Emil z Lonneberg

Ние имахме мерак да ползваме електроди от ИТО за нашите записи на биопотенциали. Взимаш електродче 30 микрона, пльосваш една клетка, записваш каквото записваш и после правиш имунофлуоресценция / ин ситу хибридизация да видиш някой протеин / рнк как се е експресирал/а. И после казваш - еди кой си ген се е експресирал на ниво рнк еди как си, от нея се е синтезирал еди какъв си протеин, който пък се намира еди къде си. А самата клетка (ако се работи с клетъчна култура, съдържаща разнообразни клетки) е еди каква си. Супер методи, супер идеи. Но се оказа, че отстъпва като материал пред Титановия Оксид и се отказахме.

Жоро, я ми кажи две думи за тоя ИТО? Какво му е толкова хубавото?

В онези години учените не са имали форум да си чатят и често се е случвало някой да открие нещо, а друг да го преоткрие след 5-10 години без да знае, че вече е открито. Важно е, дали го е открил независимо от първия.

Това е много поучителна история.

Не, в никакъв случай. Споделила си нещо. И аз писах нещо от сънищата си. Толкова. Това е форум за наука. Колкото и примитивна тя да е днес. Един ден ще е събрала сили.

Едно време сънувах хиперинфлацията. Доста преди изобщо да стане на въпрос, че положението в България е нестабилно и че може да фалират банките. Беше си някъде 94 или 95 година. Не бях гледал нито новини, нито бях чел вестници. Ровех си разни схеми, мъчех се нещо с поялника. И една нощ сънувам как отивам за баничка. Обаче цената беше с една нула? И й викам на продавачката - може ли една баничка и давам нормално колкото струва. А тя ми вика - А, не, баничката е еди колко си (десетократно повече). Днес вдигнахме цените. И аз я попитах - ама как така? Има грешка? И тя ми вика - А, не, няма грешка. После говорих с нашите, обаче никой не ми повярва. Е, след време ми повярваха. ... Веднъж сънувах катастрофа на влак. Страшно нещо беше. На следващия ден четох, че еди къде си в Азия била станала страшна катастрофа. И гледах снимки - да, това беше влака. Или пък сънувам някакъв катаклизъм - земетресение и вълнение на морето - ужас невероятен - и на следващия ден във вестника - хоп - Цунами в Тайланд. Как ги обяснявате тези неща?

Аз ако можех да правя разни работи, нямаше със сигурност да искам да ме изтъпанят пред една тълпа тъпанари да се правя на клоун.

Да, има изискване да опишеш кой експеримент при какви условия е извършен. Обаче реално описанието е такова, че едно чисто възпроизвеждане да не е съвсем лесно и бързо начинание. А от друга страна - никой не се занимава да повтаря вече правени експерименти. Какво ще е заглавието? - Потвърждение на експеримента на проф. Кикиморов? - Задължително трябва да има някаква разлика в експерименталния обект, опитната постановка, все в нещо. И тук кашата става огромна. Един колега се мъчи да подкара нов метод в своя институт и ми вика, че просто няма представа откъде да гледа, защото това, което му излиза от публикациите в нета е за никъде, всеки уж обяснил, но всеки се е стиснал и ти го обяснява по начин, че да пропуснеш някой много важен факт.

Забелязал съм, че колкото са по-млади, толкова повече мислят за наука научните работници. Студентите даже не мигат като им показваш нещо. Докторантите почват да присвиват очи умно по някои въпроси, но са още лапета, тръгнали да бъркат с отвертка в контакта. Постдокторантите варират. Асистентите почват да захитряват, професорите са хищни хиени. Докато в науката селекцията се прави на база "знания" (обаче реално това означава възможности за зубрене), положението ще е такова. Ще се прави псевдонаука и ще има псевдорезултати. Защото този, който кълве по цял ден, е развил само това качество - не е останало време да прави друго. И нормално - нито ще има въображение, нито ще има кой знае какво мислене. А въображението, както е казал чичко Айнщайн, е по-важно от знанията. Обаче си мисля, че тази мисъл може да бъде разгледана и от по-широк ъгъл - валидна и изобщо за живота, не само за науката. ... Според мен шарлатанията е просто едно следствие. Щом има глупаци, то има и шарлатани. Те са част от една система. За да променим нещата, не трябва да се борим срещу елементите в системата, а просто трябва да променим условията. Това всеки химик го знае. И реакцията ще спре от само себе си.

