Атила Дуло

Не се цитирайте сам, а ми дайте линк към Иоакимовската летопис, където го пише това. Ако модераторите допускат подобни фентазита, то аз да почвам да правя теми по "джагфарски". Изобщо не сте наясно май със славистика, богословие, православие, църковна история и работа с извори изобщо... Какви "книги" кой, как и защо пише, изобщо пък не ме интересува. И без това се срамим достатъчно по света... Иоакимовска летопись: Выдержки содержат ряд неповторимых сведений по ранней истории славян и Древней Руси, которым не находится соответствия в других источниках. Все сведения об истории текста исходят от самого В. Н. Татищева. Собирая древние русские манускрипты, он обратился к своему родственнику Мелхиседеку Борщову, архимандриту Бизюкова монастыря Смоленской губернии. Тот в мае 1748 года прислал три тетради, принадлежавшие якобы монаху Вениамину, «который о собрании русской истории трудился, по многим монастырям и домам ездя, немало книг русских и польских собрал». Татищев так описал тетради: «Сии тетради видно, что из книги выняты, по разметке 4, 5 и 6-я, письмо новое, но худое, склад старой смешанной с новым, но самой простой и наречие новгородское». Когда Мелхиседек в сентябре 1748 года скончался, то следы источника, откуда тетради были списаны, затерялись. Другой монах сказал Татищеву, пытавшемуся отыскать Вениамина, что книга принадлежала самому Мелхиседеку и что списал он её в Сибири. Татищев пришёл к выводу, что Вениамина не существовало, а в его распоряжении оказался текст летописи, написанной епископом Иоакимом, в начале XI века. «Между такими неведомыми Нестору и забвенными историками есть Иоаким, первый епископ новогородский, о котором хотя нигде, чтоб он историю писал, не упоминается, но это не дивно, ибо видим других многих». В нашем распоряжении имеется лишь текст выписок Татищева, сделанных в 1748 году. Историк не дословно воспроизвёл текст оригинала, а в части, посвящённой событиям IX—X веков, упомянул в виде вольного пересказа лишь сведения, которые по его мнению расходились с «Повестью временных лет». Това, ако не е като "Джагфар Тарихи", здраве му кажи...))) Начиная с М. М. Щербатова (1789 год) в науке утвердилось мысль о Иоакимовской летописи как о фальшивке. Историограф Карамзин считал её шуткой Татищева. Церковный историк критического направления Е. Е. Голубинский считал её сборником легенд XVII века в компиляции Татищева. И. Линниченко, как и большинство последующих учёных, видит в Иоакимовской летописи не «шутку» Татищева, а один из вариантов широко распространённых в XVII—XVIII вв. исторических легенд. В целом в историографии XX века Иоакимовская летопись считалась наиболее сомнительным из так называемых «татищевских известий». Среди признаков позднего происхождения отмечалось упоминание Гостомысла, что говорит о позднем происхождении Иоакимовской летописи, так как его имя впервые появляется в русских источниках в конце XV века. Однако С.В.Конча в своей статье, посвящённой скандинавским элементам в тексте Иоакимовской летописи, приводит убедительные доказательства позднего происхождения топонимов, встречающихся в части о Гостомысле. Автор показал, что эти сведения восходят к переписке В.Н.Татищева и его шведского подрядчика Э.Ю.Биорнера, специалиста по скандинавским и латинским текстам. В ней встречаются, в частности, топонимы Colmogardia (Колмогард - в летописи) и Kymenegardia (Кумень - в летописи), заимствованные из европейских географических описаний России XVII века.

6+ Тези източници да не са като Джагфар Тарихи - изгорели, изчезнали, подправени и унищожени от опричниците или особистите? Или да са написани от хетите - гети - готи на д-р А.Ч.? Може ли линк? Всъщност думичката братов(о)чед(о) е много добре позната в Киевска Рус от старобългарския, в т.ч. и в руската му редакция. Това Ви го пиша, защото знам на къде теглите - в руския братовчедите са брат, сестра..., но това е в съвременния руски.

