Атила Дуло

Епитафиите отпреди завладяването на Волжска България са на обикновен народен тюркски..

Поемата на Кол-Гали "Сказание за Юсуф" е на такъв език, и в нея май няма и помен от т.н "булгарски език"..

"а тип "з"-языка сопутствует "й"-языку. "Й"-язык эпитафий соответствует языку поэмы "Кысса-и Йусуф". Главные фонетические, грамматические и лексические особенности этого вкратце следующие."

Забележка: обикновенният език се нарича "з"-язык, а хипотетично българския "старо-тюркски" е "р"-язык ..Разликата между двата езика най-просто се демострира от тюрколозите в различното изговаряне на думите шазан - шаран)

http://tashlar.narod.ru/text/kurbatov-qlgltel.htm

В писмото си от 1182 година до Киевския княз Светослав Всеволодович, Великия княз Всеволод Голямото гнездо , пише:

“Отче и брате, се бол­гары соседи наши..., суть вельми богаты и сильны, ныне пришед по Волге и Оке, якоже и коими с ве­ликим войском многие городы разо­рили, людей бесчисленно пленили, кото­рым я един противиться не могу... Половцев же призывать не хочу, ибо они с болгары язык и род един...”[xxxii].

...

Този пост на ник1 е в явно противоречие с първият му пост.

Бла-бла-бла. Това го знаем от последните сто години. Извън рамката на комплексите ще излезеш ли и да дадеш малко източници за езика на Волжката държавност, официалния език на българите пренесен от Причерноморския район на Волга, а не само на покорени и включвани в нея РАЗНОРОДНИ племена - от тюрки до фино-угри и динлини.

"Далее, за Этилией, находится третье тартарское княжество; и ими уничтожены местные народы, а жили там куманы-канглы, как выше [говорилось]. И простирается это княжество от реки на восток, так что путь из южной части до главных владений императора занимает четыре месяца. Но с северной части простирается оно на расстояние двух месяцев и десяти дней [пути]. Из чего следует, что Кумания была величайшей из земель 109. Ведь куманы обитали от Дуная до той самой земли, в которой пребывает император, и все они были перебиты тартарами, кроме тех, которые бежали в Венгерское королевство. И это княжество граничит на севере прежде всего с Великой Булгарией, откуда происходят булгары 110, живущие между Константинополем 111, Венгрией и Склавонией 112. Ведь та, что расположена в Европе, - Малая Булгария, [и там] говорят на языке булгар, живущих в Великой Булгарии, которая находится в Азии. А эти булгары из Великой Булгарии — злейшие сарацины 113. И это удивительно, ибо земля эта отстоит от Железных ворот, или от Каспийских ворот, более чем на 30 дней пути через пустыню; и она лежит в северных пределах - вот почему в высшей степени странно, что до них, столь удаленных от сарацин, дошло учение Магомета. И из этой Булгарии берет начало Этилия, о которой [уже] говорилось. За ней, на восток, находится земля Паскатир 114, она же - Великая Венгрия, из которой вышли гуны, позднее [называемые] хунгры, ныне они называются хунгарами; они, взяв с собой булгар и другие народы, взломали, как говорит Исидор, ворота Александра 115. И уплачивалась им [216] дань [странами] вплоть до Египта, и разорили они все земли до самой Франции; следовательно, обладали они большим могуществом, чем до сих пор тартары; и большая часть их осела в земле, ныне называемой Венгрией, [расположенной] за Богемией и Австрией, которая сейчас латинянами [называется] Венгерским королевством. И близ земли Паскатир находятся балхи из Великой Балхии, откуда пришли балхи в землю Ассана между Константинополем и Болгарией и Малой Венгрией. Ведь народ этот тартары называют ныне илак, что значит то же, что и блак. Но тартары не умеют произносить звук "б" 116. А с южной части этой тартарской пустыни находится Каспийское море. А далее, до самого востока, Кавказские горы. [Далее следует описание границ татарских владений до Каракитая.]"

http://www.vostlit.info/Texts/rus15/Bacon_.../frametext1.htm

РОДЖЕР БЭКОН

(ок. 1214 - ок. 1292).

ВЕЛИКОЕ СОЧИНЕНИЕ

OPUS MAJUS

"Та нали тази, която е разположена в Европа - това е Малка България и там говорят на езика на българите, живущи в Голяма България, която се намира в Азия" - към средата на ХІІІ век.

Всъщност целия пасаж е интересен и слага на място много от "бла-бла-та-та" наслоени в съзнанието на голяма част от историците в последните сто години. Особено за "романоезичния народ" /"илаките"-де, "влахи"-те, нали така!? /, дето в средата на ХІІІ в. са още в Средна Азия при Паскатир .

