Emil z Lonneberg

Как "увредена" част? Не разбирам? Важно е чувството, че някой те подкрепя. Че не си сам на този свят. И дори твоите родители лично да не го правят, че има един учител, който те подкрепя и държи на теб. Не точно да се създава чувство за значимост, според мен. Защото това може да е измама. Каква значимост? Бъдещ Нобел? Просто чувство, че и той е човек. И че има кой да го чуе. Като Хенри Форд, който ходел да пита работниците си дали са добре, за да работят по-уверено - шефът не е минал, за да им търси кусури, а защото се е интересувал от тях! Е, това може да е трик в случая. Аз не съм по триковете. Аз наистина ходя и питам хората дали са добре и дали имат нужда от нещо. Криза няма. Ако има нещо - то това са глупости на възрастните, които детето е поело. Няма деца цицомани или наркомани по рождение. Това се оформя в по-късен етап, когато са ги пречупили. Ето това пречупване аз се старая да не се случва с децата и с по-възрастните им форми, наречени студенти. Обичам непослушните деца. Тези, които не са се подчинявали безропотно на волята на възрастните. Защото тези деца израстват безхарактерни и без импулс да създават. Те са пречупени и са изгубили своята вътрешна увереност, че стават за нещо. ... Изяж си вечерята! - Не съм гладен, не искам! - Яж! - и детето или отнася шамар, но отстоява себе си и се оформя в личност по-късно, или се пречупва и яде насила. Това, което е "дар божи" - храната - от удоволствие веднага се превръща в насилие върху него. Знаете ли какво правех, когато в детската градина ме караха насила да ям? Ами отказвах. И като почнеха да ме тормозят, дърпах покривката и всичко на земята. Или пък обръщах купичката. Веднъж пък ме изненадаха с малеби. И понеже дори да обърна купичката, не би имало ефект, че то е солидно твърдо, си го нахлюпих на главата! Но не стана тяхната! Резултат? - Като кажех, че не искам повече - и веднага се вдигаха всички купички от масата, а мен ме водеха да си играя. Какво му трябва на човек? Мек пластилин, пластмасово ножче и малко лепило?

Интересно. По принцип аз не съм даскал, но от време на време все идва някой, когото трябва на нещо да науча. И днес това беше едно момче на 14 години. Гледам как колегите му говорят - общо взето успяват да използват изречения, в които дори глаголът да му е непознат. Аз нямам техните стремежи да показвам мускули на калинка и му бърборих с прости думи. Тези редове ги пиша, само за да стане ясно, че виждам как се възпитават и образоват младите хора, макар и да не съм в училищна среда. Интересно ми е да науча, че на запад преди да кандидатстват в гимназии или техникуми, децата обикалят различни занаяти - и прекарват няколко дни в работна среда. За да могат по-лесно да преценят кое точно им се прави. Макар че те така всъщност биха направили своя избор въз основа на хората, които са видели, а не въз основа толкова на това, което се прави. Защото за тях /а и за всички нас/ е важно отношението. ... Иначе да получа признание за работата си в науката надали бих могъл да очаквам, тъй като дори моя екип не разбира какво правя, камо ли някой, който е съвсем вън от специалността. Как да те оцени някой, който не разбира какво говориш? А и не търся, защото не ми е нужно. Аз не се имам за велик учен, предпочитам да си стоя в образа на котарак с папийон, който си играе с кълбо прежда и от време на време си слага очилата, за да напише по нещо. И през останалото време спи. Или пък си играе с мишки. Днес си играх с три мишки /но ги получавам от централно управление, не ги ловя из полето/. ... Децата са много чувствителни същества. Веднага виждат кой е лицемерен и кой е изгубил чистотата на сърцето си. А и имат нужда от динамика - не могат да те слушат с монотонен глас 30 мин, че ще изкукат. Затова - подскоци, игри, гримаси, жестове, думи - всичко в едно. И децата гледат и слушат. Някои престават да мигат : ) Ей, едно време така си изкарах "Тройката" по Ботаника - изиграх на професора едно проводящо снопче как се отваря и как се затваря. И той беше толкова изумен, че каза, че тази постановка го лишава от критичност към моето незнание в ботаниката. Ми ботаника. Аз се интересувам от зоология, все пак.