В интерес на истината тема Паристрион и печенегите са между тогавашна България и Киевска Рус. За да не спорим за населението на темата и създаването и (971 или 1004г.), ще изтъкна, че и печенегите са били достатъчна преграда, даже за умелите слави и варяги море- и рекоплаватели... Справка у Светослав...който не вярва, му резват капацуната и си правят ритуална чаша от черепа. Зависи за кой "руски писмен език" става дума... Уточнете и ще разнищим . Пак много отнесено... Ако да са били емигранти, "гастарбайтери" или минали на византийска служба или подчинение светски и духовни лица, етноса им какво значение има? Факт е, че младата тогава още основа на бъдещата велика руска нация, вече е показвала склоност към интеграция на всякакви етноси и конфесии...

Има ли смисъл, кат' няма мисъл...)))

На приезжих из России часто действует несколько ошеломляюще эта и подобные вывески. Потравины, скажу сразу - это пищевые продукты. (Лагудки - деликатесы). Помню, шахматист, международный мастер Ободчук из Ханты-Мансийска, добравшийся из этой дали на фестиваль в Пардубицах, был так разочарован этими непристойными вывесками, намекавшими ему, что он может быть отравлен, что заявил "В Чехию больше не ногой, раз у них такие дела!!" Короче говоря, тут призадумаешься, а что у нас, в России произошло со стравой, почему она превратилась в отраву?Или как так возвысилась отрава? Вытеснили одно уже бывшее слово за счет необычной карьеры другого? Ну, второй ответ в общем то напрашивается. Вот классическое "скот потравил посевы". Что он делал с ними? Наверное, ел? Или: "кислота травит металл", отсюда травление металла. Кислота что делает с металлом? Разъедает, или просто ест его. Наверное, и трава - страва для скота? Но при проверке возникают некоторые сомнения. В Никоновской летописи под 1228 годом:: …и муромский князь Георгий Давидович «вшед в землю Мордовьскую, Пургасову волость ножгоша, жита и потравиша и скот избиша, полон послаша назад, а Мордва вбѣгоша в лѣсы своя, в тверди» То есть тут-то ясно - не поел князь посевы, а попортил! Нанес порчу! Кстати, трава называлась в то время разнообразно - и быль, и побыль, и трЕва, и зелие, а в виде сена - былие травное, да и то же сено (Словарь церковнославянского языка). Яд и в те времена назывался ОТРОВА. Отравление - порча. То есть - вот оно, 2-рое значение слова! Потравить- попортить - отравить! (первоначального «travisato», «travisare» - «искаженный», «искажать») Какво да кажа... Охунено (ославянчен) италиански или оиталянчен славянски (интересно, че страва, потрава се среща предимно сред славяните - католици днес ) - не знам... А Окъм?

В италианския съществува подобна дума « stravizio » , което означава : 1 . излишък 2 . борба, сбиване . Тези думи може да са получени от « travisato », « travisare »(виж подобен деривации с « stravise » , « stravisa » и т.н. [Pasquali G. Nuovo dizionario piemontese-italiano ragionato e comparato alla lingua comune. – Torino, 1870. – p. 552. ] ) . Очевидно « straviza », стравиза, като " храна " и " трапеза ", " trapeznitsa ". Вж.: Львов А.С. Лексика «Повести временных лет». – М., 1975. – С. 127-128. По сути, произошла контаминация, когда «игра, состязание» смешалось с попойкой, создав новое понятие (straviza), но из них исчезло традиционное составляющее погребального обычая – боевые игры-состязания (тризна) и поминальные попойки (страва). На руснаците им импонира това: Иловайский в свое время в «Разысканиях о начале Руси» придумал целую теорию насчет такого родства слов, по которому получалось, что гунны чуть ли не славяне: "Славянство гуннов, по мнению Иловайского, дока­зывается и данными их языка, именами их царей (Баян, Борис, Валамир и т. д.) и названиями напитков (мед, камос), похоронного пиршества (страва), которые пере­даны Иорнандом со слов Приска, ездившего в стан к Аттиле. Большое значение в разрешении вопроса о народно­сти гуннов Иловайский (как и Забелин) придает сближе­ниям славян и гуннов, которые попадаются в источни­ках. Прокопий говорит, что склавины и анты соблюдают гуннские обычаи; Кедрен прямо говорит: гунны или склавины. Из западных или латинских летописцев Беда Достопочтенный называет гуннами западных славян; Саксон Грамматик говорит о войне датчан с гуннским царем, причем под гуннами разумеет западных славян, и т. д. Последний аргумент, выдвигаемый Иловайским . в пользу тождества гуннов с славянами, строится на исто­рической судьбе гуннов. «Если, — говорит он, — не при­знать в гуннах славян, то как же объяснить исчезнове­ние гуннов, куда они в конце концов девались? Не могло же такое многочисленное племя затеряться в толпе на­родов, да и при том: какие это могли быть народы? Если гунны были ордой монгольского племени, то единствен­но подходящим народом, в котором могли вместиться гунны, являются венгры. Но венгры явились в припонтийские и придунайские степи только в конце IX века, следовательно приблизительно 400 лет спустя. Где же все это время были гунны, и что они делали, если их не разуметь под именами болгар, уличей, северян и волы­нян? Да и по численности мадьяры были ничтожны сравнительно с гуннами»".