Приятен размисъл. Или няма да влагаме такъв, а водим извода че българите в Малка България в Европа към ХІІІ в. са говорили на "тюркски" или кой е там друг език? Или обратно - във Волжка България /Голяма България/ в средата на ХІІІ в. са говорили "славянски", т.е. това е и езика на българите от Европа в Малка България към средата на ХІІІ в.?

От мен толкова. Няма време за губене по такъв изяснен въпрос.

Естествено, кой ще си губи времето с тези изяснени фантасмагории...)))

Мдааа, ДНК не врет...))))))))))

Приколы здесь: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7915&page=5#entry291297

я не знаю как Вам объяснить, что это разные названия (по разным основаниям) одного и того же народа:

Так - никак:

славяне - название религиозное (официально на западе с 8 века ??, но были и ранее по греческим источникам Σκλάβοι, Σκλάβων = servis, servos ? ), вероятно от поклонения богине Слава ))) , затем право-Славные (с сер. 11 века после раскола христианского)

русский - это название по языку. словенци и немци ?

я - русский (родной язык - русский), могу быть православным (по вероисповеданию), могу быть россиянином (по гражданству), могу быть днепровцем (отец из Кременчуга, мать из Смоленска), люберчанин (родился и вырос в г.Люберцы), могу быть переводчик, могу быть дипломат, а ещё я отец и дед....но я один, "меня не много"!

да, мало ли у человека и народа может быть названий, но это не значит, что вместо одного народа есть много народов.

Фамилии русских начали фиксироваться в русских документах с 16 века - точно уже есть.

а когда тюркам русские стали давать фамилии!? С 16-19, до того они, как индейцами, партизанские клички только имели. Вот: адм. Ушак -ов, марш. Кутуз -ов, Сувор -ов, Турген -ев, Шишк -ов(ин), Аксак -ов, Булгак -ов. Счас КабаЕв -а, Шарап -ова....и т.д. ))))))))))

http://www.imena.org/fam_rturk.html

http://books.google.bg/books/about/%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%84%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA%D1%81.html?id=eC_TAAAAMAAJ&redir_esc=y

В этом плане большой интерес представляют работы, рассказывающие о русско-татарских генеалогических связях, родословной многих видных русских ученых, писателей, крупных военачальников, даже царях и царевнах татарского происхождения.

Еще в изданном в 1891 году энциклопедическом словаре Брокгауза и Эфрона было отмечено, что «на государственный, общественный и семейный быт русского народа татары оказывали огромное влияние».

О русском царе, татарине Борисе Годунове упоминал еще К. Маркс в первом томе своего «Капитала» (он происходил от принявшего в XVI веке крещение и поселившегося на Руси татарского мурзы Чета). Один из первых общественников, затронувших проблемы смешения русских с другими народами, Е.П. Карнович в конце XIX столетия отметил значительный тюркский слой в русских фамилиях. «Князей из татар вообще, - писал он, - у нас было и есть такое множество, что и ныне в простом русском народе каждого татарина называют князем».

В работе Н. Баскакова «Русские фамилии тюркского происхождения» (1979 г.), «Бархатной книге» Бантыш-Каминского, «Российской Вифлиофике», «Арабских историях» М. Каратаева, в изданной в 1971 году в Аргентине книге А. Халикова «500 русских фамилий булгаро-татарского происхождения» и других приводится множество княжеских, боярских, графских, древних дворянских родов, ведущих свое начало от татарских предков.

Тюркизмы в русском языке — слова, заимствованные из тюркских языков в русский, древнерусский и праславянский языки в разные исторические периоды. Через посредство тюркских языков в русский (как и в западноевропейские языки) попали также и слова арабского и персидского происхождения, имеющие поэтому лингвистический статус тюркизмов(например, хозяин или заимствованные из западноевропейских языков диван, киоск, халва). Тюркизмами называются также слова тюркского происхождения независимо от языка-посредника. Основная масса заимствований приходится на период XVI—XVII веков.

http://www.kyrgyznews.com/news.php?readmore=1883

Наиболее ярким примером в этой связи являются люстрации Черкасского и Каневского замков от 1552 г., упоминающие таких мещан и замковых слуг как Конашко, Куян, Кубеча, Иван Балхожа, Гусейм, Бахта Розмечич, Кудаш, Мехед, Ширай Козак, Ширай Кушнер, Иван Махмедер, Ермак Севрюк, Малик Баша, Солтан Черемишеник, Конашко Скрыплыца, Чуваш Черемишенин, Есеняк Чемерешенин, Мышко Теребердеевич, Толук Колодезский, Ермак Воскобойник, Ходыка Кобыйзевич, Черкас, Хвыца Кобызевич, Яцко Ширипин, Семен Конашкович, Богдан Моликович, Шавулин дом, Нагасаев дом, Охмат Севрук, Тумашков дом, Ельбеев дом, Карой Севрук, Павел Балыка, Иван Кончакович, Степан Кончакович, Каленик Мехедович. Согласно подсчетам исследователя А.Н. Гаркавца в реестрах Запорожского войска XVI – XVII вв. насчитывается около 3000 фамилий тюркского происхождения...!!! ))) Таааак, "днiпровец" или "ордiнец", "козак" или "татарин" (или черкез)?? :)

също като при 'скитите' /много племена със сходен бит и култура, но неясен произход/, хронистите си избират общ етноним и така ги именуват. То и при траките, келтите и германите картинката не е по-различна.

