе преди половин век", съобщи Псаки. Прес-секретарката повърждава, че програмата за завръщането на човек на Луната среща широка подкрепа, включително от двете камари на американския Конгрес. Със сигурност промени ще има, категорични са космическите експерти. Очакванията са администрацията на Байдън да отмести датата за следващото кацане на Луната от 2024 г. за по-късен етап, тъй като към настоящия момент "Артемис" няма пълно финансиране. Например Конгресът е дал само $850 милиона за строежа на лунен модул - една четвърт от средствата, които НАСА изисква. Въпреки всичко тази новина е важна - тя показва, че Джо Байдън няма да направи резки завой от курса, начертан от предишната администрация на Доналд Тръмп и че ще има приемственост между старата и новата власт. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3783-2021-white-house-supports-nasa-moon

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс постави нов рекорд по възвръщаемост! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 февруари 2021 г. 12:05 ч. Светослав Александров. Успехите на СпейсЕкс продължават! Днес, на 4-ти февруари, в 08:19 ч. българско време, беше изстреляна поредната ракета "Фалкън 9" и тя отново постави рекорд по възвръщаемост. За последен път първата степен на тази ракета летя преди 27 дни. Никога досега система за многократно използване не е била рециклирана и повторно употребявана в рамките на по-малко от месец! Предходната частично възвръщаема система на САЩ беше тази на космическата совалка. При нея периодът на рециклиране между два полета никога не е бил по-кратък от 54 дни - точно толкова време бе нужно на техниците през 1985 година, за да подготвят "Атлантис" за нова мисия след приключването на "STS-51-J". След това през 1986 г. настъпи катастрофата на "Чалънджър", а необходимостта от допълнителни щателни проверки и бюрократични процедури доведе до сериозни отлагания между полетите, които продължиха чак до пенсионирането на совалките през 2011 година. С период на рециклиране, вече възлизащ на по-малко от месец, космическите ракети "Фалкън 9" се утвърждават като достоен, по-добър и икономически изгоден заместител на совалковата система. Напомням на читателите, че СпейсЕкс счупи рекорда за периода на рециклиране при совалките през юли 2020 г. На борда на днешната ракета летя поредната порция от 60 спътника за интернет "Старлинк". Първоначално Илон Мъск планираше да постави още един рекорд днес - да изстреля друга "Фалкън 9" с още спътници "Старлинк" в рамките на 4 часа след сегашната мисия, но заради нуждата от допълнителни проверки, вторият полет бе отложен с 24 часа. Осем минути след началото на мисията, първата степен извърши благополучно кацане върху платформата "Разбира се, че още те обичам", разположена на 630 километра от стартовата площадка в Атлантическия океан. Днешният полет беше 107-ми за "Фалкън 9", а кацането на първата степен - 73-то. Последната версия на "Фалкън 9", т.нар. "Блок 5", бе въведена в експлоатация през 2018 г., като Мъск е предвидил всяка първа степен да може да се използва до 10 пъти с минимална поддръжка между полетите и до 100 пъти след по-сериозна профилактика. Засега Илон Мъск е постигнал общо 8 полета на една и съща първа степен. При добро стечение на обстоятелствата още през тази година може да отпразнуваме 10 успешни излитания и кацания! Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3782-2021-4-feb-starlink-launches

УСПЕХ: Русия проведе първото си изстрелване за 2021 година 3 февруари 2021 г. 23:00 ч. Макар и с известно закъснение, Русия проведе своя първи космически полет за 2021-ва година. Космическата ракета "Союз-2.1б" излетя вчера, на 2-ри февруари, в 22:45 ч. българско време, от северния космодрум Плесецк. Няколко минути след началото на мисията в орбита беше изведен спътникът "Лотос-С1". Това е петият сателит от военната групировка "Лиана". "Лотос-С1" е произведен от предприятието ЦСКБ "Прогрес" на базата на универсалната платформа за разузнавателни спътници "Янтар". Сателитът е стабилизиран по трите оси и притежава два слънчеви панела. След успешното си изстрелване вчера, "Лотос-С1" бе въведен в орбита с параметри 200 на 900 километра. Очаква се през следващите дни спътникът да проведе самостоятелни маневри, за да повдигне перигея си. За повече информация: Роскосмос Снимка от вчерашното изстрелване. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3781-2021-first-soyuz-launches

