mecho1

Не може да се дефинира, без същевременно да се дефинира несправедливост. Двете категории са абсолютно безсмислени една без друга. Те са взаимопораждащи се също както и доброто и злото.

Всъщност аз вярвам, че е невъзможно да се докаже както, че съществува закон, така и че не съществува. Двете твърдения са на пръв поглед равнопоставени от тази гледна точка. Предимството, което виждам в идеята, че не съществува закон, е в силата на философското обяснение на света приемайки, че не съществуват природни закони, срещу философското обяснение на света, ако приемем, че съществуват природни закони. Давам пример. Аз мога много лесно да обясня природните закони, като воля на същества, които са безкрайно по големи и безкрайно по бавни от нас, че за времето през което се раждат и измират милиарди наши поколения, те не успяват дори да премигнат с очи. От наша гледна точка те биха изглеждали практически безсмъртни, и волята им постоянна и неизменна. Тази постоянна и неизменна тяхна воля, спокойно биха могли да бъдат законите, които научно откриваме и използваме. Тук няма никакво формално противоречие, както и възможност да бъда поставен натясно със Сократовски въпроси. Докато обратното не е вярно. За мен не е вярно, за друг може и да е вярно. Ако например приема, че съществуват ненарушими природни закони аз не мога да си представя картина на света, която да не бъде доказана като противоречива, само с няколко неприятни въпроса. Пак казвам. Аз не мога. Друг човек, с друго въображение може и да е открил такава непротиворечива представа за света при положение, че допуска съществуване на природни закони.

Всяко ново е добре забравено старо. Нищо ново под слънцето

Ами така. Изобщо не съществуват вечни и ненарушими природни закони. Според мен де. Не се налагам. Само си казвам мнението. Чомски се лута именно поради причината, че не допуска несъществуването на общовалидни и вечни природни закони. Как сме устроени например. При нас хората основно е приемането. Това няма как да се оспори. То не се и оспорва де. Нещата ги приемаме или не ги приемаме. Разбирането и неразбирането са второстепенни и са подчинени на приемането и неприемането. Приемаме или не приемаме неразбраното, необясненото, необяснимото. С помощта на така приетите неразбрани, необяснени и необясними неща, пред нас се открива възможността да си обясним някои неща стъпвайки на основата на така приетите необясними неща. Разбира се необяснимите неща не са напълно необясними. Възможно е да приемем други необясними неща, които да обясняват необяснимите доскоро други неща. Но така или иначе зад всяко обяснимо нещо задължително стои нещо необяснимо, което служи за обяснението му. Или кратката ми формулировка е - Всички обясними са обяснени на базата на някакви приети без обяснение необясними. Разбира се както съществуването, така и несъществуването на абсолютни природни закони са две твърдения, които е по добре да бъдат разглеждани като необясними. Или с други думи, макар че са противоположни, да бъдат приети за верни и да се изследват последователно следствията както от едното така и от другото. До какви следствия води приемането, че абсолютни природни закони съществуват от гледна точка на инкомпатибилизма: – Води до отричане на избора. Тъй като от една страна избора по определение е нарушение на логическа верига, а ненарушаемите природни закони по същността си предпоставят една единствена и ненарушаема логическа верига. До какви следствия води приемането, че абсолютни природни закони НЕ съществуват от гледна точка на инкомпатибилизма: – Води до първичност на избора, съзнанието, волята и интереса. Дотук горното всички философи инкомпатибилисти го признават. За мен това е светата истина, тъй като компатибилизма е презряна философия. След като това е разяснено, се вижда, че от позициите на инкомпатибилизма терзанията на Чомски са "бял кахър". Чомски е умен човек и мисли самостоятелно. За самостоятелно мислещия човек компатибилизма е невъобразима ГЛУПОСТ. Той от една страна съзнава това, а от друга не може да си обясни мирозданието, без да приеме едната от изброените по горе две абсолютно несъвместими инкомпатибилистични позиции. Или отговорът на въпроса " то ест как така не съществуват ненарушими природни закони" е, че нямаме друг избор освен да приемем едната от двете алтернативи. Аз съм избрал за себе си лично да приема, че ненарушими природни закони не съществуват, защото ми е по лесно от тази позиция да обясня съществуването на привидно глобални и привидно абсолютни явления, като гравитацията например, отколкото приемайки, че абсолютни и ненарушими природни закони съществуват, да се опитвам да обясня съществуването на живота и свободния избор.