Ако тръгнем да разсъждаваме свободно и решим, че утре ще има война, а след войната - само разруха - не само не е предпоставка за пълна купичка, но и абсолютно ненужно начинание е котарак да се занимава с наука. По-добре да се уча да паля огън и да оцелявам на улицата в бой с други котараци. Като цяло няма много котараци, които да умеят да работят с моите методи, което ми дава надежда, че все някой ще ми пълни купичката. Докато това, което умея, представлява интерес за хората. Иначе аз мога да отида да уча малки котенца по биология и химия. Днес дойде едно котенце на 6 месеца да му обяснявам какво работя. Ми смяхме се, бърборих му, то кима... разбра нещо, доволен съм. Все има какво да правя.

eййййй ти много верно думаш!

С други думи получавам наследство апартамент от баба си в Париж и моментално се оказва, че имам да давам на държавата 240хил евро /за апартамент оценен на 600 хил евро/? Там има ли като при нас данъчни оценки, дето да са на 5 пъти по-ниска цена от пазарната стойност?

Погледнах.

Аз съм си сложил на аватара една плоскодънна колба и една бехерова чаша, да показват какво умея. Не съм икономист, учил съм малко икономика, колкото да зная що е империализъм. Но иначе няма как да зная разни понятия, които ми сервираш на английски. Ако ти е занимава - кажи две думи. Ако не ти се занимава, ще си погледна в гугъл.

Мене не могат да ме автоматизират! Еле пък панделката! ... По време на индустриализацията много хора са загубили работата си. Имало е хора, които са палели фенерите по улиците вечер, носели са туби с газ. Днес няма такива. Почти няма обущари, а ако има - те не правят обуща, а само ремонтират. Също и няма фотоателиета и фотографи. Доскоро имаше, обаче от скоро - няма. Създават се нови професии. ... Преди Втората световна война жените в Европа не са работели. Това моменталически означава безработица от 50% по днешните критерии. Обаче някой дуднел ли е тогава, че безработицата е била толкова висока? Не. Просто е бил такъв икономическия модел. едит - не отчитам безработицата при работещото тогава мъжко население, но тя е доста по-малка от 100%, за да бъде сравнима с безработицата при жените, дори и 20% да е от мъжкото население, това прави обща безработица 60%, което не е много далече от 50%. Макар че безработицата е доста разтегливо понятие. Едно време, преди индустриализацията - е било абсурдно да останеш безработен. Раждаш се и на 5 годинки ти дават да работиш. И бачкаш цял живот. После сме се урбанизирали и се почнало с това да си отделен от средствата за получаване на блага и да търсиш службичка на бюро с перо. И тогава се е появила безработицата. А и войните са спрели да лишават човечеството от безработни... ... Има професии, които не могат да бъдат автоматизирани. И слава богу. В сегашния контекст. Дали е възможно да се случи да е истина онзи разказ на Павел Вежинов, в който роботи правеха всичко, а хората просто се радваха на живота?

Е, значи отивам да си купувам подарък за Нова година... Аз съм от работническата класа, така че средната класа нека се свива, не мога да седна и нея да я мисля. Аз си признавам, че реално съм социално слаб. Просто ходя на работа. Европейците ще започнат трайно да търсят стажанти и ще се случи, че по фирмите хората работят за 1000 евро заплата, а на ръководните постове ще стоят хора, които ще получават старите 3000 евро заплата. Дългът е ясен, ще продължим да го трупаме. Безработицата ще я маскираме със стажанти. Успокоих се.

Това означава ли, че може след месец да останем без заплати или просто лека по лека ще ни намалее покупателната способност, заради инфлацията?

може да те сложат до някоя ужасна баба, знаеш, ли? за форума - "Я сом млада, злата а ужасна баба" на словашки е "Аз съм младо, златно и готино маце".

Да си купя ли подарък за Нова година? Или викате да не съм чак такъв оптимист?

Ако има война, да кажа ли колко ще струва една кока-кола в САЩ след войната?

Напълно съзнавам какво означава фалит на корпорациите. Може да се наложи да давам уроци на деца по английски за кошничка яйца в края на месеца. И това ми се е случвало. Само че не бяха яйца, а марули. Мисля, че няма да умрем. Просто ще нулираме циферблатите на часовниците.