Старшип SN9 излетя и достигна успешно 10 километра височина, но и този прототип се затрудни с кацането На кадъра: "Старшип SN9" излита на фона на чакащия да започне изпитанията си "Старшип SN10". Photo credit : SpaceX 2 февруари 2021 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Поредният като цяло успешен полет по програмата "Старшип" на СпейсЕкс - днес прототипът "SN9" излетя в 22:25 ч. българско време и достигна безпроблемно до целевата височина от 10 километра. Но хората, които очакваха да завърши последната стъпка от изпитанието, а именно кацането, ще трябва да почакат още... Полетът много наподобяваше този на "Старшип SN8" през декември и също както тогава, прототипът реализира по-голямата част от предвидените задачи. След като апогеят беше преминат, двигателите се изключиха и "Старшип SN9" изпълни благополучно процедурата "цопване по корем", с която се проведе симулация на завръщането в атмосферата след космическа мисия. Но малко преди самото кацане един от двигателите "Раптор" не успя да се запали, поради което прототипът се заби в земята с голяма скорост и беше обгърнат от огнено кълбо. Експлозивният завършек на мисията на "Старшип SN9" не смущава ни най-малко космическите експерти - това е само един от прототипите на кораба, които се изготвят бързо, преминават през статичните си изпитания и след това се изстрелват при първа възможност. Следващият прототип "SN10" е вече на стартовата площадка и СпейсЕкс е в готовност да започне първата част от тестовете, които включват пълнене с гориво. Пък кой знае? Може той да е прототипът, постигнал меко кацане! Но това не е сигурно. Кацането след ракетен полет е едно от най-големите предизвикателства на съвременното ракетостроене. Към настоящия момент едва три компании, и трите американски, са успявали да върнат първа степен на ракета след космически полет - СпейсЕкс, Блу Ориджин и Рокет Лаб. От тях само СпейсЕкс и Блу Ориджин владеят приземяването със спирачни ракетни двигатели, докато Рокет Лаб може да връща степени посредством парашут. И единствено СпейсЕкс е в състояние да приземява ракета посредством двигателите си след орбитален полет - носителите на Блу Ориджин засега са суборбитални. С оглед на трудностите, не е чудно, че повечето държавни агенции и космически компании не се и опитват да създадат възвръщаеми космически ракети. Но за целите на Илон Мъск не е достатъчно "Старшип" да лети успешно - както се вижда и от днешния полет, това го може. Необходимо е да е в състояние да се завръща след полет, след което бързо да бъде привеждан в готовност за следващата си мисия. Едва след като космическите кораби станат напълно възвръщаеми и летят рутинно, ще може да се мисли за заселването на Слънчевата система и Марс. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3780-2021-starship-sn-9-flies

Компанията Върджин Галактик не е информирала обществеността за сериозни проблеми след полета през февруари 2019 г. На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic 2 февруари 2021 г. 20:45 ч. Светослав Александров. През февруари 2019 г. компанията Върджин Галактик на Ричард Брансън проведе втория си успешен пилотиран космически полет, в хода на който Бет Моузес се превърна в първата жена-комерсиален астронавт. След това обаче фирмата рязко сложи пауза на изпитателната си програма, а след преместването си по-късно на космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико започна тестовете отначало - с планиращи полети. Мнозина недоумяваха защо се налага това, но днес излезе на бял свят, че по време на февруарската мисия преди две години са възникнали проблеми - и обществеността не е била информирана своевременно. Новинарският уебсайт Параболик Арк се позовава на свои източници във Върджин Галактик и според тях елевоните на кораба "Юнити" са се повредили