Визирах мястото, сега да уточня и времето - на Аспарух. Езика - готския дето го говорели готите. Предполагаемите заподозряни - Северите.

Според мене в Западна и Малка Скития се е говорело на готски предимно. А примера любим на Макето и Светогор с козаците, то аз мисля, че повечето са говорели отначало на тюркски, а голяма част са били християнизирани от арменската църква изначално. Tvaganni¡Ó 1026 [1578г.] julis 2, nogarikun voytluauna Milkonu¡Ó, berdilar ketaoyalia Krikorga Yolbey ocluna 50 talar amanat, ki keltirgay Turktan pospolitiy potreba uc.un aali da torba (.. 3 ..., .. Todorka ant ic.ti kafali Boldu tvagannï± 1034[1585г.] okosdosnu± 18, voytlu- ªuna Holubnu± da tügäl töräcˆilärni±. Keldi Todorka der Harbed o©lu käfäli, da ant icˆti Biy Te±rigä, da boldu inamlï poddaniyi Šdefannos padsˆahnï± anï± biylikini±, da tutundu, ki antïna dosit etkäy, ne ki yergäsidir yazovuna körä, da barcˆa kelisˆlärin töräni± bermägä, da poslusˆenstvo etmägä törägä ªarsˆï bolmaªtan basˆªa. Xaysï antnï vïsluªat etti ramen'asïndan anï± biylikini± pan starostanï± urodz¾onïy pan Visentiy Volskiy.... Yï©övnü± yasalganï Miхno erespoªannï± Boldu tvagannï± 1026 [1577г.] hresˆdagabedlär ulukünü alnïna kicˆiaynakün yuvuªtagi. Miхno erespo- ªan ündätti barcˆa kahanalarnï ªucka da Holub voytnu, ªaysï ki Miªno yerinä edir, da tügäl töräc ˆilärni, da viznat etti Miªno erespoªan yo©arï yazïlgan töräni± alnïna, aytïp, ki: «Ne türlü ma±a ketªoyalïª berip edir Andriasnï± sbgsïn, ki surp Nigol yï©övün yasatkay edim, da©ïn ol sbg dolozˆit etti Andrias, ki boldu barcˆa sbgsï 1150 fli Litva sbgsï, da ne türlü ki der Krikor aªpasˆ ta cˆïªarïp edir 400 talâr ol yï©övnü zˆ yasamaga da Varteres Toros o©lu da 103 fli berdi yasatmaga ol yï©övnü, ªaysï ki bu barcˆa sbg ªardzˆ¾ boldu yasalmaªïna ol yï©övnü±, ªayda ki hali tügäl yasaldï ol yï©öv barcˆa yergäsi bilä, ªaysï ki oddat etiyirmen biyliki±izgä vcele»... Старостата е Михно, а епископа е Крикор, син на Йолбей (Йол, ДЖол, Чол - Път, имаме си и у нас Й (ДЖ)олпан (пратеника на Иванко при генуезците, Чолпан и т.н.)... Шрифта малко бяга, но и така е ясно много...

Това беше алегория... А това са украинците на живо: http://www.vostok-europe.bg/main/index.html

Изцяло на християнска основа е станало (в Русия). Най-малкото, чрез Св. Св. Борис и Глеб. Те са "първовенчани" светци. Естествено най-първозван за РПЦ е Св. Василий Болгаробоец...