Понякога даже скити и сармати се смесват с траки и германи. http://penelope.uchi...e_Elder/4*.html

В предния пост линка абсорбираше цитата... http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=114#entry291185

А в каком веке русские стали славянами - 15 век, 18 век??? Берите любой тел. указатель и посмотрите на фамилии... )))

Мамма мия...)))))))))))))))))))) Огромная проблема возникает для России и в самоидентификации себя как якобы «славян», ибо генетически русский народ к славянам никакого отношения не имеет. В мифе о «славянских корнях русских» учеными России поставлена жирная точка: ничего от славян в русских нет. Есть только околославянский русский язык, но и в нем 60-70% неславянской лексики, поэтому русский человек не способен понимать языки славян, хотя настоящий славянин понимает из-за схожести славянский языков – любой (кроме русского). Результаты анализа митохондриальной ДНК показали, что еще одна ближайшая родня русских, кроме финнов Финляндии, – это татары: русские от татар находятся на том же генетическом расстоянии в 30 условных единиц, которые отделяют их от финнов. Не менее сенсационным оказались и данные по Украине. Оказалось, что генетически население Восточной Украины – это финно-угры: восточные украинцы практически ничем не отличаются от русских, коми, мордвы, марийцев. Это один финский народ, некогда имевший и свой общий финский язык. А вот с украинцами Западной Украины все оказалось еще неожиданнее. Это вовсе не славяне, как и не «руссофинны» России и Восточной Украины, а совершенно иной этнос: между украинцами из Львова и татарами генетическое расстояние составляет всего 10 единиц...

http://www.gumilev-c...-nacionalnosti/

Имам проблем с линка за "Естествената история" :

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html

В предния пост абсорбираше текста... Бройте това през един пост назад. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=114#entry291185 Извинете.

Спомняш ли си сведението за страната на сарматите "Булгхарк"?Или десетките сведения в които българите са наречени "скити".А родството между скити и сармати е общоприето и безспорно.

Все пак да послушаме мъдрите учени съвременици:

Не, Атила, не спамя, а те питам да изясниш ситуацията. За теб тюрките могат да бъдат открити от археолозите, но в същия момент за теб тюркоезичието не може да бъде доказано от археолозите. Тоест можем ли да открием археологически тюрки, но да допуснем, че не са били тюркоезични?

Mirabilis omnia sua mirantibus...

Тюрките не бяха ли тюркоезичните?

А мейкбулгаропущуните - спамоезичните? ))) Съвременните тюрки са тюркоезичните, но за 7 век имаме съвсем друго условно значение на термина. След ваденето от контекста, следва омесване на хронилогия, епохи, география, понятия и термини - любимата (комай единствена) методология на политикоменталните лаици - алтернативчици.

Интересно как археолозите ще ни дадат доказателства за тюркоезичието на част от елита на ПБЦ. Да не би тюркоезичието да оставя следи по костите?

Нещо различно питаше, ваша милост:

makebulgar, on 06 Nov 2013 - 20:37, said:

Със сигурност не ни плаши това в елита на ПБЦ да е имало тюрки, мулати, метиси, негри, марсианци, и други подобни, въпросът е да имаме доказателства за това.

И моя отговор:

Атила Дуло, on 06 Nov 2013 - 21:08, said: Питай археолозите...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Пример за поредното вадене от контекста. Вече и Стефан ме громи ))). А аз сестра нямам )))))). В този форум, колкото си по - обективен, усърден и честен, повече те плюят...? )))

Атила, славянизацията е хипотетична. Ако имаш доказателства за славянизация през 9, 7 или 3 век можеш да ни ги дадеш. До появата на тези доказателства приемаме, че българите са си говорели на старобългарския (без гръцките и християнски думи) от време оно както казват някои хора. Приемаме че "иранизмите" в старобългарския са част от неговата и от славянската лексика като част от ИЕ група езици.

И как ще ги отделиш? Дай пример за "иранизми", без аналог в други славянски и/или ИЕ езици. Да не са колкото "тюркизмите"?! ... И на теб : "Ти же себя підманул, підвел? Доста с тая "алтернативна/онлайнречникопреводаческа" лингвистика, етимология и ойкология."