непоправимо по време на мисията. За да не се забележат уврежданията от широката общественост и новинарските агенции, астронавтите са повели "Юнити" по специална траектория при кацането. Именно увредените елевони са основната причина вече две години компанията на Брансън да не е провела нов космически полет. Замяната им се оказала по-трудно от очакваното. "Всичко може да бъде ремонтирано или заменено. Единствените променливи са времето и парите. Промяната на дизайна, анализът, сорсването, майсторлъкът, производството, инструменариумът, статичното тестване, замяната на структурите е сложен процес. Това е особено вярно, ако става въпрос за структури, които контролират траекторията на ракетата. Провалиш ли се на който и да е етап по пътя - и се връщаш отначало", съобщава източникът. Всичко това обяснява защо след като Върджин Галактик се премести на Спейспорт Америка, започнаха повторни тестове на кораба с планиране и без запалвания на ракетния двигател. Появили са се и някои други структурни проблеми. Композитната структура на "Юнити" се разпада и се е наложило да я закрепяват с болтове. Не само космическият кораб е проявил дефект, но и неговият самолет - носител "Ийв", който е вече на 12 години. Перилото, което носи кораба, е започнало да се откача. Корабът "Юнити" се оказал прекалено тежък за него. В отговор на тези критики компанията Върджин Галактик публикува официално становище: "Полетните програми представляват итеративен процес, а безопасността е нашият пръв приоритет. Ние сме преодолели множество технически предизвикателства през последните 15 години. Докато все още се намираме в тестовата си програма, ние ще продължим да анализираме, инспектираме и модифицираме космическите си кораби, когато е необходимо". Естествено, при разработката на всеки нов космически кораб възникват препятствия и Върджин Галактик не е изключение от правилото. Въпросът е защо компанията се е опитала да премълчи за тях. В крайна сметка корабът ще превозва туристи и е нормално клиентите да бъдат информирани за рисковете. Съвсем отделен е и другият въпрос - защо акциите на Върджин Галактик продължават да скачат нагоре... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3779-2021-virgin-galactic-unnanounced-problems

СпейсЕкс ще изстреля първата изцяло цивилна мисия още през тази година На борда на кораба "Крю Драгън", който ще изведе в орбита мисията "Inspiration4", няма да има професионални астронавти. Photo credit : SpaceX 2 февруари 2021 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс оповести, че още през тази година ще изстреля в космоса първата изцяло цивилна мисия. Под израза "изцяло цивилна" следва да се разбира, че на борда на космическия кораб "Крю Драгън" няма да летят професионални астронавти, а частно финансирани граждани на САЩ. Експедицията се финансира от 37-годишния милиардер Джаред Айзакман. Той ще командва космическия кораб и ще спонсорира останалите три места с благотворителна цел. Идеята на Айзакман е да бъде осигурено финансиране за Детската изследователска болница "Св. Юда" в Мемфис. Едно от местата ще бъде дадено на работник от самата болница. Името на космическия пътешественик не е оповестено, но се знае, че е жена. Второто място ще бъде връчено след кампания за набирането на средства за "Св.Юда", като името на избрания космически турист ще бъде оповестено посредством томбола. А третото място ще е запазено за заслужил предприемач, който използва платформата Shift4Shop. Уникалното за мисията, която носи названието "Inspiration4", е че тя няма да включва посещение на Международната космическа станция. Корабът "Крю Драгън" ще лети в околоземна орбита, като орбиталните параметри и продължителността на полета ще бъдат избрани по заявка на клиента - т.е. от Айзакман. Източник: СпейсЕкс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3778-2021-first-civilian-mission-spacex