Лектора от клипчето има много акъл в главата си. Евалла !!! Всъщност и аз съм достигнал до същите изводи, макар и никога да не съм ги формулирал по този начин. Това което се набива на очи при този лектор е, че е просветлен. Завършен субективист. На мен лично ми е най интересен спорът пред публика.

Справедливост и несправедливост са едно и също нещо. Справедливото за едни е несправедливо за други.

Правилно е преценил, че несъмнено съществува свободна воля. Остава само една малка крачка, която поради обективистки предразсъдъци не може да преодолее. Не е възможно да съществуват ненарушими природни закони. Толкова е просто.

Брус Ли е действително добър философ. Самостоятелно мислещ човек. Има една реплика във филма "Enter The Dragon" - "Не мисли! Усещай!" Сигурен съм, че тази реплика е по негово настояване. Това е и същността на философията му. В основата са усещанията. Усещанията са тези, които пораждат мислите, а не обратното. Независимо колко сложни са мисловните конструкции, всички те имат за основа усещанията, чувствата, възприятията. Най важното нещо е основата. Усещанията са непосредствени. С тях започва всичко.

Съществуването и несъществуването и аз си ги обяснявам с "организацията на материята (или идеите)". Организацията и възможността за проследяване на причинноследствени връзки свързвам със съществуването на воля и интереси, които могат да бъдат аналитично проследени донякъде. Да бъдат проследени дотам докъдето преобладават и не се разсейват или спират от сблъсъка си с други желания и интереси. Но доброто и злото не мога да ги възприема като различни неща, защото това би означавало да предявя претенции за обективност. А съществуването на обективност и обективни закони, отрича съществуването на интереси, воля и избор. Ако отречем компатибилизма, (аз го отричам), би следвало да отречем и каквато и да било обективност, включително и на категориите добро и зло. В противен случай или отричаме съществуването на свободен избор или минаваме на позициите на компатибилизма, който е абсолютно неприемлив според мен. Компатибилистите твърдят, че едно нещо може едновременно и да съществува и да не съществува - това за мен е безсмислица.

За да е вярно, че 2+2=4, би трябвало да е вярно, че 1+1=2. Да видим всъщност какво е 1+1=2. В указателната аритметика например 1+1 не винаги е 2, тъй като ни е по удобно да не е винаги 2. Въпрос на удобство при изчисленията. Като бяхме първи клас учителката ни обясняваше, че ако Гинка даде на Иванчо една ябълка и после му даде още една ябълка и Иванчо ще има накрая 2 ябълки. Добре, ами ако ябълките на Гинка са малки, а Марийка донесе две големи ябълки ??? Тогава чии ябълки следва да приемем за по обективни, тези на Марийка или тези на Гинка. Тук ако някой опонира, че това са само абстрактни числа и не следва да ги свързваме с предмети и техните размери, бих отговорил, че в такъв случай ако твърдим, че 1+1=2 е обективно следва, че твърдим, че обектите имат абстрактно мислене. Че живо и неживо е едно и също, което всъщност не е далече от истината, но не знам дали се връзва с обективистките представи за света. Ако пък някой каже, че това са разстояния от числовата ос, тогава да видим доколко обективно е 1+1=2, разглеждано като събиране на разстояния върху числовата ос. Слагаме например горепосочените ученици - Иванчо, Марийка и Гинка в три отделни училищни стаи и ги караме всеки самостоятелно в своята стая да начертае числовата ос върху черната дъска (или каквато е там дъската). Какъв би могъл да бъде един примерен краен резултат от така посочения експеримент. 1. Според Иванчо 1– + 1– = 2–– 2. Според Марийка 1–––– + 1–––– = 2–––––– 3. Според Сийка 1––––– + 1––––– = 2–––––––––– Тук разбира се ако трябва да търсим някаква обективност е по добре да разберем първо на кое от децата баща му е по влиятелен и би могъл да бъде по полезен за евентуално спонсориране на училището.

Каква е разликата между ежедневната практика и научните опити ??? Добро без зло не може да съществува. Опитайте се да дадете определение за добро без да използвате злото (лошото) като опора.

За да се разбират учените, логиката трябва да е общоприета, а математическата логика е точно такава - общоприета. Тя се използва и в хуманитарните науки включително. Ако се отнеме свободния избор, математическата логика може да се използва и за изразяването на обективистки възгледи. Проблемът при хуманитарните науки не е логически, а политически.

Ако не съществуваха необясними неща, чрез какво щяхме да обясняваме обяснимите ???