Атила Дуло и Равене, обяснете ако обичате защо хипотетичните прабългарски-тюркски остатъци като титли и календарни термини остават да съществуват и след хипотетичната славянизация от 9 век? Защо в старобългарския не остават масово и други тюркски думи, а само служебни?

Тук е и разковничето: "хипотетичните прабългарски". А славянизацията нито е хипотетична, нито е от 9 век. Титлите ще да са били твърде много ( с разнообразен произход), военно-политическата организация не се заменя революционно (като религиозната), за да изисква цялостна замяна. Титлите са си титли...колко пъти си се замислял какво е доцент, капитан, министър, даскал или протойерей? За календара - след 45 години в България (при това в силноинформационна среда!) от някои, все още се празнуват православните празници и/или по стар стил.

Със сигурност не ни плаши това в елита на ПБЦ да е имало тюрки, мулати, метиси, негри, марсианци, и други подобни, въпросът е да имаме доказателства за това.

Питай археолозите...

Сещам се за река Тиса, кръстена така от "унгарците" Алмуш или Арпад.

Келто-римо-италианското "река Тичино" е по - близко до българския топоним, но е ИЕ паралел. Ако имаш указите за преименуването на реката от "унгарците" Алмуш или Арпад" , дай линк да ги погледна... Но с това, едва ли ще ме убедите, че Тича е евенско-чувашки "прабългаризъм" в маджарския... Ео, в давньо римських джерелах Тиса відома під назвами Tissus, Tisa, Pathissus. После дошли "прабългарите" и променили акцента?!...))))) Ти же себя підманул, підвел? Доста с тая "алтернативна/онлайнречникопреводаческа" лингвистика, етимология и ойкология.

Нещо за гагаузите пише ли?

Сабаны......

вот вам еще немного примеров названий "народов" от историков иностранных, которые взялись писать русскую, болгарскую, славянскую историю, не зная их языка, и не могут найти русов, болгар и славян, но находят разные чудные народы, чудесным образом народившихся на страницах этих историй, и таким же чудесным образом исчезнувших: ... А Вы манджурский, татарский и тюркский знаете....

Неизлишним будет прибавить здесь, что для возведения к прототипу своему некоторых племенных имен славянских, до сих пор еще не разгаданных, необходимо, кажется, справляться в областных словарях Русских ( лингвистика, славистика и пару "класических" езиков...не надо? ). У Славян есть обыкновение называть одних лапотниками, других махланами или зипунниками, третьих аланниками. .... махла, алан и т. д. - славянские слова? )))

то же самое касается названия "турки" от арабов, арабы называли так народ, живший на север от Средней Азии и на север от Чёрного моря, и это не значит, что там жил какой-то другой народ нежели русы, но просто арабы называли русов - также турками, потому что русы, там жили уже не одно тысячелетие, просто менялись названия народа исторические и географические.... ???????? Когда, кто, где?

и я не знаю, как эти понятия определены в болгарском праве и болгарских законах, но думаю очень похоже и близко.

Так что, когда будете писать следующий раз, что кто-то что-то как-то доказал, прошу Вас исходить из этого понимания, либо дайте, пожалуйста, Ваше понимание историческое, философское или правовое.

а посему и ещё раз: Ваши ссылки на русском на доказывания, для меня смехотворны с точки зрения правового их понимания.

Увы, похоже у нас с Вами разные основания для смеха

Россия - самая правовая страна мире... Наша Раша!!!

http://onlinemoviex.ru/nasha-rasha-1-2-3-4-5-sezony

Ех тва лингвистите са опасна работа...

Преславски тюркски говор (напушва ме смях само докато го пиша... сазани и чобани) явно говорен в преславския двор - възниква, развива се и умира в преобладаващо славяноезична среда, но официалния език на тоя "двор", и в ханствтото, бил - както знаем от десетките килограми камъняк - гръцкия...

100% тия раоти са ги обяснили светилата на болгаристиката и са въпрос на малко ротация палатизация и ламбада (или там някви други процеси характерни само и единствено за тюркоболгарския), та няма нужда от разяснения, просто исках да споделя впечатлението си.