АВАРИЯ: Ракетата Хипербола на китайската фирма айСпейс не достигна орбита 1 февруари 2021 г. 16:30 ч. Първата авария за 2021-ва година е вече факт. Ракетата "Хипербола 1" на китайската фирма айСпейс не успя да достигне до орбита. Излитането беше проведено в около 10:00 ч. българско време. Ако всичко беше минало по план, час и половина по-късно компанията щеше да обяви успех. Това не се случи - наземни фотографии показаха сериозно отклонение на ракетата от планираната траектория. Чак след четири часа местните медии признаха за провала. Напомням на читателите, че преди 18 месеца айСпейс се превърна условно в първата фирма на Китай, която изпрати спътник в орбита. Казвам "условно", защото голяма част от китайските космически компании се основават от "бивши" лица на държавния космически сектор, поддържат се финансово от държавата и най-вече е налице експорт на технологии от военния сектор към тях. Всичко това доведе до привидно бурно развитие на "частната" космонавтика в Китай през последните няколко години, като периодично научаваме за изстрелвания на експериментални твърдогоривни ракети за микроспътници. Но макар че много от тези нови ракети достигнаха до стартовата площадка за рекордно кратко време в сравнение с това, което наблюдаваме на запад и най-вече в САЩ, изглежда, че срещат сериозни трудности и често търпят аварии по време на самите изстрелвания и въвеждането в орбита. Разцветът на частният космически сектор в Китай все още не е настъпил. Снимка от днешния полет. Photo : iSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3777-2021-china-failure-ispace

Американските астронавти Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър отново излязоха в открития космос На снимките: астронавтите на НАСА Майк Хопкинс (вляво) и Виктор Гловър (вдясно) излизат на 27-ми януари на първата за 2021-ва година "космическа разходка". Photo credit : NASA 1 февруари 2021 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Астронавтите на САЩ Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър, част от експедицията на космическия кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън", отново излязоха в открития космос днес, на 1-ви февруари. Очаква се двамата да завършат четиригодишния ремонт на Международната космическа станция, посветен на обновяването на електрическите ѝ системи. Хопкинс и Гловър ще инсталират нова литиево-йонна батерия към гредата "П4", след което ще монтират няколко камери с висока разделителна способност. Официално "космическата разходка" започна в 14:56 ч. българско време. Планирано е Гловър и Хопкинс да работят в открития космос в продължение на около шест часа и половина. За да могат да бъдат различавани, Хопкинс носи скафандъра с червени ивици (вж. снимките по-горе), докато костюмът на Гловър няма ивици. Наблюдавайте извънбордовата дейност в реално време по НАСА ТВ на този линк Източник : НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3776-2021-glover-hopkins-second-spacewalk

Отбелязваме половин век от мисията Аполо 14 до Луната На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд забива знамето в лунната повърхност по време на мисията "Аполо 14" през 1971 година. Photo credit : NASA 31 януари 2021 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Изстрелването на експедицията "Аполо 14" на 31 януари 1971 г. е осъществено след почти десетмесечна пауза в пилотираните полети на НАСА, породена от аварията с "Аполо 13", довела до героични усилия от страна на наземното ръководство и чудодейното спасяване на астронавтите Джим Ловъл, Джон Суайгърт и Фред Хейз. През тези десет месеца специалистите модифицират сериозно командния модул на кораба, за да гарантират, че подобен инцидент вече няма да се случи, както и да удължат престоя и работата на астронавтите на повърхността на Луната. Екипажът на "Аполо 14" включва новаците Едгар Мичъл (пилот на лунния модул) и Стюард Руса (пилот на командния модул), които нямат нито една мисия зад гърба си, но те са придружени от легендата Алън Шепърд (командир на мисията). Напомням на читателите, че Шепърд излита по-малко от месец след Гагарин на 15-минутно космическо пътешествие (доста по-кратко от Гагариновия 108-минутен полет), с което се превръща във втория човек в космоса и първия астронавт на САЩ. По времето на "Аполо 14" на астронавта е поверена отговорна задача - да върне