Koи? Ако визирате гагаузите, къде го прочетохте това? Да нямате дислексия, та не четете и/или не възприемате написаното... И да съм...какво значение или разлика има? Не бих се срамувал от себе си поради тази причина. Като цяло, мечтата ми е да съм тиган - хем дупето на топло, хем коремчето пълно, хем жените все ще ме хващат за дръжката )))))))))))).

На руските войни И.Вазов О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошле на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки... Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо... Как ръце сега да разгърнем? О, руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чутовен, високо ви ликът поставях във мойта душа, в мойта песен! Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко - строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно по любим я ния. За тоз кумир ния се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, желая! О, как би желал, братя клети, свобода и вам, и за нея, кат нас да живейте и мрете! Истинското избухване на негодуванието на Вазов от политиката на русите е на 9 февруари 1916 г. На съобщението на своя събеседник, че "някаква руска ескадра била обстрелвана от наши аероплани и че един руски торпильор се натъкнал на наши мини при Варна и потънал", Вазов без задръжки отвръща: "Хак им е! Какво търсят около нашите брегове?" (Цит. съч., 135.) Няколко месеца по-късно (на 9 септември 1916 г.) в "Мир" (8. IX., бр. 4952) излиза Вазовото стихотворение "Armata nostra (по случай великата победа при Тутракан)". Както свидетелства Шишманов: "Вазов е възхитен. Всяко тясно русофилство е изчезнало в него. С възмущение говори за някои "изверги", с пораженческа психология, които и днес биха желали България да пропадне, но тяхното да се докаже." Пред своя приятел поетът изповядва: "Аз съм преди всичко българин." (Цит. съч., 143.) Естествен завършек на започналия процес на преосмисляне на отношението към Русия е стихотворението "На руските войни". Първата му публикация е в "Мир" (XXV, бр. 5005) от 11 ноември 1916 г. под заглавието "Написано при първото появяване на русите в Добруджа като съюзници на румъните". То има дата 7 септември 1916 година:

Даже ме е срам да го чета това... Понякога съжелявам, че съм български офицер...а ген Тошев, ген. Колев, и хилядите знайни и незнайни жертви, в т.ч. и прадядо ми(убит при Тутракан 1916г., доброволно върнал се след раняване...без да знае и дума на български) се обръщат в гробовете си! Потресен съм!!! Това което пишете ...нямам думи Хората в България са "обекти" ?

А ако нямаше държава България, щеше ли да има Руска империя? А, ако не беше Руската империя, може би щеше да има България на 4 - ри морета. ...А като сме почнали с "ако -тата", ако не беше Руската империя и СССР, можеше да няма младотурски преврат, Турция, че и ....т.н. С голяма вероятност можеше да няма "БЮРМ", Косово, Китайска Народна Република и прочие...

Кой Ви казва, че са общи потомци нечии или подобно "общо"?

Русия или народа? Включително руснаци, поляци, украинци, финланци, "татари", българи, молдовани, власи, сърби, гърци и т.н. Безкрайно осъкатена, разчленена и немощна...каквато им трябва. Искам да подчертая: Аз обожавам руската култура, изкуство, език, наука, природа, хора, душевност, търпение, издръжливост и т.н., но съм против руските (и всички други) официални власти, ако не са в интерес на БЪЛГАРИЯ. Думи на Майстора: “Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи – създаването на независима държава Украина, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави”.

Пейо Яворов - "Шипка": И ние се питаме: какво би требало да прави оня тамъ задъ Рила, когато свободния българинъ празднува своето освобождение? Да се моли за дългоденствието на „усмирителя на бунтовниците” Зинониева ли? Да се моли за здравето на „достойния защитникъ на угнетените” – Машкова ли? Да празднува 7-годишнината на богоугодното руско-австрийско съглашение ли? Да. Въ дните на славните шипченски тържества той не може да си припомни нищо друго…. Той иска милость — не му се даде; иска туй що му бе дадено — и то не се даде; поиска, най-сетне, да помисли самъ за себе си — и тукъ братска ръка се изпречи и го спре. Освободителятъ на България стана джелатинъ на Македония! Тая е връзката между тукъ и тамъ. Ако възъ основа на миналото единъ българинъ може да казва „великий освободителю”, защо единъ македонецъ възъ основа на настоящето да не каже „ великий джелатино” ? Ако единъ българинъ благоговее предъ пролятата за свободата му руска кръвь, защо единъ македонецъ да не проклина всичките п о к р о в и т е л и на турската зверщина? Ако единъ българинъ може да мисли, че свободата му е дарена отъ Русия, защо единъ македонецъ да не мисли, че робството му е дарено от същата Русия?И тукъ и тамъ изхождат отъ историята. Сквернословие няма!