Не може тъй - всички "под ножа". Малко обективност и без крайности...малко диахронизъм, малко интердисциплинарна колегиалност, без политика, менталност и фобии и ще се оправим за 8-900 дни . Колкото до Преславския двор, към 10 век ще да са наблягали на старобългарския език. Но и към 9 век словенизацията ще да е била голяма. Както се вижда, много "прабългаризми" са си нормални ИЕ думи, разпространени в славянска среда. Дошлите дори от Аварско "прабългари" ще да са били повече славянизирани и ромеизирани, отколкото псевдоаваротюркизирани. В същото време не бива да ни плаши, че е имало тюрки, метиси или не (и мулати е имало ), тюркизирани или не, в елита или народа на ПБЦ. Така или иначе, на Балканите идват като индоевропеизирани, кавказирани, угрофинизирани, поликултурни и полирелигиозни. Това е символиката на сказанието с многото пръчки (стрели) - много(образие)то е сила. Абсолитизирането на сарматизма и/или иранизма (арийството) също е "ходене по тънък лед". Смешното в случая е, че и тая мода пак идва от "големия брат". А там винаги деленето е "по братски" - никога "по равно"! ))))))

Под "автор" естествено нямах предвид вас....

Доколкото разбирам (за да не стане още по-голяма галиматия) съм изопачавал вашето "оборване на едновековната заблуда, че капище е с тюркски корен по формулата "щом е прабългарска дума, значи е тюркска дума" " и омаловажил "доказателствата за някои тюркски заблуди и/или грешки за произхода на българите...". Приемете моите извинения.

Вижте сега, аз никога няма да тръгна да защитавам догми от типа - "щом е прабългарска дума, значи е тюркска дума" или "щом е прабългарска дума, значи е иранска дума".

Думата капь според мен си е тюркска и толкоз. Дали ще й лепнем етикет "прабългарска" или "хуно-тюркска" - все едно. Думите нямат етикети. Не знаем изобщо какво е било самоназванието на езика, от който тя е попаднала в старобългарски.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=99#entry290532

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=99#entry290546

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=100#entry290557

Пак да повторя: аз съм горд европеиден (и монголоидност да имах - все тая ) съвременен тюрк и без речници ще "усетя", когато работата е кьопек гиби (като кучето... ). Не знам...но търсете допирната точка на тюркските с ИЕ в случая с капь, само при шапките, връхните дрехи и забрадките, евентуално при портите и шатрите ...

Може би по-коректно е да кажа, че капь е попаднала от преславския тюркски говор в преславския старобългарски говор и оттам в преводния текст? Оттук нататък можем само да сменяме етикети.

Може и от ногайския върбишки говор....))) Това на шега. Приемам извиненията.

Добре, приемаме от тази перфектна извадка, че Тича / Дичина е средновековното име на Камчия, спор тук не може да има. В такъв случай може да се мисли че Камчия е някакво кумнаско название? Вижте: Old Turkic: kemi (OUygh.), Karakhanid: kemi, Turkish: gemi, Tatar: kimɛ, Middle Turkic: keme, Uzbek: kema, Uighur: kemä, Azerbaidzhan: gämi, Turkmen: gǟmi, Khakassian: kime, Shor: kebe, Oyrat: keme, Chuvash: kimǝ,Tuva: xeme, Kirghiz: keme, Kazakh: keme, Noghai: keme, Bashkir: kämä, Balkar: keme, Gagauz: gemi (те таков език нема), Karaim: gemi, Karakalpak: keme, Salar: kimö, Kumyk: geme - лодка и общотюрк. *čāj - река. Началното "к" е типично за кипчакските езици, в огузките имаме "г". Така че възм. е Камчия да е в крайна сметка куманско название! И без това Втората Бълг.д-ва си е основна "куманска" д-ва.

Куманско, гагаузко, османско - все къснотюркско някакво, пък и с китайски корен да е... Но не е "прабългарско", както се мъчат да го изкарат някои... Не мислете, че всичкото куманин говорило на кипчакски, оти Кодекс куманикус не стига (ако сте го чели де), а и част от караимите, кримчаните и урумите ще се обидят. Каква извадка? 8 часа се дичиних по това ))))))))) Но грипа е виновен... Ако, както мисля корена "Кам" е от дртюрк. "Qam", преход няма да има.

Колкото до гагаузкия...пак сте в голема грешка ))) http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15819&hl=

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=381&view=getlastpost

Под "автор" естествено нямах предвид вас.

За съжаление така и не успях да разбера какво представлява "почти буквален превод от Тича и Дичина на Камчи(я) и Дели Камчи (Луда, дива, буйна Камчия) с вероятен гагаузки произход".

Тича може и да е романско название, сещам се за една река Тичино в швейцарско-италианските Алпи.