вярата на обществото в НАСА след инцидента с "Аполо 13" на фона на все по-враждебната президентска администрация на Никсън, дебнеща за всеки дребен гаф и търсеща повод да съкрати средствата за пилотираната космическа програма. Астронавтът Ед Мичъл работи с модулната транспортна система на Луната. Photo credit : NASA Въпреки сериозната подготовка, мисията на "Аполо 14" не се разминава без проблеми. На път към Луната астронавтите срещат трудности при свързането на командния и сервизния модул с лунния модул "Антарес". Влизането в окололунна орбита е благополучно, но след отделянето на "Антарес" с Шепърд и Мичъл (Руса остава в командния модул), писва аларма. Повредил се е превключвател, свързан със системата за аварийно прекратяване на кацането, която би спасила астронавтите в случай на сериозна аномалия при спускането към лунната повърхност. Оказва се, че парче метал е попаднало сред електрическите вериги и е довело до късо съединение. Приложена е софтуерна кръпка, който изолира превключвателя от останалите компоненти. След това, по време на същинското спускане, отказва радарната система. Астронавтите я рестартират неколкократно и накрая "Антарес" сполучва да кацне на Луната с 55-метрово отклонение от крайната цел. Астронавтът Ед Мичъл на Луната. Photo credit : NASA Мичъл и Шепърд се спускат на 5-ти февруари в района на кратера Фра Мауро - същото място, където е трябвало да кацне екипажът на "Аполо 13". Вътре в този кратер се намира друг по-малък на име Коун, който отдавна е събудил интереса на учените. Ето защо след първата "космическа разходка", в рамките на която Мичъл и Шепърд разгръщат американското знаме и основната част от научните инструменти, те преспиват в неудобните хамаци на "Антарес" и на следващия ден се отправят да търсят Коун. По това време мисиите "Аполо" все още не превозват със себе си луноход (първият луноход е доставен от кораба "Аполо 15"), така че астронавтите се мъчат да достигнат до Коун пеша. Мичъл и Шепърд са принудени да се катерят в продължение близо километър и половина (първата планинарска разходка на друго небесно тяло), като си помагат само с грубо начертана карта. Но ръбът на Коун не приближава и не приближава. Астронавтите се връщат обратно в модула силно разочаровани. Едва през 2009 г., когато НАСА изстрелва към Луната мощната роботизирана станция "Лунър Риконисънс Орбитър", става ясно колко близо Мичъл и Шепърд са се озовали до целта. Камерата на "Лунър Риконисънс Орбитър" е много мощна и може да заснема съвсем дребни характеристики на лунната повърхност - в това число следите, оставени от ботушите на астронавтите по време на историческите експедиции "Аполо". Оказва се, че Мичъл и Шепърд са се доближили само на разстояние 30 метра от ръба на Коун, преди да се откажат. Истински малшанс! Снимка на "Лунър Риконисънс Орбитър" от 2009 г., показваща следите на астронавтите в близост до кратера Коун. Credit : NASA/GSFC/Arizona State University/Svetoslav Alexandrov След като тричленният екипаж се прибира на Земята на 9-ти февруари, става ясно, че въпреки възникналите проблеми, мисията е постигнала съществен успех в научно-изследователско отношение. Събрани са 42 килограма лунни скали. Изследването им потвърждава, че астероидният удар, който е довел до образуването на басейна Имбриум и съответно до формацията на Фра Мауро, е настъпил преди 3.93 милиарда години. Известна част от скалите представляват вулканичен базалт и датировката им показва, че са сходни с тези от останалите експедиции "Аполо", но са по-стари от тях - на възраст между 4 и 4.3 милиарда години. Снимка на скалата Садъл, заснета от астронавтите на "Аполо 14. Photo credit : NASA Докато Мичъл и Шепърд се разхождат на Луната, останалият в окололунна орбита Стюарт Руса успява да изготви много подробни и висококачествени снимки на района Декарт. Тези фотографии помагат за планирането на амбициозната мисия "Аполо 16". Някои от оставените от екипажа на "Аполо 14" инструменти на лунната повърхност работят и излъчват радиосигнали до септември 1977 година. Сред тях е и чувствителният сеизмометър, който открива хиляди лунотресения и спомага