Всеки един научен институт прави едновременно наука и псевдонаука. И голяма част от тази псевдонаука се публикува. Това, че журналите били преглеждани от водещи учени също не е голяма гаранция. Защото никой не може да дойде и да види дали тези резултати наистина отговорят на действителността или не си си правил някаква селекция от "представителни" данни... Шаманите и врачките от Канал 3 изобщо не ги слагам към псевдонауката - А, да, имате болежки, коленете? - "Не, бъбреците." - "Е, да, те са близо". Знаете, че се публикуват сурови данни - за които се казва "представителни данни" - а обикновено това не е просто нещо от средна хубос, това е най-красивия запис, който сме получили. И друг такъв обикновено нямаме, ама му викаме - представителен. И всеки си представя, че и другите ни данни са такива. Или това със средната стойност и значимостта. Преди 20 години в биологията статистиката не е имала това значение като днес. Това и друг път съм го писал, тука просто се повтарям. Гледали са дали има видима разлика - с очи. И ако е много по-различно, са казвали, че е значително по-различно. Толкова. Днес се почва с теста на Стюдент, после анова, тинтири-минтири и се показва, че две колонки, които на око са почти еднакви, всъщност били мнооооого различни. Е, хубаво, в крайна сметка ако пия от това чудодейно хапче, което води до такъв драматизъм, ще има ли ефект??? Да, най-много колкото на фигурата... едва забележим с очи. Ала-бала. Всъщност ние днес правим науката по обратния на нормалния начин. Може да не сте съгласни, но за мен днешната наука по начина си на правене и функциониране е доста близко до шарлатанството. Нищо, че използвала методи, които били валидирани.

Може би съм малко критичен, но за мен псевдонаука е науката на парче. Какво имам предвид? Давам пример отново от биологията, защото в тази област съм по-тлъст и пухкав, а в другите съм по-кльощав и слаб. Едно заболяване да вземем. Учените го изследват с най-различни средства и на различно ниво. Като започнем от гени и стигнем до клинични изследвания с хора. Наскоро един млад учен от водещ институт ми каза - Ама мен какво ме интересуват клиничните изследвания, аз съм биолог!? ... Нещата, според мен, трябва да се изследват цялостно. В сферата, за която говоря. Вероятно за квантовата механика това не важи, не мога да твърдя подобно нещо, не мога и да го отрека - не съм компетентен. Ако изследваш дадено заболяване и си стигнал до ниво на субклетъчни структури, протеини, гени - странно ми се струва да не се замислиш за ефекта на изследвания обект върху цялото. Иначе може да се потопи човек в някакво философстване и да се говори за някакви много значителни неща, които нямат нищо общо нито с действителността, нито да имат някакво приложение в терапията на заболяването. И то точно това се случва. ... Получава се едно отвличане от същината на проблема и човек влиза в някакви коловози... почва да копае и стига до открития, които вече нямат отношение към реалността. Като например използването на мишки за клетъчни култури и изследването на волт-зависимите йонни канали при различни "драматизирани" заболявания - и както се случва често - генната експресия при мишки и човек е различна. И после се почва едно мъдрене от вида "а какво ли би било при хора"!?... и следват опити с клетъчни култури от починали донори и там се пишат нови статии, че то всъщност било различно. Ще кажете - е, мишката е лесен експериментален обект - особено за котарак - излизам сутрин и ги ловя по норматив. А донорните клетки от хора са тегава работа, скъпо удоволствие и прочие. Просто илюстрирам. Мога да използвам и други примери. ... Друг любим момент е използването на статистически методи за "подсилване" на значимостта на нашите резултати. Примерно изследваме някакъв показател, който виждаме, че лееекинко се променя. Ще обработим така резултатите, че да стане значима разликата между контролната група и опитната група. А реално - разликата може да е само в нашите мечти. И после се пишат едни фермани. ... Или покриването на резултатите. Това не е ли псевдонаука? Работим в екип, получаваме резултати и после сядаме да мислим кои резултати можем да публикуваме. И тези резултати, които не се връзват с нашата теза, ги премълчаваме!? - Това също е псевдонаука, макар и правена в научен институт на пълно работно време със съответната заплата. ... Отгоре има една класификация за псевдонауката и науката - че псевдонауката се правела от хора, които работели в институт научен, обаче правели нещо в свободното си време или без заплащане за него - ала-бала. Няма много смисъл от коментиране, но има хора, които правят дисертации и включват тези, които не се приемат официално - доказват с експеримент верността на тезата и защитават - това псевдонаука ли е? Или ако на учен му дойде на акъл да пробва нещо след края на работното време - това си е наука, никаква псевдонаука не е.