днес попитах един французин какво знае за наближаващата хиперинфлация. той попита - хиперинфлация на кое? аз му казах - на парите. и той каза - а? и аз му казах - за 1 месец всичко скача 10 пъти. и той вика - о, това е революция! и аз му викам - да, но нищо не можеш да промениш. след 1 година почваш на чисто, докато не се обезцениш ти и дълга ти. той позеленя? аз му казах да не се притеснява, щото аз съм го преживявал това - на хляб и маргарин.

Доколкото мога да си представя демокрацията, проблем е, че по някакъв начин се прави това, което угажда на мнозинството. Примерно все едно аз да събера котките в квартала и да ги питам как трябва хората да си ядат салатката - пред телевизора с ракийка или за закуска сутрин. И ако кажат - сутриииИИИннн - хората да закусват със салатка? ... Вярно, че една непопулистска промяна би означавала политическо самоубийство. С други думи - да не се отчайвам, падането ще е от високо. Щото ще продължаваме да се катерим през следващите години - точно до момента на падане. ... Кога да очакваме падането? И как да си го представяме? Тотална обезценка? Хиперинфлация - заплата = 5 банички с боза? Фалити на корпорации, копане на домати, за да има за зимата и производство на домашен сапун? Престъпност и проституция на всеки ъгъл. Развиване на черния пазар. Обявяване на "Нулева Година" - както Фидел обяви в Куба - невъзможност на държавата да поеме никакви разходи на гражданите - не може да осигури ток, не може да осигури вода, телефон, заплати, храна. Купонна система и опашки за хляб и олио. Или Лукановата зима, Виденовата зима и прочие зими... ... Това сме го преживели. Западняците ще бъдат леко изненадани, обаче.

Хората не съзнават колко са силни. Мислят си, че шефовете им били силни. Те са силни, само когато хората не са заедно. Ако едни работници откажат да работят - просто напуснат и не отидат на следващия ден на работа - и никой не отиде да кандидатства при този работодател - той ще почне да плаче с такива сълзи, че може да се окажат основен приток на Ганг. Но това не става. Не и засега. Един ден - може би. Самият аз като бях малко котенце, получавах една заплата, с която можех да си купя 101 сладоледа /да не звучи стряскащо, заплатата, която получавах в ХХХ съм я обърнал в сладоледи/. ... Ето, имаше филми по националните телевизии за Фокском - дето сглобяват айФон и айПад и всякакви други - за нечовешките условия на труд. Ето, сега ще започнат да слагат роботи. И да насаждат на хората страх, че ще бъдат изместени. Ами не може. Защото дори да нямаме разходи по робота, той не получава заплата и не я харчи. А капиталът се интересува от изхарчената заплата, не от роботи. Трябва да има хора, които да получават заплати. За да ги харчат. ... Бил Гейтс се бил разделил с половината си богатство - ами за да стимулира пазара - и парите още по-бързо да се върнат при него.

Поправи ме, ако греша, но Заплатите не станаха ли прекалено уеднаквени на запад? Нормално ли е един учен, който работи по създаването на водородна клетка с висок капацитет да получава колкото кондуктор на влак? Или колкото пощальон? Колко човека могат да работят като пощальони и колко могат да създадат такава водородна клетка? Или камериерките да получават колкото учителите? Нали учителите уж трябва да бъдат високо ценени - от техните ръце ще излезе новото поколение? Как да стане това, при положение, че един учител получава малко повече от продавачка в супер? Това недоразумение със заплатите, според мен, рано или късно... ще се регулира. Със загубата на стандарт, на който всички ние се радваме днес. ... Всъщност, цените са високи, защото имаме разнообразие. Ако намалим разнообразието в продуктите 5 пъти, вероятно цените ще паднат два пъти... така че и това е спасение /запазване на покупателната способност при падане на доходите?/

Не е предвидено да има механизъм, който да застави този с повече капитал да прави това, което му казва този с по-малко капитал. Нещата могат да се оправят за 1 ден. Звучи утопично, но я си представете, че някой организира хората - "Никакъв повече консумизъм". И спират да купуват всичко що не е храна /лекарства/учебни помагала. С леки изключения /примерно - скъсал ти се е единствения чифт обувки/. Какво ще стане след 1 месец? ... Или ако хората се организират и решат, че не искат повече техни марки да внасят боклуци от Китай. И спрат да ги купуват? ... Преди 50 години това би било утопия. Обаче днес... с тоя Фейсбук, с тия всичките интернет платформи - от ден на ден "расте опасността" от подобно организиране. Хората се организират за какви по-дребни неща. И на това ще му дойде реда, като опре ножа до кокЪл.

