mecho1

Без условности (екстри) не може. Като цяло обективен критерий дали един въпрос е тъп или не, не вярвам да има. То за това има и бон тон. Всеки (по себе си съдя) си мисли, че е най-умния от всички и ако се пренебрегне добрия тон се стига до обиди. А, ако всичките много ако, които използвах са изпълнени, предпочитам да мълча, защото ми се е случвало, после да се усетя, че всъщност въпросът не е тъп.

Без субективизъм съм ням като риба. Но с възможно най малко субективизъм. Ако ми зададат въпрос, който на мен ми се струва, че е тъп и преценя, че имам време и желание да се занимавам, първо ще потърся гледни точки, съгласно които, така зададения въпрос да не ми изглежда тъп. Ако не намеря ще кажа, че не разбирам въпроса и ще помоля за разяснение, или ще си замълча.

Вярно. Не размахвам.

И аз така. Респект !!! Заравям томахавката.

Холографията има едно интересно свойство. То е, че всяка една част съдържа в себе си информацията за цялото. Капка роса отразява цялото небе с всичките звезди. Според мен холографията разкрива истинските свойства на "тримерното" пространство. Слагам тримерно в кавички, защото броя на измеренията с които го описваме зависи от нас и може да бъде произволен. Всичко зависи от това, каква задача решаваме и с колко измерения ни е по удобно да работим. Компютърната памет има привидно едно логическо измерение, но колко измерения използва програмата за обработка на данни, зависи изцяло от субективното решение на програмиста. Друго свойство на "тримерното пространство" е, че нещата са едно във друго, едно до друго и едно около друго. Всяко нещо е около нещо друго и същевременно вътре в нещо трето. За нещата, които са едно до друго, винаги съществува нещо трето, което ги обхваща, което е около тях. В този ред на мисли, "тримерното" пространство би следвало да бъде както безкрайно голямо, така и безкрайно делимо. В тримерното пространство е невъзможно да съществуват евклидови точки. "Точката е това, което няма части" Евклид Което не пречи с помощта на евклидовата геометрия прецизно да се решават задачи за "тримерното" пространство.

Смисълът е, че ако Нютон не беше измислил гравитацията, сега щяхме да си летим рахат.

Това последното какво означава. Квантите сами ли избират какви да бъдат, или проявлението им е резултат от взаимодействието на техния избор и избора на наблюдателя ???

"Бей красных, пока не побелеют, бей белых, пока не покраснеют!" Нестор Иванович Махно

Всичко е относително, не съществуват абсолюти. Ако съществува същество, чиято воля възприемаме като природни (или божии) закони, то това същество е същото като нас. Смъртно е като нас и може да се самоубие, при съответната вътрешна мотивация за това. Освен това, за да възприемаме променливата му воля като неизменни природни (или божии) закони, следва тази негова воля да се променя толкова бавно, че промените да са незабележими за човечеството в продължение на хиляди, или милиони или милиарди или повече години.

Ако наречем добрия - герой, а лошия - гадняр. Може би във всеки човек се крие както герой, така и гадняр и зависи кои обстоятелства, кои копчета на душата му ще натиснат.