Напълно естествено е, да не може да се използва математическа логика за защита на обективистки възгледи във философията или религиите. Не могат да се използват естествено и математически методи за доказване на обективистки тези. Доказването на обективистка философска теза, чрез използването на математическа логика, автоматично опровергава самата математическа логика. Ако обективизма се докаже чрез използването на математически методи се получава нещо много интересно. Тъй като математическите методи по своята същност са субективистки, излиза че така доказания обективизъм е доказан чрез методи, които самият той опровергава.

Във всички науки се използва математическа логика. Официално. Общоприето. В хуманитарните също. Ако няма общоприета субективистка логика, учените не биха могли да се разбират помежду си. Обективистка логика се използва единствено в обективистките философски течения и религии.

Обективизма до какво друго да доведе.

Не знам за ума на Ворфакс, но извън моя ум определено не могат да съществуват нито потвърждения, нито опровержения, нито нищо. И да съществуват, пак не съществуват. Всичко, което съществува за мен, няма къде да е другаде освен в ума ми.

Когато вярвам в нещо и го "разбера", значи съм повярвал в нещо друго, което съм приел за по-вярно, и това вече разбраното се явява следствие на това в което по силно съм повярвал. А ако разсъждаваме за истината, или съществува абсолютна (обективна) истина или не съществува. Трето положение не може да има. Ако допуснем, че съществува обективна (абсолютна) истина, какво правим с лъжата, за която от личен опит виждаме, че съществува. Определено можем да лъжем. Тогава лъжата грешка ли е, грях ли е. Ако е грешка, значи можем да грешим. Освен, че можем да грешим, можем да грешим по безброй много различни начини. Значи можем да се подчиним, а можем и да не се подчиним на абсолютната истина. В такъв случай тя абсолютна ли е ??? Явно не е. Тези разсъждения ме карат да мисля, че абсолютна (обективна) истина не може да съществува, при положение, че съществува възможността за избор, тъй като избора може да следва причинно следствения континуум породен от абсолютната истина, а може и да не го следва. Нали точно за това му се вика избор. Какво става, ако директно приемем за вярно (без доказателства) съществуването едновременно на абсолютна истина и на възможност за избор. Тъй като от по горните разсъждения, поне според мен, следва, че съществуването на избор означава несъществуване на абсолютна истина, значи в този случай сме приели да бъдем компатибилисти, вярващи в едновременното съществуване и несъществуване на абсолютна (обективна) истина.

Според компатибилизма едно нещо може едновременно да съществува и да не съществува. Според мен това е невъзможно и компатибилизма е безсмислен. Компатибилизма само като термин изглежда противоположен на инкомпатибилизма, но по своята същност е безсмислен, тъй като инкомпатибилизма съдържа в себе си както съществуването, така и несъществуването, като две несъвместими алтернативи. Когато търсим отговор на въпроса дали съществува или не съществува абсолютна истина, единствения разумен, според мен, вариант е да приемем компатибилизма за безсмислен и да търсим последствията, на съществуване на абсолютна истина и липса на свобода на избора срещу несъвместимата и алтернатива на несъществуване на абсолютна истина и съществуване на свобода на избора.

За тези за които 007 беше подлец, Емил Боев беше герой. За тези за които 007 беше герой, Емил Боев беше подлец.

И все пак любопитно свойство. Дори така както го уточняваш става още по любопитно. Между другото и капката роса отразява звездите от ъгъла под който ги "вижда".

Разликата между квантовите и досегашните компютри, е само в начина на съблюдаване на зададената логика. Това няма как да ни даде отговор на въпроса на темата. И двата вида компютри нямат съзнание. Съзнанието освен, че може да съблюдава зададена логика, може както си е в нормално състояние да допуска умишлени или неумишлени грешки. Има вътрешна мотивация, каквато компютрите нямат, независимо какви са.

Не мога да си представя как може да се докаже дали вселената е крайна или безкрайна, както и дали навсякъде действат едни и същи закони. Лично според мен вселената е както безкрайна, така и безкрайно делима и в различните и части действат различни закони. Освен това мисля, че законите, които действат на едно място, постепенно се променят. Естествено не мога да докажа твърденията си, както и никой не може да ги опровергае.

Сириус, на мен пък ми харесва, точно щото е субективно. Обективното дрънка, не субективното. И повечето от участниците не претендират за обективност и познаване на истината от последна инстанция, на теб така ти се струва. Много приятна беседа се получи, според мен. Чисто субективно.

Какво е флейм ??? Ако не е тъп въпрос де.