Захари Стоянов в статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” В "Кой" пише: "И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!"

Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? В Южной Добрудже в 1916 г. болгаро-турецкие войска выступили против русско-румынских и хуже того - побили их. Генерал Василий Гурко в книге "Война и революция в России", рассказывает об этом так: "Второе, что мы сделали для оказания помощи румынам, была посылка на левый берег Дуная, в Добруджу, особого корпуса, составленого из руских и сербских дивизий. При отправке этого корпуса, народ в России цеплялся за обманчивую надежду на то, что болгары не решатся обнажить меч на братьев и потомков тех солдат, которые менее сорока лет назад напоили болгарскую землю своей кровью, чтобы её ценой создать независимую Болгарию. Вскоре, несмотря ни на что, эти иллюзии поблекли и окончательно умерли, когда этот самый русско-сербский корпус, столкнувшись в тяжёлом кровопролитном бою с превосходящими силами болгар, потерпел серьёзное поражение..." (стр. 234) "...превосходящие силы болгаро-турецких войск отбросили их дальше в направлении долин нижнего Дуная." (стр. 241) На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва и директивата на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията. Върховното командване на Съветския съюз замисля да се предприеме на територията на България настъпателна операция, като за това се отдели цял фронт и се вземат мерки да се постигне изненада чрез бърза подготовка и светкавично осъществяване на операцията. На 22 август 1944 г. заместникът на върховния главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното главно командване, където получава задачата да разработи план за настъпление в България на 3-ти Украински фронт, в чийто състав влизат три войскови армии – 46-а, 57-а и 37-а; една въздушна армия – 17-а; два механизирани корпуса – 7-и и 4-и гвардейски. Общата численост на фронта възлиза на 258 000 души, 169 000 от които са стрелкови войски, разполагащи с над 6300 оръдия и минохвъргачки, 470 танка и самоходни артилерийски установки и с над 720 самолета. На 29 август 1944 г. Върховното главно командване поставя задача на щаба на 3-ти Украински фронт, базиран в гр. Черна вода, Румъния, със стремителен марш да съсредоточи войските си на румъно-българската граница в Добруджа. На 5 септември 1944 г. СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Царство България и му обявява война.

В опасна вода нагазвате... Не знам защо модераторите допускат такива теми, но и ми е смешно и тъжно, как някой бърка хората, културата и жертвите на един народ с имперските нагласи и геополитика на официалната държавата и управляващата върхушка... Само много "промит" мозък може да направи това, че и в полза на трета държава, против България. Защото, когато интересите на официална Русия не съвпадат с БЪЛГАРСКИТЕ (обикновено), то управляващите я (Русия), действат единствено и само в свой интерес...Иначе би било ненормално, противоестествено и неразумно. А познайте, какъв трябва да е човек, който постъпва в интерес на друга държава и в ущърб на своята. Добре, че героите на България от 19 и началото на 20 век не са постъпвали така. Иначе сега да бяхме наредени до Молдова и Украйна. Уважаеми Зитко, кога установихте етноса на жертвите. Знаете ли колко нации са участвали в тази война и защо Санстефанският договор е "прах в очите"? Вие да сте чували България да напада Русия някога (още от Киевска Рус насам)? А за обратното?... колко пъти...(( Каквото Бизантия не успява да стори за 1000 години, "третия Рим" успява за 100...