То уж е личното богатство, ама вероятно си си направил разчет за кое колко да харчиш - виличка, яхтичка и прочие. И като ти кажат, че ти удрят един ятаган на доходите, гледаш откъде да изкараш някой лев да компенсираш, че да можеш да си реализираш идеите. ... Не, не това, че не работят. Французите работят, но им е объркана системата, както навсякъде по света. ... Кризата е само една. И за съжаление никой не се интересува от нея. ... Наскоро имаше една тема в един форум - Какво бихте правили, ако парите нямаха значение? Имате толкова пари, че да не се притеснявате дали ще ви стигнат? И тук хората тръгнаха да пишат как ще обикалят света, ще ходят на море и прочие. А ако парите нямат стойност? Окаже се, че тези хартийки не стават за нищо? Тогава какво бихте правили? Ето това е истинския въпрос. Защото е лесно да кажеш, че ще ходиш на море. Повечето хора вероятно биха отговорили, че ще престанат да ходят на работа, ако няма нужда от пари. И ще бъдат съвсем прави.

Тия французи - още им се чудя. Те си представят богатите като просто някакви готованковци, които имат много пари. А реално тези богаташи са ... работодатели. С други думи - те лично може да не плащат големи данъци, но осигуряват работа на народа. Ако едно производство стане нерентабилно - собственикът му ще затвори кепенците и ще премести завода в Румъния, Индия, Китай. И тогава - какво ще кажат останалите без работа? - Криза е. Ами ползвайте си главите. Как искате да не е криза, при положение, че не работите?

Преди изборите във Франция, чух малко от предизборната платформа на Оланд. 1. щял да вдигне данъците на богатите 2. щял да назначи 150 хиляди нови служители на държавна работа - учители и разни други 3. не помня ... Та, тогава аз попитах разни французи - Абе, вие за този човек ли мислите да гласувате? И те ми викат - Аааа, естествено!!! Богатите трябва да плащат!!! И аз им викам - Вие нормални ли сте? Богатите няма да плащат, а вдигнете ли данъка им, това ще доведе само до инфлация /намаляване на покупателната ви способност/ ... все едно да ви намалеят заплатите с по 100-200 евро. Вие това ли искате? От друга страна - ей я Швейцария - те ще се изместят там. И тогава - дори това, което са плащали досега на Франция, няма да плащат. Което означава, че вие ще си останете с по-ниските заплати, а те - с по-ниски данъци. Тотална преебавка. Господин "Вютон" се измести - ама случайно било. Ми случайно е взел мерки преди да дойде на власт този популист... ... Вчера чета, че Оланд щял да назначи сега 50 хил учители. Заради големия проблем в образованието /френската система е пред крах, ние в България репички да ядем, там са истинските извращения/. С тези нови 50 хил учители той само ще вдигне нестабилността на икономиката, вероятно рейтинга ще падне, и ... в крайна сметка хората ще плащат за тия 50хил учители от джоба си. С други думи - още инфлация, още безработица, но хората са щастливи, чак сами се бутат. ... Оня ден една французойка викала, че сандвичите в бакалията били поскъпнали. И аз й викам - не бой се, те още ще поскъпват. Нали вдигнахте данъка на богатите? Сега ще приемате последствията. ... Банкоматите пускат само пресни банкноти. И французите им се радват, че били новички. Ми радвайте се, ама то скоро ще имате по много от тях... в килограми. Викам на едни, че банкнотите били фалшиви и те ми викат - ама ти си ги правил у дома си? И аз им викам - абе, банката пуска фалшименто банкноти, няма нужда аз да се моря... ... Нали уж във Франция и Германия безработицата била ниска? Е, ама е привидно ниска. Реалната е колкото навсякъде. Просто измислиха платените стажове. Преди няколко години студентите им се радваха, защото можеха да получат по някой лев, докато са студенти, обаче се оказа, че работодателите започнаха трайно да търсят само стажанти... и взимат стажанти, които са с опит и на възраст като нормални служители, само дето им плащат 4 или 5 пъти по-малко, отколкото би трябвало. Докато си стажант, не ти върви стаж, няма осигуровки - и ако си на срочен договор - после няма социални помощи, няма трудово бюро. Немците дават като цяло 950 евро за стажант, докато при французите се почва от минималното 400 евро и се стигне до 1000 евро в някои фирми, но горната сума се взима главно в столицата. В провинцията дават около 600-700 евро. А с тях можеш да си платиш наем и да си купиш хляб и вода. Или да живееш при родителите си. ... Тия французи с тоя Оланд само ......... много здраво.