за изясняването на вътрешната структура на Луната. И накрая нещо любопитно - преди да се прибере обратно в лунния модул за пътешествието си към Земята, Алън Шепърд играе голф и изпраща топката на около 183 метра от себе си. За съжаление неговата цел топката да прелети няколко километра в условията на слабата лунна гравитация не е постигната, но няма как - Шепърд е ограничен от тромавия си скафандър. Десетилетия по-късно, през 2006-та, руският космонавт Михаил Тюрин отново играе голф в космоса - този път от външната страна на МКС. Вече в състояние на безтегловност топката прелита хиляди километри, преди да изгори в земната атмосфера. Източници: НАСА, Smithsonian National Air and Space Museum, Lunar and Planetary Institute https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3775-2021-apollo-14-50th-anniversary

На прага на 60-годишнината от полета на Гагарин: какво е бъдещето на руската космонавтика? Снимка от изстрелването на пилотиран кораб "Союз" през октомври 2020-та. Photo credit : Roscosmos 30 януари 2021 г. 21:15 ч. Светослав Александров. На 12-ти април ще отбележим точно шест десетилетия от изстрелването на първия космонавт - Юрий Гагарин. Кръглите годишнини представляват чудесен повод да отпразнуваме постижението, да си спомним за миналото, да направим равносметка на случилото се и да отправим взор към бъдещето. Но какво ще ни покаже Русия относно нейните близскосрочни космически планове? Макар че януари вече отминава, до ден днешен стратегията на руската космонавтика през 2021-ва остава неясна. По случая космическият анализатор Тони Куин написа подробна статия на страниците на журнала The Space Review. Най-общо казано, през настоящата година Русия планира да изстреля три пилотирани кораба "Союз", както и дългоочаквания модул "Наука", който ще стане постоянен компонент към Международната космическа станция. Роскосмос също така изразява желание да изпрати актриса в космоса за заснемането на филм и да проведе първите туристически полети до орбита след 12-годишно затишие. Допреди няколко месеца тези планове изглеждаха ясно начертани, пише Куин. След като НАСА възобнови пилотираните си космически изстрелвания, американците се отдръпнаха от използването на руски кораби "Союз". Но даже и когато американските совалки все още летяха, "Союз"-ите постоянно се използваха за превоз на чуждестранни астронавти. Истината е, че не е изстрелван изцяло руски екипаж след потопяването на старата станция "Мир" в океана. Затова през ноември миналата година Русия обяви екипажа на "Союз МС-18", който се състои от космонавтите Олег Новицки, Пьотр Дубров и Сергей Корсаков. Тяхната мисия трябва да започне на 9-ти април тази година - само три дни преди честването на Гагарин. Русия безспорно ще използва случая да популяризира отечествената си космонавтика, тъй като това е първият изцяло руски екипаж, който трябва да посети МКС. Представените през ноември дубльори бяха Антон Шкаплеров, Андрей Бабкин и Дмитрий Петелин. Ако не се налага спешна смяна на космонавтите през последните седмици и дни преди старта, като правило дубльорите веднага биват назначавани на следващата експедиция, която в случая е "Союз МС-19". Но само няколко седмици след оповестяването на членовете на "Союз МС-18", в интернет бяха публикувани снимки от НАСА и Роскосмос, показващи тренировките на космонавтите в Хюстън. Изненадващо сред тях не присъстваше Бабкин, но вместо него тренираше американецът Марк Ванде Хай. Защо? До ден днешен нямаме обяснение какво правеше Ванде Хай сред руския екипаж, което доведе до спекулации, че той може да излети през април тази година със "Союз МС-18". Но НАСА не е заявила желание да праща астронавти в космоса със "Союз"-и. Затова предположенията паднаха върху потенциална сделка между Роскосмос и частната компания Аксиом. Ванде Хай би бил назначен като временен служител на Аксиом и така Щатите биха избегнали тромавите процедури на НАСА. Като резултат американската космонавтика би се подсигурила срещу евентуални нови отлагания на корабите "Крю Драгън" и "Старлайнър". От друга страна руснаците също биха спечелили - с отдръпването на НАСА от руските услуги спира съответно и американското финансиране, което движеше изстрелванията на корабите "Союз" през последното десетилетие. Евентуална сделка с Аксиом ще налее средства в закъсалата финансово руска космонавтика, но пък така Русия ще се лиши от престижно изстрелване на изцяло руски екипаж навръх годишнината от полета на Гагарин. Положението през януари т.