ЕУпедията и другите нямат предвид само и/или него.... Обаче средно за Европейска Русия е под 1 %, но при "татарите" е 11, при гагаузите е над 13%. Средно за България, както се вижда от посоченото през един пост обемно изследване (802 мъже) пада под 5%. Чакаме резултати за Чувашите, но очаквам доста по-ниски стойности в сравнение с "татарите". Отдавна подозирам, че сме били гагаАси , преди да станем гагаУзи... http://www.eupedia.com/europe/european_y-dna_haplogroups.shtml А това, как ще коментирате: The most prevalent haplogroups in Bulgarians are I-M423 (20.2%) and E-V13 (18.1%). They represent the autochthonous and nearly endemic sub-clades of I-P37 and E-M78 in Southeastern Europe, respectively [34], [43]. Third in frequency is the common Eurasian haplogroup R-M17, which was found in 17.5% of Bulgarians, with 42.9% of them belonging to the European specific R-M458 sub-clade [36]. Haplogroup R-L23*, the eastern branch of the western Eurasian R-M269 haplogroup [37], relates the paternal ancestry of 5.2% of Bulgarians, representing nearly half of the M269 derived Y chromosomes. Next in frequency is Hg I-M253 (4.3%), which accounts for the majority of haplogroup I-M170 individuals in Northern Europe[44], [45]. It is followed by two J-M172 sub-branches, namely J-M241 and J-M530, observed at a frequency of 3.8% and 2.4%, respectively. The rest of the phylogenetically terminal haplogroups harboured frequency values of less than 2%. G-M201? http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0056779 The Gagauzes are a small Turkish-speaking ethnic group living mostly in southern Moldova and northeastern Bulgaria. In the gene pool of the Gagauzes a total of 15 Y-haplogroups were identified, the most common being I-P37 (20.2%), R-M17 (19.1%), G-M201 (13.5%), R-M269 (12.4%), and E-M78 (E-V13)(11.1%). The faster evolving microsatellite loci showed that the two Gagauz samples investigated do not represent a homogeneous group. This finding matches the cultural and linguistic heterogeneity of the Gagauzes well, suggesting a crucial role of social factors in shaping the Gagauz Y-chromosome pool and possibly also of effects of genetic drift. Am. J. Hum. Biol., 2009. © 2008 Wiley-Liss, Inc. и http://www.eupedia.com/europe/european_y-dna_haplogroups.shtml

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13728&page=4#entry293871 - пълно съвпадение?? http://www.eupedia.com/europe/european_y-dna_haplogroups.shtml

"Магично" едва ли е. Има достатъчно археология. Но е "предъвквано" всичко това по форума достатъчно... И не бъркай след 10 век СИБ (ако не до Днепър, то поне до Днестър е била дотогава) с "цялата" страна. Ако искаш, намери за славяноезични " компактни групи в Добруджанското деспотство" извори и аз тогава може да потърся нещо "кумано-татарско" или "селджуко-османско", може и "урумско", като извор. Ако искаш "хвърли едно око" на тези теми: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7540&page=1 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7405&page=4#entry293902 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12133 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=381&hl=%E3%E0%E3%E0%F3%E7%E8&page=12 За генофонда погледни последните постове тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13728&page=4#entry293910 Мисля, че има разлика по 3 от основните 5 хаплогрупи, а от останалите две, в едната се различава подгрупата. И 60 000 да са едните, а 80 000да са другите, пак не е малко. А и "инвазията" на тюркоговорящи в СИБ, нито почва с описаните, нито свършва с тях. Продължителна си е.... В какъв смисъл това ( географски или религиозен признак) се отнася към гагаузите?

Прочетете поне VI глава (само 22 стр.) от където е "извадил" това А.Ч. Ако Хунгер влагаше този смисъл, който Вие и А.Ч. искате да ни внушите, то означава, че сам обесмисля трудовете си, които се базират в основата си (не само) на тези "фалшификати"... Херберт Хунгер - Империя на новото средище.pdf

"В този ден на безпрецедентно насилие от страна на вълци с пагони аз не мога да мълча. Ние призовахме студентите да спазват границите на толерантността и мирния протест, а тези, които жестоко разпръснаха абсолютно мирния площад преминаха границата и извърщиха предателство спрямо украинския народ. Осъждайки агресията срещу невинни студенти и граждани на Украйна, искам гласно да кажа: НЕ СЕ СТРАХУВАМ! Зная, че утре някой от нас могат да го уволнят от работа, да го компрометират, да го хвърлят в затвора или убият. Заявявам: аз не се страхувам! Не се страхувам от вас, Не можете да убиете или хвърлите в затвора всички ни. След мен, мои колеги и служители, след нас, наши студенти! Няма Европа без Украйна! Няма Украйна без народ! Няма народ без свобода! Витор Огневюк, ректор на Киевския университет „Борис Гринченко” ".