От една страна, възможността умозрително да се осъзнават някакви зависимости (причинно следствени връзки) е аргумент в полза на съществуването на един бог или за невярващите в бог - на една обективна истина. Но съществуването на живот и свободен избор, за мен е неоспорим аргумент, че не съществува вездесъща и всемогъща божия воля (обективна истина, истина от последна инстанция). Поради съществуването на живот и свободен избор, приемам, че обективна истина от последна инстанция не съществува. Трябва обаче някак си да си обясня научнотехническия прогрес. Успехите на учени и изследователи. От една страна за да съществува свободен избор и живот, значи "бог" не е всемогъщ, но за да има напредък в науката, значи пътищата "божии" не са съвсем неведоми, и най важното има пътища. Тогава най вероятно живеем във властта и по милостта на един от многото "богове", с чиято воля е добре да се съобразяваме, но не напълно. Можем да имаме собствен живот и собствена съдба, ограничени донякъде от една от "божиите" воли. Но закономерностите, които не се променят с хилядолетия, тях какво ги правим. Обяснението, което аз съм си обяснил на себе си е следното. "Бог" по милостта на който и вероятно в който живеем е жив като нас и има воля, която го поддържа жив и която се промяня. И самия бог се променя и старее или расте, или умира. Но тези промени в "божията" воля, по милостта на която живеем, са толкова бавни, че могат да минат милиарди или много повече години преди да усетим каквато и да било промяна на тази "божия" воля. Ако сега разсъждавам по същия начин, но за този споменатия по горе "бог", а не за човека, тогава излиза, че има много богове от неговата величина, а има и други богове от по голяма величина, които за него са богове, а той за тях е някаква елементарна частица, която се появява и изчезва мигновено. От друга страна пък ние сме богове за нашите елементарни частици и кванти. А те от своя страна са богове за техните си, много по малки от тях и много по краткотрайни елементарни частици и кванти. Или както е казал Хермес Трисмегист, "Каквото горе, такова и долу. Както от малкото към голямото, така и от голямото към малкото." Може и да не съм прав, но и да греша пак съм прав.

1. Интересно като не се избират, как стават отправна точка. 2. Всеки жив човек постоянно си избира отправни точки и гради свои собствени теории върху тях.

Не мога да ти отговоря, тъй като ако заявя, че различавам обект от субект, излиза, че предявявам претенции за обективност. Аз не предявявам такива претенции. Казвам си собственото субективно мнение. Провокирам. Предлагам различни гледни точки.

1. Аксиомите се избират субективно и са винаги верни. 2. Абе, науката ги прави учени, ама учените правят наука. 3. Пък аз си мислех, че съм умен Сега сериозно. На втория въпрос. Като гледам правиш по малко правописни грешки от мене, може и да си чел повече. Та в една от будистките сутри се казва така: "Същества, същества Субхути. Татхагата говореше за тях като за несъщества. За това им викат същества." Или с други думи, ако субективист каже, че различава обект от субект, не е съвсем осъзнат субективист. Като казваш, че опитите не са субективни, веднага възникват въпросите: 1. Кой ги прави опитите. 2. Защо ги прави. Ако не ми отговориш, ще предпочета да се доверя на Мария Кюри

1. Не бягам по тъча. Учените занимаващи се с точни науки използват математическа логика, а тя е субективистка. 2. Учените обекти ли са, че да са обективни ??? Отговори ако обичаш !!! 3. За мен пък е важно какво е казал, тъй като е субект, пък аз съм субективист.

Ами учените обекти ли са, че да са обективни Нилс Бор е казал, че за да възприеме най сериозните неща, човек най трябва да има чувство за хумор.

Фактът е, че така наречените точни науки използват субективноидеалистическа логика в развитието си. Тази логика дори е кръстена на една от точните науки - математика. Така, че субективистите проблем с точните науки нямаме. Проблема е точно философски и може да се решава единствено с философски и религиозни средства. Е може и по насилствен път, но не съм привърженик. Всъщност при субективизма, материализъм и идеализъм е едно и също, макар че аз предпочитам да казвам идеализъм защото ми се струва, че така повече хора ме разбират. Може и да бъркам. Пък и не съм чувал словосъчетанието субективен материализъм и въпреки, че аз лично го приемам, май за някои от тези, които ме четат ще им дойде много.

Болен пациент. Изследват го световно известен хирург и световноизвестен билколечител. Най великият хирург и най великият билколечител, всеки един от тях върнал направо от оня свят много хора. Единият казва ще режем. Другият казва ще даваме билки.

Каква е тази обективна реалност, която зависи от субективното възприятие на мнозинството ??? Било е време, когато мнозинството са си мислели, че земята е плоска. Сега мнозинството си мисли, че земята е кълбовидна или елипсоидна. Ако приложим формулата, че реалността е такава, каквато мнозинството я възприема, излиза, че навремето земята наистина е била плоска, а сега наистина е елипсоидна. Аз лично си мисля, че е елипсоидна, и все пак съзнавам, че това е моята субективна представа за нея, и тя си остава субективна независимо от това дали други хора споделят моите представи или въобще никой не ги споделя.