Славянско си е името на река Тича (етимологичния анализ мисля е излишен, тъй като всеки съвременен славяноезичен българин (надявам се Перкунас е такъв)сам може да се сети накъде "тича", река Тича тека, старобълг. текль - смола, теч, тешти, течеши, течение, тыкати и т.д. до тъча -ia за дъжд и порой ), споменато още през 822 г. в Чепеларскиянадпис в гръцката му транскрипция Τουτζα (V. Beševliev, Die Protobulgarischen Inschriften, № 56, c. 260.). В преписката на Тодор Доксов от 907 г. към Словата на Атанасий Александрийски ние го срещаме вече в славянска транскрипция като Тича (Срв. съответния текст на преписката в изданието на А. Vaillant. Discours contre les Ariens de Saint Athanase, Sofia, 1954, c. 7. За името „Тича” ср. И. Дуриданов, Южнославянските речни названия и тяхното значение за славянския топонимичен атлас, Славянска филология, V, София, 1963, с. 195.). Славянското име Дичина (на гръцки Διτζίνα) е носела през разглеждания период днешната р. Луда Камчия. Името Διτζίνα се среща за пръв път в съчинението на византийския император Константин VII Багренородни „За управлението на империята” (глава „За русите, които пристигат с еднодръвки от Рус в Цариград”, той посочва, че част от маршрута на русите минава през България. Описанието е следното: „...те [русите с еднодръвките] се отправят към река Днестър и намирайки там подслон, отново си почиват. Когато настъпи благоприятно време, отпътувайки, след няколко дни пристигат до реката, наречена Аспрос. [Всъщност става дума за един от ръкавите на Днепър, наречен днес Цариградско устие, а в миналото - Бяла река]. И почивайки си по същия начин и там, отново се отправят на път и пристигат в Селина, така наречения ръкав на река Дунав. Докато не минат река Селина, печенегите ги преследват. И ако, както това често става, морето изхвърли лодка на брега, всичките останали спират, за да се противопоставят задружно на печенегите. От Селина нататък, те не се страхуват от никого, но като стъпят в земята на България, влизат в устието на Дунав. От Дунав те пристигат в Конопа, а от Конопа - в Констанция... до река Варна, и от Варна отиват до река Дичина. Всичко това се отнася към земята на България.” (http://oldru.narod.r.../kb_imp1.htm#09) от средата на X в., но трябва да сепредположи, че то има по-ранен произход и сигурно е било вече в употреба още през предишното столетие. Имената във втората част на горния откъс са: Селина - северният ръкав Сулина на делтата на река Дунав, Конопа - селище на южния ръкав на същата река, Констанция - град Констанца в Румъния, река Варна - река Провадийска, река Дичина - река Камчия. Като потвърждение на гледната точка за славянския произход на думата (Дичина) могат да бъдат посочени, и други имена на селища и реки в Сърбия, България, Украйна, образувани с една и съща наставка -ина, например: Пустина, Добриловина, Влаховина, Дичина (Шумадия — область в центре Сербии (ее естественные границы — реки Сава и Дунай на севере, Велика-Морава на востоке, Западна-Морава на юге и Колубара, Лига и Дичина на западе http://geoid.ru/post/6826/), Чехотина, Ковинa, Котловина и т.д..

Сведения о Дичине содержатся в русских летописях: "Посла Ростиславъ ис Киева Гюргя Нестеровича и Якуна в насадехъ на Берладники. иже бяхуть Олешье взяли и постигше я оу Дциня избиша я и полонъ взяша.." (ПСРЛ 1962: II, 505).

Коренът на река Тичино ( http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE ), "Тек", идва от kелтски, което от своя страна идва от санскрит "Так", което има смисъла на ход, движение, подтик към движение, давай, работи, бягай, тичай (итал.muoversi, andare, correre, eseguire) : което е и свойствено качеството на природните води(текат ли, течат . Думата беше романизирана в Ticinus и става част от латинския език. Това само доказва ИЕ произход на топонима Тича и близостта на тези родствени езици!

Дичина произлиза от "дичь" - дикий, родств. укр. ди́кий, белор. дзíкi, польск. dziki, в.-луж. dźiki, болг. дивеч. Родственно болг. див; удивителен; старобол. диво (чудо), дивити(учудвам) и т.д.(да знаете вече, че "дивно чудо" и "див порой(тьъчиа)" е тавтология ). Ср.: лит. dỹkas «вольный, незанятый, праздный», латышск. dīks «пустой, праздный». Время возникновения понятия ДИЧЬ в русском языке 12-13 век (Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.) / АН СССР. Институт русского языка. — М.: Русский язык. Р. И. Аванесов. 1988.

"О преславное чю(д). величавыи разумъ. погубляють днь(с). и рыдають

всячьскаа лукаваа воиньства. видеще ветве секуща все ДИЧИНОЮ. Мин Пр XIII–XIV, 67.

...на обеде же… брашьно много и || различьно. тетеры. гоуси. жеравие.

рыбі. голоуби. коури. зааци. елени. вепреве. ДИЧИНА. СбТр ХІI/ХІІІ, 3 об.–4".