Хубава мисъл на Кришнамурти от устата на Еленко Ангелов.

Eленко съм го виждал веднъж на живо - първо реших, че е охраната, после разбрах, че бил той самия. ... Думите му за трансформиране на негативните или положителните емоции в хормони са верни, макар и изказани фриволно. Негативни емоции - стрес - и оттам хормони на стреса - биохимичен гювеч. Положителни емоции - хормони на удоволствието

Тоест азота е изключение от правилото, че валентността се определя от броя на несдвоените електрони в последния електронен слой /във възбудено състояние/, понеже един електрон прескача в по-горен слой?

Значи има някакво правило и броя на несдвоените електрони не може да бъде равен на всички електрони. Това ме вълнува.

Откъде да си намеря глаголически шрифт за компютъра?

Това е така, но тук се опитвам да разгледаме възбуденото състояние в контекста на валентността, която могат да проявят химичните елементи. Кое формира "прага" на висшата валентност?

Това, че си го написал, го виждам. Мен ме интересува - може ли един електрон при преминаване на един атом от основно във възбудено състояние да смени своя слой? В определението, което съм учил, беше невъзможно да стане това. Можеш ли да намериш определение от добър източник, който да твърди обратното?

Едно нещо ме притеснява само. При възбуждането беше ли възможно електрони от един слой да преминават в друг?

Ей, сладури, я кажете коя е висшата валентност на азота? ...

Да, Скуби. Има много хора, които са видяли, че използвайки подходяща среда, хубави илюстрации, спокоен тон при обяснения, едно добро отношение учениците научават по-лесно. Но в сугестопедията има и едно допълнително изискване, един закон - за многократно увеличения материал. В пъти. От малкото опит, който имам, виждам, че е напълно възможно да се взима три пъти повече материал, отколкото по класическия метод. Но трябва да има обучени преподаватели. А държавната машина се бори с всички средства срещу сугестопедията. Вие представяте ли си едни деца, които завършвайки гимназията, знаят повече от университет? А в университета какво ли ги чака? ... Така че е смешно да ревем, че няма специалисти. Ми ние нямаме образование. А преди това - нямаме педагози. А преди това - самите родители са абдикирали от функциите си. Един кръговрат на човешката глупост, с други думи, се получава.

Видях темата на г-н Историк за предложения за раздели на списанието и форума и се сетих за "Сънната метода" на д-р Лозанов. Смятам, че ако учениците учеха по тази методика, много от злините, ставащи в училище, нямаше да се случват. Проблеми в основното, средното и висшето образование... ами бих препоръчал на учителите да прочетат книгата на доктор Лозанов и ако приложат дори частица, ще имат огромни успехи с учениците си.

Съжалявам, това не е въпрос от моята специалност. Тук мога само да ти осигуря приказки от обща култура. Жалко, че във форума няма ембриолози.

При кобилата няма плацентоми /карункули и котиледони/ като при кравата. В тях се извършва доста усилена обмяна на веществата между майката и бъдещото отроче. Само тази разлика да беше, би довела до по-бавния растеж на кончето. И допълнително конската плацента в първите 42 дни от бременността е хориовителинна, после става хориоалантоидна. Разлики - бол. Прегледах вчера частта за плацентите - ами не виждам част от информацията, която на нас ни пееха, все пак това е друг учебник.

“Les gens ne regardent pas”, disait Cartier-Bresson. Selon moi il a voulu sortir de l’idée que “la photographie est une manière de documentariser l’instant”. C’est-à-dire construire une autre réalité fait de moments capturés et transformés dans une mosaïque. D’une part comme les surréalistes qui rêvent ses peintures avec les yeux ouvertes, ou d’autre part comme les photographes qui vivent dans ‘”le moment retardé”. De plus – c’est l’esthétique, la composition géométrique et le mouvement. Ou comme le vieux André Kertesz, le maître de Cartier-Bresson, qui ne cherchait rien.