Има една приказка "Царят е гол". Всички се възхищават на новите дрехи на царя, до един момент в който малкото камъче преобръща голямата кола. Едно дете казва "царят е гол". След което всички изведнъж се съгласяват, че царят е гол. Тук възникват много въпроси. Авторът на приказката също твърди, че царят е гол. Каква е реалността, и въобще съществува ли реалност вън от субективните представи за нея. Ако кажем, че реалността е това, с което многото хора са съгласни едновременно, че е, то излиза, че царят е облечен до момента, в който детето казва, че е гол, а след това царят изведнъж става гол, тъй като мнозинството изведнъж си променя представата и почва да го вижда гол.

Ти казваш, че е добро да помогнеш на друг, дори когато ти е навредил. Прав си. Друг обаче може да каже - око за две, зъб за чене. И той е прав. С какво твоето добро е по обективно от неговото добро.

1. За примера ти казах как можеш да го хуманизираш. Просто замени животните с хора. 2. Не е ли все едно дали ще те прегазят пияни или трезвени. 3. Така е аз съм пристрастен и субективен. 4. Говориш като човек, който вижда в бъдещето.

Под свободата е състрадание имам предвид, че състраданието е градивния материал от който е изграден човека, а не е чувство. А любовта и омразата са чувства, които привързват хората към обичаното и мразеното, оттам идва и извода ми, че любовта и омразата са ограничения. Любовта и омразата са активни проявления на човека, докато състраданието е самата човешка същност. Смисълът е такъв. Както материалистите вярват, че светът е изграден от материя, а обективните идеалисти вярват, че той е изграден от абсолютната идея или е съзнанието на единния бог, така аз вярвам, че светът е изграден от свобода, свободни воли, които могат както да си помагат, така и да си пречат. Мое лично мнение, от мои наблюдения е, че хората по скоро си помагат, отколкото си пречат. Хората, независимо от афишираните си убеждения или от реално изпитваните чувства един към друг, независимо дали това са любов или омраза, са съпричастни един към друг, състрадателни, солидарни един с друг. Могат да си пречат, да се нараняват, да се убиват, но съпричастността, състраданието и солидарността не могат да изкоренят от себе си, защото те са изградени от тях. Те са така наречената съвест, която мъчи хора, които си мислят лично пред себе си, че са постъпили лошо с други хора. Те са и така нареченото удовлетворение от направена безкористна помощ. Хората са еднакви и сравнително лесно се поставят на мястото на други хора. Способността да възприемат други хора като себе си, да се поставят инстинктивно на мястото на другия, е присъща на хората. Мисля, че с горното обясних и смисъла на дехуманизацията, като пропагандна тактика. Какво е свобода и какво е ограничение. Свободата е градивния материал. Тя е първична. Човекът е свобода, когато е бездеен и необвързан. Когато тръгне да действа активно, тази негова свободна воля се проявява (ограничава го). Проявлението на свободната воля, собствена или чужда ограничава, създава ограничения. Любовта и омразата са проявления на волята. Състраданието е самата воля. Ворфакс, темата не е моя и нищо не местя. Коментирам пост, от темата, в който е засегнато доброто. Не може, когато се спазват абсолютно всички ограничения, да се каже нещо интересно. Виж по форумите. Колкото по свободна е една тема, толкова е по интересна и активна.

То кой кого е създал по свой образ и подобие е спорно, а според мен е и едно и също. Иначе вярно е така според християните. Човекоподобен е. Или е може би по правилно да се каже, че човек е богоподобен.

Аз съм трезвеник, защото съм прозрял, че пиенето е вредно за мен. Мисля, че е вредно и за пияниците, но като субективен идеалист считам, че за тях е по важно, те самите какво мислят. Щом като са избрали да пият, това си е техен избор, а избора е винаги верен. Аз съм си избрал да не пия и за мен пиенето е зло. Те са си избрали да пият и за тях пиенето е добро. Аз не им преча като не пия. Те не ми пречат като пият. Аз съм прав и те са прави. Цари мир и спокойствие, докато не се появи ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА, да всее раздор помежду ни и да тръгнем да се караме и да се бием за няма и нищо.