Дичь

Значение:

- животные, на которых осуществляется охота;

- то же, что чушь; нечто крайне несуразное, бредовое (пример 1875, Достоевский);

- редкое, то же, что глушь; дикая, неосвоенная местность.

Слово в значениях указанных выше существует только в русском языке (поиск по словарям результата не дал), в ряде славянских языков термин ДИЧЬ, ДИЧИНА имеет значение – ИГРА.

Изводи:

1. Река Тича за да е "прабългарски" топоним, значи прбг. език е бил към 9 век оиндоевропейчен.

Камчи(я) може да е почти буквален късен тюркски превод (и заради т.2 долу) на Тича. Ako някой знае от кога е топонима документиран, ще съм прецизен. Иначе само догатки...

2. Река Дичина означава, дива, буйна, игрива река. Същото, каквото и река Дели Камчи(я) - дива, буина. Неправилно преведено от балкански гагаузки (ISO 639 - 3 bgx) на Луда Камчия, каkто и Дели Орман - Лудогорие (но това е друга тема ).

Явно винаги е имало хора, които вярват само на авторитети (те пък не са слънце...) или познават езиците само по речници...

Под "автор" естествено нямах предвид вас.

За съжаление така и не успях да разбера какво представлява "почти буквален превод от Тича и Дичина на Камчи(я) и Дели Камчи (Луда, дива, буйна Камчия) с вероятен гагаузки произход".

Тича може и да е романско название, сещам се за една река Тичино в швейцарско-италианските Алпи.

Славянско си е името на река Тича (етимологичния анализ мисля е излишен, тъй като всеки съвременен славяноезичен българин (надявам се Перкунас е такъв), и сами можете да се сетите накъде "тича", река Тича тека, старобълг. текль - смола, теч, тешти, течеши, течение, тыкати и т.д. до тъча -ia за дъжд и порой ), споменато още през 822 г. в Чепеларскиянадпис в гръцката му транскрипция Τουτζα (V. Beševliev, Die Protobulgarischen Inschriften, № 56, c. 260.). В преписката на Тодор Доксов от 907 г. към Словата на Атанасий Александрийски ние го срещаме вече в славянска транскрипция като Тича (Срв. съответния текст на преписката в изданието на А. Vaillant. Discours contre les Ariens de Saint Athanase, Sofia, 1954, c. 7. За името „Тича” ср. И. Дуриданов, Южнославянските речни названия и тяхното значение за славянския топонимичен атлас, Славянска филология, V, София, 1963, с. 195.). Славянското име Дичина (на гръцки Διτζίνα) е носела през разглеждания период днешната р. Луда Камчия. Името Διτζίνα се среща за пръв път в съчинението на византийския император Константин VII Багренородни „За управлението на империята” (глава „За русите, които пристигат с еднодръвки от Рус в Цариград”, той посочва, че част от маршрута на русите минава през България. Описанието е следното: „...те [русите с еднодръвките] се отправят към река Днестър и намирайки там подслон, отново си почиват. Когато настъпи благоприятно време, отпътувайки, след няколко дни пристигат до реката, наречена Аспрос. [Всъщност става дума за един от ръкавите на Днепър, наречен днес Цариградско устие, а в миналото - Бяла река]. И почивайки си по същия начин и там, отново се отправят на път и пристигат в Селина, така наречения ръкав на река Дунав. Докато не минат река Селина, печенегите ги преследват. И ако, както това често става, морето изхвърли лодка на брега, всичките останали спират, за да се противопоставят задружно на печенегите. От Селина нататък, те не се страхуват от никого, но като стъпят в земята на България, влизат в устието на Дунав. От Дунав те пристигат в Конопа, а от Конопа - в Констанция... до река Варна, и от Варна отиват до река Дичина. Всичко това се отнася към земята на България.” (http://oldru.narod.r.../kb_imp1.htm#09) от средата на X в., но трябва да сепредположи, че то има по-ранен произход и сигурно е било вече в употреба още през предишното столетие. Имената във втората част на горния откъс са: Селина - северният ръкав Сулина на делтата на река Дунав, Конопа - селище на южния ръкав на същата река, Констанция - град Констанца в Румъния, река Варна - река Провадийска, река Дичина - река Камчия. Като потвърждение на гледната точка за славянския произход на думата (Дичина) могат да бъдат посочени, и други имена на селища и реки в Сърбия, България, Украйна, образувани с една и съща наставка -ина, например: Пустина, Добриловина, Влаховина, Дичина (Шумадия — область в центре Сербии (ее естественные границы — реки Сава и Дунай на севере, Велика-Морава на востоке, Западна-Морава на юге и Колубара, Лига и Дичина на западе http://geoid.ru/post/6826/), Чехотина, Ковинa, Котловина и т.д..