г. стана още по-усложнено, коментира Куин. През този месец Русия изключи Андрей Бабкин от отряда на космонавтите поради медицински съображения. Това е огромна лична трагедия за Бабкин, който прекара 14 години в Роскосмос без да дочака своя шанс за полет. Неговото място беше заето от опитния космонавт Олег Артемиев. Ако Артемиев не излети като дубльор, вероятно ще заеме повторно своята предишна роля като командир на "Союз МС-21" през 2022 г. Ситуацията с кораба "Союз МС-19", който трябва да бъде изстрелян през октомври, е даже още по-неясна. По традиция екипажът трябваше да се състои от дубльорите на "МС-18", т.е. Шкаплеров, Бабкин и Петелин, както вече беше подчертано по-горе. Мястото на Шкаплеров изглежда сигурно, но що се касае до Бабкин - надали Роскосмос ще го върне толкова скоро след като беше премахнат от предишния екипаж поради медицински съображения. Ако се стигне до изстрелването на американеца Ванде Хай през април, вероятно Корсаков ще бъде преместен от екипажа на "Союз МС-18" на този на "МС-19". Стигаме и до заявения проект за изпращането на руска актриса в космоса. Самият шеф на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин застава в подкрепа на идеята като възможност за популяризация на космонавтиката навръх 60-годишнината от мисията на Гагарин. Но инициативата не се радва на повсеместна подкрепа в Русия - един от най-ревностните противници е руският вицепремиер Юрий Борисов. В свое интервю за РИА Новости Борисов сподели, че подкрепя изстрелването на професионална актриса само в случай че се намери комерсиален спонсор, но в никакъв случай за сметка на данъкоплатците, за да не бъде ощетявана научната програма на МКС. Очаква се в близко време да стане ясно кое политическо лоби ще надделее и дали Русия ще се опита да реализира инициативата, чрез която страната иначе иска да конкурира проекта на Том Круз за заснемането на американски космически филм. Последната пилотирана мисия, планирана за настоящата година, е тази на "Союз МС-20". Ако тя бъде реализирана, както се очаква, през месец декември, в космоса ще полетят двама туристи и един професионален космонавт. Понастоящем екип от руски инженери, както и от космонавтите Александър Мисуркин и Сергей Прокопиев, модифицират въпросния "Союз", за да може да бъде управляван само от един пилот. Счита се, че това ще е Мисуркин. Засега самите туристи не са официално оповестени. Неофициално, напомня Куин, се спрягат имената на Йоана Майслингер, австрийска авиаторка, както и на популярна японска певица. Мисията на двамата ще бъде осигурена финансово посредством комерсиални спонсори. Само че в края на 2020-та Майслингер претърпя травма и все още не е ясно дали това ще постави под въпрос космическото ѝ пътешествие. Възможно е тя да бъде сменена от други клиенти на компанията Спейс Адвенчърс, която традиционно е организирала досегашните туристически полети на борда на "Союз". И освен това съществува вероятност Роскосмос да е сключила самостоятелно договор с други кандидати посредством подфирмата за комерсиални мисии Главкосмос. Главкосмос вече е изразила амбиции да провежда туристически полети, с което може да се превърне в конкурент на Спейс Адвенчърс. Както сами виждате от представения по-горе текст, макар че първият месец от 2021-ва вече отминава, плановете на Русия за годината тънат в неяснота. Но едно е сигурно, твърди Куин. С отказването на НАСА от космическите услуги на руснаците, Роскосмос се опитва да намери нови начини за финансиране. Частната компания Спейс Адвенчърс ще се включи в осигуряването на попълнения за "Союз"-ите, а Главкосмос се очертава като нейна алтернатива. Източник : The Space Review https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3774-2021-gagarin-russia-future