Надали ще ти кажа нещо ново, но е хубаво да почнеш някъде по принцип. Ако ще и в БАН. По специалността. Защото е важна средата - ще виждаш хора, ще чуеш туй-онуй и може да си намериш работа по-хубава след известно време. Така преди години спорихме с една дама, която ми казваше, че няма смисъл да се работи във Франция за минимална заплата, защото парите от социалните са почти същите. Аз я контрирах с думите, че стоейки върху дивана по цял ден няма шанс да придобием навици за работа и да си намерим работа въобще. Докато ходейки на работа, срещайки се с колеги, ние просто сме в средата. Успех.

Наивността - дете на Невинността. Наивен може да бъде само чистият по сърце човек. Хората се раждат с едно необременено съзнание и с едно чисто сърце. И ако възрастните не опорочаваха толкова бързо децата - като им отнемаха мечтите и фантазиите - а с това и невинността /която пък върви заедно с наивността, но втората е само външно проявление на първата и то не задължително/ . Оня ден им викам на едни студенти - които нещо се перчеха кой колко умен бил. И им викам - ами вие сте различни, не забелязвате ли? Ти си много добър в това, другият е много добър в това. Различни сте и по характер и по темперамент. Ако трябва да ми свършите еди каква си работа, ще взема тебе, а ако трябва еди каква си работа - тебе. На единия мозъка му щрака - става да прави неща, които не са правени, щото ще построи магистрала в джунглата. Но е хаймана. Другият пък е много изпълнителен, много стриктен, но не е находчив. Той става да работи с методи, които са стандартизирани. Непрекъснатото сравняване в училище - както и категориите, които се използват при това сравнение - източник на непълноценни индивиди. А хората били различни, но чрез сравняването ние се опитваме да ги направим еднакви - защото ако ти не отговаряш на критериите на сравнението, значи си аут.