Сведения о Дичине содержатся в русских летописях: "Посла Ростиславъ ис Киева Гюргя Нестеровича и Якуна в насадехъ на Берладники. иже бяхуть Олешье взяли и постигше я оу Дциня избиша я и полонъ взяша.." (ПСРЛ 1962: II, 505).

Коренът на река Тичино ( http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE ), "Тек", идва от kелтски, което от своя страна идва от санскрит "Так", което има смисъла на ход, движение, подтик към движение, давай, работи, бягай, тичай (итал.muoversi, andare, correre, eseguire) : което е и свойствено качеството на природните води(текат ли, течат . Думата беше романизирана в Ticinus и става част от латинския език. Това само доказва ИЕ произход на топонима Тича и близостта на тези родствени езици!

Дичина произлиза от "дичь" - дикий, родств. укр. ди́кий, белор. дзíкi, польск. dziki, в.-луж. dźiki, болг. дивеч. Родственно болг. див; диви; старобол. диво (чудо), дивити(учудвам) и т.д.(да знаете, че дивно чудо е тафтология ). Ср.: лит. dỹkas «вольный, незанятый, праздный», латышск. dīks «пустой, праздный». Время возникновения понятия ДИЧЬ в русском языке 12-13 век (Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.) / АН СССР. Институт русского языка. — М.: Русский язык. Р. И. Аванесов. 1988.

"О преславное чю(д). величавыи разумъ. погубляють днь(с). и рыдають

всячьскаа лукаваа воиньства. видеще ветве секуща все ДИЧИНОЮ. Мин Пр XIII–XIV, 67.

...на обеде же… брашьно много и || различьно. тетеры. гоуси. жеравие.

рыбі. голоуби. коури. зааци. елени. вепреве. ДИЧИНА. СбТр ХІI/ХІІІ, 3 об.–4".

Дичь

Значение:

- животные, на которых осуществляется охота;

- то же, что чушь; нечто крайне несуразное, бредовое (пример 1875, Достоевский);

- редкое, то же, что глушь; дикая, неосвоенная местность.

Слово в значениях указанных выше существует только в русском языке (поиск по словарям результата не дал), в ряде славянских языков термин ДИЧЬ, ДИЧИНА имеет значение – ИГРА.

Изводи:

1. Тича възниква като топоним със значение на движение

Истината е тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7915&page=4#entry291001

Р....

Книгата е "Българска етимология и ономастика", автор В.Георгиев. С. 1960 г., стр.32-33, там го е писал акад. В.Георгиев, откъде обаче го е изровил - не посочва.

Ст.Младенов обяснява Камчия с угрофин. *kam - река. (В.Георгиев. Въпр.на бълг.ономастика,стр.32)

В.Георгиев твърди, че по време на ПБЦ, в устието на Камчия имало селище Камъчи и оттам той пък вади своя извод камъчи - салджия!

Е апропо тогава ти също изпадаш в грешка!

Прав сте... ))))))) Разбрах, че питам за Камчия, защото не знам(от кога и източника), което Вашите академици са обяснили. Дайте цитат или линк за това, от кога и съгласно кой документ се появява топонима Камчия. Аз не робувам на авторитети, че академии много. Като имам първоисточника, ако съм подготвен, го анализирам сам.

Току що, някакъв доцент твърди по БНТ, че траките с лазер са рязали тунели от Сакар, през Родопите до Дунав. С "твърди", уважаеми, нищо не се твърди...

А Вие от А(кадемията)ОНСУ ли се научихте да не отговаряте на въпроси:

Повтарям! Кое ти дава основание да смяташ че Тича или Дичина се е наричала цяла Камчия с притоците и`?

И кое, кога и според кой извор са се казвали Камчия паралелно на Тича? И не ми се карайте, а дайте линк или документ, че към 10 век имаме название Камчия.

Апропо, покажете ми и моето твърдение, че смятам: "че Тича или Дичина се е наричала цяла Камчия с притоците и`"

И кое те смущава Атилчо? Още акад. Вл.Георгиев посочва Камчия като вероятен древнобълг. хиидроним! А връзката с клисура и река си доста логична! Много по-голяма дивотия е да търсиш турски произход. Май трябваше да е нещо като Кам-чая или Геми-чая ? Коети дава основание да смяташ че Тича или Дичина се е наричала цяла Камчия с притоците и`?

И Вие ли не четете или мислите, че сте в някой чат или Фейсбук? Според Вас имаме Камчия, което в 9 век става Тича и после след 14 век пак на Камчия? Лош старт в Наука.бг

Минималната култура изисква да прочетете темата изцяло (и подобните дори) и тогава да се включвате. Лично мене пренебрежително - покровителственото "Атилчо" ме обижда по-малко, отколкото неуважението към стойността на форума и труда на останалите съфорумчани...