Въпросът с критичността ... много е тегава тая работа... Ние трябва да бъдем въоръжени с аналитична мисъл, а не с критика. В смисъла на думата "критика" като "кусурометрия". Представете си двама научни работници по червени потници. И двамата работят в една лаборатория, но единият непрекъснато си търси причина и оправдание защо нещо не е станало, докато другият не го интересува толкова самата причина като такава, а търси как да му се получи експеримента, въпреки причината. Просто кара нататък. Е, няма нужда да ви карам да отговаряте с кой от двамата ще ви е приятно да работите и с кой от двамата - не. Тази критичност към околните идва от критичността към нас самите. Това трови изключително много отношенията с хората, защото ... ние сме хора, грешим. Не е важно, че сме сбъркали, важното е нещата да вървят. Защото просто да гледаме и да викаме - ами то не стана, щото еди кво си стана..., после правих това, ама еди кое си се счупи, после еди какво си... и т.н. ... По принцип тези, които са супер критични към другите са супер критични към себе си, но това е едно отражение. ... Най-добре е да се мисли предварително. Ето, правите нещо - мислете какво искате да направите. Не както някои хора правят - сядат и правят нещо без да мислят, после почват да отстраняват грешки и кусури, а понякога си остава и така полу-дефектно за ползване за неопределен период от време. Но тези неща не се учат в училище. ... За мен училището трябва да те прави човек. А ролята на учителите се изчерпва с възпроизвеждането на даден учебен материал. Учениците пък трябва да попият материала и ако успеят да го възпроизведад, значи са го научили. И с това въпросът е изчерпан. А има толкова много теми, които не се засягат в училище. Може да е роля на родителите, но родителите обикновено пропускат тези въпроси. ... Понеже около мен има доста студенти и докторанти, гледам ги - и си мисля - девойките въртят очи и дупета. Явно съзнават, че това е тяхното оръжие за постигане на цели. Младежите пък търчат след тях /явно се ловят на въдицата с въртенето/ и са готови на жертви и лишения, заради въртящите се девойки. В същото време има и разни стари професори, които "мятат" очи по девойките и се случва някоя от тях да мине по-леко на изпит, заради заслуги в други области. Или пък редовната история, на която съм бил свидетел дори аз - директор на голямо предприятие със секретарка любовница, която му вика по коридора. Защото му се качила на главата. Първо с единия крак на едното рамо, после с другия крак на другото рамо и накрая - скок на главата. Защото това е нейното оръжие. Всичко това е, защото в домовете на тези хора не се е говорило за нормалното сексуално общуване. На училище пък се е имало за нещо "аморално" или "нередно" или дори "незаконно"... с което се създава един мит - точно като мита с наркотиците. Ако наркотиците утре станат легални и почнат да ги продават във всяка аптека, няма да имаме толкова наркомани, че да върви оборота, цените ще паднат 10 пъти /колкото реално струват/ и наркоманията ще изчезне, щото то половината тръпка няма да я има. Тръпката, че правиш нещо незаконно, неморално, забранено, такова, което няма скоро да можеш да направиш, заради което може да влезеш в затвор и прочие. Че кой ще ползва наркотици, ако ... е просто един прах, който се купува от аптеката за 5 лв? Или като в онзи виц, дето един мъж се прибрал късно вечерта, видял жена си как спи в леглото и казал - ех, ако беше чужда, цена нямаше да имаш! ... В Словакия беше забранено по едно време да се продават игли за спринцовки на граждани. Защото да не се поощрявала наркоманията? Хаха - ами ако си наркоман - и като не ти продадат игличка - всички ще се боцкате с една игла, дори няма да я преварявате, за каква профилактика говорят тия? Най-много всички наркомани да се разболеят от хепатит. ... Така и със секса /което не е само чистото физическо общуване, но дори и диалогът между мъж и жена в известна степен/. Има някакви супер изкривени представи в главите на моите млади колеги. Едните се правят на "голямата работа" и си пазят "козовете"... все едно като ги пазят дълго време, после някой ще иска да ползва "козове", дето никой не ги е искал да ги надцака? Другите пък, повярвали си, че нямат никакви козове, са решили да го карат на "каквото дойде", само да не са "валат". И едните, и другите с течение на времето, ще се разочароват. Едните ще се разочароват, защото ще осъзнаят, че времето на козовете им е изтекло, а другите - защото ще са прекарали живота си, стискайки се за гърлото. Тези хора нямат проблеми на възрастни хора. Това са проблеми, които някой им е посадил в главите още в детската градина... а училището само ги е закотвило. ... Но това е нормално последствие от факта, че учейки литература, ние изучаваме доста автори, които никак не са за пример с болното си съзнание. Примери с автори, които от "много любов" се самоубили няма да давам, защото тогава учителката ни казваше, че авторът много обичал еди коя си девойка и затова се самоубил. А истината е, че се е самоубил от егоизъм. Ако не беше егоист в крайна форма, нямаше да тръгне да прави глупости. Но на нас ни обясняват, че това било от много любов. Или пък невероятните страдания любовни на други автори, които са всичко друго, но не и породени от любов. Просто терзания. Но така ни учат и ние пък - почваме да вярваме. Почваме да вярваме, че любовта е драма, в която има скандали, бой, изневери, убийства и прочие. Възрастните хора имат едно невероятно желание да покажат на младите как животът е труден. ... Според мен цялата учебна програма по литература трябва да бъде преразгледана. И творби на лабилни персони да бъдат изучавани само като пример как не бива да се прави. ... Любовта е любов, когато е споделена. Несподелената любов е просто една илюзия. И от тази гледна точка - всичката "несподелена любов", за която става дума в поезията, е просто "илюзията на болката" или "болката на илюзията". Той, лиричният герой си мислел, че момата била еди каква си. Пък тя се оказала еди каква си и след като тя "преосмислила политиката си", той пък после взел, че избягал от нея. Е, за кво рева? ... Доста голяма част от литературата е ... един въздух под налягане, една фантасмагория. Ама една девойка тръгнала да проституира, за да изхрани братчето си... и ние трябва да четем и да плачем? Или пък малко момиченце зимата умира от студ на улицата. И тук трябва да плачем. И кому са нужни тези сълзи? Ще никалят за живота? Не. Ние ще отраснем точно такива големи комплексари, каквито са били на нашите години нашите родители. Щом Моника Белучи беше казвала за себе си, че се смятала за грозна... значи машината за комплекси, наречена "училище" и "семейна среда" - работи безотказно. Щото комплексите се насаждат в училище и в семейството. На улицата рядко някой ще ти насади комплекс, но и там е възможно.